ВЪТРЕШНИЯТ МИР
ВЪТРЕШНИЯТ МИР
Придобиване на Мир
От духовния човек се изисква пълен Вътрешен Мир. (41/стр. 126)
Преди всичко, от нас се иска да имаме Мир в Душата си. (42/стр. 81)
Всякога да има Хармония. В Природата не може да има Мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си Мир. (55/стр. 91)
…От всички се изисква абсолютна Вяра, абсолютен Вътрешен Мир, в който всеки да съзнава себе си като част от Великото Цяло. При това съзнание всеки ще бъде доволен от службата си, колкото малка… да е тя. (41/стр. 69)
Четете в своята Душа като в Божествена, Свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нещо, не го зачерквайте, не казвайте, че това или онова не е на място, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е на място. Фактът, че като зачитате Божественото, имате Мир и Разположение, показва, че Божиите работи са на място. (71/стр. 442)
…Човек трябва да знае защо е дошъл на Земята, каква е неговата специална работа… Всеки, който си е отговорил на въпроса защо е дошъл на Земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил Вътрешен Мир и Спокойствие. (50/стр. 3, 4)
Човек е дошъл на Земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок Вътрешен Мир. (50/стр. 4)
Днес проповядвам едно Учение, върху което почива развитието на Душата, на ума и на сърцето. То е Учение, което носи Мир и Спокойствие на сърцето; Учение, което носи Светлина на ума, Обнова на Душата, Сила на Духа. (42/стр. 3)
Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами го разрешете за себе си: в какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите и каква свобода искате. Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разреши ли ги правилно, той ще има Вътрешен Мир и ще добие Божественото.
(21/лек. 22: стр. 36, 37)
Казвате: „Тогава в какво трябва да вярва човек?“. Че когато той се домогне до науката на Вечния Вътрешен Мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат. (48/стр. 78)
Не е лесно да придобие човек този Мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. (73/стр. 20)
Ще дойде ден, когато всички хора ще дадат ход на Божественото начало в себе си, ще приемат Божествения ред и порядък. Дойдат ли до това положение, хората ще придобият онзи Вътрешен Мир, към който се стремят. (65/стр. 34)
Докато дойде Новият човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите Равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата ще се свържете с колективното съзнание, т.е. с Божественото съзнание, и ще придобиете Вътрешен Мир и Свобода. (77/стр. 234)
Ако искате да придобиете Новия живот, вие ще работите върху себе си сами да извоювате своя Вътрешен Мир и своята Свобода. (40/стр. 113)
Време е обаче, приложете тази Велика Истина, за да бъдете силни и свободни, да почувствате вътрешния Божи глас в Душата си, да дойде Новият Мир вътре във вас. Чуете ли Божия глас, Смирението ще дойде във вас и ще бъдете доволни от всичко в живота си. (49/стр. 514)
Най-първо вие застанете на почвата, че във вашата Душа Бог е вложил всичките Добродетели и вие можете да ги развиете. Счупете всички човешки присадки, които ви причиняват страдания, и оставете да израсне Божественото. То ще ви донесе Мир. (49/стр. 510)
Работете съзнателно върху себе си и осветявайте Името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Така ще придобиете Вътрешен Мир. Така ще се радвате на Божието благословение. (17/стр. 368)
Няма да огорчавате Бога. Тогава ще приемем този Вътрешен Мир, ще дойде примирението, радостни ще бъдем. Този е пътят за повдигане на ученика. (31/лек. 16: стр. 38)
И тъй, Божественият Дух слиза! …Когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един Вътрешен Мир, една вътрешна умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. (20/лек. 9: стр. 20)
Който изпълнява Волята Божия, той ще реализира благородните желания и копнежи на Душата си и ще се повдигне. Той ще представя желязо, нагорещено до хиляда градуса. В тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение човек ще изпита дълбоко в Душата си Вътрешен Мир и Спокойствие. (73/стр. 170)
Няма мъчнотия в живота, която ученикът да не може да реши. Достатъчно е да насочи срещу нея своята губерка, нагрята до 35 милиона градуса, за да я стопи. Няма препятствие, няма мъчнотия, която може да издържи срещу тази губерка. Пред тази губерка всички спънки, били те от физически, сърдечен или умствен характер, отстъпват. Щом се справи с всички препятствия, в Душата на ученика настъпва Абсолютен Мир. Той влиза вече в причинния свят, в света на Абсолютната Свобода, дето Истината царува. (52/стр. 152)
Христос… казва: „Аз съм пътят от Истината за живота; Аз свързвам тия два свята и водя еднакво и към света на Ангелите, и към света на Бога, на Истината. Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята Душа – Божествения Мир“. За това Той още казва: „Мир ви давам, Моя Мир ви оставям“. А Мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога.
(38/стр. 194, 195)
Христос… казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога“. Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има живот в себе си. Той изпитва Вътрешен Мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. (39/стр. 39)
Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал… Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок Вътрешен Мир, с голямо Равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят Мира и Равновесието на този човек. (48/стр. 63)
Когато между мислите, чувствата и постъпките на човека се възстанови пълно единство, той разполага вече с дълбок Вътрешен Мир. (59/стр. 32)
…Всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а всяка неразбрана мисъл – депресия в ума. Разбере ли ги, човек изпитва голяма Радост. В него настава Вътрешен Мир и Спокойствие. В Божествения свят разбраните мисли и чувства представят плодове, с които човешкият Дух се храни.
(60/стр. 43)
И тъй, каже ли някой, че е недоволен или неразположен, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблече старата си дреха и ще облече дрехата на Вярата. Ако е гневен, ще облече дрехата на Мира.
– Може ли толкова лесно човек да съблича старата си дреха и да облича нова?
– Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облечете в новите дрехи на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Вярата, на Надеждата, на Мира и т.н. (39/стр. 94)
Има смисъл човек да се изповядва, но той трябва да отиде при всички хора, които е обидил, изнасилил, онеправдал, и да изправи погрешката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение и да се върне дома си спокоен, с Вътрешен Мир и Радост, с готовност за Нов живот. (4/стр. 140)
Запомнете следното правило: искаш ли да бъдеш учен, да се домогнеш до Божествената наука, ти трябва да обичаш всички хора; искаш ли да се домогнеш до духовната наука, ти трябва да вярваш във всички хора; искаш ли да се домогнеш до науката на Земята, ти трябва да се надяваш на всички хора. Като прилагате това правило в живота си, вие ще се домогнете до всичко, което Душата ви желае, и ще имате Вътрешен Мир. (56/стр. 306, 307)
Кой човек има такъв дълбок Мир в себе си, че при всички условия на живота си да е готов да живее, освен за себе си, още и за своя ближен? И такива хора има на Земята, но те са малцина. Обаче ученикът трябва усилено да работи върху себе си, да придобие този Вътрешен Мир. (59/стр. 5)
Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т.н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т.е. да придобие такъв Вътрешен Мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. (61/стр. 218)
Който не използва правилно благата на живота, Разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ се. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома си да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш Духа, Душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички. Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен Мир. (45/стр. 309)
След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения Мир и Спокойствие, да можете да разгледате света, без да се движите. (46/лек. 29: стр. 21)
Какво нещо е Мирът?
Мирът представя психическа сила в човека, при която спокойно могат да се развиват неговите способности. Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в човека. Това подразбира правилно растене и развиване. (59/стр. 32, 33)
Всяка мисъл, която е права, тя носи Светлина; всяко чувство, което е право, носи Топлина вътрешна. Тази Топлина я наричат Мир, Радост… Но казвам, че то е Топлина. (57/стр. 233, 234)
Първото нещо: Добродетелта носи Мир, а Мирът показва Равновесието на духовния живот.
(69/стр. 4, 5)
…Хората казват: „Ще ни упокои Господ. Ще дойде Мир“. Да, но онзи Мир, който Любовта носи, той е уталожване. Мирът е едно от Великите качества на Любовта. (49/стр. 398)
…Как ще изявиш Любовта си? Да прегърнеш някого? Не. Да целунеш някого? Не. Да му съградиш къща? Не. Да го пратиш да се учи? Не. Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!“… Не, първото нещо – мълчание. После полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета… Това е Мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и Радостта ще дойде. Значи, първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш.
(49/стр. 390, 391)
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. (16/стр. 26)
…Радостта, Мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. (49/стр. 396)
Христос казва: „С Мир!“. Какво означава думата „с Мир“? С Мир, Смирение подразбира жертва. Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога… и за цялото човечество.
(79/стр. 174)
…Христос се почуди на тази Вяра и отговори: „Жено, голяма е твоята Вяра!“. От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „Да бъде според Вярата ти!“. И оздравя дъщеря от онзи час. Този преврат в живота на човека наричаме: придобиване на Вътрешен Божествен Мир. Когато болният оздравее, в Душата му настава Мир и Спокойствие. (64/стр. 21, 22)
Когато в света идва нещо Велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие без никакво движение. Туй се нарича Мир, Любов. Мирът означава едно вътрешно затишие в Духа, както когато очакваш да стане нещо важно. И след туй идва Радостта. (49/стр. 390)
Павел казва кои са плодовете на Духа. „А плодът на Духа е Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Милосърдие, Вяра, Кротост и Въздържание.“
Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна Благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи, тази Благост трябва да има отвън един метод за приложение. (49/стр. 393)
Някои хора ги наричат мирни. Мирен е онзи тихият, чистият извор, който минава навсякъде през градове и села и ги пои. Този мирен извор дава живот на хората. (21/лек. 2: стр. 13)
От какво зависи Мирът?
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете Вътрешен Мир, Вътрешна Радост. (4/стр. 51)
Всеки от вас трябва да има правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. Само тогава ще имате Вътрешна Свобода, Вътрешен Мир. Ако още не сте придобили тази Вътрешна Свобода и този Вътрешен Мир, това да не ви обезсърчава. Защо? Защото и Мирът, и Свободата са на степени.
(70/стр. 57, 58)
Природата е точна, определена, абсолютна. Тя е израз на Божествената абсолютност. В нея има една абсолютна мярка, която е потребна за нас. Когато нашите мисли и действия съвпаднат с тази абсолютна мярка, ние веднага ще усетим в себе си един Мир, едно успокояване. (31/лек. 24: стр. 6)
Само при… дисциплина в мозъчните центрове на човека може да се установи дълбок Вътрешен Мир. Щом придобие този Мир, ученикът вече има съдействието на Светлите същества от Невидимия свят. (76/стр. 54)
Когато гори Свещеният Огън на човека, той придобива туй хубавото чувство, което наричат хората Мир, Спокойствие; Вяра има, Любов има на Земята. А щом дойде обикновеният огън, човек е неразположен, нервен, това няма, онова няма, всичко го безпокои. (32/стр. 126, 127)
Всички хора трябва да се заемат да чистят съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човек има Вътрешен Мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие Вътрешен Мир; ако го има, не може да го запази. (50/стр. 120, 121)
Човек не може да има Мир в себе си, ако не държи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в Душата си. Той трябва да вижда красота навсякъде. (50/стр. 121)
Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в Душата ви ще настане Мир, а в ума ви – Светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. (27/стр. 77)
…Всеки за себе си може да каже добър ли е, или не. Докато дава, той е добър; щом престане да дава, той не е добър. Добрият човек не задържа нищо в себе си. Щом не задържа нищо в себе си, той върши Волята Божия, вследствие на което се радва на Вътрешен Мир. (65/стр. 148)
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. Всяка една пръчка така трябва да се насади във Вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас… Всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на Великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас законът на Вътрешния Мир. Този Мир няма да го чакате да дойде от вън, той още сега може да дойде. (20/лек. 27: стр. 26)
Който живее по Божествения принцип, ще бъде в Мир и Любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. (64/стр. 92)
Ако твоят ум може да бъде ангажиран от Божествената Любов, ако твоят ум е ангажиран от Божественото Знание, ако твоят ум е ангажиран от Божествената Светлина, ако твоят ум може да се ангажира от Божествената Свобода, която ти е дадена, само тогава ти ще научиш какво нещо е да има човек онзи Вътрешен Мир. (37/стр. 181)
Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, Знание, Сила, Свобода. Той носи Истината в себе си; щом придобие Истината, в него настава Мир, Спокойствие. (80/стр. 47)
И онзи, който се е родил изново и видял Царството Божие, той може да живее съобразно законите на това Царство. Главният елемент на Царството Божие е Свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате Свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един Мир, едно разширение и с един поглед ще прониквате в нещата. (49/стр. 491)
Аз говоря сега за Вътрешната Свобода… Когато човек придобие истинската Свобода, тогаз той е доволен от себе си. И Мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен!
(11/стр. 382)
…Има една Вътрешна Справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувстваш в себе си Мир. И придобиваш достойнство сам пред себе си. (32/стр. 295)
Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи Вътрешен Мир. (13/стр. 185)
Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш… Ще кажеш, че си сиромах или болен човек. Ти не говориш Истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? …Справедливостта подобрява живота на човека. Тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има Вътрешен Мир и Спокойствие. При това положение именно той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. (82/стр. 72, 73)
Най-първо човек като прогресира в духовния живот, той трябва да стане много по-търпелив. После трябва да има Мир, а Мирът се дължи на това, че той мисли. Вие разсъждавайте. (32/стр. 216)
Разумните същества се интересуват от вашата мисъл. И ако решите нещо криво, те казват, че не е така. Ти седиш, с дни мислиш върху нещо, бориш се, а те ти нашепват, че не е така, както мислиш. И след като се подчиниш на тази Божествена мисъл, която ти нашепва нещо, ти изпитваш в себе си Мир и Радост. (33/стр. 627)
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко… Вие казвате, за пример, понякога, че имате Разположение на Духа, че Духът Божий, Мирът Божий е във вас. На какво се дължи това? На тия основни мисли.
(46/лек. 32: стр. 6)
…Искате ли да бъдете здрави, с чист, ясен поглед, с мек характер и с дълбок Вътрешен Мир, дайте път на Божественото в себе си. (56/стр. 277)
Това, което навсякъде носи Мир и Радост в сърцата на хората, то е Новото. Това, което нарушава Мира, Радостта и Спокойствието на хората, то е старото. (33/стр. 63)
Новото Учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият Мир. (33/стр. 614)
Пазете добрите отношения към близките си, за да се радвате на здраве и Вътрешен Мир. (64/стр. 48)
Какво ще кажете, …ако Бог се интересува тъкмо от този, когото вие не искате да знаете? Всеки човек е ценен за Бога. Следователно обичайте този, когото Бог обича. Само по този начин вие ще придобиете Мир и Радост в Душата си. (4/стр. 279)
За да станеш светия, непременно трябва да има някой, който желае ти да станеш светия. Чудни сте вие, като мислите по друг начин. Дъщерята става светия, понеже майката, която я ражда, желае дъщеря да стане красива… Ако Бог не е пожелал аз да се родя и ако Той не е пожелал аз да бъда красив, от мене нищо не би излязло… Красотата носи сила в себе си. Красивият човек е доволен от себе си. Красивият има Мир в себе си. Той има самоупование, той никога не отпада духом. (10/стр. 642)
…Духовните работи могат да се обяснят само чрез закона на съпоставянето. Вие не трябва да разглеждате живота от ваше гледище, защото тъй, както живеете сега, вие живеете със стари предразсъдъци на вашите деди и прадеди... Какво подразбира законът за съпоставяне на нещата, него учете сега. Дойдете ли до този велик закон в живота, намерите ли в себе си закона за съпоставяне на нещата, първото нещо, което ще почувствате в себе си, то е, че ще придобиете един Вътрешен Мир, едно вътрешно просветление на вашето съзнание, една вътрешна деятелност на вашия ум и ще забележите, че това, което досега ви е тревожило – беднотия, болести, лошите думи на хората, всичко това ни най-малко вече няма да ви смущава, ни най-малко няма да ви засяга. (21/лек. 19: стр. 4, 9)
Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: „Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря, ще му кажа още нещичко, че да ме разбере“. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често Мирът на човека зависи от една неразбрана дума. (52/стр. 273, 274)
Как може от незнанието на една дума да зависи Мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате скъпоценния камък от джоба си, показвате им го и казвате: „Този скъпоценен камък е мой“. От този момент Спокойствието, Мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето Спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.
Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. (52/стр. 274, 275)
Кое внася Мир в човека?
Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе в човека, тя носи Мир, Радост, Величие.
(83/стр. 191)
Божественото внася в човека Мир, Радост, а човешкото внася смущения и противоречия. Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпросите между хората. Подигнете погледа си към Божествения свят. Там е разрешението на всички въпроси. (58/стр. 197, 198)
Слушайте Тихия Глас в себе си, който ще внесе съгласие и Мир във вас… (64/стр. 50)
Когато дойде Божествената Светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински Мир, истинска Радост. (49/стр. 11)
И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да познава законите на Светлината, която носи Мир и разширяване на човешката Душа. Тя е първата храна, с която Душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си. Всеки трябва да знае как да възприема Светлината… (17/стр. 346)
Кои мисли са светли? Всяка мисъл, която е светла, носи Мир, сила, здраве. Всяко чувство, което е светло, носи Мир, сила, здраве. И всяка светла постъпка носи същото. (24/стр. 333)
При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли. Кои мисли са здрави? Здрава мисъл е тази, която носи Мир за Душата и Светлина за Духа. (81/стр. 109)
…За да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със Знание, което носи Мир на Душата. Това значи истинско Знание. Невежеството пък изпълва човешкия живот с тревоги. (73/стр. 81)
…Недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче, щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в Душата му Мир и Доволство. (73/стр. 140)
Всеки човек трябва да носи в себе си една Свещена идея, която да внася в него Мир и Доволство.
(48/стр. 87)
Няма нищо по-хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествен Мир в нас. (46/лек. 9: стр. 22)
Малкото се благославя, а не многото. Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася Мир в Душата на човека. (80/стр. 162)
Божествените мисли и чувства внасят в човека Мир и Спокойствие и той може лесно да се справи със студа и с горещината. Който е неспокоен, който се гневи лесно, той не може да издържа на резките промени на времето. Като излезе вън, студът веднага го заставя да се свива. Кога се свива човек? Когато страда. (80/стр. 241)
Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата Душа… Отец дава чашата на всеки човек. Важно е човек да намери основната черта на своя характер. За това се иска безстрашие, което внася Мир и Спокойствие в човешката Душа. Само така той може да свърши своята определена работа. (42/стр. 26)
Мирът е една основа в човека
Човек не може да прогресира без Мир. Мирът в духовния свят е потребен за една култура. Без Мир ти не може да успяваш, не може да имаш сполука в живота си. (9/стр. 443)
За да може една окултна сила да работи, за да може да добием нещо, трябва да имаме един дълбок Мир вътре в Душата си. Но размъти ли се нещо в Душата ни, окултната сила не работи. Най-първо ще възстановим Вътрешния си Мир. Възстановим ли го, окултната сила работи. Не го ли възстановим, тя не работи. (31/лек. 27: стр. 20)
Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте направили? За да се развие Вярата ви, изисква се щото всеки един от вас да си изработи един Вътрешен Мир. (55/стр. 42)
Стремете се към този Мир, защото само при това положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. (80/стр. 47)
Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш Мир, Смирение в себе си и каквото пожелаеш – Знание, Сила, Мъдрост, Кротост, Добродетел, всичко ще придобиеш. (39/стр. 45)
И тъй, само онзи може да влезе в Свещената област, който живее в Мир със себе си и с окръжаващите, в Радост и Веселие, в Блаженство и изобилие. (77/стр. 165)
Работете върху следните четири неща: Любов, Светлина, Радост и Мир. Това са четири елемента, необходими за всяка Душа. Първото нещо, с което трябва да започнете, е Мирът. Поставете Мира за основа на своя живот, Любовта и Светлината – отдясно на себе си, а Радостта – наляво. (59/стр. 32)
Човек ще разбере Истината, когато в него настане дълбок Вътрешен Мир. (14/стр. 98)
За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в Душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна. (16/стр. 58, 59)
Интуицията и други подобни способности принадлежат към по-висшите области на човешката Душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои.
(11/стр. 295)
Дотогава, докато имаш в себе си Мир, една непоколебима Вяра, ще имаш Светлина, Знание, ще имаш една интелигентност… (20/лек. 6: стр. 26)
Проявете Любовта, Знанието, Милосърдието, Мира в себе си, за да се справяте с противоречията.
(68/стр. 312)
Светът на Мира е Ангелският свят. Там, дето има Мир, само там ще може да има музика, поезия, изкуство, живот в своята пълнота. (20/лек. 10: стр. 7)
Изгубване на Мира
Как се изявява сегашният човек? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя Вътрешен Мир, както и Мира на своите близки. (60/стр. 184)
Днес всички хора се стремят към великата цел на своя живот, но не могат да я постигнат, понеже нишките на тяхната вяра са слаби. Лесно се късат тези нишки и те остават на пътя. При най-малките изпитания и мъчнотии те се спъват, дразнят се, губят Мира си. (1/стр. 281)
Туй съзнание, което имате сега, то е обикновено съзнание. То е съзнание на добро и зло. А онова съзнание, за което Христос казва: „Да повярваш в Христа и да станеш Син Божий“, туй съзнание трябва да проникне в тебе. Синовно съзнание. Дотогава, докато ти мислиш, че си грешник, това и онова, ти си в обикновеното съзнание на живота. Докато има нужда вас да ви помиряват хората, да ви утешават, ти си в обикновеното съзнание… Изгубваш си Мира – ти имаш обикновено съзнание. „Ама не се разбираме“ – обикновено съзнание. „Не зная, криво ми е“ – обикновено съзнание. …Онова Божественото вътре в тебе – те го наричат свръхсъзнание, или Космическо съзнание… (32/стр. 265)
Само онзи може да бъде щастлив, който е добър, справедлив и разумен. Иначе той нарушава своя Вътрешен Мир, а с това заедно губи щастието си. (71/стр. 105)
Вие сега сте щастливи, имате Мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. (43/стр. 201)
В Писанието се казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани!“… Той отвътре ви казва: „Направихте една погрешка, не е хубаво това, което правиш“… Ти казваш: „Аз ще му дам да се разбере“. Сега спорът е вътре. Ти изгубваш Мира си, своя Мир губиш вътре. Като се изгуби Мирът в човека, той губи едно от добрите качества. (9/стр. 442, 443)
Вие уважение и Любов към Бога нямате, понеже се обиждате пред Лицето на Бога. И после искате да убедите Бога, че онзи заслужава това и това. Вие нямате разбиране. Щом отивате при Бога да се оправяте, Той тегли завесата и казва: „Вие сте далеч от Мене“. И вие изгубите Мира и Спокойствието си, и Господ Го няма вече. Вие не сте на Небето, а в ада. И цяла нощ се въртите на леглото си. (37/стр. 249)
…Ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш Мира, щом изгубиш Равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. (32/стр. 380)
В живота има много случаи, които изкарват човека от релсите на неговото Равновесие, и въпреки това той мисли, че е свободен. Каква свобода е тази, при която човек всеки момент губи своя Вътрешен Мир? (61/стр. 171, 172)
Седиш сам и се смущаваш. Защо? Безпокои те нещо. Търговец си и чуваш да се говори по радиото, че цената на житото спада. Ти играеш на борсата и като чуеш по радиото тая вест, веднага изгубваш Мира си. Тъкмо си правеше сметка, че като продадеш житото на определената цена, ще спечелиш голяма сума. Обаче очакванията ти се разбиха.
(78/стр. 96)
Докато няма пет пари в джоба си, човек е тих и спокоен, с никого не се кара, на никого не се сърди – няма отношения с хората. Щом внесе 100 – 200 хиляди лева в банката, веднага започва да се интересува от хората, от банките. Той иска да знае какво е положението на банката да не би по някакъв начин да фалира. Като имаш пари, ще влезеш в отношение с този, с онзи, докато един ден се скараш с тях. Какво е станало с тебе? Подхлъзнал си се. (71/стр. 43, 44)
Какво ще бъде положението ви, ако желаете да имате една огърлица от скъпоценни камъни, големи като кокоши яйца? Ако имате такава огърлица, вие ще изгубите Мира си. Ако до това време сте имали спокоен сън, от този момент ще изгубите съня си. Защо? Ще се научат за вашата огърлица много апаши и ще почнат да ви обикалят. Вие ще може да спите по един-два часа на вечер. Какво ви струва тази огърлица, щом като изгубите съня си? Затова именно Христос казва: „Внасяйте богатствата и съкровищата си в Божествената банка, дето никой не може да ги открадне“. (35/стр. 513)
Щом става въпрос за запазване на чистотата си, казвам: не правете никакъв компромис със своята чистота! Докато сте чисти, всички извори на вашия живот ще текат правилно. Деня, в който изгубите чистотата си, изворите, каналите на вашия живот ще се задръстят и вие ще се лишите от силата и здравето си, ще започнете да боледувате, да се дразните… (54/стр. 88)
Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета и т.н. Това става всеки ден. (76/стр. 42, 43)
Кой човек не е губил Равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. (76/стр. 43)
Причини за изгубване на Мира
Ти правиш нещо. Вглъби се в себе си или иди при Бога и съпостави и виж това, което си направил, право ли е, или не. Има едно право Божествено. Щом нарушиш Божественото право в себе си, ти веднага ще изгубиш своя Вътрешен Мир. И светия да си, ще стане една промяна в тебе. И за да възстановиш изгубеното, ти, умният човек, веднага ще се уединиш и ще видиш къде си нарушил Божественото право. (43/стр. 451)
…Ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши Мира на човека… (76/стр. 86)
Всяка мисъл, която дава нещо от себе си, е Божествена. Всяка мисъл, която само взима, без да дава нещо, е човешка. Влезе ли една човешка мисъл в ума ви, съзнанието ви се помрачава и вие губите Вътрешния си Мир. (68/стр. 237, 238)
В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава Спокойствието ви и вие губите смисъла на живота. (39/стр. 31, 32)
Ненаситните желания заставиха човека да напусне рая. Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя Мир, своите светли мисли и възвишени чувства. (27/стр. 32)
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте какви промени стават с тях. По лицата им ще видите как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на Земята да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват и те се успокояват, радват се на Вътрешен Мир. Следователно всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека. (39/стр. 20)
Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. Какво те мъчи? Мъчи те нещо, защото си изгубил Мира си. Който не говори Истината, той изгубва своя Вътрешен Мир. Повечето хора днес се лъжат едни други на общо основание. (27/стр. 11)
Които живяха с лъжи, имаха всички блага на Земята, но Вътрешен Мир нямаха. (68/стр. 207)
Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза в астралното, т.е. в звездното, тяло на човека, и той изпитва завист, омраза, съмнение, и казва: „Не зная какво става с мене, но изгубих Мира си“. (63/стр. 93)
Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов. Той губи своя Вътрешен Мир и търси причината за нещастието си вън от себе си. Причината за всичко е сам той. (64/стр. 58)
Като се цапа или като цапа другите, човек губи Мира и Разположението си. За колко време човек си запазва доброто Разположение? Гневиш се, сърдиш се, обиждаш се, цапаш се – ти постоянно губиш Разположението си. (78/стр. 13)
Сегашното човечество страда от повторение, а пък Природата изключва всяко повторение. Едно преповторение можем да го турим в нова форма. И когато преповторят работите, животът става несносен. Човек изгубва Мира си. Недоволството и песимизмът идват. Всичките тия лоши работи са преповторения. (12/стр. 307)
И праведният може да изгуби
Мира си
Грешникът се мъчи, ако убие някого; праведният се мъчи за най-малките работи. Той се мъчи за малки, микроскопични погрешки, че със седмици не може да намери своя Мир. Праведните хора страдат много повече. Страданието е път, по който човек се чисти. (35/стр. 601)
Под думата „дявол“ разбирам изгубване на Вътрешния си Мир, на Светлината, която сте имали. Това може да стане и с един обикновен човек, както и с един светия. (32/стр. 429)
Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя Вътрешен Мир, всякога ще бъде здрав. (50/стр. 8)
Отсъствие на Мир
Днес на всички хора липсва нещо, а именно Вечният живот, който включва в себе си Вечната Радост, Вечния Мир, Вечната Светлина. Докато не намери Вечния живот, човек е свидетел на постоянни промени в себе си: ту е разположен, ту неразположен; ту има светлина, ту няма; ту има любов, ту няма. (78/стр. 323)
Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: Мир и Светлина. (27/стр. 135)
Когато човек направи една погрешка, нека се вгледа в Лицето на Господа да види какво ще прочете. Той непременно ще види, че по Лицето на Господа като че минава една мрежа, което показва, че е недоволен от него. Този, който е сгрешил, като види Божието Лице недоволно, той веднага ще почувства в себе си едно голямо неспокойствие, отсъствие на Вътрешен Мир. Всичко ще му се вижда криво, хората около него – изопачени, всичко в него се разбърква. Като съзнае погрешката си, да се обърне вътрешно с молба към Господа да го прости, защото той е готов да изправи погрешката си. Щом съзнае и изправи погрешката си, Мирът му ще се възстанови. (33/стр. 175)
Ако светлината минава през вдлъбнато огледало, как ще я възприемете? За да имате истинска представа за светлината, трябва да я прекарате през такава плоскост, да не претърпи големи пречупвания. Човешкото сърце представя вдлъбнато огледало. В него Мир не съществува. Следователно, като минава през сърцето, Божията Любов, вместо да твори, разрушава. Хората плачат за тази Любов, търсят я, но докато не очистят сърцето си, тя всякога ще руши. (26/стр.152)
За грешния човек животът е вечно кипене, вечно врене, затова той казва: „Ври нещо в сърцето ми, в ума ми!“. (48/стр. 31)
Възстановяване на Мира
Лявата страна е женският елемент в човека, а дясната страна – мъжкият елемент. Щом имате едно разногласие в себе си, двете страни не са в хармония. Отправете ума си към Бога и щом отправите ума си към Бога, ще се възстанови вашият Мир. (36/стр. 287)
Някога добрите чувства в човека се сменят с лоши и лошите – с добри. Той се намира под голямо вътрешно напрежение. Всяко вътрешно вълнение се отразява на кожата. Без да разбира това, човек пипа кожата си и като забележи, че е корава, грапава, започва да търси причината. Щом намери причината, той може да урегулира своите мисли и чувства. Ако успее в това, в него настава Мир и Спокойствие. (75/стр. 57, 58)
Какво трябва да правите, за да възстановите своя Вътрешен Мир? Първата ви работа е да регулирате мислите и чувствата си, да им дадете съответното място; старите възгледи да турите на едно място, а новите – на друго място. (75/стр. 58)
Съвременните хора се оплакват, че са изгубили своя Вътрешен Мир и не знаят как да го възстановят. Достатъчно е само човек да приложи своя духовен камертон, за да възстанови с него Вътрешния Мир и да изправи погрешките си. Чрез своя духовен камертон човек различава кои погрешки са негови и кои – чужди. Без него той изпада в заблуждение, вследствие на което взима чуждите погрешки за свои. (58/стр. 295)
Добре е понякога човек да плаче. Това показва, че той има условия да изправи погрешките си. След плача в човека настава Вътрешен Мир и Спокойствие. (29/стр. 252)
Всеки, който е дошъл на Земята, излиза от Бога… Той иде на Земята да се учи, но на пътя го среща Богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка в неговия храм с условие да пази абсолютна чистота в него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което Богинята разрушава неговия храм… Много мъже и жени бягат едни от други. Защо? Миризливи и нечисти са храмовете им. Тъмнина и хладина владее в тях, те са лишени от светлина и топлина – живот няма в тях. Богинята на Доброто ги е напуснала, няма я вече там. Поради отсъствието всички хора се терзаят... Съградят ли се отново разрушените храмове и влезе ли Богинята в тях, хората се изпълват с възвишени мисли и чувства, радват се на Вътрешен Мир и Спокойствие – нищо не е в състояние да размъти техния живот. И тогава между хората и съществата от Разумния Невидим свят се създава здрава вътрешна връзка.
(39/стр. 43, 44)
Запазване на Мира
Три неща дръж в живота си: Мир, който почива в сърцето, Светлина, която обитава в ума, и Радост, която обитава в живота. (6/стр. 316)
Та ви казвам: Пазете вашето състояние, което всички имате. Всички трябва да пазите онзи Вътрешен Мир. (32/стр. 564)
Ученикът трябва да мисли право и външно, и вътрешно. Ако не мисли право, той нарушава Вътрешния си Мир. За да запази Мира си и отвън, и отвътре, той трябва да има положителни мисли и чувства. (1/стр. 202)
Пазете ума и сърцето си от противоречия. Пазете своя Вътрешен Мир. За да запазите Мира си, търсете причината за всяка несполука в себе си. Никога не обвинявайте другите хора, преди да се вгледате в себе си, в своите постъпки. Причината за всички нещастия се крие във вас, в самия човек. Той е господар на положението, в което се намира. (28/стр. 53)
Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя Вътрешен Мир. Избягвайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас. (1/стр. 274)
Ако искам приятели, аз ще търся хора, с които като се събирам, да ми действат добре. Никога не дружете с хора, които нарушават вашия Вътрешен Мир. Тях ще ги оставите. (43/стр. 452)
Седи една сестра, зад нея друга. Казва: „Не ме бутай“. По-добре напусни този стол, стани. Щом не можеш да седиш в една среда, дай си мястото да седнат другите. Стани прав. Щом и това не можеш, излез на опашката. Но да бъдеш спокоен. Не си нарушавай Мира. (43/стр. 381)
Човек лесно губи Мира си. Дошъл някой и му казал, че не е добър или че не е богат. Защо трябва да се обижда и да губи Мира си? Влез в скривалището си и виж какво е състоянието на твоята умствена, сърдечна и материална каса. Ако имаш в касата си достатъчно светли и красиви мисли, ти не си глупав човек; ако имаш добри чувства, ти си добър; ако имаш пари в касата си, ти си богат. Щом касите са пълни, каквото и да говорят за тебе, не се смущавай. (68/стр. 238)
Като живее на Земята, човек все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човека да има будно съзнание, да пази своята Чистота и своя Вътрешен Мир. (50/стр. 122)
…Всеки ден стават промени в човешката Душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, Мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката Душа, както и на съзнанието му могат да стават ред промени, обаче дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. (76/стр. 134)
Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази Вътрешния си Мир; при най-големите страдания в живота си да се не разколебава в Любовта.
(65/стр. 197)
Ако човек съзнае и разбере, че Любовта всякога се проявява, той ще бъде радостен, ще запази своя Мир и Равновесие. Тогава опорната точка в живота на човека ще бъде Мирът. Човек трябва да има Мир в Душата си. (59/стр. 222, 223)
Какво трябва да прави човек, за да не губи своя Вътрешен Мир и Разположение? Той трябва да прилага закона за трансформиране на своите мисли и чувства. (58/стр. 306, 307)
Има един вътрешен закон в човека, с който нещата могат да се превръщат… Като съчетаете доброто и злото, те ще се примирят. Угостете добре лошия човек и той ще се примири с вас. Сложете пред него една добре приготвена и опечена баница и вижте какво ще прави. Той ще си хапне, ще задоволи глада си и ще се разположи към вас, ще стане добър. Ако не знаете как да постъпите с лошия човек, вие ще изгубите доброто си Разположение, добрите си мисли и чувства. От незнание човек всеки момент губи своя Вътрешен Мир. (58/стр. 306)
Мирът е мярка
Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта, е, че в него настъпва дълбок Вътрешен Мир, какъвто никога не е изпитвал. (9/стр. 288)
Аз разделям хората на две категории: хора, които имат Любов, и хора, които нямат Любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, любовта ти е много малка. Щом имаш Мир в Душата си, имаш в дадения случай Любов. (11/стр. 392)
Може да цитирате много стихове от Библията и от Евангелието, но ако те не внесат необходимата Светлина във вас, нищо не са. Един стих е разбран и разумно приложен, ако внесе във вас вътрешна Светлина и Мир. Този стих е оживял във вас. (26/стр. 175)
Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива Вътрешен Мир и Спокойствие. (22/стр. 96)
Човек трябва да се проявява така, както е създаден от Бога. Всеки от вас има едно правило, по което може правилно да постъпва. Казвате: „Как ще знаем това правило?“. Когато вие постъпвате съобразно този велик закон, вие ще чувствате в себе си дълбок Мир, един полет на ума си, разширяване в сърцето си. Тогава вие ще се чувствате силен спрямо окръжаващите, ще имате силна Вяра и нещо топло ще лъха от вашия организъм. При това положение вие сте бодри и всичките ви работи ще вървят добре.
(10/стр. 250)
Ако работите на един човек ще тръгнат на добре, той в себе си усеща едно Разположение на Мир. Тъй. Не трябва да мисли той много време. То е Разположение вътрешно. И когато работите му почнат да се развалят, има нещо, което дълбоко ще почне да те безпокои. И тогава вече трябва да вземеш мерки. Те го наричат сега интуиция. (9/стр. 27)
Всеки от вас може да провери дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, за пример, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка или да станете учител някому, ако усетите вътре в себе си едно Спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? Че този човек няма да устои.
(20/лек. 9: стр. 29)
Когато правите мост на някоя река, вие можете да го построите само върху две опорни точки, върху две крайнини… Мислите, до които ние проникваме, съставят първата основа, първата опорна точка на живота; желанията – втората основа, втората опорна точка, а действията, които ние наричаме проява на волята, представят процес на градене… Понеже всичко се движи, вие не можете да седите само върху една опорна точка. Двете опорни точки създават стабилност на телата, а всичко около тях е подвижно… За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва още в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни, нямат Вътрешен Мир.
(83/стр. 22, 23, 24)
Мир, Радост и Веселие
…Човешкото лице трябва да има свежест, една Вътрешна Радост, един Вътрешен Мир, Смелост.
(12/стр. 87)
Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“. Кой е този Господ? Той е Господ на Духа. Духът е свръзка с Любовта. Любовта създава Мъдростта и Истината. Това са велики принципи. Ние ще живеем съобразно тях и ще имаме Мир и Радост. (72/стр. 35)
Любовта произвежда навсякъде Живот, Светлина, Мир, Радост и Веселие. (16/стр. 386)
Когато човек възприеме правилно Любовта, в Душата му настава Мир, Радост и Веселие и всички противоречия в живота му изчезват. Докато се натъква на противоречия, човек не е възприел още Любовта. (60/стр. 356)
Човешката любов носи страдания, а Божествената – Радост. Когато Любовта ви към даден човек произвежда Радост, тя е правилна. Не произвежда ли Радост, тя не е правилна. Божията Любов произвежда в човека Вътрешна Радост, Вътрешен Мир и Вътрешно Веселие. (56/стр. 244)
Първото нещо, с което ще започнете, е приложението на Любовта, като Велик Божествен акт. В този процес има слизане и качване, посяване на Божествения плод в земята и израстване. След това ще дойде Радостта, която показва, че си бременен с една Божествена идея. Най-после ще дойде Вътрешният Мир, който показва, че си готов вече за истинска работа. Никой не може да влезе в Новия, в Божествения живот, докато не приложи Любовта, докато не стане бременен и докато не придобие Вътрешен Мир. (39/стр. 193)
Помнете: Любовта не се отрича, Истината не се отрича, Мъдростта не се отрича… Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите Мира и Разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате Мир, Радост и Веселие.
(71/стр. 441)
Това, което осмисля живота, което внася Радост и Мир в човешката Душа, са разумните отношения между всички живи същества… Разумният човек е съвършен в постъпките си. (63/стр. 174)
Знанието ще внесе онзи Мир в Душата ти, ще имаш онази Радост, ще станеш член на цялата Земя, ще започнеш да се разговаряш с всички Души.
(44/стр. 96)
Ще имате един пропуск до идущата сряда. Аз ще ви кажа: МИР. Вие ще отговорите: „Мирът носи Божията Радост“. (46/лек. 8: стр. 3)
Божественото Учение се познава по един елемент, влязъл в Душата. То носи Радост, Мир, Светлина; то носи всички благородни пориви. Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист. (26/стр. 76)
Всички закони, които съществуват на Земята, са човешки закони, временни закони… Казвам: В света на Духа, в света на живота има други закони, които отначало съществуват и за в бъдеще ще съществуват. Върху тях ние трябва да си изградим бъдещия живот. Сега ще кажете: „Каква е разликата между тези закони и сегашните?“. Сегашните закони умъртвяват човека. Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас. А пък онези Божествените закони всякога внасят Мир, Спокойствие, Доволство, Радост, Веселие. Божественият закон внася прогрес. (44/стр. 270)
Ако ние се проявяваме в света – ние вече се проявяваме в този живот, както сега живеем. А пък като влезне Бог да се проявява в света – и има Мир, Радост, Спокойствие. Радост и Веселие ще има не отвънка, но в Душите ви. (9/стр. 405)
…В Своето Битие Бог е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя хората, а не да наказва и отмъщава… Следователно Бог иска нашата Свобода, нашия Вътрешен Мир, които ще ни донесат Спокойствие, Радост и Веселие и високо ще подигнат нашия Дух. (83/стр. 89, 90)
Господ носи Вечното Веселие и Мир за Душата.
(16/стр. 45)
Вън е Господ, аз Го виждам. Отворете прозорците си и вие ще Го видите. Щом влезе у вас, вие ще почувствате Вътрешна Радост и Лекота, Вътрешен Мир и Веселие. (39/стр. 245)
Всяко нещо, което в нас няма Божествена санкция, то е лъжа. Всяко нещо в нас, което има Божествена санкция, то е добро и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Имаш Мир в Душата си. То е Божествена санкция. Имаш Радост в Душата си, то е Божествена санкция. (12/стр. 345)
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за Душите. Това не е някакъв идеал за Вечността, но той може да се постигне още днес. (16/стр. 11, 12)
Какъв трябва да бъде пътят на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него? Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Това са предмети, въпроси за изучаване. Ученикът на новия живот трябва да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават. (16/стр. 199)
Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи, на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло.
(16/стр. 12)
Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на Земята. (16/стр. 26)
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. (16/стр. 12, 13)
Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и Ме любите, ще опазите Моя закон и ще имате Мир и Радост в Душите“. (16/стр. 25)
…Ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова Светлина, която ще се излее върху вас. В Душата си ще почувствате такъв Мир и такава Радост, каквито никога в живота си не сте имали. (16/стр. 67, 68)
Казвам: Ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъл, ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете Любовта, Светлината, Мира и Радостта. (16/стр. 218, 219)
Щом имаш Любов, имаш и Мир… Любовта носи Живот, Животът носи Светлина, а Светлината носи Мир. Значи, имаме ли Любов, ще бъдем мирни; имаме ли Светлина, ще знаем де отиваме. Най-после вие трябва да изучавате Радостта, да знаете, че ще постигнете това, към което се стремите.
(16/стр. 280)
Като ученици, трябва да знаете, че и вие се намирате в такава обвивка, в такава черупка като тази на яйцето и всеки чака определения за него час да се пукне тази обвивка, да излезе животът оттам; всеки чака да се пукне пъпката, да се разцъфти и да разнесе навсякъде своето благоухание. За това четири неща се изискват от ученика: Любов, Светлина, Мир и Радост. В изявяването на тия неща е смисълът на живота. (59/стр. 92)
Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка Любов, малка Светлина, малък Мир и малка Радост. И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и Любовта, Светлината, Мирът и Радостта. По този начин расте и целият човек. (16/стр. 109)
Та когато говорим за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способностите на човека се развиват правилно. Без тия способности умът не може да се развива и мисълта не може да дойде. (16/стр. 277)
Когато Божественото начало в човека се пробуди и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява… Казвам: По същия начин, като момиченцето, и човешката Душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи, и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея Мир и Радост и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. (23/стр. 52)
Когато Духът дойде, човек ще почувства в себе си едно разширение. Той няма да снеме изведнъж старите си дрехи, но в него ще има Светлина. Той ще носи Мир и Радост за Душата си. (21/лек. 29: стр. 32)
Христос казва: „Всеки, който първом търси Царството Божие и неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова търсете на първо място Радостта, после Мира, след това Светлината и най-накрая Любовта. Нека Любовта бъде тил в живота ви. Само по този начин вие ще можете да разрешите всички мъчнотии, които ви се представят. (16/стр. 241)
От всинца ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази Велика Светлина, която наближава да се яви пред човешките Души. И когато се разкрие тази Светлина, тогава ще дойде във вас Вътрешна Велика Радост, Вътрешно Веселие, Вътрешен Мир, което означава ставане, оживяване и Възкресение.
(20/лек. 31: стр. 23)
Сега ще ви прочета няколко афоризми: Постигнатият път на мъдреца, изгряващото слънце на любещия са за мъдреца Радост, Веселие и Мир, Щастие, Блаженство и Любов. (10/стр. 650)
Плодовете на Духа
Плодовете на Духа са: Любов, Радост и Мир. Люби, радвай се и носи Мир. (39/стр. 52)
Плодовете на Духа са: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Кротост, Въздържание. Радостта има отношение към Ангелския свят, Мирът – към човешкия свят, а Дълготърпението – към животинския свят. Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. (15/стр. 73)
…Тия са плодовете на Духа. Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между Любовта, Мира, Благостта, Кротостта, Въздържанието, Вярата и Милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.
(49/стр. 394)
Който е развил тия Добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тия Добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент… Изкуство е да знае човек кога как да проявява своите Добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. (58/стр. 23)
„Плодовете на Духа са: Любов, Радост, Мир…“ Любовта е бащата, Радостта е майката, Мирът е тяхното дете. Значи, те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. (83/стр. 13)
Миротворството
„Блажени Миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат.“
Какво означава думата „Миротворци“? Миротворството е едно от великите качества. Само на кои? На Великите Души, на хората с характер. Миротворството не е качество, свойствено на простите хора; то не е свойствено и на обикновените хора, то даже не е свойствено и на гениалните хора. То е свойствено само на ония човеци, които имат Разумни Души. Човек трябва да придобие това качество. Той не се ражда с него, но той го придобива, той го развива. Ако човек се раждаше с това качество, то щеше да бъде едно пристрастие от страна на Провидението. И в това именно е похвалата на човека, че той може да го придобие. (20/лек. 10: стр. 4)
Казва се в Писанието, че Миротворците ще се нарекат Синове Божии. Да бъдеш Син Божий, това е най-възвишеното положение, което някой може да има по отношение на Бога. (20/лек. 10: стр. 5)
Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата Вечност.
(20/лек. 10: стр. 7)
Под думата „Вечност“ аз разбирам, че всички онези Добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва да дойдат и да подкрепят Мира. Мирът, Миротворството е най-хубавото качество, което човек трябва да има в себе си. С това се отличава Ангелският свят. (20/лек. 10: стр. 7)
Някои казват: „Да примирим хората!“. Не да ги примирим, но да ги научим на онзи Велик закон да бъдат Миротворци. Да примириш хората, това не е изкуство. И сега ще проповядват на хората, че трябва да бъдат миролюбиви. Християните трябва да бъдат не миролюбиви хора, а Миротворци трябва да бъдат, в себе си трябва да носят това качество. Може да се познае, че те носят това качество, ако са Синове Божии. Само Синовете Божии могат да бъдат Миротворци. (20/лек. 10: стр. 8)
Щом дойде Миротворството във вас, вие ще турите ред и порядък на всяка една ваша мисъл, на всяко едно ваше желание, на всяко едно ваше действие. Туй Миротворство ще ви свърже с Бога, с Небесния свят, със светиите. Миротворството ще ви свърже още със света на Ангелите, с всички Слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. След като ви свържат с Бога, вие ще бъдете в сила да проявите вашето Миротворство и отвън. (20/лек. 10: стр. 8)
Ако един човек може да роди Мира в себе си като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на Мира. (20/лек. 10: стр. 10)
Щом човек е Миротворец, той ще стане Син Божий. Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него; той е човек, който може всичко да направи. (20/лек. 10: стр. 12)
„Аз съм – казва някой – благороден човек.“ Казвам му: Ела да живеем един месец заедно, че ще видиш колко сме благородни и двамата. Един месец ти ще плащаш и за мене, и за себе си; ти ще готвиш и аз ще ям. През това време аз ще гледам на лицето ти дали то ще се измени, или не. Втория месец ти ще ме изпиташ: аз ще плащам, аз ще готвя, а ти ще ядеш и ще гледаш на моето лице. Ако твоето и моето лице се изменят, ние не сме Миротворци. Но ако твоето и моето лице не се изменят, ние сме Миротворци. (20/лек. 10: стр. 12)
Миротворството е едно от качествата на Великите Души. Срещал съм някои християни, които казват: „Ние се родихме от Бога“. Хубаво, родил се от Бога, а дошъл да спори с мене, да ми казва: „Ти не си на правата страна“. (20/лек. 10: стр. 21)
Човекът казва: „Аз се родих от Бога“. Да, роди се като човек. Някой Ангел казва: „Аз се родих от Бога“. Да, роди се като Ангел… И тогава ти, като се родиш като Ангел, ще имаш онзи дълбок Мир в себе си, ще бъдеш Миротворец, ще бъдеш Син Божий… (20/лек. 10: стр. 23)
Ще кажете в себе си: „Аз искам да бъда Миротворец, искам да бъда Син Божий“. Това е най-хубавото качество. Ще каже някой: „Ама ти не си такъв“. „Нищо, аз търся метод.“ (20/лек. 10: стр. 25)
Когато проявим Миротворството в себе си, това ще бъде печат, че сме Синове Божии. Някои искат първо да бъдат Синове Божии, а после да проявят Миротворството. Не, това не е възможно.
(20/лек. 10: стр. 25)
Ние растем при Огъня… Миротворецът не живее във въздуха. Той живее в този Божествен Огън, в най-усилените Пламъци. Само такъв човек може да бъде Миротворец. (20/лек. 10: стр. 26)
Що е Миротворството? Миротворството е един Велик Божествен лъч, който излиза от дълбочините на човешката Душа. (20/лек. 10: стр. 27)
Миротворците ще се нарекат Синове Божии, ако издават Божествена Светлина, която излиза от този Божествен Пламък, който е създал света.
(20/лек. 10: стр. 28)
Носите ли този Огън със себе си, дето и да влезете с него, всичко се нарежда добре: плодовете започват да зреят, хората възстановяват своя Вътрешен Мир и се залавят за обща работа. (22/стр. 137)
Туй, което в мен може да стане, то и отвънка може да стане… Онзи Мир, който в мен може да дойде, той ще се проектира и отвънка. (32/стр. 408, 409)
Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него Мир и Спокойствие… (20/лек. 9: стр. 15)
Никога от устата ви не трябва да излиза нито една лоша дума, нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание. Говоря за Божествения живот. Аз така разбирам Божествения живот. Ако ти влезеш с туй разбиране между всичките хора, ти ще внесеш Мир и Радост, ще бъдеш добре дошъл навсякъде. (37/стр. 180)
Когато човекът на правата мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия ще изчезнат от този дом. Този човек носи в себе си Мир и Светлина, Любов и Знание, Радост и Веселие. (41/стр. 203)