Мистичната Мъдрост
Мистичната Мъдрост
Мистичната Мъдрост търси чрез Незнание и намира Невъобразимото. Колкото по-дълбоко е Незнанието, толкова по-дълбока е Мистичната Мъдрост. Колкото по-дълбока е Мистичната Мъдрост, толкова по-дълбоко е проникването в Невъобразимото, в Неразгадаемото. Може ли Неразгадаемото да се разгадае? Не може. Но то прониква чрез Незнанието в Мистичната Мъдрост. И там се самосъхранява, скривайки се от погледа на света. Що е Невъобразимото? То е това, което се дава на Незнанието, а на знаещите не е дадено да си въобразяват Невъобразимото. Невъобразимото е заключено в Мистичната Мъдрост. То се пази от силата на Незнанието. Незнанието съдържа най-древното Богатство. То е Богатството на проникновението. А на това проникновение е дадено позволение да прониква в Невъобразимото. Така Невъобразимото му става Дом. В това Невъобразимото нещата и съществата се преоткриват. Така те постигат своята завършеност. В тази Невъобразимост ние сме открили най-древното Съкровище и то постоянно ни се преоткрива. И няма край, и няма начало, защото ние сме открили Неоткриваемото. Намерили сме това, което не се намира в световете. Намерили сме това, което е Бащата на световете. Постигнали сме намереност – Съкровището на Съкровищата. „О, Барахот, Дара Махира Мордот Аварамордот – О, Безименний, дай ми Мистична Мъдрост и Премъдрост.“
Вторият Старец Азавот Махария
Праорелът да те скрие в Крилата Си
Върховното Изчезновение е Намирание на Прабащата, Който е Върховното Нищо. Върховното Изчезновение е Велико Призоваване на Върховния Всепоглъщател. Това се е смятало в Древността за най-великото Праявление. Древните Харомони, Древният Народ казваше: „Няма по-велико от това Праорелът да те скрие в Крилата Си“. Когато Праорелът те е скрил в Крилата Си, ти се намираваш на Място, където няма Мрак, нито Прасветлина. И нито желаеш Слънцата и Деня на световете, защото се намираваш в Прадревното Място. Има едно Прадревно Призоваване. То е било явено на Харомоните. И то е: „О, Аахортот Нахая, Уахарон Шехира – О, Върховно Нищо, уподоби ме на Себе Си.“ Това Върховно Слово е слязло от Праотсъствието. И уподобявайки ни на Себе Си, то ни всепоглъща в Сърцето си, отстранявайки световете. В това Всепоглъщане ние ставаме, според Харомоните, Сърце от Сърцето на Праорела.
Вторият Старец Азавот Махария
Върховното Събитие
Случи се във Величието на Прадревността Върховно Събитие, Величествено Изпитание, Изпитание на Скритостта. Върховният Прадревен, Който е и Върховният Безименен, беше избрал за Себе Си 33-те Древни Същества. И посочи им Той Прамахара – Прадълбината, наречена впоследствие Прабездната. И каза им: „Които искат да Ме последват, нека да скочат в Прамахара“. Те знаеха, че Прамахара е Бездънието. И те скочиха. И това Скачание продължи милиарди години. И се случи така, че първо се явиха 24-те Старци, и те бяха облечени в Одеждите на Прасветлината, дарена им от Прамахара – Сияещата Прабездна. Тези 24-мата щяха да ръководят народите, расите и сътворените светове, защото те познаха своя Древен Произход. Прапреданието загатва, че седем от другите Старци ще останат още милиарди години Скрити, за да могат да ръководят след време несътворените светове. И Прапреданието загатва още, че двама от Старците ще останат в Прамахара най-дълго. Навярно те ще ръководят световете на Мистерията и Неведомостта.
Вторият Старец Азавот Махария
Скачанието в Прамахара на 24-мата
Когато се случи Скачанието в Прамахара, 24-мата бяха потопени в Древното Безименно Безмълвие. И това трая милиарди години, в които всеки имаше своето Изключително Преживяване на Върховния Абсолют. И когато Върховният Абсолют ги събра, те веднага узнаха, че са сродни с Прасветлината на Върховната Безименност. Те знаеха, че ще има порождение на светове, и започнаха усърдно да се подготвят в Прамахара, за да излязат след време всеки по своите пътища, за да ръководят сътворените същества по пътя към Великото Безимие и Безначалие.
Вторият Старец Азавот Махария
Избраха Върховития Единствен
И случи се в Прадревността Върховната Мистериозна Изчезналост на Аваромоните. Това бяха девет Прасъщности. Те избраха в себе си Върховития Прадревен и отрекоха живота и съществуванието. И избраха Върховития Единствен, Който е без живот, без съществувание, без Лик и Образ и Безименен. И те пожелаха да бъдат като Него. И забули ги Той в девет Мистериозности. И отвън те имаха було, а отвътре всеки светеше повече от 10 милиона слънца. И отдели ги Той седмината от двамината. Седмината бяха величествено ярки Прасветлини, Подобия на Скрития Прасъздател. Те са предвидени в Замисъла Му да огряват бъдещите светове. А двамината Аваромони бяха Нехавири Аарити – Неустоимо Ослепителни. За тези двамината още не са предвидени светове, още ги няма в Замисъла. За тях ще има Замисъл, който ще се изяви в бъдеще. И ще минат много времена и епохи, докато се създадат същества не от явната Прасветлина, а от Скритата Прасветлина. И тогава тези същества ще могат да устоят на приближение до двамината Свръхаваромони. Ако само една част от Блясъка на тази Свръхослепителност бъде пусната сега, световете ще изтлеят и погаснат.
Първият Старец
Тира Маханири – „Тези без следите“
И сътворените не ги виждат, и несътворените не ги виждат, и висшите не ги виждат. Боговете само знаят за тях – деветимата Аваромони. И всички те не ги виждат поради тяхната Дълбинна и Мистериозна Самоизчезналост, потопени, потопени и свръхпотопени в Неговата Върховна Скритост – толкова самоизчезнали, че не се вълнуват нито от проявата, нито от непроявата. Това са девет Мистерии, забулени в Прамистерията. Само Старците виждат една част от тях, но другата им част, всепогълнатата им част, за нея знае само Единственият, защото Сам Той е свръхпотопен в тях и те в Него. А двамата Върховни Аваромони са наречени Тира Маханири – „Тези без следите“. И няма видение за тях поради тяхната Свръхскритост.
Първият Старец
Парамахарая – Прасъстоянието на Абсолюта
Съществува Върховното Прасъстояние на Абсолюта. То е най-голямата Скритост. То е отвъд, отвъд, отвъд всичко. В него няма битие и небитие, в него няма проява и непроява. В него няма движение и неподвижност. Съществува Древно, Върховно и Скрито Прасъстояние – Прасъстоянието на Абсолюта. Древните го наричаха Парамахарая – Състоянието без състояние, Състоянието на Неопределимостта, Върховноотвлеченото Нищо. Това е Прасъстоянието, за което Древните шепнат, защото те знаят, че това е нашият най-скрит собствен Корен.
Първият Старец
Денят на Пракорена
Съществуват деветимата Върховни – седмината абсолютно потопени и двамината върховно самоизчезнали. Седмината са стигнали до своите най-древни Корени и там Незнайното ги обучава за бъдните светове. Ще кажете: – Как ги обучава? – Това е обучение без обучение. Това не е обучение чрез знания, това е обучение в Древното Незнание. Това е обучение, което никога не се е случвало в цялата история. И съществуват още двамината. В своето върховно самоизчезновение те са достигнали до Пракорена. За тях няма обучение. Когато дойде денят на тяхното Безвремие и когато те трябва да слязат и снизходят в световете, тогава чрез тях ще говори Пракоренът. И Той Сам ще призове чрез двамината всички, които е определил за Себе Си. И Неговият Ден е наречен Всепоглъщателят – Денят на Пракорена, Неведомият Ден.
Първият Старец
Анар Анарохот Махайри
Има едно поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно поглъщане, при което и духовността изчезва. Има едно поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъствуваш сред хората, но знаеш, че си невидим и скрит. Ти вече си носител на друг Живот – Тайния Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: „Анар Анарохот Махайри – Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение“. Животът е Живот, когато станеш Корен от Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: „Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела“. И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена: Анар Анарохот Махайри. И които разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост.
Първият Старец
Най-широко отворената Врата
Сред всички заключени неща съществува най-голямата отключеност. Сред всички заключени неща, сред всички забулени неща, сред всички скрити неща Абсолютът е най-широко отворената Врата. Тази широко отворена Врата е най-достъпното нещо, но тя трудно се вижда. Тя е толкова голяма, че обхваща всичко. Тя е толкова малка, че скрива всичко. Но тя е най-достъпната. Тя е всякога отворената Врата. Тя е като извора, всякога течащ към тебе. Ти гледаш извора, но изворът не е извор. Изворът е Неговата широко отворена Врата. И който носи Безкрайното в себе си, ще открие Безкрайното в Абсолюта, защото Безкрайното е най-широко отворената Врата. И които Го търсят, и които минат през тази Врата, Той ще им каже: Досега всичко беше заключено, а отсега нататък ви дарявам най-широко отворената Врата. – И каза им Абсолютът: Дарявам ви Себе Си, защото няма друга Врата, освен Мене.
Първият Старец
Предание за Ал Мохайра
Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел – да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той много искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този стар орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат. Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взрив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. – Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се е родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра – Безименният Огън.
Първият Старец
Предание за Върховното Страховито Съвършенство
Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото още и думите ги е нямало, те не били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайността. После потайно е създало Трона. И Преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Велико Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие.
Първият Старец