Начало
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ТЪМНАТА СТРАНА,
КОЯТО ТРЯБВА ДА ОСВЕТЛИМ
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Варна, 2015 г.
ПРЕДГОВОР
Бог е Висша Реалност, Реална Реалност. Дяволът е нереална реалност.
Дяволът е Тайна на Бога. Той е Тайна от Великата Неделимост на Бога.
Дяволът е противник на човека, а не на Бога, защото човекът е изоставил Бога.
Бог е създал дявола като противоположност, противостояние, за да видят хората по-ясно в себе си Чистия Път.
Дяволът съществува като нереална реалност, за да може да се изпълни Планът и Замисълът на Бога. Когато хората се завърнат в Бога – Великата Реалност, дяволът ще изчезне.
Дяволът е сянка на Бога, скрита цел на Бога. Той е повече влияние, внушение, отколкото реалност. Така Бог гони и постига Своите цели.
В нереалния свят са противоположностите. В Реалния свят е Единството. В Единството реален е само Бог.
Учителя казва: „Моята Светлина не е разделена на изгрев и залез“.
Ако съм преизпълнен с Бог, тогава къде е дяволът?
Дяволът е влияние, а Бог – Присъствие. Там, където е Божието Присъствие, дявол няма.
Всеки, който не пази образа на Бога в себе си, създава в себе си един дявол.
Не дяволът е врагът на света, а неразбирането у човека. Неразбирането на Бога е най-големият враг на човека.
Всеки носи в себе си един дявол, когото трябва да превърне в Христос.
Дяволът символизира личната тъмнина у човека.
Ако си нечист, дяволът ще ти влияе; ако си чист, Бог ще ти влияе.
Ако Бог в човека е силен, тогава дяволът е слаб.
Бог събужда хората чрез дявола, чрез злото и това е част от Неговата скрита Любов.
Дяволът е скрит път към Бога. Дяволът идва, за да познаеш себе си, да се завърнеш в себе си, в своя Център – в Бога, а не да вървиш по пътеките на дявола.
Злото е натиск, за да се завърнеш в Бога, но чрез Любов към Бога, чрез съсредоточеност в Бога, а не чрез отрицание на злото.
Злото идва да събуди хората за Бога, злото е събудител. На тези хора Бог не може да им помогне с доброто, затова ги събужда със злото. Само злото може да ги завърне. Злото е подадена ръка от Бога за завръщане в Него.
Злото прави Любовта истинска, устойчива.
За всяко нещо, което Бог е допуснал, Той има План. У Бога има Строгост и Справедливост, а не наказание и жестокост.
В злото е скрито израстването, а в Любовта – Единението с Бога.
Злото е стратегия на Бога. Злото е създадено не за да го унищожим, а за да го преодолеем.
Луцифер е създаден, за да отърве света от злото.
Човекът е прогонил Бог от себе си и злото трябва да възстанови връзката, иначе човека го очаква зло, по-голямо от грехопадението.
Злото и дяволът нямат тяло, но могат да влизат в телата; обаче тялото ти е дадено, за да се поправиш.
Смисълът на злото е да се научим да живеем в Бога – безопасното място.
Ако живееш в Бога, кой ще ти е враг?
Който може да се усмихне на една зла същност или трудност, той вече я е поразил.
Желай само това, което Бог желае, и Бог ще те призове за Своето дело, и ще те устрои.
Щом постоянно търсиш Бога, Бог ще воюва за тебе.
Само Бог е Този, Който прави трудните неща лесни.
Злото действа, защото Бог е неразбран. Ако Бог е разбран, злото бездейства.
В часа на Истината злото никога не оцелява. Оцелява само Любовта.
Който е възлюбил Бога, тъмнината и злото го изпускат, защото те не могат да следват Великия Безкраен Път.
Злото и тъмнината съществуват, докато зародиш Бог в себе си. После те изчезват.
Злото е безсмислено, за да придобием смисъла на живота.
Външните мислят за равенство между хората, а Мъдрите – за Възход към Истината.
Външните жадуват за познатото, а Мъдрите – за Непознатото.
Външните виждат в тъмнината мрак, Мъдрите виждат в тъмнината сияеща Светлина.
Външните се пазят от грешките, но грешат. Мъдрите не се страхуват от грешките, а от непоучението.
Външните не разбират смъртта. Мъдрите я разбират и тя ги учи как да живеят.
Външните се учат от себе си и от дългия си път. Мъдрите се учат не от себе си, а от Бога.
Външните са създадени от старите светове на илюзията. Мъдрите са отломъци от Сърцето на Бога.
За външните утешението е в бъдещето. За Мъдрите е Радостта от познаването на Бога.
Бог ли е важен, или светът?
Ако виждаш само Бога, бъдеще не ти трябва.
АУМ
Елеазар Хараш
Март, 2015 г.
I. ДВЕТЕ ПРОТИВОПОСТАВЕНОСТИ
1. Дявол – Бог
Дяволът е добър служител на Бога
Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата Воля. (книга 12/стр. 354)
Дявола смятат като всемощен. Един доста добър служител е дяволът. Когато някой стане много мързелив, не иска да изпълнява Волята Божия, той казва: „Господи, дай го да го възпитам. Ще Те познае“. (1/стр. 16)
Съвременните хора трябва да се изправят. Знаеш какво казва дяволът: „Вие, хората, ни създадохте голямо нещастие, заради вас теглим“. Защото, хората като направят погрешка, Господ праща дявола да ги изправи. Той страда заради тях… (1/стр. 16)
Господ го учи дявола с любов да изправя. То е най-голямото мъчение за него. Казва (Господ): „Ще идеш да го изправиш, няма да го измъчваш много“. Това го мъчи. Казва (дяволът): „Дай да го помъча“. В историята имаше само няколко случая. На праведния Йов Господ даде дяволът да го изпита и пак го ограничи. Казва: „Ще му вземеш всичко, но до живота му няма да се докоснеш“. Като дойде до страданията на Христа, казва: „Само до Душата няма да се докоснеш; всичко, каквото има, ще вземеш“. На Йов му взе всичкото имане, но после, като му остави живота, той придоби имане и синове, и дъщери и двойно богатство доби. Не му се даде Христовото Възкресение. На Христа Му се даде друго тяло, ново тяло; доста богат е Христос сега – петстотин милиона християни има. (1/стр. 16)
Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него. Кой ти даде право да обвиняваш за всичко дявола? Ако наистина дяволът е толкова лош, защо Бог го допусна в съвета на Синовете Божии?
(55/стр. 174)
Когато дойде онзи изпитателен човешки дух, Сатана, в съвета Господен, Господ му обърна внимание и казва: „Ти обърнал ли си внимание на Моя раб Йов? Като него няма друг“. Казва (Сатана): „Не си го изпитал. Дай ми аз да го изпитам“… „Зная, ти си много строг. Ще го осакатиш нещо, като ти го дам да го изпиташ.“ „Не – казва. – Бъди уверен. Аз като го изпитам, той ще Те люби два пъти повече, отколкото сега Те люби. Аз като го поставя натясно, той ще разбере Твоето Слово…“ (10/стр. 593)
Разказът за праведния Йов е окултен. В него се крие една вътрешна страна на живота. Вие не можете да си представите как Бог остави Йова в ръцете на дявола да го мъчи. Бог каза на Сатаната: „Щом искаш, можеш да изпиташ Йова. […] Така ще познаеш неговата сила“.
(55/стр. 98)
Мислите ли, че дяволът, който ни мъчи толкоз, че Господ се тревожи? Той ходи по някой път при Господа на аудиенция. Защото един княз на аудиенция се явява да изкаже своите уважения и почитания. Когато той се яви при Господа, казва: „Аз управлявам света много добре. Държа в ред и порядък, наказвам който не се подчинява“. (10/стр. 537)
Дяволът играе важна роля в света
…Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги доколко те са убедени в своето верую, доколко могат да служат на Бога. (50/стр. 108)
Като се случи нещо лошо на човека, той веднага се запитва отде дойде дяволът да му създаде тая неприятност. Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола да изпита човека. (68/стр. 43)
„Какво ще стане с нас?“ Най-много, което ще стане, е да ви съдят. „Кой ще ни съди?“ Дяволът. По-голям прокурор от дявола не сте виждали. Били ли сте под ударите на прокурорската съдба на дявола? Били сте… Всички светии са минали през тая съдба. Като дойде дяволът, веднага започват обвинителните речи, фактите се нижат един след друг. Еди-кога си направил това и онова. Еди-кога си не си направил каквото трябва. Какво ще кажеш против тия обвинения? (55/стр. 222)
Представете си, че този човек, който не ви обича, е цар и разполага с власт в своята държава… Ти имаш говеда, той издаде заповед да ги продадат. Имаш земя, той издаде заповед да наложат секвестър*. Той заповядва да интернират сина ти, дъщеря ти, жена ти, а тебе постави в затвора. Какво ще правиш при това положение? Ти нямаш никаква сила, никаква власт, с която можеш да се освободиш. Кой е този, който може да интернира? Дяволът. Следователно, когато не изпълните Волята Божия, дяволът се явява в качество на изпълнителна власт. Той е изпълнител на Божиите закони. Дяволът е, който интернира грешния. (20/стр. 174, 175)
Ако ученикът не се съобразява с Божиите закони, той ще бъде тъпкан от дявола. Дяволът може да разтърси човека така, че с години да помни това разтърсване.
(50/стр. 76)
…Една мечка, която е затворена в една клетка. …Тя се усеща сега ограничена, че не е свободна, дето иска да ходи, и обикаля в клетката си. Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може… Целият свят е менажерия сега. Ние сме в една менажерия и дяволът е директор на тази менажерия. Всички хора, които са дошли тука, са все чешити вътре в тази менажерия… Едно време те са живели, както са искали, а сега той ги учи на дисциплина, на ред и порядък. (20/стр. 62)
Казвате: „Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред“. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях.
(19/стр. 78)
Благодарете… на дявола, който ви е ударил две плесници. Не се обезсърчавайте от това, но изучавайте характера му. Той е добър педагог. (68/стр. 33)
Дяволът казва на хората: „Бъдете внимателни към мене. Аз създадох професиите, за да има с какво да се занимавате и да учите. Бог се отнася с почитание към мене. Какво остава тогава за вас?“. (68/стр. 33)
…Дявола… Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. (85/стр. 285, 286)
Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания. В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум да знаят какво да говорят. (27/стр. 68)
Дяволът е длъжностно лице, назначен на държавна служба. Ако върши задълженията си както трябва, той дава добри уроци на хората. Обаче понякога дяволът преувеличава задълженията си, вследствие на което прави погрешки и престъпления, заради което и той не може да се освободи от отговорност. Има кой да го съди. (27/стр. 68)
Природата… какво прави? Обърнете се към нея и вижте методите ! Когато си охлузиш ръката, най-първо се образува над нараненото място една грапава, червена, неприятна наглед кожица. Природата я туря за първа превръзка. Под тази кожа разумното работи, докато създаде хубавата горна кожица. След това тя разпаря първата кожица и оставя долната, хубавата. …Трябва да знаете, че лошото, което дяволът ви туря отгоре, е първата превръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и когато създадете новите условия, старата превръзка сама по себе си ще падне. Дяволът, като види това нещо, ще каже: „Разумни са тия хора!“. Вие казвате: „Ние не искаме дяволска превръзка“. Не, трябва ви такава превръзка! Ами какво лошо има в това, че дяволът те превързал? Христос казваше на всеки, когото дяволът е превързал, че не трябва да хвърля тази превръзка, докато не се създаде отдолу нова. (23/лек. 28: стр. 18, 19)
Другото лице на дявола
Ще кажете, че Бог направи дявола. Бог създаде дявола, но той сам се направи – отклони се от Правия път и днес върши всичко, както той намира за добре.
(68/стр. 47)
Какво представя дяволът? Той е светъл ангел, който е живял около престола на Бога. Един ден той пожелал да стане като Бога и престанал да Му се подчинява. Непослушанието му станало причина за неговото падане. Бог го изпратил на Земята между хората, там да работи. И до днес дяволът нашепва на хората: „Живейте само за себе си!“. Който го слуша, той се отдалечава от Господа. (62/стр. 68)
Казвате: „Какво представя дяволът?“. Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота. За да не правите връзка с дявола, не мислете за него. За каквото мислите, с това се свързвате, това привличате. (43/стр. 23, 24)
…В дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип.
(30/лек. 8: стр. 9)
Дяволът… Той искал да стане Бог, да владее хората и днес е лош поради това, че иска да вземе това, което не му се пада. Ето защо не трябва да му слугуваме.
(32/стр. 59)
Досега дяволът понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си. Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление. Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. (1/стр. 237)
…Сатаната… се е отделил от Бога. Той се е състезавал с Бога, но е толкова горделив, че казва: „Този човек, когото Господ е направил по Свой образ, за него нито пет пари не давам“. Ритва го настрана. (9/стр. 366)
Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им. Такова е неговото разбиране. (36/стр. 26)
Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден както трябва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него като папагали. Не се поддавайте на лъжите на този княз. Слушайте го какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се поддавате на неговото влияние. Ако някой път ви повали на земята, пак не се поддавайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата.
(38/стр. 299, 300)
Дяволът е майстор да разрушава, а не да гради. Той е майстор да внася заблуждения в хората. Затова именно той живее в тъмнина и увлича хората в тъмнина. Искате ли да се освободите от него, потърсете Светлината на живота. Щом излезе на светло и слънце го огрее, дяволът бяга. (45/стр. 136)
Дяволът, като направи погрешка, счита, че е направил добро. И като направи добро, счита, че е направил погрешка. (34/стр. 231)
Господ направи водата, а дяволът направи виното. Господ направи водата, а дяволът направи спиртните питиета, разните абсенти и коняци. Много произведения има от дявола. Сега аз говоря за дявола почтено като за учен човек. Дяволът казва: „Не е само Господ, Който може да прави някои работи. Той създаде само водата, а аз мога да направя ред спиртни напитки. В това отношение аз съм по-голям майстор от Господа. Водата, която Господ е направил, служи само за разхлаждане на хората, а напитките, които аз правя, служат още и за веселие. Като пият от моите напитки, хората ще придобият вдъхновение. Не само Господ може да прави много работи, но и аз мога да правя. Тъй щото имайте вяра в мене“. (10/стр. 412)
Едно време дяволът бил поставен на голям огън. Така прекарал той цели хиляда години. Като издържал с търпение този изпит, той си казал: „И аз съм силен като Бога, не ме е страх от огъня“. Обаче, като го поставили на глад, той едва издържал хиляда години и казал: „Не мога повече да търпя, по-слаб съм от Господа“. (33/стр. 48)
Дяволът е князът на света
Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на Земята да изправи погрешката си. От княз на Небето той слезе на Земята като обикновен човек, лишен от всякакво… величие. (38/стр. 299)
Кой е Сатаната? Той е управителят на Земята, или тъй нареченият „князът на света“. Той туря ред и порядък в света. За онзи, който не се подчинява на този ред и порядък, съществуват бесилки, куршуми, ножове, саби и т.н. Князът на Земята казва: „Тук управлявам аз, затова вие трябва да ми се подчинявате; аз пък ще отговарям пред Бога. Какво мислите за мене, това не ме интересува“. Има християни, които не знаят нищо за този княз, вследствие на което изпадат в противоречие.
(40/стр. 105, 106)
Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси“. И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане“. И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат“. И става. Той казва: „Да се избият“. И става. Каквото каже, и става. (34/стр. 294, 295)
И Писанието казва: „Цял свят в лукаваго лежи“. В заблуждения са хората. (9/стр. 458)
Кръчмарят на света е дяволът, а вие сте неговите чираци. Следователно вие функционирате с един капитал, който е в ръцете още на дявола; той е чужд капитал, не е ваш. Тук аз взимам думата „дявол“ в много добър смисъл. Той е търговец, богат човек, милиардер, дошъл на Земята да търгува. Той дава на хората пари назаем да ядат и да пият, но всичко дава със закон. Той работи със закон. Не е прост човек. Той взима всичко в предплата. Та сега и вие мерите, но се самоизлъгвате, мислите, че това, което имате, е ваше. Не е ваше, всичко е на дявола. Не мислете, че като дойде дяволът при вас, ще можете да го излъжете. (10/стр. 89, 90)
Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината – на дявола; а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола заедно с човека“. (3/стр. 104)
Един турчин в Провадийско взел от един българин 8 крини жито. Осем години му плащал житото и имал да му дава още 80 крини. След 8 години имал да му дава 80 крини. Какъв извод ще извадите? …Този българин представя лукавия дух в света, от когото си взел 8 крини жито. След като сте работили цял живот, все сте му плащали, имате още да му плащате 80 крини. След като работиш, живееш добър живот, чист живот, в края на краищата си остарял, с брада си, чувстваш се голям грешник. Какво означава грешник? Който има да дава. (13/стр. 255)
Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“. България, това сте вие. Трябва да се молите да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост – своя ум и своето сърце. (15/стр. 27)
Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави“. Значи, трябва да дойдем до едно положение да се родим отново от Бога, да нямаме ортаклък с дявола. Да се роди човек. Тогава неговата вяра ще бъде съвършена. Дотогава, докато не си се родил от Бога, все имаш ортаклък с дявола; ще има ставане, падане… Сега имате една ясна представа, че туй е един договор, ортаклък е с дявола. И той си има право. Той ще дойде – и той си иска онова, което му се пада. (9/стр. 384)
Дяволът е враг на човека
…Човек – той си има един враг; и казва там, Сатана обхождал да намери някого, като лъв рикае да погълне някого. (9/стр. 356)
В един дом двама гости ще идват – и дяволът ще дойде, и Христос. Като дойде Христос, ще има радост и веселие. А пък като дойде дяволът, ще има плач и скърцане на зъби. (9/стр. 491)
Кой товари човека? Дяволът, злото го товари… Злото говори за любовта и товари човека, докато му одере кожата. Видите ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния момент да ви одерат, но веднага идете при Господа и помолете Го да ви разтовари. Отидете ли при Бога, бъдете уверени, че Той ще ви разтовари. Значи, две начала работят в света. Едното начало товари, а другото разтоваря. Първото начало наричат Сатана, а второто – Бог. В старо време са ги наричали „Ормузд“ – Христос и „Ариман“ – Сатана. (35/стр. 312)
Защо дяволът се радва? Радва се, когато правите погрешки, понеже казва: „Като прави погрешки, той е в моите ръце“. (34/стр. 409)
…Дяволът изпитва търпението на хората. Той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстанови разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. (16/стр. 226)
Решите се да живеете благочестив живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви. То е закон.
(8/лек. 26: стр. 8, 9)
Дяволът не спи. Вечерта, когато ти си заспал някъде, той ще тури някоя бомба и ще направи така, че да бутнеш тази бомба. (9/стр. 581)
Бъдете много внимателни
Не се занимавайте с дявола. Не говорете лошо за него. Колкото по-лошо говорите за дявола, толкова по-зле за вас. Закон е: За каквото говори човек, това го сполетява. (55/стр. 174)
Да не говорим за дявола, защото той едва чака това. Той стои вън зад вратата. Щом говорим лошо за него, ние го извикваме. Той ще отвори вратата и ще влезе при нас. (55/стр. 238)
…Дявола… Ако си позволяваш да говориш лошо по негов адрес, той ще изпрати стражари да те хванат и турят в затвор. Днес дяволът е цар. (55/стр. 173)
Ти, като изговаряш лошо, веднага вече си оцапал езика си… Казваш: „Какъв е подлец той!“. Какво си направил с туй? Няма да се минат 4 – 5 дена и подлецът ще влезе в тебе. Защото подлецът в човека е дяволът. Като те чуе дяволът, той казва: „Тъй ли, подлец, аз ще ти кажа тебе!“. И той те направи един подлец. Ти си женен. Погледнеш, той влязъл в жена ти. С жените по-добре се разбира дяволът… Той ще влезе и ще каже: „Искам да поговоря малко с мъжа ти. Може ли да бъдеш тъй любезна да ме запознаеш?“… Казва: „Хайде, Иванчо, хайде да те почерпя с малко винце“. Но дяволът е във винцето вътре. Той влезе в мъжа. И от него ден Иван вкъщи не седи, започва да търси кръчмите, започва да се запознава с кръчмарите и като се върне, има особен тертип. Дяволът казва: „Едно време какво ми казваше? Подлец, а?“. (13/стр. 305, 306)
Да говориш за дявола, е опасна работа. За каквото и отрицателно да говориш, то е най-опасната работа. Това са взривни вещества. Мислите ли, че ако закачите дявола, не е погрешка? Колко помощници има! На колко главите са побелели, които са се занимавали с дявола! Някой път казвате: „Противи се на дявола“. Трябва да подразбирате: „Противи се на служителите на дявола“, а не на дявола. Христос казва: „Не противи се злому“.
(10/стр. 650)
Някои хора казват: „Противи се на дявола, за да избяга“. Вие трябва да разбирате как да се противопоставяте на дявола. Ти не можеш да се съпротивляваш на дявола тъй, както на един човек. Как ще се съпротивляваш на огъня? Представете си, че внеса пред вас един въглен, тежък двеста килограма и нагрят до температура 2000°. Питам ви: Как ще се справите с него? Мислите ли, че ако вземете две-три кофи вода, ще го изгасите? Нищо няма да направите. Закон е: Оставете духовете да се борят сами, а вие само ги наблюдавайте – нищо повече! Когато апостол Павел казва да се съпротивлявате на дявола, той подразбира, че духът, който живее в тебе, трябва да се бори с него заради тебе, а ти наблюдавай само тази борба, за да добиеш знание. (30/лек. 31: стр. 127)
…Не се бъркайте в работите на дявола. Не се бъркайте в чужди работи. Защо? Защото, ако оправяте чуждите и дяволските работи, своите ще объркате.
(27/стр. 68, 69)
Дяволът е един принцип извън живота. Няма живот. Един ден, като стъпи с крака си някъде, ще те смачка и нищо не казва. В „Отче наш“ се казва: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Бог да се застъпи, да ни изведе от лукавия. А вярващите сега искат да се борят с дявола. Всеки, който се е борил с дявола, тъй се е оцапал, че му трябват два-три живота да се очисти от миризмата. Даже толкоз смели християни има, що се женят за някой лош мъж, женят се за дявола да го реформират. Казвам: Това е опасна задача. Вие казвате: „Какво трябва да се прави?“. Оставете тази работа. Онзи, Който допуснал злото в света, оставете Той да разрешава. Пък вие оставете този въпрос, абсолютно не се занимавайте! (10/стр. 650)
Не влизайте в съдружие с дявола
…Дявола. …Той обещава големи придобивки и блага на човека, с което го примамва към себе си. Когато хората се оплакват от неуспехи и страдания и търсят причината за това, казвам: Хората не успяват в живота си, защото служат на дявола с любов, а на Бога – от страх. За да се освободят от страданията, те трябва да изменят начина на живота си: да служат на Бога с Любов, а с дявола да не стават съдружници. Станете ли съдружници с него, ще ви сполетят най-големите страдания, нещастия и болести. (45/стр. 136)
„Дяволът ме обра.“ Казвам: Може да те обере само този, с когото си бил съдружник. (4/стр. 38)
Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола?“. Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. (4/стр. 38, 39)
Дяволът всякога ни ощетява: той дойде у тебе, чрез твоите очи види някоя хубава жена, вземе нещо, ограби я; хванат тебе, казват: „Ти си“. Понеже ти си хотелът, в който станало това престъпление, ти отговаряш.
(9/стр. 173)
Всички се отвращават от дявола, а въпреки това всеки ден дружат с него. Тук ще го видите да чука чаша за здраве с някои добри хора. Там ще го видите, че влязъл в сдружение с някой богат търговец. Всички се радват на веселостта му, на сладкодумието му, на доброжелателството му – не го познават хората. Защо? Защото те си го представят особен, …вследствие на което те попадат в неговите примки. (43/стр. 47, 48)
Ти не можеш да обичаш един дявол… От дявола се пази като от огън! А човекa, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към един друг свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява. (9/стр. 220)
…Ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш**. И казва: „Стани с дявола ортак, докато минеш моста“. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. (9/стр. 220, 221)
Някой казва: „Стани ортак с дявола, докато минеш моста“. Е, приятелю, мислиш ли, че дяволът е толкова серсемин? Чудна работа! Той насред пътя ще те бутне.
(26/стр. 467)
Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си. (50/стр. 129, 130)
Едно време Сатаната изкушаваше Христа. Казваше Му: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всичките царства световни“. Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи проказа и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. (16/стр. 176)
Какво каза дяволът на Христа, като Го изведе на планината? „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш там долу.“ Христос му отговори: „Махни се, Сатано, казано е само на Бога да се покланяш и на Него да служиш“. Христос не прави договори с дявола. Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадат. (16/стр. 339)
Докато е слушал дявола и грешил, човек не е сам. Той има съдружник, в когото вярва. Обаче скоро съдружникът му го напуща и човек остава сам. На това се дължи голямото обезсърчение, което хората често преживяват… Едно се иска от човека: да се откаже от своя стар съдружник, който го кара да греши, и да се свърже с Първата Причина на нещата. В това седи неговото спасение. (28/стр. 304, 305)
Дяволът е много хитър
Търсите дявола някой път. Дяволът е облечен с модни дрехи. Той е най-изящно облечен днес. Като го срещнете, по-изящно облечен от него няма. Облечен добре, като консул е отвън. Обходата му такава – като на дипломат. Втори няма като него. Много любовен е. Че му турят опашка. Никаква опашка няма. Отличен ум има. Познава много добре историята на хората, слабостите им. Кавалер е на жените. Като говори, като срещне една дама, поклони се и казва: „Моите почитания към тебе. Ти си спасение заради мене. Тебе като те видях, сърцето ми заби“. Разбива се неговото сърце – като види една жена, става му радостно на сърцето. Изгонен от Небето, иде една жена, …стане му драго на сърцето. (1/стр. 97)
Не считай, че дяволът е като вятъра. Дяволът е като един човек, облечен много хубаво, с цилиндър, с ръкавици, с най-хубави модни дрехи, има златен часовник, златно кордонче, знае френски, знае английски, знае италиански, германски, 12 езика знае човекът, като дойде, ей! Всичките езици той знае, като говори тъй сладко… Вие колко езика имате сега? Колко езика знаете? Някои знаят по един, по два, по три езика… Та сега дяволът знае повече. Той е по-умен от вас. Докато дяволът знае повече от вас, той всякога ще ви бие, той ще ви надхитрява навсякъде. А щом знаеш… повече от него, тогава ти вече си над него отгоре. (9/стр. 286)
Често дяволът се крие под мантията на любовта, под мантията на мъдростта и истината. Де ли не е той? Той носи любовта отпред, безлюбието – отзад; знанието – отпред, невежеството – отзад; истината и свободата – отпред, а лъжата и ограничението – отзад.
(62/стр. 348, 349)
Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой вълк. Не, той е едно същество учено, той знае законите на човешката мисъл. И той ще ви засегне там, на много деликатно място, тъй отдалеч; има висша дипломация, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч. И когато иска да ви изкуси, той ще започне с Божията Любов да ви подхлъзне, да ви изкуси. С Любовта ще започне той. И всичките спорове стават все от любов. Ще те накара да обикнеш живота и след туй за едно парче хляб ще те скара с другите. Понеже мислиш, че туй парче хляб ще ти даде нещо за живота, ще живееш повече. И ще те скара той. (9/стр. 356, 357)
Дяволът е много учен. Като не може да те гътне, дяволът дойде в яденето. Казва: „Ти не знаеш да ядеш, ти си баба“. „Как, аз ли?“ Започват да се надядат. Погледнеш, всичките богати дяволът ги завладял – по десетина паници. Състезават се, борят се с дявола на яденето. Но като се състезават, в туй състезание се е родила болестта. Най-богатите страдат от подагра – царска болест.
(1/стр. 396, 397)
…Дявола аз го наричам един търговец, голям търговец, усулджия*** (е) той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже: така или иначе трябва да се направи това… Българите казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум“. (9/стр. 484)
Голям адвокат е дяволът… Не се лъжете, че можете да надхитрите дявола. Досега никой не е могъл да го изиграе. (42/стр. 237)
Някои искат да надхитрят дявола. Знаете ли онзи пример с магарето, което служило дълго време на господаря си? Един ден то минавало през една река. Натоварено било със сол и по невнимание се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила. Подигнало се, усеща, че товарът му олекнал. Казва си: „Отлична работа! Научих туй изкуство как да си облекчавам товара. Като дойда до водата, ще клекна и товарът ще се намали“. Втори път господарят натоварва магарето с вълна. Минава през реката, клеква във водата, иска да се дигне, не може – товарът станал много тежък. Е, приятелю, един път дяволът ще те натовари със сол, друг път – с вълна. (26/стр. 467, 468)
Сега гледам, онзи с плътта извадил нож, ще се бори с дявола. Не, дяволът е голям пехливанин. Не мислете, че той е толкова слаб и глупав. Щом не си добре разположен към него, щом искаш да се бориш с него, той знае какво да прави с тебе. Хитър е дяволът! Той има предвид някой твой богат дядо, милионер, комуто внушава следното: „Ти ще оставиш своето наследство от десет милиона лева на твоя племенник“. И наистина дядото наскоро умира и ти донасят завещанието. Ти си казваш: „Господи, аз Ти благодаря за благото, което ми даваш“. Дяволът те наблюдава и си мисли: „Чакай, ще видиш сега Господа“. Как? Дяволът започва да работи усилено, като ти донася ред интриги – с този те бутне в някоя беля, с онзи – в друга, а ти се чудиш какво става около тебе. Ще те омотае, ще обърка работите ти, докато се принудиш да лъжеш, да изнасилваш хората, да правиш престъпления. След това дяволът те запитва: „Как си сега?“. Ти казваш: „Не зная какво става с мене! Само лъжата ще ми помогне, не може без нея“. Дяволът те подслушва и ти пошепва: „Тъй е, откога ти говоря, че без лъжа не може в този свят. Тази работа ще се оправи само с лъжа“. Ти се отчаеш, обезсърчиш, изгубиш вяра в Бога. Дяволът ти казва: „Не се безпокой – и без вяра може в този свят“. (30/лек. 31: стр. 127, 128)
Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост. Дължите му, дойде при вас, изплатите му полицата, пък забравите да си вземете полицата. На другата година дойде пак при вас, казва: „Ти мислиш, че си платил. Не, плащай!“… Някога, преди 20 години, си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след 20 години пак дойде дяволът, казва: „Плащай!“. Ти ще му кажеш: „Аз съм ги платил, няма какво повече да плащам…“. (32/стр. 78)
Старото учение на дявола
…Старото учение – учението на дявола. То казва, че съществувал някакъв Бог с три лица. Той убивал и наказвал хората. Ние не вярваме в такъв Бог. Ние обичаме само оня Бог, Който не убива и не наказва. За тоя Бог казваме, че е Любов. (5/стр. 101)
Пазете се от внушенията на онзи, който е поставил в ума ви отрицателната мисъл, че човек за човека е вълк. Това е крива, изопачена, нечиста мисъл, остатък от старото учение на дявола. Бог ще изкорени това учение до дъно и няма да остави помен от него. (16/стр. 235)
На какво ли не ви е научил дяволът? Той е внесъл между хората спора и недоразумението, той е внесъл безверието, той е внесъл недоволството и неразбирането на живота. „Лош е дяволът.“ Той не е лош, но вие се поддавате на лошото. (22/стр. 288)
Влиянието на дявола
Щом обичаш, сърцето ти е в ръцете на Господа. Щом мразиш, сърцето ти е в ръцете на дявола. (62/стр. 249)
Ще гледаш да забравиш всякаква обида, защото иначе ще дадеш място на дявола в сърцето си… И тъй, като кажеш, че не можеш да простиш, то е, защото дяволът е дошъл в сърцето ти. Казваш: „Христос е дошъл в мене“. Когато простиш и ти олекне, Христос е дошъл.
(32/стр. 55)
Коя е причината човек да бъде някога мъдър, а някога – глупав? Когато попадне в ръцете на дявола, човек става глупав. Когато попадне в ръцете на Бога, той става мъдър. (27/стр. 143)
…Трябва да бъдем свободни и безстрашливи. У Бога няма страх. Ако вие сте страхливи, това не е от Бога, това е от дявола. Страхът е начало на греха в света… Докато страхът не е излязъл от вас, и да ви се каже Истината, вие ще я облечете пак в дрехата на страха. Щом облечете Истината в страха, тя се покваря. (23/лек. 29: стр. 13, 14)
…Дяволът… Той не е невежа, не е прост, той е първокласен философ, благодарение на което изопачава доброто в човека. Щом влезе в него, той разбърква ума, сърцето и волята му, вследствие на което човек вижда света наопаки. (43/стр. 24)
Когато живееш нечист и порочен живот, дяволът е вътре в тебе, Ангелът – отвън. Когато живееш чист и добър живот, Ангелът е вътре, дяволът – отвън. Дяволът трябва да бъде отвън! (51/стр. 120)
…Когато дяволът понякога ви застави да извършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Как приемате дяволът да ви целува? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго освен целувката на Ангела. Тъй щото при всяка добра мисъл, при всяко добро чувство или добра постъпка от страна на човека казваме, че някой Ангел го е целунал. А всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство или всяко лошо действие, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато казвам, че дяволът е целунал човека, той ще каже, че не го е видял. Може да не го е видял. Но е получил целувката му. Всяко престъпление се дължи на целувката на дявола. И всяко добро дело се дължи на целувката на Ангела. (10/стр. 100)
Зад всяка крива проява седи нещо дяволско.
(27/стр. 68)
Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства са все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. (28/стр. 144)
„Как да се справяме с недоволството си?“ Недоволството не е ваше. Дяволът е недоволен, а не човекът. Щом влезе в човека, дяволът му предава своето недоволство. Без да знае това, човек приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори защо Господ е направил нещата така, а не иначе; защо съществуват страданията в света и т.н. (28/стр. 226)
…Помнете, че обезсърчаването, недоволството, гневът, тъгата не са ваши. Те имат дяволски произход. Всички отрицателни прояви на човека са дяволски. Доброто, положителното в човека е на Христа. То има Божествен произход. Човек живее едновременно два живота: на дявола и на Христа. (28/стр. 262)
Преди всичко, дяволът не живее в този свят, в който хората живеят. Той живее извън човешкия свят и за да хване някого в мрежата си, нужни са му специални условия. Дяволът има особени куки, на които закачва хората и ги отнася в своя свят. На дяволските куки се закачват само ония хора, на които той може да влияе.
(28/стр. 328)
Внушенията на дявола
Мнозина казват, че не вярват в дявола, но въпреки това попадат в неговата примка. (69/стр. 145, 146)
Изучавайте себе си, за да различавате и най-тънките си прояви. Колко пъти дяволът майсторски ви нашепва неща, на които вие се поддавате! (52/стр. 202)
Съвременните хора се намират още под влиянието на дявола, който им внушил да не се занимават с Господа, да не Го търсят. Докато са живи, да си хапнат и пийнат. Един ден, като заминат за другия свят, тогава да мислят за Бога. (45/стр. 157)
Дяволът… Заблуждението е в света, той казва: „Вие с Господа не се занимавайте. Като умрете – тогава“.
(1/стр. 350)
Един млад момък… решил един ден да отиде на черква да се помоли на Господа. По пътя го срещнал дяволът и го запитал: „Синко, де отиваш?“. „Отивам на черква да се помоля на Господа.“ „Защо ще ходиш на черква между старите баби и дядовци? Нека те се молят. Там е за тях. Ти, като млад, иди на хорото да си поиграеш с момите, да знаеш защо си млад.“ Момъкът се върнал от пътя си и отишъл на хорото да си поиграе. Така минавали дните, докато остарял. Сега той взел тояжката си и тръгнал на черква. Пак го срещнал дяволът. „Де отиваш, дядо?“ „На черква да се помоля на Господа.“ „Я се остави от това желание. То не е за тебе. И без това Бог ще те приеме. Върни се у дома си да си починеш.“ И този път дядото послушал дявола и се върнал от пътя си. Това не е наука, не е убеждение. (2/стр. 84, 85)
...За да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можеш да се откупиш от Господа“. Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство, и той става пак голтак, и връща се. Започва работата проповедник да става. (9/стр. 381, 382)
…Дяволът. Когато иска да осуети плана на някой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживее, да използва младините си и т.н. За да спре човека от едно добро начинание, той може да му донесе вода от 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философ, докато го отклони от пътя му. (60/стр. 230)
…Ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си: „Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но от сега нататък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!“. Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпълниш?“. Ти ще си кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!“. (49/стр. 82, 83)
Някой казва: „Човек не може да не се поддаде на някаква слабост“… Дойде дяволът в него и му казва: „Без грехове не може“. Тази е дяволска мисъл. „Без пари не може.“ И тази е дяволска мисъл. (58/стр. 70)
Светът тук е една школа, едно училище на Земята. Място на всички дипломатически лъжи. Решиш ти да се молиш, дяволът дойде, казва: „Какво чакаш, сега не му е времето да се молиш. Не се моли, но направи нещо, че тогава да се молиш. Той, Господ, с твоите празни думи ли ще се занимава? Иди първо да направиш нещо добро“. Щом отидеш да направиш нещо добро, ти после не можеш да се молиш, изгубиш настроението.
(12/стр. 482)
Как ще ви проповядва дяволът? Като види, че работите, веднага ще каже: „Откажете се от тази работа, тя няма да ви донесе никакъв приход“. Ако сте женени, ще каже, че жена ви не ви обича, че обикнала друг мъж. Той пъхне един бръмбар в главата ви и си отива.
(22/стр. 291, 292)
…Някой път, като седя в събранието, наблюдавам какво става между вас. Гледам, двамина от вас говорят върху нещо, а друг се концентрирал, мисли за Бога. Виждам как дяволът се разхожда помежду вас и казва: „Слушай, ти размишляваш за Бога, а тия двамата те смущават. Я ги бутни, посмушкай ги малко!“. Ти се обърнеш към тях, смушкаш ги. Дяволът сега казва на тях: „Как се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете какво право има той да ви заповядва!“. И тия двамата се нахвърлят върху него. Става пререкание между всички. Едните говорят и другите говорят, но до никакво заключение не се дохожда… Ти трябва да оставиш тия двамата, нека си говорят зад гърба ти. Ти си свърши работата и нищо повече. (23/лек. 27: стр. 17, 18)
…Направиш една малка погрешка – видиш момичето на един богаташ, плеснеш го малко, закачиш го, но дойде бащата и за това пипане с ръката удари ти десет тояги… И след това десет дена наред трябва да ти турят компреси. Питам: Има ли смисъл да погладиш това момиче? Не го бутай. Задоволи се само с гледане, с усмивка, а се откажи да пипаш… Има такива процеси в душата. Дяволът ще те постави на такива изкушения, ще ти каже: „Бутни го“. И после три седмици наред ще има компреси. Няма някой от вас, който да не е налаган. (9/стр. 374)
Някой ти пошепнал: „Ти си много грешен“… Ти се обезсърчиш и казваш: „От мен нищо няма да стане“. Няма какво да обръщаш внимание на тия работи. Това са дубари**** на дявола. (9/стр. 490, 491)
Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена“ и т.н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. (27/стр. 143)
…Бог, Който е направил вашето тяло, е поставил в него триста милиарда душ да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядваш?“… Вие сте царе на Земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. Всеки от вас е цар на триста милиарда души, които ви служат и слушат гласа ви.
(12/стр. 343, 344)
Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Някога дяволът натоварил човека със своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. (17/стр. 125)
Когато мързелът хване богатия човек, той туря някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му или другаде някъде и казва: „Не видиш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. (4/стр. 91, 92)
Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него. (35/стр. 107, 108)
Сегашните хора търсят само физическия хляб, за него се бият, наскърбяват и огорчават. Дяволът използва това положение и казва: „Дръжте се само за хляба и за парите. Всичко превърнете на хляб и на пари. Който има хляб и пари, той е осигурен“. Това не е Истина. Преди да вади такива заключения, човек трябва да разбира смисъла на нещата и да знае, че не само с хляб може да живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога. (16/стр. 35)
Дяволът работи… във вашия ум. След като направиш много глупости, той казва: „Понеже не излезе умен, както ти казвах, затова пострада. Не трябваше само ти да крадеш, но трябваше и другите да накараш да крадат. Не трябваше само ти да убиваш, но трябваше другите да убиват и тях да турят в дранголника, а ти да минеш за праведен“. (23/лек. 28: стр. 29)
Методите на дявола
Веднъж запитали дявола как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден поради слабост към един от своите ученици той се навел близо до ухото му и пошепнал: „Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: „Не бързай, не е време сега“. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: „Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе“. Искат ли от някого пари назаем, аз му нашепвам: „Кажи, че нямаш“. В това време аз ги обирам: на тоя взимам парите, на оня – хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват“. (67/стр. 188, 189)
Ще кажете, че лошите мисли се дължат на дявола… Първата причина може да е дяволът, но той не е сам. Най-малко 40 – 50 души са в негова услуга. Той ги изпраща да изследват вярата, надеждата и любовта на човека да знае с какво ще се справя. После те изучават какво богатство има даден човек, де е скрито. И след като събере всички данни, тогава той пристъпва към работа. Като разбере, че богатството му е във вярата, ще направи всичко възможно да го обезвери. Ще го убеди да вярва в силата на парите. Щом повярва в парите, ще го качи на висок връх и оттам ще го събори. Ще отнеме богатството му и ще го изостави. (22/стр. 319, 320)
Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе… Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази. (28/стр. 268)
Когато срещне някой богат човек, дяволът започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щом спечели сърцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси.
(28/стр. 304)
…Дявола… Много ще те хвали… Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениален. Като тебе същество няма в света. Не съм виждал като тебе“. И след като си свърши своята работа, (ще) каже: „По-голям серсемин***** от тебе не съм виждал“. (34/стр. 230, 231)
„Как се познава кога работи дяволът?“ Той всякога започва добре и свършва зле. Като те срещне, ще те хвали, ще те ласкае, докато се хванеш на въдицата. После ще ти каже, че по-глупав човек от тебе няма, и ще те остави сам да се освобождаваш. Не се обезсърчавай, но не вярвай на този, който започва добре и свършва зле. Започни отново и знай, че който те хвали и който те кори, е един и същ. Обърни погледа си към Онзи, Който разбира добре живота. В Него е Добрият Дух. Той казва: „Добър си, но не постъпваш добре; даровит си, но не учиш. Започни отново да работиш и да учиш!“.
(22/стр. 320)
…Дяволът… Той внася отрицателни мисли в човека и го оставя да плаща, сам да се разправя. Човек плаща, а дяволът стои настрана и се смее. В това отношение той е неуязвим и безотговорен. (28/стр. 304)
Казвам: Много време трябва още, за да изучите тактиката на дявола, да видите какъв е герой – майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокласен актьор. Представя се като един светия със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една усмивка има! От една страна се усмихне като светия, а от друга страна си казва: „Да те хвана само аз!“. Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. (9/стр. 484)
Дяволът е учен, той е маг, философ. Като хване някого, той започва да го учи, предава му своето знание. Щом го направи свой ученик, туря го в обора си като особен екземпляр и го показва на приятелите си. Седиш в неговия обор вързан като кон и пъшкаш. „Защо попаднах в лапите на дявола?“ Защото търсеше щастие по лек път. (69/стр. 145)
Така… дяволът постъпва с човека. Първо го привлече към себе си, докато го хване. След това го туря на скара, опече го, извади каквото му е нужно, а непотребното изхвърля навън. (45/стр. 137)
Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка? Те я помамват със зърна, турени под корито… Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито, и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас“. Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. (13/стр. 11)
…Дявола… Ще те накара някой път да направиш нещо и ще ти каже: „Няма нищо, помъчи се. Направи на хората някоя църква, оттук-оттам вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обрал, няма нищо – ще направиш църква! Ще станат хората по-добри“. А пък щом направиш църква, той ще вдигне адвокати, съдии да те хванат и да те турят натясно. След това ще те озлоби и ще каже: „Не разбират хората каквото правиш“. Това са негови прийоми. (34/стр. 230, 231)
…Дявола… Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти (повече) да се скарат. И втория път, като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това. И като железаря ще те туря ту във водата, ту в огъня да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне. (34/стр. 294, 295)
…Дяволът… Той казва: „Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги правя, а ти ще ги носиш“… Та трябва да се пазите. (9/стр. 484)
Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му? Има нещо лошо, разбира се. Лошото седи в това, че той не носи сам страданията си, но ги поставя в чуждите гнезда да му ги мътят. (27/стр. 79)
Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма. Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти си голям поет, като тебе втори няма. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам: защо се ограничаваш с тези вярвания. Отпусни се малко, поживей по-нашироко да разбереш и да научиш още работи. Пък като дойдеш до хората, не мери точно, не преливай, можеш и малко ексик****** да продаваш. Поне един драм можеш да намалиш. Като си учен човек, можеш да оставиш този драм в касичката си“. Дяволът ги учи как да пишат своите любовни писма. Така дяволът учи хората, но утре, като ги хване, като одере кожата им и започнат да викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като тебе, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата“. (10/стр. 90, 91)
Както някои фотографи дебнат едно лице, без то да знае, да го фотографират и после да продават портрета му, така прави и дяволът. Дяволът не е нищо друго освен разумно същество, което изкушава и праведни, и грешни хора, кара ги да извършат някакво престъпление, да направят някаква погрешка. След това той дебне да улови момента на престъплението, да го фотографира със своя апарат. Тъй щото дяволът постоянно върви след хората и фотографира всичките им постъпки, добри или лоши. Като види своите постъпки, изнесени пред света, човек се чуди кой го е видял какво прави, кой е изнесъл постъпката му и започва да страда, да се мъчи. Той иска да купи тази фотографическа плоча, да я задържи за себе си, но дяволът не я дава. И затова човек се моли ту на дявола, ту на Господа да купи от тях плочите на своите престъпления. След големи молби най-после той успява да купи тия плочи. Той вече се успокоява, мисли, че никой няма да знае за неговите грешки и престъпления, че всичко вече е свършено. Не се минава много време, дяволът пак тръгва подир него, следи го и току-виж пак цъкне с апарата си. Това показва, че съзнанието на човека трябва да бъде будно, да мисли какво върши. Дяволът обича да фотографирва главно лошите постъпки на човека, понеже те са в негов интерес. Той постоянно го дебне и щом го намери в добро разположение, показва му една от плочите на неговите погрешки. Разположението на този човек веднага се помрачава и той казва: „Толкова добри дела съм направил, а защо все лошите изпъкват в ума ми?“. Дяволът се усмихва доволно и казва: „Мене лошото ми трябва, а не доброто“… Следователно човек трябва да бъде буден, да знае, че има някой, който от сутрин до вечер го следи какво прави и постоянно цъка с фотографията си. Който иска да не го фотографира дяволът, нека прави само добри дела. Дяволът не се интересува от доброто. (4/стр. 210, 211, 212)
Христос казва на хората да вдигнат одъра си и да се изправят. Дяволът обаче всякога работи с противоположни методи. Той съветва хората да лежат, да не стават от леглата си да не се простудят. Като види някой прав, той го бутне и го повали на земята. В това време той ще го обере и ще избяга. (16/стр. 277)
Който има опитността да е чувал съветите на дявола, той не може да не различава кога кой му говори. Възвишените същества говорят по съвсем друг начин от този на дявола. В думите им няма насилие, нито ограничаване, нито ласки или хвалби. Те даже и съвети не дават. Те следят постъпките на човека и тихо му нашепват: „Това не е добро, коригирай се“. (28/стр. 261)
Дяволът лъже, но не обича да го лъжат
Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може нещо да направи като Господа. Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава, гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата. (9/стр. 380)
Дяволът е баща на лъжата. Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: Лъжата не се прощава. (69/стр. 11)
Най-големият капитал на дявола е лъжата. Той е майстор в лъжата. Така може да те излъже, че с години не си свободен от неговата лъжа. (22/стр. 287, 288)
Дяволът… Той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи и не можеш вече ни излъга“.
(15/стр. 27)
Не ходете да се занимавате с това какво нещо е дяволът. Като го срещнете, поздравете го, но ако мислите, че ще го надхитрите, не ще успеете… Той не е от тези, които могат да се лъжат. Ако речеш да го лъжеш, той ще каже: „Аз съм баща на лъжите. Лъжите са мои. На мен истината ще кажеш. А каквото аз ти дам, ти ще го носиш. Ти ще бъдеш… глашатай“. (9/стр. 486)
…Ако лъжата има съдържание в себе си, то онзи, който я е създал, трябваше да обича своето произведение. Но когато дяволът е създал лъжата, научил едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволът му казал: „Аз те научих да лъжеш другите, а не мене. На мен ще говориш истината“.
(21/стр. 266)
Да ви кажа истината: Дяволът не обича да го лъжат. Той сам лъже, но не обича да го лъжат. Един голям дявол, тарторът, изпратил едно малко дяволче в света да изучи лъжата. Като се върнало при тартора, то казало: „Обърках целия свят“. „Кажи ми истината!“ „Научих хората да правят зло.“ „Слушай, лъжата е за мене, аз си служа с нея, а ти ще ми говориш истината.“
Казвам: Когато човек задържа лъжата за себе си, а иска другите да му говорят истината, това показва, че дяволчето живее в него. Когато човек допуща да го лъжат, а той говори истината, това показва, че Бог живее в него. (2/стр. 193)
Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш. (9/стр. 39)
Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: когато говоря на себе си, никога не лъжа. (8/лек. 20: стр. 8)
Добрата страна на дявола
Като не разбират разумните закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. (76/стр. 92)
Някога гледам дявола и го намирам, че и той има добра черта: много е постоянен. Никога не се обезсърчава. На нещо не му върви по един начин, употребява втори метод, трети и прочее. Сто пъти той ще дойде и ще се опита да постигне. Като не може да те излъже с пари, той ще избере друг някой метод. И какви ли не методи няма! И ще дойде да пристъпва от много далеч. Аз искам да ви говоря за добрата страна на дявола. Бъдете така постоянни, както той е постоянен. Не пада духом. Че са го нахукали, че говорят нещо за него, той не иска да знае. Дълбочина има. Та казвам, от дявола трябва да извадите една хубава черта. Той не спи – когато хората спят, той работи. (20/стр. 457)
…Дявола. Той си върши много добре работата. Аз му харесвам една черта: много е прилежен; няма същество, по-прилежно от него. Ако го изпъдиш от вратата, той влиза през комина. Ако го изпъдиш от комина, той ще влезе през някоя малка дупчица. Сто пъти да го изпъдиш, пак ще дойде. (34/стр. 230, 231)
Дяволът… Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи – от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърчава. (28/стр. 168, 169)
Дяволът… Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив и не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него…“. (15/стр. 27)
Дяволът има една добра черта – той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: „Аз лъжа, никога не говоря истината“. Той остава верен на лъжата. В това отношение човек е неиздържано същество: някога говори истината, някога скрива истината. Дяволът казва за човека, че и Бог не знае де е, защото някога си служи с истината, а някога – с лъжата. Оня, който си служи и с двете, казва: „В тоя свят не може без истина, но не може и без лъжа; не може без добро, но не може и без зло“. Обаче Христос казва: „На двама господари не можеш да служиш едновременно“. (19/стр. 78)
…Дяволът… Може да кажем, че е законник. Според всичките закони живее. Най-изправно по закона живее дяволът. Досега никой не може да го отрече. Да е направил някое престъпление, …никой досега не го е изобличил. Затова властта му не пада. За да падне властта му, той трябва да се уличи да е направил престъпление. Ако вие сте недоволни от дявола, дайте заявление, защото трябва факти да кажете. А не само, че той е лош.
(10/стр. 537, 538)
Аз разглеждам дявола в съвсем друг смисъл. Той е същество, което работи според законите на природата. Той спазва точно законите на природата. Той е толкова умен, че каквото и да прави, не могат да го хванат в никаква погрешка. Единствената погрешка, в която са го хванали досега, е тази с осъждането на Христа. И затова, когато Христос слезе в ада, дяволът предвиждаше, че тук ще го уловят, и каза: „Защо ми доведохте този тука?“. (10/стр. 90)
Не се плашете от дявола
И тъй, баща на лъжата, това е най-слабият, а Баща на Истината, това е най-силният. (8/лек. 35: стр. 6)
Казват: „Пазете се от дявола“. Не, дяволът трябва да се пази от нас! Щом ти трябва да се пазиш от дявола, ти си страхлив. А пък щом дяволът трябва да се пази от тебе, той е слаб. (34/стр. 230)
„Страшно нещо е дяволът.“ Страшен е за онези, които не знаят как да се справят. Най-слабото същество в света е дяволът. Въпреки това всеки се страхува от него и бяга. Като му тропнеш с крак, той бяга.
(22/стр. 287)
…Ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. (30/лек. 8: стр. 9)
Бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им, и да престанат да се интересуват от дявола… Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. За себе си казвам: Аз не се плаша от относителната реалност на нещата. (19/стр. 170)
Явил се един разбойник с един книжен нож при един богат и казва му богатият: „Не ме убивай!“. А той държи един нож, от книга направен. И когато разбойникът си отишъл, богатият казва: „Щеше да ме убие“. Казват му: „Това беше един книжен нож“. „Тъй ли? – казва. – Аз да знаех, щях да го утрепя.“
Та и аз ви казвам сега: Онзи нож, с който ви плаши дяволът постоянно, той е от книга. (9/стр. 458)
Като дойде дяволът, какво ще му правиш?... Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание, да се не уплашиш. (9/стр. 35)
Покрай блатото минавал един певец. Чул той силното крякане на жабите и си казал: „Само един камък да хвърля във водата и ще разваля концерта им“. Често и вие се събирате, молите се, пеете и мислите, че като вас певци няма. Мине край вас един дявол, хвърли камък, вие затихнете и хайде във водата! Какво страшно има в камъка?… Как се спасяват хората? Когато дяволът хвърли камък върху тях, те го взимат, турят го настрана и продължават да си пеят. Най-после дяволът казва: „Заболя ме ръката да хвърлям камъни…“. (3/стр. 201)
Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял… Никой не може да отдели човека от неговия Създател. (63/стр. 49)
Вие сте по-силни от дявола
Ние сме по-силни от дявола. Това го имайте предвид! Само че дяволът някъде е по` майстор: той е майстор в лъжите. Като дойде, образува един долап******* както паяка, който хваща някоя муха. Но с хитрина, не със сила. (34/стр. 230)
И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани.
(15/стр. 146)
Какъв смисъл има животът, ако през целия живот само ту стомахът те боли, ту гърдите те болят, ту мозъкът боледува? Все нещо е вързано: ръцете ти са вързани, краката ти са вързани. Какъв смисъл има? Като дойде дяволът да ти върже краката, да можеш с ума си да се развържеш. (1/стр. 84)
Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се поддавате на външни влияния. И дяволът мрази страхливите хора. Пред смелите и безстрашните той отстъпва, вижда, че те имат Добродетели в себе си. (28/стр. 304)
Трябва да надвиете дявола
Каквото и да прави, човек трябва да се бори с дявола. Той е голям майстор в борбата. (43/стр. 47)
Казвате: „Малко политика е нужна“. Никаква политика! Политиката е за слабохарактерните хора. Силните хора отварят пътя си сами като борци… Щом при тебе дойде злото, т.е. дяволът, ти ще се бориш с него като юнак, ще гледаш да го повалиш на земята. Ако той те повали, за тебе ще бъде лошо – ще те тъпче на общо основание. (50/стр. 75)
Борили ли сте се с дявола да знаете как се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогите само на един дявол, за да внушите страх на всички дяволи. Те ще кажат: „Не закачайте този човек, той е силен, ще изкърти рогите на всинца ни“. (50/стр. 75)
Казвам: Такъв трябва да бъде ученикът! Той трябва да се отличава със смелост и решителност, да устоява на вътрешната борба, която става в него. Като дойде дяволът при него, той трябва да го хване за рогите и да го повали на земята. (50/стр. 75)
Като види дявола, малодушният ученик веднага капитулира и започва да се моли, но дяволът не отстъпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щом дойде дяволът, ученикът трябва да го хване за рогата и да му каже: „Слушай, ти трябва да знаеш, че пред тебе седи окултен ученик, който разбира законите като тебе. Ти ще се подчиниш в Името на Бога, защото Той е по-силен от тебе“. (50/стр. 75)
Мнозина се страхуват от дявола. Не, ще влезеш в борба с него: ти отгоре, той отдолу; той върху тебе, ти върху него, докато ти излезеш отгоре. Той ти счупи ребрата, а ти – рогата му, че като излезе дяволът, да каже: „Аз му счупих ребрата, но ми отидоха рогата!“. Две ребра може да ти се счупят, нищо няма от това. А да счупиш рогата – това показва човек с характер. Герой е този, който е готов да се бори. (3/стр. 83)
Като се борим с дявола – дойде дяволът, че те мами за нещо. Ако той те надвие, ти плащаш борчовете; ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете. Та казвам, всички вие, които сте сиромаси, кой плаща: дяволът ли плаща, или вие? Според мене всичките хора са станали сиромаси, които дяволът ги натиснал в живота – те плащат дългове. Всичките, които са богати, са натиснали дявола. (1/стр. 396)
Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка – с дявола. И вълците имат право да ходят по света, да упражняват своите зъби, но и ние имаме право да употребим срещу тях своя ум и своята воля. Те имат право да ядат, но и ние имаме право да им извадим зъбите; те имат право да упражняват своите нокти, но и ние имаме право да им ги изрежем. Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следующата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре. (15/стр. 146)
Смъртта не е нищо друго освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: „Победих и отново живея! Сам извоювах свободата си“. (5/стр. 99)
Как да се справите с дявола?
Как ще се освободиш от дявола? Трябва да му кажеш: „Вземи си стоката, повече не я искам, не искам и парите . Отказвам се от твоята стока. Ако искаш обезщетение, и това ще платя. Аз започвам да работя отново“. Платете всички полици на дявола. Скъсайте всички договори и повече не се свързвайте с него. Вие трябва да постъпите с него честно, без никаква лъжа. И дяволът обича истината. (55/стр. 222)
Вие знаете вече, че нямате никакви полици и дългове към дявола. Като дойде дяволът, ще види, че няма какво да ви вземе. Обаче от време на време той пак ще ви обикаля и ще ви предлага нова стока. Ще му кажете: „Благодаря, аз ликвидирах вече с тая търговия, не съм способен за нея“. (55/стр. 223)
Едно е важно: или да прогоните дявола, или да го заставите да ви се подчинява, да го направите слуга.
(52/стр. 86)
Дяволът е свободен да мисли и да разбира, както иска, за това вие не сте отговорни. Вашата отговорност се отнася до самите вас. Когато дяволът дойде при вас да ви изкушава, вие ще му кажете: „Махни се, Сатана, оттук. Аз мисля, както Бог мисли, и върша Неговата Воля“. (43/стр. 24)
Сега аз се радвам, че изкарахме дявола навън. Сега искам и вие да го изкарате навън. Да кажете на този дявол да си върви. Ще му кажете: „Или ще си вървиш, или ще ме слушаш каквото ти казвам. Няма две мнения!“. Досега дяволът ви е заповядвал осем хиляди години и вие сте му служили. Сега той ще ни служи. Осем хиляди години са достатъчни; каквото ни е казал, сме го правили. Няма някоя погрешка, която да ни е казал и ние да не сме я направили. Сега, каквото ние кажем, той ще ни слуша. Той ще каже, че е ангел, че има благородство. И ние сме благородни. Той е излязъл от Бога и ние сме излезли от Бога. Той трябва да се подчинява на Бога. Сега той се учи на подчинение. (39/стр. 177)
Искам всеки един от вас да заповядва на дявола. Да му кажете в себе си: „Ще слушаш!“. Няма да го изпъждате, но ще го турите на работа. И каквото му кажете, да го изпълни. Той, като се убеди, че може да му заповядвате, отличен слуга е. Той е и отличен господар, но и отличен слуга е. (39/стр. 178)
…Впрегнете дявола на работа. Кажете му, че той има право на гост само три дена. На четвъртия трябва да отиде на работа. (41/стр. 136)
Като разберете един ден, че дяволът ви е създал всички нещастия, вие се връщате пак към старата философия и казвате: „Защо стана така?“… За подобни случаи турците казват: „Или си отваряй очите, или ще ти ги отворят“. С други думи казано: или разбирай как стават нещата, или ще те накарат да разбереш. (43/стр. 48)
С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. (15/стр. 28)
Мисъл трябва да има у човека. Докато мислиш, ти не можеш да се обезсърчиш. Мисълта е Божествена сила. Всички дяволи могат да се съберат около тебе, но само като ги погледнеш и започнеш да мислиш, ти ще ги разгониш. Те ще се увият около тебе със своята мисъл, но твоята мисъл ще може да ги прогони. (10/стр. 56, 57)
Доброто, това са снаряди, те са най-силните снаряди… Сега вие се плашите от дявола. Защо не му пратите един снаряд? (1/стр. 100)
Като дойде Любовта, дявола го е страх от Любовта. Той при всички положения е много смел, но когато дойде Любовта, треперят му гащите. (20/стр. 369)
Любовта е абсолютно неизвестна област за дявола. По отношение на Любовта той е първокласен невежа.
(28/стр. 261)
Казвам: В каквото положение да се намираш, пей! Само така ще се освободиш от дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата. (52/стр. 67)
Едно трябва да знаете: каквото и да ви говори дяволът, каквито съвети и да ви дава, не го слушайте… Бъдете будни да различавате неговите думи, защото той ще ви говори и от вън, и от вътре. От вас зависи да му дадете прием в себе си или не. Ако не го пуснете да влезе във вас, той ще седи отвън, ще обикаля и нищо няма да чуе и да разбере. Услужите ли му с вашите слушалки, той може да чува и разбира. Иначе не му е позволено. Невидимият свят държи отговорен всеки човек, който е дал слушалките си в услуга на дявола. (28/стр. 262, 263)
…Дяволът… Ако намери най-малката ви слабост, той ще ви използва. Намери ли най-малката дупчица у вас, той ще почне да ви проповядва. Ако нямате никаква слабост, той ще ви слуша. (22/стр. 291)
„Ами аз тъкмо се моля, дойде ми някоя дяволска мисъл и се отклоня.“ Ами че злото е там! Не, ти ще се молиш, а той нека те бодва. Ти се молиш, а дяволът дошъл, казва: „Твоята молитва не се хваща“. Ти ще стоиш без внимание към него. Щом си махнеш ръката, като да го отстраниш, значи ти си му обърнал внимание. Той веднага забелязва това движение и си казва: „Този ученик ми обръща внимание“. (8/стр. 17, 18)
…Дявола… Той дойде и ти нашепва нещо. Ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. (8/стр. 18)
…Числото 16 – изхвърляне на дявола, т.е. на злото, вън от ума на човека. Сборът от цифрите му дава числото 7, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола от ума си, човек трябва да вложи в себе си двата принципа – мъжкия и женския – и да направи връзка с Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всякога ще бъде изкушаван в будното си състояние или насън. (27/стр. 121)
В Малкотърновско умира някой си богат българин, чорбаджия. Той оставил само едно голямо здание, в което заровил парите си. Но умрелият така се привързал към къщата си, че който влизал в нея, изпитвал голям страх; който влизал в къщата, той умирал – умрелият го душил. Във време на Севастополската война, когато англичани и французи дошли да се бият с русите, минал през това село един полк французи. Като културни хора, те искали да вземат най-хубавата къща в селото. Искали да настанят офицери в тази къща, но ги предупредили, че ако влязат в тази къща на чорбаджията, може да се случи нещо с някой от войниците или офицерите, да бъдат удушени... Селяните казали: „Тази къща е много хубава, но е чумава. Дух има в нея, който души хората“. Французите се уплашили, но един от тях казал: „Аз ще отида“. Той бил окултист, разбирал законите. Влязъл в къщата и наредил двадесет и четири свещи в кръг, по една свещ на час. И в себе си държал една свещ запалена. Влязъл вътре в колелото между свещите. По едно време се чука на вратата. Той казал: „Влез“. Онзи от вън му казал: „Излез“. Но като не се разбрали французинът и българинът, последният казал най-после: „Ако не искаш да излезеш, аз ще вляза“. И отваря вратата, влиза вътре и започва да гаси свещите една по една наоколо. Французинът седи със свещта вътре и ги пали. Българинът гаси свещта, половината от тях изгасил, а французинът отива и започва една по една да ги пали. Вървят и двамата и обикалят кръга. Колко пъти са обиколили, не се знае. И най-после, като пропял петелът, българинът си заминал.
Казвам, какъв е изводът от това? Той е следният: вие сте сега в един чумав свят, но запалете двадесет и четири свещи около себе си и като дойде дяволът, той ще хлопа и ще му кажете: „Влез“. Дяволът ще ви каже: „Излез“. Той влиза и започва да гаси свещите, ти ги палиш и като пропеят петлите, дяволът ще си замине. Този закон е верен: за да те сплете дяволът с една лоша мисъл, той трябва да изгаси свещите ти. Той ще дойде и ще изгаси едно хубаво твое чувство или една хубава твоя мисъл. Ти ги пали. Два-три часа ще бъде така и като пропеят петлите, той ще си отиде. От там насетне и този българин се уплашил вече и не ходил в къщата. Като видял, че в тази къща има двадесет и четири свещи и че те се запалват от само себе си, дяволът се убеждава, че свещите в човека не могат да се изгасят. Затова той ще седи отвън. Изводът сега: никога не изгасвайте своите Свещени мисли, никога и на никого не позволявайте да ви ги гаси. (20/стр. 167, 168)
…Христа… Той беше поставен на кръста, дето Сатаната Му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще седиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите Си към Бога и каза: „Господи, защо си Ме оставил?“. Обаче веднага след това погледна към Сатаната и каза: „Сега Аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво Аз мога да направя“. И наистина Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи… Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава Сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?“. Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“. (4/стр. 81, 82)
Учителя: Никой дявол не може
да ме излъже
Никой дявол не може да ме излъже и съблазни. Аз познавам намеренията му. (51/стр. 109)
Дяволът минава за светия, когато иде при мене. Той казва, че е вегетарианец, че обича да се моли, но аз го изненадвам. Намеря го вечер с шиш в ръка. Скрил се някъде вечер и пече агне, маже кебапа си. Казвам му: „Добър вечер! Доста хубава е тази храна“. (9/стр. 366, 367)
Ще кажете, че и дяволът има власт. Не, дяволът няма никаква власт над вас. Той е хитър, голям дипломат. Като дойде при мене, той започва да ме хвали. Казва: „Много добре проповядваш, всички са доволни от тебе“. „Само един не е доволен – това си ти. Много естествено, не е в твой интерес хората да вярват в Бога и да Го обичат.“ Продължаваме разговора. Дяволът казва: „Като те гледам, намирам, че не си като другите хора. Каква походка имаш! Нещо особено има в нея“. „Ако е за походка, твоята е още по-хубава. Величествена е твоята походка; царско, владетелско нещо има в нея. Като погледнеш нагоре, минаваш за светия. В това отношение аз съм доста прост, не мога да те постигна.“ Така се разговаряме с дявола и се разделяме приятелски. Той намира, че съм наивен, искрен, и ми казва: „Докато имаш този ум, много ще страдаш“. (22/стр. 67, 68)
Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол!“. Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф********, казвам: „Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа“. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник – и той ми скрои друг кюляф!“. Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: „По-умен е от мене“; пък ако аз му скроя кюляф (и) моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш“. (9/стр. 36)
…Дяволът… Някой път иде той и аз му казвам: „Ти си голям герой. Ти много лъжи можеш да носиш. Много добър си. Голям пехливанин си. На един километър можеш да носиш 100 кила на гърба си“. Казвам му още: „За някои работи си много страхлив, табансъз си много“. Той си вдига рамената. Хващам го на болното място. Той не може да носи една Истина, защото, като дойде Истината, краката му треперят. Грехове, големи колкото цялата Земя, може да ги носи, а един килограм Истина като се тури на гърба му, той целият трепери.
Като дойде дяволът, турете му един грам Истина на гърба му, за да се освободите от него. Защо му се молите? Той не си заминава тогава. Турете му на гърба един грам Истина и да го няма вече. (9/стр. 491)
Бъдете с Господа, а не с дявола!
Ако сте ученици на старото учение, вие сте с дявола; ако сте ученици на Новото Учение, с Господа сте. Новото Учение е Любов. Новото Учение е Мъдрост. Новото Учение е Истина. (5/стр. 100, 101)
Аз не ви упреквам, но като погледна лицето на някого, чета колко пъти е бил в съдружие с дявола и колко пъти е бил в съдружие с Бога, колко пъти е бил слуга на дявола и колко пъти – слуга на Бога. И когато се оплакваш от господаря си, казвам: Лош е твоят господар, защото е дявол. Ако е добър господарят ти, Той е Бог. Питаш: „Защо някога съм добър, а някога – лош?“. При добрия господар ти си добър слуга, при лошия господар ти си лош слуга. Какъвто е господарят, такъв ще бъде и слугата. (54/стр. 44)
Единственият човек, който ви спъва, то сте вие. Или другояче казано: вие имате двама любовници. Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. (9/стр. 37)
Ако вие се влюбите в дявола и се ожените за него, мислите ли, че ще бъдете щастливи?... Не се жени за дявола. За кого трябва да се жениш? Ожени се за онзи, който те люби, който те обича, но никога – за онзи, който не те обича… Сериозна работа е женитбата. Женитбата е един акт. То е едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек ще учи четири неща: ще се научи да люби Господа с ума си. Ще се научи да люби Господа със сърцето си. Ще се научи да люби Господа с всичката си душа и с всичката си сила. Четири неща – като ги завършим, ще завършим своето развитие. (39/стр. 120)
Съзнанието на човека трябва да е будно, той трябва да живее в Бога… Ние се стремим да се освободим от влиянието на дявола. Дяволът влияе на всички хора. Като се върти около тях, той се опитва да им влияе.
(9/стр. 418)
Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек. Друг човек, който греши много, но кае се, изповядва се пред Бога и се изправя – и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. (30/лек. 3: стр. 40, 41)