Из “Тайнството мрак”

Мракът няма очи, но пресъздава в човека най-истинското виждане. Мракът няма разбиране, но пресъздава в човека един чуден и възхитителен разум. Мракът няма сърце, но по един странен начин обожествява човека. Мракът няма ухание, но пресъздава в човека неговата собствена душа. Мракът няма в себе си безсмъртие, но който е минал достойно през него, се обезсмъртява. Мракът по своята същност е неутрален. Той няма в себе си силата и способността да обича или мрази, но ако недостоен човек попадне в него, в такъв човек се събужда омраза. Тази омраза съществува дълбоко в човека, а не в мрака. Ако в мрака влезе достоен човек, излизайки от мрака, в този човек може да се събуди най-великата любов. Но тази любов е била дълбоко заровена в човека, а не в мрака. Човекът е двойствен, а мракът е само събудител. В мрака няма истина, но минавайки през него, човек става истинен и придобива свободата.

Из “Тайнството мрак”

Мракът няма сянка, но чрез него ти можеш да осветиш себе си. Мракът е студен, хладен и странен, но той може да донесе най-голямата радост в живота ти. Мракът е илюзия, но той не може да ти помогне, ако ти си избрал илюзията в своя живот. Мракът е препятствие, но само за тези, които са се отказали от своя дух и разум. Мракът може да се всели в твоето страдание и ако твоето страдание стане непоносимо, това е твоят час на Истината. Това е времето да станеш истински човек чрез преобразяване. Мракът хипнотизира тези, които обичат злото. Мракът спъва развитието на тези, които вярват в доброто. Вярващите в доброто не са добри. Ти си добър поради своята вечност. Нима има нужда да вярваш в доброто? Мракът не се нуждае от твоята вяра в доброто. В мрака е скрито мистично послание. То гласи: Не вярвай, а бъди! Посла-нието на мрака е: Бъди съвършен!

Из “Тайнството мрак”

Истинският живот не се намира в светли-ната. Истинският живот не се намира и в мрака. Но той задължително преминава през мрака, за да придобие една нова светлина, която е всъщност най-старата светлина, наречена изначална. Истинският живот не се намира в доброто, защото в доброто хората заспиват. Истинският живот не се намира и в злото, защото в злото хората угасват. Но през злото трябва да се премине и достойните преминават, без да угасват. Минавайки достойно през злото, ти стигаш до истинската доброта, която е наречена Любов. Защото без Любов как можеш да бъдеш добър? Любовта е истинският двигател на доброто. Кой може да преодолее живота и смъртта? Кой може да преодолее мрака, който е скрит в тях? Има само един ключ, той е наречен ХАРИВАР. Тази дума означава доверие. Само този, който има ХАРИВАР, ще премине дори през невидимото и ще стигне до Неведомото. Това е неговата изначална родина. Това е мястото на великата пълнота. В древността се е наричала Прароди-ната.

Из “Тайнството мрак”

Човекът живее в смесен свят. Това е светът, в който доброто и злото са смесени. Това е свят, в който живеят тъмнина и светлина. Това е свят, в който има студ и топлина. На човека е дадено оръжие, чрез което да прекрачи тази двой-ственост. Това оръжие увеличава светлината. Това оръжие увеличава силата на доброто. Това оръжие увеличава топлината, като я кара да пламти. Това е оръжие над всички оръжия и всеки човек може да го използва. Това оръжие когато натрупа своята сила, разсича мрака. Това оръжие дава на човека ново вдъхновение. Това оръжие прави така, че съществата да говорят с езика на безмълвието. В това оръжие е скрито друго оръжие, което води към тайната на живота. Свещено е това оръжие. Древните го зовяха МАХАВА. Светът го познава като молитвата. Но МАХАВА е и нещо повече.

Звукът на Духа

В далечното минало в един от храмовете на Атлантида живял старият монах Арохава. Той имал трима най-верни монаси. И понеже си отивал от този свят, искал да провери кой ще е неговият заместник. Той повикал своите трима най-верни монаси и им казал: И тримата сте минали през изпитанията на мрака. Искам да имам достоен заместник и затова който от вас ми каже най-хубавото стихотворение, посветено на мрака, той ще бъде моят заместник. — Първият монах бил 100-годишен, вторият на 80, третият на 40. Първото стихотворение започнал 100-годишният монах. Той казал:

Чрез мрака познах своя Баща.

Баща наричам Необятността.

Тази Необятност е моят дом.

Дошъл ред на втория монах. Той казал:

В изпитанието на мрака

излекувах своето безумие.

Сега вече живея в своята душа.

Мрак ли е това, което ти разкрива

тайната на душата?

Не, това не е мрак.

Това е ръката на благоволението.

Дошъл ред на най-младия монах. Той казал:

В миналото бях хвърлен в пропаст.

Докато падах, чух само един звук —

това беше звукът на Духа.

Най-младият монах станал настойник на монасите. И досега неговият Дух звучи за тези, които разбират.

Завръщане към древната същност

Живял някога странник на име Бенухар. Той много странствал в търсене на Истината. Но хората все го пропъждали, защото не знаели пътя към нея, нито какво да му кажат. Най-накрая попаднал при един човек, който му казал: Там в онази дълбока пещера живее един дракон. Той е единственият, който може да ти покаже Ис-тината. Той се казва Азорвол и ако ти произнесеш правилно името му, той ще те приеме. Тръгнал Бенухар, стигнал до пещерата, призовал Свещеното в себе си и влязъл в нея. Когато влязъл, видял пред себе си огромния дракон и застинал. Единственото, което могъл да произнесе, било: Оо, Азорвол. — Драконът бил целият в слух. Така той доловил, че тези думи изразяват почит към най-древната същност на нещата. Тогава Азорвол му казал: Виждам, че търсиш Истината. Ела да те заведа при нея. — Азорвол го завел до един проход и му казал: Влез в този проход и върви смело. Истината ще те чака от другата страна. — Влязъл Бенухар в мрачния проход и тръгнал смело. След няколко крачки той полетял в пропаст. Това, което успял да каже, било: О, Истина, приеми ме. — За нищо друго не могъл да се сети. Но тишината чула думите му. После той паднал в мрачната вода. Обзел го страх, обхванало го страдание, но той успял да си каже: Алторая Маха. Това били най-съкрове-ните думи, които знаел, и с тях той попаднал в ръцете на Азорвол. Тогава Азорвол му казал: Ко-гато падаше, видях в тебе Истината, която прониза мрака. Когато беше във водата и в страданието си, видях първо тъмнината, но веднага съзрях, че тъмнината отстъпи и каза: Да бъде спа-сение! — И Азорвол още му казал: Приятелю Бенухар, страданието е тъмнина, която ни спасява. Но хората не знаят това. Днес ти вече не си от хората. Ти се приближи към своята най-древна същност. Ела да излезем на светлина.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това мълчание? — Учителят отговорил: Мълчанието е светът на душата. В мълчанието ти се научаваш да слушаш, да долавяш. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? — Учи-телят отговорил: Тишината, това е светът на Духа. В тишината ти се научаваш да се сливаш. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това преживяване на мрака? — Учителят казал: Прежи-вяването на мрака е тайнство и след като го преживееш, ти придобиваш нещо от своята същност, ти вече имаш друг път, но тайнството остава. — Попитал ученикът своя Учител: Има ли такова тайнство в светлината? — Учителят отговорил: И в светлината има тайнство, но то е от друг порядък. В светлината се постига неизречимо преживяване на Реалността. Тук не преживяваме себе си, а Бог в себе си. Но най-блажени са тези, които са станали достойни за третото преживяване.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Защо е важно чистото слово? — Учителят отговорил: Чистото слово е неуязвимост. Когато ученикът го постигне напълно, той става подобен на слънцето. — Попитал ученикът своя Учител: В какво трябва да има доверие ученикът? — Учителят отговорил: Ученикът трябва да има доверие в тайната. Ученикът трябва да се довери на своя път. — Попитал ученикът своя Учител: Какво нещо е съвършеният човек? — Учителят отговорил: Съвършеният човек няма желания. Той има в себе си само Любов — великата пъл-нота. Това е древната пълнота, която хората са изгубили. Това е изгубеният рай. — Попитал ученикът своя Учител: Кога ученикът вижда в мрака? — Учителят отговорил: Не ние виждаме в мрака, а тайната, която е скрита в нас — тя вижда. Когато ние виждаме в мрака, това означава, че тайната е проникнала в нас и ни е дала своето око, своето благословение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е любов към мрака? — Учителят отговорил: Любов към мрака означава да останем вътре в любовта. Който в тежките изпитания на мрака е оставал вътре в любовта, той придобива същественото, той се преобразява. — Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва, когато ученикът види тайната на живота? — Учителят отговорил: Ко-гато ученикът види тайната на живота, той забравя всички други образи, той забравя всички други гласове, заживява в покой и става наблюдател на единството във всичките му измерения. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е този, който наистина се развива по пътя към Исти-ната? — Учителят отговорил: Само на чистия е дадено да се развива, другите си въобразяват развитието. — Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва, когато ученикът преживее Истината? — Учителят отговорил: Който е преживял Истината, той изгубва човешкото в себе си, той вече се превръща в чист Дух. Продължава да живее в тялото си, но вече е свободен.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това ученик според висшия смисъл? — Учителят отговорил: Според висшия смисъл състоянието ученик е тайнство и си остава такова през целия живот. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това духът в ученика? — Учителят отго-ворил: Духът в ученика, това е живата Истина. Тя вечно омъдрява ученика отвътре. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Любовта? — Учителят отговорил: Любовта, това значи да про-никнеш в Свещеното Сърце на Бога. Любовта, това означава да направиш скок в дълбочината на Бога. Любовта е ключът, с който се прониква в тайната на живота, и затова ученикът трябва да се стреми към нея. — Попитал ученикът своя Учител: Каква е природата на тишината? — Учителят отговорил: Тишината има сияеща природа. Колкото повече проникваш в тишината си, толкова повече засияваш.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кога интуицията става ръководство за ученика? — Учи-телят отговорил: Когато ученикът избере истинолюбието, тогава интуицията му се дава като дар да го ръководи. — Попитал ученикът своя Учител: Що са това умът, душата и духът? — Учителят отговорил: Умът е загадка, душата е тайнство, духът е мистерия. Който премине през първия мрак, осветява ума си. Умът му става светлина от голямата Светлина. Който премине през втория мрак, той опознава душата си и душата му става част от Душата на Вселената. Който премине през третия мрак, той се завръща в Същността си, той става свободен дух, той става свободна птица. — Попитал ученикът своя Учител: Защо Любовта към Истината се оказва най-същественото нещо? — Учителят отгово-рил: Любовта към Истината се оказва най-съще-ственото нещо, защото тя разрушава злото и нисшите светове, които са успели да проникнат в човека. Избери Истината завинаги и тогава тя ще ти даде своя дар — свободата.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кога се явява истинското виждане в ученика? — Учителят отговорил: Любовта е истинското виждане. А когато ученикът се завърне в най-висшата Любов, тогава виждането е безгранично. То е наречено невидимото виждане. — Попитал ученикът своя Учител: Кога се осъществява в ученика възходящият живот? — Учителят отговорил: Възходя-щият живот се осъществява, когато ученикът е познал напълно вкуса на уединението. Уеди-нението прави живота вътрешно разнообразен и богат. Уединението въздига живота. — Попи-тал ученикът своя Учител: Дали слънцето също се нуждае от нещо? — Учителят отговорил: Дори и слънцето се нуждае от Любовта. — Попитал ученикът своя Учител: Какво означава път? — Учителят отговорил: Завръщане към собствената ни древност.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това Бог? — Учителят отговорил: Бог е безименно същество. Това същество е погълнало древния мрак в себе си и го е осветило. И затова това безименно същество свети отвътре. Всяка душа трябва да освети своя мрак. — Попитал ученикът своя Учител: Кога човек променя коренно живота си? — Учителят отговорил: Когато практикува Истината, без да очаква нещо от нея. Тогава идва един определен момент, в който скритата Реалност го докосва и го променя. — Попитал ученикът своя Учител: Що е истинският човек и как да го познаем? — Учителят отговорил: — Истинският човек си има един скрит белег. Този белег трябва да се долови и само тогава можем да познаем истинския човек. Това, което трябва да се долови, е неговото светещо мълчание.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това страхът? — Учителят отговорил: Страхът, това са демоничните вериги на мрака. Тези вериги заобграждат всеки, който се е отрекъл от Любовта. Вътре в Любовта веригите на мрака се разпадат. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-приятното духовно нещо? — Учи-телят отговорил: Това е тайната и нейният вкус, който се запечатва в сърцето. Тайната се раз-крива, но после се скрива. Но вкусът на тайната остава. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това чистият Дух? — Учителят отговорил: Чистият Дух, това е нашата мистична вътрешна Вечност. Това е, което хората търсят, а учениците намират.

Очите, които открили себе си

Вървял един странник в далечни земи. Той търсел отговора на един въпрос. Въпросът бил кой гори в свещта, кой храни този огън. Така с този въпрос той странствал и срещнал много мъдреци, получил много отговори, но нито един отговор не му дал пълнота. Накрая той срещнал един скромен човек, задал му въпроса си и му казал, че всички отговори, които получил досега, не осветили пътя му. Тогава скромният човек му казал: Ти, страннико, погрешно търсиш пълнотата, защото си я направил да зависи от един отговор. Аз ще ти отговоря така: Остави свещта, нека тя да си гори. Но вътре в тебе има една истинска свещ, тя трябва да гори вечно. Тази свещ не зависи от отговорите на мъдреците. Тази свещ се нарича постоянното търсене. Ако ти си влязъл в постоянното търсене, ти вечно ще гориш. Духът е, който храни огъня на тази свещ, която си ти самият. Щом си влязъл в потока на постоянното търсене, ти вече нямаш нужда от отговори, защото твоят собствен дух се е само-запалил. Това е наречено първото себепознание. — Тогава странникът бил пронизан от собствената си светлина, от собствения си огън. И изведнъж разбрал, че нямало нужда от отговор, защото той сам бил отговорът, защото той сам бил светлината за себе си, защото той сам бил Вечността. Така той сам придобил съвсем други очи — очи, които превъзхождали въпросите и отговорите на живота. Това били очи, които сияели и в мрака, и в светлината. По-късно той бил наречен Мъдрецът с особените очи.

Изпитанието в мрачната река

Това се случило в древността. Учителят Авирох пътувал в една лодка със своите ученици. Той избрал това пътешествие в реката Узивира, или както тогава я наричали Мрачната река. След три часа приятни разговори се появил вятърът Хавиху. Лодката станала неуправляема. Мракът станал плътен и зловещ. Хавиху станал свиреп. Животът на Учителя и учениците в лодката висял на косъм. Голям страх обхванал всички ученици. Не се виждал никакъв изход, а и нямало изход. Учителят им казал: Когато няма изход, трябва да го намерите в себе си. — Но учениците в тоя момент не можели да разберат своя Учител. После Учителят замълчал и сякаш някак си сияел. Но какво се случило? Един от учениците паднал във водата и извикал за помощ, но водата го погълнала. Други четирима скочили във водата от страх, мракът ги беше пленил. В лодката останал само един ученик. Бурята утихнала изведнъж. Този ученик, наречен Ахор, изпълнил заповедта на своя Учител. Той прозрял в себе си своя дух, своя център. И тогава Учителят му казал: Ти превъзмогна мрака на света. Ти прозря своя център. И в най-големия мрак съзря своята неуязвимост. Тези, които живеят на повърхността, всякога си остават уязвими. Но понеже ти повярва в себе си, ти напусна повърхността и позна себе си. На теб, о, Ахор, беше дадено откровение на тайното учение. Това е наречено себепознание. Оттук нататък започва твоето истинско развитие, защото само този, който има дух, може да бъде обучаван.

Из книгата “Незнайният мрак”

Поученията на Аторвол

Мракът е орис. Тъмнината е съдба. Светли-ната е път. Любовта е освобождение. Ти, сине мой, върви от орис към съдба, после прозри в съдбата пътя си и после в пътя прозри Любовта и вещата й ръка. Ти, сине мой, пътешествай от мрак към тъмнина, от тъмнина към път и от път към слънце, защото само в слънцето ще ме срещнеш. Мракът е вериги, тъмнината е връзка, пътят е нишка, Любовта е слънчев лъч. Ти, сине мой, разкъсай веригите, освободи се от връзката, тръгни по нишката и ела в слънчевия лъч, защото само там ще се срещнем реално. Веригите същест-вуват, за да се скъсат, връзките съществуват, за да ги преодолееш, нишката съществува само като указание, докато се завърнеш в слънцето. Ти си призован да станеш слънце, сине мой, по-сияещо от предишното, когато беше в Рмоахали.

Из книгата “Непознатият мрак” от Мародот

Живял някога в древността търсач на Исти-ната. Той много търсел Истината, но все нещо изпускал. Дочул накрая той, че на три километра в съседната местност живее Учителят Молд-рин, който бил постигнал Истината. Той дочул, че този Учител бил много странен и мълчалив. Когато попитал местните хора защо е странен, те му казали, че неговите разбирания нямали нищо общо с обществото, те били извън общес-твото. Тогава търсачът решил да го намери и опознае. И тръгнал той в пътя си към Учителя Молдрин. И въпреки че изпитвал смътен страх, той решил твърдо да отиде. Накрая когато го срещнал, той видял очи, които никога не бил виждал. И чул тих, дълбок и поразителен глас, който му казал само няколко думи: Не говори, човеко. Истината ще ти даде право да говориш след изпитанието, дотогава мълчи. — После Учителят Молдрин го въвел в пещерата и му казал: Скочи, човеко, аз ще те чакам долу. — И скочил търсачът в древната пещера, която била толкова мрачна, че нищо не виждал. Той не знаел какво ще стане, защото мракът все повече го обсебвал. Обхванал го страх и ужас, но понеже обичал безумно Истината, прозрял зад мрака силата на своя дух. Тогава той паднал в черната вода и когато излязъл на повърхността, видял една светлина да свети близо до него и чул глас. Това бил гласът на Учителя Молдрин, който му казал: Ела, сине мой, ти вече не си човек. Ти позна малката Истина — Истината за своя дух. Понеже ти възлюби Истината, мракът не можа да те обсеби и разруши. Това беше малката Истина, сине мой, но след време ще ти покажа и голямата Истина. — И после Учителят Мол-дрин замълчал задълго.

Из “Незнайният мрак”

Поученията на Аторвол

Мракът е сътворен от илюзии. Съдбата е сътворена от заблуждения. Пътят е сътворен от безкрайност. Човекът е сътворен от дълбочина. Мракът е илюзия, защото е поискал невъзмож-ното. Той е поискал да бъде самостоятелен, извън Бога. Никой мрак не може да бъде само-стоятелен. Никое зло не може да бъде само-стоятелно. Злото е вътре в Бога и мракът е вътре в Бога. Затова те всякога ще бъдат осветени. Съдбата е заблуждение, защото човек е пожелал да живее самостоятелно и да има личен живот. Личният живот е ограничение и поради това заблуждение. Когато живееш в ограниченото съзнание, заблуждението става твой водач. Когато заблуждението е водач, човек се отрязва от пътя си, защото заблуждението вижда в нещата край, но пътят е безкраен. Човекът е дълбочина и тази дълбочина е неговият дух. Но по причина на себе си той е излязъл да живее в повърхността на нещата. Благословен е този, който може да се потапя в себе си. А този, който не може да се потапя в себе си, ще трябва да изстрада повърхността и външността на нещата. Който правилно изстрада повърхността на нещата, дълбочината ще му разтвори своите обятия. И тогава той ще се завърне и ще се нарече Син на Исти-ната.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

От тъмнината, сине мой, изтръгни светлината, за която тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни живота, за който тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни щастието си, за което тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни съкровеното си сърце, за което тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни свещения си разум, за който тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, направи си дреха от светлина, от живот, от щастие, та да заблести в тази дреха твоето съкровено сърце и твоят свещен разум. Това е благодатта във вселената, сине мой. Но има и по-голяма благодат. Когато, сине мой, те посети големият мрак, тогава вгледай се в себе си и ще видиш своя неописуем възход. Щом видиш ясно това, ти ще познаеш тайната на своя дух. Тогава твоят дух ще прелети отвъд благодатта на вселената.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато попаднеш в ада, сине мой, изтръгни от него важното. Изтръгни от него рая, сине мой. А после, когато попаднеш в рая, тогава изтръгни скъпоценното, сине мой. Това скъпоценното, сине мой, е една тънка нишка от Прасветлина. Тя ще те доведе при мене. И адът, и раят, сине мой, се оказват ненужни, те са затвори за съзнанието. Не се ограничавай от рая и ада, не се ограничавай от доброто и злото, защото те ще ограбят твоя път, сине мой. В древността ние ги наричахме Хароти — грабители. Когато попаднеш в тъмнината, сине мой, това е времето, определено за възход. Когато попаднеш в големия мрак, сине мой, това е времето, определено за подвиг. В този подвиг, сине мой, ти ставаш спасител на себе си. В този подвиг, сине мой, Хароти умират, защото ти вече не си нито лош, нито добър. Ти си освободен от силата на възхода и подвига. Ти вече си Истина от Истината, сине мой.