Вяра значи преобразяване

Някои търсят мрака и той ги проваля. Други търсят светлината и тя ги проваля. Някои не търсят мрака, но той идва и разваля живота им. Други не търсят светлината, но тя идва и понеже са неподготвени, тя разваля живота им. Някои вървят в мрака и стъпките им тъмнеят. Други вървят в мрака и стъпките им светлеят. Мракът се среща с много хора и с много съще-ства, но резултатите са много различни. Някои вярват, че мракът е път и получават път. Други вярват, че мракът е светлина и получават светлина. Трети вярват, че мракът е ужас и получават ужас. Четвърти вярват, че мракът е възкресение и получават възкресение. Пети вярват, че в мрака е скрита Мъдростта и получават Мъдростта. Мракът сам по себе си не знае какво е. Различни подходи — различни резултати. Каквато е вярата на човека, в това ще се преобрази мракът.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Ученикът попитал своя Учител: Учителю, що е това лъжа? — Учителят отговорил: Лъжата е създаване на незаконна разумност. Тази незаконна разумност е ограбила интуицията на човека и затова човекът сега ходи с вторичен ум и чрез него живее в тъмнина и мрак. Лъжата е грабител. — Ученикът попитал своя Учител: Какво трябва да правим, Учителю, ако попаднем в ада? — Учителят отговорил: Трябва да се изпълнят три неща. Първото е: никога не лъжи. Второто е: внеси своя рай в тъмнината на ада. И третото е: възлюби тишината, защото тя ще те дари с пътя. Тишината е дарител. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това правилно наблюдение? — Учителят отговорил: Правилното наблюдение е концентриран израз на интуицията. Правилното наблюдение е концентрираната духовност на човека в света на тишината. Който има правилно наблюдение, той живее в свободата. Правилното наблюдение освобождава човека от всичко ненужно. Правил-ното наблюдение е дарителят на свободата.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кои са истинските блаженства в живота? — Учителят отговорил: Блажени са благодарните, защото благодарността увеличава вътрешното богатство. Блажени са пробудените, защото будността ще се превърне в жизнелюбие. И блажени са най-вече истинолюбивите, защото Истината ще даде на човека Окото, което прониква дори и в мрака и вижда същността на нещата. — Попи-тал ученикът своя Учител: Къде да търсим Лю-бовта? — Отвъд мненията, отвъд теориите и предположенията и отвъд знанията. — Попитал ученикът своя Учител: Защо има толкова много тъмнина и мрак в падналия свят? — Учителят отговорил: Тъмнина и мрак има в падналия свят, защото тъмнина и мрак има в сърцето на човека.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това пеперуда? — Учителят отговорил: Пеперуда е това, което лети без крила. Пеперудата лети с душа, а крилата са само нейният външен блясък. Пеперудата е душа, влюбена в простора. Отвън тя е красота, а отвътре — сияние. Ето какъв трябва да бъде ученикът. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е най-древният език, съществувал някога? — Учителят казал: Безмълвието е най-древният език. Безмълвието е езикът на Веч-ността. Мракът не обича безмълвието, защото не може да вземе нищо от него. Безмълвието е по-дълбоко от мрака. — Попитал ученикът своя Учител: Има ли любовта ухо? — Учителят казал: Любовта има най-тънкото и особено ухо. Чрез това ухо за нея всички звуци са музика. Всеки шум е също музика. — Попитал ученикът своя Учител: А има ли любовта око. — Учителят казал: Любовта е окото на виждащия. Гледайки през това око, виждащият не вижда тъмнината и мрака. Виждащият вижда само Бога. Виж-дащият вижда само това, в което е вкоренен.

Из ”Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това сърце? — Учителят казал: Сърцето в човека, това е живата вода. Който е възкресил живата вода в себе си, тъмнината и мракът не му влияят. Той става независим от левия път. — Попитал ученикът своя Учител: Кога ученикът става си-лен? — Учителят казал: Когато ученикът вярва повече в невидимото, отколкото във видимото, той става по-силен и по-устойчив в себе си. Той започва да разбира все повече действията на невидимия свят. Така той става приятел на невиди-мото. Силен и устойчив е този, който вярва в невидимото, защото невидимото е неуловимо за злото. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това ученик и що е това Учител? — Учителят отговорил: Ученикът, това е Огънят в човека. Учителят, това е Праогънят в човека. Ученик е този, който живее в Огъня. Учител е този, който е възкръснал в Праогъня.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това мрак? — Учителят казал: Мракът е замисъл на Неведомото. Този замисъл се разбира само от този, който може да преодолее мрака. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това живот? — Учителят казал: Животът, това е скрито намерение на Неизразимостта. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е пътят към истинския живот? — Учителят отговорил: Пътят към истинския живот е скрит в особеното отношение към Истината. Който има това отношение, той върви към тайната, която е наречена само-посвещение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кое е това, което преодолява мрака? — Учителят казал: Тишината. Тишината е състояние на Любовта. — Попитал ученикът своя Учител: Накъде пътуват морските вълни? — Учителят казал: Вълните са въображаеми деца на морето. Те привидно стигат до брега, но се скриват в него. Където и да отидат вълните, всякога си остават деца на морето. — Попитал ученикът своя Учител: В самия Бог има ли поезия и каква е тя? — Учителят отговорил: Сам Бог казва: “Много исках да блестя и ето, вложих сърцето си в росната капчица. И блестя ли, блестя. Но малцина ме виждат.” — Попитал ученикът своя Учител: Що е това воля? — Учителят казал: Истинската воля пробива дупка в скалата, преминава през нея и се самовъзкресява в небето.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: В какво вярва кокичето? — Учителят казал: Според кокичето сърцето е първичното място на светлината. И който е допуснал светлината в сърцето си, той става бял и благоговеещ. — Попитал ученикът своя Учител: В какво вярва минзухарът? Учите-лят казал: Взорът на минзухара е устремен в небето, защото според него да вярваш, значи да виждаш в невидимото. Ето защо взорът на минзухара е устремен винаги нагоре. Той иска небето да го учи. — Попитал ученикът своя Учи-тел: В какво вярва момината сълза? — Учителят отговорил: Момината сълза вярва в мистичните сълзи. Тя смята, че тези сълзи са живата вода на небето. Тя смята, че тези сълзи очистват душата и я водят на небето. — Попитал ученикът своя Учител: В какво вярва теменужката? — Учите-лят отговорил: Теменужката вярва в смирението и скромността. Според нея, каквото и да постигнеш, трябва да останеш смирен и скромен. Само така ще имаш око, което вижда отвъд света.

Сияещата жертва

Живял в древността един особен човек. Той бил голям търсач на Истината и се казвал Малихор. Колкото повече търсел Истината, толкова повече попадал в мрака. Когато първият път попаднал в мрака, мракът го попитал: Какво търсиш тук, човеко? — Малихор му казал: Истината. — Мракът отвърнал: Щом я търсиш, няма да я намериш. — След време Малихор попаднал втори път в мрака. Мракът го попитал: Какво правиш тук, човеко? — Малихор отго-ворил: Искам да намеря Истината. — Мракът му казал: Щом искаш да я намериш, няма да я намериш, защото искането е бедно. — След време Малихор попаднал за трети път в мрака. Тогава мракът се опитал да го погълне. И колкото повече го поглъщал, толкова повече мракът започвал да се страхува. Защо започвал да се страхува? Защото започвал все повече да свети. Малихор не говорел. Той нито търсел Истината, нито я искал. Той светел. Той навлязъл в мрака чрез най-силния метод във вселената. На древния език това е наречено АРИВОР ВАТАРА — сияещата жертва. След като се пожертвал, той станал храм в себе си. Къде се намира този храм, приятелю? Там, където има Любов, там е храмът.

Любовта преодолява мрака

Какво има вътре в мрака? Изненада. Какво има вътре в мрака? Тайнство. Кой е създал мрака? Господарят. Господарят е създал мрака като покривало. Господарят е създал мрака като покривало, за да отдели достойните от недостойните. Защо е създаден мракът? За да бъде преодолян. С каква цел е създаден мракът? За да се придобие мистичен опит. Кой може да тържествува в мрака? Истинолюбивият, реши-телният. Мракът зло ли е, добро ли е? Не бързай да отговаряш, човеко, на този въпрос. Накъде води мракът и кой може да изтръгне неговата тайна? На кого е господар мракът и кой може да стане господар на мрака? Какво отнема мракът на човека? Знанията му. И наистина защо са му на човека знания, които мракът може да отнеме? И отново ще попитам: какво е мракът? Изненада. Кой може да преодолее тази изне-нада? Този, който има особената Любов, той може да изненада изненадата. Така човек се запознава с тайнството, наречено Бог. А що е това Бог? Това е ослепителната светлина, която за неподготвените е наречена мракът.

Мракът ще пресътвори човека

Ценен ли е мракът? Има ли богатство в мрака? Има ли идея в мрака? Понеже всичко е създадено от Бога, и мракът е създаден от Бога. Щом мракът е създаден от Бога, той е ценен. Щом мракът е създаден от Бога, той е богатство. Щом мракът е създаден от Бога, в него има замисъл. Малцина са хората, които знаят, че мракът е огледало. Когато човек попадне в мрака на страданието, в мрака на нещастието и в мрака на злото, той може да види себе си, да се огледа като в огледало и да разбере какво пред-ставлява. Кой е този, който израства чрез мрака? Това е този, който носи в себе си заряда на Бога. Този човек преодолява мрака. Този човек преодолява сътворената си същност. Той става несътворен, или както е известен в света, той става посветен. Що е това посветен? Посветен, това е завърналият се в образа на Бога. Посветен, това е завърналият се в своето истинско Аз. Посветен, това означава завърналият се в своя вътрешен Учител. Посветен значи пресътворен. И кой има главната заслуга за това пресътворяване, прия-телю? Това е мракът.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Има ли животът свое лице? — Учителят казал: Величието на живота е скрито в неведомото. Неведомото няма лице, но то е изпратило нещо от своята същност да го замества. Това, което замества неведомото, е Любовта. Любовта е лицето на живота. — Попитал ученикът своя Учител: Важно нещо ли са знанията, правилният живот и духовността? — Учителят казал: Да, те са важни, те са част от пътя, но не са съществени. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е същес-твеното? — Учителят казал: Същественото в живота е Мъдростта. Може да имаш много знания, може да имаш правилен живот, може да си духовен, но Мъдростта да е далече от тебе. — Попитал ученикът своя Учител: Как се постига Мъдростта? — Учителят казал: Тези, които живеят, не постигат Мъдростта, но тези, които са съумели да не съществуват, тях Мъдростта ги посещава. Да съумееш да не съществуваш, е велико постижение. — Попитал ученикът своя Учител: Кои са тези, които са съумели да постигнат несъществувание? — Учителят казал: Това са тези, които са преодолели мрака. Тези, които не са преодолели мрака, живеят, а тези, които са преодолели мрака, стават мъдри. Ето защо мракът е по-ценен от злато.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това Посвещение? — Учителят отговорил: Посвеще-нието означава да станеш светлина за самия себе си. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Любовта? — Учителят отговорил: Любовта, това е самосияещата същност във вселената. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Духът? — Учителят отговорил: Духът, това е самосветещият пламък в човека. Той е, който открива и узнава Учителя. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Учителят в най-дълбокия му смисъл? — Учителят отговорил: Това е най-дълбоката идея в древността. За да познаеш що е това Учителят в най-дълбокия смисъл, трябва да се разделиш с времето и да изоставиш веч-ността. И ако си избран, тогава ще видиш това, което никога не си виждал.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кое е това, което ни наблюдава всички нас? — Учителят отговорил: Това е несътвореното Око. То превъзхожда и мрака, и светлината. То е от висш порядък, докато мракът и светлината са слизане надолу. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е ключът за връзка с това несътворено Око? — Учителят отговорил: Любовта е връзката с несътвореното Око. В Любовта има Огън, който образува сам по себе си несътвореното Око. Този Огън е Свещен. Той е бил преди мрака и свет-лината. — Попитал ученикът своя Учител: А от какво е сътворен този Огън на Любовта? — Учителят отговорил: Огънят на Любовта е съставен от твоята най-чиста вътрешност. Имаш ли тази най-чиста и свята вътрешност, ти имаш от само себе си несътвореното Око. — Попитал ученикът своя Учител: Има ли нещо, което превъзхожда несътвореното Око? — Учителят отговорил: Да, това е Мистерията. Но който е стигнал до нея, забравя сътвореното и несът-вореното, забравя думите и мълчанието, остава само неизразимостта на неведомото.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това духовно оръжие в ученика? — Учителят отго-ворил: Има едно качество в ученика, което се явява духовно оръжие. Това е безграничното упование. Който има това упование, е въоръжен. Който няма това упование, каквито и оръжия да носи със себе си, е уязвим. Когато упованието е концентрирано, то се превръща в светъл лъч, който се справя със силата на мрака. — Попитал ученикът своя Учител: В какво е скрит истинският живот на ученика? — Учителят отговорил: Истинският живот на ученика е скрит в тайния образ на пътя, наречен Вдъхно-вение. Вдъхновението е думата на живота. — Попитал ученикът своя Учител: Докъде води Вдъхновението ученика? — Учителят отговорил: До великото угасване. Великото угасване е съставено от повик, съюз и Пълнота. Първо, това е повикът на Тишината. Второ, това е свещеният съюз, който трябва да сключиш с Тишината. И трето, това е потопяване в Пълнотата. Така Вдъхновението угасва и се превръща в Пълнота.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Накъде е насочена истинската жажда на ученика? — Учителят отговорил: Има само една жажда — жажда за скритото. Когато тази жажда е правилна, скритото става явно и близко за ученика. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-хубавото нещо, което притежава душата? — Учителят отговорил: Най-хубавото нещо, което притежава душата, това е стремежът. В древността това се е наричало АМОРАХ ДАРИТИ, което означава Безкрайни крила. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-скъпоценното качество, което притежава ученикът? — Учи-телят отговорил: Най-скъпоценното качество на ученика, това е слухът, защото слухът долавя други светове и същевременно общува с близкия глас на Бога в себе си. Чрез слуха далечното му става близко, а близкото му става приятно. Слухът е орган за проникване във вътрешните, висшите светове.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? — Учителят отговорил: В древността тишината се е наричала Дълбоката златна река. Други са я наричали Блажената река. Тази река е била пълна с истински блага. Но всеки, който е бил увлечен от света и сътворените неща, не е могъл да се домогне до нея. Но тази златна река и досега си тече. — Попитал ученикът своя Учител: Коя е най-висшата музика, която същес-твува? — Учителят отговорил: Най-висшата музика, която съществува, е неземна. Най-висшата музика, която съществува, се намира в невидимите очи, това са очите на Бога. Когато тези очи те погледнат, ти ставаш вечност. Няма по-голяма музика от това. — Попитал ученикът своя Учител: Коя е тайната на човека? — Учителят отговорил: Бог е тайната, погребана в човека. Когато човек възкреси тайната в себе си, гробът ще отлети, камъкът ще бъде отместен, ще остане само Царството на Бога. Това се случва в едно строго определено време. Някои наричат това време часът на Истината. Ние го наричаме мистичното време.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кажи ми една от тайните на Бога. — Учителят отговорил: Една от тайните на Бога се състои в неуловимото разбирателство на Бога с хаоса. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-чудното явление в живота? —Учителят отговорил: Най-чуд-ното явление в Битието е наречено Очите на живота. Който е видял Очите на живота, е видял чудото на Битието. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-загадъчното явление в живота? — Учителят отговорил: Най-загадъч-ното явление в живота е наречено Очите на Мъдростта. Който е видял тяхното древно сия-ние, той избира нов път в живота си. Очите на Мъдростта са сътворени от една мистична ма-терия, скрита във вселената. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това умиране? — Учите-лят отговорил: Има само едно умиране в този и в онзи свят. Това е наречено невежеството. Невежеството е умиране в мрака. Който е из-брал невежеството, той е избрал мрака и неговия застой. Чрез този избор в който и свят да е човекът, той умира в мрак. Мракът става негова съдба. Мракът, това са оковите на застоя. Но дори и такива същества имат един малък шанс. Той е един процент от стоте, но той съществува.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тайната на мрака? — Учителят отговорил: В древността мракът се наричаше ХАТАТОР. Древните знаеха какво е ХАТАТОР, защото те устояха в Истината. Всички други, които станаха сътворени, изгубиха истинското знание за ХАТАТОР. Те изгубиха и мярката и знанието им стана смесено — светлина и мрак. И сега те странстват във въображаеми светове — светове, които все се организират, но си остават неорганизирани. В най-дълбоката древност, преди падението, Върховният беше произнесъл Своята кратка Огнена реч. Той каза: “Аз съм мракът и Аз съм, който го превъзхожда.” Тези, които не го разбраха, се погубиха. След неразбирането те бяха наречени човеци. Но тези, които устояха в Истината, разбраха, че мракът е онази част от Върховната Същност, която проверява кой за какво е достоен и кой каква светлина трябва да получи. Древните разбраха тайната на ХАТАТОР, защото устояха. Техният мрак е осветен и ще продължава да свети над световете. Няма по-голям подвиг за сътворените същества от този да осветят своя ХАТАТОР, своя мрак.

Из “Отломъци от моето сърце” от Мелтрот

Мракът знание ли е? Мракът превъзхожда знанието. Мракът нещастие ли е? Не, човекът може да бъде нещастен, но мракът не. Мракът е неутрален. Мракът страдание ли е? Не, мракът не е страдание. Мракът голям ли е или малък? Той не е нито голям, нито малък. Мракът сътворен ли е? Това, което ние виждаме, е само отражение на неговата тайна. Що е мракът? Мракът е идея на Бога. Мракът е най-великият замисъл на Бога. Идеята на великия замисъл е да минеш през мрака, за да постигнеш свободата си. Великият замисъл се нарича свобода. Бог е знаел, че идеята за мрака може да бъде преодоляна с по-висша идея. Идеята, която е по-висша от мрака, е сливане с Бога. Така ние преодоляваме мрака, който е част от Бога. Понеже Бог е преодолял този мрак в древността, Той иска и ние да го преодолеем като Него. Понеже Бог е свободен, защото е осветил мрака, Той иска и ние да сме свободни, като осветим своя мрак. Замисълът на Бога е да види човешкия дух свободен, защото свободен става само този, който е избрал Истината. Човекът на Истината свети в мрака, но мракът даже не го познава.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е мра-кът? — Учителят отговорил: Мракът, това е скритата помощ за света. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това светът? — Учителят отговорил: Светът е мястото на изпитанията. — Попитал ученикът своя Учител: А защо са необходими изпитанията? — Учителят отговорил: По време на изпитанията Бог знае способностите на човека, но самият човек не ги знае. Целта на изпитанията е човек да познава все повече себе си. Изпитанието е огледало, в което човек проглежда себе си. Той вижда своите цели, своите намерения и стремежи. По време на изпитанията търсачът на Истината заражда в себе си семето на свободата. Целта на изпитанията е свещена — да придобием своята свобода. Който е придобил свободата си, е устоял в Истината. Тогава за него мракът вече не е мрак, той вижда другото му лице. Това лице е усмивката на Бога.

Тайнството ХАРАМОН АВАРА

Що е това силата на мрака? На това може да се отговори с един малък пример. Това се е случило много, много отдавна. Това се е случило в една малка област в покрайнините на Атлан-тида. Там живял младият Азмахор. Той говорил много за вярата в невидимия свят, за любовта към злото и враговете си, за да бъдеш свободен, и за развитието на необятното чувство в себе си, наречено благоговение. Но случило се така, че трима от враговете му го издебнали, хванали го здраво и го завели до една пропаст. Преди да го хвърлят в мрака на пропастта, те му казали: Кажи си, Азмахор, последната молитва. — Той отвърнал: Нямам последна молитва, защото животът е вечен. — След тези думи Азмахор полетял в дълбоката пропаст. В началото изпитал малко страх. Това не било страх от пропастта. Той зърнал за миг в себе си отчаянието — това била истинската пропаст. Той разбрал, че мигновено трябва да се освободи от отчаянието, защото заедно с него навлизал и мракът. Той успял да се концентрира и произнесъл древните думи: О, ХАРАМОН АВАРА, помогни ми, защото вярвам в невидимото повече, отколкото във видимото. — И изведнъж всичко, което било тежко в него, изгубило тежестта си. Мислите, чувствата и състоянията в миг изгубили тежестта си. Той станал много лек, усещайки дъното на пропастта. Той разбрал, че бил спасен. Тайнството на ХАРАМОН АВАРА му подало ръка. Последните думи, които чул, били много тихи. Той ги запомнил завинаги: Който търси Бога, Бог го намира.

Из книгата “Тайнството мрак”

Има три вида мрак. Първият мрак, това е външният мрак, забуленият мрак. Многобройни същества живеят в този мрак. Той е свързан с въображението. Той е носител на страха за човеците. Той е наречен внушаващият мрак. И понеже този мрак е приет от човеците още от древността, поради това приемане той е станал самовнушаващ се мрак. И досега той тегне над милиони човеци, които не са направили в миналото своя избор за Любовта. Вторият мрак е по-опасен. Той е изтънчен и полудуховен. Опасното в него се състои в това, че той е съставен от смесването на светлината и тъмнината. Този мрак е свързан със знанията и с желанията на сърцето. Този мрак е наречен отклоняващият мрак. Милиони човеци са отклонени от този мрак, защото в древността не са направили избор за Мъдростта. А без Мъдрост Същността е изпусната. Така човек тръгва по един път, който му е натрапен, но натрапен толкова тънко, че човек си мисли, че това е неговият път. Третият мрак, това е Свещеният мрак. Наричали са го още Божествен мрак. Древните толтеки го наричаха Неведомият или Мистичният мрак. Този мрак носи Реалността за човеците. Той носи неописуемата Реалност, но само за тези, които са избрали Истината. Този мрак е съставен от пустотата. Да придобиеш пустотата, значи да бъдеш във велика пълнота, необятна пълнота. Този мрак е наречен още поглъщащият мрак. Това е другото лице на ослепителната, древна Пра-светлина. Който е заслужил да бъде погълнат, той се е превърнал във вечност, наречена безсмъртие. Който е бил погълнат от този мрак и изплют обратно, той заживява в сътворения свят като огнена същност, която в древността се е наричала Дракон. Този Неведом и Свещен мрак е мястото, в което са живели драконите и боговете от Първата Слънчева раса.