I. ДВЕТЕ ПРОТИВОПОСТАВЕНОСТИ

…Ще се научиш да различаваш твоето от чуждото и да не се поддаваш на… влияние. Така ще анализираш всяка своя мисъл, свое чувство и действие. Външно човек е единица, независима и свободна, но вътрешно той е колективно същество с много мнения, по-близки и далечни от неговото. (41/стр. 156)

Дойдете ли до обезсърчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно в тази област. В тази област ви посрещат същества, които ви нападат с мислите и чувствата си с цел да ви ограбят. Те са крадци и разбойници, които имат предвид вашето обезсилване… Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно с тях. (35/стр. 307)

Тъй щото дойдат ли в ума ви лоши мисли, а в сърцето ви – лоши чувства, знайте, че сте се свързали с лоши същества. Прекъснете ли връзката си с тях, вие ще се освободите от лошите си мисли и чувства. (35/стр. 297)

Това, което спъва хората, е съприкосновението им с нечисти, с низши тъмни духове. Щом влезе във връзка с тях, човек престава да мисли правилно… За да излезе от това положение, човек трябва да работи с безкористната Любов. Дойде ли във връзка с тази Любов, той започва да мисли правилно. (56/стр. 153, 154)

Аз ви говоря тия неща, за да не се поддавате на вашите лоши съветници, на вашите лоши учители, които ви подтикват в крив път. Като знаете това, ще различавате отде идат вашите мисли и чувства. Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена, трябва да турите настрана. Само по този закон ще укрепнете, ще бъдете здрави, силни… (53/стр. 212)

Придобийте власт над тъмните духове

Силата е там да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат… Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се заеме да контролира тия духове. (15/стр. 177)

Виждате, че на апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове… Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх; тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости! Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб… Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. (15/стр. 171)

Никога не трябва да имате слабостите, които тия духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости“. Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят; няма друг изходен път.

(15/стр. 172)

Зная, че мнозина се измъчват от лоши духове; мнозина отиват при Христа да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развързват. На такива хора не може да се помогне. Христос с вас ли, с вашите лисици и вълци ли ще се занимава? Турете ги на работа. Тази мисъл е може би малко в алегорична форма, но аз ви я давам като едно правило. Не можете да станете господар на своя живот, докогато не се научите да управлявате тия духове. (15/стр. 177)

Едни духове проповядват, че няма Господ, други – че има Господ. После ще ти кажат: туй направи, онуй направи; ред такива мисли ще ти внушават, докато най-после дойде време да се разберем, да се пробудим, да разберем къде сме, на кое място. И аз ще ви кажа правата мисъл где си ти. Може да направим един опит, той е следующият: решил си да станеш сутринта в 4 1/2 часа. Станеш, но нещо ти казва: „Можеш да си поспиш още 5 – 10 минути“. Тази мисъл не е намясто, не я слушай. Щом ти каже така, стани, не отлагай! Искаш да направиш някому Добро, нещо ти казва: „Отложи го“. Не, направи Доброто! Направиш ли точно противоположното, на права посока си, тия са твоите мисли.

(8/лек. 27: стр. 16)

…Ние ще употребим окултната музика и в друг случай. Понеже ние нагазваме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима. Нападнат те лоши мисли, те са такива невидими същества. Ще почнеш да им пееш. (8/лек. 3: стр. 10)

…Ти за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. (9/стр. 290)

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може… Второто необходимо нещо е покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката… Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“… Четвъртата стъпка е възраждане… Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и Ново раждане – петото. В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията; вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове… (15/стр. 177, 178)

Духовете са ни научили на всички отрицателни прояви… Съвременните хора се възпитават от духовете. Когато дойдат до положение те да заповядват на духовете, в света вече ще дойде Нова култура – култура на Великата Истина, която ще внесе Свобода в живота.

(58/стр. 139)

Светлите духове повдигат всички хора

Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на Възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на Земята…

(29/стр. 165)

Под думата Небе аз разбирам всички Съвършени същества, които са завършили своето развитие. Те имат силно желание да помогнат на всички, които искат да минат по техния път. …Любовта прави връзка между вас и Висшите същества. (73/стр. 60)

Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на Възвишените същества от Невидимия свят. Ние наричаме този стремеж „Свещен Божествен жар“. (77/стр. 17)

Всеки трябва да бъде във връзка с Невидимия свят, за да има неговата помощ. Иначе, изоставен сам на себе си, човек ще се намери под влиянието на души, изостанали в своето развитие, и вместо да успява, всеки ден ще пропада. (79/стр. 29)

Непрестанно се молете да не прекъсвате връзката си с Възвишения свят. Щом сте свързани с този свят, вие постоянно ще се обновявате. (71/стр. 54)

…Хванете Правата мисъл в себе си и благодарете за благословението, което ви носи тя. В тази мисъл се крие едно Възвишено същество, което иде да ви помогне. (69/стр. 241)

Зад всекиго от вас аз виждам по едно същество, по-развито от вас. То постоянно ви следи, наблюдава, грижи се за вас да не се провалите някъде. (74/стр. 91)

Едно Напреднало същество те обича и те предупреждава какво ще ти се случи… И тъй, дръж в ума си Разумното същество, чрез което Бог ти проговорил.

(69/стр. 242)

Разумният свят следи какво правите. Разумните същества искат да знаят можете ли да мислите и да чувствате. (71/стр. 94)

Ангелите слизат на Земята за онези души, които… искат да се освободят от греха, да придобият своята Чистота. (60/стр. 67)

…Ангелите… всеки момент ви се притичат в помощ и ви учат как да прилагате Доброто и Любовта в живота си. (45/стр. 132)

Дойдете ли до връзка с Ангелите, …ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. (50/стр. 158)

На Ангела, който ти помага, ще отговаряш с Любов. (69/стр. 97)

Сега всички вие трябва да отворите сърцата си за Разумните същества, да влезете във връзка с тях. (71/стр. 181)

Ние трябва да се повърнем, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия Висши йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сили, а животът на Земята е скачен с тия йерархии. Ние не можем да прогресираме, без да спечелим благоволението на когото и да е от тях. (8/лек. 30: стр. 12)

Като дойдат по-висшите същества, те ще донесат по-висши неща, вие ще почнете да се подигате и вашият живот ще се урежда по един естествен начин. Следователно има милиони работници, които работят за човека. (8/лек. 31: стр. 20)

Каква по-хубава музика от тази твоята мисъл да бъде в хармония с мисълта на хиляди Напреднали същества? (50/стр. 68)

Хиляди Разумни същества изпълняват роля на Пазители в света. (71/стр. 203)

…Кажете: „Светът е създаден разумно. Следователно и аз трябва да бъда разумен, да реша правилно въпросите на своя живот“. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате с Възвишените същества, които ви идат на помощ. (70/стр. 44, 45)

Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат „Братя и Сестри – помагачи на човечеството“. (16/стр. 59)

Светлината, която ни се изпраща от горе, мислите, които възприемаме от Невидимия свят, и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което Висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат какво да правите, какво да говорите.

(73/стр. 58, 59)

Под Дух в широк смисъл разбирам Възвишените същества – Ангелите. Те са пряко заинтересувани от нашето положение. Тяхното бъдещо развитие зависи от връзката им с нас. Като направят тази връзка, те се повдигат на една степен по-високо. Ако не я направят, тяхното развитие ще се спъне. Същото се отнася и до нас: ако и ние не направим връзка с Ангелите, и нашето развитие на Земята ще се спъне. Значи, тази връзка е необходима, за да се разшири нашето съзнание, да минем от една фаза в друга. (74/стр. 35, 36)

Новият свят, който идва сега – тия Светли духове ще съградят един отличен живот и вие, като дойдете, ще намерите един отличен свят: ред и порядък ще има в него… (8/лек. 31: стр. 21)

4. Черното Братство – Бялото Братство

Две Школи има в света

Две Школи има в света: едната е Школата на Всемирното Бяло Братство, а другата – Школата на Черното Братство. Центърът на първото Братство е на Слънцето, а на второто – в центъра на Земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята енергия от Слънцето, а Черната ложа обира всичко, каквото срещне на пътя си. Щом оберат плодовете, Черните братя се прибират в центъра на Земята. Войната, упадъкът на морала, лъжата се дължат изключително на Черните братя. Те развалиха света, те отклониха мисълта на хората от Правия път. И смъртта е процес, създаден от Черното Братство. (3/стр. 142)

Бялото и Черното Братство са работили до едно време заедно, а после в человешката еволюция, в развоя , се разединяват и сега работят едно срещу друго. Те, Черното Братство, имат големи знания, но като живеят в тъмнината, постепенно губят от своите знания…

(32/стр. 114, 115)

Истината, както Светлината, има два вида лъчи: бели и черни… Коя е причината за съществуването на Белите и на Черните братя? Първоначално е съществувало само едно Братство, една посока на движение, един метод на работа. Колкото повече се усложнявал животът, толкова повече посоки на движение се явили. В желанието си едни членове от Братството да господстват над другите, те решили да вземат друга посока на движение, с което се отклонили от общия ход на живота. Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „Черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на Светлината и се нарекли „Бели Братя“. (76/стр. 120, 121)

Черните братя следват пътя на черното Слънце, а Белите Братя – пътя на бялото Слънце… Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. (76/стр. 121)

В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в Черното – Доброто и Любовта. (76/стр. 374)

Черните братя, които разбират законите на Школата, всеки момент внасят смут в ума и в сърцето ви да ви спъват. Щом видят във вас едно добро желание, те веднага влизат в ролята си и ви смущават. И тогава вместо доброто желание вие ще се скарате с някого или ще заспите и доброто, което сте намислили да направите, пропада. Не е лесно да бъдеш господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това направление, да бъде господар на себе си. (76/стр. 146)

Често добрият човек се поддава на лоши внушения в себе си и върши зло, а лошият се поддава на добри внушения и върши добро. Благодарение на двете влияния, които идат от двете Школи, или Братства, човек се бори, пада и става, докато един ден реши окончателно да върви в пътя на Белите Братя. (76/стр. 374)

Всеки момент човек е изложен на изкушения да се отклони от Правия път и да поеме пътя на Черните братя. Когато мрази, човек е наляво, когато обича – надясно. Като върви ту наляво, ту надясно, той дохожда най-после до положение да различава състоянията и лесно се справя с изкушенията. Той върви вече по пътя на своята интуиция. (76/стр. 374)

Не се страхувайте от изкушенията, но бъдете будни да ги познавате… Има мисли и чувства, които идат от Бялото Братство, но има и такива, които идат от Черното Братство. Тъй щото не бягайте от изкушенията, но издържайте на тях. Който издържа на изкушенията, без да им се поддава, силен става; който се поддава на изкушенията, губи силата си. (76/стр. 374, 375)

На Черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното Братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви – ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата крака, кожата ви ще бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. (32/стр. 121, 122)

Положението, в което се намирате в даден момент, когато поддържате известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-първо трябва да определите откъде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. (32/стр. 23)

Мнозина гледат на Бога като на същество, което се мени по няколко пъти на ден като човека. Така мислят и някои от западните окултисти. Това не е за упрек. То се дължи на борбата между двете ложи – Бялата и Черната, които съществуват в света. Те са разделили човечеството на два противоположни лагера. Те са причина за ежбите, които съществуват в политическия, в обществения живот, в семействата, в отделния човек, даже в религията и науката. Тези две влияния раздвояват човешките умове. (3/стр. 180)

…Опасното е там, аз забелязвам, всичките влияния отвънка сега са насочени върху вас, че внасят едно раздвояване в ума ви. Те искат да кажат, че вие не сте на Правия път, за да прекъснат съобщенията ви с Бога. А щом прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на Черната ложа. (8/лек. 20: стр. 24)

Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си. (25/стр. 103)

Е, по какво се отличават сега Бялата и Черната ложа? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа… Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и Черната ложа употребяват Светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със Светлината, но как? Един маг от Черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът – само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително заради него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“. В Бялата ложа е обратното. Един Бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти Светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на Черната ложа; ако Светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! (8/лек. 20: стр. 8, 9)

…Школите на Черното Братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към себе си, а лошата – към окръжаващите. Те знаят истината за всяко нещо, но я задържат за себе си. Школите на Бялото Братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към себе си, а меката, добрата – към своите ближни. (56/стр. 236)

Бялото Братство представя изгрева на живота, а Черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с Черното Братство, с нощта на живота… В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? Да измениш посоката на живота си, да влезеш в Правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев. (76/стр. 225)

При учениците на Бялото Братство слънцето изгрява, а при учениците на Черното Братство слънцето залязва. По това се отличават учениците на Бялото Братство от тия на Черното Братство. И тъй, щом усетите това състояние, вие може да го измените. Ще се обърнете към Бога, ще се поляризирате, ще кажете в себе си: „Истината е една, Бог е един. Бог, Който се проявява, Той е Любов, Мъдрост, Истина“. (8/лек. 20: стр. 26)

За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителните черти на Учителя на Бялото Братство и на този от Черното Братство. По какво се отличава добрият от лошия учител? Учителят на Черното Братство не познава Истината, вследствие на което обръща голямо внимание на външността: той се облича с най-хубави модерни дрехи, носи скъпи украшения – пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: „Ще знаете, че само при мене ще намерите истината“. Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте от мене много нещо!“. Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно. (72/стр. 8)

Освен тези две категории учители има и трета категория, които си служат с методите и на двете Братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното Братство са свършили Школата на Бялото Братство, знаят всичките им методи и ги употребяват за Черното Братство. След като са свършили Школата на Бялото Братство, някои от Учителите на тази (трета) Школа са следвали Школата и на Черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото Братства. Според случая те си служат или с едните, или с другите методи. Те си позволяват това, защото са от по-висока йерархия от другите. Учителите на Бялото Братство си служат с методите на своята Школа. Учителите от Черното Братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребяват методите на Бялото Братство в полза на своята Школа. Вие трябва да знаете тези неща, защото при изучаване на окултизма можете да се натъкнете на големи мъчнотии и противоречия. (72/стр. 10, 11)

Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: Свобода за душата, Светлина за ума и Чистота за сърцето. Учителят на Черното Братство носи в себе си робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на Черната Школа, които всеки е изпитал. (72/стр. 11)

Ако попаднете в Черната Школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините. Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят; мъчно се излиза от железните обръчи на робството! Кой може да ви освободи? Истината. Кой ще донесе Светлина за ума ви? Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? Любовта.

(72/стр. 11, 12)

…Ще видите, че при сегашните условия, в които се намираме, по-голямо превъзходство имат силите на Бялото Братство. А Черното Братство си служи за свои цели с излишъка на тази енергия, която Бялото Братство не може да употреби и я праща към центъра на Земята. (8/лек. 20: стр. 27)

…Черната ложа – тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там Светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вънка от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята Светлина. И двете ложи работят за общия ход на природата. Има закони, които регулират действията на едните и другите.

(8/лек. 20: стр. 10)

Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства един брат от Черното Братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъства един Бял Брат. Не можем да забраним на Черния брат да слуша. Той е делегат, трябва да слуша. (3/стр. 248)

…Духовете от Бялото Братство… носят големи звезди или на челото, или над главата, а онези от Черното Братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгълна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда, той издава Светлина от себе си. А онзи, който е от Черната ложа, няма никаква звезда, никаква Светлина около себе си.

(8/лек. 20: стр. 27, 28)

Черният маг не може да има звезда, тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлина ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един Черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го от Черното Братство. Той или трябва да се покае, да се върне назад, или да мине в Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да си изгаси Светлината, същият закон е и за него, той престава да е от Бялото Братство. (8/лек. 20: стр. 28)

И в двете Школи – тази на Бялото Братство и тази на Черното Братство – правилото е едно и също. Най-първо ученикът ще се изпита верен ли е, или не. Вярност, смелост се изисква. (8/лек. 22: стр. 15)

…Всяко съмнение ще се изхвърли навън… Като ученици на Школата ще знаете, че в която Школа и да влезете, принципите са едни и същи. В Черната Школа, в Черното Братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В Черното Братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание – ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство, като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън да понесеш последствията на своите съмнения.

(8/лек. 30: стр. 16, 17)

Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – Черни Братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от Черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление, и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора да управляват природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един Черен брат, той е философ… (8/лек. 20: стр. 7, 8)

Когато един маг на Черната ложа и един маг на Бялата ложа се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски. (8/лек. 20: стр. 10)

Когато някой Черен маг простре някого на земята, Белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок да знае как да употребява езика си“. Следователно нямате право да кажете, че този е на Черната ложа. Като дойдете до дълбоката наука, трябва да се пазите да не съдите. (8/лек. 20: стр. 11)

Значи, щом вие мислите само за Черната ложа и виждате хора все от Черната ложа, вие сте свързани с Черната ложа и сте техни членове. То е закон.

(8/лек. 20: стр. 13)

Истината всички я възприемат – и от едната ложа, и от другата ложа. Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите – по друг начин. (8/лек. 21: стр. 24)

Казано е в Писанието: „Синовете на този век са по-умни от синовете на Виделината“. Много същества ще срещнете на пътя си, срещу които можете да устоите само със Знание и с Любов. Тези същества са силни, те разполагат със знанието на Черната ложа. Често Белите Братя влизат в тяхната Школа да се учат. Значи, синовете на Виделината трябва да се учат от синовете на тъмнината. (76/стр. 85)

…Дали се разговаряте с Брат на Светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. Широки възгледи трябва да имате, да не се спъвате от нищо.

(76/стр. 93)

Знанието, принципите, силите, с които си служат двете Школи, са едни и същи, но се различават по начина на приложението им и по посоката, към която се отправят: едните отиват наляво, а другите – надясно. Разумният човек може да се учи и от едните, и от другите. (76/стр. 85)

…Съществата на тъмнината… И те са напреднали същества, но си служат с методи, диаметрално противоположни на тия, с които си служат Белите Братя. Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на Космоса. За да върви развитието правилно, нужни са два процеса, които се извършват в противоположни посоки. (76/стр. 93)

Въздействието на Черната ложа

Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които Черната ложа е посяла във вас. (3/стр. 183, 184)

Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това ви желание дойде ви друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща – и първото желание отстъпва. Най-важното нещо е отложено. Винаги, като дойде най-важната мисъл, с нея заедно дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решите да направите нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за тебе“. (32/стр. 45)

…Вие трябва да знаете, че изкушенията ви не се създават сега. Те са предвидени от Черната ложа отпреди няколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датират от вчера, от днес. Не, голямо изкуство, голяма дипломация се крие в начина, по който изкушенията ви се дават. Те са замислени отдалеч с известен план, та като се натъквате на тях, да изглеждат тъй естествени, като че са в реда на нещата. (53/стр. 114)

Някой казва: „Дотегна ми да живея като праведен, да се моля по три пъти на ден. Искам да бъда свободен, да си поживея, както ми е угодно“. Ето, ти направи вече един грях. Тази мисъл не е твоя, тя е на Черната ложа… Като влезе в главата ти, тази мисъл започва да работи и ти я приемаш като своя. (62/стр. 127)

„Обезверих се.“ Попаднал си в Черната ложа. „Мразя хората.“ В Черната ложа си. (62/стр. 132)

…Когато вие се разсърдите някому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очите трептят, държите си погледа надолу към земята. Защо? Защото тия течения ви свързват с центъра на Земята, вие сте свързани с Черното Братство. Вие сте свързан човек, не сте господар на вашите клепачи, затова, като погледнете, очите ви трепват, искате да прикриете нещо. (8/лек. 32: стр. 13, 14)

В Черното Братство има ред методи, по които може да ви скарат. Когато искат да постигнат известна цел, вдигат скандал. Защо? Целта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Те искат да постигнат своите цели и от нищо нещо създават. Това не е методът на Бялото Братство. Методите на Бялото Братство са съвсем други. Двама Братя може да се спогодят, ако постъпват разумно. (23/лек. 31: стр. 22)

Окултния ученик, който не е готов, ако в него чувството на гордост не е възпитано, Черното Братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство на разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата. (8/лек. 35: стр. 6)

Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон; вие сте при един възел на най-големите възможности и от Черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието. (8/лек. 30: стр. 22)

Казвам, музиката вземам като едно състояние, за да може да смените лошите положения, които всеки ден Черната ложа образува. Всеки ден Черната ложа, сутрин като станеш, ще развали основния тон, ще даде фалшив тон. Като вземеш този фалшив тон, работите не вървят. (13/стр. 175)

…Едно от големите заблуждения, които ви внушава Черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите. „Пеене не трябва, ще мълчиш.“ Туй е едно. После те казват: „Много няма да ядеш, няма да се молиш, не ти трябва молитва“. Без пеене, без ядене, без молитва! Е, какъв е смисълът на живота, като извадиш яденето, пеенето и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! (8/лек. 7: стр. 11, 12)

Правила и закони на Бялото Братство

Кое е по-съществено: Бялата ложа или Бялото Братство? Бялото Братство – това е първото име; но то има по-свещено име, което сега не смея да го произнеса. Дръжте туй име в себе си. (8/лек. 30: стр. 39)

И тъй, умовете ви да бъдат положителни, сърцата ви да бъдат положителни и волята ви да бъде положителна, т.е. умовете ви да действат успоредно с Божия Ум, сърцата ви да действат успоредно с Божието Сърце и волята ви да действа успоредно с Божията Воля. Това е философия. Това е закон за учениците на Бялото Братство. (8/лек. 20: стр. 29)

Във всичките ваши действия умът ви трябва да бъде буден, сърцето ви трябва да е будно и волята ви трябва да е будна. Като направите някоя погрешка, трябва всякога в себе си да я констатирате, не я разправяйте навън… Значи, ако ние констатираме малките си погрешки, тогава от Бялото Братство казват: „Този е един достоен ученик“. Но ако ги прикриваме, те отбелязват това. Направил си една погрешка – констатирай я, ти ще я поправиш. Смел бъди, да не те е страх да я констатираш. Констатирай я, но правилно, и въпросът ще бъде изгладен. (8/лек. 20: стр. 28, 29)

…И когато дойде някой да каже Истината по съвест, той трябва да бъде смел заради Истината. Той трябва да каже: „Аз направих това нещо“. И когато каже това „аз“, в Бялата ложа тия Бели Братя като видят, че той е смел да изкаже греховете си, те казват: „Заради това ние ще му дадем всичките условия да се поправи“ и заличават всичките грехове. А когато се опита да каже лъжа, когато скрива Истината, те казват: „Хайде навънка!“ и втори път не го поглеждат. (8/лек. 1: стр. 31)

Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи, на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно Добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от Небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство… Най-учените, Белите Братя, като ви видят, спират се и казват: „Тъй, тъй, много хубаво, много добре постъпи – според нашите закони“. И няма да се минат 5 – 10 минути, ще се изпълниш с радост. (8/лек. 32: стр. 14, 15)

…В Бялата ложа законът е такъв: кажеш ли нещо и не го направиш, ти ще се изложиш на едно голямо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За в бъдеще ние не позволяваме да има само обещания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! (8/лек. 1: стр. 33)

Ставате сутрин духом неразположени. Знайте, че това неразположение се дължи на вътрешната дисхармония, предизвикана от мислите на противоположни на вас същества. Ставате ли сутрин, душата ви трябва да е изпълнена със светли мисли, които идат от Бялото Братство. (18/стр. 43)

Ако искате да използвате каквато и да е сила в природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно разрешение. Сега аз ви говоря върху този закон и той трябва да се разреши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага от вън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. (8/лек. 30: стр. 18)

Апостолите, които живяха преди 2000 години, казваха: „Близо е Денят Господен“… А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг“. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънци, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство… Всичките хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. (8/лек. 30: стр. 43)

Методи на Всемирното Бяло Братство

…Първата раса, която живяла на Земята в далечното минало. Днес тази раса е известна под името Всемирно Бяло Братство. Белите Братя, които я съставят, са завършили вече своето развитие. Те не са въображаеми, но реални, действителни лица. Те имат представители на Земята и се отличават по това, че изпълняват Волята на Бога и живеят според Неговите закони… (3/стр. 103)

Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. Техните делегати на Земята също се събират на събор. „Къде?“ На един висок връх на Хималаите, там правят своя събор. (3/стр. 143, 144)

Велик тържествен ден е съборът на Белите Братя на Хималаите – свещено място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта Си с всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуството. Тя е причина за преустройване на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. (3/стр. 144)

…Във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление. (8/лек. 30: стр. 40)

Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта. Любовта носи Живот, а Мъдростта – Светлина и Знание… Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи Свобода… Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот. Вън от Любовта, Мъдростта и Истината никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата природа.

(3/стр. 106)

Един морал има в света – моралът на Всемирното Бяло Братство, който може да се приложи ако не напълно, поне в малък размер. Има начини за прилагането му. Този морал е Божествен. Той има магическо влияние върху човека. (3/стр. 137)

Искам всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. В себе си тъй ще кажете: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. И на другите същото ще казвате… Пък на външния свят може да казвате, че сте окултисти. (8/лек. 30: стр. 39)

Вие трябва да казвате: „Ние се готвим за ученици да влезем в туй Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава, и в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина“. Само така ще станем негови членове. Станем ли негови членове, и ще започнем истинския живот. (8/лек. 30: стр. 41)

5. Злото – Доброто

Изучаване и различаване на
Доброто и злото

Закон е: Злото в света трябва да се изучава.

(10/стр. 92)

Много причини има за съществуване на злото. Тези причини трябва да се изучават. (60/стр. 187)

За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на Разумната природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? (64/стр. 169)

…С помощта на разумната дейност на ума и на сърцето човек слиза в материалния свят да изучава злото като сила и принцип в света. Това може да постигне човек само тогава, когато е дал път на Идейното, на Божественото начало в себе си. (70/стр. 43)

Вие трябва да изучавате силите на злото, да ги хармонизирате. (64/стр. 169)

Човек се учи, докато е на Земята. Като изучава Доброто и злото, човек придобива Божествената музика. Всеки правилен и чист тон е Добро; всеки неправилен, фалшив тон е зло. (16/стр. 188)

Човек трябва да познава Доброто и злото като основни мерки в живота. Само при това положение човек може правилно да расте и да се развива. Само при това положение Невидимият свят може да разкрие на човека ония скрити закони на Битието, към които душата му се стреми. (71/стр. 28)

…Вие трябва да се запитате: „Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни?“. Това, което е Добро за едного, трябва да бъде Добро за всички. (71/стр. 240)

Какво представя моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, Доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате Доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови… връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. (38/стр. 7)

…Когато се говори за разпознаване на Доброто от злото, това подразбира изучаване същината на Божествения живот. Дойде ли човек до този живот, той не може и не трябва да прави компромиси с Доброто за сметка на злото. Ако направи нещо лошо, нищо не може да го оправдае. Доброто е Добро, злото е зло. В Божествения живот те са строго разграничени. (40/стр. 87)

Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме Доброто от злото. (27/стр. 32)

Дойде ли до положение да различава Доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над Доброто и над злото. (66/стр. 294)

От какво произтича злото в света?

Всички питат защо светът е така създаден. Той не е създаден (така), той се проявява поради свободата, която Бог е дал на всички същества. Те си позволяват някои работи, понеже мислят, че всичко могат да направят. Те като се проявяват тъй, както искат, произтича злото. От свободата на всички същества произтича противоречието в космическия свят. (14/стр. 128)

Злото в света съществува по единствената причина на съществуването на свободата. Дето има свобода, там и злото съществува. (10/стр. 362)

Питате: „Защо Бог, Който е съвършен, не е създал съвършен свят?“. В Бога всичко е съвършено, но понеже ние не вършим Неговата Воля, създаваме условия за злото. (62/стр. 296)

Съвременните хора често изпадат в ноктите на злото и на греха и се чудят защо е допуснато злото в света. Те се натъкват на противоречието как може злото да се промъкне в света, щом всичко е създадено от Бога. Наистина всеки подтик е от Бога, но начинът на реализирането му не е Божествен. Подтикът в човека да яде, иде от Бога, но каква храна да употребява и как да се храни, това човек решава. Човек сам се е заел да отглежда кокошки, агнета и като пожелае да си хапне кокоше или агнешко месо, изважда ножа и ги коли.

(33/стр. 149, 150)

Всеки човек е дошъл на Земята да изпълнява Волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото. (27/стр. 258)

Когато хората противодействат на Волята Божия, те създават злото. (58/стр. 170)

Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате Любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. (62/стр. 144)

…Онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: „Знаете ли какво аз мога да направя?“. Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. (25/стр. 75)

Един важен закон: В който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази Сила, в тебе се ражда злото. (56/стр. 117)

Престъплението, злото, което се е явило първоначално, се заключава в това, че онези, които първи в света са приели Божествения живот, не са го употребили за общото благо, за Славата Божия, но са го употребили за свои лични цели. (18/стр. 24, 25)

Ще кажете, че причината на злото е дяволът или външните условия. Причината за злото е в самия човек, понеже не разбира Божиите пътища. (35/стр. 224)

Ако Ева нямаше в себе си вътрешно желание да опита плода на забраненото Дърво, отвън нищо не би могло да я изкуси. Злото има някаква форма, с която живее в човека. Докато тази форма съществува в човека, и злото ще съществува вън от него. Щом изхвърли тази форма вън от себе си, с нея заедно изчезва и злото вън от него. (81/стр. 218)

…Вие се натъквате на противоречия, които показват, че не сте още Синове Божии. Истинските синовни отношения не пораждат никакви противоречия между баща и син. Дето има такива отношения, там има истинско разбиране на живота. Дето тези отношения не съществуват, там злото се ражда. (17/стр. 88)

Питате: „Как е възможно човек, произлязъл от Бога, Който е Любов, да греши и да не изпълнява закона Му?“. Източникът на злото и на греха е съвсем друг, а не тоя, от който излиза Доброто и Любовта. Злото в Бога е в потенциал, но когато се прояви, то слиза в по-ниска сфера от тая на Доброто. Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбежно минава през сферата на злото и се заразява от него. В това отношение грехът, злото е преходна сила. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист. (19/стр. 147)

Човек трябва да знае, че Доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото – само в материалния свят. Преди създаването на физическия свят злото не е съществувало. Със създаването на този свят злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. (89/стр. 265)

Злото е произлязло от поляризирането, от разединението на полюси. Когато човек се е отделил на положително и отрицателно, тогава се е явило злото в света. В света на Любовта зло не може да съществува, понеже там (го) няма това разединение. (20/стр. 213)

Злото произтича не защото светът е развален, но в дадения случай в света има две възможности: едно благо може добре да се използва, едно благо може зле да се използва. Зле използваното благо е зло. Добре използваното благо е Добро. Тъй седи сега въпросът. Доста философия има. Онзи, който не разбира, ще мисли, че злото съществува като някоя същина. Злото само по себе си не съществува. (12/стр. 415)

Хората… мислят за къщи, за ниви, за пари, като че светът се състои само от тези неща. Злото не е в това, че се пораждат такива желания, но щом материалният живот вземе надмощие над духовния, явява се злото в света. (23/лек. 20: стр. 10)

Вие се спъвате най-първо с яденето: какво ще ядете, да не умрете гладни. Или се спъвате, че пари нямате. Това са (неща) от временен характер – и яденето, и парите са от временен характер. Те са временни неща, те спадат към категорията на злото… Всички временни неща са опасни. (9/стр. 189)

Всеки човек, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото в света. (27/стр. 40)

За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на Земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук, на Земята, е един стимул, то е едно голямо зло. (26/стр. 61)

От това именно произтича злото: щом отричате Реалността, злото се явява. Щом отричате Истината, веднага злото иде при тебе. Злото е отглас на отричане на нещо съществено. (12/стр. 318)

Що е Добро? Непреривен процес на права мисъл, право чувстване и прави постъпки. Щом този процес се прекъсне, злото се вмъква в Доброто като клин.

(63/стр. 234)

Помнете: Никога не ограничавайте силите на Любовта и силите на Доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си. (63/стр. 244)

Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. (12/стр. 167)

Злото е излишък в природата. Ако известна енергия, която възприемате, не може да се асимилира от вашия организъм, тя ще създаде едно дисхармонично състояние в организма ви. Значи, накоплението на известни сили, които не може да асимилирате, да употребите, образуват едно състояние във вас, което наричаме зло. Тия сили са живи. (23/лек. 6: стр. 4)

…Ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта, и не я прилагаш, пак ще създадеш зло. (9/стр. 282)

Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в Мир и Съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.

(15/стр. 33, 34)

…Ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си. (2/стр. 205)

Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света… Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята: Той е Цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън от тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. (21/стр. 129)

Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света… В света можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него!

(15/стр. 18)

Който се е научил да слуша Гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. „Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?“ Защото не слушаш Гласа на Божественото. (48/стр. 186, 187)

Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че от вън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му. (48/стр. 187)

Онзи, който знае причината за произхода на злото, той ще може и ще знае как да го поправи. (31/стр. 103)

Ако не намерим причината на злото и не я отстраним, то ще се отрази или върху ума, или върху сърцето, или върху волята ни. (2/стр. 176)

Злото е непроявено Добро,
непроявена Любов

Ако Доброто в нас не се проявява, тогава оставаме на разположение на злото. (1/стр. 217)

Злото всякога произтича от отказването ни да вършим Добро. Злото е ненаправено Добро. (23/лек. 24: стр. 13)

…Злото в света се е родило от неприложение на Доброто. Всяко Добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното Добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото Доброто не се е приложило. (21/стр. 76)

Неизползваното Добро ще се превърне на зло, използваното зло ще се превърне на Добро. (62/стр. 307)

Една добра постъпка щом като не се реализира, тя произвежда зло. Едно поправено зло произвежда едно Добро. (13/стр. 164)

Човек трябва да върши нещо: ако не прави Добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави Добро – друг изход няма… Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича – няма друг избор. (48/стр. 174, 175)

От окултно гледище аз определям злото като живот на миналите векове, който е изгубил благоприятните условия за своето развитие. Този живот седи в съзнанието на човека в зародишно състояние и чака условия да се прояви и развие. Следователно злото, което сега мъчи хората, не е нищо друго освен непроявено Добро на миналото. Това зло, като заседне в съзнанието на човека, живее паразитен живот за сметка на новото, което иде. Ако злото успее да погълне соковете на новия живот, последният няма да се прояви. (18/стр. 7)

…Всяка погрешка е неизползвано Добро. Това е погрешката. Злото в света съществува по единствената причина, че всичкото онова Добро, което хората не са турили да се реализира, механически е станало зло – като едно налягане отвън върху света. Ако днес ти дойде една мисъл и ти не я приложиш, за бъдеще тази мисъл ще стане неприятел. Ако едно чувство дойде и ти не го реализираш както трябва, туй чувство ще стане неприятел. Лошо ще стане за тебе. Една постъпка – и нея ако не изпълниш, и тя ще ти стане неприятел; и ще ги опитате. Тогава ще имате трима души неприятели във вашия живот – едно зло. (12/стр. 386)

Злото е непроявената Любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става Добро. (30/лек. 32: стр. 18)

Отрицателната страна на злото

Злото не е нищо друго освен отклоняване на човека от Първичния план на живота. (78/стр. 104)

Злото е едно течение без закон. Значи, всеки, който иска да върши престъпления, той живее без закон.

(10/стр. 92)

Някои хора искат да познаят какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло… Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. (84/стр. 220)

Злото се крие в дъното на всички отрицателни прояви в живота. (18/стр. 193)

Попитайте двама души, били те мъж и жена или неприятели, които цял живот са прекарали в спорове, в караници и са си причинявали пакости един на друг, какво са спечелили от тези отношения. Цял живот те са били под влиянието на тъмните сили, под влияние на злото. Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят. Преди всичко, има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата? (77/стр. 136)

В света има едно привидно добро и едно привидно зло. Но има едно съществено зло и едно съществено Добро. Ако ти спъваш ума на един човек, това е зло. Ако спъваш сърцето на един човек, това е зло. Ако спъваш волята на един човек, това е зло. Ако спъваш неговата душа, това е зло. Този принцип е всякога верен. Хората едни други се спъват, вследствие на това те стават проводници на злото. (12/стр. 661)

Злото е зло, понеже лишава човешката душа от онези възможности, от онези права, които са дадени, да бъде наследница на света, който Бог е създал. Светът е създаден за душата. Следователно всеки, който спира развитието на човешката душа и я лишава от възможността да приема благата на живота, върши най-голямото зло. (12/стр. 273)

…Злото е една партия, която воюва против всички хора. Злото има за цел да обезлюди Земята. (12/стр. 316)

Разликата между злото и Доброто

Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. (68/стр. 105)

…Когато правим зло, действа волята на човека, действа човешката воля; когато правим Добро, действа Божествената Воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената Воля, прави Добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление.

(61/стр. 146)

…Зло наричаме всяко противодействие на Божественото, а Добро – всяко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човека да върши Волята Божия. Доброто пък е изпълнение на Волята Божия.

(27/стр. 66)

Злото – това са тия неща, които действат в ущърб на твоето развитие. Доброто – това са тия неща, които действат в полза на твоето развитие. (23/лек. 9: стр. 4)

Мнозина запитват: „Що е Добро и що е зло? Що е Светлина и що е тъмнина?“. Всяко нещо, което дава условия за растене, е Добро; всяко нещо, което спъва растенето в живота, е зло. Всяко нещо, което разкрива Доброто, е Светлина; всяко нещо, което разкрива злото, е тъмнина. (40/стр. 193)

Какво представят Доброто и злото в света? Доброто и злото са два ключа с различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. (71/стр. 10, 11)

Доброто внася Светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмнина. Следователно, който не ходи в Доброто и в Истината, той е в тъмнина. Защо? Защото е изгубил ключа на Светлината. (71/стр. 11)

Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А Добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. (9/стр. 387)

Добрите мисли и чувства придават енергия на човека, а лошите отнемат. Казано е, че при Доброто човек печели енергия, а при злото я изразходва. (5/стр. 76)

В какво седи разликата между Доброто и злото? …Доброто се приближава да остави нещо при тебе, а злото иде да вземе нещо. Доброто се приближава да даде нещо. Това, което дава, е Добро, а това, което отнема, взема от тебе, е злото. Доброто излиза навън и се връща, а злото иде от вън и се връща навън… Всяко нещо, което се връща към тебе, е Добро. Всяко нещо, което заминава от тебе, е зло – на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално. А пък онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е Доброто, то е Реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе. (20/стр. 72)

…Ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат… В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е Добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. (12/стр. 271)

И аз ви представям, в света има два живота: един живот на злото и един живот на Доброто… Злото е низшият живот, а Доброто е висшият живот. Те се отличават. В злото силният господарува. В Доброто слабият господарува. В злото слабият слугува, а силният заповядва. В Доброто силният слугува, а слабият заповядва. Туй го имайте като максима… Едно желание в тебе има да заповядваш, а другите да ти слугуват – ти си в пътя на злото. То са потънкости сега. Щом имаш желание ти да слугуваш…, ти си в пътя на Доброто. (9/стр. 357)

Резултатите на злото и на Доброто

За лошото и Доброто се съди само от резултатите.

(30/лек. 26: стр. 16)

Започнете ли с Доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в Душата ви ще настане Мир, а в ума ви – Светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. (4/стр. 77)

Бог… Щом направим нещо, едно малко зло, веднага казва: „Не правиш добре“. Ти усещаш скръб в себе си. Направиш по-голямо зло – скръбта е по-голяма.

(12/стр. 35)

Злото винаги спъва човека. Злото и Доброто са две сили, които воюват. Злото... черпи сили от Доброто. Следователно в тебе злото иска да почерпи сила… Тогава ти усещаш, че нещо е изгубено. Докато един човек се усеща отслабнал, злото в него е работило. (13/стр. 15)

Сега всичките противоречия в света съществуват, че хората не разбират службата на Доброто и злото. Ти щом се влюбиш в злото, то ще ти плати, както то знае. …Който се е влюбил в злото, той вече знае какви са последствията. Той ще излезе с одрана кожа. Всичко, каквото имаш, ще ти бъде взето до парица, ще бъдеш изпъден навън, че нищо няма да имаш, гол-голеничък ще останеш. Всичко ще ти бъде взето… Злото може да го употребиш, но не се влюбвай в него. (9/стр. 311)

По някой път злото е много красиво, мяза на една много красива мома. Очите тъй светят, че когото погледне, все го изгаря. Срещне някой момък, казва: „Изгори ми сърцето“. Не че тя изгаря сърцето, злото изгаря сърцето, злото гори. (9/стр. 311, 312)

Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. В първо време злото се стреми да го убеди, че той може да направи всичко, че той е всесилен, докато помрачат ума му. Щом умът на човека се помрачи, лесно е вече да се отдалечи от Бога. (33/стр. 149)

От човека зависи да бъде свободен и да изгуби свободата си. Като прави зло, той сам се ограничава. Ограничи ли се човек, и другите го ограничават. (7/стр. 192)

Човек се движи в две противоположни посоки – в посоката на Доброто и на злото, поради което страда и се радва. Докато човек живее с Доброто, Божественият живот прониква в него и той се развива правилно. Щом даде ход на злото в себе си, той слиза в нисшия свят и развитието му спира. Слезеш ли в нисшия живот, мъчно можеш да излезеш – сам не можеш да си помогнеш. (59/стр. 129)

Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него Доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато Доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст… Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът. Защото в дадения случай злото и Доброто са две възможности, които съществуват. (10/стр. 510)

В света на Доброто ти ще бъдеш
закон на себе си

Злото е един свят на закон. Закон има за всяко нещо там. Ако речеш да кажеш една дума, закон има. Ако престъпиш закона, затвор има. В злото и да мигаш с очите си, закон има колко пъти трябва да мигаш. Ако мигаш повече или ако мигаш по-малко, в затвора си. В злото точно е определено колко да говориш; ако говориш повече или ако говориш по-малко, затвор има. Няма излишни думи, както вие говорите. И колко да слушаш – и то е определено. Ако сте слушали повече, в затвора ще идете; …точно навреме ще идете да слушате и точно навреме ще излезете. Ако идете по-рано или ако закъснеете – в затвора. Ако не дойдете навреме – в затвора. Не си свободен. Може да кажеш: „Аз имам такива възгледи“. Абсолютен закон е. Ти не си свободен.

Доброто е вече противоположно на злото. Без закон е. Ти седиш колкото искаш. Ще слушаш колкото искаш. Ще учиш колкото искаш. Ще спиш колкото искаш. Ще ядеш колкото искаш. Забогатяваш колкото искаш. Ще се радваш колкото искаш. Всичко ще правиш колкото искаш. (39/стр. 3, 4)

При злото като метод закон трябва да имате. И законът, то е злото в света… Ти ще се пържиш, защо? Ти, като се събудиш, не си свободен в спането. Поспал си повече – в затвора. Не си легнал навреме – в затвора. Не си погледнал жена си както трябва – в затвора. Погледнал си я както трябва – в затвора. (39/стр. 4)

Някои ще запитат: „Какво нещо е Истината?“. Истината е това: то е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си… Дотогава, докогато един човек се подчинява на един закон, той служи на злото. Един престъпник върви, стражарят върви подир него, той се подчинява. Казват му: „Ще се подчиниш!“. Ако не вършиш злото, можеш да си свободен. Щом вършиш злото, ти не си свободен. Щом кажеш една лоша дума, ти не си свободен. Щом мислиш лошо, ти не си свободен. Щом вършиш лошо, ти не си свободен. (39/стр. 5, 6)

Сега два порядъка съществуват в света. Единият порядък е порядък на Доброто. Другият е порядък на злото, в който човек, като влезе, ще се подчинява на закона… Влезеш ли в света на злото, ще се подчиняваш на всичките закони. Ако не искаш да се подчиняваш, ще влезеш в света на Доброто – тогава сам ще бъдеш закон за себе си. Никакъв закон няма да има. Само един закон ще има: Да обичаш и да се радваш. Когато казваме „да обичаш“, Любовта е изпълнението на всичките закони в Доброто. (39/стр. 9, 10)

Светът на Доброто няма закон, ти ще бъдеш закон на себе си. Ако ти не си закон сам на себе си, ти не си в света на Доброто. Значи, ако съществуват в тебе външни закони, на които трябва да се подчиняваш, ти си в света на злото вътре. В този свят злото е господар. (39/стр. 10)

Ученикът има задача да живее без закон. Той да бъде сам закон. (39/стр. 11)

Качване в причинния свят, дето няма зло

Ако всеки може да ви причинява пакости, вие сте в света на злото. За да се освободи от злото, човек трябва да напусне този нисш свят и да се качи в причинния, или в Божествения свят. (35/стр. 280)

Следователно речете ли да се оплаквате, че някой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от нисшите светове – физическия, астралния или умствения. Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния, или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло. …Там всичко е неуязвимо. (35/стр. 281)

Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят. Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на Земята между ония хора, които обичат да правят зло. (35/стр. 281)

Христос слезе на Земята да научи хората именно на този закон. Той им доказа, че макар да е слязъл на Земята, пак живее в Божествения свят, дето никой не може да Му причини зло. (35/стр. 281)

Физическият, астралният и умственият свят са относителни светове – светове на Доброто и на злото. За да познае себе си като човек, за да познае ближния си и да разбере причините на нещата, човек трябва да напусне тези три свята и да влезе в причинния свят.

(35/стр. 283)

Във физическото поле няма нищо устойчиво; в духовния свят има скръб и страдания, и радости; в умствения свят има разлика между тъмнина и Светлина, омраза и Любов; пък в причинния свят – Примирение. Ти се примиряваш с Живота; считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е Добро.

(20/стр. 39)

Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на Доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на Новото в света.

(90/стр. 72, 73)

Злото и Доброто са космически сили

Окултистът се стреми именно към Възвишения живот, който примирява злото с Доброто. Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. (6/стр. 244)

Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и Доброто като велики космически сили. (76/стр. 85)

Човек не може да придобие вътрешен Мир в себе си, докато не съзнае, че злото като космическа сила е толкова необходимо за него, колкото и Доброто. Като знае това, човек не трябва да се бори със злото, да мисли, че може да го унищожи. Иска ли по някакъв начин да се справи със злото, той трябва да му противопостави Доброто. (78/стр. 253)

Съвременните учени искат да убедят хората, че злото може да се ограничи. Днес това е невъзможно. Злото е космическа сила, която може да се ограничи само с векове. Опитността на миналите векове, както и тази на миналите народи са довели хората до заключение, че злото се побеждава само с Доброто. Човек трябва да носи Доброто в себе си като оръжие против злото.

(65/стр. 131)

Доброто и злото са две неща. Вие и с двете влизате в съприкосновение. Но вие благодарете, че на Доброто може да срещнете само неговата форма и на злото само неговата форма може да срещнете. Бог ни е предпазил и от едното, и от другото. Доброто не можем да го изтърпим. Доброто, ако дойде в този, пълния смисъл, не може да го изтърпим. И злото, ако дойде в пълния смисъл, и него не можем да го изтърпим. Ние сме още от слабите хора, дето не може да изтърпим и злото, и Доброто. (13/стр. 172)

…Човек… Той не трябва да се спира върху злото. Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви търколи на земята. „Защо?“ Защото и злото работи върху човека както Доброто. Благодарение на злото човек се предпазва от големите нещастия. (6/стр. 115, 116)

Един Бог, една Сила съществува в света

…Хората… Защо те приемат съществуването на два Бога, един на Небето, а друг – в ада? Един Бог само съществува. Той управлява и Небето, и ада; и на Небето има общества, и в ада има общества; и едните, и другите общества се подчиняват на Бога. От човека зависи към кое общество ще отиде. (56/стр. 144)

Един Бог, една Сила съществува в света. Тази Сила обаче има две страни, две противоположни посоки. Когато хората не разбират законите, на които тия сили се подчиняват, те влизат в противоречие с тях, вследствие на което едната наричат зло, а другата – Добро…

(56/стр. 144)

Злото представя онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Те са Божествен склад на енергии… Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но той е извор на сили… Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исайя Бог казва: „Аз съм, Който творя и зло, и добро“.

(69/стр. 286, 287)

Вие искате да разрешите въпроса защо съществува злото в света. Никой човек досега, бил той учен, философ или адепт, не е разрешил този въпрос. Той ще остане неразрешен. Щом е така, не разрешавайте онова, което не може да се разреши. В Писанието е казано: „Аз съм, Който творя и злото, и доброто“. Трябва ли тогава да се месите в Божиите работи? (56/стр. 141, 142)

Не отделяйте злото от Доброто

Често хората се спъват от злото и питат защо е допуснато. Отговорът е много прост: щом е допуснато Доброто, и злото трябва да се допусне; щом се допусне злото, и Доброто трябва да се допусне. Ако не се допусне злото, и Доброто не може да се допусне; ако не се допусне Доброто, и злото не може да се допусне. Доброто и злото са неразривно свързани. Може ли тогава да искате свят без Добро и без зло? (67/стр. 285)

Върху какъвто въпрос да разсъждавате, винаги съпоставяйте нещата. Поставете пред себе си и Доброто, и злото и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпросите без оглед на злото. Не, в сегашния порядък на света Доброто и злото са преплетени. Те не могат едно без друго. Отхвърлите ли злото, Доброто не може да се прояви. (33/стр. 160, 161)

Който иска да се откаже от злото, той трябва да се откаже и от Доброто. (40/стр. 126)

Злото седи в това, ако човек отдели злото от Доброто. При сегашните условия Доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от вас, то има своето велико предназначение. (10/стр. 191)

„Всичко е за Добро“ – е казано в Писанието. Значи, каквото се случва в живота на човека, Добро или зло, е все за Добро. Зло и Добро са страни на едно цяло. Злото е външната страна на Доброто, Доброто пък е вътрешната страна на самото Добро. Понеже външната страна на Доброто всякога се цапа, затова я наричат зло. Вътрешната страна на Доброто никога не се цапа, затова я наричат Добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и Доброто, те всякога ще останат необяснени.

(42/стр. 268, 269)

Доброто без лошото математически не може да се докаже. Злото, това е едно отклонение. Злото в света е едно от най-силните доказателства, че съществува Доброто. Това е доказано по законите на висшата математика. И човек, който никога не е опитал злото, той не може да приложи Доброто в света. Доброто, неговата вътрешна сила може да познаеш само тогава, когато туй Добро има известно отклонение. (26/стр. 318)

Злото и Доброто са две необходими положения. Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор. (30/лек. 32: стр. 9, 10)

Злото в света съществува като условие да се прояви Доброто. (18/стр. 193)

Злото е единственото условие да покажете своето Добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на Доброто.

(30/лек. 32: стр. 12)

Едно трябва да знаете: Доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото по-голямо е злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на Доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява Доброто. (6/стр. 244)

И тъй, ако във вашия живот се вмъкне едно зло, това е една съединителна нишка. Злото всякога е съединителна нишка между две точки на Доброто. Всяко зло съединява две противоположни точки на Доброто в себе си. Значи, всяко зло е ограничено от две граници на Доброто. Тогава казвам: Тази сила, която действа между двете точки на Доброто, е зло само между точките, а вън от точките не е зло. (23/лек. 13: стр. 11)

Сега злото в света аз го определям така. Злото, това е по възможност най-малкото Добро, начало на Доброто в своите най-малки проявления. Следователно там, дето започва Доброто, в най-ниските си вибрации, това е зло. (8/лек. 1: стр. 11)

…На края на злото седи началото на Доброто, а на края на Доброто седи началото на злото… Щом престанете да живеете зле, Доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. (4/стр. 77)

Ангелът може да носи Доброто, а злото не може. Дяволът може да носи злото, а Доброто не може. Когато човек носи Доброто, той е силен като Ангел, а когато носи злото, той е силен като дявола. Ако мислите да носите само Доброто, вие сте на крив път; и ако мислите да носите само злото, вие пак сте на крив път. И едното, и другото трябва да го носите. Това е Волята Божия: да носите злото и Доброто на хората. (9/стр. 491, 492)

Постъпвайте мъдро със злото и Доброто

Велика наука е да знае човек как да се ползва от Доброто и злото. Който не знае тази наука, той съвършено ще пропадне. (17/стр. 92)

Нисшия живот, т.е. злото, ще използвате за корените на вашия живот, а Висшето, т.е. Доброто, за цветовете и плодовете на вашия живот. Тия два живота във вас трябва да се примирят. (64/стр. 254)

Като дойдеш до злото, ще гледаш на него като на корени, а на Доброто – като на клони. Корените са в земята, а клоните – във въздуха. Дръж злото долу, а Доброто – горе. А Любовта? Тя е плод на Дървото на Живота. (22/стр. 113)

Злото, за да ти принесе Добро, трябва да го направиш слуга. И Доброто, за да ти принесе Добро, трябва да го направиш господар. Ако Доброто не е господар, Добро не може да ти направи. Когато Доброто стане господар, то се проявява. Когато злото стане слуга, то се проявява. Тъй е в живота. (1/стр. 216)

…Едновременно трябва злото да бъде слуга, а Доброто да бъде господар. Тогава и двете трябва да се подчиняват, да обичат Любовта. Любовта трябва да заповядва на двете. (1/стр. 216)

Ще дойдем тогава до закона на Любовта, който регулира Доброто и злото. Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот да регулира добрия живот, за да излезе на добър край. (12/стр. 614)

Съвременните хора трябва коренно да изменят своите възгледи, да не поставят Доброто и злото за основа на своя живот, но Любовта да бъде основа на техния живот. (28/стр. 228)

Доброто и злото се борят помежду си и ако в тази борба вие можете да запазите неутралитет, печалбата ще бъде ваша. Злото казва: „Човек трябва да бъде роб!“. Доброто казва: „Човек трябва да бъде свободен!“. Щом видите, че Доброто и злото се борят във вас, вие трябва да продължите пътя си, да не им обръщате внимание. Спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. (56/стр. 141)

Молитвата е процес, който уравновесява силите на Доброто и на злото. Ако се молиш както трябва, няма да имаш никакви злини в живота си. (19/стр. 131)

Туй, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло. (26/стр. 366)

Някои изпъждат злото и туй зло се загнездва в тях… Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С Доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемаш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл, остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я. Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш я изпъди. Белята ще си намериш… Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли Доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе! (23/лек. 23: стр. 12)

И всяка добра мисъл, която мине през вас, подпишете я! А всяка лоша мисъл, която мине през вас, наблюдавайте я само и се учете от нея! От лошите мисли ще се учите, на добрите ще се подписвате. (23/лек. 23: стр. 22)

…Ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. (6/стр. 114)

Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик. Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек“. Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш Добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие – вие ще вършите друго. (12/стр. 494)

Обаче човек може едновременно да направи и Доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му“. Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене“. Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. (12/стр. 494)

Не е лошо, че ходиш в пътя на Доброто и злото, ни най-малко не е престъпление. Може да ходиш в този път и да използваш Доброто и злото. Зависи от твоя ум. Ако подчиниш злото на Доброто, омразата – на Любовта, ти си в Правия път. Ако подчиниш лъжата на Истината, ако подчиниш грубостта на Милосърдието, когато подчиниш всички свои слабости на ония Божествени Добродетели, то е пътят. Затова сме дошли на Земята. Всичките пътища, по които минаваме – да научим тази Велика Истина. (1/стр. 255)

Злото не е нищо друго освен неорганизирана енергия, която се изпраща в света да се организира – нищо повече. Ако искате да разберете една неорганизирана материя, която трябва да я организираш, няма какво да разсъждаваш, защо не я организираш? Ако я организираш, ти се ползваш. Ако не я организираш, ще страдаш. (1/стр. 216)