Това я води към Ар Арахамаа

Искрата в нас е запалена от предвечни времена. Дори когато ни се струва, че е тъмно, тя пак сияе. Дълбоко в нас има скрита Древност и тя е запалена в нас от Прадревността. Името на тази Древност е Айхара – Искрата. Древните я наричаха Несломимата. Когато попадне в тъмнина, тя свети. Когато попадне в голям мрак, тя сияе. Когато попадне в света, не я разбират. Когато попадне в отвъдното, не я улавят. Когато попадне в Светлината, тя блести. Когато пребивава в Безкрая, тя е водител на себе си. И това я води към Ар Арахамаа.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Праистината е Изначалното Състояние

Съществува от прадревни времена Велика Мистерия. Наречена е Ар Арахамаа – Праистината. Никой не може да я изучава. Знанието е бедно, Мъдростта е слаба, Премъдростта едвам я докосва, Незнанието само се приближава. Тайната я търси, но не знае къде е. Най-близко до Нея е Мистерията. Когато човекът стане Мистерия, той твърде много се е приближил до Нея. Той пак не я познава напълно, но диша сроден въздух. Тази Велика Мистерия може да ни стане близка и сродна само когато посветим себе си изцяло на Истината. Това е начинът за отделяне от земното и земните грижи. Само Истината може да ни заведе до Праистината. В Праистината няма земен свят, нито отвъден свят. Тя е Целостта – Изначалното Състояние. Ар Арахамаа е Праобликът.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа

Ар Арахамаа е Абсолютната Непознаваемост. А тя е Върховна Пълнота, Неизмерима Пълнота, Нечувана Пълнота. Ар Арахамаа е Величествена Непознаваемост, Страховита Бездна от Дълбини. Когато в Древността боговете са надзърнали в тази Бездна, те са изпитали страх. Дълбините били една след друга и край не се виждал. Всъщност край нямало. От тези Дълбини са произлезли три Лъча – Истината като Откровение, Бог като Проявление и Единството като Жива Реалност. Но Прадълбината си оставала Абсолютно Непознаваема. В архивите на Прадревността има само един запис, в който е казано, че само 33 Могъщи Същества, които били подобни на Бездната и сродни на Бездната, са скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа. Древните архиви казват, че 24 Бездни са оцелели. Те били наречени по-късно Старците. За другите девет нищо не се казва. Те станали Скрити в Скритостта. За тях само е изречено, че навярно са придобили Великата Изчезналост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Аваромоните – Безименните

Има деветима, които са станали Скрити в Скритостта и са придобили Великата Изчезналост. И знаем от Древността, че деветимата бяха изчезнали в Дълбините на Ар Аварамаа. И те станаха Скрити, защото Ар Аварамаа сим волизира Върховната степен на Скритост. И понеже толкова се скриха, деветимата бяха наречени Аваромоните – Безименните. Древното Предание, според както ни е казано от Правеликия Старец, гласи, че в бъдещите светове седмина от деветимата ще бъдат изречени и ще придобият имена, а чрез имената си ще придобият и Същност. И ще станат Върховни Старци и Учители. И ще учат световете на това, което са научили самите те във Върховната Скритост. А другите двама ще останат Потайни Корени за бъдни скрити светове.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Лахамара – Храната

Абсолютната Бездна е Абсолютната Храна. Там се храним с Него Самия. Абсолютната Бездна, това е Абсолютната Наситеност. Тук самата Истина е наситена със своята Безкрайност. И в тази Наситеност живеят, движат се, съществуват и не съществуват Висшите създания. Тази Наситеност е Преизобилието на Древността. Това Преизобилие е било наречено в Древността Лахамара – Храната, Дарът, Сърцевината, която се е отделила от Абсолюта. Това е Древната Истинна Храна, защото тези, които са избрали Истината, са придобили право да се хранят със Сърцето Му, със Сърцето на Абсолюта, с Отломъка, който е излязъл от Него и който е образувал Праизобилието на Безкрайността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Прадревното Скрито Място

Съществува Абсолютна, Неведома и Скрита Върховна Бездна. Който е влязъл вътре в нея, той вече няма връщановение и няма вече път, нито има безмълвие. Всичко е превъзходено. Останала е само Свръхцелостта. И няма нищо друго, което да се желае. И няма нужда от нищо друго – нито от Единение, нито от Любов, нито от Съвършенство. И няма вече изтечение – нито отвътре, нито отвън. Всичко е Свръхцялостно, Свръхпребиваващо. Това е наречено Светът на Абсолютната Истина. То се знае още като Върховната Древна Цел. Тук вече няма свят, няма светове, няма небитие, няма привързаност и непривързаност. Всичко е преодоляно чрез поглъщане. Всичко е всепогълнато. Тук е Мястото, в което никога не е имало начало, нито край. Това е Прадревното Скрито Място.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Върховното Нищо – Абсолютният Дом

Има една Родина. Това е Абсолютната Родина. Има един Дом. Това е Абсолютният Дом. Този Дом няма нито име, нито е безименен. В този Дом няма живот, който да го ограничава, нито смърт, която да преследва живота като сянка. Този Дом е върховно скрит в нас, в дълбините ни. Който го търси, ще го открива все повече. Който не го търси, той ще живее и ще умира. Върховен е този Дом, Недосегаем е този Дом. Никой не може да го улови, никой не може да го пипне, защото той никога не е излизал от себе си. Той е дълбинен, преди несътвореното. Той е Дом, скрит в самия себе си. Този Дом е Върховното Нищо. Това е Пътят на всеки Истиннотърсещ. Това е Пътят на най-древния Разум в човека и само този най-древен Разум може да открие Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо

В Древността така се случило, че на едно място се били събрали много богове. Те разговаряли помежду си за това, кой е най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо. Едни казвали: Силата. Други казвали: Мъдростта. Трети казвали: Умението. Четвърти казвали: Стремежът. Но така и не постигнали единство. Накрая те решили да призоват Върховната Мистерия и тя да им каже. И когато Върховната Мистерия се приближила до тях, те я попитали: Кой е най-големият съзерцател на Върховното Нищо? Върховната Мистерия казала: Това Създание е все още скрито за вас. Но понеже го търсите, аз ще ви го явя. – И когато Великата Мистерия произнесла Своите Древни Слова, пред тях се явило по-древно от тях Създание. То било странно, много слънчево и необикновено лъчисто. И Великата Мистерия казала на боговете: Това е Създанието, което е най-близко до Върховното Нищо. То се нарича Хатера – Покоят. – И всички богове си взели по една част от него. И всички тръгнали на път да вършат своите си работи, но те вече знаели, че един ден ще се завърнат напълно в Хатера и чрез Хатера ще се завърнат във Върховното Нищо, защото те осъзнали, че не Безкрайността е тяхната Родина, а Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Часът на Древното Пробуждение

Върховното Изоставяне е част от Древното Пробуждение, когато трябва да отвориш Вратата на Пламъка – Аор Атара. Върховното Изоставяне, това е Часът на Истината. Върховното Изоставяне, това е Часът на Великото Самовъзраждане. Върховното Изоставяне, това е Величествена привилегия, Върховен Дар. В Часа на Върховното Изоставяне в нас трябва да се пробудят най-древните сили, които са били положени в нас от Безвремието. Те са Силите на Нищото. Те са ни дадени от Върховното Нищо. Те са Недосегаемите Сили. И нищо в световете не може да ги овладее. И в този Върховен Час се отваря Аор Атара – Вратата на Пламъка. И Запаленото Нищо се завръща във Върховното Нищо. И Пламъкът се завръща в Прапламъка. И това Завръщане се нарича Древното Завръщане, защото то е сключване на най-древния Съюз – Съюз на Нищото с Прадълбината на Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Събитието извън световете

Величествен е Мистериозният Път. Върховното те докосва и се оттегля, за да види ще се вкорениш ли в Него, или ще се върнеш в световете. Върховното те докосва и се отделя. Защо се отделя? За да се зародиш в Него и То да се зароди в тебе. Защо се оттегля? За да можеш да познаеш своята Изначална природа, която е Нищото. Защо се оттегля? Защото само Покоят може да се завърне в Древния Покой, защото само Нищото може да понесе Върховното Нищо. Завръщането във Върховното Нищо става чрез Покой и Цялост. Това са двете ръце, събрани в едно цяло. Това са двете ръце, които образуват Изначалния Пламък. Велико е Завръщането на този Пламък във Върховното Нищо. Древните са го наричали Събитието извън световете.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Нищото ти дарява самото Себе Си

Има Събитие, което е извън световете. То е Завръщане във Върховното Нищо. Когато това Събитие се яви, то е Дарът, който е извън световете. Заедно с това Събитие се явяват и всички сили, на които някога си отнел нещо. И те всички те ограбват, ограбват, ограбват. Те искат всичко да ти вземат, но в тебе работи тайно Източникът. И щом ти се вкорениш в Него, тогава кой може да те ограби? Източникът е Нищото, Което дава потребното на грабителите, и така те си отиват и те изоставят, а на теб Нищото дарява самото Себе Си. И това е Великото Освобождение, Събитието на събитията, защото ти вече си приет да бъдеш част от Нищото. Ти вече си в Изначалност – освободен и лек. Древните са наричали това Птицата на Свободата и още: Птицата, която вижда, но другите не я виждат.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Мистериозният Покой

В дълбините на човека има утаен и скрит Мистериозен Покой. Този Мистериозен Покой не зависи от външни явления и от вътрешни събития. Когато се разрушават светове и когато се изявява Прадревната Сила на Абсолюта, този Покой тихо сияе в себе си, защото е получил Дара на Абсолюта. Този Дар е онзи Мистериозен Лъч, Който никога не угасва, когато всичко друго гасне. Това Древно Сияние е по-дълбоко от слънцата и по-дълбоко от мрака. Когато това Древно Сияние се е появило вътре в слънцето, боговете разбрали, че отвъд тях съществува Мистериозен Лъч, Мистериозна Сила. Когато това Древно Сияние е проникнало в мрака, той бил смутен. Той разбрал, че не може да обхване и задържи за себе си това Сияние. Това Сияние съдържа в себе си Мистериозния Покой, Великата Непознаваемост. Този Покой е Свръхбитие. Това е скритата част от Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Древните породиха Източника в себе си

В далечното минало Древните посрещаха единствено Източника. В далечното минало Древните посрещаха Тайната в себе си. И така още в далечното минало Древните породиха Източника в себе си. Те не посрещаха изгрева и не изпращаха залеза. Те търсеха това, което не се ражда и не умира. Те знаеха, че слънцето се ражда и умира. И те се покланяха само на Зорахот – Зората. Не е ли тя преди слънцето, не е ли тя преди живота? И Древните откриха в себе си, че Зорахот не се ражда, нито угасва – тя само се появява. Който се радва, угасва. Който угасва, се радва. Който се ражда, умира. Който умира, се ражда. Но Древните избраха Зорахот и Зорахот им показа пътя към Прадревния Източник. И те заживяха във Великата Нероденост. И до днес те живеят във Върховната Скритост на Аваромор – Праотсъстващият Абсолют. Ето защо всеки трябва да изучи своето отсъствие.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Тайната в нас е отсъствието

Дълбоко в нас сияе Тайна, но ние сме ѝ попречили тя да сияе и затова ние или се радваме, или скърбим. Ние трябва да изучаваме тази Тайна в себе си. Тази Тайна в нас е отсъствието, но това изисква умение. Това е умението да наблюдаваш със скритите очи. Който е изгубил това умение, гледа като хората и така той се ражда и умира и умира и се ражда. Това е така, защото човекът присъствува и не познава отсъствието. Древните бяха мъдри. Те отстраниха присъствието. Те отстраниха от себе си светлината и нощта. Те отстраниха всичко двойствено. Те избраха отсъствието. И в тях започна да живее, да работи и да действува Сияещият Източник. Така те осъзнаваха своята нероденост, своето неприсъствие. Те бяха тук в света, но отсъствуваха. Те отидоха в отвъдното, но и там бяха отсъствуващи. И те узнаха, че само в отсъствието се влива Аваромор – Древният и Прадревен Източник, неуловим от слънцето, неуловим от живота и смъртта, отсъствуващ от световете и скрит, скрит навсякъде, но най-вече в Себе Си.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

О, Аваромор

О, Аваромор, О, Велико Неприсъствие, О, Аваромор, О, Велико Пранесъществувание, Ти си Единствената Върховита Реалност. Всички други реалности са нереалности и всички други нереалности се крепят на Тебе. Само Ти не се крепиш на нищо. Ти, Единствений, се крепиш на Себе Си. Без Тебе и родените, и неродените нямат опора. Ти си Единствената Забулена Мистерия. Ти си нашият Несъществуващ Дом. И приеми ни, за да се доближим до Тебе.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Пътят към Древния Съвършен

Пътят към Древния Съвършен е в разбирането на Този, Който в присъствието не присъствува и в неприсъствието присъствува, но никога не е там. Когато Той в присъствието не присъствува, Той пак е там, но понеже неприсъствието Му е дълбинно, не можем да Го уловим. Когато Той и в неприсъствието присъствува, Той е толкова Скрит, че дори и неприсъствието не знае как се проявява Той. Това е така, защото неприсъствието има две лица – явно и скрито. Явното е в излъчването на самото неприсъствие, а скритото е в неизлъчването на Древния Съвършен. Такава е Тайната на Необяснимото. А Пътят към Него е Велико Безмълвие и Удивителна Притихналост.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Търсят Го заради Самия Него

Ние търсим Един Единствен. Имената Му са многобройни, но Той е Един Единствен. Излъчванията Му са чудни, но Той е Един Единствен. Някои Го търсят, защото е Дарител. Други Го търсят, защото е Вземател. Но мъдрите Го търсят заради Самия Него. Но какво има в Него, какво има в Сърцевината Му? Нищо няма, приятелю, нищо няма в Него и това е най-високото. И все пак какво има в Сърцевината Му? Там е Великото Нищо, Прадревният Източник. И какво тече от Него, какво излиза от Него? Нищото, Нищото – Неизтощимата Прапълнота.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

В това завръщане е целият смисъл

Думите на Стареца не са думи, а канали, проходи. Тези думи са Същества-Водители. Тези думи отварят входовете на Бездната и прохода към Върховното Нищо. Тези, които не умеят да търсят, ще се блъскат в бреговете на проходите, те ще се блъскат в крайностите на живота. Но тези, които умеят да търсят, те ще придобият онова равновесие, чрез което ще преминат между бреговете на проходите. И проходите нищо няма да узнаят за тях, защото те се движат като владетели към Върховния Владетел, защото те се движат като Нищото, което се завръща във Върховното Нищо, защото са призовани. В това завръщане е целият смисъл.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

То е Великото крайно Освобождение

Има едно Място, в което няма вселена. Има едно Място, в което няма свят и светове. Има едно Място, в което няма нито живот, нито богатство. Има едно Място, в което няма знания. Има едно Място, в което няма мрак. Има едно Място, в което няма слънце. Това Място превъзхожда всичко. Това Място е по-богато от всичко. Това Място е Върховното Нищо, Древният Източник. Това Място е Изворът на Извора. Мъдрите жадуват за това Място, защото То е Великото крайно Освобождение. То е Пълнотата на Пълнотата. То е Праизвор. Всичко черпи от Него, а То черпи от Себе Си.

Петият Старец Ал Аримавая

Сиянието е дълбината на Върховното Нищо

Има едно говорене, което води към мълчанието. Има едно мълчание, което води към Безмълвието. Има едно Безмълвие, което води към Сиянието. Говорът е цветето на мълчанието. Мълчанието е сърцето на Безмълвието. Безмълвието е тишината на Сиянието. Сиянието е дълбината на Върховното Нищо. Който придобие способността да говори, ще познае мълчанието. Който придобие умението да мълчи, ще освети своето Безмълвие. Който придобие тайнството на своето Безмълвие, ще открие собственото си Сияние. Който е открил Сиянието си, той заживява в собствената си Прадревна Мистерия. И тази Мистерия е Върховното Нищо – Праизобилието. Това Върховно Нищо е Бащата на всички Сияния.

Петият Старец Ал Аримавая

Древното Безвремие

Беше древно, древно Безвремие. Не съществуваха същества, надарени с Битие. Само едно древно море без живот и без вълни. И един вятър, но неподвижен. И вятърът беше заключен. И навсякъде тъмнина и мрак. И в тъмнината само едно Безмълвие. И над всичко това се рееше най-древното и прадревното Неведомо Началие – абсолютно непознаваемо, защото тогава нямаше имена, нямаше слово, нямаше глас – само това велико, древно, безименно Прасъстояние. Нямаше нито слънце, нито форми. Навсякъде притихналост, една величествена, плашеща смълчаност. И в това древно Безвремие Той се прояви. Когато докосна морето, то се изпълни с живот. Когато отключи вятъра, той задуха. Когато докосна тъмнината, стана ден. Когато изтръгна нещо от Себе Си, явиха се милиарди същества. Когато Безименното ги докосна, те придобиха имена. И когато втори път ги докосна, те придобиха глас и славеха Образувателя. Днес всеки търси този Образувател, но ще Го открие само търсачът. А какво търси търсачът? Той търси нещото, което отстранява времето. Търсачът, това е умението да извървиш обратния си път към Него. Труден е този път, защото е Истинният път. Определено е всеки търсач да се завърне. Но той трябва да овладее древното море в себе си, той трябва да овладее ума-вятър и да го заключи, и той трябва да освети тъмнината си, като я превърне в ден. И когато стане овладян, безименен и без време, Прадревната Неведомост ще го призове и ще му каже: Ела, подобие мое, лишавам те вече от световете.

Петият Старец Ал Аримавая

Всяко нещо свети по собствения си начин

Живееше в гората едно цветенце, което много обичаше да спори. То спореше със себе си и с всичко около себе си. То обичаше много да се кара. Веднъж, когато вятърът беше задухал, то се скара на камъчето до себе си и му каза: Ти нито се мърдаш, нито се огъваш, нито се покланяш. – Камъчето нищо не отговори. После цветето се скара на едно счупено парче дърво до себе си: Ти само се мърдаш, но не се покланяш. – После цветето се скара на реката до себе си. Цветето каза на реката: Ти само течеш ли, течеш. – И най-накрая цветето се скара на слънцето и каза му: Ти си много надалече, защо не дойдеш да се сприятелим? – И после стана тъй, че слънцето се приближи, но цветенцето изгоря. Питам се дали цветенцето разбра, че всяко нещо живее и свети по собствения си начин.

Петият Старец Ал Аримавая

Върховната Неведомост – Праскритостта

Съществува Скрит в Скритото. И в този Скрития съществува друга Скритост – Праскритостта. Съществува Тайна в Тайната. Но вътре в тази Тайна съществува Мистерия – абсолютно Непознаваема и Неведома Мистерия, недостъпна за съществата, боговете и Старците. В най-вътрешното си Място тази Неведома Мистерия няма сродство с нищо създадено и несъздадено. Тайната може да бъде открита, в Мистерията можем да влезем и да живеем, но Праскритостта на Абсолютната Неведомост не можем да узнаем, нито да познаем, нито да разберем, нито да изучаваме. Но въпреки всичко една част от Праскритостта ни е сродна и е дадено да я търсим. И ако бъдем призовани, ще се слеем с Нея и ще бъдем несъздадени в Абсолютната Несъздаденост. Това е Празавръщане чрез Призива на Върховната и Абсолютна Непознаваемост. И това е наречено Върховната Неведомост или Праскритостта.

Петият Старец Ал Аримавая

Отключил е нещо от Заключената Тайна

Съществува Древен Подход към Скрития и Праскрития. Съществува Древен Подход към Този, Който е Древно запечатана Тайна. И когато станем древни, ще открием Древността Му. Пътят към Него е в непрекъснатото търсене. Когато ни говори и когато мълчи, Търсачът го търси. Когато сме в хубави условия и когато сме в тежки условия, Търсачът Го търси. Що са тежките условия? Времена на активно търсене и призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява. Пътят е търсене, търсене и призоваване при всички условия. Така в нас узрява Великото Постоянство, което Го открива, и Великата Неизменност, която ни умъдрява. Постоянството ни дарява с невидима сигурност. То ни учи да владеем силите и мислите в себе си. А Неизменността ни дарява зрялост и неземен покой – такъв, какъвто обикновените хора нямат. Който е постигнал тази зрялост и този покой чрез Постоянството, той няма притесненията на хората от света, защото той вече не е в света – той е в Невидимото, той е невидим. Отключил е нещо от Заключената Тайна. Разбрал е нещо от Тайния си Път към Скрития и Праскрития. Този човек вече не е човек. Той носи в себе си Тайна и Мистерия, нещо от Великата Непознаваемост, защото е бил приет.

Петият Старец Ал Аримавая

Високо Единение с Абсолюта

Съществува Древен, Древен и Висок Подход, но ние трябва дълго време да се подготвяме, за да влезем в този Подход, защото чрез този Подход навлизаме във Високо Единение с Абсолюта. Подготвянето е пречистване, пречистване, пречистване. Първото пречистване е в овладяването на мислите, второто е в овладяването на чувствата, третото е в овладяването на желанията-действия. И когато това се осъществи, явяват се трите Бездни на Великия Подход. Първата Бездна на този Висок Подход е Любовта. Тя определя Свещения Съюз. Втората Бездна е Мъдростта. Ключът на тази Бездна дава проникновение в скрития Океан на Мъдростта. И накрая се явява третата Бездна, която е върхът на Високия Подход. Това е Дълбинното Самовглъбение. Някой може да каже: Това изисква голяма енергия. – Но тук същественото не е енергията. Енергия има навсякъде. Тук Ключът е Призоваването на Свещеномистичната Сила. Именно тази Сила дарява постоянно дълбинно самовглъбление. И в това самовглъбление ние докосваме онази позволената част на Абсолюта – там Той ни се открива. Когато Пътят на тези три Бездни е така извървян и постигнат, ние имаме позволението да влезем в определената част на Абсолюта. Но много пъти се е случвало Абсолютът да ни погълне, за да ни разкрие и една друга част от Себе Си. И тя е абсолютно непозволената. Тя е Върховно, Върховно, Върховноскритата част. Тя има Лице за Високия Подход, защото тя самата го е изработила.

Петият Старец Ал Аримавая

Носител на Отсъствието

Високият Подход създава Проход в Недостъпната Праскритост. Питам: Високият Подход сам ли създава Проход, или Недостъпната Праскритост създава Проход в Себе Си? Казвам: Недостъпната Скритост се самопрониква чрез Високия Подход. И така тя стига до самата Себе Си, като се самоотключва. И всеки, който е влязъл в този Проход, той вече може да бъде и човек, и дух, и бог, и Учител, и Старица, и Старец, и същевременно без да е нищо от това, защото той вече не принадлежи на световете, нито на живота, нито на стихиите. Той вече е съвсем друго същество. Той вече е същество, без да е същество. Той вече е Носител на Отсъствието в себе си. Древните са го наричали Същество на Парамахот – Прохода.

Петият Старец Ал Аримавая

Пътят към Върховноотсъствуващия

Съществува Този, Който е Абсолютното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Върховното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Велико Отсъствие. Съществува и Древна Формула: „Нахора Мор Арамахава – Научи ме на Отсъствието.“ Така Древните Го почитаха и те знаеха, че има само Един, Който може да ги научи на Отсъствието – Безименният, Върховният, Когото и самата Древност не познава. В тази Древност, Преданието казва, че се носеше само един Полъх – Полъхът на Върховното Отсъствие. По-късно това Върховно Отсъствие създаде Абсолютното Отсъствие. След него беше създадено Великото Отсъствие, което обхваща друга категория същества. После Той създаде малкото Отсъствие. То обхващаше в себе си всички ангелски йерархии. И най-накрая Той създаде присъствуващите. Това бяха тези, които изгубиха Отсъствието. Те търсеха имената си и загубиха Безименния. Те загубиха Древната Формула, която сега се дава за Възраждане. Кои образуват Кръга на Великото Отсъствие? Това са боговете, богините и древните жреци и жрици. Кои образуват Кръга на Абсолютното Отсъствие? Тук са Старците – известните и неизвестните, независимите и скритите. Кой е Кръгът на Върховното Отсъствие? Това е Праначалният Старец. В Древността е бил наричан Бава Матарот – Белият Старец или Бялата Светлина, или Ослепителният. И над Него е Единственият, Върховният Праотсъствуващ, Който е Прабащата на всичко, което е, и на всичко, което не е. Има ли Път към Върховноотсъствуващия? Има Път. Този Път минава през Истината, през Старците, през търсачеството, през Древната Формула и стига до Бава Матарот, Който в определеното време ще се изяви на неизменнотърсещия и ще го поведе в позволената част на Върховното Прасъщество. А оттук нататък има ли още нещо? Има. Но това само Върховният го знае. Ние само сме чували, че то е едно Призоваване, при което Той поглъща тези, които са Го търсили докрай, в Сърцевината Си – Мястото на Праизобилието. Това е Мястото, от което вече няма изтичане назад. Древните наричаха това Живот в Безмълвното Ядро.

Петият Старец Ал Аримавая

Върховно Освобождение

Съществуват много видове освобождения, съществува и Върховно Освобождение. Съществува освобождение от нисшата природа и освобождение от висшата природа. Освобождението от нисшата природа е чрез преодоляване. Освобождението от висшата природа е чрез прекрачване. Прекрачването е за този, който е избрал за Водач Цялата Истина. Първото е освобождение от времето, второто е освобождение от вечността. Има освободени, които живеят в Безкрайността. Те живеят там като Сияния – без рождение и без умиране. Но има и Върховно Освобождение. Това е за тези, които търсят Самия Върховен – Прабащата на Сиянията. Ако такива същества са предадени в ръцете на Старци, то е така, защото е по Волята и Замисъла на Върховния. Те са същества избрани за Пътя си към Върховния и поради това Старци ги учат.

Петият Старец Ал Аримавая

Арамавахая – Последният Трон

Всичко в света и световете е була, воали, символи. Разликата между обикновения човек и търсача е в това, че търсачът се посвещава на Истината и открива за себе си Видението на правилния символ. И поради Истината този символ се саморазбулва. После търсачът придобива правилни невидими помагачи, които го водят към друг символ – по-вътрешен. И този символ също се саморазбулва постепенно. И накрая се явяват Върховните Тронове. Това са Великите Учители, или Старците. Те са Вратите на Абсолюта и те водят към Него. Те са було, без да са було. Те са символи, без да са символи. Те са Вратите, те са самата Скрита Реалност, която открива на свръхотдадените Върховната Непознаваемост. Тук вече във Върховната Непознаваемост няма було, няма воал, няма символ, няма реалност. Тук е Последният Трон – Върховната Свръхреалност, която е Върховното Нищо, Върховният Център. Това е и Мястото на Върховното Освобождение. Това е Мястото, в което няма светове и реалности. Древните го наричаха Арамавахая – Върховното Отсъствие, Последният Трон, Праотсъствието. Там води Пътят на всички великоотдадени търсещи.

„Арамавахая Авахатори – Праотсъствие, всепогълни ме.“

Вторият Старец Азавот Махария

Махаватора – Всепоглъщателят

Върховноскритият търси Непознаваемото в Себе Си. Той се самопрониква, Той се самопронизва в Собствените си Дълбини, за да се скритопознае, но все открива Непознаваемост, все открива нови и нови Дълбини. И тези Дълбини нямат нито начало, нито край. И Той отново се самопрониква и отново се самопронизва. И най-накрая Той открива Прадълбини и в тях отново открива Непознаваемостта. И отново се самосвръхпрониква и не може да се открие, не може да се познае. И макар че е стигнал до Свръхпрадълбината Си, Той отново не може да се познае и открива Свръхнепознаваемост, Свръхнеограниченост. И това Място е наречено Върховното Нищо. И тук Той среща единствено Себе Си в свръхнепознавание. И всички, които стигнат дотук поради могъща привлеченост, те не познават себе си, защото са уловени от Махаватора – Всепоглъщателя. И тук те живеят във Всепоглъщателя, във Върховното Нищо поради разтвореност и изчезналост в Махаватора.

Вторият Старец Азавот Махария

Образ и подобие на Непознаваемостта

Абсолютът е създал проявата не за да познае Себе Си, а още по-дълбоко да не се познае. В проявленията ние все повече познаваме себе си. И колкото повече се познаваме, толкова повече Непознаваемото израства в нас. Себепознанието е път, по който Непознаваемото израства в нас. Проявлението е създадено, за да ни учи и води по пътя към Непознаваемото. Чрез много проявления ние израстваме до Непроявлението. И когато постигнем най-висшата точка на проявлението, ние достигаме до преодоляване на всичко, преодоляване на нещата и преодоляване на себе си. Човекът е създаден да преодолява и когато достигне най-голямото преодоляване – преодоляването на себе си – тогава той е достигнал до най-високата точка на Чистотата. И тогава Непознаваемото се вкоренява в нас. И то започва да ни учи на пътя към себе си. Ето защо Абсолютът е създал проявленията, за да могат те да ни водят към Нашия Древен Корен – Непознаваемостта. Тайната на човека е в това, че човекът е образ и подобие на Непознаваемостта.

Вторият Старец Азавот Махария