Мордот ин Махария - Мъдростта на Старците - книга втора — Ахаварития – Прадълбината

Ахаварития – Прадълбината

Да си предан, значи да си напълно отдаден на Този, Който отсъства, на Този, Когото не виждаш, на Този, Когото не разбираш. Този, Който отсъства, е носител на Драгоценното. Този, Когото не виждаш, е носител на Скъпоценното. Този, Когото не разбираш, е носител на Благото. Този, Който отсъства, ни преизпълва. Този, Когото не виждаме, ни озарява. Този, Когото не разбираме, ни вдъхновява. Ако Този, Който отсъства, се изяви, кой може тогава да Го понесе? Ето защо Той не се явява, а ни подготвя. Молитвата ни подготвя. Безмълвието ни вдълбочава. И когато най-накрая Той се яви сред зрелостта на нашето Безмълвие, тогава Той ще ни даде нещо повече от изпълненост. Той ще ни открие Ахаварития – Прадълбината Си. Що е Ахаварития? Вседълбинност, Вседълбинност, Вседълбинност, Всепоглъщане, Всепоглъщане, Всепоглъщане – и това, което е отвъд него. Това се нарича Изреченост на Необяснимото. Това е идеята за Ахаварития.

Първият Старец

Докосва потайно Сърцето на Абсолюта

Древният е по-дълбок от Гласа Си. Самият Му Глас съдържа частица от Него. Чрез Гласа Си Той води едно същество към Несътвореност и към най-дълбоката Си Вътрешност. От Гласа Му излизат Лъчи, които водят към Неговата Разумност, към Великата Разумност. И Разумността е тази, която създава Несътвореността. А от Безмълвието Му излизат друг род Лъчи. Те водят към собствената Му Мистерия. Гласът е тази Разумност, която тече като чиста вода по пътя към Морето на Несътвореността. Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията и докосва потайно Сърцето на Абсолюта.

Първият Старец

Ключът към Четвъртата Безкрайност

Има 4 Безкрайности, 4 Пътя. Четвъртият Път е потъване на човека-мистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют. Тук няма Слово, Словото е безгласно, Словото е отнето. Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти си достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира потайното самоусъвършенствуване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа към Четвъртата Безкрайност. Ключът към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен.

Първият Старец

Принципите, които водят към Върховната Истина

Принципите, които водят към Върховната Истина и към нейната Последна степен, са три – Любовта, Мъдролюбието и Премъдростта. Когато човек придобие Любовта, тя има способността да го заведе в Мъдролюбието. Това е светът на чистото Съзнание и на чистата Мъдрост. Когато човек стигне до тази Мъдрост, тя има способност да заведе човека до Премъдростта. Тук, в Премъдростта, се намира нещо от Мистериозното Съзнание, което е част от Мистерията. И тази Мистерия има способност да заведе човека в Последната степен на Истината. Така се движи Пътят. Пътят е жив – той се пренася от степен в степен, докато стигне до Последната степен на Истината. В тази степен е скрита Последната Дълбочина. Над нея е единствено Абсолютът.

Първият Старец

Не е тяло, не е дух, а е Неведомост

Мистикът не е тяло, не е дух, а е Неведомост. Мистикът няма тяло – нито физическо, нито духовно. Мистикът няма безсмъртие и поради това и смърт. Мистикът във висшия смисъл е далече, далече Отвъд, но той не е в отвъдното, а Отвъд отвъдното. Мистикът е скрит отвъд времето и отвъд вечността. Той е утаен във Величието на Неведомостта.

Първият Старец

Вселената и светът са илюзия

Вселената и светът са извън Бездната и поради това те са една огромна колективна илюзия. Светът е една величествена илюзия. Той е една необходима илюзия, за да може ученикът ясно да види и избере Истината, която е Бездна от Безкрайност и Неведомост. В тази Бездна няма нито свят, нито смърт, нито живот, а само едно Неограничено Безмълвно Съществувание. Тук няма падения и възвисяване. Тук няма изгрев и залез, защото нашата Същност ги е преодоляла и защото тя самата е познала себе си като Изгрев на Неведомостта.

Първият Старец

Тогава откриваш трите Ключа

Безусловна Любов към Абсолюта означава тотално разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Него и единствено Него. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа – Величествена Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост.

Първият Старец

Мистерията Му е скрита в Неведомата Искра

Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното. Търси Съкровеното и ще Го откриеш. Търси Незнайното и ще се слееш с Него. Търси Непознаваемото и ще изчезнеш в Него завинаги. Когато търсиш Съкровеното, ще откриеш Същността Му. Когато търсиш Незнайното, ще откриеш Духа Му, Дълбините Му. Когато търсиш Непознаваемото, ще откриеш Мистерията Му. Тя е скрита в Неведомата Искра. Тази Искра е Върховното Начало на човека. Тази Искра е Най-Древното Излъчване на Абсолюта. Искрата е Праучител. Тя може да стане всичко и може да изчезне в Него завинаги. В Древността тя е била наречена Атахара – Бездънната, Самосветещата, Всеосветяващата, Всеобхващащата. Атахара е Най-Древният Изначален Лъч на Праскритостта.

Първият Старец

Въпрос на Осъзнаване е, че си там

Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това Единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане.

Първият Старец

Азава Хара – Място в Абсолюта

Най-древният Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на Древния език се изрича като Азамот – Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя – това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива тайно проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара – Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване.

Първият Старец

В единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ

Има Върховен Път към Абсолюта – Път на Премъдростта. Мъдростта е свързана с Чистото съзнание, а Премъдростта е свързана с Мистериозното съзнание. Мистериозното съзнание обхваща в себе си Чистото съзнание, но то съдържа в себе си и друг елемент – Неизмеримостта. Мистериозното съзнание е така устроено, че да прониква през Безкрайностите и да се домогва до Това, Което го е създало: Ор Махория – Великата Мистерия. И когато тази Мистерия изпраща Потайните си Лъчи към Мистериозното съзнание, това вече не се зове Мъдрост, но Премъдрост, защото Мистериозното съзнание е в единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ.

Пъвият Старец

Той отваря Дахор Парамот – Древен Портал

Има по-дълбок Път към Абсолюта от Премъдростта. Той е Неоткровението. Има Призоваване, но няма Откровение. Влизаш и се изумяваш от Великата Неизмеримост, Неизразимост и Неуловимост. Има странен Път към Абсолюта – той е Неоткровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са Го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнството на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот – Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. Ако тук човекът можеше да проговори, той щеше да обяви себе си за недостоен. Но тук е Мястото на Върховното Безмълвие. Никакво говорене, никакво мълчание няма тук, защото това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно.

Първият Старец

Откровение и Неоткровение

Неоткровение е това, което вижда Мистериозното съзнание – то всякога е било там. Откровение е, когато идва Мъдрост, идва Премъдрост, идва Древно Слово, идва Вдъхновение, идва Мистично Прозрение. При Откровението всичко, което идва върху човека, е Благодат и Дълбина върху Дълбина. При Неоткровението нищо не идва, нищо не очакваш, нищо не виждаш, нищо не чуваш. Нямаш дишане, изчезнало е дори и диханието. И в това Велико Неочакване в миг на мълния се случва Преизпълненост, Преизпълненост, Преизпълненост, Върховно Преизобилие, защото спрял си вече да очакваш и така си освободил място за Изначалната Пълнота. И когато си толкова преизпълнен, погинали са всички очаквания, защото очакванията са светове, а Неочакването е Мистерия.

Първият Старец

Никога не е поглеждал към световете

Абсолютът в Своето Върховно Самовглъбение никога не е поглеждал към световете. Съществува Върховно Самовглъбение на Абсолюта и то не е във Вътрешността, а в Неведомостта на Мистерията. То е в онази част на Мистерията, която е преди Несътвореното и която е Неуловима и Непознаваема. Какво има в тази част на Мистерията? Скрити, скрити светове, скрити и несъздадени, скрити и бъдещи светове. И над тях е само Най-Скритият от Скритите.

Първият Старец

Осъзнава общото си Дихание с Него

Само Абсолютното Изчезновение намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не Го разбира, но усеща близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава общото си Дихание с Него. Такова същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък. Но тази Искра не знае дали напълно ще изчезне в Него, или ще стане Пламък и Учител на световете.

Първият Старец

Постига Абсолютното Освобождение

Върховният Скрит Абсолют никога не е напускал Себе Си и никога не се е завръщал в Себе Си. Който напълно осъзнае това, постига Абсолютното Освобождение. Може ли Върховният Абсолют да напусне Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Може ли Върховният Абсолют да се завърне в Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Има една Върховна степен на Осъзнаване и който се домогне до нея, той постига Върховно Освобождение дори когато е ограничен в тяло – сътворено или несътворено. Осъзнаването е мярка на Освобождението. Колкото по-чисто е Осъзнаването, толкова по-голямо е Освобождението. А който е постигнал пълната мярка на Осъзнаването, той вече се намира в Абсолютното Освобождение, той вече се намира в областта на своята Амарахия – Неизреченост. За него вече нищо не може да се каже и да се определи, той е нито, нито – нито това, нито онова. Той е неопределим. Той е необозрим. Той е Свобода в Свободата. Той вече има Неуловима природа, която е част от Мистерията и която е качество на Свободата.

Първият Старец

Никога няма да бъде нарушено

Абсолютното Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде нарушено. Докосновението до него е Висш Дар. И най-големите събития на света, и най-големите земетресения и потопи на света не са докосвали Абсолютното Безмълвие. И многобройните звуци от всякакъв род не са докосвали и не са се приближавали даже до Абсолютното Безмълвие. Само Неизменната Любов и Чистият Дух получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар – Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама – Искрата, Древната, наричана още Древнопламтящата.

Първият Старец

В тези степени има Нечувана Пълнота

Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и незнайни степени. Пустотата приключва в 13-та степен за знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-та степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват незнайните степени. Те са абсолютно несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от Най-Скритата Мистерия – Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога.

Първият Старец

Поддават се само на Мистериовглъбението

В Прадълбините има незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той се потопява в Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става едно с Неведомото. И влиза в Праединение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем.

Първият Старец

Невидимото е магическа гледна точка

Основното в живота е разбирането за Невидимото. Само в Невидимото ние можем да се научим да мислим правилно за сътвореното и несътвореното. Невидимото е Баща на сътвореното и несътвореното. Невидимото е магическа гледна точка. То е висш авторитет. То е зад пределите. И когато гледаме от тази позиция, ние разбираме собствения си Безкраен Път и смиряваме себе си, чрез което биваме извисени от Невидимото.