Аз зная, ако се приближавам към Бога, всичките ми отношения са прави. Те може да не са идеални, но всяко користолюбие е изключено. Може да правя погрешки, …но щом съм в тази посока, аз ще ги изправя в края на краищата. Отдалечавам ли се от Бога, може да съм идеален човек, след време ще почна да правя погрешки. Има хора, които са грешници, обаче са в посока да се приближат към Бога. Казвам: Този човек след една година ще те задмине. Защо? Защото той се стреми с голяма бързина към Бога и скоро ще измени живота си, а ти, понеже вървиш в обратна посока, след една година ще се отдалечиш от Бога. (23/лек. 15: стр. 22)

Когато Светлината ви се увеличава, вие сте на прав път; когато Светлината ви се намалява, вие сте на крив път. Когато Светлината се увеличава, ти се приближаваш към Бога; когато Светлината се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. (62/стр. 129)

Щом се приближавате към Бога, вашето съзнание се разширява и придобивате Светлина. Тогава лесно може да си изясните явленията, които стават около вас. Щом се отдалечавате от Бога, нещата стават смътни и някой път и себе си не разбирате даже… Ще турите в душата си онзи стремеж – всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение: като ученици в съзнанието си ще се движите към Бога! (23/лек. 15: стр. 25)

Слизане и възлизане

Ония, които слизат надолу, отиват от Доброто към злото. Ония, които се качват нагоре, вървят в обратна посока: от злото към Доброто. Щом отиваш надолу, ти си в областта на злото; щом се качваш нагоре, ти си в областта на Доброто. (67/стр. 276)

Когато твоите мисли, чувства и постъпки възлизат нагоре, ти си добър; когато слизат надолу, съзнателно или несъзнателно, ти ставаш лош – влизаш в областта на злото. Като знаете това, опитвайте посоката, по която вървите. (67/стр. 276)

Как различавате кога слизате и кога се качвате? Има два вида извори в света: извори със сладка вода и извори с горчива вода. Когато слизате в областта на злото, неизбежно ще пиете от неговите извори. Горчива е тяхната вода… Когато минавате през областта на Доброто, ще пиете от водата на неговите извори. Сладка е тяхната вода. Горчивината е признак, че отивате надолу; сладчината е признак, че отивате нагоре. (67/стр. 277)

Ако отивате нагоре, Слънцето ви изгрява; ако отивате надолу, Слънцето ви залязва. Това е мярката, с която ще си служите. (67/стр. 276)

Тъмнината е признак, че отивате надолу; Светлината е признак, че отивате нагоре. Когато слизаш надолу, ставаш тежък; когато се качваш, ставаш лек. (67/стр. 277)

Ако сте тръгнали надолу, изменете посоката на вашето движение. Че някой не бил учен или не бил богат. Това е второстепенна работа. Важна е посоката на движението – накъде се движи тоя човек. (67/стр. 276, 277)

Дойде ли отново до възходящата линия на живота си, човек трябва да приложи своята Разумност и Любов, да върви правилно, да не губи благоприятните условия на своя живот. (71/стр. 250)

Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. (71/стр. 295)

Възходящият път

В пътя на своето развитие човек е дошъл до положение да познава Доброто и злото. От времето на Адама още човек направи първия опит за познаване на Доброто и на злото. Този опит водеше човека в низходяща посока. Сега човек постепенно се издига, върви във възходяща посока. Той прави втория си опит, но не за познаване на Доброто и на злото. Вторият опит на човека е за познаване на самия Живот, който ще го застави да обича Живота… Той трябва да се отрече от временния живот, а да разбере и обикне Вечния Живот, носител на Божествената Любов. (78/стр. 165)

Казвам и на вас: Без да ви канят, тръгнете сами нагоре в Божествения път… Тръгнете в Божествения път, без да чакате покана. Когато Светлите духове тръгват напред, върви и ти след тях. (67/стр. 279)

Кой е Ангел? Който върви по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Този е най-лекият път. (62/стр. 357)

Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към Възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на Прав път и ги подкрепва. (29/стр. 49)

Силният е започнал от безсилието, човекът на Светлината е започнал от тъмнината, любещият е започнал от безлюбието. Този е естественият път на развитие.

(18/стр. 221)

Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голяма е Светлината, толкова по-голям е Свещеният огън, толкова по-голяма е Силата… Колкото повече Светлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря Божественият огън, толкова по-силна е Любовта ни. Колкото по-голяма е Божествената Сила в нас, толкова по-голяма е увереността ни, че сме на Прав път в живота. (68/стр. 76)

Щом разберете смисъла на това, което учите, ще минете в по-горен клас, ще минете през Посвещение, което наричат „разцъфтяване на човешкото съзнание“. Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-ниско съзнание в по-високо. (73/стр. 26)

Бъдете съвършени! Пътят към Съвършенство е път към Вечни постижения. Да се усъвършенства човек, това е многократен, а не еднократен процес. Стремежът към Съвършенство се дължи на Божественото в човека, което го подтиква към постоянна работа за Великото и Красивото в света. Този импулс е запалената свещ в човека, която трябва постоянно да гори. (71/стр. 284)

Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това да бъде непреривен стремеж у вас! „Хиляди години са нужни за това.“ Не се смущавайте. Колкото години да работите, важно е да вървите напред. Каже ли ти някой, че си постигнал много неща, отговори: „Много върхове достигнах, но още много ми предстои да постигам“. Пътят на възлизането е непреривен. (69/стр. 103)

Като живо същество, ти не трябва да се задоволиш да останеш във формата… на човек, но да вървиш нагоре по възходящата стълба, докато стигнеш до Първичния човек, т.е. до Космическия човек, или във формата на Библейския човек, създаден по образ и подобие на Бога. (2/стр. 136)

2. Лошият живот – Добрият живот

Негативната страна на живота

Най-първо всички Школи започват с негативната страна на живота. Вие не можете да дойдете до никоя Добродетел, докато не обуздаете вашите недъзи.

(23/лек. 34: стр. 15)

…Знание трябва! Туй знание е потребно, защото в окултизма всякога се развиват отрицателни сили. Във всяка една окултна Школа най-първо се развиват отрицателните сили в такъв грамаден размер, че ако не се вземат мерки, много пъти учениците пострадват.

(8/лек. 2: стр. 12)

Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин чрез отрицателните мисли и чувства те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. (89/стр. 253)

…Във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист възвишен живот, към нови светли идеи. Ето защо новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. (90/стр. 61)

Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на Черната ложа, които до това време той не е знаел. (89/стр. 48)

Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа. (3/стр. 185)

Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и за туй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен. (15/стр. 64)

И ако Провидението е поставило хората пред толкова мъчнотии, това се дължи на факта, че те проявяват повече своята зла воля, отколкото Доброто в себе си.

(3/стр. 107)

Когато Шопенхауер казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това? Не е достатъчно само да се констатират нещата, но те трябва да се изправят. (65/стр. 125)

Коя е причината за съществуването на отрицателните качества в човека? Изопачаването на Любовта.

(3/стр. 162)

…Когато човек влезе в отрицателната страна на живота, живота го няма вече там… Живот без Любов, живот без Светлина и живот без Свобода е смърт. (2/стр. 246)

…Ако вие за едно ваше кратковременно желание нарушавате Божия закон, вие сте в кривия път на дявола. (9/стр. 367)

Какво нещо е кармата? Кога се създава тя? Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от Правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена „път на астралната змия“. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. Бъдете будни към изкушенията, които срещате на пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. (7/стр. 92)

Казваш: „Не зная защо идат още страдания“. Много просто, преди години, в близкото или далечно минало, си обидил някого или си го ударил с нещо и си го осакатил. Сега плащаш, т.е. носиш последствията на своите постъпки. „Карма е това.“ Не, това е човекът, който не е господар на себе си, на своите неестествени прояви. Та когато говорим за самовъзпитание, разбирам да владееш онези неестествени сили в себе си, които могат да ти причинят някакво зло. (69/стр. 166, 167)

Недоволството в човека отваря вратата на човешкия ум и на човешкото сърце за всички лоши мисли и чувства. Щом влязат в човека, те започват да цапат. Като знаете това, пазете се от недоволството. (28/стр. 215)

Следователно, когато човек е недоволен от живота, когато е неразположен духом, той е затворен за горния свят – за Небето, а отворен за долния свят – за злото. Когато е доволен от живота и разположен духом, той е отворен за горния свят – за Небето, а затворен за долния свят – за злото. (28/стр. 217)

Всичко в света, което се заражда, ако е Добро, щом дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва. И тъй, ако вие се държите за лошите хора, за лошите си постъпки, за лошите си мисли, желания и дойдете в съприкосновение с Бога, какво ще стане? Ако вие не искате да ги оставите, ще отидете с тях заедно. Ако ги държите, и те, и вие ще се изпарите и помен няма да остане. Само една милост ще ви спаси. Как? Щом идете при Бога, ако се откажете от вашите лоши желания, като главня ще бъдете изтеглен от този огън.

(23/лек. 6: стр. 27, 28)

И когато някой път аз говоря за развод, аз разбирам да се разведе човек със злото... Една нечиста мисъл имаш – разведи се с нея! Едно нечисто желание имаш – развод! Една нечиста постъпка имаш – развод! Същността е там. Ако искаш… да останеш, можеш, но ако си един светия. При греха не съветвам обикновения човек да остане, не съветвам и талантливия човек да остане, не съветвам и гениалния човек да остане. Нищо повече. Казвам: На планината! Горе върви! Щом дойде до светията, казвам: Той може да остане вече там. Закон има. Той може да се справи със злото. Ако може да се справиш, то е вече изключение; но ако не можеш, не очаквай, че Господ ще ти помогне. Господ на обикновения човек помага чрез краката. Да плюе на краката си и да бяга. И на талантливия човек казвам на краката си да плюе и да бяга. И на гениалния човек – на краката си да плюе и да бяга, а на светията – там да стои. Трябва да мисли той. (14/стр. 129, 130)

Отрицателният говор

Каквото езикът каже, всичко става… Езикът подига човека, но той може и да го събори. Това зависи от огъня, с който е запален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност. Запали ли се с този огън, човек се излага на големи страдания.

(38/стр. 289, 290)

Езикът на човека е склад от експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно някъде, човек се натъква на големи нещастия… Като знаете силата на словото, вие трябва да бъдете внимателни, да избирате думите, с които си служите. (71/стр. 7)

Яков казва: „Езикът е неудържимо зло“. Казва, че хората се научили да карат конете си, корабите си навсякъде, където искат, а казва, за езика не са добили туй знание – нито гемове*, нито юлари имате за езика, нито някакво кормило. Той го намира в света неудържим. Никой човек не е господар на него. (9/стр. 343)

…Ти можеш да убиеш човека. „Как ще го убия?“ Като му кажеш 999 горчиви думи. (69/стр. 282)

Езикът трябва да бъде любещ… Знаете ли, има такива думи отровни. По някой път казва човек думи, които произвеждат отрова, като отрова са. И ние със своята мисъл, без да искаме, някой път образуваме тия отрови, защото в природата съществуват известни елементи, които са отровни. И със своето сърце образуваме известни отрови, и със своите постъпки образуваме отрови. Та най-първо ще се научим да работим химически. …Да произвеждаме Доброто в света. (1/стр. 39, 40)

…Когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у вас; и като говорите Добро за хората, вие подхранвате Доброто… Какво разбирам под думата „не е хубаво да говориш зло“? Не подхранвай злото в себе си. (9/стр. 579)

Щом човек мисли правилно, той ще може и правилно да си въздейства. Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. (4/стр. 75)

Лошите мисли, чувства и желания

Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина... Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца – стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. (16/стр. 361)

Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят. (9/стр. 31)

Трябва да се очисти съзнанието. Не трябва да допущаш нито една нечиста мисъл в ума си. Това е цяло изкуство. Ако се отвориш, хиляди същества ще дойдат и ще налеят нещо нечисто в тебе. (20/стр. 120)

Всяка крива мисъл, всяка лоша мисъл към себе си или към другите води към нещастие. (3/стр. 268)

Влезе ли в ума на човека някаква отрицателна мисъл, той или ще се спъне, или ще падне. (4/стр. 135)

…Ако има една крива халка в една верига, нали разваля цялата верига? Разваля я. Една крива мисъл може да развали 100 прави мисли. (26/стр. 138)

Ако мине през ума ви една лоша, отрицателна мисъл, вие веднага трепвате – страхувате се да не ви причини тя някаква пакост. Тази мисъл е бомба, която всеки момент може да избухне. (5/стр. 132)

Една крива, неправилна мисъл произвежда голяма или малка експлозия. (5/стр. 151)

Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране. (15/стр. 94)

Всяка мисъл и всяко желание, които отнемат Светлината на човешкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Те не трябва да се реализират. (6/стр. 111)

Омразата, завистта, злобата, изобщо всички отрицателни чувства се дължат… на тъмните сили в природата. (29/стр. 127, 128)

Природата не позволява на човека да влиза в кръчма, била тя физическа или психическа. Страшно е да се стремите към виното, но още по-страшно е пиянството в мислите и в чувствата. Пазете се от мисли, чувства и желания, които опиват и разстройват организма. Пазете се от желания, които опропастяват човека и го изкарват от релсите на живота… Работете върху себе си да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърце. (7/стр. 117)

Питам: Кое развращава хората? Има една развращаваща сила в света, на която няма да кажа името. Седиш някога и в ума ти дойде една отрицателна мисъл. Намери майката и бащата на тази мисъл и я хвърли настрана. Попита ли кой я роди? Знаеш ли името на майка и баща …? Това трябва да знаете. То е цяла философия. Ако нищо не знаете, само констатирате, че ви е посетила една отрицателна мисъл, и свършвате с това. Трябва да знаете, че нищо не се явява без причина. (2/стр. 188)

Никаква отрицателна мисъл не трябва да държите в ума си, никакво отрицателно чувство – казвам какъв трябва да бъде законът – никакво отрицателно чувство, никаква отрицателна постъпка. Щом я направи, трябва да знае да я поправи. (9/стр. 349)

Със своите отрицателни мисли и чувства човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. (37/стр. 103)

Гневът

Ще кажете, че искате да намерите причината на гнева, да се освободите от него. Каквито усилия да правите, не можете да намерите причината на гнева. Тя не е нито вън от вас, нито вътре във вас. Причината на гнева се крие в Космоса. Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори. Той не се поддава на нашата воля. Обектът на гнева е вън от човека. Следователно човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. Наистина, докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. (6/стр. 99)

Лесно мога да определя кой човек се гневи. Достатъчно е да му кажеш няколко обидни думи, за да се разгневи. Който не се гневи лесно, ще чуе обидните думи, ще се усмихне и ще си отмине. (69/стр. 344)

…Всеки човек е добър, докато никой не го засегне. Засегнат ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гневи се, готов е да се откаже от убежденията си, от Бога. (80/стр. 66)

Значи, човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си и пада… Разгневиш се – падане е това. (8/лек. 8: стр. 29)

Опитвали ли сте се да произнесете думата „Любов“ така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата „Любов“ в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. (80/стр. 237)

…Ако Божественото у вас вземе надмощие, правилно ще разрешите задачата си. Не вземе ли Божественото надмощие в човека, той ще се гневи, ще се съмнява, ще губи вярата си и ще каже: „Не искам вече да посещавам Училището, не искам да посещавам тази Църква или това общество“ и т.н. (79/стр. 147, 148)

Омразата

Ние трябва да се молим, да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. (19/стр. 132)

Който не се е влюбил в Бога, той се облича в отрицателни качества, в него ще има завист, злоба, омраза, хитрина, лукавство – всички тези качества ги носи и си прави черни дрехи… Когато някой се влюби в Бога, той ще почне с Добродетелите: той е добър, миротворец, облечен е хубаво… (21/стр. 110)

Омразата е гъста черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си. Не може ли да я трансформира, човек се отдава на нейното вредно действие. (27/стр. 152)

…Всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист, всичките тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил. Каквито отрицателни качества и да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека. И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания. (23/лек. 3: стр. 16, 17)

Съмнението си има свой произход, гордостта си има свой произход, омразата също си има свой произход. Омразата – това е зимата на живота. Някой път трябва да мразиш. Щом почнеш да мразиш някого, ти почваш да учиш проявите на това изкуство… Дойде омразата – виж защо съществува тя в света. Дойде неверието – проучи и него. (23/лек. 23: стр. 11)

…Когато влиза в живота, човек трябва да знае кои са опасните зони, в които стават големи бури и урагани, за да ги избягва. Опасните зони в живота са зоните на омразата, на съмнението, на безверието, на малодушието и т.н. Човек сам не е причина за съществуването на тия зони. Те съществуват като сили в природата, които се движат по свой определен път. От човека се изисква Разумност да знае как да ги заобикаля, да не се натъква на тях. Ако пък се натъкне, да знае как да ги превърне в Добро. (36/стр. 286)

Лъжата

Допуснете ли лъжата в себе си, тя спира вашето развитие. (55/стр. 218)

Първият грях в света влезе чрез лъжата. (26/стр. 513)

Разберете, там казва Господ: „От всички Дървета на Рая ще ядеш, но от това Дърво, дето се изисква един отличен ум, учител се иска там – да не ядете от това Дърво“. И дойде онзи, първият, змията – тя беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева, и казва им: „Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете“. И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете: съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият Глас, извика: „Адаме“. Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това Адам нямаше доблестта да каже истината. (8/лек. 1: стр. 16, 17)

Че именно заради една лъжа на първия човек хората сега страдат. Заради лъжата страдат, нищо повече! Единственото престъпление беше заради лъжата. И двамата първи хора бяха в окултната Школа. Раят, това беше една Велика окултна Школа, а не туй детинско разправяне, което ни предават. Една окултна Школа беше Раят! Тия „Дървета“ не са дървета, това бяха живи хора, култура от хора. Тия „Дървета“, тия живи хора не са такива, каквито ги мислите. Раят беше една Велика култура в миналото. И когато този прародител на тази култура направи първата погрешка, той нямаше смелостта да изкаже истината и излъга. Там, както е писано в Библията, туй косвено се разбира. Адам казва: „Аз мислих, че Ти ще ми дадеш една другарка, жена умна, интелигентна, която да ми помага в живота, а ето, тя още при първия изпит, още първия ден ме увлече в това престъпление. На Тебе възлагах надеждите си, по-умна жена трябваше да създадеш!“. Това беше един упрек. Тогава Господ замълча… Той само написа, че Адам не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливец, първокласен страхливец! Той нямаше доблестта да каже истината… Спира се Господ там. Вика жената да види дали тя ще каже истината, как ще издържи изпита си. Казва : „Слушай, ти как направи престъплението в Школата?“. „А, онази змия, онази интелигентност, която Ти създаде, ако тя не беше, аз бих устояла, аз щях вярна да Ти бъда, но тя ме излъга, нали знаеш?...“ И Господ каза: „Изкарайте ги навън; и той – страхливец, и тя – страхливка!“. И от 8000 години ние се учим да бъдем смели и решителни, досега ние сме били все страхливци. Смелост се изисква сега!

(8/лек. 6: стр. 6, 7)

Който лъже, не е роден от Бога, друг е неговият баща. Двама бащи има в света: Баща на Истината и баща на лъжата. Това са два различни свята. Изучавайте се да знаете от кой свят сте дошли. (45/стр. 197)

Като си служат с лъжата, хората я делят на бяла, т.е. невинна лъжа, и черна – голяма, опасна лъжа. От гледището на възвишения морал никаква лъжа не се позволява – нито бяла, нито черна. (45/стр. 193)

Невинна е лъжата, особено бялата, но в началото си. Колкото повече минава времето, последствията идат едно след друго и от малката лъжа се произвежда голям пожар. Страшни са последствията на лъжата. Ние я наричаме дреха, която покрива всички престъпления.

(45/стр. 208)

Не изисквам да не правите погрешки; ни най-малко няма да ви държа кусур, ако направите даже и 100 погрешки, но като кажете една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Аз съм готов всички грешки да залича, но за лъжата в Братството строг съм – абсолютно никаква лъжа! Без изключение! Туй да го знаете. Ни бяла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберем! Туй ще бъде основа – никаква лъжа! Другите грешки извинявам. (8/лек. 1: стр. 34)

Ако един човек не е направил нито един грях, а само лъже, все едно че той е извършил всички грехове. В това отношение той е най-големият грешник, той е непоправим. (69/стр. 10, 11)

Каквото престъпление или каквато погрешка и да направи човек, както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бялата или черната, няма да се прости. Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най-големи последствия. Лъжата е най-малкото престъпление, но и най-опасното. Тя създава всички нещастия на хората. (10/стр. 93, 94)

Та казвам, избягвайте белите и черните лъжи. Аз говоря за онова съзнание в себе си, което трябва да имате. Щом употребиш най-малката лъжа, веднага се образува една черна страна (стена) между Бога и тебе. Затвори се Небето. (13/стр. 119)

Всичките болести, от които ние страдаме, са все бели лъжи, за които ни бият. (1/стр. 151)

Всеки човек, който е съградил своя живот върху белите лъжи и черните лъжи, той се е самоосъдил на вечно заточение. Лъжата сама по себе си, то е единствената нереалност. Ти си в един свят нереален. Всичко онова, което мислиш да постигнеш, то е илюзорно, то е непостижимо. (1/стр. 128, 129)

…Каква е разликата между една Реалност и една нереалност, или между една Истина и една лъжа? В Истината животът се увеличава, а в лъжата животът се намалява. В Истината безсмъртието продължава, а в лъжата се намалява. В Истината щастието идва, пък в лъжата нещастието царува. (21/стр. 267)

Човек може да направи някаква погрешка, но да се пази да не внесе лъжата в мислите, в чувствата и в постъпките си. (45/стр. 41)

Най-опасна е лъжата. Човек може да излъже себе си. Той се опитва някой път себе си да излъже. (9/стр. 281)

Та в този път може да се натъкнете на два рода лъжи. Пазете се от тях. Има два вида лъжи. С едните лъжи забавляваме себе си, а с другите забавляваме другите хора. Повечето хора са се освободили от лъжите, с които забавляват другите, а не са се освободили от лъжите, с които забавляват себе си. Някой път ние искаме да залъжем себе си, но Божественото не се залъгва. Направиш една погрешка и ти се извиняваш, но онзи отвътре ти казва: „Не е право, не е право“. Та второто положение седи в това да не се самозаблуждаваме.

(20/стр. 190)

Сега се явява въпрос: защо човек не трябва да лъже или защо трябва да лъже. Лъжата всякога разрушава. Всяка лъжа, от какъвто характер и да е, всякога разрушава нещо в човека. (5/стр. 106)

Лъжата не е в казването. Има един вътрешен закон, свързан с известни отрицателни сили в природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти, и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни, ти ще се свържеш с тия сили. Единственото важно нещо е: съзнанието трябва да бъде будно! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове. Тъй се разрешава въпросът. (8/лек. 6: стр. 7, 8)

Сега хората казват, че без лъжа не може. Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може. (12/стр. 613)

Кой лъже? Който живее в тъмнина. Обаче, който живее в Светлина, никога не лъже. …Който живее в среда на Разумни и Светли същества, никога не лъже. (16/стр. 29)

Истински човек на мисълта е онзи, който не лъже. Щом лъже, той не е човек. Лъжата е животинска проява. (3/стр. 143)

Казано е: „Не лъжи!“. „Защо да не лъжа?“ За да не умреш, да не изгубиш всичките блага на живота. „Защо трябва да обичам Истината?“ За да живееш, да бъдеш щастлив, да придобиеш всички Добродетели. (22/стр. 127)

Съмнението

Ставате сутрин, речете да се помолите, изведнъж иде съмнението при вас, казва: „Какво си се изправил като кукла? Бог с тебе ли ще се занимава?“. И вие казвате: „Няма да се моля!“. Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението иде и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота?“. Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. Започвате да пеете, съмнението пак иде: „Какво си се разпял? Младите нека пеят!“. Каквото и да започвате, съмнението всякога иде след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово… Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер. (77/стр. 28)

Съмнението в човека представлява накопление от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. (77/стр. 27)

Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. (77/стр. 27)

Усъмни ли се човек, той се намира вече в гъстата материя, в закона на инволюцията. Защо човек не трябва да се съмнява? За да влезе в закона на еволюцията.

(79/стр. 152)

И тъй, съмнявате ли се, вие започвате постепенно да слизате, докато дойдете до дъното на гъстата материя, и след това трябва да минат хиляди години, за да започнете да се изкачвате. Не се ли съмнявате, вие се изкачвате нагоре към Бога и започвате да еволюирате. (79/стр. 152)

Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. (77/стр. 30, 31)

Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърчението. (89/стр. 25, 26)

Недопускане на нищо отрицателно

…Истински духовните хора, адептите чрез своята Висша мисъл са оградени от влияния. Лошите мисли ги обикалят, нападат ги, но адептите остават чужди за тяхното влияние. (33/стр. 272, 273)

Истинският живот седи в Чистотата. Много лоши мисли и чувства могат да минат покрай вас, но вие не трябва да ги пущате да влизат вътре. Това е геройство.

(43/стр. 55)

…Никога не допущайте в ума, в сърцето, в душата и в духа си нищо отрицателно. Кажете си: „Заради Бога не допущам нищо отрицателно в себе си“. Каквото отрицателно да чуете, да видите или да ви се случи, кажете си: „Не разбирам това нещо“. За предпочитане е човек да бъде невежа за лошите работи, а учен – за добрите…

(37/стр. 91, 92)

В Школата ще ви дадат следните задачи: в продължение на цяла година да не помислите нищо лошо, да не отправите към никого едно лошо чувство и да не извършите нито едно лошо действие. (29/стр. 152)

Правили ли сте опит за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си? Ако цял ден е много, направете опита за един час да видите може ли през този час злото да не се вмъкне във вас. (42/стр. 277)

Освобождение от всичко отрицателно

…Ако имате Любов в себе си и знаете как да произнесете думата „Любов“, вие ще вършите по-големи чудеса от тия, които Мойсей правеше… Ако сте разгневен и мислите да биете някого, преди да сте го набили, произнесете думата „Любов“. Можете ли да я произнесете така, че да измените решението си, вие имате Любов. (71/стр. 172)

…Ако Любовта ви надделява над вашата ревност, вие сте силен човек; ако Любовта ви надделява над вашия страх, вие сте силен човек; ако Любовта ви надделява над вашата алчност, вие сте силен човек; ако Любовта ви надделява над вашата гордост, над вашия егоизъм, над всичко отрицателно във вас, вие сте силен човек.

(28/стр. 85, 86)

Дойде ли в ума ви една лоша мисъл или в сърцето ви едно лошо чувство, не ги дръжте повече от една минута. Стремете се бързо да се освобождавате от лошите мисли и чувства, за да не ставате тягостни нито на себе си, нито на своите близки. (37/стр. 66)

Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате. Гневете се, без да се гневите. Изобщо дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него. Дойдете ли до Доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на Добро. (70/стр. 75)

И тъй, дойде ли човек да прояви Разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. (4/стр. 63)

Да работиш върху себе си, това значи да бъдеш свободен от отрицателните мисли и чувства, да не даваш ухо на тях, да не те засягат. (16/стр. 112)

Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: „Аз отивам при Бога. Ако искате да бъдете с мене, елате и вие там“.

(19/стр. 8)

…Само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила в света не може да я отстрани. Следователно ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. (74/стр. 47)

Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, …а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. (21/стр. 76)

Ако искате и вие да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се… с влиянието на добри, на положителни мисли и чувства. Няма по-здрава ограда от положителните мисли и чувства на човека. Те са щит срещу злото. (28/стр. 214)

Като дойдем до една криза, дето има лоши внушения, и не може да се справим, тогава ще извадим хубавите внушения, които са в нас, и ще ги противопоставим, ще се неутрализират и ще ни поставят в Правия път – пътя на Любовта. (1/стр. 369)

„Ама – казвате – туй нещо няма да правя, няма да пуша тютюн“ – и пак на следующия ден го запушвате. Направете го, без да го кажете… Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план, туй ще направя, онуй ще направя“. Нищо няма да направиш. Аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо, не говорете нищо, само кажете: „Господи, ела ми на помощ!“. (15/стр. 180)

Когато хората възприемат Новото Учение и заживеят в Космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството, всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове“. Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота… (25/стр. 26)

Разумно използване
на отрицателните сили

Ще ви приведа един пример да видите как разумният човек използва злото. Един ученик не обичал Учителя си и търсел случай да му причини някаква пакост. Един ден му дошла идеята да постави пред вратата на Учителя си няколко големи камъни и така да задръсти входа. Учителят не ще може да излезе. Както намислил, така направил. Донесъл няколко големи камъни и ги сложил пред вратата на къщата. Като видял това, Учителят излязъл през прозореца, извикал един майстор, на когото поръчал да издяла стъпала от тези камъни, които поставил пред вратата на къщата си. Като го питали отде е взел тези хубави камъни за стъпалата, той отговарял: „Един от моите любезни ученици ми ги донесе“. Често и на вас донасят такива камъни, слагат ги пред вратата ви, но вие вдигате шум. Какво ще направите с тези камъни? Вместо да викате и вдигате шум, постъпете и вие като онзи Учител. И като ви питат отде донесохте тези хубави камъни, кажете: „Един мой добър приятел ми ги донесе“. Ако не можете така да гледате на вътрешната страна на живота, нищо няма да постигнете. (69/стр. 143, 144)

Злото не може да се извини, но все таки злото може да се тури на работа. (1/стр. 295)

…Природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва като работна сила. (4/стр. 77)

И злото може да се впрегне на работа… Който не може да използва силите на злото, ще пострада. (22/стр. 100)

Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче, който го разбира, той гледа на него както на огъня. Както огънят може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да му причини и пакости, и добрини. Знае ли как да пипа злото, човек лесно се справя с него. Той го впряга на работа и се ползва от неговите енергии. (35/стр. 322)

Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин хубав плат. Това значи: впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. (59/стр. 130)

Като ученици, вие трябва да знаете законите, чрез които се сменяват енергиите. Така именно вие ще се справяте с отрицателните енергии и ще ги използвате за Добро. Който знае тези закони, той може да използва горчивите и кисели сокове на злото за Добро. Енергиите на злото са горчиви и разрушителни само на физическия свят. Пренесете ли ги в духовния свят, те намаляват горчивината и разрушителността си. Пренесете ли ги в Божествения свят, те коренно се видоизменят и се превръщат в сладки плодове. В Божествения свят няма горчиви, кисели и разрушителни енергии. Велика наука е да знае човек да превръща енергиите. (66/стр. 39, 40)

…Думата лош има две значения. Под лош човек разбираме енергичен. Лошото, злото крие в себе си сила, която трябва да се употреби намясто. Не се ли употреби намясто, злото се явява като разрушител. (19/стр. 4, 5)

Вие трябва да турите на работа своите лоши мисли и желания. Иначе те ще бъдат по-вредни. (19/стр. 42)

Всяка една лоша мисъл трябва да намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. (13/стр. 18)

Никога не се борете със себе си, но се борете със своите лоши наклонности. Още по-точно ще ви кажа: Не се борете и със своите лоши наклонности, но ги канализирайте. (10/стр. 428)

Всеки лош навик е сила, която може да се използва за Добро. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо; ако не знаеш, ще си причиниш голяма пакост. (59/стр. 261)

Омразата, аз разбирам, тя е жица, по която аз добивам известна енергия – за да можеш да работиш. Но тогава, когато впрегнеш омразата на работа, тя не е омраза… Омразата е излишна енергия, която, като не се използва, тогава произвежда гниене. (9/стр. 341, 342)

Ако можете да използвате енергията на гнева, вие сте разумни хора… (69/стр. 344)

Гневът е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае как да използва тази енергия, той хвърля този или онзи предмет, става, сяда, разхожда се в стаята, вика, сърди се на този, на онзи, докато се отпуши. Щом изразходва тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоен израз. След това той се залавя за работа. Обаче, който разбира гнева като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нещо: реже дърва, пише, чете, свири на някакъв инструмент и т.н. (89/стр. 301, 302)

Гневът ви посещава, защото не му давате работа. Като го впрегнете на работа, той казва: „Умен е моят господар!“. Може ли без гняв? Може. Ако завистта и омразата ви посетят, дайте и на тях работа. Като работят, те ще се свържат с Любовта. (19/стр. 8)

Аз не съм против това, което съществува в света, но всяко нещо трябва да бъде на своето място. Грехът е отрова, която трябва да бъде затворена в шишета, и когато е нужно, тогава да се употреби. „За какво е нужна отровата?“ За лекарство. Грехът, сиромашията, болестта също трябва да са затворени в шишета и в специфични случаи да се използват за инжекция. Всички отрицателни неща се държат затворени в шишета и при специфични случаи само се използват. (2/стр. 129)

Та лошото ще го хванете да ви даде сила, както сегашните учени хора вземат отровата на змиите и лекуват най-лошите болести. Злото ще го хванете, ще му извадите отровата, с нея ще се лекувате. Ще направите аптека. Тогава ще турите змиите на работа. (85/стр. 51, 52)

Превръщане на отрицателните сили
в положителни

Всяко отрицателно състояние може да се смени в положително. За това е нужно разбиране на законите.

(5/стр. 164)

Сега, като ученици, от вас се иска права мисъл. Да мисли човек право, това значи да превръща лошото в Добро, отрицателното в положително. (33/стр. 198)

Щом оценява ума си, човек ще го прилага навсякъде в живота си. Чрез своя ум той може да трансформира отрицателните мисли, чувства и постъпки в положителни. (37/стр. 254)

Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи да превръщате природните енергии от едно състояние в друго.

(30/лек. 32: стр. 12)

Ние ще дойдем до другата фаза на еволюцията – да се учим да превръщаме всички отрицателни сили на природата в добри сили, т.е. не самите сили да станат добри, но да действат за Добро. (23/лек. 13: стр. 22)

Не е лошо нещо злото, но кога? Когато се използва като сила за трансформиране на всички отрицателни сили в Добро. (64/стр. 39)

Всички хора са длъжни да изучават силите на злото, да знаят как да ги превръщат, понеже и те са Божествени… Вие трябва да разбирате злото като творческа сила в света, а не както днес го разбират. (37/стр. 259)

Всяко зло, разумно използвано, се превръща в Добродетел… (62/стр. 296)

Който разбира законите, казва, че злото се превръща в Добро. Злото, използвано чрез Любовта, се превръща на Добро; злото, неизползвано чрез Любовта, си остава зло. (62/стр. 296)

Всяка отрицателна мисъл или всяко отрицателно състояние трябва да се превръща в положително. За пример, някой казва, че е неразположен или обезсърчен, или недоволен и т.н. Той трябва да знае определено на какво се дължи неразположението му. Човек не може да бъде абсолютно неразположен. Ако нещо внася някакво неразположение, друго нещо може да го разположи добре. Ако е обезсърчен или недоволен от нещо, друго нещо може да го насърчи и задоволи.

(6/стр. 144)

У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. За пример, чувството омраза трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. (4/стр. 88, 89)

Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? (90/стр. 53)

Някой се гневи, иска да въздържа гнева си. Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в даден момент на една енергия и да използваш тази енергия. Гневът от окултно гледище е една енергия. (8/лек. 17: стр. 21)

…Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна.

(18/стр. 169, 170)

Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното – в положително. Затова казват, че Любовта върши чудеса. (70/стр. 25)

…Първата задача на човека е да превърне горчивите чувства в сладки, изопачените мисли – в светли и прави. Това не е нищо друго освен изкуството, което Христос притежавал – да превръща водата във вино. Следвайте Христа, прилагайте Учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи да превърне човек живота си в песен и музика, в Радост и Веселие. (16/стр. 114)

…Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни, а нечистата кръв – в чиста. (19/стр. 7)

Говорене на Истината

Най-първото нещо: ще любите Истината! Най-хубавото, най-красивото нещо е да говориш Истината, да няма абсолютно никаква лъжа! (26/стр. 513)

Дойдете ли до Божественото, там не се търпи абсолютно никаква лъжа. Там ще говорите абсолютната Истина! (55/стр. 222)

Няма по-хубаво нещо от това да говори човек Истината. Който говори Истината, той ще изпита всички блага на живота. Който не говори Истината, той ще опита всички страдания. Ако не искате да страдате, бъдете винаги на страната на Истината. (42/стр. 229, 230)

Какво значи да говори човек Истината? Да говориш Истината, това значи да градиш нещо в себе си. Да говориш Истината, това значи да даваш на нещата такова съдържание и смисъл, какъвто първоначално е вложен в тях. (37/стр. 84)

Говорете всякога Истината, за да не изгубите Вярата си, да не затворите пътя на Любовта и на Светлината в себе си. (45/стр. 204)

Няма по-велико нещо от това да говориш Истината на човека. Да говориш всякога Истината, да имаш правилни отношения към всички хора, това значи да имаш правилни отношения към Бога. (27/стр. 223)

Който е свързан с Първата Причина, той е човек на Истината. Той изнася фактите, както са в действителност без никакво преувеличаване или намаляване.

(38/стр. 305)

Трябва да говорим всякога Истината, както си я знаем в себе си. Трябва да говорим ясно, категорично, положително; тогава нашите външни отношения към хората ще бъдат добри. (15/стр. 179)

За всички неща в даден момент ние трябва да бъдем смели и решителни да кажем Истината… (8/лек. 6: стр. 5)

Пред кого ще кажеш Истината? Пред онзи, който обича Истината. Пред онзи, който обича лъжата, ти ще мълчиш. Той ще ти каже: „Аз съм твой учител, аз ще ти кажа как да лъжеш…“. Но ти, като не знаеш да лъжеш, ще мълчиш. (8/лек. 6: стр. 5)

Не говорете лоши думи. Казвате: „Трябва да се казва Истината“. Истината никога не показва слабостите на хората. Истината се занимава с хубавите, с красивите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата. (13/стр. 306)

За бъдеще из устата трябва да излизат най-хубавите думи на Истината. Туй, което казваш, да е Истина, най-хубавите думи, и тия думи да са верни. Най-хубавите думи, които са любещи, да казваш. И (на) този човек като му кажеш една Божествена дума, той става здрав.

(1/стр. 38)

Истината трябва да се каже с Любов. Истината без Любов не е Истина. (1/стр. 129, 130)

Някои се страхуват да говорят Истината да не се изложат пред хората. Те са прави за себе си. Ако говори човек Истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога. Кое от двете е за предпочитане? За предпочитане е човек всякога да говори Истината. (38/стр. 250)

Наистина няма по-красиво нещо – да срещнеш човек, в когото няма никаква лъжа. Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже. То е Ангелско лице.

(69/стр. 15)

Важността на Будността

Дали четеш, пишеш или се молиш, ще бъдеш буден. Щом заспиш, ти си под влияние на задушливите газове на дявола. „Само една секунда задрямах.“ Дали си спал два часа, или си задрямал само за една секунда, то е все едно. Разликата е в степента. В една секунда ти можеш да изгубиш най-ценното в своя живот. Когато си дрямал една секунда, Светлината е извървяла хиляди километра път. Знаете ли какво разстояние е това? За колко време ще извървиш този път? Ако Бог се движи с тази бързина, как ще Го стигнеш? Една секунда си дрямал, но не можеш да набавиш изгубеното и в продължение на 4 – 5 години. „Защо задрямах?“ Мисълта ти не е будна. (69/стр. 96)

Отрицателните сили в природата са подобни на апаши, които всякога могат да изненадат онзи, който се е захласнал… Ето защо от всеки човек се иска будно съзнание да не губи своето вътрешно разположение и своя мир. Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т.н. (71/стр. 193)

Каквото да работи, където да ходи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да бъде непрестанно свързан с Разумния свят. (71/стр. 54)

От вас се иска чистота и будно съзнание. Дойде ли една нечиста мисъл в съзнанието ви, веднага трябва да проверите отде иде и защо е дошла. Пълен контрол на чуждите мисли и желания! (51/стр. 121)

…Не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, дето живеем, е свят на борби; такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете! Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използвате. Тук е вашето спасение. Или казано на християнски език: за вас е важно да познаете в дадения случай една мисъл на вашия Учител ли е, или не; на Христа ли принадлежи, или не. (8/лек. 30: стр. 17, 18)

…Изучавайте лошата мисъл, наблюдавайте я и ще видите, че тя прилича на животно, което има желание да ви напакости. Обаче, ако съзнанието ви е будно, тя ще мине и замине край вас, без да ви причини някаква пакост. (7/стр. 28)

Човек трябва да има будно съзнание, да разбира отде идат изпитанията и изкушенията в живота му.

(28/стр. 226)

Със слизането Си на Земята Христос свали юларите на дявола от главите на хората и ги направи свободни. Щом е така, бъдете будни да не оставяте дяволът отново да туря юларите си върху вашите глави. (28/стр. 226, 227)

Най-първо съзнанието ви трябва да бъде всякога будно, за да може да се справите с всяка слабост, която ще се яви у вас и която ще ви хвърли в погрешка. В човека има много слабости. (23/лек. 27: стр. 21)

Злото в света, като дойде, ще отвлече нещо. То ще бръкне в сърцето. То ще бръкне само когато вниманието е отвлечено. Когато твоето внимание е будно, то не може. (39/стр. 14)

Не е виновен дяволът, не е страшна мъчнотията, но човек трябва да има буден ум, да знае какво да прави, как да решава задачите си. (35/стр. 250)

И тъй, като ученици, от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С Будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия.

(29/стр. 166)

…Бъдете будни да поддържате Светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ, постоянно да гори и да свети. Изгасите ли свещта си, вие влизате в областта на заблужденията и противоречията. (63/стр. 82)

…Правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден… Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи Светлина. (8/лек. 21: стр. 11)

Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване… Всеки от вас може да поправи своя кръг. Как? Ще помислиш за Бога и ще се съединиш с великия Божествен кръг. (30/лек. 8: стр. 9, 11)

Щастието е само в Бога. Под Бог разбирам мястото, дето съзнанието на човека е всякога будно без никакво прекъсване… Който обича Бога, той всякога има будно съзнание. (69/стр. 299)

Формулите са мощно оръжие

Сега ста`нете сутрин, казвате си: „Стяга ме нещо главата“… Като станеш, ще кажеш: „Бог е Любов!“. Или кажете този стих: „Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово“. Всяка сутрин, като станете, употребявайте тази формула! Имайте предвид, че като произнесете тази формула, тази връв веднага ще падне и ще дойде Светлина в ума ви. Имате да плащате една полица, умът ви е толкова стегнат, не знаете какво да правите – произнесете формулата, ще се скъсат връзките. Скарани сте с някого – произнесете тази формула. Трябва да се скъсат тези връзки, тези въжета, с които сте вързани. Всички сте вързани. Знаете ли с какви връзки са вързани хората? С дебели черни въжета. (26/стр. 187)

Сега ще ви дам следното правило: като ставате сутрин, проникнете се от онази абсолютна положителна Вяра, каквато имал стотникът, и си кажете: „Господи, кажи само една дума, само една реч на момчето ми, т.е. на моя ум, и то ще оздравее“. Повярвате ли в това, което казвате, нова Светлина ще дойде в ума ви. (40/стр. 39)

Кое е мощното оръжие срещу злото? Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Значи, Истината се намира в човека. Ето защо, нападне ли ви злото, кажете си следната формула: „Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина“. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви. (71/стр. 10)

Дойде ли някакво изкушение, за да запазите Любовта си, изговорете тихо в себе си формулата: „Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина“. Затова е казано в Писанието: „Побеждавайте злото с Добро, а лъжата – с Истина“. Дайте път на Бога в себе си, Той да прояви Своята Любов и Мъдрост. (71/стр. 13)

Щом се намерите в известно противоречие, кажете си: „Аз съм Добро. Аз съм Истина“. Щом сте Добро и Истина, вие трябва да проявявате живота на Доброто и на Истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. (71/стр. 13)

Човекът – господар на себе си

Днес от всички хора се иска пълно самообладание. Постигне ли вътрешно самообладание, човек знае, че каквото става в света, е за негово Добро. (81/стр. 98)

…Всичко отрицателно ще държите вън от себе си, вън от съзнанието си, вън от физическата си обвивка. Това значи да има човек самообладание. (50/стр. 118)

…За да се справи със злото, с дявола, човек трябва да владее своите мисли и чувства, …цялото си тяло, т.е. да бъде господар на себе си във всяко отношение. Това не се постига изведнъж. Много работа се изисква от него, докато стане господар на себе си. (45/стр. 366, 367)

Дадете ли път на Божествената Любов в себе си, вие ще придобиете две неща: Светлина в мисълта си и Топлина в чувствата си. Щом дадете място на тази Любов в себе си, ще впрегнете своите желания и страсти – вие ще станете господари на човешкото в себе си. (71/стр. 93)

За да се предпазва човек от неестествените състояния, препоръчват самообладание, концентриране на мисълта и чист, свят живот. (35/стр. 240)

Човек трябва да има самообладание, да не се поддава на мисли, с които може да повреди както на себе си, така и на окръжаващите. (35/стр. 217)

Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали са негови мисли, или чужди; дали са негови желания, или чужди. (34/стр. 77)

За да не изпада в изненади, човек трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си. Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви. Човек трябва да бъде господар и на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват.

(6/стр. 11)

Човек е дошъл на Земята не да се бори със злото, но да развива самообладание и търпение, да работи с положителните сили на природата. (37/стр. 68)

Защо трябва да бъде човек търпелив? За да не се поддава на отрицателните сили. Търпението е броня, която предпазва човека от злото. Вярата, Надеждата, Любовта, Истината, Знанието също така са броня. Ако не се бронира с тях, човек се поддава на силните същества, на пехливаните, и става играчка в ръцете им.

(37/стр. 68)

…Самообладанието е една от трудните задачи. Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание? За пример, някой казва: „Иде ми понякога, като слушам някой да ми говори, да му плесна една плесница. Като че някой дявол ме кара да направя това“. Това желание иде от вън, то е външно внушение… Вместо да се засилиш да удариш човека, приближи се при него и го поглади по лицето. (12/стр. 243)

Да се самовъзпита човек, да се влада, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. (4/стр. 88)

При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в Душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи… (8/лек. 16: стр. 34)

Голяма е Светлината на Любовта. Да носиш Любовта в себе си, това значи да бъдеш господар на положението. (59/стр. 174)

Когато дойде Любовта, злото и Доброто се примиряват и човек става господар на положението. Никаква сила в света не може да го изкара от равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони от пътя му. Като знаете това, приложете Любовта в живота си да бъдете господари на себе си. (63/стр. 145)

Станете ли господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас Красиви и Възвишени неща. (77/стр. 36)

Светли мисли, чувства и постъпки

…Когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси… (15/стр. 28)

Ако искаш Божественият свят при тебе да бъде, Божествената музика, …ти трябва да бъдеш облечен с онези светли мисли, с онези светли чувства, с онези светли постъпки… (1/стр. 42)

Помощниците на Любовта трябва да дойдат – светлите мисли; помощниците на Любовта трябва да дойдат – светлите чувства; помощниците на Любовта трябва да дойдат – светлите постъпки на човека. Туй е сега, което може да се постигне. (1/стр. 19)

Като се говори, че трябва да се живее чист и свят живот, разбираме да имаш чисти, светли мисли. (2/стр. 50)

…Иска ли да хармонизира силите на своя мозък, човек трябва да допуща в ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужава човек да изразходва енергия. Те подигат Духа му и го правят мощен. (71/стр. 9)

Когато казваме, че някой човек свети, разбираме, че той живее с красиви и възвишени мисли и чувства.

(38/стр. 99)

Всяка светла и възвишена мисъл, често повтаряна чистосърдечно и безкористно, предава нещо на човека.

(7/стр. 74)

Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете, че ви е посетила. (16/стр. 22)

Като ученици на Великата Школа на живота всякога започвайте живота си с Правата мисъл, а не с Доброто и злото. (6/стр. 54)

Правата мисъл има отношение към Великия Закон на живота. Не можеш да мислиш и чувстваш правилно, ако не следваш този Закон. Живееш ли според него, всичко в живота ти ще се превърне на Добро. (69/стр. 279)

Никой човек не може да научи Божествения Закон, докато не освети Божието Име. Когато осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката Душа. (3/стр. 184)

У всинца ви трябва да има една благородна мисъл. Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. (8/лек. 21: стр. 24)

Да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно, това е изкуство. (2/стр. 200)

…Всяка постъпка трябва да се диктува от топло чувство и от светла мисъл. Това подразбира да имате Знание и Светлина, Чистота и Топлина. (69/стр. 181)

За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш Светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, Огън, да разтапяш всичко. И при това твоята Добродетел трябва да бъде силна като диамант. (8/лек. 21: стр. 26, 27)

Когато съзнанието на човека е високо, той реализира само ония мисли и желания, които имат отношение към съзнателния живот. Те увеличават Светлината както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговите ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, светли. (6/стр. 111)

…Някой се изпъчва напред, иска да бъде смел, решителен, да респектира хората. Това е стара дреха, която трябва вече да се замести с нова. Новата дреха в случая е Правата, светлата мисъл на човека. Само тя е в състояние да го направи смел, решителен. (4/стр. 217)

Аз гледам една мисъл въздига ли ме, внася ли Светлина в мене, едно чувство внася ли живот вътре и за постъпката е същото. (9/стр. 217)

Всяка една мисъл, в която участва Божественото съзнание, в която е будно то, тази мисъл има една мека и приятна Светлина в себе си. Всяка една мисъл, в която Божественото съзнание не е будно и не взима участие, е тъмна. (8/лек. 32: стр. 8)

Всяка постъпка, в която Бог не взима участие, е лоша постъпка; а всяка постъпка, в която участва Божественото съзнание, Божествената мисъл, тази постъпка е добра, морална. (8/лек. 32: стр. 7)

Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с Добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека. (54/стр. 50)

Приложи своите добри мисли, чувства и постъпки и ще успееш. Божествената наука е достъпна само за онези, които разчитат на своя светъл ум, на своето добро сърце и на разумната си воля. (54/стр. 51)

Забогатяване с Добродетели

Човек иде на Земята първо да изправи погрешките си. После – да забогатее с Добродетели. (3/стр. 265)

Да изправиш една погрешка, това е човешко. Да проявиш една Добродетел, това е Божествено. Когато Божественият и човешкият принципи се съединят в едно, ражда се нещо Красиво и Възвишено. (71/стр. 161)

Живи в Добродетелите са онези, които любят.

(69/стр. 59)

При всички Добродетели ти си в Божествения свят.

(69/стр. 259)

Сега под думата човек аз разбирам сбор от всички Добродетели. Който няма този сбор от Добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. (4/стр. 56)

Съществуват две личности: едната е създадена изключително от слабости, а другата – от Добродетели. Дайте място в себе си на онази личност, която е създадена от Добродетели. (28/стр. 86)

Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на Добродетелите да се прояви в него? Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове: стълба на Любовта, стълба на Мъдростта и стълба на Истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на Добродетелите – великото благо на неговия живот. (28/стр. 86)

Да имаш една Добродетел или каса, пълна със злато? Една Добродетел струва повече от всичкото злато в света. (3/стр. 33)

Добродетелта е качество, което човек сам може да си изработи. Търпението, кротостта, въздържанието, самообладанието, проницателността са качества, които човек сам може да изработи. Има неща, за изработването на които сам човек трябва да залегне. (74/стр. 25)

…Честността и Добродетелта са почвата, върху която се гради, расте и развива животът. (3/стр. 135)

Кое препоръчва Добрия човек? Неговите Добродетели, а не само Добрите дела. Чрез Добродетелите се проявява човешката Душа. (74/стр. 8)

Ще ви дам един метод, по който можете да постигнете желанията си. Някой иска да стане богат, учен, силен. Сами по себе си тия качества са нули, с които не може да постигнете нищо. Добродетелта пък представя единицата в живота. Следователно, ако към единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, те вече се осмислят. (6/стр. 80)

Млади и стари, всички трябва да поставят Добродетелта като основа на живота си. Които не разбират значението на Доброто, мислят, че и без него може. Те… казват: „Като вярваме в Бога, всичко можем да придобием“. Не е така. Вяра без Добродетел нищо не струва. Знание без Добродетел нищо не струва. (6/стр. 86)

Онази естествена Сила вътре в човека, която може да го направи мощен, то е тази именно Сила – Силата на неговите Добродетели. И защо съвременните хора днес страдат? Те нямат Добродетели. А Добродетелите, това са един Велик капитал, около който почват да циркулират Великите сили вътре в природата. (26/стр. 146)

Добродетелта е магическата пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света… На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. (6/стр. 87)

Когато човек постави Добродетелите за основа на своя живот, Божията Любов ще го посети. Тогава лицето му ще светне като слънце. (3/стр. 143)

Пребъдване на Любовта, Мъдростта и Истината в човека

Грешката на хората се заключава в това, че не знаят какво да искат. Ако ме пита Господ какво искам, ще кажа: „Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мене“. Понеже… Бог ще се яви на всички, бъдете готови и вие да поискате същото. (19/стр. 288)

И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. (25/стр. 13)

Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на Космическото съзнание, и да ги приложи в живота си. (25/стр. 22)

Кое е Новото в света, което иде? Ние говорим за Любовта. Любовта е чисто Божествена наука. Мъдростта – и тя е Божествена наука на чисто Светлите духове. А пък Истината, това е наука за напредналите човешки духове. (1/стр. 30, 31)

И тъй, първо се проявява Любовта, която носи живота. После иде Мъдростта, която носи Знание и Светлина. Трета се проявява Истината, която създава в човека велик подтик към Свобода. С този импулс човек може да преодолее всички препятствия в своя път.

(53/стр. 212, 213)

Ако с богатството можеш да живееш и да станеш безсмъртен, разбирам такова богатство. Кое е това богатство? Единственото богатство в света, това е Любовта. Единственото богатство в света, това е Мъдростта. Единственото богатство в света, това е Истината. Те са три неща, които човек трябва да има. Който ги има, е истински богатият човек. Любов за Душата, Мъдрост за човешкия ум и Истина, която носи Силата. Истината е, която носи Сила и Свобода. (34/стр. 9)

...Ако държиш Истината – и ще бъдеш най-силният човек. Човек трябва да бъде силен. Чрез Истината става силен. На най-високото място чрез Мъдростта човек се качва. А живота го придобива чрез Любовта. Аз ви говоря за реални неща. Ти не можеш да добиеш живота, който искаш, без Любов. (13/стр. 115)

Казано е: За да избегнете злото в света, трябва да имате послушание. Послушание на зова на Любовта, послушание на зова на Истината и послушание на зова на Божествената Мъдрост. Три неща човек трябва да слуша. Да слуша какво говори Любовта в сърцето, да слуша Истината какво говори в неговата воля и Божественото в него да слуша – какво Светлината и Мъдростта говорят в неговия живот. (12/стр. 386)

Изобщо Любовта, Мъдростта и Истината са неразделни помежду си. Те са части на вътрешната Същина.

(69/стр. 183)

Когато Любовта посети човека, тя го свързва с Бога.

(69/стр. 200)

Ако само за една секунда или минута си бил верен на Любовта, този момент не може да се заличи.

(69/стр. 239)

Ако само за момент човек възприеме и приложи Божията Любов, животът му ще се подобри, ще разбере нещата с нова Светлина и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че Любовта върши чудеса. Тя преобразява нещата: твърдите прави меки, тъмните прави светли, отрицателните превръща в положителни. (63/стр. 135)

Има само един закон, който изпълнява всичките закони. Той е законът на Любовта. (1/стр. 107)

Според мене еликсирът на живота, това е Любовта. Всеки може да придобие Любовта, а оттам – и Безсмъртието на живота. (69/стр. 227)

Миналото е законът на необходимостта, настоящето е Божественият Промисъл, а бъдещето – законът на Божията Любов. (74/стр. 62)

Ако вие внесете Любовта във вас, във вашия ум, във вашето сърце, по-велика Сила няма. Тя ще ви освободи от всичките страдания, които имате. Не изведнъж, но постепенно. Ще ви даде Светлина, Сила и вие ще знаете как да се справите с мислите си. (1/стр. 15)

Престолът на Бога, това е Любовта… Който иде при този Престол, заличава прегрешенията. Който иде при този Престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди, той благодари, че е видял Този, Който седи на Престола. (1/стр. 107, 108)

Трябва да знаем, че този, Великият закон на Любовта е по-велик от злото, и като дойде този закон на Любовта, всички ще се разберем. (26/стр. 422)

Злото не се крие даже и в самите хора. Ние, хората, само проявяваме злото. По същество ние нито зли можем да бъдем, нито добри. Злото и Доброто са вън от нас. Единственото нещо, което е най-възвишено, което определя човека като човек, то е само Любовта. (26/стр. 460)

Външното разбиране е едно, а вътрешното – друго. Тъй щото не е достатъчно само да кажем, че трябва да обичаме, …но да дадем дълбок вътрешен израз на Любовта… (71/стр. 39)

Съвременните хора, млади и стари, трябва да изменят своите възгледи и разбирания за Любовта. Дойдат ли до истинското понятие за Любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят със Свещен трепет към всичко живо. (70/стр. 59, 60)

Първата дума на Божествения език е Любовта. Следователно станеш ли от сън, първата ти работа е да отвориш сърцето си за всички живи същества, да обикнеш всички и да виждаш навсякъде Доброто. (71/стр. 123)

Любовта не е само приятно чувство, нито приятно разположение, но тя представлява правилни отношения на същества с Висша интелигентност. (73/стр. 83)

Любовта не е чувстване, тя е Сила, която внася живот, здраве, Знание и Светлина в човека. Бог ни се изявява чрез Любовта. При сегашните условия Любовта е най-достъпната форма на живота. (22/стр. 193)

Общението между две души, между двама млади, не е още Любов. Любовта подразбира преминаване на Великата разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. (70/стр. 59)

Значи, първото нещо, основният принцип у нас, това е Любовта; не вашата любов, не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос. Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата, всичко. Животът и неговите състояния – и Добро, и зло – всичко произтича от нея. Престане ли тя да работи, всичко ще заспи: и Добро, и зло – и то ще престане да работи. Следователно тази Любов трябва да влезе като основа. Влезе ли тя в живота ни, всичко ще оправи.

(8/лек. 2: стр. 4)

Ти щом се облечеш с тази Любов, светът ще добие друг образ, страданията за тебе ще бъдат чужди… Ти в ада да бъдеш, ще ти бъде приятно, понеже е място за работа. По това се отличава Божията Любов. Където и да си, ти ще бъдеш свободен, понеже така бързо се движиш, че никой не може да те ограничи, не може да те хване. Мигновено слизаш в ада и мигновено излизаш. Не е въпрос за времето. Моментално ще бъдеш свободен от известни състояния, които имаш в Душата си.

(9/стр. 433)

Който има Любов в себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човек е направил и прави най-велики и славни подвизи в Любовта. (71/стр. 11)

Казано е, че Любовта ражда живота… Божията Мъдрост пък създава условия за растене и развиване на всички живи същества. (71/стр. 34)

Всеки човек носи в ръцете си Книгата на живота, но не може да чете от нея. Той я отваря и затваря, без да знае какво съдържа. Един ден, когато Мъдростта го посети, той ще отвори Книгата и ще чете, ще разбира написаното в нея. (71/стр. 35)

Трябва да турите Любовта като основа и да приемете тази, Великата Светлина на Божествената Мъдрост.

(26/стр. 469)

Мъдростта изключва, какво изключва? Изключва тъмнината. (13/стр. 110)

Хората… Щом направят връзка с Мъдростта, ще имат Светлина. Пътят, в който вървят, ще бъде осветлен. (9/стр. 464)

Важно е, че без Мъдрост няма път. Трябва да бъдете умни, да имате Мъдрост. Защо ни е път? За да намерите Истината. (69/стр. 41)

Питам: Що е Мъдростта? Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т.е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере какво нещо е Мъдростта в пълния смисъл на думата. Засега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове и един ден, когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи, Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране великите задачи на Мъдростта. Истината също така иде като велика помощница в този път. Тя чертае пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта. Следователно Любовта и Истината помагат за реализиране великите цели на Божествената Мъдрост, която цари навсякъде във Вселената. И затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си Душа и с всичката си Сила. Такъв е законът. Смисълът на живота седи именно в това – да възлюбите Мъдростта. (73/стр. 44, 45)

Истината… дава насока, направление, в което всички живи същества трябва да се движат. (50/стр. 155)

Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето Душата живее.

(29/стр. 50)

Ако не забравиш себе си, не можеш да намериш Истината. (74/стр. 4)

Най-великото нещо, с което човек може да бъде облечен, е Истината. По-мощна дреха от Истината няма.

(39/стр. 14)

Който живее в Истината, само той може да постигне своите желания. Извън Истината нещата са непостижими. (37/стр. 136, 137)

Човек трябва да се е проникнал с Любов към Истината, да е готов всякога да я прилага. Носи ли този стремеж към Истината в себе си, той има сили да изправи живота си. (71/стр. 222)

Тази Истина, като дойде, обичай я, понеже от тази обич към Истината в себе си ще се повдигне животът ти.

(1/стр. 57)

Ако дълбоко в Душата си човек реши да обича Истината и ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излекува.

(28/стр. 360)

Истината в човека определя неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентност и чистота. Тя е Център, тя е Единство, тя е Цялото в света. (57/стр. 40)

Който обича Истината, свободен става; който не обича Истината, роб става. (37/стр. 298)

В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път. Той е Свещеният път на Абсолютната Истина. (29/стр. 119)

Който познава Истината, той е велик човек. Това подразбира, че Бог живее и се проявява чрез този човек. (25/стр. 54)

Истината внася подтик в човека. Без Истината няма движение. Земята и Слънцето се движат благодарение на Истината. Тя ги тласка към тяхната Велика цел. Същото се отнася и до човека. Всеки момент той се движи в своите мисли и чувства, отива към Великата цел на своя живот. (71/стр. 255)

Няма по-велик, по-обширен свят от света на Истината! Когато всичко в света изчезне, само Истината остава вечно да съществува. (57/стр. 56)

Единственият свят, който никога не се разрушава, това е светът на Истината. Истината е Божественото начало в нас, което вечно живее. За да придобиете Истината, вие трябва да пожертвате своя личен живот.

(57/стр. 56)

Духовна Красота

Нещо особено, нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби. Кое е онова, което се крие в човека? Това е неговата Душа.

(56/стр. 179)

…Истинската Красота на човека е в неговата Душа. Красотата на човека не е във външната му форма. Има известни вътрешни качества в него, които го правят красив. Едно от тях е Разумността. (74/стр. 119)

Само Душата е в състояние да изрази онова меко красиво чувство, което се крие в човека. Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. (57/стр. 189)

По-красиви хора от хората на Любовта няма. По-свободни хора от хората на Любовта няма. То е величие, един строеж, едно тяло. Онзи, който служи на Любовта, той носи живота. Светлина и Топлина излизат от него. (1/стр. 36)

Изобщо човек е красив, докато носи някаква Идея в себе си. Мислите, чувствата и постъпките му го правят красив. (54/стр. 11)

На Идеалното в света трябва да се разбират неговите закони. Трябва да се създадат най-красивите форми в нашия ум. Трябва да се създадат най-реалните желания вътре и после – най-устойчивите постъпки. (1/стр. 85)