АТЛАНТИДА

(Лекция 1 – 02.05.2017 г.)

Тези, които търсят доказателства за Атлантида, никога не търсят правилно. Самият подход е погрешен – и затова, дори и да открият, това не им помага. Тези, които търсят Бог и Истината с Любов, Бог ще им разкрие това, което е по-дълбоко от всякакви доказателства. И с доказателства, и без доказателства, Атлантида е тука и съществува.

Една от големите грешки на пропадналите атланти е, че те са станали недоволни от изобилието.

Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има, е беден.

Злия човек дори и потопът не може да го измие.

Според Толтеките светът е пропаднал, защото е изгубил Безупречността.

Толтеките вярвали, че Безкраят е нашата Родина, а не вселената.

Атлантите – това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както догоните го наричат, Свещеното Знание. Това е скрито от света. Стратегията на Атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие. Според Толтеките Безупречността е най-важна, защото тя отваря врата (арамон), вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.

Атлантите казват: Светът не е свят, той е прикрито странно място. Наистина светът не съществува: той е само видимост, но той не съществува.

За Любовта казват: Любовта е Мистична Птица – тя храни своята преданост чрез Безупречността.

Според Атлантите хора, които са свързани с историята, имат любов към митоте, т.е. към хаоса и към света. Те казват: Реалността не е съставена от история, а от Безупречност и Истина. Самият Бог не е съставен от знания, а от Истина, затова подходът към Него е Истина. Според тях любовта към историята и към света дава погрешен мироглед. А погрешният мироглед ражда безизходица.

Казват: Пази в своето Безмълвие всичко, което обичаш.

И казват още Атлантите: Безкрайността е възвишена и безжалостна, в нея няма място за приятни концепции, никакви философии. За Атлантите смъртта е Мистичен Полет и всеки човек трябва да поведе своята истинска битка за придобиване на собствената си реалност.

Тази вселена, в която живеем, не е нашата Вселена. Нашата Вселена е Безкраят. Ето защо Толтеките разглеждат с голямо внимание проблема за Свободата, защото той е грандиозен. Той е отвъд света и отвъд вселената. Ето защо личната енергия трябва да е безупречна като меч – защото след време тя определя Свободата. Тоест: всеки човек, който постигне в себе си Висша Божествена енергия, става свободен. Значи, след време тази енергия определя Свободата. Тя ще пробие обикновената реалност, наречена свят или булото.

Любовта към нещата също дава една много специална енергия.

Толтеките казват: Ние трупаме лична сила, лична Безупречност, за да прекосим тескатлипока, т.е. голямата илюзия, вселената. Натрупаната лична сила и Безупречност се превръща в Звезден ключ – изход от видимата вселена, която е ограничена. Нашият Дом се намира в съзнателната Духовна Вселена. Ние сме зародиши на Древното Съзнание, загубили сме се в един далечен и чужд свят. Болестта на този свят е една: дефицит – липса на съзнание. Става въпрос за цялостно съзнание.

Любещият Истината се изплъзва на звездите, звездите не могат да го задържат, защото той не е човек, а Птица Дух. Той има взрив от енергия чрез Огъня отвътре.

Любовта към Истината е най-древната стратегия на Духа в човека. Когато Толтекът се е отдал на Безупречност и Любов към Истината, той отстранява от Пътя си и зодиака, и звездите, и света, и веселената, понеже натрупва взривна сила, нещо от Прасветлината – и това е пробивът, това е процепът, и Духът го води. Никога умът не води Толтека: умът е овладян и е слуга. Духът води човека. Когато изригне тази натрупана Безупречност, т.е. Огънят отвътре, ражда се Свободата.

СВОБОДАТА

(Първа идея за размишление – 02.05.2017 г.)

За Толтеките Свободата е дума със специално значение, те имат съвсем друго възприятие за нея. За тях Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят... Както и Тишината: няма ум, няма сътвореност (при догоните) – няма никакъв свят. В Тишината сърцето е чисто, овладяно и владее Покой. И казват догоните, че щом сърцето е шумно, човекът е изпуснал Реалността.

В широкото съзнание няма ум и свят: това е мощен Древен Поток от Свобода. Толтеките открили, че Безупречността, която създава Огъня отвътре, всъщност, когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огънят идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тука. Те открили, че да изчистиш ума си от всяка излишна дума значи да го освободиш от хаоса.

Такова нещо тренират и догоните: четири степени на пречистване на думите. При четвъртата степен се постигат думите – Светлина: думите стават Светлина и Спасение. (Ще говорим след време за тях.) Те открили, че този, който е изпуснал излишни думи, той се е разочаровал от живота: той се е разочаровал, защото е самоограбил своята енергия. Догоните казват същото: само една неправилна дума, вмъкната в едно изречение, и ти вече имаш погрешни възгледи за живота и погрешно разбиране. Една дума! Те тренират изключително, ще говорим за тях... Това се води първобитен народ и толкова е напреднал... защото държи само на две неща: само Бог и само Свещеното. Нищо друго! Казват: Ние дишаме в Бога и никакво друго дишане не ни трябва. Бог е нашият Храм и затова никога не търсим други храмове – и т.н., и т.н. Съвременната цивилизация има да догонва това първобитно племе с хиляди години, както ще разберете по-нататък.

Толтеките смятали, че да нямаш разбиране за Истината, това е... това го наричаме хаос. Това го наричаме отделяне от Истината, т.е. самата Истина те е отделила. Това, което ние наричаме Възкресението на Христос, при Толтеките се нарича Завръщане в Свободата, чрез Огъня отвътре, т.е. натрупана Безупречност. Точно това е правил Христос при Есеите: Той е тренирал Безупречност в Египет, в Школата на Бялото Братство – там, където се губят годините Му. Толкова много е тренирал, че Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. Това е Свободата, това са високите степени.

Според Толтеките Азът прави човека ограничен – докато Толтекът, който е придобил своята изначална Безупречност, става Дух, който е отвъд Аза. Говорим за Висшия Аз. Обяснявал съм, че човек трябва да се спаси от Висшия Аз. Висшият Аз, колкото и да е хубав, колкото и да е дълбок, той, в сравнение с Бога, е бедност.

Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. Хората ги питат: „Вярваш ли в духове?“ – а един Толтек може да стои до тебе, без да знаеш, и той е Дух. Това е чиста, изначална, освободена Същност – Дух без материя, без окови, без вещество: Свободен Вятър, както Го наричат. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание.

Силата на седма и осма степен на Безупречност е позволител свободно да посещаваш други светове и друга Мъдрост: вече имаш право да посещаваш всякакви светове, Мъдреци, Учители и т.н.

Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 2 – 02.05.2017 г.)

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.

Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека.

Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава.

Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“. Ето защо догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н.

Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.

Според Толтеките всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според Тайната на своите намерения, своя скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра.

Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава.

Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина – това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.

Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене.

Например земното мислене, политика, църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там, вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития...

За Толтеките проблемът не е трудност, проблемът е призив за воля, за решение и за израстване.

Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.)

Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.

Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот.

Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка

Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват – а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа, тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие, друг подход. Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен – защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението 1.

Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко – както Съкровеното е много повече от света и от ума.

ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление – 02.05.2017 г.)

Толтеките нямат настроения, не се занимават с настроения. Те имат Състоянието – Вечното Състояние на Истината.

Толтеките наблюдават събитията с Духа си. Никакъв ум, не позволяват да тълкуват нещата по земному. Никакъв ум! Толтеките наблюдават събитията дълбоко. Ще обясня. Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени, Толтеките ги наричат „пленници“. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава падение. Те влизат в затвор, в обвързване с хаоса и със света; те влизат в ограничение, в психически затвор и така изпускат Истината, която е скрита в събитието.

Рмоахали казват (говорил съм ви за тях, това е преди Толтеките: Първата подраса на Атлантида – друг вид Мъдреци): Не трябва да се гледат нещата, а Същността. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира – нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.

Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не да вярват само в Нея.

Само ще се отклоня за малко. Големият проблем и провалът на Църквата е, че те залагат на вярата, а не на Истината. А Истината е мярка, а не вярата. И когато дойде часът на Истината, от тези вярващи няма да остане нищо, защото мярката е Истината.

Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете.

Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи: истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира. Не стига донякъде... както познавам хора от църквите: „Търсех Истината, занимавах се, но няма Истина!“. „Занимавах се с концентрация, ама концентрацията не е точна, тя е за йогите...“ Пък тя, истинската молитва, се прави и с концентрация, и т.н. Думите се тренират концентрирано и т.н., и т.н.

Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност. Това било Завещанието на Жреца Баща, защото те знаели, че в него живеел Ометеотл, т.е. Древният, Непостижимият, Всеобщият Дух. Те вярвали, че знанието принадлежи на всички предани същества и на всички народи. Няма деление, няма мъже и жени, няма раси: всеки, който твърдо избере, той ще го постигне. И ако избере твърдо, той вече има талисман, който да го пази; т.е. няма нужда от талисман, а има една могъща Сила: който е избрал Истината, Тя вече има грижа за него.

Те вярвали в този легендарен и Мъдър Учител, Велик, Древен Водач – наричали го още Белият Старец, защото знаели, че той бил изпратен за тях от Орела – а го наричали така, защото идвал от Бялата Светлина, или т.нар. Прасветлината, Същността. Той им казал още, че Свободата им е дадена, за да станат Орли, Богове, подобия на Свободата. (Както и догоните казват: Ние сме изпратени тук, за да се поклоним на Бог и да се върнем в Него). Той им казал още, че човек става Дух само в големи изпитания.

Така за Толтеките животрептящата Тайна на Вселената била скрита в една-единствена дума: Истината, а Пътят към Нея бил само един и строг – Безупречността. Нищо друго – Безупречността. Тоест: наблюдаваш всяка своя мисъл, чувство, действие, всяка дума – и външно, и вътрешно, всеки свой разговор – и вътрешно.

И Толтеките казват: В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият Дом е Истината.

И казват: Нима си дошъл в този свят да търсиш напразното, безполезното? Не, светът е мястото, в което ще откриеш Същността си. Друг е Пътят – и той се намира единствено в Истината.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 3 – 02.05.2017 г.)

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея. Но който не е овладял себе си, той и да не иска, ще злоупотребява. Затова те наблягат на Безупречност и казват, че който няма Безупречност, в един момент силата ще се обърне срещу него и ще го разруши – независимо дали е добър човек, или вярващ. Тука въобще няма значение, тези неща не важат.

Ако умееш да изменяш правилно своята интензивност, можеш да изменяш света.

За да влезе човек от еволюцията в развитието, трябва да плати висока цена. Защото Пътят на Истината, ще го кажа: това е раздяла от много близки хора. Говоря от опит. Раздяла от много хора: от Братство, от близки, от роднини, бащи и майки, приятели... Това е тесен Път, самотен Път, уединен Път, Таен Път. Но това е Пътят – и той не прави компромиси. Остават само разговори с чисти хора, с чисти идеи, където можеш да помогнеш или да се обменяш, но не и общи разговори. Това е заплащането. Защото Учителя казва: Истината няма нищо общо с удоволствията. Любовта е съвсем друго нещо. Има нещо в Любовта, което е толкова велико, че ако хората го знаеха... Мога и така да го кажа: Това, което аз съм преживял, не с духовната любов и Свещената – с Божествената... Това, което съм преживял, милиони хора в света биха давали милиарди: само няколко минути да видят Бога и да преживеят това. Сигурен съм! Да не говорим за десет минути. Само няколко минути – биха давали милиарди!... Но това е нещо, което се дава. Аз знам, че не съм го заслужил: Той го дава, Той решава... Но искам да кажа: има нещо в Любовта, което е толкова голямо, че хората нямат представа.

За да влезе човек в еволюцията, трябва да изостави света, без светът да разбере, т.е. стратегически. Няма нужда от манастир, ти си вече в манастира – казва Буда... казвал съм го. Ако си честен към себе си, ти си в манастира; ако не си честен – казва Буда – и в манастира, не си в манастира. Всичко може да стане вътрешно: всички тренировки, всички упражнения, където и да работиш, можеш да постигнеш, ако се посветиш.

Всички, които са се отделили от Орела, са паднали в дълга еволюция; а тези, които са устремени в Безупречност, влизат в развитието, в завръщането към Орела. В момента, в който твърдо пожелаеш да станеш Воин, ти вече не си човек.

За Воина всяка нечиста постъпка е обезсилване, докато Чистотата извисява енергията в посока към Всевиждащия Орел.

Воинът използва будността – не тя да го използва. Воинът използва будността и чрез нея той не допуска никакви стари възгледи за Вселената и живота, защото целта на старите възгледи, т.е. на изостаналите същества, е те да те направят слаб и безпомощен, да повярваш в страха – а страхът е в човека, когато Любовта е отвънка. Когато Бог и Любовта влязат вътре, страхът си отива.

Безупречността отстранява старите възгледи за света и за Вселената и така Толтеките узнавали своя чист и тесен Път към Орела.

Воините и Толтеките растат в будност и в Простота: те знаят, че сложността в живота е голям грабител. Те знаят, че само по Пътя на Безупречността се увеличава истинското Знание, и то постепенно. Те знаят, че постоянно трябва да се бди над всяка дума и постъпка, за да може да има реална връзка с дълбочината на намерението – иначе неговата чистота ще бъде привидна и ще бъде наказана от Орела.

Безупречността е майстор, тя изработва Чистото Огледало, т.е. Чистото Съзнание – защото, ако искаш да познаеш себе си, трябва да си изработил Чисто Огледало.

Толтеките също имат Вяра, но тя е от друг род: тя е дълбоко знаеща Вяра. Не просто вяра: вярваш и мързелуваш, и чакаш нещо да се случи. Те не чакат бъдещето – те го създават; те не вярват в бъдещето – те го създават. Те създават Духа в себе си и надминават бъдещето. Древните са надминали бъдещето, Древните Атланти. Тяхното Знание е истинско.

Вярата е просветлена от тяхната Безупречност и това няма нищо общо с провалената умствена вяра. Тяхната Вяра произлиза от високо място: не от ума, а от Душата, от Духа и от Безупречността.

Според Толтеките безупречният човек е сътрудник на Боговете. По Пътя на Безупречността те разбрали, че вече не са жертва на този свят, на тази вселена и на някакви си обстоятелства.

По Пътя на своята Безупречност, Воинът стига до един момент, в който той прекосява една невидима граница и разбира, че никога вече не може да се върне в обикновения живот.

Воините тренират пълно отстраняване на гордостта. Те разбрали, че гордият човек винаги ще страда от непълноценност. Те видели, че той често пада, унижен от обстоятелствата; а това се случвало, защото той е далече от Истината. Те видели, че щом си пълен с гордост, съдбата ще те изравни, ще те изпразни. Така те узнали, че самата гордост е избор на празнотата.

(Ще обясня.) В гордостта има желания, а в Смирението има Любов. Гордостта е много стара болест, тя е отказ от истинското Знание, отказ от Чистота; а това означава, че без Чисто Знание – това е нещо празно, а това е падение, вътрешен катаклизъм. Очите на гордостта са знаещи и хитри, докато Очите на Истината са Бездна от Любов и Мъдрост. Разликата между Воина и Толтека е, че Воинът се подобрява, а Толтекът се умъдрява.

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(Трета идея за размишление – 02.05.2017 г.)

И накрая ще завърша с Жреца, Царя на Атлантида, неговата Мъдрост – Жрецът Атлант. Един от многото царе, изключителни Мъдреци в Древността – четиринадесет царе: десет явни и четирима тайни.

Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса.

Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността.

Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая.

И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.

Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност.

Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота.

В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода.

Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.

В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение... а времето пък е съвсем друго ограничение.

Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на стихийност.

Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово.

Такъв е и Богомилският поздрав – се сещам – когато се срещали Богомилите: Словото на Живота пазим! Това е Пазителство.

Словото е убежище при всяка опасност. Който не познава Истината, ще се сблъска със собствената си скрита тъмнина. Който има една много дълбока увереност, има в себе си Древен Водач. Истината е съставена от Безмълвие, а Безмълвието е дълбок и неизповедим вътрешен Храм.

В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот. Трябва да осветиш цялото си мрачно минало, да го преодолееш и да се завърнеш. Това е тежката карма на човека: натрупана, много дълго време натрупана тъмнина. Ако на човек се изсипе сега кармата, почти в целия свят, над 90 процента, хората няма да понесат, ще бъдат унищожени. Затова тя им се изпраща по малко, на хапчета, по малки страдания. По малко – казва Учителя – отнемаме заблужденията, за да могат хората да оцелеят.

В Безкрая – казва Жрецът – няма добро. В Безкрая има само Свобода.

В дълбините си Орелът няма живот, а само Древност и Безкрайност. Животът е ограничение. Вярно е: потекъл е от Него, ценен е – но ценен е, за да се завърнеш в Безкрая. Безкраят е нещо по-дълбоко от живота.

Животът е само едно пътешествие – казва Жрецът.

Той казва: Безкраят, Истинският Човек, не се нуждае от живот: той превъзхожда живота, защото Истинският Човек е Древен.

В Дълбините си Истинският Човек даже не е Божествен – той е Съвършен. Така, както казва и Дзен: Вие сте изначално безгрешни. В началото така е било. За него, за този Жрец и за това Съвършенство, дори Истината много малко неща казва.

Древната култура е скрита в тази дума: Безупречността. Само тя, тази Безупречност, може да премахне световете, т.е. ограниченията и сътвореността. Тук, в Древността, злото никога не е съществувало, а за доброто няма никакво място. Тук е Свобода, Безмълвие, Пълнота и нещо грандиозно – величествена Преизобилност, такава Пълнота, че нищо друго не искаш. Това е самият Бог; и ако имаш Бог в себе си, как може да искаш нещо друго, освен с цел да помагаш.

Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието; и затова той заживял в Безмълвие. Ще обясня. Защо Сфинксът е безмълвен и защо живее в Безмълвие? Защото той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение, всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината.

Истината и Бог не можеш да ги познаеш, но можеш да ги преживееш. Тогава става тотална промяна. Остава само Бог и едно Велико Безмълвие, което е част от самия Него.

Безсмъртието е скрито в Безмълвното Знание, Знанието на Сфинкса.

Сфинксът е осъзнал, преживял, че в Безмълвието вече Бог е станал част от тебе. Как може тогава да говориш!

Сфинксът гледа в посоката към Вечността и Безкрая. Той само показва посоката, накъде трябва да се върви.

Посвещението е безмълвно състояние на живота.

Мъдрият човек е Безмълвие независимо дали говори, или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади. Той става част от Древното Несътворение, безграничното съществуване.

Сфинксът е преживял Безкрая... и това е посланието на Сфинкса.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1 – 04.09.2018 г.)

Днес ще говорим за Атлантида.

Тука само искам да кажа… Каквото и събитие да се случва, то няма значение: важно е твоето възприятие – то решава какво е събитието. И от тежко, събитието може да стане леко; а от леко може да стане... Всичко е въпрос на... Тайната на възприятието.

Второ, разговорите – какво означават те между хората: това е обмяна на духове, на същества, на влияния, на вдъхновение, на ограбване и т.н., и т.н.

Атлантида води началото си от един свръхконтинент, който е бил „бащата“ на всички континенти. (Има и такъв океан, но това е друга тема.) Този континент се е наричал Барадаха – има много имена, но Барадаха е най-близкото и най-дълбокото. Той е свързан с Първата Слънчева Раса. Този континент е бил нематериален, а уплътняването щяло да се случи след много време. Това е било състояние на Несътвореност, това е част от Дълбоката Древност.

Разбира се, има едни други, по-дълбоки неща, които след два месеца ще излязат, от Втория Старец. Той говори за Древното зло. Само искам да обясня нещо… Това Древно зло е... тотално е отрекло Истината и тотално е отрекло Живота. При него няма изход навътре: то унищожава и Душата, и Духа до корен – и затова то е заключено, Четирите шестици 2 – и Абсолютът го е заключил.

Това зло, което има в света – и за което говорих скоро и в Търново 3, и ще има и книга по този въпрос – Луцифер… Тъй като Луцифер няма воля: Бог го превръща в Луцифер, Бог го превръща в Сатана – това зло е изключително, нарича се „Благословеното зло“. При това зло може да имаш болка, да мислиш, да чувстваш – има развитие... При онова Зло, което е заключено извън Вселената, няма такива неща… Тука може да страдаш, да се мъчиш, но има развитие. След време ще говоря и за другото Зло – то е преди историята на расите; Вторият Старец много, много дълбоко го обяснява. Но това е друга тема... Точно този Старец – Вторият, казва се Азавот Махария – той е слязъл в Атлантида и е обучавал Безупречните: не средните, не воините, а най-дълбоките Същества. Той е един от тези – от рода на Мелхиседек. Той е обучавал на много дълбоки нива тези напреднали Толтеки седма и осма степен, които са като Христос и Буда. Що се отнася до динозаврите, крокодилите, най-отровните змии – това са микроскопични останки от Древното зло. Те са толкоз мънички, че просто за тях даже не си струва да се говори, но те произлизат от там. (Както и да е!)

Продължавам с Атлантида... Тука, иначе, загатвах ви за Древната Праистория.

Тука, в Дълбоката Древност, е нямало нито огън, нито вода, нито земя – никакви условия за разрушение. За да има разрушение, трябва да има сътворение. За да умреш, трябва да се родиш. За да бъде нещо разрушено, то е трябвало да бъде сътворено. Но когато има грешка, тогава има сътворение. Това означава, че сътворените същества са изпратени да се учат. Оттук е започнал бъдещият замисъл на човечеството и оттук надолу е тръгнало сгъстяването: свободна, незаключена, несътворена Божественост. Тук още е нямало – говорим за Древността – нямало е разум даже, нямало е Висше Аз. Преди време ви говорих, че истинският Мъдрец и Посветен трябва да се откаже от своето Висше Аз, тъй като Бог е по-дълбок. Това е направил и Христос: „В Твоите ръце предавам Духа Си!“ 4, тоест: не моята воля, а Твоята... И Юда го е постигнал, говорили сме, и т.н.

Който мисли, че неговото Висше Аз е по-дълбоко от Бога, той също много ще има да страда, защото Висшето и нисшето аз… Дори, макар че е Божествено, Висшето Аз, то, в сравнение с Тайната на Бога, е нещо много дребно.

Тогава е нямало разум и Висше Аз, а само Свобода, Дух и Велика Странна Светлина. Но тука нека да поясня: Прасияние – а не тази светлина, за която се знае. Това Прасияние е преди светлината. Светлината е също падение. Така че, който вярва в светлината, след време също ще бъде заблуден, защото тя е ограничение на Бога, тя е друг вид илюзия, както и тъмнината. Докато, завръщайки се в Свръхсиянието, там вече подходът е друг.

Древните култури са скрити в паметта на Учителите, Посветените и Жреците. Атлантската цивилизация е била в пряка връзка с тези Богове и велики египетски Жреци. Всъщност египетските Жреци са Атланти – преродени Атланти. Казвал съм ви: Египет е бил колония на Атлантида. Просто те са слезли в Египет; и понеже имат памет за пирамидите, те са ги построили в Атлантида – и за Сфинкса… Те просто ги пренасят в Египет.

Първият Цар се е казвал АТЛ – или означава Древна Вода, т.е. Първичен Живот. За този Древен Цар също се прави книга. Той се е наричал Жрецът Атлант, по-късно – Мелхиседек. Изключителен Учител, величествен! Тука само нещо ще ви загатна: когато е бил шестгодишен, е избрал да живее в изоставено орлово гнездо… Тъй като, на Атлантски, „Орел“ означава „Бог“; „Куаутли“ – на вторичния език… Той е искал да наблюдава подробностите отдалече, да разбере Божия Замисъл за всяка песъчинка. Той е изключително отдаден в цялата Вечност и е истински Жрец. Неговата Мъдрост е изключителна, както и на Старците от Атлантида, които са...

Много пъти съм ви казвал примерно техни заповеди: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“. Или: „Ако изгубиш опората в живота си, придобий Увереност“. Който пита „Ама как?“ – не знае защо пита; който има Интуиция – веднага разбира. За Интуицията отделно правим книга; защото тя няма нищо общо с предчувствията и с разни чувства – макар че в известен смисъл е дълбинно чувство, но там има нещо по-дълбоко.

Първичните Хора, това са Древните Богове; така че думата „хора“ и въобще много хора, които са повярвали, че са хора и човеци – това е едно погрешно падение. Ние не сме хора: и в момента не сме хора, и никога не сме били. Ние сме Духове, ние сме Същности, ние сме в Дълбините Богове. И натам трябва да пътуваме, тъй като този свят не е наш, отвъдният свят също не е наш – това са бедни светове.

Дори и Древното зло, казва Вторият Старец, смята добрите хора за много нищожни – те не са Истинни Хора. Смята Мъдреците за странни и има страх единствено и само единствено от Старците. Дори от Синовете Божии, от Мъдреците няма никакъв страх – но от Старците има, защото той казва: Старците имат друго Знание. А Учителя казва: „Те имат опит от милиарди години“. Самият Учител казва: „Аз съм минал през девет кръста“. Така че през много Космически страдания трябва да мине човек, за да има този опит, който е извън Вселената и който прави пробив, тъй като Вселената е заключена Школа.

Първичният Човек е бил Несътворен, той е бил скрит в Невидимото и много дълго е живял там. И много време е минало, докато стане видим, външен, външна форма. Тази форма е дошла от един много дълбок вътрешен свят. Така че човекът е само отражение на нещо много Дълбоко, затова към човека трябва да имаме дълбока почит – дори и към враговете. Защото тази заповед, „Люби врага си!“, означава „да навлезеш в Бога“. Тя е дадена от Него и означава „да преодолееш себе си“. Защото, ако ти не обичаш врага си, не обичаш Скрития Бог. Врагът е само привидност: след време Бог го премахва. Когато го обичаш, ти го обезличаваш, защото Любовта е Божията Сила, а знаете: Любовта няма никакви противници, никакви врагове. Говоря за Божествената Любов.

Египетските пирамиди са били построени в памет на потопа в Атлантида. Те са съществували в Атлантида, а по-късно просто при преселването се пренасят, защото те са най-древният символ, това е: Има само Един Център, Един Бог. Никога не е съществувал (обяснявал съм) Сатана като враг. Няма как Бог да има врагове – никога. Това са Древни Приятели и той изпълнява Неговия Замисъл. И винаги го е изпълнявал, и няма избор. Той е... Бог го е направил Луцифер, Бог го е направил Сатана. Всичко се движи от Един изключителен Бог, Който знае какво прави и никога не е правил грешка – тъй като просто Бог е Съвършен.

Когато се преселили Атлантите в Египет, почели пирамидите с ново построяване, защото споменът за тези пирамиди винаги е бил много силен. Обяснявал съм за Сфинкса – това е най-древният символ на думата „Пазител“. Атлантите са постигнали своята Висока култура благодарение на слизането върху тях на много Висши Сили от Боговете и от Върховния Разум. Атлантите знаели, че не човекът се ражда в света, а светът се ражда в нас. (Разбира се, ако го допуснем. Ако ти допуснеш света, той нахлува – с всичките му противоречия и красоти, да кажем.) Така те разбрали, че изменяйки себе си, ние изменяме света. Много е смешно, когато някой иска да се устрои светът. Светът може да се устрои по един много хубав начин. Но ако ти не си устроен, какво ще правиш в този свят? Затова съм обяснявал, че не трябва да вярвате в бъдещето – трябва да го създадете. Ако вярвате в бъдещето, спукана ви е работата!

Те развили Безупречност и Воля, която е отвъд света. (Ще обясня.) Волята е Тайна на Духа, а не тайна на човека и тайна на ума. Волята е чист Дух в действие. Човекът на Волята живее в съвсем друг свят. Атлантите са тренирали много своята Безупречност и Воля, защото са знаели, че само с натрупана Чиста Сила – говорим за мисли, чувства, постъпки и тайни постъпки – и само с таз натрупана Чиста Сила може да се проникне в Боговете и в Тайната на Орела и Необятността.