…Като дойде в ума на човека една красива мисъл, той ще благодари на Бога; като дойде в сърцето му красиво, велико чувство, той пак ще благодари на Бога; най-после, като извърши едно велико дело, той пак ще благодари на Бога и ще каже: „Господи, по-често се проявявай по този начин в мене!“. И ако Господ всеки ден така се проявява в нас, това ще бъде благословение за нашите Души. (18/стр. 46)

В човека има една красива вътрешна страна, която трябва да се предизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вътрешната страна на човека. Двама или трима от учениците на Христа видяха Неговото Лице, т.е. вътрешната Му страна, и Го познаха. В тази вътрешна светла страна те познаха Христа. (56/стр. 156)

Когато човек върши нещата под импулс на Духа, всичко в него е красиво. (56/стр. 160)

Когато се говори за изкуство в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония Велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска Красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. (56/стр. 108, 109)

Ако всички хора не могат да бъдат художници, архитекти, всеки може да работи поне върху себе си. Всеки може да чука и вае върху себе си, да изработи красива статуя. (71/стр. 47, 48)

Красотата е свързана с Истината. И човек може да бъде красив, но ако обича Любовта, Мъдростта и Истината. (37/стр. 60)

Казвам: Зад Красотата седи Истината. Красивият носи в себе си образа на Истината. Следователно, ако Истината е във вас, и вие ще бъдете красиви.

(18/стр. 68, 69)

Истината е най-красивата форма. Под думата Истина се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. (75/стр. 45, 46)

Каква е разликата между оня, който изпълнява Божията Воля, и тоя, който изпълнява своята воля? Първият живее според изискванията на Божествения порядък. Той е красив, говори сладко, движенията му са пластични… Оня, който върши своята воля, е грозен. Той живее според изискванията на човешкия порядък и мисли само за себе си. (55/стр. 50, 51)

Великото, Красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат „човещина“. Човещината е онова Благородно чувство, което свързва хората в едно цяло… (57/стр. 3)

За да влезе в Рая, човек трябва да притежава такива качества, които могат да го допуснат вътре. Всяка Душа трябва да бъде облечена с дрехи, съответни на нейното развитие. Но всяка дреха трябва да носи качествата на някои Добродетели, а именно: Красота, Благоухание, Чистота и т.н. (57/стр. 138)

Красотата е в Божественото, във Великото Начало на живота. Да бъдеш проводник на Божественото, това значи да изгрее Слънцето на Живота в твоята Душа. Свързвайте се с Божественото. Това е задачата на всеки човек. (54/стр. 11, 12)

Подем към Възвишеното

Истински влюбени са светията, мистикът, ученият… Те са концентрирани в мисълта си и непрестанно се стремят да постигнат своя Възвишен Идеал. (71/стр. 12)

…Когато умът на хората бъде зает с Благородни и Възвишени работи, тогава те ще се повдигнат на по-висок уровен от сегашното положение, в което се намират. (69/стр. 171)

Ще се отвори твоята Душа за тази Божествена Светлина, която да оплодотвори твоя ум и твоето сърце и да се явят в нея тия Възвишени Благородни пориви. (8/лек. 17: стр. 14)

Стреми се да постигнеш онзи Възвишен Копнеж в Душата си. Има само един начин за постигане на Възвишеното в себе си – по пътя на Любовта. (2/стр. 46)

Чрез Любовта се дохожда до вътрешно разбиране Същината на живота. Под Същина на живота разбираме Вечното в света, т.е. Идеала, към който се стреми Душата. (69/стр. 193)

Човекът на Любовта е доволен от всичко. Той е вечно млад… Дали е богат, или сиромах, учен или прост, той е доволен от положението си. В него има Вечен Стремеж към Красивото и Великото в света, което постоянно го насърчава. Той знае, че ако днес е невежа, утре ще стане учен. (35/стр. 58)

За да се развива правилно, човек трябва да се домогне до ония свои Желания, които съответстват на правилния начин на… мислене, на чувстване и на служене на Бога. Към тия Желания трябва да се стремите. Тия Желания внасят в човека подтик към Красивото и Възвишеното. (71/стр. 225)

Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите от заблужденията, болестите и мъчнотиите в живота си. (63/стр. 173)

Истинският път на Душата е към Бога. Това означава вътрешен Стремеж, съсредоточаване на човека към неговото Висше, Божествено съзнание. (16/стр. 260)

Молитвата е усилие на Духа, за да се изкачи на Високото място. Така се придобива прилив на умствена енергия. С това се улеснява работата на съзнателния живот на човека. (3/стр. 241)

Казвам: Всеки човек, който се грижи само за земния си живот, заравя главата си в земята. И обратно: който мисли за Божествения свят, държи главата си изправена към центъра на Слънцето. Той е Свободен човек. Той носи щастието в себе си. (2/стр. 237)

Истинският човек

Хората могат да имат хиляди стремежи, те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думите „към Бога“, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения Стремеж на човека. Който има този Стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този Стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името човек. (56/стр. 199, 200)

Единственото нещо, което отличава човека и го прави човек в пълния смисъл на думата, е връзката му с Бога. Това значи човек, в когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание съществува, там има наука, музика, изкуство. (36/стр. 191)

Божественото у нас, което ни учи, което ни ръководи как да градим, това е Истинският човек. Всеки човек чувства Божественото у себе си. (73/стр. 21)

Истински човек е онзи, който използва разумно Божията мисъл и живота, даден от Бога. Да живееш правилно, това е изкуство… (69/стр. 162, 163)

Единственото нещо, което отличава човека, е не само да мисли, но да носи поне една Свещена мисъл в ума си. Това значи: каквото мисли и върши човек, да е в съгласие със законите на Бога, на Ангелите и на живата природа. (74/стр. 112)

Човек в пълния смисъл на думата може да се нарече онзи, който е в състояние да изправи своите слабости и погрешки. (56/стр. 170)

Докато е на високо място, човек мисли и чувства добре. Слезе ли в долината, мисълта му се помрачава… Истинският човек не се влияе от условията. Той мисли право и на планината, и в долината. (90/стр. 294, 295)

Важно е при всички случаи на живота си да запазите в себе си онова, което не се изменя. Това е Истинският човек… При всички условия той остава един и същ. Дръжте се за него и не се страхувайте. (71/стр. 150, 151)

Какво всъщност е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на Великия Принцип – на Любовта. (54/стр. 271)

…Първото качество на Истинския човек е Любовта.

(4/стр. 10)

…Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има пълна хармония. Затова е казано, че Истински човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са в пълна хармония. (38/стр. 119)

Следователно Истински човек е този, който е поставил ума, сърцето и волята си на своята Висота.

(38/стр. 119)

* Гем – дълъг ремък на юзда.

III. ДЪЛБОКА ОКУЛТНА
ФИЛОСОФИЯ

1. Възможности за човека

Вие може да станете и демони, и крилати Ангели – това са възможности за вас. (3/стр. 215)

От човека зависи да бъде дявол или Ангел. (16/стр. 203)

И наистина няма същество в света, по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления! Едновременно с това няма друго същество на Земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши. (65/стр. 146)

„Не може човек да не греши.“ От него зависи. На човека е дадена свобода да се проявява, както разбира. Ако не разбира законите, той се счита божество и прави каквото му дойде на ума. Не, не си божество. (69/стр. 262, 263)

Понеже не сте богове, не сте всесилни, но имате сила да се проявите в Доброто. (19/стр. 205)

Знайте, че всеки човек има възможност да бъде учен и прост, богат и беден, добър и лош. От него зависи да бъде в едното или в другото положение. (71/стр. 136)

От съзнанието на човека зависи в един ден да стане праведен и свят човек и в един ден да се огреши.

(89/стр. 93)

…Ти си баща и майка на своите мисли и чувства. Ако се поколебаеш и отклониш, вината е в тебе. Кажи си: „Ако искам, мога да направя престъпление; ако не искам, няма да направя – от мене зависи. Щом стана съдружник на дявола, мога да извърша големи престъпления. Ако се откажа от това съдружие, никакво престъпление няма да направя“. Знай, че ти си фактор на твоя живот, тебе държат отговорен. (54/стр. 44)

За мен е важно да зная даден човек с кого ще живее по-добре – с Бога или с дявола… (10/стр. 616)

Може ли да живееш в света и да не грешиш? Може, от тебе зависи. Светът, в който живеете, е свързан с друг свят над него – Божествения свят. Следователно, ако живееш според законите на Божествения свят, ти ще живееш в един уреден свят без грешки и противоречия. (54/стр. 287)

Силна е човешката мисъл!... Като знае силата на своята мисъл, човек трябва да я упражнява в живота си. При това, от човека зависи дали ще прилага мисълта си за Добро, или за зло. (33/стр. 145)

И при всичките си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричам, човек е абсолютно свободен.

(23/лек. 9: стр. 4)

Дошла някоя лоша мисъл и …вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая кибритена клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно Добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш, и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът! Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката. (20/стр. 15)

Злото и Доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава в дадения случай, че е зло и Добро. Човек показва, че е Добър, като поддържа Доброто; показва, че е лош, като поддържа злото... Доброто и злото са само пътища, които показват пътищата на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави една разлика между Добро и зло. (20/стр. 15)

…Вашите пет сетива, които имате, са канали, през които всякога изкушението може да дойде. Но сетивата са и канали, през които Доброто може да дойде.

(20/стр. 27)

Ще се изкушаваш: в гледането има възможност да съгрешиш след хиляди години, а може и сега. В слушането има възможност да научиш много хубави работи, но и много лоши работи можеш да научиш. В обонянието, във вкуса много хубави работи можеш да научиш, но и много лоши работи. И в говора, и в мириса, и в пипането също така много работи ще научиш, но и много злини можеш да научиш. И навсякъде има възможност да научиш и да съгрешиш. Трябва да знаеш. Когато ти кажат: „Не пипай!“ – не пипай… Има един вътрешен Божествен Глас, който ти казва: „Недей!“. Той ти казва така, само те предупреждава и те оставя пак свободен. (20/стр. 34)

Когато човек прави някакъв избор, всички Разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за Доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен сам да решава. Значи, при действията си за Добро или за зло ние сме сами. (77/стр. 128)

Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в Доброто, и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вследствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко. (77/стр. 128)

Дето има Любов, там е Доброто; дето няма Любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на Доброто или на злото. Дето е Доброто, там са и благата на живота. Дето е злото, там няма никакви блага.

(62/стр. 144)

„Защо съществува злото?“ Защото е свободно. Доброто и злото имат абсолютна свобода. От човека зависи кое от двете да приеме в себе си – Доброто или злото. Божественото в човека се стреми към свободата на Доброто. Който даде път на Божественото в себе си, той върви по пътя на Доброто. Той е направил истинския избор. (69/стр. 263)

2. Заблуждения и Истини

Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него“. Дявола Земята не може да го побере, че в тебе ще влезе!... Казвате, че имате вътрешни изкушения. Какви вътрешни изкушения имате? Никакви вътрешни изкушения нямате!... Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене“.

Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе.

(14/стр. 197, 198)

Та казвам: Да имате ясна представа. Казвате някой път: „Този дявол!“.

Никакъв дявол няма тук. Лошият живот е, нищо повече. (12/стр. 614)

Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това.

Не е така. Всеки сам е виновен за лошото, което му се случва. (63/стр. 243)

Често човек греши по свой почин без намесата на дявола. (68/стр. 34)

Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи“…

Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и Ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък… Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. (30/лек. 2: стр. 25)

Всеки сам създава своето нещастие. Тогава, след като създадем своите нещастия, казваме: „Как Господ нареди света!“. След туй ще намерим един дявол и ще го турим него за причина.

Дяволът създаде своето нещастие, но дяволът не създаде нашето нещастие. Бог създаде благото, но туй благо не можем да възприемем, ако не възприемем Божията Любов. (10/стр. 526)

Някой може да каже: „Аз разбирам какво иска да каже Учителя, но аз съм човек, облечен в плът и кръв, не мога да не греша“…

Плътта сама по себе си и кръвта сама по себе си никакво зло не раждат. Плътта и кръвта, съединени с човешкия дух, с човешката душа и с човешкия ум и сърце, раждат греха. Защо се ражда грехът? Понеже човек оставя своите нечистотии в тази плът и кръв и тази материя не знае как да се чисти. Ако човешкият ум и човешкото сърце са нечисти, непременно ще се появят всичките нещастия. (23/лек. 4: стр. 27)

Казваш: „Невъзможно е човек да живее добре на Земята“.

Възможно е. От тебе не се изисква да живееш като Ангел. Ще живееш добре като човек. Има Добродетели, присъщи на Земята. С тия Добродетели ще живееш.

(69/стр. 229, 230)

Питам: Може ли човек да каже за себе си, че е беден, че е грешен, след като Бог го е изпратил на Земята с толкова способности, с ред дарби и вътрешни заложби?

Че е грешен човек, вярно е това; че не е работил както трябва, и това е вярно, но Бог казва: „Ти имаш възможност да изправиш грешките си, да работиш, да разбогатееш“. „Тежък е грехът ми.“ „Ти можеш да го разделиш на 15 – 20 купчинки и така да го пренесеш.“ „Нямам много време на разположение.“ „Ако е до времето само, Аз мога да ти дам време колкото искаш, стига да работиш.“ (40/стр. 18)

За да покаже, че е смирен, някой казва: „Аз не искам да стана светия“.

Какво означава думата светия? Да бъдеш светия, това значи да имаш Светлина. Който не иска да бъде светия, той ще остане в тъмнина. Следователно всеки човек трябва да се стреми да бъде светия, т.е. да свети, а не да минава пред хората за нещо голямо, заради което да му се кланят. (17/стр. 43)

Всички работи, които се продължават, е по-добре; които са мимолетни, е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане(ш) светия, трябват ти тридесет години живот по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става. (21/стр. 263)

Не казвай, че другите са по-лоши от тебе и правят по-големи погрешки…

Има случаи в живота, когато голямата погрешка на някого ще му причини полза, а твоята малка погрешка ще ти причини вреда. Има големи погрешки в живота на хората, които лекуват; има малки погрешки, които изгарят. Понякога голямата погрешка произвежда преврат в човека, а малката го подхлъзва. (35/стр. 308, 309)

Мнозина мислят, че задачата на християнството е да спаси човека.

Въпросът не е в спасението. Лесно е човек да се спаси. Веднъж имате обещание от Бога, че ще ви спаси, няма защо повече да се страхувате. Опасността е там, че и спасеният пак може да греши, пак може да създава карма. (57/стр. 103, 104)

3. Правилният метод в живота

За всяко нещо, което стане в живота, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото, ако е зло, Бог ще го превърне на Добро. Пък ако е Добро, то само по себе си е Добро. Пак благодари на Бога. За да можеш да вкусиш от хубостта на туй Добро. А сега ние се ограничаваме. Ние избягваме злото. То е слабост. (9/стр. 583, 584)

Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, Добро или зло, то става по Волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма. Искате ли да видите как работи законът на Любовта в живота, подчинявайте се доброволно на Волята Божия. (70/стр. 27)

Каквото и да ви се случи, кажете: „Такава е Волята Божия“. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога… (70/стр. 28)

…Като обича Бога, човек трябва да бъде готов всичко да направи за Него. Това, което Той ми дава, да го приема, без да разсъждавам дали то е Добро, или зло. Богатство и сиромашия, невежество и знание, сила и безсилие да бъдат еднакво приятни за мене. Това са противоположности в живота. (69/стр. 127)

Някой ме срещне и ми казва: „Недоволен съм от себе си, лош човек съм“. Друг човек ми казва за себе си: „Добър съм“. Радвам се. „Къщата ми изгоря.“ Радвам се. „Изгубих общественото си положение.“ Радвам се. „Министър станах.“ Радвам се. Казвам: Така мисля аз, другояче не мога. Всичко, което става в света, има отношение към Доброто. Ако мисля, че всичко, което става в света, е зло, аз пакостя на себе си. (69/стр. 244, 245)

Никога не съжалявайте, че минавате през известна опитност! Радвай се и на Доброто, и на злото. Една лоша постъпка, щом направите, и от всичко, което дойде при вас, се ползвайте. Щом поправиш погрешката, оттам иде благото. (34/стр. 75)

Нека останат в ума ви две важни правила: бъдете доволни от най-малкото Добро и от най-малкото зло. Ако не сте доволни от това, ще се натъкнете на големи мъчнотии. (69/стр. 332)

Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. …Щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася Светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в Светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за Светлината, в които живеете. (33/стр. 318, 319)

Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с Любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. (54/стр. 30)

…Ти ще разбереш какво значи изкушение. Някой път си радостен, но изведнъж състоянието ти се сменя. Казваш: „Нещастен съм в живота“. Това не е твоя мисъл, посетил те е някой дявол. Не въставай против него, но кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя брат да се разговорим с него“. (19/стр. 11)

Някой казва: „Много лоши мисли ме нападнаха“. Какви лоши мисли? Аз ги зная… Някой път и мене ме нападат лоши мисли. Прощавам им, дам им едно угощение. Светът е пълен с такива духове. (20/стр. 320)

В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. (56/стр. 112)

4. Привличане на положителното

Търсете Красивото, което Бог е вложил в Душата на човека, а не погрешките му. (2/стр. 35)

Да се занимава човек с погрешките на хората, това значи да се трови. За каквото човек мисли и с каквото се занимава, такъв става. Затова именно той трябва да се занимава както със своето Добро, така и с Доброто на хората. Като срещнете някой човек, търсете в него Доброто и Красивото, а що се отнася до лошото, пожелайте Бог да му помогне… (40/стр. 107)

Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. (48/стр. 121)

От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват Добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. (64/стр. 289)

Докато не се научи да вижда само красивите неща в живота, да чува само хармоничните тонове и да яде чиста и здравословна храна, човек никога не може да стане свят. Това значи да живее човек в Правия път – в пътя на Любовта… (71/стр. 31)

…Ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо Доброто, Мъдростта, Любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после – с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота. Чрез положителните енергии човек се калява, придобива Сила, Знание и Свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.

(6/стр. 209, 210)

Аз не се възмущавам от злото, но казвам: „Да обичаме Доброто!“. Не се възмущавам от неправдата, но казвам: „Да обичаме Правдата!“. Не се възмущавам от безлюбието, но да приемем Любовта. Не се възмущавам от невежеството, но да приемем Знанието и Светлината. (67/стр. 210)

Колкото по-малко се говори за злото, толкова по-добре. Като окултни ученици, вие трябва да говорите за положителните неща в живота, а не за отрицателните.

(29/стр. 138)

За каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за Доброто, Добро те сполетява. (55/стр. 174)

Колкото повече се занимавате със злото в себе си или в ближните си, толкова повече го привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху Доброто в човека. (37/стр. 10)

Спирайте се върху Доброто в себе си, както и върху Доброто на своите ближни. Гледайте колкото е възможно по-малко да мислите върху своите недостатъци. Вие правите точно обратното, като че съзнателно сте си задали за цел да се занимавате със своите недостатъци. Какво става тогава? Без да искате, попадате в Черното Братство. И обратното се случва: ако ученик от Черното Братство се занимава с положителните черти на своя характер, той става ученик на Бялото Братство. Следователно препоръчвам ви да се занимавате с положителните си черти. На лошите си черти гледайте като на остатъци от миналото. (72/стр. 17)

Който се е заел да разреши въпроса за злото, той става лош. Затова заемете се да разрешите въпроса за Доброто, за да станете Добри. (20/стр. 213)

Казано е в Писанието: „Побеждавайте злото с Добро!“. Следователно не мислете за злото да не се вкисвате. Мислете за Доброто, за Красивото и Хубавото в света, за да развивате своите Дарби. (36/стр. 143)

Някой път констатирай злото и извади поука за себе си, пък и друг нека извади поука, но никога не се занимавай с него да го държиш като един светия в ума си, да мислиш за всичките негови прегрешения, защото ти ще се спънеш в своята еволюция. И обратното е вярно. Сега, ако ние мислим за хората Добро, с това ние привличаме противоположни сили в природата към нас. (8/лек. 20: стр. 13, 14)

Прилагайте добрите и положителни думи и мисли като формули, с които можете да си въздействате. Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: „Аз съм оптимист“. Ако си нарушил Мира си, повтаряй думите: „Аз имам вътрешен Мир“. Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, Доброто – на мястото на злото, Правдата – на мястото на неправдата и така ще изправяте погрешките си. (7/стр. 75)

Поддържай положителни мисли в себе си. Ако имаш тъмнина в съзнанието си, кажи: „Сега е нощ в мене, но утре Слънцето ще изгрее и ще разпръсне тъмнината“. (67/стр. 30)

Сега насърчителната мисъл е следната: макар 70 пъти да паднеш на ден, пак да станеш. Стани, изтърси се и пак ходи да изпълниш Волята Божия. Не се обезсърчавай, че не стават работите. И 70 пъти да паднеш на ден, пак стани и върви напред. Не казвайте, че не живеете добре. Кажете: „Живеем добре“. Втори път, като паднеш, пак стани и кажи: „Живеем добре“. Казвайте: „Живеем добре, живеем добре, живеем добре“.

(39/стр. 164, 165)

Колкото е вярно, че някой човек е лош, толкова е вярно, че е добър. Тогава за предпочитане е човек да държи в ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добър, справедлив човек, и да стане такъв, отколкото да си въздейства отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото, че не може да вярва. (28/стр. 276)

Защо хората не успяват в живота си? Защото си служат с отрицателни величини. Те казват: „Не мразете, не лъжете“. Отрицателните сили не могат да въздействат на хората. Затова казвам: Любете се, говорете Истината. Обичайте се, правете Добро, за да изработите своя характер. (19/стр. 29)

Някой казва: „Аз няма да правя зло“. Кажеш ли така, ти усилваш злото в себе си. „Аз няма да лъжа.“ Ти усилваш лъжата в себе си. Ще кажеш: „Ще говоря Истината, ще правя Добро“. Казваш ли така, това има смисъл. Негативната философия донесе най-големите нещастия на човечеството. (30/лек. 18: стр. 12)

…Човек трябва да познава желанията си… Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. (38/стр. 34)

Казва се: „Не пожелай“… „Не пожелай“ е друг закон, стар закон. Желай да обичаш, желай да правиш Добро. Желай да бъдеш силен, желай да обичаш хората. Желай да свириш, желай да пееш, …всичко туй желай го! Не туряй думата „не“ – то е стар закон. (1/стр. 22)

Индусите казват: „Убий всяко желание в себе си“. Аз казвам: Впрегни всяко свое желание на работа, не го убивай. Христос казва: „Отречи се от себе си“. Аз казвам: Възлюби себе си. Ще кажете, че това е противоречие. Питам: Защо трябва да се откажеш от себе си? Време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото начало в себе си, това значи да бъдеш умен, добър и благороден. (19/стр. 42)

…Не се бори със своите лоши мисли и постъпки. Защо? Те представят болезнени състояния в човека. Дръж се за своите добри мисли, чувства и постъпки, както и за тия в другите хора. Те представят здравословни състояния в живота. (33/стр. 284, 285)

Дойде ли една лоша мисъл, не я отблъсквай (Учителя движи ръката си настрана), не прави движение, че я пъдиш. Кажеш ли така на мисълта, с туй движение на ръката ти си се хванал за нея… Ти когато си направил движение с ръката си към тази мисъл, за да се махне, ти вече се свързваш с тия отрицателни сили в природата. Не им обръщай никакво внимание! Всяка една лоша мисъл, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо няма. Ти си стой тихо и спокойно и привличай Доброто, привличай всички ония Добри и Благородни сили в себе си. (8/лек. 1: стр. 14, 15)

Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи, и без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога. (19/стр. 168)

…Казвам ви да не мислите за дявола. Знайте, че Бог царува навсякъде. Той живее в човешките умове и в човешките сърца. (62/стр. 68)

Сега ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лош, но щом почнете така да мислите, вие веднага се свързвате с техните вибрации и ще почувствате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете с тях. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдат около вас. Мислите ли за лъжеца, мислите на всички лъжци ще дойдат около вас. Мислите ли за крадеца, за омразата, за завистта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правим?“ Ще почнеш да мислиш за Доброто, ще привлечеш вибрациите на Доброто, на Истината, на Мъдростта, на Милосърдието, на Самопожертването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Няма друг начин! (8/лек. 1: стр. 19)

5. Познаване на дълбоките работи

На Земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. „Щом е така, отде дойде грехът?“ Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова именно съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. (2/стр. 219)

Нещата са добри и лоши от гледището на човека, но не и от гледището на природата, която използва всичко. Следователно… погледни с окото на природата, в която всички неща са осмислени. (71/стр. 265)

Днес са важни Добродетелите, които се родили от погрешките на човека. Във всяка погрешка се крие една Добродетел, която ще се прояви в бъдеще. (35/стр. 303)

Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена възможност да прояви една своя Добродетел. Колкото по-голяма е погрешката му, толкова по-голяма трябва да бъде Добродетелта, която проявява. (71/стр. 266)

Някои погрешки повдигат човека високо и го водят към Знание и Светлина. За да придобие известно Знание, човек често греши. (35/стр. 303)

Човек не трябва да подпушва енергиите на своя организъм. Ама щял да сгреши. Като сгреши, ще изправи погрешката си. И като греши, и като прави Добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите.

(71/стр. 122)

За предпочитане е през сухата чешма да тече вода, макар и мътна, отколкото да няма никакъв живот в нея. Ако човек не може да обича, поне да мрази. За предпочитане е сърцето да се движи, отколкото да се намира в застой. Както любовта може да се превърне в омраза, така и омразата може да се превърне в любов.

(71/стр. 135)

За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие… Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива. (78/стр. 316, 317)

…Всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си. Докога? Докато човек завърши своето развитие.

(50/стр. 127)

…Докато отрицателните мисли и желания на човека се намират в центъра на неговото съзнание, злото не е проявено. Обаче излязат ли от този център и отидат към периферията, злото е вече проявено. Същото се отнася и до Доброто. Докато Добрите мисли и желания на човека се крият в центъра на неговото съзнание, Доброто в него не е проявено. Щом излязат на периферията, Доброто е проявено вече. Когато Доброто и злото излязат на периферията на човешкото съзнание, човек се намира в постоянна борба между тези две сили в себе си, но върви напред, развива се. Ако живее само в центъра на своето съзнание, човек се намира в покой, в непроявено състояние. При това положение той не може да се развива. В центъра на човешкото съзнание няма никакво движение, никакви противоречия. Щом няма противоречия, човек не може да расте, не може да се развива. (78/стр. 252)

Някой се оплаква, че една лоша мисъл минала през ума му. Този човек не подозира, че зад тази нечиста, лоша мисъл се крие някаква мощна сила. Всяка лоша мисъл събужда в човека подтик да се бори с нея, а това укрепва неговите сили. Той започва да работи върху себе си с желание да се подигне… (38/стр. 249)

Че се явили в човека една лоша мисъл или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чувства. (65/стр. 221)

Самосъзнанието… включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от Правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. (25/стр. 99)

Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. (49/стр. 139)

Всички говорят за грехопадането, за погрешката на Адам и Ева, но никой не знае Доброто, което те направиха. Адам направи едно епохално Добро. И Ева направи едно епохално Добро. Само Небето знае Доброто, което те направиха, и то е записано… Спечелената Любов, спечелената Мъдрост, спечелената Истина на Адама са по-велики, отколкото изгубените. (86/стр. 107)

Простият, невежият казва, че ако жената не беше дошла на Земята, нямаше да съществува злото. Всъщност жената дойде в света, за да примири двама души. Имаше борба между Адам, когато беше в Рая, и змията, която отпосле се яви. Тя беше човек, който дойде при забраненото Дърво. Ако Ева не беше там, щеше да има голяма борба между двамата. Вторият дойде с оръжието си, но като видя Ева, сложи оръжието и започна да се разговаря с нея кротко, меко. Той каза: „Аз нямам лошо намерение. Готов съм на всички услуги, на ваше разположение съм“. По този въпрос дотук ще спра, по-нататък не искам да отивам. Една българска пословица казва: „Ела зло, че без тебе – по-зло“. Значи, трябваше да дойде Ева на Земята, за да се избегне по-голямото зло. (69/стр. 218, 219)

За праведния, за разумния, за добрия човек и Доброто, и злото са равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на общия живот. (81/стр. 98)

Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, Добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за Добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял. (88/стр. 64)

Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията и т.н. Каквото става във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за Добро. Знайте, че Бог присъства навсякъде и във всичко: и в страданията, и в радостите. Няма страдание, в което Бог да не присъства. Няма радост, в която Бог да не присъства. За да види Бога и да Го познае, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. Недоволен ли е, той няма да се ползва от различните условия, в които се намира, и ще търси само радости. Обаче радостите са едната страна на живота, в която човек расте и се развива едностранно. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: радости и скърби, Светлина и тъмнина, Добро и зло. (37/стр. 16, 17)

…Необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от Светлина в тъмнина и от тъмнина в Светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно.

(66/стр. 232)

…Човек трябва да знае, че всички болести, всички противоречия, всяко зло и Добро, всички знания – всичко това работи за неговото развитие и повдигане.

(56/стр. 153)

Всичкият безпорядък, който съществува в света, и адът служат на Бога тъй, както и Раят. В ада онези работят за Господа. И в Небето работят за Господа. (61/стр. 16)

На всеки щастлив ангел в Небето отговаря по един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето. И обратно: ако изчезне ангелът от Небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг. Въз основа на този закон на всеки добър човек отговаря един лош. И на всеки лош човек отговаря един добър. (50/стр. 127, 128)

Понякога Бог се гневи на грешния, че не е сгрешил както трябва. Понякога Той се гневи и на праведния, че не е направил Доброто както трябва. Тази мисъл обаче е толкова твърда, че тя ще послужи за съблазън на слабите. Това положение съществува в света по силата на неизбежния закон на контрастите, на противоположностите. Според този закон, когато някой върши най-голямото Добро в света, същевременно друг някой върши най-голямото зло. Ако първият не върши Добро, и вторият няма да върши зло. Значи, всеки момент в живота се извършват две противоположни едно на друго действия с еднаква сила и мощ. И апостол Павел е казал: „Ако грехът не се увеличи, и доброто няма да се увеличи“. (40/стр. 56)

И грешникът, и праведният са нужни. Грешните, това са корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата. Ако грехът не служеше в света за някакво благо, Бог не би го допуснал. Аз говоря на вас, понеже сте ученици – трябва да се учи защо е грехът. Той наторява корените. …Грехът наторява корените на човечеството и то се повдига. (61/стр. 152)

Злото представя онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Те са Божествен склад на енергии, които работят и преобразяват света. Енергиите на злото са корени на живота.

Веднъж клоните и листата на дървото се хвалели: „Знаете ли какво сме направили ние? Знаете ли, че благодарение на нас дървото цъфти, връзва и дава плодове?“. Чули ги корените и им казали: „Не забравяйте, че без нас вие нищо не бихте направили. Ако не сме ние да работим долу, дълбоко заровени в земята, да ви крепим и да вадим и обработваме соковете, вие щяхте да изсъхнете“. Сега и аз ви казвам: Ти си добър човек по причина на злото, умен си по причина на глупостта, благороден си по причина на гордостта. (69/стр. 286)

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плът“, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи… Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред Дървото за познаване на Доброто и на злото да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство… Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на Духа, захапва опашката си. (63/стр. 307, 308, 309)

Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. (63/стр. 309)

Богата е тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на Космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От това зависи твоето богатство – господар да станеш. Среден път няма. (63/стр. 310)

Сега ще питате защо съществува злото в света. Отговарям: Злото съществува като необходимост в развитието на Битието... Без тая необходимост вие щяхте да бъдете в положението на падналите ангели демони.

(64/стр. 259)

Ако няма кой да ви мъчи, вие щяхте да мъчите другите и да паднете в пропастта. Ако си богат и неразумен, Невидимият свят изпраща един лош дух да те обере. Иначе ти щеше да причиниш пакост на своите ближни. Ако си здрав, ще дойде един лош дух да ти причини нещастие, от което да заболееш. Така ще те запази да не правиш пакости на близките си. Косвено, без да съзнават, лошите духове ви правят добро. Ако съзнаваха това, нямаше да ви правят пакости, но вие щяхте да страдате повече, отколкото сега. (64/стр. 259)

Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкат хората от време на време ту отляво, ту отдясно, да ги предпазват от голямото зло, на което сами се натъкват.

(36/стр. 388)

…Когато се натъкнете на някаква мъчнотия в живота си, ще знаете, че това е в реда на великите закони в природата. Правият път подразбира добрия, съзнателния живот, който трябва да се разбира правилно. За пример, не всичко положително се отразява върху човека добре и не всичко отрицателно се отразява зле.

(29/стр. 177, 178)

Това значи религиозен човек: като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на природата. Като говорим за отрицателните сили в природата, ние нямаме предвид разрушаващите, мъртвите сили, но имаме предвид силите, които съграждат, които творят. Първите сили природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа.

(29/стр. 190)

За Бога Добро и зло не съществуват, защото Той е впрегнал на работа и Доброто, и злото. Доброто и злото съществуват само за хората. (50/стр. 135)

…И злото е на мястото си. Злото представя красива мощна сила, която Невидимият свят използва навреме и намясто. (65/стр. 142)

Злото е едно велико благо за Доброто. Доброто е едно велико благо за човека. Аз така го разбирам. Злото е едно велико благо за Доброто, за да се прояви Доброто.

(1/стр. 217)

…Вие не трябва да се спирате върху въпроса защо Господ създаде злото. Доброто и злото са две велики сили, които действат в света. Те са две велики състояния на човешката душа. (30/лек. 32: стр. 10)

Човек трябва да се стреми към великата цел на живота – да придобие Свободата си, да стане свободен. Той трябва да знае, че Доброто и злото работят именно за извоюване на неговата Свобода. (56/стр. 142)

Казвам: „Я облечи тия, опраните дрехи от кълчища или от козина, защото те са дрехи на светии. Като ги облечеш, да те боде, че като седнеш, да не можеш да спиш, но да се молиш цялата нощ“… Казвам: „Светия искаш ли да бъдеш? Тогава облечи дрехи от козина. Ако искаш да заспиш, облечи меки дрехи“… Злото е дреха за светията. Доброто е дреха за онези, които искат да заспиват. (39/стр. 181)

Злото е храна за герои, за Мъдреци, а не за деца.

(33/стр. 35)

Злото в света може да се употреби за градеж както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа на красиви здания, на хубави статуи и паметници. На същото основание казвам, че и лошите мисли и чувства стават причина за съграждане на красиви, величествени здания и постройки в човека. Оставете тия мисли и чувства в ръцете на Любовта и не мислете повече за тях. Тя ще постави всяка лоша мисъл на съответното за нея място. Дайте на Любовта най-малката лоша мисъл и вижте къде ще я тури. Тя ще я постави за корниз на някой прозорец. Докато се туря този корниз, вие трябва да стоите далеч от него да не падне върху главата ви. Щом се закрепи здраво на мястото си, вие можете да се спрете и да му се любувате. (33/стр. 35)

…Разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите… Злото е незавършена картина, а Доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а Любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а Истината – завършена. (28/стр. 24)

Лошото е неразбраното в живота, а Доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека и той го проучи, то ще се превърне в Добро. (28/стр. 48)

Всички хора, които могат да ни принесат Добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в Доброто можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в Доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е Добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. (20/стр. 219)

Ние гледаме на света от по-високо становище, от Божествено гледище. Злото в света е условие за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Благост, Милост и т.н. (82/лек. 4: стр. 22)

Питат: „Де е Бог?“. Навсякъде: и в Светлината, и в тъмнината, и в Доброто, и в злото. (22/стр. 193)

Ако затворите кепенците на прозорците си, в стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Бог не съществува. Бог е едновременно в Светлината и в тъмнината, в Радостите и в скърбите, в Любовта и в омразата. Той присъства във всички прояви на живота. (19/стр. 28)

Човек е дошъл на Земята именно за това да изучава Словото, Истината, Свободата и Живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. За разумния и мъчнотиите са благословение, за неразумния мъчнотиите са ад. (38/стр. 292)

Светията е всякога доволен… И в ада, и в Рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. (27/стр. 230)

Адът и Раят са два противоположни полюса. Те извършват една велика служба в живота. (23/лек. 30: стр. 19)

Какво представят адът и Раят? За ада и Рая хората имат тесни, ограничени разбирания. Адът е път в живота, през който човешките души неизбежно трябва да минат. Той е път, през който всяка душа трябва да мине. Христос държи ключовете за този път и затова казва: „Аз свалям и въздигам, Аз отварям и затварям“. Адът е пътят, по който слизат човешките души, а Раят е пътят, по който възлизат. (57/стр. 73)

„Защо трябва да слезе човек в ада?“ Да опита мъчението. Чрез мъчението и страданието човек намира пътя към Доброто. (48/стр. 263)

Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на Небето; който пък не се е качвал на Небето, той не може да слезе и до дъното на ада. Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво – Небето, докато сами не ги посетите. (4/стр. 245)

Питам тогава: Ходили ли сте в ада? „Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада.“ Казвам: Който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на Небето, той не може да говори за Любовта. (4/стр. 246)

Който е ходил в ада, той е научил Великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за Ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на Великата Любов и Правда!“. Значи, ония Ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън като място на учение. Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път. (4/стр. 246)

Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“… Казвам: Който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. (4/стр. 247)

Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. (4/стр. 247)

Човек трябва да живее духовно, ако иска да бъде хармоничен в себе си; има ли хармония в себе си, той ще може да живее и между дяволите в ада, както и между Ангелите в Рая. (79/стр. 31)

Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? Като слезе в ада. Там Той научи една от великите тайни на живота.

(8/лек. 30: стр. 15)

И Христос не беше сам, двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителят Му, Го заведе там долу, в ада, да научи първите уроци… Той слезе долу, в ада, и Неговият Учител Му предаде първия урок. По какво? Първия урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в Ръцете на Бога и да не се роди в Душата ти никакво съмнение – Господ да постъпва с тебе тъй,
както иска. Ни капка съмнение! (8/лек. 30: стр. 15)

Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш… В Душата Си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу, в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на Небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. (8/лек. 30: стр. 15)

Адът е място, дето човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в Светлина. (45/стр. 189)

6. Тайната на човека

Трябва да разбереш Тайната, скрита в твоя Дух, в твоята Душа, в твоя Ум и в твоето Сърце. В тези Тайни си скрит ти самият. Не може да ги разбереш, докато не направиш една добра постъпка. Не свързвай тези Тайни със сегашния си живот. Да се домогнеш до тези Тайни, значи да придобиеш истинска Светлина. (54/стр. 75)

Когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с Великото и Славното в живота. (58/стр. 145)

Отворете Книгите на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце и ги прочетете. Те са най-хубавите Книги, които трябва да четете. Новото, което днес ви казвам, е да прочетете тия четири Книги, в които е описан целият ви живот от създаването ви до сега. По-хубави Книги от тях не съществуват. (28/стр. 289)

Четете Книгите на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце да видите какво Бог е писал в тях. Те представят истински оригинал на нещата… В Откровението се говори за една Книга, затворена със седем печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази Книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази Книга. Днес тази Книга е отворена и всеки е свободен да чете от нея. Тази Книга е пред вас и вие трябва да я четете. Коя е тази Книга? Тя е Книгата на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце. (28/стр. 289)

За да дойде човек до положение да възстанови своя Първичен образ, той трябва да използва Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази Свещена наука, която е в него. Тази наука отвън не се преподава, тя се изучава отвътре.

(40/стр. 151)

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ТЪМНАТА СТРАНА,
КОЯТО ТРЯБВА ДА ОСВЕТЛИМ