БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ТАЙНАТА НА ЧОВЕКА

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

Варна, 2018 г.

ПРЕДГОВОР

Човекът е Тайна на световете – Велика Тайна в себе си, Необозрима. Не можеш да го опознаеш, защото няма Начало, а Краят е Недостъпен и не се вижда. Истинският човек е нещо, което е Безначално и което никога не свършва. Той е част от Тишината на Древността. Човекът е Неизследим, Непознаваем и Неведом. Не можеш да изследваш Невидимото, не можеш да познаеш Непознаваемото, защото то е Тайнство, което е непозволено за познаване. И накрая не можеш да изследваш Нищото, защото то е Абсолютното Бездънно Начало. Как ще уловиш изчезналия вятър?

Само Древният е Най-скритият от Скритите. И с това Той ни показва какъв е нашият Път. В нас винаги ще остане нещо Неразкрито, Неразбулено. То е, което е над живота и смъртта. То е онази Неуловимост, която ни прави Безпределни и Бездънни. Ние сме Мистерия в самите себе си. Ние сме Древен Неразгадаем Ръкопис, защото не спадаме към сътворението. Ние сме нещо, което е било преди Тайната на живота.

Човекът е нещо Немислимо и Величествено в себе си. Немислимо, защото не можеш да го помислиш, и Величествено, защото не можеш да го измериш. Началото на човека е Безначалната Древност. Краят му е Дълбинната Древност.

Човекът съдържа в себе си и Бога, и Абсолюта– Изначалното и Безначалното. Бог е Изначален, а Абсолютът е Безначален– в най-дълбокия Смисъл човекът съдържа в себе си Изначалното и Безначалното.

Ако искаме да познаем човека, няма да имаме отговор. Човекът е Върховна Неузнаваемост, а Пътят, по който се движи, е без Начало и без Край.

Човекът е безформен във формата, невидим във видимостта. Няма име, имената му са условни. Няма символ, защото няма дъно. Той съществува Неизречено в своята Неведомост.

Когато ние наблюдаваме човека, ние наблюдаваме само неговата сянка. Човекът е скрит в себе си. А в своята Дълбина е толкова скрит, че той не може да се познае. За да се познае, той трябва да се обхване. Човекът е Необхватен. Но в него има още една скрита Необхватност. Тази скрита Върховна Необхватност е създала Необхватността на човека. Тя е от Тринадесетото Измерение. Тринадесетото Измерение е Неведомостта, скрита в Безкрая и скрита във всяка Мистерия.

Човекът като Безкрайност живее в Древното Място– Мястото, което е без място. Човекът като Мистерия– на него му е позволено да живее в Неведомост. Човекът от Безкрая е Мистерия. Човекът от Неведомостта е мистериозно скрит в Мистерията. Но дори и този човек трябва да знае, че има само един Господар– Той е Най-скритият от Скритите. Никой никога не Го е виждал. Когато се явява, Той е всякога Забулен, а Булата Му са 77.

В Древното Място без място човекът живее в Царството на Покоя. Но във Великата Неведомост човекът се докосва до Повелителя на Дълбинния Покой– Той е Най-скритият от Скритите. Съществата не Го познават, нито Върховният човек Го познава. За Него Древните казват: „Той се явява винаги в Скритостта Си. Извършва, без да действа. Ако докосне едно същество, то става Изначално; ако докосне едно същество, то става Безначално. Това Свръхсъщество е докоснало Старците и затова те са Старци“.

Това Свръхсъщество докосва, Него никой не може да Го докосне. Към това Свръхсъщество няма Път и пътеки. Има само Изчезновение. Който е изчезнал в Него, никой не може да го познае и в трите Вселени. Който е изчезнал в Него, постига Непознаване на себе си. Той не може да се познае, защото става Необятен. Не може да се обхване. Такова е и Свръхсъществото– не може да се обхване. Ако можеше да се обхване, щеше да се познае. Но Неговата Необятност е Велика. Тя не се побира нито в океана, нито във Вселената, нито във Вечността, нито в Безкрая. Това е и нашият Образ и Подобие, нашият Безподобен Образ.

Древният човек е потопен в Дълбини Бездънни. Той е станал Древен, защото е докоснат от Свръхсъществото. И всеки, който заслужи това Докосване– нещо, което носи изначално в себе си: заслугата, Древното Достойнство– той ще се освободи и от смъртта, и от Безсмъртието. Древният човек превъзхожда Безсмъртието. Той е толкова скрит в себе си, че Безсмъртието не го познава, Вечността му се чуди, Безкраят му се възхищава, а Мистерията го прегръща. Мистерията го прегръща, но и тя знае, че няма кого да прегърне, защото той е напълно изчезнал. Завърнал се е в своето Необитаемо Неизмеримо Място.

Елеазар Хараш
Варна, 2018 г.

ТАЙНОВЕДЕНИЕ

Човекът е прикрит

Някои питат какво нещо е човекът. Това е един Велик въпрос. (80/лек. 19: стр. 8)

Човек по Произхода си, по своето естество е нещо Велико! (112/стр. 202)

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко Велико нещо е човекът. (112/стр. 202)

Всички хора обръщат внимание на това колко красиви са очите им… Всички намират, че или очите, или устата, или носът, или ушите са красиви на човека, обаче те трябва да се замислят кое е онова, на което трябва да се спрат. Това, на което трябва да се спрем, е човекът. (11/стр. 308)

…Някой те гледа от главата до петите, като че търси нещо, като че иска да проникне. Какво ще ме гледа? Сто и шестдесет сантиметра височина, четиридесет и пет сантиметра широчина, ръцете може да измери, но това не е човекът. (10/стр. 12)

…Човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. по външна форма. За пример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. Не, това не е човек… Външната форма, тялото не представя още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. (98/стр. 33)

…Когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете Същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание. (98/стр. 299)

…Човекът не е това, не е тялото, което подразбира човека. То е едно жилище за човека, то е една лаборатория; то е един свят, в който човек работи.

(115/стр. 48)

…Външният човек още не е истинският човек. Той представя само една микроскопическа част от неговия минал, настоящ и бъдещ живот. (70/стр. 190)

Истинският човек не живее на Земята, живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка.

(21/стр. 276)

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие… трябва да вярвате, че има един Реален свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. (112/стр. 202)

Де е Реалността? Във вас. Фотографните снимки реални ли са? Не са реални, те са сенки на истинските образи… В широк смисъл външният човек е сянка, проектирана върху екрана. Човек е вътре някъде, а не отвън. (56/стр. 267, 268)

Срещате един човек и казвате, че е като вас. Отде знаете това? Вие сте пред един екран и виждате нещата такива, каквито не са в действителност. Човек… Даже когато говори за себе си, и тогава нещата са верни наполовина само. Той не познава целия си живот. Той знае само една част от своя живот. (17/стр. 122)

Аз познавам добре какво представя всеки от вас. Днес всички сте маскирани, турили сте маска на лицето си и мислите, че не ви познавам. Познавам ви като Свободни граждани. Някои казват: „Сега мълчи, докато изиграем ролите си; после ще снемем маските си“. Някои са отишли толкова далеч, че мислят, че вън от маските нищо няма. Един ден маската ви ще се снеме, ще се види подвижното ви лице и ще разберете какви сте. (19/стр. 223)

На Земята хората познават маските си, но не и своите Души. Реалността е в Душата на човека.

(56/стр. 278)

Човек не е туй, което виждаме външно. Ние се лъжем, заблуждаваме се, като търсим човека в неговата външна форма. Човек сам по себе си не е това, което наблюдаваме отвън. Хиляди години трябва да го проучваме, за да видим какво нещо е човешката Душа в своето естество. (26/стр. 480)

Мислите ли, че хората се виждат? Те виждат сенките си, а не своите Души. Красиво нещо е човешката Душа. Казваш: „Видях един човек“. Видял си сянката му, а не самия човек. Да видиш Душата на човека, това значи да се разтвори цял свят пред тебе. Тогава ще кажеш: „Има смисъл да видиш човека и да го възлюбиш“. (114/стр. 137, 138)

Ако ти съдиш за човека по неговите дрехи какво е той, ти много ще се излъжеш. Той може всеки ден да мени костюмите и цветовете, но това не е човекът. Това е неговият вкус, това е неговият временен израз. (115/стр. 524)

Срещате един човек, виждате, че е облечен с някакви дрехи, но в него има една Душа, един Ум и едно Сърце. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността на човека, на неговата къща, на неговата дреха, вие пренебрегвате всичко онова, което се крие в тази дреха, в тази къща. Това, което се крие вътре, то е Божественото. Тялото на човека представя една малка кутийка, в която се крият Скъпоценности. Какви ли Скъпоценности не се крият в човека! (11/стр. 264)

Не поставяйте настоящия живот за мерило… Мерилото на живота се намира във вашето Съзнание, във вашия Дух, във вашата Душа, във вашето Сърце и вашия Ум. Значи, имате четири мерки, с които можете да мерите Реалността. Реалността не е нещо външно обективно, но тя е нещо вътрешно обективно. Има една обективна Реалност в света, която малцина я знаят. Тя е Несъизмерима и се нарича Вечност. (103/стр. 380)

По някой път ние виждаме Хубавото в човека. Има един момент– 1/10, 1/15, 1/20 от секундата или 1/50 от секундата, аз съм забелязал, това е един момент, много кратък– има нещо много Хубаво в човека и после премине. Гледам, че се отвори нещо, и после се изгуби. В очите му гледаш, че се разкрие една Реалност, и после се изгуби. Чудиш се след това вярно ли е било. Някой път очите са като врата, екран, виждаш една Реалност, после тя изчезне. Това е човекът там. (21/стр. 283)

Мислите ли, че като гледате прозорците на някой човек, там е и човекът? Някой момък, като минава покрай прозорците на своята възлюбена, поглежда да я види, но някой път я няма… Когато светят прозорците, тя е там. Някой път обаче прозорците не светят и той си въздъхне, и казва: „Няма я пак!“. Не, тя е там, но гледа го от тъмната стая. Значи, прозорците и тя не са едно и също нещо.

(81/лек. 29: стр. 21, 22)

Момък и мома се оженят. В първо време и двамата са дегизирани, с маски на лицето. Колкото повече години минават, маските постепенно се свалят: изчезва красотата им, косите побеляват, зъбите опадат. Питат се: „Де отиде предишната красота?“. Това, което изчезва, е илюзия на живота. Човек не остарява. Реалността никога не остарява. Всичко, което се изменя отвън, е привидно. (56/стр. 271)

Ние сме турили маски и не се познаваме. Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен или на стар. Това, че човек е остарял, е маска. (112/стр. 205)

Живей като дете, като млад момък и мома, като стар човек и знай, че не си дете, не си млад, нито си стар. Това са фази на човешкия живот. Сега имаш брада, бяла коса, но като отидеш на онзи свят, ще ги оставиш на Земята… Като напусне Земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е Реалното. (56/стр. 271)

…Сега вие, като ме слушате, ще кажете: „Де е този Разумен свят?“. Във вашата глава. Де е вашата глава обаче? Мислите ли, че тази глава, която носите, е ваша глава? Не. Някои мислят, че всичко, което вършат, вършат все под влияние на тази си глава, която виждат, и затова казват: „Е, глава имам!“. Казвам: Ти не знаеш още де е главата ти. След 50, 60, 100 години главата ти ще се изпразни. Не, това, което може да изчезне, да се изпразни, не е глава. Казват: „Главата е начало на нещата“. Значи, туй, което никой не може да ти вземе, то е глава. Главата е причина на всички неща. (81/лек. 8: стр. 6)

Значи, всичко, каквото съществува на Земята, е лунно, но зад Луната е скрито Слънцето. И зад нашия живот– живот на Луната– се крие Божественият живот, който постепенно се изявява.

(22/стр. 23)

Човекът е невидим и неуловим

Три неща има, които отличават човека. Неговата форма, неговото съдържание и неговият смисъл. Самият човек остава невидим. (89/стр. 78)

…Реалността е нещо вътрешно. Реалността не се пипа. Има нещо Реално в човека, но то е вътре някъде, не се вижда. (56/стр. 268)

Самата Реалност, самата Действителност е невидима. Там се изисква друго зрение. Затова за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили. (112/стр. 205)

Има нещо, по-реално от ръката. Има нещо по-реално, което не виждаш. Има нещо вътрешно– на Душата, на Ума, на Сърцето. …Ти не ги виждаш, но ти ги чувстваш вътре. (113/стр. 110)

…Казват, че Господ никой никога не е видял. Ако е така, тогава и човека никой никога не е видял. Вие виждали ли сте досега човешкия Ум или човешкото Сърце, или човешката Душа, или човешкия Дух? Вие сте виждали само произведенията на човешкия Ум, на човешкото Сърце, на човешката Душа и на човешкия Дух, но не и тях самите. (11/стр. 321)

Зад слънчевата светлина и топлина седи една Велика Мощна Ръка, която хората не виждат. Казвате: „Де е тази Ръка?“. Тя се вижда толкова, колкото виждате и човека. Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. (104/стр. 60)

Ако аз държа в ръката си запалена свещ и вие тръгнете подир свещта ми, какво ще стане с вас? Представете си, че свещта ми изгори, какво ще правите тогава? Вие ще ме изгубите и отново ще се намерите в тъмнина. Разумното в човека, което вие търсите, е някъде зад свещта, дето вашият поглед не може да проникне. (104/стр. 15)

Кое е човекът? Човекът не е онова, което виждаме, …има нещо, което не виждаме; но онова, което не виждаме, е човекът– той е, който мисли. Това, което виждаме, е резултат на онова, което не виждаме, на невидимото вътре. Невидимото е много хубаво. Невидимо, неведи, веди– значи знание. Неведи значи: което не може да схванем.

(89/стр. 169, 170)

Като говоря с устата си, тя ли говори? Като виждам с очите си, те ли виждат? Не, зад устата ми седи туй, невидимото, което говори. Зад очите ми седи туй, невидимото, което вижда. Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда– то прави всичко. (80/лек. 12: стр. 18, 19)

Тогава казвам: Ние има да боравим с извънредно тънки сили в света. Засега всички мислите, че имате Ум, Сърце и Воля. Къде е вашият Ум? Къде е вашето Сърце? Къде е вашата Воля? Говори се някой път за Душата, за Духа, за Сърцето, за способности, за какви ли не неща. Всички третират този въпрос. Кой от вас е видял своя Ум? Кой от вас е видял своето Сърце? (113/стр. 83)

Казвате, че реално е само това, което може да се пипа. Знаете, че имате Ум, Сърце, Воля, …Душа и Дух. Кое от тях е реално? Кой е пипал Ума и Сърцето? Кой е пипал Волята? Тялото е реално, защото всеки може да го пипне, когато пожелае. Кой е пипал Духа и Душата? (24/стр. 172, 173)

Сама по себе си човешката Душа е неуловима. Мислиш ли, че като си пипнал тялото на човека, хванал си Душата му? (24/стр. 158)

Всички говорят, че човек има Душа, а досега никой не е видял Душата. (89/стр. 79)

Да оставим сега въпроса за Душата, няма да говорим за нея, хората я отказват. Кое съществува за тях? Те казват, че човек има Ум. Как ще докажем, че човек има Ум? Ума можем ли да го пипнем? Ние казваме, че човек има Сърце. Туй Сърце можем ли да го пипаме? То не е туй сърце, което тупти и разпраща кръвта по цялото тяло. Казват за някого: „Той има Любов“. Тази Любов можем ли по някакъв външен начин да я видим? „Той– казват– има светла мисъл.“ Тази светла мисъл може ли да се пипне или да се види? Не може нито да се пипне, нито да се види. Значи, всички ние боравим с неизвестни величини. (26/стр. 481)

Сега няма да се впущам в метафизичното. Ще кажете, че то не е Реално. Не е там въпросът. Метафизичното е Реално, но вън от човешкото съзнание. Няма смисъл да се говори за нещо, което не виждаш, което не можеш да си представиш. Например можеш ли да си представиш какво нещо е човешкият Ум? За проявите на Ума имаш представа, но не и за неговата Същина. Да опишеш какво нещо е Умът, това значи да го обгърнеш. Можеш ли да обгърнеш себе си? (47/стр. 281)

И тъй, Същината на човека е неуязвима, за никого невидима. Не можеш да кажеш, че човек е тук или там. „Как, не виждам ли човека?“ …Това, което виждаш, още не е човекът. Това е неговата сянка.

(47/стр. 186)

…Не можете да възприемете какво е Истинският човек. И той е неуловим както Любовта.

(48/стр. 96)

Човекът е отвъд време и пространство

Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аза“, ще го заместим с живата, съзнателната, самосъзнателната човешка Душа, защото Душата е една определена единица вътре в Природата и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на Душата са във време и пространство, а нейните клонища са извънка времето и пространството.

(26/стр. 107)

Душата е нещо извън времето и пространството– с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят.

(62/стр. 56)

…Само едно Разумно същество може да образува точка. Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.

(95/лек. 13: стр. 49)

По същия начин Интелигентността, или Силата на Ума, действа извън времето и пространството. Следователно и Умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. (95/лек. 13: стр. 49)

Чувам някои от вас да казват: „Аз искам да бъда добър!“. Вие можете да бъдете добри моментално. За да бъде човек добър, не се изисква нито един час време, а даже и нито една минута– то е извън времето и пространството. Всички хора, които стават добри, те стават такива в един момент. То е състояние на съзнанието, което зависи от интензивността на неговата Светлина. Проблесне ли веднъж Светлината в съзнанието, всички утайки от него моментално изчезват. И в Писанието се казва: „Човек може да се новороди“. За този момент на съзнанието именно се говори. Той е един кратковременен момент: изведнъж може да станете добри… (95/лек. 15: стр. 111, 112)

Сега при днешното възпитание на хората някои сестри казват: „Да бъдем милостиви“. Знаете ли какво е милост? Милостта има блага не във времето и пространството, тя има блага в човешката Душа извън времето и пространството. Сега именно туй разширение всички трябва да го имате. (26/стр. 182)

…Благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството… (26/стр. 63)

Когато ние се срещнем със самата Действителност, в даден момент Силата на човека се определя вън от времето и пространството. (26/стр. 208)

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от настроенията? Да излезе вън от времето и пространството. Докато живее във времето и пространството, човек всякога ще има добри и лоши настроения и разположения. (94/стр. 267)

Човекът не умира,
но всякога съществува

Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал, преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше, преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. (111/стр. 302)

…Не е било време, когато човек не е съществувал. На Земята или на друго място, човек всякога е съществувал. (86/стр. 245)

Душите предвечно съществуват. Душите на децата, на стари и на млади предвечно съществуват вътре в Божествения кръг на нещата. (113/стр. 225)

Някой път сърцето на едного престава за повече време и той казва изплашен: „Сърцето ми спря!“. Не бой се, промеждутък е това, няма нищо. Какво се плашиш? Едно време сърцето ти не е туптяло. Има много начини, по които човек може да живее. (5/стр. 88)

…Казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място.

(72/стр. 333)

Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. (51/стр. 143, 144)

Питам: Де ще бъдете след 100–200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството, а костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си… Човек е вън от тялото си. Тялото е малка къщичка, дадена за временно използване. (5/стр. 110)

…Човек трябва да стане Безсмъртен. Сега ще ми възразите: „Може ли човек да не умира?“. Нима, когато ми вземат къщата, аз умирам? Мога да си изляза. Нима, когато ми вземат дрехите, аз оставам гол? Не. Нима, когато ми вземат тялото, аз умирам? Съвсем други понятия имаме ние. (26/стр. 242)

Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло Вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко Божествено и Благородно. (13/стр. 358)

Човек ще умре, …но вашето тяло, в което вие живеете, не може да умре. Ще умре нещо, но то не е тяло. Има три неща, които не умират: то е Духът, Душата и Умът, на съвременен език казано. …Човешкият Ум е Принцип на Душата. Това е Принцип. Душата е Принцип, Духът е Принцип и човек е Принцип. (116/стр. 156)

Та казвам: Човешкият Ум никога няма да умре, а щом Умът не умира, и човек няма да умре… Следователно човешкият Ум е в състояние да си направи каквото иска физическо тяло, но Същинското тяло всякога ходи с него. (116/стр. 156)

Някой страда и плаче за своята дъщеря, че умряла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умряла. Тя нито се е раждала, нито е умряла. Де е заблуждението на този човек? Във вярата му, че човек умира. Може ли това, което излиза от Бога, да умре? Не може. Значи, всичко, което излиза от Бога, нито остарява, нито умира. Всичко, което излиза от Бога, връща се обратно при Него. (56/стр. 272)

И вие питате: „Като умрем, де ще отидем?“. Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в Истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца Си, от Големия Извор, и се връщам пак при Него да живея“. (115/стр. 436)

Следователно ще знаеш, че си излязъл от Бога, в Когото смърт не съществува. През страдания ще минеш, но не и през смърт. (56/стр. 273)

Човек, който никога не умира, той е човекът.

(113/стр. 34)

Питам, ако ти си човекът, кажи ми ще умираш ли. Тогава ти не си човекът… Значи, човекът животно, или по-право животното човек, ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има Безсмъртието, той е Истинският човек. (115/стр. 235)

Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. (115/стр. 218)

Какво се крие зад смъртта? Какво се крие, преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие Животът на Безсмъртието, и който може да мине там, той оживява; но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек. (115/стр. 219)

Един ден, когато съвременните държави изчезнат, вие пак ще съществувате. Един ден ще дойде, България няма да я има, но ти, като човек, ще съществуваш; един ден Англия няма да я има, но ти, като човек, ще съществуваш. Чудни сте вие. Искайте да бъдете това, което не ще премине. А тази държава ще премине. Както вашето тяло преминава. Човек е това, което не умира. (10/стр. 292, 293)

Единственият силен фактор в света, това е човекът– това е човешкият Дух, човешката Душа, човешкият Ум, човешкото Сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат… Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият Дух, човешката Душа, човешкият Ум, човешкото Сърце и човешката Воля– всичко това ще остане да функционира. (115/стр. 153)

Човекът е нематериален, несътворен

Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете се. В човека вътре има друго нещо скрито. Ако може да прочетете в скритото лице, в скритите очи, …там ще видите скрит Истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален.

(29/лек. 14: стр. 20)

Значи, ние вървим от видимото към невидимото. По Пътя на Истината човек познава невидимото. Според едни философи човек съществува вън от Битието. (99/стр. 160)

Светлината се подчинява на един вътрешен закон… Тя се движи в един известен кръг по известна спирала. И в такъв случай Светлината не само че се наклонява, но се отклонява и най-после спира. И всеки един Лъч се превръща в едно Разумно същество. Е, какво ще кажат на туй съвременните учени хора? Преди милиарди години вие сте били такъв един Лъч, но при излизането си от звездите, след като сте се движили и дошли на Земята, вие сте се намерили като хора и днес в тази аудитория ме слушате. Вие сте забравили, че сте били Светлина. (26/стр. 125)

Дръжте в ума си мисълта да не прекъсвате връзката си със Светлината. Вие сте слезли от света на Светлината… (91/стр. 142)

…Ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като Мисъл, като Идея и след това в нашия Дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си и както виждате, сега сме се събрали тук, на Земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. (80/лек. 14: стр. 8)

Целият човек не е въплътен в тялото си, голяма част от него е извън тялото му. Следователно човекът на Земята трябва да черпи Вдъхновение от този… Непроявен човек. (29/лек. 11: стр. 20)

И тъй, чисто Духовният свят е свят, създаден от Идеални форми. За пример как се проявява Любовта? В съвременния свят Любовта може да се проявява само чрез Добродетелта, иначе тя е недосегаема. …Любовта като Принцип е нещо нематериално. И човешкият Ум, тъй както се проявява, е нещо нематериално. Човешкият Ум се проявява само чрез човешките мисли. Разумната човешка Воля е една чисто Духовна сила, но само чрез своите действия тя се материализира. (26/стр. 344)

…Мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. (80/лек. 14: стр. 19)

Ако погледнете на всички живи същества на Земята с окото на ясновидеца, няма да видите никакви форми. Те се изявяват във вид на малки Пламъчета, които блещукат и светят с по-малка или по-голяма Светлина. Даже и човека няма да видите в неговата форма, но като всички останали същества– във вид на Светлина, която блещука като малки фойерверки. Зад тези форми е скрита Същината на нещата. (4/стр. 174)

Питате: „Може ли човек да съществува без форма?“. Ако питате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува и като Светлина. Това е проява на неговия Ум. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата Светлина е по-ясна. (99/стр. 160)

Човекът е неограничен, безграничен

Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на живота. В Абсолютната Реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма. Гледате ли го в Абсолютната Реалност, той няма форма и трайност. (93/стр. 106)

Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка. Той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма. В съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. (93/стр. 106)

Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката Душа в своята Безграничност и Безсмъртие. (57/стр. 60)

Понеже Душата знае закона, тя може да бъде гранична и Безгранична в едно и също време.

(67/стр. 106)

…За да стане човек едно Разумно същество,
изисква се време и пространство. Аз взимам тези две думи не в обикновен смисъл; не тъй, както обикновено се разбират. Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката Душа, защото всичко зависи от Безграничното. Щом един човек е безграничен, той може да се разширява колкото иска. (80/лек. 4: стр. 7)

Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е и какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система даже не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. (93/стр. 16)

Де е човекът? То е Божественото, което ние трябва да изучаваме. Той не е някъде вън, физически, някъде между звездите. Звездите са по-малки от нас. Един човек е по-голям от цялата Вселена. Човешката Душа е по-голяма от Слънцето, по-голяма е от стоте милиона Слънца, които съществуват. (116/стр. 155)

Човекът като Пустотност, като Нищо

Нито лошото, нито доброто дават представа за човека. По Същина човек е нещо особено, вън от неговите прояви. Започнете ли да мислите какво всъщност е човекът, вие ще заспите. Също така не може да се мисли за Реалността. (27/стр. 147)

Какво е човек по Същина? На този въпрос не можеш да си отговориш. Речеш ли да мислиш за своята Същина, ти ще заспиш… Човек може да мисли за себе си в смисъл на своите нужди, но не и за себе си като Същина. Ако искаш да знаеш какво си всъщност, ще знаеш, че си Нула– нищо повече.

(8/стр. 20, 21)

…Нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си Нищо, няма закон да те хваща– никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. (114/стр. 288)

…Съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да ги съберете? Нищо с нещото можете ли да съберете? Може. Единственото нещо, което можете да съберете, е единицата с Нищото. Единственото Реално нещо в света е Нищото. Нищото е Неопределената Реалност, а единицата е Изявената Реалност. Когато човек има Нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? Увеличава се 10 пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата, това е човекът, а Нищото, това са условията, при които този човек може да се развива. (23/лек. 12: стр. 8)

…Нищото, или Нулата, всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е Празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи, Кръгът, Нулата, Нищото– това са условията, при които ще се развие Разумният живот. Следователно и това Празно пространство има свое Съзнание. Единицата като влезе в Съзнанието на това Нищо, то може да предаде своето Съзнание и да се изяви в нея.

(95/лек. 11: стр. 11, 12)

С десеторката започва Нова епоха в света. Тук Единицата се развива при Нулата. Тя означава един Нов закон. Вие трябва да знаете как се е развила Единицата– Първичната Причина, или Първичният Елемент, в който са били условията. Нулата, Кръгът, показва, че там е била скрита Тайната.

(11/стр. 59)

Нищото само по себе си никога не се изявява. В Окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? …Туй Празно пространство, което се означава с Нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще те изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива Познания, за които ти даже не си и сънувал. (95/лек. 11: стр. 12)

Вие не можете да имате едно Висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази Пълна Празнота, че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате Пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че Нищо нямате в себе си. (23/лек. 12: стр. 9)

Човекът като Скритост

Има нещо в човека, което е още скрито.

(115/стр. 338)

Човекът не седи нито във външните, нито във вътрешните си дрехи. Главният елемент, който определя човека, се крие другаде. (30/стр. 155)

Срещаш човека, гледаш, че е сериозен отвънка, и казваш: „Сериозен е“. Но лицето е сериозно, а какво е неговото разположение вътре, ти не знаеш. Или срещаш човека весел, засмян; той отвънка е засмян, отвътре как е? Истинският човек е скрит.

(10/стр. 6)

Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В Сърцето има Скрити неща. Какво знаете за тях? (32/стр. 300)

Чувате някой да казва: „Искам да обичам целия свят“. Как ще обичаш целия свят с малкото си сърце? Може ли да събереш целия свят в сърцето си? Когато човек пожелае да обича целия свят, това показва, че той има друго Сърце, в което може да събере всички хора. Къде е това Сърце, не знаете. Мястото на физическото сърце знаете, но къде е Същинското, Духовното Сърце, не знаете.

(85/стр. 43, 44)

…Чудесата са скрити вътре в нас. Ти мислиш, въодушевяваш се от Великата мисъл, но тази мисъл е у тебе. Но на кое място е мисълта, не знаеш.

(115/стр. 466)

…Съвременните хора. Вземат някоя своя икона и я препоръчват за чудотворна… Наистина има някои чудотворни икони, дълбоко скрити в Душата на човека. (78/стр. 25, 26)

Хубавото у вас, то е скрито вътре и онзи, който разбира, той ще види вашата Душа. Тя е Божествената– тя е всякога скрита. (117/стр. 3)

Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката Душа в своето съвременно развитие са неизвестни… Можете да имате желание да станете някой философ или някой учен и на това си желание да посветите целия си живот, то да ви коства всичко, но подбудителните причини всъщност са скрити.

(26/стр. 334, 335)

Човекът като Незнайност

Туй, което не търпи никакво определение, то е Божествено. Туй, което се определя, то не е Божествено, то е проявление на Божественото. Човек сам по себе си не може да го определиш.

(110/стр. 210)

Трябва да се определи какво нещо е човекът. Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно Великото в света не може да се определи напълно. (80/лек. 33: стр. 5)

Казвате за някого, че е жизнерадостен, че е пълен с живот… Ако някой човек се смее и се радва на живота, това още не е самият живот. Смехът, радостта са вътрешни прояви на живота, но не са самият живот. И мисълта е проява на живота, но животът не е мисъл. И добротата е проява на живота, но не е живот. Тъй щото, каквито качества да изреждате в човека, те още не представят самия човек. (27/стр. 146)

…Тесерактът – числото четири. Питагор, както и останалите древни учени са дошли до числото четири. И съвременните математици са дошли до числото четири. Какво се крие до числото четири, те знаят; какво се крие над числото четири, нищо не знаят. Числото пет представя човека, който е извън четириизмерния свят. Тази е причината, поради която човек не познава себе си. Цял живот човек се изучава и в края на краищата никой не може да каже за себе си, че се познава. (59/стр. 67)

Сега вие ще ми цитирате старите гръцки философи, които са казвали: „Познай себе си!“. Съгласен съм с това, но да познаеш себе си, значи да познаваш, че в тебе има нещо Несъизмеримо, че има неща в тебе, които ще останат Непознати. В Непознаваемото ще дойде всичкото щастие, всичката радост за през всичките векове на Вечността.

(29/лек. 6: стр. 21)

…Всички хора… искат да знаят каква ще бъде крайната цел на техния живот. Вие не трябва да знаете това нещо. Хубавото, красивото нека остане като една Загадка в живота ви. Нека има нещо в цялата Вечност, което да не знаете за себе си.

(29/лек. 6: стр. 20, 21)

Човекът като Тайна

…Това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. Тайните, които се крият в Природата, съществуват и в човека. (59/стр. 279)

Всички неща в Природата са в тайно. Погледнеш някого и казваш: „Познавам този човек“. Външно го познаваш, но вътрешно той не ти е познат. Той е Космично същество, едно Велико владение.

(100/стр. 158)

…Единственото Реално нещо за човека, това е неговият Ум. Единственото Безсмъртно нещо у човека, това е неговият Ум… Какво нещо е Умът, Тайната на Ума, това знаеха само египтяните, Посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е Умът. Единствен той знаеше Тайната за Ума, а всички останали от израилския народ ходеха по… своите чувства. (115/стр. 219, 220)

Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата Ум. Индусите имат думата Ум, или Ом, която считат като Свещена дума, и само Посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя Ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена, съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е Умът, цялата култура щеше да се измени. (115/стр. 228)

Ако Умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. Който е добил Ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките Богатства… Не само това, но човекът на Ума знае де се намира Еликсирът на Живота. (115/стр. 230)

Всеки един от вас носи най-малко три Тайни. Тайната на Любовта в Сърцето си. Тайната на Мъдростта в Ума си. И Тайната за Истината в тялото си. Три Велики Тайни. Има какво да изучаваме.

(36/стр. 49)

…Когато някой пожелае да му кажеш Тайните на Сърцето си, той много иска. Тайните на Сърцето само Бог може да ги знае. (43/стр. 91)

Оставете Сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи! …Бог държи Сърцето на човека в Ръцете Си. Той държи Източниците на живота в Ръцете Си, защото в тях се крият Тайните на Битието. В Сърцето се крият Източниците на живота.

(105/стр. 61)

Един ден от Сърцата на хората според Божието Благоволение ще се разкрие нещо Хубаво. Таи се нещо Хубаво… в тях, но Хубавото още не се проявява. (41/стр. 40)

Трябва да разбереш Тайната, скрита в твоя Дух, в твоята Душа, в твоя Ум и в твоето Сърце. В тези Тайни си скрит ти самият… Не свързвай тези Тайни със сегашния си живот. Да се домогнеш до тези Тайни, значи да придобиеш истинска Светлина.

(47/стр. 75)

Човек не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пътищата на Светлината. Светлината разкрива… всичко онова, което се крие в човека… (28/стр. 60)

…Дойдете ли до човека като Идейно същество, което търси нещо, стреми се към него и когато става, и когато ляга, това е Великото, Свещеното, Красивото, това са Духът и Душата. Духът и Душата представляват Велика Тайна за човека. Когато човек дойде до онова Просветление на съзнанието си да разбере що е Душа и що е Дух, той ще намери и своя Учител, Който ще го събуди. Този момент– събуждането на ученика от Учителя– представлява същевременно Вътрешно Мистично Разбиране на нещата. (12/стр. 98)

Бог пише една Велика Книга, на която листата са хората. Значи, всяка Душа, в която са вложени Тайните от създаването на света досега, е лист на Великата Божествена Книга. (16/стр. 252)

…Отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той разглежда книгата, изследва подвързията , къде е направена… Има друга Книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата– тя е човешката Душа. В нея са написани Тайните, скрити в Битието, от създаването на света до края на века. (16/стр. 333, 334)

Като се каже нещо за Душата, някои се питат дали съществува тя, или не. Малцина отварят и четат тази Книга. Един гръцки философ казва: „Познай себе си“. Тази мисъл крие в себе си Учението за Душата. Да познае човек себе си, това значи да отвори Книгата на своята Душа и да чете. Там той ще намери Тайните на Битието. (16/стр. 334)

Светото Писание съдържа по-малко Тайни от това, което Бог е написал в човешката Душа. Четете написаното във вашата Душа да видите как са живели всички живи същества, всички Ангели. Само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас. (16/стр. 334)

Човекът е повече от Ум, Сърце,
Душа и Дух

Човек е нещо повече от своя Ум, Сърце и Воля. Те са слуги на човешкия Дух. (112/стр. 202)

…Човек е нещо повече от Ум, от Сърце, от Душа и от Дух. Някога човек е бил Ум, но сега е повече от Ум; някога е бил Сърце, но сега е повече от Сърце; някога е бил Душа, но сега е повече от Душа; някога е бил Дух, но сега е повече от Дух. Като съберете Ума, Сърцето, Душата и Духа на едно място и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на Ума, на Сърцето, на Душата и на Духа заедно, но сам по себе си човек е Същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го съставят. Той е сложно Същество със съвършено нови качества от елементите, които влизат в него.

(1/стр. 58, 59)

Взимате за пример водород и кислород, съединявате ги и получавате вода, която има съвършено различни свойства от тия на водорода и на кислорода… Какво става при съединяването на елементите, че новополученото тяло не прилича по свойства на взетите, не се знае. Навярно в съединението влиза нещо ново. Значи, и за човека казваме, че е някакво ново съединение, получено от няколко елемента, но какво представя новото тяло, никой не знае. (1/стр. 59)

Та човек е това, новороденото, което се ражда. Човек нито е още Дух, нито е още Душа, нито е още Ум, нито е още Сърце; той се нарича „Аз“– новороденото дете, на което човешкият Дух служи, на което човешката Душа служи, на което човешкият Ум служи и на което човешкото Сърце служи. Това е бъдещият човек. Това е бъдещият човек и ако искате да знаете, туй е малкото Същество на Истината. (21/стр. 232, 233)

Вътре в Битието човек не е още Дух. Защото се казва в Писанието: „Ще изпратя Духа Си и ще оживеят“. Казва се още: „Направи Бог човека по Образ и Подобие Свое“– Бог изпраща Духа, Душата, Ума и Сърцето да служат. Туй е Азът, а всички тия помагат за нашето развитие. (21/стр. 233)

Туй, малкото Аз, не е гражданин на Земята. Един ден, когато ние се събудим, когато минем границата на Земята, когато минем от смъртта към Безсмъртието, …ще дойдем на тази Земя, която няма да бъде такава, каквато е сегашната. На всеки ще му бъде приятно да живее колкото иска на нея. Тогава няма да има тия противоречия, които сега съществуват. (21/стр. 233)

Човекът е Мистерия

Всички мисли, които текат в Ума; всички чувства и желания, които текат в Сърцето, идват все от този Велик Извор. Този Извор е Душата. Изворите на Душата се поят от още по-велик Извор– той е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор– той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор– от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае. (80/лек. 16: стр. 9, 10)

…Онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци; Онзи, Който е написал всичко в нашата Душа– Той всякога е вътре в нас. Той никога не е идвал на Земята, Той никога не се е въплътявал. Мнозина са идвали на Земята, мнозина се въплътявали и са носили Неговото Име, но Онзи, Абсолютният, на Когото хората не знаят Името, никога не е идвал в човешка форма на Земята. Той само се е проявявал… (81/лек. 8: стр. 22)

Досега нито един Адепт, нито един Велик Учител, нито един Ангел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог… Бог е Скрит вътре в туй Безгранично и всякога ще остане Скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цялата Вечност никога няма да Го узнаят. Този, Великият, Абсолютният Безграничен Бог, Той ще остане една Велика Загадка завсякога! Туй ще го турите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така Абсолютен! Да се разгадае Животът, значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава Необяснено! (9/лек. 19: стр. 19, 20)

Може да има спор върху това какво нещо е Животът, какво е неговото проявление, но върху самия Живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на Живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход– тя там се проявява. Къде се образува Животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на Живота. Това е една Загадка. (80/лек. 14: стр. 4)

Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши Великата Загадка на Битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили Великата Задача на Живота, те биха се самоунищожили.

(80/лек. 14: стр. 4)

Според мене има три отношения, които са важни. Едно Божествено отношение, което е начало на нещата– оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата– това е Духовният свят, а природният живот– това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно... Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. (111/стр. 288)

Когато хората искат да разрешат въпроса за Живота, какво ги интересува? Искат да разрешат какво нещо е Животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича Животът от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа, това никой не знае. (80/лек. 14: стр. 5)

Изобщо с думи Животът не може да се определи. Следователно това, което не можем да определим, е Животът; това, което може да се определи, е проява на Живота. Ето защо не питайте що е Животът. Обаче движението, мислите, чувствата и постъпките на човека имат известно отношение към Живота, но те сами не са Животът. (92/стр. 24, 25)

Съзнателният Живот – това е една Велика Загадка в природата. Не само за нас, хората от XX век, но и за ония преди нас и след нас до скончание на века все ще бъде една Велика Загадка. (82/стр. 19)