Бог е вложил в Любовта всички Свои качества и всяко нещо иде на своето време и се проявява. То е Божественото. Това не значи, че всеки ден ще придобиваш Божественото. То е вложено в тебе, ти ще се радваш на Божественото. Ти ще се радваш на проявеното в тебе.

(20/стр. 389)

Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати… Човешкото е слабо, а Божественото – силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. (17/стр. 136)

…Един и същ човек се проявява по два различни начина. Някога се чувства силен, готов на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото в него, което дава импулс, сила и радост на Душата. Друг път той казва: „Сгреших, паднах, не зная какво да правя. Човек съм със слабости, не мога да се справя със себе си“. Това е проява на човешкото, на слабото естество в човека. Значи, всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си – човешкото и Божественото. Обаче задача на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва Правия път към Бога. (71/стр. 219)

Почувстваш ли се силен, смел и решителен, готов всеки момент да вършиш Волята Божия, ти си дал път на Божественото в себе си. (71/стр. 220)

…Човек… Щом е дал път на Божественото в себе си, той лесно се справя със злото. (70/стр. 44)

Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш… (71/стр. 143)

Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. (36/стр. 332)

Даде ли път на Божественото в себе си, човек става красив. Бог е вложил в него Божествен Дух и Божествена Душа, а също така – Божествен ум и Божествено сърце. (37/стр. 232)

Човек мисли, че всеки момент Божественото начало е в него. Не, той още не го е турил в действие. (17/стр. 139)

Казано е в Писанието: „Да предадем телата си в жертва жива и благоугодна на Бога“. Тази жертва подразбира да дадем място на Божественото в себе си. То ще възстанови Блясъка на нашия ум и сърце. То ще възстанови нашата Права мисъл и Доброто в нашето сърце. (69/стр. 176)

Божественото начало в човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася в човека Светлина, Чистота, и го прави свободен. Божественото поставя Любовта за основа в живота… (24/стр. 199)

Туй, Божественото, което се проявява в нас, то е, което ръководи съдбините ни. У всеки човек (го) има (това) Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не се подчиняват. По това се различава един човек от друг. (23/лек. 9: стр. 6)

Във всеки човек е вложено Божествено начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание. (18/стр. 204)

Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в Рая, и в ада, и в живота, и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. (71/стр. 145)

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото: и наука, и музика, и изкуство. (29/стр. 283)

Задачата на всеки човек, като ученик на Великата Школа на живота, е да даде път на Божественото начало в себе си, което осмисля живота. (70/стр. 47)

Само Божественото възкресява човека. Когато възкръсне, човек трябва да целува ръцете и краката на Божественото, да му благодари. (71/стр. 138)

Дълбоко познаване на себе си

Питам: Защо човек трябва да познава себе си? Да познава себе си, това е изходната точка. (20/стр. 413)

…Човека… Докато е здрав, той мисли едно; като се разболее, мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Де е човекът? Дето има обич и омраза, там Истинският, Разумният живот не се проявява. (25/стр. 63)

Ще забележите, че у вас има едно Реално състояние. При това Реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно. (21/стр. 75)

…Гърците са казвали: „Познай себе си!“. Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си при всички случаи на живота си. (23/лек. 16: стр. 8)

…Лошите прояви на човека не представят самия човек. Нито лошото, нито Доброто дават представа за човека. По същина човек е нещо особено, вън от неговите прояви. (27/стр. 147)

…Вашите състояния се изменят. Състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие. (23/лек. 17: стр. 4)

…Важното за мен лежи скрито в дълбочината на моята Душа. Този, скритият човек вътре, човекът, който не се мени, това съм аз. (30/лек. 8: стр. 10)

…Има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие и той чувства какво е всъщност. (18/стр. 184)

…Съвременните хора… При скърби и при радости те трябва да живеят със Свободния човек, с Мъдреца в себе си. (17/стр. 112)

Та казвам сега: Спрели ли сте се вие да мислите в себе си кои са отличителните черти, с които вие се познавате? Сега ще ви говоря какво разбирам аз под отличителна черта. Аз наричам отличителна черта тази, която при всички условия не се изменя. Това е човекът. Вие трябва да имате една черта, която, при каквито и условия да ви турят, не се мени. Това е отличителната черта на човека. (20/стр. 205)

Да имаш една черта, която никой друг да я няма. Това е човекът. В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш. Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е Любовта. Любовта е нещо общо. Не е и Знанието. Знанието е общо. Не е и Свободата. Не е и Красотата. Кое е тогава? Аз ще ви оставя да мислите върху нея. (20/стр. 211, 212)

Ние мислим някой път това-онова, но Провидението подлага всичко на изпит. Туй, което ти можеш да направиш, това си ти. (21/стр. 40)

Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е Силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е Силата на твоята Вяра, на твоето Знание. (21/стр. 260)

Често вие имате тази мисъл: „Какво мислят другите за мене?“… Въпросът е какво мнение вие може да имате за себе си. Аз свързвам вашето мнение за себе си с онова Божествено мнение, което е вложено във вас.

(23/лек. 9: стр. 5, 6)

Същественото в света е това: да имаш пълна самоувереност – не само временна, външна, но самоувереност вътре в ума си, самоувереност в сърцето си, самоувереност във волята си. По някой път ние сме самоуверени, но нашата самоувереност е механична – ти уповаваш на външни причини, които не са сигурни.

(21/стр. 122)

Питам: Де е човекът? Свободен човек е онзи, който има свои неща. Когато умът е свободен, сърцето – свободно, волята – свободна, човек е свободен и прави различие между своите желания. (21/стр. 228)

Първо човек трябва да вярва в човешкия Дух като Божествен, трябва да вярва в човешката Душа като Божествена, трябва да вярва в човешкия ум като Божествен и трябва да вярва в човешкото сърце като Божествено. (21/стр. 232)

Какво представя човекът? Четири елемента съставят човека: ум, сърце, Душа и Дух. Всъщност човек не е нито ум, нито сърце, нито Душа, нито Дух, но четирите заедно съставят човека. Какво нещо е Душата? Необятно Пространство, което включва всичко в себе си. Какво е Духът? Необятна Сила, която твори и съгражда. А умът? Необятна Светлина, чрез която идат благата в живота. Сърцето? Необятни Условия, в които се раждат плодовете на живота. (22/стр. 107)

Та човек е това, новороденото, което се ражда. …Той се нарича „Аз“ – новороденото дете, на което човешкият Дух служи, на което човешката Душа служи, на което човешкият ум служи и на което човешкото сърце служи. Това е бъдещият човек. (21/стр. 232, 233)

Същината на човека

Душата и Духът представляват истинското жилище на човека. (25/стр. 115)

И ако има у нас нещо Божествено, то е Светлата Душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея. (15/стр. 31)

…Туй, което подтиква живота към развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно от великите качества на Душата. (23/лек. 6: стр. 19)

Душата представя истинския човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и Душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло. (16/стр. 310)

Четири състояния отличават човека: първото състояние е свръхсъзнанието, второто – подсъзнанието, третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на Душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, дето се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. (25/стр. 98)

Единственото мощно нещо в човека е неговата Душа – безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам „Разумният принцип“… Когато Душата присъства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето – добро и благо. Следователно ние говорим за Душата само ако умът на човека е светъл, а сърцето – благородно. (2/стр. 240)

Няма по-велико нещо от това да намери човек Свещеното място на своята Душа, да знае де се намира той и де живее. Да намерите себе си, това е Свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. (25/стр. 90)

Струва си човек да живее хиляди години на Земята само за този момент – да зърне красивата Душа, да се наслади от красотата на живота, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива Душа! (22/стр. 18)

Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на Душата. Неизмерима е нейната красота! (22/стр. 18, 19)

Да познаеш, че Бог е вложил красива Душа в тебе с несметни богатства. Бог се проявява именно чрез тази Душа. (22/стр. 21)

…Душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не – тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася Възвишени подтици в човека, е неговата Душа… Тя представя гениалното, святото в човека, което служи на Бога. (2/стр. 123)

Душата е Разумността, която се проявява в света. Вън от Душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. (2/стр. 123)

Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на Земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва именно в неговата Душа.

(18/стр. 161)

Да познае човек себе си, това значи да отвори Книгата на своята Душа и да чете. Там той ще намери Тайните на Битието. (16/стр. 334)

Човек става мощен само когато се съедини със своята Душа и със своя Дух. (81/стр. 37)

Животът е Силата, която се проявява в човешкия Дух. А що е Духът?... Под думата Дух се разбира Духовната Сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското Знание в себе си. (18/стр. 210)

Човешкият Дух – това е, което е най-възвишено, най-благородно. Аз разбирам: това е Човекът, който го носи. (21/стр. 232)

Човешкият Дух казва: „От хиляди години рисувам картината „Човек“ и не съм я завършил. Още много години ще я рисувам, докато я завърша“. (82/лек. 2: стр. 11)

Ние, съвременните хора, се отклонихме. Най-първо ние се заблудихме, че ние уповаваме повече на тялото, отколкото трябва. Ние уповаваме повече на сърцето, отколкото трябва. Ние уповаваме повече на ума, отколкото трябва. Но никога не сме разчитали на Духа. Досега малцина са разчитали на своя Дух, на своята Душа. …На тях трябва да разчитаме, понеже Бог се проявява напълно чрез нашия Дух и нашата Душа. (61/стр. 192)

Как може да стане човек съвършен? Като даде право на Душата и на Духа си да господстват в него, т.е. да стане проводник на Божията Любов и Мъдрост. (71/стр. 284)

При Новораждането човек става господар
на своя живот

Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тия процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на Безсмъртие. (35/стр. 45)

Съвременните психолози наричат Новораждането „процес на пробуждане на човешкото съзнание“, мистиците го наричат „проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената Душа в човека“. Духът и Душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме „Новораждане“. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание.

(16/стр. 261)

Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си. Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват. Щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: „Дано не дойде пак между нас“. Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие Безсмъртието, човек трябва да се новороди. (16/стр. 261)

Новораждането е необходимост в живота, то определя неговия смисъл. (16/стр. 267)

Новораждането е процес на Новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на Шестата раса ще разбират и прилагат Любовта. Хората на Шестата раса са хора на Свободата, на Безсмъртието. (70/стр. 60)

Безсмъртието се постига само чрез закона на Любовта. (74/стр. 63)

…Безсмъртният е господар на своята съдба. (60/стр. 19)

Смисълът на живота не е в това да живееш добре; смисълът на християнството не е в спасението. Смисълът на всичко е в Безсмъртието: да станеш Безсмъртен, да влезеш при онези условия, дето се проявява Божественият живот. (24/стр. 242)

9. Тъмнината – Светлината

Велик е животът със Светлина и тъмнина

Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От Светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на Светлината. Светлината излиза от тъмнината. (33/стр. 338)

Според едно обяснение кармата се дължи на стремежа на тъмнината от пасивна да се превърне на активна. Така е започнало създаването на Космоса… Човек е живял в тъмнината и постепенно започнал да излиза от нея. (19/стр. 177)

Страшен е животът без Светлина и тъмнина. Велик е животът със Светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява. (33/стр. 347)

В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на Светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на Светлината човек се освобождава, т.е. придобива Свобода.

(33/стр. 356)

…Човек минава през състояния на тъмнина и Светлина. Някога той свети като Слънцето, а някога е тъмен като Земята. Това са състояния, през които човек минава, за да научи нещо. (80/стр. 162)

Недоволният, безверникът, сиромахът, богатият, малодушният, болният са все кандидати за Светлината. Като влизат в тъмнината, те ще научат урока си.

(33/стр. 381, 382)

И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в Душата и в Духа на човека. Какво именно остава в сърцето, в ума, в Душата и в Духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – Светлината, в Душата – Истината, а в Духа – Любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената Реалност... За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. (33/стр. 344)

Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината. Тъмнината е млада мома, а Светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви. (33/стр. 344, 345)

В природата и красотата, и грозотата имат свое място както Светлината и тъмнината… Щом Слънцето залезе, тъмнината иде. Обаче без тъмнина звездите нямаше да светят. Значи, в човешкия живот тъмнината е необходима, за да се проявят Добродетелите – звездите. (33/стр. 405)

Нещата не могат да се разберат, да станат ясни, докато не потъмнеят. Невежеството дава възможност за придобиване на Знание. Знанието дава възможност за приложение. Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на Добродетелта и на Любовта… (28/стр. 255)

Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в Светлина. Много добрини са създадени в тъмнина и много злини са създадени в Светлина. (40/стр. 123)

Бог е и в тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в Светлината по никой начин не може. (33/стр. 344)

Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих“. С други думи казано: добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища.

(33/стр. 354)

Тъмнината е почивка за човека

…Човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, всичкият шум, крясък, вик престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена. (48/стр. 324)

Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на Светлината. (33/стр. 345)

Сега Светлина и тъмнина, това са… две сили, които са необходими в света. Светлината стимулира човека към деятелност, Знание и Мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине… Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и Светлината е потребна за подобрение на живота. Същият процес е и за Доброто, и за злото; същият процес е и за положителните и отрицателните сили в природата. (8/лек. 1: стр. 20)

Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. (66/стр. 228)

Пазете се от тъмнината, без да се страхувате от нея. Силите на тъмнината са необходими за растенето. Всички живи същества растат, събират енергия и почиват все в тъмнина. За да се развива вашата мисъл, вие непременно трябва да се движите между силите на тъмнината и Светлината; първите ще оформяват мисълта, а вторите ще дават сила и движение на тази мисъл да се реализира. (29/стр. 128)

Опасната страна на тъмнината

Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ… Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината. В тъмнината, която (я) има в нас – всички прегрешения все в тъмнината стават. В Светлината прегрешения не може да стават. (85/стр. 198)

…Човек трябва да знае защо греши. В тъмнината се допущат всякакви погрешки. Обаче Светлината не допуща нито една погрешка. Ако грешиш, ще знаеш, че живееш в тъмнина. (86/стр. 37)

В съзнанието си човек минава през една тъмна нощ – кали юга. Попадне ли в тая нощ, той може да извърши най-голямото престъпление. Външно човечеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава през тая тъмна нощ – кали юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ. Той започна от съгрешаването на първите човеци и продължи до времето на Христа. Христос дойде на Земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния век. Като изтече това време, ще настъпи светлият век на човечеството. (86/стр. 45)

Кармата е закон на инволюция, т.е. отклоняване от Правия път на живота, отбиване от пътя на Светлината и слизане в тъмнината. (19/стр. 189)

Кармата е закон на тъмнината. Вторият закон – законът на Свободата – е също и закон на Светлината, т.е. закон за Правото и за човешката мисъл. Бог казва на пророка, че ако някой излезе от закона на кармата, или от закона на необходимостта, и влезе в закона на Свободата и Светлината, непременно греховете му ще се заличат. (19/стр. 179)

…В света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на Светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“.

(26/стр. 388)

Според мене съществуват два вида култури, два вида религии, два вида партии: култура на Светлината и култура на тъмнината, религия на Светлината и религия на тъмнината, партия на Светлината и партия на тъмнината. По какво се отличават едните от другите? Първите знаят да строят, да градят и носят благото на човечеството, а вторите – да събарят и рушат. (19/стр. 127)

…Тъмнината събужда отрицателното в човека.

(3/стр. 108)

Всичките лоши намерения стават все в тъмнина. „Ама знаете ли какво говори?“ Всичките лоши говорения стават на тъмно. (8/лек. 20: стр. 11, 12)

…Едва се срещнат двама души и след половин час се скарват. Защо се скарват? Черната материя действа между тях. (27/стр. 150)

Съвременните хора… трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия човек. Тази материя, тези вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободил от тази материя, човек не може да очаква никаква хармония в себе си. (27/стр. 149, 150)

В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин – Любов. Любовта се изявява само при Светлина. (6/стр. 285)

Тъмнината прикрива Истината. Тя създава облаците в духовния свят, тя помрачава съзнанието. (45/стр. 204)

Невежеството е равносилно на обич към тъмнината. Следователно тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват. (2/стр. 56)

…Ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията Мъдрост е слаба. (83/стр. 209)

Ако ти не мислиш, ставаш тъмен. Следователно тъмнотата става едно голямо препятствие за твоя живот и добиваш един черен знак, черен цвят. При грехопадането се появил черният цвят. Щом дойде светлият цвят на лицето, то е път на Възход. (12/стр. 601, 602)

Светлината, това е силата, която… внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напреднали духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието . (23/лек. 34: стр. 6, 7)

Казват, че хората имали слаба нервна система. Нервната система се разклаща от противоположните сили в природата, които аз наричам „тъмните сили“.

(26/стр. 509)

Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина обаче ограничава човека.

(33/стр. 356)

За да излезе човек от тъмнината, от ограничението, в помощ трябва да му дойде Бог. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината, от робството, в което е попаднал. (33/стр. 382)

Всички вие трябва да минете от тъмнината в Светлината. (12/стр. 72)

Ти не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнината. (9/стр. 368)

На какво се дължи тъмнината?

На какво се дължи тъмнината? Или: какъв е произходът на тъмнината? Дето Светлината отсъства, там тъмнината присъства. (29/стр. 136)

Светлината… Като прекъсне един момент, ще настане тъмнина. Някой път, да кажем, вие поддържате Доброто. Да кажем, прекъснете го – пак се появи тъмнина. Някой път мислите, после кажете: „Само с мислене не става“. Преста`нете да мислите – образува се тъмнина в ума ви. (9/стр. 48)

Ако умът не работи, човек се движи в тъмнина.

(51/стр. 251)

Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: „Тъмнина е в ума ми!“. След известно време казва: „Светна ми, Светлина имам!“. Когато тъмнината и Светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. (25/стр. 77)

Всякога, когато човек се е отклонил от Правия път, веднага настава една вътрешна тъмнота, започва да не разсъждава. Недоглежда работите. (85/стр. 40)

Ако затворя всички прозорци на къщата ви, вие ще бъдете лишени от Светлината. Обаче, ако отворя всички прозорци, веднага ще стане светло. Същото може да се каже и за човека: ако затвори всички свои прозорци, Божественото не прониква през него и той се намира в тъмнина. Ако затвори всички прозорци на своята душа, той се намира в голяма тъмнина. (10/стр. 442, 443)

Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина. (27/стр. 83)

Докато ти мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Него, почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът… (85/стр. 178)

…Това, което отдалечава човека от Бога, е нечистото; това, което те спъва да вървиш по пътя си, за да достигнеш своя идеал, то е нечисто. Нечистотата е, която спъва човека. Спъването значи: винаги тъмнота има тук. Има това дълбоко изяснение. За да се спъваш, значи има тъмнота. Нечистият живее в тъмнота. Нечистотата е свързана с тъмнотата. (14/стр. 126, 127)

Неразумните желания ограничават човека. Човек има много неразумни желания, които са го ограничили и са внесли сегашната тъмнина, която съществува.

(10/стр. 488, 489)

Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека. (53/стр. 86)

Да изгубиш Истината, това значи животът ти да потъмнее. (59/стр. 89)

В момента, в който се откажеш от Истината, ти ставаш недоволен, нещастен, животът ти става мрачен и безсмислен. (59/стр. 101)

В природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н.

(29/стр. 136, 137)

Ден и нощ в човека

„Лошо сърце има този човек.“ Не е осветен от Слънцето. „Лош ум има този човек.“ Не е осветен от Слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания. (89/стр. 187, 188)

…Човек живее на Земята, дето Светлината се редува с тъмнината, денят – с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят Светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава Светлина. (19/стр. 281, 282)

Въртенето на Земята около оста и около Слънцето показва процесите, през които Душата минава. Светлата страна на Земята говори за правилно отношение на Душата към Бога. Тъмната страна говори за неправилно отношение на Душата към Бога. (19/стр. 282)

Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и Светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на Светлината, която твори и създава нещата. Когато Любовта дойде, тя ще примири тъмнината със Светлината. (33/стр. 340)

…Светлината е дреха на Душата… Понятието за Душата се слива с понятието за Светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. (66/стр. 234, 235)

Кое внася Светлина и тъмнина в човека?

Ще каже някой, че върши Волята Божия. И това може да се провери лесно. Който върши Волята Божия, той носи Светлина и за себе си, и за другите. Не върши ли Волята Божия, той сам живее в тъмнина. (81/стр. 163)

…Любов е това, което изключва тъмнината и внася Светлина. (45/стр. 205)

Божествената Любов носи Светлина за хората, а човешката носи тъмнина. Божествената Любов няма начало, няма и край, а човешката има и начало, и край.

(3/стр. 150)

Истинолюбивият живее в Светлина. Който отрича Истината, живее в сянка, в тъмнина. (41/стр. 5)

Който постъпва добре, живее във Виделина. Който не постъпва добре, живее в тъмнина. (54/стр. 74)

Всяко нещо в живота, което внася Светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася Светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия Дух и в човешката Душа, не е вярно. Това е Божествен закон. (75/стр. 112)

По какво се отличават Светлината и тъмнината?

…И мисълта, и Светлината са съществували в Първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата Вечност, а тъмнината и безмислието, т.е. отсъствието на мисълта, се проявили отпосле.

(18/стр. 188, 189)

…Светлината, която възприемаме, е Божественото, а тъмнината – човешкото. (18/стр. 68)

Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва Възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно. (64/стр. 138)

…Който ходи в Светлина, той върши Божията Воля. Който ходи в тъмнина, върши своята воля. Той всичко взима и го задържа само за себе си. (59/стр. 321, 322)

Онова, което е Светлина, носи щастие; онова, което не е Светлина, което е тъмнина, носи нещастие.

(1/стр. 191)

…Щастието е в Знанието и Светлината, а нещастието – в невежеството и тъмнината. (59/стр. 322)

Потъмняване на човешкото съзнание

Когато съзнанието ви е светло, вие сте тих, спокоен, доволен. Щом започне да потъмнява, вие ставате нервен, недоволен, не можете да се контролирате. (72/стр. 50, 51)

…Вие трябва да пазите ума и съзнанието си да не се помрачат. (10/стр. 442)

Аз съм срещал хора с помрачено съзнание, но такъв човек не може да се развива. (26/стр. 140)

Докато мисли човек, дотогава ще има Светлина в съзнанието си. Престане ли да мисли, и съзнанието потъмнява. (57/стр. 80)

Докато Любовта се проявява чрез даден човек, той свети. Щом Любовта престане да действа в него, той става черен въглен. Тази е причината, задето човек се обезсърчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява.

(17/стр. 152)

Когато съзнанието потъмнее, човек може да извърши най-големи престъпления. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да извърши най-големите добрини. Той е човек с Добродетели. (24/стр. 10)

…Стремете се към възвишени и светли мисли, към чисти чувства и прави постъпки. Ако съзнанието ви се помрачава, ще знаете, че имате известни пукнатини, през които влизат понякога прах, нечистотии. Запълни тези празнини. (48/стр. 273)

Ако твоето знание и ако твоят ум потъмняват, ти не трябва да се обезсърчаваш, но трябва да се стремиш към твоите Велики идеи. (12/стр. 60)

Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него Светлина.

(53/стр. 60)

Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой Бял Брат на помощ. (8/лек. 18: стр. 28)

…Желанията на човека да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести, се наслояват в съзнанието му като облаци и закриват Светлината на неговото Слънце.

(78/стр. 232)

Щом човек се усъмни, разколебае или обезвери, облаците веднага застават между Слънцето и него, т.е. между съзнанието и ума му, и той изпада в противоречия, и започва да страда. (78/стр. 233)

И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла… Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на Слънцето да проникне в неговия ум. (33/стр. 324)

Често хората се оплакват от помрачение на съзнанието, вследствие на което не могат да работят. Те се заблуждават. Съзнанието на човека е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо небето не се помрачава. Слънцето също не се помрачава. Случва се понякога, че между човека и неговото съзнание, както и между човека и Слънцето, което грее на небето, е застанал някой облак, който пречи на Светлината да се прояви. Но човек трябва да знае, че каквито облаци и да се явят в съзнанието му, последното не се помрачава. Каквито облаци и да се явят на небето, Слънцето никога не потъмнява. Следователно тъмно ли е в съзнанието ви, махнете облака, който е застанал на пътя ви. (27/стр. 109)

Работете върху себе си да развиете Божественото Съзнание, което никога не се помрачава. Човешкото съзнание обаче се ограничава и помрачава. Най-малкият външен повод е в състояние да го помрачи. (54/стр. 112)

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тия състояния, човек трябва да отправи мисълта си към Божественото Съзнание, което прониква целия Космос, и да се свърже с него… без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разпръсват облаците от мрачно, потъмняло небе. (29/стр. 260)

Преминаване през тъмната зона

…Всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, между две състояния всякога има една тъмна зона, или граница. Ако минаваш от едно състояние религиозно към друго религиозно състояние, винаги има една граница. (13/стр. 138)

Често хората се натъкват на големи страдания и като не разбират причините на тия страдания, дохождат в състояние на заспиване. Те чувстват, като че нещо се руши в тях, едва издържат този момент. След това иде пробуждане на съзнанието и те се обновяват. Страданията и противоречията изчезват и те се чувстват като новородени. След това състояние на нов живот, на Светлина хората навлизат в друга тъмна зона, която продължава няколко дена. Те пак се намират в противоречия, страдания, докато отново заспят. След това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, новораждане. Тези промени в съзнанието на човека са необходими. Те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен да устоява, да не се съмнява в Бога. Вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите. (80/стр. 108)

…Затъмнение, или помрачаване, често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си да запази Будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред. (25/стр. 101)

…Дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. (80/стр. 225)

Отечеството на човешката душа представя Рая – мястото на всички възможности и блага, които човек някога е имал. Днес всеки човек се стреми да се върне в Рая, отдето е излязъл. Между Земята и Рая има една тъмна зона, която човек неизбежно трябва да мине. За да я мине спокойно, нужна му е Светлина, равна на Светлината на 25 милиона свещи. Щом мине тъмната зона и влезе в Божествения свят, свещта не е нужна вече. В Божествения свят тя изглежда слаба червена Светлина, която едва мъждее. Тъмната зона се отличава и с голям студ. Температурата там е под (минус) 273°. За да мине през тази зона, човек трябва да има Любов. Само Любовта е в състояние да мине през студената и тъмна зона. Голяма е топлината на Любовта. Тя преодолява и най-големия физически студ. Не се минава лесно тъмната и студена зона. (37/стр. 291, 292)

Скръбта се ражда при отсъствие
на Светлина

…Когато влезе в гъстата материя, дето не прониква никаква Светлина, човек изгубва вътрешната връзка с живота и престава да мисли и чувства правилно.

(63/стр. 154)

При всяка неправилна мисъл, при всяка мисъл, лишена в основата си от Любов, в мозъчните клетки се натрупват сажди, които пречат на Божествената Светлина да прониква през тях. (31/стр. 70)

Когато Божествената Светлина отсъства, човек винаги прави погрешки. Той не може правилно да разсъждава. (37/стр. 239)

…Всяко престъпление, всяко зло може да се роди при недоимък на Светлина в човешкия ум. (21/стр. 154)

Казвам: Ако и вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква Светлина. (5/стр. 135)

Отсъствието на Светлина произвежда мрак и тъга.

(68/стр. 104)

Скръбта всякога се ражда от нямане на Светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. (8/лек. 8: стр. 7)

Мнозина са дохождали при мене да се оплакват от мъчнотиите си. Питат ме защо им е мъчно, защо са тъжни. Отговарям: Нямате Светлина. Ще кажеш, че си тъжен, защото си скаран с жена си. И да не си скаран, пак ще ти е тъжно. „Нямам хляб, нямам дрехи.“ И да имаш хляб и дрехи, пак ще ти е мъчно. И в коприна да си облечен, и цар да си, пак ще ти е мъчно. „Защо?“ Липсва ти вътрешна Светлина. Докато тя не проникне в тебе, всякога ще страдаш. Ако имаш Светлина, и беден да си, да живееш в колиба, пак ще бъдеш доволен, ще гледаш небето, ще се разговаряш със звездите. (3/стр. 173, 174)

Ако нямаш вътрешна Светлина, каквото и да говориш, всичко е напразно. Може да цитирате много стихове от Библията и от Евангелието, но ако те не внесат необходимата Светлина във вас, нищо не са. Един стих е разбран и разумно приложен, ако внесе във вас вътрешна Светлина и Мир. Този стих е оживял във вас.

(3/стр. 175)

Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: Мир и Светлина.

(4/стр. 135)

…В ума ти има известна тъмнота, значи твоето осветление е по-слабо. Светлина нямаш, а има възможност Светлината ти да бъде по-голяма. За всичко има възможност… (9/стр. 105)

Мракът на живота

Без Светлината ти си в ада, в мрака на живота.

(22/стр. 358)

В Божествения свят мрак не съществува. Мракът съществува само в главите на хората. Когато учените хора говорят за мрака, той е само в техните мозъци. Такова нещо като мрак не съществува. Такава Реалност няма. Само гъстата материя хвърля сянка. Тия сенки ги наричат мрак. (12/стр. 411)

Когато човек изгуби Любовта – това Слънце на Душата, настава такъв мрак и тогава… като че в ада си.

(10/стр. 496)

…Навсякъде настава мрак и тъмнина, човек е скръбен. Такова е положението на онзи, който не люби. Онзи, който се е отчаял, макар и да е светло отвън, Слънцето приятно да грее, но на него е тъмно и мрачно, не му се иска да се повесели. (12/стр. 40)

…Във всеки човек съществува вътрешна борба, причините на която няма да обяснявам, но казвам, че тя е резултат на две велики състояния на човешката природа: едното състояние е човешкото, а другото – Божественото. Когато човешкото състояние вземе надмощие, то оказва силно влияние върху човека и той започва да вижда всичко наопаки: в него настава голяма тъмнина и мрак и цялата природа се обръща надолу с главата. За каквото и да се говори на този човек, за поезия, за музика, за изкуство, нищо не го радва. Такъв човек се нарича песимист. (31/стр. 110)

Често противоречията биват толкова големи, че настава мрак в човешкото съзнание. Този мрак в съзнанието помрачава мисълта. (36/стр. 232)

Някога ще изгубите вярата си в Бога, ще изгубите смисъла на живота си, ще изгубите всякаква Светлина и около вас ще настане пълен мрак. Друг път ще се намерите пред големи земетресения, около вас ще гърми, ще се святка, хоризонтът ви ще се заоблачи… и надеждите ви една след друга ще се рушат, ще изчезват. Какво ще правите тогава? Има ли по-голям ужас за човека от тези състояния? Обаче, който ходи в закона на Любовта, той ще види, че всички тия неща са привидни. Те ще изчезват пред него като сапунени мехури. (4/стр. 110, 111)

Достатъчно е да изпаднете в мрак, в тъмнина, в заблуждение и да се обърнете към Душата си, за да опитате нейното проявление. Тя ще се прояви по един скрит вътрешен начин, но веднага ще познаете присъствието . Тя ще разсее мрака и заблуждението ви и ще ви възкреси. (7/стр. 175)

Черната светлина

В света има два вида вибрации от Светлината, които математически се различават. Едните са вълните на черната светлина, другите – на бялата. Вълните на черната светлина се различават от вълните на бялата Светлина. Някой път те се прекръстосват. Когато черните лъчи засягат окото, деформират лицето. Пък тия вълни на бялата Светлина, дето казват, че Бог е Светлина, като достигнат до нас, те образуват други движения, лицето образува друга форма. Движенията на черната светлина правят хората нервни. (8/лек. 26: стр. 15)

Казват за някой човек, че е зъл. Този човек преди един, преди два часа е бил в едно прекрасно състояние на духа, мислил е трезво, а след един, след два часа виждате, че неговият ум, неговото сърце, неговият организъм съвсем са се изменили. Защо е зъл този човек? В природата има тъй наречените „тъмни сили“, от които произтича тъмната, черната светлина. (23/лек. 6: стр. 4, 5)

Тъмните сили са свързани с черните лъчи на Светлината, а светлите сили са свързани с белите лъчи на Светлината. (29/стр. 128)

…Всички грехове на хората се дължат на лъчите на тъмнината, или на тъй наречените „черни лъчи в природата“. Човек греши, когато попадне под влиянието на черните лъчи. Който попадне под влиянието на тези лъчи, той носи вече техните признаци. (29/стр. 137)

Белите лъчи имат възходящо направление, а черните – низходящо… Спектърът на белите лъчи съгражда, твори; той носи живот в себе си. Спектърът на черните лъчи разрушава, унищожава; той носи смърт в себе си. По това именно окултистите различават белите от черните лъчи. (29/стр. 137, 138)

Много може да се говори за черните лъчи, но те не трябва да се пипат, защото са опасни. С тях могат да се занимават само Силните, Мъдрите и Добрите хора.

(29/стр. 138)

…Ако по някакъв начин попаднете в областта на черните лъчи, вие веднага трябва да реагирате срещу тях, да не се оставяте да ви погълнат. Как може човек да реагира на черните лъчи? За да реагира на тия лъчи, той трябва да измени посоката на своето движение.

(29/стр. 138)

Когато някой се оплаква, че сърцето му е изгоряло от човешката любов, това показва, че той е попаднал в черните лъчи на земната любов. Тези лъчи изгарят човека, а някога могат да го умъртвят. Който изучава земната любов, той непременно трябва да се бронира.

(28/стр. 184)

Има същества на Земята, които са създадени от черната светлина. Те искат да погълнат всички хора, да ги направят черни. Те са успели да направят една част от хората черни, но те искат всички хора да вземат на своя страна, да ги почернят. Когато човек започне да греши, лицето му потъмнява… (12/стр. 316)

Истината, както Светлината, има два вида лъчи: бели и черни. Белите лъчи отговарят на положителната страна на Истината, а черните – на отрицателната страна. Който не е готов да възприеме и разбере Истината, може да попадне под черните лъчи, с които си служат Черните братя. (76/стр. 120)

Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си…, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили.

(76/стр. 121)

Според това какви сили минават през мозъка, центровете биват положителни, които възприемат положителните, белите лъчи на Истината, и отрицателни, които възприемат черните лъчи на Истината. В първия случай човек има възходящо, повдигнато състояние – стремеж към Бога, а във втория случай – низходящо състояние, т.е. отдалечаване от Бога. И при това положение човек може да има стремеж към Бога, но несъзнателен, неразумен. …Сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него като Вечна Любов, Вечна Мъдрост и Вечна Истина… Всичко, което Бог е създал, е Добро. Като държите тази мисъл в главата си, вие регулирате силите на своя мозък. (76/стр. 122, 123, 124, 125)

Нишките на тъмнината и Виделината

Та в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и Виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. „Какъв е тогава изходният път?“ Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на Виделината. Нишките на Виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. (10/стр. 377)

Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на Виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината. Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на Виделината.

(10/стр. 377)

Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на Виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на Виделината – да се увеличават. Нишките на Виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на Виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на Виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на Виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на Виделината. (10/стр. 377, 378)

Ходете в тъмнината със Светлина

Който не разбира някои работи, той е в тъмнина. Който е неразположен по дух, той е пак в тъмнина. Обаче не смесвайте тъмнината със злото. Светлината и тъмнината са две неизбежни явления в Битието… Да ходи човек в тъмнината, това не значи, че е грешен. И праведният ходи в тъмнина. Разликата се заключава само в това, че праведният ходи в тъмнината със Светлина, а грешният – без Светлина. (33/стр. 311, 312)

Та казвам: Щом има спънки, тъмнота има. Защото човек в светъл ден не може да се спъне. Спъва се в тъмната нощ, когато няма никаква Светлина. Тогава, за да не се спъва, трябва да има известна Светлина, за да може да си осветлява пътя, по който да може да върви.

(14/стр. 127)

Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред. (33/стр. 319)

Едно от качествата на добрия ум е, че и в най-мрачната нощ той носи Светлина. (28/стр. 211)

Докато мисли и чувства право, съзнанието на човека е будно, той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, човек се лута, губи пътя си… (63/стр. 81, 82)

Мнозина се хвалят със своите убеждения, със своето верую, но като се намерят в нещастие, не могат да си светнат с тях. Това е все едно да носиш свещ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея, когато изпаднеш в тъмнина… Ако една идея е Божествена, тя трябва да свети на човека в тъмната нощ на живота му…

(38/стр. 281, 282)

Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. (87/стр. 335)

Източникът на Светлината

Не може да се говори за река, ако тя няма начало, глава; също не може да се говори за Светлината, ако и тя няма източник, от който да произлиза. Сама по себе си Светлината не съществува. (5/стр. 30)

…Бог. Той е една Необятна Светлина. Ти усещаш една необикновена мека Светлина, която те изпълня…

(8/лек. 19: стр. 19)

Мислете за Светлината, в която Божият живот се проявява. Мислете за Светлината, в която Божият Дух се проявява. (10/стр. 581)

Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата Светлина, една много приятна Светлина.

(85/стр. 193)

…Светлината, която слиза от горе – това е Духът… Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради в нас. Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. (15/стр. 30)

„Дух Свети ще ви научи на всичко.“ Той носи Светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал. (16/стр. 57)

Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение и виждане. (16/стр. 57)

Първото нещо на туй, Божественото вътре във вас, е да обработвате постоянно почвата, докато Божественият Дух със Своето Знание, със Своята Мъдрост дойде, хвърли Светлина и направи нещата ясни. Без този Дух може да ви се говори от катедрата дълго време, може да свършите десет университета, може да отидете в Индия да слушате всичките адепти, може да слушате най-великите Учители – няма да имате почва да закрепне във вас Божественото и нищо няма да направите.

(23/лек. 5: стр. 26)

Двояко гледане, двояко тежнение има: към Бога и към Земята. Тежнението на нашия ум трябва да бъде нагоре към Центъра, отгдето иде Светлината и Знанието. (8/стр. 21)

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един Център с по-високо Съзнание от своето, той всякога ще се ползва от Светлината на това Съзнание, която постепенно ще се усилва. (29/стр. 269)

Когато сте в най-мъчните състояния на духа си, мислете за Светлината. Бог е Виделина. Мислете за тази Виделина, докато тя ви озари… (10/стр. 583)

Що е Светлина?

Думата Светлина означава проявения Бог. Значи, само проявеният Бог е Светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, Разумното, което се е проявило в света. Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. (87/стр. 6, 7)

…Светлината е външната страна на някаква проява, на някакво проявление. Светлината е проявяване на човешкия ум. Дето има мисъл, има Светлина; дето няма мисъл, няма Светлина. (9/стр. 71)

Каквото е Слънцето за цялата Вселена, такова нещо е умът за човека. Слънцето е източник на Светлина. Следователно и умът е източник на Светлина за човека. Докато умът действа, човек живее в Светлина. Престане ли умът да действа, човек изпада в тъмнина. (27/стр. 111)

Що е Светлината? Светлината е движение. Ако Светлината престане да се движи, става тъмна. Следователно тъмнината не е нищо друго освен намаление на Светлината. Докато човек мисли, значи, докато се движи неговият ум, той е умен; щом престане неговото движение, той става невежа. (1/стр. 176)

Един от важните резултати на мисълта е Светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда Светлина в ума на човека… Мисъл, която не произвежда Светлина, не е мисъл. (77/стр. 3)

Щом една мисъл е вярна, тя винаги произвежда Светлина… Щом човек има Светлина в ума, тази Светлина иде от умствения свят. Светлината иде от Бога.

(84/стр. 278)

Щом кажеш, че Бог е Всесилен, разбираме, че е на физическия свят… Щом кажем, че Бог е Светлина – в умствения свят е. (84/стр. 278)

Светът на Светлината е Божественият свят… Светът на Светлината изисква Свобода. Който се движи в тоя свят, трябва да бъде свободен. Не можеш да мислиш свободно, ако не влезеш в Божествения свят. (67/стр. 7, 10)

Какво се разбира под „Светлина“? Освобождаване на човешкото съзнание от всички ограничения и заблуждения, от всичко отрицателно: от болести, бедствия, старост и др. Това значи Вечен Живот, Живот на Безсмъртието. (63/стр. 116)

Що е Светлина? Светлина е това, което носи Живот и Свобода. (20/стр. 74)

Първият ден на Живота подразбира деня на Светлината, а той – възможности, условия за работа.

(53/стр. 48)

Оценяване на Светлината

Всичко, каквото имате, вие го дължите на Светлината. Всичко за в бъдеще, което ще дойде, и него го дължите на Светлината. (10/стр. 581)

Без Светлина Знание не може да дойде в човешкия ум. И без Светлина никаква Радост не може да стигне до човешката Душа. Светлината е превозно средство. Тя е колесницата, по която Бог изпраща Своите благословения в света. (61/стр. 180)

Знаете ли какво е Светлината? Светлината е това, което дава хубостта на живота, приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер. Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на Светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде Радостта. След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате. Тогава се махат всички препятствия пред вас. (9/стр. 239)

Казвам: В Светлината ние трябва да видим проявлението на Бога. Всеки ден Той ни говори. Бог казва: „В Светлината, която Аз ви пращам, се крие вашето щастие“. Тогава имаш една болка – веднага прати тази Божествена Светлина, една мощна Светлина на болката, моли се. (10/стр. 578)

Като приемеш Светлината с Радост, ти схващаш вече нейните трептения. Всяко трептение на Светлината има свое предназначение. Ако изгубиш едно от нейните трептения, ти губиш всичко. (5/стр. 170)

Умът ти трябва да стои на своето място и от него да излиза Светлина. Тя е Дар. (12/стр. 147)

Тази Светлина, малката Светлина, която имаш за растене, тя е важна. (8/лек. 16: стр. 22)

Силата на Светлината

Бог е Същество на Светлината. Светлината носи в себе си Скрития Живот. (61/стр. 252)

Дето е Светлината, там е Животът, там е Знанието.

(71/стр. 11)

Ако придобиеш Светлина, Знание и Мъдрост, ще влезеш в Безсмъртието, във Вечния Живот; ако изгубиш Светлината, Знанието и Мъдростта си, ще влезеш в смъртта. (58/стр. 78)

Истинската Светлина оживява човека. Тази Светлина ако падне върху мъртъв човек, той ще оживее. Тази Светлина като падне върху ума, човек започва да мисли. Като падне тази Светлина върху сърцето, ти веднага чувстваш, че си в Царството Божие… (21/стр. 11)

Когато е в Светлина, човек… не греши. Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени. Дето има Светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т.н. (38/стр. 60)

Силното е реално. Любовта е по-силна от омразата, Светлината е по-силна от тъмнината. (59/стр. 292)

…Никой не е в състояние да уплаши дявола в тъмнината. Там е неговото царство. В тъмнината той е смел, решителен, всичко може да направи. Обаче запалите ли една малка свещица, следа не остава от него. Молете се да не правите като дявола и да не изпадате в неговите ръце. Попаднете ли в ноктите му, драснете една кибритена клечка и ще се освободите от него. Тази мисъл преведена означава: мъчнотиите в света се премахват само чрез Светлината на човешката мисъл. Мисълта е Божественото у нас. (73/стр. 89, 90)

…Имаш да разрешиш някой мъчен въпрос в живота си. Как ще го разрешиш? Само чрез тази Светлина.

(23/лек. 36: стр. 15)

Чрез Светлината, която излиза от външната страна на Божията Любов, всичко е постижимо. (12/стр. 466)

В Светлината има Възвишен морал, Добро влияние, понеже чрез нея се изразява мисълта на Възвишените същества. (58/стр. 165)

Онези хора, които не разбраха какво нещо са страданията, те не разбраха, че страданията се лекуват със Светлина. (10/стр. 582)

Светлината прави човека смел и решителен. Тя го повдига, дава му криле. (86/стр. 157)

Придобиване на Светлината

…Любовта към Бога. Тя е ключът на Светлината. Като го завъртиш, веднага светва. (62/стр. 218)

Щом дойде Любовта, идва и Светлината и тогава ние познаваме нещата тъй, както са. (8/лек. 30: стр. 16)

Божественият свят е свят на Светлина и на Любов. Тъй щото, ако търсите Светлина, там ще я намерите; ако търсите Любов, пак там ще я намерите. Вън от този свят вие изпадате в мрак и в безлюбие. (7/стр. 69)

…Ако търсиш Светлината на живота, ще я намериш в Бога. (62/стр. 68)

…Светлината, която иде от Бога… Тази Светлина се добива в молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен Мир. Дето и да насочим тази Светлина, …всичко се осветлява. В придобиването (на) тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване (на) тази Светлина.

(23/лек. 36: стр. 14, 15)

Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“. Защо? Тази Светлина, тази Топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е Топлина и Светлина на Безсмъртието. (23/лек. 36: стр. 14)

Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на Знанието, но дойде ли се до Светлината на Безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. (23/лек. 36: стр. 15)

Значи, внасянето на Светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшето Същество, даже не и на Ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят пак само от Бога! (23/лек. 38: стр. 6)

Няма по-велико нещо за човешката Душа от момента, в който той чува тихия и кротък Глас на Бога. Чуе ли този Глас, в Душата му се явява Светлина и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този Глас човек лесно може да изпадне в тъмнина. (27/стр. 29)

Когато Божественият Дух се всели в човека, това означава идването на Светлината. (12/стр. 172)

Често при добро разположение на духа в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава, без да говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. (41/стр. 13)

Ще цитирате какво е казал Христос, Павел и др. Де са те днес? Ще кажете, че те са горе някъде на Небето. Не, те са на Земята, работят между хората. Някой объркал работите си, оплел се, не може да си помогне. Достатъчно е да произнесе един стих (от Библията) с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Който е получил тази Светлина, той е намерил вече своя Учител. (3/стр. 175, 176)

Колкото по-чувствителен става човек, толкова повече и съзнанието му се пробужда. Колкото по-съзнателен става той, толкова повече се увеличава и Светлината му.

(3/стр. 132)

Има една станция във вашата глава, дето Господ всеки ден ви препраща Светлина. (10/стр. 572)

Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека. Аз наричам истинска храна тая, която внася Светлина в мисълта. Носи Светлина в себе си. Има една животворна Светлина. Тази мисъл когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека.

(12/стр. 637)

…Всеки човек, който мисли, който се занимава със сериозни мисли, в мозъка му има повече Светлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажем научно – повече Светлина има… Следователно Светлината е един резултат, който се произвежда от тия движения, които стават в човешкия мозък.

(8/лек. 10: стр. 30)

Когато мисълта стигне до своето най-високо развитие, до своя апогей, тя се превръща в Светлина. (5/стр. 170)

Отде произлиза Светлината? От Знанието… Затова казваме, че Знанието носи Светлина и Сила. (7/стр. 67)

Светлината е свързана с Истината… Който търси Истината, има повече Светлина, а който не я търси, няма Светлина! (8/лек. 10: стр. 30)

Аз виждам, някои от учениците ще се намерят в едно голямо противоречие. И много по-големи противоречия ще дойдат. То е много естествено. Че ако вие не може да издържате тия противоречия и да придобиете тази Светлина, тогава вие няма да може да се ползвате.

(8/лек. 18: стр. 23)

Големите мъчнотии, които препятстват на човешкото развитие, се дават като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, Светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става радостен и весел. (57/стр. 120)

Ако ти си неразположен духом, мъчно ти е, нападат те най-лоши мисли, седни, остави всичко настрана и кажи: „Бог е Виделина, Бог е Светлина“, и мисли върху това. (10/стр. 575)

Каква е вашата дълбока опитност за Бога? …Първото нещо, което ученикът трябва всякога да прави, е: ще седнеш вечер, ще помислиш за Бога и ще видиш появява ли се Светлина някъде в твоето съзнание. Не може да се определи тази Светлина… Някой път тази Светлина може да я чувстваш, може да (я) видиш в сърцето си.

(8/лек. 15: стр. 16)

За три минути ще съсредоточите ума си да видим може ли да намерите вашето съзнание, тази Светлина… Положително ще насочите ума си нагоре – в тази посока, в която е Слънцето, Божественото Слънце; то е винаги над вашата глава, дето вървят теченията… Ще гледате да се абстрахирате временно от всички тия влияния, които отстраняват вниманието ви; ще насочите мисълта (си) дали ще може да видите малка Светлинка.

(8/лек. 16: стр. 41)

Живот в Светлината

Казвате, че ние живеем в Бога. Ние живеем в Светлината, тя ни обгръща отвсякъде. (10/стр. 569)

Влезете ли в Божествения свят, вие ще се намерите изключително в Светлината, която може да изпълни изцяло и сърцето, и ума, и Душата ви. (58/стр. 190)

Всяка Радост, всяко Веселие се дължи на оная Божествена Светлина, която е загнездена в Душата.

(9/стр. 178)

Радостта е емблема на Светлината. Дето има Светлина, има и Радост. (68/стр. 104)

Божествената мисъл навсякъде в света се предава със Светлината… (1/стр. 8)

…Който чуе гласа на Светлината, той ще бъде жив. (За) да бъдем ние с Бога, трябва да имаме Светлина.

(10/стр. 577)

Следвайте пътя на Светлината… Ако течението на Светлината във вашия ум е по-силно, оставете го да минава там; ако течението на Светлината във вашето сърце е по-силно, оставете го да минава през сърцето; ако пък течението на Светлината във вашето тяло е по-силно, пуснете я да тече в тялото ви. Дето е най-силно течението, там да минава; дето е слабо, пазете го да не го изгубите. (7/стр. 84)

За да успявате, трябва да работите върху себе си. Само така Светлината ви ще се усилва. Колкото по-силна е Светлината на човека, толкова в по-висок свят влиза той. От физическия свят той минава в духовния, а от духовния – в Божествения свят. Така той ще започне да мисли, чувства и действа като Бога. Това значи познаване на Бога. (2/стр. 49)

Светостта води човека в свят без сенки. Светлината в този свят прониква навсякъде безпрепятствено. Този свят е свободен от неестествените състояния, които хвърлят сенки на пътя си. (35/стр. 240)

…Светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със Светлината. (18/стр. 169)

Когато живееш в Светлина и се храниш със Светлина, само тогава ще облечеш Божествена мантия.

(22/стр. 94, 95)

Светлината трябва да бъде непреривна

Божествената Светлина е непреривна. Явяването на тази Светлина у вас е само един проблясък от Божествената Светлина, която прониква в сърцето и ума ви… Божествената Светлина трябва да бъде постоянна. Това е стремежът ви. (46/стр. 68)

…Вземете Светлината – не само един момент да свети, но непреривно в ума ви да има все нова и нова Светлина. Да идва нова и нова Светлина, която да поддържа връзката. Светлината е една връзка непреривна. Като прекъсне един момент, ще настане тъмнина. (9/стр. 48)

Кой човешки ум не е светвал за няколко часа и след това не е потъмнявал? Когато казваме, че някой човек има светъл ум, подразбираме, че Духът присъства в този човек. Присъствието на Духа създава непреривна светлинна енергия в човешкия ум. (40/стр. 11)

…Дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна Светлина, а в Душата ви – дълбок Мир. (50/стр. 157, 158)

Човек не трябва да разчита на Светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката Душа се нуждае от непреривна Светлина. (33/стр. 327, 328)

…Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се определят от степента на Живата Светлина в човека. Под думата Жива Светлина разбирам Светлина без прекъсване. (57/стр. 7)

Ако човек може непрекъснато да живее в Светлина, той е постигнал Вечното щастие. (88/стр. 161)

Дето има Разумност, има и Светлина

Светлината произтича от Разумния живот. Там, дето има Разумност в света, има и Светлина. Следователно Светлината според качеството на тази Разумност се определя. (12/стр. 332)

Разумността е качество на Божествения свят. Под Разумност разбираме Божествената Светлина, която носи всички условия за подигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т.е. колкото повече Божествена Светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена Светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. (37/стр. 146)

Когато Словото работи в някой човек, вие ще познаете това по степента на неговата Разумност. Разумният човек има специфична Светлина на съзнанието си… Ако погледнете на Разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети. (58/стр. 244, 245)

Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчение, какво нещо е безверие, какво нещо е безлюбие. Той не знае какво нещо е тъмнината. Ако поставите Разумния човек в някоя изба, в най-голямата тъмнина, той ще извади своята лампа и ще освети пространството около себе си. Той си носи Светлината навсякъде… Дето и да го турите, в каквато тъмнина да го поставите, той веднага ще си направи инсталация, ще си извади лампата и свободно ще се разхожда – навсякъде му е светло. (10/стр. 187)

Светлината разкрива нещата

Светлината… Тя разкрива нещата такива, каквито са. Пред нея не остава нищо скрито-покрито. Светлината има отношение към Истината. Както Светлината разкрива всички скрити неща, така и Истината, дето мине, всекиго докосва. (41/стр. 13)

Светлината разкрива цялото Битие, както и всичко онова, което се крие в човека и което му предстои да учи не само в бъдеще, но още днес. (28/стр. 60)

Светлината разкрива света, но самата Светлина не е светът… Значи, тя разкрива известни предмети. Ако вие сте в тъмнина, всичко ще ви бъде тъй еднообразно; а пък ако имате Виделина, ще видите, че пред вас всичко съществува, светът съществува. (9/стр. 71)

Можеш ли да виждаш в тъмнина? Нищо не виждаш: нито тоя, нито оня свят. Щом завъртиш ключа, Светлината иде и ти виждаш вече. Светлината открива всички светове пред очите ти, а тъмнината ги закрива.

(59/стр. 203)

Светлината разкрива нещата, а тъмнината ги покрива. Светлината представя пробуденото човешко съзнание, а тъмнината – заспалото съзнание. (45/стр. 203)

…Двете страни на мисълта: светлата и тъмната. При светлата страна на мисълта човек вижда нещата ясно и определено. При тъмната страна на мисълта човек вижда предметите в сянка, в тъмнина. Дето се докосне, той неизбежно ще се спъне. За да не се спъва, той трябва да носи в себе си по една, две или три лампички да осветява пътя си. Правата мисъл има за цел да въведе човека в светлата, в Божествената страна на мисълта. (28/стр. 244)

Светлината дава възможност на слепия да прогледа. Докато е в тъмнина, той се блъска натук-натам, минава за невежа. Щом дойде Светлината, веднага прогледва. Светлината осветява човека и го примирява с всички противоречия. (22/стр. 286)

…За мен не е важно какво представя Светлината
изобщо. За мен Светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможност да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази Светлина е за цялата Вечност. (75/стр. 108)

Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена Сила, Разумност, Светлина да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. (38/стр. 300)

Всеки трябва да носи запалена свещ

Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси. (29/стр. 118)

…Запалете свещта си и огъня на своето огнище. Свещта представя Светлината на ума, а огънят – Топлината на сърцето. (71/стр. 94)

Мисълта в човека е неговата свещ. Докато свещта му гори и свети, той мисли. Щом изгасне свещта, и мисълта се прекъсва. (5/стр. 3)

…Всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ… Вашите мозъци – това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи като на разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. (15/стр. 13)

Добрият живот започва само тогава, когато почнем да си служим не с външни свещи, но със свещта на нашия ум. Когато той свети, ние сме в безопасност.

(23/лек. 17: стр. 11)

Мнозина казват, че човек може да живее и без запалена свещ. Те се заблуждават. Човек не може да живее без запалена свещ. Запалената свещ представя човешкия ум, който свети в тъмнината и води човека в Правия път. (37/стр. 37)

…Представете си, че двама души седят пред една пещера. Единият си запалва свещта, другият я загасва. Вие питате: „Защо този си запалва свещта, а другият я изгасва? Нали казваме ние да ходим със запалена свещ?“. Казвам: Този, който си запалва свещта, влиза в пещерата вътре; а който изгасва свещта, той излиза из пещерата. Който си запалва свещта, той влиза в ограничението на пещерата и му трябва Светлина… Пещерата, това е съвременното общество, съвременният свят, съвременният живот. Щом като влезеш, трябва да носиш свещ, там има опасни места. (8/лек. 1: стр. 24, 25)

Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. (57/стр. 128)

Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако Светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. (57/стр. 128)

Днес всички хора се кичат с кръстове, със звезди, с пентаграми като символи, но техните символи не светят. Истински учените, истински добродетелните хора се кичат със символи, със значки, които никой не вижда, но Светлината на техните значки не може да се укрие. Техните значки представят свещи, които вечно горят. Никаква буря не е в състояние да ги изгаси. (57/стр. 149)

…Вие трябва да бъдете умни. Това значи постепенно да увеличавате Светлината си, да виждате по-ясно. Ако имате една свещ, Светлината ви няма да бъде достатъчна. Увеличите ли Светлината си с две, с три, с четири и с повече свещи, вие ще имате по-ярка, по-силна Светлина… Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет. (33/стр. 413)

Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. (71/стр. 14)

Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената Топлина. Третата свещ е на Божествената Сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на Мъдростта, втората свещ е свързана с извора на Любовта, третата свещ е свързана с извора на Истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране. Той е добър, гениален и светия. (67/стр. 8)

Запалете свещта на Любовта, която носи Живот. Запалете свещта на Мъдростта, която носи Знанието. Запалете свещта на Истината, която носи Свободата. Като запалите и трите свещи, ще бъдете абсолютно свободни. (3/стр. 110)

Новият човек излъчва Светлина

Погледът на Новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и да е. Този човек свети, изпуща Светлина от себе си, на която хората могат да четат своите книги. От онзи пък, който живее в съмнение, никаква Светлина не излиза; той е черен, изгаснал въглен.

(18/стр. 164)

Като срещнеш човек с прави мисли и чувства, ти изпитваш приятност. От главата, както и от цялото му тяло излиза Светлина, а от сърцето му – Топлина. Като срещнеш човек с криви мисли и чувства, ти изпитваш неприятност. Този човек живее в тъмнина. (54/стр. 285)

…Трябва да станем проводници на Великата Божия мисъл. Всички трябва да станем фарове, да светим.

(73/стр. 62)

Истинската Светлина е в човешкия мозък, а не вън от него… Който възприеме Божествения живот в себе си, той започва да свети като Слънцето. (41/стр. 109)

Бъдете святи, казва Писанието. Какво нещо е свят? То е лъчеизпускане. Ти трябва да се разширяваш, да изпущаш (Светлина), че на всички хора, които са около тебе, да им стане светло. Тъмнината, която е около тях, да се замести със Светлина и те да виждат. (20/стр. 227)

Външното и вътрешното Слънце

Всеки човек има в себе си едно малко Слънце, което се намира в центъра на човешкия мозък… Чрез това Слънце именно Душата придобива Знания. Между външното Слънце и планетите на небето и вътрешното Слънце и планетите в човека има нещо общо: в изгряването, в залязването им и т.н. Ако вътрешното Слънце на човека престане да изгрява, и външното изгубва смисъл за него. (33/стр. 403)

Когато вътрешното и външното Слънца едновременно светят, човек има условия да вижда. Ако вътрешното Слънце загасне, човек ослепява. Той се лишава от условията да вижда, да възприема Божественото Знание. (33/стр. 403, 404)

Когато някой казва, че е тъмно в Душата му, това показва, че вътрешното Слънце в този човек е престанало да свети. Докато вътрешното Слънце в човека свети, той мисли и чувства правилно. Престане ли това Слънце да свети, с него заедно и умът, и сърцето му се помрачават. Ето защо, за да не се помрачи това Слънце, човек трябва да живее добре. Лошият живот, изразен в лоши мисли, чувства и постъпки, предизвиква големи изпитания, които помрачават Небето, на което свети вътрешното Слънце на човека. (33/стр. 404)

Светлината, която проблясва сега в ума ви, Топлината, която се разгаря в сърцето ви, и Силата, която туря тялото ви в движение, представят вътрешното Слънце на човека. При Светлината на това Слънце човек може да се движи и в най-голямата тъмнина без никакви спънки и съпротивления. (28/стр. 223)

Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не загасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда Слънцето постоянно да свети. За него вече Слънцето нито изгрява, нито залязва. (71/стр. 292)

Възприемане на вътрешната Светлина

Докато човек приема Светлината само отвън, има опасност да обърка мислите си, да изопачи своите разбирания. Приема ли Светлина едновременно отвън и отвътре, човек никога не може да се обърка; мисълта му всякога ще бъде светла, чиста, а разбиранията му – прави и положителни. (37/стр. 151)

Ти да гледаш Светлината колкото искаш, но ако не можеш да я възприемеш отвътре, а само – отвън, ти ставаш само буен и нищо повече. Но ако възприемеш Светлината отвътре, ти можеш да станеш интелигентен, да живееш разумно. (23/лек. 20: стр. 11)

Човек трябва да мисли. Като мисли, ще образува Светлина, която е необходима за вътрешния живот.

(39/стр. 113)

Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна Светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път. Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. (9/стр. 239)

И тъй, първото нещо за ученика, който върви в пътя на Смирението, е да има вътрешна Светлина. Тя се отличава с голяма мекота и непреривност. Тя внася дълбочина в човека. Казваш: „Груб човек съм, не съм доволен от себе си“. Груб си, защото нямаш вътрешна Светлина. …Когато има вътрешна Светлина, човек е топъл, мек, нежен. Щом изгуби тази Светлина, той става студен и груб. (3/стр. 173)

…Човек трябва да има вътрешна Светлина, т.е. Светлина на съзнанието. Само при тая Светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени в човешката Душа от вековете. (59/стр. 70)

Проникване на Божествената Светлина
в човека

…Съзнанието, това е Бог, Който озарява всички светове със Своята Светлина. Постоянно чистете съзнанието си да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената Светлина. Щом изгубите Светлината на съзнанието си, вие ще изпаднете в голяма скръб и отчаяние. (27/стр. 122)

Каквото е Слънцето за физическия свят, такова нещо представя Божествената Светлина за съзнанието на човека. Щом тази Светлина проникне в човешкото съзнание, нещата стават ясни за него и той вижда всичко. Няма ли тази Светлина в съзнанието си, човек е в пълен мрак. Той казва: „Не виждам, не разбирам нещата“. (42/стр. 14)

Който има Божествената Светлина в съзнанието си, той сам за себе си свети. Който няма тази Светлина, той носи малка свещица отвън, която ту запалва, ту изгасва, и по този начин осветява своя път. Тази Светлина изгасва и отново се запалва, вследствие на което човек се натъква на ред противоречия в живота си. (42/стр. 14)