ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 05.09.2006 г.)

Толтеките разбрали, че при потопа е напълно излишно безпокойството – нито на външен план, нито на вътрешен план, защото безпокойствието нищо не решава. Но толтеките умеели да го използват като знак за правилни решения в живота.

За толтеките потопът и всяко бедствие е едно условие, един шанс да се спасиш на вътрешен план – там, където е твоята реалност, в собствената си вътрешна реалност.

Според толтеките е напълно излишно да мислиш за съдбата си. Същественото е да се отдадеш на Безупречността, а тя постепенно отстранява миналото, защото прави връзка с Ометеотл, т.е. тяхната дума за Бог, Ометеотл.

Толтеките не допускат в себе си чувство за важност, защото те разбрали, че това е преграда. Това чувство ограбва фината, проникващата енергия.

Толтекът умее да отстранява своя вътрешен диалог и така той стига до своето чисто изначално пространство, което е наречено Теомощтли, Теомощтли, т.е. вътрешната Тишина, наречена още на техния език, както се превежда, Божествената книга. Вътрешната Тишина те я наричат Божествената книга.

Едно от най-важните неща, свързани с отдаването на Безупречността е това, че безпокойството естествено се отстранява. Толтеките разбрали, че безпокойството означавало увеличение на злото в човека, докато Безупречността увеличава дълбочината и правилния опит. Значи: Безупречността увеличава други неща – дълбочината и правилния опит.

Толтеките разбрали, че слепият човек вижда чрез очите на своите представи, а виждащият вижда чрез очите на своето намерение. И когато намерението е Съкровено, ти виждаш чрез Еекатл, т.е. ти виждаш чрез своя Дух, чрез своята Първична чистота, чрез очите на истинския наблюдател.

Така, практикувайки намерението, толтеките разбрали, че то се превръща в сила, която разрушава и най-дебелите стени на илюзията. Така те узнали, че намерението е вярното и мощно оръжие по Пътя, по Пътя към Орела, по Пътя към Истината.

В толтеките няма никакви намерения към романтични приключения, т.е. към самоограбване на собствената енергия. Толтеките водят битка за придобиване на една особена способност – способността да видят пряко Безкрайността, една от най-важните способности. Тук трябва само да допълня: тази способност е по-дълбока от времето и от Вечността. Вечността е само преход към Безпределността.

Според толтеките: Вселената е енергиен поток, който ние улавяме, а ние сме (малко или много) възприемащи същества. Но ако превърнем тази космична енергия в лични чувства или романтични неща, ние изгубваме своето чисто, Първично възприятие и постепенно погубваме своя Път.

За толтеките светът е една безконечна Тайна, така както за обикновените хора това е една безконечна глупост. А отказът от развитието естествено увеличава още повече тази глупост.

Един толтек няма такава идея – да търси своя Учител. Той се отдава на нещо съществено, т.е. на себе си, на своята Безупречност, на своето развитие, и тогава Орелът сам идва и започва да го учи.

Толтеките забелязали, че по Пътя на Безупречността се отстранява естествено илюзията, а който не е овладял себе си и своя път, той ще има един враг – това е илюзията – дотогава, докато я овладее. Това важи, на наш език казано, за ума: който го е овладял, има един приятел; който не го е овладял – има един враг.

Толтеките забелязали, че мислите не са наши – тук става въпрос и за хубави, и за лоши мисли. Те са особени посетители и ти самият трябва да решаваш за колко време да ги приемеш. Те са гости, толтеките ги наричат птици – те не са твои. Съзнанието е твое, Безмълвието е твое, но мислите не са твои.

Толтеките казват: Свободата се намира в силата на безмълвието, т.е. в онази дълбочина. Те забелязали, че нечистата мисъл, т.е. нечистата „птица“ може да впръска в тебе тъмнина и да те направи заложник. Но вътре, в нашата воля, в нашето съзнание, в нашето безмълвие има огромна воля. И ако ние позволим тя да ни обхване мощно, а тя е създадена от Орела и от Предците толтеки... Предците, това са осмата степен – Старците и Предците, най-високата степен, която е след Дракон Вълк, тези толтеки в миналото са създали полето на тази воля. Тогава, когато се включиш в тази воля, тъмнината няма избор, тя се разпръсква. Тази воля е свързана с нашия стремеж към Безпределност. Тя не идва от нашето детство, а тя идва чрез нашето отношение към Безпределността. И когато човекът се е отдал на Безупречност, тя идва и тогава нищо не може да устои на мощните вълни от воля. Именно стремежът към Безупречност ни прави сродни с тази воля.

Толтеките казват: Светът е просто митоте. Митоте, както съм ви казвал, това означава една обърканост, един хаос от кръстосани енергии и „птици“, т.е. мисли. И толтеките забелязали, че за твоето свободно движение ти е нужен преодоляващият поток на волята и този поток реално съществува. Но същественото е ти да оформиш Тайната на своето намерение. Твоето намерение към нещата трябва да е Съкровено, изработено и никой да не го знае. Така както например никой не знае защо изнасям тези лекции тука, скоро и в София, и в Русе, и в Плевен, и т.н. Единственото, което съм казал, е че имам идея тайно да вдъхновявам Душите, но това е външно; вътрешното никога не съм го казал и няма да го кажа заради съхранението. (Това е между другото.)

Толтеките казват, че да се справиш със семaнахуaк, т.е. да се справиш със света и неговите мисли, наречени „птици“, това не се отнася до силата на мисълта. Тя е просто птица – влиза и излиза; мисълта няма сила. Това, което се отнася до силата, се нарича Еекатл, чистият Дух – Той е, който е силата въобще на нещата.

Толтеките забелязали, че тези, които не са се отдали на Безупречност, т.е. на Пътя към Орела, те стават плячка на мислите „птици“, на силите на света и на съдбата, и тираните си играят с тях както с кукли. Това е така, защото в обикновените хора тече семaн ахуaк, т.е. в обикновените хора тече светът, тече силата на илюзията, тече разрушението, а илюзиите и света трябва да бъдат разрушени.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 03.10.2006 г.)

Според толтеките: осъзнаването е по-могъщо от мисълта и затова в осъзнаването „птиците“, т.е. мислите изгарят. Значи: никакво черно внушение не може да ти повлияе, ако осъзнаваш откъде идват мислите.

Толтеките ценят много вътрешния огън. Те казват: Огънят е магическо и свободно същество. Това е, разбира се, Еекатл, т.е. нашият Дух, чистият Дух в нас – това е този огън, за който се говори. За този Дух Огън те казват: Той сам се е изплъзнал от този свят. Той е независим и знае, че е дошъл от Орела, от Тайната на Орела. В този Дух Огън няма светлина и тъмнина, т.е. той не е двойствен. Самият човек е енергийно явление, а свободата му идва от дълбокото осъзнаване на нещата.

Истинският воин се учи на магията, на свободата от огъня, защото самата свобода е съставена от огън и безмълвие и затова толтеките казват: В нас е скрит зародишът на магическата птица на свободата.

Те казват: Цялата вселена е едно огромно яйце от възприятия. И това, което трябва да се излюпи от нея, е много по-грандиозно от самата нея. То е по-величествено от всички звезди и реалности. И много същества огън са се изплъзнали от това яйце, от това ограничение. Значи, става въпрос не само за нашия свят, който е голямо ограничение, но и за Вселената.

За толтеките Вселената е обусловена реалност, ограничена реалност. Тя е капан за възприятията, докато свободният свят се намира на друго място, в друго измерение, т.е. в Тайната на Орела.

Вътре, в яйцето Вселената има много видове енергии, от чийто материал ние трябва да пресътворим себе си като свобода. Да пресътвориш себе си като свобода, това изисква абсолютно чисто съзнание. Защо? Защото, когато съзнанието е нечисто и двойствено, то е паразит за самото себе си, то става враг на самото себе си, докато чистото съзнание дава съвсем друг поглед. То вижда ясно без намесата на паразитите, без намесата на тираните или казано по друг начин, без намесата на астралните същества.

Птицата на свободата е извън зодиака и извън вселената, тя е извън недостатъците и добродетелите. В тази връзка Майстер Екхарт казва: Искрата търси освобождение от господството на добродетелите и добавя: Само с велика Любов, искрата може да се освободи от влиянието на добродетелите. На друго място Майстер Екхарт казва: Единственото нещо, което трябва да притежаваме е Бог. Всяко друго притежаване е капан.

Толтеките казват: Ние имаме грандиозна задача – да се изплъзнем от яйцето вселена и да се върнем при могъщите птици, Предците, Великите Учители, Посветените и т.н., които са прелетели в своята родна стихия, наречена Свободата.

Всеки воин е длъжен да превърне своето скрито безразсъдство в мъдрост, търпение и послушание, за да чува гласа на Орела. Неслучайно Мохамед казва, че търпението е половин религия. Който има търпението, той вече е извървял половината религия, половиния път.

Думата акулюаке, която означава на техния език толтек, за която преди говорихме, не подразбира нация, а воин на духа, воин, който е достигнал до познаването на чистия Дух, така нареченият свободен вятър. Воин, който е достигнал до истинско познание.

Воинът трябва да се домогне до своето истинско намерение, защото истинското намерение осъществява чиста връзка със свободата.

Според толтеките: Орелът изпуска енергийни силови линии, чрез които крепи цялата вселена и само този, който има Духа Огън, може да живее правилно в енергийната вселена.

Толтеките казват, че ако не разбереш езика на Истината, ти си чужденец, а който разбере този език в себе си, той става Орел, той става свободен.

Някога в древността драконите са били орли, хранители на огъня и те го пазели съкровено в своето сърце. Но толтеките казват: По-късно те преместили огъня, от сърцето го преместили в устата си и започнали да изпепеляват своите врагове. И така започнала злоупотребата с огъня. И накрая самият огън се обърнал срещу тях и те паднали в яйцето вселена. И сега те трябва да се възстановяват. Сега те се наричат „хора“, трябва да се възстановяват и да се завръщат отново в състоянието, наречено свобода.

Днес падналите дракони са в капана на сложната зависимост, наречена светът, наречена семанахуак, т.е. светът. И само по Пътя на Безупречност те могат да се освободят от този свят, защото, колкото повече е Себепознанието, толкова по-малка е зависимостта от света и от вселената.

ТЕОМОЩТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта или Божествената книга на отвъдността

(Лекция 2 – 03.07.2007 г.)

В миктлан, т.е. в отвъдния свят няма време – тук има лекота, свобода и вечност. Тука няма нито старост, нито младост, тук става въпрос за съзнанието. Но това е за този, който се е отдал на Безупречност, който се е отдал на освободеност. Тук толтекският поглед е много извисен, защото тук е гледната точка на Духа, наречен, както ви казах преди на толтекски, Еекатл, т.е. свободният вятър.

Тука разбираш каква илюзия са телата и колко е свободна смъртта, колко е летяща, като птица; колко е свободна отвъдността.

Според атлантската книга за смъртта: тука царува Неизразимото и то живее в постоянен покой. Но тука живее само съзнателният човек, само този, който е илнамики, това е една тяхна дума – илнамики – т.е. този, който е търсил искрено навътре, това означава тази дума, да си търсил искрено навътре. И не само който е търсил, ами и който е намерил себе си навътре. Значи това е илнамики. Тука е този, който е открил истинското познание. По-нататък, когато ще ви говоря за телата, ще стане ясно от друга гледна точка – четвъртото тяло се занимава с разсъждения и с логика, то никога не познава реалността. При петото тяло тези неща се изоставят, а при шестото – съвсем. При петото и шестото тяло се намира Истината, истинското знание.

Тука, в отвъдността не вирее илюзията, наречена семaн ахуaк, семaн ахуaк означава светът. Тука времето си е отишло, защото то е тясно свързано с илюзията, с тялото, с призрака (тялото е призрак още). Тука си жив и свободен, а долу се носят хора сенки с тежки тела и форми. Тука, в отвъдността, в миктлaн, нямаш крака, т.е. нямаш тези ограничения, а се движиш много бързо и много леко. И чувството е, казват толтеките, опияняващо, защото си осъзнал, че наистина смърт няма. Просто си осъзнал и това е така, наистина смърт няма. Преди ви казах, че нищо не можем да направим по въпроса – ние сме безсмъртни, това е просто решено. Въпросът е дали ще се забавяме, дали ще влезем в нисшата си душа. Нисшата душа е свързана с трите чакри. Трите чакри – първа, втора и трета, включително и четвърта, менталният свят – спадат към нисшата душа, което означава човешкия опит. Човек трябва да се освободи от тези чакри, но другия път ще говорим за телата, за да влезе там, където е духовния опит и после вече Божествения опит.

Смъртта се е случила, когато човек е излязъл от Ометеотл, т.е. от произхода си, по друг начин казано, от Бога. И всеки който е излязъл, е станал тескатлипока, т.е. станал е илюзия. Всеки, който е излязъл от Бога, е станал илюзия и се пита какво става, кой е реалния свят, т.е. той е станал малко или много нереален.

Толтеките казват: Понеже човек се е отрекъл от Ометеотл, от Бога, смъртта е залепнала за него и го учи. Тя е станала негов сътрудник и съюзник. Значи, веднага в момента на отделянето, тя залепва и става сътрудник и съюзник на този, който трябва да се обучава.

Смъртта е резултат на духовен сблъсък с Бога. Човекът в миналото се е сблъскал с Бога, имал е някакво особено мнение и от този сблъсък се ражда смъртта. И тези, които не са издържали на сблъсъка, казват толтеките, са станали смъртни, илюзорни същества. Те са били хвърлени в нереалното, в илюзията. Разбира се, обикновеният човек е неосъзнат. Той се движи между светлина и мрак – и в този свят, и в другия свят, докато толтеките в другия свят, мистично се срещат със себе си. Те се срещат със своята неизразимост, със своя дух, със своята свобода и така както е в същността, т.е. както е в произхода – свободни, безсмъртни.

Когато обикновеният човек умре, той се превръща в призрак, а когато воинът и толтекът умре, когато безупречният умре, той се превръща в свободен Дух, той се превръща в Дух. Тука толтеките откриват, че Духът е Мъдрост, по-дълбока от вселената и света. И наистина е така – нашият Дух е по-дълбок от Вселената и света.

Смъртта на толтеките е сливане с очарованието на свободата – така казва тази книга – смъртта е сливане с очарованието на свободата. Тука толтекът влиза в Тайната на своята освободена енергия. А само освободената енергия, може да се усъвършенства все повече и все повече в дълбините на Орела. Тук вече толтеките имат право да се усъвършенстват, защото чрез Безупречността те са направили своя скок над смъртта, над ограничението, наречено „смърт“.

И така за Безупречния смъртта се превръща в Откровение на Свободата. А не казва ли Учителя: Трябва да отидем на онзи свят подготвени. Казва: Не носете със себе си неща, които гният, т.е. не носете лоши качества, дългове, съмнения, подозрения, омрази, критики, защото те те вързват. А не казва ли Христос: Събирайте си съкровища на небето. Едно и също.

Според толтеките: в живота най-ценното е познаването на собствения си Дух, чистия Дух, а това е познаване на Свободата, защото това е завръщане в произхода – състоянието без смърт – това е нашият Дух, наречен Еекатл – състояние без смърт.

И казват още: Който е познал себе си, той се завръща в тамоанчан, една дума, тамоанчан – мистичното място, откъдето са произлезли толтеките, т.е. мястото на произхода.

ТЕОМОЩТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта или Божествената книга на отвъдността

(Лекция 1 – 07.08.2007 г.)

Ще видим как толтеките изследват, как мислят по този въпрос.

В света никога не е имало такъв народ като толтеките, който така страстно и целеустремено да се е стремял към разгадаването на тамоанчан. Тамоанчан, това е Тайната на живота, означава още мястото на произхода, наречено още мястото на изобилието, а в Библията наречено Дървото на живота.

Според толтеките смъртта е въпрос на стеснено съзнание и който придобие тайното прозрение, се освобождава от това стеснено съзнание. От древна свобода тлакатл – т.е. човекът – е влязъл в стеснение, което иначе означава смърт, наречено смърт. Така толтеките разбрали, че смъртта съответства на ниво в съзнание. Те разбрали, че смъртта е превъзходство на илюзията върху човека, на външния свят върху човека. И те открили, че смъртта означавала плен, т.е. човекът е в плен на собственото си самозалъгване. Някак си той е повярвал, че умира, чрез силата на илюзията.

Смъртта означава, според толтеките, овладяност от илюзията. И те разбрали, че който служи на изюзията, т. нар. тескатлипока, който служи на илюзията е принуден да умира, по някакъв начин умира. Дали ще е имитация, как го осъзнава, но той просто умира, води се като вид умиране. А този, който служи на Ометеотл, т.е. на Бога, става мойо койaни, на техния език означава, мойо койaни, същество, което се самосъздава. Съществата на илюзията стават текпатл, на техния език означава камък, т.е. застояли, а тези които са избрали Ометеотл, Бога, стават метеотил, на нахуатъл, на техния език, метеотил иначе означава духовна практика, но по-вътрешно тази практика е наречена самообожествяване. Значи: не трябва да чакаш някой да те обожествява, няма такова обожествяване назаем, ти самият трябва да осъзнаеш, че трябва да се самообожествиш.

Смъртта означавала, че съзнанието е навлязло в илюзията. И толтеките разбрали, че само стремежът към Безупречност дава тайни наставления, които освобождават човека от илюзията.

Толтеките разбрали още, че смъртта, това е завързаната енергия в човека, т.е. заблудената енергия. Те разбрали, че на тази енергия ѝ липсва те-иолиа. Те-иолиа означава душа, а душа, според толтеките, означава, т.е. кой има душа – този, който внася живот в другите, този който внася движение в другите, и още който има душа, внася в хората отли. Отли означава Път, внася в хората Път.

Толтеките разбрали, че всеки, който е избрал тескатлипока, т.е. илюзията, смъртта го е обвързала със себе си. Тя е завързала неговата енергия и така човекът е заживял мъртво, т.е. в сърце от плът. Докато толтекът, който се стреми към Безупречност, т.е. Безупречният човек, живее в йоллтеотл еекaтл, означава в сърце от вятър. Тоест: на нахуатъл думата йоллтеотл, т.е. сърце – означава това, което се движи, движещото се, подвижното, живата същност на човека, най-динамичния орган, който движи живота и който съхранява живота.

Интересна е думата камък при толтеките, по-скоро камък при ацтеките; те имат подобни думи. Тя е пак текпaтл, подобна дума, същата дума, но те също говорят на езика нахуатл, но тълкуването е по-друго. За обикновеното сърце, т.е. за камъка те казват: На камъка е отнет усета за собственото му съществуване. Те казват: текпатъл е последното заспиване – значи човекът застой, човекът камък, това е последното заспиване. А за живото сърце те казват: Камъкът, който бягаше – така го наричат ацтеките – камъкът, който бягаше, т.е. сърцето, което се движи и в този, и в онзи свят, задвижва същества, задвижва душата и т.н. На друго място те наричат живото сърце шочитл, шочитл, една дума означава на техния език цвете.

И така, да се върна, толтеките открили, че смъртният човек има мрачно вглъбяване. Значи: той не може да направи вглъбявяне към светлината в себе си, той има друг вид вглъбяване, мрачно вглъбяване. Докато Безупречният човек постига светло вглъбяване. Така те осъзнали, че мрачното вглъбяване е създадено от пробива на илюзията в човека.

Така те разбрали, че безсмъртието, т.е. състоянието на свободата, това е състояние на ясното съзнание. Като големи наблюдатели те открили, че смъртта, наричат я затворена съдба, затворената съдба на неясното съзнание, непълноценното съзнание. И те още повече обикнали Безупречността. Защо? Защото тя им носила изясняващата светлина, докато смъртта, т.е. неяснотата носела – можем да го наречем грешността – им носела заблуждаващата светлина.

Толтеките разбрали, че смъртта се е появила поради смущения в същността. И така тъмнината, или както ние и викаме грешността, е ограбила изясняващата светлина, която идва от Бога, от Дарителя на живота, от Дарителя на отвъдността, когото те наричат още... За Бог те имат една дума, както ви казах, Ометеотл, един от преводите на тази дума е Господаря на непосредствената близост, така те го наричат – Господарят на непосредствената близост, опората на всичко.

ИЗКУСТВОТО НА НАМЕРЕНИЕТО СПОРЕД ТОЛТЕКИТЕ

(Втора идея за размишление – 07.08.2007 г.)

Според толтеките намерението е сила, която си има душа. И тази душа има способност да улавя замисъла на живота.

Който е осъзнал намерението си, той озарява себе си и своя път. Тук не говорим за желания.

Думата намерение е много дълбока. Учителя казва: Намерение означава да намериш, не да търсиш; ти си търсил. Намерението означава просто да намериш. Знаел си какво да търсиш и затова си намерил, имал си правилното намерение.

Намерението е създадено за възприемане на реалността. То е първичен елемент, а желанието е вторичен.

Намерението произлиза от отношението на човека към Истината, а желанието – от отношението на човека към света. Значи: намерението е отношение към Истината, желанието е отношение към света.

Чрез желанията животът се проваля; чрез намерението животът се превръща в един вечен възход.

Според толтеките намерението осъществява чистото и истинското, възприятие в човека, чистото и истинското, без примеси, възприятие в човека. А Чистото Възприятие твори в човека все повече Душа – степени, все повече Висша Душа.

А истинското възприятие, което идва след чистото възприятие, то е по-висока степен, то твори в човека все повече Дух. Това е разликата между чисто възприятие и истинско възприятие. Това означава, че чистото възприятие е подготовка за истинско възприятие, все повече Дух, т.е. все повече Неизразимото.

Без Чисто Намерение ти нямаш Път към себе си, ти нямаш Път към Себепознание – според толтеките.

Велико е Намерението, наречено Любов към Истината. От това Намерение зависи доколко твоето съзнание ще се разширява и къде ще спре.

Без Чисто Намерение, каквото и да правиш, развитието е привидно. Може да си въобразяваш, че работиш върху себе си, че четеш книги, че даже правиш много практики... Дето Учителя казва за двама йоги – петнадесет години в една пещера, обаче накрая разбрали, че от йога няма полза, защото никакви резултати; те не познавали своето намерение, те имали желания.

От Тайната на Намерението се предопределят големи промени. Защо? Защото Намерението е ключ, който привлича сили, които са скрити в Еекатл, т.е. в Духа.

Намерението е Висша Тайна на живота и тази Тайна е скрита вътре в човека. Човекът трябва да я открие. Намерението например може да изпълни разумното желание и да направи така, че то да се сбъдне, но то си остава по-дълбоко от разумното желание.

Намерението е сила, която променя съдбата, няма значение каква е твоята карма. Ако твоето намерение е Бог, Орела, кармата се променя. Според толтеките това означава, че Намерението е Тайна опора. То изпълнява разумното желание, но както казах, то винаги остава по-дълбоко от него.

Намерението е висша причина, а след него идват и се подреждат последствията. След него се подреждат последствията. Тази причина видоизменя последствията.

Когато се установиш твърдо в своите намерения, твърдо и осъзнато, ти определяш Пътя си. Значи: не кармата, не държавата, не окръжаващата среда и т.н. – ти определяш пътя си, ти определяш събитията си, какви неща ще се случват в твоя живот; ти определяш даже своите реакции, реакциите си в живота. Това означава, че твоята съдба не се намира в някакви звезди или в някакви условия.

Толтеките не признават зодиака. Те го наричат звездна скалà, която трябва да бъде прескочена. Не признават нито хубавите качества на зодиака, нито лошите, просто скала, която трябва да бъде пробита и прескочена. Това означава, че твоята съдба не е в някакви звезди, някакви условия или в окръжаваща среда, а в твоя избор, в избора на твоето намерение.

В Намерението е скрита сила, която влияе глобално на твоите жизнени отношения, на всякакви нива. Дори може да си имал в предните прераждания стотици убийства; имаш ли правилно Намерение в този живот – изцяло Бога – всички тези убийства отпадат, те не могат да те гонят. Ти ще ги изкупиш по друг начин, кармата ти ще се преобрази. След време или ще спасяваш души, или ще им помагаш. Има много начини, но така или иначе, ще можеш да им помагаш и в другия свят. Защо? Защото ще ти бъде даден метод, метод, който иначе е скрит в шестото тяло.

От Намерението зависи какви Висши Същества ще дойдат при тебе – покровители, т.е. какви същества ще привлечеш към себе си.

Който не разбира Тайната на Намерението, остава в съдбата си. А който остава в съдбата си, той не намира изход.

Намерението е велик дар на Орела, който е скрит (пак казвам) вътре, в човека.

ТОЛТЕКСКАТА МЪДРОСТ

(Трета идея за размишление – 07.08.2007 г.)

Воинът не осъжда своите недостатъци – той ги приема и се хваща на работа. Така постепенно той ги превръща в дарове на силата. Те затова са дадени – не да се съединиш с тях, а да ги превърнеш в дарове на силата.

Воинът знае, че ако се справи с недостатъците си, той ги превръща в сила, а силата превръща в разум. Това означава, че недостатъците са скъпоценни. Те водят към свобода, въпросът е в твоят подход към тях. Те са скъпоценни, те са бисери. Значи: никакво осъждане, просто това са дадености.

Когато човек не се приема такъв, какъвто е, той си налага тежко самопроклятие и изгубва своята изходна точка; той вече няма изходна точка.

Воинът се подобрява, а толтекът се умъдрява.

Воинът постепенно върви по Пътя на Безупречността и по този Път той изхвърля егоизма от себе си. Защо? Защото той разбира, че егоизмът е една много изтощаваща сила и всеки, който е под влияние на егоизма, тази изтощаваща сила, той ще бъде излъган в живота си, той ще бъде излъган и заблуден в живота си.

Няма нито една сила във вселената, която да е по-голяма от Истинското Намерение, а трудностите са дар, скъпоценни дарове за израстване – не просто трудности, скъпоценни дарове. На едно място Учителя казва: Пазете се да не дойде време да искате да плащате, за да ви дойдат страдания. И то да искате да плащате скъпо, за да ви дойдат страдания.

Толтеките казват: Ако не ти харесва всичко, което става в твоя живот, измени своите действия. Трябва да навлезеш в нови отношения със себе си.

Истинският толтек е в състояние да задълбочи и най-дълбоките тайни на космоса. Тука не говорим за воина, говорим за трите степени на толтеките; воинът е подготовка за толтек. Може да задълбочи и най-дълбоките тайни на космоса.

Ами даже, тука само за малко ще се отклоня, ами и Настрадин Ходжа ги задълбочава. Тук се сещам за един пример, който съм ви казвал, така бегло ще ви го кажа пак. Знаете оня учен, който пътувал в една лодка с Настрадин и питал Настрадин: „Ти учил ли си математика?“ „Не“. „Учил ли си еди-коя си наука?“ „Не“. „Учил ли си еди-коя си... Загубил си три четвърти от живота си!“ След малко – буря и Настрадин простичко: „Учил ли си плуване?“ „Не“. „Губиш целия си живот“. Пето тяло говори на четвърто, т.е. какво иска да каже: Настрадин има Духа, Духът винаги преплува до другия бряг, никакви проблеми – и с лодка, и без лодка. Четвърто тяло, умът нищо не може да преплува. Просто ученият човек, той си остава в лодката, в собствения си егоизъм, в собствената си мисловност... И затова, ако си спомняте, когато ви говорих за суфи, суфите казват кое е най-ценното за един суфи: това, което може да вземе със себе си при корабокрушение. Когато има голямо корабокрушение, всичко свършва, това, което можеш да вземеш със себе си, и това е петото и шестото тяло. Четвъртото тяло става за смях, така, не само четвъртото, така...

За истинския толтек дълбокото вслушване е меч, те го наричат меч, който разсича знанията и ума. Истинското вслушване е заплаха за тескатлипока, т.е. за илюзията, на всякакви нива. Който умее да слуша – затова много духове не дават на хората да слушат. Казваш му едно – той отнесен, или го няма едното ухо, или очите, или другото ухо, или сърцето, просто заглушават. Но който умее да слуша... А кой умее? Който търси искрено. (Така.) Значи: заплаха за илюзията, заплаха за земното мислене. Вслушването е меч, който отстранява неправилното знание.

Според толтеките: същественото в живота на човека е гладът за Истината. Защо? Защото гладът за Истината ще изяде злото, ще изяде вселенската илюзия, наречена на техен език тескатлипока, тъмното огледало.

Според толтеките страданията са много полезни. Защо? Защото те идват, за да те научат какви намерения да имаш. Страданията коригират желанията. Разбира се, за обикновения човек тази корекция е много трудна, много е мъчително страдащият да стане разумен, особено който не търси, т.е. трето и четвърто тяло, което не е искрено. Пак ще повторя: Страданията са много полезни, защото идват, за да те научат какви намерения да имаш и към себе си, и към живота. Стаданията коригират желанията, т.е. те ще излекуват болните желания на човека. Много е трудно, но Учителя казва: „Те са майстори“. Никаква философия няма да помогне. Страданията заместват философията и той нарича философията както ви казах, „ученото невежество“, гимнастика за ума. Хубаво е като обичаш да се заблуждаваш, няма проблеми. И при мене идват философи, в София някой път и с дипломати се срещам, туй-онуй – хубаво е, остава в ума. Е, щом обичаш, няма проблеми, от къде на къде ще ти обърквам пътя!

За толтека Свободата е Преданост към Истината и този, който твърдо, с твърдо намерение е избрал Истината, той постепенно става майстор на намерението. Майстор – това е голямо изкуство, майстор на намерението, и започва да вижда дълбоко в себе си, а по-късно – дълбоко в Орела. Казано по друг начин: Той придобива правилното самонаблюдение и правилния слух.

Толтеките не държат да бъдат обичани и уважавани – това е голяма зависимост, просто толкова е ненужно. Те не държат да бъдат обичани и уважавани. Те държат да станат Безупречни, на това държат. Те държат да станат, по друг начин казано, Божествени Същества (те го наричат Безупречни, това означава Божествени Същества), за да се завърнат в Орела. Те държат на Орела, искат да се завърнат в Бога и в Неговите степени, а не в някакъв свят.

Каквото и събитие и да се случи на толтека, то не може да го застави да се чувства така или иначе, защото толтекът сам си избира как да се чувства – забележете. Значи: каквото и събитие да се случи в живота, то не може да го застави да се чувства така или инак, добре или лошо, или някак си, защото толтекът сам избира как да се чувства, той си избира състоянията.

Толтеките казват: Вслушай се в Чистото Действие – то е по-мъдро от вселената не само от света. То е по-мъдро от вселената.