ГРЕХОПАДЕНИЕТО

(Трета идея за размишление – 07.10.2008 г.)

Тук само ще кажа, че следващия път ще прекъснем с тази история, другата година ще продължим с някои неща. Другият път ще говорим за други неща.

Грехопадението – според толтеките, преди време ви казах някои неща и сега ще допълня. Според толтеките грехопадението е резултат на една много Велика Любов. Защо? Защото след него се определяло кой търси Истината и Орела, и кой търсел себе си и щастието си, личния си път, егото. Който търсел себе си, щял да си посее тъмнина, а който след грехопадението търсел Истината, щял да си посее Път към Орела.

От друга страна, Учителя обяснява, че грехопадението е трябвало да се случи. Защо? Обяснява, тука само накратко: Адам е бил много послушен, много тих, много скромен, много смирен, но е нямал познание на себе си, нямал е дълбочина. И Адам, и Ева са имали огромна, голяма вяра в Бога, но само вяра. Нямали са познание, т.е. познаваща вяра; сляпа вяра и щели да останат завинаги деца. И Бог им дава шанс чрез грехопадението. По-нататък ще го обясня и според гносиса. Грехопадението е много дълбоко и велико явление и който го разбере, го превръща в безсмъртие. Който не го разбере, това е друг въпрос.

Понеже толтеките са големи наблюдатели, те видели в грехопадението скрития замисъл на Орела, а той бил: самият Орел да се издигне в човека. Просто Бог иска да израсне в Адам и Ева, т.е. в човечеството, в човека, да израсне и да заживее напълно, не донякъде, както е било преди. Просто иска по-високо ниво на осъзнаване, и да заживее в самия Него, Той да му бъде водач.

Грехопадението, според толтеките, е тази сила на илюзията, която отделя неразумната воля на човека от развитието. Значи: грехопадението отделя неразумната воля на човека от развитието. Според толтеките: в грехопадението се виждало кой се отказва от висшия разум, а това означавало и отказ от Орела, отказ от Бога.

Грехопадението, според тях, предизвиквало най-много развитието на истинския разум, а според толтеките той е бил първична сила и затова чрез него те се извисявали и във вътрешната вселена, и в Орела. А който останел в своята неразумна воля, той щял да остане в нисшето си тяло и щял да умира и да се ражда, докато разбере някога, че грехопадението е дар, от който трябва да станеш Безупречен. А който развивал разумната си воля, той тръгвал към Орела и щял да стане Еекатл, т.е. чист Дух, свободен вятър, може да се каже още и висш Дух.

Толтеките знаели, че Орелът виждал всичко, защото Той улавял всички скрити и най-скрити намерения на всяко същество. Толтеките знаели, че Орелът е скрит в нашата разумна воля и че тя трябва да се увеличава. А при това условие грехопадението вече било без значение, защото то било просто според тях доброта, излязла навън. Просто призив за завръщане напълно в Истината и в Орела, един много важен призив.

Толтеките знаели, че грехопадението се ръководи от илюзията, а Любовта към Истината се ръководи от Ометеотл, т.е. Бог, Необятния те Го наричат Ометеотл (една дума) – Бог или Необятния Нагуал, Необятния Учител.

Значи, аз съм виждал (между другото) хора, които четат много Библията и изостават в постъпките и Безупречността. Познавах един тимаджия, който много четеше криминални романи и аз му носех, и подобряваше постоянно постъпките си в живота. Разви такава будност, такова старание, че просто се чудех. Такива едни неща си говорехме, които са... Но той не обичаше други книги да чете. Значи: всичко се намира в Тайната на Намерението. Може да четеш деветдесет и девет пъти Библията, все едно; може да четеш каквито и да са книги, все едно. Има нещо дълбоко в тази тайна дума, наречена Намерение. След време ще се спра специално на нея, защото тя е по-дълбока от думата предопределение – тя може... каквото и да ти е писано, тя е по-дълбока и го видоизменя. За другите хора остава каквото е написано, но който стане Майстор на Намерението, той променя и осъзнава, става въпрос за осъзнато дълбоко Намерение, той променя напълно човешката си съдба, макар и да му е писано.

Толтеките разбрали, че грехопадението не е враг на човека и въобще нищо не е враг, освен отношението на самия човек към самия него и към нещата. Значи, отношението на човека може да бъде враг, ако не е правилно; отношението на самия човек към нещата. Те разбрали, че който има отношение към Истината и към Орела, отстранявал грехопадението от себе си. Така те осъзнали, че грехопадението е допуснато като дар, за да се създаде вечна и постоянна връзка с Орела. Не донякъде връзка, а вечна и постоянна връзка с Орела.

Иначе грехопадението, без този дар, без това осъзнаване, при него човекът щял да навлезе в друго, много по-голямо падение, защото щял да изгуби вечната си връзка с Ометеотл, с Бога, една по-нисша степен на Орела. И той щял да тръгне надолу към демонизиране, по-лошото нещо от човешкия път – демонизиране.

Толтеките разбрали, че този, който имал Любов към Истината, той използвал грехопадението и се извисявал в Бога. А който нямал Любов към Истината, си създавал тоналли (тоналли – с две „л“ за тези, които пишат думите) – съдба. Едно от значението на тази дума е съдба. Думата „съдба“ при толтеките означава този, който сам се е осъдил чрез собствените си желания и намерения. Значи този, който сам се е осъдил чрез собствените си желания и намерения. Защото той не осъзнавал ахуибка, една от най-дълбоките думи при толтеките – означава Намерение, за което друг път ще говорим.

Толтеките разбрали, че срещу грехопадението най-важното е разумната воля и осъзнатото Намерение, така както им било казано от Атламаните. Атламаните на толтекски език е Старците или Прастарите хора. А толтеките знаели, че Атламаните, Старците, превъзхождат и най-дълбокия опит, не само човешки – те превъзхождат и духовния опит, а една част от тях превъзхождат и Божествения опит. Атламаните им казали, че разумната воля е сила на вътрешната вселена, на вътрешната цивилизация. Те им казали още, че разумната воля, когато израствала, стигала до Правдъхновението. А това било пълно освобождение и от човешкия път (забележете!), и от духовния път. Това водело към третата вселена, която Учителя нарича „Божествената вселена“ и оттам нататък, смятайте колко степени има. Значи: това е завръщане от човешкия път в съвсем други цивилизации, не такива ограничени, а като използвали опита и всичко, те се завръщали в Духовни и Божествени цивилизации, свободни от смърт и прераждания. Можело вече да се прераждат само доброволно, но това е вече по свобода. Значи: те се завръщали в необятността и неизразимостта на Орела, чието друго име на християнски език казано, е „Царството Божие“. Това е нещо по-дълбоко от светлината – Царството Божие.

УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

(Лекция 1 – 05.06.2012 г.)

Първо, паразитите си имат своя тайна история извън развитието на организмите. Главната врата за паразитите си остава егото, защото всяка неадекватна постъпка е участие на тези паразити – тази постъпка е вход.

Едно нечисто изразено съзнание се сраства с паразитите и вече не може да живее без тях – те взаимно се хранят. Веднага давам два примера: единият случай с една позната, отива на пазара и казва: „Това, това, това ми отделете... Не искам нищо!“ – и заминава. Зарежда се, само че това ще ѝ струва скъпо. Друг случай: влиза един в малка книжарничка, говорят две жени и едната държи малко кученце. Той казва: „Какъв е този пес! Той ме плаши!“ – излиза и те почват да говорят, и го хранят не знаят, че така той си тегли енергия. Но това са хора, които нямат източник, изгубили са нещо и търсят такива неща. Затова трябва да сте будни, да знаете как да им помагате тайно и как да не се привързвате към думите.

Паразитите са проникващи. Те могат да влизат отвътре и да формират желания, интереси, настроения и най-различни планове за твоя живот. Най-лошото е, когато паразитите проникнат в съзнанието и започнат да ръководят неговото поведение.

Според толтеките човечеството не може да разбере, че е станало храна за една прастара паднала цивилизация на паразити, която тръгва от втората подраса на Атлантида – тлаватли, преди време малко говорихме за тях, след време ще говорим повече. Това е втората подраса, в която са влезли марсианците; те са в единство с марсианците. После тази раса се усилва още повече от четвъртата и най-опасна раса – пратуранците и че борбата с тази паразитна цивилизация още се води. Тя продължава от Атлантида и продължава и сега да се води. И тя е известна днес не като тлаватли, а като Дървото за познанието на доброто и злото – просто името е друго.

Изцелението от тази паразитна цивилизация е само едно: чрез Безупречност – тука говорим от гледна точка на толтеките. Разбира се, при нас е: формули, пречистване, благородство, особено чисти постъпки при всякакви условия, но при толтеките е бил този метод – Безупречност.

Според толтеките човекът, поради своето неразбиране, сам позволява на паразитите да го отклоняват от правия път. И така, чрез много позволения те стават все по-силни, завладяват волята и намеренията на човека, и го препрограмират.

Когато един човек вземе много твърдо решение да върви в Пътя на Истината, той вече има ключът за постепенно парализиране на всички паразити.

Щом си паднал в думите и в словото, ти малко или много, си обсебен и завладян.

Мисълта е непроизнесено слово и щом го произнесеш, то вече влияе и на мисленето, и на твоите действия, и затова трябва да внимаваш, да бдиш за всяка мисъл, за всяка дума – не която идва към тебе, там няма значение – какво излиза от тебе! Както ще говорим после за възприятието: не е важно какво се случва отвън, какви събития, а какво възприемаш. Защото нечистото слово, когато го допускаш, то ще те видоизменя, вече нямаш избор. То ще ти влияе и ще те видоизменя в мисленето, докато те доведе до упадък.

Има паразити, които използват енергията на твоите думи и дават съвсем друга посока на тази енергия – те я променят. Ти си искал да кажеш едно, а е станало друго положение, т.е. хората са попаднали в паразитите, в хитростта на тези изостанали духовни същества. Тези паразити са способни да развалят енергията на думите и да дадат съвсем друга посока.

Критиката – това е друг разрушител паразит. Скоро чух: „Много дъжд, много неща...“ – това е толкова елементарно! Не се ли радваш, че няма земетресения, а само вали, примерно?! Много неща могат да се кажат, но както и да е, прости неща! Освен това каквото и да стане, важно е дали си центриран в Бога, там възприятието е друго. Значи: критиката е опасен разрушител, който бавно обезобразява живота. Затова в Библията е казано: „Не съдете!“, т.е. съхранявайте съзнанието си чисто. Толтеките казват, че този паразит – критиката – той пише за човека постепенно „Книгата на ада“.

Този паразит произвежда много думи – думи паразити. Това са думи, от които човек трябва да се пази, защото те ограбват неговия път, ограбват развитието му, изместват го. Критичният човек се саморуши, той лесно се препрограмира на неуспех и упадък. Той пътешества и навън, и навътре в „митоте“, т.е. в хаоса. Когато човек използва нечисти и порочни думи, паразитите са навлезли в него, те говорят, разбира се, с неговия глас и той е заразен. Така паразитите работят усърдно за неговото падение.

Паразитите обичат да карат хората да отделят много време за малоценни неща – друга тяхна стратегия – много време за малоценни неща, второстепенни, третостепенни, а също и да купуваш много неща непотребни. Всичко това е за тези, които не се владеят.

Паразитите са носители също на недоволство, алчност, неодобрение, тревожност, тъй като самите те са изгубили своята същност. Те имат ум, но нямат същност, нямат Душа и за това търсят жертви.

Това, което отстранява паразитите най-много, е Любовта. Казват толтеките: Любовта оставя чисти, бели следи в другите хора и в другите същества въобще – животни и т.н.

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(Първа идея за размишление – 05.06.2012 г.)

Емоцията произлиза от нисшата душа, възприятието произлиза от висшата Душа, а Интуицията – тя е поток от Духа.

Емоциите и чувствата не могат да дадат успокоение никога, те нямат обхват. Възприятието е друго нещо. Възприятието се успокоява от Интуицията – то има голям обхват.

Възприятието е духовно умение, а не психическо и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.

Чистото възприятие е висш израз на Душата, то е звукът на Душата, докато Намерението е още по-дълбоко, то има дълбоки корени в Духа.

Емоцията и чувствата пропадат. Защо? Защото те имат някакви ограничени цели. Говорим за толтеките, които са големи наблюдатели, които говорят конкретно от опит. Те имат ограничени цели, докато възприятието е всеобхватно, то може да улови даже и необяснимото и да го всели дори в себе си.

Възприятието изисква да имаш осъзнаване, Душа. Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата Душа.

Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания, а чрез възприятието човек осъзнава своята Душа. Това е наречено при толтеките илнамики – означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си.

При емоциите и чувствата ти нямаш нито истинско знание, нито чиста енергия и дори когато уж „разбираш“ нещата и даже когато ги говориш, ти нямаш чисто знание и нямаш чиста енергия – няма го възприятието, т.е. Душата. И затова ти не можеш да се преобразяваш – говориш много, но няма трансформация.

Паразитите са неспособни за възприемане на чисти и висши потоци от идеи, мисли и влияния, защото те са се отказали и са се отделили от същността и от Себепознанието. Според толтеките щом си избрал тескатлипока, т.е. фалшивото, илюзията в живота си, ти ще бъдеш убеден от паразитите да възприемаш илюзията. Те ще те убедят, паразитите да възприемаш илюзията в света и няма да имаш възприятия за реалността.

За толтеките чистото възприятие е усилване на чистото съзнание в човека. А чистото съзнание е имунната система на човека – истинската, първична имунна система.

Това, което възприемаш, казват толтеките, това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско, или e нещо друго – това, което не възприемаш, ти се отделяш от него и то умира.

Възприятието решава кое да живее и кое да умре. Да умееш какво да възприемаш е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на Себепознание и Безупречност. И както казах, няма значение какви събития се случват – тежки, леки или много леки – същественото е какво възприемаш. Ако ти си Безупречен, ти ще възприемаш само Божествени неща. Така, както е случаят с Ал Халладж, казва (сещам се): Има само един народ! Който вярва, че има много народи, той не познава Аллах, и т.н.

За малко ще се отклоня, преди да продължа с втората лекция „Паразитите“. Ал Халладж казва, другият път ще говорим за него, но тука нещо искам да ви загатна: Голгота и инквизицията – видях в тях Божия аромат. Забележете! Няма да се отпускам, тъй като другия път ще ви говоря повече за това, само ще ви загатна: Голгота, според Ал Халладж, това е другото име на Бога. Това е изключителна чест – да ти се изпрати Голгота! Това е специална Любов на Бога към тебе. Той те избира за Себе Си, отделя те от света, отделя те от смъртта, отделя те от преходното и тленното, и поради великата Си Любов, тъй като Голгота е страшна Милост – Милост на много високо ниво, за което нямаме понятие, Той те избира и те взима при Себе Си. Така възприема Ал Халладж, но другият път ще говорим за него, тъй като става въпрос за най-великия суфи.

ПАРАЗИТИТЕ

(Лекция 2 – 05.06.2012 г.)

Паразитите работят много тънко и незабележимо. Независимо дали човек нарича себе си „преуспял“, те работят тайно в него и го копаят.

Друг опасен паразит е гордостта, защото той превръща и здравето, и щастието, и успеха в наказание. Пак ще направя едно малко отклонение, тъй като се сещам за Ал Халладж, казва: Гордият човек, това е малко по-добре от щастливия човек. И обяснява майсторски, тъй като има истинско познание, казва: И гордият човек, и щастливият човек живеят съвместно със змия, но гордият човек по-бързо пострадва. При него страданието идва по-бързо, докато при щастливия човек змията спи много дълго време. (Както и да е, другият път ще продължим.)

Този паразит – гордостта – е особено опасен, особено, когато е облечен и имитира Смирение. Представя се за смирен, но това е коварство. Само който е постигнал истинско Смирение, може да го различи много лесно, за другите малко или много ще е трудно.

Заради паразитите животът на много хора е построен на лъжливи понятия. Пък и сам Учителя казва: Всичко, което го мечтаете, нищо няма да се сбъдне. Бог има много по-хубав план за хората и много е хубаво, че е така. Друг път ще говорим за Учителя в тази връзка.

Казват толтеките: Всеки, който не е обикнал твърдо и напълно Истината, той е изгубил правилното си разбиране за нещата. Така той е затворил Пътя си и в него са навлезли паразитите.

Илюзията задоволява само млади и неузрели съзнания, неопитни търсачи на Истината.

Някои са избрали знанието и информацията за цел на живота. Това е друг опасен паразит, защото знанието и информацията никога не могат, казват толтеките, да заместят Любовта и Безупречността, никога не могат да ги заместят. И този паразит е станал много хитър. Той се е внедрил в информацията, за да си угажда с нея, не да расте, а за да си угажда с нея. Това е пътят, по който се създава вечно безпокойният ум.

Най-широката врата за многобройните паразити, както казах, си остава егото. Това е широко отворена врата.

Егото е непрогледно царство, казват толтеките. Егото е непрогледно царство, мътна вода. То се интересува и от лъжата, и от заблужденията, дори и когато много говори за култура.

Толтеките узнали чрез опит, че егото никога не се посява в Истината. То няма и такава цел, никога не се посява в Истината, и затова то никога не преодолява илюзията. Напротив, то се утвърждава все по-твърдо в илюзията.

Скоро един стар приятел срещнах и той ми каза: „Всичко, което говориш, нищо не ти вярвам“. „Браво, няма никакви проблеми!“. Просто усмивка и радост, разбира се; знам причините, но нищо не му казвам. Имам всякакви приятели, от всякакъв род и всичките ги обичам.

Егото всякога тържествува в илюзията и това е неговото падение. Егото всякога трупа нисша енергия, чрез която се проваля. Няма значение какво постига, то всякога се проваля.

Паразитите са, както казах, остатък от древни светове, зло от миналото, което трябва да се преработва. Зло, което трябва да преработим вътре, в себе си. Паразитите обичат човека да е умствен, а не духовен – да умува, да мъдрува и т.н., но не и да е духовен. Те знаят, че умственият човек не може да срещне реалността, каквото и да му се случи, не може да срещне реалността. Знам такива случаи: дори когато реалността му се появи, той сметна, че това е халюцинация. Разбира се, той няма възприятие.

Паразитите гледат с насмешка идеята за Бога, за смисъла, за Себепознанието, но тази насмешка е белег на едно дълго и много тежко заболяване, заболяване на съзнанието. Едно от най-лошите неща е, че тези паразити са съумели да ограбят, според толтеките, и дълбока част от съзнанието на човека. Значи, не само от тялото, от ума и сърцето му, те са стигнали и до съзнанието, и голяма част от съзнанието са успели да ограбят. А чистото място в съзнанието е място за висшите идеи. Така човек почва да губи равновесието си, вярата си и започва да строи повърхностни планове за живота. Днес човечеството като цяло е едно излъгано човечество и това са успели да сторят паразитите, идващи от Атлантида и действащи и сега.

Който служи на злото, казват толтеките, той не може да се лекува. Той е двойно болен, него само паразитите ще го лекуват.

Целта на паразитите е да внушат, че целта на живота е материална, а не духовна. Разбира се, и затова има хора, които имат по седем апартамента, имат апартаменти със 144 стаи, но там нахлува самотата и паразитите, и т.н.

Изгубвайки духовното, човек се опитва да го замести с материалното. На това винаги се усмихвам, защото то е все едно като нямаш здраве, да искаш да го заместиш с болест – просто няма никаква логика – да искаш да си заместиш здравето с болест.

Големите епидемии са взаимоотношения с паразитите и с хората. Това е съвместен живот между хора и паразити. Това е наречено „големите епидемии“. Големите епидемии са особен род среща на две различни цивилизации, които имат допирна точка.

За толтеките всички събития, които се случват, са енергийни събития.

Ще ви кажа: даже и разговорите между хората, това е обмяна на енергия, на думи, на същества. Затова при някой човек се чувстваш натоварен, а при друг не – зависи какво съзнание, с какви същества разговаряш, каква обмяна има. Значи, енергийни събития, енергийни обстоятелства.

Борбата между религиите и ученията е също дело на паразитите. Всъщност няма никаква борба, но хората се борят на ниските нива, които не са разбрали ученията си. Защото във всяко учение, в чистата му част, е Бог и има единство. Навсякъде има истински учения, всички са от един корен. И затова християните не обичат Мохамед, не обичат Лао Дзъ и т.н.; други пък не обичат други, защото нямат отворено възприятие, нямат широта на съзнанието. А вътре, в самото християнство също има борба, защото паразитите са навсякъде. Обаче (пак трябва да напомня) има истинско православие и християнство, изнасял съм нещо от него, по-нататък ще изнеса по-дълбока част. Но това не са християните, това е Христос и учениците, това са гностиците, това е Мелхиседек, това е Майстер Екхарт, Якоб Бьоме – първично, истинско, изчистено, дълбоко съзнание. Това е съвсем друг род и то е първично, разбира се, донякъде, както казах преди, участват донякъде, само че донякъде светци. Някой път ще ви обясня защо те още не са истински в християнството.

Това, което трябва да се разбере, според толтеките, е не Свещените книги, в случая да кажем Библията, а Безупречността и чистият живот. Значи: има нещо по-важно, Библията оставяш настрани, тя е наистина нещо второстепенно.

Чистият живот е нещо първостепенно. Когато се очистиш, ще имаш позволение правилно да изучаваш Библията и всички Свещени книги на народите. И ще ги изучаваш, но по правилния начин.

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(Втора идея за размишление – 05.06.2012 г.)

Благодарение на постоянството в Безупречността толтеките натрупват постепенно могъща висша енергия, чиста енергия. И когато Орелът, т.е. Бог (при тях наречен „Орела“), когато Орелът им даде условието, т.е. тежко събитие, те скачат над света и над вселената. Получават процеп, процеп между световете и излизат от ограниченията. Те преодоволяват така с това натрупване всички видове паразити – и външни, и вътрешни, и сътворени, и несътворени – и стават част от Тайната на Орела, защото те са избрали Орела и Орелът ги е избрал. (Ще обясня.) Ако човек няма осъзнато и чисто Намерение, той няма нужда от трупане на енергия. Защо? Защото тогава тя ще го разруши. Това е все едно един алкохолик да трупа много пари, голяма каса или нещо подобно... Той няма какво да прави, той не владее себе си и съвсем други същества паразити ще харчат. Даже Учителя казва: Други пият, не алкохоликът – съвсем други същества пият в човека, а той плаща сметките.

Безупречният няма възприятие за смъртта и затова тя не съществува. Ако я възприемеше, тя щеше да съществува, но той няма възприятие. Орелът му отстранява това възприятие.

И пак ще го кажа: съществува това, което възприемаш; това, което не възприемаш, то е отстранено.

Тук ще поясня нещо, замалко ще прекъсна: една позната преди време имаше болест – рак. Тя казва: „не вярвам!“. Иска да не го възприеме, да излъже себе си. Не! Ракът го имаш, трябва да вземеш сериозни вътрешни мерки – не да се правиш на безразлична. Трябва да изработиш стратегия и т.н. Някой път може да се направиш на безразличен и да отстраниш, но това е до едно време. Но ако вземеш сериозни вътрешни мерки, ракът много лесно може да си замине. Много хора са го отстранявали, но това е въпрос на Чисто Намерение и друга посока на развитието.

Безупречността е част от Орела и затова в нея няма възприятие за смъртта. Тука паразитът на смъртта е отстранен, защото чрез Безупречността ти си съзнателен за световете на Орела, а не за падналите светове. Този Път няма нищо общо със застоя.

Пак ще се отклоня за малко, макар че това е в другата лекция и другия път ще ви го повторя. Един суфи-мъдрец искал да изнесе една лекция пред деца суфи. (Не говоря за деца индиго – те са далече от Истината – говоря за деца суфи.) Казал: „Днес ще ви говоря за края на света и за страшния съд“. Децата се развикали много силно: „Урааа!“ – много, много високо, голяма радост – лекцията пропаднала. Как ще говориш на нетленни същества? Можеш да заплашваш земните, без да ги заплашваш те са уплашени, но как ще говориш на нетленни духовни същества, каква лекция за край на света? Те живеят в суфи-мястото, т.е. в чистото място, там такива неща не действат. На света може да се говорят много глупости, без значение.

Умственият застой в човека, това е сбор от паразити със своите мнения. Те си имат изработени мнения в човека. Така че някой път, ако мислите, че говорите с човека – не, разговаряте с други същества.

Този, който се посвещава на Безупречността, според толтеките, той става мрак за паразитите. Те почват да го изгубват, почват да не го виждат, както трябва и все повече го изгубват, защото светлината, чистотата са мрак за тези паразити.

Според толтеките извън Безупречността науките, религиите и ученията са илюзорни. Значи: без тази Чистота, без тази Безупречност, с каквато и наука да се занимаваш, с каквато и религия да се занимаваш, с каквато и медицина да се занимаваш...

След време ще ви говоря за Парацелз – изключително същество, небесен лекар, той обаче е едновременно и учен, и мъдрец, и мистик, и розенкройцер – както и да е... Той е искал Бог да го направи истински лекар и знае такива неща за тайните на медицината, които ако се съберат всички лекари в света, като изключим Великите Учители, не се знае дали знаят и една десета от него или една стотна... Тъй като това е същество, което е знаело точно на какво да се посвети! Но той е нещо много повече от лекар и затова има и тайни, и явни успехи, и Бог наистина го е издигнал нависоко, защото си е знаел намеренията. Освен това той знае тайни за етера, които учените не ги знаят. Знае тайни за гномите, ундините, саламандрите – и въобще за духовете... И знае кога да вкарва слово в едно лекарство и кога да не вкарва, и т.н., и т.н. След време ще ви запозная с това изключително същество, много рядък мъдрец и мистик, както и да е.

Според толтеките, извън Безупречността, с каквото и да се занимаваш друго, това е илюзия.

Толтекът винаги много зорко бди и изследва всяка своя постъпка, защото само така възприятието го въвежда навътре, в Тайната на Орела, в Тайната на Истината. И Учителя е казал на едно място: Една погрешна постъпка – и цялата ти философия свършва. „Ама аз съм дъновист, ама аз съм еди-какъв си...“ – никакво значение няма, една погрешна постъпка... Затова човек трябва да тренира там. Защо постъпка? Защото постъпката е плод на мислите и на чувствата, тя е нещо узряло в мислите и в чувствата, и се явява като постъпка. И когато е погрешна, тя показва какви са мислите ти, какви са чувствата ти, какво е... – цяла верига от неща.

Именно тука, става въпрос за Безупречността, именно тука се постига това древно възприятие, наречено при толтеките „третият пръстен на силата“. Това означава (този пръстен) тотално разрушение и отстраняване на всяко зло. „Тотално разрушение“ – в смисъл на отстраняване. Само този, който е достигнал до това възприятие – третия пръстен – той е постигнал мярка за думата „култура“. Думата „култура“ в езика на атлантите означава нетленност; нетленност, изначалност. Оттук почва културата, всичко друго е общи приказки за култура.

Когато Конфуции видял очите на Лао Дзъ, той видял тази култура, и се е уплашил. Това били очите на Бездната, очите на Дао, той не могъл да ги понесе. Имал умствена култура, държал на хуманност, държал на човечност, но нямал Истината в себе си, което означава, че е бил много далече от истинската култура, макар че в известен смисъл той е мъдрец. След време ще ви обясня: той е мъдрец, но още не е в правия Път. Има много видове мъдреци и много степени.

Езиците са над 6700, но те не могат да обяснят третия пръстен на силата, защото този пръстен е Тайна от Бездната, Ключ от Бездната, сиреч той идва от Тайния Произход. При толтеките това е наречено „седемнадесетото небе“.