Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената Светлина ще дойде направо в тебе. (13/стр. 196)

Учителят предава част от своята Светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената Светлина. Колкото повече приема човек от тази Светлина, толкова повече е свързан с Учителя си… (27/стр. 30)

Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената Светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. (3/стр. 186)

…Божествената Светлина огрява човека от вътре. Никой не може да загаси тази Светлина от вън. Ако някой застане на пътя между човешката Душа и Бога, само той е в състояние да загаси тази Светлина. Обаче ние знаем, че няма сила, която може да тури преграда между човека и Бога. Мнозина се опитвали да загасят тази Светлина, но не са могли да успеят. Затова е казано, че Бог е необятна Светлина, която прониква цялата Вселена. Дето влезе, тя всичко чисти. Няма недъг или порок, който може да устои на тази Светлина. (3/стр. 173)

Какво значи да отворите Душата си? Тази Душа трябва да се разтвори като някоя пъпка, за да може да влезе Божествената Светлина и да се разцъфти. Туй значи: отваряме вратата на сърцето. (23/лек. 6: стр. 35)

Който се грее на Божествената Светлина, той се отличава със Сила, Интелигентност и Доброта. Той разполага с големи възможности. (3/стр. 173)

Тялото събира Божествената Сила. Тъй щото постъпките събират Божествената Сила. Желанията събират Божествената Топлина, която е необходима, пък мислите събират Божествената Светлина. (1/стр. 78)

Светлината е крайната цел на Битието

Казвам: В Светлината седи една от Великите Тайни в живота. (10/стр. 571)

Що е Светлината? Тя е емблема на Великата, Възвишената човешка мисъл. Следователно само Възвишеното, Благородното, Чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне в Светлина. И ние също трябва да станем Светлина. (3/стр. 100)

Бог е Светлина и вие трябва да бъдете Светлина.

(4/стр. 161, 162)

Божественото излъчва Светлина и Радост. Влезе ли в човека, тази Светлина се изявява като Интелигентност. Всичко в света се движи около Светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със Светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота. (41/стр. 15)

* Секвестър – възбрана върху земята, ограничаване на правото на лице да се ползва от имота си.

** Харосвам, харосам – виждам добро, преуспявам.

*** Усулджия, усул – леснина, метод, способ, начин.

**** Дубара – измама, лъжа, хитрост.

***** Серсемин – глупав, малоумен, твърдоглав.

****** Ексик – по-малко от теглото, недостатъчно.

******* Долап – хитрина, интрига, капан.

******** Кюляф – вид островърха шапка; кроя кюляф някому – замислям срещу някого нещо лошо.

******** Мурафет – умение, изкуство, майсторство.

******** Долапчия – лъжец, мошеник.

******** Ерменски – арменски, хитър.

******** Да спитя – да сплескам.

II. ДВАТА ПЪТЯ

1. Грехопадането – Изходният път

На какво се дължи грехопадането?

Някога в далечното минало човечеството е паднало в тъмна зона, в която се намира и до днес. Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам… Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадането… (65/стр. 146)

На какво се дължи грехопадането? На отдалечаването на човека от Бога. (5/стр. 8)

Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш. На това се дължи грехопадането. Тогава се явила черната раса. (3/стр. 265)

Докато човек е свързан с Цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди. Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от Цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадане“. (89/стр. 41)

Истинската дълбока причина за грехопадането се крие в сърцата на първите човеци. (19/стр. 186)

Адам и Ева ядоха от забраненото Дърво

В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в Рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му запретил да се докосва само до едно Дърво – Дървото за познаване доброто и злото. Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство и този опит започнала по-напред жената. Казва се в тази глава, че змията се увила около Дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на Рая и се ползвате от всички райски Дървета, да не се ползвате от Дървото, което крие в себе си велика тайна?“. Жената запитала от своя страна: „Каква тайна?“. „Ако ядете от това Дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на Земята, тъй както Бог е силен.“ И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от запретения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. (15/стр. 119, 120)

Бог каза на Адама: „От Дървото за познаване доброто и злото да не ядеш!“. Обаче дойде Черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това Дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото Дърво, а после даде и на Адама да ги опита. След това и двамата се видяха оголели. (4/стр. 6)

Когато Черният адепт дойде в Рая пред Дървото, дето седеше Ева, той каза: „Ако ядете от това Дърво, вие ще станете богове като Бога и ще правите всичко, каквото и Той прави. Защо трябва като деца да слушате Бога във всичко? И без Него вие можете да следвате правия път“. Ева послуша този адепт, но затова опита последствията на непослушанието си към Бога. И тъй, съвременните хора не вярват в Бога, защото сами са богове. (4/стр. 145)

Прегрешението на първите човеци се дължи на непослушание. Когато Черният адепт се обви около Дървото на забранения плод, Ева трябваше да му каже: „Ние не търсим външно знание, но вътрешно. Ние търсим абсолютната вяра, която почива на опит и знание […]. Ние искаме да изучим живота така, както Бог се изявява в него“. Това е истинско знание. (17/стр. 110)

Словото на този, Живия Господ в света, какво е? То говори вътре. Ако Ева беше попитала Господа, щеше ли да сгреши? …Тя трябваше да каже: „Аз имам един Учител, трябва да Го попитам“. Тогава не щеше да сбърка. Ако Адам беше попитал, не щеше да сбърка. (1/стр. 105)

„Понеже – казва – Адам стана като един от нас, познава доброто и злото, трябва да излезе вън от Рая. Бог, Който познава доброто и злото, знае как да го употребява; понеже Адам стана като един от нас, (но) не знае как да употребява доброто и злото – да го изпъдим из Рая навън да не би да направи по-голяма грешка.“

(1/стр. 255)

Какво се казва в Писанието? Че Адам познал доброто и злото. Това е познание отвън. Той не е имал доброто в себе си… И тогава мнозина питат: „Какво трябваше да направи Адам? Не трябваше ли да яде от Дървото?“. Той имаше право да яде само тогава, когато придобие доброто. Но понеже Бог знаеше, че Адам нямаше още доброто в себе си, каза му: „Няма да ядеш от Дървото за познаване на доброто и на злото“. Докога няма да ядеш? Докато станеш добър. (9/стр. 420)

Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото Дърво. (4/стр. 6)

Първият човек е съгрешил благодарение на невъздържането. Същото може да се каже и за съвременните хора. И до днес хората ядат от плодовете на забраненото Дърво, вследствие на което страдат. (17/стр. 63)

Какво представя забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представят забранения плод. (48/стр. 370)

Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма Разумност, с Любов... За да дойде човек до тази Любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото Дърво. (17/стр. 66)

Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото Дърво да не ядете. Който яде от това Дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание! „От какво да се въздържаме?“ Ще се въздържате да не ядете от последното Дърво на вашата Райска градина, за да опитате вътрешната страна на Любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. (17/стр. 66)

…Да не ядете от плодовете на забраненото Дърво, а да ядете от плодовете на Дървото на Живота. (22/стр. 57)

Мястото на Рая е в сърцето, дето са насадени двете Дървета – Дървото за познаване на доброто и злото и Дървото на Живота. Когато ядеш от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на Дървото на Живота, ти обичаш хората. Първото Дърво води към вратата за излизане от Рая, второто Дърво води към вратата за влизане в Рая… Ако искаш да влезеш в Рая, яж от плодовете на Дървото на Живота…

Любовта е врата, през която се отива при Бога… Невъзможно е да минеш през вратата на Дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога.

(62/стр. 88, 89)

Същинската грешка на Адам и Ева

…Човек е направен от пръст, значи – от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните… Този човек е елиминирал Идеалното, Възвишеното в себе си и затова трябвало да излезе от Рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа. (82/лек. 6: стр. 11)

…Първият човек… имал всичко в себе си. Той е първата монада. И когато Бог опитал тази монада, или този, първия човек, какво станало? Бог прекарал всички животни да минат покрай човека да им тури имена, да им бъде господар и да ги учи. Всички животни минали две по две покрай човека. Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нямал другарка, подобна на себе си. И тук именно той сгрешил. И знаете ли в какво седи сгрешаването? Неговият другар бил Бог, но той като не видял Бога, у него се явило желание да си има другар и вследствие на това си желание той сгрешил. …Жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Но на тази монада светлината е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на познанието на добро и зло.

(23/лек. 6: стр. 21)

…Защо сгреши Адам? Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в Рая, запита го: „Как искаш да живееш – като животните или като Мене?“. Адам погледна Бога, погледна животните и каза: „Някак ми допада повече да живея като животните“. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света. (25/стр. 74)

Адам сгрешил още преди създаването на Ева. Че ядоха от забранения плод, това беше само повод да излезе грехът навън. Веднъж излязъл грехът на повърхността на живота, не се позволява вече човек да греши. Още преди създаването на Ева Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога. Затова, като му забраниха да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, той използва случая да се отдели от своя Баща, да стане самостоятелен… (7/стр. 176, 177)

Първите хора от Рая искаха да живеят самостоятелно вън от Бога, да бъдат като Него самостоятелни – това беше изкушение, оттам дойде голямото нещастие в света. (21/стр. 133, 134)

Погрешката на Ева е в неспазването на Божествената заповед. Казва там Господ: „От туй Дърво няма да ядете!“. Нищо повече. Въпросът е там. И казва: „В който ден ядете, ще умрете“… Те се усъмниха, искаха да видят дали това е вярно, или не. Искаха да проверят дали Божиите думи са верни, или не. Значи, те не вярваха на Баща си. Казват: „Ние сме малко по-умни от Него…“.

(9/стр. 537)

Всичките хора страдат от една и съща погрешка. Тя е тази, от която Ева е страдала. И всички страдат. Ева вярваше, че като яде от ябълката, всичко ще придобие… Не е храната там… Ти ще вярваш в Бога, Който дава храната отвътре! Не е външната храна. (9/стр. 272)

Без Любов никакво знание не можете да придобиете. Грешката, която Адам направи, седи в това, че той пристъпи към знанието, без да беше придобил Любовта. (28/стр. 131)

Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка в живота да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още отначало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото Дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. (9/стр. 385)

Когато Бог види, че не си от разумните деца, Той казва: „Хайде, синко, излез вън от Рая“. Защо Бог изпъди първия човек от Рая? Защото той искаше да опита широкия свят. Докато нямаше това желание, той беше доволен от положението си. Щом се яви в него желание да влезе в широкия свят, да има големи придобивки, Бог му каза: „Хайде, синко, излез вън от Рая да придобиеш това, което желаеш“. Съвременните хора са влезли вече в широкия свят. Какво трябва да правят там? Те трябва да изучават доволството – при всички условия на живота си да бъдат доволни. (17/стр. 70)

Вие всеки ден повтаряте грешката
на първите човеци

Сега вие искате да знаете как е станала тази работа с първите човеци. Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия, и казват: „Наистина днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешиш, денят се свършва и настава нощ. (4/стр. 6, 7)

Казвате: „Глупава жена била Ева, една змия да я излъже!“. За Ева казвате, но вие и до днес още ядете от същото Дърво… Беден човек минава край това Дърво и поглежда към него. Там са закачени хубави дрехи, обувки, шапки. На друг клон – ризи, връзки, различни украшения, пръстени, гривни, часовници. На всеки предмет пише: „Ако се домогнеш до мене, велик човек ще станеш, ще се ползваш с почести и уважение“. Така ли е всъщност? Аз ви говоря на ваш език. Поглеждаш към тези предмети, пожелаваш ги, но си казваш: „Пари нямам, те струват скъпо“. И пари ще се намерят. Как? Ще откраднеш от баща си, от приятеля си… Или, ако си мома, ще пожелаеш богат момък да те осигури…

(22/стр. 57, 58)

Вие, за пример, все роптаете защо Ева яла. Че няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото Дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй Дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един Ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине!

(9/стр. 114, 115)

…Адам и Ева… Те не можаха да направят разлика между един плод на едно Дърво и друг плод. Че ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че същият закон е. (9/стр. 212)

Човек греши, защото е свободен

Бог, Който е Висш Принцип, проява на Любовта, Той ни показва безграничната Си Любов към нас, като ни оставя напълно свободни. И в тази свобода ние или вършим Волята Му, или грешим. (58/стр. 224)

Божията Любов се отличава с това именно, че оставя човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави Добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. (60/стр. 296)

И Добро да вършите, и зло да вършите, Бог ви оставя свободни сами да се учите от това, което правите.

(58/стр. 247)

…Господ… Бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, то сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон и докогато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. (15/стр. 9)

Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол… Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него.

(59/стр. 201)

Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие на неговата свобода. Обаче едно се иска от него: изправяне на погрешките. (41/стр. 23)

Не съжалявай, че си сгрешил, но кажи: „Господи, благодаря за свободата, която си ми дал. Както съм свободен да греша, така съм свободен и да изправя грешката си“. Това значи характер! Не се оправдавай с дявола.

(59/стр. 201)

Всеки човек е свободен да греши. Някой пита: „Защо греша?“. Защото си свободен. „Ама аз не искам да греша.“ Щом не искаш да грешиш, ти трябва да се ограничиш. (60/стр. 58)

Какво представя свободата? Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. (89/стр. 43)

В какво се заключава истинският живот? Да се ограничаваме в правене на зло и да се изявяваме в правене на Добро. Свободата се изявява в два акта: във въздържане от злото и престъплението и в правене на Добро.

(67/стр. 226)

Който се отдалечи от Бога, пада

Казвате: „Защо страда човек?“. Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. (4/стр. 6)

Питате: „Защо боледуваме? Защо сме лоши?“. Защото сте далеч от Бога. (3/стр. 150)

Дето Бог присъства, там е Доброто; дето Бог отсъства, там е злото… Момента, в който Бог се проявява, човек е добър; момента, в който Бог не се проявява, човек е лош. (4/стр. 158)

…Бог… Само при Него можем да бъдем щастливи. Щом излезеш вън от Бога, нещастие те очаква, очаква те безсилие и всички останали злини, които съществуват в света. И тогава ще има живот като този на Сатаната, който се е отделил от Бога. (9/стр. 366)

В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. (70/стр. 15)

…Има едно нещо, което човек може да направи без Бога, то е грехът. (26/стр. 239)

Щом престанете да виждате Бога, може да извършите всички престъпления. (74/стр. 72)

Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с цялото. На това основание казваме, че грехът не е нищо друго освен процес на гниене, който показва, че човек се е отделил от цялото, т.е. от Бога. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от греха? Той трябва да се върне към Бога с молба отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. (70/стр. 5, 6)

Падането на човека

По-напред вие сте били като ангели, но някои от вас паднаха и се окаляха, съгрешиха. Много ангели има на Земята, които са паднали. Затова старайте се да излезете от това положение на падането. Вие сте имали знание, имали сте мъдрост, но сте паднали от вашето глупаво знание. Вие сте мислили, че всичко можете да направите. (10/стр. 22)

Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в Рая, още тогава в човека е проникнало безверието и той казал: „Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва“. (28/стр. 276)

Какво се разбира под „паднал човек“? Паднал човек е онзи, който не е послушал Бога. Щом не послушаш това, което Бог ти казва, ти си паднал човек. Ако в тебе в дадения момент Бог, Който е Любов, чрез Любовта Си ти каже: „Направи това заради Мене“ и ти откажеш, не го направиш – ти си паднал човек. Ако Бог със Своята мисъл ти каже да направиш нещо и ти не го направиш, ти си паднал човек. (13/стр. 131)

Питате: „От християнско гледище кое заставя човека да греши?“. На въпроса кое заставя човека да греши, могат да се дадат различни отговори. Когато Бог създал света и поставил човека в Рая, в сърцето му се явило желание да обсеби света. Така неговата алчност е станала причина за падането му. Наблюдавайте живота на хората да видите как алчността става причина те да грешат. (19/стр. 96)

Казвам: Който е паднал, (паднал е) по единствената причина, понеже не знае закона на Любовта. Нищо повече. Там, дето няма Любов, има всякога падение.

(9/стр. 249)

Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. (23/лек. 3: стр. 8)

Падането на ангелите и на боговете

Казва се, че първият човек, който живял в Райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека обаче други същества, по-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае. (90/стр. 122)

Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на Небето, и в ада – дето и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето Свещено място? (4/стр. 248)

…По някой път праведните и на Земята падат, и горе, на Небето, падат. И там има падане. Защото ангелите, които бяха чисти и свети, паднаха част от тях. Писанието казва: „Паднаха“. И ги турили в бездната, та ги вързали и пазят ги да ги съди Господ. (9/стр. 563)

Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е дошъл в света, не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. (17/стр. 128)

Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. (18/стр. 149)

…Ония напреднали същества, които измениха на своето първоначално състояние и помислиха, че могат без Бога, изгубиха туй първично състояние. (21/стр. 133)

Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. (1/стр. 226)

Ангелите, като слязоха на Земята, проявиха непослушание и изгубиха своята сила и чистота. Сега в тях има крайно озлобление. Те са озлобени против хората. Те гледат по някакъв начин да си отмъстят на хората.

(12/стр. 208)

Грехът в човешкия свят

Учените и философите, като се спират върху греха, казват, че той е общо явление – не само за хората на Земята, но за всички същества във Вселената. Не, грехът е изключително явление, достояние само на хората на Земята. В другите Слънчеви системи няма помен от греха. (2/стр. 197, 198)

Ще кажете, че не може без грехове и без погрешки. …И без грях може. Грехът съществува само в човешкия свят, но не и в Божествения, дето всичко е в хармония. Значи, има светове, дето грехът е изключен. (16/стр. 38)

…Първородният грях в какво седи? То е само едно просто желание. Този първороден грях произтича само от една много малка причина. Навсякъде може да ходиш, но в природата има едно Дърво на познанието на доброто и злото. Само като погледнеш плода му и го откъснеш, близнеш от него и вече се заразиш. От там насетне векове минават, не може да се освободиш от този първороден грях. (39/стр. 32)

…Първородният грях е да бъдеш като Бога. Искаш да бъдеш като Бога. Бог е направил света, Той е Господар и тебе Господ те е направил. Ти нищо не си направил и искаш да вземеш мястото на Бога. И си туряш в ума една голяма идея, че Господ какво(то) може да направи, и аз като Него мога да направя. (39/стр. 32)

Под грях аз разбирам непослушанието на човека. Такъв човек поставя своята воля по-високо от Божията, своите желания – по-горе от Божествените заповеди.

(59/стр. 223)

…Грехът стои в това, че ние искаме да направим Господа слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни ангелите. В това съгрешава и човек днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, той се осъжда сам на смърт… Безсмъртието седи в това: направете Бога господар в себе си! Щастието седи в това. Не правете себе си господар. А Господа направете господар в себе си. Ти кажи: „Каквото кажеш, Господи, аз ще изпълня. Аз ще бъда слуга, а пък Ти ще бъдеш Господар“. (34/стр. 13)

Грехът, престъпленията се дължат на факта, че хората не дават свобода на Бога в себе си да се прояви.

(50/стр. 176, 177)

Грехът не е в това, че искаш да направиш нещо и не можеш да го постигнеш. Грях е обаче да се отказваш да работиш за Бога. Грях е, когато упорстваш, своеволничиш и се отказваш да вървиш в Правия път. (2/стр. 191)

Хората считат за грях това, което в действителност не е грях, а истинския грях не виждат. Грехът произтича от отклоняването на човека от Правия път. Това отклоняване е причина за неправилните му отношения към Първата Причина на нещата. (28/стр. 375)

…Ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. (12/стр. 637)

Грехът, грешките не са нищо друго освен неизпълняване на онова, което трябва да бъде. (17/стр. 49, 50)

…Щом се отделиш от Бога и си представиш, че подобен на тебе няма, ти си в пътя на греха. Щом мислиш, че като тебе няма подобен, ти си сам идеал за себе си, ти си вече на кривия път. (9/стр. 418)

Който се отрече от себе си, той не казва, че това или онова е негово; той е готов на всички жертви. Каже ли „това е мое“, грехът е турил вече крачето си, дето не трябва. (16/стр. 171)

Без Любов човек… е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. (4/стр. 10)

Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. (4/стр. 232)

Съвременните хора са направили един голям бент на Божията Любов, заради което тя не може да се прояви чрез тях… Грехът, на който хората се натъкват, не е нищо друго освен една голяма преграда, която те са поставили както в себе си, така и помежду си. И мъжете, и жените са турили по една голяма преграда за Божественото в себе си и казват на Господа: „Ти няма да се месиш в нашия живот…“. (57/стр. 65, 66)

В що (се) състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод, …е грях. (15/стр. 76)

Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино, на следния ден ви боли глава – какво сте придобили? (15/стр. 76)

Причините за нещастията и падението на хората се крият в микроскопични поводи. Причината за греха е малка, но последствията му са големи. Едно неразумно желание към известна форма или към даден плод създава големи страдания. Ако пожелаеш да имаш къща като тая на своя ближен, ти вече си сгрешил. Видиш една красива жена, погледнеш към нея, веднага се заразиш. (19/стр. 198)

Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият. Защо? Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите клечки.

(3/стр. 267)

Мнозина оправдават греховете си с дявола. Не, човек сам греши, и то по единствената причина, че е лаком. Лакомията е причина за греховете на хората. Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той сгрешил. (17/стр. 127, 128)

Правете разлика между погрешка и грях. Погрешките причиняват страдание. Грехът причинява смърт. Тази е разликата. При погрешките ние страдаме, а грехът винаги носи смърт… Грехът, то е една зараза, една болест. Грехът е по-лош от проказата. Проказата е само на физическото поле. Погрешките са малки недостатъци, които причиняват страдание. Следователно погрешките зависят (от това), ако известни чувства, известни способности… в човека не са развити. (39/стр. 60, 61)

Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае какъв е: дали е добър, или не.

(58/стр. 80)

Майка на нещастието е грехът. (5/стр. 227)

…Вътрешната дисхармония е резултат на онова грешно състояние, което човек сам си е създал. (4/стр. 5, 6)

Отде се пръкна грехът в Райската градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях. Бог казва: „Направихте греха, идете да го поправите“. Като ги изпъди из Райската градина, им каза: „Поправете греха и като го поправите, Аз ще ви приема“. (21/стр. 130, 131)

Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: „Съгреших“. Казвам: Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш. Казва: „Какво трябва да правя?“. Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти „браво“. Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: „Защо трябва да греша?“. За да познаеш силата си. (21/стр. 130)

Ние питаме: „Защо дойде грехът в света?“. За да се покаже нашата сила. „А защо трябва да се разкайваме?“ За да увеличим силата, да бъдем два пъти по-силни. Животът седи в двойната сила. (21/стр. 131)

Престъплението

Външното гледане опетнява човека. Когато човек престане да гледа Бога в себе си и да се възхищава от Неговата Любов, а започне да се възхищава от външния свят, той е върху пътя на престъпленията, извършил е всичките престъпления. (49/стр. 73)

И всеки може да те подкупи тогава: ще се подкупиш от очите на една жена, че били черни, че била пълничка, че носът бил гръцки… После ще се подкупиш от това, че еди-кой си имал къщи, ниви, парици. Всичко ще те подкупи. Това вече не е Любов, това в Писанието го наричат „място на престъпление“. (49/стр. 73)

Та казвам: Престъпленията в света почиват върху една разумна сила, която първоначално е влязла в света. Всеки един, който върши престъпление, той мисли, че може да подобри живота си. Това е лъжа, самоизмама… Ако вие можете да премахнете тази самоизмама, ако можете да премахнете тази илюзия в ума на човека, той може да живее по-трезв живот. Всички престъпления стават по единствената причина, че човек мисли, че ще подобри живота си. А животът чрез престъпления не може да се подобри. Защото всяко престъпление е нарушение на Великия Божествен закон на хармонията.

(21/стр. 154)

…Престъплението не седи толкова в кражбата, колкото в заблуждението, което човек внася в ума си, че като открадне оттук-оттам нещо, ще оправи работите си. Като открадне нещо, човек го туря пред очите си, пред съзнанието си, и по този начин закрива Светлината, и не може да вижда ясно. (37/стр. 406)

По някой път и религиозните хора обичат да крадат… (За) това в Америка (има) един пример. Един банкерин си броил парите, че забравил на прозореца си на първия етаж една торба със злато. Минава един набожен, който тамън се връщал от молитвено събрание; след като вижда торбата, задига я. И си казва: „Господ е промислил заради мене“, задига я и я турга под палтото си. Отива вкъщи, турга торбата, но рече да се моли – торбата дойде между него и Господа. Той пак турга торбата, рече да се моли – пак торбата излезе. Че две цели седмици торбата седи. Задига я той торбата, отива при банкерина, казва: „Слушай, тази твоя торба ми затвори пътя, не мога да се моля, Господ не може да ме слуша, вземи си парите! Аз ги взех, мислех, че мога да направя нещо, но съвсем се развали работата. Ще ме извиниш. На мен не са потребност парите, на тебе са потребни те. Спънах моята вяра. Затова ти я давам“.

Ти ще върнеш торбата, нищо повече! …В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че ти вярваш в торбата. Там е всичкото престъпление. Престъплението не е, че си взел парите, а че вярваш – турил си вярата си в туй, в което не трябва… В Бога ще вярваш. Вярата си ще вложите там. (9/стр. 271, 272)

Погрешките на хората произтичат от единствения факт, че ти си престанал да обичаш Бога. Това е престъпление в света. Престъплението не иде нито от сърцето, нито от ума, нито от душата; отникъде не иде от материалния свят. Престъплението е в това, че ти си престанал да обичаш Онзи, Който е дал всичко, и ти си образувал един нов свят, в който да живееш, както ти искаш. (34/стр. 14)

Ние постоянно спираме във всичките благородни пориви. То е нашето престъпление. Затуй казва Господ: „Не Ме спирайте да правя Добро“ – нищо повече. „Не Ме спирайте да любя. Не Ме спирайте да давам Светлина.“ (61/стр. 35)

…Ако ти се въздържаш да направиш едно Добро, ти правиш престъпление… В Доброто трябва да бъдеш смел – да направиш Доброто. (61/стр. 86)

…Всеки човек, който не дава възможност на известна Добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определено време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка Добродетел, която Бог посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек затова само, че препятстваш на онова Велико Божествено дело… Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло… (23/лек. 33: стр. 7)

В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е Добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. (23/лек. 33: стр. 8)

Законът, който съществува в природата, е следният: щом извършиш едно престъпление, дали съзнателно си го извършил, или не, …всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. (23/лек. 33: стр. 8)

Ще кажете, че много от греховете ви се дължат на вашето невежество. …Когато човек върши някакво престъпление, той знае как да го направи; в случая той не е невежа. Всяко престъпление се върши със съзнание.

(18/стр. 34)

И знаете ли колко пъти вие се спъвате? Как няма да се спъвате? Вие направите едно малко престъпление, но не искате да го признаете и то ви спъва месец, два, три, година, нямате онова вдъхновение, онзи Дух; вие ходите, молите се на Духа, но Господ се не лъже. (8/лек. 1: стр. 32)

…И в най-красивия свят има възможност за престъпления. Ако влезете в умствения свят, не можете да направите физическо престъпление, но ще можете да направите умствено престъпление. Ако влезете в духовния свят, в света на чувствата, там не можете да направите физическо престъпление, но в чувствата можете да направите престъпление. Всяко горчиво чувство е едно престъпление. Всяка лоша мисъл е повод на едно престъпление. (20/стр. 14)

Вечерно време си направи един отчет. Намери престъплението не в неговата черна форма, но в онова, далечното, в малкия му още вид. Ти казваш: „Този човек ми е неприятен“. Но в тая неприятност седи една възможност за престъпление за в бъдеще. (20/стр. 28)

Изучавайте своите скрити помисли и желания, като се вслушвате в тихия глас на своята душа. Този глас може да ви предпази от извършване на ред злини и престъпления. (35/стр. 82)

Изкушението и съблазънта

Ако човек се обърне с лицето си към света и очите му са отворени за него, а няма Любов в себе си, той ще изпадне в изкушение. (4/стр. 14, 15)

Съвременният свят, както е създаден, представя богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне именно на едно от тия места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. (4/стр. 8)

Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. (35/стр. 112)

Дойде ти едно желание за пари. При жените, при парите, при плодовете и прочее подбудителната причина е една и съща. Ти ще дойдеш до изкушение. Престъпленията идват от благата. (20/стр. 20, 21)

Ако сте радостен, радостта винаги ви готви едно изкушение. Ако сте скръбен, и там има изкушение. И в скръбта, и в радостта има изкушение. И в скръбта има едно благо, и в радостта има едно благо. Но знайте, че не всяка радост, която имате, носи благо за вас. (20/стр. 37)

Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение… Следователно ти можеш да взимаш само от Онзи, Който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. (54/стр. 60)

Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. (54/стр. 60)

Дяволът все ще намери нещо, с което да ви изкушава. С какво ще ви изкушава? Гладния го изкушават с хляб, жадния – с вода, бедния – с пари, болния – с условия да придобие здраве. На болния казва: „Ако направиш това и това, ще оздравееш“. Това са все изкушения. Няма какво да вярваме на него. Щом обичате Бога, и здрави ще бъдете, и гладни няма да бъдете, и жадни няма да бъдете. Каквото и да е положението ви, вярвайте в Бога! (12/стр. 208, 209)

Вие трябва да учите, да различавате нещата, да знаете откъде идат… За пример, вие с години сте се стремели да постигнете нещо. Тъкмо сте пред постижението му и някой дойде да ви разправя нещо. Това е уловка, с която искат да отклонят вниманието ви. Отклони ли се вниманието ви, вие губите вече благоприятния момент. Щом изгубите тоя момент, и изкушението се отдръпва.

(17/стр. 101)

Никога не допущай в себе си едно изкушение! Най-малките изкушения в света са най-опасни. Ти допускаш например това изкушение: „Този брат или тая сестра ме обиди“. Една малка мисъл. Ти казваш: „Не трябваше да го каже това“. Или някой път казваме: „Не трябваше да ме погледне така“… И ще се зароди цял един процес, че този поглед някак си бил накриво, и ще се зароди омраза. (20/стр. 18)

За да се домогне до новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се изкушава, а във втория човек се освобождава от всички заблуждения. (17/стр. 115)

…Ако светията се излага на изкушение, колко повече – обикновеният човек. Фактът, че и той се поддава на изкушение, показва, че сърцето му не е изпълнено с Любов към Бога. Има някаква празнина в сърцето му, в която изкушението влиза. (63/стр. 179)

…Изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи? Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява. От какво се изкушава мъжът? Например иска да стане пръв министър – изкушава се той. От какво се съблазнява жената? От хубавото облекло, от накити. Съблазънта живее в сърцето, а изкушението – в ума.

(24/стр. 149, 150)

Съблазните в света не са нищо друго освен въдици, с които мамят хората. В това отношение светът е бурно море, в което са поставени безброй въдици. Човек пък е риба, която свободно се разхожда в морето, докато се натъкне на някоя въдица. Зърне ли отдалеч още някоя въдица, той отива към нея, понеже мисли, че ще намери нещо особено. Закачи ли се за въдицата, той вече излиза от Бога. Щом излезе от Бога, изгубва свободата си, не е господар на своето положение и го виждате или върху някоя пиростия на огъня, или в някоя тенджера…

(4/стр. 103)

Казвам: При сегашните условия на живот много съблазни има в света. Съблазните не могат да не дойдат. Те неизбежно ще дойдат, но да се избегнат, човек трябва да изпълнява Волята Божия. (10/стр. 405)

Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. …Съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засяга ума и сърцето. …Като се съмняваш, взима участие само умът, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и умът; а вземе ли участие сърцето и умът в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма. (26/стр. 30)

Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! (26/стр. 36)

От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избегнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. (26/стр. 33)

Порокът

И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи, благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. (26/стр. 262)

…Кражбата, това е един занаят днес, но всъщност това е една извратена енергия… И тъй, сега ще знаете как се раждат пороците. Пороците се раждат от накопление на известна енергия, която трябва да се употреби.

(8/лек. 28: стр. 8, 9)

Пороците не са нищо друго освен нереализирани мисли и желания, непроявени Добродетели. Всеки порок подразбира неразрешена задача. Като знаете това, имайте готовност да разрешавате задачите, които ви са дадени. (36/стр. 80, 81)

Най-големият порок на ума е безверието. В ума има много пороци, но безверието изсушава ума, пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него. Или казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека. Тя произтича от безверието… (30/лек. 32: стр. 21, 22)

Погрешките

…Хората прилагат в живота си свободата, а не Любовта си, вследствие на което правят много погрешки, чрез които огорчават Духа Божий в себе си. (28/стр. 386)

Не служите ли на Бога, вие всякога ще грешите.

(28/стр. 132, 133)

…Погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. (15/стр. 166)

…Човек. След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката!... Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из Райската градина навън.

(9/стр. 385)

Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си, вие се съюзявате със законите на злото. След това вие нищо не можете да очаквате Добро. (10/стр. 92)

…Като направим някаква погрешка, не казваме даже пред себе си, че сме направили една погрешка. Търсим начин как да я прикрием. И за да я прикриете, вие си служите с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата! (10/стр. 93)

Благородството в характера седи в това да си признаеш погрешката, както е, без никакво пристрастие.

(23/лек. 7: стр. 15)

Малките погрешки произлизат от следното: щом не усвоим една малка, микроскопическа Добродетел, ражда се една малка погрешка. (30/лек. 4: стр. 14)

…Обръщайте внимание както върху една Добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една Добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната Добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. (15/стр. 166)

Колкото и да е малка погрешката, все ще се наруши твоето равновесие вътре. Ще усетиш една малка скръб. И не трябва дълго време да се спираме върху погрешките, защото те спадат към една особена област, към един свят неорганизиран. Този чужд свят пречи на областта на нашия свят. Пресича тази орбита, та влиза в орбитата на нашия живот. (14/стр. 125)

Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя свобода. При най-малката погрешка ти си изгубил свободата си; не изведнъж, но ти си изгубил – пътят на свободата е затворен.

(9/стр. 80)

Има погрешки, които само ние знаем. Туй, което хората знаят, това не е погрешка; това, което само ние знаем, това е погрешка. Бъдете уверени, че всеки сам знае своите погрешки. Погрешките не са видими. Те имат отвънка резултати, но погрешката не седи в тия резултати. Погрешката другаде се крие. Само ние знаем причината на тази погрешка. (8/лек. 16: стр. 13)

Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може“. Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка, ги изпъдиха от Рая. (9/стр. 212)

И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен“. Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. …Отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден! И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят… Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. (9/стр. 215)

Туй, което в даден момент ти съзнаваш като една нищожна погрешка в съзнанието си, то хвърля едно малко петно в съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташ, една точица е то. Затуй ще употребиш всичките средства и ще се постараеш да премахнеш туй, черното петно, от съзнанието… Туй, черното петно, това е една гъста материя, през която Божествената Светлина не може да минава, и следователно в съзнанието ти се показва като една черна точка. И във физическия живот, и в сърдечния има ред проявления, т.е. всички мисли и желания, които са дошли под сянката на тази черна точка, са осакатени. Следователно туй, малкото черно петно е зачатък на една малка проказа… Почнете тогава да се молите и вижте дали вашата молитва има сила да премахне това петно. (8/лек. 16: стр. 14)

Ти ще извадиш тази погрешка пред Божественото съзнание, пред своето съзнание, ще я изложиш на Светлината, ще я погледнеш трезво и тя ще оздравее. Може да мине ден, два, три, месец, година, но най-после ще оздравее. Ако държите тази погрешка затворена като рана, тя ще се превърне на една живеница и ще се яви проказа. (8/лек. 27: стр. 21)

Ние направим една погрешка и търсим причината извън себе си, казваме: „Аз я направих, защото тъй и тъй беше“. Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: „Аз в дадения случай имах слаба воля, не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата“. Съзнай и се помоли; не съжалявай за първата погрешка, защото няма да се мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една грешка. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и като направиш 99 сражения, ще кажеш: „Победата е моя“. Но 99 пъти трябва да се молиш, да се свържеш с Бога. (8/лек. 30: стр. 30, 31)

Погрешката не е морален недъг. Грехът е друго нещо. Погрешката и грехът са две различни идеи. Грехът е нещо умишлено, той е престъпване на известен закон, който Бог е турил, а погрешките произтичат от невнимание. Затова ще се стараете да поправяте погрешките си. (23/лек. 7: стр. 15)

…Всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно. Аз съм наблюдавал, правил съм опити и съм видял, че погрешките идат, когато човек е в едно спящо състояние. (8/лек. 13: стр. 8)

Нашият свят не е съграден, вследствие на това онези, които градят, цапат. Мислите ли, че ако вие влезете в една къща, която мажат, всичко ще бъде наред? Подът, всичко туй оцапано ще бъде… Казвате, че имате тези и тези погрешки. Хубаво е да имаш погрешки. Ако имаш погрешки, ти си работил. Щом нямаш никакви погрешки на Земята, аз се съмнявам, от тебе нещо че може да стане. Ако ти, като земеделец, излезеш на нивата в своята парадна (уни)форма, обикаляш само нивата, ако ти се облечеш хубаво, туриш цилиндър, облечен в парадно облекло, и обиколиш нивите си, и се върнеш, нищо няма да стане. Ако така облечен пак обиколиш къщата си, която се строи, ти нищо няма да направиш. Ще трябва да вземеш своята мистерийка, ще вземеш тухли, вар, ще градиш. (39/стр. 155, 156)

Погрешките не са изключение за човека, те са неизбежни за него. Погрешки прави и писателят, и ученият, и шивачът, и готвачът. Погрешките вървят подир нас така, както сянката – след човека. Ние не трябва да се спираме върху тях. За нас е важна работата, която трябва да свършим. (73/стр. 12)

В България дойдоха мисионери, англичани и американци, които искаха да се научат хубаво да говорят български и тогава да започнат да говорят. Те не можаха да научат български. Които започнаха да говорят с погрешки, те се научиха да говорят. Докато се научиш да говориш един език, ще правиш погрешки… Направиш погрешка, коригирай я. Направиш погрешка, коригирай се. (39/стр. 157)

Ние не съжаляваме, че сте влезли в Школата с погрешки; че имате погрешки, ни най-малко аз не съжалявам за това, но аз съжалявам, че вие не може да използвате вашите погрешки. И когато някой направи каквато и да е погрешка, голяма или малка, аз казвам: Ето един отличен случай за този ученик да се подигне. Аз виждам в това един добър случай, а той казва: „От мене човек няма да стане“. Казвам: Сега е време да се подигнеш… (8/лек. 17: стр. 17)

При всичките си погрешки човек трябва да се търпи и да се обича. Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо геройство. (76/стр. 178)

Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. (27/стр. 251)

Там, дето Любовта е изгубена

Питам: Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на Сатаната, на дявола е дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи и жената, и мъжа, и децата – целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена отнякъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето Любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. (12/стр. 145)

Ти докато вярваш в Любовта, ти си на Правия път. Щом престанеш да вярваш в Любовта, ти си в областта на робството, на всичките нещастия. Тогава хората казват, че имало ад в света. Хората сами създадоха ада. Безлюбието е основата на ада. Ада няма какво да го търсим. Идете на съвременното бойно поле и ще видите какво нещо е адът. (12/стр. 417)

Ако нямаш Любов, казваш: „Изкуси ме дяволът“. Отде влезе той? Кой го пусна да влезе в тебе…? „Сърцето ми е пуснало дявола.“ Това е възможно. (59/стр. 174)

Дето е Любовта, там всичко е Добро и намясто. Щом Любовта ви напусне, веднага идат мъчението, съмнението, лъжата, злото и т.н. (45/стр. 133)

Дето е Любовта, там има растене и развиване; дето Любовта отсъства, там са погрешките и престъпленията.

(76/стр. 232)

Дето Любовта отсъства, там е адът – нищо повече.

(65/стр. 214)

…Дето няма Любов, там има престъпление, лъжа и зло. При това положение човек всякога ще изпитва скръб. (4/стр. 154)

Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. (49/стр. 137)

Вярвай в своето Първично естество

Има нещо лошо в твоето второ естество. Грехът не е вложен в Първичното естество на човека. (54/стр. 242)

Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живота, и человек стана жива Душа“. Следователно всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е Безсмъртна Душа. Той трябва да вярва, че Душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. (60/стр. 60)

Докато е на физическия свят, човек се каля, но външно само. Душата обаче никога не се каля, никога не греши, нито умира. Тя е Божественото в човека, което търси Бога и изпълнява Волята Му. (60/стр. 248)

Човек може да опетни очите си, езика, сърцето, ума си, цялото си тяло, но Душата си – никога! Душата си остава вечно чиста, каквато Бог я създал. Целият ад да се дигне, пак не може да опетни Душата. (74/стр. 101)

От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката Душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката Душа – никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката Душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава. (63/стр. 59)

Мисли, преди да си сгрешил

Всички мислят, след като направят греха. Това не е мислене. Мисли, преди да си сгрешил! Така ще се сполучи. Първите хора, след като сгрешиха в Рая, започнаха да мислят. Сега се изисква да вървим по обратния път: да мислим, преди да грешим, а не да грешим и после да мислим. (23/лек. 4: стр. 31)

Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенца или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: „Слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не?…“. (25/стр. 80, 81)

Един невежа, когато направи един грях, много мъчно може да го изправи. Един умен, когато направи един грях, много лесно може да го изправи, защото е умен. Когато някой от вас иска да греши съзнателно, да си каже тъй: „Достатъчно умен ли съм, за да мога в скоро време да поправя погрешката?“. Спрете се, помислете умен ли сте. Ако сте глупав и не знаете как да поправите погрешката, тогава не ви трябва да грешите… Като грешиш, ще трябва да мислиш. Ще си кажеш тъй: „Аз реших да направя този грях, но достатъчно ли съм умен да го изправя?“. Внесете този нов фактор в живота си. Внесеш ли го, ти вече 50% ще си помогнеш в тази окултна наука. После внесете друг фактор. Искате да съгрешите. Кажете си: „Аз от Любов мога ли да сгреша?“. Трети фактор: „Аз заради Истината мога ли да сгреша?“. След като започнете да мислите така и след като внесете тия елементи в ума си, тогава ще може да разсъждавате. И знаете ли каква е тогава възможността за греха? Тя е 1: 100 000 000. Ако не разсъждавате така, на сто милиона грехове само един път може да направите Добро.

(23/лек. 4: стр. 30)

Като не разбира кои неща са истински и кои – фалшиви, човек лесно се поддава на греха. За да не греши, той трябва да има пробен камък, с който да изпитва чистотата на нещата. Златарят изпитва чистотата на златото с известни киселини, а праведният трябва да си служи с Божественото като пробен камък в своя живот. (38/стр. 282)

Изчистване от греха

Казвате: „Аз съм много грешен“. Какво от това?... Ти, като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето достойнство! (21/стр. 289)

Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е (нещо) външно, очистете го. (14/стр. 198)

Ако порочният човек всеки ден по малко чисти греховете си, той има условия да стане добродетелен. На мястото на греховете си той поставя по една Добродетел. (2/стр. 165)

Сега всички хора трябва да пожелаят дълбоко в душата си да придобият вътрешни Добродетели, които да ги освободят от греха. (58/стр. 80)

Божественото е в състояние да изплати и най-големите грехове на човека, затова той трябва да работи с него. (65/стр. 85)

И сега някои току идват при мене и ме питат: „Какво трябва да правим?“. Решете да изправите коренно, не изведнъж, но съзнателно, всички ваши грехове, да премахнете всички причини на злото и ще видите как всичко ще се изправи. (23/лек. 35: стр. 21)

…Сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си. Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят, те ще се заличат от книгата на неговия живот“. (58/стр. 177, 178)

Единственото нещо, което спасява човека от греха, е разкаянието. Що е разкаянието? Тониране, което има за цел да хармонизира всички тонове, чрез които човек може да свири по Божествен начин. Разкаянието е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония. (16/стр. 175)

Хората се стремят към Небето, към Божествения живот, понеже не са доволни от своя живот. Обаче те виждат, че не могат да постигнат това, което желаят. Защо? Понеже имат много грехове, които трябва да изкупят. Наистина, докато не изправят погрешките си, докато не изкупят греховете си, хората няма да напуснат Земята. Те трябва да работят усилено върху себе си, да изправят погрешките си, да коригират формите си и тогава да очакват пробуждане на Божественото в себе си. (17/стр. 149)

Днес всеки сам ще понесе последствията на своите грехове и престъпления. За тази цел ще му се дадат условия да изкупи своите грехове и престъпления. Как? Като възприеме Божията Любов. Това значи: само Божията Любов е в сила да заличи греховете и престъпленията на човека, но при условие, че в душата му е станал преврат и той бъде готов в името на тази Любов да се прости и примири с всички хора. (40/стр. 217)

Любовта ще оправдае всичките ни страдания. Грехът пък ще създаде само въглени. Обаче дойде ли Любовта, тя ще ги разтопи и ще направи от тях диаманти. Тъй щото греховете, които сте направили досега, това са готови въглени. Сега се молете да дойде Любовта, да направи от тях диаманти. Грехът създава простите камъни, които пък Любовта превръща в диаманти, в скъпоценни камъни. (25/стр. 54)

„Ще се помоля и греховете ми ще се простят.“ Можеш да се помолиш, но знаеш ли как се изкупват греховете? Помни: Само Бог е в сила да заличи твоите грехове. Сам не можеш да ги заличиш. (62/стр. 75)

Господ сега създава един нов свят, нова Земя създава и ново Небе, в което грехът не може да стъпи. (1/стр. 18)

Освобождение от престъплението

Всички престъпления, които човек е извършил в миналото си, днес трябва да ги изправи. Ако някога е бил крадец, днес трябва да дава; ако някога си е служил с лъжата, днес трябва да говори изключително Истината. Ако е говорил лошо за хората, днес ще говори добро. Тъй щото не се осъждайте, но изправяйте погрешките си.

(33/стр. 160)

Когато някой човек направи едно престъпление, той трябва да има доблестта да го изправи, а не само да го изповяда. Всеки може да се изповяда, но изкуството е да се изправи. (31/стр. 252)

Някога у вас се явява желание за отмъщение. Вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си да познае кой съм аз!“. Не, вдълбочете се в себе си и си кажете: „Този дух, който е дошъл в мене, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. Вън от моето Светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!“. (3/стр. 188)

Изхвърляне на порока навън

Който се самоосъжда, без да се изправя, той е болен. Някой казва за себе си, че е грешник, въпреки това продължава да служи на порока си. Щом съзнаваш, че имаш известен порок, хвани го с щипците и го хвърли вън… Ти си го родил, ти имаш право да го хвърлиш навън. (16/стр. 423)

…Трябва да бъдете тъй последователни като Толстой. Той играл една вечер на една хазартна игра. Обичал да си поиграва на хазартни игри… Загубил 12 хиляди рубли, започнал да се моли. Млад бил тогава и помолил се на един свой приятел, и той му дал една рубла. Започнал да играе с нея и спечелил, че още вечерта изплатил задължението си, и си дал дума да не играе повече. И от там насетне Толстой никога не повторил да играе.

(1/стр. 83, 84)

Аз съм давал един пример за един, който изхарчил всичкото си богатство и най-после станал въздържател. Чел Евангелието и разбрал, че трябва да се живее трезвен живот. Пияниците няма да наследят Царството Божие. Искал да си даде на себе си един урок. Отива в кръчмата и казва: „Дай едно кило вино! Дай ми една чаша с вода! Напълни още една чаша с вино!“. Той дигне чашата с вино, тури я до устата и пак я остави на масата. Отвътре нещо иска винце. Той казва: „Слушай, аз тридесет години те слушах и изпълнявах всички твои заповеди. Сега ти ще ме слушаш, вино няма да пиеш“. Взема чашата с водата и пие. Онзи отвътре казва: „Винце!“. Пак дигне чашата с вино и каже: „Тридесет години тебе те слушах, сега ти ще ме слушаш“. Дига чашата с вода, изпива я, плаща за виното, оставя го и си отива. Свършил с въпроса. (39/стр. 172, 173)

Каже ли някой, че не може да се освободи от греха и от порока си, той се самозаблуждава. Както си грешил, така можеш и да се освободиш от греха. (16/стр. 423, 424)

Едно качество има Любовта, което другите сили в света нямат: ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни.

(26/стр. 97)

Превъзмогване на изкушението

Вие искате да сте ученици и да се затворите в един стъклен звънец, където да няма изкушения, за да се запазите чисти. Това е най-лесното нещо, но тогава няма смисъл да бъдете ученици. Не, ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни и щом издържи, ще познаете, че е ученик. (49/стр. 70)

Казваш: „Защо трябва духовете да ме изкушават?“. Те не те изкушават, но чрез тях трябва да решиш една задача. (52/стр. 109)

Тогаз казвам: Бъдете разумни. Като дойде едно изкушение, винаги благодарете на Бога. Сега на вас ще ви дам един съвет: щом дойде изкушението, допитайте се… Повикай Бог на помощ и Го питай: „Господи, трябва ли да го направя, или не?“. В себе си ще питаш своя ум и своето сърце и след като ги питаш, попитай и Господа: „Какво да правя?“. А пък вие казвате: „Аз съм свободен“. Но свободата е място на престъпления. Само онзи, който е свободен, може да направи престъпление.

(20/стр. 27, 28)

Дойде ли дяволът да ви изкушава, не се борете с него, но призовете Божието Слово на помощ и си кажете: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Божие Слово. Ще живея с Него и ще се боря с Него“. Само така човек ще стане и физически, и духовно красив: по тяло и по ум, по сърце и по душа. (16/стр. 38)

За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. (35/стр. 93)

Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата!“. (4/стр. 40)

Какво трябва да прави човек, като се намери пред изкушението? Ако е слаб, той трябва да бяга; ако е силен, да не се поддава. (35/стр. 113)

Когато дойдат изкушенията, хората имат условия да се познаят и да изправят характера си. Изкушенията, мъчнотиите са намясто. Те дават възможност на човека да се бори, да работи върху себе си. Докато работи, докато се бори, той е на прав път. (18/стр. 33)

Каквото изкушение и да ви сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите с противоречията и изкушенията в света, сърцето, умът, душата и духът ви трябва да бъдат будни. (28/стр. 151)

Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля. Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се поддава на никакви изкушения. (35/стр. 108)

Има три категории влияния върху вас. Първото влияние е светът. Той ви влияе и вие не можете да се избавите от него. Второто влияние е вашата плът, вашето тяло. Плътта казва: „Аз искам хляб, вода, жаден съм“. Иска ли нещо плътта, тя ще те прати през седем баира, но да го доставиш… Третото влияние е влиянието на дявола… Идете в света, идете при плътта, идете при дявола, навсякъде ще имате едни и същи крайни резултати. Вие ще гледате да превъзмогнете тия три изкушения, тия три слабости. Няма да ги отхвърлите, но ще ги заместите… На мястото на дявола ще турим Христа. На мястото на плътта ще турим Духа. На мястото на света ще турим Царството Божие. (23/лек. 28: стр. 29, 30)

Дето е Любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват. Любовта изключва страха, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си. (63/стр. 179)

Като изпълнява Волята Божия с Чистота и Святост, човек придобива сила да се справя с всички външни и вътрешни мъчнотии и изкушения. (27/стр. 223)

Изправяйте своите погрешки!

Работете върху себе си да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. (6/стр. 51)

Защо трябва да се изправят погрешките? Защото при всяка погрешка човек губи нещо от себе си. Дали съзнаваш това, или не, ти си изгубил половина(та) от силата си. Кармата иде с цел да изправим погрешките си от миналото и да придобием двойно по-голяма сила. Следователно, като грешиш, ти намаляваш силата си; като изправиш погрешката, увеличаваш силата си. Изправянето на погрешките подразбира удвояване на нашата сила. (22/стр. 267)

Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява. Който изправя грешките си, става два пъти по-силен. Не ги ли изправя, той губи силата си. (22/стр. 336)

Ако някъде става погрешка, и това не е лошо. Защо? Защото всяка погрешка води към придобиване на по-голяма Светлина. Човек греши, защото Светлината, в която се е движил, не е била достатъчна. Щом започне да изправя погрешката си, Светлината му се увеличава. Затова казвам, че всеки, който прави погрешки, е силен човек. Който изправя погрешките си, е два пъти по-силен. (33/стр. 115)

Прилагайте Любовта, за да изправите погрешките си. (16/стр. 252)

По закона на Любовта може да се изправят най-евтино всичките погрешки. (39/стр. 163)

…Човек… Изправя ли погрешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. (27/стр. 13, 14)

Направиш една погрешка, не я поправиш – започваш да осакатяваш онзи център. Наричат го Божествена справедливост, съвест го наричат. Направиш една погрешка, не я поправиш – този център отслабва.

(85/стр. 379)

Турете за основа на живота си правилото: щом направите една погрешка, колкото малка и да е тя, спрете се, не отивайте напред. Изправете погрешката си и тогава продължете работата си. (6/стр. 83)

Направите ли някаква погрешка, веднага я изправете. Гледайте да не прекарате нощта с погрешката си. Изправете погрешката си, преди да е залязло Слънцето. (38/стр. 120)

Вземете един, който работи със съвременния цимент. Той взима цимента, взима малко вода, разбърква я, направя една каша. …В живота има положения, при които нещата ти са приятни – туриш крака в кашата. Може да го туриш колкото искаш и може да го извадиш. Но ако дълго време го държиш – десетина часа, след туй ни най-малко не може да дигнеш крака си, както искаш. Следователно всяка една погрешка още в началото, като я направим, да я поправим. (9/стр. 309, 310)

Ама ако осъждаш себе си, какво ще правиш?… Ти не се съди. Изправи си погрешките. (9/стр. 283)

…Ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. (5/стр. 272, 273)

…Вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива Божественото. Ето защо, като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: „Господи, сгреших. Сам не мога да изправя грешката си, научи ме как да постъпя“. Щом се помолиш искрено, Божественото ще дойде да ти помогне. (3/стр. 212)

Дойдете ли до съзнанието, това показва, че само Бог е в състояние да изправи погрешките на човека. Той разполага с такива знания, каквито човек не притежава. Изправи ли веднъж Бог погрешката или греха на човека, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Бог може да заличи греховете на хората. Греховете и погрешките на хората се изправят само в Божествения свят. Ето, ангелите, които сгрешиха, не можаха сами да изправят погрешките си и паднаха. Значи, погрешките не се изправят нито в ангелския свят, нито в човешкия.

(27/стр. 116)

Веднъж направено едно престъпление, мъчно можете да го изправите. Сам човек не може да изправи погрешката си. Защо? Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начините и законите за изправяне на погрешките са в Бога. Следователно само Бог може да ви покаже начин за изправяне на погрешките ви. Като не може сам да изправи погрешките си, човек се обезсърчава и казва: „Има нещо непоправимо в мене“. Не, всичко е поправимо, но човек трябва да работи в съгласие с Божествения Дух. (33/стр. 277)

…Ще кажете тъй: „Господи, направихме една погрешка, прости ни! Ние ще се стремим да изпълним Твоя закон“… Изправиш ли погрешката, веднага в душата си ще почувстваш една лекота. (23/лек. 4: стр. 22, 23)

…Ти като викаш към Господа, ти ще привлечеш Неговото внимание… Някъде си направил някоя погрешка – ти привличаш Неговото внимание. Защото, ако не привлечеш вниманието Му, ще се увеличи злото; ако привлечеш вниманието, Господ ще го превърне на Добро. (9/стр. 584)

Няма по-хубаво нещо от това да отиде човек при Господа с желание да изправи своята погрешка.

(11/стр. 11)

Та казвам: Целият процес на нашето развитие седи в изправяне на погрешки. При изправяне на погрешките има големи контрасти, чрез които се добива познанието. От създаването на света до сега хората се занимават само с изправяне на погрешки. (11/стр. 12)

На Земята грешките се изправят лесно: една грешка – за една минута. В онзи свят обаче една грешка се изправя за 200 години. Там порядъкът е съвсем друг… Затова именно Земята е място за изправяне на грешките. Дето и да е, на Земята или на онзи свят, грешките трябва да се изправят. Ако не се изправят, ще носите последствията им. Има големи и малки грешки, но и едните, и другите трябва да се изправят. (22/стр. 47, 48)

Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка… Хвани оная, най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, 10 години и най-после тази погрешка да знае, че има човек пред себе си, и да каже: „Аз капитулирвам. Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш“.

(23/лек. 1: стр. 7, 8)

Та казвам: За поправените погрешки – то е вашият успех, който имате; а за непоправените погрешки – то са възможностите, защото зад всяка една погрешка седи една Велика Добродетел. (9/стр. 189)

Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отпреди милиони години. Който го погледне, да каже: „Ето един човек, създаден по образ и подобие Божие!“. Задачата на всеки човек е да възстанови този образ. Как ще постигне това? Като работи върху себе си да изправи прегрешенията си, които са помрачили съзнанието му, като придобие онези Добродетели, които някога е загубил… (16/стр. 416, 417)

Не се занимавайте с чуждите погрешки!

Човек може да изправи само своите погрешки, но чуждите – никога. (45/стр. 281, 282)

Не мислете, че можете да изправите погрешките на хората. Всеки сам може да изправи погрешките си. Да се занимавате с чуждите погрешки, това значи да се свързвате с дявола, т.е. със злото в света. (45/стр. 135)

Що се отнася до погрешките на хората, не се занимавайте с тях! Има кой да се занимава с погрешките на хората. Първо човек сам се занимава с погрешките си, а след него цяла йерархия от същества изучава неговите погрешки, като прави ред математически изчисления.

(40/стр. 107)

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите… Проказа е това! Това, което ти изнесеш за другите, то един ден ще дойде в дома ти.

(8/лек. 17: стр. 17)

И всеки, който се е опитал да изправи някой лош човек, сам е станал лош. Законът е такъв. (23/лек. 27: стр. 16)

Питам: Ако човек се занимава с погрешките на другите хора, какво печели? Всякога петниш ума си. Ти, като мислиш за всякое зло или за някой лош образ, цапаш ума си. (9/стр. 184)

Ако… се занимавате с погрешките на хората, вие ще понесете част от тях. Като знаете това, не се занимавайте с лошите хора. Не мислете, че можете да ги изправите. Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи. (37/стр. 77)

Не се занимавайте с грешките и престъпленията на хората. Занимавате ли се с техните погрешки, вие ще направите повече, отколкото те са направили.

(37/стр. 406, 407)

И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. (26/стр. 18)

Любовта изключва всеки грях и всяко зло

Любовта прощава всичко. Тя не се занимава с греховете на хората. Тя изключва греха от Космоса.

(71/стр. 191)

Любовта изключва всякакъв грях и престъпление. Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек може да свърши на Земята. (27/стр. 247)

В света съществува една Любов, която няма нищо общо с любовта на сегашните хора. Тя не взима никакво участие в греха. Щом дойдеш до нея, всякакво желание в тебе за грях изчезва. (2/стр. 213)

Мнозина мислят, че основа на страстта е Любовта. Това е криво разбиране. Страстта води към престъпление. Любовта обаче изключва всякакво престъпление. Страстта е низше чувство в човека, което търси плячка.

(6/стр. 285)

Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. (69/стр. 55)

Обичайте!... В Любовта грях няма. Любовта освобождава човека от греха. (17/стр. 92)

При Любовта всяка мисъл е добра. Дето е Любовта, там няма никакво престъпление. Само при безлюбието се вършат престъпления. (62/стр. 330, 331)

В Любовта има закон. Щом дойде, тя поправя всичките погрешки. Любовта като влезе, всичко минало се поправя. Туй е, което Писанието казва: „Ще залича греховете им и няма да ги помня“. То е законът на Любовта. Без Любов в света никакъв грях не може да се заличи. (1/стр. 20)

В Любовта сърцето трябва да бие 35 милиарда пъти в секундата. …Може да си най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова Свещено чувство на 35 милиарда Любов, веднага всичките ти грехове се заличават. И обратното е вярно. Може да си един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада. Тъй щото дигането и падането е постоянно и всеки стои или пада според закона на Любовта, според своето поведение, което има към Бога.

(46/стр. 134, 140, 141)

Всеки човек, когото си разлюбил, той ти е вече враг. Той постоянно върви след тебе, носи си ножа, дебне да те мушне. Залюбиш ли го, той хвърля ножа настрана, върви подир тебе, но вече е като отворен цвят. (73/стр. 32)

Само Любовта е в сила да смекчи злото. С други думи казано: само Бог смекчава злото. „Защо трябва да обичаме?“ За да смекчите злото. (59/стр. 264, 265)

Няма зло в света, което Божията Любов да не превърне на Добро. Това е Истина, вярна 101 на стоте.

(74/стр. 18)

Няма сила в света, която може да противодейства на Любовта. И най-упоритите духове отстъпват пред Любовта. (70/стр. 70)

Знаеш ли кое е главното свойство на Любовта? Тя прониква навсякъде. Ако влезе в тъмнината, тя се превръща в Светлина. Ако влезе в ада, тя укротява всички демони. Те се подчиняват напълно и са готови да служат. Като се оттегли оттам, те отново поемат своя път. (67/стр. 148)

При Любовта и омразата, и лъжата, и безверието – всички се помиряват. Там и Ангелите, и дяволите живеят заедно. Тогава дяволът казва: „Защо съм бил толкова глупав, че съм живял така?“. Щом излезе от полето на Любовта, той пак си живее по дяволски. (17/стр. 164)

Приближаването към Бога
е нашата мярка

…Добрите хора се приближават към Бога, а лошите хора се отдалечават от Бога. Това е мярката, с която мерим нещата. (23/лек. 15: стр. 11)

„Ама аз не съм добър!“ Ти може да не си добър и може да се движиш към Бога, а може да си добър и да се отдалечаваш от Бога. Движението е важно в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенстваш. Следователно правата идея е тази: да се движим към Бога… (23/лек. 15: стр. 27)