Начало
Елеазар Хараш
МОРДОТ ИН
МАХАРИЯ
Мъдростта на Старците
Книга Втора
Варна, 2010 г.
ПРЕДГОВОР
Има Специални Същества, които не се нуждаят от развитие, защото те излизат от Абсолюта по един съвършен начин. Този начин е Универсално Единство, а не стремеж. Тези Същества живеят в проявите, а не в стремежа. Това са Старците. Те са наречени Старци, защото са образи на Неназовимото. Те се наричат още Разкриващите Древности.
Пътят към Абсолюта минава през Старците. И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги учат на единственото Писание – Древната Истина.
Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. Тайните са Заключени Субстанции. Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. Защото случвало се е да излезе Лъч от Тайната и да поразява тези, които не са били достойни за нея.
Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.
Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един единствен Миг, но този Миг е Абсолютен – наречен е Архи-Мигът. В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. В това Велико Самовглъбяване живеят Най-Древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние. Всички същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него, докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието, това безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота.
Четвъртият Храм, в който живеят Най-Древните Изначални, е Абсолютната Непознаваемост. Неведомостта е Първият Храм. Вторият Храм е Скритото в Неведомостта. Най-вътрешният Храм е Скритото в Скритото. Последният Храм, до който никой не може да достигне, е Абсолютно Непознаваемото. Всичко изтича от този Храм. Той е Неизговорим. Това Неизговоримо подхранва всичко и си остава Неизговоримо. За Него говорят, но То не говори, То мълви. Това Мълвие е Път към самото Него. То ни води към собственото си Безмълвие, защото ние разбираме Неизговоримото само когато открием Тайната на Безмълвието. Неизговоримото е Велика Неопределеност. Определиш ли Го, изгубваш Го. Неизговоримото действува, без да прави действия, защото То превъзхожда всяко действие. Неизговоримото когато действува, То не дарява действие, То дарява Тайнство. А Тайнството е Мистична Врата, която се отваря за тези, които са търсили своята Изначална Пълнота и които са прекратили себе си.
24-мата Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията. Източниците не са Извори. Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина. Чистотата, животът и светлината пред Древното Състояние на Източника – то е като отровата пред лицето на Еликсира. Малцина ще разберат това. Пътят към Източниците се определя от Най-Древния. Тези духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината – една част от тях ще бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията.
Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те ѝ устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете. Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.
Всеки Старец е Сам по Себе Си Велика Бездна, в която въвежда Своите Избрани. Що е Бездната на Един Старец? Това е Кръгът на Неговата Безкрайност. И понеже Старците са във Велико Единство и Древно Праединение, те ще обединят след време Своите Безкрайности. И съществата на тези Безкрайности ще се опознават като Сияния със Сияния. И това ще бъде възстановяването на Правремето, което ние наричаме Безвремието.
Изначалните Старци надминават и Тайната на света, и Тайната на вселената. И макар че са посещавали и света, и вселената, те си остават Непознаваеми. Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. Близки – защото любят нашата Душа, достъпни – защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя и Непознаваеми – защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване – Вечно и Бездънно Осияване.
Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат – Океанът от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава Великото Сродство с Най-Древния, с всякога скрития Абсолют.
Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите вселени. Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и вселени.
Когато Абсолютът е решил да се прояви, Той е създал Ослепителния Древен Старец – Праобраза на всички Старци – и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. Най-специалното благоволение е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост. Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние, но много скрито в Искрата живее частица от Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност.
В Ослепителното Сияние е заключена Книгата на Праизявата. Ако Прамистерията реши, тази Книга може да бъде отворена.
Елеазар Хараш
Варна, май 2010 г.
Универсалното Единение
Този, който е познал Нищото, става Нищото. Как може при това условие да има познание? Този, който е познал и съществува, той не е познал. Този, който е познал и не съществува, той е познал Непознаваемото. Само в Непознаваемото можеш да си несъществуващ и цялостен. Това е Единствената Реалност. Живея, значи: не съществувам, но съм. Това е Универсалното Единение.
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Напътствие от Безкрая
Който иска да придобие истинската Любов, той трябва да се обрече на тази Любов. Тази Любов няма отношение нито към живота, нито към смъртта. Тази Любов е Неуловима и Неразгадаема. Тя живее в Нищото. Тя е Тайнство. Това, което ви казах, е Напътствие от Безкрая.
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Залезът, който е Изгрев
Човешкото същество е по-дълбоко от живота, но Любовта е по-дълбока от човешкото естество. Любовта превъзхожда и човека, и живота. Любовта е Тайна за човека. И тази Тайна трябва всякога да се преоткрива. Докога трябва да се преоткрива Тайната на Любовта? Докато човек залезе напълно в своя Източник. Само този, който е осъзнал пълнотата на своя Залез, само той може да изгрее в Древната Зора.
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Злото е Неговата Скритост
Злото е украшението на бъдещите светове. Злото е осмислителят, доброто не може да осмисля живота. В Древността е бил направен опит с доброто и то се е оказало негодно. Така Древният го подменил със злото, със Собствената си Скритост, за да осмисли всеки, който не разбира, пътя си към вечното състояние на Пълнота. А що е Пълнотата? Самият Бог и Скритото в Скритостта Му.
Петият Старец Ал Аримавая
Коя е Неговата специална Цел?
Злото е смисълът, доброто е обезсмислянето. Ето защо злото ще учи доброто и ще го осмисли. А накрая и злото ще изчезне, защото Древният има и други цели. Коя е Неговата специална Цел? В бъдеще Той ще отстрани и Любовта, защото иска да даде нещо по-величествено на човека. И какво ще му даде? Нещо от Себе Си, което е Неведомо и което Любовта е търсила, но не е открила.
Петият Старец Ал Аримавая
Чрез нашето Несъществувание Го откриваме
Ние Го търсим, за да Го открием, а Него Го няма. Можем ли да открием Този, Когото Го няма? Можем – чрез това, което го няма в нас, чрез това, което не съществува в нас. Чрез нашето Несъществувание ние откриваме Неговото Несъществувание. И така се сродяваме завинаги с Него. Но Той има и друга Скритост, която не е сродна с нас.
Петият Старец Ал Аримавая
Старец го наблюдава и очаква
Който преодолее злото, придобива по-висша енергия за своя път. Жизнеността му е вече само поддръжка, а развитието му поема по чисто вътрешния си скрит път. Преодолелият злото става Избран. Той е вече човек без тяло, без сърце, а в ръцете му са Душата и Духът. Тялото му вече не може да го ограбва, а сърцето му вече не може да го тревожи. Той тръгва на път към своята вечност. И ако борави правилно с Душата и Духа си, Старец го наблюдава и очаква.
Петият Старец Ал Аримавая
Да изтръгнеш Божия Замисъл от врага
Злото е творение на Могъщата Божия Воля, за да нямат хората бъдеще в злото, в реката на злото. Злото е планът за твоето спасение, но ако не го разбереш, тогава ще дойде друго зло, което ще стане твой голям враг. И тук вече задачата на човека е по-трудна, защото той трябва да извлече полза от врага, а това означава да изтръгнеш Божия Замисъл от врага, защото чрез враговете си ние ставаме по-усърдни и по-дълбоко отдадени на Бога. И тогава в един момент Бог ни се явява и врагът, който си е изпълнил мисията, се отделя от нас, защото той вече е изработил същественото в нас – Съкровището.
Петият Старец Ал Аримавая
Няма да стигне до Мистерията на Старците
Бог ни изпраща злото, защото желае нашето духовно израстване. Бог иска да се обединим с Него, за да победим злото, което е Негова Тайна. Бог ни го изпраща и Бог в нас го побеждава, а от това ние опознаваме себе си и разбираме все повече Бога, защото Той иска да Го разбираме в себе си. Злото е сила на Бога, а Бог е власт над злото. Но който не е възлюбил Бога, злото му става участ. Който не разбере и не преодолее злото, няма да стигне до Мистерията на Старците. Той ще си остане най-много ученик.
Петият Старец Ал Аримавая
Неведомото говори с Могъщо Присъствие
Неведомото е Древна Скритост. Любовта Му е тайнствена, Мъдростта Му е дълбинна, Истината Му е като докосване до Огън. Неведомото не говори с думи, нито с мълчание, а с Могъщо Присъствие. Неведомото няма качества, краят Му се губи, началото е неизвестно, а среда не съществува. Когато То ни помага, ние извличаме Мъдрост и от мрака. Когато То не ни помага, ние изоставаме и когато сме в светлината. Всички стихии слушат Неговите повели, защото Неведомото е Баща на всички същности.
Петият Старец Ал Аримавая
На странно място живее Любовта
Любовта е Безмълвното в живота. Колкото си по-безмълвен, толкова повече опознаваш Любовта. Любовта е скрита от погледа на светлината и тъмнината. Ние я наричаме Любовта, но тя е Неизречено Начало. Тя е само гост във вселената, но не живее в нея. Тя е гост в човека, но не живее в него. На странно място живее Любовта, но могат да я открият само Избраните. Кое е това странно място, в което живее Любовта? Любовта живее в голямата скръб. И който разбере това, тогава тя пуща корени в него и го извежда от света.
Петият Старец Ал Аримавая
Приближаване до Неведомото
Неведомото не е Послание, защото то няма нужда да го разбират. Неведомото не е Тайна, защото То е Бащата на Тайните. То е скрито по-навътре от Тайните. Неведомото не е Път, защото няма закъде да пътува. И все пак къде е Неведомото? Неведомото е навсякъде. То е Мистично явление на енергията, без да е енергия. То е Мистично Дихание на словото, без да е слово. Може ли човек да се приближи до Него? Има един начин за приближаване и той се нарича Голгота, или Истината.
Петият Старец Ал Аримавая
Няма подслон в света и вселената
Неведомото е само вход към Себе Си. Неведомото изисква надрастване на света и вселената. За Неведомото няма подслон в света и вселената и те не знаят какво да правят с Него. Неведомото може да се прояви като невиждана красота на Бога в света, но само за миг. И това е само призоваване, но не към красотата, а към Неведомото. Неведомото може да се проявява и чрез Мистичните сили на Свещените Слова, които са изречени съкровено и уверено.
Петият Старец Ал Аримавая
Зад този Печат е Прадревността
Източникът е абсолютно неуловима Мистична Реалност. Тази Реалност е запечатана с Печата на Безмълвието и зад този Печат е Прадревността, за която боговете имат спомени, а хората – незнание. Източникът е като Древна Пещера – Велика Скритост. Но на който е дадено дълбоко Мистично чувство, той може да зърне в Пещерата и да пие от Мистичното вино, и да чуе Древни ефирни Слова, и да почувствува Потайния Древен, Скрит свят. Но Мистикът е особено същество. Той сам по себе си е Жрец от Тайния свят.
Петият Старец Ал Аримавая
Голгота е Призоваване
На Голгота е съхранено величествено Вдъхновение за този, който може да го изтръгне. Това Вдъхновение е велика сила на Невидимото. Това Вдъхновение е позволение да излезеш отвъд звездите и слънцето, отвъд Творението, отвъд съдбата и да зърнеш Промисъла. Голгота е изпепеляваща за неподготвения и благословена за Праенергията на Мистичното Сърце. Който чрез енергията не е натрупал сила, а Мъдрост, той се е насочил към Мистичното Сърце на Неведомото. А Голгота е само Призоваването.
Петият Старец Ал Аримавая
Древен и Неведом Глас
Гласът на човека е образуван от неговите явни и скрити духовни сили. В човека има глас на ума, глас на сърцето, глас на душата, глас на духа, Глас на Бога, който се движи като Универсалната енергия. Но има и Глас, никога нероден. Той е скрит в Мистерия, обвит в Неведомост. Този Древен, Нематериален и Неведом Глас е най-могъщ и най-скрит. Той е произнесъл Безкрая.
Петият Старец Ал Аримавая
Степени на съзнание за скрита сила
Чистото Сърце е проявление на Скритото Духовно Сърце в човека. Това Сърце черпи от Духовното Сърце, а Духовното Сърце черпи от Съкровеното Сърце. Съкровеното Сърце черпи от Душата, а Душата е Сърце на Бога. В Сърцето има степени на съзнание за скрита сила, но тази чиста сила се случва, когато Словото започне да свети в Сърцето. Тогава в това Слово се явява Гласът на живота и така чрез Сърцето си човек узнава безсмъртието си.
Петият Старец Ал Аримавая
Те са се установили в Своята Древност
Животът ни просветлява явно, а смъртта ни просветлява тайно. Що е смъртта? Безсмъртие, безсмъртна Тайна, недокосната от упадък. В живота умираме, а в смъртта се раждаме. За Старците няма смърт и няма живот. И затова те се раждат все повече в Себе Си от Тайна в Тайна и от Мистерия в Мистерия. Така те са се установили в Своята Древност, която наричаме Старост.
Петият Старец Ал Аримавая
Устремът реже Мрака
От Мрак съм роден и затова съм Всевиждане. От Мрак съм роден и затова съм Небивал Устрем. Устремът е този, който реже Мрака. Голям е Мракът, преголям е Устремът. На Устрема е дадена необикновена сила и проникновеност. Всички, които са постигнали Тайната, която е отвъд Мрака, са същества на Устрема. Устремът ги е родил, той ги е обучил, той ги е взел при себе си.
Вторият Старец Азавот Махария
Устремът е бил преди Мрака
Дълбоко в Мрака няма зло, но това е само за този, който може да вижда. А вижда този, който преодолява. Устремът е, който воюва зад нас и преодолява. Устремът няма лице и затова е неуязвим. Когато Устремът воюва зад нас, ние сме избрани. Няма такова зло, което да не се прекланя пред Устрема, защото Устремът е бил преди злото и преди Мрака.
Вторият Старец Азавот Махария
Устремът е Воля на Нероденото Могъщество
Всичко, което се случва, е Скритост. И ние трябва да изучаваме тази Скритост. Злото е Скритост, Мракът е Скритост. Устремът е Яснота. Устремът е Воля на Нероденото Могъщество. Защо това Неродено Могъщество не се е сътворило навън? Защото никой не ще може да го понесе. Когато събуждаме Устрема в себе си, ние призоваваме Нероденото Могъщество да ни води и учи.
Вторият Старец Азавот Махария
Любовта търси Мрака
Любовта сияе в трудности, наслаждава се на своето уединение, живее неизказано, общува с вечното, изумява ангелите, учудва боговете, стреми се към вътрешното, търси Мъдростта, слива се с Истината. В Любовта тъмнина няма, светлината ѝ е близка, сродна е с духовността, но най-много от всичко тя търси Мрака, защото чрез него възкръсва завинаги и става свободна Птица.
Вторият Старец Азавот Махария
Волята е Скритост на Духа
Волята е началото на човека, а Бог е краят. Когато волята постигне Висшето съзнание, тогава Бог се присъединява към нея. Волята е подвигът и когато тя постигне себе си, тя се осъзнава като Дух. А Духът е поразяващата Слава на Бога. Волята в златото се проявява като постоянен блясък. Що е волята? Невидима Тайна, Скритост на Духа. Много воля значи много Дух. Много Дух значи много Истина, а Истината е Присъствие на Всемогъщата Воля.
Вторият Старец Азавот Махария
Небесният Камък
Истината изразява Бездната, Древното. Истината е в скритото значение на обикновените неща. Волята движи Огъня в човека. Воля, която пробива смъртта, се ражда облечена в живот. Волята е вътрешно място в нас. Тя е сила на Душата и поглед на Духа. В нас трябва да оживее едно отдавна забравено минало и то се нарича воля. В миналото тя се е наричала Небесният Камък.
Вторият Старец Азавот Махария
Търпението възприема Небитието
Търпението е силата на Невидимия свят. Търпението е Дълбочина и в тази Дълбочина злото се дави, защото Търпението възприема Любовта, а това е, което злото не може да възприеме. Търпението възприема Небитието, а злото иска битие. Чрез Търпението ние постигаме прозрение за Дълбокото. Който е имал търпение, той е дочакал правото си да влезе в Дълбокото място на Любовта.
Вторият Старец Азавот Махария
Мракът е прозорец към Несътвореното
Тъмнината е сътворена, а Мракът е несътворен. Мракът е прозорец към Несътвореното. В Мрака се ражда мистичното тържество на Търсача, защото който е търсил, той е влязъл в Мрака и го е преодолял чрез Бога в себе си. Така сътвореното умира и се ражда Новото Мистично съзнание, защото Мракът е прозорец.
Вторият Старец Азавот Махария
Мракът е строг Жрец срещу злото
Любовта е Жрец на Вечността и Безкрая. Името ѝ е Вечност, Пътят ѝ е Безпределност. Ако имаме тази Неизменна Любов, значи Вечността е влязла в нас. Любовта в нас, това значи да сме уловили Същността. На тази Същност Мракът гледа с меки очи, но срещу злото Мракът е строг, защото злото няма корен в Същността.
Вторият Старец Азавот Махария
Слушай и ще чуеш Древността
Любовта се явява в човека, когато Божеството е излъчило Себе Си в човека. Любовта е Звук Древен в Тайната на нашето Сърце. Слушай в Съкровеното си Сърце и ако наистина слушаш, ще чуеш Древността. Сега Сърцето е твоят корен, а в Древността Любовта е била без корен, без опора. Тогава Нищото е било опората. Няма по-голяма опора от Нищото и истинското Сърце пътува натам.
Вторият Старец Азавот Махария
Скрит в Скритостта
Абсолютът е скрит в Скритостта. Никой не знае Скритостта Му. На нас ни е близка само Вътрешността Му, Покоят Му, Божествеността Му, но Той е още по-навътре – там, където никой не стига. Можем само да кажем, че там е Мистерия, Велик Център, от Който в бъдеще ще произлязат други светове, светове необясними.
Вторият Старец Азавот Махария
Центърът слиза в Смирението
Смирението е невидим вътрешен магнит. То е тайна дума, тайна сила. То е с Мир в другия по-възвишен Мир. Който е с Мир в себе си, влиза в Мира на Тайните. Така Смирението става познавач на Пустотата, а Пустотата е източникът на Мъдростта. Смирението се усъвършенствува чрез жертвата, а Мъдростта – чрез Пустотата. Висшето Смирение означава да имаш Център, да си достигнал до Центъра си, а Центърът е отвъд звездите и вселената. Центърът слиза в Смирението.
Вторият Старец Азавот Махария
Да търсиш, значи да станеш Мистерия
Познай себе си. Къде? В Мрака. Затова Мракът идва. И ако ти търсиш себе си, Мракът ще те изгуби. Но ако ти си илюзия, Мракът ще те погуби. Познай себе си означава: определи това, което търсиш. Да търсиш, значи да станеш Бездна и Мистерия. А щом не търсиш, ти ставаш време и времето ще те руши. Който е познал себе си, страданието и Мракът вече не го познават.
Вторият Старец Азавот Махария
Себепознанието е придобиване на Неизменност
Който е познал себе си, и Мракът го познава, и Бог го познава. Който не е познал себе си, от него се интересуват илюзорните същества. Който е познал себе си, придобива собствената си Неизменност. Който е познал себе си, той е прехвърлил злото си на Сатана, защото той вече няма тази склонност. А който не е познал себе си, той носи тази зла склонност в себе си.
Вторият Старец Азавот Махария
Истината е, която открива Мистерията
Истината отстранява светлината от своя път, защото Истината е Дълбочина, а светлината е долу в низините. Истината е била, когато светлината не е била още родена. Когато светлината още не е виждала, Истината е имала Око. Истината отстранява светлината, защото целта на Истината е да открие това, което светлината не може. Истината е тази, която открива Мистерията.
Вторият Старец Азавот Махария
Познай себе си е Отвъдно Рождение
Познай себе си е Отвъдно Рождение. То е Рождение отвъд времето. Познай себе си е домогване до Скритата Светлина, която е вътре в светлината. Познай себе си е Откровение за Дълбинния Извор в човека. Познай себе си е скрит опит за Реалността. А който не познава себе си, има осъден опит. Познай себе си е правилно умение да се откриеш отвъд собствения си ум.
Вторият Старец Азавот Махария
Само Истината умее да търси Бога
Само Истината умее да търси Бога, а човекът трябва да се научи как да търси Истината. Ако човекът не се научи как да търси Истината, Мракът ще го гони и обучава. Когато човекът е Търсач на Истината, той завежда Мрака при Бога и Бог осветява този Мрак. Когато човек не търси Истината и не е насочен изцяло към нея, тогава Бог прави Мрака грабител на човека.
Вторият Старец Азавот Махария
Любовта е дело на Древната Бездънна Мистерия
Свещеното е породено от Висшата Тишина и затова то е Неизразимо. Сега светлината в човека трябва да се усъвършенствува, докато се върне в Свещеното. Светлината се усъвършенствува чрез жертвата. И когато светлината се извиси в жертвата, тогава се явява Свещеното, което разкрива Същността на Любовта. И тогава Любовта става начин на мислене на човека. Когато Мракът се приближи до тази Любов, той само се прекланя, защото тя е дело на Древната Бездънна Мистерия.
Вторият Старец Азавот Махария
Последната Дълбочина
Последната Дълбочина засяга най-висшето докосване до Мистерията. Последната Дълбочина е Дълбинно Раждане в Бездната. Вече няма време и вечност, няма ден и нощ. Последната Дълбочина е завръщане в Място, за което и слънцето, и боговете мечтаят. Тук човекът не е вече нито дух, нито материя. Основанието на Последната Дълбочина е Безмълвието.
Вторият Старец Азавот Махария
Придобиване на тялото на Бездната
Истината е вечно живата Сила. Истината е особен Говор. Тя гледа чрез Очите на Зората. Истината призовава верните на кладата. Истината е придобиване на тялото на Бездната и това тяло е едно велико непроизнесено тяло. То е тялото без име. То се изплъзва от обятията на времето и вечността. То е онази Безкрайност, която ни очаква всякога.
Вторият Старец Азавот Махария
Не знае, но е мъдър
Мъдрият е дълбоко незнаещ и остро проникващ. Понеже не знае, но е мъдър, дава му се. Понеже е чист, Тайната идва при него. Понеже е отвлечен, улавя събитията. Той говори като шепота на огъня. Той е Древна, устроена земя. Той царува в своето уединение и в своето скрито наблюдение.
Вторият Старец Азавот Махария
Мъдрият е бил преди утрото
Мъдрият е породен от Тишина. Мъдрият носи в себе си скрито Гласа на Духа. Мъдрият има Център и този Център е скрит в Безкрая. Мъдрият е Слово на Безкрая. Докато утрото освежава хората, то Мъдрият освежава утрото, защото Мъдрият е бил преди утрото.
Вторият Старец Азавот Махария
Хаосът станал слуга на Мъдрия
Когато Хаосът видял усмивката на Мъдрия, той се смутил. Когато Хаосът видял очите на Мъдрия, той се учудил. Когато Хаосът видял смирението на Мъдрия, той се възхитил. Това били скрити неща, които Хаосът не познавал. И така Хаосът станал слуга на Мъдрия.
Вторият Старец Азавот Махария
Земя от Огън и Древност
Мъдрият е Мистична Земя – Земя от Огън и Древност. Мъдрият е приел в Дълбините си Огъня и той го учи. Мъдрият е приел в себе си Древността и тя го изумява. Учител е Огънят. Изумителна е Древността. И Вечността учи Мъдрия, и Безкрайността го учи. Във Вечността го учи Вселената на Чистото Слово, а в Безкрайността го учи Премъдрото Безмълвие.
Вторият Старец Азавот Махария
Поглед от Неведомото
Съкровенолюбието е повик от Пречистата Светлина. Съкровенолюбието е метод, който отстранява четирите вида тъмнина. Съкровенолюбието прави човека дълбок, осмислен, същностен. Но ако Съкровенолюбието иска да познае Тайната на живота, то трябва да умре в Истината и тогава ще има Поглед, който е нещо повече от самото него. Този Поглед е нещо от Неведомото.
Вторият Старец Азавот Махария
Мракът е създаден да извисява
Мъдрият е Мъдър, защото е познал Истината и защото е напуснал своите собствени предели. По пътя си към Истината Мъдрият е срещнал Мрак, който го е извисил. А не е ли това предназначението на Мрака? Да. Мракът е създаден да извисява достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът е Свещена сила на Мистерията. Той е Огън, който изгаря нечистия огън в човека.
Вторият Старец Азавот Махария
Четири пътя на Мъдростта
Мъдрият първо е очистил себе си, после е създал себе си, после е погубил себе си в Мрака и после се е извисил. Очистване, създаване, погубване и извисяване – четири пътя на Мъдростта. Очистването е подготовка, създаването е въведение, погубването е тайно очистване и извисяването е достъп до Новата Мъдрост. Тук Мъдрият става светещ, мистичен и уверен в своята Тайна.
Вторият Старец Азавот Махария
Този, Който е преди Древността
Ал Ходот е Велика Неизлъчена Същност. Ал Ходот няма произход. Нещата произлизат, Ал Ходот не произлиза. Съществата произлизат от най-скритата Древност, но Ал Ходот не произлиза. Този Прадревен Велик Тъмен Разум сияе само в Себе Си и само на малцина се е загатнал. Те са преживели бури и ветрове, но са оцелели и затова ги нарекли Древните, Старите, а по-късно – Старци. Но и те не познават Този, Който е преди Древността.
Вторият Старец Азавот Махария
Това, което превъзхожда Разума и Истината
Ал Ходот безмълвствува в Собствената Си Дълбина, в Собствената Си Неизбродимост. Ние Го наричаме Прадревен Прескрит Разум, но Разум ли е Той? Никой не знае това, което превъзхожда Разума и Истината. Никой не може да Го изучава. Никой не може да Го мисли. Няма такава воля, която да води към Него.
Вторият Старец Азавот Махария
Прабездна, в която е скрита Абсолютната Истина
Любовта е странен, древен Дар от Ал Ходот и тя много ни дава, дори ни прави вечни. Но Той не е напълно в Любовта. Тя е само Негов малък Отломък. Ал Ходот е Планината, а Любовта е Камъчето от тази Планина. Ще минат вечности, ще минат безкрайности, но дали ще имаме правото да вървим към Ал Ходот – това никой не знае. Той е Върховно Нищо, Прабездна, в която е скрита цялата Истина, Абсолютната Истина.
Вторият Старец Азавот Махария
Ал Ходот покорява с Прабезмълвие
За Ал Ходот няма гледна точка. Ал Ходот не е даже Съкровеното Древно Пространство. Към Ал Ходот води само Мистичната Истина. Но тя само води, без да достига. Ал Ходот е Древност отвъд Древността. Ал Ходот покорява с Прабезмълвие. Ал Ходот е спуснал в световете Корена на живота, но Ал Ходот е без Корен.
Вторият Старец Азавот Махария