ДА СЕ ВДЪХНОВИМ
ДА СЕ ВДЪХНОВИМ
Учителят е нашата мярка
Аз съм мярка за вас. Станете като Мене, че после ще мислите за по-нататък. (7/стр. 106)
Няма по-хубаво нещо от това, човек да има Мир. Аз ви говоря чистосърдечно, засягам и Себе Си. Добрият живот седи в съзнанието. Аз никога не допущам в Себе Си нещо отрицателно. Когато влезе една мисъл или чувство в Мене, Аз ги виждам. И всяко нещо го турям на мястото му. (37/стр. 235)
Като дойде безпокойствието, Аз намеря причината и като я намеря, отмахна я и изправя безпокойствието. (36/стр. 286)
Преди години, когато Ме интернираха във Варна, с Мене дойде един стражар със строго, лошо лице. В първо време, като пътувахме във влака, той гледаше към Мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напред, той веднага Ме проследяваше с очи да не избягам от влака. Аз го поглеждах спокойно, виждах в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на Мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има по света“. Той искаше да каже, че хората са неразбрани. (74/стр. 100)
Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания“… Вие не сте били в дъното на ада, Аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето Равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в Рая. (11/стр. 283)
Аз съм минал през всички области на живота: от най-ниските до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде… Кучета Ме лаеха, но Аз оставах тих и спокоен, правех Своите изследвания. Нападаха Ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против Мене, друг се опълчи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. (75/стр. 185, 186)
Христовият пример
Христос каза на Петър: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? За този час дойдох!“. И когато Христа Го поругаваха, Той седеше тих и спокоен! Той мислеше, че всичко това е за благото на човечеството. Само при такова Разположение човек може да запази Спокойствие на своя Дух! (9/стр. 419)
Христос дойде на Земята, но поругаха Го, биха Го, докато най-после Го разпнаха. Знаете ли как понесе Той страданията? Римските войници нанасяха удари върху Него, но Той остана тих и спокоен. Велико търпение прояви Христос. Герой беше Той!
(47/стр. 163)
За Мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място обаче поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото Самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Ерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен.
(65/стр. 95)
Едно, което особено ми хареса в характера на Христа, е Неговото търпение. Той седи между шестхилядна римска войска, всички Го бият, Той седи тих и спокоен. Ето Човека, който разбира. И след като Го разпнаха, Той знаеше, че това е от неразбиране на хората. Той им казваше: „Ще разберете това един ден“. Ако и вие, като Христа, не можете да погледнете на страданията си тихо и спокойно и да кажете, че всичко е за добро, къде е вашето разбиране? (7/стр. 490)
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете – и да утихнат“. И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога. А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас“. Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той?“. Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
Христос… Та казва: „Спри!“. А Неговите ученици се изпоплашили; да събудят господаря си. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето – да млъкне морето. И то стана. Каза една дума и всичко утихна.
Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв“. Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се!“. Кажи на вятъра, който духа! (32/стр. 22, 23)
Красивите случки
Един виден професор, математик, работил цели 20 години върху известни математически въпроси. Той правел изчисленията си на малки листчета, които оставял на масата си: когато му потрябват, да му са подръка. За да не се губят и да не ги пипа някой друг, той винаги заключвал стаята си. Един ден излязъл на разходка и забравил ключа от стаята си на вратата. Като видяла ключа на вратата, слугинята си казала: „Днес ще изчистя стаята на господаря си добре, да го зарадвам“. Като влязла в стаята, тя първо погледнала към масата и като видяла много листчета, разхвърляни в безпорядък, събрала ги в ръката си, смачкала ги и ги турила в печката да изгорят. След това измела, изчистила добре стаята и си излязла. Като дошъл господарят , тя го посрещнала весело с думите: „Господарю, изчистих стаята ти много добре. Никога не съм я чистила така; изгорих всички листчета, които пълнеха масата“. Професорът погледнал към празната, но чиста маса и спокойно казал: „Моля ти се втори път да не чистиш така“. Отишъл 20-годишният му труд! Голямо самообладание и търпение е проявил професорът. (71/стр. 179, 180)
Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник „Таймс“ с 16 листа и започва да го чете. В това време руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: „Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете, и той да го прочете“. (6/стр. 129)
…Англичаните са хладнокръвни. Те са силни главно в психичния си живот. Един английски лорд отишъл заедно със слугата си на обяд в гостилницата на хотела, дето нощувал. Лордът седнал от едната страна на масата, а слугата – от другата страна. Поръчали си по една порция и започнали да ядат. При свършване на първата порция слугата паднал от стола си и умрял – дошъл му някакъв припадък. Лордът погледнал към слугата си, но продължил да яде. Като се нахранил, извикал келнера да прегледа сметката. Последният направил сметката и я подал на лорда. Той прегледал изчисленията и казал: „Има една грешка. Слугата ми изяде само една порция. След нея му прилоша и умря“. Като платил сметката, лордът станал от стола си да види какво се е случило със слугата му. Като се убедил, че е умрял, казал: „Бог го е повикал на друга работа“. Ще кажете, че това е безчувствие. Не е безчувствен лордът, но той гледа философски на живота. Знае, че като свърши работата си на Земята, човек заминава за другия свят. (78/стр. 28, 29)
Един англичанин седи във влака. Срещу него седи един господин, на когото палтото започнало да дими от хвърлената върху него цигара. Англичанинът се замислил как да каже това на непознатия господин. За да го заговори, трябвало да го познава. Най-после, като видял, че палтото на непознатия вече гори, той се обърнал към съседа си, с когото се познавал, и го запитал:
– Моля, познавате ли господина, който седи до вас?
– Познавам го.
– Тогава запознайте ме с него, за да му кажа нещо.
Като го запознал, той му казал:
– Господине, палтото ви гори.
Ако българин беше видял това, щеше да започне да вика, да уплаши хората. Не, запази присъствие на Духа си и кажи: „Господине, палтото ви гори“. Той ще изгаси палтото си и ще ви благодари. (78/стр. 32)
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина. Той беше лекар, сега заминал за другия свят. Това, което Ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качват на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му, обаче той продължаваше да чете, не им обръщаше внимание и си казваше: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години“. Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: Кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга…
Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас? Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване“. Да, така е роден, но той е работил върху себе си. Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден.
(53/лек. 32: стр. 16, 17)
Един български лекар Ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката“. Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим“. „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му: спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре?“. „Свърших.“ „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“
Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. (35/стр. 222)
Днес всички хора се безпокоят как ще прекарат живота си. Много лесно ще прекарат само ако знаят как да живеят. Те трябва да имат характера на онзи българин, който се отличавал с голяма отстъпчивост. Един ден този българин отишъл на баня и седнал пред една курна да се къпе. Той погледнал доволно към тялото си и казал: „Досега никой не е турил ръка върху тялото ми“. В същата баня имало един турчин, който чул думите на българина. Веднага отишъл при него и му казал: „Гяур, махай се от тази курна! Аз ще се къпя тук!“. „Заповядай, ефенди!“ – поклонил се българинът и отишъл на съседната курна. Турчинът го последвал и му казал: „Аз ще бъда на тази курна. Махни се оттук!“. „Заповядай, ефенди!“ Спокойно, невъзмутимо българинът отишъл на трета курна. Така обиколил той всички курни, следван от турчина. Като се убедил, че не може да го извади от равновесието му, турчинът казал: „Докато носиш този ум, наистина никой не може да докосне с ръка тялото ти. С тази готовност на отстъпки никой не може да се кара с тебе“.
(65/стр. 245, 246)
Вчера дойде при Мене един млад момък, който Ми разказваше: „Едно време вярвах в Бога. Четях Евангелие, Библия, но изпаднах в безверие. Извърших много престъпления, докато най-после свърших с едно убийство. Осъдиха ме на две години строг тъмничен затвор, окован във вериги. Обаче за нищо не съжалявам. В затвора намерих Истината и се посветих на Бога. В първо време се дразнех от дрънкането на веригите, но после бях доволен от тях. Те станаха причина да намеря Бога, да се събуди Божественото. Благодарение на веригите намерих Истинския път, както и Вътрешния Мир на Душата си“. (77/стр. 233)
Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цейлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаех как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото Учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. – Имам две дрехи, едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?“. Раздава всичко и усеща в себе си един Мир. Казва си: „Сега съм доволен!“. Така приложил той Христовото Учение… През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на Любов. (49/стр. 445, 446)
Преди 20 години четох в един вестник за… човекоядци на един остров. Често при тях идвали мисионери да им проповядват, но в края на краищата всички били изядени. Най-после един смел и решителен мисионер посещава този остров и започва да им проповядва. Недоволни от него, те започнали да цъкат със зъбите си, искали да го нападнат и изядат. Обаче при всички случаи той си оставал все тих и спокоен, не се страхувал. В края на краищата той успял да ги обърне и направи християни. Като ги виждал как се зъбили насреща му, той спокойно им казвал: „Не забравяйте, че мина вече времето на ядене на хора“. Това показва, че неговите идеи били по-силни от техните. (33/стр. 309, 310)
В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват различни екземпляри змии и ги изпращат в Европа. Те държат тия змии, от най-малки до най-големи, от безопасни до много опасни, в големи каци, дето ги опитомяват. Една вечер един от тия ловци, като затварял кацата, не забелязал, че не я затворил добре, и легнал да спи. През нощта всички змии излезли от кацата и се увили около ловеца. Сутринта, като се събудил и се видял обвит с всички змии, той запазил присъствие на Духа и не мръднал. Най-малкото помръдване би коствало живота му. Слугата започнал да се безпокои защо господарят му още не е излязъл от стаята си. Той внимателно се доближил до стаята на господаря си, отворил вратата и какво да види? Всички змии се увили около господаря му и той лежи неподвижно. Слугата бил много съобразителен: взел един голям котел с варено мляко и го поставил сред стаята. Като усетили миризмата на млякото, змиите сами се отвили от господаря му и отишли към млякото. Индиецът станал от леглото си и внимателно затворил змиите в кацата, като си казал: „Добре трябва да затварям кацата, да не се повтори същата история със змиите. Благодаря, че този път можах благополучно да се спася от смъртта“. Някога и вие можете да изпаднете в положението на този змиеловец и тогава трябва да имате присъствие на Духа си и мляко. Млякото представя разумния живот. (83/стр. 71, 72)
Ще ви приведа един пример за турските дембелханета. Във времето на един от турските султани броят на дембелханетата в Цариград се увеличил толкова много, че взел заплашителни размери – голяма част от държавните приходи отивали за тяхната издръжка. Султанът бил благодетелен човек, но при това положение на работите той често си казвал: „Какво да правя с тия дембелханета? Те се увеличават от ден на ден. Да ги изпъдя из държавата си, това не мога да направя нито според законите на Мохамеда, нито според законите на турската държава. Ако пък ги оставя на свобода, всичко ще се обърне на дембелханета. Какво да се прави?“. Най-после той се обърнал за съвет до своя пръв министър. Той му казал: „Лесна работа! Ще ги поставим на изпит да видим кои от тях са истинските герои дембелханета, които заслужават да бъдат поддържани от държавата“. „Как ще ги изпитаме?“ „Ще запалим дембелхането и ще видим кои са истинските герои.“ И така направили: запалили зданието и един по един избягали навън, а само двама от тях останали да лежат спокойно на креватите си. По едно време огънят наближил и до тях, започнал да ги пари по малко и единият от тях казал: „Слушай, приятелю, ще изгорим тук, хайде и ние да излезем навън!“. Той му отговорил: „Как не те мързи да говориш?!“. Султанът слушал отстрана техния разговор и си казал: „Заслужава да се запишат имената на тия двама герои дембелханета! Трябва да им се даде голяма пенсия. Те са философи, истински дембелханета, от никаква мъчнотия не се смущават“.
Казвам: Щом човек при такова опасно положение на живота си може да лежи спокойно на кревата, това показва, че у него има идея. Той е дембелхане, но мисли, философства, разсъждава. Спокойствие са изработили тези хора в себе си! Зданието гори, а те лежат спокойно, при което единият казва на другия: „Как не те мързи да говориш?!“. Аз наричам тия хора: мъдреци в живота. Малцина са те. Как мислите, изгоряха ли тия двама души? Не изгоряха. Те не бяха дембелханета, но философи, хора с идея в живота. Онези, които избягаха навън, те бяха дембелханета. (34/стр. 21, 22)
Казвам: Ако от тази нова година започнете да гледате по този начин на живота, вие ще придобиете Спокойствие – това ценно качество, което са развили в себе си двамата дембелханета. Дойде ли при тебе някой да ти разправя кой какво лошо говорил за тебе, ще му кажеш: „Как не те мързи да говориш?!“. Ама еди-какво си станало! „Как не те мързи да говориш?!“ (34/стр. 23)
В деня на сватбата си Едисон отишъл в лабораторията си да работи и толкова се увлякъл в опитите си, че забравил, че този ден не е обикновен. След дълго чакане и търсене най-после го намерили в лабораторията му, унесен в наблюдения и опити. Напомнили му, че днес ще се жени. Булката и всички гости се смущавали, че Едисон го няма, но той бил спокоен, не се вълнувал – мисълта му била заета само с изчисления. Гениалният човек не се смущава от външните несгоди. Докато всички хора се тревожат и смущават, той поглежда спокойно към тях и си казва: „Няма защо да се безпокоят. Ако една работа не стане днес, утре ще стане“. (82/стр. 212)
Сократ… се оженил за една сприхава и нервна по характер жена, като си казал: „Ако с философията си мога да се справя с характера на моята жена, много нещо ще постигна“. Един ден, когато Сократ се разговарял с учениците си, жена му взела леген, пълен с вода, и го изсипала върху главата на Сократа. Последният запазил пълно присъствие на Духа. Той погледнал спокойно към учениците си и казал: „Когато едно дърво се посади, непременно трябва да се полее“. Значи, той взел добрата страна от постъпката на жена си, защото разбирал законите на живота и правилно ги прилагал. (76/стр. 153)
Аз съм ви дал онзи пример: отива един ученик в Индия при един знаменит Учител и иска да го учи за Любовта. Учителят му го праща за един опит. „Ти – казва – ще идеш при един военен, полковник, и ще му удариш една плесница. Ще се покажеш смел. После има един брамин, той тамън се моли – и на него ще му удариш една плесница. После има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще удариш една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш.“ Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята. Отива при брамина, който се молел, и на него му удря плесница. Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря. Най-после отива при адепта – и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя Учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти… На брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му Учителят: „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. (12/стр. 630, 631)
Няма по-хубаво нещо от това
Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек разположен по Дух, да бъде разположен душевно, умствено и сърдечно. (78/стр. 201)
Няма по-красиво нещо от това, да бъде човек тих и спокоен, да носи Мир в себе си. (45/стр. 23)
Казвам, моят подарък, който искам да ви дам тази сутрин, е: не си губете Мира, който имате! Нито го продавайте, нито го губете! Пазете го като зеницата на окото си! Няма по-хубаво нещо: да имаш онзи Мир на Душата, Мира на ума си, Мира на постъпките си. На Земята няма нещо по-хубаво от Мира. Умът трябва да е светъл, сърцето – разположено и нищо в света не е в състояние да наруши Мира. (37/стр. 182)
Няма по-хубаво нещо от това, да имаш онзи Вътрешен Мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички Братя по лицето на Земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе… (20/лек. 16: стр. 30)
Като казвам, че с Бога можем да направим всичко, подразбирам: човекът, който е съединен с Бога, може да изправи живота си. При сегашното състояние, в което се намираме, няма по-хубаво нещо от това, да изправим живота си и да придобием Вътрешен Мир и Знание. (21/лек. 24: стр. 28)
Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с Вътрешен Мир и Доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма по-добри условия за работа от този живот. (48/стр. 29)
Дайте път на Доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие Вътрешен Мир и Спокойствие? (19/стр. 242)
Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“… Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога, това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това. То ще внесе такава Радост, такъв Мир, такова разширение във вашите Души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
(70/стр. 240, 241)
Когато ти разбереш една Божествена мисъл, в тебе ще настане един Вътрешен Мир, Вътрешна самоувереност, една Вътрешна Радост, която не може да се опише с човешки език. (32/стр. 252)
Най-голямото изкуство
…Аз не познавам по-велико изкуство от изкуството да знаеш как да живееш. За пример, да минаваш по пътя, този те обижда, онзи те обижда и ти да бъдеш тих и спокоен, да можеш да трансформираш всичките тия енергии и като се върнеш в дома си, да се усещаш богат. (31/лек. 19: стр. 23)
Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи, трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече. В хвъркането седи великият смисъл на живота, то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота. В нашия живот има много смущения. (53/лек. 19: стр. 12)
Питаш: „Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите?“. Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен, пей си и мълчи.
(74/стр. 280)
Гледайте, каквото и да ви кажат, да запазите едно Спокойствие всякога, когато сърцето ви е засегнато. И при най-големите несгоди вие трябва да имате Спокойствие. (5/стр. 106)
Някой ще ти каже, че си такъв-онакъв. Нищо да те не безпокои, ще си кажеш: „Ще се изправя“ – нищо повече! (53/лек. 5: стр. 20)
Който и да е от вас – може да види колко Самообладание има. Да накараме 10 души да му кажат по една обидна дума. Но да не му трепне окото. Но за да не ви трепне окото, още като говори той, ти трябва да трансформираш неговите думи. (57/стр. 166)
За да станеш светия, трябва да си минал най-големите унижения. Например да почнат да те обиждат и ти да седиш тих и спокоен. Ще разсъждаваш и ще кажеш: „Този наполовина е прав“. (57/стр. 136, 137)
Търпението… се изпитва в живота. Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли при най-големите хули по ваш адрес да мълчите и да не се защитавате? Който не може да се въздържа, не е господар на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си, да се отдалечите от тях. (71/стр. 376)
Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си да го не засягат. И тогава под ударите на тия лоши думи той оставя само физическото си тяло като мешанка, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмива. (73/стр. 39)
Дали някой казва, че ви обича или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между омразата и любовта, вие сте между точилото и ножа и пред вас стои един голям чук, с който всеки момент могат да ви ударят. Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. (63/стр. 189, 190)
Когато хората разправят греховете ти, в Душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“. При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в Душата си. (31/лек. 16: стр. 34)
При най-големите бури ти не трябва да се разклащаш. Ти трябва да имаш уважение и почитание към Бога. Бог е имал доверие към тебе и ти е пратил отличен ум, сърце и тяло. (57/стр. 206)
Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. (74/стр. 295)
Един окултен ученик трябва да има Разположението на Духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. (31/лек. 18: стр. 17, 18)
Човек трябва да има едно Вътрешно Спокойствие. Срещат един човек и му казват, че баща му е убит, майка му е умряла, брат му е болен и т.н. И този човек трябва да приеме всичко това с най-голямо Спокойствие и Самообладание. Случват се такива неща в живота. Но човек трябва да бъде смел, да носи страданията си. (33/стр. 79, 80)
Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен като Епиктета и кажи: „Един ден и аз ще отида при него“.
(74/стр. 282, 283)
…Като дойде страданието, ще го носиш. То ще тропа, ще скача навсякъде. Ти ще седиш и като дойде радостта, и нея ще приемеш спокойно. Както скръбта, така и радостта ще приемеш тихо и спокойно. Мускул няма да ти мръдне. Като дойде скръбта, няма да покажеш, че си тъжен. И като дойде радостта, пак ще имаш тихо Разположение.
(57/стр. 159)
…Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. И в най-големите страдания старайте се да бъдете тихи и спокойни в Душата си. Не е лесно изкуство да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен. (26/стр. 67)
Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок Вътрешен Мир. (4/стр. 106, 107)
Ако сте търговец и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава именно в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. (39/стр. 132)
Ще ви приведа няколко примери, за да обясня по-добре мисълта си. Да кажем, че в касата си имам няколко милиона лева. Дошъл някой, задигнал всичките пари и ми казват, че ме обрали. Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил.
Имам жена, която ме обича. Дойдат един ден и ми кажат, че тя ме напуснала и отишла при някой друг мъж. Нищо, Господ дал, Господ взел.
Заемам някое високо обществено положение, но ме уволнят без причина. Казвам: Нищо, гладен няма да умра.
Напечатал съм някаква книга, с която искам да преобразя умовете на хората, но критиката я отхвърля. Нищо, доброто желание живее в мен.
Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Защо? Защото само аз съм господар на своето сърце – никой друг! (70/стр. 208, 209)
…Друг случай. Имате 100 000 лева капитал, турени в банката. Кажат ви: „Знаете ли, че парите ви са пропаднали, загубени са там“. При всички тия случаи трябва да спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви да не мръдне. И от там насетне може да ви се преподават някои малко по-сериозни уроци. (31/лек. 27: стр. 15)
…Като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат. Така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва, както иска. (59/стр. 270)
Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето Равновесие. Силна мисъл има онзи, който след десетгодишно боледуване не се разколебае в живота. (61/стр. 236)
Като се намерите пред изпитание, трябва да издържате. Изпитанието да те пече, а ти да седиш спокойно, както става с недопечения хляб. Щом хлябът е недопечен, турям го на скаричка и го припичам. Жена ти те пече – търпи. Ти си на скара, ще се опечеш добре. Още си суров, не си за ядене. Мъжът не харесва жена си – да я тури на скара и да я опече. Тя трябва да търпи, да се радва, че ще я опекат, ще стане за ядене. (78/стр. 67, 68)
Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря такава хубавица!“. Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или изгубил си парите, кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар“. Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко. (32/стр. 157, 158)
Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да им обръщаш внимание. Това е едно прекрасно състояние на човешкия Дух. (53/лек. 32: стр. 17)
Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата. Ще кажете, че Христовото Учение е неприложимо в живота. Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата! Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой.
– Може ли да търпиш толкова?
– Ще си представиш, че бият твоята сянка, твоята къща отвън, а не самия тебе. (42/стр. 159)
– Хората ме гонят и преследват.
– Ако наистина те гонят, ти трябва да бъдеш тих и спокоен като Сократа. (42/стр. 86)
Това е силен човек!
Аз наричам силен човек, който може да застане за пет минути, да не позволи да влезе нито една крива мисъл, нито едно криво чувство, нито да е в състояние някой да го обиди. Ако ще Земята да се разруши, той да остане тих и спокоен… Разрушава се Земята, а той е тих и гледа тъй, както Господ гледа. (6/стр. 80)
Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, и смърт може да дойде, т.е. за смирения човек смърт няма, но казвам, че каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е истинският човек. (21/лек. 24: стр. 27)
Какво всъщност е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на великия принцип – на Любовта. (77/стр. 271)
Разумен, чист човек е този, чието сърце не се смущава от условията на живота: че родителите му умрели, че някой говорил лошо за него, че някой го нападнал – той сълза няма да пролее. (54/стр. 87)
Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представя за спокоен. Лицето на спокойния е огледало на Душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и Любов… (64/стр. 120)
…Срещна един човек, нахокам го, кажа му няколко обидни думи, но той ме погледне кротко и си отива тих и спокоен. (42/стр. 271)
Онзи, който е роден от Бога, той, както пеперудата, е вече разбрал света и е свободен от вънкашни несгоди. Че нямал пари, това не го смущава. Какво мислят хората за него, и това не го смущава.
(37/стр. 249)
Да си духовен, не значи да си религиозен. Под „духовен“ разбирам силен човек. Силен е оня, който при вида на отворената и пълна със злато каса остава тих и спокоен и казва: „Не се нуждая от пари“.
(42/стр. 135)
Аз считам силен, велик човек онзи, на когото като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: „Господ даде, Господ взе“. Ако му ги върнат, той благодари и казва: „Господ взе, Господ даде“. Той казва: „Може да се живее и с пари, и без пари“.
(47/стр. 146)
Един българин, търговец, през 1915 г. имал печалба 10 000 лева. Услужил на един свой познат, който задигнал парите и не му ги върнал. Обаче търговецът спокойно понесъл загубата и казал: „Добър е Господ, пак ще спечеля“. След две години го срещам и той ми казва, че спечелил изгубените 10 000 лева. (77/стр. 153)
Изкуство е, след като изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите способности и чувства и да каже: „Щом имам ум, сърце и воля, от нищо не се боя“. Това значи силен човек. Това значи човек с убеждение. (52/стр. 91)
Виден писател седи в стаята си и пише – дошло му вдъхновение. В този момент в стаята влиза кредиторът му, иска от него да си плати дълга.
– Нямам сега. Ако може, почакайте още малко.
– Не, дошъл е последният момент, ще ви зат-
ворим.
– Правете каквото искате. И в затвора ще пиша. Там ще бъда свободен да продължа работата си.
Питам: Какво бихте казали вие при подобен случай? (75/стр. 187)
…Един светия… Нищо не го смущава. Светът да се разколебава, той е тих и спокоен. Той знае, че тази работа не е така опасна. (43/стр. 377, 378)
Какъв трябва да бъде истинският светия? …По характер той е смел, решителен, от нищо не се страхува. На смъртта той гледа със Спокойствие. Той не се страхува от природните стихии, от лошите хора, от зверовете. Той е господар на условията.
(50/стр. 307)
Казвам: Ако би могъл някой да опише как умира човек с пълно Спокойствие на Духа, ето една поезия. Преди да дойде до това Спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание. В последните дни се успокоява и понася смъртта като герой. (74/стр. 288)
Някой се мисли за юнак, за човек с голямо Самообладание, защото може да победи една малка мъчнотия. Малките мъчнотии са деца, които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на Новото Учение се бори с големи пехливани, които са признати за световни величини. Ако успее да се справи с тях, само тогава могат да го признаят за силен човек. (61/стр. 283)
Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на Духа си. Представете си, че някой е внесъл 500 000 лева в банка Гирдап, и както се храни, съобщават му, че тази банка е фалирала. Ако запази присъствието на Духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер – човек с велик морал.
(63/стр. 189)
…Когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща у дома си весел, разположен. (52/стр. 18)
Казвам: Човек, който живее или е живял на Небето, има велика, мощна Душа. И при най-големите страдания той е тих и спокоен. Той отправя мисълта си към Бога и благодари за всичко, което му е дадено. (50/стр. 320)
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ВЪТРЕШНИЯ МИР