„Дъще, забрави своя народ и дома на своя баща...

„Дъще, забрави своя народ и дома на своя баща, така Царят ще пожелае твоята красота“. (Пс. 45:10, 11)

Цар Давид казва: „Дъще, забрави своя народ и дома на своя баща, така Царят ще пожелае твоята красота“. Сякаш казва: „Царят ще бъде съвсем заслепен и луд в Любовта си към тебе“.

Защо моят баща ми е по-скъп отколкото друг мъж? – Затова защото той е моят баща и е моето „omne“ 4, което означава моето всичко, да наистина моето.

Моето обаче аз трябва да го забравя във всички неща, иска да каже това слово.

Пророкът казва: „дома на своя баща“... Както наскоро казах: „Ако човекът можеше да стигне дотам, което означава да преодолее себе си и да излезе от себе си, тогава той щеше да се е борил правилно.

Забрави своето, така ще спечелиш добродетелта.

Добродетелта има четири степени:

Първата прави проникване и подготвя за човека пътя, който да го отведе от всички преходни неща;

Втората ги отнема изцяло на човека;

Третата не само му ги отнема, но прави така че те изобщо да бъдат забравени, сякаш никога не са били и това по необходимост принадлежи към пътя;

Четвъртата степен е изцяло в Бога и е самият Бог. Когато ние стигнем до нея, „тогава Царят ще пожелае нашата красота“.

По-нататък пророкът казва: „защото Той е господарят, твоят Бог и те ще Го почитат и ще Му Се молят“. (Пс. 45:11, 12)

Тогава нашият господар ще бъде твоя Бог; толкова истински и толкова много ще бъде Той твой, както притежава Сам Себе Си. Мисли както искаш – Той ще бъде твой.

Как обаче Той ще стане твой? – Благодарение на това, че ти си изцяло Негова.

Ако Бог трябва да е мой, както Той е Свой на Себе Си, тогава аз трябва да съм Негова, така както съм своя на себе си.

Едно писание казва: „Кога Бог е твой?“. Тогава, когато ти не желаеш нищо друго освен Него, Той ти Се „услажда“. Ако обаче ти жадуваш за нещо, което по някакъв начин те примамва ти да излезеш от Него, тогава Той не е твой.

На едно друго място пророкът казва: „Ако ти обичаш един човек повече от друг – освен, ако не обичаш добродетели в него – тогава ти присъстваш със свето „аз“ в Любовта и тук Бог не е твой Бог.

Освен това пророкът казва: „Тогава те ще му Се молят и всички родове, и царе на земята ще му носят дарове, и ще подаряват“ (Пс. 72:10). Което означава: Той бил възлюбен и угоден на Бог, и на хората, и че благословението на всички хора е дадено на Него.

Когато се каже „всички“, тогава нищо не е изключено.

Всичко, което те притежават, онези, които са на Небето и на земята, то за мен (като възлюбен на Бога) е толкова мое, колкото и тяхно, и аз съм толкова блажен чрез това, което нашата обичана Дева Мария притежава, както чрез онова, което аз самият притежавам.

И също чрез нейната чест, нейната добродетел, чрез тях аз съм също толкова блажен, колкото и ако аз самият ги проявявах.

Сега човек може да каже: „След като всичко, което онези на Небето и на земята имат и му се наслаждават, също ми принадлежи и аз имам същата наслада от него като тях, за какво трябва тогава да се старая толкова много и да съм толкова въздържан?

Аз наистина искам да имам една добра воля и да съм добър човек, за останалото обаче искам да направя така че да ми е удобно и въпреки това да имам също толкова голям дял на Небето както онези, които се стараят за него.

На което аз отговарям: Точно толкова, колкото ти си свободен от своето желание за това блаженство и съучастие в Небесното Царство, толкова и ще притежаваш от него и нищо повече.

Ако обаче си се надявал на онова, което трябва да ти бъде дадено и ако поглеждаш към него, така нищо няма да ти се даде.

Ако аз обаче се отрека от онова, което съм очаквал, тогава ще ми се даде очакваното. И аз ще добавя още нещо към това: тогава, когато обичам своя ближен също толкова, колкото и себе си. (Марко 12:31)

Така както онзи, който люби от сърце Бога, той обича своя ближен както себе си. Затова стои написано „Tanquam“, което означава: правилно.

Защо предпочитам да се случи нещо добро на самия мене или на моя брат отколкото на някой друг? Защото аз предпочитам моето отколкото това на другия.

Ако аз обаче обичам ближния също толкова колкото и себе си, така както Божият закон повелява, че трябва да любя Бога, тогава ще ми бъде все едно какво повелява законът, че трябва да любя Бога от цялото си сърце, от цялата си душа и моя ближен като себе си.

Допълнения:

Ако аз така или иначе изпълнявам Божията повеля да любя Бога и да обичам ближния като себе си, тогава Божият закон не се отнася вече за мен, а за онези, които не го спазват.

Ако аз обаче изцяло се отрека от своето и имам една и съща любов, то тогава ще обичам всички неща напълно еднакво и ще вляза в Негово притежание – ще стана Божий.

Това обаче не може да бъде така при материалните неща – те се различават от духовните. Да, те в нищо не са като тях.

Вземете един пример: водата, която е в една бъчва, не е в дървото, дървото обаче е около бъчвата; дървото също не е във водата; никое от тях не е в другото; и водата, която е в бъчвата, е отделена от всяка друга вода.

При духовните неща обаче няма разделяне на едното от другото. Всичко, което най-извисеният ангел притежава в себе си, него го има също и онзи ангел, който е под него, и то цялостно, така че най-извисеният ангел не притежава нищо, дори с размерите на една точка, което да не е същото и в най-низшия, нито като битие, нито като блаженство.

Така е в духовните неща, защото онова, което е в единия, то е общо също и в другия; и съответно: така както единият дава най-много, така той получава също най-много.

Ако хората обаче са имали предвид себе си или нещо тяхно, тогава те не са се отрекли от нищо, както казвам за Свети Петър, че е казал: „Виж, Господи, ние изоставихме всичко. Какво ще получим в замяна?“. 5

Който е гледал, какво ще му бъде дадено в замяна, как може да се е отрекъл от всичко?

Животът има нещо общо с нещата, които живеят, при които животът стига до Битие.

От тях обаче има повече такива, които имат само Битие, отколкото живот.

Сетивата имат нещо общо с животните. Аз бих оставил по-скоро да ми отнемат сетивата, отколкото живота.

Битието обаче го обичам най-много, защото то най-много ми принадлежи и ми е най-същностно. Аз бих се отказал по-скоро от всички съществувания, които са под Бога.

Битието изтича непосредствено от Бога, а животът изтича от Битието и затова то ми се услажда най-много, и е обичано най-много от всички създания.

Колкото по-всеобхватен е нашият живот, толкова по-добър и благороден е той.

Нека Бог да ни помага да стигнем дотам, така че да се „харесваме на Бога“ и да изоставим целия свят в истинска бедност и да забравим „дома на нашия баща“, и „да обичаме нашите ближни както себе си“, така че на нас да ни бъде дадено същото „при просветляването на светиите“. Амин.

„Една нова заповед ви давам: че трябва да се обичате един други, така както Аз ви любих...“

Нашият Господ казал на Своите ученици: „Една нова заповед ви давам: че трябва да се обичате един други, така както Аз ви любих; и по това хората ще познаят, че вие сте Мои ученици: дали имате любов помежду си“. (Йоан 13:34, 35)

Ние откриваме три вида Любов, които нашият Господ има. В това отношение трябва да сме като Него.

Първата е естествена, втората е по Милост, третата е Божествена, макар в Бог да няма нещо, което също да не е Бог.

Ние обаче трябва да възприемаме трите вида Любов така степенувано, както те се „изкачват“ в нас от едно добро в едно по-добро; и от едно по-добро в едно съвършено нещо.

В Бог обаче няма нито по-малко, нито по-голямо – има единствено една проста, чиста, същностна Истина.

Първата Любов, която Бог има, от нея ние трябва да научим, как Неговата естествена доброта Го принудила Той да създаде всички създания, с които Той бил „бременен“ в образа на Своето провидение от Вечността насам, така че те да се наслаждават заедно с Него на Неговата доброта.

И сред всички създания Той не люби едно създание повече отколкото друго, защото, доколкото всяко едно от тях е готово да Го приема, дотолкова Той Се излива в него.

Ако моята душа беше толкова широка и толкова обширна, като на Ангел Серафим, който няма нищо в себе си, тогава Бог би Се излял така цялостно в мене, както Се излива в него.

Точно като, когато някой начертае една окръжност, която е пълна с малки точки разположени по очертанията на окръжността, а в центъра ѝ постави друга точка, останалите точки ще бъдат еднакво близо и далеч до тази централна точка.

Тогава, ако една малка точка трябва да се доближи до точката в центъра на окръжността, тя трябва да се премести от своето място, защото централната точка остава винаги в средата.

Същото е и с Божественото Битие. То не търси нищо извън себе си, а остава винаги в Себе Си.

Ако трябва създанието да получава от него, то тогава по необходимост, създанието трябва да излезе извън себе си.

Когато се говори за „човека“, тогава се говори за всички създания, защото самият Христос е казал на своите ученици: „Вървете и проповядвайте евангелието на всички създания“, защото всички създания са събрани в човека.

Бог Се излива в еднаква степен във всички създания, във всяко едно, колкото то може да поеме.

Това за нас е едно добро поучение за това как трябва да обичаме еднакво всички създания с всичко онова, което сме получили от Бога.

За нас обаче по природа е по-лесно чрез роднинство или приятелство да проявим любов към тях чрез Божия Промисъл...

Понякога изглежда, че аз обичам един човек повече от друг. Аз обаче проявявам към другия, когото никога не съм виждал, същото благоразположение; само че този, който изглежда, че обичам повече ми предлага повече себе си, затова мога повече да му дам; тъй като Бог люби всички създания еднакво и ги изпълва със Своето Битие. И ние трябва по същия начин да се отнасяме към всички създания с Любов.

Това се открива много при езичниците, така че те са стигали с естествено познание до този изпълнен с Любов мир, защото един езически Учител казва: „Човекът е едно животно, което по природа е нежно“.

Вторият вид Божия Любов, която е по Милост или духовна, с нея Бог Се влива в душата и в ангела, така че разумното създание трябва да бъде изместено от самата нея с една светлина, която стои над всяка естествена светлина.

Тъй като в своята естествена светлина създанията имат много желания, то тогава тази светлина трябва да бъде по-извисена, така че една светлина на Милостта да ги изтегли оттам.

Защото в естествената светлина човекът има желания в самия себе си; докато светлината на Милостта, която е неизразимо по-голяма, отнема на човека личните желания и го изтегля в самата себе си.

Затова в книгата на Любовта душата казва: „Изтегли ме след себе си в онова, което ти харесва“. (Пес. 1:4)

Човек не може да люби Бога, преди това той трябва да Го познава, защото същностната точка, която е Бог, Който стои в центъра еднакво близо и далеч от създанията. Ако аз трябва да бъда приближен до Него, тогава моят естествен разум трябва да бъде изместен навън с една светлина, която е над разума.

Също както, ако моето око беше една светлина и то толкова силна, че да възприема светлината на слънцето в своята сила и да става едно с нея, тогава то щеше да вижда не само със своята сила, а щеше да вижда със светлината на слънцето така силно, както когато слънцето е в самото себе си.

Същото е и с моя разум: ако аз отвърна разума (който е една светлина) от всички неща право в посока на Бога, то тогава този мой разум (тъй като Бог Се излива непрестанно с Милост) ще бъде просветлен и обединен с тази Любов на Милостта, и в която Бог е познаващ и любещ такъв какъвто е Той в самия Себе Си.

Чрез това на нас ни се показва, как Бог Се излива със светлината на Милостта в разумните създания и как ние трябва да се приближаваме с нашия разум до тази светлина на Милостта и да бъдем отнети на самите себе си и да се издигнем в една Светлина, която е самият Бог.

Третият вид Любов е Божествена, на нея ние трябва да се учим: как Бог винаги е раждал Своя Единороден Син и Го ражда сега и във Вечността – така казва един Учител.

Така Бог лежи в детското легло като една жена, която е родила, така Той лежи във всяка една добра, излязла от себе си и установила се в Бога душа.

Това раждане е Неговото Себепознание, което е произлязло от Неговото бащинско сърце, в което Той има цялото Свое блаженство.

И всичко, което Той може да донесе със Себе Си, Той го „поглъща“ в това себепознание, което е Неговото раждане и Той не търси нищо извън Себе Си.

Цялото Свое блаженство Бог има в Своя Син и Той не люби нищо друго освен Своя Син и всичко, което Той намира в Него, защото Синът е една Светлина, която винаги е светила в Сърцето на Отца.

Ако трябва да влезем вътре в сърцето на Бога, ние трябва да се издигнем от естествената светлина в светлината на Милостта и да израснем в нея, в Светлината, която е самият Син.

Там ние ще бъдем любени в Сина от Отец с Любовта, която е Светият Дух, която винаги се е раждала тук и е преминавала към неговото Вечно раждане – това е Третото лице – и тя преминава от Сина към Отеца като Любов на тях двамата.

Гореспоменатият Учител казва: „Понякога аз мисля върху думите, които ангелът е казал на Мария: „Привет, благодатна!“ 6. Какво обаче ми помага това, че Мария е благодатна, когато аз не съм изпълнен с благодат? И какво ми помага това, че Отецът ражда Своя Син, ако аз не Го раждам също?“.

Накрая Бог ражда Своя Син в една съвършена душа и лежи в детското легло, така че тя продължава да Го ражда във всички свои дела.

По повод на това една езическа девица казала за Йосиф, сина на патриарха: „Аз не го гледах като един човек, а като един Бог, защото Бог свети от неговите дела“. (Битие 39:23)

Следователно така и ние трябва да бъдем обединени с Любовта на Светия Дух в Сина и да познаваме със Сина Отец, и да обичаме себе си в Него, и да любим Него в нас с тяхната Любов.

Който иска да бъде съвършен в тези три вида Любов, той по необходимост трябва да притежава четири неща. Първото е: една истинска „отреченост“ от всички създания; второто е: един истински живот на Лиа, което означава един деен живот, който тук е задвижен в основата на душата чрез докосването на Светия Дух.

Третото е: един истински живот на Рахил, това е един съзерцателен живот; Четвъртото е: един извисяващ се Дух.

Докато човекът се издига в първите три вида Любов и получава посредством създанията, той не е достигнал покой.

Когато обаче той се издигне в Бога, тогава той получава в Сина, със Сина от Отец всичко, което Бог може да предложи.

„Вижте, Аз изпращам Моя ангел“

„Ecce mitto angelum meum“ – това е написано в евангелието и на немски 7 означава: „Вижте, Аз изпращам Моя ангел“. (Мал. 3:1)

Първо, трябва да се знае какво представлява един ангел, защото едно писание казва, че ние трябва да сме като ангелите.

Един Учител казва, че ангелът е един „образ“ на Бога. Друг казва, че той е „образуван“ като Бога. Трети казва, че той е едно чисто огледало, което има в себе си и носи в себе си подобие на Божествената доброта и на Божествената чистота на Тишината, и на скритостта Божия, доколкото това е възможно.

Един друг обаче казва, че той е една разумна чиста светлина, отделена от всички материални неща. Ние трябва да станем като тези ангели.

Всяко създание, което познава, то трябва да познава в една светлина, която е във времето, защото винаги когато аз мисля нещо, аз го мисля в една светлина, която е във времето и е свързана с времето. Ангелът обаче познава в една светлина, която е над времето и вечна.

Затова ангелът познава в едно вечно „сега“. Човекът обаче познава в едно настояще на времето.

Най-малкото е настоящето на времето. Отмахни настоящето на времето, тогава ти си навсякъде и имаш цялото време.

Да си това или онова нещо означава да не си всичко, защото, докато аз съм това и онова, или имам това и онова, аз не съм всичко, нито имам всичко.

Отделяй, така че да не си нито това или онова, нито да имаш това или онова, тогава ти си всички неща и имаш всички неща; и следователно: ако ти не си нито тук, нито там, тогава ти си навсякъде.

И следователно: ако ти не си нито това, нито онова, тогава ти си всички неща.

Ангелът е разумен и действа разумно на своето място, и е постоянен в съзерцанието, и обект на неговото съзерцание е едно разумно „създание“ – Бог. Затова неговото съществуване е много отдалечено от всички материални неща.

Онова, което е „всеобхватност“ или „число“, ангелът е далеч от него.

„Аз изпращам“. Едно от писанията премълчава думата „аз“ – (Лука 7:27), докато другото изрича думата „аз“ – (Мал. 3:1).

Пророкът казва: „Аз изпращам моя ангел“ – евангелистът обаче премълчава думата „аз“ и казва: „Вижте, изпращам моя ангел“.

Какво може да означава това, че едното писание премълчава името „аз“? То има за цел да покаже първо: Неизговоримостта на Бога, това, че Бог е неназовим и че е издигнат над всяко назоваване в чистотата на Своята Основа – там, където Бог не може да има нито название, нито изричане – там, където Той е неизговорим и неизразим за всички създания.

Като второ то иска да каже, че и душата е неизговорима и без точно название.

Там, където душата обхваща себе си в собствената си основа, там тя е неизговорима и неизразима, и не може да има название, защото там тя е издигната над всяко название и над всяко изказване за нея.

Това се има предвид, когато думата „аз“ се премълчава, защото там душата не намира нито название, нито изказване за себе си.

Третата причина поради която евангелистът премълчава „аз“ се основава на това, че Бог и душата са така цялостно единни, че Бог не може да притежава нищо Свое, без при това Той да е отделен от душата или да е нещо друго, различно от нея.

Така че евангелистът също не може да каже: „Аз изпращам Моя ангел“ без при това Бог да е нещо друго спрямо душата.

Защото, ако евангелистът кажеше „аз“, тогава (чрез това) той щеше да има предвид нещо друго спрямо душата.

По тази причина идеята за „аз“ се премълчава, защото Бог и душата са така цялостно единни, че Бог не може да има нищо Свое, така че за Бога не може нито да се каже, нито да не се каже нещо, което би могло да изкаже различие или другост спрямо душата.

От друга страна, когато писанието казва „аз“, тогава то има предвид като първо Божието Съществуване, това че Бог е сам; защото всички неща са в Бога и от Него, тъй като извън Него и без Него, в действителност, няма нищо.

Защото спрямо Бога създанията са нещо незначително и едно чисто „нищо“.

Ето защо: онова, което те са в действителност, само с него те са в Бога и затова, в действителност, има само Бог.

Следователно с думата „аз“ се има предвид съществуването на Божествената Истина, защото аз-ът е свидетелството за нещо съществуващо.

Аз-ът свидетелства за това, че Бог е Сам.

Второ, с аз-а се има предвид, че Бог не е отделен от нещата, защото Бог е във всички неща, защото Той им е по-близък, отколкото са те на себе си. Следователно Бог не е отделен от нещата.

По същия начин и човекът не трябва да бъде отделен от нещата, което означава: човек да бъде Нищо в себе си и съвсем да се е отрекъл от себе си; така той не е отделен от нещата и е всички неща.

Защото доколкото ти в себе си си Нищо, дотолкова ти си всички неща и не си отделен от тях.

Ето защо: доколкото ти не си отделен от нещата, дотолкова ти си Бог и всички неща, защото присъщо на Божествеността е Бог да не е отделен от нещата.

Затова човекът, който не е отделен от нещата, възприема Божественото там, откъдето Самият Бог черпи Своята Божественост.

Трето, думата „аз“ цели една известна пълнота на названието „аз“, защото тя не е реално име, а местоимение.

Думата „аз“ стои на мястото на едно име и в името на пълната валидност на името и има предвид една Неподвижност и Недосегаемост, и затова то показва, че Бог е неподвижен и недосегаем, и един вечен Устой.

Четвърто, думата „аз“ има за цел да покаже чистата Яснота на Божественото Съществуване, което е чисто без никакво чуждо „присъствие“.

Защото доброта и Мъдрост, и каквото и да е друго нещо, което може да се каже за Бога, това всичкото е чуждо „присъствие“ за чистото Съществуване на Бога.

Защото всяко „присъствие“ предизвиква едно – „съм чужд“ спрямо Битието.

Следователно думата „аз“ има за цел Яснотата на Божието Битие, което тук в себе си е чисто, без никакво „присъствие“, което създава „съм чужд“ и „съм отдалечен“.

Ангелите са един „образ“ на Бога и едно огледало, което носи в себе си подобие на добротата и на чистотата на тишината, и на скритостта Божия, доколкото това е възможно.

Ние трябва да сме като ангелите и трябва да сме също така един „образ“ на Бога, защото Бог ни е създал като един „образ“ на Самия Себе Си.

Майсторът, който иска да направи една картина на човека, той не я прави като Конрад или като Хайнрих.

Ако той обаче прави една картина на Конрад или на Хайнрих, тогава той няма да има за цел човека, а Конрад или Хайнрих.

Както и ако той прави една картина на Конрад, тогава той няма за цел Хайнрих; защото, ако иска и може, той я завършва като Конрад и именно като него, и изцяло като него.

Бог обаче е в състояние да твори и може да създава цялостно, и затова Бог те е създал изцяло като Него и като един „образ“ на Самия Себе Си.

„Като Него“ обаче говори за една отчужденост и една отдалеченост. Между Бог и човека няма нито отчужденост, нито отдалеченост; и затова той не е като Него: по-скоро той с Него е изцяло еднакъв и същото онова, което е Бог цялостно.

В своя Устрем човекът трябва да е толкова без себе си, че да е нямал за цел никого и нищо, нито блаженство, нито това или онова... освен единствено Бог като Бог и Абсолюта в Самия Него.

Защото, каквато и друга цел да си имал, всичко това е само едно „съм при“ на Абсолюта.

Затова отстрани всяко „съм при“ на Абсолюта и Го вземи чист в Него Самия.

„Един ангел бил изпратен от Бога в една земя, която се наричала Галилея...“

„Един ангел бил изпратен от Бога в една земя, която се наричала Галилея, в един град, който се казвал Назарет, при една девица, която се казвала Мария, която била сгодена с Йосиф, който произлизал от Давидовия дом“. (Лука 1:26, 27)

Учителят Беда казва: „Това било началото на нашето спасение“.

Всичко, което нашият Господ Исус Христос някога е вършил, Той го е вършил в името на това, Бог да бъде с нас и ние да станем едно с Него; и именно затова Бог е станал човек.

Учителите казват, че Бог Се е родил първо духовно в Дева Мария, преди да бъде роден като плът от нея, а чрез „преливането“ на духовното раждане, когато Небесният Отец раждал Своя единороден Син в душата, Вечното Слово заченало човешка природа в Дева Мария и тя забременяла в плътта.

Свети Лука казва: „Един ангел бил изпратен от Бога“. Аз казвам, че е било необходимо да бъде така – ангелът да ѝ бъде изпратен от Бога.

На душата би ѝ било неприятно да получава ангелска светлина, ако тя не ѝ е изпратена от Бога и ако Божествената Светлина не е скрита в нея, която прави светлината на ангела „чиста“; в противен случай душата не би я обичала.

Свети Лука казва: „Един ангел“. Какво е един ангел? Трима Учители правят три различни изказвания за това, какво е един ангел.

Дионисий казва: „Един ангел е едно огледало без петна, очистено до най-голяма степен, което приема в себе си отражението на Божествената светлина“.

Августин казва: „Ангелът е близо до Бога, а материята е близо до „нищото“.

Йоан Дамаскин казва: „Ангелът е един „образ“ на Бога и прониква през всичко което му принадлежи с „образа“ на Бога“.

Душата притежава този „образ“ в своята най-висока корона, в своя най-висок „клон“ – там, където Божествената Светлина свети непрестанно“. Това е първото, което Йоан Дамаскин казва за това какво представлява един ангел.

После той казва, че ангелът е една разделяща острота, пламтящ от Божествена жажда и че ангелът е свободен от материята и така свободен, че е враг на материята.

Свети Лука казва: „Един ангел бил изпратен от Бога“. За какво?

Дионисий казва, че ангелът има три вида дейности: първо, той чисти; второ, той осветява; трето, той завършва.

Ангелът чисти душата по три начина: първо, той я очиства от петната, които са по нея; второ, той я очиства от материята, подготвя я, и я събира върху себе си; трето, той я очиства от невежеството, така както го прави един ангел на другия.

На второ място ангелът просветлява душата по два начина: Божествената Светлина е толкова изобилна, че душата не може да я изтърпи освен ако не бъде смекчена и засенчена в ангелската светлина и едва тогава да бъде пренесена в душата.

След това ангелът просветлява душата чрез подобието със себе си.

Ангелът предава на душата своето собствено познание и я усилва, така че тя да може да получава или изтърпява Божествена Светлина.

Ако съм сам в една пустиня, където изпитвам страх и ако имам едно дете при себе си, тогава страхът ми ще изчезне и аз ще бъда усилен от това присъствие на детето – толкова ценен и толкова изпълнен с желание, така силен и уверен ще бъде животът в самия себе си.

И ако аз не мога да имам едно дете при себе си, ако имам обаче поне едно животно, то тогава ще съм утешен.

Ето защо онези, които в черните книги вършат много чудеса, вземат едно животно – куче например за помощник и животът в животното ги усилва.

Подобието се усилва във всички неща. Затова ангелът го предава на душата, защото той е като нея и я просветлява, и я усилва, и я подготвя, така че тя да може да получава Божествена Светлина.

Свети Лука казва: „Един ангел бил изпратен от Бога“. Душата трябва да е като ангела в нещата, за които говорих, ако Синът трябва да бъде „изпратен“ и роден в нея.

„Радвайте се небе и земя, Бог утеши Своя народ и иска да Се смили над Своите бедни“

„Радвайте се небе и земя, Бог утеши Своя народ и иска да Се смили над Своите бедни“. (Ис. 49:13)

Обърнете сега внимание на първата дума, която пророкът казва: „Радвайте се, небе и земя“. Най-малкото добро дело или най-малката добра воля, или най-малкото добро желание, за тях се радват всички светии на Небето и на земята, и всички ангели в една такава радост, че целият този свят не може да предложи радост като тази.

И колкото по-извисен е всеки светец, толкова по-голяма е неговата радост, и колкото по-извисен е всеки ангел, толкова по-голяма е неговата радост и цялата тази радост е наистина толкова малка, колкото едно лещено зърно спрямо радостта, която Бог има при всяко добро дело.

Защото Бог наистина има голяма радост, една усмивка за доброто дело, защото всички други дела, които не се правят за Възхвала на Бога, те наистина са като пепел пред Него.

Затова пророкът казва: „Радвайте се небе и земя; Бог утеши своя народ“. (Ис. 49:13)

Обърнете внимание на това, че той казва: „Бог утеши Своя народ и иска да Се смили над Своите бедни“. Той казва: „Своите бедни“ – бедните са оставени да разчитат само на Бога, защото никой друг не ги приема.

Ако някой има един приятел, който е беден, той не показва, че го познава; ако обаче приятелят има имот и е учен, тогава той казва: „Ти си мой роднина“ и веднага показва, че го познава.

На бедният казва: „Нека Бог да те пази!“ Тези бедни ги оставят на Бога, защото, където и да отидат, те намират Бог и имат Бог на всички места, и Бог ги приема, защото те са предоставени на Него. Затова в евангелието Свети Матей казва: „Бедните са блажени“. (Мат. 5:3)