Нахама – Нищото

Има едно древно нещо в човека. То улавя сърцето в камъка, то улавя гласа на вятъра, то улавя шепота на вълните и дълбините на океана. То обхваща в себе си полета на птиците. То чува растежа на тревичките. То общува с дърветата. Но то не говори, защото е Предвечно. То е създало всички неща, всички гласове, всички същества, всички движения, но то е абсолютна неподвижност. То обитава в Прадревен Покой. Този Прадревен Покой нито говори, нито мълчи, нито обяснява. Той е Предвечното Прасъстояние – Състоянието над състоянията, Учителят над учителите. То превъзхожда всичко, но е скрито от всичко. То се нарича Нахама – Нищото. В Нищото нищо няма. Ето защо то е Владетел над световете. Нахама от нищо не зависи. Нахама е Безименно. То е било първото нещо, когато нищо друго не е било, когато е нямало вода, нямало мрак, нямало светлина, нямало живот, нямало дух. Нахама е Прапрасъстояние и всички някога ще се завърнат в него, защото то е Велик Поглъщател. С едно вдишване поглъща световете. С едно издишване ги създава. Но самото то е Несъздаденото Прапрасъстояние, Прапраотецът, Великото Безименно Състояние – Нахама.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Дарът на даровете

Има един Ключ в живота, който ни води от човешкото към Божественото. Има един Ключ в живота, който ни преобразява постепенно. Има един Ключ в живота, който очиства нашето минало. Има един Ключ в живота, който ни предпазва от злините на света. Има един Ключ на живота, който ни води до завръщането в Дома. И този Ключ е Айрима Маратот – личните усилия. Този Ключ е малък, но пътува към голямото. Този Ключ преброжда земята, преплува водите, лети във въздуха и преодолява огъня. Този Ключ ни е даден, за да се освободим от самонаправеното предопределение. Този Ключ е дарът от нашия Баща, защото чрез него в Истия ден ще отворим вратата си и ще Го съзрем. И Той ще ни даде Безкрайната Си Усмивка. Така ние ще познаем, че светът е бил само едно място, създадено заради Айрима Маратот. Айрима Маратот е дарът на даровете. Този дар е потайно скрит в нашата Същност.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Тарамот – трудността

Има едно нещо, което носи светлина в себе си. Има едно нещо, което ни носи озарение. Има едно нещо, което ни сближава със собствената ни Същност. Има едно нещо, което е пътеводител към нас самите. Това нещо в Древността се е наричало Тарамот. То е слязло от Предвечни времена, за да ни служи. То е изоставило своя Трон. То се е самопожертвало. И това нещо е Тарамот – трудността.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Когато преминем през Древния Портал

Има едно нещо, което е неразбираемо. Има едно нещо, което не може да узнаем. Това е нещо, което трябва да следваме, но не ни е дадено да го разберем. Това нещо е скрито в нас и то ни води към себе си. Когато го следваме, то ни дава очи, за да вървим и да виждаме. Когато го следваме, то е скрито в нас, но винаги е безмълвно. Ние не знаем къде отиваме, но това нещо ще ни изведе. Това нещо ни учи на постоянство и ни отваря врата след врата, докато стигнем най-после до Древния Портал. И това нещо в нас е знаещото, то знае как да отключи този Портал, защото сме го следвали. В Древността това нещо се е наричало Арот – Пътят. Но когато преминем през Древния Портал, Арот ни изоставя, защото той е изпълнил Замисъла на Древността и защото зад Древния Портал лежи Дарът на Безкрайността и Свободата.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Скритото Сърце на 24-те Старци

Съществува Предвечен свят и Неизреченост. Тази Неизреченост е преди вечността. Вътре в тази Неизреченост има скрита друга Неизреченост. Тази най-скрита Неизреченост е Прасъздателят. Към Него можем да се приближаваме само с Незнание и следване на своя Път. Този Велик и Неизвестен Прасъздател в самото начало е създал Сърце, подобно на Своето. Така се е родил в най-вътрешните светове най-скритият от Старците. Това е Старецът без корени в световете. За Сърцето Му се знае само, че съдържа най-висшите Лъчи на Безкрайността. После от този Старец е бил създаден Арамахот – Скритото Сърце на 24-те Старци. Така Неговите Лъчи можели да проникват в Старците чрез Неизречената Безкрайност. Изначалното Сърце на Безкрайността е Прасветлинен Кръг. Този Кръг съдържа в себе си Ослепителната Сила на Безкрайността. Който придобие Съкровената си природа, той пътува към този Ослепителен Кръг, от Който ще получи някога частица.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Махарир-Махарира, Безмълвие в Безмълвието

Съществува Старец преди Старците. Този Старец няма нито духовно съзнание, нито Божествено. Той няма корени нито в духовния свят, нито в Божествения свят. Той няма корени в световете. Когато хората познаят своята Съкровена природа, очаква ги дълъг път – път към боговете и Старците. И когато тръгнат на този път, ще дойде някога ден, когато те ще стигнат до своя Древен Корен, който е собствената им скрита Реалност. Другото название на тази Реалност, или другите имена на този Корен са: Учител, Мъдрец, Богиня, Бог, Старец, Старица – кой каквото е допуснал в дълбината си. Тук всичко е величествено обожествено. Но оттук нататък има и друг Път – Пътят към Неизречения Старец. Той е Първообразът на Абсолютното Начало. Той няма корени нито към външните светове, нито към вътрешните. Той е Абсолют в Абсолюта. Той има в Себе Си само едно – Абсолютното Състояние. Не се е родила азбука, която да опише това Състояние. В Древността това Състояние се е наричало Махарир-Махарира, Безмълвие в Безмълвието.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Състоянието без корен в световете

Ние можем да бъдем Едно с Най-Скрития Старец, Едно с Неговата Неизреченост, Едно с Неговото Прабезмълвие. Дълбоко в нас е Скритостта. Дълбоко в нас е Прабезмълвието. Пътят към Скритостта – това е нашият Таен Път. Пътят към Неизречеността – това е нашият Мистериозен Път. Пътят към Прабезмълвието – това е нашият Абсолютен Път. В Скритостта узрява нашата Свобода. В Неизречеността узрява нашата Мъдрост и Премъдрост. В Прабезмълвието узрява нашата Истина и Всецялост. Така ние ставаме част от Предвечния Образ, Който е Образът без образи – Древното Абсолютно Състояние. Това е Състоянието преди видимите и невидимите сътворения. Това е Състоянието без корен в световете.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Древното умение Самарита

Има едно нещо, което е много ценно в нашия живот. Има едно нещо, което е скъпоценно в нашия живот. Хората в света не го разбират. То не е за хората, то е за търсачите. Какво търсят търсачите? Те търсят Предците, Древното Светлинно Царство, Древния Поток на Живия Живот. Кое е това ценно, което са изгубили хората? Това е Самарита – смъртта. Това е Древно умение. Това е способност така да умреш, че да се възродиш. Това е умението на символичната смърт. Това е умение, което при всяко изпитание отнема нисшето в тебе и освобождава истинското. Всяко изпитание е освобождение от мъртвото в нас, за да се завърнем ние в Живота на Живите, в Живота на Предците. Ако ние овладеем умението, как да умираме, ще ставаме все по-живи и все по-живи, докато се завърнем в Древния Поток при Предците – нашите Учители.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Авара Мардорот – Древният Несъществуващ

Има Един Древен, Древен и Прадревен Старец. Той няма нито сърце, нито душа, нито дух, защото всичко това би Го ограничило. Той няма име, защото е символ. Той няма настояще, защото го превъзхожда. Той е бил всякога, отвъд минало и бъдеще. Древен е Той, толкова е Древен, че е преди Древността. Той е Образ, Който е без образ, защото това би Го ограничило. Той е подобен на Безподобния Върховен. В Древността Старците са Го наричали Авара Мардорот – Древният Несъществуващ, защото всяко съществувание е оцапване на Прадревността, а всяко несъществувание е недосегаемо за оцапване. Ето защо Той няма нито име, нито душа, нито път. Той е Праобразът на Старците. Той е Авара Мардорот – име, което не е име. Той е Потайнство.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

То е отвъд Древностите

Има едно Същество, Което е без вечност и без време. Има едно Същество, Което е без живот и без надежди. Странно е това Същество, Мистерия е То. То е Праобраз. То е отвъд Любовта и отвъд енергията. Ако беше създадено като енергия и Любов, То щеше да е в движение и да се проявява. Енергията щеше да Го задължи да се движи, а Любовта щеше да Го задължи да се проявява. Това Същество не е енергия, не е Любов. То е Прасъщност. То е във Велика Неподвижност. То е Прастарецът отвъд Старците. То е отвъд Старците и отвъд Древностите. То е в Универсално Единение с Върховния Абсолют. Ще попитате как живее То. То не живее поради това, че е по-дълбинно от живота. То е в едно Състояние на Скритата Безкрайност.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Безкрайността няма обхват за Него

Древният Абсолют е Абсолютен Мрак поради Величието на Собствената Си Свръхсветлина. Преизобилна е Светлината Му, Преизобилно е Сиянието Му. И понеже никой не може да понесе това Свръхизобилие, за нас Той се явява като Мрак. Всички търсят този Древен Мрак, но трябва да се подготвят. Може ли неподготвен човек да тръгне на път, който се намира в Безкрайността? Ето защо са подарени две велики неща на световете – молитвата и работата. Молитвата е почитание към самовглъбяването. Тя е почитание към собствената ни Древност. А работата е онова състояние, което ни подготвя за благословеното проникване в себе си. Великият Мрак е създал път за нас, начертал е замисъл, чрез който да се завърнем в Сърцето Му. И когато Древният ни позволи да се завърнем, ние ще можем да понесем Неговата Безкрайност и Неговото Праизобилие. Може някои да попитат: А ще Го познаем ли? – Това не е във възможностите на Безкрайността. В Него има безкрайно обновяване, има сливане, има единение, но никога няма познаване, защото Безкрайността няма обхват за Него.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Името Му е Ар Арахама

Съществува едно Същество, скрито в нещата, скрито в съществата и скрито в самата Скритост. От Древността все са Го търсили. А тези, които са Го намерили, само са били докоснати. И това докосване ги е направило безкрайни. Други докоснати ставали вечни. Що е Вечността? Мястото, където Жестоката ръка на смъртта не може да достигне до висшата душа. Що е Безкрайността? Мястото, където Дългата ръка на смъртта не може да достигне пречистия дух... Той е скрит в Огъня, Той гори в Огъня и Той е отвъд Огъня – Той е навсякъде и във всичко, но е абсолютно скрит и Името Му е Ар Арахама. Дадено ни е право, ако следваме Пътя си, да издирим Древното си Единение с Него. И ние можем да постигнем това – рано или късно, сега или някога. Ние можем дори и да заживеем в Него, но Той ще си остане всякога скрит. Той не е сроден с нас, защото предхожда и телата, и умовете, и душите, и духа ни. Той предхожда всички Тайни и Мистерии. И Той е Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Осъзнат стремеж към Велико Непознавание

Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността Той ни е създал като Искри. Единственото сродство на Ар Арахама е с нашите Искри. Искрата в нас е сродна с Ар Арахама, но тя също не Го познава. Тя жадува само за едно – за Неговата Бездна, за Неговата Бездънна Мистерия. Искрата в нас не се стреми да Го познае, защото тя е родена от Великата Непознаваемост. И затова храната на Искрата е стремеж към Велико Непознавание. Това е ясен и осъзнат стремеж. А Искрите в Древността, които са поискали да Го познаят, са станали духове, души и тела. Нашият истински стремеж е насочен към Великото Непознавание, към Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Пред Нозете на Ар Арахама

И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях вечни обиталища. И видях над тях безкрайни селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама. И видях във всички тези светове велика пробуденост, велико жертвословие, велико осъзнование, изпълнено с Дъха на Правдъхновението. И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама.Пробудените от земята търсеха своя път. Пробудените от вечните обиталища търсеха своя стремеж, пробудените от безкрайните селения търсеха изворите на Правдъхновението. Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики Същества, два Велики символа. Първият беше Прастарият Старец – Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Превъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. Но странното явление беше другото Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана древна сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: Дай ми вярната посока към Самия Себе Си. И получи отговор: Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете Ми. – И после видях, че този древен дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и жреците, видяха нова и дори ослепителна светлина да излиза от него. Но само жреците узнаха, че той е бил на Прастарото Място – пред Нозете на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Тама Шахарот – Трите Шепота

Историята на света ще се прекъсва. Историята на вселената ще се прекъсва. Историята на вечността ще се обновява, но съществува и дълбоко потайна мистична история. Тя е за Избраните от Духа. Тя е за призованите, за търсачите. Тя е за странните души и за възвишените духове. И всички те пътуват поради своята избраност към Пламтящите Нозе на Безкрайността. Тези Пламтящи Нозе са Нозете на Ар Арахама. Той ли е избрал Избраните, или те са Го избрали? И видях в Древното си Видение, и узнах: Самият Ар Арахама е избрал Избраните, а после и те са Го избрали. Поради Величието на Всесияещата Си Скритост още в Древността Той е направил три крачки към Своите Избрани. И така Избраните тръгнали към Него, защото били призовани. Той е направил три крачки, а те са направили една. Но тази една крачка е тайният зародиш, защото те вече винаги ще вървят към Него. Тези три крачки са били изречени в Древността като Тама Шахарот – Трите Шепота. В този свят те не могат да се преведат. Но който е дочул това, той вече е тръгнал към Величието на Древните Нозе на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Анахия Мавахария Махаротот

Някога в Дълбоката Древност били произнесени три Шепота – три странни Думи. Древните същества разбрали, че тези три Шепота са Велики Послания. Те били три Ключа към Абсолюта. Но Древните и боговете не знаели как да ги преведат. Затова те се събрали и призовали Стареца на Думите. И явил се той и им казал: Анахия Мавахария Махаротот. И те попитали Стареца да им изтълкува тези три Шепота. И той им казал тайната на Думите: Усърдие, Мистерия, Сияйносъщие. Попитали го какво означават тези Думи. Старецът им отговорил: Това не са Думи, нито знаци. Те са тайни, живи неща. Те са просветлени Дихания. Те са три Шепота, които отключват Пътя към Ар Арахама. Първият Шепот Анахия пробива света и въвежда човека в светещия духовен космос. Човекът е човек, когато осъзнае своята космическа духовност. Вторият Шепот Мавахария е преодоляване на космическата духовност и освобождаване от нея. За Втория Шепот Праезикът казва, че човекът е човек, когато се осъзнае като Мистерия. Когато човекът се осъзнае напълно като Мистерия, той вече се намира в Безкрайностите на Божествената вселена. А после идва и Третият Шепот Махаротот. Този Шепот ни отвежда от Божествената вселена в най-древното ни сродство – това е сродство на Сияйносъщието с Прасърцето на Ар Арахама. Това е сродство с част от Неговото Страховито Съвършенство. Това сродство е неизкоренимо. То е част от Величественото Излъчване на Ар Арахама. То е носителят на Прадревната Сила. Наречено е Мечът. Но това е Меч без меч, защото е абсолютно нематериален – чиста есенциална Прасъщност. Когато някоя цивилизация трябва да изчезне, достатъчно е само едно единствено Излъчване на този Меч.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

На всеки човек е даден Пътят

И най-обикновеният човек може да тръгне на път към Абсолюта. Но той трябва да осъзнае двата Ключа в себе си. Първият Ключ е усърдието, вторият Ключ е призоваването. Чрез усърдието човек ще се освободи от обикновеното в себе си, а чрез призоваването човекът ще се освободи от необикновеното в себе си. Чрез усърдието си човек се домогва до Съкровената си природа, а чрез Съкровената си природа човек вече има право да призовава Истината, докато тя узрее в него. Така Съкровената природа е освобождение от обикновеното, а Истината е освобождение от необикновеното. Истината е Мистериозното в нас и тя е Пътят към Сияйносъщието. На всеки човек е даден Пътят, но той лично трябва да го прозре вътре в себе си. И там, в дълбините на човека, където се срещат Съкровеното и Истината, там се осъществява и другата среща – срещата с Безкрайността на Ар Арахама. Всяка от тези срещи е вътре в дълбините на човека. Но много са хората, които са се отказали от дълбините си – и обикновени, и необикновени хора. Но аз говоря за тези, които търсят, защото те ще намерят. Има дори и същества от царството на животните, които са намерили. Но тайна е това – тайна, скрита в символи.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Орелът, соколът и еленът

Има много същества и животни, които са познали Дълбините си и Тайната на Пътя си. Те пътуват уверено към Тайната на Живота и към Тайната на Неведомия Създател – Абсолюта. И ще ви разкажа за три от тях. Това са три различни Пътя на три същества, които са постигнали целта си чрез себепознание, но продължават да вървят още по-навътре, но незабележимо. Това са орелът, соколът и еленът. Преданието казва, че когато орелът зърнал същността на боговете, създал в себе си изключителни крила, изключителен размах и полетял нагоре във Великата Висота. А що е Висотата? Мястото, сродно на боговете. Преданието казва, че когато соколът зърнал същността на боговете, създал в себе си такава концентрация, че тя се превърнала в мълниеносна сила. Що е мълниеносната сила? Не е ли тя сродството с боговете? В Древността соколът се е наричал Авая Атара – Бързият Огън. Преданието казва, че когато еленът зърнал същността на боговете, той превърнал живота си в тиха жертва. И той заживял в тази жертва. Враговете му, които го гонели, мислели, че той бяга заради живота си, и не съзирали вътрешния танц на неговата саможертва. Хищниците така и не разбирали, че чрез жертвата той ги е изпреварил. Едно древно индианско предание казва, че най-голямата чест в живота е да срещнеш бял елен със седем рога. Малцина върховни шамани са го срещали и му се покланяли, защото те знаели, че той е Праеленът на елените, Прабащата – себепозналият се.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Да съзреш своята Несъкрушимост

Съществува Древно умение – умението да прозреш Пътя си. Да прозреш Пътя си, това е умението да се срещнеш с Нетленното в себе си. Що е Нетленното в човека? Това е Древното Злато – Живата Същност, изтъкана от особените лъчи на Слънцето. Златото, което търсим, е Нетленното, което трябва да прозрем. Златото е съставено от мистичните лъчи на Слънцето. А не е ли това Същността на боговете? Да, има едно Древно Злато – Живото Злато. Какво ни обявява Златото? Своята устойчивост. Какво ни обявява устойчивостта? Своята Несъкрушимост. Който е съзрял своята Несъкрушимост, за него вече смърт няма. Той вече живее в Божествената страна – страната на боговете. Целият Път се състои в това да съзрем своята Несъкрушимост. Несъкрушим е Пътят на човека. Ето защо той трябва да го следва докрай. Пътят е Път, когато е извървян докрай.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Ще откриеш скритите проходи на своя Път

Там, в тъмнината, трябва да познаеш себе си. Там, в мрака, трябва да познаеш себе си. Ти самият си по-древен от тъмнината и мрака. Ти си бил преди световете-призраци. Ти идваш от Място, което превъзхожда всичко. Ти си отломък от Прадревно Ядро. Ако следваш своя Път с велико Постоянство и Неизменност, ти ще откриеш скритите проходи на своя Път и ще преминеш през тъмнината и мрака, завръщайки се в Древното Ядро. На разумния е разкрита дейността му. Това е изпълнението на Дълга, който завръща към проходите. На този, на който не му е разкрито това, той няма да види проходите, а ще види прегради и твърди стени.

Вторият Старец Азавот Махария

Ахарава Метор – Древният Подход

Трябват ли му на човека път и пътеки? Трябват ли му на човека живот и светлина? Трябват ли му на човека мрак и тъмнина? Трябват ли му на човека небеса? Трябват ли му на човека слънца и времена? Топли ли студът и осветява ли тъмнината човека? Върви ли човекът, или се движи? Казвам: Едно единствено нещо му е необходимо на човека: Ахарава Метор – Древният Метод, Древният Подход. В този Подход е всичкото завръщане. Тогава проходите се отварят. Тъмнината е осветена. Мракът е просветлен. Ражда се ясното завръщане. И който се е завърнал, минавайки през проходите, той напълно е осъзнал бедността на световете-призраци. Тайната на живота е в Древния Подход, не е в събитията, които се явяват, не е в явленията, които се случват. Древният Подход е мярката. Той е Метод на Покоя и на Скритата Същност в нас. Той е целта, той е смисълът, той е тайната, той е завръщането.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за Амариха

Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издигнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: Ето, постигна голяма висота и ще се наричаш Аахор. – Това означавало Висотата или Високият полет. И казал му Старецът: Ето, това е вече името ти и това е наградата ти – Висотата. – И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: Кажи ми, Древний, постигнах такава висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му. – И тогава казал му Старецът: Чуй, Аахор, има и друга висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си. – И тогава Аахор казал: Кажи ми, Древний, коя е тая другата висота? – И казал му Древният Старец: Другата висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя постоянен стремеж, тогава ще постигнеш цялата висота. Това е зрялата висота и всеки е длъжен да я постигне. – Попитал Аахор Древния Старец: Какво означава тази висота? – И казал му Старецът: Проявление, проявление, проявление. Тук в тази висота ти вече си проявление на Прадревния, Абсолюта. И това проявление е Лицето Му. – И попитал Аахор Стареца: Кажи ми за Тайната на Амариха. – И казал му Древният Старец: Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във велико Смирение. – И казал Аахор: Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за пътя на търсача

Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: Кой е правилният път? – Старите хора му казвали: Правилният път е любовта. – Други му казвали: Правилният път е добротата. – Трети му казвали: Помагай на хората. – И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет. И след малко се появил Старец със строго сияние и с могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един път, а когато не Го обичаш, ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да Го познаеш. Той ще ти даде Авирая – Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая – това е позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов правилно насочена, насочена към Истината, защото Той е Цялата Истина. И тази Истина ни е начертала Замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая. – И още нещо добавил Старецът: Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях. – И узнал търсачът своя път, и погледнал великото сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези древни очи.

Вторият Старец Азавот Махария

Сродният с Истината живее като Дух

Това било в Древността. Древното Тайнство призовало всички птици и те трябвало да полетят нависоко. И било им дадено да полетят, всяка птица според своето намерение. И попитало Древното Тайнство птиците за целта на техния полет. Една от птиците казала: Полетях заради бързината. – И била наречена Бързокрилата, но не ѝ било дадено Древното име, трябвало да почака. Друга птица казала: Полетях заради пъргавината. – И била наречена Пъргавата. Друга птица казала: Полетях, за да си уловя жертва. – И била наречена Търсещата жертвите си. Дошъл ред на една странна птица. Тя казала: Полетях заради висотата, защото исках да проникна в себе си, да узная Истината в себе си и за себе си. – И била наречена тази птица Аахор – Орелът. И казало Древното Тайнство: Понеже ти търсеше Истината в своята висота, ще живееш като Дух, сроден с боговете. – И досега казват за Аахор, че тя била символ на мистичното проникновение в Същността. А кой живее в Същността? Древното Тайнство, чието друго име е Непроявеният Творец.

Вторият Старец Азавот Махария

Бенуха – Огнената Птица

Съществувала в Древността и друга тайнствена птица. Тя била много смела и дръзновена. Тя обичала риска. И един път когато видяла големия огън, той много я привлякъл и тя решила да го прониже. И така огънят се слял с огъня, безсмъртието се сляло с безсмъртието, Духът се слял с Духа. Древните я нарекли Бенуха – Огнената Птица. По-късно тя била наречена Феникс, или Съществото от огън. Какво е открила тя в огъня? Преданието казва: Тя е открила в огъня собственото си възраждане. Тя е открила себепознанието. Тя е открила себе си в Свещения Огън. И оттогава досега се носят предания за Огнената Птица. И тя е Бенуха. И тя все се възражда, защото е постигнала вечното безсмъртие. Тя се възражда от самата себе си, защото ѝ бил дарен чистият Огън, чистият Дух. А не е ли това и пътят на човека?

Вторият Старец Азавот Махария

Сърцето на Прастария Старец е Светилище

Сърцето на Прастария Старец е като Светлината на сто милиона слънца. Сърцето на Прастария Старец е Светилище. То е Сърце на Сърцата. То е Образът на най-древното Сърце. Това Сърце свети като Прасветлината. То е Пътят към Праобраза, Пътят към Дома. Това Сърце-Слънце не е като външното слънце, не е като греещото слънце. Греещото слънце е само помагащо слънце, но то не е истинският водител. Греещото слънце е излязло от Бездната, за да ни стопля по необходимост. А това Прасърце, за което ви говоря, то не ни стопля, не ни огрява, не ни изстудява. То ни завръща към Безкрая на Прадревния.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Абсолютното е нашият Дом

Сърцето на Прастария Старец е Пътят към Дома – Истинският Дом. Пътят към Дома е Път на велико и постепенно очистване. Когато очистим ума си, очистваме се от света. Когато очистим сърцето си, освобождаваме се от стария свят, от себе си. Когато сме се очистили, вървим към духовното. Когато очистим духовното, вървим към Съкровеното. Когато очистим Съкровеното, вървим към Божественото – Древната Божественост в нас. Когато очистим Божественото, се завръщаме в Абсолютното. Абсолютното е нашият Дом. Тук храната е единствено Истината, а Свободата е нейната сянка, нейната спътница.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Безценното Изречение

Мистериозният, Скритият в нас е Единственият, Който извървява Пътя към Себе Си. Той се движи в нас, Той живее в нас, а ние работим в Него. Когато ние работим, ние създаваме Пътя в Пътя. И когато ние заживеем в Пътя си, Той ни изпраща Същност, чрез която оживяваме. И когато оживяваме, ние узряваме в своята Същност, за да може Той да се спусне в нас и да ни даде собственото Си движение – Безкрайността. Той ни е дал специфична работа в света, за да вложим себе си в нея. Така Той ни подготвя за Себе Си. После Той ни дарява Същност. Така ние оживяваме чрез Него в себе си. И най-накрая Той ни дарява Себе Си и ние мистериозно се уподобяваме на Него. Работата – това сме ние. Същността – това е дарът. И накрая Той вече идва и ни дава Прасъстоянието, което е било нашата древна, бездънна Пълнота. Древните работеха като пчели, получиха Източника си чрез вътрешно саморазкритие и накрая Той им даваше Безценното Изречение, откъснато от Себе Си, а то гласи: „О, Ар Арахамаа, Уахара Хама Аин – О, Върховний Скритий, уподоби ме на Себе Си.“ Който е чул това, той вече не е от световете.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария