„Това е Вечния живот, човек да познае само Тебе...“

Тези Слова стоят написани в Светото евангелие и нашият Господ Исус Христос казва: „Това е Вечния живот, човек да познае само Тебе, като един истинен Бог, и Твоя Син, Исус Христос, Когото си изпратил“.

Никой не може да познае Отец освен Неговият единствен Син, защото Той Самият казва, че „никой не познава Отеца освен Неговият Син и никой не познава Сина освен Неговият Отец“. (Мат. 11:27)

И затова: ако човекът трябва да познае Бога, в което се състои неговото блаженство, тогава той трябва да е с Христос един-единствен Син на Отеца; и затова, ако искате да сте блажени, тогава трябва да сте един Син, не много синове, а един Син.

Истина е, че трябва да сте различни по отношение на раждането от плът; във Вечното раждане обаче вие трябва да сте едно, защото в Бог няма нищо друго освен едно естествено Начало; и затова тук има само едно естествено изливане на Сина, не две, а едно.

И затова: ако трябва да сте един Син с Христос, тогава трябва да сте едно-единствено изливане с Вечното Слово.

Как човек трябва да стигне дотук, така че да бъде един-единствен Син на Отеца? Запомнете! Вечното Слово не е възприело този или онзи човек, а е възприело една свободна, неразделена човешка природа, която е била чиста тук, без индивидуални особености, защото простата форма на човечеството е без индивидуални особености.

И понеже при възприемането човешката природа била възприета от Вечното Слово чисто, без индивидуални особености, затова Образът на Отеца, който е Вечният Син, се превърнал в Образ на човешката природа; защото, колкото е Истина, че Бог е станал човек, толкова е Истина, че човекът е станал Бог.

И така човешката природа била свръх-образувана в него, така че се превърнала в Божествения Образ, който е Образът на Отеца.

Следователно: ако вие сте един Син, тогава трябва да отделите и да избягате от всичко онова, което предизвиква различие у вас, защото отделният човек е нещо несъществено спрямо човешката природа.

Ето защо избягайте от всичко онова, което е несъществено у вас и се възприемайте съобразно свободната, неразделена човешка природа.

И тъй като същата тази природа, съобразно която вие се възприемате, е станала Син на Вечния Отец в резултат на възприемането чрез Вечното Слово, то вие ставате Син на Вечния Отец с Христос, благодарение на това, че вие се възприемате съобразно същата тази природа, която там е станала Бог.

Затова се пазете от това, да се възприемате като онова, което сте (този или онзи човек), а се възприемайте съобразно свободната, неразделена човешка природа.

Затова, ако искате да сте Син, тогава се отделете от всяко „не“, защото „не“-то създава различия. Как така? Това, че ти не си този човек, това „не“ създава различие между теб и този човек. И следователно: ако искате да сте без различие, тогава се отделете от „не“-то.

Има една Сила в душата, която е отделена от „не“-то, защото тя няма нищо общо с каквито и да е неща; защото в тази Сила няма нищо друго освен само Бог: Той свети незакрит в тази Сила.

Вижте човекът, който е един Син, той възприема движение, работа, и всичко, което той възприема, е нему сродно; защото това, че Синът на Отеца е Син съобразно Вечността, това Той е от Отеца.

Онова обаче, което Той има в Себе Си, е благодарение на това, че Той е едно с Отеца по отношение на Битието и по отношение на природата.

Затова Синът има Битие и начин на Съществуване изцяло в себе си, и тогава Той казва: „Татко, така както Аз и Ти сме едно, така искам те да са едно...“ 16. И така, както Синът е едно с Отеца като Битие и като природа, така и ти си едно с Него като Битие и като природа, и имаш всичко в себе си, така както Отецът го има в Себе Си; ти не трябва да го заемаш от Бог назаем, защото Бог е твой.

И следователно: всичко, което вземаш, ти го вземаш от онова, което е твое; а онези дела, които ти не вземаш в онова, което е твое, те всичките са мъртви пред Бога.

Това са делата, към които си подтикнат чрез чужди причини извън тебе, защото те не произлизат от живота, затова те са мъртви...

И следователно: ако делата на човека трябва да живеят, тогава те трябва да бъдат взети от онова, което е негово, не от чуждото нито от онова, което е извън него, а в него.

Ако вие обичате справедливостта затова, че справедливостта е върху теб, тогава вие не обичате справедливостта затова, че тя е справедливостта и така вие също не я възприемате, нито я обичате такава, каквато е тя – проста, а я възприемате като разделена.

И тъй като Бог е справедливостта, тогава вие не Го възприемате и не Го любите такъв, какъвто е Той пречист, без примеси.

Ето защо възприемайте справедливостта като такава, каквато е тя, защото така вие я възприемате такава каквато е тя в Бог.

И тогава: там, където действа справедливостта, там действате вие по всяко време справедливо.

Да, дори адът да се изпречи тогава на пътя на справедливостта, вие ще постъпвате справедливо и той няма бъде мъчение за вас, той ще бъде една радост за вас, защото вие самите ще бъдете справедливостта; и затова трябва да постъпвате справедливо.

Защото, колкото повече едно нещо издига себе си в една общност, толкова повече то е едно с простотата на тази общност и толкова по-просто е то.

Нека Бог да ни помага към тази простота на Истината. Амин.

„Духът на Господа изпълни ореола на земята“

„Духът на Господа изпълни ореола на земята“. (Прем. Сол. 1:7)

Един Учител казва: „Всички създания носят един белег на Божествената природа в себе си, от която те така се изливат, че искат да действат като Божествената природа, от която са изтекли“.

Създанията се „изливат“ по два начина. Първият начин на изливане се случва в техния корен, така както корените „изливат“ дървото. Вторият начин на „изливане“ става по един обединяващ начин.

Изливането на Божествената природа става също по два начина. Едното изливане е онова на Сина от Отеца; то се случва като раждане.

Второто изливане се случва по обединяващ начин в Светия Дух; това изливане се случва от Любовта на Отеца и на Сина – това е Светият Дух, защото Двамата Се любят в него.

Това го показват всички създания, че са изтекли и са потекли от Божествената природа, и от това те носят един белег в своите дела.

По този повод един гръцки Учител казва, че Бог държи всички създания като на една ограда, така че те да действат по Неговото подобие. Ето защо природата действа по всяко време по най-добрия начин, по който тя може да действа.

Природата не иска да роди само Сина, ако можеше, тя би искала да роди Отеца. И затова: ако природата действаше без време, тогава тя нямаше да има полагащи недостатъци.

По този повод един гръцки Учител казва: „Защото природата действа във време и пространство, затова Син и Отец са различни“.

Един Учител казва: „Един дърводелец, който строи къща, той я е образувал преди това в себе си и ако дървото беше достатъчно податливо на неговата воля, тогава тя щеше да бъде готова толкова бързо, колкото му се иска и ако отпаднеше материята, тогава тук нямаше да има друга разлика освен тази между раждането и роденото на мига“.

В Бог обаче не е така, защото в Него няма време и няма пространство; затова Те (Отец и Син) са едно в Бога и там няма разлика освен тази между „изливане“ и „излято“.

„Духът на Господа“. Защо Той Се казва Господ? – За да ни изпълни.

Защо Той Се казва Дух? – За да да ни направи едно със Себе Си.

„Господството“ се познава по три неща. Едното е, че Господ е богат. Богато е онова, което притежава всичко без какъвто и е да недостатък.

Ако аз съм богат човек, не мога да бъда като никой друг. Ако бях всички хора, тогава нямаше да бъда ангел. Ако бях ангел и човек, тогава нямаше да бъда всички ангели.

Ето защо, в действителност, нищо не е богато освен само Бог, Който държи включено чисто всичко в Себе Си. Затова Той може да дава всичко заедно – това е вторият белег на „съм богат“.

Един Учител казва, че Бог предлага Себе Си за продан на всички създания, всяко от тях взема толкова, колкото иска.

Аз казвам, че Бог предлага Себе Си на мене толкова, колкото и на най-извисения ангел; и ако аз бях готов толкова, колкото и той, аз щях да получавам толкова, колкото и той.

Бог винаги се е държал така наистина сякаш е усърден в това да угоди на душата.

Третият белег на „съм богат“ е този, че човек дава без да очаква да получи нещо насреща, защото, когато някой дава нещо за нещо, той не е напълно богат.

Ето защо „богат съм“ на Бога е доказано с това, че Той дава всичките си дарове даром. Затова пророкът казва: „Аз казах на моя Господ: „Мой Бог си Ти, защото нямаш нужда от моето добро“. (Пс. 16:2)

Само Този е един „Господ“ и „Дух“. Аз казвам, че Той е „Дух“ – нашето блаженство зависи от това, Той да ни направи едно със Себе Си.

Най-ценното, което Бог създава във всички създания, това е Битието. Наистина, че моят баща ми дава моята природа, той обаче не ми дава моето Битие; него го създава единствено само Бог. Ето защо всички неща, които са тук, имат разбираема жажда за своето Битие.

Юда в ада не иска да бъде някой друг освен в Царството Небесно. Защо? Защото, ако трябваше да стане някой друг, тогава трябваше да бъде унищожен в онова, което е той в Битието. Това обаче не може да стане, тъй като Битието не отрича себе си.

Битието на душата е възприемчиво за влиянието на Божествената Светлина, но не така чисто, нито толкова ясно така, както може да я даде Бог, а защото е в една „обвивка“.

Човек вижда добре светлината на слънцето там, където тя се излива върху едно дърво или нещо друго; в него самото обаче човек не може да я улови. По същия начин е с Божествените дарове: те трябва да бъдат измервани според онзи, който трябва да ги получава, а не според Онзи, Който ги дава.

Един Учител казва: „Бог е една мярка за всички неща и в мярката, в която един човек има повече от Бога в себе си, отколкото друг, с толкова той е по-мъдър, по-благороден и по-добър, от другия“.

Да имаш повече от Бога, това не е нищо друго, освен да бъдеш повече като Него; колкото повече има от Божието подобие в нас, толкова по-духовни сме ние.

Един Учител казва: „Там, където свършват най-нискостоящите Духове, там започват най-извисените телесни неща“. Всичко това означава: понеже Бог е един Дух, затова най-малкото, което е Дух, е по-ценно, отколкото най-извисеното, което е телесно.

Допълнения:

Става въпрос за Духовете извън астралния свят, защото всяко нещо, което има физическо тяло, има и астрално тяло, а Божественият свят е над астралния свят.

Затова една душа е по-ценна, отколкото всички телесни неща, колкото и благородни да са те.

Душата е създадена, като на едно място между времето и Вечността, които тя докосва. С най-извисените сили тя докосва Вечността, докато с най-низшите сили тя докосва времето.

Така във времето Душата действа не като времето, а като Вечността. В това тя има нещо общо с ангелите.

Един Учител казва: Духът е една шейна, която вкарва живота във всички части на тялото, благодарение на голямото единство, което душата има с тялото.

И макар Духът да е разумен и той да върши изцяло делото, което се върши в тялото, въпреки това човек не трябва да казва: „Моята душа познава или върши това или онова“, а трябва да казва: „Аз върша или познавам това или онова“ заради голямото единство, което те имат един с друг, защото те (тялото и душата) заедно са един човек.

Ако един камък приеме огъня в себе си, той ще действа като силата на огъня; ако обаче въздухът приеме светлината на слънцето в себе си, тогава тук не се появява светлина, а въздух. Това се дължи на проводимостта, която въздухът има за светлината – в една миля има също толкова повече светлина, отколкото в половин миля.

Допълнения:

Поради голямата си проводимост за светлина, въздухът не задържа никаква светлина в себе си.

В резултат на голямото единство, което душата има с тялото, в най-малката част на тялото душата е също толкова завършена, колкото в цялото тяло. Затова Свети Августин казва: „Ако единството, което тялото и душата имат заедно, е толкова голямо, колко още по-голямо е единството, в което се обединяват Дух с Дух“.

Ето защо Бог е „Господ“ и „Дух“, така че Той да ни направи блажени в обединението си с Него.

Има един въпрос и той е труден за отговаряне: „Как душата може да издържи и то без да умре, когато Бог я натиска в Себе Си?“.

Аз казвам: всичко, което Бог дава на душата, Той ѝ го дава в Себе Си по две причини. Едната причина е, че ако Той ѝ дадеше нещо извън Себе Си, тя нямаше да го приеме.

Втората причина: тъй като Той ѝ дава в Самия Себе Си, затова тя може да получава и да понася в Неговото, а не в своето; защото Неговото ѝ принадлежи.

Тъй като Той я е изкарал от нейното, Неговото трябва да е нейното и то в истинския смисъл на думата, е Неговото.

Следователно по този начин тя може да издържи при обединението си с Бога. Това е „Духът на Господа“, който „е изпълнил“ тук „ореола на земята“.

Защо душата се нарича „ореол на земята“ и каква трябва да бъде душата, която трябва да бъде избрана – това не е казано, но запомнете: така както Бог е „Господ“ и „Дух“, така и ние трябва да сме една духовна „земя“, и един „ореол“, който трябва да бъде изпълнен с този Дух, който тук е „Господ“ и „Дух“. Амин.

„Някога бяхте една тъмнина, сега обаче една Виделина в Бога“

Свети Павел казва: „Някога бяхте една тъмнина, сега обаче една Виделина в Бога“. (Еф. 5:8)

Пророците, които тук са живеели във Виделината, са познавали и откривали тайната Истина под влиянието на Светия Дух.

Понякога те били принуждавани да се обръщат навън и да говорят за нещата, които те познавали за нашето одухотворяване, така че те ни учели да познаваме Бога.

После нещо ги сполетяло и те замлъкнали, така че не можели да говорят и причина за това били три неща.

Първото: благото, което те познавали и съзерцавали в Бога, било толкова велико и толкова скрито, че то не можело да се отрази в тяхното познаване; защото всичко, което можело да се отрази в него, спрямо онова, което те съзерцавали в Бога, било съвсем различно и било толкова погрешно спрямо Истината, че те искали да мълчат и да не лъжат.

Втората причина била следната: всичко, което те съзерцавали в Бога, било толкова велико и толкова благородно, че те не можели да вземат нито образ, нито форма от него, за да говорят.

Третата причина, че те замлъкнали, била тази, че те съзерцавали в скритата Истина и откривали Тайната в Бога без да могат да изразят това с думи.

Въпреки това понякога ставало така те да се обръщат навън и да говорят; поради нееднаквостта с Истината обаче те се сещали за грубата материя и искали да ни учат да познаваме Бога чрез низшите неща на сътворението.

Свети Павел казва: „Някога бяхте една тъмнина, сега обаче една Виделина в Бога“ (Еф. 5:8). „Aliquando“ 17 – ако някой може изцяло да проучи тази дума, тогава тя означава „някога“ и с това се има предвид времето, което ни възпрепятства за Виделината, защото нищо не е така противно за Бог, както времето.

Не само времето, той има предвид също една привързаност към времето; той няма предвид също само една привързаност към времето, той има предвид също едно докосване на времето; и не само едно докосване на времето, а също един мирис и един аромат на време – също както там, където е лежала една ябълка, там остава един аромат; така разбирай докосването на времето.

Нашите най-добри Учители казват, че физическото небе и слънцето, а също и звездите имат толкова малко общо с времето, че те само докосват времето.

Душата обаче е създадена извисена много над небето и в своята най-голяма извисеност, и най-голяма чистота, няма нищо общо с времето.

От делото в Бога и от раждането, при което Отец ражда Своя Единороден Син и от това изливане се „разцъфтява“ Светият Дух, така че Духът се излива от Тях Двамата и при това изливане се ражда душата като изливане.

И Образът на Абсолюта е инкрустиран в душата, и при изливането, и при обратното вливане на Трите лица душата бива отново влята и бива отново образувана в нейния Първи Образ без образ.

Това има предвид Свети Павел, когато казва: „сега обаче една Виделина в Бога“. Той не казва: „Вие сте една Виделина“, той казва: „сега обаче една Виделина“. Той има предвид, че който трябва да познава нещата, той трябва да ги познава в тяхното Начало.

Учителите казват: „Нещата са така свързани в своето раждане, че са предопределени да поглеждат най-чисто там навън в Битието“, защото там, където Отецът ражда Сина, има едно настояще, има „сега“.

Във Вечното раждане там, където Отецът ражда Своя Син, там душата е „излята“ в своето Битие и „Образът“ на Абсолюта е инкрустиран в душата.

„Господ протегна ръката си и докосна устата ми, и ми рече“

„Господ протегна ръката си и докосна устата ми, и ми рече“. (Йер. 1:9)

Когато проповядвам, тогава държа да говоря за отречеността и за това, че човекът трябва да се освободи от себе си и всички неща.

Второ: човек трябва отново да бъде образуван в простото (без примеси) благо, което е Бог.

Трето: човек трябва да мисли за голямото благородство, което Бог е вложил в душата, така че с него той да дойде по прекрасен начин при Бога.

Четвърто: за чистотата на Божествената природа – само каква яснота има в Божествената природа, това е неизговоримо. Бог е едно Слово, едно Неизречено Слово.

Свети Августин казва: „Цялото писание е суетно. Ако се каже, че Бог е едно Слово, така Той е изречен; ако се каже, че Бог е неизречен, така Той е неизречим“. Така обаче Той е нещо. Кой може изрече това Слово? Това не прави никой, освен Онзи, Който е това Слово.

Доколкото съм близо до Бога, дотолкова Бог изрича Себе Си в мене.

Колкото повече разумните създания излизат от себе си в своите дела, толкова повече те влизат в себе си.

При създанията на плътта това не е така: колкото повече те работят, толкова повече те излизат от себе си навън.

Във всички свои дела създанията искат да изричат Бога; те всичките Го изричат толкова приблизително, колкото могат, въпреки това обаче не могат да Го изрекат.

Независимо от това дали искат, или не; дали им харесва, или не – те всичките искат да изричат Бога и Той въпреки това остава неизречен.

Давид казва: „Господ е Неговото име“. (Пс. 68:4) „Господ“ означава нещо като Свръхпорядък на едно господство; докато „слуга“ е един подпорядък.

Аз казвам: винаги когато някой познае нещо в Бога и Му даде някакво име, това не е Бог.

Ние четем за един добър човек, който в своята молитва се молил настойчиво на Бога и искал да Му даде име. Тогава един брат казал: „Мълчи, ти позориш Бога!“.

Ние не можем да намерим име, което да имаме право да дадем на Бога. На нас обаче са ни позволени имената, с които са Го назовавали светиите и които Бог така е осветил и преизпълнил в техните сърца с Божествена Светлина.

И при това първо ние трябва да се научим, как трябва да се молим на Бога. Ние трябва да казваме: „Господи, със същите имена, които Ти така си осветил в сърцата на Твоите светии и преизпълнил с Твоята Светлина, ние Те молим и Те възхваляваме“.

Второ, ние трябва да се научим да не даваме име на Бога сякаш искаме да кажем, че с това ние сме Го възхвалили и почели достатъчно; защото Бог е „над имената“ и неизговорим.

Във всички свои дела създанията искат да говорят като Бога. Онова, което те могат да разкрият обаче е толкова малко. Дори това, че най-извисените ангели се издигат и докосват Бога, е толкова различно в сравнение с онова, което е в Бога, колкото е бялото от черното.

Онова, което е в Бога е съвсем различно от онова, което всички създания са възприемали, макар че те самите искат с удоволствие да изрекат най-възвишеното, което могат. Пророкът казва: „Господи, Ти казваш едно, а аз разбирам две“. (Пс. 62:11)

Всички създания копнеят да се завърнат отново там, откъдето са произлезли. Целият техен живот и тяхно съществуване, всичко това е един копнеж и едно бързане към Онзи, от Когото са произлезли.

Пророкът казва: „Господ протегна ръката си“ и с това има предвид Светия Дух. (Йер.1:9)

Той казва: „Той докосна устата ми“ – и казва после – „Той ми рече“. „Устата“ на душата е възвишената част на душата, нея има предвид и казва: „Той постави Словото си в моята уста“. (Йер.1:9)

Той казва: „Ето, Аз днес те избрах и те поставих над народ и над Царства“. Нека Бог да ни призове в едно „днес“ там, където няма нищо там, където въпреки това има едно „днес“ във Вечността. (Йер.1:10)

„И Аз те поставих над народ“, което означава над целия свят; от него ти трябва да си свободен; „и над Царства“, това означава: всичко, което е повече от едно, то е прекалено много, защото ти трябва да умреш за всичко и трябва да бъдеш образуван отново в Извисеното там, където ние живеем в Светия Дух.

„Нашият Господ вдигна и повдигна очите си нагоре...“

„Нашият Господ вдигна и повдигна очите си нагоре, и погледна към небето и каза: Татко, настъпил е часът, прослави Своя Син, така че Твоят Син да Те прослави. На всички, които си Ми дал, им дай Вечния живот. Това е Вечния живот: да познават само Тебе, като един истинен Бог.“
(Йоан 17:1 – 3)

В писанието на един папа се казва: „Винаги когато нашият Господ е вдигал очите си, Той е имал предвид нещо Велико“.

В книгата на Мъдростта „Мъдрецът“ казва, че душата бива пренесена с Божествената Мъдрост при Бога.

Свети Августин също казва, че всички дела и учението на човешкия Син са един пример и едно подобие на нашия свещен живот, и голяма стойност пред Бога.

Свети Йоан казва: „Той вдигна и повдигна очите си нагоре“. (Йоан 17:1) В това Слово е скрито двойно значение. Едното е едно оповестяване на чисто смирение. Ако ние трябва някога да влезем в Основата на Бога и в Неговата Дълбина, тогава ние трябва да влезем първо с истинско смирение в нашата собствена Основа и в нашата Дълбина.

Учителите казват, че звездите изливат цялата своя сила в основата на земята, в природата и в елемента на земята, и там създават най-чистото злато.

Доколкото душата влиза в Основата и в Дълбината на своето Съществуване, дотолкова Божествената сила се излива напълно в нея и действа съвсем скрито, и разкрива напълно Велики дела, и душата става напълно велика, и извисена в Любовта на Бога, която е сравнима с чисто злато. Това е първото тълкуване на „Той повдигна очите си“.

Второто тълкуване е, че душата трябва да се издигне в смирение с всички свои слабости и свои грехове, и че трябва да застане, и да се наведе под портата на Божието Милосърдие – там, където Бог „Се разтапя“ в Милосърдие.

И тя трябва да издигне също всичко онова, което е в нея като добродетели и добри дела, и да застане с него под портата – там, където Бог се разтапя, подобно Своята доброта.

Така душата трябва да следва и да застане според примера, както „Той повдигна очите си нагоре“.

След това Свети Йоан казва: „Той повдигна очите си нагоре“.

Един Учител казва: „Който е умен и разбира, той ще постави вода над виното, така че силата на виното да може да действа във водата. Тогава силата на виното ще превърне водата във вино; и ако водата е поставена по правилен начин над виното, тогава тя ще стане по-добра от виното; или най-малкото ще стане също толкова добра, колкото виното“.

Така е също в душата, която е застанала правилно в основата на смирението и така се издига, и бива изтеглена нагоре в Божествената Сила: тя никога не почива, докато не дойде направо при Бога и не Го докосне непокрит и остава постоянно в Него, и не търси навън, и не стои до Бога, нито при Бога, а винаги направо в Бога, в чистотата на Битието.

Там вътре е също Битие на душата, защото Бог е едно чисто Битие.

Свети Йоан казва: „Той повдигна очите си нагоре и погледна към небето“. Един гръцки Учител казва, че „небето“ означава нещо като една „колиба на слънцето“.

Небето излива своята сила в слънцето и в звездите, а звездите изливат своята сила в центъра на земята и създават злато и скъпоценни камъни, така че скъпоценните камъни да имат сила да правят чудеса.

Някои скъпоценни камъни имат силата да привличат кости и плът. Ако един човек мине наблизо, тогава той ще да бъде „окован“ и не може да се измъкне, ако не разполага с уменията, с които да се освободи от тях.

Други скъпоценни камъни привличат кости и желязо.

Всеки скъпоценен камък и всяка билка е една „къщичка“ на звездите, която е включила в себе си една небесна сила.

Така, както небето излива своята сила в звездите, така звездите я изливат в скъпоценните камъни, в билките и в животните.

Билката е по-благородна, отколкото скъпоценните камъни, защото тя притежава растящ живот.

Тя нямаше да приеме да расте под физическото небе, ако в него нямаше една духовна сила, от която тя да получава своя живот.

Така, както най-нискостоящият ангел излива своята сила в небето и го задвижва, и го кара да се движи в кръг, и да работи, така и небето излива своята сила по съвсем таен начин във всяка билка и в животните.

Ето защо всяка една билка има едно качество на небето и действа около себе си в кръг, както небето.

Животните, за разлика от билките, се издигат по-високо и имат животински, и сетивен живот, и въпреки това остават свързани с времето и пространството.

Душата, в своята естествена Светлина, в своята най-голяма извисеност, излиза навън над времето и пространството в подобието със светлината на ангела, и действа с него опознаващо небето. Следователно душата трябва постоянно да се издига така в опознаващо действане.

Там, където тя открие нещо от Божествената Светлина или Божественото подобие, там тя трябва да „построи“ една „колиба“, да се задържи и да не се отказва, докато не започне отново да се издига нагоре.

И следователно тя трябва да продължава да се издига нагоре в Божествената Светлина, и така да излезе над всички „колиби“ с ангелите на небето в ясното, чисто съзерцаване на Бога.

Затова Свети Йоан казва, че Той погледна към небето и каза: „Татко, настъпил е часът, прослави Своя Син, така че Твоят Син да Те прослави“.

Как Отецът прославя Сина и как Синът прославя Отеца? За това е по-добре да се мълчи, отколкото да се говори; онези, които могат да говорят за това, трябва да са ангели.

„...Всички, които Ти си ми дал...“ – ако човек внимава точно върху смисъла, тогава с това се има предвид нещо като: „всичко, което си ми дал“ – този „Вечен живот“ Аз ще им го дам, той е същият, който Синът има в Първото проникване и в същата Основа, и в същата чистота, и в насладата, в която Той има Своето собствено блаженство, и в който Той притежава Своето собствено Битие: „Този Вечен живот Аз ще им го дам“ и нищо повече. (Йоан 17:1 – 3)

Ако двама познават Бог като „Единствен“ и единият познава хиляда души, другият познава повече Бог като „един“, тогава този познава Бог повече като „Единствен“, отколкото онзи, който познава хиляда.

Ако един ангел познава нещо и то за него има числената стойност десет, и ако един друг ангел, който е по-благороден от първия, познава същото това нещо, то за него няма да бъде повече от едно.

Погледът и възприемането зависят от единството на съзнанието с което гледаш.

Свети Августин казва: „Ако аз познавах всички неща, но не и Бог, тогава нищо не съм познал. Ако аз обаче познавам Бог, а иначе не познавам нищо, тогава съм познал всичко“.

Колкото повече човек познава Корена и Ядрото, и Основата на Абсолюта като „Едно“, толкова повече човек познава всичко. Затова Той казва: „човек да познава само Тебе като един истинен Бог“. (Йоан 17:3)

Той не казва „мъдър“ Бог, нито „справедлив“ Бог, нито „имащ власт“ Бог, а само като „един истинен Бог“ и с това има предвид, че душата трябва да отдели и отстрани всичко, което човек прибавя на Бога в мислите или в познаването, и да Го възприеме „необлечен“ такъв, какъвто е Той чисто Битие: „истинен Бог“.

Затова нашият Господ казва: „Това е Вечния живот, те да познават само Тебе, като един истинен Бог“.