„Ние Те следваме от все сърце и се страхуваме от Тебе, и търсим Твоето лице“

Данаил, пророкът, казва: „Ние Те следваме от все сърце и се страхуваме от Тебе, и търсим Твоето лице“. (Дан. 3:41)

„Аз го призовах и го поканих, и го привлякох, и Духът на Мъдростта влезе в мен, и аз го оцених повече, отколкото всички царства и отколкото силата и господството; и отколкото златото и среброто; и отколкото скъпоценните камъни, и аз гледах на всичко, сравнено с Духа на Мъдростта, като на една песъчинка и като на нечистота, и като на едно нищо“. (Прем. Сол. 7:7 – 9)

Един ясен знак за това, че човекът има „Духа на Мъдростта“ в себе си, е този, когато той вижда всички неща като едно чисто Нищо.

Който гледа на каквото и да е нещо като на едно нещо, в него не е „Духът на Мъдростта“.

Когато той е казал: „като една песъчинка“, тогава това е било прекалено малко. Когато той е казал: „като нечистота“, тогава това също е било прекалено малко. Когато обаче е казал: „като едно нищо“, тогава това е било точно казано, защото всички неща са едно чисто нищо спрямо „Духа на Мъдростта“.

„Аз го призовах и го привлякох, и го поканих, и Духът на Мъдростта влезе в мене“. Който го призовава в дълбините, в него влиза „Духът на Мъдростта“.

Има една сила в душата, която е по-обширна, отколкото целия този свят. Трябва да е много обширно онова, в което Бог живее.

Някои хора не „канят“ „Духа на Мъдростта“ в себе си, те „канят“ едно здраве, богатство, и удоволствие; в тях обаче няма да влезе „Духът на Мъдростта“.

Онова, за което те се молят, на тях им е по-скъпо, отколкото Бог. Също както ако някой дава един пфениг за един хляб, той предпочита хляба пред пфенига; тези хора превръщат Бог в свой слуга.

Или както, ако един богаташ каже: „Направи това за мен и ме излекувай; моли за каквото пожелаеш, аз ще ти го дам“; и ако тогава някой помоли за един хелер 21, тогава това би било една глупост; ако обаче той го помоли за сто марки, богаташът би му ги дал с удоволствие.

Затова е пълна глупост, ако някой моли Бог за нещо друго освен за самия Него; това Бог не го цени, защото Той не дава нищо друго с такова голямо удоволствие, както самия Себе Си.

Той казва: „С Духа на Мъдростта при мен дойде едновременно всяко благо“. (Прем. Сол. 7:11)

Дарът на Мъдростта е най-благородния дар сред седемте дара на Светия Дух. Бог обаче не дава никой от тези дарове без да даде първо Себе Си.

Всичко, което тук е добро и може да донесе силно желание и утеха, и всяка сладост, него всичкото аз го имам в „Духа на Мъдростта“ и то така, че навън да не остане дори толкова, колкото върха на една игла и въпреки това то щеше да бъде нещо незначително, ако човек го нямаше напълно в себе си наистина така, както му Се наслаждава Бог.

Така също и аз се наслаждавам по същия начин на същото това нещо в Неговата природа; защото в „Духа на Мъдростта“ Бог действа навсякъде еднакво, така че най-малкото да стане като най-голямото, но не и най-голямото като най-малкото.

Така както, ако някой присади един „благороден“ калем на една груба подложка (дивачка), тогава целият плод се оформя като „благородството“ на присадката, а не като грубостта на подложката.

Същото се случва и в този Дух на Мъдростта: тук всички дела стават равни, защото тук най-малкото става като най-голямото, но не и най-голямото като най-малкото.

Самият Бог Се отдава по раждащ начин, защото най-благородното дело в Бога е раждането. Ако изобщо нещо в Бога е по-благородно, отколкото друго, то е защото Бог има цялата Своя жажда в раждането.

Всичко, което ми е вродено, него никой не може да ми го отнеме, освен ако той не ме отнеме на „мене си“. Докато всичко, което мога да получа, него аз мога да го изгубя; затова Бог Се ражда цялостно в мен, така че никога да не Го изгубя; защото всичко, което ми е вродено, него аз не мога да го изгубя.

Бог има цялата Своя жажда в раждането и затова Той ражда Своя Син в нас, така че ние да имаме цялата нашата жажда и нашият стремеж в това раждане и да раждаме естествено този Син заедно с него.

Защото Бог има цялата Своя жажда в раждането и затова Той ражда Себе Си в нас, така че Той да има цялата Своя жажда в душата и ние да имаме цялата наша жажда в Него.

Затова Христос е казал, както пише Свети Йоан в евангелието: „Те Ме следват“. (Йоан 10:27)

В действителност да се следва Бога, това е добре: да следваме Неговата Воля. „Да бъде Волята ти!“ (Мат. 6:10)

В евангелието Свети Лука пише, че нашият Господ е казал: „Който иска да Ме следва, той се отрича от себе си и взема своя кръст си, и Ме следва“. (Лука 9:23)

Който действително се отрече от себе си, той принадлежи цялостно реално на Бога и Бог принадлежи цялостно реално на него; в това съм толкова сигурен, както и в това, че съм човек.

За един такъв човек всички неща са толкова лесни за даване като едно лещено зърно; и колкото повече той дава, толкова повече това му харесва.

Свети Павел желаел в името на Бога заради своите братя да бъде отделен от Бога. (Рим. 9:3)

Някои казват, че Свети Павел е имал предвид само за известно време. Това изобщо не е Истина: също толкова с нежелание един миг, както завинаги и също толкова с желание завинаги, както един миг.

Винаги когато един такъв човек е наясно с Волята на Бога, тогава, колкото по-дълго той е отделен от Бога, толкова повече на него това му харесва, и колкото по-голямо е мъчението, на което той е подложен, толкова повече то му харесва, също както при един търговец.

Ако търговецът със сигурност знае, че онова, което купува за една марка, ще му донесе десет, тогава той би вложил всички марки, които има и всичките си усилия в тази покупка, само да е сигурен, че ще се върне жив и здрав у дома и ще спечели много повече – всичко това на него би му харесвало.

Точно така е било и със Свети Павел: онова, за което той знаел, че е Воля на Бога, колкото по-дълго продължавало то, толкова повече то му харесвало и колкото повече мъчения имало, толкова по-голяма била радостта му. Защото да се изпълни Божията Воля, това е Царството Небесно и колкото по-дълго тази Воля продължава, толкова повече е Царството Небесно; и колкото по-голямо е мъчението в Божията Воля, толкова повече е блаженството.

„Отречи се от себе си и вдигни своя кръст!“. Учителите казват: мъчение е постене и други самонаказания. Аз казвам обаче, че това е по-скоро едно слагане остраняване на мъчението, защото от това поведение не произлиза нищо друго освен радост. (Лука 9:23)

По-нататък Христос казва: „Аз им давам живота“. (Йоан 10:28) Много по-различно обаче от живота, който се намира в разумните създания, е несъщественото; въпреки това животът е присъщ за всяко разумно създание като негово Битие.

Затова Той казва: „Аз им давам живота“, защото Неговото Битие е Неговия живот, та нали Бог дарява Себе-цялостно, защото Той казва: „Аз давам“.

Никое създание не може да даде живота, ако беше възможно някое създание да може да го даде, тогава Бог щеше да люби така душата, че да не може да търпи това; по-скоро Той самият иска да ѝ го даде.

Ако го даваше едно създание, това щеше да бъде неприятно на душата; тя щеше да му обърне толкова малко внимание, колкото на един комар; също както, ако един цар даде на един човек една ябълка, нея човекът ще я оцени по-високо, отколкото, ако някой друг му даде една дреха.

По същия начин душата също не може да търпи да получава живота от някой друг освен от Бога. Затова Той казва: „Аз давам“, така че душата да се радва пълноценно на това даване.

Той казва: „Аз и Отец сме едно“ – душата в Бога и Бог в нея. (Йоан 10:30)

Ако човек сложи вода в един съд, тогава съдът обхваща водата, водата обаче не е в съда, нито съдът е във водата; душата обаче е така цялостно едно с Бога, че единият без другия не може да бъде разбран.

Човек може добре да си представи горещината без огъня и лъчите без слънцето; Бог обаче той не може да си представи без душата и душата без Бога; толкова цялостно са Те едно.

Един Учител казва: „С най-малкото на Бога са изпълнени всички създания, а Неговото най-голямо не е никъде“.

Искам да ви разкажа една история. Един мъж попитал един добър човек, какво означава това, че той понякога има такова голямо желание да се събере в себе си и да се моли, докато друг път няма такова желание? На което онзи му отговорил: „Кучето, което забелязва заека и го надушва, и така попада на следата, бяга след заека; докато другите кучета виждат това куче да бяга и те бягат, скоро обаче на тях им омръзва, и те се отказват“.

Същото е и с човека, който е видял Бога и Го е „надушил“, той не се отказва постоянно „да бяга“ след Него. Затова Давид казва: „Вкусете и вижте, колко сладък е Бог!“. (Пс. 34:8)

На този човек не му омръзва; на другите обаче скоро им омръзва „да бягат“ след Бога.

Някои хора вървят пред Бога, някои до Бога, някои следват Бога.

Тези, които вървят пред Бога, това са онези, които следват своята собствена воля и не искат да приемат Божията Воля – това е много лошо.

Другите, които вървят до Бога, казват: „Господи, аз не искам нищо друго освен онова, което Ти искаш“. Ако обаче са болни, тогава те искат Бог да иска те да са здрави и това да може да стане.

Третите обаче следват Бога там, където Той иска; те Го следват доброволно и са съвършени. Затова в книгата на откровенията Свети Йоан казва: „Те следват Агнеца, където и да ходи“. (Откр. 14:4)

Тези хора следват Бога, където и да ги води Той: в болест или в здраве, към щастие или към нещастие.

Свети Петър вървял пред Бога; тогава нашият Господ казал: „Дяволе, върви след Мен!“. (Мат. 16:23)

Нашият Господ казал: „Аз съм в Отеца и Отецът е в Мене“. (Йоан 14:11) Така също е Бог в душата и душата е в Бога.

„Земята е пълна с милосърдието на нашия Господ“

Цар Давид казва: „Земята е пълна с милосърдието на нашия Господ“. (Пс. 33:5) По този повод Свети Августин казва: „Земята е пълна с милосърдие, защото е пълна с плач и страдание; на Небето обаче няма милосърдие, защото там няма страдание“.

Затова цар Давид казва също, че „Небесата са закрепени чрез Силата на Словото на нашия Господ и че от Духа на Неговата уста произлиза цялата тяхна сила“.
(Пс. 33:6)

Свети Августин казва: „Словото на Небесния Отец е Единородният Син, а Духът на Неговата уста е Светият Дух“.

На тези думи може да се разбере Святото Триединство. Силата на Отец в Словото – когато Давид казва, че „Небесата са закрепени“; Мъдростта на Сина – когато той казва: „в Словото на Отец“; добротата на Светия Дух – когато той казва „от Духа на Неговата уста произлиза цялата тяхна сила“.

Свети Павел познавал добре това, когато е изпаднал в екстаз на Третото небе и виждал такива неща, които човек не може да изкаже напълно с думи и той извикал на висок глас: „О, Ти извисено богатство на Мъдростта и на познанието на Бога, колко необятни са Твоите решения и колко абсолютно неизследими са Твоите Пътища!“.

Свети Августин тълкува това изказване и казва: това, че Свети Павел е бил изпаднал в екстаз на Третото небе, не означава нищо друго освен, че той е имал три вида познания в душата.

Първото: е познанието на създанията, което човек може да възприема с петте сетива и познанието за всички неща, които са настоящи за човека. В него човек не познава цялостно Бога, защото създанията са с груби сетива.

Второто познание е по-духовно, него човек може да го има без присъствие (на обект за познаване). Ако аз познавам един приятел, отдалечен над хиляда мили от мене, когото вече съм виждал. Него аз трябва да го възприемам със сравнения, което означава по спомени за дрехите, фигурата, мястото и времето, когато съм го виждал – това е грубо и материално.

С това познание човек не може да познае Бога, не може да Го обхване нито с мястото, нито с времето, нито с външния вид.

Третото Небе е едно чисто духовно познание там, където душата бива изтеглена от всички присъстващи и материални неща. Тук човек чува без звук и познава без материя; тук няма нито бяло, нито черно, нито червено.

В това чисто познание душата познава Бог цялостно такъв, какъвто е Той: Един по природа и Триединен в лицата.

За това познание говори също и Свети Йоан: „Светлината осветява всички, които влизат в този свят“ (Йоан 1:9) – с това той има предвид познанието, в което той е бил тогава, когато е писал евангелието си.

Словото на Йоан трябва да се разбира чисто същностно, че той не е познавал нищо друго освен Бога и всички неща като Божествени; и всички, които стигат до това познание, биват „истински“ просветлени и никой друг. Затова той казва: „Всички, които влизат в този свят“...

Ако Свети Йоан е имал предвид този груб, материален свят, тогава това Слово не би могло да бъде Истина, защото тук се намират някои слепи, зли грешници.

Той има предвид това чисто познание там, където той е познавал Светото Триединство, там, където Бог „в началото е Словото и Словото е у Бога, и Бог е Словото“. (Йоан 1:1)

Затова Свети Августин казва: „Ако той беше говорил още повече за него, никой нямаше да може да го разбере“.

Това било Третото Небе, на което Свети Павел изпаднал в екстаз. Затова цар Давид казва, че „Небесата са закрепени чрез Словото на нашия Господ“. (Пс. 33:6)

Също и Йов казва, че „Небесата са закрепени, като че са излети от бронз“.
(Йов. 37:18)

На Небето човек трябва да познава четири неща: че то е постоянно и чисто, и включва в себе си всички неща, и че е плодородно. Тези неща трябва да се откриват в един човек, който трябва да е едно Небе, на което живее Бог – той да е постоянен, както е постоянно Небето.

Писанието казва, че онова, което се пада на човека, то не го преобразява.

Волята на един приятел с волята на неговия приятел е една воля. Съвсем същото е и с човека, който има една воля с Бога: добро и зло, любов и страдание, за него всичко е едно.

Затова нашият Господ казва: „Всяка къща, която е построена на една скала, не се срутва“. Това означава първо, че на две или три мили над земята няма дъжд, нито град, нито вятър. Там е толкова тихо, че ако човек пише букви в пясъка, те остават невредими, цели. (Мат. 7:24, 25)

По това човекът, който лесно сменя състоянията си и се натъжава, може да познае колко много се е отдалечил той от Бога чрез греховете.

Второ: на Небето ние откриваме чистота и яснота така, както човек може да наблюдава това във водата – когато тя е мътна, тогава онова, което човек държи над нея, не се отразява във водата, защото тя е смесена със земя. Когато обаче тя е чиста и не е смесена, тогава онова, което човек държи над нея, се отразява в нея.

По същия начин е и с човека: докато той е „смесен“ със земните неща, дотогава той не може да познае своята чистота и Божията яснота.

„Нашата чистота обаче спрямо Божията яснота е като нечистота“, както казва пророкът.

Затова Свети Бернар казва: „Защо ръката не познава слънцето така, както окото, макар че душата е цялостна във всички части на тялото? – Това е така, защото ръката не е така чиста, както окото“.

Ако ръката или кракът (при глезена) можеше да възприема слънцето така в себе си, както окото, тогава ръката или кракът щеше да познава слънцето също толкова добре, както окото го познава.

Защо на ухото не му се отдава да долавя сладките неща така добре, както на устата, а на устата сладкия звук и приятния глас така, както на ухото? Това е така, защото тя не е устроена за такова нещо.

Защо един привързан към плътта човек не познава духовните неща така добре, както един духовен човек? Това е така, защото, ако някой иска да познае и вкуси духовните неща със сетивата на плътта, тогава това е погрешно и често той бива измамен.

Затова не искам да говоря нищо повече, защото един езически Учител казва, че половината време от своя живот добрият човек е изцяло едно с грешника, което означава, че спи. Именно тогава, когато той спи, злият човек не прави грехове, нито прави някакво добро.

По същия начин се държи и добрият човек, само дето има едно предимство пред злия: че по време на сън той сънува само хубави неща; това е един сигурен знак за един чист човек.

Ако обаче се появи нещо лошо докато спи, тогава той се бори по време на сън срещу него; това обаче е един знак за това, че в будно състояние той го е преодолял.

Ако обаче по време на сън лошото, което сънува, му харесва, тогава в будно състояние той все още не го е преодолял.

Трето: Небето обхваща всички неща и ги съдържа в себе си. Това качество – той да съдържа всичко в себе си – може да притежава и човекът в Любовта, което означава: приятели и врагове.

Приятелите той ги обича в Бога, враговете – в Името на Бога и всичко, което Бог е създал, него той го обича по отношение на Бога, нашия Господ, доколкото то е от полза за Бога.

Четвърто: Небето е плодородно с това, че е от помощ за всички дела.

Небето прави повече, отколкото дърводелеца, който прави или строи една къща.

Пето, Небето е един Престол за нашия Господ. Затова писанието казва, че „Небето е Негов престол, а земята Неговото столче за крака“. (Исая 66:1)

Един езически Учител казва: „Ако нямаше нито време, нито пространство, нито материя, тогава всичко щеше да бъде едно Съществуване“.

Материята внася различия в едно съществуване, което в душата е еднакво. Затова в книгата на Любовта душата казва: „Притисни ме в Себе Си, като восък в един печат“. (Пес. 8:6)

„Бог е Любовта и който е в Любовта, той е в Бога и Бог е в него“

Днес четем в посланието, че Свети Йоан казва: „Бог е Любовта и който е в Любовта, той е в Бога и Бог е в него“. (1 Йоан 4:16).

Сега аз казвам: Бог е Любов и който е в Любовта, той е в Бога и Бог е в него.

Когато кажа: „Бог е Любов“, тогава аз завършвам това така, че човек остава при Единствения.

Когато се казва: „Бог е Любовта, тогава може да възникне въпросът, коя Любов е Той, защото има повече видове Любов, а не само една и с това човек би се отдалечил от Единствения.

Така че човек да остане при Единствения, аз казвам: „Бог е Любов“. Това аз го казвам поради четири причини.

Първата причина е: че Бог гони с Любовта си всички създания, така че те да жадуват да любят Бога.

Ако някой ме попита, какво е Бог, сега аз бих отговорил така: Бог е едно благо, което гони с Любовта си всички създания, така че те също да Го гонят. Толкова Му харесва на Бог да бъде гонен от създанията.

Второ: всички създания гонят Бог с Любовта си, защото няма човек, който да е толкова лош, че да върши грехове в името на злото; той ги върши по-скоро от желание да люби.

Например: някой пребие някого до смърт, това той не го прави, за да върши зло; той си мисли, че докато онзи е жив, той никога не може да намери мир в себе си, затова той иска да търси силно мира, защото мирът е достоен за обич. Така всички създания гонят Бог с Любов.

Тъй като Бог е Любов, всички създания жадуват за Любов. Ако един камък беше надарен с разум, той би трябвало да гони Бог с Любов. Ако някой попиташе едно дърво, защо то носи своите плодове, ако беше разумно, би казало: „Това, че се обновявам в плодовете, аз го правя с цел да се приближавам в обновяването към моя Произход; защото да си близо до произхода, това е достойно за обич“.

Бог обаче е Произход и Любов. Затова душата не може с нищо да се задоволи освен с Любов – „Любовта обаче е Бог“.

Свети Августин казва: „Господи, ако Ти ми дадеш всичко, което можеш да предложиш, то няма да ми е достатъчно, ако не ми дадеш Самия Себе Си“.

Освен това Свети Августин казва: „О, човеко, люби онова, което можеш да придобиеш с Любовта и задръж онова, което може да задоволи душата ти“.

Като трето аз казвам: „Бог е Любов“, защото Бог е разпръснал Любовта Си във всички създания и въпреки това е Едно в Самия Себе Си.

Тъй като в създанията, и то във всяко едно от тях, има нещо достойно за обич, затова всяко създание, което наистина е разумно, обича в другото нещо, което е като него.

Затова жените искат понякога нещо червено , защото искат да задоволят своето силно желание за червен цвят и когато не намерят удовлетворение в него, тогава друг път искат зелено и въпреки това тяхното желание не може да бъде задоволено и това е така, защото, те не възприемат само простото силно желание като такова, а възприемат и кърпата към него, която е носител на цвета, който се явява, събуждащ желанието.

И тъй като по този начин във всяко едно създание се появява нещо, събуждащо силно желание, затова хората обичат понякога това, или онова.

Сега сложи настрана „това“ и „онова“ – това, което остане, то е чисто само Бог.

Има безброй ангели, техният брой не може никой да го измисли; и всеки един е превъзхождащ другия. Винаги единият е по-извисен, отколкото другия, и ако от най-нискостоящия ангел паднеше една малка частица (както, когато някой отсича една малка треска от парче дърво) и тя паднеше тук във времето на тази земя, така благородна каквато е тя по своята природа, тогава всички неща на земята трябваше да се разцъфтяват и стават плодородни.

Забележете само колко благороден и извисен е даже най-нискостоящият ангел!

Ако човек вземе заедно благородството на всички ангели, което те притежават в своята природа и благородството на всички създания, както те го проявяват в своята природа и пожелае тогава да дойде при Бога с благородството на целия свят, тогава човек няма да Го открие, защото всичко това пред Бога е като нещо без стойност, защото то е с толкова ниска стойност, че е по-ниско, отколкото ниската стойност, защото то е едно чисто нищо, следователно, така човек не открива Бога, по-скоро само в Единствения.

Като четвърто казвам: „Бог е Любов“, защото Той трябва със Своята Любов да люби всички създания без значение дали те знаят, или не знаят това.

Аз никога не искам да моля Бог за Неговия дар, нито искам да Му благодаря за Неговия дар, защото, ако аз съм достоен да получа Неговия дар, тогава Той трябва да ми го даде без значение дали това Му харесва, или не.

Ето защо аз не искам да Го моля за Неговия дар, защото Той трябва да го даде. Искам обаче да Го моля Той да ме направи достоен да получавам Неговия дар и искам да Му благодаря за това, че Той е такъв, че трябва да дава.

Сега аз казвам: „Който е в Любовта, той е в Бога и Бог е в него“. Ако някой ме попита: „Къде е Бог? Бих отговорил: „Той е навсякъде“. Ако някой ме попита: „Къде е душата, която е в Любовта?“. Тогава аз казвам: „Тя е навсякъде, защото Бог люби и душата, която е в Любовта, тя е в Бога и Бог е в нея, и тъй като Бог е навсякъде и тя е в Бога и тъй като Бог е в нея, то по необходимост душата трябва да е навсякъде, защото Онзи, Който е в нея, Той е навсякъде“.

„Душата става едно с Бога, а не обединена“.

Писанието казва: „Душата става едно с Бога, а не обединена“. Вземете за това едно сравнение: ако човек напълни една бъчва с вода, тогава водата в бъчвата е обединена с бъчвата, а не е едно с нея, защото там, където е водата, няма дърво, а там, където има дърво, няма вода.

Сега вземете едно парче дърво и го хвърлете по средата във водата, тогава дървото е само обединено със заобикалящата го вода, но не и едно с нея.

С душата обаче не е така. Тя става едно с Бога, а не обединена; защото там, където е Бог, там е душата и там, където е душата, там е Бог.

Писанието казва: „Моисей видя Бог лице в лице“. (Изход 33:11) На това Учителите се противопоставят и казват така: „Там, където се появяват две лица, там човек не вижда Бога; защото Бог е едно, а не две. Който вижда Бога, той не вижда нищо друго освен едно“.

„Бог е Любов и който е в Любовта, той е в Бога и Бог е в него.“ Който по този начин е в Любовта, на него казвам онова, което казва Свети Матей: „Влез, предани рабе, в радостта на своя Господар!“.

Сега ще взема една мисъл, която нашият Господ казва: „Влез, предани рабе, Аз искам да те поставя над всичкото Мое Благо“. (Мат. 25:21)

Това може да се разбира по три начина. Първо: „Аз ще те поставя над всичкото Мое Благо“ – така както „всичкото Мое Благо“ е разпръснато в създанията; над това разделение „Аз искам да те поставя в Единствения.“

Второ: „Аз искам да те поставя над всичкото Мое Благо“ – така, както то е събрано изцяло в едно; над това събрано ще те поставя в Единството, в което всичкото „Благо“ е в Единство.

Трето: Аз ще те поставя в Праосновата на Единството, в която името „изцяло събран“ е отпаднало.

Там Бог за душата е така, сякаш Той е Бог, за да принадлежи на душата. Защото, ако Бог задържи нещо и не даде на душата от Своето Битие или Своята Същност, с които Той принадлежи Сам на Себе Си и макар то да е малко колкото един косъм, тогава Той не би могъл да бъде Бог. Толкова цялостно едно става душата с Бога.

Аз ще взема отново Слово от Евангелието, което нашият Господ казва: „Аз Те моля, Татко, както Аз и Ти сме едно, така те да станат също едно с Нас“ (Йоан 17:21)

Ще взема едно друго Слово от Евангелието, където нашият Господ казва: „Там, където съм Аз, там трябва да бъде също и Моят слуга“. (Йоан 12:26) Толкова цялостно душата става едно Битие, което е Бог и не по-малко; и това е толкова Истина, колкото и това, че Бог е Бог.

Всички, които са по този начин в Единството, защото са без представа, нямат право да казват, че за тях такава представа би била по-добре, отколкото това, те да не се обръщат навън от Единството; защото, направи ли го някой, това ще бъде неправилно, и може да се каже, че то е ерес; защото знаете, че в Единството с Бога няма нито Конрад, нито Хайнрих.

Искам да ви кажа, как аз мисля за всеки отделен човек което означава, как се грижа за него: аз се старая да забравя себе си и всички хора и влизам заради всички тях в Единството с Бога.

„Предани рабе, Аз искам да те поставя над всичко Мое“

„Предани рабе, Аз искам да те поставя над всичко Мое“.

Първо, Това означава: доколкото Бог е „добър“ във всички създания, „Аз искам да те поставя над всичко Мое“, съобразно на това многообразие.

Второ, „Аз искам да те поставя над всичко Мое“ иска да каже: там, където всички създания получават своето блаженство в чистото Единство, което е Самият Бог и там, където Той Самият получава Своето блаженство там, където Бог е абсолютно добър, Той иска да ни „постави над всичко Свое“.

Третото значение на „Той иска да ни постави над всичко Свое“, над всичко онова, с което Той все още Се назовава (там, където Той все още има име), над всичко, което човек може да каже все още за Него и над всичко, което човек може да разбере за Него – така Той иска да ни „постави над всичко Свое“.

„Стани Йерусалим и се повдигни, и стани просветлен!“

Пророкът Исая казва: „Стани Йерусалим и се повдигни, и стани просветлен!“ (Исая 60:1) –това може да се тълкува по три начина. Молете Бог за Милост!

„Стани Йерусалим и се повдигни, и стани просветлен!“ – Учителите и светците казват обикновено, че душата има три сили, с които тя наподобява Троицата.

Първата сила е паметта, с което се има предвид едно тайно, скрито познание – тази сила назовава Отеца.

Втората сила се казва интелигентност – това е едно спомняне, едно познаване, една Мъдрост.

Третата сила се нарича воля – един поток на Светия Дух.

„Стани Йерусалим и стани просветлен!“. Останалите Учители, които разделят душата също на три, наричат най-горната сила „гневяща се сила“, нея те я сравняват с Отеца. Тя навсякъде е във война и се гневи срещу злото.

Гневът заслепява душата и Любовта.

Първата сила се проявява в черния дроб, втората – в сърцето, третата – в мозъка.

Първата сила не намира покой, докато не влезе във Върховното, ако имаше нещо по-извисено от Бога, тя не би искала Бог.

Втората сила се задоволява само с най-доброто; ако имаше нещо по-добро от Бога, тя нямаше да иска Бог.

Третата сила се задоволява само с нещо добро. Ако имаше нещо по-добро от Бога, тя нямаше да иска Бог. Тя не почива никъде другаде освен в едно постоянно добро, в което е включено всяко „добро“, така че те в него са едно.

Самият Бог обаче не почива там, където Той е едно начало на всяко битие. Той почива там, където едновременно е край и начало на всяко битие.

„Йерусалим“ означава нещо като „една височина“, както казах в манастира Мариенгартен: На онова, което е високо, се казва: „Слез долу!“. На онова, което е ниско, се казва: „Качи се горе!“.

Ако ти си ниско, а аз съм над теб, тогава аз трябва да сляза долу при теб. Така прави и Бог, когато ти се смириш, тогава Бог слиза отгоре и влиза в теб.

Земята е най-отдалечена от небето и е „пропълзяла“ в един ъгъл, и се „срамува“, и с удоволствие би избягала от красивото небе от единия край в другия.

Какво ще бъде тогава нейна спирка обаче? Ако „побегне“ надолу, тогава тя ще дойде до небето; ако „побегне“ нагоре, тя въпреки това не може да му избяга.

То я „подгонва“ в един ъгъл и вкарва своята сила в нея и я прави плодородна. Защо? Защото най-горното се влива в най-долното.

Има една звезда над слънцето: това е най-горната звезда, тя е по-благородна, отколкото слънцето; тя се излива със своята светлина в слънцето и осветява слънцето, и цялата светлина, която слънцето има, то я има от тази звезда.

Какво означава това, че през нощта слънцето не грее, както през деня? Това означава, че слънцето не е силно изцяло от само себе си, че има един известен недостиг в слънцето.

Този недостиг вие го забелязвате, когато вечер е тъмно, луната и звездите отнемат светлината на слънцето и я изпращат другаде, тогава то грее в друга земя.

Със своята светлина тази най-горна звезда се излива не само в слънцето, а тя се излива и чрез него, и чрез всички звезди, и се излива в земята, и я прави плодородна.

По същия начин е и с истински смирения човек, който е подчинил всички създания на себе си и поставя себе си под Бога. В Своята доброта Бог не пропуска да Се излее напълно в един такъв човек, Той е принуден за това, да го направи по необходимост.

Ако искаш да си високо извисен, тогава трябва да си нисък, отделен от потока на плътта и кръвта, защото корен на всеки грях и на всяко петно е скритото, потайно високомерие, а от него не следва нищо друго освен страдания и болка, докато смирението е един корен на всяко добро и то го следва.

Всички неща ще бъдат завършени в истински смирения човек.

Слънцето отговаря на Бог, Върховното в Неговата Неизследима Божественост, отговаря на най-нискостоящото в дълбочината на смирението.

Истински смиреният човек няма нужда да моли Бога, той може да заповядва на Бога, защото Върховността на Божеството е нямала за цел нищо друго освен дълбочината на смирението.

Смиреният човек и Бог, това е едно. Смиреният човек има такава власт над Бога, каквато Той Самият има над Себе Си и над всичко, което е в ангелите, е притежание на този смирен човек.

Онова, което върши Бог, него го върши смиреният човек, и онова, което е Бог, това е той – един живот и едно съществуване. И затова нашият възлюбен Господ казва: „Учете се от Мене, че съм кротък и смирен по сърце“. (Мат. 11:29)

Ако човек беше истински смирен, Бог трябваше или да изгуби цялата Своя Божественост и да се откаже напълно от нея, или Той да Се излее и да Се излива напълно в човека.

Божията извисеност зависи от моята снишеност – там, където аз се снишавам, там Бог бива извисен.

„Йерусалим трябва да стане просветлен“ – казват писанието и пророкът.
(Исая 60:1)

Бог би трябвало да стане снишен не абсолютно, а по-скоро вътрешно и това означава нещо като „снишен Бог“.

Това означава: „един снишен Бог“, не абсолютно, а вътрешно, така че ние да трябва да станем извисени. Онова, което е било горе, е станало вътрешно.

Ти трябва да станеш интимен със себе си в тебе самия – така че Той да бъде в тебе. Да не се стремим да вземем нещо над нас (отвън), а от нас самите, вътре в себе си.

Свети Йоан казва, че онези, които Го възприеха, на тях Той им даде сила да станат Божии Синове. Божии Синове са онези, които не са родени от плът, нито от кръв, те са родени от Бога, но не навън, а по-скоро вътре.

Нашата възлюбена Дева Мария каза: „Как може да бъде, аз да стана Божия майка?“. Тогава ангелът каза: „Светият Дух ще влезе в теб отгоре“. (Лука 1:34, 35)

Давид казва: „... Днес аз те родих“. (Пс. 2:7) Какво означава „днес“? – Вечността. Аз вечно раждах Себе Си като теб и теб като Себе Си.

Благородният, смирен човек не се задоволява с това, че е Единородният Син, Когото Отецът вечно е раждал. Той иска да бъде и Отец да влезе в същото това подобие и да ражда Онзи, от Когото аз съм вечно роден; тогава Бог влиза в Себе Си.

Посвети се на Бога, тогава Бог ще е твой така, както Той е на Себе Си.

Онова, което ми е вродено, остава. Бог никога не Се отделя от човека, без значение накъде човекът се обръща. Човекът обаче може да се отвърне от Бога.

Колкото и да се отдалечава човек от Бога, Бог стои и го чака, и му Се изпречва на пътя, преди той да знае това.

Ако искаш Бог да е твой, тогава трябва да си Негов, както езикът или ръката ми са част от мен – така че аз с Него да мога да правя, каквото пожелая. Без Него не мога да направя и най-малкото, така и Той не може да прави нещо без мен.

Ако искаш Бог да е твой, тогава направи се Негов и в своето мнение не задържай нищо друго освен Него; тогава Той ще бъде едно Начало и същевременно един край на всички твои дела така, както Неговата Божественост е вътре, така че Той да е Бог.

Човекът, който по такъв начин във всички свои дела няма предвид себе си нито люби нещо друго освен Бога, на него Бог дава своята Божественост.

Всичко, което човекът върши, го върши Бог, защото моето смирение дава на Бог Неговата Божественост.

„Светлината свети в мрака, Светлината обаче не възприемаше нищо от мрака“ (Йоан 1:5) – това означава, че Бог е не само едно начало на всички наши дела и нашето съществуване; Той е също един край и един покой за всяко съществуване.

Затова ние да научим урока за смирението от Исус Христос, нека ни помагат заедно Бог Отец, Сина и Светия Дух. Амин.

Слава на Бога!

1 Виж Мат. 17:2 (бел. прев.).

2 Виж Евр. 1:2 и Евр. 8:11 (бел. ред.).

3 Verbum (лат.) – слово, дума (бел. прев.).

4 Оmne (лат.) – всичко (бел. прев.).

5 Виж Мат. 19:27 и Лука 5:11 – (бел. прев.)

6 Виж Лука 1:28 (бел. прев.).

7 Майстер Екхарт е държал проповедите си предимно на немски език (бел. ред.).

8 Освобождава се от определенията за себе си, като например „добър“, „богат“, „беден“ и т.н. – (бел. прев.)

9 Виж Мат. 16:16 – 18; Йоан 1:42 – откъси от Библията, където се споменават тези имена (бел. ред.).

10 В израза „Et ecce, homo erat im Ierusalem.“ – „еt“ на лат. означава „и“ – (бел. прев.)

11 „Ecce“ (лат.) – ето, вижте – (бел. прев.)

12 Виж 1.Кор. 15:10

13 Виж Гал. 2:20

14 Принадлежащите на романската общност – (бел. прев.)

15 „Erat“ (лат.) беше – (бел. прев.)

16 Виж Йоан 17:11 – 21

17 Eratis enim aliquando tenebrae. (Еф. 5:8) – (бел. прев.)

18 „Celum“ (лат.) означава небе – (бел. прев.)

19 Виж Йоан 14:8

20 Виж Мат. 17:1, 4; Марко 9:1, 5; Лука 9:28, 33

21 Монета от мед или сребро – (бел. прев.)

Майстер Екхарт

ТЪЛКУВАНЕ НА

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ

Издател: •Светът на книгите• ООД, Варна