СПОКОЙСТВИЕТО

Необходимост от Спокойствие

Та казвам: Необходимо е човек да има онова Спокойствие на Душата си. Всеки човек трябва да се влада. И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности. (57/стр. 251)

Такъв е великият закон: Ако искате да успеете, трябва да имате Спокойствие. Аз туй много лесно го говоря, но докато го научите! (31/стр. 18)

Успехът на всяка работа в живота ни зависи от Вътрешната Вяра, както и от Спокойствието на нашия ум и на нашето сърце. Поетът може да пише само при пълно Вътрешно Спокойствие. Ученият може да работи само при пълно Вътрешно Спокойс­твие. Аз не говоря за външно спокойствие. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в Мир, в Тишина. (41/стр. 134)

Сега всички трябва да имате един спокоен Дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има.

(32/стр. 40)

Ако срещнете човек, на когото очите и устата са спокойни, с това Спокойствие той иска да каже: „Гледай спокойно на всички неща, които Бог е създал“. Когато срещнете един мъдрец, той няма да ви каже да гледате на него, но ще обърне вниманието ви на Спокойствието на своите очи, които сами говорят. Те казват: „Аз придобих това Спокойствие, като гледах на всички неща, които Бог е създал в Природата. Щом Бог е спокоен, защо трябва аз да се безпокоя?“. (67/стр. 94, 95)

Под думата „Природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на Земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно Спокойствие на Духа си… Разумната Сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. (61/стр. 133)

Колкото по-правилна, по-спокойна е човешката мисъл, толкова и дейността на мозъка е по-нормална. Ако мислите на човека претърпяват големи огъвания, големи пречупвания, мозъкът му ще бъде изложен на големи сътресения. (59/стр. 401)

Ние трябва да пресъздадем себе си! „Пресъздаване“ значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо човек за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига. (57/стр. 220)

И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие? Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. (57/стр. 220)

Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава… Нали вашето състояние постоянно се мени? Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни.

(57/стр. 222)

Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя Дух. (16/стр. 235)

Прочетоха се някои от темите върху: предназначението на космите… Сега всеки предмет, който разглеждате, ще се стараете да го оставите в ума си, умът ви да бъде спокоен. Вземете за космите. Турете в ума си косата, не бързайте да пишете, оставете тъй, мислете час-два. (31/лек. 11: стр. 3, 5)

Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите: няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни…

(38/стр. 23)

Когато влезете в един параход, който се клатушка, и се страхувате, какво ще ви ползва този страх? Стойте спокойно, имайте доверието на детето. Който е направил парахода, той ще се погрижи за вас. (83/стр. 192)

Когато някой лекар иска да направи една сериозна операция на някой болен, той казва: „Нека болният изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирам“. Ето защо при сериозни операции ги упояват. Този закон е верен навсякъде. Любовта изисква абсолютно, пълно Спокойствие. Когато Бог те люби, ти ще бъдеш напълно спокоен, докато Той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любов ще се изяви в тебе като мощен, силен живот и след туй ти ще почнеш да живееш истински. (20/лек. 3: стр. 16, 17)

Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. Та ние трябва да се учим на това Спокойс­твие за ония блага, които Бог е приготвил за нас. Трябва един малък инцидент да не наруши нашия Мир… Не трябва да туряте негодувание в ума ви като една зависимост… Знаете ли каква самостоятелност е да може човек да се въздържа, но и още отдалеч да може да трансформира всичките противоречия… (37/стр. 182)

Бог… как трябва да ни намери на Земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намери децата вкъщи, че се хванали за косите и се бият, какво ще помисли? …Всеки има против някого по нещо: хората все се съдят, обикновени, граждани, учители, свещеници, либерали, консерватори… Ние трябва да дойдем до убеждението да отхвърлим всичко онова, което трови нашия живот, и в този поне момент да се примирим, да станем тихи и спокойни…

(38/стр. 97, 98)

В света противоречията ние ги създаваме. В Природата съществува една вечна хармония, вечно единство – ние го чувстваме. Който и да е от вас, когато е най-разтревожен, ако може да остане само за миг спокоен, ще види, че вътре в Душата си той е развълнуван [много] малко. Някой път му иде да се хвърли отнякъде, да се самоубие, да направи една глупост. Ако остане само за един миг спокоен, ще види, че има един свят тих и спокоен. (44/стр. 197)

Знай, че неразположението, на което се натъкваш, иде от долу, от земята, то не е твое. Докато понасяш спокойно ударите, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с Разположение; ще дойде нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред.

(77/стр. 106)

Човек трябва спокойно да работи, за да придобие Смирение. Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това Спокойствие, не можете да влезете в Окултната Школа. Без това Спокойствие нямате достъп в тази Школа.

(46/лек. 27: стр. 26, 27)

По някой път ние казваме: „Да се обичаме!“. Но как, по кой начин да се обичаме? …За пример, правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото Спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако брат ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. (46/лек. 2: стр. 18)

Намислили сте днес да се занимавате с един научен въпрос. В това време дохожда един ваш познат да ви поговори по своите работи. Човекът иска да чуе вашия съвет. Започва да ви разправя, че жена му била малко болна, че дъщеря му следвала гимназия, че работите му били объркани, не знае какво да прави. Вие се смущавате, виждате, че времето минава, а той изнася работите си една след друга. Ако го изслушате спокойно, без тревога, той по-скоро ще свърши разговора си. Колкото повече се смущавате, толкова по-голямо е неговото желание да ви задържа. (65/стр. 250, 251)

Човек… като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек. Помнете това нещо като закон. Следователно, докато мислите, чувствата и постъпките на хората ви дразнят, вие сте слаб човек. Научете се да гледате спокойно на всичко. (7/стр. 222)

Като се научите да гледате спокойно, вие ще започнете да влияете на хората. За пример, никога не бихте могли да проповядвате на един пияница да не пие или да го поправите, докато се тревожите от него. Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. (7/стр. 222)

Един ден дойде при мене един човек да се оплаче от втората си жена. Бил женен, имал две деца и след няколко години жена му умряла. За да изгледа децата си, той бил принуден да се ожени втори път. Харесал една мома, която се влюбила в него, и се оженили. Животът му се влошил. Втората жена не обичала децата му и постоянно ги биела и тормозела. „Какво да правя с тази жена? Като видях, че не разбира от дума, започнах и аз да я бия. Тя бие децата, аз бия нея.“ Казвам му: Обърни другата страна. Престани да биеш жена си и се моли. Като видиш, че бие децата, запази пълно Спокойствие и кажи: „Не удряй с ръката си толкова силно, че ще те заболи“. (77/стр. 96, 97)

Няма защо да се смущавате. Като влизате между хора, от каквото обществено положение и да са, министри, началници, главни секретари, вие трябва да заемете едно място и нищо да не очаквате. Не мислете какъв ефект ще произведете; слушайте какво хората говорят и ако трябва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, без никакво стеснение. (59/стр. 304)

Вие трябва да знаете, че при изговарянето на всяка дума в мозъка стават известни промени. Според начина на произнасянето думите произвеждат или хармонични, или разрушителни форми… Ето защо в окултната наука на първо място се изучават законите на говоренето. Когато говори, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това са качества, с които се регулират вътрешните сили на човешкото естество. (79/стр. 58)

Един евангелски проповедник безпокои Христа и казва: „Покажи ми Твоята Любов. Искам да живея по Твоята Любов“. Една вечер го посещава Любовта, започнала да работи – той сам ми разправяше това. Той казва: „Господи, стига вече, не мога да седя на краката си“.

Вие често казвате: „Напуснал ни е Христос“. Вие казвате като онзи евангелски проповедник, но като дойде Христос, не ритайте. В новия живот ние се нуждаем от едно Вътрешно Спокойствие.

(35/стр. 684, 685)

Духовният човек е спокоен човек. Той няма какво да се вълнува. Казват му: еди-кой си е болен, ще умре. Той казва: „Няма нищо“. Викат го домашните му, казват: „Какво ще правим без него?“. Той казва: „Че преди да беше дошъл, какво сте правили?“. Например майката, преди да е дошло детето, тя е играла на хорото, а сега, като дойде детето, тя мис­ли, че без него не може. Че преди как е живяла тя без него? (37/стр. 223)

Някой казва: „И със слабо дишане човек може да живее“. Може и така да живее, но ще има хилав живот и няма да бъде спокоен. (13/стр. 65)

Дишайте дълбоко, задържайте въздуха дълго време в дробовете си, за да калите нервната система, да не се влияете и дразните от това, което виждате в живота. (68/стр. 123, 124)

Отрицателните неща пречат на правилното дишане, а положителните го подобряват. Правилното дишане изисква спокойна и красива мисъл.

(68/стр. 125, 126)

Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със Спокойствие и Вътрешен Мир, злото всякога ще го напада. (61/стр. 247, 248)

Добиване на Спокойствие

Вие трябва да изучавате… Мира, който внася Вътрешно Спокойствие в човека. (16/стр. 280)

Някой казва, че истинското верую носи Спокойствие. Питам: Какво Спокойствие трябва да търси човек? Преди всичко, Спокойствието подразбира известни условия. Какво е нужно, за да бъде човек спокоен? (79/стр. 15)

Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят Спокойствие и Мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят Спокойствие във всички. (71/стр. 34)

Та казвам: Благото е вътре във вас. Да бъдете спокойни във вашия ум, каквото и да ви се случва; да гледате весело на работата. Каквото и да се случва във вашето сърце, пак да сте доволни. Каквото и да се случи във вашето тяло, пак да бъдете доволни.

(62/стр. 10)

Важно е да схващате вътрешната страна на Божественото. Само то може да ви даде Спокойствие, да не ви ограничава. (14/стр. 38)

А някой човек, който ти причинява Радост, това е само един повод, който само показва кога си бил в съгласие с Божията Воля. Онези хора, които ви причиняват Радост, те ви показват, че в Божественото е Спокойствието. (43/стр. 65)

Когато… ви погледне човек, който има Любов в Душата си, вие ще изпитате пълно Спокойствие и Мир. Погледът на Любовта не смущава човека.

(73/стр. 178)

Сега в този истински живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази Дълбочина, до онова Вътрешно Спокойствие, до онзи Мир, разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, а вие ще дойдете до практическата страна на Учението, да направите вашите домове като оазиси в някоя пустиня… (55/стр. 73)

…Всяко Учение трябва да внесе в човека едно успокояване. Новото направление в живота е в сила да внесе това успокояване. (67/стр. 82)

Когато дойде Новото, и да не го разбираш, ти ще почувстваш вътрешно успокояване. Например жаден си, не си пил десет дена вода. Обаче, като дойдеш до извора, и да не знаеш отде иде водата, ти задоволяваш жаждата си и се успокояваш. Достатъчно е отдалеч да видиш извора, за да се яви в тебе нова надежда, вътрешно успокояване. (77/стр. 90)

При самовъзпитанието човек е дошъл до положение да си служи със закона на положителното отношение. Първо той трябва да бъде здрав. Кажи си: „Имам всички условия да бъда здрав, имам всички условия да бъда богат“.

– Кога?

– Остави този въпрос настрана. Мисълта за здравето и богатството ще те успокои и ти ще имаш всички условия да бъдеш здрав и богат. (74/стр. 328)

Усърдието е едно от добрите качества на ученика… Усърдието изключва обезсърчението. Колкото препятствия и да срещнете на пътя си, кажете: „Такава е Волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвам конец по конец“. Действително усърдният урежда работите си бавно, спокойно, без никакво смущение. (59/стр. 172)

…Дойде Иисус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, сила, знания, доброта – Аз мога да ви го дам“… Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забеляза: „Вие Го изгубвате“. Иисус и днес седи пред вас и аз ви казвам: Ето Човека, Когото вие търсите, Човека, Който само може да внесе Спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум. (38/стр. 12)

Момата… Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се с братята и сестрите си, не слуша родителите си. Щом се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, с никого не се кара. Защо се измени тази мома? Нейният Христос е дошъл. Христос ще дойде за всеки човек на своето време. Чрез кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрез някое дете, чрез някоя жена или чрез някой мъж – важно е да внесе подтик в Душата ви да се стремите към доброто… (39/стр. 286)

Достатъчно е човек само веднъж да зърне своето щастие, за да придобие Спокойствие. (10/стр. 501)

И ако ти в сърцето си не си възприел Благостта, и ако в ума си не си възприел Истината, трябва да знаеш, че в живота онова, което желаеш, ти не може да го постигнеш. Всичко онова, което желаеш от хората, което е добро и велико, което е Божествено, чрез Благостта и Доброто в себе си, чрез Истината и Свободата можеш да го постигнеш. И тия са двете качества, които може да ти дадат тази Вътрешна Сила, онова Вътрешно Спокойствие, и ще продължат живота ти. (9/стр. 304)

…Смирение трябва! Когато човек добие Смирението, всякакво терзание изчезва от него и той добива едно Вътрешно Спокойствие в Душата си.

(16/стр. 153)

Без Кротост и Смирение няма Спокойствие. Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му – пътят към Кротостта и Смирението. (64/стр. 120)

Двама души следват духовния път: единият е тръгнал преди десет години, а вторият тръгва днес. Няма да се мине много време, вторият ще настигне първия и ще го задмине. Защо? Защото първият се движи с бързината на биволска кола, а вторият – с бързината на светлината… В какво се заключава бързината? В здравия ум, в благородното сърце и в правилното разбиране на живота и на отношенията между хората. Който притежава тия неща, и между лоши хора да влезе, запазва Спокойствието си.

(50/стр. 216)

Докато нисшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен. Щом дойдат в съгласие, той става спокоен и доволен от себе си. (28/стр. 174)

Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божествения принцип, същественото в човека никой не може да го засегне… Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне… Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. (53/лек. 15: стр. 20)

Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувстваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаците в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден, като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си! (46/лек. 18: стр. 14, 15)

Когато направим някаква погрешка, ние мис­лим, че и Бог е като нас, веднага ще ни накаже. Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние. Премахне ли се, тогава добиваме Спокойствие. За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек! (46/лек. 26: стр. 6, 7)

За да се възстанови Спокойствието на нервната система, трябва да дойдат на помощ разумните сили в човешкия организъм. За пример, ръката обтяга лъка на цигулката или ловджийската стрела и същата ръка ги разслабва. В случая ръката е ра-зумната сила, която освобождава лъка и стрелата от голямото напрежение. (29/стр. 151)

Каквото да се случи в живота ви, използвайте го за каляване. Спокойно приемайте нещата.

(52/стр. 116)

Спокойствие се иска от човека, за да издържа на изпитанията. Луната дава Спокойствие. Майка на Спокойствието е Луната. Тя влияе върху въображението на човека. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията с голямо Спокойствие. Който няма добре развито въображение, той няма Спокойствие в себе си. (59/стр. 79)

И камъните не са невежи. Виждате, че един камък седи на едно място с години. Вятър духа около него, но той седи, философства и казва: „За да философствам, спокойствие ми е нужно“. Ако го търколи някой надолу, той се чуди кой е нарушил спокойствието му. Като спре, пак започва да философства. От камъните човек придобива онова Вътрешно Спокойствие, при което може правилно да разсъждава. (65/стр. 141, 142)

Когато човек мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивост, спокойствие и т.н. (59/стр. 116)

В нашата кръв колкото злато имаме, от него зависи нашето здраве. Щом си здрав, ти ще имаш светли мисли, светли чувства. Тогава ти ще бъдеш човек спокоен. (24/стр. 30)

…Въглеродният двуокис, водородът, кислородът, азотът и въглеродът. Това са основните елементи на живота… Азотът е един от благородните газове, мъчно влиза в съединения. Всеки човек, който има азот в себе си, е спокоен, търпелив. Той може да придобие Любовта. (19/стр. 370, 371)

Християнинът… Когато завършва деня, той трябва да усеща велико Спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало, а което не е направил, да го тури в програмата си за другия ден. (83/стр. 126)

Нарушаване на Спокойствието

…Докато не се изгладят престъпленията от нашия ум, от нашето сърце, сърцето не може да бъде спокойно. (12/стр. 376)

Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш… Трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоят ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши Спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да наруши Благородството на твоето сърце, ти си убоден… (44/стр. 126, 127)

…Има желания, които не се подчиняват на никакви правила… За пример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е… Човек се поддава не само на желанието си да яде, много желания могат да нарушат Спокойс­твието му. (29/стр. 196, 197)

Да бъдем тихи и спокойни

Като дойдат до Божественото Учение, до Учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че за да успее в това Учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. (39/стр. 39)

Нека и ние станем тихи и спокойни като тихата огледална повърхност на водата, за да може и Бог да се оглежда в нас. Той иска да бъдем чисти и доб­ри, за да се проектира Неговият образ в нас. Това значи да станем като Бога. (45/стр. 74)

Какво представя чистото сърце? Чисто сърце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влязат в него. Чистото сърце е всякога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размътва. Сърце, което се размътва, е плитка вода. Дъното на това сърце е покрито с кал. Човешкото сърце се размътва лесно, а Божественото – никога. (56/стр. 290)

Да бъдеш кротък и смирен, значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота.

(64/стр. 118)

Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. (53/лек. 25: стр. 13)

Казвам: Вашият живот лесно може да се по­добри.

– Как?

– Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде Вяра, Упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там тих и спокоен, незастрашаван от морс­ките вълни. (41/стр. 180)

Първото нещо, което искам от вас, то е да накарам това бурно море у вас да утихне – да бъдете тихи и спокойни. (55/стр. 10)

Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих“. Тих си, защото морето е тихо… Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия са солидни мисли. Като ученици, тъй трябва да разсъждавате. (46/лек. 14: стр. 28)

Когато Бог изпраща Любовта Си към тебе, ти трябва да бъдеш тих и спокоен, да се отвориш за нея. (17/стр. 350)

Любовта трябва да те намери тих и спокоен, с дълбоко вътрешно Разположение и готов на всички услуги. Тя ще ти каже: „Иди по този път“. (77/стр. 211)

…Онзи Велик Божествен Дух… Той действа вът­ре в нас и приготовлява пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази Звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа. (20/лек. 17: стр. 33, 34)

Ако във вашето сърце не се зароди горещо желание да бъдете тихи и спокойни и да очаквате новата мисъл, която иде да ви учи, ако не я посрещнете с Любов, нейното идване при вас е без полза.

(47/стр. 190)

Ще бъдете смели, ще работите тихо и спокойно върху себе си, от нищо несмущавани. От вас зависи да проникнете във всичко, което ви е дадено, и да го осмислите. (40/стр. 119)

…За такъв човек се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето „аз“. Той е установил правилни отношения между висшето и нисшето си съзнание. Когато намисли да прави нещо, той не бърза: първо се спира в нисшето си съзнание, после се качва във висшето и оттам започва да се разговаря с двете съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристъпва към реализиране на това, което е намислил. Ако го наблюдавате, в първо време виждате известно вълнение по лицето му, от очите му излиза особена светлина и той ту отваря, ту затваря очите си. Щом реши въпроса, лицето му става тихо, спокойно, с една приятна усмивка. (50/стр. 157, 158)

Да мълчи човек, това значи да бъде вътрешно тих и спокоен, а в мисълта си активен. Той ще мълчи физически, външно, а ще работи с мисълта си.

(30/стр. 156)

Когато ти свършиш всичката работа, Бог ще дойде да работи пак в тебе, но като Любов, като Мъдрост, ще внесе в тебе Светлина и Знание, а ти ще бъдеш тих и спокоен. (20/лек. 3: стр. 17)

Когато един Велик дух дойде на Земята, няма да задоволи всичко. Той ще задоволи едно от вашите съществени желания – дето някое желание сте копнели, копнели. И ти се усещаш тих и спокоен.

(8/стр. 94)

Добрият човек никога не се гневи в Душата си. В Душата си всички трябва да бъдете тихи и спокойни и не трябва да се извинявате, че сте нервни. Това не е извинение. Ние не сме създадени да бъдем нервни. (53/лек. 17: стр. 13)

…Ти трябва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето „аз“. За пример, като седна някъде, аз не трябва да мисля, че вие ме наблюдавате, а трябва да бъда съвършено тих и спокоен и да си мисля съвсем друго нещо. Така да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно… и да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. (69/стр. 109, 110)

…Докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. За пример, дойде някой при вас и ви казва, че апаш влязъл в дома ви. Вие оставате тих и спокоен. Защо? Знаете, че къщата ви е празна, апашът няма какво да вземе. Ако пък има нещо за крадене, ще знаете, че сте направили някакво опущение, заради което ще понесете последствията си. (29/стр. 99, 100)

Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан. Ще научиш характера му и ще постъпваш с него добре.

– Той е бирник.

– Нищо от това. Ще се извиниш, че си закъснял, и ще му дадеш парите. Няма да го ругаеш, да му се сърдиш. Ще бъдеш тих и спокоен. (42/стр. 65)

Ти когато си направил движение с ръката си към тази мисъл, за да се махне, ти вече се свързваш с тия отрицателни сили в Природата. Не им обръщай никакво внимание! Всяка една лоша мисъл, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо няма. Ти си стой тихо и спокойно и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили в себе си. (31/лек. 1: стр. 14, 15)

Седите вие при неблагоприятни условия, например болен си. Погледни на болестта тихо и спокойно и кажи: „Ще се оправи!“. (12/стр. 430)

Колкото и да е разгневен човек, когато Доброто влезе в него като плод, той задоволява глада си с него и става тих и спокоен, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича от човека, но от Доброто, което е влязло в него и задоволило глада му. (29/стр. 287, 288)

Какво се разбира под „горе и долу“? Това са относителни понятия, не са абсолютни… Някога мис­лиш, че си долу, а постъпваш добре, тих и спокоен си. Всъщност ти си горе. Ти приличаш на дъб, който бавно се развива, но живее с векове. (77/стр. 146)

Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива Разположение на Духа и Вътрешна Радост. Той не допуща вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. (73/стр. 22)

Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. (73/стр. 22)

Гледам някоя майка, като се разболеят децата , тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. (73/стр. 40)

Ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла. Онези, които разбират това Учение, които вървят по Бога, те трябва да покажат този пример. Тъй разбирам аз! Седите някъде, някой е казал нещо несвързано – тихо и спокойно мислете само за Любовта. (49/стр. 180)

Трябва да образуваме една ядка, да може да приемем тия сили от Природата. За пример, тази година иде една много приятна вълна`. Тя ще мине тук, през Школата. Но аз се опасявам, има един възел: когато аз искам да събера тази вълна`, тогава забелязвам – учениците се ритат, искат да си уредят сметките. Казвам: Елате, дайте си торбите, оставете старите сметки, дайте чувалите си, напълнете ги с туй богатство. Но и Черната ложа тогава ще започне това-онова… Не, не, трябва да бъдем тихи и спокойни. Имаме един момент, едно богатство и трябва всеки да е готов да го приеме. (31/лек. 19: стр. 25)

Само при големия извор, при изобилната вода ти можеш да идеш, никой няма да те смущава… Аз съм гледал, при някоя малка чешмичка има стомни счупени при голямото блъскане, всеки бърза, никой не чака. А при голямата вода всички си наливат вода и почти мястото е празно. Когато Свещеният Огън гори у човека, натрупването го няма, всичко е тихо и спокойно… (32/стр. 135)

Вие се качвате по планински върхове, но се запъхтявате, краката ви се пресекват, не можете да ходите. Защо? Защото бързате… Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитвата, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. (30/стр. 178, 179)

Както се нареждат числата в гами, така се нареждат мислите, чувствата и желанията на хората. Числото 9 е резултат. Само по себе си то не действа. Изобщо числата 9, 6 и 3 не взимат никакво участие в живота. Когато се намира в пълна индиферентност, в пълно безучастие, човек е в положението на числата 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдат, той размишлява, философства, не губи Мира си. Той е съвършено тих и спокоен. (4/стр. 303)

Ще бъдете тихи и спокойни, като житното зърно ще стоите и ще чакате, без да се безпокоите.

(55/стр. 40)

…Човек трябва да се пази от съблазните. За да не изпада в изкушения, светията не трябва да има никаква собственост. Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде. Ползвай се от всичко като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен – нищо да не те смущава. (74/стр. 290, 291)

Едно трябва да пази човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен. (68/стр. 147)

Турете в мисълта ви да възпитате волята си и да нямате никакво смущение в сърцата си. Смущенията ви да останат навън, а в Душата си да сте тихи и спокойни, радостни. (55/стр. 58)

Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-добро… Може земята да играе под краката ви, гърмежи от топове да тресат въздуха, това нищо не значи. Всичко, което става, е в реда на нещата; няма защо да се плашите.

(42/стр. 207)

Разликата в преживяванията седи в това, че някой път преживяванията започват с приятно настроение, а свършват с неприятно; някой път обрат­но: започват с неприятно, а свършват с приятно… Но има и трети вид преживявания, които започват тихо, спокойно и така свършват. По-право те започват, без да свършват. Тези преживявания се наричат безкрайни; те имат начало, нямат край.

(73/стр. 147, 148)

Спокойствие при ядене

Досега аз не съм срещнал човек, който да знае как да яде. Правилно яде онзи, който сяда спокойно пред готовата трапеза и не бърза: туря кърпата си, намества добре чинията, разглежда хляба и след това започва да се храни. (77/стр. 103, 104)

…Когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цял час – няма защо да бърза. Някой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди-кой си го чакал отвън. Питам: Може ли човек да бъде здрав при такова бързане? (80/стр. 21)

Спокойствие при заспиване

…Като имаме пълна Вяра на Онзи, Който ни обича, напълно се осланяме Нему – и можем тихо и спокойно да легнем да спим… (49/стр. 398)

…Правата линия подразбира състояние на покой. И наистина вечер, когато си ляга, човек се изпъва в права линия, за да си почине от дневната работа. Дали се облича, съблича, яде, седи на стол или работи, човек се намира под действието на кривите линии, които уморяват. Като опъне тялото си и заеме хоризонтално положение, той си почива. В този смисъл правата линия подразбира успокоително, или здравословно, състояние. (82/стр. 42)

За да заспиш, не трябва да имаш никаква тревога в ума си. Ти пред леглото да снемеш всичките раници, умът ти да бъде свободен. Ти легнеш с раница, умът ти е пълен с мисъл. Ходил си на театър, ходил си на опера, целият оркестър гърми в главата ти, всичките инструменти чуваш в главата, врява, шум, спи ли се? Или може да си бил на бойното поле, гранати се пукат. Този шум е в главата ти. Или станал някакъв крах, изгубил си четиристотин-петстотин хиляди лева, искаш да спиш. Спи ли се? Умът ти е натоварен с парите вътре. (35/стр. 470)

Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. (51/стр. 36)

Казвате: „Животът е непостоянен, временен“. Не, истинският живот се отличава със Спокойс­твие. Като лягаш вечер, да си спокоен, че всичките ти работи са в изправност и си готов да заминеш, ако те повикат. Като ставаш сутрин, пак да си доволен, че ще продължиш работите си отново.

(76/стр. 236)

При вълнение отвън – Спокойствие отвътре

Когато се вълнува океанът така, че има вълни от 15 – 20 метра, питам целият ли океан до дъното се вълнува? Учените хора са забелязали до 50 метра вълни, а долу всичко е тихо и спокойно. Значи, ако ти се вълнуваш, вълнува се у теб само повърхността на твоя живот; долу, в дълбочините, всичко е тихо и спокойно, всичко живее в мир и спокойствие.

(44/стр. 197)

Аз не казвам, че на повърхността водата не се вълнува. Вълнува се, но долу, [на] 30 – 40 метра, е тихо, спокойно. В твоите глъбини на Душата, там да бъде спокойно. Някой път [на] 10 метра от повърхността може да има вълнение, но долу, в дъното, трябва да има спокойствие. Сега вие искате и отвън да не се вълнувате. Отвън не може, ще се вълнуваш, но дълбоко в Душата си да бъдеш спокоен. (12/стр. 631)

Страдания, мъчнотии, нещастия ще дойдат. Вие сте в морето, а в него стават големи бури. Тия бури ще се предават и на кораба; те ще го клатят ту на една, ту на друга страна, но в него трябва да цари вътрешна хармония, вътрешен мир. (18/стр. 134)

Никаква алчна мисъл, никакво алчно желание няма да допущате в себе си. Те ще дойдат отвън, но вие не трябва да им се поддавате. Като казвам, че не трябва да имате никакви алчни желания, трябва да имате предвид следното обяснение. Като се качите на парахода в океана, ще дойдат срещу него големи вълни, ще блъскат парахода ви отпред-отзад, отляво-отдясно, но параходът не трябва да допуща тия вълни вътре. Тия вълни, това са човешките желания. Нека тия вълни отвън си бушуват колкото искат, нека дигат шум, но параходът не трябва да ги допуща вътре. Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. И при най-големите бури ти трябва да имаш Самообладание и Вяра, че Бог няма да те остави, и твоят параход няма да потъне. (70/стр. 78, 79)

Като казвам, че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това, защото смущенията сами по себе си идат. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания. Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам предвид да имате такова Равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад вие да запазите Вътрешния си Мир и Спокойствие. Океанът няма да те посрещне с думите: „Добре дошъл“, но ще ти каже: „Кой ти даде право да влезеш тук? Кой ти позволи да влезеш?“. Всички бури ще прегледат документите ти да видят носиш ли позволително. (35/стр. 239)

Казвам: Физическият и духовният живот са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния, на Божествения живот. Физическият живот е живот на повърхността на водата, живот на морските вълни. Когато наблюдавате морето, повърхността му може да бъде спокойна или развълнувана. Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10 – 15 метра. Животът на водата до тази дълбочина представя физическия живот. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там. Този живот представя духовния. (27/стр. 200, 201)

Спокойният човек е
търпелив човек

„Любовта дълготърпи.“ Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. (60/стр. 6)

Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен. (74/стр. 295)

Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. (79/стр. 157)

Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в света. (65/стр. 93)

…Този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш Любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш… Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал“. (62/стр. 145)

Вие трябва да се научите да търпите, спокойно да дочаквате времето за всички блага. Бъдете благодарни за всичко, което идва в живота ви. (40/стр. 22)

…Ученикът трябва да се въоръжи с търпение да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не разбира характера на своите желания. Има желания, които скоро зреят; има желания, за узряването на които се изисква дълго време… Всички желания са постижими, но търпение се изисква. Търпеливият ученик дава възможност на желанията си добре, спокойно да зреят. (80/стр. 146, 147)

Търпеливият човек се познава в моменти, когато му взимат онова, което той обича или за което се е приготвил. Например някой човек работил цял ден, уморил се и като се върнал у дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. (76/стр. 104)

Или представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек. (76/стр. 104)

…Вие нямате търпение да понасяте обидите. Ако имате търпение, щом някой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържате да си помислите дори как този човек смее да ви обижда. Вие ще почувствате обидата, но няма да реагирате срещу нея. (53/лек. 22: стр. 21)

Една майка дала един съвет на своята дъщеря. Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш“. И когато казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива… И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно. Щом научите това, и вие ще си седите спокойно. (57/стр. 224)