Старците са били в милиарди години самота
Старците са били в милиарди години самота
Старците са преминали през най-дълбинните отвъдкосмически страдания. Те са били поставени да престоят от Върховното Нищо в милиарди години самота. И ако те успеели да запълнят тази самота с нещо от Дълбините си, те щели да бъдат наречени Арамоните. Те устояли и изпълнили тази самота с Нищото, което открили в себе си. И затова те били наречени Вратите или Древните, а по-късно – Старците. Самотата им била нечувана, но Дълбината им се оказала Величествена.
Вторият Старец Азавот Махария
Преминал през изключителна духовна нищета
Старецът е преминал през изключителна духовна нищета. Това е Най-Древният Път, Прадревният Път. Старецът е преминавал от Дълбочина към Дълбочина, за да отмахне от Пътя си 12-те Дълбочини, за да стигне до 13-та Дълбина и да бъде преработен от Върховното Нищо. Така Той станал Арамон – Врата. И така чрез Него щели да текат Неведомите Сили на развитието към бъдещите сътворени и несътворени светове и същества.
Вторият Старец Азавот Махария
Постигнал Върховен отказ от себе си
Старецът е постигнал Върховен отказ от себе си. Когато в Древността Абсолютът предложил на Стареца Чистото Съзнание, Старецът се отказал от него, защото Старецът видял, че Чистото Съзнание е състояние на Висшите светове, но Той знаел, че тези светове са ограничения. Когато на Стареца му бил предложен Чистият Дух, Той се отказал от него, защото осъзнал, че това е състоянието на боговете. Когато на Стареца нищо не било предложено, Той пожелал дълбоко в себе си Върховното Нищо. И така Старците били наречени Най-Древните, защото те са самата Древност, която е Състоянието на Абсолюта.
Вторият Старец Азавот Махария
В най-големия студ се самозапалили 24 Пламъка
В Прадревността срещу Старците се е изявила Великата Строгост. Към тях е бил насочен най-големият студ на Любовта, другият полюс на Любовта. Този Могъщ духовен студ всичко смразява. Това бил изтребителен студ. Изявявало се Всемогъщието на Строгостта. Това е бил духовен студ, по-тежък от външния студ. Но какво се е случило тогава? Едно Прадревно Око е наблюдавало събитието. То видяло как се самозапалили 24 Пламъка. В този голям студ Старците запалили в себе си Велика Топлина, Велик Пламък. И сега тази Топлина огрява и сътворените, и несътворените светове. Тези Пламъци са отвъд историята, защото са Предвечни.
Вторият Старец Азавот Махария
На големия мрак те противопоставили самозараждането
В Прадревността се е случило и друго събитие. Древните били подложени на огромно налягане – гъст черен мрак се спуснал над тях като бездънна нощ. Тогава нямало слънце, нито луна, а само Древна, Древна тъмна мъгла. Това предизвикало Древните да зародят себе си като вечно живи Слънца. И така се родили 24-те живи Слънца, които оттогава досега не спират да огряват Тайната Мъдрост. На големия мрак те противопоставили самозараждането. Това са Най-Древните Слънца, които чакат човечеството да се запъти към тях.
Вторият Старец Азавот Махария
Същество с Велика и Страховита Безусловност
Старецът е Същество с Велика и Страховита Безусловност. Старецът не носи на хората светлина, за да ги заблуждава. Старецът носи в Себе Си Най-Древния Принцип – Принципа на Истината. Този Принцип е Безусловен. Той е преди светлината, той е роден преди светлината. Старецът не носи добро на хората, за да ги залъгва. Старецът носи в Себе Си Безусловната Истина, която е освобождение от доброто. Светлината и доброто са ограничения на Истината, а Старецът е Същество Безусловно. Той не търпи никакви ограничения.
Вторият Старец Азавот Махария
Успели да създадат Авахара – Праединението
В най-древните времена Могъществото било в ръцете на Великите Изпитания, но тези Изпитания е трябвало да се срещнат с Арамоните – Древните Старци. Така Изпитанията се срещнали със Скала от Страховита Безусловност. И тази Безусловност ги поразила. Тази Страховита Безусловност изненадала Могъщите Изпитания. Тези Изпитания, които са Древни Сили, срещнали срещу себе си по-страшна Сила и тази Сила била Страховитата Безусловност. Така Могъщите Изпитания разбрали, че те не са господари във вътрешната вселена. Страшна била тази Безусловност за тях, Страховита била тази Твърдина, тази Неречима Безусловност. С тази Страховита Безусловност Арамоните създали Абсолютно Доверие между себе си и Прадревното Същество. Така те станали едно цяло със Скритата Реалност на Прадревното Същество. Така Старците успели да създадат Авахара – Праединението си с Абсолюта. И чрез Авахара Той вече можел да тече в тях.
Вторият Старец Азавот Махария
Халатира е Скритият Ключ
Изначалните Старци предначално са имали Праединението с Абсолюта, но е трябвало да го потвърдят. Всички останали трябва да създадат Праединението – да се домогнат, да се свръхусилят, да се свръхнадмогнат, да се свръхизвисят, да свръхзаслужат Праединението. Старците са имали Праединението, а в Свръхизпитанията те само са го утвърдили. Дълбоко незнайна е Скритата Природа на Старците. Те са Древните Врати на Абсолюта. Те живеят всякога в Праединение с Абсолюта. Всички останали трябва да станат достойни за Праединението. За да станат достойни, те трябва да извървят дългия път на самоусъвършенствуването, на себепознанието и на Великата отдаденост на този път. Най-важното в този път е Халатира – Целеустремеността. Халатира е Скритият Ключ, Древният Ключ. Вътре в човека има метод, чрез който той да превърне дългия път в къс път. Този метод е да се свръхмоли, да се свръхизвиси, да свръхработи, да се свръховладее и да се свръхпосвети на Истината. Тогава върху неговата естествена вродена енергия ще му се прибави и духовна сила отгоре, за да превърне дългия път в късия и тесния път.
Вторият Старец Азавот Махария
Когато твоите усилия станат остри като Меч
Да създадеш Праединението – това решение не е твое. Това е решение на Прадревния и Той те повежда. Да създадеш Праединението – това е най-древното Действие на Абсолюта. Това решение е Негово – Той трябва да се задвижи. Но преди това твоите усилия трябва да постигнат Вечността. Когато постигнеш Вечността и влезеш в нея, твоите усилия трябва да продължат и да се изострят още повече. Твоята Целеустременост трябва да продължи своето дело. И когато твоите усилия станат остри като Меч, Праединението ще те призове. И Абсолютът ще извърши Своето Действие.
Вторият Старец Азавот Махария
Надминава всички чудеса и явления
Когато се достигне до Праединението, Пустотата разкрива своите Прелести, Бездната разкрива своето Величие. Смъртта си е отишла, безсмъртието си е отишло, времето си е отишло, Вечността си е отишла. Бог се е завърнал навътре в Себе Си. Той вече действа като Абсолюта. Оттук нататък Абсолютът се загатва на Бездната. И това е Велика Реалност, която надминава всички чудеса и явления.
Вторият Старец Азавот Махария
Бог повежда човека към Скритата Си част
Решаващото условие за човека са постоянните искрени усилия. Бог чака тези усилия, Бог дълго наблюдава тези усилия и върви след тях. И в един определен момент Бог се влива в тези усилия и се заражда в човека. И когато Бог напълно се зароди в човека чрез тези съвместни усилия, тогава човек се осъзнава като нероден, като несътворен. Той вече чувства Освобождението си от ограничените светове. По-късно Бог повежда човека към другата част от Себе Си, към Скритата част, която е наречена Мистерията. Тя е Велико Освобождение от несътвореността. И така човекът от Дух става Мистерия от Мистерията.
Първият Старец
Човек може да надопредели
Бог определя, но човек може да надопредели – с постъпки, с подход, защото в човека е скрита Бездна. Бог е предопределил пътя на човека, но вътре в човека има Скрита Тайна и Дълбока Мистерия. Те имат власт да видоизменят предопределението. Тайната в човека – това е Вечният Дух, скрит в него. Мистерията в човека – това е Скритата Искра. И ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, Бог отделя предопределението Си от човека и го дарява с Най-Древната Скритост, която е в самия Него. Предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. И сам Бог започва да следва този Замисъл, а той е Завръщане в Праединството с Абсолюта. Бог всякога е жадувал за този Замисъл. И когато човек е избрал този Първичен Замисъл, Бог го възвеличава и освобождава човека от всичко човешко и от всичко небесно. Така Същността се завръща в Прасъщността, за която световете са в неведение.
Първият Старец
Взаимното Призоваване създава Тайноявлението на Пътя
Човек върви към Скрития и Скритият върви към човека по един потаен начин. Човек призовава Скрития и Скритият призовава човека и това взаимно Призоваване създава Тайноявлението на Пътя. Скритият е потаил в човека Собствената Си Тайна. И когато човек се домогне до тази вродена Тайна в себе си, той започва да призовава Скрития и сам Скритият започва да го призовава. Заражда се Древната Взаимност, защото Скритият има нужда от човека и човекът има нужда от Скрития. От тази Взаимност се заражда Тайнството, наречено Път. А що е Пътят? Пътят е Мечът, който пробива Дълбините. От Дълбините Мечът стига до Бездната, а от Бездната Мечът стига до Мистерията. Когато Мечът е стигнал до Мистерията, тогава настава Безкрайното Преклонение пред Абсолюта. В Древността това се е изричало като Вархара Моритара – Върховният Смисъл.
Първият Старец
Древна, Заключена Ослепителна Светлина
Алахора е Велико Осияние. Това е Древна, Заключена Ослепителна Светлина. От нея е слязъл един Лъч като Дар към всяко същество. И задачата на всяко същество е да открие този Лъч в себе си. И ако го открие, за това същество започва Мистериозно Възхождение навътре към Центъра, откъдето е произлязло Несътвореното. Това е странен Възход. Той не прилича нито на търсенето, нито на развитието. Това е постоянен Възход към Неуловимата Прасъщност. Тук постижение няма, има само непрестанен Възход.
Първият Старец
Прасияйният Лик е обхванат от Древна Мъгла
Прасияйният Лик е обхванат от Древна, Древна Мъгла. Който може да пробие тази Мъгла, ще прозре нещо в себе си, ще прозре Искрата – своята скрита Прасъщност. Но преди това трябва да е познал Духа си и този Дух трябва да е обхванат изцяло от Истината. Но откъде слиза Истината върху Духа? Тя слиза като странен Лъч от Мистерията. А що е Мистерията? Това е другото име на тази Древна, Древна Мъгла.
Първият Старец
Зората е другото име на Древността
Алахора е Зората. А що е Зората? Другото име на Древността. Тази Древност е първообразувала Изконния Старец, и то така, че Древност и Старец са Едно. Древността утвърждава Стареца и Старецът утвърждава Древността. Световете са млади, вселената е млада. Старецът е Древен. Ако световете и вселената не вървят към Стареца, те ще изгубят пътя си и ще изгубят себе си. Има само един път – пътят към Древността, пътят към Изконното. То е Мястото, където няма начало. А щом няма начало, няма и край.
Първият Старец
Ключът на Ключовете
Ослепителният Древен Старец – към Него няма Ключ, защото Той Сам е Ключът. Но Той може да бъде тайновъзлюбен и древновъзжелан. Тогава Той може да погледне към Теб и да реши да се превърне в Ключ. Когато Ослепителният Древен Старец бъде тайновъзлюбен и възлюбен в постоянство, ще дойде момент, когато Той ще изпрати Своя Поглед – Есенциалният Лъч, който ще образува Ключа към Него. Този Ключ е Ключът на Ключовете, Вратата на Вратите, Пътят на Пътищата.
Първият Старец
Търси Го без търсене
Древният Скрит – не Го търси, за да бъдеш някога потърсен. Не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Не Го търси означава: не Го ограничавай, не Го изисквай, но никога не Го изпускай от погледа си. Очаквай Го без очакване, търси Го без търсене и Той ще те намери. Жадувай за Древния Скрит, но не Го търси. Взирай се в Древния Скрит, но не го искай. Люби Древния Скрит, но не Го ограничавай. И така: жадувай, взирай се и люби Го и постоянно прави това, без да настояваш. И тогава ще дойде денят, в който Той ще се самозапали в теб. И тогава ти вече не ще имаш стремеж, но стремежът ти ще бъде заменен с Древното Вдъхновение. С това Вдъхновение гори Сам Той по Пътя към Собствената Си Мистерия.
Първият Старец
Това е твой Избор
В Пълнотата на Любовта без да се е явил, Той е намерен. Той не е отключен, но ти си избрал дерзанието към Него и се прехранваш с това дерзание. Той не е намерен, но ти си избрал Пълнотата към Него и се прехранваш с тази Пълнота. В своята собствена реалност ти можеш да решиш да Го намериш и това решение е твое, а не Негово. Ти си в състояние да Го оживиш в своята реалност, ако в твоята скритост е направен Изборът на Любовта. Щом си избрал дерзанието, щом си избрал най-високата степен на дерзанието, това е твой Избор – Избор на твоята Древност. Какво може да стори Той на това дръзновение? Само едно – да дари Себе Си. Сам той е създал това дръзновение още в миналото като Древен Пламък, а после се е скрил. И който е събудил това дръзновение, събудил е Древен Дракон, събудил е Древномогъщ Пламък, събудил е Свободата си.
Първият Старец
Той отмахва Булото и въздава Прасиянието
Когато за пръв път е погледнал към Себе Си, Абсолютът е създал Великото Прасияние. Когато за втори път е погледнал към Себе Си, Той го е забулил. И сега всички търсят да Го разбулят и да се завърнат в Него. Така Той е образувал Великия Стремеж към Себе Си. Той е знаел, че Забуленото ще привлече Стремежа. И когато Стремежът стигне до своята Връхна Точка, Той отмахва Булото и въздава Прасиянието. Прасиянието е смес от Вечен Възторг, Безкрайно Вдъхновение и Необятен Покой. Тук човекът вече не е човек, а Същност от Прасиянието. Той е ясен за себе си, но е забулен за световете.
Първият Старец
Прасиянието съдържа множество безкрайности
В Прасиянието се съдържат много степени. Всяка степен е свързана с по-вътрешна вселена, с нова, по-дълбока безкрайност. Прасиянието съдържа множество безкрайности във все по-дълбоки измерения. В Прасиянието Върховният е вложил много степени на Себеразкритие. Всяка степен е нова безкрайност, нова неуловимост. И тук във всяка степен Прасиянието се разцъфтява в нова степен на Саморазкритие. Това е един бездънно опиянен Мистериозен Безкрай, защото Сам Върховният Скрит се себепрониква в Своите степени.
Първият Старец
Прасияйният Лик и Незримият Лик
Прасиянието съдържа Неизмеримост на Откровението – все по-голямо Осияване, така както Абсолютната Несътвореност съдържа Неизмеримост на Неоткровението – все по-дълбока Неузнаваемост. Прасияйният Лик е Вечното Откровение, Незримият Лик е Вечното Неоткровение. В Прасияйния Лик всякога ще остане нещо заключено, защото Той е вложил в Проявата част от Своята Неизследимост. Прасияйният Лик е Завръщане в Неговата Древност. Незримият Лик е Завръщане в Неговата Прадревност. В Прасияйния Лик винаги има нещо Необятно. В Незримия Лик винаги има нещо съвършено Скрито. В Прасияйния Лик ние откриваме все повече Неговите безкрайности в себе си, а в Незримия Лик ние вече не откриваме безкрайности. Тук ние изчезваме в Неговата съвършена Скритост.
Първият Старец
Великата Непознаваемост и Абсолютната Непознаваемост
Великата Непознаваемост ще разкрива нещо от себе си на Тайнотърсещия. Абсолютната Непознаваемост никога няма да разкрие себе си, ще остане завинаги Неизследима. Тя само ще дарява от своята Върховна Пълнота. Великата Непознаваемост дарява Премъдрост. Абсолютната Непознаваемост е Неизследима. Тя е Върховно самовглъбена в себе си. Никой не може да я изследва. Но който съумее да се докосне до нея, получава нещо от Величието на Пълнотата. Тази Пълнота е Велик Дар. И самата тя е преграда към Абсолюта. Тази преграда е Мистичната Усмивка на Прадълбинно Скрития Абсолют.
Първият Старец
Амолавира – Прасъстоянието извън измеренията
Великото Недостъпно Място – то е обезсмислянето на всичко друго и влизане в самата Недостъпност. Мистерията в нас ни въвлича в тази Великоскрита Недостъпност. В тази Недостъпност няма нито живот, нито съществувание. В това Място има само Велика разтвореност. Тук всички пътища завършват и остава само едно – Прадревното Състояние, наречено Амолавира. Това е Състоянието, в което няма дихание, няма ограничение. Това е Прасъстоянието извън измеренията.
Първият Старец
Старците дръзват към Великото Неприсъствие
Дръзване съществува във всички целеустремени същества. Трябва да се осмелиш към своята Висока Идея. Осмеляването е една от големите Тайни на всеки стремеж, на всяко търсене. Старците също дръзват, но по отношение на Пранеприсъствието на Абсолюта. Дръзновението е път на всички разумни и пробудени същества. Разумните имат дръзновение, Старците имат дръзване. Разумните постигат Тайната на Абсолюта, Старците постигат Мистерията на Абсолюта. В Тайната Абсолютът се проявява, в Мистерията Абсолютът се скрива. Старците дръзват най-вече към Великото Неприсъствие. И колкото повече вървят към Него, толкова по-голяма част в тях става Неприсъствие. Старците се взират във Великото Неприсъствие и така вдълбочават себе си. И колкото по не могат да Го издирят, толкова по-дълбинен става Източникът им.
Първият Старец
Този Меч попада в Ръцете на Върховния
Може да дръзваш към Върховния, но дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. Любовта по същина е дълбокосмирена и вдъхновенотърсеща. Върховно нещо е дръзването. То е Меч, който прониква в светлината и отива отвъд нея. И накрая този Меч попада в Ръцете на Върховния. Той го взема, разглежда го, прониква го със Себе Си и го връща на дръзновения Търсач. Така този Търсач започва да воюва не със себе си, а с Върховния в себе си. И от този момент нататък Търсачът расте чрез Върховния в себе си. И от този момент нататък той вече се определя като Син, като Дъщеря, като Велик Учител или като Древен Старец. Поради дръзновението той вече не принадлежи на света, нито на времето, но на Безвремието, Несътвореността и Неведомостта.
Първият Старец
Най-древното Послание на Абсолюта
Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на пътя, за да намериш другото. Не ставай същество на пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение. Това Великообогатение идва от Потайните Искри на Абсолюта. Тези Искри са от 4-те вида Безкрайности. И това е най-древносъществуващото Благословение. Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е дръзновеният човек, истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и нейната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: „Ето, Аз съм ти и ти си Аз.“ Това Послание е безмълвно. То сияе завинаги в сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият път. Това е пътят, който преодолява самия себе си.
Първият Старец
Ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас
Да събудиш Древния Призив в себе си, означава така да призовеш Върховния, че да се изтръгнеш от себе си, от същността си и да се завърнеш в Него. Натрупвай Призоваване ден след ден и накрая то ще се превърне във Великия Призив. Този Призив ще разруши света, ще разруши вселената, ще прекоси безкрайността и ще достигне до Сърцето на Древния Незнаен. Чрез този Призив Той се завръща в Себе Си, защото в този Призив ти и Той вече сте Едно. Този Призив е друго име на дерзаещото самовдъхновение. Това дерзаещо самовдъхновение е самозавръщане от свят в свят, от вечност във вечност, от безкрайност в безкрайност, за да стигне до своя Праскрит Древноизточник. И там то ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас: „Ела, Дъще, ела, Сине, ела Мистериозност Древнопосята и виж Лицето ми, защото Аз съм твоето Праизначално Откровение.“
Първият Старец
Скритото Име на Абсолюта
Скритото Име на Абсолюта, което се загатва като „Врата към Зората“, символизира онези същества, които са се изтръгнали и от хаоса, и от светлината, и от себе си. Всички, които са се изтръгнали от хаоса, от светлината и от себе си, тръгват на път към своята Древност. Да се изтръгнеш от хаоса – то е велик подвиг. То е подвиг, който идва след дълбокото разбиране на Великия Древен. Да се изтръгнеш от светлината – то е дълбоко осъзнание на себе си и своя път. Да се изтръгнеш от себе си напълно – то е подвиг на дълбинно познаване на собствената си най-дълбока част. След тези подвизи в човешкото същество се образува Древното Тайно Име. И в човека засиява Зората, защото вече сам човекът е Врата отворена.
Първият Старец
Ще бъде забелязан от Скритото Име
Скритото Име на Абсолюта се загатва още като „Самосъщността“ – Праесенцията, която дава Есенция на другите неща. Скритото Име съществува като Прасъществувание. То съществува като Есенция на Прасветлината. Всеки, който се домогне до Пречистото си същество, ще бъде забелязан от Скритото Име. И това Име ще потече към него като Праесенцията. Тази Праесенция е Еликсирът, който всички търсят. Този Еликсир е нематериален. Той е несътворен. И всеки, който е познал собствената си несътвореност, може да пие от Еликсира.
Първият Старец
Равни по Същина, но не и по Дълбина на Тайната
Човекът и Абсолютът са равни по Същина, но не са равни по Дълбина на Тайната. И затова никой не може да познае Абсолюта, дори и Старците. Човекът и Абсолютът са еднакви по Същина, те са единни, но се различават по Дълбината на Тайната. Ако Абсолютът влезе в човека, то човекът става Абсолют, става единен с Абсолюта. Но за да стигне до това, човекът трябва да е извървял Тройния дълъг път – пътят на Духовността, пътят на Божествеността и пътят на Абсолютността. Духовността е силна, Божествеността е могъща, Абсолютността е всемогъща. Никой не може да следва Абсолюта, никой не може да Го постигне, дори и Старците. Но ако Абсолютът си избере същество, в което да се всели, то ще действува като Абсолют. Но Абсолютът Сам по Себе Си превъзхожда това същество, защото Той го е направил само като част от Себе Си. Цялото Съвършенство принадлежи единствено на Върховния Абсолют и това Съвършенство ще остане абсолютно непостижимо за всички времена и епохи и за всички безкрайности.
Първият Старец
Изпитанието на Свръхсветлината
Старецът е преминал през Изпитанието на Свръхсветлината, през Изпитанието на Могъщото Праизобилие. Всички, които са устояли на това Праизобилие, са били наречени Арамоните – Старите, Древните, Старците или „Тези, които са устояли“. Всички други същества, които не са устояли, са станали същества на различни степени, същества на различни светове. И всички от тях, които са разумни, търсят своя Древен Устой и чакат времето на Великото Древно Изпитание – Срещата с Древния Мрак, което е Срещата с Праизобилието. Срещата с Древния Мрак е Среща с Ослепителната Прасъщност, която ние не можем да възприемем и поради което тя изглежда като Мрак. Но този, който има Абсолютно Доверие, възприема правилно Древния Мрак и получава в Дар Праизобилието.
Първият Старец
Тръгва на Път към Скрития Учител
Празавръщането започва, когато човек се отделя от духа си и тръгва на Път към Скрития Учител. Там той се домогва до онова, което се предава скрито от Учител на ученик – мистериозна частица от Неведомото. Празавръщането е Велико отделяне. Човек трябва да се отдели от себе си, дори и от същността си. И когато е станал толкова дълбок и осъзнат, той може да тръгне към Мистерията, наречена Скритият Учител. И тогава тази Мистерия ще му даде нещо, което е по-дълбоко от несътвореното. Това е Осияването на тайната, древна, неведома частица, наречена Искрата, която е Извор от Праизвора, която е Източник от Праизточника, която е Неведомост от Абсолюта.
Първият Старец
Единственият, Който знае Пътя към Абсолюта
Скритият Учител е Единственият, Който знае Пътя към Този, Който предхожда и Древността, и Мистерията. Съществува един Скрит, Скрит Прастарец. Той е преди Древността. Той е преди Древните Старци. Той е Праобразът на Този, Който няма Образ. Докато Старците ни подготвят за Величествения Път към този Праобраз, то този Праобраз е Единственият, Който знае Мистериозния Път към Абсолюта. Този единствен Великопраобраз е наречен Арамахот – Обединяващият Безкрайностите. И всички, които са завършили пътя си във времето и във вечността, ще бъдат приети от този Старец, Който ще им отнема същностите една по една. И когато накрая им отнеме и третата същност, те ще влязат в Дома на Последната Безкрайност, Четвъртата Безкрайност и ще се докоснат до Този, Който никога е нямал Образ, нито Подобие. И той ще ги дари с Неведомост, която другите Безкрайности не познават.
Първият Старец
Осъзнаването на Върховната Истина
В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ е Един без втори, ТОЙ е Един и никой друг. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него – защото всичко друго е само Неговата Скритост – за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единият Всесъвършен.
Първият Старец
Той е Един без втори
Той е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинноотдаден, и когато си Цялостноосъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той – Единият без втори – се заражда мистериозно в теб до пълното си сливане с теб. И в това твое Изчезновение Той вече се е зародил завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ.
Първият Старец
Той е Единият и никой друг
Той е Единият и никой друг във всички измерения, във всички светове и във всички същества. Той е в пропастта, Той е в извисеността, Той е и Който превъзхожда всичко това. В Тайнството на окултната история се е случвало същества на пропастта да Го осъзнаят и познаят и същества на извисеността да Го изгубят и да се отделят от Него. Той е Единият, Който дарява в пропастта извисяване и в извисяването пропадане, за да води тези същества към Мястото на Изначалния Дар, Изначалното Даряване – Даряване с Неведомост.
Първият Старец
Търсим Него, а не познанието за Него
Истинското търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него като Предвечност. И така той става като Него – без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където „Той е аз и аз съм Той“. Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус – Съвършеният Вкус. А Съвършеният Вкус е Самият Той – Праскритият Абсолют.
Първият Старец
Часът на Върховното Изоставяне
В Пътя към Скрития Учител-Старец трябва да преминеш през Върховно Изоставяне. Ще бъдеш изоставен, за да се види ще се вкорениш ли с Доверие в Тайната на Скрития Учител-Старец. Когато е дошъл часът на Върховното Изоставяне, дошъл е Дарът на Безкрая. Умът, сърцето и волята са онемели, но Душата и Духът познават Тайнството на Доверието. Това Върховно Изоставяне е часът на Душата и Духа, часът на Древното пробуждане, което в Древността се е наричало Аор Атара – Вратата на Пламъка. И който е отворил тази Врата, той прониква в Скритото Съществувание на Учителя-Старец. Аор Атара е най-древното Призоваване. То е Свещената Врата. То е Древният Път.
Първият Старец
Ще Го открият като Махора Аор
Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си. Той е създал гласа на нещата, гласа на същностите, но Той превъзхожда този глас на нещата. Странно и мистериозно е създаден Гласът на Гласовете. В Изначалната Древност Той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар – Мрак, Древна Мъгла, Велика Забуленост. После излъчил Истината от Себе Си. После излъчил Любовта. После излъчил молитвата и най-накрая излъчил постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще Го открие, молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие. Всички тези неща превъзхождат другите гласове и звуци. Всички тези първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор – като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение.
Първият Старец