ПОГОВОРКИ И ПОСЛОВИЦИ НА АТЛАНТИДА

(Лекция 3 – 05.06.2012 г.)

Мъдрият поразява злото без да го унищожава.

Мъдрият е неопределена Яснота.

Човекът е от висши светове, но когато не познава себе си, е от този свят.

Мъдрият е търсач на Неопределеността, т.е. Безпределността.

Човекът е роден, казват толтеките, за да стане разгадател на себе си. Не да разгадава загадки – разгадател на себе си.

Мъдър е този, който в мрачни дни свети и сияе. В мрачни дни, не в радостни дни – в мрачни дни свети и сияе – това е мярка за Мъдрост.

Който допуска злото в себе си, е неспособен да живее – т.е. тази способност вече се изгубва. Значи: който допуска (тука става въпрос, ще допълня)... Става въпрос и за – според Учителя – и най-малкото зло. Има ли в тебе и най-малко зло, вече има смърт и паразити.

Насилието оковава човека във веригите на гроба. Значи: всеки, който е допуснал насилие, той е закован в тялото си, тежка е неговата участ.

Казват толтеките: Търсиш ли Истината, трябва да отидеш докрая. Не да я търсиш донякъде и да кажеш „няма истина“; трябва да отидеш докрая.

Мъдрият не се интересува от слънцето, а от мрака, в който той може да изгрее. В слънцето не можеш да изгрееш, но в мрака, в Голгота и т.н. – това е твоят момент, благороден момент.

Няма по-важно нещо в живота от това, да срещнеш в пътя си древен човек.

Мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало – значи не това, което е изучавал. Мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало.

Много хора говорят, но мъдростта е рядкост.

Когато Истината е заживяла в тебе, ти вече си Безкрайност.

Мъдрият превъзхожда всяко падение и всеки възход. Той не зависи от тях. И затова одобрявам много Лао Дзъ, когато казва: Не съществуват герои! Той отрича напълно героизма и е напълно прав. Много от героите, почти всички герои и подвизи на висока степен, те не са постигнали Себепознание. Те са воювали срещу нещо друго, но не срещу себе си и своите паразити, срещу своите слабости, особено скритите слабости.

За да правиш добро, трябва да си от Безкрая.

Ако искаш да опазиш една тайна, никога не я узнавай напълно.

Въздухът е мед за рибата, ако ѝ е позволено да го узнае. Значи, въздухът е една по-висока среда, но ако е позволено; ако рибата е имала Любов, за нея въздухът е еликсир, иначе въздухът е смърт.

Когато нечистият стане знаещ, той се проваля. Тука само за малко ще се отклоня. Ал Халладж казва: Когато нечистият говори разумно, той ще бъде наказан. Значи, когато нечистият говори разумно, той ще бъде наказан – няма прошка, защото той говори нещо друго, нещо, което не е неговата същност. Когато нечистият стане знаещ, той проваля собствения си път.

Добре скритата лъжа всякога получава нож в сърцето.

Без Истината човекът е лодка без дъно.

Който е в Древния Път, няма в себе си „митоте“, т.е. няма в себе си свят, няма в себе си хаос.

Който съумее да проникне в страха, изважда оттам смелост. Значи, ако съумееш да проникнеш в дъното на страха, разбира се, съвместно с Бога, с Чистотата – изважда оттам смелост.

Страхът е робуване на старата духовност – тази, която е пропаднала.

Точно говорещият човек, не е човек, той е Дух. Точно говорещият е дух, казано по друг начин, а не човек.

Словото е древен воин, скрит воин потайно в човека.

Който иска да узнае Тайната на живота, трябва да е слязъл в падението и оттам да израсне.

Няма време в света, ако ти си Дух.

Коренът отвън е цвете, а отвътре е тайна. Цветето е само част от корена – част, която е излязла навън, но тайната не е излязла.

Който не успее да разбере Бога, той ще Го изгуби.

Когато си създадеш враг, ти ще зависиш от него, т.е. правиш се зависим.

Мракът не може да понесе Вдъхновението.

Страшен е, казват толтеките, единствено страхът, но и той самият се страхува от нещо.

Само работа, която те поглъща, е изцяло твой водач и избавител.

Бедствията са създадени за безумните, те са тяхната участ.

Хората са в падение не от злото, а от своето неразбиране.

Глупакът е създаден, за да се самообърква. (Вярно е, че понякога той обърква и други, но това е друга тема, но той е създаден, за да изживее всички тези неща на самообъркване.)

Нито злият човек живее правилно, нито добрият.

Всички явни подвизи не струват колкото едно паднало листо. Наистина истинският подвиг е нещо дълбоко вътрешно, свързан е със Себепознанието и е скрит, както е скрит мъдрецът – в Смирение и е облечен в голяма скромност. Просто не можеш да го познаеш – скрит е!

Ако можеш да изгориш тъмнината си, собствената си тъмнина, ти си мъдрец.

Гневът произлиза от своя стар извор – застоя.

Глупавият цени щастието; мъдрият цени страданието.

Когато водата стигне над главата ти – горе ръцете! (Много красиво нещо, просто – „горе ръцете“, не питай „защо?“.)

Всичко вредно е полезно за неразумните хора. (Има някои поговорки, които са на туранците, странни поговорки.)

Добрият човек също твори зло около себе си. (Забележете – странна поговорка, туранска.) На едно друго място туранците казват: „Ние сме дошли да бъдем изпитания за добрите хора, но не всеки заслужава“ – казват туранците. Черната туранска мъдрост: „не всеки заслужава“ и „не всеки е достоен да му станем враг“.

Трябва достоен човек, който ще ни оцени, който е благороден и извисен, и тогава той заслужава да му бъдем врагове. Но не си струва да бъдеш враг на нисшите паднали. Ще обясня: добрият не е мъдър. Всички добри хора, които не познават себе си, са всъщност прикрито тъмни хора. Изглеждат добри, но не са такива. Даже има много хора, Парацелз обяснява, които правят много добрини – няма да получат спасение, защото нямат Душа, изгубили са Душата си. Те са подобни на много същества, които нямат Душа, но просто правят добро.

Има хора, които и в доброто оглупяват; има хора, които и в мрака се възраждат.

Нещастието е неосветена мъка. (Така че, ако някой от вас има мъка, нека да се постарае да я освети, а не да казва „защо Бог ми изпрати това нещо?“.)

Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание, това е причината да остане в глупостта. Пак ще повторя: Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание – все страда, но няма осмисляне, няма плод.

В трудността е скрит Устрем, който ти трябва да извадиш. (Значи: каквато и трудност да ти дойде, тя идва, за да изтръгнеш Устрем.)

И безумният, и щастливият човек са заблудени.

И от статуя на котка мишките се страхуват. (Значи: самият двойник на котката, самото излъчване, колкото и много да са мишките, колкото и да са едри. Страхът от котката – вроден изначално, всякога остава.)

Глупавият е убеден, че и мъдростта е глупава. Така той си вярва.

Този, който внушава тъмнина на другите, е уловен от тъмнината.

И омразата тече, но не е вода.

Когато си отидеш от този свят, вземи със себе си Безкрая.

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(Трета идея за размишление – 05.06.2012 г.)

Царят на Атлантида, ще се докоснем до неговата мъдрост тука, макар и по-накратко. Както ви казах, впоследствие той се преражда като Мелхиседек. А що се отнася до древния Тот – Техути, той е негов близък брат и негов внук.

Казва: Има тайно място, откъдето изхожда Гласът на световете.

Завърни се в себе си, и Тайната ще те прегърне.

Никога не извършва зло този, който следва бездънната Истина.

Две мощни оръжия има човекът – чистота и мекота. Чистотата отстранява, мекотата отсича.

Никога не нарушавай Безкрая в себе си. Една малка погрешна постъпка е нарушение.

Мъдрият не се взира в доброто, а в Истината. (Доброто не го интересува, то и не заслужава да бъде в интереса му.) Мъдрият се взира в Истината.

Няма дар, равен на Бездната, равен на Безкрая.

Прекрасен е изсъхналият извор – той се е върнал в свободата си.

Бездната не знае нищо за смъртта. (Тоест: Безкраят, Безпределността, там няма такова понятие.)

Безпределният човек е рядка красота на Земята.

Същността на всички Свещени писания е в едно изречение: Бъди подобие на Бездната, бъди подобие на Безкрая!

Който е вещ в проявата, той проявява Незримото.

Словото е Жрец – така казва жрецът. (Когато се изчисти, словото е Жрец.)

Словото е покорителят на мрачните светове.

Да познаеш себе си означава да се справиш със себе си. Но това изисква Тайно знание, което трябва да се спусне върху тебе, но ти трябва да съумееш да го привлечеш.

Пази се да не знаеш много, защото може да не приложиш. Пази се да не знаеш много, защото нещо от това, което знаеш, може да не приложиш.

Словото доставя нещата, то е преносителят на нещата, то може да пренася всякакви същества и светове.

Но има и опасност, за малко само ще се отклоня. Елифаст Леви искал да разбере по-дълбоки тайни на магията, след като напуснал църквата и станал херметик. И четиридесет дена се пречиства, пости, подготвя се и призовава Аполоний Тиански да му разкрие нещо дълбоко. И Аполоний идва, обаче Елифаст припада, не може да понесе такава висока честота и не е знаел какво иска. Не е знаел какви са намеренията му.

Постоянство и Устременост – това са страшните сили на Мъдреца. Нещо, което никой не може да му отнеме – Постоянство и Устременост.

Орелът е Слово без глас. Тоест: Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, това е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.

Орелът в човека се излъчва като мощна, чиста, устремена воля. Хем мощна, хем чиста. На чистотата е позволено да стане мощна воля.

Словото извайва Безкрая в човека.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 3 – 04.09.2012 г.)

Ако имаш Смирение, ти си белязан от Древното Начало. Смирението е един неизвестен език в света, то е унищожение на света. Смирението е унищожение на света.

Един толтек казал на ученика си: „Не мога да те уча на Смирението, защото то е наука за несподеленото, а аз споделям неща с тебе само споделени, но несподеленото не мога“ – т.е. трябва дълго да се упражнавяш в Смирение и накрая да ти бъде позволено да го имаш. Това означава, че Бог ти е дал право да проникваш в Него и в тайните на Истината. Най-дълбокият дар на живота – Смирението – откъдето започват нещата.

Казва му Учителят: „Ти си изпуснал гласа на птицата, защото си подведен от външно знание, а всичко външно ще бъде поразено. Но ако ти беше смирен, поразяването нямаше да те забележи. Понеже си без Смирение, ти вървиш към смъртта. Смирението е хранилище на Древното. Без Смирението ти си в паяжината на поражението“.

Знанието е уязвимо, а Смирението е канара.

Знанието те учи да знаеш, а Смирението те учи да познаваш. Не да знаеш – да познаваш! Казано по друг начин: Знанието е общо, познанието е лично – това си ти и тесния Път.

„Сега ти си гладен – казва му Учителят – за знания, а това е беда. Трябва да си гладен за Смирение. Истинското Смирение е хляб и с този хляб птицата лети. Знанието е лукавство и само Смирението може да го порази. Смирението отнема знанието и ти дарява познанието. Щом имаш Смирението, ти си открит, ставаш открито същество, същевременно ставаш неуязвим.“

Хем открит, хем неуязвим – това, което казахме за Лао Дзъ за вратата преди време: „Най-трудно се отваря отворена врата“ – там е Истината.

„Неуязвим... а щом имаш знанието, ти си и открит, и уязвим, и пробиваем. Знанието дава размътено съзнание, а Смирението е гласът на птицата. Още нищо не съм ти казал за Смирението, и не забравяй, че ти казах – то е несподелено, то е несподелено царство.“

„Само смиреният може да стане Майстор на наблюдението, защото в Смирението е скрита птицата – птицата, която вижда. В Смирението е скрита силата на виждането. Самото Смирение, в чистия си вид, е виждаща сила.“

Не говорим за ясновидство, Учителя казва: Ясновидците – това са най-глупавите хора. Страшни карми, дори и когато познават нещо. (Както и да е, така.)

Казва: „Но хората очакват спасител“ – този Учител продължава да говори на своя ученик воин.

Казва ученикът:

– Но хората очакват спасител!

– Не, не си разбрал! Това, което ще дойде е тъмната помощ, защото светът е изпуснал Учението на птицата, Учението на толтеките, Учението за Безупречността“

Казва му ученикът:

– Но хората търсят и Тишината!

– Не, не я търсят, защото не са вътре, в Безупречността и затова те не познават Господаря на Тишината.

Пита го ученикът:

– Тогава какво очакват?

– Те очакват заблуждаващата тишина, заблуждаващото безмълвие, и то се явява. Заблуждаващата тишина е опасният източник.

– Но защо хората не знаят това?

– Защото им е отнето Смирението.

– Но тогава какво трябва да правят хората?

Учителят казва:

– Да гладуват в благата! (Забележете, когато има блага, да си толкова въздържан, че даже да гладуваш, велик контрол!)

– Как да гладуват в благата? Ама как да разбирам това?

– Това значи „улови птицата“. Когато уловиш птицата, ще придобиеш и Смирението, а в Смирението има очи за други светове.

Казва му ученикът:

– Странно е твоето учение!

– Да!

(Едно от имената на толтеките на древния атлантски език на жреците е хатири. Хатири означава „странните“. И това отделя толтеките от света, и затова те остават неразбрани, освен ако някъде искат да се разкрият, ако искат да докоснат някоя Душа.)

– Но какъв е смисълът?

Учителят му казва:

– Ние не търсим никога смисъла, ние търсим Вдъхновението, търсим вдъхновението на птицата, а то е излаз от Безупречността. Вдъхновението е красиво, защото волята в него е устремена и летяща. Този, който е без Смирение, също може да има някаква яснота, но тя е коварна, тя е заслепяваща и дава погрешна увереност, увереност, която не владее Тайната на Вдъхновението.

– Кажи ми – казва ученикът – защо яснотата е опасна?

Толтекът му казва, толтекският Учител:

– Яснотата не е нещо завършено и затова тя не е Мъдрост. Яснотата е измамна сила, тя е неузряла сила. Яснотата са я добили туранците (най-опасното племе, след време ще говорим пак за него) и това е една древна, тъмна безпределност, наречена погрешно „яснота“. Това са странно – става въпрос за яснотата, нейните искри – това са странно запалени тъмни сили, понякога наречени „проблясъци“, странно запалени тъмни мозъци, същества, които са още от древността пресъхнали извори – му обяснява толтекът. – Но те са тайнствено запалени и търсят своите жертви. Върху всичко, което видят, те хвърлят своя странен мрак, странна яснота, проблясък. Те носят в себе си обаче нечовешка тревога. Те са изпуснали добрата птица, древната птица, мистичната птица.

Казано по друг начин: те са изпуснали Смирението, изпуснали са Любовта, те са изпуснали Душата.

УЧЕНИЕТО НА ТОЛТЕКИТЕ ЗА ВОЛЯТА

(Трета идея за размишление – 04.09.2012 г.)

Тайната на живота е да се сродим с тази Древна воля, за да ни извади тя от света и тъмнината. Тази воля е наречена при толтеките „древният ключ“. Толтеките я наричат още „древният, преодоляващ поток“. Тя наистина в други светове прилича на изключителен, преодоляващ, превъзхождащ поток.

Толтеките казват: Пътят е древен, а пътищата са млади – те отклоняват и разболяват човека.

Воинът знае да чака и умее да чака. Воинът умее да чака и толтекът умее да чака часа на своята воля. Волята е нещо, чрез което човекът може да спечели битка, която по всички сметки и правила, е трябвало да изгубим. (Наистина някой път изглежда така, всичко е загубено, силите срещу тебе са страхотни.)

Говоря включително и от моя опит: многобройни сили, милиция, държавна сигурност, митница, събрани в едно срещу мене, отделно и други, и невидими... Но – всичко е лесно, когато воюваш с Тайната на Учителя. Накрая казаха: „Не можем да се справим с този човек, защото няма закони в България!“. Както и да е, даже и преди... Ще споделя нещо още когато нямах опит, когато още бях в ученическа възраст, в хотел „Родина“, сега – „Адмирал“, както и да е – имах една случка с един т.нар. „мутра“, таксиджия... Аз не ги наричам така, но... Много як, много опасен, влиза в хотела, аз бях пиколо. Толкова опасен, че администраторката му дава ключа, не иска никакви пари от него, само да се отърве, не иска да го вижда. Аз трябваше да го закарам в стаята. Закарах го и той ме заключи. И видях в... Тогава макар че нямах опит, но все пак за молитвата имах някакъв малък таен опит. Както и да е. Заключи ме и видях в очите му огромно насилие! Първо, хвърли една кесия с пари и казва: „Брой тука, колко съм спечелил!“. Малки неща, но мога да ги споделя и затуй ги казвам, на някои може да помогнат. Преброих му парите и казвам: „Сега ще се измия само в тоалета“. Измих се, направих една кратка, свръхконцентрирана молитва и после седнах на едно шкафче. Той каза: „А, ти си много спокоен!“. Казах: „Да“. Не знаех какво ще стане, но знаех, че работата му е свършена, след малко щеше да умре от една глътка бира – отвори си една малка „Туборг“, от глътката ще... Аз не знаех какво ще се случи, само знаех, че Духът е с мене тотално – не 99%, а над 100% – щеше да издъхне! Погледна ме много жално, каза: „Заминавай! Не искам да те виждам!“. Няма проблем! Отключих си спокойно, след няколко дни на улицата казва: „Нещо тогава да не съм ти направил?!“. „Никакви проблеми, довиждане!“. Това разбира се, са дребни неща, защото туй, което преживях в гората е страшна работа, това са такива..., даже шега... Но както и да е, искам да ви кажа, че трябва да си изработите страшна концентрация, голяма чистота, за да може в такъв момент Духът да е на ваша страна, а не да ви се спре ръката и да не можете да кажете сериозни молитви за себе си, за близък човек, за съкровен човек. Пък и да не е близък, но ако го обичате съкровено да можете да му дадете от тази тайна енергия – това е и тайната ми мисъл, за да кажа такива дребни неща. (Както и да е, така – продължавам.)

Толтеките казват: Волята е удивителна Тайна. Волята е сила, храбростта не е сила – тя е само тласък. Храбростта и смелостта не са сила, те са само малък тласък.

Волята трябва да бъде контролирана много дълго време, за да стане тайно могъщество, с което си абсолютно неспособен да злоупотребяваш. Изчакваш дори и когато понякога трябва да изглеждаш слаб. Каквото ти каже Бог – това е единство.

Волята е това, което може да те накара да успееш, когато всичките ти мисли и предчувствия ти казват „ти си победен!“.

Силата на волята е нещо, което светът никога не вижда и не познава.

Волята, това е най-древното изгубено познание.

Волята е Тайна на Духа, а не Тайна на човека.

Волята е древността на нашия Дух – наш естествен дар в миналото, в древността, а своеволието е падение, което ни е превърнало в човеци. Затова сега, когато видя... Познавам много братя и сестри, които правят изключителни усилия, изключителни усилия! Те ще получат нещо много по-дълбоко от благословение. Ще имат дар, допълнителна енергия, ще имат много неща, които тук не искам да ги изреждам, те са над 33 неща... (Както и да е.) Но искам да кажа, че на такива хора, с малки, постоянни, искрени усилия, много ще им се даде – даже те не подозират...

Волята е по-дълбока от това да се владееш и да си разумен. Това са малко странични неща, важни, но това още не е воля.

Волята е сила, скрита в Древната Сила, Орела. Тя е скрита в много тиха дълбочина, дълбочината на Духа, дълбочината на Орела, на Бога. Своеволието е падение, то е тъмната страна на волята.

Волята не е мислене, волята е от Древността.

Ти имаш воля, когато си овладял своята Древност – така казват мъдреците, истинските мъдреци, толтеките. Значи: ти имаш воля, когато си овладял своята Древност, своя Дух.

Своеволието е мъртво, волята е безсмъртна. Волята утвърждава Древността, тя работи за нея, а своеволието утвърждава света и ада.

Воинът упражнява Безупречност и чака дълго своята воля. Значи: много години упражнения в Безупречност и дълго чакане на своята воля – и един ден той може да извърши нещо, което е невъзможно. То е, защото Древната Воля е влязла в неговата воля. Орелът е слязъл, а когато си в света на Орела, в света на Учителя, в света на Духа, няма време, няма врагове, няма свят и няма сили, няма държава. И който е отдаден на тази воля и на този дух, той няма време за глупости. Скоро обяснявах, че даже и събиране на братя и сестри също не водят до нищо добро... Ученикът е толкова много отдаден, че това също е губене на време, който го разбере.

Воинът няма време за нищо, освен за непогрешимост.

Годините на прилежно ученичество са само подготовка за срещата на воина с онова, което е отвъд предела – Древната Воля, наречена Нагуала, Учителят, наречена още Непознаваемото. Ако такъв човек се е концентрирал в Непознаваемото или пък ако Нагуалът, Учителят се е концентрирал върху тебе, ако съумееш да Му спечелиш доверието, ако Той се прицели в тебе, единственият ти шанс да оцелееш е в твоята непогрешимост. Ако не си цял, напълно овладян, напълно контролиран, няма да можеш да оцелееш. Затова борбата за истинска воля, подготовката за истинска воля е нещо продължително – и тогава се явява дарът на Древната Воля.

Нищо не може да застане срещу тази воля. Човек става армия. Има в Египет много техники, жреци са побеждавали цяла армия по най-различни начини. С един ритуал само, с едно движение... В древна Варна има случай, когато един тракийски жрец излиза (много хора не знаят), изсвирва нещо на арфа и отсреща войската заспива. Никакви битки, никакви неща, няма и нужда от тях.

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление – 05.05.2015 г.)

Самотното дърво в пустинята е воин срещу ветровете.

Подготвяй се бавно, за да бъдеш унищожен от Истината.

Ще обясня. Пътят на човека, който се пречиства, е точно такъв – чистият човек се подготвя с голямо пречистване (внимание), за да бъде унищожен от Истината; после Тя го възкресява и му дарява Себе Си. Затова много хора не обичат Истината, особено хората с его, защото трябва да бъдат унищожени – такъв е Пътят.

Който е убил нощта, не може да види деня.

Ще обясня. Не трябва да унищожаваш злото, трябва да го преодолееш. Унищожиш ли го, то ще те гони и в другите животи. Тоест: преодолявай злото, овладявай го в себе си – и то няма да има нищо общо с твоя живот.

Спомням си преди време един разговор с едни големи политици в София, няма да им казвам имената. Понеже тогава четяха мои книги, преди да се уплашат там, от една книга... както и да е. Те искаха да убиват все повече комунистите. И аз му обяснявам: „Когато ги убиеш, то е както, ако убиеш един комар – после ще дойдат сто комара“. В един момент те се замислиха... Тоест: злото се размножава... В един момент се замислиха – и после останаха на свойто мнение. И аз си казах: „Какво правя въобще тука?... Довиждане!“. После те неслучайно се уплашиха от една книга... Няма значение: така се разделихме.

Ако се надяваш на себе си, може да се окаже, че вярваш на лъжа.

Казвал съм ви: винаги първо вярвай на Бога и после – в себе си. Вярвай тотално на Бог в себе си, и Той ще те научи как правилно да вярваш в себе си. Ако първо вярваш в себе си, ще имаш много случаи, когато Бог ще те изостави и ще видиш, че си голяма илюзия.

Жестокият човек има мръсно сърце.

За Мъдрия бедствието е като усмивка.

Мъдрият никога не влиза в паяжината на света.

Безсмъртен е този, който е устоял на Погледа на Безкрая.

Хитростта никога не може да се изплъзне от смъртта.

Който не бди над себе си, той се отделя от себе си.

Ако удавникът се е удавил, причината не е във водата.

Ако глупавият срещне разум, той се гневи.

Когато си мъдър, мълчанието е Свобода.

Мъката трепери пред Безкрая на Мъдреца.

Това, което не разбираш, може тайно да ти помогне.

Истинският народ се отличава по това... Става въпрос за истинската цивилизация. Когато след време ще ви говоря за Атлантида, ще говорим повече. Истинският народ се отличава по това, че той няма история. Той е без възход и без падение, той има само Древност. Такъв е бил истинският народ на Атлантида.

Ако нямаш Безкрая в сърцето си, ти си препятствие за самия себе си.

Който е пожелал света, прилича на мъртвец.

Мъдрецът гледа с Безкрая в себе си.

Страданието е подарено цвете, но не всеки го прегръща.

Страхът винаги се страхува от Истината.

Когато не знаеш как да постъпиш, постъпи мъдро. Ако такъв човек пита: „Ама как?“, означава, че няма Интуиция.

Ако Мъдрият ти пречи, това е скрита помощ. Ако един Мъдрец ти пречи в живота, това е белег, това е скрита помощ – т.е. той иска да събуди нещо в тебе.

Когато опасността дойде при един Толтек, той я поздравява.

Тайната никога не споделя Себе Си напълно.

Когато обичаш Древното, светът за тебе не съществува.

Срещал съм много хора, които казват: „И все пак ние сме в света, и все пак има демокрация, някакъв социализъм“ – и т.н, и т.н. Няма такова нещо, но някои хора го виждат.

Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.

Тайната на Живота е скрита в непрекъснатото Усърдие.

Точността е Свобода. Спомням си, Учителя казва: „Точността е Божество“.

Ако твоето време е правилно, то ще отстрани твоята съдба. Тоест: ако ти си съумял да влезеш в правилността на нещата, в Истинността, тогава си в правилното време.

Когато едно нещо е постигнато много трудно, то си остава всякога твое – то никога не се губи: това е твоят истински опит.

Който е в Истината, няма нужда от чужди съвети.

Който обича Истината, ще му бъде дадено да разбере важните неща.

Ако вярваш в Древното, врагът е преодолян.

Какво можеш да кажеш на този човек, който дарява усмивка на смъртта?

Покоят е опора, защото не допуска света в себе си.

И щастливият човек, и нещастният човек са нещастни, защото са станали част от този свят.

Злият е изтъкан от зли духове и затова той не може да действа по друг начин.

Ако слушаш света, никога няма да чуеш Пътя си.

Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи.

Трудността не може да понесе дръзновението.

Следващите мисли са на Туранската раса, Пратуранците – най-опасната раса, за която след време ще говорим. Най-опасната раса от всички цивилизации.

Не можеш да покажеш омразата си на недостойния човек: той ще я обезцени. Той няма да я разбере, защото такъв човек няма дълбочина.

Ние – казват туранците – живеем като зло за другите, защото сме тяхното изправление.

Когато една сила е спокойна, тя е твърдо уверена в себе си.

Добрият човек също твори зло около себе си, но той не разбира това. Добрият човек също е изостанал човек. Тоест, ще обясня: добрият човек – това не е мярка и не означава, че това е Истинен човек. Освен това той може да си въобразява, че прави добрини, а Учителя казва: „Когато правите добро – питахте ли Бога? Защото ще има последствия“.

И в дълбокия мрак има цветя.

Всяка Любов е истинска, когато произхожда от мрака, който е преодоляла.

Никога не подавай ръка на този, който не заслужава помощ. Затова Учителя казва, че има случаи, когато човек се дави и не е спешно да му се помогне. Забележете! Затова наблизо няма плувец – има човек, който не може да плува, или има дете, или има човек, който само поглежда. Бог е изчислил ситуацията по Духовен начин. Някой казва: „Ако бях там!“. Няма такова положение – ако беше... Въпросът е: дали Бог е там? Ако Бог е там – има един случай с Учителя, който е наблюдавал човек тука, във Варна, който се дави. Учителя е бил на брега, по-назад, Той само е наблюдавал: видял, че човекът се дави, изпратил му една мисъл. Човекът излязъл, минал покрай Него, усмихнал се и си заминал. Учителя абсолютно нищо не казал. Просто изпратил Дух, който да му помогне – това е най-бързият начин. Защото, докато отидеш, може и да е късно. Но както и да е... Учителя ни показва как се действа, когато трябва да се действа бързо.

Мрачният път ти е даден за твоето извисяване.

Лъжата е бащата на мъртвите хора.

Трудността учи само тези, които я преодоляват.

Всеки човек е достоен за малко или за голямо зло.

Само бедствията разкриват духовността или мъртвостта на човека.

Този, който не може да изтръгне Смисъл от Мрака, той не може да се нарече достоен човек.

Злото извън Вселената е мъртво, но във Вселената е живо и работи.

Злият човек – това е едно отработено самомъчение.

Злото винаги ще идва на помощ на човека, докато човек осъзнае себе си.