Доброто и злото са материали и трябва да знаеш да ги преплиташ. За да си учен човек, трябва да познаваш Доброто и злото. Трябва да знаеш как да ги преплетеш тези материали. Инак няма да ги туриш на работа и няма да може да се ползваш от Доброто и злото.

(14/стр. 237)

Злото смразява, а Доброто разтопява. Злото и Доброто, съединени в едно – чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото; дето трябва – повече топлина, дето трябва – повече студ. Дето трябва – Доброто, дето трябва – злото; ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те – чрез тебе. Ако ги оставиш те да работят чрез тебе, животът ти ще се обърне с главата надолу. (10/стр. 191)

Злото в света е потребно

Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потребност вътре в света. (8/лек. 1: стр. 14)

Факт е, че злото и Доброто съществуват. …Тези две сили са станали причина човек да съществува, т.е. да се прояви. Ако злото изчезне, човек не може да се прояви; ако Доброто изчезне, човек пак не може да се прояви. Следователно злото и Доброто съществуват, за да се прояви човек. (65/стр. 131)

Ако нямаше зло и ако нямаше Добро, и свобода нямаше да съществува. Ако съществуваше само Добро, свобода нямаше да съществува. И ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват и Добро, и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор. Всеки човек е освободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения Доброто или злото. Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях – от него зависи. (10/стр. 362)

Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото?“. Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в Битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е Доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни.

(12/стр. 614)

Питам: Коя е причината за съществуването на злото в света? Що е злото? Злото е спирачка в живота. Когато човек се намира пред голям наклон, Господ му туря спирачка, за да не падне. В такъв случай злото е особен род търкане, което предпазва човека от падане. Това е философията за злото, с която всички съвременни хора трябва да се справят. (31/стр. 52, 53)

Мнозина питат защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на пръв план. Употреби ли човек насилие някъде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човек научава урока си и знае вече... как да живее.

(38/стр. 248, 249)

Питате: „Защо е злото?“. Да се изправите. (39/стр. 135)

Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго… Злото само по себе си е полезно. (12/стр. 636, 637)

Природата работи по два начина: с метода на Доброто и с метода на злото. И двата метода са живи. Злото е добър метод за разбиране на живота. (24/стр. 103)

Тия две сили, зло и Добро, са творчески. Те вървят в две противоположни посоки… Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаване на известни форми. Без Добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създават от злото, а клонищата се създават от Доброто. Значи, едната сила работи в по-гъстата материя, а другата – в по-рядката.

(23/лек. 28: стр. 4, 5)

Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и Доброто. Туй го запомнете! В онова Дърво, дето се представя – Дървото на познание Добро и зло, в него се крие философията. (8/лек. 1: стр. 7)

Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той. И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво Добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си – и Доброто, и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще. (8/лек. 1: стр. 26)

Злото в света седи като един усилвател, който усилва. За да усили човек своята Добродетел, той трябва да мине през царството на злото… Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето Добро, трябва да минеш през царството на злото. (12/стр. 610)

Сега вие ще кажете: „Не може ли без зло в света?“. Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но най-първото нещо: като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава от едно голямо зло, защото, ако тия вещества не могат да се трансформират…, те биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. (8/лек. 1: стр. 8)

И като ученици на тази окултна Школа ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потреба на живота. И ако някое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бъдете индиферентни, но постоянно превръщайте отрицателните сили в положителни! (8/лек. 1: стр. 20)

Ако аз бих ви изсвирил една чисто окултна песен, този салон щеше да хвръкне. Знаете ли това? Следователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме известни дисонанси, за да пазят равновесие. Тъй и в човешкия живот – дисонансите, които имате, са необходими. Злото например от музикално гледище, то е един дисонанс вътре в живота. Ако няма този дисонанс, вашият организъм ще хвръкне. За да ви спънат, туря се този дисонанс. Следователно от музикално гледище дисонансът е потребен и след него веднага ще дойде една хармония. (8/лек. 3: стр. 7)

Не бутайте злото

Кое е това Дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да ядат от него? Това Дърво е Дървото на злото. Къде се намира това Дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това Дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това Дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до Дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте Дървото на злото, което е вътре във вас! (35/стр. 61)

Не освобождавай злото, затворено в тебе. Нека стои на мястото си. Ако го освободиш, първо тебе ще нападне. За да се справиш със злото, трябва да мислиш.

(54/стр. 114)

…Българите казват: „Да спи зло под камък!“. И наистина злото в човека трябва да спи! В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, те не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: Не искай повече, отколкото ти е нужно! Използвай само ония условия, които моментът носи! (18/стр. 7)

…Човек трябва да бъде внимателен да не предизвиква злото нито в себе си, нито в окръжаващите. Стремете се всякога да предизвиквате Доброто в себе си и в своите ближни. (81/стр. 219, 220)

Не говорете за злото

Злото е нещо вътрешно. И какво е само по себе си? Никой никога не го обяснява. Когато са попитали един от най-учените в Египет за злото, той само си стиснал устата. (9/стр. 312)

Когато попитали един от Великите Посветени на Египет за злото, той само си стиснал устните, не си дал мнението. Ние, съвременните културни хора, веднага си даваме мнението, че злото не е намясто. Щом като кажеш, че не е намясто, хванат те, казват: „Кой ти дал право да се произнасяш?“. И ти от там насетне бял ден не може да видиш. Започват всички негови агенти да идват отгоре – лоши мисли, лоши желания, лоши постъпки – и всичко това стане една каша. (1/стр. 216, 217)

…Съвременните хора искат да знаят какво нещо е злото, как е произлязло и т.н. Дойде ли въпрос до злото, ще стиснете устата си… и нито дума повече. Що се отнася до същината на злото, до неговата първопричина, ще мълчите. Вие разбирате злото, но не в неговата същина… (17/стр. 128)

…Когато говорите добре или зле за някой човек, вие подхранвате злото и Доброто както в самия човек, така и в себе си… Тъй щото, като знаете това, не трябва да говорите за злото, за да не го подхранвате. (17/стр. 186)

Не търсете обяснение за злото

Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят, и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. (9/стр. 313)

Злото е нещо необяснимо, но въпреки това съществува в света. Злото се проявява, когато остане свободно. Само по себе си злото не е зло. Злото е зло в сравнение с Доброто. И Доброто е Добро в сравнение със злото. Доброто само по себе си не е Добро. То е Добро по отношение на злото. И злото е зло по отношение на Доброто. Обаче двете, отделно взети, нито злото е зло, нито Доброто е Добро. Как ще разберете това? То е философски въпрос. (12/стр. 661)

Вие нямаше да разберете живота, ако освен Доброто и злото не беше допуснато в света. Без злото светът щеше да бъде наполовина отворен за вас. Както да се обяснява съществуването на злото, този въпрос все остава неразрешен. (35/стр. 200)

Злото не е определено само за вас, то съществува независимо (от) всичко друго, но защо съществува, никой не знае. Няма философ или учен, който да е обяснил причините за съществуването на злото. Досега са дадени хиляди обяснения от старите и от новите времена, но нито едно от тях не е самата Истина. (65/стр. 131)

Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и Доброто. Хората могат да си съставят теории колкото искат, но тези теории още не представят Истината. (50/стр. 127)

Не се борете със злото

Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го съдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. (38/стр. 307)

Срещнете ли злото, поздравете го, без да се разговаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с която могат да се борят само велики напреднали същества.

(38/стр. 308, 309)

…Не се месете в задачата на злото, което действа по свой собствен план. Не се стремете да изкорените злото от себе си преждевременно. Направите ли такъв опит, вие ще си причините още по-голямо зло от това, с което се борите… Не се борете със злото, нито търсете причината за него. (35/стр. 224)

Казвам: Не се занимавайте със злото в себе си. Не го пъдете. Не е ваша работа да се борите с него. Само Любовта може да се бори със злото. Само Мъдростта може да се бори със злото. Само Истината може да се бори със злото. (86/стр. 49)

Христос казва: „Не противи се на злото!“. Това значи: не противи се на стария Адам, който живее в тебе! Това е една от великите тайни на живота. Започне ли старият Адам да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го какво ви говори, но по неговия път не вървете. Затова е казано в Писанието: „Побеждавайте злото чрез Доброто!“. (57/стр. 87)

Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа, когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. (12/стр. 549)

Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое Възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, Възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав… Натъкнеш ли се на злото, дай път на Доброто в себе си. Само силите на Доброто са в състояние да се справят със злото. (27/стр. 256, 257)

…Ти не питай защо злото е в света, но попитай защо злото е вътре в тебе. Щом се запиташ, постарай се тогава туй зло по някакъв начин да го измениш. Злото от себе си ти не можеш да го изхвърлиш навън. Но да се спреш. Злото е един противник умен, силен и с когото ако речеш да се бориш, ще видиш, че не е така лесно. Може да кажеш: „Излез си“… Злото ще каже: „Че и аз имам право да живея, както и ти“. (9/стр. 309)

Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? „Ще убия змията.“ Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата ти се развиваш и ставаш истински човек. (69/стр. 287)

Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете със злото. Искате ли да се борите със злото, турете Доброто в средата: вие застанете от дясната страна, Доброто – в средата, а злото – на лявата страна. …Доброто трябва да стои всякога в средата между човека и злото. И тогава всички енергии, които излизат от злото, преди да дойдат до човека, ще минат през Доброто, а Доброто знае как да се справя с тях. (37/стр. 204)

…Не се борете със злото! Всеки, който се бори със злото, му предава сила. Всичката философия в окултната наука седи в това, че когато искаш да премахнеш една негативна мисъл, ще я усилиш повече. „Ами какво да правя?“ Прави Добро, остави злото, не се меси в неговата работа, не се стреми да го събориш! Всеки, който се бори със злото, усилва го. Правете Добро постоянно!

(30/лек. 18: стр. 11, 12)

Не можеш да хванеш лошата мисъл с пръстите си, както железарят не може да хване нагорещеното желязо с ръката си. Маша е нужно за това. То е Добрата мисъл. Не можеш да се бориш със злото. Някои хора се борят със злото, но скъпо плащат. Не се борете със злото. Ако това се налага, постави Доброто срещу него. За да се бориш с омразата, трябва да противопоставиш Любовта. На неправдата трябва да противопоставиш Правдата. (2/стр. 50, 51)

Сега не искам да остане в ума ви мисълта, че човек трябва да се плаши от злото. Не. Не се бор със злото! Разумното е това. Едно малко 5-годишно дете не трябва да се бори с един юнак 25-годишен, който се е упражнявал на всичкото изкуство. Да излезе това, малкото дете на арената, да се намаже с масло, смешно е това. Той ще го хване, ще го изхвърли от арената. Злото казва: „С дечурлига не се боря. Юнак да дойде“. Никога няма да турят едно дете да се бори с един голям юнак. И по някой път вие ставате смешни, когато искате да се борите със злото. Смешни сте. Една грамадна сила е то. Отстъпете място на големите юнаци да се борят с него. (9/стр. 313)

Сега някой казва: „Не трябва ли да се борим със злото?“. Какво ще се бориш със злото? Представете си една модерна армия от 100 000 добре обучени войници с картечници, въздушни газове, тежка артилерия и какво ли не още, а ти, един прост войник, с една кремъклия пушка, турил си я на рамо и си излязъл да се бориш със 100 000 войници. Те ще те пометат така в един час отгоре и земята ще разровят отгоре! Какво ще правиш? Хич не трябва да се бориш. Вземи си кремъклията пушка и да те няма там, ако си умен човек. Ще кажеш: „Аз ще ида да воювам“. Никакво воюване! Остави тия хора, с тях можеш да работиш и другояче. (9/стр. 312)

Аз сега ви представям само онази външна страна, че злото е нещо силно. Слабият няма какво да се бори със злото. Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си; ако не се бориш със злото, за тебе ще бъде добре. Защото предназначението на човека е не да се бори със злото в света. Бор се с греха, а не със злото! Не оставяй злото да ти стане господар. Щом се бориш, то ще ти стане господар; ти с него не се бори. Познавай злото, без да се запознаваш с него. Аз правя една разлика: познавай злото, без да се познаваш с него. (9/стр. 313)

Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от Земята. Ако се борим със злото, легнеш някоя вечер и сутринта няма да те намерят никъде. (9/стр. 313)

В средните векове един виден английски учен се заел с изучаването на Доброто и злото с желание да се бори със злото, но изчезнал. И досега още ясновидци и окултисти го търсят, искат да разберат в кой свят е попаднал, но никъде не могат да го намерят. (24/стр. 189)

Христос, като дошъл до злото, казва: „Не противи се злому“. Защо? Не противи се. Мини, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си навлечеш беля на главата. И всички сега сте герои, които се борите със злото. Съвременните нещастни герои са, които се борят със злото. Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото. Защото предназначението на човека е да работи с Доброто. Нищо повече. Влезте в Доброто! Ако дойде за борба, тури Доброто да се бори със злото! (9/стр. 312)

…Не се бори със злото. Който се е опитал да се бори със злото, той сам е подписал присъдата си. Никой човек досега не е победил злото. Единствената сила, която може да победи злото, е Божията Любов. (37/стр. 259)

На човека е определено да върви
в пътя на Доброто

Когото срещнете, всички роптаят против Господа защо е допуснал злото в света. Те са прави в едно отношение, а именно: Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се защо е допуснато злото. Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на Доброто. Кой го тури в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес поради непослушанието си човек се отклонява от пътя на Доброто и отива в пътя на злото. Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. (27/стр. 258)

Значи, времето е дадено за Доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човек взима от времето на Доброто. Това е престъпление. Когато съдят човека, че е направил някакво зло, не го съдят за злото, но за кражбата, която е направил. Без разрешение на някого той е отнел част от времето, определено изключително за Доброто. За злото не е предвидено нито време, нито място. Като знаете това, не изменяйте Божествения ред на нещата. Дойдете ли до злото, кажете си: „Нямам на разположение нито време, нито място, за да му дам ход. […] Предпочитам да направя Добро, което е по-лесно и приятно, защото от самото Провидение му е дадено и място, и време“.

(27/стр. 183, 184)

И тъй, дръжте в ума си основната мисъл на лекцията, че за злото няма време, нито място, нито условия. Изхвърлете злото от ума си и съсредоточете се към Доброто, за което са дадени време, място и условия. За Доброто е дадено всичко. От човека се иска желание само да прави Добро. (27/стр. 188)

Който прави Добро, той осмисля живота си и си отваря път към щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря път към нещастието. За предпочитане е човек да върви в пътя на щастието, отколкото в пътя на нещастието. (27/стр. 184)

Човек не трябва да се поддава на злото

Опасно е, когато човек се поддава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството. Опасно е, когато човек стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през човека, без той да се поддава на неговото влияние. Поддаде ли му се веднъж, той неизбежно ще носи последствията му. (38/стр. 248)

Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То се разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека – по друг. (38/стр. 248)

Докато човек не започне да гледа на живота философски, със Спокойствие и вътрешен Мир, злото всякога ще го напада. (38/стр. 247, 248)

Как да се справи човек със злото?

Щом се натъкнете на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото с Доброто, омразата – с Любовта, лъжата – с Истината“. Когато злото влезе в съприкосновение с Доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от Любовта, лъжата – от Истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се задоволят. (6/стр. 116)

Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите Доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите Доброто, което е вложено във вас. (27/стр. 284)

Като дойде злото, да предизвикаме Доброто. Затова трябва да се молим на Бога в дадения случай. (1/стр. 369)

Злото вие може да го ограничите чрез Светлината. В сърцето може да ограничите злото чрез Топлината. Злото във вашата воля може да ограничите чрез вашата Сила, чрез Свободата. (10/стр. 647)

Как да се освободи човек от злото?

Буда… Един ден, когато бил в добро разположение на духа, той легнал под едно дърво да си почине. В това време голямата змия на света се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борил с нея, но започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се освободил от веригите на змията. Ако обикновен човек попадне във веригите на змията, ще се напъва, ще се бори с нея да я победи. Змията на света представя злото. Не е лесно човек да се бори със злото. (71/стр. 22)

Някои мислят, че лесно могат да се освободят от злото. Не е така. Не мислете, че с един замах може да изчистите живота си и да се освободите от злото. За да придобием изкуството да живеем добре, всеки ден трябва да прекарваме в размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. (2/стр. 51)

Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли. (39/стр. 45)

Ако човек храни ума, сърцето и волята си със съответната за тях храна, злото само по себе си ще се обезсили. (35/стр. 224)

Човек трябва да прави Добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърцето.

(36/стр. 70)

На човека на Добрата постъпка никой не може да направи зло. И дяволът не може да му направи зло.

(54/стр. 79)

Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух – това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. (78/стр. 41)

Щом човек се допитва до Бога, той ще се освободи от злото, което съществува в света. (58/стр. 241)

…За да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. (59/стр. 304)

Съвършеният не прави нито зло, нито Добро. Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно Великите закони на природата, на Битието. (60/стр. 323)

Днес всички учени, философи търсят начин да се освободят от злото. Един е начинът – прилагане на Любовта. (63/стр. 147)

Единственото нещо, което може да ви избави от злото, е Любовта. (64/стр.177)

Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, в душата на когото има Любов. Който има Любов, той е абсолютно неуязвим. (80/стр. 213)

Някои запитват не може ли без зло в света. И без зло може да се живее, но това зависи от разбирането на човека. Ако знае изкуството да живее правилно, човек е вън от влиянието на злото. (35/стр. 293)

Как ще обезверите човека със силната вяра? Как ще заблудите човека с правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с висок морал? Ето защо въоръжете се със силна вяра, с права мисъл и с висок морал, за да устоявате на злото. При това положение злото не може да съществува. (48/стр. 188)

Станете господари на злото!

Искате ли да бъдете свободни, станете господари на злото! Вие не можете да бъдете приятели със злото, но господари можете да му станете. Дошло е вече времето за това. (4/стр. 112)

Злото ние трябва да го подчиним, да му заповядваме. Като се научим да му заповядваме, ще бъдем свободни. Щом не заповядваш на злото, няма да бъдеш свободен. (39/стр. 175)

Не е въпрос да изчезне злото, нито да се премахне, но каквото ви казва, да не го слушате. Досега бяхте слуги на злото, от сега нататък то ще ви бъде слуга. (12/стр. 511)

Злото нека седи отвън като една сила. Но нито един от вас да не го възприема в своята Светая Светих.

(1/стр. 40)

„Може ли човек да бъде силен като Бога?“ Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? (19/стр. 113)

Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на Доброто. Туй, което регулира силата на злото, е Добро. Туй, което се подчинява на Доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света… Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. (12/стр. 636, 637)

Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър“. Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука да знаеш как да регулираш в себе си злото.

(12/стр. 640)

Само Любовта може да победи злото

Казано е, че Любовта побеждава злото. Ето защо само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на Любовта в себе си. Ако нямаш Любов, не воювай със злото. То ще те победи. (3/стр. 262)

Злото има само една слаба страна – че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. Единственото нещо, което може да ви пази от злото, то е топлината на Любовта. Единствения шлем, щит, който може да си турите. Друго нищо. Ама добре да живееш, добре да се отнасяш, това-онова, всичко друго може да употребите, но единственото нещо, на което може да разчитате, е да имате най-малката топлина на Любовта, която да припари на злото. То се пази от тази топлина като от чума. Като усети тази топлина, то се пази от нея. Злото усеща, че в света има само един неприятел. Топлината на Любовта за злото е най-големият неприятел. Пари, гори, топи всичко. (9/стр. 314)

Сега ти си поставен пред злото. Ако имаш топлината на Любовта, стой; ако нямаш тази топлина на Любовта, плюй си на краката, бягай. Ако не бягаш, злото ще те спити******** така, както не си помислювал. (9/стр. 316)

Само Любовта е в състояние да освободи човека от злото. Доброто и злото се подчиняват на Любовта. Следователно не е важно човек да бъде само добър – любещ трябва да бъде той. (63/стр. 134, 135)

Минава вече времето на злото

Две течения съществуват в света: на злото и на Доброто. Едни хора са поданици на злото, а други – на Доброто. Злото отстъпва вече своята власт и място на Доброто. Да му мислят неговите поданици! (16/стр. 244)

Злото трябва да излезе вън от човека. Ето защо, съзнателно или несъзнателно, някога човек прави зло. То е старото зло, което той носи от далечното минало. Обаче това зло оставя своите малки деца в човека, които растат и стават големи. Един ден човек и тях ще изхвърли навън. Ще дойде ден, когато злото ще стане безплодно. И тогава, като се изхвърли навън, няма да има вече условия за ново зло. (52/стр. 306)

Иде време, когато и злото, …и дяволът ще се обезсилят. Време е вече и дяволът да се покае. (16/стр. 386)

…Доброто ще превърне злото и светът ще се промени. (21/стр. 76)

Светът върви напред, не може да се върне вече назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. (16/стр. 416)

Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне. (78/стр. 166)

Доброто е по-силно от злото

Кое е по-силно в живота: Доброто или злото? Доброто е по-силно. В борбата между злото и Доброто злото всякога губи, а Доброто печели. В първо време злото е силно, а Доброто – слабо. В края на борбата Доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. (28/стр. 227)

Вие не можете да надмогнете злото в света. Няма никаква сила, която може да го надмогне, освен Доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е Доброто, понеже Доброто е по-силно от злото. Не положите ли Доброто като основа, всичките ви усилия ще отидат напразно. (46/стр. 68)

И тъй, когато говорим за злото, ние си го представяме като пехливанин, който връзва ръцете и краката на човека с цел да го ограничи. Колкото да е силно злото, два пъти по-силно е Доброто. То иде в помощ на човека, развързва ръцете и краката му и го освобождава.

(37/стр. 68)

И тъй, знайте, че силата на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство и на всяка добра постъпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постъпки. Значи, една добра мисъл е в състояние да се бори с хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява с хиляда лоши чувства. Една добра постъпка може да победи около хиляда лоши постъпки. Доброто е в състояние да превърне злото в пух и прах. Види ли Доброто срещу себе си, злото удря в бяг. Всяка добра мисъл е Божи посланик. Зад нея се крие Великият Божествен свят, който воюва заради хората и всякога им помага. (33/стр. 53, 54)

Ако злото имаше по-голяма сила, човек не можеше да се роди. Няма абсолютно лош човек в света. Ако се роди такъв човек, той не може да живее на Земята повече от три години. Тъй щото злото в света е осъдено на смърт. (11/стр. 34)

Злото е слуга. И като дойде господарят – Доброто – при слугата, злото ще умре. Кой е вашият слуга? Злото. А кой е вашият господар? Доброто. (9/стр. 190)

Трябва да знаете едно: злото има временен характер, то е ограничено, а Доброто е безгранично, то не е от този свят. Следователно Доброто е всесилно, неограничено, а силата на злото е ограничена. Злото всякога ще отслабва, а Доброто се усилва. Колкото минава времето, то се усилва, то става по-силно. (9/стр. 189)

…Ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно… Доброто обаче расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото Добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на Доброто – до тисящи родове. (63/стр. 68)

Злото само по себе си губи силата (си) в света. Едно време злото е било по-силно, сега е станало по-слабо. Едно време Доброто повидимому е било по-слабо, сега се усилва и колкото времето минава, Доброто става по-силно. Но Доброто е извънка времето. И времето работи за Доброто. Безвремието (също) работи за Доброто, извън времето Вечността работи за Доброто; а за злото работи само времето. Затуй Доброто има двама помощници: и времето работи за Доброто, и Вечността; а за злото работи само времето. Вечността не работи за злото. Злото няма отношение към Вечността. (9/стр. 189)

Само Доброто е реално

Единствената Сила, единствената Реалност, която може да се приложи в живота, това е Доброто… Само Доброто е реално, защото е подобно на извор, който постоянно дава. Злото е подобно на песъчлива почва, която само поглъща, без да дава нещо от себе си. Тази е причината, поради която животът не може да се прояви без Доброто. (6/стр. 293)

Реално е това, което възраства нещата… Доброто е реално. (6/стр. 298)

Доброто е Реалност. Злото обаче не е никаква реалност. Вън от Доброто никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от Доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а Доброто – неограничено, вечно. Следователно само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си. (2/стр. 123)

Има смисъл да се говори за произход на злото, защото само по себе си злото е ограничено, има начало и край. Следователно злото е произлязло от нещо. Като контраст на злото се явява Доброто, което няма начало и край, т.е. не е ограничено… Такъв контраст съществува между обикновения човешки живот, в който и злото, и Доброто се проявяват, и Божествения живот, в който само Доброто се проявява. (27/стр. 253)

Който се храни с Доброто, той не умира, той става господар на условията, той влиза в областта на Битието. Значи, реално е само Доброто. Реално е само това, което не се изменя, нито изчезва, нито се унищожава. Понеже Доброто не се изменя, не се губи и не изчезва, то е реално. (6/стр. 291)

…Злото е нещо случайно… Злото е едно проявление на повърхността, следователно ние не трябва да го туряме вътре в нашето съзнание. (8/лек. 32: стр. 13)

Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние – гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато целият Космос се съгради, злото ще изчезне. Когато се гради къща, случва се да падне камък върху главата на някого. Това е зло, нали? Но като се свърши постройката, казват: „Отлична постройка!“. Отлична е, но трябва да мине една фаза. Злото е само една фаза, не е нещо съществено.

(24/стр. 31, 32)

Доброто е основа в живота

Да познава човек Доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. (71/стр. 3)

Който е роден в Доброто, той никога не умира. Щом излезе от закона на Доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човек Доброто в себе си, това значи да се изложи на закона на смъртта, т.е. на закона на промените. (71/стр. 4)

Стремете се към Великата Доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински Добрият човек остава верен на себе си. Той не се поддава на външните условия. (71/стр. 43)

Аз трябва да бъда Добър, защото Доброто е основа на живота. Аз трябва да бъда Добър за самия себе си. Като съм Добър, аз съм проводник на Божественото.

(85/стр. 239)

Като говоря за Доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради. (2/стр. 218)

Човек може да живее съзнателно дотолкова, доколкото прояви Доброто и Истината, които са вложени в него. (71/стр. 10)

Щом даде път на Божественото в себе си, всички енергии в човека потичат навън и той става проводник на Доброто. (71/стр. 252)

…Ако вярваме в туй Добро у нас, ние вярваме в Бога, във Великото, Благородното, което движи света.

(8/лек. 31: стр. 29)

Адам и Ева сгрешиха, защото пожелаха да познаят Доброто и злото. Когато змията влезе в Рая, тя каза на Ева: „Ако ядете от забраненото Дърво, ще станете като Бога“. Не, човек влезе в Рая, за да научи законите на Доброто. Чрез тях той ще се справи със законите на злото. (69/стр. 263)

Който има ясна представа за Доброто, всичко може да постигне. Чрез прилагане на Доброто човек може да решава и най-мъчните задачи в живота си. (6/стр. 291)

Прилагайте Доброто в живота си, за да придобивате повече Светлина в умовете си, да станете силни и свободни. Не прилагате ли Доброто, вие ще бъдете слаби, хилави, ограничени… (6/стр. 291)

Само по себе си Доброто е Сила. Който притежава тази Сила, той е силен човек. Поставите ли Доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е Сила Божия. (48/стр. 420)

Чрез Доброто човек разрешава всички противоречия. „Защо?“ Защото Доброто се проявява в Безкрайността. (6/стр. 292)

Доброто само по себе си е закон. То не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато Доброто функционира в човека, той мисли, чувства и постъпва право. (6/стр. 293)

Каквото мисли или чувства човек, трябва да влага в него Доброто. Без Доброто като основа на живота няма успех, няма радост, няма и живот. Без Доброто и знанието няма смисъл. (6/стр. 296)

Кажеш ли, че трябва да бъдеш Добър, веднага прояви Добротата си. (71/стр. 36)

Тъй щото не е важно човек да бъде само Добър, но да проявява Доброто. Макар и микроскопическо да е Доброто, то е еднакво силно, еднакво ценно както и голямото Добро. Малкото Добро е малък капитал, който всеки ден се увеличава. (6/стр. 298)

Ако завържеш връзките на обущата някому, ти си извършил велика работа; ако си дал някому чаша вода, ти си извършил велика работа. Ти можеш да кажеш някому само една блага дума, но тази дума има толкова тежест, колкото милионите думи в сто тома, написани от някой учен или философ. (73/стр. 52)

Най-малкото подбуждение в мисълта или в сърцето ви да направите едно Добро – да не отлагате… Този човек се нуждае, болен е, казал му лекарят: „Твоята работа е свършена, ти ще умреш“. Като го видиш, кажи му две сладки думи; кажи му, че ще живее още 20 години. Ама туй, което казваш, ще стане ли? Щом го казваш, ще стане; щом не го казваш, няма да стане. Този човек се е обезсърчил, скъсали са го в университета. Колко ученици има, които се убиват, след като са били скъсани. Кажи му: „Няма нищо, за твое Добро е“. Някой търговец изгубил, другиго го напуснала жената, кажи му: „Ще се върне“. Най-после му кажи: „Ще си намериш друга“… (1/стр. 76)

Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. И обратно: ако човек пропусне да каже една добра дума или да пожелае Добро на някого, природата го наказва.

(7/стр. 74)

Помнете следното: Реална постъпка е тази, в която взима участие Доброто. Само при такива постъпки човек забогатява. (6/стр. 298)

Когато правите Добро на ближния си, вие го правите и на себе си. В този закон няма никакво изключение. (41/стр. 136)

„Защо трябва да правя Добро, да помагам на хората?“ За да помогнеш и на себе си. Като направиш Добро на някого, ще видиш, че Доброто е вътре в тебе. „Защо трябва да любя?“ За да познаеш, че Любовта е в тебе. „Защо трябва да търся Бога?“ За да познаеш, че Бог е в тебе. (69/стр. 264)

Търсете Доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите Доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички Добрини.

(6/стр. 87, 88)

Ако си разтревожен, помисли за Доброто в себе си… Доброто изпъжда навън всяко противоречие, всяко неразположение, всяка скръб. Доброто е Божественият огън. То иде от Бога. (62/стр. 54)

Доброто е Същината на Бога. Той е сам по Себе Си Добро. (2/стр. 141)

…Не се запитвайте Добри ли сте, или не, но си казвайте: „Аз съм Добър. Щом съм Добър, трябва да влагам Доброто във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка“. (6/стр. 298, 299)

Доброто е Светлина, която оправя пътищата на човека. (6/стр. 88)

И тъй, да живеете с Доброто, това е най-лесният път. Без Доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. Доброто. (6/стр. 88)

Мощна сила е Доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която Доброто крие в себе си. (6/стр. 88)

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На Земята без Доброто не можете да направите крачка напред… Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и Доброто като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят. (6/стр. 89)

Щом носите Доброто в себе си, Разумните и Светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това да има на своя страна Светли и Разумни същества? (6/стр. 89)

Задача: цял месец мислете върху Доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за Доброто, кажете си: „Аз съм Добър, защото Бог ме е направил Добър“… По естество човек е Добър. На Земята Доброто господарува. И злото се подчинява на Доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на Доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа. (6/стр. 89)

Любовта изправя сърцето на човека, а Добротата – неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на Доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби Доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли. (6/стр. 85)

Преди всичко, човек трябва да стане Добродетелен. Изгуби ли Доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави Доброто като единица мярка в живота си и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив. (6/стр. 86)

Доброто осмисля всичко – и знание, и сила, и богатство. (6/стр. 86, 87)

Освободете се, за да се прояви Доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без Доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на Земята, но Доброто остава за вечни времена. (6/стр. 90)

Доброто е основа на Великия закон за освобождаването. Да бъдеш Добър, това значи да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта.

(6/стр. 290)

Закон е: Всеки човек сам за себе си да бъде Добър. Следователно да бъдеш Добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира Доброто. (2/стр. 217)

Който разбира този основен закон – да бъде Добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде Добър. Това го определя като човек. (2/стр. 217, 218)

Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен като божество, е законът за Доброто… Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с Доброто. Няма друга основа вън от Доброто, която може да направи човека силен и мощен. (2/стр. 218)

Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото Добро. Всеки човек може да бъде Добър. (2/стр. 221)

Аз се радвам, когато изпитвам едно благородно чувство и съм готов да направя едно Добро. Не говоря за еднократното Добро, но винаги да съм готов да правя Добро. (2/стр. 103)

В реда на нещата е човек всеки момент да прави Добро… Само едно Добро дело не може да направи човека Добър. Божественото подтиква човека всеки момент към Добро. (71/стр. 122)

6. Адът – Раят

Какво представляват адът и Раят?

Животът създава Рая и животът създава ада. Красивият живот е създал Рая, лошият живот е създал ада.

(12/стр. 605)

Светът е раздвоен на две страни. Раят и адът са близо. Вашите лоши мисли, желания и постъпки вие само в ада ги пращате. Добрите мисли, добрите ви желания и постъпки пращате в Рая. (1/стр. 215)

Какво представя адът за човека? Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго освен състояния на ада. (37/стр. 9)

Всяко нещо в света, което е родено без Любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без Любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш за бъдеще, то носи ад. Адът не е нищо друго освен свят на безлюбие. (84/стр. 99)

Що е адът? Това е безлюбието. Що е Раят? Добрият живот. Че Раят, това е Любовта. Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото. Що е Раят? Това е Доброто. Що е Раят? Това е Истината. Що е пъкълът? Това е лъжата. (12/стр. 613)

Казват: „Къде е Раят?“… Навсякъде е Раят. Там, дето Любовта царува, там е видимият Рай. (1/стр. 116)

И праведният, и грешният ще изгорят на огъня на Любовта. Едните ще отидат във вечния огън, а другите – в огъня на Любовта. Вечният огън няма име, а името на другия огън е Любов. Адът е без име. Огъня на Небето наричат Любов. Огънят на Небето е блаженство, а огънят на ада е мъчение. Следователно името на Любовта е „Свещеният огън“, който гори в човека. Ако не разбирате този огън, ще попаднете на вечния огън, дето е недоволството. (69/стр. 225, 226)

И тъй, всичко, което съществува във външния живот, съществува и в самия човек, в неговия ум и в неговото сърце, в неговите мисли и чувства. За пример, в сърцето на човека се намира и Раят, и адът. Влезете ли в ада на човешкото сърце, там всичко се обръща с главата надолу. (37/стр. 380)

Адът и Раят са вътрешни психически състояния. Те не могат да се разберат без вътрешни опитности, без вътрешно чувство. (22/стр. 120)

Какво представят адът и Небето? Това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в Рая. (17/стр. 81)

Под думата ад ние разбираме нещо съвършено различно от това, което хората разбират. Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията – първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре – на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала в ада отговарят три стъпала и на Небето. Като изучавате трите възходящи състояния, вие сами ще определите кои състояния от ада отговарят на трите състояния на Небето. (27/стр. 127)

Скърбите и страданията са човешкият свят, а радостите – Ангелският. Когато страда, човек е в ада, в човешкия свят. Когато се радва, той е в Рая между Ангелите. Небето е място, дето Ангелите живеят; адът е място, дето хората живеят. (37/стр. 9)

Що е Небето? Място, дето никаква обида не съществува. Що е адът? Място, дето обидата съществува.

(17/стр. 97)

Дето е Бог, там е Раят. Когато Бог е скрит, там е дяволът. (20/стр. 396)

Страданията на хората показват, че те са в ада. Дето Бог отсъства, там е адът. (4/стр. 36)

Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: закона на страха и закона на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват Небето, т.е. Възвишения и Разумен свят. (25/стр. 146)

Човек е един чирак, той живее между два свята, но той свой свят няма. Човек се отличава с това, че той няма свой свят… От едната страна, отляво, злото ни влияе, адът е там; от дясната страна е Раят – и той ни влияе. Те са два свята. Отляво ти пошепват, казват: „Ти си гледай работата, гледай къщи да си имаш, женица да си имаш. Деца да си имаш. Службица да си имаш. Парици да си имаш, че като умреш, да те погребат хубаво“. Е, туй ще ти разправят. Дойдат от другия свят, от Рая, казват ти: „Баща си ще напуснеш, майка си, всичко ще дадеш“. Е, едно противоречие е сега. И ти най-после се объркаш. (9/стр. 402)

Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в Рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в Рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада. (7/стр. 8)

В какво се заключава мъчението? В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в Рая се работи, но с приятност и разположение. Както на Земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в Рая, и в ада той се учи и работи. (7/стр. 8)

Аз разглеждам… ада като голяма работилница. И там ремонтират човека. Който не разбира това, казва: „Големи страдания има в ада“. Отговарям: Голям ремонт се прави в ада. Той не е тъй страшен, както си го представят. Страшен е вътрешният ад в човека, когато той е в дисхармония с Бога. (52/стр. 199)

Човек е дошъл на Земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на Небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на Земята да учите. (77/стр. 19)

Адът и Раят са училища. Адът е Черната ложа, а Раят – Бялата ложа. И в двете Школи човек учи, придобива знания и опитности. В развитието си човек минава и през двете Школи. (22/стр. 238)

Ако живеем в Божията Любов, ще видим, че и адът не е лош. (69/стр. 143)

Адът е място на изостанали души

Какво представя адът? Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца… (89/стр. 147)

Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на Земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на 10 дена едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на Земята, казва: „Това е Рай. Тук има хляб, има работа – това е цял Рай“. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада да знаеш какво нещо е животът там? Там едва на 10 дена дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, нищо няма“. (10/стр. 98)

Та сега, като говоря за ада, то е място за изправление… Там те турят да се оправиш. Като се оправиш, ще излезеш в обществото. Там е Раят. Раят, значи, е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? (1/стр. 202)

…Адът не е нищо друго, освен (че) Любовта воюва с духовете. Но всички се стопили там. Пари ги там, огън има… И всичките ви страдания, които имате на Земята, не са нищо друго, освен (че) вие искате да воювате с Любовта. И тя като дойде, тя претопи всичко. И вие казвате: „Изгоряхме! Отидохме, всичко отиде!“. И всичко ще се стопи. (9/стр. 391)

Кога сме в Рая и кога – в ада?

Докато любим Бога, ние сме на Небето, в Рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. (19/стр. 7)

При всички условия на живота си ти трябва да държиш Името на Бога в ума и в сърцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляш върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щом изправиш мисълта си и поставиш Името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, ти излизаш вече от дъното на ада и придобиваш всичко, каквото желаеш. (27/стр. 132)

Който живее за себе си, той е в ада на живота; който живее за Бога, той е в Рая. От човека зависи да живее в ада или в Рая. (27/стр. 275, 276)

Казваш: „Ще служа на Бога“. Ти си вече в Рая.

(69/стр. 268)

Дето е Истината и Благостта, там е Бог, там е мястото на Радостта и Веселието, там е Раят. Дето няма Истина и Благост, там Бог не живее, там е мъчението, там е адът. (59/стр. 98, 99)

…Животът без Любов е ад, животът с Любовта е Рай. Две страни има. Може да живеете живота без Любов – ще сте в ада. Може да живеете живота с Любов – тогава вие ще сте в Рая. (12/стр. 595)

Трябва ли човек постоянно да говори за своите страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада. Ако говорите за радостите, вие живеете в Рая. (65/стр. 41)

Може ли някое същество от Рая да скърби за друго от ада? Правило е: когато някой от Рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от Рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни. (77/стр. 38)

Следователно физическият свят е създаден от два вида хора: едните излизат от Рая, а другите – от ада… Този, който е излязъл от Рая, казва: „Като бях в Рая, стана ми скръбно за онези, които са в ада, и затова излязох от Рая“. Вторият казва: „Като бях в ада, зарадвах се за онези, които са в Рая, и излязох от ада“. Този закон има приложение и в живота. Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в Рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада. (77/стр. 38, 39)

Лошите работи нямат начало, имат край; добрите работи имат начало, нямат край… Който търси края на нещата, той ще влезе в ада; който търси началото на нещата, той ще влезе в Небето… Следователно дойдеш ли до най-голямото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и мълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат. (18/стр. 115)

Ако си недоволен, ще знаеш, че си в ада. Ако животът няма смисъл за тебе, ще знаеш, че си в ада. „Как мога да осмисля живота си?“ Качи се на Небето, дето ще намериш всичко онова, за което душата ти копнее… Под думата Небе аз разбирам Възвишения живот, т.е. живот, в който има Вечна Светлина, Вечна Радост и Веселие. За това Небе именно Христос е говорил. Той казва: „Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Небесно“. Под думата дете в широк смисъл Христос разбира човек абсолютно чист, непорочен, със светъл ум, който отдалеч вижда нещата и е готов на всички жертви. (56/стр. 173, 174)

Човек ту се качва в Рая, ту слиза в ада

Общо правило за всички е, че ние сме израз на Бога, т.е. Той има желание да се проявява чрез нас. Щом е така, всеки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духът в него се раздвоява, при което Висшето съзнание остава на Небето, а низшето слиза на Земята, с което се създава адът в живота. Тогава Бог в човека започва да живее ту на Небето, т.е. в Рая, ту на Земята – в ада. Когато човек изпадне в Рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. В първия случай животът на Бога хармонира с духа на човека, а във втория случай не хармонира. (77/стр. 153)

…Като престане да мисли за Земята, човек е вече на Небето. Щом престане да мисли за Небето, той слиза на Земята, в ада. Щом слезе в ада, човек започва да греши. (60/стр. 58)

Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става. Като падне, изпъждат го от Рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в Рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от Рая. След това почва да плаче, да се моли – пак го приемат. (4/стр. 19)

По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от Рая. Той слезе в ада, дето плака, разкая се, докато пак го приеха в Рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от Рая. Сутрин е в Рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в Рая весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в Рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в Рая. Сега току-що упътят човека как да живее, поставят го в Рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. (4/стр. 19)

Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук!“ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо от вън, смути духа ви и цялото Небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето Небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на Небето. Ако се усъмните дали ще ви приемат на Небето, или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка. (4/стр. 249, 250)

Днес хората са в дъното на ада

По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада… То минава сега през царството на тъмните духове, с които е в постоянна борба, в голямо сражение.

(31/стр. 301)

В сегашното си развитие хората са дошли вече до дъното на ада, дето материята е най-гъста. Оттук те трябва да започнат да пъплят, да излизат нагоре. За това се иска голяма будност да не изпадат в своето минало да повтарят старите си слабости и грешки. (3/стр. 245)

Додето сме стигнали, нашият живот сега е драма и трагедия. Сега сме в най-лошото положение: ние сме в дъното на ада. Няма какво да ви доказвам тази мисъл. Достатъчно е да посетите един от големите европейски градове, като Париж, Лондон, за да се уверите в това. В Лондон има един квартал, дето живеят повече от 50 000 семейства, децата на които не знаят родителите си. Там е свърталище на порока. Ако някой иска да знае какво е адът, да отиде там. (3/стр. 116)

Едно малко Ангелче живяло на Небето щастливо и блажено. Като посещавало Небесното училище, чуло да се говори за някакъв нов свят – за Земята. Един ден то казало на един голям Ангел: „Моля ти се, можеш ли да ми направиш една голяма услуга? Понеже чувам да говорят за Земята и за нейните жители, моля ти се да ме заведеш там да видя какво представят новите хора“. Големият Ангел задоволил желанието на Ангелчето. Турил го на крилете си и с него заедно слезли на Земята. Като прекарали няколко дена между хората, Ангелчето запитало големия Ангел: „Защо ме доведе в ада? Аз те молих да ме заведеш между хората да видя как живеят“. „Това са хората, това е животът на цялото човечество.“ Наистина по-голям ад от тоя на Земята не съществува.

(19/стр. 265)

Пъкълът какво означава?

Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдание и във вас ще остане само едно голо съзнание. (15/стр. 173)

Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада. Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен пъкъл от този? (57/стр. 10)

Страданието изкупва… Който страда, той е кандидат за Царството Божие. Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла. Аз употребявам думата „пъкъл“ в съвсем друг смисъл, а не така, както вие го разбирате. Да бъдеш в пъкъла, това значи да движиш едно колело в неоправен път. Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път? Да бъдеш колело, което само да се върти, без да вършиш някаква работа, това е пъкълът. (12/стр. 273)

Изкуство е човек да превърне ада в Рай

…За мене Земята е толкова важна, колкото и Небето. Адът е толкова важен, колкото и Раят. Така проверявам мога ли да превърна ада в Рай. (7/стр. 184)

Изкуство е човек да превърне ада в Рай и тъмнината – в Светлина. Мнозина изгасват Светлината на Рая и го превръщат в ад. (7/стр. 184)

Влезе ли Бог в ада, и адът се изменя, става Рай… Аз вярвам в Бога, затова Той ме посещава. Ако вярваш в Бога и адът, в който живееш, се превръща на Рай, наистина Бог те е посетил. Ако вярваш в Бога и адът ти не се превръща на Рай, Той не те е посетил. Това е велика Истина, която всеки може да провери. (62/стр. 13, 14)

…Ако сте свързани с Бога, животът ви ще бъде Рай: дето и да стъпите, оттам ще потекат извори, оттам ще дойде благословението. (74/стр. 13, 14)

Ти искаш да бъдеш в Рая. Щом любиш, ще бъдеш в Рая. Раят е място на Любовта. Ако любиш Бога, ти си в Рая… (67/стр. 275)

Любовта като те зърне в ада, адът не е ад. Адът се превръща в Рай… Там, дето Любовта влиза, всичко става Рай. (85/стр. 21)

…Дойде ли Божественото при вас да ви донесе своята Любов, бъдете готови да го приемете както трябва и да му благодарите… Ръцете, краката, очите, ушите, носът, устата на човека са разумни, защото чрез тях той възприема Божественото и му благодари. Това значи жив човек. Може ли по този начин да приеме Божественото и да му благодари, човек може да влезе в Рая.

(71/стр. 147)

Излизането от ада подразбира влизане в Новата култура. (64/стр. 33)

Небето – това е Разумният живот

Под думата Небе ние разбираме Разумния живот, в който Бог се проявява. Той се проявява и в сърцата на праведните хора. Когато сърцата на хората се пречистят, те ще усетят присъствието на Бога в себе си.

(18/стр. 197)

Небето е навсякъде, дето има Любов, дето има Разумен живот… Дето е Разумността, там е щастието, там са поетите, там са музикантите, там са великите хора в света. (65/стр. 214)

Небето е място на Любов. Щом имаш едного да любиш, ти си на Небето… (21/стр. 127)

…Искаш да бъдеш в Небето. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в Небето – ти си радостен, весел. (21/стр. 127)

Какво представя Небето?... Най-красивото място в света е Небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, Любов, ще ги намерите на Небето. Мястото на Небето е в самия човек. Няма човек в света, който поне за малко време да не е бил на Небето. (27/стр. 319, 320)

Всеки човек има един вътрешен идеал, стреми се към Небето – мястото на Покой и Блаженство.

(69/стр. 274)

Като говорим за Небето, ние разбираме Божествения свят, т.е. мястото, дето Бог живее. (2/стр. 201)

Небето подразбира Разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето Знание, със своята Сила този свят прониква всички останали светове. (60/стр. 9)

7. Лошите хора – Добрите хора

Лошите и Добрите хора в света

…В лошите хора живее злото, в техните глави има турено някъде зло… Каква е разликата между Добрите и лошите хора? Добрите хора са господари на себе си, лошите не са господари на себе си. Там е всичката причина. (1/стр. 158)

Добрият човек не греши… Добрият човек се справя с всички мъчнотии, с противоречията и даже – със смъртта. (69/стр. 280)

Една от причините за погрешките на хората е отсъствието на топлина в техните чувства. По това именно хората се делят на Добри и лоши. За да бъде Добър, човек трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Няма ли нужната топлина, той не е Добър. (70/стр. 57)

Когато човек е Добър, дето да го турят, в ада или в Рая, навсякъде му е добре. Ако е лош, и в Рая да го турят, пак ще му е зле. (19/стр. 22)

Лошият вижда само злото, а Добрият вижда Доброто. Всеки един човек в света мисли туй, което е. Какъвто е той, така мисли за хората. (1/стр. 170)

Има разлика между живота на Праведния и на грешния. През каквито изпитания и да мине Праведният, всичко ще се превърне на Добро. През каквито изпитания и да мине грешният, всичко ще се превърне на зло. (55/стр. 262)

Казваш: „Искам да стана Добър“. Много просто, свържи се с Бога. Той ще отправи Своята Добра мисъл към тебе и ти ще станеш Добър. (69/стр. 283, 284)

И Добрият, и лошият могат да се развиват умствено, обаче резултатите са различни. Злото води човека в мравешката култура и той събира само за себе си, Доброто води човека в по-висока култура. (69/стр. 317)

Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях. (6/стр. 87)

Човек, при който не оживяваш, той е лош. Човек, при който оживяваш, той е Добър. (13/стр. 172)

Човек, при който има Светлина, е Добър. Човек, при който има тъмнина, е лош. (13/стр. 172)

Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинена разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинено вещество, разпръснато между мъже и жени… Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със Светлина, то е този, светлият целителен сок. (14/стр. 117)

Казваме: „Лоши времена са настанали, няма честни хора на Земята“. Така не се говори. Преди всичко, ние не бихме могли да съществуваме, ако в света няма едно равновесие. Ако в света 75 на сто са лоши хора, а 25 на сто – Добри, светът не би съществувал, щеше да изчезне. Най-малко трябва да има 75 на сто Добри, а само 25 на сто – лоши хора. Според една статистика, за да съществува светът, трябва да има 49 лоши хора, а 51 – Добри. Щом Земята съществува, значи 51 човека са Добри, а 49 – лоши. Измени ли се отношението да стане обратно, тогава Земята ще престане да съществува. Така трябва да разглеждате нещата. (10/стр. 312, 313)

Лошите хора си имат свое предназначение

Ако Бог е допуснал Добрите и лошите хора да живеят, те си имат работа. Господ когато иска да Му свършат работа, Той вика лошите хора да прекопаят нивите, градините. Ако остане на Светиите, те цял ден се молят, няма да копаят. (1/стр. 64)

В окултизма на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между Добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – Добрият… Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита Добрите; когато иска да изкорени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда – Добрите. (32/стр. 14, 15)

Доброто в света иде чрез Добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Следователно, ако вие искате да се освободите от вашето зло, трябва да имате врата. И в обществото, ако вие нямате отворени врати, през които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е. Този лош човек – той ви спасява. (8/лек. 1: стр. 10, 11)

Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На 100 души Добри хора са потребни 10 лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото, ако ги нямате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 Добри, вие трябва да ги пазите като писани яйца. И знаете ли защо са лоши? Те казват: „Ние се вкиснахме заради вас, всичките ваши нечистотии все през нас минават; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради вас; заради вас ние страдаме“. Имат ли право те да ви се сърдят? Имат право, разбира се. И затова те ви мразят, гонят, хулят… И аз ви казвам: Като писани яйца ще ги пазите. (8/лек. 1: стр. 8, 9)

Не мисли, че хората са лоши, а ти си Добър. Обикни лошите хора! Най-първо трябва да обичаме лошите хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите работи. И когато е казвал Христос: „Любете враговете“, Той е подразбирал този велик вътрешен закон. Тия, лошите хора са най-потребни в нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Как да ги любим, възможно ли е този лош човек да го любим?“. А този лош човек е потребен заради тебе.

(8/лек. 1: стр. 15)

Знаете ли колко благородни неща има скрити и в най-лошия човек? В затаените кътища на човешката душа се крият Добродетели, които тепърва искат условия, за да се развият. (26/стр. 376)

Човек по естество е Добър

Ще кажете, че правите усилия да бъдете Добри… По естество човек е Добър, няма защо да прави усилия да бъде Добър. От човека се иска да прояви Доброто в себе си, да не затваря неговия път. (71/стр. 251)

Знайте, че Бог съзнателно е създал света и съзнателно е вложил Доброто в човека. Няма сила в света, която може да отнеме Доброто от човека. (27/стр. 264)

Бог е вложил Доброто в човека да работи с него. Доброто, Любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. (54/стр. 242)

Сам по себе си човек е Добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка. Следователно с тази присадка Бог ще се разправи. (10/стр. 325)

Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо Разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. Благодарение на това хората се изявяват лоши; туй показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. (4/стр. 63)

Злото е привидно, то са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. …Лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. (15/стр. 33)

Добрите, Любещите хора носят
благословението в света

Днес Христос се явява чрез всеки Добър човек, който изпълнява Волята Божия. Добрият човек е израз на Разумната Воля на Бога. (2/стр. 101)

Та Добрите хора са пратени в света, за да поправят света. (14/стр. 128)

Като погледнете лицето на Добрия човек, виждате как е работила Разумността върху него. Доброто е проява на Разумността, т.е. на Разумното Слово, което оправя света. (6/стр. 288)

От очите на Добрия човек излиза нещо светло, нещо радостно и весело. Музика има той в себе си. (69/стр. 169)

Най-малкото, дадено от Добрия и Праведния, има тежест. То крие в себе си нещо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вътрешен смисъл и съдържание. (71/стр. 164)

От тялото, както от ума и сърцето на Чистите и Праведните излиза голямо благоухание. Те носят живот на хората. Те са живи динамични сили, проводници на Бога. (74/стр. 79, 80)

Когато човекът на Любовта се приближава към тебе, още отдалеч умът ти се прояснява. (74/стр. 120)

Дето влезе Любещият, всички възприемат неговото състояние. Той е носител на Великата Божия Любов и Светлина. (2/стр. 49)

Никой не може да направи зло на човек, в сърцето на когото Любовта цари. Дето влезе този човек, навсякъде носи благословение. (74/стр. 142)

Любовта е свидетелство на човека, което показва живее ли Бог в него, или не живее. „По какво се познава човек, който има Любов в себе си?“ Като влезе в дома на болния и каже само една дума, болният става от леглото си. Ако той влезе в един дом, дето домашните се карат, не живеят в съгласие, достатъчно е да каже само една дума и веднага да настане между тях мир и разбирателство. (69/стр. 150)

Има известни хора, като ги срещна, зная, че те имат лечебно свойство. Тези хора като си турят пръста в чашата и болният пие тази вода, ще оздравее… Има хора, от очите на които излиза Светлина, която е благословена. (1/стр. 154)

Нека всеки, който минава край вас, да вижда, че наистина от вашите умове изтича Божествената Светлина и Знание и се влива в тях. Нека всеки да вижда, че от вашите сърца изтича Божественото Добро и Топлина и се втича в тях. Нека вашата заплата бъде тази да съзнавате, че Божията Светлина изтича от вашите умове, а Божието Добро – от вашите сърца и се влива във всички живи същества. (62/стр. 280)

8. Нисшето естество – Висшето естество

Лошото и Доброто естество в човека

В човека има две естества, едното естество е Добро… Има и едно лошо естество у човека. Какво е лошото естество? Те са сплетени, свързани са те. Един закон има и нищо не може да те освободи от него: докато си на Земята и живееш, и едното те кредитира, и другото те кредитира. Всеки ще плаща. Доброто иска своите лихви и злото иска своите лихви. Велик закон е това. Ти не можеш да се освободиш от него. Някой казва: „Аз ще се освободя от злото“. Така говори, защото не разбира.

(21/стр. 180, 181)

Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – Добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е… А когато дойде Добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава де е човекът. Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак – не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът…

(14/стр. 50, 51)

В човека има две естества: Добро и лошо. Той не е господар нито на едното, нито на другото. Някога човек направи едно Добро дело и се чувства разположен, като че той е автор на това дело. Той не знае, че Доброто начало в него е авторът на нещата. В този смисъл дали ще извърши някакво Добро, или лошо дело, човек е само изпълнител – той не е господар на положението. Едно се иска от човека: будно съзнание. Като има будно съзнание, човек разбира защо върши едно или друго. Ако върши Добро, ще знае защо го върши и каква полза ще принесе… Ако върши някакво зло, пак ще знае защо го върши. Разумният човек отговаря за всяка своя постъпка, защото предварително знае какви ще бъдат резултатите от нея. (35/стр. 158, 159)

Човек има две естества. В Свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива Душа – Духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто – от Духа. Та злото в света се явява от човека, който е направен от земя, а Доброто – от човека, който е излязъл от Бога. (12/стр. 307, 308)

Та казвам: Всичкото противоречие сега произтича от туй двояко естество, което ние имаме в себе си. Едно човешко естество, което разбира Божия закон. То е, което прогресира. То е Божественото в нас. А другото е едно естество, което апостол Павел зове „дивата маслина“. То е животинското в нас, или старият човек, или човекът на греха. И всичките пороци, то е животинското вътре в човека. И на човека задача му е дадена да се справи с туй, животинското, в себе си. (9/стр. 304, 305)

…Сегашните хора… Те трябва да се повдигнат над животинското и да тръгнат напред. Под „животинско състояние“ разбирам неразумното начало в човека.

(2/стр. 201)

Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него. (4/стр. 55)

Има едно себе, от което трябва да се отречеш. Да се отречеш от себе си. Туй себе е, което е създало в нас всичките престъпления. Трябва да се откажем от него или да го направим слуга – да приеме едно друго себе, което прави Доброто. (1/стр. 308)

…Човек… По естество той е двойно същество: едното същество е жител на ада, а другото – жител на Рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апостол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нужно… Обаче Христос дава методи как може човек да се справи с това същество, да го направи слуга на Божественото в себе си. (36/стр. 68, 69)

Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш да млъкне. Нисшето човешко естество е от дяволски произход. Истинският човек е в средата между двете си естества. Ако бащата в един дом е пияница и постоянно бие децата си, той представя човешкото естество. Добрата майка прегръща и утешава децата си, тя представя Божественото естество. Бащата бие, майката утешава, децата се учат. Те представят истинския човек. (62/стр. 37, 38)

Злото седи в личността

Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често заради своята личност човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. (18/стр. 196)

В личността се крият най-лошите неща. Тя е израз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света. Това е личността. Аз не говоря за Аза, за човека, за съзнателното, но за личността. (23/лек. 4: стр. 18)

Който обича личността повече от Душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. (90/стр. 43)

Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после – и със своите близки. Тъй щото видиш ли, че двама души спорят или се карат, те са в областта на личния живот.

(71/стр. 223)

Излизане от състоянието на звяр

И тъй, сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката – в яйцето: едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е излязла от звяра, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова именно човек мисли право, а действа криво. Следователно задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере защо Вселената е създадена.

(11/стр. 6)

Сега вие говорите, молите се, но при едно малко неудобство, при една малка мъчнотия у вас веднага се събуждат лоши чувства. Това е звярът, от който човек още не се е освободил. После съзнавате, че това не е хубаво, не харесвате това, което сте направили, разкайвате се за постъпката си, намирате, че не е права. Вие говорите, че трябва да бъдете милостиви, благородни, но дойде ли да се проявите в това, което говорите, не успявате. Защо? Защото друг господар има над вас – звярът. Умен е този господар! Той ви е опасал като змия, от която не можете да се освободите. Тя ви диктува какво да правите. Често тя ви казва: „Така постъпете, а не иначе. Това е във ваш интерес“. Много пъти вие слушате нейния глас, но виждате, че сте сгрешили.

Та казвам: Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят методи и начини как да се освободим от влиянието на този звяр. (11/стр. 6, 7)

И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Ще ви приведа един пример за уяснение на мисълта си. Представете си един голям слон и едно малко дете. Как трябва да постъпи малкото дете спрямо този слон? Ако то извади своята сламена тояжка и започне да воюва със слона, ще му надвие ли? Слонът има толкова силен хобот, че може с него да подхвърля детето, както и дето иска. …Във всяко същество се крие нещо по-високо от всякакво оръжие, по-високо от всякакво насилие. Кое е това нещо? Разумното, Божественото начало. Сега и на вас казвам: Развийте в себе си това Божествено начало, дайте ход да се проявява у вас и ще видите, че силата ще бъде на ваша страна. Ако и това малко дете постъпи разумно със слона, силата ще бъде на негова страна. Как ще прояви то своята Разумност? Ще вземе ориз в шепичките си, ще се приближи до слона и ще му даде да си хапне. Питам: Няма ли слонът да отстъпи сега пред детето? Ще отстъпи, разбира се. Ако детето в продължение на един месец редовно носи в шепичките си ориз на слона, между него и слона ще се завържат приятелски отношения. Слонът приятелски ще повдигне детето с хобота си, ще го тури на главата си и ще го разходи. Значи, детето със своята Разумност е спечелило разположението на слона.

И тъй, когато Христос е изказал стиха: „Не противи се злому“, Той е подразбирал именно това: да не излизаш срещу слона със своето физическо оръжие. Вземи малко ориз в шепата си и иди при него… Спечелиш ли го веднъж, можеш вече да се качиш на главата му и да го водиш, дето искаш. (11/стр. 7, 8)

Според мен най-добрият метод е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка. Значи, умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото. (11/стр. 28, 29)

Овладяване на животинското естество

…Животинското трябва да се подчини на човешкото. Човек трябва да стане господар. Въпросът е за господство. Човек трябва да стане господар на животинското си естество в себе си. Не да го унищожи, но да бъде господар на него и да го направлява… (9/стр. 306)

…Като ви казвам: „Изучавайте вашето естество“ – изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно да говорите. И ако човек не знае разумно да говори на себе си, той ще се намери в едно голямо противоречие. Защото животните са създадени с думата, със Словото. „И рече Бог“ – и стана. Значи, на животинското може само със Словото да влияеш.

(9/стр. 304)

…Под думата човек разбира(ме) онова, Божественото в нас… Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. Някои сега искат да възкръснат. Ти не можеш да възкръснеш, ако в тебе човешкото не вземе надмощие. (9/стр. 306)

Всеки човек се намира под влиянието на змията, т.е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работи в съзнанието си, за да се освободи от това влияние. (35/стр. 43)

Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с Търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди Духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте Духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското. (16/стр. 174, 175)

Освобождаване от личността

…Човек трябва да работи върху себе си, да подчини личността си на Божественото. Не я ли подчини, злото ще се вмъкне в него и ще го разруши. (33/стр. 147, 148)

…В света не се проявява само личността, с личността заедно се проявява и Разумната човешка Душа. Следователно тя превръща действията на егоизма в Добро… Това се дължи на човешката Душа, която постоянно работи за Доброто в света. Ето защо ние трябва в себе си да се освободим от своята личност – не изведнъж, а последователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата Душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това!“. Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате. (23/лек. 4: стр. 19)

Казвам: Човешката Душа трябва да се стреми към Великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно. Само така човек може да излезе от своята личност. Личността на човека е маска, а индивидуалността – неговото Висше проявление, на което той трябва да се спре.

(19/стр. 38)

Даване превес на Божественото в себе си

Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия!... Всичко туй зависи от вашата свободна воля. (23/лек. 2: стр. 17)

Бог е господар на Любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш Любов, ти си дал път на Бога в себе си, Той да се проявява. (71/стр. 61)