ДА РАЗБЕРЕМ
ДА РАЗБЕРЕМ
Малки неща изкарват човека
от равновесие
И ако погледнеш въобще сегашните хора, степента, докъде са достигнали и най-напредналите на Земята, постоянно има едно вътрешно безпокойствие, и то зарад нищо и никакво. Някой път само една дума може да безпокои човека. Една дума.
(32/стр. 6)
Някога си добре разположен, чувстваш, че можеш да обхванеш целия свят, сърцето ти е пълно с любов. Дойде някой при тебе и те бодне с игла. Веднага изгубваш разположението си и любовта ти изчезва. Как ще разчиташ на това, което от едно бодване с игла изчезва? Любов ли е това? (77/стр. 187, 188)
…Излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му. Аз мога да направя един малък опит с него да изменя състоянието му. Как? Като му пришепна само една малка думица на ухото, без някой нещо да е чул; веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шум. Какво е станало? Едно малко раздвижване на въздуха. Но то така е подействало, че изменя състоянието му. И казват: „Гениален човек е този!“. Чудно нещо, гениален човек! Ако всеки, който каже нещо, може да го размърда, той не е гениален човек. Не, аз наричам гениални хора тези, които никога не се размърдват.
(49/стр. 145)
Някога най-малкото раздвижване на въздуха е причина да изгуби човек равновесието си. Достатъчно е да се мерне нещо пред очите му или да лъхне отнякъде вятър, за да каже той: „Не вярвам вече в никого!“. (75/стр. 79)
Често заради една дума, за един поглед или че нещо станало не по ваше желание, вие изгубвате вътрешното си Спокойствие и всичко се разваля.
(34/стр. 23, 24)
Съвременните хора се смущават от малки работи. Някой се оплаква, че не го погледнали както трябва. Как го погледнали? Накриво. Че отде намерил уред, с който да определи ъгъла на погледа? Друг се оплаква, че не го погледнали топло. Как измери температурата на погледа? (60/стр. 221)
Сега всеки може да ви изкара из релсите: децата ви, приятелите ви, една малка болест в гърлото ви или в очите ви и прочее. (57/стр. 174)
Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне.
(61/стр. 172)
…Малки причини оказват влияние и върху човешките чувства. Срещате един спокоен, кротък човек, с урегулирани чувства. Кажете ли нещо, което разтърсва съзнанието му, той веднага изгубва своя Мир и започва да се безпокои. (17/стр. 374)
Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на Духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или с двеста лева – и той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя Мир. (33/стр. 624)
Питам: Ако вашият мир може да се отнеме тъй лесно, мир ли е това? Аз съм забелязал, у всинца ви става една рязка промяна. За пример, най-малките неща могат да ви смутят. Отвън може да стане едно смущение, но отвътре човек не трябва да се смущава. (69/стр. 12)
Човек трябва да дойде до положение да не се смущава от външните условия, нищо външно да не го безпокои. Срещате някой човек, виждате, че е неспокоен. Защо? Дрехите му не били каквито трябва, обущата му били малко скъсани, шапката му била стара. Друг пък се смущава, че масата за ядене не била наредена както трябва: кърпите не били добре сгънати, солницата не била турена на място, в яденето нямало достатъчно пипер и т.н. Всички хора се безпокоят за дребни работи, вследствие на което… енергиите на техните сили и способности не се проявяват правилно. (76/стр. 158)
И за много малки работи се безпокоим. Аз съм наблюдавал хора, за много малки работи в яденето – и се тревожи. Вземете някой човек, има такъв вкус особен. Като погледне, че лукът не бил изпържен така, цял въпрос прави мъжът на жената; или че лукът не е нарязан на ситно. (32/стр. 528)
Ценността на Мира
Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е Мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. (75/стр. 286)
Човек трябва да пази своя Вътрешен Мир, от нищо да не се дразни. Че изгубил нещо, че му казали една обидна дума, той не трябва да се смущава. Вътрешният Мир на човека струва повече от всички външни, материални загуби. (51/стр. 344)
Ще каже някой, че се намира в лишение: няма дрехи, обуща, шапка, пък и пари няма. Едно е нужно на човека – Вътрешен Мир. Щом има Мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие – всяко нещо ще дойде на своето време. (30/стр. 25)
Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи Мир на човешкото сърце, е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. (11/стр. 102)
…Не настъпвай никого. Нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Моят Мир струва повече, отколкото онова, което моите мисли и чувства могат да изискват. Някой казал нещо заради мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя Мир. Моят Мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е заради него. (36/стр. 286)
Не е ли хубаво да прекараме един живот в Мир и Съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш Мир в себе си, отколкото да станеш сутрин – че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. (20/лек. 7: стр. 24)
Аз съм забелязал някои господари – седят на стол и заповядват. Той иска да му се даде нещо, което сам може да си вземе; дрънка звънеца – дрън! Никой не се явява. Вика един път, вика втори път и най-после излиза вън да се кара. А бе, приятелю, вземи си сам това нещо, сам можеш да го направиш. Обущата му са на пет крачки от него; дрън! – да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика, ще се сърди. Вземи си ги сам. Спокойствието и Мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла обущата навреме. (83/стр. 123)
Ако от изгряването до залязването на Слънцето можете да запазите своето добро настроение, това съставя епоха във вашия живот. Додето стигат вашите мисли и чувства, там е границата на вашия живот. (77/стр. 201)
Реалността и нереалността
В какво се състои Реалността на живота? В познаването на Бога. Познаването на Бога внася Мир в човешката душа. (3/стр. 34)
Бог е истинен. Реално нещо е онова нещо в света, което носи Мир, което носи Светлина за човешкия ум. То е Бог. (35/стр. 590)
Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност внася Мир и Радост в човешката Душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. (50/стр. 109, 110)
Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката Душа, никаква сила в света не може да отнеме Мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме Светлината на човешкия ум и Топлината на неговото сърце. Това значи да живееш в Реалност. Излезе ли от тази Реалност, човек изгубва Мира си… (64/стр. 9)
Да обичаш ближния като себе си, това значи да живееш в Реалността. Щом изгубиш любовта си, ти влизаш в сянката на Реалността, дето Мирът и Спокойствието изчезват. (1/стр. 277)
Дотогава, докато ти се безпокоиш в живота си, тревожиш се за това-онова, ти не си в Реалността на живота. Тебе те обгръща сянката на живота.
(32/стр. 567)
…Онова, което аз схващам, онова, което в даден момент аз чувствам вътре в себе си, то е реално. Твоето вътрешно Разположение, то е реално. Ако ти не вярваш в своя Мир, ако ти не вярваш в своята Вяра, ако ти не вярваш в своята Надежда, ако ти не вярваш в себе си, в какво ще вярваш? (35/стр. 592)
Нещастието и страданието
…Всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго освен благословения, които Бог му изпраща и за които той трябва да благодари. След всяко подобно изпитание умът и сърцето на човека се наместват и той се радва, доволен е, че всичките му работи вървят напред. В съзнанието си той придобива Вътрешен Мир и Светлина. (27/стр. 137)
Всяко нещастие… ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат. (38/стр. 23)
…Не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: „Господи, дай ми повече Светлина да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно“.
(50/стр. 223)
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни. Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Тъй щото чуете ли някой да казва, че скръбта му е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. (68/стр. 246)
…Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която Душата се стреми. Щом премине през тази скръб, т.е. щом премине границата, Душата му навлиза вече в дълбок Вътрешен Мир, дето Любовта царува. (9/стр. 288, 289)
Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова Блаженство, до онзи Божествен Покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонират, че не може да се изрази с човешки език.
(26/стр. 67)
Чуждите влияния в нас
Казвам: Безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте духовете!“. Значи, човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. (76/стр. 230)
Ще ви прочета само един стих от Евангелието на Йоана, именно 10 глава, 10 стих.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“
…Когато влезе този крадец, вие почувствате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. (55/стр. 135, 136)
Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали са негови мисли, или чужди; дали са негови желания, или чужди. (57/стр. 77)
Казвате, че за да не се тревожи, човек не трябва да има никакви желания. Не е въпрос и в желанията… Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно пазете следното правило: не подхранвайте чужди желания в себе си. (40/стр. 89)
…Вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално и кои са чужди. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си. Ако не сте господари на себе си, вие често ще се гневите, ще избухвате. (81/стр. 20, 21)
…Вие ще учите закона на различаването да познавате какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате Възвишено Разположение, някое същество от Висшия свят е проникнало във вас или пък вие сте проникнали в друг човек. Значи, ако се тревожите, друг някой е проникнал във вас и вие нищо не можете да научите. Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и каквото пожелаете, можете да направите. Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. (40/стр. 109)
Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са?“. Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем… В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души. Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща. Някой път сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем. При сегашните условия на живота всеки от вас има кираджии (наематели), и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии… Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши. Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън… от вашето вътрешно естество. (53/лек. 21: стр. 17, 18)
…Неразположението все ще ви посети. Независимо от вас неразположението ще дойде от вън някъде, но трябва да знаете, че то не е ваше. Недоволството, неразположението се дължат на същества извън нашия свят, които са изостанали в развитието си. Техните състояния ви се налагат често, но вие трябва да ги различавате, да ги отделяте от себе си, от своя личен живот. (56/стр. 307)
Та казвам: Всичките страдания, които ви идват, може да са чужди. Деветдесет и девет на сто от страданията са чужди, а пък едно на сто са ваши. Повечето са чужди. Някой път се усещаш много неразположен духом. Това са все чужди страдания.
(57/стр. 76)
Нещата, както са в действителност
Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката Душа – активния и пасивния. В лицето на Марта и Мария са представени две жени, два противоположни характера, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, с ум, отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като казва: „Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. (83/стр. 115)
Когато имате Марииния принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „Мара“, което значи „горчив, кисел, буен“. Тъй че горчивият принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е. Това той прави не от зла умисъл или от зла воля, но защото е много активен принцип, който, откъдето мине, иска отворен път. (83/стр. 115)
Ако някоя е Марта, ще видите, че като стане сутрин, всички слуги са на крак – вик, крясък; вдигне ли метлата, всички бягат на половин километър далеч от нея. Тя казва: „Всичко трябва да бъде в ред и порядък“. Вие ще срещнете Марта и в черкви, и в училища, и в съдилища – навсякъде! Тя е необходима, както и Мария, но не трябва да давате преимущество нито на едната, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип. (83/стр. 115, 116)
И тъй, помнете: животът на човека се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всякога е тихо и спокойно. Самият човек не е нито в едното, нито в другото съзнание. Човек е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човек е свободен да участва и в едното, и в другото съзнание. Ако не иска да остане в едното съзнание, може да отиде в другото. В което съзнание и да участва, той все ще има известни резултати. Човек трябва да изучава проявите на двете съзнания в себе си, за да се кали, да си създаде характер, да организира своето тяло. (4/стр. 315)
Смущения, противоречия ще дойдат и за ума, и за сърцето – те са неизбежни, те са в реда на нещата. Защото сегашният живот се намира на граница, в средата между миналия и бъдещия живот. Следователно, от една страна, вие носите последствията на миналото, а от друга страна, вие поставяте основа на бъдещето. (80/стр. 162)
Лошите мисли и желания ще минат през вас, ще отнемат Мира ви, но това да не ви смущава. Дръжте мисълта си будна да не прекъсвате връзката си, отдето иде Божествената Светлина. Че ще минете през мрак и тъмнина, това е неизбежно. В края на краищата Светлината ще победи. (58/стр. 229)
Има нещо красиво в промените. Докато умът на човека е тих и спокоен, неговото небе е ясно и звездите се виждат добре. Когато небето на човека се помрачи, звездите не се виждат. Тогава се явяват бури, ветрове и ние казваме, че умът му е помрачен. Не се страхувайте от бурите и ветровете. Те носят дъжд, влага и проветряване. (78/стр. 263)
Когато при някоя работа се яви търкане, ние не трябва да се оплакваме, да казваме, че главата ни гръмна от безпокойствия, от тревоги. Вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения свят, той трябва да се труди и да работи… Които искат да почиват, те трябва да останат със старите разбирания за живота. Те не могат да разберат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. (83/стр. 70)
…Христос казва: „Трябват нови мехове!“. Старите хора са стари мехове, младите са нови мехове. Старите хора от нищо не се смущават. Тях нищо не ги вълнува. Младите им казват: „Чакайте да налеем и във вас от новото вино“. Не, на старите не трябва да се дава ново вино, старите са завършили своята еволюция. Новото вино трябва да се влее в артериите и вените на новите човеци. (83/стр. 75)
Гладният е неразположен, нетърпелив, лесно се дразни, във всичко бърза – все му липсва нещо. Щом се нахрани, неразположението изчезва. Този човек е тих и спокоен, но това спокойствие не означава още добродетел. То е временно състояние само, както и гладът е временно състояние в човека.
(63/стр. 50)
…Вие имате едно прекрасно състояние на Духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: „А, аз съм достатъчно спокоен човек, аз не се тревожа“. Не се тревожите, понеже имате ниви, говеда. Но един ден някой изпразни касата ви и туй състояние се изменя… Взети са парите ви, изменя се състоянието, изгубвате спокойствието си. Туй спокойствие се дължи само на парите, на нивите, на къщите. Има и друг вид състояние. Вие се мислите за благороден човек, човек от знатно произхождение, но беден сте, нямате нито пет пари в джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но някой казал обидна дума за вас и веднага се изменя вашето състояние. Значи, в този случай вие усещате, като че някой е взел нещо от вашата чест… Обидните думи изменят вашето състояние. (46/лек. 17: стр. 9, 10)
Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота. Дребнавостите не правят човека гениален. Те не внасят нито Мир, нито Радост в човешката душа. (80/стр. 160)
Защо ви са такива мисли и чувства, които не носят живот? Защо ви е такова верую, което не може да внесе Мир в Душата на човека? (41/стр. 85)
Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили. По-скоро сте изгубили, отколкото спечелили. (83/стр. 88)
И тъй, религията трябва да носи на хората Свобода, Мир и Радост. (83/стр. 91)
…Личната философия… не разрешава важните задачи. Човек трябва да се проникне от онази положителна философия на живота, която е една и съща за всички времена и епохи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни… (59/стр. 195)
За да не потънете в бурното море, да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от личното в себе си и дръжте се за Божественото. (59/стр. 196)
Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че от вън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му.
(71/стр. 187)
Докато в твоето сърце не дойде Мир, не настане Тишина, не изчезнат противоречията и докато мислиш, че светът е лош, че животът не е добре организиран, а само ти си умен и добър, ти не си на права посока. (21/лек. 19: стр. 7, 8)
Казва: „Кой е на правата страна?“. Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти си на кривата страна. (32/стр. 185)
Значи, път, който е свободен от безпокойства и отрицателни мисли, в който всичко е поставено в пълен ред и порядък, наричаме прав. (71/стр. 155)
Някой казва, че служи на Бога, че изпълнява Неговата Воля, а при това губи Мира си. Щом губи Мира си, той не върши Волята Божия. (40/стр. 21)
Някой дойде при мене и ми казва: „Аз имам любов към Бога, вече съм праведен“. Аз виждам, че този човек плаче за нищо и никакво, а говори за любов към Бога. Питам го защо плаче, а той казва, че го мъчи нещо. Чудно нещо, как е възможно ти, който си предаден на Бога, да те мъчи нещо? Божията Любов внася Мир в човека, но има друга една любов, която мъчи човека. (35/стр. 269, 270)
Сега разликата между умния и глупавия човек каква е? В умния има разбиране. Не разбиране само на земните, временни работи… Умният човек е вътре. Той живее не само със себе си в Мир, живее не само в дома си, в обществото, но той живее в разумни отношения с цялата Природа, с всичко наоколо. Той е умен човек! Който така живее, за него светът не е мъртъв. (32/стр. 204)
Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в Душата им щеше да цари пълен Мир и Хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. (76/стр. 120)
Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, …казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава Мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. (32/стр. 454)
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие Вътрешно Спокойствие, Вътрешен Мир. (73/стр. 19, 20)
Като ученици, от вас се иска приложение. Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Ако чрез знанието не можете да придобиете Вътрешен Мир и Спокойствие, все едно, че нищо не знаете.
(30/стр. 180)
…Най-благородните, най-възвишените неща в света не растат при спор. Там, дето има спор, Истината никога не може да излезе. В Мир и Спокойствие расте и се развива Истината. В Мир и Любов расте Истината. (49/стр. 424)
Ако човек не се примири със себе си, той не може да живее в Мир с ближните си. Следователно, който иска да живее в Мир с ближните си, той трябва първо да живее в Мир със себе си.
(79/стр. 83, 84)
Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и Вътрешното Спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. (73/стр. 20)
Днес имате някаква радост, но при най-малката погрешка от ваша страна радостта ви изчезва. Де отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага изобщо всеки може да отнеме. Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. (73/стр. 49)
Съвременните хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си, човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои и в края на краищата нищо няма да придобие. (9/стр. 288)
Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа… Също имаме един велик цигулар: всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: „Не искаме проповедник без глас“. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат Мир на човека и той да има по този начин благоволението на Бога. (38/стр. 75)