Полет, който пробива вечността

Любовта е Сияещата Душа на Космичния Мрак. Любовта е Тайна, която Мракът не може да разгадае. Любовта е без мирис и без ухание. Към нея се върви без размисъл, но с Полет – вечен, безметежен, могъщ Полет, Полет, който пробива времето и вечността. Любовта е създадена, за да ни спаси и от вечността.

Вторият Старец Азавот Махария

Най-древното Питие на Ал Ходот

Любовта обича Мрака, защото някога е живяла там, но е съумяла да се изтръгне. Любовта във времето е настроения. Любовта във вечността е състояния. А Любовта в Бездната е Мистерия. Тук в Бездната Любовта има Мистичния образ на Безмълвието. Тук Бог наблюдава Любовта като най-древното, съкровено Питие. Кой пие това Питие? Ал Ходот. Но Той е дал част от това Питие и на Бога.

Вторият Старец Азавот Махария

Вратата, от Която е излязло всичко

Има Врата, която води в тъмнината. Има Врата, която води в светлината. Има Врата, която води в Дълбочината. Вратата е метод за придобиване на Дълбочина. Смисълът на Вратата е да отключиш Дълбочината. Това е Дълбочината, която е била всякога твоя, но която си изгубил. Вътре в Дълбочината живее Истината, а вътре в Истината живее Бог, а вътре в Бога – Древният Древен и Прадревен – Вратата, от Която е излязло всичко.

Вторият Старец Азавот Махария

Ключът за Бездната

Има Ключ, който води до познанието на Бога. Има Ключ, който води отвъд Бога. За да отидеш отвъд Бога, трябва да прекрачиш вечността. Любовта е Ключът за вечността, но Ключът за Бездната е Таен Ключ. Той е тъмен, мрачен, но който може да го осветли, тогава Ключът ще просветне и ще изчезнат Любовта, тъмнината и мракът. И тогава какво ще остане? Ще остане само Необятната Свобода.

Вторият Старец Азавот Махария

Корените раждат светлината

Листата живеят в светлината. Те я виждат, чувстват и ѝ се радват. Корените живеят в мрак. Те не виждат светлината, но те дават на дървото силата му да се извисява в светлината. Тогава не са ли корените скритата светлина? Тогава не е ли злото в човека скритата и все още непроявена светлина? Казвам: Корените раждат светлината. Всеки човек от своя мрак трябва да зароди своята светлина.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайнствена е тази Вода

Водата е Шепот на Древността. Чистата Вода е, която погубва Тъмния разум в човека, защото в чистата Вода няма зло, в Извора няма зло. Чистата Вода е Воин, тя е жив Меч. Но хората не познават Водата като Меч. Тайнствена е тази Вода. В нейната чистота е скрита Древна Сила – Сила, която е дори отвъд явленията. Ако човекът разбере тази Вода, то тази Вода може да го спаси от пропастта на неговите земни желания.

Вторият Старец Азавот Махария

Вятърът има невидимо Лице

Вятърът е състояние на движеща се Духовност. Вятърът е чиста, озарена, сияеща и просветлена Същност. И който умее да влиза в него, осъзнава, че влиза в Светилище, и тогава Този, Който храни Вятъра, му се открива. Вятърът е път към Древните знания. Вятърът има своето скрито и невидимо Лице, но Древното Сърце в човека умее да общува с него.

Вторият Старец Азавот Махария

Огънят е спуснат от Свещената Бездна

Огънят има Свята власт. В долните светове той чисти, а в горните ухае. Огънят има Свещени очи. И когато човекът има Любов, Огънят знае как да му даде своите Очи. Когато откриеш Тайната на Огъня, заживяваш с мисълта да откриеш Центъра му и да се слееш с него. Огънят е Древен Пламък на живота. Той е спуснат от Свещената Бездна, за да обожестви световете. А тия, които не го познават, го наричат мрак.

Вторият Старец Азавот Махария

Да извиси силите си в Незнайното

Коренът превъзхожда външното и затова остава скрит в Нищото. Коренът общува единствено със своята Непознаваемост. За Корена цветовете и плодовете са само външни отражения. Коренът не обитава външния космос. Той е от друг свят, скрит свят. Коренът е скрит, за да го търсим и когато го намерим, ще разберем, че той е смисълът, Истинният Плод. Всеки трябва да извиси силите си в Незнайното, за да се срещне със своя Корен и за да не го узнае. Но срещата става най-великото явление за търсещия, защото той се преобразява.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Коренът превъзхожда Мрака

Коренът живее в Мрак, но превъзхожда Мрака. Що е плодът? Лъчезарно излизане на Корена навън, но плодът се ражда и угасва, а Коренът е траен, защото той се е вкоренил в Нищото. Навън е плодът му, навътре е Тайната му. Плодът се дава, но Коренът остава скрит. Той храни само Избраните. За плода може да се знае много, но Коренът е избрал Скритостта. Коренът е неизразимата част на плода. Коренът живее в царството на своята Скрита Чистота. Непознаваема е красотата му. Удивителна е яснотата му. Цветовете окапват, плодът изгнива, Коренът е Достоен.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Истинският Служител на Най-Древния

Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и космоса. Той служи на Безкрая. Той сияе, защото владее умението на Постоянната Жертва. Истинският Служител на Най-Древния не е човек. Той е Свещена Бездна. Той е съзрял Най-Древния, от което е произлязло Безкрайното му Служене.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Стихийната Вглъбеност на Най-Древния

Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Алмейра е Гласът на Най-Древния

Всеки Път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра – Тишината. Алмейра сама по себе си е висш Поглед за Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни, Неродени Същества. Алмейра е Дихание отвъд диханието.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Алмейра е Кръв на Най-Скрития

Който е придобил Алмейра, той има в себе си най-могъщата Крепост. Който е познал Алмейра, неговата Вода тече нагоре към Планината, а не надолу към низините. Алмейра е Всесилна Скритост. Тя раздава Безкрайност и плиска Мистични Лъчи. Когато духът на смъртта се е срещнал с Алмейра, е обезумял от нейното Величие, защото смъртта разбрала, че Алмейра е Кръв на Най-Скрития.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Тайна Всесилна има в Тишината

Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак – неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещото, което е отвъд Словото. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна Всесилна, Тайна има в Тишината.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Не може да се изрече дори и като Шепот

В Безкрайното се намират мистично родените. Безкрайното ги е целунало със себе си и те вече нямат начало, нямат край. Има степени на Безкрайното и в една от степените на Безкрайното има Древно и Незнайно Слово – Слово, което не може да се изрече дори и като Шепот.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Крие се дори и от Пустотата

Произходът е Тайнствен Древен Корен, Неуловим Корен, Същност без Същност. Който е преживял Произхода в Древността и Мистерията на Корена, той вече не е нито човек, нито ангел, нито бог. Той става Незнайна Земя – Земя, която не съществува, но е по-реална от всяко съществувание. Този Произход е Неизвестното Съкровище. Той в най-дълбоката Си част се крие дори и от Пустотата.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Произходът е скрит в Място Недостъпно

Произходът е обвит в Мистерия. Произходът е скрит в Място Недостъпно. Ако някой поиска напълно да разбере своя Произход, постига несъществувание и не успява да открие своя Произход. В Произхода изчезваш, но не разбираш Тайната Му и Мистерията Му. Що е Мистерията? Двойна Тайна.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Кът Вечен и Дом Безкраен

Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Тишината е името на Древността

Тишината е Мечът. Мечът е скритата сила на Тишината. Който има този Меч в себе си, е бездънен. Кой може тогава да го улови и да го докосне? Тишината е името на Древността. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството. Тази степен превъзхожда Божествения свят и боговете.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Ново Слънце е изгряло във Вселената

Върховният Скрит е, Който дарява Истината на човека. И когато Той я дари, ново Слънце е изгряло във Вселената. Ако Той не беше, нямаше да имаме силата да се развиваме и да пътуваме към Съкровената Му Бездна. Върховният Скрит е създал такова Слънце в Себе Си, че и Върховният Мрак може да се огрее. Изкуство е това. А не онзи художник да рисува слънцето и да трепери. От друго Място се учим ние, а не от този свят.

Първият Старец

Доброто ще слави злото

Върховният Скрит е създал злото, за да преобрази „добрия“ човешки свят. Злото ще пресъздаде доброто, защото доброто е влязло в застой. И ще дойде ден, когато доброто ще слави злото за стореното му добро. Но сега доброто още спи. Величествен е Върховният Скрит. Той всичко наблюдава и наблюдението Му обхваща четиридесет хиляди висши светове. Те са негови сътворения – и външни, и вътрешни.

Първият Старец

Ние се разделяме с познатото и непознатото

Върховният е Прасъзнание. Там, където влезе това Прасъзнание, и камъкът проглежда, и животното разбира, и човекът долавя. Върховният е скрит като Невидимото в нас и ако ние искаме да узнаем Невидимото, Той става Неведом. Той има пътища навътре в Себе Си, до които ние никога не достигаме, но ако Той пожелае, може да ни въведе. И тогава ние се разделяме с познатото и непознатото.

Първият Старец

Къде е живяла Истината преди?

Къде е живяла Истината преди? В Бездната от Безкрайност. Но после слязла и се ограничила. Истината е Мистичната Сила на Безкрайността. Тя има скрито отношение към човека, който я е избрал. И тогава Истината започва да прави човека скрит от света и скрит от смъртта, защото вътре в Истината човекът може да избяга от смъртта. А щом човекът не е в Истината, и жив да е, е умрял.

Първият Старец

Абсолютно ядро без пукнатина

Истината е абсолютно ядро без пукнатина. Тя се движи като Могъщ Невидим Вятър. Само истинският човек може да я разбере, като влезе в Безмълвието си. Що е Безмълвието? Велика Книга на Истината – Велика Несътворена Книга. В Истината няма нужда от разбиране, а от сливане. И след сливането нещата се изясняват. Те се изясняват в Несътвореното.

Първият Старец

Истината е създала Безкрайното Сърце

Истината е създала Безкрайното Сърце в човека. Но не е лесно човекът да улови в себе си Безкрайното си Сърце. Тайната на живота е Велик Приятел на това Безкрайно Сърце. Така Тайна и Сърце взаимно се обогатяват. Когато Тайната влиза в Сърцето, тя се чувства радостна. Когато излиза, се усеща обогатена. Тайна е Безкрайното Сърце. Това Сърце не се вълнува от времето и от бъдещето, а само от познаването на Истината.

Първият Старец

Бездната – Градината на Любовта

Любовта е ефирен, чист Пламък – Пламък, надарен с Душа. Любовта движи Душата, Душата движи светове. Но който не е разбрал Любовта, е в изгнание, изгонен е от нейния Рай, от нейната Градина. Коя е тази Градина? Бездната – Мястото, в което няма време и светове. Любовта диша с Огън и с Покой и който е избрал Любовта, тя го определя за своята Градина. Любовта е дадена, за да изберем Любовта.

Първият Старец

Страданието изработва Дълбината на Любовта

Любовта на земята е избрала страданието. Защо е избрала страданието? За да се извиси. Страданието е в скрито единство с Любовта. То изработва Дълбината на Любовта, защото Любов без Дълбина е обречена да странствува все в нисши светове. Страданието ще разсече човека, а Любовта ще разсече страданието и ще извади от него Тайната на живота.

Първият Старец

Най-съкровеното Наставление

Хората чакат страшния съд. Хората чакат Възкресение. Ние не чакаме Възкресение, ние сме го създали. Любовта в нас е Възкресението и то е река от жива Светлина. Тази Светлина е единна с всички религии, ако те се извисят в своето висше измерение. Когато Любовта докосне Хаоса, той пее. Знаете ли за тази музика? Когато Любовта докосне човека, той вече познава Тайната на своята скрита Душа. Това Докосване от Огън е най-съкровеното Наставление.

Първият Старец

Съ-творител с Аймара

Има едно Незнание, което озарява самото себе си. Има едно Незнание, което превъзхожда светлината. Има едно Незнание, което надраства всяко Единство и влиза в Аймара, където открива себе си. И започва да се осъзнава като Дълбинно Знание. То започва да се осъзнава в Аймара чрез Аймара. И то заживява във Великата Немислимост. То е вече Съ-творител с Аймара и твори нови Вечности и Безконечности.

Първият Старец

Храм в Храма

Абсолютът има Своето Тайно Сърце, Което се изрича като Храм на Дълбините. Това Сърце е наречено Безконечната ни Дълбина. То се изрича като Духът и чрез него гледа самият Прадревен Храм. А този Дух е Храм в Храма и той е Тайното Сърце на Вселената. Този Храм е Мистериозно Дихание, което е отвъд словото и мълчанието, отвъд ден и нощ. Този Храм е бил всякога.

Първият Старец

Пътят към Древния Прикрит

Пътят към Древния Прикрит е в създаването. Ако умеем да създадем в себе си тайната Неуязвимост, Древният, Който е Прикрит за другите, на нас ще ни се изяви, защото Той Сам е създал Себе Си в нас чрез нас. Няма по-голямо оръжие от Неуязвимостта. Неуязвимостта е най-древният и могъщ Източник на енергия. Но този Източник не е съставен от енергия, а от Тишина и Безкрайност.

Първият Старец

Прадревният Храм

Прадревният Храм е извън възприятието. От Прадревния Храм е произлязло Присъствието и Силата на Древните Слова. Тук Словата са Храм. Прадревният Храм не се съчетава с явленията и събитията. Той няма народност и не принадлежи на световете. Световете му принадлежат, но Прадревният Храм е лишен от явления, събития и светове.

Първият Старец

Неуязвимостта е оръжие на Безкрайността

Неуязвимостта е постоянно блажена и възходяща. Неуязвимостта носи в себе си Меча на Благостта. Неуязвимостта не е добродетел. Добродетелите са уязвими, Неуязвимостта е недосегаема. Нейната област е Пустотата. Добродетелите пътуват към Пустотата, но те могат да се променят според силите на Вятъра. Неуязвимостта е оръжие на Безкрайността.

Първият Старец

Тринадесетата Тишина

Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която Го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже – нито с думи, нито с мълчание.

Първият Старец

Разрушава и материята, и същността

Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата – наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и несътвореното, и материята, и същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си – Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане.

Първият Старец

Тайната на все по-голямото Непознаване

Има едно Дълбоко Непознаване и когато то стигне до своя Предел, Аймара избира човека и го обгръща с Мрак – Мрак, който да го пази от светлината и тъмнината. В този Мрак е скрит Древен Устрем, който и светлината, и тъмнината не познават. Този Устрем е частица от Аймара. Така Аймара възпламенява човека в Тайната на все по-голямото Непознаване. Това Непознаване е друго име на Величественото Безкрайно Обогатяване.

Първият Старец

Ядро от най-древните Лъчи на Тишината

В Прадревния Храм има Сърце Несътворено, Неведомо. То е Ядро от най-древните Лъчи на Тишината. А Тишината е Прародина, Велика Нетленност. Тя живее в Сърцето на този Прадревен Храм. Там, в това Място, ако все още имаш нещо да кажеш, значи не си достоен. Ако все още имаш стремеж, значи не си достоен. Тук всичко угасва, за да се роди Мистерията от всички Древности.

Първият Старец

В Изпитанието е отговорът

Изпитанията на Мистерията превръщат човека в Дух и Древност. Изпитанието е, което ни прави нетленни. Изпитанието ни дава отговора, скрит в Мистерията. Това е отговор без Глас, без думи, но отговор същностен, дълбинен и той ни изпълва и ни прави цялостни. Изпитанието ни прави истинни и настоящи. Изпитанието ни прави същества отвъд човечеството.

Първият Старец

Тринадесет степени на Несътвореност

В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-та, 11-та и 12-та степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-та степен няма обновяване, защото странствуването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан.

Първият Старец

Всякога Сам в Себе Си

Великият Абсолют е всякога Сам в Себе Си. Тези същества, които изчезват в Него, те изчезват, защото Той е всякога Сам и затова те се стопяват. Той е Абсолютно Един Единствен. Тук в Себе Си Той няма действия, защото действията създават движение, а движението – време. Тук е Неговата Мистерия, а Тя е Велика, Вечна и Неизречена Самовглъбеност.

Първият Старец

Светът изчезва, остава Богочовекът

Смирението е място за извисяване. Търпението е място за устояване. Любовта е място за преобразяване. Който няма смирение, се руши. Който няма търпение, се опетнява. Който няма Любов, се заблуждава. Вътре в Любовта е всяко правилно действие. Всяко правилно действие е утвърждаване на Бога. А когато Бог е утвърден, къде е тогава светът? Светът изчезва, остава Богочовекът.

Първият Старец

Съществува, но без живот

Древният Скрит е отстранил от Себе Си живота. В Него няма живот, няма и смърт. Той съществува, но без живот. Ще кажете: „Ама как така?“ Казвам: Че вятърът не може ли да съществува, без да духа? Може. Понякога духа могъщ вятър, ураган. Казвам: Този могъщ вятър също трепери пред Древния Скрит, пред Този, Който съществува, без да духа, без да диша. Не се нуждае от дишане Той, защото дишането е второстепенно.

Първият Старец

Който е докоснат от Древния Скрит

Който е докоснат от Древния Скрит, не живее вече на земята. Друго съществувание го вика. Друга Мъдрост го призовава. Който е докоснат от Древния Скрит, изгрява, преди слънцето да е изгряло. Който е докоснат от Древния Скрит, не е ангел. Друго нещо е то, то е особеното, то е вътрешното самовглъбление. То е място, където не достигат ангелите, нито лъчите на слънцето.

Първият Старец

Изчезването – пресъздаване на собствената си Мистерия

Изчезването е завършек на странствуването. Човекът е странствувал, защото е търсил, а изчезва, защото е намерил. В Изчезването човекът пресъздава собствената си Мистерия – собствената си Древност. Който е съумял в Изчезването, Стихиите му служат, Тайните го приемат, боговете го познават, а Скритата Мистерия го благославя във Великото Завръщане към Абсолютния Един.

Първият Старец

Скритият в Единствения

Този, Който е Скрит в Единствения, е Вътрешността на Вътрешното. Този, Който е Скрит в Единствения, е Праотецът, Който ръководи Отеца. Скритият в Единствения е Прадревният Абсолют, Когото никой не може да види, защото дадено е Изчезването, но не и виждането.

Първият Старец

Изпълва Тишината с Пълнота

Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли вселената и светът да Го понесат?

Първият Старец

Аз съм Този, Който съм бил всякога

Все Ме търсят, защото извисяване има само в Несътвореното. Все Ме търсят, защото Аз съм Този, Който съм бил всякога. Всички пътища и пътеки са странствувания към Мен. Търсят Ме, защото в Мен завършва смисълът на всичко, защото Аз съм Този, Който е смисълът и Който е отвъд него. Всички Ме търсят, защото Аз съм Един без втори. Погледнете навсякъде в ограниченото и необятното, има ли втори?

Първият Старец

Този, Който е Врата към Зората

Този, Който е наречен Врата към Зората, е Този, Който отключва тази Врата. Зората е време, което разбулва нощта и предхожда изгрева. Мракът се предава пред Този, Който е Врата към Зората. И изгревът огрява чрез Този, Който е влязъл през Вратата. Но Вратата към Зората има и друг незнаен смисъл, но за това трябва да си стигнал до Същността си и да я заложиш.

Първият Старец

Онова, което е създало Центъра

В Центъра живее Мистерия, а тя черпи от друга по-дълбока Мистерия. Всеки има този Център в себе си, но няма Онова, Което е създало Центъра и Което поддържа скрито Центъра. Изворът има водата, но тази вода откъде идва? И той не знае, защото водата сама се води от своята Скритост и от Този, Който ѝ повелява.

Първият Старец

Маха Вала

Той не е нито Бог, нито Незнайният. Скрит е в тях, но явява ли се? Не се явява, Той няма Послания. В далечното Величествено Безвремие ще Го видят и ще Го почетат като Маха Вала. Има ли Той Слово? Няма Слово. Превъзхожда Словото Той. Неизречен е и не се изрича, за да не се опетни. Не се изрича Скритостта Му, а само се загатва Вратата. Той е Вратата към Себе Си.

Първият Старец

Величествена Абсолютна Родина

Има Велика Харира Алама – Величествена Абсолютна Родина. Без дом е тази Родина. Че как може Мистичната Безкрайност да има дом? Абсолютната Родина никога е нямала минало. Тя има само Древност, Неописуема Древност. Този, който постоянно търси тази Родина, тя някога ще се случи в него. Тя ще се случи в Безмълвието.

Първият Старец

Нищото е най-преизпълненият свят

Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост – не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук в Нищото ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят.

Първият Старец

Затваря Вратата на Безкрайността

Абсолютът е слязъл надолу във всичките Свои проявления. И при слизането Си, и при възлизането Си Той е един и същ. Завръща се, минава през Собствената Си Безкрайност и след нея затваря Вратата. Какво има там? И боговете все още не знаят. Знаят само, че там има нещо, което е по-дълбоко от всяка Реалност и от всяка Същност. Казвам: Там е Мястото на Великата Неизреченост.

Първият Старец

Придобиваш Древността си

Човекът може чрез Тайната на Нищото да влезе в Единия и никой друг. Но за това му трябва дълбок духовен опит и нещо, което да дойде отвъд опита. Човекът може да се погълне в Този, Който е преди Началото на началата. Но трябва да му бъде даден и друг опит – Мистичен опит. Да бъдеш погълнат, значи да станеш Велика съзнателна жертва. И тогава ставаш Древносъзнание. Загубваш времето си, загубваш Вечността си, но придобиваш Древността си.

Първият Старец

Мистериозната Реалност

Когато Абсолютът е погледнал надолу под Себе Си, в този миг се е образувала Безкрайността. После пак погледнал и явила се Вечността. След нея дошло и времето. А Той се скрил много навътре. Нашата Духовна Реалност се намира в съзерцанието, което пробива времето. Нашата Божествена Реалност се намира във вглъбяването, където Го докосваме. А нашата Мистериозна Реалност е, когато в самовглъбяването ни бъде позволено да изчезнем.

Първият Старец

Древносъзнание

Човек може да събере в себе си всички Реалности и цялата Същност, но ако се обедини с Абсолютната Реалност. Пътят към това е неустоимо търсене на Истината и тогава ще дойде ден, ще дойде час, ще дойде миг, когато самата Древност ще те изпита и ще те приеме в себе си. Тази Древност ще ти позволи да започнеш да осъзнаваш Абсолютната Реалност в себе си. И така ще придобиеш Древносъзнание, в което се намират всички вътрешни Тайни на живота.

Първият Старец

Мястото на Третото уединение

Когато човек влезе в Непознаваемото, той оживява в Мистерията и започва да вижда отвъд очите, отвъд ума, отвъд света, отвъд душата. Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчиво Сърце. Мистерията може да говори само на абсолютната чистота и в Мястото на Третото уединение. Когато Мистерията е в човека, тогава светът го няма. Тогава погледът на човека обхваща непознаваеми области, а човекът става носител на Изначалната си Пълнота. А тази Пълнота е най-древното изгубено Съкровище.

Първият Старец

Истината е родена от Абсолютното Нищо

Отвъд Истината е Абсолютното Нищо, но Истината е родена от това Нищо, за да се върнат чрез нея съществата в това Древно Единство. Всичко, което не е Истина, ще живее в разочарованието на външните светове. Най-големите грабители на Истината са знанията. Те са ловки демони. Пътят към Истината е чистота и вглъбяване. И колкото по-голяма е чистотата, толкова по-дълбоко е вглъбяването. И това трябва да продължи, докато мине през Предела, в който човек да се установи напълно в Истината. Тогава изгрява Нищото със своята Лъчиста Пълнота и призовава човека в Безкрайност и Мистерия.

Първият Старец

Който се докосне до Края на Амолахар

Трябва да изгубиш себе си, за да стигнеш до Чистата Манна. Коя е Чистата Манна и с какво се хранят Древните? Особена е тази Манна и тя се нарича Мистерията. Който се храни с Мистерията, той се е докоснал до Началото на Амолахар – Премъдростта. А който се докосне до Края на Амолахар, той вече отива отвъд Мистерията. Къде отива? В друга Мистерия.

Първият Старец

Голямата жажда топи времената и епохите

След милиони години ние ще постигнем Началото на Пътя. Но Търсачът може да сгъсти тези милиони години. Голямата неистова жажда топи времената и епохите и ги събира до малко време. Да пътуваш мощно към себе си, то е велико изкуство. Да пътуваш в космоса, то е заблуждение. Да пътуваш в света, то е забавление. Но да пътуваш към своя Център, то е Велико Изчезване, за да засияеш неразрушимо завинаги.

Първият Старец

Бялото Безмълвие

Има много степени на докосване до Бялата Точка. При първата степен ставаш осъзнато Безсмъртие. При втората степен ставаш Тайна в Тайната. При третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията. При петата степен ставаш Мистерия в Абсолюта. В петата степен засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравняват с петата степен. Тук е и Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал.

Първият Старец

Истината разрушава миналото и бъдещето

Мистерията е Път към Сияещия Център. Мистерията е Път навътре във Вътрешното и чисто Божественото, след като духовното е извървяно. Сияещият Център е освобождение от материални и духовни светове. Сияещият Център е самата древна идея за Истината. Това е Истината, която всяко минало и бъдеще търси. Но само Истината намира Истината, защото тук е разрушено всяко минало и бъдеще. Ако търсиш бъдещето, ти не си достоен за Истината.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Прадоброто е изява на Древното състояние

Прадоброто е Древна Чистота, Чистота без въпроси. Прадоброто не е добро и зло. Прадоброто е изява, проявление на Древното състояние. Прадоброто се намира във Велико Единство с Древния. То общува с Мистичното съзнание. Ангелите и архангелите служат на Прадоброто, но не го познават. То идва от Невидим Център.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Живот, който изтича от Неоткровението

Вечното Неоткровение е Велико Богатство. То постоянно се обновява със себе си и с тези, които са сключили съюз с него. Вечното Неоткровение спасява човека от живота и смъртта. Животът и смъртта говорят за това, че се е случила катастрофа, а катастрофата говори за това, че целите са били променени. Но има един друг живот, който изтича от Неоткровението. Този живот в нас е Мистерията. И когато този живот заживее в нас, ние вече не сме хора, нито човеци, а богове.

Четвъртият Старец Ахал Бавада