Начало
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ВЪТРЕШНИЯ МИР
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Варна, 2014 г.
ПРЕДГОВОР
Който е чул Божия глас, придобива неземен Мир.
Вътрешният Мир, това е Небето в човека.
Колкото по-дълбок е Мирът, толкова по-могъща е скритата Сила в човека.
Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Изгубената Книга.
Вътрешният Мир се основава на истинното познание на Бога.
Човекът на Вътрешния Мир е скрит в Сърцето на Бога.
Човекът на Вътрешния Мир е белязан с Вечност.
Човекът на Вътрешния Мир притежава тиха Дълбочина.
Чистотата е създателят на Вътрешния Мир.
Който има Вътрешен Мир, Бог му е Господар.
Човекът на Вътрешния Мир е човек, устоял в Бога.
Човекът на Вътрешния Мир е открит и непробиваем.
Във Вътрешния Мир виждай скритата стихийна същност.
Пред човека на Вътрешния Мир и бурята трепери.
Кое е по-важно: Дълбок Вътрешен Мир или знание?
Този, на когото Бог е дал Вътрешен Мир, злото не може да му влияе.
Вътрешният Мир не е от Земята. Той е от Духовния свят.
Вътрешният Мир е Духовно Благополучие.
Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Благословена Земя.
Който има Дълбок Вътрешен Мир, е вкусил Бога.
Човекът на Спокойствието е опасност за злото.
Дяволът умира в Спокойствието, но в безпокойството царува.
Спокойствието е силна киселина. Когато една обида попадне в Спокойствието, тя се разлага.
Вътрешният Мир е Духовният имунитет на човека.
Дълбокият Вътрешен Мир е Пазител на човека.
Вътрешният Мир е изработен от Чудната Божия Ръка.
Вътрешният Мир е Тайна от Царството Божие.
Човекът на Вътрешния Мир е Безвремие.
Вътрешният Мир е липса на свят. Човекът е заживял в Духа си, а светът за него е само една сянка, една илюзия.
Навътре във Вътрешния Мир има безмълвна Сила.
Човекът на Вътрешния Мир е победил своята тъмнина.
Мъдрият има Вътрешен Мир, защото е страж на самия себе си.
Няма Вътрешен Мир, докато умът не е овладян с контрол. Контролът е ловецът.
Когато човекът на Вътрешния Мир попадне в опасност, неговата Сила и Увереност растат.
Човекът на Дълбокия Вътрешен Мир е познавач на Истината.
Образование има само онзи, който е придобил Вътрешен Мир.
Началото на образованието е Вътрешният Мир, а краят е Безкраят.
Човекът на Вътрешния Мир няма земно мислене, но неземно.
Който е разбрал Бога, е придобил ключ за вратата на Вътрешния Мир.
Който е създал Истинност в себе си, се среща с Вътрешния си Мир.
Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, увеличавай своята Истинност.
Човекът на Вътрешния Мир е господар на чистите действия.
С пари ли искаш да си богат, или с Вътрешен Мир?
Вътрешният Мир е позволение да влизаш във Вечността.
Когато дълго време си обичал Бога, придобиваш Вечното състояние на Мира.
Човекът на Вътрешния Мир не говори за Бога, а живее в Него.
Вътрешният Мир е изцеление на твоето минало.
Само Мъдрият може да даде нещо на страданието. Той му дава Вътрешен Мир.
Който има Вътрешен Мир, той е извоювал Свободата си.
Преодолей себе си, за да дойде Вътрешният Мир.
Човекът на Вътрешния Мир, това е нещо от едно друго човечество.
Дълбокият Вътрешен Мир е най-древното лекарство.
Дълбокият Вътрешен Мир символизира сияещия Разум.
Сферата на Вътрешния Мир е чиста, истинска Любов.
Знанието може да даде някаква помощ, но не Вътрешен Мир и Реалност.
Що е Вътрешният Мир? Твоята Истинска Същност.
Ако твоята Любов е погълнала твоето знание, ти имаш Вътрешен Мир.
Дълбокият Вътрешен Мир е освободеност от низши светове.
Знанията са змия, но Любовта е Вечен Вътрешен Мир.
Вътрешният Мир е мярка за чиста Духовност и Божественост.
Вътрешният Мир вечно се намира в твоята Божественост.
Човекът на Вътрешния Мир умее да завърже събитията със Слово и Дух.
Човекът с Вътрешен Мир може да поражда Реалност.
Човекът на Вътрешния Мир е вечна цивилизация.
Няма такова велико унищожение, което да унищожи човека с Вътрешен Мир.
И няма такова велико унищожение, което да докосне тази цивилизация на Дълбокия, Несътворен Вътрешен Мир.
Едно същество с Вътрешен Мир е съществувало всякога извън разрушението на всички цивилизации.
Този, който има Вътрешен Мир, е възвърнал своето Безсмъртие.
Вътрешният Мир е съставен от Слънце.
Когато се срещнат две същества с Дълбок Вътрешен Мир, това е среща на Слънца.
Вътрешният Мир ти позволява да имаш виждащ Разум.
Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, трябва да познаеш Тайната на Живота.
Вътрешният Мир е нещо, което съдържа Древен Простор в себе си.
Който е възлюбил Бога, ще бъде въведен във Вътрешен Мир и така ще бъде отлъчен от света и времето.
Вътрешният Мир е вход към един по-дълбок живот.
Човекът на Вътрешния Мир живее повече в Несътворения свят.
Що е Вътрешен Мир? Могъщо единение с Древното.
Дълбок Вътрешен Мир значи да съзерцаваш собствената си Древност.
Откъде тръгва Произходът? От един Незнаен, Древен Вътрешен Покой. Тук човекът е живеел във времето на Бога, а не във времето на световете.
Който е изгубил своята Древност, е изгубил своя Вътрешен Мир.
Човекът на Вътрешния Мир владее нещо, което е част от Древната Сила.
Дълбокият Покой в теб е състояние на Изчезналост.
Само който умее да търси Бога, може да изработи своята Изчезналост, своето Царство на Покой.
Дълбокият Покой е Мистично Отсъствие и който изучи науката за Изчезването в Бога, придобива Древното Царство, а който не може да изчезва, той си остава в себе си, в своя ограничен свят.
Който е изчезнал, се е слял с Бога и се е завърнал в своята Нероденост.
Най-дълбокият Мир е краят на световете и началото на твоята Безкрайност.
АУМ
Елеазар Хараш
Май, 2014 г.
ОСНОВНИ ФАКТОРИ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА
Правилното отношение към Бога
и връзката с Него
Що е Бог? Бог е Любов. Бог е Мир. Бог е Радост. Бог е Истина. (книга 26/стр. 156)
Който люби Бога, има Вътрешен Мир, Спокойствие и Радост. (15/стр. 145)
Аз вярвам в Единния Свещен Хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог… Който яде от Живия Хляб, той изпитва Вътрешно Спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на Природата, че му е дала възможност да живее. (67/стр. 7, 8)
Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, Която ни е пратила в света, да познаем Единствения, Който ни обича, Който ни дава Светлина, Мир и Радост за Душите.
(16/стр. 154)
Бог живее в нашата Душа и в нашия Дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв Мир и Радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. (45/стр. 209, 210)
Някой се моли на Бога и казва: „Господи, внеси Мир в Душата ми!“. Този човек се обръща към Бога като към Същество извън него. Преди всичко, той трябва да знае, че Бог е в него; Той живее в Душата му, дълбоко някъде скрит… Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси Мир. (79/стр. 200)
Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно, колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване [на] Мир. (79/стр. 200)
…Има един път, който аз наричам „Свещеният път“. Този път е, когато в Душата на човека се зароди силно желание да служи на Бога. Само тогава в човека се явява онзи Вътрешен Мир, към който се стреми той. (2/стр. 172, 173)
Като изпълняваш Волята на Бога, ще придобиеш Вътрешен Мир. Това значи да бъдеш щастлив.
(2/стр. 181)
Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в Душата ти ще настане Мир, а в сърцето ти – Пълнота. (71/стр. 408)
Ако някой от вас е недоволен от живота си, да пази Първите отношения – Любов към Бога – и моментално ще се възстанови Мирът ви. (8/стр. 113)
Сега остава във вас идеята: „Какво трябва да правим?“. Дойде`те до общата идея – Любов към Бога, която ще внесе Мир във вашите Души. Всички трябва да добиете онзи основен тон, да почувствате присъствието, най-малкото присъствие, на Бога. (36/стр. 251)
Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношения към Бога. Когато помислите за Бога, вие трябва да станете тих и спокоен, да се освободите от всички противоречия… (56/стр. 100)
Човек трябва да има Свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със Свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока Вътрешна Радост, Вътрешен Мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. (56/стр. 100)
Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви Светлина, в сърцето ви – разширение, Мир, Радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
(27/стр. 240)
Сега търсите Господа всички навсякъде. Кой е Господ? Онзи Господ на Любовта, Който внася ред и порядък и поддържа света. Онзи Господ, Който носи здраве в света. Онзи, Който носи Мир, Радост и Веселие. Онзи, Който носи всичките благословения. (24/стр. 14)
Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите Пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да дигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв Мир, такава Радост, такова Веселие, каквото никога не сте чувствали. (70/стр. 17)
Щом станем съработници на Бога, всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна Пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас Мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия Дух. То ще създаде във вас такова вътрешно Разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви. (26/стр. 233)
Щом ти си във връзка с Бога, даже да не знаеш това, ще усетиш една Светлина… Ще си радостен, спокоен, самостоятелен, нищо отвън не ще е в състояние да те раздразни. (6/стр. 254)
Ако дойдеш до Вечното – по отношение на Бога, по отношение на чувствата си, ти, като имаш една тъжна, скръбна мисъл, която притиска Душата ти, сърцето ти, като се обърнеш към Бога, ще усетиш приятно успокояване и веднага тази скръб ще се отнеме от тебе. Остава ти един Вътрешен Мир.
(35/стр. 566)
Според мене вярна мисъл е само тази, ако аз мисля за Бога, както Той мисли. Щом помисля заради Него, веднага ще настане Мир в ума ми. Ако аз помисля за Бога в сърцето си, че искам да Го обичам, веднага ще настане Мир в сърцето ми. (24/стр. 265)
Сега за какво трябва да мислим? Вие, като станете сутрин, колко минути мислите за Бога, я ми кажете! Станете сутрин, набързо си измиете лицето, а някои изкарат набързо, за пет минути, „Отче наш“ и свършена работа! Тефтери, пари, каси и всичко друго е в нашите умове, но това, което ще внесе Спокойствие, Сила и Мощ за нашите Души, оставяме го настрана. Ние мислим за жените си, за мъжете си, за децата си, за всичко, но не и за Бога.
(20/лек. 3: стр. 23)
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим Душата си чрез Вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. (70/стр. 226)
Туй, което те смущава, то е нещо човешко. Онова, което внася Мир в Душата ти, което внася Светлина в Душата ти и което внася онези хубавите чувства, туй, което те освобождава, и туй, което отваря сърцето ти – то е от Бога. (32/стр. 286)
Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате Вътрешен Мир и Спокойствие. (39/стр. 75)
Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи… Роденият от Бога има Разположение на Духа, лесно се въодушевява, готов е за работа. Който сам се пресъздава, той лесно се обезсърчава, губи Разположението си, обезверява се, страда, мъчи се, постоянно е недоволен. (71/стр. 16)
…Аз мога да внеса във вас туй привидно спокойствие, като ви дам 1000 – 2000 лева. Не по този начин трябва да се внесе в човека Спокойствие. Има друга една Добродетел в света, която седи в това, да покажем на хората как трябва да се родят от Бога. Това нещо се постига чрез онова Висше съзнание в нас, което ще се прояви, когато се свържем с Бога. Тогава само ние ще почувстваме този Вътрешен Мир, който никога няма да ни напусне.
(20/лек. 3: стр. 24)
Скъпоценният камък представя човешката Душа, която трябва да освободите от обвивките, да я очистите от праха и така да я занесете на Небето, дето е нейното място… Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката Душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога. (79/стр. 17)
…Без да съзнавате какви последствия ще имат връзките ви с хората, вие се свързвате с тях и като резултат на това в съзнанието ви настава или мрак, или светлина. Обаче дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна Светлина, а в Душата ви – дълбок Мир. (73/стр. 157, 158)
И тъй, ако искаме да имаме добри отношения с ближните си, първо ние трябва да имаме прави отношения към Бога. Тогава ще придобием Вътрешен Мир, Вътрешна Радост и Веселие. (79/стр. 83)
Когато ходите с Бога и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител и змията под силата на Неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази Свобода вие ще я почувствате с наставане на един Вътрешен Мир.
(20/лек. 2: стр. 26)
Божествената Любов
Бог е Любов. Като влезеш в Любовта, ти ще имаш един Вечен Мир! (36/стр. 235)
Дойде ли Любовта, ние ще почувстваме, че сме в един Велик свят, красив сам по себе си, свят на Мир и Изобилие. (21/лек. 8: стр. 12)
Любов трябва на всинца ни, тази Свещена Любов, която да донесе Мир и Радост. (49/стр. 81)
Любовта носи Радост, Мир, Светлина в човешката Душа. Тя ражда живота. Изгуби ли Любовта, човек губи живота, Светлината, Мира и Радостта си. (17/стр. 335)
Аз говоря за Любовта, която ражда живота. Това, което вие наричате любов, не е още Любов. Когато Любовта влезе в човека, тя внася в него разширение и Мир, прави го здрав и силен. (26/стр. 105)
…Казвам: Кое е това Учение, което ще даде почивка на тези хора? Кое е това Учение, което ще внесе тази Радост, този Мир вътре в живота им? Само онези разумни отношения между хората, само ако между хората дойде Божествената Любов.
(49/стр. 327)
Онази истинската Любов като дойде, настава Вътрешен Мир. Просветление има човек. Има едно самодоволство в себе си. Един Мир, който никой не може да го отнеме. (33/стр. 531)
…Пълнотата седи в Любовта. И мярка е Любовта. Щом имате тази мярка, вие ще имате Мир, Спокойствие, Радост, Веселие; всичките тия работи ще ги имате. (32/стр. 459)
Казвате: „Какво трябва да правим?“. Гледайте всяка една мисъл да бъде пробудена от Любов. Любовта да бъде едно подбуждение вътре, тъй както вие разбирате. Ако имате туй подбуждение, вие ще имате един Мир, Светлина, Топлина, Сила. Всичко, каквото пожелаете, ще стане. (24/стр. 257)
Ти прояви Любовта в дадения случай, ни повече, ни по-малко. Тази Любов щом проявиш, ще имаш Светлина в ума, Мир в сърцето, сила в тялото. Ти ще чувстваш онази сила, която носи здраве. Весел ще бъдеш. Ти ще почувстваш един Мир в сърцето си, който никога не си чувствал. И ти ще почувстваш една Светлина, която ще изпълни Душата ти с Радост и Веселие. То е Любовта. (62/стр. 105)
Любовта е двояка. Едната Любов, която раздава; другата, която възприема. Вие трябва да изучавате и двата закона: да бъдете съвършени във възприятието и съвършени в даването. Тогава ще се образува този Вътрешен Мир. (62/стр. 178)
Няма да буташ Любовта, ще я пазиш свещено. Заради нея няма и да говориш. Като я виждаш, ще се радваш на нейното присъствие. Тя, като дойде в дома ти, ще ти донесе следното: сиромашията ще изчезне, страданията ще изчезнат, мъчнотиите ще изчезнат и ще внесе Мир, Радост, Спокойствие, подтик, инициатива. По това се познава Божията Любов. (53/лек. 9: стр. 26)
Когато Любовта дойде в къщата ти, ще я изчисти, ще ти послужи, ще внесе Мир и Радост и когато си свърши работата, ще си излезе навън и ще отиде на друго място. Тя има остро ухо. Щом усети, че ти имаш нужда от нея, веднага пак ще дойде при тебе.
(20/лек. 12: стр. 19)
Сега някои казват тъй: „Аз нямам Мир в живота си“. Нямаш Мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази Любов, имате я, но в тази Любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия… Любовта, това е обръщане на една разумна Душа към Бога. (49/стр. 396)
И Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, тогава ще Ме намерите“. Какво ще намерим? Най-първо ще намерим Любовта и когато тя дойде в нас, ще внесе онази Вътрешна Радост, онзи Вътрешен Мир… (21/лек. 1: стр. 22)
Любовта към Бога определя отношенията на човека към Божествения свят. Любовта към Ангелите определя отношенията му към духовния свят. Любовта към ближния, към самия себе си и към врага определя отношенията му към физическия свят. Като прилага Любовта във всички светове, човек регулира своите мисли, чувства и постъпки, хармонизира ги и придобива Вътрешен Мир и Спокойствие. (50/стр. 200, 201)
Хората не разбират Любовта, поради което си я представят [като] нещо обикновено. Каквато представа да имат за Любовта, те трябва да знаят, че всичко, което носи Мир и Радост за човешката Душа, е Любов. (22/стр. 119)
Как ще познаете дали сте разбрали Любовта, или не сте я разбрали? Ако една неприятна мисъл или едно неприятно чувство са в състояние да нарушат вашия Вътрешен Мир, вие не сте разбрали Любовта. Нищо в света не може да смути онзи, който е разбрал Любовта. Който се смущава от най-малката неприятност, той няма никаква представа за Любовта. (51/стр. 184)
Любов, която обърква и замотава хората, е човешка, користолюбива. Стремете се към онази Любов, която повдига човека и го разширява. Тя внася Мир и Спокойствие в човешката Душа. При тази Любов човешкото сърце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърцето ви за всички хора… (68/стр. 334, 335)
За да се освободи от противоречията на своя живот, човек трябва да даде път на Любовта в себе си, да обича всички хора. Любовта изключва противоречията и внася Мир в човешката Душа.
(19/стр. 165)
Единствената Сила, която разрешава противоречията и внася Мир и Хармония в живота, е Любовта. Противоречията, злините в областта на Любовта се превръщат в симфония. (17/стр. 297, 298)
Дето влезе Любовта, там всяка ревност, гордост изчезват. В Душата на любещия настава дълбок Вътрешен Мир. (26/стр. 162)
Та казвам: Онази сила, която трябва да даде Спокойствие на нашия ум да се организира – Любовта трябва да влезе като една Сила, която да организира сегашното положение. (7/стр. 366)
Дето Любовта присъства, там съществува Хармония, Мир и Радост. Дето Любовта отсъства, там има дисхармония, скръб и нещастия. (59/стр. 156, 157)
Казвам: Всичките ви нещастия, на когото и да са, и на светиите, те идат от едно състояние на безлюбие, когато човек няма Любов. Щом се нарушава твоят Мир, нямаш Любов. Любовта изключва всичките скърби, всичките противоречия; Любовта изключва безсилието, всичко лошо Любовта го изключва. (62/стр. 175)
Малката любов произвежда леда и като го пипнеш, студен е, а голямата Любов произвежда водата. След туй пък още по-голямата Любов създава па`рите, още по-голямата Любов създава Пламък и Огън; още по-голямата Любов създава Светлината, а още по-голямата Любов какво създава? Създава Мира! (20/лек. 10: стр. 13)
Божията Любов вие не сте опитали, много малко опити сте направили. Божията Любов във вас ще внесе Мир. (12/стр. 392)
Божествената Любов, като дойде, ще вземе твоите скърби и страдания, набралото се всичко туй, и ще ти даде в замяна на това Спокойствие на Душата. Това е Божественият порядък. (32/стр. 48, 49)
Богатият казва: „Всичко изпълних!“. „Едно ти недостига – раздай старото!“ Старото, това е тор, който трябва да се изхвърли на нивата. Остави го и ела, та ме последвай. Това значи да приемеш Новото, т.е. Любовта, която ще внесе в Душата ти Мир и Радост и ще изпълни живота ти с всички добрини.
(11/стр. 770)
Иде Новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо Ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв Мир в Душите ви, за който нямате понятие.
(26/стр. 17)
Абсолютната Вяра
Човек е спокоен, когато има абсолютна Вяра в Бога. Щом има такава Вяра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умът му веднага да се изпълни със светли мисли. (79/стр. 17)
Казвам: Човек не трябва да вярва в какво и да е, той трябва да вярва в Абсолютното Начало на живота, Което дава Благородство на сърцето, Мир на Душата, Сила на ума и здраве на тялото. Мнозина търсят Спокойствие и здраве в хората, в лекарите. Не, човек трябва да вярва в Бога и като се хване веднъж за Него, болестта му ще изчезне, Спокойствието му ще се възстанови. (54/стр. 254)
Мирът е в зависимост от опитността и Вярата на човека. Човек трябва да има такава Вяра, че каквито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята Свещена идея. (59/стр. 223)
Вяра, Вяра трябва, за да може да се установи едно тихо Разположение в Духа, голяма увереност, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество… (55/стр. 43, 44)
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна Вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? Ти знаеш, че има някой да те обича.
(48/стр. 140)
Да живееш с Вяра, това значи, като нямаш къща, имоти и пари, да не губиш своя Вътрешен Мир. (2/стр. 71)
…Вярата е, която повдига човека. Не считайте туй суеверие, което имате, че е Вяра. Вярата е една Сила, [с] която при най-трудните условия на живота ти оставаш тих и спокоен. (7/стр. 441)
Казвам: Вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли Мир в Душата си, той няма никаква вяра. (21/лек. 17: стр. 6)
Щом един човек изгуби Живата Вяра, …той е обсаден, той е в смущение. (21/лек. 26: стр. 7)
Мнозина се безпокоят в живота си, защото търсят Бога там, където не е, вследствие на което живеят без Вяра. Дето отидат, каквато работа предприемат, постоянно се безпокоят: какво ще стане с децата им, какво ще стане с жена им, с търговията им и т.н. Те лягат без Вяра и стават без Вяра. Лягайте с Вяра в доброто и ставайте с Вяра. Това не значи, че човек трябва да стане индиферентен. Той трябва да вярва в доброто и в красивото и да не се безпокои за нищо. Нещата стават така, както са определени. (71/стр. 156)
Достатъчно е чрез Вярата човек да отстрани от ума си онази мисъл, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъл, това значи да се тури на заден план.
(39/стр. 125)
Щом човек започне да губи Вяра в себе си, спира се неговият прогрес. Дотогава, докато имаш Вяра в себе си, на тебе ти е приятно. В деня, в който започнеш да се съмняваш, изгубваш Мира си. (6/стр. 262)
Когато предприеме някаква работа, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това показва, че Вярата му е силна. Щом се безпокои, вярата му е слаба. Това не е упрек, но човек трябва да потърси причината за своята слаба вяра. Ако причината за неговата слаба вяра се крие в ума, в сърцето или във волята му, той трябва да вземе мерки да се засили в това направление. (80/стр. 235)