Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато срещнеш по пътя си, сине мой, щастието, не го избирай, защото то ограбва светлината и те отделя от Истината. Щастието е заточение, сине мой. То те кара да заспиваш в едно приятно състояние. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, нещастието, не го избирай, защото нещастието е същество, което се самоограбва. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, здравето, не го избирай. Здравето не ще те отведе при Истината. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, болестта, не я избирай, защото болестта изкривява мисъл-та. Не е такъв пътят на търсача. Може би ще ме попиташ, сине мой, какво да избереш. Избери, сине мой, незнайната Истина. Вкорени се в нея. Тя знае какво да направи за тебе. Такъв е пътят на търсача. В незнайната Истина ще се срещнеш с мене, сине мой, и ще разбереш с изненада, че мене ме няма, защото между нас ще съществува само Истината. Такъв е пътят, сине мой.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато дойде радост в живота ти, сине мой, приеми я като един малък външен огън, но не се увличай по нея. Когато ти дойде щастие в живота, сине мой, това е един малък външен огън, но не се увличай по него. Когато дойде доброто под твоя покрив, сине мой, това е един малък външен огън, но не се увличай по него. Когато съдбата е благосклонна към тебе, сине мой, благодари й, но не се увличай по тази измамна благосклонност. Всичко това е външна реалност, сине мой. Това не е пътят на толтеките. Това е пътят на тези, които изгубват себе си. Но когато в твоя живот, сине мой, дойде тъмнина, когато тази тъмнина нахлуе в твоя живот и се превърне в една огромна и необятна скръб, при тебе е дошъл най-големият дар, сине мой. При тебе са дошли древни богове и те те наблюдават зорко, защото в тази огромна скръб, сине мой, е скрита вътрешната реалност. Скръбта е прастар огън, в който е заключена тайната на живота. Само Истината в тебе, сине мой, може да изтръгне тайната реалност, скрита в скръбта. Всеки, който е постигнал това, се нарича толтек. Тайната, която толтекът изтръгва от тази скръб, е Любовта, сине мой. За тази Любов хората само са чували, но не я познават. Ето защо хората живеят в радост, щастие и добро, без да познават вътрешната реалност.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Ако търсиш смисъла, открий го в дълбочината си. И ако там си намерил смисъла, тогава се откажи от него и го предай в ръцете на Орела. Само така ще откриеш това, което е повече от смисъла.

Търси това, което е по-дълбоко от живота и смъртта.

Научи на радост сърцето си. Научи на благородство ума си. Научи на постоянство душата си. Ето така ще се завърнеш в мъдрото начало, което е твоят дух. Тогава Орелът ще те погледне и ще каже: Ето същество, което е полет от моя полет.

Когато тъмнината те обхваща, покажи й очите на Орела. Когато мракът те обхваща, покажи му ноктите на Орела.

Когато животът ти е лош, тъмнината те е заобиколила, за да ти помогне. Когато животът ти е щастлив, светлината те е заобиколила, за да те ограби. Но ти си тайна, която е повече от това. Ти можеш да разбереш тази тайна само тогава, когато отстраниш тъмнината и когато ограбиш светлината.

Когато изгубиш пътищата си, намери пътя си. Когато изгубиш пътя си, намери себе си.

Ти си там, където те няма. Щом те няма, присъствието ти е пълно, а разбирането ти е мъдро.

В тъмнината открий загадката. В мрака открий развоя на тайната. И тогава ще видиш в себе си невижданото.

В радостта се погубваме. В страданието се изгубваме. В разбирането се завръщаме. В Любов-та съществуваме. В Истината се осъществяваме.

Търси и намери. А когато намериш, откажи се от намереното. Ако съумееш да се откажеш от намереното, само тогава си открил.

Тъмнината ще те направи разумен, а мракът ще те направи сияещ.

Върви по пътя на трудностите, защото те знаят какво да ти дадат.

Когато извървиш пътя на трудностите, ще видиш как те те гледат със своите усмихнати очи.

Разбери пътя си, за да те отведе той до свещеното място.

Разбери себе си и ще бъдеш намерен.

Ти имаш живот само в дълбочината си, а на повърхността ти имаш само светлината си.

Човек умира, за да оживее. А когато постигне целостта на живота, той минава вече само от живот в живот — разделил се е със смъртта.

Който има радост, ще скърби. Който има скръб, ще се радва. Който няма нито радост, нито скръб, ще сияе.

Ти не се нуждаеш от път, за да ме намериш. Ти не се нуждаеш от безпътица, за да ме наме-риш. Ти се нуждаеш от мен, за да ме откриеш.

Когато изгубих тъмнината, намерих свет-лината. Когато намерих светлината, изгубих себе си. Когато изгубих себе си, получих откровение за себе си.

Когато съм мрачен, се усмихвам. Когато съм радостен, се замислям. Когато съм чист, сияя и тържествувам. Но когато сияя, кой ли ме поз-нава?

Из “Архивите на моето сърце” от Азира

Доброто е път, по който човек ограбва своето развитие. Добрият човек не стига до същността на нещата. Злото е път, при който човек се саморазлага. Злият човек не стига до същност-та на нещата. Щастието е път, по който човек се самозаблуждава. Щастието не води към същността на нещата. Животът е път, при който човек придобива смъртта. Смъртта е почивка, след която човек отново се ражда, за да живее и изпусне пак същността. Доброто, злото, щастието, животът и смъртта са затворени врати. Те показват изпуснатата същност. Но за този, който иска да отвори тези врати, се явява тайнство. Това тайнство е могъщият мрак, но той трябва да се срещне с една древна сила, която е вътре в човека. Изначалната Истина е вродена в човека. Тя е вътре в човека, а не извън него. Тя е заплахата срещу доброто, злото и щастието. Тя е заплахата срещу живота и смъртта. Тя е силата и могъществото на осъзнатия човек. Когато силата на тайнството, наречена мрак, се сблъска с древната сила в човека, наречена Истина, тогава мракът отваря своята врата, тогава мракът се преклонява. Тогава човекът чрез своята собствена Истина познава себе си и става безсмъртен. Той вече не търси доброто, щастието и злото. Той вече нито живее, нито умира. Той само се явява и се скрива. Той вече е познал същността си. Това е тайнството, наречено себепознание.

Из “Архивите на моето сърце”

Хората все търсят нещо. Едни търсят знания, други търсят съвети, трети търсят послания. Зна-ния, съвети, послания, но нищо ново под слънцето. Едни търсят дарби, други се отдават на музиката, трети развиват сила, но нищо ново под слънцето. Едни търсят науката, други търсят културата, трети търсят религията, четвърти търсят пътя си, но нищо ново под слънцето. Но има нещо ново под слънцето. Това е само за този, който умее да търси. Умеещият да търси търси Истината. Който търси Истината със своята най-древна жажда, той започва да разбира своя път. Вървейки по тоя път, за търсача идва ден, когато той трябва да се срещне с една голяма сила. Тази сила е скала от мрак. Но търсачът на Истината успява да пробие тази скала. Благословен е всеки, който е пробил тази скала от мрак. За такъв човек има нещо ново под слънцето. Той е видял нещо от древното лице на Истината. И той има вече в себе си един нов живот, който е посветен на тази Истина.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато си търсил, си намерил. Когато си намерил, си се очаровал. Когато си се очаровал, си се изумил. В изумлението е скрито твоето съхранение.

Човек си създава лоша енергия, когато не е разбрал самотата. Лошата енергия се превръща в лош път. Лошият път се превръща в лошо поведение. Но този, който е разбрал самотата, неговата енергия се разцъфтява и той пие от вкуса на свободата.

Който е съумял да се разцъфти, той е разчупил оковите на тъмнината. Който не е съумял да се разцъфти, той си остава заключена същност. Той си е останал семе неродено. Но ти, сине мой, трябва да се родиш от себе си.

Всичко, което търсиш, е вътре в тебе. Един-ственото нещо, което трябва да намериш, е ключа, който е забулен в сърцето ти. Всеки трябва да намери своя ключ за своята врата. Ключът означава преход, преминаване в друг свят. Ключът е освобождение от митоте.

Пътувай в себе си, докато изчезнеш. В мига, в който изчезнеш, Орелът ще те докосне.

В началото на живота си бъди дете, изтъкано от радост. В края на живота си бъди дете, изтъкано от Мъдрост.

Когато те обхване мрачно състояние, подари му капка от своята вечна радост и то ще заблести.

Истината е винаги тук, но ти си заминал занякъде.

Там, където облаците са много, достатъчно е да извадиш един лъч светлина от себе си и облаците ще си отидат по домовете.

Когато дъждът вали, плаче небето. Когато е суша, плаче земята. Когато настане тъмнина в живота ти, плаче светлината.

Кое е най-ценното нещо на земята? Това е търсачът на Истината. Търсачът е същество, което ражда в себе си жизненото начало.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Живели някога в миналото двама влюбени. Те много се обичали и много се радвали взаимно един на друг. Така те живели задружно и накрая решили да се оженят и да имат хубаво дете. И най-накрая родило им се дете — момченце. Те много се радвали. Били във възторг. А момченцето било и ученолюбиво. Детето растяло жизнено и красиво. То било много работливо и искало много неща да научи. Така растяло то ден след ден, станало голям човек и учен човек, всички го почитали. Този учен се влюбил в една девойка, оженил се за нея и бил като своите родители радостен и щастлив. После така се случило, че майката на този учен човек починала. Явила се скръб в учения човек, в неговата жена и в неговите близки. После починал и бащата, отново настанала скръб — и за учения, и за близките му. Е, сине мой, такава е историята на тези, които живеят в тъмнина. Това е пътят на самата тъмнина, сине мой. Е, не се ли движи по този път повече от половината свят, сине мой? Който живее по законите на тъмнината, се завръща при нея. А сега ще ти разкажа за Заотра. Още когато се родил, от съвсем малък, той се чудил на хората, които го обкръжавали и на тяхното безумие. Той бил тихо и вглъбено дете. В очите на хората той бил странник, но така си растял той. Той имал само един Учител. Това бил Духът на древността. Това бил Духът Аша. Той нарекъл този Дух на древността Ахура Мазда. Веднъж той се обърнал към Ахура Мазда и му казал: Защо, о, Ахура Мазда, очите ми плачат? Защо душата ми скърби? — Тогава Ахура Мазда му отговорил: Защото хората избраха безумието и себе си, вместо Истината. — Тогава Заотра му казал: О, Ахура Мазда, учи ме на Аша, защото само така ще мога да помогна на безумните в този свят. — Така Заотра избрал най-трудния път в своя живот. Той много се скитал, много страдал, хората го ненавиждали и дори си създал много врагове. Е, сине мой, не е ли това животът на светлината? Аша, това е Истината, сине мой. И само този труден път ни води към нея. Аз също избрах трудния път, сине мой. А сега оставям на тебе ти сам да си избереш своя път.

Осмата заповед от Книгата на Изгрева

Осмата заповед гласи: Мракът е изумителен приятел. Кой може да разбере това? Нито чове-кът, нито човечеството, защото те малко или много са станали част от мрака. Мракът може да се преобърне. Той е преобърната светлина. Мракът може да бъде изумен, но само от този, който има метода на безсмъртието. Който има този метод, той има нещо повече и от мрака, и от светлината, взети заедно. Това е наречено чистият Дух. Той е, който изумява мрака. И после той благодари на мрака за голямата трудност, защото мракът се е оказал изумителен приятел и благодарение на него Духът се е изтръгнал от самия себе си, от старата си същност.

Шестата заповед от Книгата на Изгрева

Шестата заповед гласи: Вглеждай се в мрака. Вглеждай се в мрака, защото чрез вглеждане ти ще видиш себе си, ти ще познаеш себе си, ти ще познаеш своята същност. Ти ще бъдеш докоснат от Безименния Незнаен. Ти ще бъдеш докоснат от Неговата Реалност. Така ти ще придобиеш нещо от Неговото виждане. Ето защо вглеждай се в мрака означава: повикай себе си за новата Реалност.

Четвъртата заповед от Книгата на Изгрева

Четвъртата заповед гласи: Възлюби себе си повече от ближния. Какво нещо е човекът? Човекът е една стара, изостанала цивилизация. Още в миналото човекът е станал част от мрака, а всеки, който е станал част от мрака, не е възлюбил себе си. И затова той се ражда и умира. И отново, и отново се ражда и умира, защото не е възлюбил себе си повече от всичко. Понеже не е възлюбил себе си, човекът си остава едно непрогледно царство, един необработен мрак, един хаос. И затова казвам: Възлюби себе си повече от всичко. Щом се възлюбиш, ти ще преработиш мрака в себе си, той ще започне да свети. Твоят собствен непрогледен хаос ще умре от само себе си. Щом възлюбиш себе си, ти ще осветиш собствения си мрак, ти ще засияеш в своята Божествена същност, ти ще се изтръгнеш от старата цивилизация на мрака, ти ще се завърнеш в своята Божественост. Това е родината на Боговете. И оттук нататък ти вече ще можеш да обичаш и ближния си, и животните, и всичко сътворено, защото в тебе няма да има нищо друго, освен Любов. Ето, това е изпълнението на четвъртата заповед.

Втората заповед от Книгата на Изгрева

Втората заповед гласи: Намери Храма в себе си. Какво е това да намериш? Да намериш, това изхожда от идеята намерение. Да имаш намерение, значи да реализираш, значи да осъществиш. Намерението, това е тайна енергия, дадена в ръцете на душата да осъществи себе си като Храм, като вечен Храм. Намери Храма в себе си означава да реализираш собствената си космическа безкрайност. Който е намерил това, той създава жив Храм, който води по пътя към Незнайния. Да имаш Храм, означава да си намерил себе си. Това е целта на себепознанието. И същевременно това превишава целта, защото себепознанието е само прекрачване на мрака. То е само началото на безкрайността, а Храмът е основата за пътуването в тази безкрайност.

Първата заповед от Книгата на Изгрева

Първата заповед гласи: Бъди безкрайност. Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на светлината, преодоляване на тъмнината. Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на доброто, преодоляване на злото. Светлината, тъмнината, доброто и злото не могат да живеят и да изпълнят безкрайността. Ако те влязат в нея, ще угаснат, защото има нещо, което им недостига. И затова човек твърдо трябва да избере пътя на себепознанието, защото чрез самопознанието той ще се завърне в своя пречист и свят Дух. Това е най-древната родина на човека, защото в този Дух е скрита Искрата, или Мистерията на Бялата точка. Тази странна Бяла точка може да странства и в тъмнината, и в светлината, и в доброто, и в злото, без да бъде обвързана с тях и без дори да бъде забелязана, освен ако тя сама се разкрие. Бялата точка е есенцията на безкрайността. Бъди безкрайност, сине мой.

Третата заповед от Книгата на Изгрева

Третата заповед гласи: Познай себе си и ще отстраниш тъмнината и светлината. Който е познал себе си, той вече няма враг. Той вече може да пътува към тайната на живота. Който не познава себе си, той е враг на себе си. Който е познал себе си, той се отделя и от тъмнината, и от светлината. Той вече не може да бъде ръководен нито от тъмнината, нито от светлината. Когато човек е познал себе си, той вече има само един ръководител — Истината. А що е Истината? Истината не е понятна, не е думи. Истината е същество. Истината е Прасъщност. Така същността заживява в Прасъщността.

Петата заповед от Книгата на Изгрева

Петата заповед гласи: Възлюби неизвестното. Злото се страхува от чистото добро. Враговете се страхуват от потока на молитвеното слово. Умът се страхува от прозренията. Тъмнината се страхува от тайнството на светлината. Стра-данието се страхува от спасението. Мракът се страхува от тишината. Всичко, което се страхува от нещо, разбира, че в това нещо е скрито неизвестното. Неизвестното е твоят вечен приятел. Възлюби неизвестното и ще имаш неземен мир в сърцето, небесен покой в душата и велика свобода в духа си. Само неизвестното може да те учи реално. Известното е избрало застоя. И затова казвам: Възлюби неизвестното.

Деветата заповед от Книгата на Изгрева

Деветата заповед гласи: Бъди неуязвим и потаен. Човек е неуязвим, когато е познал покоя, който не принадлежи на света. Човек е неуязвим, когато е духовен, а не земен. Неуязвимият е неизменен дълбоко в себе си. Това е качество на чистия дух в него. Неуязвимият побеждава трудностите чрез приемане. Приемане значи прео-бразяване. Приемането е като отворена врата. Трудността влиза през тази врата и си мисли, че ще попадне в една стая, в която ще се застои. Но тя среща един необятен простор и се обър-ква. Просторът винаги я смущава. Това е да бъдеш потаен. Неуязвимият е неуязвим и потаен, защото е осъзнал, че Любовта е по-значителна от самия него. Тогава пък тя му дарява необятния си простор и заживява в него. Така човек става неуязвим. Тук в тази неуязвимост проблемите вече не са проблеми, трудностите се преобразяват, а изпитанията се поглъщат и раз-тварят.

Седмата заповед от Книгата на Изгрева

Седмата заповед гласи: Бъди постоянен. Да бъдеш постоянен, значи тайната на живота да е пожелала да се запознае с тебе. Постоянството значи образуване на себе си. Постоянството значи узряване на себе си. Постоянството значи завръщане в себе си. Постоянството е тайнството на живота, защото след завръщането в себе си то дарява човека с откровение за 42000 висши светове. Благословени са единствено постоянно търсещите.

Десетата заповед от Книгата на Изгрева

Десетата заповед гласи: Възлюби най-много от всичко невидимото. Всичко, което ни зао-бикаля, това са идеи на невидимото. Ако възлюбим невидимото с една голяма любов, ние ще надраснем света, ще преодолеем вещите. Невидимото е по-явно от видимото. Когато възлюбим невидимото с голямата си любов, ние ще разберем, че всичко, което ни заобикаля и не ни заобикаля, е съзнание. Така ние ще подхождаме съзнателно към всичко. Всичко от атома до вселената е съзнателно. Ако възлюбим неви-димото, ние ще опознаваме все повече нашата собствена невидима природа. Самият човек е невидимо, незнайно и безкрайно същество. Тялото на човека е копието, а оригиналът е съзнанието му. Когато човек възлюби невидимото, той ще се извиси, той ще се преобрази и ще стане вечно съзнание. Той ще стане едно чисто съзнание, което е неговата вечна природа. Що е животът? Животът, това е чистото съзнание. Що е човекът? Човекът е повече невидим, отколкото видим.

Из книгата “Незабележимият Океан”

Ако искаш да разбереш вечността, познай себе си. Ако искаш да бъдеш неуязвим, познай дълбочината си. Ако искаш да разбереш любовта, познай сияещата си същност. Ако искаш да разбереш мъдростта, премини през мрака на световете. Ако искаш да разбереш доброто, стани едно с Океана. Ако искаш да живееш в ада, стани служител на лъжата. Ако искаш да живееш в пъкъла, стани служител на омразата. Ако искаш да живееш в рая, стани служител на душата си. Ако искаш да разбереш тайната на живота, отдай се на разумността. Ако искаш да разбереш свободата, вкорени се в истинността. Но ако искаш да разбереш най-дълбокото, сиреч Мистерията на Бездната, тогава се откажи от всичките си разбирания и познания. Когато се съгласиш всичко придобито да ти бъде отнето, тогава Мисте-рията ще те погледне, а Бездната ще те погълне. Бездната — това е прадревният Океан от Любов. Но малцина са узнали тази мистична реалност.

Злото е изцелението на човека

Злото е еликсир. По пътя на злото разумният човек се отказва от относителното добро и се вкоренява в онова истинското добро, което е вечно в хармония с Бога. В това истинско добро човек разбира и осъзнава, че Бог в него е доброто, а човекът е само изпълнител. Така човек отделя от това добро гордостта си и това добро никога вече не се превръща в провал. Заслугата за това добро има злото, което е еликсир, и именно този еликсир е излекувал човешкото добро и е оставил на човека само онова Божествено добро, което принадлежи на Бога, а човек само го проявява. Ето защо злото е еликсир. То се е оказало изцеление за човека. Доброто е отрова. Човекът на доброто заспива от собственото си човешко добро, той спира развитието си. При това добро човек започва да се превъзнася. Това е първата отрова. При това добро човек започва да прави услуги, като прави така, че хората да са му задължени. Това е втората отрова. При това добро човек започва да влияе на хората и да ги управлява. Това е третата отрова. При това добро човек започва да се възгордява и да мисли, че съдбата на хората е в неговите ръце. Това е четвъртата отрова. А петата отрова, или петото заблуждение, е в това, че човек започва да мисли, че е безсмъртен и че раят го очаква. Но всъщност силите на ада са нетърпеливи за него, дори някои демони се провикват: “О, Господи, дай ни този добряк в ръцете, защото той се мисли за по-добър от нас. Изпрати му писмо, Господи, че ние го чакаме с разтворени обятия.” Но един старец, който чул това, споделя какво казал Господ: “Почакайте, деца адови, да стане той най-великият добряк и тогава ще ви го предам.”

Преодоляване на щастието и нещастието

Щастието е изгубване на пътя. Щастието е изгубване на себе си. Щастието е изгубване на дълбочината си. Щастливият човек е радостен, но той не знае накъде върви. Щастливият човек е успял, но той не знае какво е изгубил. Щастието е като приспивна песен. Щастието е една коварна болест, която отклонява човека от тайната на живота. Какво ще се случи след всичко това? Ще дойде нещастието. То ще започне да се бори за събуждането на човека, но дали човекът ще разбере това? Нещастието ще донесе със себе си и скръбта, но дали дългите ръце на скръбта ще проникнат в сърцето на човека, за да може той да разбере, че в живота има тайна по-дълбока? Нещастието и скръбта са по-иск-рени към човека от щастието и радостта. Те искат да го завърнат към древната изгубена тайна. До тази тайна са достигнали толтеките. Какъв е техният път? Техният път е пътят на воина, пътят на безупречността и пътят на пресвятия дълг, за който са родени. Това е пътят към Куаутли — Орела. Който се движи по този път, отстранява щастието, изоставя радостта, преодолява скръбта и погребва нещастието. Такъв е пътят на толтеките. Те работят само за своята безу-пречност. Те са воини, които не воюват, но всякога побеждават. Мистичен е този път, а благородството му надминава и земята, и небето.