АТЛАНТИДА

(Лекция 1 – 01.09.2015 г.)

Водата е произлязла от дума на Орела – и тази дума е Атл. Ще ви разкажа за тази дума, която е повече от дума. И така, думата Атл – вода – означава, че Атлантите са били носители на истинския Живот. За Атланските Жреци това е Древна дума, Древен говор на Орела, т.е. на Безкрая. Това е послание на Орела: Бъдете Истина за другите! Оттам произлиза и думата, после: Атланти. Бъдете Истина за другите! Бъдете Вода за другите! И по друг начин казано: Бъдете Живот за другите, за да текат те към своя Източник! Според Първата раса на Атлантите Рмоахали (преди сме говорили за тях – Първата раса е една от най-дълбоките на Атлантида), според тях думата Вода означава Обучение за Пътя към Бездната, за Пътя към Безкрая. Те казват: „Да застанеш срещу Водата значи да застанеш срещу Незнайното“.

Между другото, нека да ви кажа, че не е водата, която тече. Водата не тече; това, което тече в нея е енергията. Ако енергията излезе, реката пресъхва – или изворът пресъхва и го няма. Това, което тече, е слязлата енергия. Ако водата не беше слязла – казват те – съществата щяха да започнат да умират отвътре. Рмоахали казват, че водата е пожертвано перо от Крилото на Орела, т.е. част от Същността на Бога, слязла да води хората. Учителя казва, че думата вода е старинна и произлиза от корена водя, водач – тя води хората. И така: думата Атл, или Вода, е Пратеник на Орела – и тя е нещо, което преустройва лицето на Земята, тя е Велик Майстор.

По времето на Първата подраса на Атлантида делфинът е бил човек пешеходец, но като видял водата, казват Рмоахали (по това време се случва), тази чудна стихия, човекът се опиянил, решил твърдо да заживее във водата и да плува. По-късно Толтеките нарекли делфините Морски хора и това е наистина така. От милиони години водата е с нас – в нея има нещо от Праезика. В Скрития свят думата Атл означава Течаща Светлина. Но тук, на Земята, водата е по-друго нещо – течаща енергия, и тялото на тази енергия е водата. Външното тяло на тази енергия е водата. Това, което тече във водата, е способността на енергията. Разбира се, има и друга вода – застоялата вода. Но Толтеките казват: „Това е заболялата, болната, омърсената вода: блатото. Но блатото – казват те – това е агонията на водата“. (Така!)

Рмоахали и Толтеки имали съвсем друг, таен поглед за водата.

(Ще обясня.) Според Рмоахали Потопът е нещо изключително красиво, защото е завръщане в Крилото на Орела, Мястото на Живота. А според Толтеките, те наричали Потопа Прегръдката на Орела, Часът на Тържеството, Часът на Истината. Наричат го още Прегръдката на Живота. Такъв Подход са имали те, но той идва от тяхната Безупречност. Понеже са се упражнявали хиляди години в Безупречност, те имат съвсем друго възприятие. За тях потопът не е потоп, понеже имат Безупречност, която пък идва от обучението на Боговете – това означава, че Безупречността ражда друг поглед, друго приемане, друго възприятие. Учителя го нарича просто Потопът: водно кръщение, огромно водно кръщение, без намеса на земни сили. Работят Висши Сили – и който знае как да посрещне това, се възражда.

И така: всеки Толтек е Древно Сърце, слязло от Водата – Неопетнената Светлина, защото първичното значение е Неопетнена Светлина. Това е мислене, което идва от друг порядък. Тези, които имат погрешен светоглед, те възприемат Потопа като падение и като наказание. Този мироглед ражда безизходица. Но Безупречният вижда другата Реалност: Безупречният открива в себе си виждането, което е част от Бога, понеже Орелът му дава част от Своите Очи. А грешният вижда себе си – той няма друг поглед, не му е даден, няма допълнителни Очи. Само Любовта към Орела дава допълнителни Очи. Той вижда себе си; той вижда, на атлантски език, митоте – което означава хаосът и безпорядъкът. Понеже така е живял, това е търсил – това вижда. И така: обикновеното виждане е лъжа, то е падението на човека. Казано по друг начин: мъртвите все ще умират, а Безупречните все ще се завръщат.

Според Толтеките обучението в Безупречност е създателят на моста, чрез който се прекосява светът. Преданието за Атлантида е универсално и то винаги ще съществува, защото то е Учение за Безупречност – нещо истинско, към което се стремят само пречистените, само тези, които имат истинска цел и осъзнаване.

Всичко се съхранява в храма на Чистото Сърце – казват Толтеките – в него има памет за Древни събития, т.е. никаква археология, никакво копане. В това Сърце има скрита памет и трябва само да си спомни.

Ще обясня: Чистото Сърце има памет, по-дълбока от всяка археология, то не рови – то си спомня, то е Жив Храм. Записало е всичко в себе си; но без Безупречност и пълна Чистота на сърцето, за истинска памет не може да се говори – там има други спомени.

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

(Първа идея за размишление – 01.09.2015 г.)

Както и преди съм ви казвал, това е част от енергията на Черната Атлантида – Четвъртата подраса – пратуранците. Това е силно място на черната енергия на пратуранците. Съществува и реално, и буквално, и мистично – всякак си. Това е енергията, която се е отделила от Истината. Тази енергия е прокълната. (Ще обясня.) Това означава, че тя се завръща в себе си; не ѝ е дадено да върви към Бога, понеже е отрекла Истината, тя се завръща срещу себе си, стоварва се срещу себе си. Тя е самопричиняване на зло върху себе си. Пратуранците са имали демонична смелост – не човешка, а демонична. Но всеки, който се е изправял срещу Истината, както и те, всеки е ставал обречен. Тази паднала енергия, която е и черен вихър, е искала да управлява света и съдбата на хората. Но тази енергия не е познавала Силата. Преди ви обясних разликата между Сила и енергия: енергията е навсякъде – Силата не е, Силата трябва да се призове. Тази енергия не е познавала Силата, която е над нея. Качествата на енергията и Силата са различни: енергията привлича, тя е магнит; а Силата е пробивна – тя пробива, защото Истината е остра, Истината е остра Сила. И Учителя казва, че падналите атланти са насочили черния кристал и тази черна енергия срещу оста на Земята, искали са да унищожат цялата Земя и да я разрушат. И донякъде са успели – Земята е била изместена на 23 градуса. И сърцето също е изместено, казва Учителя, на 23 градуса. Било е по средата и сега е настрани, поради тази огромна черна енергия. По-късно, когато се явил Потопът, туранците били ограбени, в тях е влязъл Грабителят, т.нар. „страхът“, защото тогава те видели срещу себе си скритата, невидима, невиждана Мощ, която не очаквали: действал Орелът и ги разрушил. Голямата разрушителна енергия на туранците била отнета. Една малка част от нея била затворена в триъгълника. Този триъгълник станал един затворен свят, заключен, който приемал в себе си само тези, които са участвали в създаването на черния вихър и черния кристал. Този енергиен вихър, който е силен и в който има мрачна енергия и решителност, според Толтеките, е и слаб. Тоест: когато там минават тези, които нямат карма и участие в създаването на черната енергия, дори и много близко до мястото на вихъра, той не ги докосва. Но тези, които са участвали в създаването на черния вихър и на този кристал, и надалече да минават, и наблизко да минават, Законът на Съдбата и Истината ги привлича и те биват разрушени. От нея не може да се избяга, защото невидимите сили на Орела насочват тези хора и тези кораби, и тези самолети, над 800 и... голямо число е – насочват се натам, те имат неизбежна участ.

Според Толтеките тази паднала енергия е свързана с изкривеното съзнание – това, което е изгубило Пътя си и равновесието си. И така този триъгълник се явява чистилище за всички прокълнати същества. А Бермудският триъгълник, като цяло, за радост, е само част от тази малка енергия, защото кристалът не е цял. Но все пак, този Бермудски триъгълник е само една част от гробището на Атлантида.

В архивите има данни за изчезнали над 800 кораба и над 90 самолета, но някои останки са открити, други не са. Учените дават, както винаги, жалки отговори: едните казват – „буря“, други казват – „измислица“; други, малко по-честни, казват – „Тука има някаква аномалия!“. Но тук минават десетки хиляди кораби и за тях няма аномалия, защото те нямат кармична връзка с това туранско минало.

ТОЛТЕКИТЕ, ИЛИ ТРЕТАТА ПОДРАСА НА АТЛАНТИДА – МЪДРЕЦИТЕ

(Лекция 2 – 01.09.2015 г.)

Толтеките носят най-мощната духовна традиция на човечеството: това е Учението за Безупречност. И който искрено и истински се посвети на това, той придобива Дара на Орела – ново съзнание, или нова реалност. Смисълът не е в здравата логика според Толтеките, а в Безупречността, защото, когато здравата логика се сблъска с Истината, тя става на прах. Когато Безупречността и голямата пречистеност се сблъскат с Истината, те се сливат с нея и тя ги възкресява, въздига ги в себе си.

Толтеките казват:

Твоите правилни действия ще ти дадат Окото, което вижда.

Безупречността е острието на развитието. То дава проникване в дълбоките Истини.

По пътя на магията – казват Толтеките – никога не можеш да се домогнеш до истинското решение на своите проблеми и никога не можеш да ги отстраниш. Правилният Път е Безупречността. Това се тренира, постигат се осем степени. Седмата и Осмата степен са подобни на Съзнание Христос, Буда и т.н.; Толтеките го наричат Дракон Вълк.

Пътят на Безупречността е този Път, който те прави неуязвим за света.

Малкият тиранин може да ти бъде човек, събитие, ситуация. Тези малки мъчители са необходимост за самата Безупречност.

Когато при голяма трудност – казват Толтеките – имаш приятно чувство, това чувство е вече награда за контрол над себе си. Нека да ви кажа какво означава контрол, овладяване, овладяване на себе си. Това е съвсем друга система на живот: излизаш от света и влизаш в системата на Бога. Овладяване на себе си означава, че светът вече не може да ти влияе – той е безопасен. Има трудности, но той е безопасен. За тебе има друга Сила, която бди. Става въпрос за овладяване на мисли, чувства, постъпки, тайни постъпки и т.н. – съвсем друга пътека. Което означава, че светът се състои от неовладени хора в какво ли не отношение: говорим за обикновените, религиозните, полудуховните и т.н.

При тежка и много тежка ситуация, да съхраняваш приятно чувство, според Толтеките, това означава да си Ловец на енергия. Те умеят, когато идва голяма трудност в техния живот, тайно да се усмихнат, да я поздравят и да тръгнат честно и достойно срещу нея – такъв е техният Подход: те знаят, че израстват от нея. Безпокойството е същество, лишено от Смисъл. Това са умствените хора, това е умът – той винаги ще се безпокои. Дали ти е уреден животът – няма значение; дали си седнал в удобно кресло – няма значение; щом си в ума, ти винаги ще се безпокоиш. Трудността не е враг на човека; трудността идва, за да стане човекът приятел на себе си.

Според Толтеките още: трудността не е враг на човека, но човекът може да стане враг на себе си, ако не я разбере. Да разбереш една трудност означава да уловиш нейната скрита енергия за своето развитие. Не тя да ти ограби енергията – а ти да я уловиш: това е Ловецът на енергия, това е Толтекът.

Според Толтеките външният храм е дом на сенките. Всеки трябва да призове своята Божественост, дори и в най-големия Мрак.

Толтекът може да бъде наблюдател, защото има опорна точка, има Дух в себе си.

Кой е Мъдрец? Те казват: Този, който може да ограби своята тъмнина – това е Мъдрецът.

Само когато станеш Безупречен, можеш да измениш своята съдба. Безупречността отстранява съдбата. Защо? Защото отстранява невежеството. Отстранява всякакво влияние на звезди. Говорил съм за това: защото никой разумен човек не вярва в звезди и хороскопи, а вярва конкретно в Бог и в Истината – няма време за вторични неща, за отклоняване. Той се насочва (както ще говорим след време за числата, че Тайната на Живота е в числото 1, казва Учителя) – голяма съсредоточеност в числото 1, което е Бог.

Толтеките казват:

С всяка правилна дума се улавя чиста енергия. Когато не контролираш думите, заживяваш в падналата реалност, в света. Лошите думи съединяват човека с паразитите и човекът заживява в своето паднало съзнание. Дори това може да му стане естество, но то не е Естеството. Това е съзнание с лошо качество.

В християнството главният паразит се нарича Дяволът – едно и също нещо, просто Толтеките го наричат паразит; на техен език, преди съм ви говорил – тескатлипока. Думите са различни, идеята е една и съща.

Очистването от паразитите е постоянно бдение над думите. Но има много нечисти думи паразити, които усърдно търсят своите жертви, много натрапчиви думи. Много е просто: написваш си на стената пред тебе думата ИЗКЛЮЧВАНЕ – и ако почнат да те нападат, натискаш туй копче... Или пък, пишеш си: КОНТРОЛ, АБСОЛЮТЕН КОНТРОЛ; или думата БОГ: почваш да си мислиш все повече за Бога и тези натрапчиви думи почват да не издържат – и ако ти си по-упорит от тях, те ще почнат да те напускат. След време, ако това ти стане навик, много-много няма да идват при тебе, защото ти ще се научиш да се съсредоточаваш в Бога. Но както казах, тези паразити търсят своите жертви, най-малката разсеяност, най-малката отпуснатост. Бдителност и Безупречност е това, което отстранява паразитите, защото тази бдителност и Будност те водят в Истината – мястото, от което паразитите бягат. Лошите думи изкривяват нашия път и ограбват нашата енергия; те ограбват Древния ни мироглед и носят погрешен начин на мислене, т.е. болен начин. В нечистите думи са вложени неправилни възгледи според Толтеките. И така, нечистите думи, или паразитите, ги предават на хората, за да ги провалят. Нечистите думи са образи на старото човечество, наречено тескатлипока, по друг начин – Дяволът, и по друг начин – илюзията, на християнски език наречено падението: това, което ние наричаме Дървото за познание на Доброто и Злото.

ПОТОПЪТ

(Втора идея за размишление – 01.09.2015 г.)

Според Толтеките Потопът е спасил развитието. Потопът е слязъл, защото застоят е растял много застрашително: човекът е натрупвал зло, което е трябвало да бъде прекъснато. Говорим за голямо зло – защото едно е да си лош човек, съвсем друго е да тръгнеш по пътя на демонизиране, което е по-лошо от пропаст – много по-лошо, просто, от лош човек. Лошият човек може да стане добър, но за демоните... при демоните това отнема милиони години – тежък, труден път, изключително труден път.

Застоят е растял застрашително. Развитието на интелекта се е оказало, по времето на Атлантида, развитие на безумието. Въобще, интелектът никога не е бил мярка, той не е Духовност – едно спомагало, което може да го ползваш, ако го владееш. Тука имало и даровити туранци, но Толтеките казват: „Дарбата на нечистия човек е тежко проклятие“.

Всемогъщата Бездна простря Своята Ръка и Великото Бяло Братство потопи Атлантида – и Учителя потвърждава това. Заклинанието на морето и Небесата беше отключено – и Атлантида си отиде. По принцип е имало четири огромни, големи потопа. Гордата Тъмна раса трябваше да си замине, защото нейното падение беше започнало да става голяма зараза, голямо разрушение. Тази раса трябваше да бъде отделена от света. Според Бялото Братство това паднало и надменно човечество не заслужаваше да има гроб и споменания. Те били изпратени в мрачно, агонизиращо състояние в друга част на Бездната, в друга част на водата, наречена празнотата. И Учителя потвърждава: падналите атланти, специално най-вече Четвъртата подраса, пратуранците, плюс част от Втората подраса на Атлантида (наричат се тлаватли, които са имали връзка с марсианците), малка част от тази раса, и най-вече Четвъртата подраса – това са тези, които, казва Учителя, душите им са заключени на дъното на Атлантическия океан и сега са там затворени, не могат да мръднат – докато някога Бог им позволи.

За Толтеките Потопът е бил Тайнство, особено явление, нещо с особен блясък. Но за това е трябвало да имаш друг мироглед – слънчев поглед. За земните е съвсем друго: Потопът им е отнел част от съзнанието, и то голяма част. Днес тези хора, това човечество паднало се отличава по това, че тази част от съзнанието я няма – затова нямат Будност, затова стават катастрофи, но не това е най-лошото. Най-лошото е да си се отказал да търсиш Бог и Истината, откъдето може да тръгне бавно изправяне. И днес те не помнят нито за Атлантида, нито искат да чуят, нито помнят нейното послание.

Според Толтеките тези, които не се обучават в Истината, винаги ще трупат опит в падението и вътре в тях ще бродят тъмни сили.

Рмоахали наричат Потопа Безжалостна Прелест – това е тяхното тълкуване, на Първата раса на Атлантите – Безжалостна Прелест. Толтеките го наричат Тържество на Орела, а за земните това е просто бедствие – те нямат друга гледна точка, нямат мироглед – той им е отнет; той е просто бедствие, какъвто е и техният живот. В така наречения „ужас на Потопа“ Толтеките са онемявали от изумление – това е нещо грандиозно: Орелът слиза и те са знаели, че трябва да Го посрещнат – подобно, както Богомилите на Кладата – изключителен подвиг, духовен подвиг и пълно Отдаване, за да се слееш завинаги с Бога, а не донякъде и половинчато. Половинчатите неща нямат нищо общо с Духовността. Те са виждали нещо от Древната красота, нещо от Древната стихия на водата, която за тях била част от Древната стихия на Орела, т.е. на Бога. Те имали поглед само за Него, но те дълго време били обучавани и затова можели да Го посрещнат и да Го видят правилно. Както Богомилите дълго време са се подготвяли за Кладата – и когато тя идва, е осъществено Велико Единство.

Потопът е поразил всички земни съзнания, но не е докоснал чистия Дух на Толтеките, на Мъдреците.

Човечеството и досега е с изгубена част от съзнанието, докато Толтеките са свободни птици: прераждат се като Мъдреци, слизат и се завръщат – за тях няма смърт. Едно слизане – едно завръщане, в което няма смърт: просто слизане и заминаване. Те винаги са се реели в Духа, в Духа на Орела и в Свободата. Толтеките никога не са се интересували от бъдещето – никой Мъдрец не прави тази грешка и затова те са постигнали нещо по-дълбоко: те са се посвещавали на Орела, на самия Бог. Те са се посвещавали на Истината и за тях всичко друго е без значение. Така те са изпреварили бъдещето и нашите раси, човешките раси, впоследствие не могат да изпреварят, защото няма по-висока степен от Седма и Осма степен, т.е. Дракон Вълк – изключително чисто Съзнание, което е завръщане и сливане.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 3 – 01.09.2015 г.)

Толтеките казват:

Хората стават предопределени, когато злоупотребяват със своята свобода. Не че има предопределение – но в момента, в който злоупотребиш, ти вече сам се предопределяш, записваш се.

Човекът може да се опомни само, казват Толтеките, в съкрушителните моменти на живота, в най-трудните моменти, в скръбта, в мъката – това е шансът на човека да се опомни, това е подарък от Орела. Ако и тогава не се опомни, има нещо безнадеждно, което ще се лекува след много прераждания, някога.

Който иска да промени света, казват Толтеките, ще стане безсилен и ограбен. Никой човек в света няма такава цел, казва Учителя – да променя света. Ти промени своя малък, вътрешен свят – вътрешен; после, външния – каквото стане, то е Божия работа. Промени! Учителя казва: „Който иска да управлява хората, да ги владее и да ги променя, не само че косата му ще побелее, но нищо няма да промени“ – но ако промени себе си, Бог ще му даде поглед и ще види, че всичко в света е не точно, а изключително точно и правилно, тъй като Бог ръководи. Само една Воля ръководи и Бог дава на такъв човек да вижда правилно: всяка катастрофа, всяко нещо, без значение дали е деца, и т.н. Няма грешка, тъй като това Съвършенство е огромно. Бог е наистина Съвършен и не става грешка в нито един свят.

При еволюцията ти се развиваш в света на времето, а при развитието – във Вселената на Духа.

Колкото повече практикуваш Безупречност, толкова повече придобиваш в себе си онази особена точка, чрез която наблюдаваш нещата вътре в Реалността.

Толтекът използва всичко, което съществува, за извисяване: и лошите неща, и хубавите неща той ги използва за извисяване, той не си губи времето.

Нечистите думи са грабители на енергията. Човек трябва да знае как да се справя с тези думи, да не им дава ход. Защото изречената дума вече е посегнала на тебе – и щом си я изрекъл, след време тя ще изкривява твои постъпки; тя има власт, понеже думите са живи същества. В момент, в който не искаш, има власт да те изкривява, да постъпваш неправилно и да се чудиш защо така е станало.

Нечистите думи ограбват и здравето, и радостта, и правилното разбиране. Те изкривяват намеренията. Ограбват Будността на човека и неговото осъзнаване – и човекът става външно същество: външно същество, оплетено в заблуждения... А има случаи, Сам Бог не желае да говори на такива същества. Чудя се: има хора, тръгнали да ги спасяват, а Той, Бог, не иска! Такова „спасение“ ще настане, че не е за говорене! Така!

Нечистите думи са паднали учители: по саморазрушение, по неувереност, по колебания, по внушаемост, по агресия, по безволие и по отчаяние – всички тези думи са едно живо, постепенно умиране.

Когато нечистите думи се натрупват, те придобиват власт да изменят поведението на човека, и то често – без неговото знание. Просто те го отстраняват.

Нечистите думи са големи разсейватели на енергията – ето защо е важна една голяма самодисциплина, лична самодисциплина, която отделя тези думи, тези паразити от себе си, не ги допуска, т.е., искам да кажа – дори и когато сте предизвикани. Ако имате хора, които ви обиждат, много е приятно! Те идват да ви каляват, те идват да ви направят Дълбока вода. Много е приятно, особено... с каквито и думи да е! Да се учите да им благодарите, да им отговаряте меко, нали, без значение какво говорят, и дали половин час ви натрупват с такива думи. Даже мисля, че съм казвал, пак ще го кажа: Учителя дава да платите на такъв човек 20 – 30 лв., армагани, една торба с почерпка... Половин час, един час – наричам ги тези хора „автомати за плюнки“: цитати, псувни, всичко каквото се сетите; и след време, който и да ви обиди, веднага ще ви избледнее, защото той, този човек, така ще ви е затрупал, и като си помислите за него, нали, всичко туй ще е много бедно – нали. И става въпрос, че това е практическо закаляване, ако някой иска. Смятах да го правя преди години, имах такъв приятел, но се оказа, че го разреших и без това. Но иначе е много ценно като упражнение! Така!

Вътре, в Чистото Намерение има ядро от Сила, ядро от чист Разум, който може да управлява Пътя на човека, и затова човек трябва да съхранява чистите думи. Трябва да е заобиколен от тях, да ги има написани, даже някой път – срещу себе си, да му напомнят; понеже има много духове, както казах, „разсейватели“. Този ти внушава едно, почваш да мислиш за земни проблеми – колкото повече мислиш, по-лошо... А когато имаш такова напомняне, то все повече ще ти напомня да се мобилизираш, да се събираш, а не да се разпръскваш.

В Атлантида едно от имената на Живота е Атл, както казах – Вода. Това е едно умение на Любовта и Безупречността да създават Живот в себе си – това означава и Вода. Тази Безупречност е завръщане в Изначалната Вода. В Изначалната Вода живееш, а в другата вода – тя само те поддържа. За Изначалната Вода няма обяснение, а за другата се казва: тя тече, напоява и храни, т.е. – един приятел. А Изначалната Вода е самият Бог, самият Живот. Според Толтеките Изначалната Вода е нашето естество – Изначалната безгрешност, Изначалната Безупречност е нашето естество. И затова ние трябва да се завърнем в Атл, или Атлантида – нашата Родина, нашата Абсолютна Родина, от която са тръгнали тези велики... Там са посветени и Орфей, и Заратустра, и Питагор, и многобройни, многобройни, и Хермес, и т.н. Хермес е бил внук на Царя на Атлантида – това е друга история, която ще ви разказвам, когато му дойде времето... Но живели са многобройни Безупречни; част от Боговете също са слезли на Земята... И след време, когато ще говорим за Египет... Учителя казва, че със силата на мисълта те са създали пирамидите. Няма нищо общо с хамалогия и някакво „мъкнене“, което е огромна простотия! Тоест: Жреците, Боговете, събрани с Чистите, издигат материята, тъй като заедно с Орела имат власт. Но хората си продължават да мислят, учените... и да копаят, и мислят, че това е пренасяно. (Така! След време ще говорим за това! Така!)

Нашата Родина – това е нашата Неизмеримост и това е Древното послание. Тази Атлантида е образ и лице на Великата Необяснимост. Това е Изначалната Родина, Изначалната Вода, от която после е слязла и другата вода. Водата е Изначално състояние на Безкрая – това е друго название на истинския Живот. Атлантида е име, дадено от Безкрая, а не просто така съставено. Безупречността е също действие от Безкрая – чисто действие, в което няма примеси, няма его, няма умствени неща. Пътят на Атлантите е бил именно Пътят към Безкрая. Някои мислят, че тези цивилизации са изчезнали и са били разрушени. Нищо подобно! Те са се завърнали в своя Източник. Нищо подобно – с разрушение... няма какво да правят в този умрял свят! Тука движещите се са умрели, умрелите са умрели и т.н. (Някой път и туй ще ви обяснявам. Така!)

Атлантида е име, дадено от Безкрая. Пътят на Атлантите е бил Пътят към Безкрая – и тези, които са постоянствали в тази Безупречност, те са открили този Път в себе си. Толтеките са търсили Водата, т.е. Атл, Пътеводителя: те са открили, че Безупречността увеличава Безкрая в тях. Наистина е така! Ако си спомняте един от афоризмите на Старците, един от Старците казва (Учителят Мелхория мисля, че беше) казва: Никога не нарушавай Безкрая в себе си! Значи: Никога не постъпвай така, че да обеднееш! Те са увеличавали Безкрая – и че сам Безкраят ги е насърчавал в тази Безупречност. На Безупречните Орелът им е давал нещо от Себе Си, нещо от Безкрая. Така Толтеките ставали Орли и можели да прескочат пропастта на света.

ТРЕТОТО КРИЛО НА ОРЕЛА

(Трета идея за размишление – 01.09.2015 г.)

Толтеките казват: Кое е насъщно важно? Това е срещата с Неведомото. Това означава – говорим само за един малък миг! – истинска, реална среща с Бога. Не говорим за въобразяване, не говорим за халюцинации или илюзия – говорим за натрупана истинска честна жажда и Безупречност, която води до тази среща. Тази среща е изход от човешките предели, изход от света. Само един поглед да ти даде Бог – не два погледа, не дълги разговори. Една дума! Достатъчно е цял живот да работиш за този поглед на Бога и за една Негова дума – две думи са много. Убедил съм се: една дума е достатъчна за хиляди години. Така!

След натрупани многобройни изключителни усилия в Безупречност, те се срещнали с Неведомото, Което е наречено Третото крило на Орела – и така те срещнали и видели неочаквана Светлина (тук става въпрос за Прасветлината – не светлината, която има полюс – тъмнина, а за Прасветлината, която няма сенки); видели неочаквана Светлина и разбрали, че продължителното и чисто търсене на Истината се отплаща със среща и с Покой. От тази среща се ражда Покоят; раждат се Вечност и Безкрайност. Те получили правото да изследват Непознатото. Те били наречени Висши Толтеки, Майстори Дракони. Дракони е друго име на Боговете. Третото крило е, според Толтеките, най-страшният източник – Неведомостта, най-висшата Истина, Абсолютната Истина. За да я видиш и да можеш да оцелееш, без да умреш, вътре в Духа си, трябва много дълго време да си се подготвял – това се нарича Пречистване, Смирение, Истинолюбие и така нататък – интензивен духовен труд. Затова е важно: многобройни молитви, докато срещнеш Това и можеш да Го понесеш.

Третото крило е ослепителният Източник – и тука Чистият (пак ще кажа) бива унищожен. Дълго време се е пречиствал, за да бъде унищожен, т.е. тотално изчезва неговото его и той възкръсва в Духа. Познава собствения си Дух, става Свободен Дух, Толтеките го наричат Еекатл – Свободен Вятър. Той бива унищожен, но се разцъфтява. Тука действа унищожението първо, а след него действа Възкресението; а както при Суфите пък действа Фана: т.е. Пълно разтваряне в Него. Щом си се пожертвал за Орела, придобиваш право да възкръснеш в Него. Тука се случва най-великото Сливане. Тука е скрит Древният Порядък, неизвестен за външните светове, защото този Порядък е нещо дълбоко вътрешно. Бездната е тази идея, за която Лао Дзъ казва: „Най-трудно се отваря отворена врата!“. Тоест: Истината е винаги тук, но много трудно е да минеш през нея – трябва да ти е позволено, трябва да си спечелил Доверието. Тогава тази отворена врата виждаш, че е отворена – иначе тя пак е отворена, но за обикновения човек това е стена. Тази отворена врата е Безкраят и е винаги тук, но ти трябва да си стигнал до Висшата Безупречност, за да влезеш в Третото крило на Орела. Третото крило е Преизпълненост, която се спуска само във Висшата Безупречност: Воините още я нямат, но те вървят към нея. Тя се намира при Толтеките. Да носиш името Толтек означава (Толтек – става въпрос, Първа, Втора и Трета степен) да си извървял Пътя на Воините и да си влязъл в нови високи степени на Безупречност – т.нар. Толтеките, или Майсторите, т.е. Вещите Същества, Вещите Хора. Воините умеят да преследват и да хващат своите чисти възприятия, но Пътят на Толтеките Майстори е друг и е по-дълбок. Те не се хващат за чистото възприятие, защото за тях то не е Тоталната гледна точка. Те умеят да не се хващат дотогава, докато Орелът не ги улови. Но някога и Воините ще станат Майстори и ще разберат това. Ще се откажат от дълбоките Истини, които знаят, за да им даде самият Орел, самият Бог, цялата Истина. Не дълбоки Истини, а цялата Истина. Тогава вече Воините ще станат Майстори Толтеки. Това е Път, това са степени на Пътя. Воинът пътува още в Тайната, но не му е позволено да пътува в Мистерията. Но и светът на Воина е много красив, защото той започва да разбира, че всичко около него е Тайна, и той почва да го уважава: камъка, тревичката, животните; и вървейки по този Път, Воинът става все по-смирен и все по-смирен. За Воина Разумността е всичко. За Толтека не е така – за Толтека Дълбочината е всичко. Дълбочината е Дракон – много по-дълбока от Разумността. Дълбочината е друга част от Орела. Има Толтеки, които държат на истинския Живот, но има други Толтеки, които се отказват от това. Забележете! Отказват се от истинския Живот, прекрачват нещо друго, прекрачват го... Те казват така: Орелът е по-дълбок от истинския Живот. Казано по друг начин: Бог е по-дълбок от твоя истински Живот. Бог е по-дълбок и от Юда, и от Христос. Бог е Целта. И те навлизат в Тайната на Орела. Така те получават нещо повече от истинския Живот – те получават Третото крило на Орела. Тука най-ниската степен е Блаженство. Само ще ви загатна: един човек, който е станал блажен, съжалява всички хора на удоволствието. Удоволствията са такива бедняци... както и да е!