Из “Сияещата древност”
Из “Сияещата древност”
Мракът е неясният поток от светлина. Мра-кът е скрит в себе си като тъмен поток, но той може да бъде разкрит от сила, по-голяма от него. Това е чистата духовност. Щастливият човек е също част от мрака, той е заблуден от своето щастие. Нещастният човек е също част от мрака, той е заблуден от своето нещастие. Добрият и злият човек също са част от мрака. Единият е заблуден от доброто, другият от злото. Но този, който е познал себе си, той никога не бива щастлив или нещастен, добър или лош. Той бива същностен — съкровеномъдър. Той превъзхожда щастие и нещастие, добро и зло. От него изтича сияеща древност. Него не го наричам човек, той е мъдър дух. Той не е нито светлина, нито тъм-нина. Той е сияеща същност. Той мъдро сияе в самия себе си. Той е полъхът на древността.
Из книгата “Осветеното себепознание”
Светлината също е мрак. Тя е особен мрак, който забулва Бога. Който съумее да я изпъди от себе си, той ще прозре Бога и ще види, че светлината е було. Светлината е красотата на веч-ността, мракът е дълбочината на вечността. Но Духът в нас е величайшата пълнота. В светлината ще срещнеш душата си. В мрака ще срещнеш Духа си. А в тайната на Духа си ще срещнеш величайшата пълнота. Минавайки през светлината, ще се обогатиш. А минавайки през дълбочината на мрака, ще се вдълбочиш, ще познаеш Духа си и той ще те дари с величайшата пълнота. Тази пълнота е ключът на живота. В тази пълнота светлината е преодоляна, а мракът е осветен. Това е свободният човек.
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
62
63
64
65
66
67
68
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
102
103
104
105
106
107
108
109
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
151
154
155
156
157
158
160
161
162
163
164
165
166
Из “Осветеното себепознание” 165
168