Мишка, която е уловена без капан

Една мишка създавала много проблеми на своите стопани. Влизала в шкафовете и изяждала много от запасите на бедните хора. После изчезвала, като че ли не е съществувала. Бедните хора си купили една котка. Това било във вре-мената, когато котките говорели. Котката им казала: Аз ще я причакам и ще я уловя. — Много време чакала котката, но не успяла, защото мишката била прекалено хитра и имала много дупки, където да се крие. После хората наели три други котки, които казали, че ще завардят всички дупки и ще ги обхождат. Чакали търпеливо, обхождали, но никакъв резултат. Накрая хората чули за един мъдрец, който имал особена котка. Те отишли при мъдреца и поискали позволение да вземат котката. Мъдрецът казал: Тя ще реши дали да ви помогне. — Старата котка се обадила и казала: Тази вечер ще дойда у вас. Трябва ми само една вечер. — И така вечерта котката отишла у хората и огледала всички места. Тя видяла, че има прекалено много дупки, за да чака до тях. После отворила един шкаф, където най-често влизала мишката и разгледала запасите. Но видяла само много буркани. После отишла при хората, събудила ги и поискала една голяма буца сирене. Тя сложила буцата сирене в шкафа и се скрила зад бурканите. После тя заспала дълбок сън. Така тя изчезнала в ни-щото, защото за нищо не се тревожела. Друг щял да се тревожи за сиренето — мишката. Още същата вечер мишката подушила сиренето, огледала се внимателно, отвън нямало никаква опас-ност, а отвътре в шкафа било като празно пространство, нямало нищо. Влязла тя в шкафа и започнала да яде. Оглеждала се, но нямало нищо и пак си похапвала. Тя толкова много се наяла, че се уморила и паднала до сиренето, не можела да се помръдне. Старата котка отворила шкафа и събудила хората. Извикала ги и им казала: Ето я вашата мишка. — Хората я попи-тали: Как така успя да хванеш мишката? — Старата котка казала: Дай на мишката това, което тя най-много обича, и тя сама се хваща. Сиренето е най-големият капан за мишката. Щом много обичаш едно нещо, то ще те улови. — И после старата котка казала: Научи се да не обичаш и да не се привързваш към нищо. Тогава ще бъдеш неуязвим и любящ, но не по човешки. Тази Любов е само за мъдрите.

Съветите на Дон Хаваро към Галамор,

неговия син

Ако искаш да бъдеш нещастен, достатъчно е да си се отказал да контролираш своите мисли, чувства и действия. Щом не ги контролираш, те знаят къде да те заведат. Това е пътят към не-щастието. Ако искаш да бъдеш щастлив, отдай живота си на идеята за щастието. Така ще придобиеш хубава жена, хубави деца, хубаво семейство, много усмивки. Така ще бъдеш щастлив, но ще си изпуснал същността. Ако искаш да бъдеш зло за света, достатъчно е това да си се отказал да мислиш. Тогава други ще мислят вместо теб. Злото обича лесния път. В лесния път то ще те зароби и ти самият ще станеш негов слуга. Но това е твоят личен път на саморазрушение. Ако искаш да бъдеш добър, достатъчно е да отдадеш живота си за другите, да работиш за тях, да мислиш за тях. Но и това е изпускане на същността. Но, сине мой, ти избери пътя на себепознанието. Изостави щастието и нещастието, изхвърли доброто и злото. Избери Любовта — Древният Път, а тя ще те заведе там навътре, много дълбоко в себе си. Там навътре е твоята вечност. Любовта ще те направи исти-нолюбив. Истинолюбието ще те направи мъдър. Мъдрецът, сине мой, това е същността на све-товете. И не забравяй: ти направи сам своя избор. Но каквото и да си избрал, това ще бъде вече твоят път.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това скала? — Учителят отговорил: Скалата, това е едно дълбоко вътрешно чувство. Това чувство се нарича увереност. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как да придобия дълбоките вътрешни отговори? — Учителят отго-ворил: Чрез определени вътрешни действия. Тези действия са съкровени. — Попитал ученикът своя Учител: Как говори мъдрият човек? — Учителят отговорил: Езикът на мъдрия е особен. От думите му тече благодат, а от действията му тече тънка и величествена светлина. — Попитал ученикът своя Учител: Как болният човек може да намери своето истинско лекарство? — Учителят отговорил: Истинското лекарство се издирва само по един начин. Това издирване е наречено самоусъвършенстване. Това самоусъвършенстване е незабележим процес. Това е процес на искрения човек.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, от какво най-много трябва да се освободи уче-никът? — Учителят отговорил: Това, от което ученикът най-много трябва да се освободи, са фините грешки. Който се е освободил от тях, мракът му се покланя. — Попитал ученикът своя Учител: Откъде е произлязъл човекът? — Учи-телят отговорил: Човекът е произлязъл от таен Огън. Той е Огън от Огъня. Човекът е слязъл от този Огън и ако съумее да го разгърне в себе си, той ще се завърне в тайната. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо е толкова важна чистата постъпка? — Учителят отговорил: Чистата постъпка е най-важното нещо за ученика, защото тя носи нови откровения, които разкриват същността на духовния път. Който може да улавя тези откровения, е ученик. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идат думите? — Учителят отговорил: Ду-мите са странни същества. Те идват в нас от невидимия свят. Ние трябва да ги владеем, за да не ни завладеят те, когато са мрачни. А когато са светли, да се радваме на невидимата помощ.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това небе? — Учителят отговорил: Небето, това е древното име на нашата душа. Това е било, когато нашата душа е живяла в извънвремието, в собствения си простор, в свободата. — Попитал ученикът своя Учител: Къде живее Бог? — Учителят отговорил: Бог пребивава в покоя на своята нероденост, в покоя на своята Мистерия. — Попитал ученикът своя Учител: Защо трябва да се вглъбяваме? — Учителят отговорил: Ние се вглъбяваме, защото чрез вглъбяването ние се освобождаваме от тъмнината и от светлината и се завръщаме в своята изначална сияйност. Нашата изначална природа не е нито тъмнина, нито светлина, а сияние.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това Храм? — Учителят отговорил: Храм, това е твоята най-чиста духовност, това е освободената духовност. Истинският ученик не посещава Храма, той го носи в себе си. — Попитал ученикът своя Учител: Кой има съдба и кой няма съдба? — Учителят отговорил: Този, който се е отказал от Истината и е излязъл извън нея, има съдба. Този, който е заживял в Истината, той е свободен от съдбата, той придобива превъзходство над нея. — Попитал ученикът своя Учител: Коя е най-важната дейност на земята? — Учителят отговорил: Най-важната дейност на земята, това е невидимата дейност на молитвата. Това е най-чистото вътрешно хранене. Това е най-чистото духовно хранене. Това е дейност, при която ученикът се завръща в състоянието от-преди сътворението. Молитвеното състояние е най-древното състояние на душата. То е преди словото. Това е най-благословеното състояние. Ние го наричаме Хавахана, което означава “състояние на безвремието”.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя учител: Учителю, кой е най-големият проблем, с който трябва да се справи ученикът? — Учителят отговорил: Най-големият проблем, който съществува в света, се нарича земно мислене. Който може да се излекува от това, той се завръща в своята изначална същност. Той вече не е човек, той става същност, душа. — Попитал ученикът своя Учител: Учи-телю, кой е най-силният метод за освобождение от земното мислене? — Учителят отговорил: Най-силният метод за освобождение от земното мислене е ОЛАХ МАЗАРА. Приблизителното му значение е усърдната молитва. Това е нещото, което увеличава Божественото присъствие в човека. Това е вратата, през която Божественото присъствие минава и израства в ученика, докато се стигне до един предел, в който човешкото мислене се отстранява. — Попитал ученикът своя Учител: Каква е разликата между Бог и Мисте-рията на Абсолюта. — Учителят отговорил: Бог е велика Реалност, а Абсолютът е наречен в древността ОРА МАЛОВАРА — Бездна от Пре-мъдрост. От тази Бездна е родено детето, което се нарича велика Реалност. Докато великата Реалност ни говори, то ОРА МАЛОВАРА е извънвечно безмълвие.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, каква е тайната на жертвата? — Учителят отго-ворил: Първо ученикът трябва да премине през предаността. Тя е образувана от силата и чистотата на сърцето. Когато предаността узрее и стигне до своя предел, тя се превръща в жертва. Жертвата принадлежи на душата. Жертвата въвежда човека в тайната на неговата душа. Оттук нататък има само две неща още, които могат да се желаят. Те са за Посветените. — Попитал ученикът своя Учител: Защо в пътя на ученика е толкова важна прошката? — Учителят отго-ворил: Прошката е духовно оръжие. Да простиш, значи да поразиш злото отвътре. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е най-великият принцип във вселената? — Учителят отговорил: Огненото отношение към Истината. Първо, това особено отношение преминава през мрака, като успява да го преодолее и се превръща във велико лекарство. Второ, това лекарство се превръща в светлина, която осветява пътя. Трето, това, което осветява пътя, води до свободата. А що е свободата? Това е самото огнено отношение към Истината. Това отношение има три степени: безусловно, мълниеносно и мистериозно.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво е това царството на чистата земя? — Учи-телят отговорил: Чистата земя, това е неопетненият човек. Чистата земя, това е Свещеното Сло-во, съчетано с висшата Тишина. Без Святото Слово човек не може да въведе себе си във висшата Тишина, която е Праземята, Прародината. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво означава да живее човек извън времето и извън пространството? — Учителят отговорил: Из-вън времето означава в дълбините на своята ду-ша. Извън пространството означава в дълбините на своя дух. Живеейки в дълбините на душата и духа си, ние заживяваме като несътворени. В несътвореното е нямало време и пространство. Тогава е била само чистата свобода. — Попитал ученикът своя Учител: Как можем да постигнем това, което най-много търсим в живота си? — Учителят отговорил: Това, което най-много търсим, се постига чрез Любовта. Без Любовта не можеш да намериш това, което търсиш. Любовта е началото и краят на постижението, защото тя може да повика тайната на своя страна. Ето защо Любовта е самото постижение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как е създаден светът? — Учителят отговорил: Све-тът е произлязъл чрез тайнството. Това тайнство е наречено Любовта. Всеки, който е познал Любовта в себе си като тайнство, може да се завърне в безвремието. Той може да се завърне и в мястото, в което е бил, преди да бъде светът. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идват думите? — Учителят отговорил: Думите идват от невидимия свят, от невидимото измерение. Ние трябва да бъдем много внимателни с думите, защото с всяка дума, която ние възприемаме, в нас може да се посее мрачно същество. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, тогава кое е най-важното нещо в живота? — Учителят отговорил: Най-важното изкуство в живота е да владееш своите думи, да владееш своите мисли. Веднъж щом ги овладееш напълно, ти вече ще бъдеш господар на живота си, защото ще владееш невидимия свят. Който е овладял думите и мислите си, той вече е определил живота си и може да го управлява. Той вече не е от този свят. Той вече може да се нарече духовно същество.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кое е най-важното, за което трябва да будуваме? — Учителят отговорил: Най-важното, за което трябва да будуваме, това са нашите думи, мисли и желания, защото в невидимия свят думите, мислите и желанията са чисти действия. И ако човек не будува, той поврежда същността си, посяга на душата си. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, трябва ли ученикът да има лични желания? — Учителят отговорил: Личните желания зараждат болести в същността, те ограбват същността и отнемат нейната безпре-делност, като я ограничават. В личните желания същността се превръща в човек и човекът няма вече себепознание. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кое е най-лошото нещо в живота? — Учителят отговорил: Най-лошото нещо в живота е неприемането на тайнственост-та в живота. При това условие малката светлинка в човека се преобразява на тъмнина. Така животът става обикновен и изгубва своето зна-чение. Когато животът изгуби своето значение, човек не може да осмисли пътя си, нито смъртта си. И всичко това се случва, защото е изпуснал тайнствеността на нещата.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какъв е звукът на огъня? — Учителят отговорил: Огънят има мистичен звук. Той е произлязъл от четворна тайна, която се предава по наследство. Първо, огънят е бил незрим в бездната, а после се е предал на дядото, на бащата и на сина. В случая дядото символизира великата Любов, Първичния Пламък. После следва бащата. Той символизира синовете, отдадени на Истината. Тези синове носят в ръцете си третия огън. А четвъртият огън, това са учениците. Те са тези, които се подготвят за завръщане към Изна-чалния огън. Що се отнася до пламъка на свещта, този огън е само отражение. Ако човек се вглежда продължително в пламъка на свещта, той може да извърви пътя степен по степен обратно до Праогъня. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо водата е толкова важна в нашия живот? — Учителят отговорил: Водата има вкус от тайната на най-древния извор. Пиейки съзнателно вода, хората си припомнят нещо от древния извор. Пиенето на вода е припомняне, а съзнателното пиене на вода е завръщане. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кой е белегът, че човек е познал звука на огъня и вкуса на водата? — Учителят отговорил: Този белег носят само истинските Учители. Техните очи съдържат в себе си звука на огъня, а техните движения са ритуали на водата. Но ние не разкриваме тяхната тайна, сине мой.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, коя е тайната на безмълвието? — Учителят отго-ворил: Тайната на безмълвието се състои в това, че в безмълвието няма очакване. В безмълвието ние се сливаме със същността. В безмълвието се случва същността. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо Посветеният е всякога радостен и доволен? — Учителят отговорил: Посветеният е осъществил своята духовност. Посветеният е постигнал своята самодоста-тъчност. Ето защо неговото сърце е всякога тържествуващо. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какъв е пътят на истинския търсач? — Учителят отговорил: Пътят на истинския търсач и в древността, и сега е един и същ. Всеки истински търсач ще попадне във велико изпитание. Изпитанието се нарича на древния език Хамор Арот — Непрогледният мрак. Величието на търсача е в това, че в Хамор Арот той вижда пътя си и надминава своите предели.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как така се е случило, че човек е напуснал райската градина? — Учителят отговорил: Изгубването на райската градина е изгубването на Любовта. Райската градина символизира Първоенергията, Свещената енергия. Който се завръща все повече към Любовта, той заживява в райското състояние на тази Свещена енергия. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво нещо е страданието? — Учителят отговорил: Стра-данието е най-великият жест, който невидимият свят прави на човека. Страданието е призоваване човек да се завърне в своето Съкровено сърце. Който се завърне и който се установи в своето Съкровено сърце, той се разделя със страданията. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как трябва да наблюдаваме живота? — Учителят отговорил: Има много начини за наблюдение, но има един универсален. Той е методът на толтеките. Истинският толтек наблюдава живота чрез тайнствено око, чрез окото на своето най-дълбоко намерение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това движение? — Учителят отговорил: Дви-жението е процес на пътуване към нещо изгу-бено. Движението е пътуване към покоя. Когато стигне до покоя, то изчезва. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това покоят? — Учителят отговорил: Покоят е намиране на изгубеното. В покоя ученикът намира своята същност. Покоят, това е тихият, дълбокият, духовният, осъщественият живот. — Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва с ученика, когато падне в тъмнина? — Учителят отговорил: В древност-та да паднеш в тъмнина, това имаше светло зна-чение, защото да паднеш в тъмнина, означаваше да видиш Бога. Но днес времената са други.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това чистият Дух? — Учителят отговорил: Чистият Дух, това е състоянието на Орела, това е състоянието на свободата. В чистия Дух няма ум, няма ограничение. Той е бездна от Орела, бездна от безпределност. — Попитал ученикът своя Учител: В какво седи красотата на щастието и нещастието? — Учителят отговорил: Красотата на щастието е в това да се изтръгнеш от него и да станеш чиста същност на Любовта. Красотата на нещастието е в това да се изтръгнеш от него и да станеш умъдрен. Щом станеш умъдрен, ти се завръщаш в началото на древността, ти се завръщаш в своето естество. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това разбиране? — Учителят отговорил: Разбирането, това е събудената дълбочина в човека.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Има три неща, за които много трябва да внимаваш: доброто, щастието и светлината. Те са усмихнати отвън, но са опасни отвътрe. Доброто те отпуска, щастието те замечтава, а светлината те разсейва. Има други три неща, сине мой, върху които много трябва да бдиш. Те са адът, тъмнината и мракът. Те нямат за тебе усмивка, но ти можеш да изтръгнеш от тях своето себепознание. Когато адът дойде в живота ти, атакувай го с меча на благородството. Когато тъмнината дойде в живота ти, атакувай я с копието на увереността. А когато големият мрак дойде в живота ти, сине, погълни го с тайната на своята безкрайност. Твоята безкрайност е твоето най-голямо оръжие. Никой не може да победи твоята безкрайност. Ето защо мракът е важен. Той идва, за да откриеш безкрайността в себе си. Такава услуга не могат да ти направят нито доброто, нито щастието, нито светлината. Само мракът се оказва незнаен приятел. Зад мрака е скрит Този, който иска да познаеш своята безкрайност.

Откъс от книгата “Пътят е Мистерия”

Вървял един странник. Той бил от тези, които са скромно облечени, но сияещи като слънцето. И понеже бил решил със своето сияние да напусне земята, той трябвало да извърви един определен път на прощаване със земята. Вървял, вървял и първо стигнал до едно блато. И казал на блатото: Ти беше моят нечист ум. Благодаря ти за нашето старо приятелство и за всички страдания, които ми даде. — После вър-вял, вървял и стигнал до една река, и казал: Ти беше моето естествено и чисто сърце и затова знаеше пътя си. Благодаря ти за приятелството. — После вървял, вървял и срещнал морето, и му казал: Ти си моята умъдрена душа. Ти ме научи да обичам вечното. Благодаря ти за приятел-ството. — После вървял, вървял и срещнал океана, и му казал: Ти си моят дух, ти ме научи на безкрайност. Благодаря ти за приятелството. — И после вървял, вървял и стигнал до едно изворче, и му казал: Ти си моята мистерия. Вземам те със себе си и се скривам в безкрайността.

Из книгата “Пътят е Мистерия”

Вървял странникът Мазора по своя дълъг път. В този древен път Промисълът беше му определил четири срещи. При първата среща той видя един голям слон и му каза: Ти си моят ум. Ти си моя бариера, но аз ще те превърна в приятел. Всеки трябва да преодолее своя слон. — После странникът срещнал една катеричка и й казал: Ти си моето чудно живо сърце. Ти вечно ме радваш, но трябва да преодолея и тебе, защото такъв е странният ми път. — После странникът срещнал една пеперуда и й казал: Ти си моята неизразима душа. Ти ми даде вечността, но и теб трябва да преодолея, такъв е странният ми път. — После странникът срещнал орела. Възхитил се от неговото величие и му казал: Ти си моят дух, ти си моята висота, ти си моите небеса. Но трябва и тебе да преодолея, защото ти си само една тайна, дълбока тайна. Но аз знам, че има нещо, което е отвъд тайната. — Тогава странникът чул в себе си един древен и несътворен Глас. Той му казал: Ела в Мисте-рията, сине мой. Ела в това, което е отвъд отвъдностите. — Така странникът се завърнал в Мистерията на своята Прародина. И когато ние поискахме той да ни разкаже за Праро-дината, нямаше отговор, царуваше само безмълвието и неговата Мистерия.

Из книгата “Пътят е Мистерия”

Вървял странникът Ахобар по своите дълги пътища в търсене на Истината. Решил той да пита съществата, които среща по пътя си, за ключа на живота. Първо Ахобар срещнал лъва и го попитал: Кажи ми коя е тайната на живота. — Лъвът отговорил: Достатъчна е царственост и всички ще се съобразяват с теб. — Но не бил доволен Ахобар и продължил. После той срещнал орела и го попитал: Кажи ми кой е ключът на живота. — Орелът му казал: Ключът на живота е сила и власт. — Отново не останал доволен Ахобар и продължил пътя си. После Ахобар срещнал елена и го попитал: Кажи ми кой е ключът на живота. — Еленът отговорил: Благородство и спокойствие. Така ще заобичаш живота си. — Продължил Ахобар и накрая срещнал жабата. Още преди да я попита, тя го прекъснала: Няма нужда, Ахобар, нищо да питаш, защото цялата гора и нашето блато знае за твоя глупав въпрос. Още от древни времена е казано: Познай себе си и ще разрешиш всички въпроси. — И после жабата му казала: Нищо повече не мога да ти изкрякам. — И се хвърлила във водата, и изчезнала. Дълго време търсил Ахобар простата истина, която си била в него.

Из книгата “Пътят е Мистерия”

Посей си семенце в ада. Посей си семенце в пъкъла. Посей си семенце в тъмнината. Посей си семенце в мрака. От семенцето в ада ще се разцъфти най-чудното цветенце в твоята гра-дина. От семенцето в пъкъла ще се разцъфти царството на твоята душа. Само неизменно любящият узнава това. От семенцето в тъмнината ще прозреш тънката нишка на своя светлинен път. От семенцето в мрака ще се зароди преодоляването на този светлинен път, защото докато има светлина, докато има святост, няма го Неведомото. Светлината и светостта са ограничения за Неведомото. Който е преодолял светлината и светостта, той се завръща в своя изначален дух. Кой е този, който се е завърнал в своя изначален дух? Това е тайномъдрият. Той е прекрачил тъмнината на слънцата във вселената. Той върви от Неведомото към Неведомото. Ако реши да се завърне в света, тайномъдрият бива наречен “Благият Старец”.