Из “Древни времена”

В древността имаше три вида дракони. Едните живееха в тъмнината все повече и все повече. Тя им даваше сила и коварство. И накрая чрез тази сила те постигнаха обезсилване. И понеже се развиваха от тъмнина в тъмнина, те изгубиха Източника. Те бяха същества на грубия огън. Вторият вид дракони бяха същества на светлината. Движейки се от светлина в свет-лина, те трупаха сила и знания. Но дългото време, през което живяха, показа, че и те изгубиха Източника. Те живееха в добрия огън, но нямаха умението на Източника. Третият вид дракони живяха дълго в състоянието на тъмнината. Но те знаеха, че дълбоко в тях живееше чистият огън и започнаха усърдно да го призовават. Настана време, когато чистият огън проникна в тъмнината и тя стана светещата тъмнина. Така бяха зародени истинските дракони. Светещата тъмнина им даде вечното вдъхновение, защото те придобиха в себе си умението и мъдростта на Източника. Те държаха най-много на чистия огън. Чистият огън в древността се наричаше Арахот Бара — Великото лекарство. Само това Велико лекарство можеше да излекува тези, които вървяха в пътя на светлината и в пътя на тъмнината. Толтеките наричаха това лекарство “най-чистото умение” или “способността за учене, способността за развитие”, които ги няма в светлината и тъмнината. Умението да се развиваш принадлежи на светещата тъмнина. Тол-теките казваха, че който познае светещата тъм-нина, само той има умението да борави с най-древния огън.

Из “Древни времена”

В древността имаше едно нещо, което беше много важно. То беше нещо много съществено. То разкриваше древни тайни. То изработваше в човека гледната точка на Духа. От това нещо се явяваше новият и обновен път на човека. Това нещо погребваше старото мислене, защото старото мислене беше уязвимо. Това нещо ограбваше човека до дъно, това нещо ограбваше всички знания на човека, защото се знаеше, че чрез знанията човек изпуска знанията, същността. По него време имаше два вида хора — знаещи, които не знаят, и незнаещи, които придобиват. Така знаещите трябваше да бъдат спасени от зна-нието. Тогава към тях се насочи великият дар, великата помощ. Тази помощ, това съществено нещо беше тъмнината, великата тъмнина. Във великата тъмнина беше скрито откровението на Орела. Много хора погинаха в тази тъмнина, но други откриха себе си. Тези, които откриха себе си, разбраха, че тъмнината е тайнство, че тя е вечна и мистична и че ти трябва да я осветиш, ако искаш да я разбереш. Посветените и досега знаят, че в тъмнината има повече Истина, отколкото в светлината. Тези, които не знаят това, са хората. И затова техният път е дълъг и криволичещ.

Из книгата “Пътят, който се завръща”

Изтръгни от щастието своето самозаблуждение и ще се откажеш от щастието. Изтръгни от светлината своята сила и ще се откажеш от светлината. Изтръгни от доброто своя застой и ще се откажеш от доброто. Остави знанията на света, сине мой, те увеличават глупостта. Не критикувай света, сине мой, за да не изгубиш правилното си наблюдение. Ти си в света, сине мой, не да се учиш, а да се преобразяваш. Знанията не проповядват същността, сине мой. Само твоето истинолюбие е благословено. То е коренът на живота. То ще отстрани всичко излишно от твоя път. Накрая то ще отстрани и смъртта. Истинолюбието е пътят на освобождението. Но преди това, сине мой, истинолюбието ще те заведе в тъмнината, а после ще те заведе и в мрака. Ето защо следвай пътя на мъдреците, защото чрез истинолюбието си те от тъмнината изтръгнаха тайнство. А от мрака, сине мой, те изтръгнаха своята изначална същност. Така те разбраха, че животът навътре е изначален. Те имаха само едно оръжие — истинолюбието. Така те видяха светещата тъмнина. Така Орелът се остави да бъде видян. А когато те умираха, те умираха с благата смърт, те просто се завръщаха.

Из “Пътят, който се завръща”

Когато се огледаш в щастието, на дъното му ще видиш скръб. Отсечи я с меча си, тя е препятствие по пътя, тя е препятствие за пътуващия. Когато се вгледаш в доброто, на дъното му ще видиш радост. Отсечи я със своя меч, тя е спънка в пътя. Когато се взреш в душата, на дъното ще видиш неизразимото. Продължи напред, сине мой, защото зад неизразимото има скрит огън. Когато се взреш в този огън, на дъното му ще откриеш ключ. Вземи този ключ и го дръж здраво в ръцете си. Когато се вгледаш в тъмнината, ще разбереш, че това е тесният път. На дъното ще видиш мрак. Тогава вземи ключа в ръцете си и нека неговият огън да запали мрака. Така толтеките постигнаха свободата си, сине мой. Ключът на огъня е сила незнайна. И всеки човек има тази сила, но не всеки я е открил в себе си.

Откъси от книгата

“Доверие в необятността” за Аворихал

Четирима учени спорели за тъмнината. Въп-росът бил какво нещо е тъмнината. Единият казал: В тъмнината има много скръб. — Вторият казал: В тъмнината има много страх. — Третият казал: В тъмнината има много страдание. — Четвъртият казал: В тъмнината има много смърт. — Дълго време спорили, но отговорите им не ги задоволявали. Покрай тях минал мъдрецът Аворихал и те решили да попитат що е това тъмнината. Той им казал: В тъмнината човек създава своите безкрайни крила. Разбира се, тъмнината си има своите пипала, своите внушения на злото. Но който може да преодолее тези пипала, той е събудил в себе си древния огън, той е създал себе си, той е познал езика на безсмър-тието, той е познал звука на Духа, той е станал храм в себе си. Той е заживял в мистичното мълчание на вечността. — После Аворихал се поклонил и преди да тръгне, им казал: Ако искате да познаете тъмнината, трябва да имате необятно доверие в нейната тайна. — Но оттогава досега учените не са разрешили този въпрос.

Из книгата “Откровенията на Барихор”

В живота на хората и човечеството още от древни времена има един голям враг. И в древ-ността, и сега този враг има едно име. Той се нарича смъртта. Една от най-наблюдателните раси в древността била Рмоахали. Те наблюдавали най-мощното лице на смъртта, което се наричало във вселената Халор Мора — това, което се знае като черните дупки. Халор Мора била като всемогъщ магнит. Ако някоя звезда минавала наблизо, тя бивала мощно привлечена и изчезвала. Но мощното око на един от Учите-лите на Рмоахали, който се наричал Барихор, открило велика красота в явлението, наречено Халор Мора. Барихор видял, че тази черна дупка, освен вход, има и изход. Звездата, която изчезвала през входа, била разлагана и умирала напълно. Но после тя излизала през изхода на Халор Мора, но съвсем ярка, обновена и жизнена и потегляла във вселената, за да търси място за своя нов живот. Във времената на Рмоахали стихиите на природата били много могъщи, те често застрашавали този народ. Барихор знаел, че скоро се очаква потоп. Той събрал своя народ и им обяснил тайната на Халор Мора. Много от хората от този народ разбрали, че надеждата за спасение е голяма. Но имало и много такива, които не виждали спасение. Тогава той им казал: Има една тайна наука, има един таен подход към дълбокото, към неизбежността. Тази наука е мощно движение към дълбините на Истината. Тя преодолява тайната на смъртта. Тази тайна наука се нарича доверието. — И после той казал: Доверете се изцяло на смъртта и ще я прео-долеете. — Всички тези, които се доверили, преодолели гравитацията на смъртта. Впоследствие те се родили като хора с ново мислене. Те се родили като много задълбочени в изучаването на себе си и на нещата. Една част от тях се родили под названието толтеки, които отдали предпочитанието си на безупречността. Друга част от тях се родили под името аборигени. Те се отдали на тайнството да слушат своето сърце. Аборигени значи народ на мистичното сърце.

Откъси от книгата

“Докосване до неизразимото”

В древността един Учител трябвало да определи свой приемник. Той повикал пред всички четиримата си избраника. Всеки трябвало да каже по една мисъл, която според него е есенцията на учението. Първото изречение било на най-стария ученик, той трябвало да изрази същността на учението. Той казал: Няма живот, няма смърт, ние живеем естествено в безсмъртието. — Дошъл редът на втория избраник. Той казал: Любовта е нашият водач във всички светове. — После дошъл ред на третия избраник. Той казал: Ние не сме сътворени, ние сме постоянно несът-ворени. — После дошъл ред на последния изб-раник. Той казал: Истината е безмълвие. — Той просто вярвал, че нищо не може да бъде изра-зено. Учителят го посочил и казал: Ти си моят приемник. — И накрая Учителят казал пред всички: Едно учение се съхранява, когато е неиз-разимо.

Из “Скритото в нас”

Най-голямата тайна в този свят и в онзи свят, в тази вселена и отвъд, в това тяло и отвъд е посятият Дух в човека. Той движи тялото, но живее скрито в диханието. Той одухотворява света, но светът не го познава. Той осмисля вселената, но остава скрит от нея. Могат ли хората да го познаят? Може ли светът да го познае? Може ли вселената да го познае? Нито хората, нито светът, нито вселената могат да го познаят. Той лежи отвъд пределите на всички резултати и изследвания. В него няма време и вечност. Той слиза във времето, той влиза във вечността, но си остава непроявен. Той може да превърне времето във вечност, смъртта — в живот, но си остава непроявен. Този тайнствен Дух, който е скрит в нас, е най-достойният за почит. Световете не са, народите не са, цивилизациите не са, вселените не са, но този тайнствен Дух е достоен, той заслужава великата почит.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

Кой може да преодолее света? Кой може да преодолее ума? Кой може да преодолее труд-ностите? Кой може да преодолее препят-ствията? Кой може да преодолее страданието? Кой може да преодолее пространството? Кой може да преодолее смъртта? Кой може да преодолее живота? Кой може да преодолее страха? Кой може да преодолее вселената? И най-после кой може да преодолее диханието? Това, което преодолява всичко, което казахме, е възхи-щението. Откъде идва възхищението? От Въз-хитителния. Възхитителният в нас е нероден. Възхитителният в нас е най-древното Предание. Възхитителният в нас е наречен Брахман. Той е без смърт и без живот, защото е цялостен. Смъртта му се прекланя, животът му служи, диханието нищо не може да му отнеме. Брахман е Възхитителен. Който се възхищава на всичко в живота, той се слива с този Брахман. Ето, тази възхитителност, царю, е повече от твоето царство.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

И каза царят на Яджнавалкия: Кажи ми, високо почитаемий, за великото. — И каза Яджна-валкия: Ще ти говоря за учението на Брахман. Когато Брахман е във вселената, той е нераз-гадаем. Когато Брахман е в човека, той е скрит и блажен. Когато Брахман е извън вселената, той е непознаваем, наричат го най-скритият. Брахман е най-древният воин. Понеже Брахман е неру-шим, той никога не губи битка. Брахман никога не е щастлив и никога не е нещастен. Щас-тието му е чуждо, нещастието му е ненужно, Брахман е вечно блажен. Брахман не е мястото, където отиваш. Брахман си ти. Който познава това, живее в непреходното. Брахман слиза във времето, обитава във вечността, но живее в непреходното. Вселената не знае откъде идва Брахман. Брахман е скрит от погледа на вселената. — И каза още Яджнавалкия: О, царю, царството ти е бедно. Изостави го, защото Брахман е възхитителен, цялостен, без желания, без смърт, отвъд живота, отвъд думите. Брахман е древният Път, царю. Който познава Брахман, не познава разочарованието.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

В светлината има явен живот. В тъмнината има скрит живот. Светлината е бедна, тъмнината е оскъдна. Ето защо Брахман отстранява светлината в пътя си. Ето защо Брахман преодолява тъмнината в пътя си. Светлината нищо не може да даде на Брахман. Тъмнината нищо не може да предаде на Брахман. Тъмнината е разумна същност. Светлината е висша същност. Разумната същност и висшата същност — те са толкова ненужни на Брахман. Смъртта не докосва Брахман. Животът не разбира Брахман. Брахман е напуснал и смъртта, и живота, защото той не обича ограниченията. Брахман е самосъществуващ. Той съдържа в себе си тайна, по-голяма от смъртта и живота. Брахман съдържа в себе си два вида безпределност. Който знае това, познава Брахман.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

Отрежи краката и ще успееш. Отрежи ръцете и ще успееш. Отрежи очите и ще успееш. Отрежи косите и ще успееш. Ето така е успял Брахман. Разбирай това във вътрешен смисъл. Мракът има крака, има ръце, има очи, има коси. Краката, ръцете, очите и косите са сенките на мрака. С краката мракът идва при теб, за да те изкушава. С ръцете идва при тебе да те обвързва, да те държи при себе си. С очите идва да те хип-нотизира. И с косите идва да те очарова. Който познава Брахман, познава, че това са сенките на мрака. Който познава Брахман, за него сенките само се явяват и изчезват, той остава недокоснат. Ето защо наричам Брахман успяващ. Ето защо наричам Брахман тържествуващ. Чуй, царю, Брахман е съставен от чисто пространство и от велико безмълвие. Който е познал това, познава Брахман.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

По пътя на своето вглъбяване ти ще срещнеш мрака. Той винаги е на пътя, но ти трябва да продължиш. Ти трябва да продължиш, за да го преодолееш. Когато го преодолееш, той започва да се зазорява и накрая силно да свети. Това наричаме среща с Брахман. Тук мракът толкова е засиял, че само свети. Тогава къде е отишъл мракът? В преобразяването. Брахман е преобразител. Който е преобразен, вече може да пристъпи във висшата тишина. Брахман дарява висша тишина — сияеща тишина. Това е новата тишина. В тази тишина мракът отсъства. Не всякога тишината е сияеща, има тишина, която мълчи. Но тишината на Брахман е сияеща. Който е познал Брахман, не познава мрака. Брахман е тайната на живота.

Мракът е древна сила

Мракът е древна сила. Който е разбрал тайната му, тази сила ще му вдъхне Мъдрост. От светлината са се родили ангелите, от мрака са се родили боговете. Мракът е тайнствен трон на Бога. Познаеш ли го, Бог ти проговаря на древен език. Щом Бог ти е проговорил, твоят мрак заблестява като слънцето. Ето защо ние казваме: При слънцето блясъкът е явен, а при мрака блясъкът е скрит. И казваме още: Който е познал себе си, открива двойния блясък.

Това, което е над мрака и светлината

Погледът на мрака е тайна. Погледът на мрака е поглед на Бога. Това е скритият поглед на Бога. С този поглед Бог претегля твоята любов към Него. Това е поглед на изпитанието. Само този, който има любов, може да устои на този поглед и тогава този поглед разкрива тайнствената си страна — Бог показва на човека свещеното си лице. Мракът няма сила срещу свещеното лице на Бога. Ето защо човек е длъжен да събуди Бог в себе си. Само тогава мракът ще бъде отстранен. Това се нарича методът на зав-ръщането. Там, където Бог сияе, мракът е погре-бан, светлината си е отишла, останало е само това, което е над мрака и светлината — останало е само сиянието. Който е придобил сиянието, мракът и светлината не могат да го заблудят.

Мракът е свят на дълбочина

Навлизането в страданието е подготовка за навлизането в мрака. Навлизането в мрака е преодоляване на себе си. Преодоляването на себе си е осветяване на себе си. В светлината се зас-тояваш, а в преодоляването на мрака се одухо-творяваш. Мракът е благословен, защото който мине правилно през него, той става същество без противоположности. От преодоляването на мрака зависи дали ще попаднеш в развитието или ще останеш в еволюцията и нейния дълъг път. Светлината е свят на красота, а мракът е свят на дълбочина и преображение. В светлината се успокояваш, тя те радва и предразполага, а в мрака придобиваш тайната на своя древен дух. В мрака придобиваш своята нерушимост.

Мракът е благодавател

Мракът, това е скритата същност на незнайното Божество. Щом живееш по законите на злото, този мрак всякога ще те поразява. Щом живееш по законите на Истината, този мрак всякога ще те извисява в Духа. Скритата сила на мрака е скрита благодат. Тази скрита сила те завръща в Произхода, в твоя собствен Дух, защото ти принадлежиш на своята най-чиста същност. Силата на мрака определя силата на завръщането. Мракът е благодавател за тези, които са избрали Истината. Който е избрал Истината, скритата същност на мрака му помага да се озове в дълбочината на Бога, в дълбочината на своя Дух, в дълбочината на своя Център.

Из “Книга на Огъня”

Състоянието мрак е тайнство, а състоянието Дух е мистерия. Състоянието Дух е живата Истина. Когато Духът е преодолял това тайнство, той застава лице в лице с тайните на вселената. Дух, който живее в Истината, има меча, който пронизва мрака. Този меч е свещената енергия на Бога. Тази чиста енергия е най-острият меч на Бога. Тази чиста енергия е острието. Така е записано в Книгата на Огъня.

Из “Книга на Огъня”

Който е изтръгнал от мрака жизнената тайна, той образува в себе си силата на духа. Победата в живота не е в това доброто да победи злото, положителното да победи отрицателното. Побе-дата е в това човекът да се освободи от доброто и злото, от положителното и отрицателното. По-бедата е живот в Духа, а Духът не е добро или зло, положително или отрицателно. Той е Любов безпределна и Мъдрост ослепителна, той е висша Истина, висша Тайна. Той знае, че мракът е огън, който се е отделил от Бога. И той знае, че който може да преодолее този огън, той се завръща в свободата, в своята безпределност. Той вече става свободен от всички светове, но понякога той решава да се завърне в тях, като носи в себе си своята безпределност и говори на хората, като винаги малцина го разбират, а повечето остават смутени. Той е свободата. И за тези, които го разберат, той става чистият духовен път, чистата земя. Тази земя е съставена от светлина, от тайна и от огън.

Из “Книга на Огъня”

Само чрез мрака може да се провери енергийният вихър на духа. Духът се нуждае от голяма преграда, от голямо изпитание, за да може да се задвижи тази огнена сила на духа, наречена вихър. Този огнен вихър е плод на вечната Любов, тя го е родила. Който има този огнен вихър, тази огнена сила, той става син на свободата и дори самият мрак го почита. Огнен вихър има само този, който е познал вечната Лю-бов. Огненият вихър е знак, че човек е заживял в своето безсмъртие. Огненият вихър, това е енергията на Бога. Ето защо мракът се заглежда почтително във всяко същество, което е родено от Бога.

Из “Книга за Тишината”

Духът е, който отваря мрака. Духът е, който отваря вратата на мрака. Отваряйки вратата, той се завръща в своята родина. Чистото съзнание е родината, чистото съзнание е Бог. Бог е скрит в мрака и поради това мракът е силна светлина. Голямо умение и особени движения се искат, за да влезеш в мрака и да познаеш Бога. Умението, това е Духът, а особените движения, това е Душата. Умението, това е остротата, а съкровените движения, това е ритуалът. Така се навлиза в царството на особената енергия. Тази енергия прилича на пустиня, прилича на бездна. Посветените я наричат Тишината. Тази Тишина се вслушва в нас. Тя се вслушва само в чистото съзнание, тя го долавя и му казва: Ето, аз съм твоята родина.

Из “Книга на Огъня”

Божественият мрак е морето от същност на Бога, морето от преизобилна светлина. Никой свят и никое същество не могат да понесат това изобилие и тази пълнота на Бога. Злото не може да устои на това велико праизобилие, то няма защита срещу него. Само Любовта може да устои на това праизобилие, защото тя е изначалният огън на Бога. Само човекът на Любовта може да понесе стихията на Божествения мрак. Човекът на Любовта е човекът на огъня. Човекът на огъня е човекът на замисъла на Бога. Този огън на Любовта е създаден от самата същност на Бога и затова само той може да устои. Само този, който може да устои на Божествения мрак, придобива великото благословение. Така той заживява в своята древна Божественост.

Из “Завръщане в себе си”

Който не е владетел на себе си, мракът го заключва. Така човек е изгубил свободата си и тази свобода именно е райската градина. Това, което е нарушило закона на свободата, са тъмните желания. Така човек е създал в себе си тъмното аз. Така човек е изпуснал себе си. Ето защо мракът го е завладял. Сега човек има задачата да овладее себе си и да се завърне в себе си. Мракът, в който човек живее сега, показва, че човекът е слаб в борбата за завръщането в своето съкровено аз, че човекът е слаб в борбата за завръщането в своята истинска същност. Когато човек стане истински воин за себе си, когато стане силен и мъдър, той ще освети себе си, той ще освети мрака в себе си, той ще освети тъмното си аз. Това е и задачата на човека — да се завърне на своя собствен престол.

Из “Дълбокото Начало”

Ако искаш да имаш дълбочина, никога не общувай с мрака, само го наблюдавай. Ако искаш да имаш покой, никога не общувай с тъмнината, само я наблюдавай. Ако искаш да имаш здраве, никога не общувай със злото, само го наблюдавай. Ако се случи да попаднеш в ръцете на злото, виж добрия замисъл. Ако се случи да попаднеш в ръцете на тъмнината, виж замисъла на светлината. Ако се случи да попаднеш в голям мрак, виж тайната на Бога. Тази тайна ще те направи дълбок като Бога. Когато станеш дълбок като Бога, тогава вече ти няма да си нужен на мрака.

Из “Книга за скрития център”

Мракът е създаден чрез действието на Първичната магия. Единствената сила, която предшества Първичната магия, е Любовта. Любовта е чисто духовна сила, която умее да прониква в същността на нещата. Това, което прониква в нещата, е всякога по-силно от тях. В мрака е заключена тайната на Бога. Това може да разбере само този, който се е самопроникнал, който е заживял в центъра на своя дух. Знаещият човек не може да победи мрака, защото знаещият човек е губещ във вътрешния, в духовния път. Само духовният човек е тържествуващ във вътрешния път. Само той може да се загледа в своя център. А кой може да се загледа в този център? Само този, който е избран от самия център. Центърът е място, в което никога не е съществувало стра-дание, тъмнина, мрак и зло, защото центърът е всепроникващ, той осветява всичко и прониква до дъното на нещата.

Из книгата “Оръжието Хаварода”

Мракът се разраства най-много чрез невеже-ството, чрез неразбирането. В невежеството, в неразбирането мракът е силен, но попадне ли в ръцете на Духа, той изпада в безизходица, той се обезличава. Когато Искрата-Дух започне да навлиза в човека, земното мислене започва да изпада в немилост. На власт започва да идва духов-ността. Така човек изведнъж започва да разбира, че трудностите му са се увеличавали чрез невежеството и неразбирането. Но когато те срещнат Дух, Огън и разум, се обезличават. Отдавна е дадено лекарството, което побеждава мрака на невежеството. Това е най-силното духовно лекарство. То е наречено на един от забравените езици Хаварода — търпението. Когато изпаднеш в голяма трудност, приятелю, въоръжи се с Хаварода и кажи: Господи, ти разгроми това зло. — И това зло ще бъде заключено.