СЪКРОВЕНИЕ

Свещеното в човека

Свещеният, Божественият Живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? Вярност към Бога!

(80/лек. 14: стр. 28)

Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това тайно в Душата си да бъдеш верен на Бога.

(80/лек. 14: стр. 31)

В Първоначалния език думата Бог имала особен смисъл. (5/стр. 180)

Желая ви сега да възстановите Свещения Образ на Бога в Душата си. (35/стр. 170)

…Красивото и Великото, вложено във вас. Това е Името на Бога, това е Светото в нашата Душа.

(47/стр. 82)

…Името Божие… Върху това Име почиват основите на нашето Битие. Осветяването на Името Божие е най-великото нещо. То представя философия на бъдещето. (5/стр. 182)

Осветяването на Божието Име има отношение към Любовта. Не можеш да осветиш Божието Име, ако нямаш Любов. Който иска да освети Божието Име, трябва да носи Любовта в Ума, в Сърцето, в Душата си, т.е. да бъде запален с Любовта от всички страни. (119/стр. 155)

…Аз взимам думата Живот в разбирането на [това, че] без онези Свещени трепети на Любовта вие не може да имате Живот. (113/стр. 147)

…Когато се произнася Божието Име, ние трябва да чувстваме една вътрешна Любов… Когато ще произнесеш Божието Име, ти трябва да се спреш в себе си, да си помислиш малко– то е Свещено Име. (115/стр. 526)

Свещено е Името Божие. Когато то се спомене, моментално трябва да стане Абсолютна Тишина в Сърцата и Душите. Всички трябва да се изпълнят с Благоговение и Свещен трепет. Вън от Името Божие и Волята Божия всичко друго е преходно в света. (112/стр. 107)

Дръжте Името Божие Свещено в Душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. В богатство и сиромашия, в здраве и болест, в щастие и нещастие Той всякога е бдял над вас.

(112/стр. 107)

Кажи в себе си така: „Господи, аз няма да Те забравям; ще Те обичам, както Ти си ме обичал досега“. (115/стр. 534)

Имайте Свещени мисли и чувства за Бога.

(112/стр. 108)

Има ли [го] Царството Божие, има човек; няма ли Царството Божие, няма и човек… Казвате: „Защо ни е Царството Божие?“. Че то е онзи Свещен трепет. (115/стр. 532)

Има една Свещена идея в Познаването… Аз оставям Виждането и Познаването на Бога. Има един Свещен трепет. Най-първо Познаването е далечна работа, Виждането е още по-далечна. Но първото нещо е да имаш един Свещен трепет. Ако той не дойде, нищо друго няма да придобиеш. (115/стр. 196)

Аз го наричам: Има един Свещен трепет, с него започва. Нещо поникне в човешката Душа, изменя се. Този Свещен трепет всички сте имали в Душата си, случва се. Но като дойде, …такова разположение имаш, че си готов в дадения случай да направиш доста голяма жертва, че се чудиш на себе си. Имаш един жест в себе си… (115/стр. 196)

Този Свещен трепет някой път го наричам трепетлика. От най-лекия лъх– всичките дървета седят тихи, спокойни, а тази трепетлика, като че е някоя игрива мома– трепти. (115/стр. 196)

Та казвам, има нещо в човешкото съзнание, един Свещен трепет. Когато другите хора не схващат нещо, ти го схващаш– нещо Хубаво в света…

(115/стр. 196)

Та казвам, дайте през тази година място на Свещения трепет във вашето Сърце, понеже в този Свещен трепет се изявява Силата. (115/стр. 196)

Казвам сега, този Свещен трепет, той е потребен, той е Пътят, по който ще дойде Великото в света, по който ще станете силни. Аз ви желая всички да станете силни в този смисъл: Богатството да не може да го вземе никой. Какво наричам Богатство? Твоята Добродетел, която имаш, никой друг не може да ти я вземе. Любовта, която имаш, никое същество да не ти я взема. (115/стр. 197)

Тази сутрин аз ви говорих за Свещения трепет. Ако искате да бъдете в света силни в Правата мисъл, пазете един момент, когато Свещеният трепет иде у човешкия живот, и го възприемете. Той иде тъй, както Слънцето иде; отворете всичките прозорци, нека влезе Свещеният трепет. …То е най-голямото Благо, което иде в света, което може да освободи човека. (115/стр. 206)

Та казвам, най-важното събитие у вас е, когато един ден дойде този Истински Свещен трепет. То е вече едно предисловие на Познанието за Бога, Виждането на Бога. Затова именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само ако дойде Свещеният трепет. Тогава ще кажем като Апостол Павел: „Днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата Слава, с бъдещите Възможности, които ще се открият“.

(115/стр. 207, 208)

Всички вие живеете в един Дом… Този Дом е едно Светилище. Вие се намирате в един Храм в себе си и трябва да го употребите Свещено.

(115/стр. 82)

Тихият Говор отвътре

„Ела след Мене!“ Това е Зовът на Единния, Който е създал всичко в света. Този Зов е в самите вас… Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори…

(88/стр. 155)

„Ела след Мене!“ Новият, Светлият Път изисква смели хора. Като чуете този вътрешен Зов, вие ще помислите, че трябва да напуснете живота си. Не, вие трябва да напуснете само онези мъртви, изостанали от вековете архаически неща и да се запознаете със Същинския Живот. (88/стр. 162)

Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Божественото Начало. (113/стр. 219)

Тази година аз ви пожелавам да чуете Тихия Глас на Господа във вас. Той носи Красивото, Великото, Мощното в света. Когато Тихият Глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата Сила. Тихият Глас прави човека силен и богат. (117/стр. 139)

Тихо говори Вътрешният Глас в човека. Това всеки може да провери. Този Глас е Силата на човека. (24/стр. 109)

Аз, който живея, търся Бога в себе си и Го намирам. Той говори и аз слушам Гласа Му. Той ми казва: „Върви в Моя Път, не обиждай никого, не мисли лошо за никого, обичай хората, обичай всички живи същества“. (114/стр. 138)

Има нещо у тебе, когато ти направиш едно добро и никой не те е видял, има нещо, което те одобрява– чувстваш един дълбок вътрешен Мир. Кое е това? Това е Божественото, което е скрито в тебе. Господ казва: „Добре си сторил. Аз те похвалявам, продължавай да правиш така…“. (115/стр. 476)

Ти чувстваш онзи Вътрешен Глас, Който одобрява твоите постъпки. Туй, което в нас поощрява всичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките– то е Божественото, то е Великото, което е създало човека. Докато човек е верен на този Вътрешен Принцип, той расте. (115/стр. 476)

Бог говори тихо, но който е готов, чува Думите Му: „Не бойте се! Аз ви обичам, Аз съм с вас“.

(24/стр. 109)

Бог – подразбирам Майката, Живата Природа… Казвам: Още не си научил смисъла на мълчанието. В мълчанието именно има смисъл. Чул ли си в това мълчание Гласа на твоята Майка, който Глас иде от Дълбочините на Душата? Този Глас е спокоен и ще ти проговори тъй тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този Глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този Глас ние наричаме тук, на Земята, Любов… Този Глас предизвиква в човека моментално, магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този Глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите Тайната, Истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим!“. Научете се да разбирате себе си и да намирате тази Тайна в себе си. (31/стр. 24, 26)

Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази Велика Истина, която ще ви направи човек по Образ и Подобие Божие.

(80/лек. 17: стр. 37)

Светая Светих в човека

Христос казва: „Като се молиш, влез в Скришната си стаичка“. Тая стаичка е една гатанка, още неразрешена. И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили. Казано е просто и ясно: „Влез в Скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал. Там само Ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно“. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Господ.

(19/стр. 138)

Христос казва: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в Скришната си стаичка и се помоли в тайно“. За коя стаичка се говори? За стаичката ти вкъщи? Не, ще влезеш вътре в себе си, в Свещеното Място. „Кое е това Място?“ То е Мястото, което е далеч от всяко подозрение, от всяко съмнение, от всяка омраза, от всяка лъжа, от всяка тъмнина… (48/стр. 127)

„Влез в Скришната си стаичка.“ Коя е тая стаичка? Тя е единственото неопетнено Място в човешкия свят. Тя е най-чистото Място, дето човешко око не е проникнало, нито човешко желание се е проявило, нито човешка воля е действала. Човешката Душа влиза в това Девствено Място и оттам отправя молбата си към своя Отец. Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, вкъщи някъде или на улицата?“. Не можеш, ще се молиш само в Скришната си стаичка… Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това Място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. (19/стр. 129)

„А ти кога се молиш, влез в Скришната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.“ Тук под думата врата се разбира врата на Любовта. Влез в Скришната си стаичка, затвори вратата на Любовта и така се помоли на Бога в тайно. (105/стр. 271, 272)

Де е Мястото във вас на онази Божествена стаица, в която поставяте Любовта? Де ви е стаята, на кое Място поставяте Любовта? В тази стаица влизали ли сте? Вашата стая, дето сте съградили стая за Господа, ходили ли сте в тази стая? Една стая, дето е само Господ. Вие Го търсите отвън. Той трябва да бъде вътре. (76/стр. 210)

Най-първо през тази година стаицата, вашата горница къде е? …Поне тази година да влезете в себе си. Когато влезете в тази стаица, ще почувствате това, което никога не сте почувствали. (76/стр. 211)

Тайното Място, т.е. Скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е Истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. (105/стр. 276)

Помнете: Докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото Учение. Влезете ли в стаичката си– Истината, Правдата, Любовта ще царуват във вас. Волята, Умът, Сърцето ще се проявят с всичката си сила– никакво недоволство, никаква сянка няма да се яви на лицето ви.

(19/стр. 138)

Доброто и Възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в Тайната си стаичка. (19/стр. 138)

Тайната стаичка е Храм на човешката Душа.

(101/стр. 48)

…Да влезеш в Скришната си стаичка – в своята Девствена Душа. Там ще разбереш Дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш. От това Място ще разрешаваш най-великите въпроси. (19/стр. 129)

Под Воля разбирам Душата като Божествено Съкровище, т.е. Храма на човека. Да влезеш в Храма, това значи да влезеш в Душата си, дето се извършват Свещени процеси. Затова е казано, че Душата е Място на Свещенодействие. За да влезеш в този Храм, едно се иска от тебе– да имаш Любов. Каквито усилия и да правиш, ако нямаш Любов, не можеш да влезеш в този Храм. Прекъсне ли се течението на Любовта, ти излизаш от Храма. Без Любов ти не можеш да възлезеш към Храма, т.е. към Планината на твоята Душа. (56/стр. 256)

„Не може ли само с молитва да се влезе в Храма на Душата?“ И с молитва може, защото молитвата е разговор на Душата с Любовта. Постоянно трябва да се молим! (56/стр. 256, 257)

Казано е в Писанието, че когато човек се моли, трябва да влезе в своята Тайна стаичка. За тази Тайна стаичка говорим и ние. Тя трябва да има два високи и светли прозорци– Ума и Сърцето, пред които да се намира Висока Планина– Идеалът на човешката Душа. Като става от сън и като ляга да спи, човек трябва да поглежда към Високата Планина, да се стреми да я постигне. Влезе ли в своята Тайна стаичка и отправи погледа си към Високия Връх, човек се домогва до онова вътрешно познаване на нещата– Вечен Идеал за постигане.

(59/стр. 98, 99)

И тъй, задачата на всеки човек е… да намери Ключа на своята Тайна Свещена стаичка, в която може да решава правилно задачите си. (59/стр. 99)

Като се обремени в живота, всеки чувства нужда да се уедини някъде, от никого несмущаван. Уединението може да стане само в Тайната стаичка.

(59/стр. 99)

Вчера дойде при мене една малка сестра и изказа такава мисъл, каквато и възрастните не могат да изкажат. Тя каза: „Някога чувствам в Душата си такава обилна Любов, която изцяло ме изпълва. Въпреки това в мене остава малко място, малка стаичка, запазена специално за някого. Искам да обикна някого, да изпълня това място, но то си остава празно. Когато се опитам да го запълня, натъквам се на страдания. Ако си позволя да го запълня, скъпо съм плащала“. Тя ме пита защо става така. Отговорих : „Това Място е само за тебе. То е твоята Тайна стаичка, в която само ти можеш да влизаш и излизаш– никой друг“. „Един ден– каза тя– аз се опитах да поставя една моя учителка на това място, но скъпо платих. Умът ми щеше да излезе.“ Казах : „Това Място е твоята Светая Светих. На никого няма да го отстъпваш“. Това значи: Да поставиш Бога в своята Тайна скрита стаичка.

(5/стр. 172)

И тъй, в празното Място на сърцето, за което говори малката сестра, ще туриш Божественото. Само ти ще влизаш и излизаш оттам, докато се познаеш. Тогава ти ще се познаеш така, както никога не си се познавал. (5/стр. 178)

Когато сте в най-мъчните състояния на Духа си, мислете за Светлината. Бог е Виделина. Мислете за тази Виделина, докато тя ви озари и вие се качите във вашата стаица. (11/стр. 583)

„Аз, Ти и Той“ –
обединение с Бога в себе си

Казва някой: „Ти кой си?“. Аз съм човекът, чрез Ума на който Бог се проявява, чрез Сърцето Бог се проявява и чрез тялото Бог се проявява. „Ти кой си?“ Аз съм Той. И Той е аз. (89/стр. 72)

Човек трябва да изучава нещата. Сега вземете в български език местоимението „той“. Ако четете тази дума отзад напред, ще получите думата „йот“, която е десетата буква от еврейската азбука. Тя е Сила, която твори в света– творческа Сила е тази буква. „Йот“ означава още и Бог. Евреите никога не произнасят Името на Бога. Кой е Той? Той е Онзи, Който твори в живота. Кой е Той? И в тебе има Един Той, Който твори всички неща. И в тебе има Един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има Един Той, Който изпълнява Волята Божия. Ти познаваш ли Го? (13/стр. 251)

Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява Волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение „Ти“. …Ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света… „Ти“ е Онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата Правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш Силен човек. (13/стр. 251)

Значи, първо човек трябва да познае себе си. Казваш „аз“. Кой е „аз“? Онзи, който изпълнява Волята Божия, той е „аз“… Ти си човекът, който трябва да служиш на онова Царство в тебе. Ти си човекът, който трябва да вършиш Волята на Онзи, Който е създал всичко. (13/стр. 251, 252)

Днес всички говорят „аз“, „ти“ и „той“ – и прости, и учени– но покажете ми има ли един граматик, който да разбира смисъла на тия думи. От Древността досега няма нито един учен, който да разглежда тия думи в този вътрешен смисъл. Казва „аз“– себе си. Да познава човек себе си, това значи да познава онова, Забуленото. (13/стр. 252)

Три фази има в познаване на себе си. Да изпълниш Волята Божия, това е физическият свят. Ако ти не можеш да изпълниш Волята Божия, ти не познаваш физическия свят. „Аз“– това е физическият свят. „Ти“– това е Духовният свят. Ти не можеш да имаш ясна представа за Духовния свят, ако не разбираш смисъла на онова Царство, което е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш Царството Божие и неговата Правда. Ако не разбираш смисъла на „той“, ти не можеш да разбереш Умствения, или Божествения свят. (13/стр. 252)

Значи, всеки човек трябва да започне с трите местоимения– „аз“, „ти“ и „той“. Тези думи трябва да оживеят в човека. Как ще оживеят? …Ако държиш едно житно зърно в хамбара, с години можеш да го държиш, но няма да разбереш какви сили се крият в него. Като го посадиш, тогава едва можеш да разбереш силите, които се крият в житното зърно… За да стане силна като Идея, като Реалност, всяка дума трябва да се посади в човека и там да оживее. Това става в Умствения свят на човека. Там думите оживяват. (13/стр. 252)

Единството с Бога –
ние в Него и Той в нас

В света съществува Едно Съзнание, Което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от Едно Съзнание. Следователно ние живеем с Едно Съзнание и следователно ние живеем в това Съзнание. Туй Съзнание е Бог. (115/стр. 301)

Трябва да почувстваме, че Онзи, Който е създал света, че ние живеем в Него и Той живее в нас. Туй ще стане, когато се научим да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно.

(89/стр. 146)

Сега, като говоря за Бога, аз разбирам Бога като Едно Възвишено Начало– не само външно от нас, нито само вътрешно, но и външно, и вътрешно Начало– с Което всички ние сме Едно. (115/стр. 399)

Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. Къде живее Бог в човека? В Душата му. (53/стр. 294)

Невъзможно е Вечното, Безграничното да се измени. Има Едно Начало в света, Което никога не може да се измени– това е Бог. …Търсете Го вътре в себе си. Ще Го чуете вътре в Душата си. (5/стр. 94)

…Ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, Която протича през нас. (116/стр. 11)

Бог е Същина, Бог е в живота. Животът, това е Бог. Истината, това е Бог. Бог вън от Истината не може да Го познаеш. Вън от човешката Разумност, от Висшата човешка Разумност, ти Бога не може да Го намериш. (115/стр. 421)

Ще взема само стиха: „И Словото бе у Бога“… Словото, това е Великото, Разумното; това е Началото на Битието… Това е Първичната Причина, Която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на Вселената, развоят на всяко Разумно същество… И тази Причина се намира във всеки човек. (113/стр. 24, 26)

Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намери. Всъщност Бог живее в човека, няма защо да Го търсят някъде и там да Го намерят. (87/стр. 65)

…Едно сме с Бога. Той живее в Съзнанието на човека и човек е Едно с Него. (1/стр. 203)

Всичките хора може да бъдат изявление на Бога. Бог може да се намери само в нашето Съзнание, в нашия Дух, в нашия Ум и Сърце. (115/стр. 426)

Бог е вътре у нас: в мощността на вашия Ум, в мощността на вашето Сърце, във вашата Воля, във вашата Душа, във вашия Дух– туй, което никога не се мени. (116/стр. 155)

Като знаете, че Бог живее във вас, използвайте условията, които Той ви дава. …Не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото Присъствие във вас. Той е в Съзнанието ви, в Светото Място на вашата Душа. Той живее в Безсмъртното естество на човека… (56/стр. 148)

Онова, което може да ни възкреси, е част от нашето Битие. То е в самата човешка Душа. Бог е вътре в нас. Следователно Този, Който е вътре в нас, Той може да ни възкреси. (13/стр. 360)

Христос е дошъл вече на Земята. Той е вътре в човека, но малцина Го познават. Те искат да Го видят отвън Велик и Мощен. Те не подозират, че Христос се е скрил дълбоко някъде в човека, и може да Го види само онзи, който се е свързал с Него. (1/стр. 18)

Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите… Коя е причината, че не намирате Господа? Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си. (66/стр. 33, 34)

Любов към Бога – не онзи Господ, който са създали религиозните хора, но онзи Господ, на Когото Духът живее в нас. (115/стр. 509)

„Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ Ето един важен въпрос за разрешаване. „Как ще Го възлюбим?“ Като влезете в контакт с Него както допирателната до окръжността. За да направите този контакт, достатъчна ви е само една допирна точка. Тази допирна точка подразбира Езика на Любовта. Всички хора трябва да знаят този Език. (100/стр. 163)

Да вярва човек в Бога и да Го люби, това не е обикновена любов. Това е една от задачите на Вечния Живот. И тъй, когато се говори за Любовта, за Бога, това подразбира Възвишен, а не обикновен живот. Който не е намерил Бога и не е разбрал Любовта, той не може да разбере и живота. (96/стр. 163)

Всички хора търсят Любовта, без да подозират, че тя е в самите тях. Бог е Любов, а Той е скрит в човека… (1/стр. 42)

Молитвата е нужна за нас… Ще се молиш, ще търсиш Господа в Душата си и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. (56/стр. 257)

…Христос имал Пробудено Съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от Невидимия свят, както и от Връзката си с Бога. Следователно първото нещо, което човек трябва да направи на Земята, е да възстанови Връзката си с Бога. Като направи Връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа– да учи.

(83/стр. 35)

Казвате: „Да има някой да ни научи“. Търсите някой да ви научи отвън. Отвън са условията. Онзи, Който ще ви научи, Той е вътре. Той живее вътре в главата– има си Място, дето живее. Той живее вътре във вашето Сърце; приблизително в това, до това сърце има друго Сърце– там живее. (3/стр. 34)

Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, Който носи Истинското Знание! Той има много проявления в света, но по Същина е само Един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. (25/стр. 91)

Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си– този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент именно човек живее. (25/стр. 91)

Кажете тъй: „Аз ще направя всичко, всичко ще употребя, но ще видя Господа; ще Го видя този Господ, искам да ми проговори, една дума да ми каже!“. Ще Го видите и ще ви каже тази дума, и във вас ще стане един преврат. И вие ще минете от едно състояние в друго. И ще придобиете Ум на един Ангел. И ще кажете като слепия: „Слях бях едно време, но сега виждам. Невежа бях едно време, но сега зная; зная, защото ме озари Светлината на онзи Бог, и сега Го познавам. Тогава Той е моят Възлюбен, в Когото живея, движа се, съществувам и върша всичко“. (79/стр. 200)

Да познаваш Бога, ти не може да бъдеш един обикновен човек… Ти може да живееш в каквато и да е среда, но като се качиш на камъните, тези камъни ще оживеят; като стъпиш във водата, тази вода ще те носи, ще те удържа, няма да потъваш; дето минаваш, всички ще те познават. От тебе ще лъха Живот. Туй е Познание на Бога. (115/стр. 194, 195)

…Да дойдете в Единство с Бога… Човек може да види Красивото Лице на Бога, да се съедини с Него и да получи Неговото Одобрение. При това положение от всеки косъм на човешката глава ще излиза Огън, ще пръскат Искри. След това ще му израснат Криле, с които ще хвърчи навсякъде из пространството, без да го види някой, без да му се препятства. Тогава човек може да каже: „Сега разбирам Дълбокия Смисъл на Живота!“. (78/стр. 27, 28)

Сливане с Бога

…Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене“. (115/стр. 483)

Влезе ли Бог в човека, той престава да живее за себе си, прощава се с дребнавостите на живота и се слива с Бога. (68/стр. 45)

…Христос казва: „Аз и Отец Едно сме“. Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал Възкресението. (1/стр. 216)

Следователно задачата на всички хора е да се слеят с Бога. Какво разбирате под думите „Сливане на човека с Бога“? Да се слее човек с Бога, това значи да придобие той Реалността. (96/стр. 166)

Да отидете при Бога, това значи да се слеете с Него, да забравите всичко земно, да загубите всичко и да се пробудите в Божествения свят. Готов ли си за това? (57/стр. 179)

Според източната философия Сливането на Душите в Едно Цяло подразбира Състояние на Нирвана– Сливане с Бога, т.е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но Сливане с Бога, т.е. връщане в Първоначалното му Състояние. Преди да слезе на Земята, човек е бил в Нирвана и в края на краищата пак се връща в Нирвана. (99/стр. 153)

Христос казва: „Излязох от Отца си и се връщам при Отца си“. Казвате: „Аз ще се откажа от своята личност“. Ще се откажеш на общо основание. Личността е нещо, което се свършва. Един ден, когато станеш само енергия, ще се слееш с Бога според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си Едно с Бога. Ще вършиш Неговата Воля и ще съжаляваш, че не си знаел това нещо по-рано. (109/стр. 32)

Ако някога Синът стане като Баща си, те се сливат в Едно. Тогава Синът не съществува самостоятелно, но и Бащата не съществува самостоятелно. Тогава няма нито Син, нито Баща. Какво съществува? Само Абсолютната Реалност. При тази Реалност всички отношения между формите се изгубват. (4/стр. 161)