Елеазар Хараш

АОР АВАРОНОР

Книга на

Древната Мъдрост

Варна 2005 г.

3

ПРЕДГОВОР

И мракът, и светлината са було — те скриват тайната на живота. Всяко същество е длъжно да се освободи от капаните на мрака и свет-лината. Тогава същността на човека ще излезе наяве. Тази същност се нарича АОР АВАРОНОР — Осветеният мрак или Изначалното място. Други го наричат себепознанието, себенамира-нето. Който е осветил своя мрак, той е осветил древна Тайна в себе си. Той се е посял във величието на Пълнотата. Пълнотата, това е завръщане във вечната Божественост. Това е вечната религия. Всичко това става по пътя на свободата. Само свободата може да ни направи истински воини. Воинът е същество, което се е завърнало в своята собствена Тайна. Тази Тайна е оградена от една жива тишина. Тази Тайна е осветена — това е АОР АВАРОНОР. Такъв е пътят: светлината успокоява, тъмнината движи, мракът вдълбочава и накрая идва Духът — господарят на Пълнотата. Всичко е вече осветено.

Елеазар Хараш

Завръщане в сияещото Сърце

Живял в древността един Търсач на Исти-ната. Той се наричал Аворор. Където ходел, все питал за правия път и за Истината, но никъде не получавал правилния съвет. И най-накрая решил, че трябва да потърси Мъдреца от пеще-рата. Този Мъдрец се казвал Алрава. Търсачът стигнал при него и го попитал: Кажи ми, великий Мъдрецо Алрава, кой е чистият път към Истината? — Алрава отвърнал: Ето, аз ще ти покажа пътя, Аворор. — Той му посочил едно дърво, което било огряно от залеза, и му казал: Виждаш ли това дърво? Това е старият дъб. Стигаш до него и завиваш зад него. Всичко друго той ще ти посочи и ще те научи. — Отишъл Аворор до стария дъб, поклонил се и завил зад него отзад. Но след като завил, той полетял в една много, много дълбока бездна. Падайки в тази бездна, той забравил думите, той забравил светлината и мрака, той забравил дори и страха си — толкова голям бил вихърът на бездната. Той мислел само за Истината. И така във вихъра на своето падане той получил видение. Той видял нещо много лъчисто, той видял нещо много сияещо. То приличало на Сърце. И той го разпознал. Това било неговото собствено Сърце. Той взел сияещото си Сърце и се завърнал при Мъдреца Алрава. Алрава само го погледнал и му казал: Всеки Търсач на Истината се завръща в своето изначално сияещо Сърце. На това ни учи старият дъб.

Мистерията на Мрака

От милиони години хората все питат що е това мрак. Зло ли е мракът? Има ли замисъл в мрака? Има ли тайна в мрака? Може ли мракът да даде откровение за себе си? И има ли такива същества, които са проникнали в него и отвъд него? Всичко това е Тайнство и то е свързано с тайната на Втория Старец и неговите около 160 000 Мъдреци. За този Старец пряко не може да се говори, нито за Пътя на тази древна Черна ложа, защото човечеството от незапомнени времена живее в пелени и умира в пелени, без да се е изтръгнало от мрака. Тук ще ви изнеса само малък откъс от забулената книга “Сияещият Мрак”. В нея е казано: “В Мрака е скрит най-великият Замисъл. Много висши ангелски йерархии не са могли да изтръгнат тайната му. Мракът е част от Мистерията на древното себепознание. Този, който е обичал живота си, не го е познал. Този, който е обичал смърт-та си, го е изпуснал. Този, който е обичал наро-да си, е останал отдалечен. Този, който е обичал семейството си, е останал заблуден. Този, който е вярвал в отвъдното, е останал излъган. Но този, който е обичал Истината повече от себе си и повече от всичко друго, той е проникнал дълбоко и отвъд завесата на Мрака.” Какво е разбрал той и как отговаря той на въпроса, що е мракът. Ето част от отговора, който ни разкрива забулената книга: “Мракът е скалата, която само посветените в Истината разрушават. Мракът е това, което ни дарява онова, което наричаме собствената ни изначална Светлина. Мракът е най-забуленото лице на Светлината. Само достойните могат да изтръгнат този Праобраз”. Що е Мракът? Старецът отговаря: Безкрайната Любов. Но тя е дадена само на посветените. За тях Мракът е светещ.

Мракът е уязвим

Има тъмнина, идваща от нощта. Има тъм-нина, идваща от ума. Има мрак, идващ от тайната на живота. Този мрак, който идва от тайната на живота, е всеобхватен, но неговата всеобхватност е уязвима. Има ли страх в този всеобхватен мрак? Този мрак се страхува. От какво се страхува този мрак? От една малка запалена свещ. Тази свещ е нашето сърце. Който е запалил обичта в сърцето си, той е направил мрака уязвим. Този, който разгаря пламъка в сърцето си, той призовава вечната си душа. Това се нарича слизане на Любовта. А този, който се е превърнал в постоянен пламък, той е разсякъл мрака. Това се нарича слизане на Духа. Що е Духът в нас? Ето това е човекът. Това е истинският човек, човекът преди Сътворението.

Взорът, който се изтръгва от мрака

Кой е син на светлината и кой е син на мрака? Кой решава един човек да стане син на светлината и кое определя човек да стане син на мрака? Това, което решава и определя тези неща, е Тайната на мрака. Когато човекът е осъзнат за своя път, той следва своя собствен Дух. Когато такъв човек попадне в дълбините на мрака, той се заглежда в него с особен взор. Така той вижда своето истинско лице, своя Праобраз. Така Духът го дарява със своето изначалие и той става човек на собствената си светлина, която някога е изгубил. Той се е завърнал в своя чист Дух. Но какво става със синовете на мрака? Когато един такъв човек, неосъзнат за своя път, попадне в мрака, той не вижда нищо друго, освен мрака. Така той се утвърждава като син на мрака и заживява в различни светове, които са светове на ограниченията. Такъв е пътят на неосъзнатите — различен взор, различен път.

Що е истинският човек?

Що е истинският човек? Това е човекът, който е проникнал в мрака. Това е човекът, който е преодолял светлината. Той е избрал да живее в тайната на Духа. Що е Духът? Духът е това, което ни води към Мистерията на Небитието. Нашият чист Дух съставлява истинския човек. Що е истинският човек? Той е отвъд мрака и отвъд светлината. Неговото начало е абсолютно непознаваемо, а краят му е абсолютно неизсле-дим.

Какво е скрито в мрака?

Какво е скрито в мрака? Само този, който умее да търси, ще открие скритото в мрака. Кой е Търсачът в човека и кой е пътешественикът? Духът е Търсачът в човека. Умът е пътешестве-никът. Той търси само привидно. Всяко пътешествие свършва зле, ако липсва Търсачът. Но какво е това Тайнство в мрака, което трябва да открие Търсачът? Когато попитахме Стареца Маророт, той ни каза: Тайнството, което е скрито в мрака, се нарича “Завръщащото се лице”. — После той ни обясни: Лицето се завръща в себе си само когато е видяло това Тайнство. И ако искате да знаете кое е това Тайнство, то е наречено “Милостта на Древната Неизреченост”.

Мракът е мрак, когато Бог е неразбран

За да разбереш величието на живота, трябва да преминеш през мрака. Що е мракът? Част от скритата незнайна Същност. Що е мракът? Това e другото лице на Божията Милост. Що е мракът? Изпитание на завръщането. Тогава какво е мракът? Мракът, това е неразбраният Бог, неразбраната свобода. В мрака живеят тези, които не са искали да разберат Бога. В мрака живеят тези, които не са пожелали да разберат свободата. Няма мрак, няма зло, няма тъмнина, няма ад и пъкъл, има само неразбран Бог.

Жажда за откровение

Живяла някога в древността една жена на име Атарима. Тя била крехка и приятна на вид. Тя имала много братя и сестри, много роднини, тя имала любящ баща, любвеобилна майка, тя имала много обожатели и много приятели. Но решила да се раздели с всичко. Тя усещала, че обикновеният живот е живот без откровение. Тя усещала дълбоко в себе си, че трябва да намери и да се срещне с онези трудности, които да дадат на душата й жадуваното откровение. И една сутрин тя напуснала своето село, всички свои близки, извървяла труден път, минала по труднопроходими пътеки и се установила в една дълбока и мрачна пещера. Преживяла тежки времена години наред. Чувала звуци, шумове, стенания. Дълбоко в душата й копаели страхове, но тя ги преодолявала, защото жаждата й за тайнственото откровение била все така силна. След много, много време най-после дошъл за нея часът на Истината. Сутринта, когато се събудила в пещерата, тя изведнъж усетила, че цялата пещера е населена с древни и хищни същества. За първи път в живота си тя усетила сковаващ страх. Тези същества били жадни, свирепи и агонизиращи. И тя разбрала, че те искат да я разкъсат. Тя разбрала, че това е краят. Но чула дълбоко в себе си един тих и свят глас, който й казал: Дъще, сега е време да запалиш свещта си. — И после гласът изчезнал, но тя изведнъж схванала какво да направи. Тя се загледала дълбоко в себе си, призовала древната си душа, призовала своето изначалие и изведнъж, без да усети, тя се превърнала в малка светеща точка. Свещта била запалена. Древните хищни същества гневно се разбягали, защото те видели в тази малка свещ очите на страха. Това бил часът на мрака, който се превърнал в часа на Истината. Така Атарима се завърнала в себе си и самата тя станала запалена свещ. Часът на мрака изиграл своята най-важна роля. Този час й дал жадуваното откровение. Часът на мрака се оказал часът на светлината. Това, което мога да ви кажа, приятели от света, е това, че Атарима означава “запалената свещ”.

Мракът си затвори очите и не позна

светлината

Живял в древността един много, много стар човек. Той имал едно голямо желание — да се види лице в лице с чистата сияеща светлина. Някои казват, че този стар човек бил по-стар и от нашата древна земя. И така този стар човек тръгнал на много дълъг път — пътя, за който жадувал. Вървял месеци, векове, вървял хиляди и милиони години. Той все пътувал към заветната среща. Прекосявал граници и народи. И най-накрая мечтата му се сбъднала. В един ранен час и в един особен ден, когато гледал изгрева на слънцето, от слънцето се завихрила такава неописуема и необятна светлина, че той се смутил, затворил очите си и заплакал. Така той не могъл да види и да се срещне с тази светлина, и да я разбере. Той се разминал с най-важната среща на своя живот. Някои казват, че този стар човек си има свое име. Това име е мракът. И оттогава досега мракът не обхваща светлината, нито я познава.

Мистичен разговор

Съществувал някога в древността един разговор — тъмнината разговаряла със светлината. Казва се, че тъмнината попитала светлината: Светлина, ти коя си? — Светлината казала: Аз съм несътворената дъщеря на Бога. — След това тъмнината казала: Тогава аз коя съм? Сигурно съм сътворената дъщеря на Бога? — Тогава светлината й казала: Не, ти не си сътворената дъщеря на Бога, ти си само отражение. — После тъмнината попитала: Кажи ми, о, несътворена, кой е твоят баща? — Моят баща е Бог. Той е скрит във величие и тишина. — Тогава тъмнината казала: Би трябвало и аз да имам баща. Кой е моят баща? — Светлината отвърнала: Ти, отражение, нямаш истински баща. Ти имаш само измислен и незаконороден баща. — Тогава тъмнината казала: Аз защо не го виждам? — Светлината отвърнала: Защото той е по-хитър от тебе, той се крие в тебе и не дава да го виждаш, той те използва. — После тъмнината казала: И все пак аз се чувствам същество, защо е такава моята участ? — Тогава светлината се замислила и понеже й е дадена способността да вижда в себе си, тя видяла отговора. Светлината казала: Да, наистина в миналото ти беше същество и дори и сега все още имаш възпоменания за това. Но тогава, в онова старо време, ти избра ХАРАВОТ. На един от най-древните езици това означава неразбирането, неведението. Ти отрече Истината и затова сега ти си отражение.

Из книгата “Древни разговори” от Азирах Хавадар

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Съществувал в древността особен разговор между светлината и тъмнината. В този разговор тъмнината попитала светлината: Ти, която си светлина, имаш ли деца? — Светлината казала: Моите светли лъчи са моите деца. Те са моите желания да осветявам света. Докато ти нямаш деца, защото нямаш желания за другите, ти мислиш само за себе си. И всеки, който мисли само за себе си, ще потъмнее. — После тъмнината попитала: Има ли в тебе страх? — Светлината казала: Когато светиш със своята несътворена светлина, страхът не се вижда никъде. — Тъмни-ната нищо не могла да отговори, но продължила да пита: Тогава защо в мене има страх? — Светлината отвърнала: Защото ти не пожела да работиш върху себе си. А ето, аз постоянно се движа, постоянно работя. — После тъмнината попитала: Ти, която си наречена светлина, обичаш ли морето? — Светлината отвърнала: Докато ти само си чувала идеята за морето, то аз всяка сутрин отивам при него и го осветявам, и то много се радва, когато ме види. — После тъмнината попитала: А ти откъде взе тази своя светлина, която на мене ми липсва? — Светли-ната отговорила: Спомням си, че някога в древността в мен се зароди едно огромно желание. Това желание произлезе от цялото ми сърце. И единственото нещо, което тогава пожелах, това е да светя, това е да работя за другите. И тогава древната Мъдрост ме докосна и аз осъзнах себе си. Може би ти ще пожелаеш някога древната Мъдрост да те докосне.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Разговаряла тъмнината със светлината. Тъм-нината попитала: Ти, която си наречена светлина, кажи ми какво е това живот. — Светлината казала: Живот е това, което свети, което сияе, което тържествува и което благоухае. И всичко това е облечено много скромно. — Тъмнината се натъжила, но продължила да пита: Кажи ми какво е това дом и кой има дом, и кой няма. — Светлината казала: Дом не означава да имаш къща. Дом, това означава да имаш център в себе си. Всеки, който има този център, той има своя дом, всички други са бездомни. Ние всички сме родени от този център, но някои са се отказали от него и затова сега скитат в разни светове. — Това отново натъжило тъмнината, защото тя знаела, че няма свой истински дом. Тъмнината дори се разплакала, но все пак решила да зададе последния си въпрос: Ти, която си наречена светлина, кажи ми какво е това любов, защото толкова много чувам тази дума, а пък не мога да я разбера. — Светлината казала: Това е най-трудният въпрос, защото любовта е реалност, която превъзхожда всичко. Аз не мога да ти говоря за нея, но мога да ти кажа за едно мое наблюдение, защото древната Мъдрост ми подари това наблюдение. Преди много, много години, още когато нямаше числа, аз питах себе си откъде е произлязла любовта. И тогава най-древната Мъдрост ми даде видение. Аз видях океан, океан от мрак. Това можеше да се нарече върховен залез. И тогава внезапно се зароди свещен изгрев, величествено слънце. И вътре в него сияеше реалността на любовта. И тогава Мъдростта ми прорече: Любовта се заражда по време на залеза, когато всичко е угаснало и когато всичко е мрак, когато всичко умира. И тогава, когато всички виждат смъртта, точно тогава любовта възкръсва. Такава е тайната на живота и затова всеки трябва да се роди от своя залез.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Попитала тъмнината светлината: Ти, която си наречена светлина и която много се движиш, кажи ми какво е това път. — Светлината се замислила и казала: Ти може би си мислиш, че пътят, това е движение, но не е така. Пътят не е движение, пътят, това е подход. Пътят, това е един свещен процес, един свещен подход към нещата. Ти си в пътя, когато имаш трептяща почит към нещата. Ако нямаш тази свещена почит към нещата, ти само се движиш, без да разбираш. — После тъмнината попитала: Ами как се е родило това разбиране и какво е това разбиране? — Светлината отговорила: Разбирането се явява тогава, когато едно същество е отдадено цялостно на една идея. Щом си така предано отдаден на една идея, заражда се разбирането и започваш постепенно да разбираш и да обхващаш нещата в себе си. — После тъмнината попитала: А кое е това най-важно нещо, което трябва да се разбере? — Светлината се замислила малко и отговорила: Най-важното, което трябва да се разбере, е любовта, защото ако разбереш любовта, тя става твоята вечност, тя става твоята жива реалност. — Тъмнината се смутила малко, зачудила се за какво ли й е тази реалност, но решила да попита още нещо: След като ти имаш реалност, къде ще те отведе това? — Светлината спонтанно отговорила: В Храма. — Тъмнината се зачудила що за дума е това? Тя попитала: Що е това Храм? — Светлината отговорила: Храмът, това е мястото, към което се стремят всички светове и всички същества. На един от най-древните езици в света думата Храм е изречена като ХАВАРАНА. Така древността подари на световете и съществата ХАВАРАНА и те всички възприеха и знаят тази дума като ИСТИНАТА. Ето защо всички светове и същества пътуват към Храма на Истината.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Казала тъмнината на светлината: При мен дойдоха много черни и тъмни същества, които са мои приятели. Те разговаряха за едно малко цветенце, което било първенец между цветенцата, но на моите приятели то им изглеждало малко, отчаяно и с наведена главица. Но аз нищо не можах да разбера от техните разговори и затова питам тебе. Ти, която си наречена светлина, кажи ми що е това кокиче. — Светлината се усмихнала и казала: Това цветенце не е нито наведено, нито прегърбено, нито отчаяно. То само се е поклонило. — Тогава тъмнината казала: Че на какво може да се покланя едно цветенце? — Светлината отново се усмихнала и казала: Това цветенце символизира най-чистата вътрешност и то се е поклонило на нея. То е постигнало тази чиста вътрешност и е изразило това със своя поклон. — Тогава тъмнината казала: Колко различни мнения имаме, аз и моите тъмни приятели и ти. Ще те попитам още нещо. Моите тъмни приятели разговаряха за едно друго цвете, наречено роза, и казаха, че тя имала много лошо ухание и разнасяла отрова наоколо. Кажи ми за тази роза, защото твоето мнение е много интересно. — Светлината отговорила: Розата има чудно ухание, но не то е най-важното, не то е същността на розата. Древната дума за роза е РАХАЙА, което означава самопознание. А уханието е само последствие от самопознанието. — Чудно мислиш — казала тъмнината. — Но ще ти задам още един последен въпрос, защото моите приятели много спориха за тази дума и за тази идея, що е това живот. Едни казваха, че животът е мрачен, други казваха, че животът е тежък, трети казваха, че няма истински живот, а четвърти казваха, че животът е илюзия и не съществува. Кажи ми ти, която си наречена светлина, има ли истински живот и що е това живот. — Светлината казала: Разбира се, че има истински живот, но не е лесно да се разбере що е това живот. Преди много време и аз исках да узная що е това живот и попитах Мъдростта. Тогава Мъдростта ми отговори така: Животът, това е среща със себе си.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Взел дяволът подръка тъмнината да пообиколят малко сред хората и да ги пита туй-онуй. Първия човек, когото срещнали, бил религиозен. Дяволът го попитал: Кажи ми, човече, що е това религия. — Човекът казал: Ами религията, това е да четеш Свещеното Писание, да обичаш Бога, да палиш свещи и да биеш камбаната за богомолците. — Дяволът се подсмихнал и казал на тъмнината: Не се тревожи, в този човек има много място за тебе, ще можеш да живееш в сърцето му, защото той знае нещата, но не живее в чистота. — После дяволът и тъмнината продължили и срещнали един учен човек. Дяволът го попитал: Кажи ми, човеко, какво е това разбиране. — Ученият казал: Да разбираш, означава да изследваш, да събираш много факти, да трупаш много информация, да съпоставяш и накрая да си направиш правилните изводи. — Дяволът се подсмихнал и казал на тъмнината: Бъди спокойна, има много място в ума на този човек, за да живееш в него, защото той знае нещата, без да ги разбира. И ако му взема децата в другия свят, той ще забрави всички факти и изследвания. — После дяволът и тъмнината видели трима човека на една пейка, приближили се до тях и дяволът ги попитал: Кажете ми, човеци, що е това бедствие. — Първият човек казал: О, остави се, градушката унищожи цялата ми градина. — Вторият човек казал: О, остави се, наводнението удави животните ми и сега съм само с една козичка. — И накрая дяволът попитал третия човек: Що е това бедствие? — Бедствието, това е нашата лоша участ, това са нашите грехове. — Дяволът се подсмихнал и казал на тъмнината: Не се тревожи, и тримата са отворени врати за нас, спокойно можем да си живеем в тях, защото така говорят хора, които нито разбират нещата, нито изправят живота си. — После дяволът хванал подръка тъмнината и отишли при светлината, и я попитали: Кажи ни ти, която си наречена светлина, що е това религия? — Светлината казала: Много просто, достатъчно е да имаш чисто съзнание. — Дяволът пак попитал: Кажи ни ти, която си наречена светлина, що е това разбиране. — Светлината казала: Много просто. Щом човек е вкоренен в Бога и постоянно мисли за Него, в него естествено тече истинското разбиране за нещата и живота. Човекът на разбирането няма безпокойство в себе си, защото в него живее Бог. — После дяволът попитал: Кажи ни ти, която си наречена светлина, що е това бедствие. — Светлината казала: Много просто, бедствието е най-хубавото разрушение, защото то разчиства пътя и мястото, за да може Бог да строи и да преустройва нещата по нов начин.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Попитала тъмнината светлината: Що е това заблуждение? — Светлината отговорила: Заб-луждението, това е едно покривало, за да не могат недостойните и неподготвените да надникнат в Истината. — После тъмнината попитала: А защо е създаден дяволът? — Светлината отговорила: Дяволът създава вътрешната тъм-нина. Той може да я сгъсти до такава степен, че тя да се превърне в мрак. — Тъмнината се замислила и казала: Но кому е необходим този мрак? — Светлината отговорила: Този мрак дарява Синовете на Бога с най-големите откро-вения, защото те, издържайки изпитанието, започват да виждат Бога в нова светлина, по нов начин, с нови нюанси. Те започват да го разбират по нов начин и между тях се заражда Божествено единство. Така Бог се открива на достойните и се сближава с тях. Така те стават приятели и Синове на Бога. — И още нещо искам да те питам — казала тъмнината. — Говори се за някакъв покой. Аз нито го виждам, нито го разбирам. Кажи ми, що е това, което е наречено покой. — Светлината казала: Покоят е невидим, но реален. Той е скритата реалност във всяко същество и затова всеки трябва да се завърне в покоя, защото той е истинското убежище, истинският дом. Без покоя съществата са без-домни.