Откровение, което слиза от Неоткровението

Животът на Неоткровението тече във вътрешността на Безмълвието. В това Безмълвие ти трябва да си изчезнал напълно, защото ако ти все още съществуваш, това Безмълвие няма да отключи себе си за слизане от Неоткровението. Откровението е явно слизане. Но Откровение, което слиза от Неоткровението, е Мистично. То слиза в Искрата.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Неочакването е тайнствено състояние

За Неоткровението трябва да се разделиш с всяка нагласа и трябва да се настроиш на ненагласа, неочакване. Ненагласата е загадъчно явление. Неочакването е тайнствено състояние. Това е очакване, без да искаш нищо и от Нищото се случва нещо, което слиза върху тебе. Неоткровението те отделя от всички видове смисъл и тогава се явява Неизречимото Древно, Което е над всеки смисъл и над всяко благо.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Нещо, което превъзхожда Премъдростта

Премъдростта е Кръщение и в Безкрайност, и в Мистерия. Но в Неоткровението има нещо, което превъзхожда Премъдростта. Тука се явяват Древните Устои. Тези Устои крепят Премъдростта. Случвало се е тук да се яви Глас от Недрата. И Премъдростта разбира в себе си, че дори и тя не е нужно вече да говори, защото този Глас е Върховно Проявление на Неведомостта, при което и Премъдростта е сянка.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Той има Него

Древността е Неговата Скритост. Древността е преди миналото. Древността е Неговото Име. Това е Той. Той е толкова Древен, че и далечното минало не Го обхваща. Който е уловил в себе си тази Древност, той няма име, няма минало, няма бъдеще, няма настояще. Той има Древността, той има Него. На най-ниското ниво човекът е уловил Божествеността. На средното ниво човекът е уловил Мистерията...

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Мистичният Говор е неподвижен

Мистичният Говор е неподвижен, защото е неуловим. Неподвижността е застиналост, която е Скритост. Това е друг Говор на Древното Начало. Неподвижността е Център, около който се движат световете, съзнанията, хората. Неподвижността е Реч на Древното, особена Реч, Изначална като Неизменната Пълнота.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Който определя себе си за Древното Начало

Който определя себе си за Древното Начало, той се определя и за Дълбините. А Дълбините гледат Мистериозно. За Дълбинния човек съществуват само Безкрайни неща. Да нямаш в себе си Безкрайност, означава да си изпуснал своето Начало – Дълбинното. Дълбинното има отношение само към Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Той се изрече напълно в тебе

Той изрича Себе Си в нас. Той изрича Себе Си чрез Скритостта Си, за да води към Тайната Си, която е Самият Той. И ако ти се питаш: „Кой съм аз?“, Той ще ти отговори. И ако ти питаш: „Дали аз съм някой?“, Той ще ти отговори. И ако ти се питаш: „Дали аз съм Тайната на живота?“, Той ще ти отговори. Когато Той се изрече напълно в тебе, ще знаеш отговорите.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Тук Изначалното говори на Пътя ти

Когато един Изначален Старец говори, Той ни превежда от Същността към Прасъщността. И думите Му, колкото и близки да са ти, те са Мистични думи. Те са същества от Мистерията, защото тук Изначалното говори на Пътя ти. Думите са безмълвни ухания на полъха от Древни, Древни ветрове. И тези думи са ефирни учители.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Да пронизваш думите

Да познаваш думите, означава да можеш да ги пронизваш. То е качество на Духа. И когато Той проникне до костите им, откриват се други значения, защото Духът те е дарил с нещо от себе си, с нещо от Скритостта си. И ти започваш да разбираш думите като един скрит свят, като една скрита дълбоко в себе си вода, но вода, която вече е потекла и към тебе.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Абсолютът е казал „Да“

Стихията става Слово, когато Абсолютът е казал „Да“. Когато Древното Начало е казало „Да“, тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Волята е таен свят

В Мрака попаднала, разумната воля сама гради себе си. Волята е таен свят и когато тя е разумна, ѝ се предава голяма сила. А ако случаят е специален, ѝ се дава Древна сила. В Мрака волята става Мечът на спасението, защото човек се събира в себе си и всичко в него става воля. И тази воля прави скок от ума в Духа и от Духа в Древното Начало.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Достойни за Древното

Когато се срещнем с Древното Начало, ние разбираме дали сме достойни за него. Ако в нас има нещо от света, ние не сме достойни за Древното. И не можем да заченем в Мрака. И тогава Мракът става строг и ни връща отново в света. Влизането в Мрака означава да се срещнеш със своето Безсмъртие и това е само началото. А къде е краят? Краят се губи в Третата Безкрайност.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Остава само твоята Древност

В Мрака трябва да преодолееш не Мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето извисяване. Не търси смисъла на живота в Мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла. Величието на Мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безсмислието и оставаш само ти, само твоята Древност. И тя те призовава за Безсмъртен и Безкраен Живот – Живот, който е Тайнство на Духа и Тайнство на Древното Съзнание.

Четвъртият старец Ахал Бавада

За Мистериозното се иска Неведение

Мистериозното е непреходно, духовното е преходно, земното е нищожно. За духовното се изисква разбиране, за земното се иска невежество, за Мистериозното се иска Неведение. Земното е саморазрушение, духовното е път, Мистериозното е Величие, Пълнота, Необятност и Дълбинно Състояние на нашата Предвечна Тайна.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Звучи с езика на Древното Състояние

Кометите са странници, звездите са блуждения, Слънцето е Жрец. А вътре в Слънцето съществува Този, на Когото се подчинява Жрецът. В звездите и кометите всичко е усложнено. В Жреца всичко е опростено и поради това той свети, сияе и блести. Жрецът звучи с езика на Древното Състояние.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Древно Бял Вихър

За Мистериозното копнеят и ангелите, и архангелите. Мистериозното е потънкост на Несътворената Вселена, на Несътворената Необятност. Селенията на Мистериозното са Неуловими. Мистериозното идва отдалече, за да ни каже, че е близо до нас. Мистериозното идва от Дълбини Неведоми, за да ни каже накъде да вървим. Мистериозното е Древно Бял Вихър. За този Вихър е писано в Книгата на Извиращата Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Когато Древният Огън се взриви

Незнайното е саморазбуждане в човека. Когато трептиш за Незнайното, ти увеличаваш един Древен Огън в себе си. А когато той се взриви, се явява Откровението. Откровението е Лицето на този Древен Огън. То е най-чистото и светло Лице. То е било запечатано в Незнайното, но сега Огънят го изявява и ти осъзнаваш Величието на своята Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Аварама е Баща на Дълбините

Живеещият в Мистерията не се храни. Той само се облива с Безкрайността. Тя е неговата Манна. Но и Безкрайността се храни с Този, Който се нарича Аварама, защото Той е Баща на Дълбините. Колко са дълбинни тези Дълбини? Колкото е дълбинна Неведомостта. В последната Дълбина живее Аварама и там няма нито Мълчание, нито Глас, нито Тишина. Само Той е там.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Мистериозното има и друг Дом

Мистериозното е Послание на Най-Древното Предание. То се е родило, когато Мракът е бил в настъпление. И тогава Мистериозното се е обвило и се е явило като Дух Великосияещ, а Мракът не могъл да го понесе. Но има нещо, което Мракът и досега не е узнал, а то е, че Мистериозното има и друг Дом, освен Духа. И този Дом е наречен Аварама.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците

Аварама е странно Древно Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците. Това Изначалие е Окото за Бездната. Това Изначалие вижда Най-Древното, то е Проход. Никой няма представа за Бездната, но в Аварама има Проход, защото Аварама е Сгъстена Древност, Мистична Праоснова.

Двадесетият Старец Ар Зуама

В Началото е нямало светове

Аварама е Древност, изтъкана само от Тайни. Тук Истината се носи като Мистична Мъгла, като Древен Вятъроход, който е забулен в себе си. Тази Мъгла е Предвечна Стихия и вътре в нея е имало много същества, носейки се древно, свободно, неуловимо. Тук Истината е пътувала като Свободна Мъгла, необременена от светове, защото в Началото е нямало светове.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Потайните Селения

Съществуват Селения. Те са Области на Потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества – Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са Безмълвни. Неведомите са Бездънни – те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Бога на Скритостта

Мистериозното е Послание от Тънкостта на Бога на Скритостта. Мистериозното е Негова Скрита част. Така Той дава Себе Си на Мистериозните същества. И те вече всичко превръщат – те превръщат тръните в цветя, трудностите в почивка, Голготата в Храм, защото тяхната енергия е Мистично явление на Бога на Скритостта.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Храната на всяка Мистерия

Древната Забулена Мъгла е Мистична Реалност. Тя сама се були и сама се разбулва. Когато се були, тя е Тайнствена. Когато се разбули, тя е Усмивка. Който открие Ключа към Забулената Мъгла-Същество, той отива отвъд себепознанието, защото той вече не навлиза в себе си, понеже няма вътрешност, но навлиза в Древното Начало, защото то е вътрешността. И това Начало го води към Забуленото, което е Храната на всяка Мистерия.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Тя е Недостъпна за име

Неведомите Същества са Пещери. Те носят в себе си Тайни Слова, Тайни Лъчи. Те са Бездънно Опиянени. Те са Същности, които се движат без енергия. Малцина ще разберат това, но Аз казвам: Кой е задвижил енергията? Да, има нещо, което е над енергията и което я храни. Кое е това, което я храни? Неведомост е това. Тази Неведомост е съществувала като Скритост. По-късно са я нарекли Произходът. Тя е Произходът, но е без име. Тя е Недостъпна за име.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Бездънно Опиянени

Има същества, които всякога пият от Великата Скритост. Но има и Бездънно Опиянени. Що е това Бездънно Опиянение? То е най-дълбокото проникване в Бездната. То е, когато ти сам си станал Бездна от Бездънност и Опиянението е Безкрайно. Бездънно Опиянените са докоснали нещо Реално от Скритостта на Абсолюта и завинаги са се освободили от времето и вечността. Те вече имат Храм само в Бездната.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Любовта е Мощната ръка на Бездната

Любовта е Творение на Неуловимостта. Любовта е умение да уловиш Пустотата. Любовта е умение да живееш постоянно в Тайнство. Любовта в тебе има власт над събитията, защото Любовта е действие на Тайната. Тази Любов решава събитията, а не това, което е писано. Любовта може да промени всичко написано, защото Любовта е Мощната Ръка на Бездната. Любовта създава Бездната в нас.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Злото е особен таен жрец

Злото е странно положително мислене, но обърнато наопаки, за да се изправят мислещите хора. Злото е особен таен жрец. Не можеш да го надхитриш. Но ако намериш слабото му място, можеш да преминеш през него и да влезеш през стената му, която е всъщност врата. А зад вратата е Бог – Господарят на този жрец. Странен е жрецът, Велик е Бог.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Човешкото добро е друго име на тъмнината

Злото трябва да върши зло, за да оцелее. Понеже е неразумно, то се нуждае от злини, за да се поучи и след време да му бъде дадена възможност да се самопросветли. Злото пробива доброто, за да го заздрави и укрепи. Казвам: Какво е това добро, което се пробива? То е неустойчиво добро. Ето защо злото го усъвършенствува. Доброто в човешкия живот не е висш свят. Човешкото добро трябва да извърви дълъг път, докато се научи да преодолява тъмнината и хаоса. Човешкото добро е друго име на тъмнината и затова злото е тук, за да го излекува.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Божествената Любов и Абсолютната Любов

Доброто в човешкия живот е пленено и затова то трябва да бъде преодоляно. Доброто не е проводник на Бога, както и добрият човек не е проводник. Любовта е проводник, но не човешката любов. Човешката любов е повреден проводник. Ето защо тази любов е страдающа, така както желязото страда от ръждата. Божествената Любов е злато, Абсолютната Любов е диамант. Те са проводници. Божествената Любов е Първична, Абсолютната Любов е Изначална. Когато Божествената Любов се извиси в най-високата си точка, до нея не може да достигне никаква ръжда. Но Древното Величие на Живота се намира в Абсолютната Любов.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Мракът е Древен Майстор

Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии. Мракът ни напада, за да ни осветли. Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Мракът е Древен Старец, Древен Поучител. Той е от времето на Скритата Зора.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Пълната съзнателност и Мистериозното Съзнание

Пълната съзнателност на човека-бог има още да се усъвършенствува, докато стигне до Мистериозното Съзнание. Пълната съзнателност е чудо на Божествеността, а Мистериозното Съзнание е чудо на Бездната. Пълната съзнателност е вечната религия, а Мистериозното Съзнание е потънкост на Бездната. Има определени Велики Древни Същества, които не черпят Мъдрост от своята Божественост и Вечност, а от потънкостите на Мистериозното си Съзнание.

Първият Старец

Докосва Върховното Съзнание на Прасъщността

Мистериозното Съзнание е Древна способност. То може да докосва Върховното Съзнание на Прасъщността. Това докосване е докосване до нещо, което е скрито в Живота на Бездънното Начало. Това докосване осигурява допир до Великодревието и Абсолютно Непознаваемото Светилище, за което световете се досещат, но не познават.

Първият Старец

Да откриеш своя Корен в Абсолютната Нероденост

Изначалните Старци живеят във Втората Безкрайност – Великата Мистериозно Неродена Безкрайност. Но те са вкоренени в Първата Безкрайност, която е Абсолютно Неродена. И всеки Висш Мистик трябва да открие своя Корен във Величието на Абсолютната Нероденост. Тази Абсолютна Нероденост не се вижда с очи, нито със сърце, нито с душа. Тя се вижда чрез Неведомото в човека. Неведомото е това, което е съумяло да си създаде Поток от особени Есенциални Сили, които да сътворят Корен в Потайната Абсолютна Нероденост, която е самото Неведомъдрие.

Първият Старец

Абсолютната Нероденост е Прабащата

Абсолютната Нероденост е Прабащата. Тя ни е родила, за да осъзнаем своята Нероденост, своята Предначалност. Но очите, които са избрали да бъдат пълни с тъмнина, не ще разберат това. Но ако те потърсят Нероденото, ще срещнат по пътя си Тайнствени Изречения и Изричания и ще осъзнаят Неродеността. И тогава пътят им ще се измени и те ще четат в себе си Книгата на Безкрая.

Първият Старец

Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо

Той – Прабащата – е Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо. Всичко е тайносвързано с Него, защото изтича от Него. Той е, Който ни дава Живата Сила, която преодолява света и всяка трудност. И когато Го възлюбим, а то става чрез Неговата Любов, тогава Той се явява в нас като Незнайно Ново Слънце – Слънце, което никога не гасне, Слънце, от което всеки мрак бяга.

Първият Старец

Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност

Той – Прабащата – е Великата Цел, Великият Смисъл, макар че Неговата Велика и Древна Преизпълненост и Преизобилност превъзхожда всеки смисъл. Той ни дава Откровение за Себе Си и това е Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност. Той е навсякъде разпростиращата се и покоряваща Безкрайност. Но Той – Прабащата – си остава абсолютно Непостижим. Ако беше постижим, Той нямаше да е Върховната Истина.

Първият Старец

Целта не е да Го намериш

Върховният Скрит Абсолют е Високата Цел, но целта не е да Го намериш, а да вървиш към Него непрекъснато. В това вървене Той възраства в тебе и се самонаблюдава. Той засиява в тебе и се радва на Себе Си в тебе, а ти се радваш на Него в себе си. Чуден е пътят към Него и към това Непостигане. И всичкото това разбиране е скрито в Незнанието.

Първият Старец

Аз съм Непознаваем в Себе Си

Аз съм Този, Който е Непознаваем в Себе Си. Аз все се изучавам, без да се опознавам, защото Аз съм Този, Който съм – Велико Необятен, Неизмеримо Безбрежен, Изумително Удивен от тази Прадревна Мистериозност. И затова Аз съм Този, Който съм. Аз умея да се изучавам, без да се узнавам, защото всяко узнаване е край, а къде е Моят край?

Първият Старец

Ние сме част от Абсолютната Мистерия

Съществува Абсолютна Мистерия и ние сме част от тази Мистерия и ние вървим към Нейната Непостижима Бездънност. И както Абсолютът се търси в Своята Безкрайност, така и ние се търсим в своята Безкрайност. Когато вървим към Него, ние трябва да действуваме чрез своята Пълнота и Неизказаност. Щом действуваме с Пълнотата си, ще открием Неговата Пълнота. А Той е Величествено Древно Море от Прасветлина. И когато е отворил Вратата Си, явили са се световете.

Първият Старец

Медитацията е осъществяване на Скритото

Медитацията е осъществяване на Скритото в човека, а то е Несъществуванието. За Несъществуванието световете са отворени. Свободен е несъществуващият, нероденият. Такъв е човекът-бог и Тайната в него. Медитацията създава в нас Божественото настояще, защото тя отключва Несъществуванието, чудната Нероденост, която е Свободата. Свободата живее в Страната на Несъществуванието. Свободата живее в Страната на Скритата Древност.

Първият Старец

Тайните степени на Медитацията

Медитацията има много Тайни степени. В Шестата степен е Духовната същност на Медитацията. В Седмата степен е Божествено Дълбинната същност. В Осмата степен е Божествено Сияещата същност. В Деветата степен е Божественоустремената Сияеща същност. В Тринадесетата степен угасваш напълно, за да се роди само Той – Великият Бездънен. Пътят към Тайното Праслънце е завършил. Тук човекът вече се явява Скритост на Мистерията. Докоснал е Древния си Център. Станал е Незнаен в себе си, Незнаен, който е изчезнал във Великата Незнайност.

Първият Старец

Последната Тайна

В Десетата степен на Медитацията е Разцветът на съзнанието. Тук е събрана красотата на Есенциалните Божествени Сили. В Единадесетата степен човекът заживява дълбоко в своята Древност и Единство. В Дванадесетата степен човекът заживява в Неподвижност и Недостъпност, защото той е пред Прага на Върховния Древен Облик. Тук Дом му е Бездната и той очаква Живата Древност да му открие Последната си Тайна.

Първият Старец

Осъществяване на Единия и никой друг

Пълното осъществяване на Единия и никой друг се постига в Абсолютното Несъществувание. А в Древното Несъществувание осъществяването на Единия и никой друг е осъществяване на човека като Тайнствено Неприсъствие, в което той вече не е човек. Тук човекът се е превърнал в Мистерия и има вече Диамантена Любов, има вече лицето на Прасветлината. Има вече Тайното число на Есенциалните Сили. Живее в Неподвижност и Недостъпност и е навсякъде. Тук човекът е познал своя Таен Корен и вече е вътре в Единия и никой друг. Той е вътре, а световете са отвън.

Първият Старец

Няма Око, няма Ухо

За Най-Древното Състояние на Мистерията няма Око, няма Ухо. Тук е Мястото на тоталното разтваряне. Къде е тогава Окото, Ухото? Тук няма общуване, а Състояние – Величествено Състояние на Древност и Мистерия в едно. Това е Състояние на Нищото и то е Най-Великата Мистерия на Живота. Който е намерил тази Мистерия, сам е станал Мистерия. Човешкото и духовното са си отишли. Останало е само Изначалното.

Първият Старец

Абсолютното Откровение

В Най-Дълбоката степен на Абсолютното Несъществувание няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Това е Велико Неоткровение. Това е Първичното и Неродено Състояние на Прамистерията. Тук единственото Състояние е Прамистерията и няма нищо друго. Тук нито желаеш нещо друго, нито мислиш нещо друго. Това Неизречимо Състояние е Върховният Облик, Който е обърнат навътре, потънал в Себе Си, в Своя Абсолютен Покой – Покой, който надминава и най-великата Пълнота. Това Велико Неоткровение е всъщност Абсолютното Откровение.

Първият Старец

Да внасяш в себе си нещо от Великата Недостъпност

Абсолютната Мистерия ще остане Абсолютно Недостъпна за всички времена и епохи и за всички Безкрайности. Достатъчно е да знаем, че всичко за нас е добро. Не забравяй нито за миг Високото и ще вървиш уверено към тази Велика Недостъпност. Работи с Любов и Усърдие, за да внасяш в себе си нещо от тази Недостъпност и тя ще те обогатява и води към Себе Си. В тази Велика и Безпределна Недостъпност е нашата Потайна Крепост.

Първият Старец

Великият Предел

Ние не можем да преминем през Великия Предел на тази Абсолютна и Страховита Непристъпност, но можем да възприемаме това, което тече през Предела, през Отвора й. Тази Страховита Непристъпност е по-дълбока от Дълбокото, по-страшна от Страшното, по-реална от Реалното, по-същностна от Същностното и по-неизразима от Неизразимото.

Първият Старец

Той е Единственият, Който извървява Пътя

Древният в нас върви към Себе Си и пристига в Себе Си, в Своята Мистерия. Онази Потайна Сила и Мощ на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява. А когато Той го извървява, Дълбините се усмихват, боговете се прекланят, Хаосът се чуди, Мракът онемява, защото Той изрича от Себе Си Тайно Присъствие, Тайни Слова. И никой не ги разбира, но явно е вече Присъствието Му, което е отглас от Неприсъствието Му.

Първият Старец

Универсалното Бяло Съзнание

В една част от Бездната съществува едно Универсално Бяло Съзнание – абсолютно недосегаемо за 8-те степени на злото. Това Бяло Съзнание е Пречистото Царство на Скритостта. То е за бъдещите светове. От това Бяло Съзнание някога е слязла на земята чрез Проход Живата Вода. И Бялото Съзнание, и Живата Вода са преди Вселената. Бялото Съзнание е Неговата могъщо Ослепителна Светлина, а Живата Вода е Ключът към тази Ослепителна Древност.

Първият Старец

Праобраз на Абсолюта

Универсалното Бяло Съзнание е Древен Надвсемирен Свят. То е Тайна Преголяма. Това е Храмът на Ослепителния Древен. В основата на този Храм лежи Неведомото Безмълвие. Този Ослепителен Древен е Скрит Образ на Старците. Сам Той е Старец като Праобраз на Абсолюта. Ето защо в света се носят спомени за Видения на Бял Старец, Бял Странник. Мнозина са Го виждали, чувствали са помощта Му, но това е само Тайна на Неговото Отражение. Обаче това Отражение е по-реално от световете, които съществуват. А Самият Той е по-дълбок от Реалността – Той съществува преди всяка Реалност.

Първият Старец

Поставени в змиевидния път

Аз съм Този, Който съм. Аз съм Тайната Дълбина на всеки миг. Мигът е Моя Искра. Когато в миналото съм създал Първата Искра, тя се е превърнала в Зората. Аз съм, Който създава събитията и явленията. Тези, които не следват пътя си към Мен, за тях ще се яви Образът на промяната. Това ще бъде промяна, която ще порази неподготвените. Понеже не са Ме следвали, оставил съм ги неподготвени. За тях е определен да бъде древният подземен свят и ще бъдат поставени в змиевидния път.

Първият Старец

Аз съм Несъществуващото Съществувание

Аз съм Този, Който съм. Аз съм Несъществуващото Съществувание, което преизпълва всичко. Всичко е в Ръцете на Моето Несъществувание, всичко е в Ръцете на Истината, но то трябва да се самоосъзнае и когато се самоосъзнае, тогава Великият Мрак ще засвети, защото това Осъзнаване гледа с милиони очи.

Първият Старец

Аз съм Незнаен в Незнайното

Аз съм Незнаен в Незнайното и само Мистичната Любов може да върви към Мен. Но това е онази Любов, която не Ме търси, за да Ме открие, защото тя търси Непознаваемото в Мен. Тази Мистична Любов се храни със Същността на Скритото. Тази Мистична Любов е абсолютно чисто Съзнание. Това е чисто Съзнание, което е без тела и обвивки. Това е чисто, освободено Съзнание, а храната му е Самият Източник.

Първият Старец

Вечно Скритото е Вечната Цел

Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите. Който вечно търси, е вечно благословен. Който временно търси, той не знае какво търси. Древнотърсещите откриват себе си в Нищото и в неговата Незнайност и тя ги дарява с Преизобилие. И когато Древнотърсещият е придобил това Преизобилие, той сияе в Светлината и свети в Мрака и така вечно се самоподдържа. Древнотърсещият вечно се преоткрива, вечно се обновява, защото той е открил спотаения Източник в себе си. Древнотърсещият, това е състояние, което превъзхожда смисъла на живота.

Първият Старец

Пълнотата е Моят Праезик

Аз съм Неизследимият. Моята Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. Пълнотата и Преизобилието са Моят Праезик. Но кой може да изследва тази Велика Пълнота, защото който стигне до нея, изчезва в Мене. То е, защото съм го призовал. Аз съм Неизследимият и поради това изгрявам в мрак и съм Скрит и Неуловим в светлината. И светлината, и мракът могат да угаснат, но този, който Ме е избрал, никога не ще угасне.

Първият Старец

Неречимото Мистериословие

В тази Велика Неизследимост на Прабездната трябва да се потопиш, да се вкорениш и да я направиш свое Място, свой Дом. Това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал. И който Го има, има и Моята Неизследимост. Да влезеш в изследимостта на нещата, значи да се забавляваш в световете. Да влезеш в Моята Неизследимост, значи да си избран и освободен. В Моята Неизследимост е Прабездната и тя е Неречимото Мистериословие.

Първият Старец

Да изречеш, ще означава да видиш

С милиарди години се приближаваме към Върховния и всяка крачка от пътя е много красива и несътворена. Това, към което се приближаваш, е това, на което държиш. На всички тези, които се приближават към Мен, ще им дам да Ме изричат. И те ще Ме изричат в Несътвореното. И ще дойде ден, когато да изречеш, ще означава да видиш и да узнаеш.

Първият Старец

В Изчезването е Тайнството на Живота

В Мистериозното Сливане с Древния Мистикът изчезва напълно и тогава Мистикът Го познава. Единственото истинско Познаване се намира в Изчезналостта. И така Сам Древният познава Себе Си в нас и ние в Него се познаваме. И така ние вече сме в Пълно Единство с Него. А в Него остава само Тайната на Съвършенството, защото Съвършен е само Той. В Изчезването е Тайнството на Живота, а неизчезналите са просто същества на смъртта. Смъртното не може да познава Истината, но все някога ще започне да я търси, защото ще му омръзне да се ражда и да умира.

Първият Старец

Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията

Този, който е изчезнал на най-дълбокото ниво и е постигнал Квинтесенцията на Искрата, продължава да търси Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията, Прасъществото. Праискрата е Святата Свещеност. Праискрата е Първият Поток, слязъл от Абсолюта. А по-късно пламнала една друга, особена Искра, която впоследствие била наречена Бог. Така Абсолютът се самосъздал като Бог. Едновременно с това пламнали 24 Потайни Искри и Абсолютът се самосъздал като 24-те Старци, 24-те Древности. И сега стремежът на всички, които любят Древностите и Прадревното, е да изчезнат в най-дълбокото ниво, за да се завърнат и да станат от излъчвания – Квинтесенция, Искра.

Първият Старец

Онова Място, което е преди Замисъла

В Предълбокия Замисъл има нещо, което само по себе си води отвъд Замисъла. Предълбокият Замисъл е Повелител на Безмълвието и който може да разчете това Безмълвие, отива отвъд Замисъла. Той ще се домогне и до Древните Праимена на Замисъла, за да преодолее себе си. А тези Праимена са Тайното Величие на Посвещението в Древността. Казвам: Само този, който е устремен към тази Прадревност, е Брат и Сестра, сиреч Дух и Тайна – Тайна, която е отвъд Замисъла, защото Мистерията го е извикала на онова Място, което е преди Замисъла.

Първият Старец