ДА ПОСТИГНЕМ

Вътрешна Тишина

Когато дойде Божественият глас, всичко утихва. Човек не е радостен, когато скача, но когато има Мир, едно Спокойствие, една Тишина. (12/стр. 384)

Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, Душата ви ще се изпълни с Мир и Тишина, с възвишени и благородни чувства. В Божествения свят цари абсолютна Чистота и Хармония. (48/стр. 31)

Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от Мира, който носи една вътрешна Тишина. В тази Тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка Душа в света. (49/стр. 390)

Били ли сте при някое същество, на което сърцето, умът, Душата и Духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек да почувствате каква Тишина, каква Радост има вътре в него? Аз не зная на какво друго може да се уподоби един такъв човек освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, Душата и Духът му са в Хармония. (20/лек. 2: стр. 30, 31)

И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената Тишина?

(20/лек. 2: стр. 30)

Да имате Тишина на сърцето си, не да се интересувате от света. (7/стр. 435)

Безпокоите ли се, влезте дълбоко в Душата си, дето е Мирът и Тишината, и Словото ще ви се изя­ви. (39/стр. 39, 40)

Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. (83/стр. 116)

Марта и Мария… представят два принципа в човешката Душа – активният и пасивният… Християнинът… Един ден ще бъде Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат – за един час всичко да утихне. (83/стр. 115, 126)

Казано е: „Блажени нищите духом“. Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на Духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек… (41/стр. 181)

…Има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава Тишина, Спокойствие, и той чувства какво е всъщност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот… (41/стр. 184)

Слънчевата светлина, която виждате от Земята, е физическа, но Слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката Душа, в човека настава голяма вътрешна Тишина. (54/стр. 20, 21)

Например някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде из гората. В този момент обаче тази мека светлина прониква дълбоко в Душата му и веднага в него настава Мир, Тишина, и той чува един тих глас, който му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи!“. (54/стр. 21)

…Всички бурни страсти, всички противоречия в живота, това са неблагоприятните условия. Те трябва да се премахнат и да дойдат онези меки, тихи влияния, които са подобни на първите слънчеви лъчи. Само тогава ще можем да мислим правилно. Всички ние трябва да утихнем, да станем тихи и спокойни в Душата си. (21/лек. 17: стр. 16)

Ако искате да прогресирате тази година, никога не роптайте. Като казвам да не роптаете, не говоря за шума, който се вдига около вас, но да не възприемате този шум в себе си. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно. (26/стр. 188)

В чистия живот има по-голям смисъл, отколкото в мътния живот. Мислим, че ако се разсърдим, ще спечелим нещо, като че има нещо повече. В тихия живот има по-голямо разнообразие, отколкото в сръднята. (24/стр. 50)

Привидно хората са уравновесени, но наблюдавайте какво правят гладните, когато очакват да им сипят ядене. Те седят с празните си чинии и само следят на кого по-рано сипват ядене и на кого повече дават. Докато задоволят глада си, в тях се забелязва вътрешно неспокойствие. Щом се нахранят, те се успокояват, в тях настава Мир и Тишина. В това отношение храненето представя метод за лекуване. По-добър метод от него няма, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек. (39/стр. 278)

Хармония

Да се самовъзпитава човек, това значи да постави своите мисли, чувства и постъпки в пълен ред и порядък, в пълна Хармония. Това е идеалът, към който трябва да се стреми. Само така той може да осмисли живота си. (58/стр. 257)

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по Дух, за да създаде в себе си вът­решна Хармония. (73/стр. 12)

Важно отличително качество на Божественото е, че в него няма абсолютно никакво противоречие. То внася Хармония в човека: неговите мисли, чувства и постъпки са хармонични. (77/стр. 105)

Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в Живата Природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови Първоначалната Хармония в живота. Тази е задачата на всеки човек.

(79/стр. 200)

Щом си в Бога, ще кажеш: „Аз живея в Бога и в Бога има пълна Хармония“. (69/стр. 72)

Абсолютно вътрешно послушание – това е първото условие, което се иска от ученика. Послушанието е първият закон, върху който се крепи Хармонията. Докато човек не възстанови своята вътрешна Хармония, докато не възстанови Хармония с окръжаващата среда, той не може да се ползва от Божиите блага, от Божието благословение. (59/стр. 74)

…Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има пълна Хармония. Затова е казано, че истински човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са в пълна Хармония. Наруши ли се тази Хармония, човек се намира в преходно състояние, изгубва онова вътрешно Равновесие, което го характеризира като човек. (61/стр. 119)

И тъй, когато се препоръчва на човека Самообладание, това подразбира вътрешна Хармония между мислите и чувствата му. Ще кажете, че една лоша мисъл или едно лошо чувство не могат да причинят нищо лошо. Може в момента да не се отразят вредно върху организма, но след няколко години ще се видят лошите им последствия. Понякога лошите последствия идат веднага. (82/стр. 264)

…Най-малката дисхармония между мислите, чувствата и постъпките на човека води към заболяване. За да хармонизира мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да се свърже със законите на Природата. Има закони, които регулират мислите; има закони, които регулират чувствата и постъпките. Свърже ли се човек с тези закони, мислите и чувствата му ще потекат така правилно, както той приема естествено, спокойно и без усилие въздуха и светлината. (82/стр. 227)

Човек трябва да се стреми да дойде до хармонично съчетаване на силите в своята Душа. За да постигне тази Хармония, той трябва да се откаже от съмнението и подозрението в себе си, като отрицателни сили. Натъкне ли се на тях, трябва да ги трансформира, да ги превърне в положителни.

(82/стр. 240)

Всеки човек има в себе си по едно Слънце, по една Месечина и също по толкова звезди, колкото има в цялата Слънчева система. В това отношение той представлява малка, микроскопическа вселена. Между външното, физическо Слънце и Слънцето, което се намира в центъра на човешката Душа, има известно съотношение. И когато между външното Слънце и Слънцето, което е в Душата на човека, има известно съотношение, в човека настава приятна вътрешна Хармония. (54/стр. 166, 167)

В ума на всеки човек трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна Хармония и вътре, и вън от себе си. (54/стр. 187)

Под „музика“ подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази Хармония вътре в себе си и да чувстваме, че в нас, и в сърцето ни, и в ума ни, нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази Хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. (31/лек. 4: стр. 8, 9)

…Доброто е материал за градеж. Доброто се разглежда още и като хармонично съчетание между мислите и чувствата на човека. Без тази Хармония човек не е способен за работа. (75/стр. 48)

Кога може човек да прогресира: когато живее в Хармония или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен? Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека. (54/стр. 187)

Следователно пазете се от идеи, които внасят в ума и в сърцето нещо дисхармонично… Защо ви са такива мисли и чувства, които рушат ума и сърцето?

(82/стр. 269)

Много паразити има в човешкия живот… Те развалят Хармонията в него. Достатъчно е да мине през ума ти една отрицателна мисъл, за да наруши твоята Хармония и Разположение. (45/стр. 169)

Влезе ли една нечиста мисъл във вашия ум, вие попадате в дисхармонията, или в дисонанса, на живота. Един неверен, нечист тон нарушава цялата Хармония. Следователно всеки дисонанс трябва или да се изхвърли навън, или да се изправи.

(74/стр. 108)

Че някой не ти е симпатичен, остави това настрана. Какво ще правиш, ако сложат пред тебе ядене, което изисква много дъвчене?

– Ще го оставя настрана.

– По същия начин остави настрана всяка мисъл и чувство, които нарушават Хармонията на твоя живот. Яж лесносмилаема храна. Че не обичаш някого, това е твърда, мъчносмилаема храна, която ще оставиш настрана.

– Никой не ме обича.

– И това е твърда храна. Тури я настрана и повече не се занимавай с нея. Въпросът защо не обичаш някого и защо не те обичат, е за светии и мъд­реци. Когато станеш мъдрец, тогава ще го разрешиш. (75/стр. 270)

Докато не се възстанови вътрешната Хармония в човека, той всякога ще се стреми да уреди първо своите физически, материални нужди и тогава да се занимава с възвишени работи. (59/стр. 331)

…Причината за вътрешната Хармония или дисхармония в човека се дължи на неговата мисъл. Ако мисълта е права, човек се радва на вътрешна Хармония в себе си. Правата мисъл свързва човека с причинния, или реалния, свят, или по-право казано – с Бога. (50/стр. 126)

Съвременните хора се стремят към добър, хармоничен живот, към красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадат хармонични отношения между двама души, преди всичко те трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия човек. Тази материя, тези вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободил от тази материя, човек не може да очаква никаква Хармония в себе си. Щом той не е в Хармония със себе си, по никой начин не може да бъде в Хармония и с окръжаващите. (50/стр. 149, 150)

Правилно движение е, когато свиеш трите пръс­та на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг и във вид на колелце… Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите? Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава… Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват Хармонията на мозъчните центрове, и вследствие на това се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения… С тези пластични движения ще възстановим загубената Хармония.

(55/стр. 20)

И тъй, за да прогресирате, вие трябва да възстановите своята вътрешна Хармония, да хармонизирате Душите си. В това седи истинската Радост.

(59/стр. 85)

Сега, когато ние научим този велик закон – да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано, …чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, Безсмъртието; в него е всичката Хармония, в него няма дисхармония. (38/стр. 112)

…Човек трябва да се върне към онова Първично състояние, когато е познавал всички закони. Какво се иска от човека, за да се върне към онова Първично състояние на Хармония и Мир? Диамантена воля. Това е задача на бъдещето. (47/стр. 252)

Разположение

Казвам: Ако искате да имате успех в работите си, всичко трябва да вършите при Разположение на Духа, по Любов. (79/стр. 164)

Мога да ви кажа, че 9/10 от мъчнотиите, които имате, можете да се справите с тях, остават само 1/10, с които мъчно може да се справите. Но за да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно хармонично Разположение на Духа. Без туй хармонично Разположение на Духа не може да се постигне нищо. (31/лек. 27: стр. 20)

…Ние трябва да се стремим да имаме онова велико Разположение на Духа, да пренасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен. (53/лек. 30: стр. 91)

Като ученици, вие трябва да работите върху Вярата си в Бога, във Великото в света. Само то може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без Вяра в живота човек лесно отпада, губи Дух и Разположение. (82/стр. 56, 57)

Какъв смисъл има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш Разположението си? Щом се разгневиш, ти ще изгубиш всичко, което си придобил. В края на краищата знанието ще ти бъде товар, а не благо. (82/стр. 216)

Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. Някой ще каже: „Аз се въздържам“. Не, разумният човек има едно особено Разположение в Душата си. Аз не говоря за външното проявление на човека, аз говоря за вътрешното проявление на човека. (49/стр. 23)

Свещеният Огън се отличава с едно качество. Той образува една приятна топлина в човека. И когато той гори, човек се усеща крайно разположен; когато той гори, ти усещаш едно Разположение на Душата си. (32/стр. 126)

Трябва да имате най-доброто Разположение. Вътре в нас има един свят и трябва да имаме Разположението на този вътрешен свят. (57/стр. 28)

Най-първо трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно Разположение. Може да имаш едно разположение, което зависи от хората. То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено, и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли… Къде седи човешката разумност? (57/стр. 218)

Ако днес си разположен, но утре изгубиш Разположението на Духа си, ти не си господар на положението си… (79/стр. 9)

…С едно нехармонично движение човек може да изпадне в голямо неразположение на Духа. И обратно: с едно хармонично движение той може да придобие голямо Разположение на Духа. (82/стр. 286)

Красивите линии в Природата внасят голямо Разположение в човека. Достатъчно е да видите един увиснал, узрял плод, красиво огънал клона, на който се намира, за да се разположите добре… Като изучавате красивите линии и движения, вие се свързвате с Духовния свят… (82/стр. 286)

Едно морално състояние дава едно морално Разположение, едно вътрешно Разположение. То едновременно внася в ума светлина, в сърцето внася ширина, а във волята внася сила. (49/стр. 341)

Ще бъдеш по-близо до Истината, ако, след като ти причиня някаква пакост, ти запазиш доброто си Разположение. (77/стр. 45)

Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Под думата „дете“ се разбира доброто Разположение на сърцето, на ума, на Душата и на Духа. (56/стр. 307)

Всякога във вашето сърце трябва да имате едно Разположение. Туй Разположение означава, че имате Мир. Когато симпатичната нервна система е здравословна, човек има Мир в себе си. Тогава не го смущават нещата. Не че не го смущават, но той разбира смисъла на нещата. Щом човек изгуби туй Равновесие, той започва да се смущава от най-малките работи. (35/стр. 596)

…Едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи Мир. Веднага вашето щастие, вашето Разположение на Духа изчезва. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? (46/лек. 32: стр. 6, 7)

Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде… Изобщо човек не е свободен от изкушението. Имаш добро Разположение на Духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби Разположението си? Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. (77/стр. 60)

…Всяко вътрешно състояние на човека се отразява върху лицето му. Доброто и лошото разположение се отразяват не само върху лицето, но и на целия организъм. (50/стр. 151)

…За да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е тъй наречената вътрешна Чистота. Който има тази Чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и Разположението на човека се дължат на чистата кръв. (68/стр. 329)

Пазете Чистотата на ума и на сърцето си, за да бъдете здрави и добре разположени. Чистата кръв зависи от чистите мисли и чувства. Щом кръвта на човека е чиста, той е неуязвим – никакви болести, никакви смущения не могат да го победят. Той е устойчив и в психическо, и във физическо отношение. (68/стр. 353)

Значи, причината за здравето и Разположението на човека се крие в самия него. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър Дух. (68/стр. 329, 330)

…Потребно е да туриш възглавницата си на север, да ядеш преди залязване на Слънцето и да прочетеш Евангелието на Йоана. Ако направиш тия неща, скръбта ти ще се промени, ще придобиеш едно Разположение. (53/лек. 35: стр. 23)

За да запази доброто си Разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае как да ги премахва. Щом може да запази своето Разположение, той е дошъл до вътрешно Равновесие. (61/стр. 84)

Равновесие

И тъй, Мирът, Миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето Равновесие.

(20/лек. 10: стр. 12)

Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира при всички условия на живота си да не нарушиш Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш Равновесието на своите мисли, чувства и постъпки. Това не значи, че ще бъдете свободни от страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бъдат осмислени.

(65/стр. 319, 320)

…Човек трябва да държи връзката си с Душата. Мост, посредник, или връзка, между Душата и самия човек е Вярата в Бога. Изгуби ли Вярата си, човек губи и Равновесието си. Щом запази Вярата си, човек приготвя път за идване на Любовта в него.

(82/стр. 283)

Любовта определя Равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце… (65/стр. 311)

Казвам: Истинските методи, чрез които вие можете да задържите Равновесие в живота си, са Доб­родетелите. (79/стр. 85, 86)

Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при как­вито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва Равновесието си. (60/стр. 310)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на Равновесие, от която никой не може да го помести. (25/стр. 72)

Кой е Вечният живот? Вечният живот се отличава с абсолютно Равновесие. Който иска да придобие този живот, той трябва да пази първото условие: Равновесие на своя ум, Равновесие на своето сърце и Равновесие на своята воля. (65/стр. 308, 309)

Да се самовъзпитава човек, това значи да пази Равновесие между своите мисли, чувства и постъпки, т.е. да пази Равновесие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който изгуби Равновесието на своя ум, той се излага на страдания; който изгуби Равновесието на своето сърце, той се излага на смущения; който изгуби Равновесието на своята воля, той се излага на падане. (65/стр. 309)

Когато Боговете, Възвишените същества изгубиха Равновесието на своята воля, те паднаха. Следователно, когато човек падне, трябва да знае, че причината за неговото падане е изгубване Равновесието на неговата воля, на неговите постъпки. (65/стр. 309)

Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето Равновесие, не могат да влязат в Божествения живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане. (65/стр. 310)

Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите Равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. (65/стр. 310, 311)

Кога ще се освободите от противоречията на живота? Когато имате Равновесие в ума, в сърцето и във волята си. Който има Равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек. (65/стр. 321)

При това помнете: правата на човека се обус­лавят от Равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. (65/стр. 311)

За някого казват, че е лош. Аз не се произнасям така. Аз разглеждам у човека какво е неговото Равновесие, какво е Равновесието на неговия ум, сърце и воля и тогаз се произнасям. Имам мярка. Щом има Равновесие в ума си, той е умен човек. Щом има Равновесие в сърцето си, той е добър човек. Щом има Равновесие в своята воля, той е добър човек на физическото поле. Те са мерки, с които трябва да се мери. И в себе си трябва да имате мерки.

(43/стр. 259)

За да придобиете вътрешно Равновесие, вие трябва да си дадете отчет колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях – чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива. (80/стр. 241)

Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно Равновесие. Ако не успее да направи това, той ще изпадне в положение на пълна индиферентност, при което няма да върви напред, нито назад. (80/стр. 241)

Всички се стремете да добиете едно вътрешно Равновесие. Да имате една непоколебима Вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! (57/стр. 225)

Какво значи да има човек Равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си човек не се усъмни и разколебае, не изгуби Вярата и Любовта си, ние казваме, че той има Равновесие. Той е дошъл до онази точка на Равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. (50/стр. 302)

Коя е точката, върху която човек трябва да постави своя живот? Човек трябва да постави живота си върху точката на Равновесието, т.е. върху правилните отношения между всички Души. (50/стр. 306)

Като се върне мъжът ви от работа неразположен, сърдит, кажи си: „Няма да губя Равновесието си. Оня, Който е в мене, е по-силен от всички около мене“. (42/стр. 222)

Когато човек се успокои, това показва, че той е възстановил своето Равновесие. В такъв случай неговото Спокойствие трябва да се предаде и на окръжаващите. Ако те се успокоят, той е придобил вътрешното си Равновесие. Ако те не се успокоят, и той не се е успокоил. (59/стр. 78)

И тъй, за да пазите Равновесие в живота си, задържайте в ума си само такива мисли, които оставят нещо хубаво във вас. (68/стр. 237)

…За да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно Равновесие на Душата, сърцето и ума. (38/стр. 90)

Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човек губи Равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония.

(39/стр. 369)

Всяка мисъл, която нарушава Равновесието на вашия умствен свят, не е права. И всяко чувство, което нарушава Равновесието на вашия духовен свят, не е право. И всяка постъпка, която нарушава Равновесието на вашия физически свят, не е права.

(43/стр. 258, 259)

Ако не въздържаш чувствата и желанията си, ти губиш Равновесие. (77/стр. 205)

Щом губиш Равновесието си и се люшкаш на една и на друга страна, това показва, че твоето море е развълнувано. Ако един кораб плува в развълнувано море, трябва ли да спре на едно място и да се моли? Колкото и да се моли, вълните не искат да чуят. Че сърцето ти трепери, това не ги интересува. Знание е нужно, а не само молитва. (75/стр. 280, 281)

В областта на знанието вие трябва да бъдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито са акробатите, които ходят по въже. Най-малкото отклонение ще ви свали от висотата, затова трябва да пазите Равновесие… Мнозина питат какво изучавате в Окултната Школа. Ще кажете, че в Школата изучавате изкуството да вървите по въже на височина 10 – 15 метра с най-голямо Спокойствие. Ще ходите по въжето тихо и спокойно и ще пазите пълно Равновесие. Това значи Окултизъм. (59/стр. 34)

Такъв е законът на Равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето Равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш Равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека за урегулиране на силите в него, за запазване на Равновесието. (73/стр. 19)

Запази ли своето вътрешно Равновесие, човек остава винаги млад. Когато някой се оплаква, че е започнал да остарява, това показва, че е изгубил своето вътрешно Равновесие, изменил е отношенията си към Първата Причина. (61/стр. 120)

Съвременният човек губи Равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. За пример, слушате някой да пита ще живее ли, или ще умре. Това не е негова работа. (61/стр. 84)

Вие губите своето Равновесие. Някой казва:

– Извинете, не можах да се сдържа.

– Защо не можа да се сдържиш?

– Защото нямам Равновесие.

Вие сега мислите: „Каквото Господ одари човека“. Че на всинца ви Господ е дал дарби вътре и колко от тези дарби сте използвали? (43/стр. 259)

Вие всякога може да изгубите вашето Равновесие, ако не в Школата, то отвън. Вечерно време, като спите, дойде някой и извика: „Пожар!“. Вие скачате от леглото и хуквате навън. Не, ще станете полека, ще вземете чорапите си и спокойно ще ги турите на краката си. После ще се разходите малко из стаята си и ще излезете навън. Това е философия! Вие какво правите? Щом се запали къщата, хуквате навън. Какво е това присъствие на Духа? Как ще може такъв човек да влияе на себе си и на другите?

(53/лек. 29: стр. 67)

Не само вие, но всички хора губят Равновесието си, губят присъствието на Духа. Дойде им една малка болест, губят присъствие на Духа. Изгубят парите си, губят присъствие на Духа. Някой кираджия (наемател) излезе от къщата им, губят присъствие на Духа. Пъдят ги от къщи, губят присъствие на Духа. Някой каже някоя лоша дума за тях, губят присъствие на Духа. Хиляди неща в света могат да ви изкарат от Равновесие. И след всичко това разисквате какво са казали Кант, Декарт, апостол Петър, еди-кой си историк, еди-кой си математик и т.н.

(53/лек. 29: стр. 67, 68)

Влезе ли едно дисхармонично явление в живота на човека, с което той не може да се справи, състоянието му веднага се изменя. За пример, времето, богатството, сиромашията, страхът, болестите са в сила да изменят състоянието на човека, да го изкарат от Равновесието му, да нарушат Хармонията в неговия живот. За да не губи Равновесието си, да не нарушава Хармонията в живота си, човек трябва да изучава всички явления, да знае причините на произхода им, както и техните добри и лоши последствия. (59/стр. 398, 399)

…Ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш Равновесие. Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш. У децата, които прохождат, има най-първо една неувереност. То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи. (57/стр. 222)

Сега… ще минем в друга вълна`. Ще се потопим в нея тъй, както в Черното море. Ще се стягате да бъдете готови… Земята минава в този пояс, ще мине през тази вълна и ще замине. Ако вие спазите нужното Равновесие, то ще ви причини полза, нищо няма да изгубите, затова трябва да бъдете готови. Тази вълна съдържа много енергия. Ако сте готови, ще забогатеете; ако не сте готови, ще ви причини известни страдания. (46/лек. 30: стр. 21, 22)

Самообладание

Ученикът на Великия живот трябва да работи върху себе си да придобие Самообладание. Така той може да кали нервната си система. (30/стр. 29)

На ученика е нужно… Самообладание. Чрез Самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелите му. Човек трябва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива Самообладание. Без това качество той не може да прогресира.

(80/стр. 216)

Като работите върху себе си, вие се натъквате на мъчнотии, които можете да понесете със Самообладание. Ето защо човек трябва да има Самообладание, лесно да се справя с гнева, с обидите и униженията. Който може да се владее, той е постигнал много нещо. Не можеш да бъдеш ученик, ако нямаш Самообладание. (82/стр. 215, 216)

Човек може да изпадне в обезсърчение, в отчаяние… За да преодолее човек тия отрицателни състояния, препоръчват му Самообладание. Всички Окултни Школи… говорят за Самообладание.

(79/стр. 21)

Като ученици, от вас се иска Самообладание да не се забравяте нито в радостите, нито в скърбите.

(60/стр. 272, 273)

Човек за да може да живее на Земята, …той трябва да има едно Самообладание. За да имаш едно Самообладание, трябва да имаш една основа. Ако в даден случай, каквото и да вършиш, си спомняш за Оня, Който създал света, ти имаш основа.

(57/стр. 360)

Някой казва: „Аз трябва да се владея, да владам Духа си“. Какво разбирате под думите „владане на Духа“? Кой човек може да влада Духа си? Духовният. Ако някой човек изгуби богатството си, знанието си и се обезсърчи, отчае, той не е духовен още. Обаче, ако се зарадва, след като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовен човек. (79/стр. 21)

Човек трябва да дойде до такова Самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя Вът­решен Мир. Който има Самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото. (19/стр. 151)

Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат. Работете върху Самообладанието. Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш Самообладание. Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат. (45/стр. 308)

Днес срещате един богат човек, доволен от положението си; утре го виждате беден, нещастен. Днес е разположен, с голям импулс за работа, утре го срещате неразположен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в условията стават с цел да се изпита човек, да се познае, да види до каква степен на развитие е достигнал. Ако донякъде е придобил Самообладание, той ще погледне на живота трезво, със Спокойствие. Ако не е придобил Самообладание, ще се уплаши, ще се отчае от живота. (52/стр. 91)

За да върви напред, да замества старото с ново, човек се нуждае от вътрешно Самообладание на своя ум, на своето сърце и на силите, които действат в него. Това значи да бъде човек господар на положението, в което се намира. (68/стр. 7)

Човек трябва да стане господар на всички положения, които го изненадват отвън и отвътре.

(70/стр. 212)

Като мисли право, човек може да бъде господар на себе си. Иначе той ще изпада в състояния, които не разбира, и ще изживява големи мъчнотии.

(71/стр. 311)

Сега единствената мисъл, която искам да ви оставя: човек трябва да се учи да бъде господар на себе си, да влада себе си и тялото, да стане господар на сърцето си, да стане господар на ума си. То е. Земният живот има три задачи: да станеш господар – да знаеш как да мислиш, да знаеш как да чувстваш, да знаеш как да постъпваш. То е наука, то са предмети. (32/стр. 348)

Кой човек познава своя Дух и своята Душа? Който е дошъл до Реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява.

(82/стр. 110)

Какво значи да бъде човек свободен? Абсолютно свободен е онзи, който е господар на мислите, на чувствата и на действията си. (82/стр. 36)

Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мис­ли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? (38/стр. 113)

Твърдостта е висше качество. Твърд е онзи, който има пълно Самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно Равновесие. Той седи на някое място, дето никой не го вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. Ученикът трябва да развива в себе си такава именно твърдост, а не упоритост. (73/стр. 48, 49)

…От всички се иска работа, труд, усилие. Само така ще дойдете до Самообладанието – необходимо условие за вашето развитие. (59/стр. 327)

И тъй, Самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. (81/стр. 48)

Днес страданията на хората идат точно навреме и намясто. Чрез тях те придобиват Самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание. (81/стр. 48)

И тъй, първото условие в работата ви е Самовладането, Самообладанието. Самовладането не означава безчувственост. Ако Самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството седи в това, при най-голямата чувствителност човек да се владее. (73/стр. 39)

Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон: да дойде човек до положение да влада чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота.

(53/лек. 19: стр. 12)

Какво казва там последният стих на прочетената глава? (Учителят чете:) „Но Мъдростта, която е от горе, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ Мирният човек е онзи, който може да се самовлада. После чиста: значи неговото небе е ясно, за знание има условия. Кое нещо е приветливо? На всеки всякога дава място.

(32/стр. 349)

Само на добрия, на умния човек е позволено да се сърди. Докато не стане добър и умен, той няма право да се сърди. За да станете умни и добри, трябва да развивате в себе си Самообладание. (59/стр. 172)

Съвременните хора говорят за Самообладание. Какво представя Самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на арената да се състезават с противника си… Иска ли да се справи с противника си, човек трябва да е развил в себе си Самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството… Изучавайте правилата и методите на Самообладанието, за да се справяте с всички мъчнотии и страдания, с всички изненади в живота си. (61/стр. 282, 283)

Ако в най-големите мъчнотии и страдания човек не може да покаже пълно хладнокръвие и Самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма характер. (65/стр. 95)

…Ние като постигнем търпението, доста е. То е Самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада.

(57/стр. 224)

Високоорганизираният човек не губи присъствие на Духа си. Той притежава велико Самообладание. От него лъха мекота и благородство. (81/стр. 65)

Има големи и малки мъчнотии… Как ще се справите с тях? Има един начин, една наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче той трябва да познава тази наука, той трябва да я опи­та. В какво седи този начин? В Самообладанието. Пред каквито мъчнотии да се намери, човек трябва да запази присъствие на Духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствие на Духа, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. (65/стр. 332)

…Всичко отрицателно ще държите вън от себе си, вън от съзнанието си, вън от физическата си обвивка. Това значи да има човек Самообладание.

(73/стр. 118)

…Каквито мисли и да дойдат в ума ви, стремете се да бъдете вътрешно спокойни. Колкото отрицателни мисли да ви посетят, не се смущавайте. Човек трябва да придобие такова Самообладание, че и с игла да се боде, да не трепва: да седи тих и спокоен, като че нищо не става с него. В това отношение животът благоприятства на съвременните хора. Условията им са толкова променчиви, че без да иска, човек ще развие Самообладание. (52/стр. 90, 91)

…Човек със здрава воля, с добро сърце, в което има Разположение. Такъв човек има Разположение към всички. Той никога не се възмущава. Възмущението ще дойде, но той трябва да му бъде господар.

(57/стр. 77)

Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи. (81/стр. 28)

Който има Самообладание, той може да се противопостави на лошите мисли, които хората отправят към него. Как? Като си помисли само, че Бог е Любов. Такъв човек е силен. (73/стр. 118)

Ако свиеш вежди пред злото, не си ученик. Някой ти направи зло, кажи спокойно: „Толкова му стига умът“. Докато си на Земята, в обикновеното училище, всичко можеш да кажеш. Влезеш ли в Школата, от тебе се иска пълно Самообладание.

(75/стр. 40, 41)

Тъкмо ти си седнал да размишляваш и си казваш: „В банка Гирдап пропаднаха твоите 100 000 лева“. И направиш гримаса. Сто хиляди лева, един милион лева – нищо! Този умрял, онзи умрял – нищо. Отишъл при Бога! Сполетяло някого едно голямо нещастие – дошло му едно голямо благословение! Осиромашал някой – чиновник ще стане. Като стане човек сиромах, научава се да работи… Турете си мисълта да се самовладате. Тихи и спокойни да бъдете. (57/стр. 56)

Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, дето има много зверове, като се стараят чрез концентриране на ума да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Звярът минава и заминава покрай него, без да го докосне. Голямо Самообладание се изисква за това.

(81/стр. 46, 47)

Самообладанието е качество на Духа. Придобие ли Самообладание, човек е постигнал много нещо. (81/стр. 47)

Човек трябва да се упражнява така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувства никаква болка. Той трябва да развие такова Самообладание, което да преодолява на всички болки. (81/стр. 50)

Като наблюдавате движенията на човека при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете има ли Самообладание той, или няма. Да се самообладава човек, това не значи да има само външно Самообладание. Истинското Самообладание подразбира едновременно и външно, и вътрешно владеене на силите в организма.

(50/стр. 151, 152)

Представете си, че поставите ръката си между две жици, в които тече силен електрически ток. За да не ви засегне токът, вие трябва да държите ръката си абсолютно спокойна, без никакво движение. Най-малкото помръдване и докосване на ръката до жиците ще ви причини силна болка. Ако запазите това положение на ръката в абсолютен покой, вие сте придобили външно Самообладание. Ако мръднете ръката си и усетите силата на тока, без да трепне един мускул на лицето ви, вие имате и вътрешно Самообладание. (50/стр. 152)

Такъв човек проявява Самообладание и в живота си, в изпитанията и страданията, които му се дават. Ако се постави между иглите на омразата, той пак ще запази Самообладание. Омразата е гъс­та, черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил Самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си. Не може ли да я трансформира, човек се отдава на нейното вредно действие.

(50/стр. 152)

…Щом мъчнотиите и страданията дойдат при вас, веднага кармата ви става тежка и губите всякакво Самообладание. И наистина най-трудната наука в света е Самообладанието. Най-мъчно човек влада себе си. След като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на Самообладанието. Най-малко десет пъти ще побелее главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мъчнопостижимата наука е науката на Самообладанието. Съвременните хора едва са във въведението на Самообладанието. (76/стр. 181)

Самовладането е наука за светиите, за адептите, за Великите Учители в света. Но и учениците на Окултизма отчасти поне трябва да прилагат Самовладането в живота си. И те трябва да имат светлина върху въпроса за Самовладането. (76/стр. 183)

За да се предпазва човек от неестествените състояния, препоръчват Самообладание, концентриране на мисълта и чист, свят живот. (58/стр. 240)

Като ученици на Велика Школа, от вас се иска Самообладание. Мъчно се постига Самообладание в мисли и чувства, но това не трябва да ви обезсърчава. (77/стр. 211)

Днес от всички хора се иска Самообладание, да знаят как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие Самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли да се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към Самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото Равновесие. Това значи да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. (61/стр. 240)