Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете – нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте! Не пренасяйте нито съчка! (9/стр. 371)

Ако правиш зло, дяволът се радва, добрите духове скърбят; ако правиш добро – добрите духове се радват, а дяволите скърбят. Вие не можете да бъдете угодни, не може едновременно да бъдете благоприятни на Бога и на света. Ако си приятел на света, не може да бъдеш приятел на Бога. Тогава идва противоречието. Какво трябва да се прави? …Говоря за вътрешния ваш свят, защото има един свят, той е вътрешен. Ако вие на вътрешния ваш свят му угаждате, вие не можете да бъдете приятели на Бога. (14/стр. 29)

В какво седи злото? Хората обичат дявола повече, отколкото Бога. Там е злото. Злото седи в това, че ние обичаме себе си повече, отколкото Бога. (9/стр. 371)

Бог гради, а дяволът разрушава. Свържете се с Онзи, Който гради. (41/стр. 50)

…Живейте добре, за да не губите своите мисли и Топлината на своите чувства. Не губете и Силата на своята воля… Това значи да служим на Онзи Истински Господар, Който поддържа Светлината, Топлината и Силата у нас. (75/стр. 63)

Различавайте онова, което иде
от Бога и от дявола!

Представете си, че сте работили при един господар, който туря в ръката ви огън като заплата на вашата работа. В това време дохожда някой при вас и взима огъня от ръката ви. Какво изпитвате в този момент? Радост. Следователно има блага, придобивки, които в даден случай носят нещастие за човека. Отнемането на тия блага носи щастие за човека… Оттук можем да извадим следното заключение: малкото благо е дадено от човека, голямото благо – от дявола, а където няма никакво благо, там пък Бог взима участие. (36/стр. 3, 4)

И тъй, помнете следното нещо: човек дава малко, дяволът – много, а Бог – нищо или всичко. Като даде много, дяволът снема и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за три-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя свободен като царски син. И затова казвам: Не се заблуждавайте от малкото, което човек дава! Не се подкупвайте от многото, което дяволът дава! Дръжте се за нищото или за всичкото, което Бог дава! (40/стр. 214)

Голямата скръб е от дявола, малката – от човека, а помощта – от Бога. Значи, когато скърбиш много, дяволът те мъчи; когато скърбиш малко, човек те мъчи; когато намериш цяр за скръбта си, това е от Бога. (36/стр. 97)

Разкази за дявола

Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек като Господа: и той се движил както Божиите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: „Каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината – за Господа“. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.

Та най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Та понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. (9/стр. 380, 381)

Нали знаете онзи анекдот, дето се явява дяволът при един светия, в християнската епоха било, дяволът казва: „Много голям грешник съм. Моли се на Господа заради мене“. Той започнал да се моли. Явява се един Ангел на светията и казва: „Да се молиш за него! Той не е грешник, но той е дяволът. Но за да го познаеш, втория път като дойде, ето как да го изпиташ. Ти ще кажеш на дявола, той да се качи на една канара и цяла година да казва: Господи, аз съм мерзост на запустението“. След една година дяволът иде пак при светията. Казва на дявола: „Ти ще идеш на една канара, цяла година да стоиш там и да казваш: Аз съм мерзост на запустението“. Казва (дяволът): „Аз, който заповядвам на света, не се моля аз, то е твоя работа“. Тогава той му казал: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. (12/стр. 483)

Един светия живял осемдесет години в една област, че обърнал всички хора към Господа. С това той смутил дявола, заради което той решил да му затвори устата повече да не проповядва. Дълго време мислил дяволът как да направи това. Най-после решил да влезе в стомната му, че като рече да пие вода, да влезе в него да го измъчва, че да не може повече да проповядва отвън. Светията разбрал намеренията на дявола и затова турил един кръст отгоре на стомната, и така затворил дявола в нея. Като го подържал известно време вързан, светията си мислел, че дяволът се отказва вече от намерението да му отмъщава, затова решил да го изпрати да си върви. Той взел стомната и излял водата, като казал: „Хайде, върви сега да се разходиш малко по света“. Той мислел, че се освободил от дявола, но последният бил много умен, надхитрил светията. Един ден той се престорил на едно малко детенце, което плачело. Светията го видял, съжалил се над него и го взел при себе си да го отгледа. Детето било много умно. Светията мислил, че ще го обърне към своето учение. Като пораснало детето, казало на светията: „Ти си много добър калугер, но какво можеш да направиш със своето калугерство? Ела с мене, аз ще те оженя за царската дъщеря, ще те направя царски зет и така ще бъдеш много полезен на хората“. Светията се съгласил; той го завел при царя, запознал го с дъщеря му и успял да го ожени за нея. Във време на сватбата дяволът направил голяма кражба, скрил всички откраднати вещи. Като узнал това, старият цар веднага дал заповед да търсят вещите. Дяволът дошъл при царя и казал: „Знаеш ли кой направи кражбата? Зет ти“. Тогава царят заповядал да хванат зетя му и да го обесят. Дяволът се приближил към светията и му казал:

– …Виж настрана. Виждаш ли нещо?

– Виждам.

– Какво виждаш?

– Виждам три магарета, натоварени с нещо.

– Това са магаретата, натоварени с цървулите, които аз скъсах, докато те доведа до това въже.

И после благодарение, че от Небето дошли на помощ, та освободили светията от бесилката. Така той видял, че не е постъпил право. Той намерил погрешката си. Сега и вие можете да видите магаретата, можете да видите цървулите, но ще намерите бесилката.

(12/стр. 511, 512)

Служил един вярващ при един господар, който е безверник. Слугата се казвал Стоян. Казва му господарят: „Стояне, ти си вярващ, в Господа вярваш, пък постоянно те мъчи дяволът. Аз не мога да разбера това. Аз ни в Господа вярвам, пък дяволът не ме мъчи, никой не ме мъчи. Аз се чудя с вас каква вяра имате. Ние без вяра живеем – никой не ни мъчи. Вие с вяра живеете и все има някой да ви мъчи“. Намерил се Стоян в трудно положение. Факт е, че вярващите ги мъчи нещо. Господарят на Стоян бил ловец и един ден отиват на лов за патици, зимно време било. Гръмва и убива две патици, които падат на земята. Една ранил и тича подир нея, стреля. Стоян казва: „Господарю, защо гониш тази патица, защо не вземеш убитите?“. Казва: „Тая не е доубита и тичам подир нея“. „И тебе дяволът не те засяга, защото ти си от убитите, той те има във властта си. Аз съм ранен, че мене ме гони. Аз бягам, имам малко живот, бягам, за да спася живота си. Ти си вързан от дявола, няма какво да те измъчва.“ Щом дяволът не те изкушава – вие сте негови. Щом ви изкушава – не сте негови. Щом дойде изкушението, щом дойде страданието – в ръцете на дявола не сте. Всички ония, които страдат, не са на дявола. Които не страдат, те са с дявола наедно. (34/стр. 409, 410)

Един от видните активни американски проповедници, Муди, разправя за едно… свое заспиване в църквата. То е станало при следния случай. Често в Чикаго дохождат видни проповедници, които държат проповеди върху важни въпроси от Евангелието. Извикват един проповедник, голяма знаменитост. Дохожда той и говори нещо за дявола. Обаче Муди закъснял и не могъл да чуе какво се говорило за дявола. Той извиква втори път същия проповедник, който на другия ден щял да говори. Обаче дяволът пак устроил мрежа на Муди. Събранието било определено към 7 1/2 ч. вечерта, а в 6 ч. Муди ял хубав американски салам. Американските проповедници не са вегетарианци. Отива Муди на събранието да слуша проповедта за дявола, но от тежест в стомаха заспал и пак не могъл да чуе. Питат го: „Муди, как е работата?“. „Остави се, дяволът и саламът разбъркаха работата.“ (8/лек. 22: стр. 23, 24)

…Една игуменка… Понеже била голяма икономистка, доста яйца продавала и видяла, че яйцата се изгубват; намерила, че при всяко огнище на калугерките изчезвали в огъня, дематериализирали са се. Издала едно нареждане, че е грехота да се кладе огън в килиите на калугерките, и казала, че трябва да се пекат на Слънцето, понеже този огън е от Бога. Но забелязала, че като престанали да кладат огън, пак яйцата се губели и една вечер тръгнала по килиите, от килия на килия, да разглежда през прозореца какво правят калугерките. Гледа, запалена е доста голяма църковна свещ и едно яйце е турено на тел, че на пламъците отгоре калугериците го пекат. Тя се учудила и казва: „Пустият му дявол какъв мурафет******** ги научил“. Дяволът бил наблизо, чул и казва: „Не ме обвинявай, че и аз за пръв път виждам този мурафет“.

Ние, в света каквото става, го туряме на гърба на дявола; все на дявола минава, като че ние в това не вземаме никакво участие, но по някой път и дяволът се учи от нас. (12/стр. 573, 574)

Не трябва да осъждаме дявола. Понеже един свещеник говорил много против дявола и една вечер се изтъпанил (дяволът) в стаята му, и казва: „Ти защо говориш против мене? Не те ли е срам да говориш такива лоши работи за мене? Аз ако не бях, хората не щяха да се лъжат. Понеже грешат, лъжат се – проповядваш. Раждат се – кръщаваш ги. Тия хора се женят, кой ги кара да се женят? Ако аз не бях да ги карам да се женят, ти кого ще венчаваш?“. Казва му (дяволът): „Да си свиваш устата, че втори път, като дойда, килимявката няма да ти остане!“. (12/стр. 574)

Някой си много говорел против дявола. Един ден дяволът му казал: „Бъди внимателен, не си позволявай да говориш против мене. Аз лесно ще се справя с тебе. Знай, че няма да ти простя. Ще ти дам един добър урок“. „Никакъв урок няма да ми дадеш. Никакъв съвет не искам от тебе.“ Един ден той видял: един човек продава магаре. Дощяло му се да си купи това магаре. Той попитал господаря му за цената и останал учуден, че било много евтино. Купил го, потупал го по гърба и го закарал у дома си. На другия ден той отишъл с магарето да събира дърва в гората и останал доволен от него – добре работело. След това той отишъл да го напои на близката чешма. Изведнъж магарето се скрило в курната, отдето махало с дългите си уши – само тях виждал. В това време дошли хора да пият вода. Той им казал: „Моля ви се, помогнете ми да извадя магарето от курната“. Те погледнали в курната и понеже нищо не видели, казали си: „Този човек трябва да е смахнат. Я да го набием да му дойде умът в главата!“. Така се изредили много хора и на всички той разказвал за магарето си, скрито в курната. След като всички го били, той пак виждал магарето да му маха с ушите си, но повече не смеел на никого да говори за магарето си. Тогава той се обърнал към магарето с думите: „Виждам те, но не искам вече да се занимавам с тебе, защото много ме биха, напатих се“.

(2/стр. 210, 211)

Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от Рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от Рая, тя съзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ дал една Книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото Дърво – Дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте Моята заповед. Сега ви давам тази Книга да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите Книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази Свещена Книга. Четете и изучавайте я!“. Като взели Книгата от Бога, и двамата останали с мисълта, че носят една Книга от Рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази Книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената Книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе Книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила Книгата и видяла, че не може да чете; някакъв черен лист покривал листата , вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!“. Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил, Книгата се отворила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света.

Казвам: Дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената Книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се отвори. Щом се отвори, тази Книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената Книга на живота… Никога не оставяйте вашата Свещена Книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще тури върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази Книга, веднага я затворете… Освен вас никому не давайте да я отваря. Тази Свещена Книга всеки сам трябва да отваря и затваря… Четенето на Свещената Книга представя Великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение… с Бога.

(44/стр. 17, 18, 19)

Дяволът ще бъде преобразен

…При търкането на две дървета се образува огън… Вие мислите, че дяволът е лош. Аз ще говоря добре за него. Някога и той е бил добър, но паднал и сгрешил. Ще възразите: „Казано е в Писанието да се противим на дявола, на злото в света“. Това значи: търкай дявола, докато прогледне и види Светлината пред себе си. Щом дойде Светлината в ума му, той ще се откаже от кривия път. (19/стр. 11)

При 50 милиона градуса топлина и дяволът, като турят, и всичките дяволчета ще се разтопят и от тях нищо няма да остане. При този огън всички дяволи ще се стопят, ще станат правоверни. При тази топлина дяволът казва: „Не може, не устоявам на тази топлина“.

(1/стр. 341)

На едно място в Откровението е казано: „Чух цялото създание да хвали Господа“. Това показва, че един ден Бог ще премахне всички противоречия между хората, и тогава всички същества на Небето и на Земята ще хвалят Бога и ще видят, че Мъдростта Му е безкрайна. „Какво ще стане тогава с грешните хора?“ Ще се спасят. „Какво ще стане с дяволите?“ Ще се научат да служат на Бога. (65/стр. 90)

Та ще ви приведа един пример от един окултист. Той представя един разказ. Дошло един ден, че и дяволът се обезсърчил. Казва: „Научих всичките хора, дадох им знание – и най-после и мене не ме слушат. Вземаха всичко от ръцете ми“. Обезсърчил се и отишъл на една голяма канара, и седнал там, навел глава. Казва: „Дай си знанието, после ходи да те управляват“. Вижда по едно време: Христос иде към него, приближава се. Казва Му: „Много късно идеш. Едно време, преди две хиляди години, имаше какво да ти дам. Сега и мене не ме слушат. Късно идеш“. Мисли, че Христос иде при него да иска нещо. Христос казва: „Аз ида сега да ви помагам“. Забелязал, че две змии имало забити на неговите гърди. Положил ръката Си Христос и отнел змиите, и му казва: „Ти си много умен. Ще те поставя като добър учител да възпитаваш хората. Понеже голяма опитност имаш, да ги възпитаваш за бъдеще“. Тръгнал дяволът с Христа. Сега дяволът иде в света и той да помага, да учи хората. (1/стр. 91, 92)

Бог е Вечното Начало в живота

…Трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога. (15/стр. 15)

Бог е Начало на всички неща. (69/стр. 295)

Бог е създал всички хора, всички живи същества… Бог е вложил живот във всички живи същества, във всички хора. Следователно ние трябва да живеем така, както Той изисква от нас. (74/стр. 16)

Когато говорим за Бога, това е онова Безгранично Незнайно Същество, от Което всичко произтича.

(1/стр. 133)

Като кажа „Бог“, аз разбирам онова Вечно Начало, онази Бездна, онази Велика Основа на живота. Като кажа „Духът Божий“, разбирам онова Начало в човека, което се пробужда и носи всички блага на живота. Без тези блага нищо не може да се постигне. Под Господ разбирам онази жива връзка с всички Разумни същества. Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите. Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Аза в човека. (69/стр. 20, 21)

Значи, Изтокът на живота, това е Бог, от Когото излиза всичко: живот, Сила, Светлина, мисъл, чувство, действие. (27/стр. 103)

…Говорим за Единния Бог, в Когото живеят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора. Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас Знанието, Любовта, което създава в нас вътрешен подтик към освобождаване от мъчнотиите, от злото в света. (18/стр. 196)

„В начало бе Словото.“ След като мислил цяла Вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, т.е. чрез Разумността. Започнете и вие с Разумността, със Словото на Бога. После Бог довел всички неща до една Велика цел, Велика връзка, Велика Хармония на живота.

(71/стр. 252)

Бог е Великият Извор на живота. Значи, доколкото Божественото Съзнание, или Божественият живот, се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем. Оттук вадим следното заключение: Радостта, Мирът, Спокойствието, хубавите мисли и чувства се дължат на вливането на Божествения живот у нас. (73/стр. 15)

Ти трябва да зачиташ Източника на едно чувство, отдето е излязло. Трябва да зачиташ Извора на една мисъл, отдето е излязла. Ако мислиш, че всичко от тебе е излязло, ти си в кривата посока. Единственият, от Когото нещата са излезли, то е само Бог. (1/стр. 211)

Малко нещо се иска от човека: да обърне мисълта си към Бога, към Великото Начало в света. (70/стр. 50)

Онзи Господ, Който ти е дал живота, онзи Господ, Който е създал света, Който ти е дал всичко това, направил те е наследник…, на Него служи! (1/стр. 113)

Бог е Великата Реалност

За мене Бог е Велика Реалност… Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. (19/стр. 5)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност… Мисълта за тази Реалност внася Мир и Радост в човешката душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. (27/стр. 109, 110)

Реално нещо е онова нещо в света, което носи Мир, което носи Светлина за човешкия ум. То е Бог. Онова, което носи мисъл в човека, което осветява човека, то е Бог. Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, то е Бог. Онова, което дава сила на човека, то е Бог. Онова, което го освобождава, то е Бог. (12/стр. 590)

Реалността е в самия човек. Бог, Когото търсиш вън някъде, е в самия тебе. Той се изявява вън от тебе, но същевременно е и вътре в тебе. (22/стр. 124)

…Чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме: Когато ние отречем тази Реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш Божественото, помрачи се умът. (1/стр. 190)

„Нали Бог прониква навсякъде?“ Това е материалистически израз. За да прониква някъде, трябва да има друга реалност вън от Бога. Всъщност вън от Бога никаква реалност не съществува. (69/стр. 260)

Бог е Всесилен

Главната мисъл, която искам да оставя в умовете ви, е да си създадете правилни отношения към Бога. Под Бог разбирам Всесилния, Всемъдрия, Всеблагия. На Него всякога може да се разчита. Ако вие намерите друга дума, която да изразява Мощното, Благото, Мъдрото в света, заместете с нея думата „Бог“. (69/стр. 96, 97)

Господ гледа и държи сметка за реда и порядъка навсякъде. Той е Господар, Той е Царят в света. Бог е единственият Цар в света. Той е направил света, следователно Земята е Негова и ние сме Негови. Той е Баща.

(74/стр. 42)

Единственият, Който царува, това е Бог. Единственият, Който обича, това е Бог. Единственият, Който раздава знания, това е Бог. Единственият, Който носи Истината, това е Бог. (1/стр. 92)

Бог е, Който е съвършен в безграничната Своя Сила, с която разполага и прониква навсякъде. Няма нещо, което Той да не може да направи. (1/стр. 132)

Навсякъде виждам Бога мощен и любещ… Когато учи и възпитава човека, туря го в пещ с 50 милиона градуса топлина да го стопи, пречисти, като слънце да светне. Кой може да устои на този огън, без да се стопи? И най-големият дявол ще стане правоверен. (45/стр. 147)

Мислите ли, че дяволът върши каквото иска? Дяволът – и той служи на Бога, без да знае. Той мисли, че така го е намислил, а зад неговата мисъл седи нещо, което той не знае. (12/стр. 479)

И лошите, и добрите Ангели служат на Бога. Не мислете, че те не признават Бога. Те Го признават и благодарят за туй. (61/стр. 303)

Пред Бога седи цялата Вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на Земята; на Бога се подчиняват и малките хора на Земята, …на Бога се подчиняват и буболечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите.

(73/стр. 31)

Господ държи сърцата на всички живи същества: на майки, на бащи, на деца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричат злото – всичко е в Божиите Ръце. Когато Бог държи сърцето на дявола в Ръката Си, и дяволът е мек към вас; отпусне ли Бог сърцето му, той веднага ви сграбчва. (79/стр. 158)

Много пъти казваме: „Да се любим, да се обичаме!“. Как ще се любите? Аз казвам така: Братко, ние ще се съберем, ще повикаме Господа на Любовта и като дойде, Той ще направи всичко. Ние трябва да се обърнем с всичкото си сърце, ум и воля към Бога – Той всичко може. (3/стр. 91)

Само Бог може да изменя и изправя нещата.

(71/стр. 109)

Бог всичко вижда и чува, следи и наблюдава какво се върши, и всичко изправя. (75/стр. 118)

Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават. Когато човек се обърне към Бога с молба да го освободи от тия същества, той получава отговор на молитвата си. Отговорът на молитвата е неговото оздравяване. Само Бог е в сила да заповядва и на добрите, и на злите същества. (17/стр. 194)

Дяволът направи пакостите, а викате Господа да ви оправи работите. Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“, и дяволът се мъчи да я оправи. (15/стр. 172)

Каквото безобразие да направи дяволът, Божественият Дух преобразява всичко и казва: „Смисъл има в тия неща!“. (3/стр. 91)

Казвам: Дръжте се за силното. Само Бог е силен. За Него се казва, че е Всесилен. Следователно, когато искате да разрешите мъчнотиите си, потърсете Бога. Казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви се изявя“… Когато никой не може да ви помогне, обърнете се към Бога. (59/стр. 292, 293)

Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог – Основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. (81/стр. 122)

Бог е Всемъдър

Като сте дошли на Земята, вие трябва да знаете, че по-добър план от Божия не съществува. (75/стр. 76, 77)

Казвате, че Адам и Ева са виновни за много неща. Защо? Защото те първи сгрешили. Не говорете така. Вие не знаете Божия план. Всяко нещо, което Бог е допуснал, има свое велико предназначение. (55/стр. 182)

Няма нещо, което Бог е направил, че да не е за полза. Ако Бог е допуснал злото в света, Той е допуснал злото, защото е полезно. Той е Всемъдър. Той го е допуснал, защото така на Земята е по-добре. (9/стр. 343)

Защо Бог, Който е толкова Всемъдър, Силен, изпълнен с Любов и Знания, защо е допуснал Той злото? Не е ли Той Всесилен? Ако Той го е допуснал, Той го е допуснал по такива съображения, за които ние нямаме понятие; ние не знаем защо, но Господ, като е разгледал всички възможни начини, по които животът може да се постави, намерил е, че този е единственият начин, най-добрият при сегашните условия, при които ние живеем. Щом го е допуснал, ние ще го приемем този факт тъй, както си е, и ще спазим закона. (8/лек. 1: стр. 18, 19)

Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете какво е предвидил Бог за вас, не знаете каква е Неговата крайна цел. Целият свят да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. (70/стр. 26)

Следователно дали мъжът, или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай – за добро е. Такава е Волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. (70/стр. 26, 27)

Хората… се запитват: „Защо Бог създаде така света?“. Светът крие в себе си всички възможности за хората. Те са дошли на Земята да учат и да постигнат нещо. Всеки човек има условия да постигне нещо, ако може да мисли право. (2/стр. 42)

Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. (75/стр. 18)

Всичко е хубаво в света. В света виждам една непреодолима Божия Мъдрост, която е скрита във всички противоречия. И в дявола вътре Бог е скрил нещо, което и дяволът не знае. (34/стр. 384)

…Ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено Небето. Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо Небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и Небето е на мястото си. (4/стр. 246, 247)

Казвате, че Бог е допуснал злото и смъртта в живота. Да, Бог допусна греха, за да оценят хората чистотата. Бог допусна смъртта, за да оценят живота. (69/стр. 280)

Когато човек попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби в себе си и се свърже с Великия Божи Промисъл. Направи ли това, той ще разбере, че зад всяко явление в живота и в природата се крие някаква разумна причина, която регулира нещата. (71/стр. 91)

Бог казва: „Аз съм началото и краят, т.е. алфа и омега“. Когато е накрая, Бог проверява работите. Той е най-мъдрият. Ако имате някаква погрешка, някакъв недъг, Бог ще ви върне назад и ще каже: „Аз ще изправя тази работа“. (69/стр. 23)

Мнозина казват, че в Бога има две воли. Аз казвам, че в Бога има една Воля… В Него има една Воля; всичко, което Той върши, е разумно, Любов, Истина… Всичко, каквото мисли, е добро. В края на краищата всички ще се убедят, че всичко, което Той върши, е добро. Ще минат може би милиони години, докато се убедят, че онова, което Той е направил, е добро; ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, деца са. (1/стр. 217)

Бог е Вселюбящ

Бог е Любов… Любовта е качество на Бога.

(69/стр. 119, 128)

Казано е: „Бог е Любов“. Значи, Единственият, Който люби хората и ги познава, е Бог. (18/стр. 222)

Казано е в Писанието: „Бог е Любов“. Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил Любовта Си, е животът. Ние виждаме, че животът е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява Любовта Си чрез живота и на малките, и на големите същества. (70/стр. 11, 12)

И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е Свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара именно можете да градите своето бъдеще. (70/стр. 12)

Каже ли някой, че няма кой да го обича, той не говори Истината. Веднъж е създаден, значи Бог пръв го е обичал. (71/стр. 143)

Пръв, Който е възлюбил човека, е Бог. За тази Любов човек трябва да благодари всеки момент. (71/стр. 151)

Бог ни обича по единствената причина, че сме излезли от Него. Той не може да не обича това, което е излязло от Него, и това, което е вложил в нас. (75/стр. 146)

Ние живеем благодарение на това, че Бог ни обича. Ако Той не ни обичаше, ние щяхме да умрем. Без Любовта на Бога няма условия за живот. Понеже живеем, ние виждаме Великата Божия Любов, която се излива върху нас. (22/стр. 207)

…Когато познавам Бога в Любовта, аз съзнавам Величието на Любовта, понеже Бог е Изворът. И аз се радвам, че този Извор е Вечен. (69/стр. 129)

Аз обичам Бога, понеже е Любов. Той дава всичките условия за човешкото развитие. Като се говори за Бога, имаме предвид Неговата отворена Душа, която обича всички и е готова да направи всичко заради нас.

(69/стр. 127)

Всяка душа трябва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да бъде възпитател. Защо? Защото само Бог люби. Който люби, той възпитава. (70/стр. 65)

Когато първите човеци в Рая проявиха своето непослушание, Бог ги изпъди в света да копаят, да орат и да сеят, но те пак не се изправиха. Като видя, че и с изпъждане светът не се възпита, Бог приложи един от най-силните методи за възпитанието му, а именно – закона на Любовта… Значи, след като всички методи за възпитанието на човека се оказали слаби и безрезултатни, Бог приложил Любовта като най-мощен метод.

(70/стр. 69, 70)

Отношенията на Бога към човешката душа не могат да се заместят с никакви други отношения. Ако мислиш, че хората могат да те направят щастлив, ти се лъжеш. Целия свят да ти дават, цялата Вселена да ти обещават, хората не могат да те направят щастлив. И Ангелите да се съберат около тебе, пак няма да бъдеш щастлив. Това, което Бог може да ти даде, с нищо не се сравнява. Ако не си опитал Божията Любов, хиляди Ангели да ти пеят и да те славят, пак обикновен човек ще си останеш. (69/стр. 199, 200)

Казвате: „Ще правим добри дела да омилостивим Бога“… Бог всякога ви обича, всякога е готов да ви помогне независимо от това дали сте праведни, или грешни. Бог ни обича въпреки всички наши грехове и погрешки. Той никога не е изменил Любовта Си. (19/стр. 9)

През каквито изпитания и страдания да минем, в края на краищата ние ще се убедим, че няма същество в света, което да ни обича като Бога. И при най-лошите условия да изпаднем, Той работи за нашето освобождение и повдигане. (18/стр. 82)

Бог е Велико Всеосветляващо Съзнание

Онова Същество, Което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. (38/стр. 45)

Казано е: „Бог е Светлина“ и дето е Светлината, там Бог действа. Който разбира Светлината, в нея той ще познае Тихия Глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. (87/стр. 326)

Бог, за Когото проповядвам, живее във всеки човек. Той се изявява във форма на някакъв скрит вътрешен Идеал, вътрешна Светлина в човека. Чрез тази Светлина човек познава що е добро и що е зло. Чрез тази Светлина той разбира каква трябва да бъде истинската Любов. (18/стр. 82)

Който може да стане свещ и да образува пламък, той има Любов в себе си. Това значи, че Бог действа в него като Светлина. (71/стр. 199)

…Да имаш Любов, значи да имаш една връзка с Източника на живота, или да имаш връзка с Духа Божи, със Съзнанието на Онзи, Който е създал света, и Неговата Светлина постоянно да те озарява вътрешно при всичките условия на живота. (39/стр. 30)

Всички хора, религиозни и светски, очакват идването на Духа. Защо Го очакват? Защото Той внася в човека онази Светлина, която разкрива пътищата на живота. (71/стр. 281)

Когато казваме „Божествен ден“, разбираме присъствието на Бога в човешкото съзнание като изгряващо Слънце, което го озарява и внася в него светли велики мисли. Нощта в съзнанието пък подразбира залязване на това Слънце. (40/стр. 138)

…Бога. Ще се обърнеш към Него и ще кажеш: „Господи, Ти, Който си направил света, дай ми повече Светлина да го изучавам“. (74/стр. 128)

Как се образува Светлината? Ще се помолиш на Бога и Светлината ще се яви. (74/стр. 128)

Ако синът или детето не може да отвори душата си пред своя Велик Баща, да Му каже, че е изпаднал в тъмнина, в съмнения, в подозрения, пред кого ще отиде? Нека иска Светлина от своя Баща да оправи работите си и ще получи. (65/стр. 106)

Като боледуваме, страдаме и вършим глупости, тогава Светлината на Бога прониква в нас и ни помага.

(69/стр. 260)

Където е Бог, няма дявол, няма зло

Господ казва в Писанието: „Сине Мой, дай си сърцето“. Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да Му отворим сърцето си да влезе Той в него. …В онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза. (15/стр. 22)

Дето Бог е стъпил, дяволът няма сила. Дето не е стъпил Бог, дяволът има условия да се прояви. Който пръв е стъпил във вашия дом, той има надмощие: ако дяволът е стъпил пръв, надмощието е негово. И в тоя случай обаче Бог може да го измести. Ако Бог е стъпил пръв, надмощието е на Негова страна. И ако човек се държи за Бога, дяволът никога не може да стъпи в дома му. Като знаеш това, бъди всякога буден, че като похлопа Бог, да Му отвориш. „Защо дяволът влезе в дома ми?“ Защото ти си спал, когато Бог е хлопал. (59/стр. 305)

Помни: Там, дето е Бог, никакви престъпления не стават. Дето Бог отсъства, там се вършат престъпления.

(63/стр. 277)

Само в Бога можеш да създадеш своя Рай. Вън от Бога вие сте в ада. (75/стр. 106)

Бог няма да изостави никого

Всеки трябва да съзнава, че е душа, излязла от Бога. Като направиш някаква погрешка, кажи: „Аз съм син“ или „Аз съм дъщеря на Бога. Сгреших, но Той няма да се откаже от мене“. (16/стр. 252)

Това е Бог, че като съберете резултатите на всичките същества, изправя всичките техни погрешки и ги прави като скъпоценни камъни, облича ги. И тогава ще познаете, че Той е най-мъдрият, най-силният от всичките. (1/стр. 132)

Господ обича грешните хора. Той има защо да обича грешника, понеже той е заледен. Бог се стреми към студеното. Той може да го проникне и да го разтопи. И като го разтопи, ще го накара да се движи. Господ се стреми към грешните души, за да ги повдигне.

(34/стр. 185)

Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни… Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и съди хората. Това е мнението на Черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа. Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ и по-добър от Него. (19/стр. 216)

Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в Небето, но ние разбираме онзи Господ, Умът на Когото е толкова мощен, Светлината – тъй силна и Сърцето – толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. (31/стр. 195)

Много пъти Господ посещава бедните души паднали, когато са изгубили всяка надежда, живеят в мрак и тъмнина. Той слиза в ада и от дъното на ада ги изважда. Усмихва се и от там насетне животът се изправя. След години тия души пак Го забравят, казват: „Кой знае дали беше Господ“. Има Един в света, в Когото не трябва да се съмнявате. (61/стр. 52)

Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш… И в ада да си, Той може да те извади.

(61/стр. 66, 67)

И при най-лошите условия на вашия живот само Бог може да ви извади от дъното на ада и да ви спаси. Спасението не е еднократен, но непреривен процес.

(69/стр. 52)

Спасението на човека е от Бога. Бог действа вътре в нас, а не отвън. (21/стр. 186)

Който не е доволен от своя мозък…, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения и мисълта на човека започва отново да работи. (16/стр. 222)

Значи, човек всякога може да се обърне към Онзи, Който може да го освободи от злото. (10/стр. 192)

Казано е, че Бог ще заличи греховете ни и никога няма да ги спомене. Кога ще стане това? Когато ние изчистим умовете и сърцата си. Казвате: „Възможно ли е Бог да ни освободи от всички грехове?“. За Бога няма невъзможни неща. Ако вашите грехове са тежки като планина, Бог ще ги дигне с малкия си пръст като перушинка и ще ги разпръсне из пространството.

(79/стр. 220)

Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие Свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа… Щом слезе на Земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. (65/стр. 213)

Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на Правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина.

(3/стр. 259)

Като ученици, вие трябва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Бог – Великият, Всезнаещият – мине край вас и ви даде това, от което имате нужда… Когато Великият мине край вас, ще намести сърцата и умовете ви и вие ще се зарадвате. Тогава ще започнете да работите с нов импулс, в нова гама на живота. (71/стр. 159, 160)

Върху Абсолютната Вяра се крепи
животът на човека

Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен животът на първия човек, е Абсолютната Вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха Абсолютна Вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на Дървото за познаване на доброто и на злото и те послушаха. Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в Рая, облечен в черен костюм с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита защо не ядат от Дървото, което е всред Рая, те се разколебаха. Те не знаеха какво да отговорят. Когато новият учител им каза, че ако ядат от забраненото Дърво, ще станат като Бога, те се раздвоиха и изгубиха Вярата си. С изгубване на Вярата си в Бога те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото Дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във Вярата. (71/стр. 164, 165)

…Първата работа на човека е да възстанови своята Вяра в Бога. Може ли да направи това, той всякога ще се ползва от Божиите блага… (71/стр. 176)

…Ако възстановите Вярата си в Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичките си прозорци, през които ще прониква Божествената Светлина. Дойде ли тази Светлина у вас, вие ще се ползвате от благословението на Божествения свят. (71/стр. 181)

Без Вяра в Бога вие не можете да направите крачка напред. Вярата дава устойчивост на човека. С Вяра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено. (71/стр. 176, 177)

Като ученици, от всички се иска пълна Вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете Вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете Вяра в Божественото. (71/стр. 177)

Докато расте и се развива, човек постоянно минава през Светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трябва да има Вяра в Бога като Център на неговия живот. Ако не се движи постоянно около този Център, човек не може да расте и да се развива. (71/стр. 292)

…Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли Вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя Първичен живот на Чистота и Вяра. (70/стр. 17)

Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на Абсолютна Вяра в Първата Причина. Само така човек вижда, че може да направи всичко, каквото неговите възможности позволяват. (71/стр. 183)

И тъй, човек трябва да има Вяра в Бога, а Бог – Доверие в човека. Когато се спазват тия отношения между човешката душа и Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползва от подкрепата и защитата на Разумния свят. Той владее магическата пръчица…

(71/стр. 181, 182)

Вярата в Бога, това е магията на живота. (71/стр. 185)

За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. (71/стр. 212)

За да опита Вярата ви, Разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска Вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора… (71/стр. 177)

Ще дойде ден и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат Непоколебима Вяра в Бога. Които имат тази Вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат. Които нямат Вяра, ще изгорят, ще се превърнат на въглен. (71/стр. 177, 178)

Човек е онзи, който люби Бога

…Да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава, той не е още човек. (71/стр. 106)

„Да възлюбиш Господа!“ Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога… (70/стр. 5)

Всеки за себе си трябва да обича Бога, и то не със сметка да получи нещо, но с чиста, свята, безкористна Любов. Обича ли по този начин, човек трябва да бъде сигурен, че работите му ще се оправят. (71/стр. 95)

Любовта е единственият път, който ни извежда из този лабиринт на сегашния живот. Затова трябва да имаме Любов към Бога, за да излезем на спасителния бряг. (1/стр. 369)

…В Любовта към Бога стои разрешението на всички мъчни въпроси. (69/стр. 143)

Обичайте Бога, обичайте Христа! Те да бъдат вашият идеал. В тази Любов не стават никакви грешки, никакви престъпления. Дето няма Любов, там има престъпления и грехове. (62/стр. 359)

Сигурност има само когато обичаме Бога. Само Бог може да ни пази от злото – никой друг. (67/стр. 56)

Казвам: Бог иска да Го обичаме. Защо? За да отворим вратата си да влезе Неговата Любов в нас, да бъдем разумни като Него. (69/стр. 66)

И тъй, когато човек възприеме и разбере Божията Любов, тогава той живее за Бога и Бог живее за него. И той ще каже, както някога Давид е казал: „И в Рая да живея, и в ада да отида, в душата ми ще има само Радост“. (69/стр. 143)

Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви Светлина, в сърцето ви – разширение, Мир, Радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. (4/стр. 240)

И тъй, новото в живота е да обичате Бога. Тази Любов именно ще внесе у вас Радост, Веселие и Светлина. Тя ще ви свърже с Невидимия свят и ще ви извади от ада, в който сте били досега. (17/стр. 94, 95)

Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в себе си, а старият живот е носител на злото, на страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. (18/стр. 33)

Дайте сърцата си на разположение на Бога, Той да се занимава с тях… Бог държи сърцето на човека в Ръцете Си. Той държи източниците на живота в Ръцете Си, защото в тях се крият Тайните на Битието. В сърцето се крият източниците на живота. (71/стр. 60, 61)

Помнете: Има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче истинският начин е един. „Какъв е този начин?“ Да проявите Синовно отношение към Бога и да Го познавате… (2/стр. 142, 143)

Да остане в ума ви следната основна мисъл: да имате правилно отношение към Бога. В това е силата на човека. Той може да минава през обезсърчения и противоречия, но правилното отношение към Бога ще му помогне да се справи с всички мъчнотии. (69/стр. 104)

Дали сте в ада, или на Небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо… Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на Небето остава един и същ. (4/стр. 248)

…Бог… Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога…

(15/стр. 77)

Питам: Ако отидете при Бога, с какво ще се препоръчате? С четири неща трябва да се препоръчате: да обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. С тези ключове си служи и Мистикът. (69/стр. 203)

И тъй, в разумния живот човек сам не може да живее. С кого ще живее тогава? С Бога. Ако той не обича Бога и не живее за Него, мислите му никога няма да бъдат прави. (18/стр. 193)

Хиляди години ще минат, докато разберете какво нещо е Любовта към Бога. И в бъдеще, като дойдете на Земята, пак ще учите какво значи Любов към Бога.

(69/стр. 198)

Да обичаш Бога – най-съвършения в света, това е смисълът на живота. (69/стр. 331)

И когато всички ние обичаме онова Начало, от което сме излезли, това е Вечният живот. (2/стр. 249)

И тъй, Любов към Бога – това е Великата Истина в живота. (4/стр. 34)

Бог живее във всеки човек

В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. (15/стр. 70)

Казва: „Ти в какво вярваш?“. Вярвам в Бога, Който живее в Светлината… Вярвам в Бога, Който живее в мене, в моя ум, в моето сърце и в тялото ми, Който живее навсякъде и ме окръжава. (1/стр. 341)

Вие търсите Господа – къде? Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. (15/стр. 70)

Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сърцето, в Душата и в Духа си, …когато сте особено разположени, когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвате за целия свят. В този момент вашият Бог се е пробудил и ви говори. (16/стр. 177)

Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се проявява чрез вас. (70/стр. 62)

Обичайте със Свещен трепет на Душата си да се слеете с Любовта на Великия. Мислете със Свещен трепет на ума си да свържете мисълта си с Великата мисъл на Бога. Чувствайте със Свещен трепет на сърцето си да се свържете с общия пулс на живота. (71/стр. 253)

Има едно Висше начало в човека – него трябва да слуша той. Това начало наричаме „Висшето Аз“, „Господ в човека“, „Божественият Глас“. Бог живее във всеки човек, който Го нарича „моят Бог“. (2/стр. 67)

Щом кажеш: „Аз съм“ – ти и Бог трябва да бъдете Едно. (85/стр. 321)

Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата Душа. Вашата Душа е в Бога и Бог е във вашата Душа. (1/стр. 237)

…Бог, за Когото говоря, живее във всяка Душа. Той не е нито само в черквите, нито само в известни духовни общества. Той не е и на Небето само, но изобщо Той живее навсякъде в целокупния живот и се проявява… според това доколко разните същества са Му дали достъп да се прояви. (18/стр. 197)

Животът не е в индивидуалността и личността, но в Единението ни с Първата Причина. (2/стр. 249)

Съвършенството подразбира Единение с Бога… Който живее в това Единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в него. Това значи да имаш Доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. (18/стр. 185)

Отец, това е Разумното Начало в човека. Велико нещо е да имаш Баща. (2/стр. 131)

Както Слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката Душа и я подига. (71/стр. 295)

Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, животът ни ще бъде чист и свят. Ако Бог не живее в нас и ние не живеем в Него, дълго време още ще страдаме и ще се оплакваме от живота си. (69/стр. 176, 177)

Да имаш вътрешно общение с Бога, да чуваш Неговия Глас, да чувстваш, че Той е доволен от тебе, това значи да имаш вътрешен Мир и Спокойствие. (67/стр. 190)

Мисълта, която искам да ви оставя, е следната: Да имате връзка с Бога. Тази връзка е Реалност, на която можете да разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив. При тази връзка и най-големите дяволи отстъпват. (7/стр. 172)

Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент именно човек живее. (25/стр. 91)

Щастието се дължи на
Послушанието към Бога

На какво се дължи щастието? На Послушанието. Всички блага, всички добрини се дължат на Послушанието. „Как ще се оправи светът?“ Като започнете да слушате всичко, което Бог, т.е. Любовта, ви говори… Обаче живеете ли в непослушание, всички нещастия ще ви следват. (67/стр. 49)

Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. (15/стр. 70)

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота… Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия Глас, Който им нашепва кое е право и кое – криво, и така да изправят живота си. (63/стр. 70, 71)

Бог нашепва на човека: „Не правиш добре, измени посоката на своето движение“. „Не може ли по друг начин?“ „Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание.“ „Искам да опитам по друг начин.“ „Опитай, но ще видиш, че пътят на доброто е само един.“ (63/стр. 98)

От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: „Господи, ще направя това, което Ти искаш“. Да направиш това, което Божественото изисква, значи да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. (63/стр. 75)

Някой път си добре разположен, имаш желание да направиш едно добро, но си казваш: „Не му е времето сега, утре ще го направя“. Не, щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва. (63/стр. 261, 262)

Когато трябва да изпълни Волята Божия, а прояви непослушание, човек непременно ще се намери пред някакво изкушение… На непослушанието се дължат всички катастрофи и фалименти в света. Следователно даде ли ви се някаква Божествена наредба или заповед, изпълнете я веднага. (71/стр. 272)

…Бога… Ако Го слушаш, и Той ще те слуша; ако не Го слушаш, и Той няма да те слуша. (69/стр. 17)

Човек е силен чрез Бога

И тъй, бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него. (71/стр. 269)

Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. (71/стр. 269)

…Има само един Бог на Любовта, Спасител на човечеството, чрез Когото всичко можем да направим и всичко може да стане. (2/стр. 246)

„Които чуят Гласа на Бога, ще станат и ще оживеят.“ …Да станеш, това значи да имаш Любов към Бога. Да станеш, това значи да съзнаваш, че с Бога всичко можеш да направиш. (71/стр. 115, 116)

Кажеш ли „Аз“ за Господа, ще знаеш, че няма нищо невъзможно за тебе. (69/стр. 21)

Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. (4/стр. 23)

Нищо не можем да направим ние сами, но с Бога, Който е у нас, всичко можем да направим. (73/стр. 53)

Вие, като ученици, ще помните един факт: на Земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Не по Душа, но по тяло човек е едно слабо същество… Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези Вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият Дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим.

(8/лек. 30: стр. 4)

Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате.

(70/стр. 35)

Казва се, че човек трябва да има воля, за да се справи със страданията. Силна воля е онази, която е заквасена с Любовта и Светлината на Бога. Без мощната и реална Любов на Бога нищо не се постига. (2/стр. 47)

Аз бих желал всички да се влюбите. Кога? Денем да се влюбите в Слънцето; вечерно време, когато Слънцето залезе, да се влюбите в Бога. Той е всичко, Той ще ти даде мощ и сила. (9/стр. 437)

Онова, което може да даде сила на ума ни, онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Бог, Който се е ограничил, за да живее в нас. (23/лек. 24: стр. 13)

Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на нисшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. (3/стр. 186)

Ето защо, когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога“. (3/стр. 260)

Освобождението е в изпълнение
Волята Божия

И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. И в света няма никакво освобождение. Освобождение има само когато изпълниш Волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде, да изпълня Волята Божия“. Това е философията, това е Учението на Бялото Братство – да изпълним Волята Божия. А всяко друго учение, което не изпълнява Волята Божия, не е вярно учение. (8/лек. 31: стр. 8)

Изпълнението Волята на Бога, това е най-хубавото, което човек може да направи. В момента, в който ти решиш да направиш Волята Божия, ти ще се освободиш от всичките несгоди. Онези вериги, които са на краката ти, ще паднат. Онзи мрак, който имаш в ума, ще изчезне. Онзи товар на сърцето ще изчезне. Ще се намериш в един свят приятен… (39/стр. 103, 104)

Някога волята на човека и на Бога са в съгласие. Тогава човек е радостен и весел. На другия ден той се мъчи и страда. Защо? Защото двете воли се разединяват.

(69/стр. 89)

Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията Воля, живее в Рая. „Де ще бъдем ние?“ Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията Воля, ще бъдете в Рая. (62/стр. 81, 82)

Ние наричаме грешник този човек, който не върши Волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява Волята Божия. (25/стр. 73, 74)

Когато не изпълнява Божията Воля, човек дава място на дявола в себе си. (62/стр. 68)

Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием Вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему; другояче пак ще се слугува, но на кого? На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Ще вземе дяволът камшик и ще каже: „Дий!“. Не искаш ли да работиш за Господа – „Плюуус!“… Това са двата пътя. „Аз не искам да слугувам на Господа.“ Щом не искаш да слугуваш на Господа, ще имаш друг господ. „Искам да бъда свободен.“ Лъжете се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен. (15/стр. 129)

Ако Бог не те интересува, дяволът ще се интересува от тебе. Той ще дойде при тебе, ще ти тури юлара и ще те води там, дето иска. После ще се чудиш отде идат нещастията. (59/стр. 138)

Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: изпълнение на Божията Воля. (41/стр. 32)

„Защо трябва да изпълняваме Волята на Бога?“ За да се освободите от своите стари възгледи и стари навици. (69/стр. 356)

Усилията на съвременната култура, на науката, на религията се заключават именно в това да научат хората да вярват в Бога като в свой Баща. Не е достатъчно само да вярват в Бога, но те трябва да Го любят, да изпълняват Неговата Воля. Който дойде до това положение, той живее в закона на Цялото, дето никакъв грях не съществува. (40/стр. 60)

…Ако ти изпълняваш Волята Божия, никоя сила в света не е в състояние да те стъпче. Веднъж Господ ти говори, кажи: „Амин, така да бъде!“… Няма лоши духове, които могат да ти попречат в изпълнение Волята Божия. (11/стр. 34)

Помнете: Бог живее във вашите сърца. И за да се обновите, да се освободите от робството, да приложите силата си, обърнете се към Бога с думите: „Господи, искаме да изпълним Твоя Закон, да вършим Твоята Воля, да изявяваме Твоята Мисъл“. (74/стр. 17)

Според мене единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска Светлина и Разбиране да изпълнява Волята Божия… Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. (71/стр. 277)

Каквито идеали да има човек, първата му задача е да изпълни Волята Божия. Да вършиш Волята Божия, това значи да си намерил ключа на живота. (71/стр. 280)

В изпълнение на Божията Воля е силата на човека.

(17/стр. 191)

2. Антихрист – Христос

Различаване на антихриста

Говори се, че в света съществуват две начала: Христос – Доброто начало – и антихрист – злото, или частната собственост. Ако обсебиш даден човек или някое общество или спреш вътрешния стремеж на душата към Бога, ти си антихрист. Ако съдействаш за развиване на Божественото в човека, ти си Христос за него. (19/стр. 253)

Казват, че антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде? Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. Антихристът е от памтивека в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? (3/стр. 44, 45)

Казвате, че дяволът дошъл в света и турил печат на хората. Наистина само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати? …Ще ви кажа отличителните качества на двата печата. Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Кротост, Смирение, Благост, Милосърдие, Вяра и Въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са прелюбодеяние, плът, …ревност, кощунство и др. Днес и Христос, и антихрист поставят печат върху челото на хората.

(64/стр. 23, 24)

Познаване на Христа

И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази Велика Любов, която и вие трябва да имате като ученици. Христовата Любов трябва да имате! Знаете ли каква непреодолима Любов имаше в сърцето на Христа? (8/лек. 31: стр. 27)

Що е Христос? Той е проявената Божия Любов, която хората не познават. И Павел казва за себе си: „Днес познавам Христа другояче, не както по-рано Го познавах“. Значи, всеки ден човек прибавя по нещо към познаването на Бога и Христа. (3/стр. 144)

Христос казва: „Ще Ме видите“. В какво? Ще видим Бога в Любовта, в Мъдростта и Истината. Ще видим Бога в Доброто и в Правото. (2/стр. 210)

Казано е в Евангелието: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“. Виделината е Христос, проявен в света. Щом се проявява Христос, всички трябва да Го познават. Той е говорил на всички. Няма човек, който да е лишен от тази опитност. (16/стр. 252)

Христос казва: „Аз съм Виделината на света“… Христос донесе Виделината на света, т.е. красивите отношения между хората. (71/стр. 217)

Не може ли да кажете, че Христос живее във вас? Ако от две хиляди години досега не сте срещнали Христа поне един път, как ще се оправдаете пред себе си? Христос е жива Светлина, която озарява всичко в света вън и вътре в него. Не сте ли видели тая Светлина?

(19/стр. 269)

„Иде Исус.“ Той представя Благородното, Възвишеното, Разумното в човека. (2/стр. 100)

Христос… внася Светли мисли в човешкия ум, Благородни и Възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига духа му, прави го силен и бодър. (16/стр. 83)

Именно във вас, когато имате красиви мисли, хубави чувства, много добри постъпки, то е Христос вътре във вас, то е Божественият Дух. Просветне нещо в ума ви, зароди се хубава идея, някое хубаво чувство, зароди се Благородно чувство – то е Христос вътре. (1/стр. 99)

Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христа. Той е във всеки човек. (22/стр. 19)

Стремете се винаги да проявявате Синовни отношения към Бога. Това значи да дадете път на Христа в себе си. (2/стр. 143)

Ако Христос дойде днес в света, Той ще внесе във вас подтик да се молите, да работите, да помагате. (2/стр. 51)

Мнозина очакват Христа да слезе от облаците… Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде… (16/стр. 83)

Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. (16/стр. 386)

…Когато Христос казва, че иде да даде живот, Той има предвид всички живи същества. Той носи живот и на хората, и на крадеца в тях. (16/стр. 387)

За да имаме Знания, непременно трябва в нашите умове да има Светлина, а Христос казва: „Аз съм Светлина на ума“. Щом има Светлина, туй Знание ще дойде.

(8/стр. 14)

Христос няма да дойде втори път на физическия свят. Той ще дойде в умовете на хората. Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали.

(75/стр. 94, 95)

3. Тъмните духове – Светлите духове

Духовният свят е разделен на два лагера

Вселената е създадена за всички: в нея живеят както Светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден както трябва. (59/стр. 303)

…Духовният свят… Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – Светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида“. (12/стр. 492, 493)

Че в онзи свят, в духовния свят, са най-разумните, най-благородните същества! А пък при него има друг един свят на най-лоши същества, те са два свята един до друг. Опасността е в духовния свят с лошите същества и предразположения. (13/стр. 35)

И в ангелския свят има състезание, недоразумение. Но недоразуменията там са такива: там са отлъчени, както Светлината е отлъчена от тъмнината. Едните са вляво, а другите – вдясно. Имат само допирни точки.

(13/стр. 236)

Два вида същества влияят върху човека

Всички живи същества, били те низши или висши, са свързани помежду си. Следователно вие не живеете за себе си само, но сте свързани, от една страна, със същества, които седят по-високо от вас, а от друга – със същества, по-нискостоящи от вас. (57/стр. 121)

Сега вие сте под влияние. В света има две категории духове, които ви направляват. Едните постоянно ви заблуждават. (20/стр. 313)

Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има и добри, и лоши същества, които ви влияят. Те познават и добрите, и лошите страни на човека. Те познават неговите Добродетели, но познават и неговите недостатъци, неговите слаби страни. (17/стр. 186)

Съвременните хора живеят в свят на ограничения. От една страна ги ограничават, а от друга ги освобождават. Причината за това се крие в съществата, които живеят във Вселената. Едни същества изпълняват Волята Божия, а други – своята воля. Последните същества имат желание да спъват хората, да им препятстват. Те влизат в тях, изучават слабостите им и започват да им внушават различни мисли с цел да ги спънат. (37/стр. 69)

Вие ще се движите между два свята: света на добрите и света на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества – лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. (48/стр. 55, 56)

Сега в Школата вие трябва да знаете едно нещо: според вашите мисли, според вашите желания някой път вие привличате същества от по-висока йерархия, а някой път привличате същества от по-нисша йерархия. Туй трябва да го знаете! Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-нисша йерархия, те непременно ще донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат другите същества от по-висшата йерархия, те ще донесат блага. (8/лек. 31: стр. 19, 20)

Когато сте свързани с Небето, вие сте под влиянието на Светлите духове, преживявате техния живот, т.е. живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, т.е. преживявате живота на тъмнината. (47/стр. 52)

Някой ден вие сте радостни, настроението ви е подигнато, вие преживявате живота на Ангелите. На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено, вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две различни състояния. (47/стр. 52)

Вие ще учите закона на различаването да познавате… какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате Възвишено разположение, някое същество от Висшия свят е проникнало във вас… (17/стр. 109)

Често вие не различавате известни ваши състояния, вследствие на което страдате. Аз наричам някои от тия състояния „лукави изкушения“. Например нещо вътре в тебе те дразни и ти казва: „Не стой като овца, махни с ръка, тропни с крак, повдигни тона на гласа си, закани се, че ще направиш това-онова“. Друго нещо в тебе тихо, спокойно ти казва: „Остави това настрана, не се смущавай!“. Питам: Отде идат тия две състояния у човека? Нито едното, нито другото състояние са твои. (3/стр. 253)

Интересна картина е да гледате как отляво и отдясно на човека се борят Светли и тъмни сенки с цел първите да го спасят, а вторите да го унищожат. …Колкото по-напреднал е човек, толкова и борбата около него е по-голяма. Милиони същества воюват около човека. Това е една от вътрешните страни на живота… (89/стр. 73)

Когато някой казва, че се бори със себе си, той трябва да знае, че всъщност не се бори той, но силите в него се борят. Докато силите в тебе се борят, ти плюй на краката си и бягай… Помнете: Вашата задача не е да воювате. Вие трябва отдалеч да гледате и да се учите. Тъмните и Светлите същества ще воюват заради вас. Това е задача, в която те разрешават въпросите си. Вас обаче никой не ви е викал на война. Вие не сте дорасли още до големите борби в живота. (89/стр. 76, 77)

И тъй, когато човек се намери пред някаква мъчнотия или някакво изкушение, около него се започва усилена борба между Светлите и тъмни същества. Тази борба може да продължи ден, два, седмици, месеци или години, но ако човек е свързан с Първата Причина, в края на краищата борбата ще се свърши в негова полза.

(89/стр. 77)

Трябва да знаете, че хората в даден момент могат да попаднат в отрицателните сили на природата. Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват капанчета навсякъде в обществото, навсякъде в природата. Гдето и да минавате, те все гледат да ви устроят нещо, камъни почват да падат върху ви или какво и да е друго. Но има други същества, които ви предпазват. Това са вашите приятели, които ще им противодействат. (8/лек. 32: стр. 21)

Христос със Своето войнство, Възвишени и Напреднали души, и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противоположната ложа, която иска да унищожи света. (59/стр. 264)

Като срещнат някого, тъмните същества веднага насочват отровните си стрели срещу него да го умъртвят. Едно от Напредналите същества застава на пътя им и стрелата се забива в гърдите му. След това той изважда стрелата, измива раната и тя заздравява. Така човек се спасява от отровните стрели на лошите духове. Така се смекчава злото. Значи, Любовта е единствената сила, която смекчава злото. (59/стр. 264)

Човек сам привлича и тъмните,
и Светлите духове

…Когато умствено сме неразположени, ние вече привличаме тия същества, които имат нашето състояние, …привличаме подобни същества от духовния свят. Ако постъпките са лоши, пак привличаме. Ние трябва да се стремим да привлечем същества от другия свят с високи идеи; трябва да имаме възвишени чувства, да привличаме тия същества да ни помагат. В постъпките си трябва да се стремим да бъдем добри, за да може да ги привлечем. (9/стр. 350)

Ти, като мислиш добре, ще се запознаеш с Разумни същества. Не можеш да се запознаеш с Ангелите, ако не си умен. Всяка умна мисъл ги интересува… Щом дойде един Ангел в твоята мисъл, ти веднага ще се усетиш разположен, …почерпваш в себе си тази сила. Щом те погледне някой Ангел, усещаш разположение, сила, мощ, всичко можеш да направиш. Обаче (допуснеш) някоя глупава мисъл, някой от падналите Ангели като те погледне – такава мъка, такова помрачение... Та от вас зависи какъв ще бъде животът ви. Всеки ден строите живота. (9/стр. 350)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си да види какви слабости има в тях. Ако обичате да полъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме очите, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват и един ден ви грабват, и ви занасят в гроба. (15/стр. 172)

Та имате сега метода как да властвате над лошите духове – да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затуй изхвърлете всички тия слабости из себе си. (15/стр. 180)

Влиянието на тъмните духове

Помнете, че има един свят, от който вие се влияете. Туй, което окултистите наричат „духове“. Това са същества, които знаят много добре своето изкуство. Те са същества, които лесно може да разстроят вашия дом. Те дойдат някой път, ти не живееш с жена си много добре, но те тъй ще направят, ще докарат един друг мъж, ще кажат: „Този мъж е“. И почнат да внушават, казват: „Човек не трябва да има само един мъж…“ – и се образуват известни интриги. И тогава влезнат в мъжа, ще кажат: „Я малко прибери своята жена!“. И започват се интригите. (9/стр. 573, 574)

Знайте, че на всички ви духовете ще говорят. Сега много от вас са под влиянието на духовете. Говорят им те. Даже и най-големите материалисти са под влиянието на духовете. Те се скриват и им казват: „Духове не съществуват, всичко е материя“. Това са пак духове, които ви нашепват. И тъй, те те заблуждават, ти им изпълняваш волята и вярваш, че ти си господар. Не, той е господарят, той е прехвърлил ремъците върху тебе и ти казва: „Тази книга няма да я четеш, онази няма да я четеш“. Те ти казват, че няма никакъв Господ.

(8/лек. 27: стр. 15, 16)

Злото представя разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на Доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно Добро или да предприемете някаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят. Ако имате желание да учите музика например, те казват: „Не ви трябва сега музика. Вие имате по-важна работа, която трябва да свършите. После ще учите музика“. Речете ли да се помолите, те казват: „Оставете сега молитвата! Вижте, че яденето ви ще загори!“. Или: „Погледнете, време е да посрещнете дъщеря ви, която иде от път“. Това са измислици от тия същества с цел да отклонят ума ви от по-важни работи. (18/стр. 193)

Много от нашите нещастия се дължат на тия невидими врагове в живота. Те са много опасни. Това са факти. В живота има такива невидими врагове… Те постоянно ти внушават и почват да ти предават известни форми, днес – една, утре – друга. За пример, те искат да ти уморят някое дете, започват да ти казват: „Туй, вашето дете ще умре“. И ти повтаряш: „То ще умре“. Повтаряш, повтаряш и няма да се минат 4 – 5 месеца, туй дете се разболява и умира. В дадения случай туй нещо във Волята на Бога не е предвидено. Туй дете няма да умре, но ти се съгласяваш и го предаваш. Ще кажеш: „Няма да умре туй дете!“. (8/лек. 32: стр. 21, 22)

Ще ви прочета Второ Послание Петрово – 2-ра глава, 13 – 20 стих. То се отнася до жителите на ада. Апостол Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят, те развращават хората и мнозина падат. Често човек дохожда в стълкновение с тия жители на ада. (3/стр. 260)

Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят“.

(4/стр. 24)

Светът, в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и по незабелязан от вас път ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. Докато не се научите да различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни. (42/стр. 140)

…Това са изкушения, които идат от тъй наречената „зона на изостаналите души“, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали… И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество… Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко – на Земята“. А „тук“, това значи да може съвсем да те използват. (8/лек. 18: стр. 27)

Има един свят на долапчии********, най-големите долапчии в света, (за) които тепърва трябва да учите. Такива долапчии, че трябва още хиляди години, за да може да изучите ерменските******** им долапи. Хиляда години ви трябват, за да се осведомите (за) изкуствените долапи, които те правят… Сега седите и питате откъде са тия нещастия в света, които ви сполетяват. Откъде? От тази област… Вие сега може да се заблуждавате и казвате: „Господ нас ще ни пази“. Не, вие разбирате ли какво нещо е? И Христос, един от Великите Учители, не казваше тъй, ами всяка вечер по четири-пет часа трябваше да се моли, да бъде във връзка, за да може да противостои на тия противоречия в живота. (20/стр. 141, 142)

Сега аз разглеждам психологически въпроса за страха и за ревността. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той. (59/стр. 272)

…Не можете да се освободите от влиянието на астралните същества. Важно е да ги разбирате и да знаете как да се справяте с тях. (54/стр. 132)

Противодействието срещу молитвата

Бог казва: „Обърнете се към Мене и ще ви помогна“. И онези, които противодействат – низшите същества – знаят този закон и казват: „Господ няма да ви слуша вас. Не Му се молете“. А пък щом не Му се молите, щом си недоволен, ти си оставаш в същото положение.

(34/стр. 185, 186)

Сега, като говоря за влиянието на змията върху човека, аз имам предвид онази тъмна, черна зона в човешкия живот, на която той неизбежно се натъква… Понякога човек се моли на Бога, но веднага известни мисли му се натрапват: „Защо се молиш? Какво си постигнал, като си се молил толкова години? Я виж, ще се умориш да стоиш прав“. Ако пък е студено, друг род мисли му се натрапват: „Защо си станал толкова рано да мръзнеш в студената стая? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Ако пък искаш непременно да се молиш, легни си и така се моли. И в леглото можеш да се молиш“. Това са мисли, внушени от змията, и човек трябва да се освободи от тях. Който се моли в леглото си, той не е още от напредналите. Който се страхува от студа, и той не е от напредналите. (35/стр. 55, 56)

Ще се молите и когато сте в противоречия, и в тъмнина на съзнанието… Само така ще разберете силата на молитвата. (79/стр. 169, 170)

Възпитавайте лошите духове

И на вас казвам: Всички непослушни духове са във вас. Небето ги е пратило у вас на работа да се възпитават… Вие искате да се върнете на Небето. Не, учене е нужно за вас. Лошият дух има нещо, което не е постигнал. Той е дошъл на Земята да постигне известно желание, да намери изгубеното. (22/стр. 176)

В България особено има много изостанали души, които се привличат от вашата Светлина, както и от Светлината на всички духовни хора изобщо. Вие трябва да възпитавате тези души, а да не се оставяте те да ви въздействат. (77/стр. 141)

Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен. Тази душа нека направи едно малко усилие тя да дойде при вас, а не вие – при нея. Вие можете да пуснете едно въженце, да покажете по кой път тя може да дойде при вас. (77/стр. 145, 146)

Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват опашати, рогати същества. Отдясно пък го обикалят и следват Светли, Възвишени същества… Тъй щото, ако погледнете от лявата му страна, не се отвращавайте от него, нито се страхувайте, нито го съдете. Той трябва да възпитава тия същества, да ги учи. Той трябва разумно да се разговаря с тях, да ги назидава и напътва в Правия път. (36/стр. 260)

На грубия ще говориш меко, кротко... И на упоритите духове говорете тихо, мекичко. Ако си служите с груб език към тях, те ще ви създават големи неприятности. (22/стр. 181)

Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи, нужна ви е повече Светлина. (3/стр. 222)

Като влезе в тебе един бос, окъсан дух, облечи го; ако е гладен, нахрани го. (22/стр. 177)

Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте една песен и кажете: „Не бой се, и твоята работа ще се уреди!“. (25/стр. 166, 167)

Различавайте и се противопоставяйте
на лошите влияния

Като греши и като върши добри дела, човек трябва да се самонаблюдава, да разбере под чие влияние се намира. Щом се изучава, човек дохожда най-после до съзнанието, че не той сам, но други същества, лоши и добри, го подтикват към нещо добро или лошо и той ги слуша. За да не се поддава на лошото влияние на съществата в себе си, човек трябва да има Светлина, да вижда нещата ясно. Чрез самонаблюдение, чрез вяра човек ще дойде до положение да се противопоставя на лошите влияния в себе си и да дава предимство на добрите. (35/стр. 227, 228)

Докато има слабости, човек всякога ще се поддава на влиянието на нисши същества… Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става, като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. (76/стр. 9)

Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си или под влияние на нисши същества вън и вътре в него. (76/стр. 9)