БОЖЕСТВЕНОСТ

Божественият Принцип в човека

Зад това Слънце има друго нещо, по-велико. И зад нашия живот по същия начин е скрито нещо Велико. Зад това обикновено проявление на живота има друго нещо, което всеки от вас съзнава. То е Божественото в човека. (80/лек. 33: стр. 29, 30)

Има нещо Скрито в човека, което вие трябва да разкриете. Туй наричам Разумното, Божественото в човека, то е Хубавото– то е вътре във вас.

(21/стр. 140)

В човека има една Вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. (112/стр. 202)

…Пътя на Божествените Тайни. Божественото в човека ги разкрива. (97/стр. 31)

И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои Тайни. (92/стр. 177)

„Рече им Исус: Истина, Истина ви казвам, преди да бъде Авраам, Аз съм.“* …Значи, два Принципа разрешават въпросите в живота: Авраам и Аз. Всеки човек е същевременно Авраам и Аз. Преди да бъде Авраам, т.е. преди да бъде човекът, Аз съм бил, т.е. Божественото Начало… (1/стр. 340)

„Преди да бъде Авраам, Аз съм.“ Кой е този „Аз съм“? Божественият Принцип. Достатъчно е да помисли човек за този Принцип, за да се изпълни със Свещен трепет. (1/стр. 354)

Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях“. Който разбере вътрешния смисъл на този стих, той ще се домогне до Щастието, което се обуславя от Знанието. (1/стр. 354)

…Всеки човек трябва да даде ход на Божественото да се прояви. Много външни подтици идат в помощ на човека да прояви Божественото Начало в себе си. Първият подтик е Любовта. Тя иде отвън и събужда Божественото в човека. (1/стр. 356)

Дайте път на Божествения Принцип в себе си, за да възкръснете, да придобиете Безсмъртието и да кажете като Павла: „Аз няма да умра, но ще се изменя“. (1/стр. 357)

Божественото Начало в човека не е нищо друго освен Бог, Христос, Който чака Своето време да се прояви. Докато не даде път на това Начало в себе си, човек никога няма да познае нито Бога, нито Христа. (1/стр. 18)

Тримата младежи минаха през огнената пещ, но не изгоряха. При тях влезе и Четвърти, който приличаше на Христа. Когато човек мине през огъня, ще намери Четвъртия елемент, т.е. Духа, наречен от философите Висшето Аз– Божественото Начало в човека. (19/стр. 22)

Искате ли да бъдете крепки, уповавайте на Божественото в себе си! Поставете вярата си на него… В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъснете ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото… Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. (66/стр. 34, 35)

Вие, които седите пред мене, още не сте Истинският човек. Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определено тегло и форма, но това не е човекът. Аз имам високо мнение за човека. Във вас се крие нещо Велико, което и вие сами не съзнавате. Един ден Божественото в човека ще се прояви и вие ще разберете какво е животът, какво е самият човек. (19/стр. 62)

Хората мислят, че тъй както се проявяват, това е човекът в тях. Те не знаят Истината по този въпрос. Да, външното, което виждаме в човека, това е той, външният човек, но има друго едно същество в него, което работи; то представя Вътрешния човек, или Божественото Начало в него. (18/стр. 196)

Вие казвате: „Човек е същество, което мисли“. Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. (112/стр. 202)

В света има един Божествен език, който говори какво има да стане. Първото нещо: сегашните хора са поканени всеки да слуша онова, Божественото, което е заговорило. Във всичките хора говори Божественото. (3/стр. 105)

…Божественият Принцип… е еднакъв във всички хора и работи по един и същ начин. (1/стр. 356)

Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие… Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една вътрешна връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. (117/стр. 140)

Аз наричам Ново раждане [това] да се събуди Божественото в човека… (115/стр. 246)

Условията за бъдещото съществуване на човека зависят от Божествения живот, който е в него. Божественото– то е Същественото. И това трябва да се разбере; когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими…

(117/стр. 146)

Казвам: Във всеки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва да дойде Ангел Господен, който да го напъти какво да прави. Този Ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го как да работи, как да се развива. От Божествено гледище явяването на Ангел Господен при човека означава пробуждане на Висшето Съзнание в него, с което се създава връзка между Невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят. (18/стр. 123)

Самото желание да намериш Бога, показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това, Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери пътя. То е като птица– пусни я и не се бой! (43/стр. 91)

Когато не разбира нещо, човек иска да му дадат ключ за разбиране. Всеки има такъв ключ. Това е Божественото в човека. (27/стр. 83)

В света има нещо, по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“. Думата „Сат“ означава това, което е проявено, което проявява нещата. Но онова, което проявява нещата, е вътре в нас, не е извън нас. Ние знаем света дотолкова, доколкото Божественото в нас се изявява. (13/стр. 54)

Всички хора, у които е пробудено Божественото Съзнание, служат на един закон. Те представят Единицата, която е Жива, Съзнателна, Разумна Величина. (57/стр. 271)

Дойде ли до Божествените прояви в себе си, човек никога не може да ги изкаже с думи, пък и не трябва да ги изказва. (75/стр. 138)

Дали си прост, или учен, земеделец или учител, Незнайното се проявява у всички по един и същ начин. Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора. (4/стр. 32)

Сега пожелавам на всички пробуждане на Божественото Начало в съзнанието, в самосъзнанието, в Подсъзнанието и в Свръхсъзнанието.

(51/стр. 294)

И когато ние говорим за това Велико Божествено Начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е Същественото в живота. То е Безсмъртният живот, а Безсмъртният живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони.

(80/лек. 32: стр. 4)

Та като дойде Божественото у нас, то само ще даде този Първичен подтик. И тогава туй, което се е събрало у нас от хиляди векове, ще се разгори, а Божественото ще влезе вътре и ще започне да го разработва. Само тогава ще дойде и Духът. И казва Апостол Павел: „Всички няма да умрем, но ще се изменим“. С това Апостол Павел разбирал този важен закон, че всички ще станем гениални, красиви, млади, все по на 33 години. Ние ще станем хора на Разумността, на Мъдростта. На Земята ще настане Истинският живот… (81/лек. 29: стр. 31)

Душата и Духът – Дълбокото в човека

Сега вие още нямате идея нито за този и онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя някой човек, например Петко Стоянов, аз виждам три такива лица: на физическия и на Духовния, и в Мистичния свят. Казвате: „Видях своя побратим“. Къде го срещнахте? На Земята… Да, но той има още две лица. (103/стр. 498)

Къде седят вашата Душа, вашият Дух и вашият Ум? …Духът е горе, в Божествения свят. Душата е в Духовния свят, а Умът е на физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани наедно`… (103/стр. 498)

Благата на света, както и самият свят се крият в човешката Душа и в човешкия Дух. (66/стр. 34)

Целият Духовен свят е основан по закона на човешката Душа. Целият Умствен и Причинен свят е създаден по закона на Духа. (63/стр. 281)

Истинското Знание извежда човека вън от Земята, във Висшите светове, дето живеят Духът и Душата. (87/стр. 27)

Най-първо нас ни трябва Свещена наука за разбиране на човешката Душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия Дух. (115/стр. 449)

Духът, това е той, а Душата, това е тя… Духът, това е Силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате Силата на вашия Дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате Благородството и Силата на вашата Душа. Силата на вашето Сърце зависи от това доколко вие съзнавате присъствието на вашата Душа в себе си. Силата на вашия Ум зависи от това доколко вие съзнавате присъствието на вашия Дух. (115/стр. 449)

Всички неща в Природата и в живота ние не можем да ги обясним само с Ума и Сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с Духа и Душата в човека като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество, много по-високо от това, което ние съзнаваме. (115/стр. 449, 450)

…Душата. Тя е Съкровищница на човешкия Дух. Тя носи в себе си всичко онова, което човешкият Дух е придобил от незапомнени времена до днес. В този смисъл казваме, че нищо в живота не се губи. Богатството, което човешкият Дух е придобил, е скрито в Душата му и един ден, когато потрябва, то ще се даде като Дар, като наследство на онзи, който го е изработил. (70/стр. 158)

Казвам: Благословение носи Душата, която е в нас. Трябва да се радваме… Казва: „Дали Душата е жива?“. Единственото нещо, което в света живее, то е Душата. Единственото нещо, което работи, което мисли, то е Духът, човешкият Дух. (63/стр. 281)

…Когато Съзнанието на човека се пробуди, неговата Душа може вече да пътува с по-голяма бързина из пространството. Казва се, че Душата може да пътува, защото тя има форма. За Духа обаче не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, Духът пък се движи. (18/стр. 123)

Вярвай в Душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е Майка на човека… Духът е Баща на човека. (64/стр. 84)

Човек става мощен само когато се съедини със своята Душа и със своя Дух. И тъй, задачата на човека е да намери Баща си и Майка си, да се съедини с тях и да ги познае. Този процес е вътрешен, а не външен. (65/стр. 37, 38)

Казвам: Ние говорим за Вътрешния човек, у когото Душата и Духът живеят заедно. Има ли човек това състояние в себе си, той никога не умира. Такъв човек е Безсмъртен. (60/лек. 5: стр. 21)

…Свещена[та] Книга Исаваат… Уводните думи били следните: „Възможностите на Любовта са възможности на живота. Възможностите на живота са възможности на Сърцето. Възможностите на Сърцето са възможности на Ума. Възможностите на Ума са възможности на Душата. Възможностите на Душата са възможности на Духа. Възможностите на Духа са възможности на Бога“.

(80/лек. 11: стр. 20, 21)

Душата – това е Бог

Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това човек да реши задачата на своята Душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия Космос за себе си– нищо повече! (80/лек. 19: стр. 7, 8)

Душата, която е вложена във вас, това е Бог, това е Христос… Тая Душа е затворена днес. Може ли да я освободите? (57/стр. 180)

…Когато един Ангел дойде на Земята, той не гледа на вашите тела. Тялото, това е една обвивка, в която Божествената Любов ще се прояви. Всеки един Ангел надниква в човешката Душа и като надникне, той се радва… В човешката Душа се отразява Бог. Ангелите виждат Бога само в човешката Душа, другояче те не могат да видят Бога. За тях Той е само една Необятна Светлина. Когато дойдат до човешките Души, те виждат Бога тъй, както вие виждате лицето си в огледалото, и те се радват. Затуй Ангелите слизат на Земята. (117/стр. 3)

„И направи Бог човека по Образ и Подобие Свое“– това е човешката Душа. Това е обективната страна на Бога. В нея ние живеем и се движим, и съществуваме. Всеки има право да каже: „Аз имам Душа, значи в мен съществува това, Безсмъртното…“. (21/стр. 231)

Казвам: Любовта само ще ви направи Безсмъртни. Не туй Безсмъртие, което очакват хората. Те мислят, че тялото ще бъде Безсмъртно. То е една хижа, която няма какво да бъде Безсмъртна… Душата на човека е нещо Велико, за което човек няма представа. Тя е Образ на Бога. Величието на човека седи в неговата Душа, понеже човек е създаден по Образ и Подобие. Душата е онзи, Божественият Образ. (90/стр. 245)

Човек на Земята не е това, което всъщност представлява. За да кажете, че някой човек е Идеален, трябва да виждате какво представлява той в Причинния свят. Ако видите един човек във физическия, в астралния или умствения свят, все може да намерите някакъв недостатък в него. Дойдете ли обаче до Причинния свят, там ще видите човешката Душа, в която няма никакъв недостатък.

(112/стр. 203)

Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата Душа. Човешката Душа, която живее в Причинния свят, не може да живее постоянно във физическото му тяло, вследствие на което във физическия свят човек често се усеща изпразнен. (112/стр. 203)

В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата Душа. Днес човешката Душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено както трябва, т.е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава Душата му ще се въплъти напълно в него и той ще стане Безсмъртен. (46/стр. 134, 135)

…Душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. (53/стр. 294)

Душата е Ефирна – тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. (49/стр. 131)

Дойдем ли до Душата, не можем да намерим мястото в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на Земята, мъчно може да определи какво представя Душата. Тя е онова Мощно, Велико, Възвишено Начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. Неизброими са възможностите на Душата. (4/стр. 122)

Когато говоря за Вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката Душа. За реализиране на това, което Душата носи в себе си, е нужна цяла Вечност. (71/стр. 154)

…Орехът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не със зелената. Коравата черупка на ореха се разпуква в земята, след нея се разкъсва и ципицата и остава само ядката, от центъра на която излиза нов орех. Новият орех, който се крие в ядката на ореха, представя същинската Душа на човека, която трябва да се изучава. (101/стр. 165, 166)

…Днес свалям горната черупка на ореха, за да излезе налице вътрешното съдържание– ядката. В ядката е скрита човешката Душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се кали Волята и организират силите на Ума и на Сърцето.

(101/стр. 171)

И тъй, Душата представя външната и вътрешната Същина на човека. Тя присъства и в Съзнанието, и в Ума, и в Сърцето, и във Волята на човека– навсякъде и във всичко. Тя определя нещата, но нея никой не може да определи. Тя присъства и в Духа на човека. Ако някой се опита да даде форма, това значи да я ограничи. А Душата не се ограничава. (56/стр. 27, 28)

Велика и голяма е Душата– като Вселената. Отвори Душата си, драсни клечка кибрит да запалиш Огъня на Любовта. (44/стр. 26)

Погледна някого и той веднага ме пита: „Защо ме гледаш?“… Чрез тебе аз виждам Красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята Душа– грамадна, необятна. Пределите достигат до Слънцето. Ти не познаваш Душата си, но аз я познавам. (99/стр. 21)

Срещате някого, казвате: „Срещнах един човек!“. Така е, човек сте срещнали, но какво нещо е човекът, какво нещо е човешката Душа, не знаете. Човешката Душа е Велик Необятен свят. Достатъчно е за момент само да влезете в този свят, за да откриете големи Богатства и за себе си, и за самата Душа. (88/стр. 156)

…Има нещо ценно в човека. Има Необикновени мисли, които са като Скъпоценни камъни. Кой вижда тези Хубави мисли, които са скрити дълбоко в човешката Душа? Има прозорливи хора, които ги виждат. (112/стр. 205)

Такова Велико Богатство се крие във всяка една Душа! Затворена е тази Душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно Богатство се крие в нея вътре. (9/лек. 14: стр. 22)

Ако търсите някакъв Скъпоценен камък, ще го намерите в склада на Душата. Ако търсите някакъв хубав сладък плод, ще го намерите в градината на Душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на Душата. (28/стр. 22)

Велика е човешката Душа! Тя носи в себе си, в своето развитие постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите наричат тази Душа „Майка на човечеството“. (50/стр. 9)

Съвременните хора… се натъкват на въпроса за Душата, която разглеждат ту като материално, ту като Духовно проявление. Когато говорим за Душата, ние имаме предвид Космичната Душа, която съдържа всички Слънца в себе си. Те представят нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космическата Душа манипулира с тия Слънца, както желае. Следователно тя е господарка и на материалната, и на Духовната им страна. (93/стр. 21, 22)

Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата Душа е материална. Пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява Духовното естество на Душата. Казваме, че всичко в Природата е одухотворено. И най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че Душата проявява своето Божествено естество. (93/стр. 22)

Душата… съдържа в себе си всичките ония преживявания, които ние сме преживели на физическото поле. Тя го съдържа в себе си. Всичко онова, което имаме да преживяваме, и него съдържа.

(54/стр. 23)

Дълбоко в Душата на всеки човек има скрито нещо ценно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царството Божие на Земята…

(41/стр. 40)

Душата носи в себе си Царството Божие. Какво представя идването на Царството Божие? То е оня вечен и постоянен стремеж на Душата, която излиза от Бога и отива на Земята да служи. (19/стр. 96)

…Що се отнася до вътрешните прояви, до стремежите на човешката Душа, за това се изисква Дълбоко Истинско Познание. (69/стр. 122)

…Някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Не, в човешката Душа има вложено нещо, по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.

(80/лек. 2: стр. 11)

Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това той не е господар на положението. …Когато човек бъде готов, човешката Душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане Безсмъртен. (112/стр. 204)

…Религиозните хора искат да спасят Душите си, а светските искат да спасят телата си. Душата няма нужда от спасение, тя е Безсмъртна. Ако се оставите на Душата си свободно, тя ще ви ръководи. (37/стр. 207)

Следователно всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е Безсмъртна Душа. Той трябва да вярва, че Душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. (53/стр. 60)

В Душата се крие Алхимическият закон за подмладяване, там е Силата за лекуване. (69/стр. 122)

Отсега ще започнем да изучаваме закона за Безсмъртието на Душата. (5/стр. 81)

И онзи, който ще възкръсне от гроба, това е твоята Душа… Единственото Мощно нещо в човека е неговата Душа– Безсмъртният Принцип в живота. (4/стр. 240)

Неизмеримата Красота на Душата

Аз съм питал виждали ли сте човешката Душа. Аз съм я виждал. Няма по-красиво нещо от човешката Душа на Земята… То е един Ангел… (115/стр. 515)

Като видиш човешката Душа, виждаш един Ангел. (115/стр. 516)

Говорите за човека, за неговата Душа, но за това вадите заключение от неговата външност и от неговите прояви. Какво нещо е Душата, никой не знае, никой не я виждал. Обаче всеки е опитал нейното въздействие. Достатъчно е да изпаднете в мрак, в тъмнина, в заблуждение и да се обърнете към Душата си, за да опитате нейното проявление. Тя ще се прояви по един скрит вътрешен начин, но веднага ще познаете присъствието . Тя ще разсее мрака и заблуждението ви и ще ви възкреси. Душата помага, но се крие, иска да остане Невидима. Тя е Красива, подобна на едва разцъфнал се цвят.

(8/стр. 175, 176)

…Има две възможности: да любиш вечер, на Луна, и да любиш през деня, на Слънце. Вечер няма условия за Любов. Само Душата може да люби вечер, за нея няма нощ. В нея е вложена всичката Красота на живота. За Красивата Душа и лунната нощ е ден. (22/стр. 23)

Следователно това, което човек търси и за което плаче, е Красивата човешка Душа. Тя не стои на едно място. От време на време тя само посещава човека за момент и веднага изчезва. Струва си човек да живее хиляди години на Земята само за този момент– да зърне Красивата Душа, да се наслади от Красотата на живота, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята Красива Душа! (22/стр. 18)

Казвам: Има какво да се учи сега. Вие още не сте влезли в Небето на човешката Душа. На Земята ще влезете в Рая на една човешка Душа да видите колко е Красива Душата. И какво съществува.

(110/стр. 106)

…Бог е скрил Красотата на човека даже от самия него и я оставил като негово бъдещо наследство. Казвате, че има красиви хора в света. Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с Красотата на Душата. Неизмерима е нейната Красота. (22/стр. 18, 19)

Великата Загадка на Душата

Няма да се старая да определя какво нещо е Душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото Реално нещо. И след хиляди години може да я проучвате, и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. (111/стр. 41)

Душата е Велико звено в Природата. Тя крие в себе си Велики Тайни. Дойдете ли до Душата, за нея ще имате такова понятие както за Бога.

(53/стр. 60)

Всеки от вас може да отвори химията и там, в „Периодичната система на елементите“ от Менделеева, ще види, че има още празни места, които отговарят на неоткрити засега елементи… Какъв елемент обаче сте сам по себе си? Вие казвате, че имате Душа. Ако някой ви попита какво нещо сте като Душа, какво обяснение ще дадете? Как ще определите понятието Душа? (81/лек. 23: стр. 5)

Един Велик закон владее в Природата: Човешките Души се развиват чрез страданията, от които ще научат Великите Загадки на Душата. (5/стр. 70)

Колкото един писател и да е виден, колкото и да е психолог, мъчно ще може да опише подробностите, които се крият в гънките на човешката Душа. (80/лек. 31: стр. 20)

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката Душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономист не е проникнал там. В Душата има Дълбочини, за които се иска голяма Светлина. Слабата Светлина не може да проникне в тях.

(45/стр. 306)

Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. Не можеш да я разгадаеш. Тъй както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. (26/стр. 267)

Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката Душа! Човешката Душа седи извън нашия свят. (26/стр. 267)

Душата не може да живее на Земята, тя не е дошла на Земята, тя не се е родила на Земята. Душата е от съвсем друг свят. Тя принадлежи на друг свят. (103/стр. 200)

…Сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за Душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на Душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за Душата. Наистина Душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за Душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея. (53/стр. 167)

Какво представя Душата? Никой не може да познае Душата от вън. Следователно, колкото можете да познаете и разберете Светлината от вън, толкова ще разберете и Душата. За Душата не може да се даде определен образ. Какъв образ имате за вятъра? …Неопределените неща са красиви.

(61/стр. 19)

Питам едного: Какво нещо е човешката Душа? „Тя мяза на въздух.“ Казвам: Не, аз по отрицателен път ще ви определя какво нещо е човешката Душа. Душата въздух не е, но съдържа въздуха в себе си. Душата вода не е, но съдържа водата в себе си. Душата земя не е, но съдържа земята в себе си. Душата светлина не е, но съдържа светлината в себе си. Душата Етер не е, но съдържа Етера в себе си. Тя съдържа всичко в себе си и сама по себе си е една Неопределена величина. Само Неопределените величини са истинските величини. Всички Божествени неща са Неопределени. (80/лек. 3: стр. 12)

Аз турям, максимум три неща са потребни на човека, за да бъде той свободен: да може да става толкова малък, че да минава отвсякъде, че нищо да не може да го спре; да се движи толкова бързо, че и смъртта да не може да го стигне; да бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой да не може да го ограничи… Единственото нещо в света, което е Неуловимо, то е Душата. Душата се вижда, но не може да се ограничи. Душата се вижда и не може да се разбере. Единственото нещо, което се вижда и не може да се улови, е човешката Душа. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, е човешката Душа. (113/стр. 347, 348)

Душата е толкова чиста, че е облечена със седем облекла. Досега човешката Душа никой не я е целувал. Като целунат физическото тяло, само долните четири облекла са му близо, те вземат участие в целувката. (115/стр. 279)

Душата е нещо Свещено, тя е нещо Неуловимо. Никога нея не може да я целунеш… Душата не можеш да целунеш и Духа не може да целунеш. Те са неща Непостижими. Ти когато искаш една Душа да я целунеш, тя ще се намери на едно разстояние от 92 милиона мили. Как ще я целунеш, кажете ми! Четиридесет и пет милиона градуса топлина има Душата, как ще я целунеш? Никой дух не се осмелява да целуне една Душа. Тя е чиста, тя е Огън пояждащ. Има нещо, което Душата праща. То е Божественият Огън. (63/стр. 280, 281)

…Хората… искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Ако обичате човека, как ще го хванете? Как ще хванете Душата на човека, когато тя постоянно е в движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присъства във всички свои точки. (39/стр. 317)

Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да се не вижда. Същевременно тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи, в своето развитие Душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате защо сте дошли на Земята, ще ви кажа, че сте дошли тук да изучавате законите на смаляването и увеличаването. (18/стр. 123)

Душата, която е в човека, помнете, е толкова малка, че с микроскоп не може да я видиш. Много бързо се движи, навсякъде ходи из тялото. Но е толкова голяма, че не може да се тури никаква граница. Как ще разберете, че е малка? Малка е в проявлението, голяма е пак в проявлението… Душата, която е малка, само проявата е малка. Зад нея стои голяма, Безгранична Душа, която работи.

(110/стр. 118, 119)

Човек може да живее в тялото си и извън тялото си. Как разбирате тази мисъл? Както човек може да живее в къщата си и извън къщата си, така може да живее в тялото си и извън тялото си. Човешката Душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голяма колкото Слънцето, колкото цялата Слънчева система. Това зависи от мисълта на човека. (80/лек. 30: стр. 21)

Душата… може да бъде тежка колкото Земята, една Душа може да бъде тежка колкото Слънцето, една Душа може да бъде тежка колкото цялата Слънчева система, пък една Душа може да тежи и колкото целия Космос. Това е допустимо. Защо? Защото Душата представлява интензивността на силите, които действат в нея. Това значи, че в човешката Душа има сили, които са в състояние да движат целия Космос. (80/лек. 30: стр. 18)

Човешкият Дух –
Създател на всичко на Земята

…По какво се отличава човекът? Аз да ви кажа по какво се отличава човекът. Преди да е съществувал човекът на Земята, Земята е била неустроена и пуста, но след като човек се е явил на Земята, тя е станала устроена: и планини, и долини, и морета– всичко това е станало, след като е дошъл човешкият Дух на Земята. Земята дължи красотата си на човешкия Дух. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Бог е направил това. Да, едно от най-великите дела на Бога е това– човекът на Земята. Следователно външният облик на Земята е израз на човешкия Дух. (115/стр. 524, 525)

Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия Дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. (115/стр. 153)

Питам: Коя е основната мисъл в тази лекция? (Човешкият Дух като автор на всички неща на Земята.) …Като казвам, че човешкият Дух е създал всичко, аз го разглеждам в неговата Първоначална Сила и Чистота. Човек трябва да се стреми към това Състояние на Духа си, да възстанови неговата Сила и Чистота. (70/стр. 168)

Има знание на Ума, знание на Душата и Знание на Духа. Човек трябва да се домогне до Знанието на Духа. В това Знание не съществува никакво съмнение. То е Божествено Знание. (37/стр. 99)

…Човешкият Дух е най-видният капацитет в света. Защо? Той разбира от химия така, както никой друг химик в света; той разбира от физика така, както никой друг физик в света; той разбира от геология така, както никой друг геолог в света; той разбира от астрономия така, както никой астроном в света. Той разбира и познава отлично законите на всички тия науки и съобразно тях е създал и продължава още да създава и работи върху Безсмъртната картина на човека– Образ и Подобие Божие. Човешкият Дух разбира и от художество. Той и до днес продължава да рисува. Слушаме някой художник да казва: „Цели две години, [от]как рисувам една картина, и скоро ще я завърша“. Човешкият Дух казва: „От хиляди години рисувам картината „човек“ и не съм я завършил. Още много години ще я рисувам, докато я завърша“. В това седи Истината. (60/лек. 2: стр. 10, 11)

Еволюцията без човешкия Дух – ще имаме същите резултати, каквито имаме при инволюцията. Еволюцията– разбирам да дойде Разумното в света… (115/стр. 426)

„Не сме ли чеда Божии?“ …Да мислиш, че си чедо Божие, то е по отношение на твоя Дух. Но този Дух трябва да се събуди. (55/стр. 48)

Във всеки човек има един Служител на Великото– това е Духът. Хората имат смътна представа за Духа. (44/стр. 315)

Всеки човек трябва да бъде възведен. И ценността на човека е там, когато Духът го възвежда.

(115/стр. 49)

Христос представлява Възвишеното Съзнание на човека, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е Духът на човека, който определя неговото Безсмъртие. Който няма тази вътрешна опора, той не може да бъде Безсмъртен. (60/лек. 8: стр. 5)

Питам: Отде иде животът? …Животът не иде отникъде. Дето Духът се вселява, там животът се явява като непреривен процес, като постоянно течение. Дето Духът преодолява, там и животът тече… Следователно животът се отличава по това доколко Духът се проявява в нашите тела. (51/стр. 63, 64)

Значи, всеки трябва да даде възможност на Съзнанието си да внесе в него начатък на Вечния живот. За постигане на този живот има вече съответна материя, която е одухотворена, прогресирала. Духът е успял да подигне, да събуди съзнанието на тази материя, от която ще се създаде в бъдеще новото тяло на човека. (51/стр. 69)

Тайнството на Душата и Духа

Какво представя Неизвестното? Душата известна ли е за нас? Духът известен ли е? …Кой от вас е виждал Душата, Духа и Ума? Кога нещата стават Неизвестни за човека? Когато са вън от неговото съзнание. Значи, Неизвестното е Реалност, но вън от съзнанието на човека. (6/стр. 93)

Умът има отношение към умствения свят, Сърцето има отношение към сърдечния свят, Душата– към Духовния свят и Силата– към Причинния свят. За Духа не се говори, той още не е дошъл.

(48/стр. 129)

Казваме: „Кажи някой мит или някоя легенда, или някоя повест!“. Това са състояния на човешкия Дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. (25/стр. 128)

Ние стоим пред две Затворени Врати. Истината е в Затворените Врати на човешката Душа и на човешкия Дух… Спасението ще дойде през Вратата на човешката Душа и на човешкия Дух. Там е Силата. (47/стр. 116)

Духът е Висок Непристъпен Връх… Според мене Раят се намира в подножието на тоя Връх. Тук живее Душата. Духът е Високият Непристъпен Връх, а Душата– Долина в полите на тоя Връх. В тая Долина се втичат чисти планински поточета и изворчета, в нея растат най-хубавите плодни дървета. В тая Долина се крият всички добри условия за Красив живот. Това е външната страна на Духа и Душата. (52/стр. 6)

Всички имат смътно понятие за човешката Душа. Физически Душата не може да се разбере; тя е една Същина, която може да се опита. Единствената Реалност, достъпна за нашия Ум и нашите чувства, е Душата. Духът е нещо Непонятно за нас. Как би определил философът Духа? Ще каже, че Духът е трансцедентално понятие. (5/стр. 85)

…Не искам да ви заставям насила да се занимавате с Духа, понеже това е отвлечена област… В бъдеще ще го разберете. (52/стр. 6)

Ще кажеш: „Аз искам да стана един Ангел“. Ангелът е нещо извън човека. Той е в областта на човешкия Дух. Това е областта, в която човек се развива. (115/стр. 60, 61)

Днес думите Дух и Душа са изгубили своя Първоначален смисъл. Под Душа разбирам вдишване, а под Дух– издишване. Това са два процеса на Разумния живот. Индусите наричат тези два процеса Брама. Като издишал навън, Брама създал целия Космос. Като създал света, Той си казал: „Много неща създадох, трябва да отнема нещо“. Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в Себе Си. (24/стр. 99)

Великата Истина в
Подсъзнанието и Свръхсъзнанието

…При онази, Великата Истина, която се крие в Подсъзнанието и Свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички Учители мълчат. (9/лек. 14: стр. 20)

…Растенето подразбира да спуснеш своите корени в Подсъзнанието – то е Божественият свят– и след туй да прекараш клонищата на своя живот в Свръхсъзнанието– то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в Подсъзнанието и клонищата в Свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне Новият Живот, „Живот на Хармония“, както го наричат, или още „Живот на Безсмъртие“… (9/лек. 14: стр. 5)

Когато вие влезете в Подсъзнанието и Свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички Разумни души на света, ще живеете за общото… Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. (115/стр. 158, 159)

Сега във вашето Подсъзнание работи Божественият закон. Всичките опитности на миналите векове са вложени вътре в туй Подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. Тази енергия, която е вложена в Подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и самосъзнанието.

(9/лек. 14: стр. 10)

Свържете се с Незнайното, което се проявява чрез Подсъзнанието. Един офицер ми разправяше една своя опитност през време на Общоевропейската война. Като бил с войниците си на бойното поле, един Вътрешен Глас му прошепнал: „Слушай, в един час най-много трябва да се оттеглиш от това място. Изчисти мястото и отстъпи назад“. Той послушал Гласа и се оттеглил далеч от определеното място. Какво се случило? Неприятелят започнал да бие точно там, дето стоял офицерът с войниците си. Ако не беше се оттеглил, нямаше да остане жив нито един войник. Значи, Вътрешното Съзнание в човека, т.е. Подсъзнанието му, решава и най-мъчните задачи. Офицерът не могъл сам да реши да остане ли на бойното поле, или да отстъпи. (4/стр. 32)

Ако вие застанете вечерно време и кажете на вашето Подсъзнание: „Аз искам да стана утре в 4 часа“, и забравите, Подсъзнанието ще ви събуди точно навреме… Да допуснем, че имате известна болест. Кажете на вашето Подсъзнание: „Аз искам да бъда здрав след една седмица“ и забравете туй. След една седмица вие ще бъдете здрав.

(9/лек. 14: стр. 8)

…Нашата задача е да работим за пробуждане на своето Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и Свръхсъзнание. Щом постигнем това, ние ще дойдем до положението от един стих само да възстановим цяла беседа на Христа. (51/стр. 279)

Свръхсъзнанието – бъдещият човек

Има… един процес, който ние наричаме Законът на Спасението, Възкресение, Царство Божие, Любов. Всичките тия термини означават една Велика Истина. Това е последно тъй нареченото Свръхсъзнание на човека, което носи Безсмъртие на човека. (115/стр. 472, 473)

Човечеството е дошло до тия, Живите Сили, и то трябва да се вслушва. Някои го наричат Свръхсъзнание, някои го наричат Интуиция, някои го наричат Брама, някои го наричат Бог. (13/стр. 29)

В този, Великия живот, …се проявява Подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието– то е човекът, но се проявява още и Свръхсъзнанието– то е бъдещият човек, възможностите, които са скрити вътре в този живот какво трябва да стане от човека. (80/лек. 14: стр. 17)

…Смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото Свръхсъзнание.

(9/лек. 14: стр. 5)

С туй съзнание вие не сте били в Рая. И когато някой каже, че е бил в Рая, ние [го] разбираме не такъв, какъвто е сега, но то е друго Съзнание– Свръхсъзнанието, чрез което той може да влезе.

(82/стр. 161)

У вас ще се пробуди друго Съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и Подсъзнанието, и Свръхсъзнанието. Всички тия Съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. (25/стр. 119, 120)

Човек трябва да мине още една стъпка по-високо, за да влезе в Царството Божие. Човек е бил в Божествения живот, но после е излязъл от него и е влязъл в съзнанието на човека. Сега трябва да направи крачка напред в самосъзнанието, после в Свръхсъзнанието, дето ще се отворят очите му.

(109/стр. 193)

Ти като минеш в Свръхсъзнанието, в тебе ще се разтвори твоят поглед така, че всичко ще виждаш. Един човек, като погледне, всичко вижда– съкровища, диаманти, скъпоценности; вижда, че има реки да текат. Един човек на Свръхсъзнанието разбира химия, физика, всичко разбира много добре. (89/стр. 51, 52)

…Вашето Свръхсъзнание… Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това Висше Съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. (103/стр. 280)

Любовта е Бог, Който осмисля живота. Когато намериш Господа, т.е. Любовта, твоето Свръхсъзнание ще се пробуди и ти ще минеш от физическия свят в Духовния и от Духовния в Божествения. Минаването от единия свят в другия не може да се опише с думи. Само Виждането ще покаже какви са тия светове. (57/стр. 278)