„Това е Вечен живот, да Те познават ...“

Нашият Господ казва: „Това е Вечен живот, да Те познават като един истинен Бог и Онзи, Когото си изпратил Исус Христос“. „Нашият Господ вдигна очите си към небето и каза: Татко, настъпил е часът; прослави Своя Син, така че Твоят Син да Те прослави“ и Той Се помолил за онези, които Му били дадени, и казал: „Дай им Вечния живот; направи ги едно със Себе Си така, както Аз и Ти сме едно“.
(Йоан 17:1 – 11)

„Той повдигна очите си нагоре“ – с това Той ни учи, че ако искаме да молим, преди това ние трябва да слезем в истинско, покорно смирение под всички създания. Едва тогава ние трябва да се издигнем пред Трона на Мъдростта и доколкото сме слезли, дотолкова ще ни бъде дадено онова, за което молим.

Писанието на един папа казва, че винаги когато нашият Господ е вдигал очите си, Той е искал да върши едно Велико дело. Наистина е било нещо велико, когато е казал: „Направи ги едно със Себе Си така, както Аз и Ти сме едно“.

В книгата на Мъдростта се казва, че „Бог не люби никого освен онзи, който тук живее в Мъдростта“. (Прем. Сол. 7:28) Синът обаче е Мъдростта. Като в чистотата, в която Отец е създал душата, така чисти ще станем ние в Мъдростта, която е Синът.

Защото Синът е една Врата, през която душата влиза отново в Отеца – там, където всичко, което Бог някога е вършил, не е нищо друго освен един образец и едно упътване за Вечния живот.

„Той вдигна очите си нагоре“ – от правилната основа на най-дълбокото смирение.

Така както силата на небето не действа никъде другаде толкова много, колкото в основата на земята (макар елементът земя да е най-нискостоящият), защото небето има най-голяма възможност да действа в него, по същата причина Бог действа най-много в едно смирено сърце, защото в него Той има най-голяма възможност да действа и там Той открива най-голямо подобие със Себе Си.

С това, че е вдигнал очите си нагоре, Христос ни учи, как трябва да влезем в нашата основа на истинско смирение и истинска освободеност, така че да оставим настрана всичко онова, което нямаме по природа (грехове и недостатъци), а също и онова, което имаме по природа, което е във всяко наше качество.

Защото, който иска да влезе в Основата на Бога, в Неговата Дълбина, той трябва да влезе преди това в своята собствена основа, в своята Дълбина, защото никой не може да познае Бога, без преди това да е познал себе си.

Той трябва да влезе в своето най-ниско място и в Божията Дълбина, и трябва да влезе в неговото Изначално и в нейната Върховност, защото, тук всичко, което Бог може да предложи, се слива заедно.

Онова, което е най-извисено в душата, то се намира в най-ниското, защото то е най-дълбинно.

Третото, на което Той ни учи, когато „е вдигнал очите си нагоре“, е това, че когато някой иска да моли, той трябва всичко, което е получил по Милост, да го внесе в Божията доброта, а онова, което иска да измоли срещу своите грешки или срещу греховете на други хора, него той трябва да го внесе в Божието Милосърдие, защото то моли за самото себе си.

Онова, което Бог намери смирено, него Той го издига и го извисява в Себе Си.

Четвъртото, което Христос е имал предвид, когато е „вдигнал очите си нагоре“, е това, че ние трябва да се издигнем от цяло сърце с жажда към Небето и за Него, и да насочим цялото си силно желание към Бога и към Върховната Извисеност, не под Бога, нито при Бога, защото всички висши неща са в състояние да действат най-много в онова, което е под тях.

Ето защо всички създания, които имат тяло, са една примамка за слънцето и за звездите, и тя пресъздава в камъка тяхната сила и тяхното подобие.

Така, както слънцето привлича влажния въздух, така то придава на камъка подобие със себе си и своята сила, така че той невидимо освобождава едно изпарение и една сила от себе си, което привлича известно количество желязо и известно количество плът и кости.

Същото прави и Божественото „изпарение“: то изтегля душата в себе си и я прави едно със себе си, и я тя става богоподобна. Също както, ако някой вземе една малка бъчва с вода и я постави близо до една голяма бъчва с вино, тогава виното ще придаде на водата силата, природата и цвета на виното.

Ако виното е червено, тогава водата става също червена; ако то е бяло, тогава тя остава също бяла с вкус на вино. Това се дължи на изпарението или на аромата на виното.

Какво означава това? Така както изпарението на виното прониква в малкия съд с водата, по същия начин и Божията Сила прониква в душата.

Който иска да стане като Бога, той трябва да се издигне с цялото си жадуване.

Вторият начин по който „Той вдигнал очите си нагоре“, с него Той ни учи, че така, както най-горният елемент не може да действа никъде другаде така добре, както в основата на земята – там той създава злато и сребро, и скъпоценни камъни. Всичко, което е смесено със земя – като шума, трева и дървета, носи в себе си едно подобие с небето и с ангела, който задвижва небето и се разпростира, и разширява, и образува една „колиба“, така че слънцето и силата на звездите да могат мощно да действат в тях. И то включва ангелската природа в себе си и действа подобно на ангела, макар и много отдалечено... По подобен начин и ние трябва да образуваме една „колиба“ и да се разпрострем по дължина, и ширина, така че Бог да може да действа мощно в нас и ние трябва да сме като Него, и да действаме като Него.

Животното познава в „тук“ и в „сега“; ангелът обаче познава без „тук“ и „сега“, а човекът, който тук е издигнат над другите създания, той познава в една истинска Светлина там, където няма нито време, нито пространство, без „тук“ и без „сега“.

Доколкото душата напредва, дотолкова тя прониква все повече в тази Светлина.

Душата, която е Светлина, включва голяма част от Бог в себе си.

„Той вдигна очите си към небето“. „Celum“ 18 – означава нещо като една „колиба“ за слънцето.

Всичко, което човек може да Му прибави, закрива Бога. Винаги, когато може нещо да Му прибави, от гледна точка на чистото Битие, това закрива Бога.

Христос казва: „Татко, часът е настъпил: прослави Своя Син, така че Твоят Син да Те прослави и Аз моля освен това, Ти да дадеш един Вечен живот на всички онези, които си Ми дал“. Питайте, при когото искате, всички ще кажат, че Той е имал предвид: „Татко, дай на всички онези, които си Ми дал, Вечния живот“.

Всъщност Словото казва следното: „Татко, всичко, което си Ми дал“ – което означава, така че Аз да съм Сина, произлязъл от Тебе, от Тебе като от Отеца; Аз Те моля, Ти да им дадеш това и те да му се наслаждават: този Вечен живот, това е тяхното Вечно възнаграждение.

Това означава нещо като: всичко, което Отецът е дал на Своя Син, всичко, което е Той самият, Той да им го даде.

„Вечен живот“ е това „те да познават само Тебе, като един истинен Бог“.

Какво означава това, че Той казва: „само Тебе“? Това означава, че на душата не се услажда нищо друго освен само Бог.

Нещо друго е това, че Той казва: „Да познават само Тебе, това е Вечен живот“. (Йоан 17:3) С това Той има предвид, че има само Бог и нищо при Него. Който познава нещо допълнително към Бога, той не познава само Бог. Който обаче познава само Бога, той познава повече в Бога.

Нашите Учители казват: Един познава едно в Бога, а един друг познава хиляда в Бога. Онези, които познават тук едно, те познават повече, отколкото онези, които познават хиляда, защото те познават повече в Бога и онези, които познават тук хиляда, те познават повече в Бога.

По-блажени са онези, които познават тук хиляда, отколкото онези, които познават едното, благодарение на това, че те в хиляда познават повече, отколкото в едното.

Още по-блажени обаче са онези, които познават едно, отколкото онези, които познават хиляда, защото, когато познавам нещо в Бога, тогава, независимо какво аз познавам, то винаги става едно с мене.

Който познава Бога повече отколкото едно, той въпреки това познава по-малко в Бога.

Нашият „Вечен живот“ зависи от това, ние да познаваме едно; с това, че ние познаваме по-малко, ние Те познаваме повече като „един истинен Бог“.

Защо Той казва: „Тебе един истинен Бог“, а не казва: „Тебе, един мъдър“ или „добър“ или „имащ власт“ Бог? Защото Истината се отнася до Битието.

„Мария Магдалена отиде при гроба.“

„Мария Магдалена отиде при гроба“ и потърси нашия Господ Исус Христос, и „се приближи и погледнала вътре. Видя два ангела“ при гроба и „те казаха“: „Жено, кого търсиш?“ – „Исус от Назарет“. – „Той е възкръснал, Той не е тук“. И тя мълчеше, и не им отговори, „и погледна назад и напред, и пренебрежително, и видя Исус, и Той каза: „Жено, кого търсиш?“. „О, господине, Вие ли Го изнесохте, тогава ми покажи къде си Го положил, аз искам да Го взема оттам“.

И Той каза: „Мария!“. И тъй като тя беше чувала думата често нежно произнесена от Него, Го позна и падна в краката Му, и искаше да Го има“; а Той Се изкачи по-високо „и каза: „Не Ме докосвай! Аз още не съм пристигнал при Моя Отец“. (Йоан 20:16, 17)

Защо Той каза: „Аз още не съм пристигнал при Моя Отец“? Та Той никога не Се е отделял от Отеца! С това Христос иска да каже: „Аз още не съм възкръснал истински в теб“.

Защо тя каза: „Покажи ми къде си Го занесъл; аз искам да Го взема оттам“. Ако той Го беше занесъл в дома на съдията, тя и оттам ли щеше да Го вземе? „Да – казва един Учител – тя щеше да Го вземе дори от двореца на съдията“.

Човек може да попита, защо тя се е приближила толкова много, макар че е само една жена, а мъжете които били тук – единият, който любил Бога, Йоан; другият, който бил любен от Бога, Петър – се страхували? И Учителят казва: „Причината за това била, че тя нямала нищо за губене, защото тя Му се е отдала и защото Му принадлежала, затова не се страхувала“.

Също както, ако аз подаря моето палто на някого и някой друг иска да му го отнеме, тогава аз няма да съм задължен да откажа да му го дам, защото то принадлежи вече на онзи, на когото съм го подарил и следователно той трябва да го защитава при обир.

Мария Магдалена не се страхувала по три причини. Първо, защото тя Му принадлежала. Второ, защото тя била толкова далече за портата на сетивата и вглъбена в себе си. Трето, защото нейното сърце било в Него. Винаги, където бил Той, там било и нейното сърце.

Втората причина, поради която Мария Магдалена стояла толкова близо до гроба, казва този Учител, била следната: тя жадувала някой да дойде и да я убие, така че нейната душа да намери някъде Бога, защото не можела да намери никъде Бог жив.

Третата причина за това че, тя стояла толкова близо, била следната: някой да дойде и да я убие, защото тя много добре знаела, че никой не можел да отиде на Небето, ако преди това самият Христос не идел там, а нейната душа (през това време) трябвало да има някъде, където да остане, затова жадувала, душата ѝ да бъде в гроба, а тялото ѝ при гроба.

Защото тя хранела надеждата, че в мъртвото тяло на Христос Бог е направил едно проникване през човечеството на Христос и по този начин е останало нещо от Бог в гроба.

Също както, ако аз държа известно време една ябълка в ръката си, когато я махна, тогава в ръката ми ще остане нещо от нея – аромат. По същия начин и Мария Магдалена се надявала да е останало нещо от Бог в гроба на Христос.

Четвъртата причина, поради която Мария Магдалена стояла толкова близо до гроба, била следната: защото тя била изгубила Бог като Христос два пъти – жив на кръста и мъртъв в гроба, затова тя се страхувала, че ако се махне от гроба, ще изгуби и гроба; защото, ако изгуби и него, тогава няма да има абсолютно нищо повече.

Човек може да попита защо Мария Магдалена стояла, а не седяла? Седяща тя щеше да бъде също толкова близо до Него, колкото стояща.

Някои вярват, че ако са отдалечени на едно равно, обширно поле, където няма нещо, което би могло да възпрепятства тяхното виждане, седящи ще виждат също толкова надалеч, колкото стоящи. Не е така обаче, както си мислят.

Мария Магдалена стояла права първо, за да можела да вижда по-надалеч около себе си, така че, ако имало храст, под който да е скрит Бог като Христос, тя да Го търси там.

Второ, защото вътрешно тя била така цялостно обърната, с всички свои сили, към Бога; затова външно стояла права.

Трето, защото тя била изцяло проникната от страдание. Има някои хора, които, когато умре техен любим, са съвсем проникнати от скръб, така че не могат да стоят сами изправени, а трябва да седят.

Тъй като обаче при нейната скръб ставало въпрос за Бога като Христос и нейното страдание се основавало на постоянство, тя нямала нужда да седи.

Четвърто, тя стояла права, за да може, ако види някъде Бог (като Христос), по-бързо да Го „хване“.

Понякога аз съм казвал, че един човек, който стои прав, е по-възприемчив за Бога. Сега обаче казвам друго: че в истинско смирение седящият получава повече, отколкото стоящия прав.

Небето не може да действа никъде другаде освен в основата на земята. По същия начин и Бог не може да действа никъде другаде освен в основата на смирението; защото, колкото по-дълбоко в смирението е човек, толкова по-възприемчив е той за Бога.

Нашите Учители казват, че ако човек вземе една чаша и я постави под земята, тогава тя може да приеме повече, отколкото ако стои върху земята; дори това да е толкова малко, че едва да може да се забележи, то въпреки това би било нещо.

Един Учител казва: Господи, какво имаш предвид с това, че искаш да Се отдръпнеш от тази жена за толкова дълго време? С какво го е заслужила тя или какво е направила? От момента, в който Ти ѝ прости греховете, тя не е направила нищо друго освен да Те люби. Ако тя, въпреки това, е направила нещо, прости ѝ го в името на Твоята доброта. Ако обичаше Твоето тяло, тя въпреки това добре знаеше, че Божеството е в него.

Господи, аз се позовавам на Твоята Божествена Истина, че си казал, че Ти никога няма да Се оттеглиш от нея. Имаш право, защото Ти никога не излезе от сърцето ѝ и каза: „Който Те люби, него искаш също да любиш и който е станал рано, на него искаш да Се явиш“. (Притчи 8:17)

Свети Григорий казва: „Ако Бог държеше Христос по дълго време на Голгота от определеното, и трябваше да се държи толкова дълго настрани от нея, сърцето ѝ напълно щеше да се съкруши“.

Сега възниква въпросът, защо Мария Магдалена не видяла нашия Господ, когато Той бил толкова близо до нея? Възможно е, тя да е изплакала очите си, така че да не може да Го види бързо.

Второ, защото Любовта така да я заслепила, че тя не повярва, че Той е толкова близо до нея.

Трето, тя продължавала да наднича постоянно, така сякаш Той бил неин; затова тя не Го видяла.

Мария Магдалена търсила едно мъртво тяло, а намерила два живи ангела. „Ангел“ означава нещо като „пратеник“, а „пратеник“.

Така ние откриваме, че Синът е изпратен и че Светият Дух също е изпратен, те обаче са равни. Един Учител казва, че на Бог е присъщо нищо да не е като Него.

Сега Мария Магдалена търсила онова, което е подобно на Бог, а намерила неподобие: „един ангел при главата и един при краката“. (Йоан 20:12)

Този Учител казва: „Присъщо на Бога е Той да е Единствен“ и тъй като тя търсила там Един, а намерила двама, затова не можела да бъде утешена.

Нашият Господ казва: „Това е Вечен живот, те да познаят само Тебе като Един истинен Бог“. (Йоан 17:3)

„Мария Магдалена стоеше при гроба и плачеше.“

Било едно чудо, че тя, след като била толкова наскърбена, можела да плаче: „Любовта направила така, тя да стои права, а скръбта – тя да плаче“.

„Тя повървя по-нататък и надникна в гроба“, тя търсеше един мъртъв човек, „а намери два живи ангела“.

Ориген казва: Тя стояла права. Защо тя останала да стои права, докато апостолите побегнали? – Тя нямала какво да губи; всичко, което имала, тя го изгубила в Него.

Когато Той умрял, тогава тя умряла заедно с Него. Когато Го погребали, тогава погребали и нейната душа с Него, затова тя нямала нищо за губене.

„Тя повървя по-нататък“, тогава Той я срещна. Тя помисли, че Той е един градинар и каза: „Къде Го положихте?“. Мария Магдалена била така улисана в усилията си да Го намери, че от думите, които могла да изрече при тази среща, запазила само едно: „Къде Го положихте?“. (Йоан 20:15)

След това Той малко по малко ѝ Се разкрил. Ако Той ѝ Се беше разкрил изведнъж, когато е била все още в състояние на силно жадуване, тя щеше да умре от радост.

Ако душата знаеше, кога Бог влиза в нея, тя щеше да умре от радост и ако знаеше, кога Той я напуска, тя щеше да умре от скръб.

Душата не знае нито кога Той идва, нито кога си отива. Тя обаче чувства, когато Той е при нея.

Мария Магдалена търсела само Бог, затова Го открила и не жадувала за нищо друго освен за Бога.

Душата, която трябва да търси Бога, за нея всички създания трябва да са едно мъчение. За Мария Магдалена било едно мъчение, че тя видяла ангелите.

Свети Йоан видял един град

„Един град“ означава две неща: първо, че той е укрепен, така че никой да не може да му навреди; второ: единението на хората в него.

„Този град нямаше храм; сам Бог беше храмът. Там човек няма нужда от светлината на слънцето, нито на луната; чистотата на нашия Господ го осветява“.
(Откр. 21:22, 23)

Този „град“ означава всяка една духовна душа, както казва Свети Павел: „Душата е един храм на Бога“ и тя е толкова силна, както казва Свети Августин, че никой не може да ѝ навреди, ако тя не навреди сама на себе си с безрасъдство. (1 Кор. 3:16)

Първо, човек трябва да обърне внимание на мира, който трябва да бъде в душата – затова градът е наречен „Йерусалим“.

Свети Дионисий казва: „Божественият мир прониква и организира, и завършва всички неща. Ако мирът не правеше това, тогава всички неща щяха да се разпаднат и нямаше да имат порядък“.

Второ, мирът позволява на създанията да се изливат в Любов, а не да вредят.

Трето, мирът прави създанията усърдни в служенето си един на друг, така че те да разчитат един на друг. Онова от тях, което не може да има нещо от себе си, него го получава от останалите, затова едно създание произлиза от друго.

Четвърто, Божественият мир позволява на създанията да се обърнат отново към своето първо Начало, което означава: Бог.

Другото, на което човек трябва да обърне внимание, е това, че Свети Йоан казва, че градът е „свещен“. Свети Дионисий казва, че „светостта“ е „цялата чистота, свобода и съвършенство“.

Подобието е най-голямата жажда и радост, които има на Небето. Ако Бог влезе в душата и тя не е като Него (свободна от грехове), тогава тя ще страда от това, защото Свети Йоан казва: „Който върши грях, той е един слуга на греха“. (Йоан 8:34)

За ангелите и за светиите можем да кажем, че са съвършени, само че за светиите не в пълния смисъл на думата, защото те все още изпитват любов към своите тела, които лежат все още в пепелта. Цялостно съвършенство обаче има само в Бога.

Аз се учудвам, че свети Йоан се е осмелил някога да каже, без да е гледал в Духа, че има три лица в Бога: Отец – изливащ Себе Си с цялото съвършенство при раждането; като в Сина и с добротата, като в едно любовно изливане в Светия Дух.

Второ, „святост“ означава нещо, което е отделено от земята.

Бог е едно нещо и едно чисто Битие, докато грехът е едно нищо и отдалечен от Бога.

Бог създал ангелите и душата като едно нещо, което означава: като Бог.

Душата е създадена като под сянката на ангела и въпреки това те (душата и ангелът) имат една обща природа; докато всички материални неща са създадени като нищо и далеч от Бога.

Когато душата е свободна от земни неща, тогава тя е „свята“. Докато Закхей стоял на земята, той не можел да види нашия Господ Исус Христос.

Свети Августин казва: „Ако човекът иска да стане чист, тогава той се отказва от земните неща“.

Аз често съм казвал, че душата не може да стане чиста, ако не бъде върната в нейната Първична чистота, така както Бог я е създал, също както не може да се направи злато от мед, която се байцва два или три пъти, без тя (медта) да бъде върната в нейната първична природа – водата.

Защото всички неща, които се разтопяват при нагряване или се втърдяват при охлаждане, са изцяло с водна природа; затова те трябва да бъдат превърнати изцяло във вода и да им бъде отнета изцяло природата, която имат в момента.

И така Небето и изкуството помагат за това медта да бъде превърната изцяло в злато.

Човек сравнява желязото със среброто и медта със златото: колкото повече обаче той ги приравнява едно с друго, а не им отнема природата, толкова по-погрешно е това.

По същия начин е и с душата. Лесно е да се изтъкват добродетели, като такива или да се говори за тях; истински притежавани обаче те са съвсем рядко.

Трето, Свети Йоан казва, че този „град“ е „нов“. „Нов“ означава онова, което не е приложено или онова, което е близо до своето начало. Бог е нашето начало. Когато ние се обединим с Него, тогава ще станем отново „нови“.

Някои хора смятат, че нещата, които ние сега виждаме, Бог ги е направил или задържал завинаги в Себе Си и че ги спуска във времето. Божиите дела обаче ние трябва да ги разбираме като лишени от усилия. В Бог няма нищо ново и няма образ, докато в нас има, както ново, така и вечно.

Платон казва: „Какво е Бог, това аз не зная“ – и с това той иска да каже, че докато душата е обгърната от тялото, тя не може да познае Бога. „Онова обаче, което Той не е, него аз добре го зная, както това може да се познае на слънцето: никой не може да изтърпи неговите лъчи преди те да са проникнали във въздуха и така да греят върху земята.“

Свети Дионисий казва: „Когато Божествената Светлина грее в мен, тя трябва да е обгърната, както е обгърната душата ми от тялото“.

Той казва също, че Божествената Светлина се явява в пет вида хора. Първите не я приемат. Те са като добитъка – неспособни да възприемат Светлината. Това може да се уподоби на следното сравнение: ако аз нагазя във вода и тя е неспокойна и мътна, тогава аз не бих могъл да видя лицето си в нея поради неравността на водната повърхност.

За втория вид хора само малко Светлина става видима, нещо като проблясването на един меч.

Третият вид получават повече от Божествената Светлина – толкова, колкото една голяма светкавица, която светва и веднага отново е тъмно; това са всички онези, които пропадат от Божествената Светлина в греха.

Четвъртият вид възприемат още повече от нея; понякога обаче Бог Се отдръпва със Своята Светлина от тях, по една-единствена причина: да ги „дразни“ и да увеличи жаждата им за Него.

Ясно е, че ако някой от нас иска да напълни скута си, тогава всеки от нас би разтворил широко скута си, така че да може да получи много.

Свети Августин казва: „Който иска да получава много, той увеличава своето жадуване“.

Петият вид получават толкова голяма Светлина, все едно е ден и въпреки това сякаш е през един процеп.

Затова в книгата на Любовта душата казва: „Моят Възлюбен ме гледаше през един процеп; Неговото лице беше очарователно“.

„Който Ми служи, той трябва да Ме следва...“

Тези Слова е казал нашият Господ Исус Христос: „Който Ми служи, той трябва да Ме следва и там, където съм Аз, там трябва да е Моят слуга заедно с Мен“. (Йоан 12:26)

На тези Слова могат да се познаят три неща. Едното е, че човек трябва да следва и да служи на нашия Господ, когато Той казва: „Който Ми служи, той трябва да Ме следва“.

Затова тези Слова, които казват „който следва Бога“ подхождат на Свети Секунд, защото той се е отказал от блага и живот, и всичко в името на Бога.

По същия начин и всички онези, които искат да следват Бога, трябва да се откажат от онова, което може да ги възпрепятства за Бога.

Йоан Златоуст казва: „Това е трудно за възприемане изказване за онези, които са се обърнали към този свят и материалните неща – за тях те са съвсем сладки да ги притежават и им е трудно, и им горчи да ги изоставят“.

Защо на ухото сладките неща не му се услаждат така, както на устата? – Защото то не е способно за това. Ето защо, един живеещ в плътта човек не познава духовните неща, защото той няма необходимото за това. За разлика от него обаче на един прозорлив човек, който познава духовните неща, му се отдава лесно да се откаже от всички материални неща.

Свети Дионисий казва, че Бог предлага Своето Небесно Царство за продан; никое нещо обаче не е с толкова ниска стойност, както Царството Небесно, когато то е за продан и въпреки това нищо не е толкова ценно и толкова ощастливяващо да бъде притежавано, както когато Царството Небесно е спечелено.

Казва се „с ниска стойност“, защото на всеки е за продан за толкова, колкото той може да донесе. Затова човек трябва да даде всичко, което има за Царството Небесно: своята собствена воля.

Докато човек запазва все още нещо от собствената си воля, дотогава той не е заслужил Царството Небесно.

Който обаче се отрече от себе си и от своята собствена воля, на него му се отдава лесно да се отрече от всички материални неща.

Един Учител поучавал своя ученик за това, как той можел да стигне дотам, че да познава духовните неща. Тогава ученикът казал: „Учителю, чрез твоето поучение съм извисен и осъзнавам, че всички материални неща са като един малък кораб, който се клатушка в морето и като една птица, която пърха във въздуха“.

Защото всички духовни неща са извисени над материалните и колкото по-извисени са те, толкова повече те се разширяват и обхващат материалните неща.

Ето защо материалните неща са малки спрямо духовните; и колкото по-извисени са духовните неща, толкова по-велики са те; и колкото по-силни са те в делата, толкова по-чисти са те в своето съществуване.

Ако един човек е гладен до смърт и му се предложи най-доброто ядене, той по-
скоро би умрял от глад, преди да го опита или вкуси някога, ако в него няма подобие с Бога.

И ако човекът мръзне до смърт, каквито и дрехи да му се предлагат, той никога не би могъл да ги докосне, нито облече, ако в тях няма подобие с Бога. Това се отнася до първото: как човек трябва да се откаже от всички неща и да следва Бога.

Второ: по какъв начин ние трябва да служим на нашия Господ?

Свети Августин казва: „Предан слуга е онзи, който във всичките си дела не търси нищо друго освен само Божията Слава“.

Също и Давид казва: „Бог е моят Господ, на Него искам да служа“, защото Той ми е служил и при цялата Своя служба Той Се е нуждаел от мен само в моя полза; така трябва и аз да Му служа, и да търся само Неговата слава. (Исус Навин 24:18 – 24)

Това други господари не го правят; при своето служене те търсят своята собствена изгода, защото те ни служат докрай само, за да ни използват; затова ние не сме им задължени за голямо служене, защото възнаграждението (или служенето в замяна) трябва да се измерва според величието и благородството на службата.

Третото е това, че ние трябва да обърнем внимание на това възнаграждение, на това, че нашият Господ казва: „там, където съм Аз, там трябва да бъде и Моят слуга с Мене заедно“.

Къде е домът на нашия Господ Исус Христос? – Той е в Единството с Неговия Отец. Твърде голямо възнаграждение е това, че всички, които Му служат, трябва да живеят в Единство с Него.

Затова, когато нашият Господ говорил за Своя Отец, Свети Филип казал: „Господи, покажи ни Своя Отец и това ще ни е достатъчно“ 19, сякаш искал да каже, че би се задоволил само с виждане.

Една много по-голяма удовлетвореност обаче ние трябва да имаме от това, да живеем в Него.

Когато нашият Господ Исус Христос Се изпълнил с духовно Сияние на планината Табор и показал нагледно на тримата апостоли едно подобие на чистотата, която е на Небето, Свети Петър също помолил нашия Господ те да останат там завинаги 20.

Ние трябва да имаме неизмеримо голямо жадуване за обединение с нашия Господ и Бог.

Това „едно съм с нашия Господ и Бог“ човек трябва да го познава от следното поучение: така както Бог е триединен в лицата, така Той е едно в природата. Така трябва да се разбира „едно съм“ на нашия Господ Исус Христос с Неговия Отец и с душата.

Така както бялото и черното са различни – едното от тях не може да понася другото: бялото не е черно, същото е с нещото и Нищото.

„Нищо“ е това, което може да получава от Нищо Нещо; докато „нещо“ е това, което получава от Нещо нещо.

Допълнения:

Бог е „Нищото“, защото е всичко, но Бог е също и „Нещо“ дотолкова, доколкото Той има собствено Битие.

Всяко нещо, произлязло от Бога е „нещо“, защото е ограничено и поради тази причина, то не е всичко и затова може да получава от Бога „Нещо“ или Битие.

Точно така е и в Бога: винаги онова, което е „Нещо“, то е цялостно в Бога. Там от него нищо не липсва.

Когато душата стане едно с Бога, тогава тя в Него има всичко, което е „Нещо“, в съвършенство.

Там душата забравя себе си такава, каквато е тя сама по себе си и всички неща, и познава себе си в Бога като Божествена, доколкото Бог е в нея; и дотолкова тя люби себе си в Него като Божествена, и е едно с Него без различия, така че тя не се наслаждава на нищо друго освен на Него и Му се радва.

Какво повече иска да жадува човек или да знае, когато е така блажено едно с Бога? За това обединение, нашият Господ е създал човека.

Когато Адам нарушил онази заповед, тогава той бил изгонен от рая. Тогава нашият Господ поставил два вида стража пред рая: един ангел и един горящ меч, който бил двуостър. Това означава две неща, чрез които човекът може да се върне обратно на Небето там, откъдето е паднал.

Първото е: чрез природата на ангела. Свети Дионисий казва, че ангелската природа означава нещо като откровението на Божествената Светлина.

С ангелите, чрез ангелите и с Божествената Светлина душата трябва да се стреми обратно към Бога, докато стигне отново в Първото Начало.

Второто е: чрез горящия меч, което означава, че душата трябва да се завърне чрез добри и Божествени дела, които се вършат в огнена Любов в името на Бога и ближните християни.