ДА ПОБЕДИМ
ДА ПОБЕДИМ
Безпокойството
Казано е в Писанието: „Бог е Любов“. Човек търси Любовта в живота си, а въпреки това живее в нея. Щом живее в Любовта, т.е. в Бога, трябва ли да се безпокои? (51/стр. 221)
Ти почваш да се безпокоиш дали хората те обичат, или не. Вярвай, че Бог те обича. (57/стр. 207)
Животът, в който сега влизаме, изисква права, светла мисъл, която да крепи всички хора. Правата мисъл изключва всякакво безпокойство. (42/стр. 28)
Новото Учение не търпи никакви безпокойствия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикът не може да учи. Щом започне да учи, той достига до положение да вижда, че нещата не вървят както трябва, и започва да се безпокои. Безпокойствието го спъва и той спира работата си. Красотата на живота седи в това именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои.
(40/стр. 103)
Някой говори за Любовта, а същевременно се безпокои. Защо? Защото е извън нея. (71/стр. 57)
Безпокойството започва всякога, когато човек се отделя от Божественото. (53/лек. 26: стр. 13)
От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал. (65/стр. 74)
От сутрин до вечер вие се безпокоите, притеснявате се, сърцето ви се свива, не може да върши свободно службата си. Освободете сърцето си от всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдих. От сутрин до вечер мислите за едно, за друго, съмнявате се, колебаете се. Дайте отдих на ума си. Освободете го от съмненията и колебанията, вложете в него светла, възвишена мисъл. (65/стр. 136)
Сърце, което се безпокои, и ум, който се съмнява, нищо не дават. Вложете едно благородно чувство в сърцето си и една светла мисъл в ума си… (65/стр. 136)
Сега в живота на всички хора се е родило едно вътрешно безпокойствие, а пък то се отразява на онова, което вие търсите в света. Вие искате да бъдете обичани, но ако изгубите вашия жизнен магнетизъм, не могат да ви обичат хората. (43/стр. 452)
За да бъде умствено здрав, човек трябва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни неща. (60/стр. 240)
Докато ние се безпокоим за най-малките работи в света, Божията Любов не е в нас. (12/стр. 631)
Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си. Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си. (27/стр. 162)
Сегашните хора нямат ясна представа за света, създаден от Бога, поради което често изпадат във вътрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисълта какво ще стане с тях. (68/стр. 326)
На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена.
(61/стр. 224)
Трябва да се освободите от временните безпокойствия. Ние сами трябва да се освободим. Има един начин за освобождение от временните безпокойствия в света. И ние ако не се освободим от временните безпокойства, ние не можем да опитаме Божиите велики закони, чрез които Той се проявява, ние не можем да опитаме Божиите блага.
(43/стр. 391)
Вие за себе си може да имате едно правило, не много… Ако вие имате само едно правило на Любовта, големите безпокойства, от които днес се мъчите, ще изчезнат. Ако имате едно правило на Любовта, вас сиромашия няма да ви мъчи, болест няма да ви мъчи, лоши мисли няма да ви мъчат.
(32/стр. 545, 546)
Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава.
(56/стр. 273)
Освободете се от безпокойството, за да възприемате правилно Божествените мисли и чувства. Безпокойството е пречка, която трябва да се премахне.
(17/стр. 251)
Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне?“. Но ако се безпокои човек, какво ще постигне? (57/стр. 225)
Христос казва: „Кой от вас, като се безпокои, може да придаде един лакът на ръста си?“. Никой.
(37/стр. 227, 228)
Неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. (10/стр. 501)
Казвам: В умовете на хората има много стършели, които постоянно ги безпокоят. Когото срещнеш, бяга и казва: „Страшно нещо са мъчнотиите и страданията“. Да, те са стършели. „Страшно нещо е дяволът.“ Страшен е за онези, които не знаят как да се справят. (45/стр. 287)
Човек трябва да се освободи от много робски мисли, които има. Сега страдате от налягането и напрежението – безпокойствие отвън и безпокойствие отвътре. (57/стр. 291)
Някой учи много, но се безпокои. В случая учението не е причина за главоболието, но безпокойството, тревогата е причина за това главоболие.
(33/стр. 306)
Ученият човек не се безпокои. Той учи, работи и изпитва приятност, не се безпокои. Като свърши своя научен въпрос, той е доволен. „Ама какво ще кажат хората?“ Това не е важно за него. Той иска да знае дали това, което каже, е вярно, истинно.
(33/стр. 306)
Днес всеки мисли какво ще кажат хората за него, а не какво Бог ще каже. Срещне ви някой и казва: „Ти си глупав човек, за нищо не си способен“. Вие започвате да се безпокоите, да се тревожите.
(48/стр. 83)
Средно човек днес може да живее… около 50 – 60 години, при това туй са години на тревоги. Ако пък приеме едно верую, постоянно ще мисли дали ще бъде спасен, или не. Ако имаш богатство, постоянно ще се безпокоиш да не изгубиш това богатство по някакъв начин. Ако си здрав, ще се безпокоиш да не изгубиш по някакъв начин здравето си. Ако си чиновник, ще се безпокоиш да не те уволнят. Навсякъде в живота си човек все ще има условия за безпокойствия. Днес някой те обича, но утре ще се безпокоиш да не те разлюби. (33/стр. 244)
Богатство, което те безпокои, не е богатство. И сиромашия, която те безпокои, не е сиромашия. Сиромашия аз наричам това: тя да не безпокои човека. Да ти е приятно, че си сиромах. И като си богат, богатството да не ти причинява безпокойствие, да не ти причинява никаква тежест, никакво главоболие. Това наричам аз истинско богатство. А пък това се придобива само с човешкия ум, сърце и воля, съединени в едно. (57/стр. 8)
Казвате, че човек трябва да има топлина. Те смятат под топлина чувствата. Но ако тези чувства те безпокоят, прави ли са тези чувства? Ако една мисъл те безпокои, права мисъл ли е тя? Не са прави. Ако имаш сила и тя те безпокои, това не е сила. (57/стр. 9)
…Ако човек не може да си обясни и най-обикновените прояви в живота и се безпокои, той ще се намери пред големи мъчнотии, ще изгуби силата си. Често хората се безпокоят за прехраната, за здравето си, за взаимните си отношения и намират, че всичко това прави живота труден, непоносим. Наистина трудни са тия въпроси, но ако човек знае законите, които регулират живота, лесно ще се справи с тях. (41/стр. 5)
Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас. Чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснее, да забрави да дойде и т.н. …Излизате, връщате се, гледате на часовника. Виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойствието показва отсъствие на Равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. (52/стр. 157)
Един голям богаташ бил много умен човек. Някой път се заседявали гостите му. Той си имал една специална електрическа инсталация и всеки стол си имал по една игла. И като се заседиш по-дълго време, той ще бутне едно копче, ще потече ток и ще те бодне иглата. Ти ще станеш да си вървиш, но за да не се засрамиш, ще кажеш, че си имаш работа. Когато ти дойдат гости, кажеш някой път, но онзи не се мърда. Но когато дойде иглата, тогава се мърдаш. Та това е вярно. Понеже в някое отношение може дълго време да се застоиш, Природата е предвидила това, тя си има свои игли. Та като влезеш, трябва да знаеш, че щом седиш някъде 5 минути повече, иглата ще дойде. Или ако не знаеш как да говориш, ще дойде тази игла. Иглата, това е безпокойствието. (57/стр. 45)
Кои мисли безпокоят и смущават човека? Които се отразяват вредно върху неговия ум. Както нечистата храна се отразява вредно върху човешкия организъм, така и обезпокоителните мисли се отразяват зле върху ума. (39/стр. 125, 126)
Някой път човек е толкова неспокоен, че той не може да яде, не може да мисли. Безпокоят го работи, които той си предполага. Има някои такива странности, някоя идея така се фиксира, че те мъчи. Мъчи те нещо; няма никаква основа, но те измъчва. (32/стр. 296)
Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. (37/стр. 18)
И всяко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите – да няма много безпокойствие. А пък вие сега всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойствието се множи, то е като въшките. Те лазят и си ходят на гости, пъплят.
(31/лек. 12: стр. 8, 9)
Когато идат във вас тия мисли, които ви безпокоят, какво правите с тях? Вие ги разнасяте.
(24/стр. 405)
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях“. Че това не е живот, да остарееш от безпокойство. (24/стр. 111)
Знаете ли, че човек остарява от леност, а се подмладява от работа? Като не работиш, имаш едно вътрешно безпокойство. (45/стр. 28)
Човек се безпокои за неща, които не заслужават безпокойство. (45/стр. 356)
В този порядък, в който сега живеете, за да излезете из него, за да се освободите, ние трябва да се освободим от всичките наши привички, които имаме – привички на безпокойство. (35/стр. 544)
Ние трябва да се освободим от постоянните безпокойства. Малко хора има, които не се безпокоят. Даже хора на науката, на музиката, на поезията, всички, навсякъде – безпокойството седи като един вътрешен резултат. И всеки казва, че не може да не се безпокои. Безпокойството трябва да се замени с вътрешно движение. Да се движиш и да се безпокоиш, са две положения различни. В движенията има известна умереност, а в безпокойството има известен безпорядък. (11/стр. 56)
Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега те ви създават безпокойствия. Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост. Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини… Вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. (11/стр. 102)
Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2 – 3 дена болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще“… И като се събуди, след 2 – 3 дена голямата криза е минала. Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа“. Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. (11/стр. 288)
В момента, в който ти не говориш Истината, ти ставаш нещастен в себе си. Веднага ти изгубваш смисъла, недоволен си от живота; мъчиш се някой път за една малка погрешка, която направиш. Нямаш смелост в твоя ум; има нещо, което те безпокои. (9/стр. 310)
Докато се безпокои, човек е изложен на различни болести. (42/стр. 28)
Склерозата произтича от голямо безпокойствие. Ти се безпокоиш например, че къщата не е хубава, че стените не са хубави, че този стол не е хубав. Казваш: „Този креват креват ли е? Човек не може да спи“. Креватът е там, в главата. И столът, и всичко е там. С други думи казано, всичко това зависи от човешкия ум. (57/стр. 26)
Когато мисли, човек никога не трябва да се безпокои. Всяка мисъл, която безпокои човека, ограничава чувствата му и пречи на неговото кръвообращение. Който много се безпокои, той лесно заболява, лесно може да се парализира… И свещеници, и учени, и лекари се парализират все по причина на ограничаване на чувствата. (81/стр. 76, 77)
На какво се дължи оредяването на космите? На вътрешно безпокойство… (28/стр. 114)
Когато в мисълта се вмъкнат безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Тези чувства втвърдяват нервите, вследствие на което те губят своята пластичност. Колкото по-непластични са нервите на очите, толкова по-мъчно реагират те на трептенията на светлината. (29/стр. 255)
Изобщо, ако човек се грижи и безпокои за много неща, зрението и слухът му постепенно отслабват. С тях заедно се притъпяват и останалите сетива. Като дойде до това положение, човек се обезсърчава… (58/стр. 261, 262)
Като влезе чистият въздух, всички ще се освежат. Като влезе този чистият въздух, ще се освободите. Туй безпокойство, което всичките хора имат, показва, че въздухът не е чист. Голямо безпокойство има вътре във всинца ви. Ние за едно се безпокоим, за второ, за трето. То е привидно така. Има нещо, което липсва на хората. Туй, което липсва, трябва да се даде. Кое липсва? На хората им липсва чист въздух, топлина им липсва… За мене чистият въздух носи чисти мисли – няма противоречие.
(32/стр. 322, 323)
Смущението
Казвате: „Как ще живеем?“. Да дойдем да живеем по Бога. Да живеем по Бога, то ще бъде вътрешен живот, няма да има смущения, недоразумения.
(33/стр. 532)
Трябва човек да е доволен от всичко, което му е дадено, за да няма какво да го смущава. (66/стр. 62)
Вие ще се стремите да бъдете свободни в душата си, да се не смущавате от нищо. (46/лек. 27: стр. 26)
В пътя на твоето съзнание има един свят, който разграничава нещата. Ти, като влезеш в този свят, няма да се намираш в смущение. Онзи, който се смущава от малките, от ежедневните работи на живота, той още не е разбрал дълбокия смисъл на ученичеството. (43/стр. 401)
Сега, както да разбирате или да не разбирате страданията, не се смущавайте. Всяко смущение е в ущърб на знанието, което човек има. (56/стр. 112)
Единственото нещо, с което всички хора са запознати, това е смущението. Всички познават смущението, но малцина знаят неговия произход. Гладният се смущава за хляба, жадният – за водата, майката – за здравето на детето си, приятелят – за състоянието на своя приятел, ученият – за своите научни трудове, влюбеният – за любовта си. Който има очи, той се смущава да не изгуби зрението си; който има уши – за слуха си; който има език – за говора си; който има крака – за краката си. Намясто ли са всички тия смущения? Ако не са намясто, трябва ли да ги поддържате? Съзнателно никой човек не поддържа смущението в себе си, но въпреки това то съществува. Причината за това е слабата вяра и невежество на човека. Който се смущава, той трябва да усилва вярата си. Който се смущава, той трябва да учи, да придобива знания. (60/стр. 80)
Когато Господ дойде, какво ще види в твоето сърце и в твоя ум? Навсякъде смут. Когато Господ дойде, Той трябва да намери ума ти тих и спокоен.
(10/стр. 524)
Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно… (37/стр. 11)
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. (56/стр. 318)
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. Сърцето на всички съвременни хора е смутено… (56/стр. 320)
Има нещо, което ви смущава. Има нещо, което смущава сърцето ви. Този тормоз да се махне, може ли? Може. Може, но необходимо е човек да вярва. (13/стр. 76)
Не се смущавайте. Съвременните хора се смущават повече, отколкото трябва. Каквото и да ви се случи, турете го настрана. Че някой ви обрал, взел ви 20, 30, 50, 100, 200 хиляди лева. Какво от това? Ти човек само за толкова пари ли си? Че вие разполагате в себе си с един грамаден капитал. Само тялото, което имате, струва повече от 250 милиарда английски лири. (33/стр. 427)
Щом се смущавате, това показва, че живеете в една гъста материя, че имате някакви слабости. Всяко съмнение, всяко разтревожване показва слаба вяра. Всяко безверие пък показва, че имате някаква слабост. (21/лек. 26: стр. 22)
Най-малката съблазън на физическия свят е в сила да смути човека. Кажат ти: „Лъже те твоят възлюбен“. Твоят Мир е вече нарушен. (45/стр. 169)
Защо ще се смущаваш от проявите на хората? Че някой бил груб, невъзпитан, това е негова работа. Той пречи на себе си. (17/стр. 251)
Докато се занимава с неща, които не влизат в живота му, човек винаги ще се смущава и нарушава вътрешното си Равновесие. (17/стр. 374)
Когато не разбират Любовта, хората се дразнят, смущават се, вълнуват се. Това е живот на безлюбие. В Любовта няма смущения, няма безпокойствия, няма гняв. (40/стр. 161)
Когато умът е светъл, човек никога не се спъва. Трябва ли човек да се смущава, да губи Мира си от това, че в двора му влязло едно животно и изцапало? Няма защо да се смущава. Той трябва да вземе прът и да го изгони навън. (51/стр. 213)
Смущението не иде от вън. То е нещо вътрешно.
(37/стр. 249)
…Ставате сутрин, чувствате, че нещо ви липсва. Какво ви липсва? Душата. Де е отишла тя? Душата е напуснала тялото ви… Във вас е останал само Духът. Някой път се случва обратното: Духът напусне тялото ви и във вас остава само Душата. Има случаи обаче, когато и Душата, и Духът напущат тялото и то остава само със своето сърце и със своя ум, и човек се намира в голямо смущение. Защо се смущава тогава човек? Той се смущава, защото сърцето и умът му, неговите деца, са напуснати от Душата и Духа, т.е. от майката и от бащата. Децата се уплашват и казват: „Де е майка ни, кой ще ни готви сега? Де е баща ни, кой ще ни купува дрехи?“. Децата са напълно зависими от своите родители. (63/стр. 8)
Каквото Душата и Духът правят, никога не го съобщават на своите деца, на ума и на сърцето… Понеже Душата и Духът не съобщават на децата си какво вършат, умът и сърцето на човека са в постоянно смущение. Под думата „деца“ ние разбираме хората на ума и на сърцето. (63/стр. 9)
В прочетената глава от Посланието към Коринтяните се говори за качествата на Любовта. Като четете тази глава, вие трябва да мислите само за Любовта. По този начин вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията и т.н. Каквото стане във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за добро. (60/стр. 16)
…След всяка скръб иде Радост… След всяко смущение иде Мир. Тъй щото противоречията в света не са нищо друго освен условия за проява на Битието. (23/стр. 71)
Тревогата
Всички хора са бременни с Новия, с Божествения живот. Ако постоянно се тревожат, те внасят дисхармония в Новия живот, с който са бременни.
(56/стр. 144)
Човек трябва да мисли право. За тази цел той трябва да освободи ума си от всички тревоги, от всички смущения. (65/стр. 139)
Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи… (40/стр. 89)
Ти трябва да живееш добре, за да не прахосваш своя магнетизъм. Ти, като се тревожиш, обезверяваш се, унищожаваш своя магнетизъм. Ако държиш Истината и Любовта, ти акумулираш този магнетизъм. Той, като минава, държи топлината навсякъде, усещаш едно приятно чувство. (24/стр. 387)
Да живеете според Любовта, това значи да обичате всички хора без закон. Обичате ли със закон, вие сте във външната любов, която носи тревоги, страдания и разочарования. (40/стр. 88, 89)
Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост. Всеки се безпокои, тревожи се какво ще стане с него. Всички се питат: „Какво ще стане с нас?“. Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят Разположението си, без да могат да си помогнат. (25/стр. 16)
Казвам, защо ни е нас онова, което не ни донася Мир на ума, сила на сърцето и здраве на тялото? Защо са ни тия тревоги какво ще стане с нас?
(24/стр. 310)
Да се тревожи човек, това не значи, че е лош, но той още не е организирал силите на своя организъм.
(56/стр. 144)
Ако някой път сте разтревожени, това зависи от напрежението на силите, които работят у вас.
(53/лек. 11: стр. 19)
…Малко говори, повече мълчи; малко се тревожи, повече мисли! (54/стр. 115)
Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. (50/стр. 8)
…Умът трябва да мисли, не да се тревожи. Тревогата не е мисъл. (33/стр. 533)
Мисълта е едно нещо, а тревогата – друго.
(82/стр. 197)
Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. (31/лек. 11: стр. 11, 12)
Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. (9/стр. 288)
Поставете се в положението на дете, вложете в ума си някаква мисъл и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има десет пъти по-голяма активност, отколкото ако постоянно се тревожите.
(83/стр. 187)
Ако искаш правилно да разрешиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от Висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос.
(52/стр. 78, 79)
Може ли да се нарече мисъл грижата на човека как да се прехрани, как да се облече, как да нареди къщата си? Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие. (41/стр. 143)
…Да мисли и да се тревожи човек за утрешния ден, това значи да е турил мисълта за себе си близо до своя ум. Трябва ли човек да се безпокои за утрешния ден? Той е пътник на Земята, тръгнал от някое пристанище и пътува за друго. Кой откъде е дошъл и къде отива, не се знае. Обаче капитанът на парахода, в който сте се качили, има грижа за всички свои пътници. Той е написал имената им, отде идат и накъде отиват и когато стигнат на определеното пристанище, той ще ги предаде там, дето трябва, заедно с документите им. (56/стр. 199)
Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. (55/стр. 73)
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. (37/стр. 116)
Най-първо стремете се да не се тревожите, понеже всяка една тревога носи една ужасна отрова. Тогава тази отрова действа по един кабалистичен закон на числата. Направиш една погрешка веднъж, два пъти, три пъти и дойдеш до едно място, дето се експлодира. Не докарвайте нещата да експлодират. Днес се разсърдиш, утре се разсърдиш. За своето добро не се тревожете. Щом дойде една тревога, сложи една мисъл, която да я уравновеси.
(35/стр. 391)
С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? (13/стр. 11)
Една тревога, една лоша мисъл е в състояние да умъртви в човека около 1 – 2 – 3 милиона клетки в неговия организъм. И след това тези клетки трябва отново да се пресъздадат. (33/стр. 129)
Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме, статистика има – ние някой път ставаме причина по 5 милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война 5 милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет-шест пъти се разсърдиш, значи по 5 милиона ако измрат, 5 по 5, това са 25 милиона клетки.
(35/стр. 550)
По-добре е в дадения случай, каквото ти се случи, в 5 минути да разрешиш въпроса, отколкото да му търсиш причините, защо и за какво, и да се тревожиш. То е губене на време. Че едно разтревожване знаете ли колко струва? (57/стр. 133, 134)
Някой ден сте разтревожени, …гледайте в една минута да измените състоянието си. (31/лек. 34: стр. 14)
Някой се тревожи, че във вестниците писали някаква статия против него. Ако той е майка или баща, ще се тревожи нещо за сина си или за дъщеря си… Какво придобива човек, като се тревожи? Не само че нищо не придобива, но губи. Тревогата всякога отнема нещо от човека, а не дава. (19/стр. 304)
Аз говоря за вегетарианство в пълния смисъл на думата. Какво е това вегетарианство, при което цял ден се тревожиш? То е едностранчиво вегетарианство. (26/стр. 47)
Някои казват, че косата на човека побелява от много тревоги и безпокойства. Такъв човек побелява преждевременно. Значи, той е побелял, преди да поумнее. (60/стр. 254)
Имаш някои идеи и не можеш да ги приложиш в живота, и от тревоги може да дойде парализация.
(57/стр. 278)
За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. (28/стр. 48)
И тъй, щом станеш сутрин, ще си кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един Ангел“. Малко се разтревожиш, ще кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един Ангел“. Ще си казвате тези думи всеки ден: като спите и като ядете, и като работите. (69/стр. 95)
Страхът
…Който изпълнява Волята Божия, няма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. (38/стр. 170)
Кому душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх. (38/стр. 169)
Кога синът се страхува от баща си? Когато греши. Щом престане да греши, страхът изчезва. Той става тих и спокоен. (22/стр. 75)
Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. (68/стр. 329)
Любов и страх са неща несъвместими в човешкия Дух и в Духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страха го няма и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия Дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна Хармония, на душевния Мир. (38/стр. 181, 182)
Казано е, че Любовта изпъжда страха навън. Следователно, колкото е по-страхлив човек, толкова по-малко любов има. Колкото по-безстрашен е, толкова повече Любов има. Ако се страхува от най-малки неща, човек не може да очаква големи постижения. (82/стр. 109)
Казвам: Страхът е едно особено чувство. Той кара човека да слезе от Божествената каруца и да уповава на себе си. И вследствие на това се раждат най-големите противоречия на света. Първото нещо е: в Писанието се проповядва, че човек трябва да бъде смел, решителен… (37/стр. 260)
Който и да е от вас, излезте вечерно време и веднага ще усетите един страх. Няма опасност вечерно време, но пак ви е страх. Докогато човек не се справи с това чувство, със себе си, не може да има Мир. (37/стр. 260)
Човек трябва да бъде господар на своя страх, да го управлява, както мечкарят управлява мечката. Човек трябва да тури юлар на страха си, …да го разиграе малко. Разгневи ли се човек, нека тури юлар на гнева си и да го разиграе малко. Какво виждаме днес? Наместо човек да разиграва страха, страхът го разиграва. Наместо човек да разиграва гнева, гневът го разиграва. (81/стр. 35, 36)
…Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н. Казвам: Няма защо да се страхуват. Веднъж дошли на Земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие. Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. (79/стр. 48)
Страхът се обуславя от невежеството. Само невежият се страхува; онзи, който познава и разбира нещата, не се страхува. (22/стр. 75)
Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.
(28/стр. 48)
Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия. (28/стр. 48)
Казват: „Вали дъжд, може да се простудим, духа вятър“. Значи, дъждът и вятърът ви плашат. Ако един малък дъжд и вятър могат да ни плашат и не можем да ги издържим, какви екскурзианти можем да бъдем, какъв характер имаме? Не, спокойни ще бъдете. (46/лек. 25: стр. 14)
…В човешката Душа. Там съществува и Раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. (48/стр. 78)
Неразположението
Да кажем, че имаш едно неразположение на духа – това е потенциал. Имаш разположение – и то е потенциал. Сега не зная каква друга дума да употребя. Не може да разберете. Това е капитал, турен за обращение. (57/стр. 240, 241)
…В света съществуват две течения: силно и слабо. От центъра на Земята иде едно течение, а другото – от Небето, от Разумния свят, от центъра на Слънцето. Първото течение е долното, което носи нещастие; второто течение е горното, което носи щастие… Неразположен си някога – попаднал си под влиянието на лошото течение. Ти не можеш да се освободиш от него, докато не се обърнеш към Бога. Той ще ти помогне да заемеш дясната страна, а оттам да минеш в горното течение. (77/стр. 100, 101)
Апостол Павел, в прочетената от мене глава, говори за закона на плътта – то е законът на отлива; законът на Духа – то е законът на прилива… Да кажем, ставате сутрин малко неразположен, но не можете да си дадете сметка. Минават 5 – 10 минути, умът ви почва да се разведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и казвате: „Отде се намери този дявол?“. Хората не могат да разберат, че има закон, който периодично и систематично действа в света. Не е дошъл някакъв дявол с капан да ги хване, това е Божествен закон. (83/стр. 6, 9)
Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: закон на противоположностите и закон на подобието… Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива… Единият закон, на подобието, е закон на Небето; другият закон, на противоположностите, това е законът на Земята, на органическия свят, на плътта. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен. Казвате: „Господ не е направил света както трябва“… Вие сте готови да се карате с всекиго; пуснали сте пояса си и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противоположностите… Вие трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане… И тъй, когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той разбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. (83/стр. 4, 6, 7, 11, 12)
Човек се гневи, неразположен е – значи има отлив. След това в него непременно трябва да настане прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си към Бога, ще се качи на високата планина, на която е Господ, ще се поразговори с Него и когато мине отливът, ще се върне на земята… Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. (83/стр. 12, 14)
Често в Природата стават големи депресии, големи налягания. Тогава хората се чувстват крайно неразположени. Щом мине депресията, и неразположението им изчезва. (60/стр. 43)
Мнозина се оплакват, че са неразположени, болни, нещастни, без да подозират, че неразположенията им се дължат на промяната на времето. Когато времето се разваля, те стават нервни, раздразнителни, неразположени духом. Като не правят връзка между времето и тяхното състояние, те мислят, че неразположението им се дължи на някакво болезнено състояние. Не се влияйте от вятъра, от влагата, от мислите на хората. Влияйте се от Божието добро, което е във вашето сърце. Влияйте се от Божествената светлина, която е във вашия ум. Влияйте се от Божествената сила, която е във вашия Дух. Влияйте се от Божествената свобода, която е във вашата Душа. (51/стр. 315, 316)
Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психично неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. (55/стр. 11)
Неразположението винаги произтича от чувствата на хората. Има неразположение на страха; има неразположение на честността, честността е нарушена; има неразположение на милосърдието. Някой път чувстваш, че не си толкова милосърден, колкото трябва. Или неразположението някой път зависи от надеждата, че не се надяваш колкото трябва. Някой път не вярваш колкото трябва. И имаш неразположение. (57/стр. 47)
Аз зная, че всяко неразположение крие едно престъпление в сърцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от престъпления, които са извършили спрямо душите си. (69/стр. 55)
Някой казва: „Ужасно съм неразположен“. Защо си неразположен? Престъпление си извършил. Мъчиш се. Престъпление си извършил. (69/стр. 55)
…Човек трябва да търси причината на своето лошо разположение. Като намери причината на лошото разположение, той може да се освободи от него. (60/стр. 250)
Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън – нищо повече. (73/стр. 129)
Каква доброта е тая, която при изпитания се изменя? Днес си добър, утре ставаш лош. Когато добрият става лош, аурата му потъмнява, той губи разположението си и търси причината за това отвън. Причината е в самия него. Поради лошото си разположение той е попаднал в гъста материя, от която мъчно може да излезе. (78/стр. 294)
…Когато изпадне в неразположение на духа, в гъста материя, човек ще вземе мерки да се издигне над тази материя, да мине в по-рядка среда, дето условията са по-благоприятни… Гъстата среда създава противоречия в живота му, рядката среда помага за разрешаване на тия противоречия. (76/стр. 23)
Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро.
(81/стр. 109)
…Във вашата симпатична нервна система… има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притеснени, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, не знаете причината за това. Причината се дължи на неправилните течения, които стават у вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние с друго. (33/стр. 154)
Забелязано е, че всяко неразположение на човека се дължи на запушване на порите на неговото физическо, сърдечно, или астрално, и умствено тяло. Като знае това, човек трябва да намери начин да се чисти. Нужна е абсолютна чистота за тялото, за сърцето и за ума. Физическото тяло на човека има около седем милиона пори, които трябва да бъдат отворени. Астралното и умственото тяло също имат много пори, които трябва да бъдат отворени. Ако живее в абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човек ще бъде съвършено здрав… Направете опит в продължение на десет дена да живеете в абсолютна чистота, за да схванете разликата между чистия и обикновения живот. (82/стр. 98, 99)
…Неразположението, страданието, противоречието, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си. Отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви. (82/стр. 93)
Ако си неразположен, не се поддавай на неразположението си, но влез между хора, които са жизнерадостни, добре разположени. Те ще събудят известни чувства в тебе и ти ще придобиеш добро Разположение. (68/стр. 310)
Някой път ти си неразположен. Сменете вашето неразположение. Можеш ли да бъдеш неразположен в присъствието на Бога, Който те обича?
(57/стр. 51)
Гневът
Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори. Той не се поддава на нашата воля. Обектът на гнева е вън от човека. Следователно човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. (29/стр. 99)
В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля, и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи… Гневът, то е изгубване на своето минало Равновесие.
(31/лек. 8: стр. 28, 29)
Значи, човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е Равновесието си и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, дето има много хора, да не ходиш да не би да те бутне някой, защото ще загубиш Равновесие и ще паднеш… Разгневиш се – падане е това. (31/лек. 8: стр. 29)
Гневни ли сте, неразположени ли сте, вие сте извън Рая. (83/стр. 18)
Пушката крие в себе си известна динамическа сила, която всеки момент може да се изяви навън, както бомбата при най-малко сътресение може да експлодира. Също такава динамическа сила се крие и в човека. Тази сила е гневът. По-разрушителна сила в човека от гнева няма. Гневът е неестествена сила, която руши. (63/стр. 181)
…Като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Ако някой човек е причина за неговия гняв, той казва: „Аз ще ти дам да разбереш кой съм!“. Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самия него се предизвиква пожар, експлозия, след което със седмици не може да дойде на себе си.
(63/стр. 181)
Когато мъжът или жената се разгневят, нека се запитат: „Ако аз бях на мястото на моята жена – например – как бих желал мъжът ми да постъпва с мене?“. И какъвто отговор получат, така нека си разрешат въпроса. (83/стр. 36, 37)
…Човекът… На пътя си среща препятствие, което го връща назад. Той започва да се гневи, развива топлина, която не знае как и къде да пласира. Човек се гневи, когато се връща назад към своя стремеж. Така се връщат всички хора, които не вярват в съществуването на Бога. Те стават нервни, раздразнителни, неспокойни. (39/стр. 282)
Да се бориш със себе си, това е вътрешна спънка. Да се бориш с близките си и със своите братя, това е външна спънка. Значи, човек има външни и вътрешни неприятели. Щом се справи с външните си неприятели, той се радва, че се е освободил от тях. След време той се натъква на някаква спънка в себе си – вътрешен неприятел. Като не може да се справи с него, той се сърди, гневи се, недоволен е.
(78/стр. 48, 49)
Някой се гневи и мисли, че по този начин ще изправи себе си и окръжаващите. С гняв нищо не се постига. (82/стр. 12)
Като ученици, вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание. Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи… (81/стр. 66)
Когато усърдието изчезне, в човека се ражда гневът, а гневът предизвиква експлозии. (59/стр. 172)
Поради гнева велики хора са спирали своето усърдие, вследствие на което са се заплитали като пророк Илия и са намирали, че светът трябва да се унищожи. (59/стр. 172)
Гневът не е слабост, а излишна енергия, която човек трябва да знае кога и къде да използва и впрегне на работа. (59/стр. 172)
Като не знаят как да се справят с енергията на гнева, хората сами си създават пакости. За да не си пакости, човек трябва да развива мекота в себе си, да не се гневи, да не създава никакви експлозии.
(59/стр. 172)
Щом използвате топлината, която се образува при гнева, с нея заедно и гневът изчезва. (81/стр. 44)
Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя… Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от Природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя.
(60/стр. 185)
Питам: По кой начин умният човек може да въздейства на гнева си? Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, Природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят.
(73/стр. 86)
Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
(54/стр. 186)
Изкуство е човек да не се гневи… Кибритената клечка може да седи в кутията и да не се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да причини някаква пакост; най-после, тя може да се тури при сухите дърва на огъня и да произведе голям пожар. От човека зависи дали ще даде път на експлозивите в себе си да избухнат, или няма да даде. (61/стр. 172, 173)
Че имаме нерви, това е необходимо, но когато се гневим, тук вече се привежда стихът: „Гневете се, но не съгрешавайте!“. Ако гневът у човека създава енергия, която го подтиква да премине от едно по-нисше в по-висше състояние, той е на мястото си, но когато човек се гневи… и няма никакъв резултат от това гневене, гневът не е на мястото си.
(53/лек. 17: стр. 13, 14)
…И гневът има свое предназначение… Гневът е творческа енергия, която трябва да се впрегне на работа. Щом се впрегне на работа, тя разширява главата на човека, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдите си, той трябва да се гневи, да използва енергията на гнева. Той трябва да се гневи така, че да не съгрешава.
(59/стр. 227)
Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият Дух, това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате; няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй красивото в мозъка си. За пример, имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен?“. Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие се силно зачервявате. Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме – много хора в такова гневно състояние чупят прозорци, блъскат врати и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден“. Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център. (53/лек. 3: стр. 14, 15)
Сръднята е една разточителност. Във всяка една голяма сръдня, в големия гняв в човека умират хиляди клетки. Правени са наблюдения – по някой път по четири-пет милиона кръвни телца стават жертва на гнева. (24/стр. 52)
И знаете ли, че в едно ваше разсърдване някой път стават един милион клетки жертва вътре във вас и умират? За големите сръдни стават 5 милиона клетки жертва. В най-големите разсърдвания 10 милиона клетки умират. И за един месец вие сте разстроени, неразположени. Значи, целият ви свят е раздрусан. Както при една война. (57/стр. 12, 13)
Кое разваля добрите неща у човека? Гневът. Като се гневи, човек разрушава хубавото, доброто в себе си, което с години е съграждал. Гневът е във връзка с центъра на разрушителността у човека, който се намира зад горната част на ушите. Не е лошо да се гневи човек, но той трябва да впряга тази енергия в себе си на работа, да придобива нещо. Остави ли се на гнева, той ще разруши много красиви работи в него. (59/стр. 341)
По отношение на гнева човек трябва да бъде буден, той да го управлява и възпитава, а не гневът него. В какво седи възпитанието на гнева? В работа. Впрегни гнева на работа и повече не мисли. Щом се разгневиш, вземи трион да режеш дърва или перо да пишеш, или някаква научна книга да четеш, или, най-после, започни да се молиш. Гневът иска работа – нищо повече. Дали си духовен, или светски човек – безразлично; щом се разгневиш, работи! (59/стр. 341)
Гневът представя общество от същества, които търсят работа. Те са безработни сили, които трябва да се впрегнат на работа. Те казват: „Ако искате да не рушим, да не разваляме готовите неща, дайте ни работа“. (59/стр. 341)
Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. (73/стр. 86)
…Който иска да се подмлади, той трябва да стане господар на гнева си. Не се гневете на никого! Когато гневът дойде у вас, говорете с него, но не се гневете. Помнете всякога, че Бог живее във вас и вие в Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. (59/стр. 141)
Нервността
Сприхавият човек светия не може да стане. Той и светия да стане, ще го видиш, че не е спокоен.
(24/стр. 52)
Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на Земята, такъв ще бъдеш и на Небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето могат да те изпъдят вън. На Земята можеш да се мръщиш колкото искаш, но на Небето това не се приема. (42/стр. 65)
Отрицателните мисли правят човека нервен и неразположен. За да се освободи от лошите и отрицателни мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити. (82/стр. 8)
Някой казва: „Аз съм нервен“. Нервният човек е без почва, в него почти всичката почва се е превърнала в динамически сили. Той иска всичкият свят да му се подчинява. Той иска да запали света от единия край до другия и никого не може да търпи. (46/лек. 30: стр. 7)
Кога става човек нервен? Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар? Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят. (42/стр. 147)
Някой казва: „Ще ме извините, аз често избухвам, сприхав човек съм“. Казвам: Не си сприхав, но си енергичен човек. Впрегни енергията си на работа и ще ти бъде добре, ще запазиш Спокойствието на своята душа. (34/стр. 24)
Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг от вън и го предизвиква. „Не ме закачай, не отговарям за последствията!“ И наистина бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни… И без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш Спокойствие, и хората ще те разберат.
(39/стр. 222)
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да трансформирате излишните енергии в мозъка си, особено тази в задната част на мозъка. Тази енергия е причина… за всички отрицателни състояния. Понякога тази излишна енергия се натрупва зад ушите, както и около слепите очи на човека и го прави нервен, раздразнителен, готов да се сърди, да се обижда за най-малкото нещо. Като срещне камък на пътя си, ритне го недоволен, че му препятствал. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готов е да го счупи. Отива към вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трябва да направи? Да вземе малко масло и да намаже вратата. (80/стр. 46)
Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява.
(57/стр. 175)
Казваш: „Нервен съм, не мога всякога да се въздържам“. Има хора външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, а вътрешно лоши… Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. (77/стр. 310, 311)
Като разглеждам Природата, виждам, че тя е пълна с динамически сили, които се присаждат… Една енергия може да се присади в човешкия организъм тъй, както може да се присади една череша или една праскова, или една слива, или каквото и да е друго растение. Тази енергия може да бъде или добра, или лоша, или във възходяща, или в низходяща степен. Някои от вас имате тази опитност. До известно време вие сте много кротки, смирени, благи, но след време вашият характер се изменя, вие ставате нервни, избухливи и се чудите какво става с вас. Питате се: „Защо се измени моят характер?“. Върху тебе е присадена една отрицателна енергия. Тогава казвате: „Какво да правя?“. Ще отчупиш туй клонче от твоя ум и от твоето сърце, за да може Божественото в тебе свободно да расте. (49/стр. 499)
Като не знаете какво става в организма ви, вие казвате: „Не съм разположен нещо. Станал съм нервен, упорит, гневен, не давам да ме докосне човек“. Причината на това неразположение се крие в нервната система, в която има излишък от нервна енергия. Човек трябва да намери начин да се освободи от тази енергия в себе си. Как ще се освободи? Чрез ред упражнения. Ще кляка, ще става ту с левия, ту с десния крак. (81/стр. 58)
Щом се увеличи умствената дейност на човека, намалява се дейността на физическото тяло. Тази е причината, задето повечето хора днес са много нервни. Колкото е по-голяма дейността на ума, толкова по-слаб е човек. За да не се изтощава нервната му система, част от умствените сили трябва да се прелеят в сърцето. (82/стр. 221)
Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си повече кинетическа енергия и трябва да потърси начин да се освободи от нея. Иначе той ще бъде нервен, възбуден, неразположен, готов да се кара с окръжаващите и т.н. Щом дойде в това положение, човек трябва да внесе в себе си елементи на мекотата. Това се постига чрез внасяне в ума, в сърцето живи светли образи и възвишени чувства. (59/стр. 250)
Човек трябва да влада своята мисъл. Когато известна негова мисъл го нервира, когато известни чувства го нервират – да престанат да ви нервират вашите мисли и чувства. Всякога, при най-лошото разположение, имайте разположение на Духа, да живеете в един свят, който е независим от вашите слабости. (33/стр. 534)
Нервното напрежение
Когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия в нервната си система. За да се справите с тази енергия, трябва да потърсите начин да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини големи пакости. Това напрежение показва, че трябва да минете от едно състояние в друго, да се справите с неблагоприятните условия на живота. (29/стр. 247, 248)
И тъй, когато дойде до голямо нервно напрежение, човек трябва да приложи разумността си, да излезе от това положение. (29/стр. 152)
Сега, като наблюдавам лицата ви, както и тия на съвременните хора изобщо, намирам, че всички сте силно напрегнати, като пълни пушки, които при най-малкото побутване са готови да избухнат. Вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте с тази енергия. (52/стр. 293)
Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имаш само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва една голяма причина. Ако имаш само една кибритена клечка запалена, какво може да стане? Като влизаш в този склад, няма да носиш кибритена клечка… Такива взривове постоянно стават във вас. На ден колко пъти стават такива взривове? (57/стр. 319)
Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулирва силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените… В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие… Та първото важно нещо за нас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък… (53/лек. 3: стр. 13, 14)
Нервното разстройство, полудяването
Има болести, които произтичат от постъпките на хората във физическия свят; има болести, които произтичат от чувствения свят; има болести, които произтичат от мислите на човека. Всички нервни разстройства, които имат хората, се дължат на това, че мислите не са в хармония. (57/стр. 230)
…Човек не трябва да се дразни. Всяко дразнене е излишно изразходване на нервна енергия, вследствие на което се изтощава нервната система. Когато нервната система се изтощи, човек става крайно чувствителен. Като слуша музика, когато не се свири добре, той не може да търпи. Като среща грозни хора, бяга, не може да ги гледа. Пазете си нервната система да не губите излишна енергия, за да понасяте всичко в света. (68/стр. 106)
Казват, че хората имали слаба нервна система. Нервната система се разклаща от противоположните сили в Природата, които аз наричам „тъмните сили“. Изобщо, като погледна един болен човек – не като ясновидец, аз имам особен метод – виждам едно тъмно течение, което оставя отпечатък и в самия организъм… Тогава мислите и чувствата в човека се помрачават и той става като една курдисана пушка. Най-малкото побутване се изисква и той гръмва. Дойде ли човек в това състояние, той трябва да се спре, да пречупи тази присадка и на мястото веднага ще се яви онова естествено състояние на разбиране. (49/стр. 509, 510)
Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система. (78/стр. 192)
Какво представя неврастенията? Неврастенията не е нищо друго освен резултат на неправилно функциониране на капилярните съдове. То се предизвиква от голямо натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голямо напрежение върху нервите, вследствие на което човек става чрезмерно нервен. Какво трябва да прави този човек, за да си помогне по някакъв начин? Той трябва да затвори ключовете на своята нервна система, да не допуща прииждане на голямо количество електричество от вън.
(58/стр. 52)
Мисля, че на това постоянно дразнене, което хората имат, се дължи неврастенията. Хората са станали неврастеници по единствената причина, че енергията, която се заражда, не турят на място.
(24/стр. 52)
Като ученици, препоръчва ви се да работите за придобиване на Самообладание. Чрез Самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. Неврастеникът обаче не може да асимилира тази излишна енергия в себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навън. Неврастенията се дължи на пропуквания в нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Понякога човек става неврастеник от страх. Страхът също предизвиква пропуквания в нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия. За да се освободи от неврастенията, човек трябва да спре изтичанията на нервната енергия. (81/стр. 51)
Ако някой се е уплашил от змия и от уплаха е станал неврастеник, той ще се излекува пак със змия. По какъв начин? Първо ще му се даде да пипне умряла змия. Щом придобие малко смелост, ще го заставят да пипне заспала змия зимно време. Като привикне и на това, той няма вече да се страхува от змия. Следователно това, от което се е уплашил, ще му послужи като лекарство. От змия се е разболял, със змия ще се лекува. (81/стр. 51, 52)
Друг случай. Ученик влиза в гостилница, поръчва да му донесат ядене. Нахранва се добре и бърка в джоба си да извади пари да плати обяда си. Обаче оказва се, че няма пет пари в джоба си. Той се стрясва силно и заболява от неврастения. За да се излекува, друг някой, който знае причината за неговото заболяване, трябва да го заведе два-три пъти на гостилница, когато е сигурен, че пак няма пари. По този начин той ще го постави в същото положение пак да се стресне по нямане на пари. Това стряскане ще стане причина да изкорени болестта му, която някога се е причинила от подобно стряскане. Затова е казано в поговорката: „Клин клин избива“. Щом целта е постигната, този човек, който се е наел с лекуване на болния, ще плати на гостилничаря вместо него. Значи, една и съща причина поражда два различни ефекта. (81/стр. 52)
Често хората… казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.
(24/стр. 111)
И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат Мир… Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат Мир в себе си, те нямат Любов в душата си. (20/лек. 10: стр. 11)
Аз не съм срещнал досега човек в света, който да има Мир, Вяра, Надежда и Любов в душата си и да е полудял. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат Мир, Вяра, Надежда и Любов в душата си. Какво нещо е полудяването? Разбърква се умът им и те стават избухливи вещества. (20/лек. 10: стр. 11)