Елеазар Хараш

АТЛАНТИДА
И ТОЛТЕКИТЕ

Том втори

Варна, 2022г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

Елеазар Хараш, 2022

ПРЕДГОВОР

Атлантите

Когато един атлантски воин е организиран, безупречен и овладян, той е цяла армия.

Атлантът живее в сърцето на огъня и затова вятърът на страха го заобикаля.

Истинският Атлант не е същество от историята, а от Орела – Древността.

Там, където има Безупречност, всички тъмни, промъкващи се влияния се провалят.

Свободата проваля само неразумните и хората на света (хаоса).

Има четирима Древни Атланти, от които самата Мъдрост се учи.

Безупречният е ядро от Могъща овладяна сила.

Има Древни Атланти, от които тъмнината се страхува. Има Древни Атланти, от които и светлината се страхува. И когато тези Атланти са посетили тъмнината и светлината, съществата казали: „Тези Атланти не са от нашия род, те са от друг род“.

Когато страхът попадне в един Атлант, той (страхът) започва да гладува и умира от глад.

И светлината, и тъмнината имат хиляди видове очи. Древният Атлант има само едно око – око дарено му от Орела. Това око, вижда повече от милиони очи.

Според атлантите хората в света са родени и това е сгъстяването на тескатлипока (илюзията) – сгъстила се е материята и хаоса.

Кой има спокойствие според Атлантите? Когато потопът идва срещу тебе, и имаш спокойствие, това е спокойствие – реален Дух.

Само Безупречността постига най-тънката енергия, която се превръща в чисто разбиране на Орела и Неговата Непознаваемост. Тънката енергия е огледалото на Орела, тя е наречена Първоматерия. По-късно в другите народи и главно в Египет, тази тънка енергия е наречена Син, тя е излъченият Син, който е господар на живота.

Според Атлантите Дълбокият Покой е също тънка енергия, тази енергия е още и Мъдрост. Чрез тази тънка енергия Пътят е Древно Чист.

Елеазар Хараш

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 06.06.2006 г.)

Мисля, че ще говорим години наред, едни от най-честите лекции ще бъдат за толтеките, тъй като са голяма мъдрост, много отдадени, много тънкости има. Ще трябва да ги проучваме, на първо време съм подготвил около двеста лекции. Не знам докъде ще ни стигне времето, но след време много от тях ще излязат и на книги.

Продължаваме от предния път с толтеките...

Толтеките забелязали, че когато се упражнявали в Безупречност, възприятието ги обожествявало. Значи, това е съвсем друг род възприятие и то ги обожествявало. Това възприятие в света те го нарекли Теотл, по-късно Ометеотл, което означава Бог, или по друг начин казано на техния език – Обожествяващият нещата. Така толтеките открили, че ако възприятието те обожествявало, човек ставал господар на живота си. Така те разбрали, че чрез това възприятие ти ставаш достоен за Орела, за едно друго, по-истинско знание – знанието за тънкостите на нещата. Защото именно в тънкостите на нещата, в тънките енергии, във фините неща се намира Духът. И всичко е произлязло, както казва Яджнавалкия, оттам – от най-тънките неща, от тънката енергия, т.е. от Брахман.

Толтеките открили, че правилното възприятие заражда познание, което преодолява митоте, т.е. което преодолява хаоса, което преодолява света. Защото това възприятие водело до скрития свят на Орела. По-късно те открили още, че това възприятие се превръща постепенно в Мъдрост. Значи, отначало е възприятие, но то после се превръща в Мъдрост. И тази Мъдрост била лъчиста и сияеща. При знаещия човек няма сияние. И Учителя казва: При него може да има някакъв блясък, но няма сияние – разликата е голяма.

По-късно толтеките открили, че правилното възприятие отстранявало нещо много важно, нещо много старо и много древно, нещо по-старо дори от спомените на човека. Това старо нещо било тескатлипока или вселенската илюзия, т.е. старото зло, илюзията. И макар, че това старо зло и тази илюзия били много опитни, те умирали все повече и все повече в правилното възприятие. Така илюзията се видоизменяла и умирала поради лъчите на правилното възприятие. Така толтеките разбрали, че връзката с Орела ставала чрез правилно възприятие и че то било решаващо. И както казах и преди време: по време на потопа толтеките имали възприятие, което не било бедствие, те не го възприемали като бедствие, а като часът на Истината. Те се сливали с потопа по особен начин, което означавало на техен език – те се сливали с очарованието на Свободата. Забележете: никакво бедствие, а те се сливат по време на потопа с очарованието на Свободата.

Толтеките забелязали, че когато си устремен към Истината, Орелът се насочвал към тебе и започвал да те учи със знаци и духовни изрази. Толтеките после си задавали въпроса: Докога тескатлипока, т.е. голямата илюзия, ще обвързва човека? И разбрали докога илюзията ще обвързва човека: докато човекът успее да убеди вселената в своята безупречност! Значи, дотогава илюзията и вселената ще го обвързват. Така толтеките разбрали, че все повече трябва да се отдадат на Безупречност, защото чрез нея те натрупвали лична, сияеща сила, чрез която се подготвяли за срещата с Истината. Те знаели, че ако не бъдат подготвени, щели да бъдат унищожени от нейната страхотна сила, защото те знаели, че Истината е най-древната сила, невероятна сила, ядрото на всякакво могъщество. Те знаели, че в тази велика сила нямало абсолютно никаква илюзия и точно затова те се стараели чрез Безупречност да освободят себе си и от най-малката илюзия, за да могат при сблъсъка да оцелеят, за да могат да издържат срещата си с Истината. Така, наблягайки изключително много на Безупречността, толтеките разбрали, че това е единственият начин безопасно да стигнат до Истината и до нейното съкровено ядро. Защото те знаели, че само тогава Истината щяла да им даде дара на Куаутли. (Куаутли е толтекската дума за Орела). Значи: само тогава Куаутли или Орелът щял да им даде дарът на Свободата.

Толтеките знаели, че много други са навлизали много близко до ядрото на Истината и когато са нямали Безусловна Безупречност, те са погубвали себе си. Те са изгубвали разсъдъка си и живота си, и са се завръщали обратно в тескатлипока, т.е. в илюзията, хванати от още по-голяма степен на илюзия.

Толтеките разбрали, че само чрез Безусловна Безупречност човекът влизал в третия пръстен на силата. Такъв човек не е нито тяло, нито ум, нито разум, нито някаква аура, защото всички тези неща са само съставки, елементи, а истинският човек е надминал своите съставки, своите елементи – той е нещо повече от тях. Истинският човек е станал Съкровено Ядро, отломък от Тайната на Истината, нещо много повече от ум, разум, аура и т.н, и т.н.

Така толтеките осъзнали, че не са същества на вселената и на илюзията, а те са чисти, съкровени ядра, чисти духовни същности.

Така толтеките осъзнали, че били във вселената и отвъд нея. Те разбрали, че всеки човек е нагуал, всеки човек е учител – дълбоко в себе си е учител или както лемурийците казвали, лемурийската дума е наакал, т.е. учител, Съкровено Ядро. Разбира се, стига човек да осъзнае, че всичко е съкровено – и около него, и в него. При това условие човекът става все повече нагуал – ако осъзнае, че всичко около него и в него е съкровено, т.е. че всичко е чист Дух.

Толтеките осъзнали, че ако не развият своята Безупречност, те ще стават жертва на всякакви обстоятелства, жертва на всякакви неправилни възприятия, които са, разбира се, илюзии. Тоест: чрез неправилните възприятия човек постепенно ставал враг на самия себе си. Така толтеките осъзнали, че ключът срещу илюзията е все повече Безупречност. И затова в тази Безупречност, когато тя стане безусловна, никога повече не може да се промъкне разочарование, защото разочарованието означавало самоограбване на собствената енергия. Те имали оставено завещание от своя баща – Кетцалкоатл – който им казал: Истинският толтек се отличава по това, че има непреклонно намерение да открие съкровеното ядро на Истината. Непреклонно! И това става по пътя на упражнения в Безупречност, постоянни упражнения в Безупречност.

Освен това, толтеките открили, че при голяма трудност, ако имаш приятно чувство, това било наградата за контрола върху себе си и това приятно чувство съхранявало енергията. Значи: от една страна, е награда за контрол върху себе си, а от друга страна, съхранява енергията. Те осъзнали още, че при тежка ситуация, когато съхраняваш приятно чувство, това било натрупване на лична сила, необходима за срещата с Истината, за най-важната среща – срещата с Истината. Тук само ще вметна, че по пътя на своята Безупречност Христос оцеля на кръста при срещата си с Истината, в случая наречена Отец. И ето защо той се възроди в своето Съкровено Ядро, в своя Дух и в своята Свобода.

Толтеките разбрали, че който върви по Пътя на една безжалостна честност към себе си, той придобива едно тайно умение. Ще кажем нещо за това тайно умение. Това умение е да чувстваш правилно Пътя си, когато си попаднал в голяма тъмнина и мрак. Тогава вътре, в този мрак изведнъж му ставал ясен изходът. Това идва от това тайно умение – изведнъж му ставал ясен изходът, защото те забелязали, че в този случай Орелът им давал нещо от себе си, нещо отвътре, чрез което те ставали Еекатл – чист Дух, свободно дихание, свободен вятър, т.е. те ставали свободни.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 04.07.2006 г.)

Истинското ядро на толтекското знание е умението да управляваш съзнанието. Пътят на толтеките е освобождение на съзнанието от неговите собствени капани, т.е. от неговите неразбирания.

Толтеките казват: Който очаква да бъде спасен, той се лишава от Истината в себе си, а Истината в тебе е твоят спасител.

Толтеките казват: Ние не сме тела, ние не сме форми, ние не сме хора. Ние сме древни същества.

Толтеките забелязали, че Безупречността изпълва взора с чест и достойнство, а достойният взор е стражът на портала в отвъдния свят, докато очите на човека, който не действа безупречно, се движат в света и общуват със сенките на нещата.

Толтеките забелязали, че Безупречността води до правилна връзка и с този свят, и с другия свят, и с Орела – това подготвяло човека за правилното преобразяване. Значи: Безупречността подготвяла човека за правилното преобразяване, което се осъществява накрая от самата Истина, т.е. Орелът дарявал Истината на Безупречността. Така Орелът отварял взора на толтека за невидимия свят. Наистина истинският човек живее повече в невидимия свят, повече наблюдава невидимото, отколкото външните неща.

Толтеките забелязали още, че Безупречността давала умението да се постига скрития смисъл на нещата. Толтеките казват, че който вярва, че придобиването на силата е най-важното нещо, той е на погрешен път, защото най-важното нещо е правилно управление на силата. Значи: не придобиването на силата, а правилното управление. Падналите използват силата си за лична изгода, докато осъзнатите превръщат силата си в свой съюзник. Силата е само едно необходимо средство, чрез което да усилваш живота на другите. Значи: толтеките казват, че силата е само едно необходимо средство, чрез което да усилваш живота на другите. Силата, освен това, е дадена, за да изпълниш живота си със смисъл.

Толтеките казват, че който е погълнат от външната окръжаваща среда, той изгубва своята истинска същност. Човек не трябва да е погълнат, а да прониква в тази среда, без тя да го поглъща. Значи: човекът не трябва да е погълнат, а да умее да прониква в тази среда, без тя да го поглъща, защото, ако окръжаващата среда поглъща човека, той започва да губи своята свобода.

Толтеките казват: Силата идва от възприятието, а възприятието зависи от нашата концентрирана гледна точка.

Същото казва и Учителя: Ако вярваш, че Бог е до тебе, Той е до тебе; ако вярваш, че е в тебе, Той е в тебе.

Всички действия на воина са стратегии. Всяка истинска стратегия е свързана с Недеяние, т.е. чистото изкуство на т.нар. сталкинг. Значи: чистото изкуство на сталкинга – това изкуство на сталкинга представлява тайно деяние на сърцето, т.е. Тайно Учение. Значи: тайно деяние на сърцето, т.е. дълбоко скрито Благородство, което никой не вижда, освен осъзнатия толтек и Орела. В това Дълбоко Благородство се решава живота на Душата и на Духа. Изкуството на сталкинга е всъщност изкуство на най-дълбокото изследване на себе си; най-дълбоко проникване и най-дълбоко изследване на себе си.

Толтеките казват, че който очаква да бъде научен, той изпуска същността. Надеждата, че ще те научат за воин е много вредна, защото само който се стреми в Безупречност, ще добие истинското обучение, което става отвътре – истинското обучение става отвътре. Ето защо първото нещо, което прави Нагуалът, т.е. един толтекски Учител с един нов ученик е: да го лиши от увереността, че Нагуалът ще направи всичко за него, защото целта е ученикът да стане независим човек. Нагуалът прави така, че ученикът да не му вярва много, за да усили увереността му в самия него. Значи, той изчислява такива подходи, че да не му се вярва много и да усили увереността в самия него, в самия себе си.

Толтеките учат своите ученици така че в изпитанията сами да извлекат даровете на силата. Значи: те сами трябва да изтръгнат от тежкото изпитание, от тежкото страдание просветление, сила, светлина, сияние и т.н.

Учителя го казва по друг начин: В най-тежките изпитания те изоставят и близки, и всички, включително (забележете) и самият Бог. Сам Бог те изоставя, за да може да се роди Бог отвътре и да станеш завинаги независим и свободен. Той те оставя, защото Той ти е дал вродена сила в Душата и Духа, които могат да победят всяко изпитание. И ако ти си мобилизиран, ще устоиш, а после Духът само ще те благослови и ще те допълва. Но издържането на изпитанието, това е твоя воля, твоя мобилизация, твоя идея. Така, когато учениците издържат сами, те надаряват себе си с голямото Преображение, иначе щяха да бъдат лишени.

Според толтеките: грях е, когато човек вярва, че се явява жертва на обстоятелствата на света, защото човекът превъзхожда света, „звездната скала“ и вселената. („Звездната скала“ – така те наричат зодиака.) Същественото, според толтеките, е големият Устрем към познанието на Истината. Защо? Защото тогава воинът сгъстява в себе си мистичните знания на драконите. Значи: тогава воинът сгъстява в себе си истинските знания – не тези, които идват от ума, а тези, които идват от Духа, мистичните знания на драконите.

Толтеките казват: Всичко във вас е сила, даже и злото във вас е част от силата. То не трябва да се изхвърля, а да се преобрази. Значи не трябва да изхвърляш злото от себе си, а да го преобразиш.

Според толтеките: Тайната на Живота може да се постигне само с едно нещо – само със силата на едно единствено намерение.

Разликата между хората, е разлика във възприятието, а нашето възприятие е Тайната на нашия живот. Това възприятие се определя от намерението – ето защо човек трябва да проучва своите възприятия. Какво е възприятието? Възприятието е способност да разбираш нещата или да не ги разбираш; да страдаш или при същото страдание с лекота да преодоляваш и да тържествуваш – всичко зависи от възприятието; да се проваляш или да откриваш неизразимото в нещата; да живееш мъдро или да живееш изкривено – всичко това се определя от това как възприемаш нещата, т.е. от Тайната на възприятието.

Ако възприятието е всеобхватно, то може да възприеме огромната сила на Орела, то може да възприеме огромната сила на Духа. Който може да възприеме всеобхватното, той възприема и неговата сила – така е устроен Пътят на Свободата. А силата се придобива чрез (става въпрос за мъдрата сила) всеобхватност. Това качество ние го наричаме Любов, толтеките го наричат „всеобхватност“, ние го наричаме Любов, което е едно и също. Ако човек няма Любовта, тази всеобхватност се изгубва. Тогава силата на човека става двойствена, става чаровна и става саморазрушителна. Значи: силата се превръща в двойственост, чаровност и саморазрушение.

Според толтеките: склонността към разрушение е пълна глупост, защото тази склонност е свързана със стария свят, наречен митоте, т.е. хаос. Това са тези хора, които са се отказали от развитие. Това са хората, които рушат – те разрушават, защото са се отказали от развитие.

Толтеките казват, че ако съумееш да задвижиш Намерението, то ще доведе до различаване и затова те казват: Действията на човека образуват тайната на неговия живот. Значи: действията на човека – става въпрос за безупречните действия, изхождащи от намерението, в което най-основното е отдаването на Истината, на Истинолюбието, такъв човек образува в себе си Тайната на своя живот.

И казват още толтеките: Силата е сила, когато се превърне в свобода и очарование от живота.

ЧЕТВЪРТИЯТ ВРАГ НА ТОЛТЕКИТЕ: СМЪРТТА И СТАРОСТТА

(Втора идея за размишление – 04.07.2006 г.)

Чрез Безупречността толтеките открили, че Орелът им дава илнамики – това е толтекска дума – илнамики – означава способността за търсене навътре. Значи илнамики означава способност за търсене навътре, спомняне на вътрешното. Това е способност да търсиш правилно себе си, значи не по законите на ума, а по друг закон – да търсиш правилно себе си. И не само да търсиш, но Орелът им давал и т.нар. намики – намики означава да намериш. Значи: хем да търсиш, и хем да намериш. Оттам произлиза и думата намерение, тя е много дълбока дума, преди време обяснявах. Тя се различава от желанието. Желанието е психическо пиянство: колкото повече желаеш, толкова повече изгубваш. А думата намерение означава просто да намериш, да намериш себе си, това е в крайния смисъл, и да познаеш себе си.

Така толтеките открили, че смъртта е създадена, за да направиш скок в себе си. Значи смъртта е създадена, за да направиш скок в себе си, т.е. да я прескочиш. Те разбрали, че да преминеш правилно през смъртта, значи да оживееш, защото да преодолееш смъртта означавало да преодолееш тескатлипока, т.е. голямата илюзия. Същото нещо казва и Учителя: Смъртта е най-голямата илюзия, внесена в света. Разбира се, умственият човек и астралният не могат да разберат това, защото те са станали част от илюзията; те трябва да я преживяват по други закони.

Така толтеките осъзнали, че след смъртта те се завръщали в истинския живот и ставали от само себе си миктланматини. Значи ставали от само себе си миктланматини, което означава познавачи на мястото, познавачи на отвъдното. По вътрешен път познавали много лесно отвъдното, ставали познавачи на мястото. По-късно те разбрали, че завръщането в собствения им дух е завръщане в тамоанчан, тяхна дума, тамоанчан. На техния език, на езика на толтеките означава домът, от който изхождаме, мистичното място, т.е. произхода на толтеките. Това е мястото наречено тамоанчан или Еекатл, т.е. чистият Дух. Така толтеките постепенно открили, че смъртта е особено благо. Те открили, че тя не присъства в Духа. Тя присъствала само в тескатлипока, т.е. тя присъствала само в света на илюзията.

За толтеките айекйотл, една друга тяхна дума, айекйотл, т.е. грехът, грехът или на техния език преведено – неправилното – означавало само, че животът е станал по-мъртъв. За тях това е грях, когато животът на човека е станал по-мъртъв, по-изкривен, а слабостите били просто мрежите на смъртта. Така толтеките открили, че смъртта е погрешно намерение на човека, погрешен избор. Това е този човек, който се е отказал от Безупречността, т.е той същевременно се е отказал и от Истината. А, който се е отказал от Истината, толтеките казват, смъртта го улавя. Значи, който се е отказал от Истината, мрежата на смъртта, мрежата на илюзията го улавя.

Така толтеките осъзнали, че след отказването от Истината, човекът придобивал тяло на илюзията. Това нашето външно тяло – тяло на илюзията. Наистина едно тяло, което изчезва и което се явява, не може да бъде реално. Въобще всичко, което изчезва, не може да бъде реално – тяло, което умира. И те разбрали, че смъртта действа в нас, защото нямаме Истината. Но ако изберем Истината, тогава тя ще отстрани смъртта и нейната илюзия. Човек ще се завръща естествено в своя Дух, той няма да има страх от смъртта. Това означавало, че смъртта е свързана само с човешкото естество, не с духовното естество, не с Духа му, не с висшата му Душа, а само със земното мислене, с неговата илюзия. Ето защо Безупречността е толкова важна – старанието, стремежът в Безупречност. Ето защо Безупречността е толкова важна, защото тя прескачала пределите на човешкото естество. Това разбира се, става постепенно, но постепенно Безупречността прескача пределите на човешкото естество, т.е. на смъртта.

Толтеките разбрали, че Безупречността е натрупване на сила, която преодолява естествено четвъртия враг, т.е. смъртта, илюзията. Те разбрали, че силата на Безупречността извеждала Духа от тялото по правилния начин – така толтеките открили, че чрез Безупречността те ставали невидими за смъртта, т.е. тя, смъртта, можела да улови само илюзорното тяло, само видимото, но Духът ставал свободна птица, както си е бил в Първичното състояние – свободна птица. Така толтеките разбрали, че се освобождават от смъртта, като влизали в друго енергийно състояние, наречено безсмъртие или още по-правилно – Свобода.

Оказало се, че самото тяло, физическото, било прекъсната енергия. Умът бил прекъсната енергия и затова хората били смъртни. Затова физическото тяло се нуждае от дишане, храна, плодове, положителни мисли, молитви, защото е прекъсната енергия. То трябва да се подхранва, за да може да се завърне в Духа, където е непрекъснатата енергия. И затова, хората понеже имали прекъсната енрегия, затова били смъртни, докато чистият Дух – Еекатл – бил непрекъсната енергия, вечен източник. И затова, който познае този Дух, собствения си Дух, влизал в непрекъснатата енергия. При смъртта само си отдъхва, почива си замалко и отново тръгва на работа.

Например и Учителя казва: В другия свят няма почивка – в смисъл такъв Духът там постоянно работи. Но когато иска да си почине, само за малко се отпуска, т.е. спира да мисли – това е неговата почивка – докато в този свят човекът трябва да спи, за да възстановява притока.

Тази непрекъсната енергия именно е наречена Безсмъртие или Завръщането в Орела.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 01.08.2006 г.)

Толтеките разбрали, че без Себепознанието нямало път към истинското знание. Себепознанието се оказало жизнено важно, защото чрез него човекът решавал загадката на своето битие, а това означавало отиване зад пределите на мисленето и познатото. Чрез Себепознанието воинът ставал част от Орела.

Толтеките разбрали, че чрез недостатъците, на човека се отдавала възможност да стане воин. Без недостатъците нямаше да има възможност и затова те много оценили недостатъците, защото чрез недостатъците те изработвали своите достойнства. А чрез достойнствата воинът се освобождавал от абсолютно всякакъв вид лошо поведение, т.е. ставал неспособен на лошо поведение и на лоша постъпка. Но всичко тръгвало от недостатъците.

Толтеките разбрали, че недостатъците били породени от някогашно лошо поведение. Значи произходът на недостатъците е от някогашно лошо поведение и че сега те са път, през който воинът трябва да мине. Значи не да ги избягва, да мине правилно през тях и да постигне древното си първично поведение, което е наречено в Египет маат или правилността, т.е. Истината, истинността или правилността, абсолютното поведение.

Според толтеките: Себепознанието се оказало много важно. Защо? Защото то освобождавало воина от всички видове излишни знания. Значи: то ги отстранява, всички видове излишни знания, а те били наречени яотли, яотли – една дума, означава враг на развитието. Значи всички излишни познания, които ограбват енергията на човека се оказват враг на развитието – яотли.

Себепознанието изисквало проникновенно изучаване на себе си, за да станеш мойокойоани, толтекска дума, мойокойоани, която означава същество, което се самосъздава, което се обожествява, самообожествява. Така Себепознанието означавало преди всичко да изясниш себе си, а щом се самоизясниш, ти вече ставаш те-иолиа. (Отново тяхна дума, те-иолиа означава душа.) Вече можело да внасяш живот в хората, което преведено означава да внасяш движение, защото думата живот при тях означава да внасяш движение. Оказало се още, че Себепознанието означавало да изхождаш от своята Душа, от своята чиста природа. Така толтеките разбрали, че не трябва да се допускат неправилни постъпки. Защо? Защото неправилните постъпки ограбвали вътрешната Увереност и Пътя към собственото вътрешно развитие. Значи: неправилните постъпки много тънко, много незабележимо ограбват вътрешната Увереност (всичко това става постепенно) и Пътя към собственото вътрешно развитие. Така толтеките открили, че ограбената Увереност означавала отказ на човека от развитието и поради тази причина човекът е станал яотл, т.е. враг на самия себе си. Както виждате, човек става враг; това означава, че може да стане и приятел.

По пътя на развитието воинът заставя недостатъците да се превърнат в достойнства. Така той приучавал недостатъците да работят за него, а не за себе си. Хората не знаят даже и смътно защо поведението им изведнъж понякога става неразумно и защо възниква определен недостатък, който всъщност си е техен, поради непознаване на себе си, поради отказа от развитието.

Според толтеките да разбереш своята изпусната лоша постъпка, означава да разгадаеш в себе си стара Тайна, която е забулена и скрита вътре, в самия тебе. Ето защо воинът води сериозна битка за правилно отношение към себе си и към нещата отвън.

Толтеките забелязали, че егото не желаело да признава своите недостатъци. То имало склонност да оправдава своите постъпки и така то ставало все по-голяма жертва на тескатлипока, т.е. все по-голяма жертва на илюзията. Всяко оправдание увеличава илюзията в тебе. Егото осъждало много постъпки, които не одобрявало и то, разбира се, без различаване – егото няма различаване. Така то се оплитало все повече в собствената си необятна илюзия.

Хората мислят, че познават себе си и че знаят своето поведение, без да знаят колко дълъг е Пътят на Безупречността и Себепознанието и то след като се отдадеш по закона на принципа, т.е. в абсолютен принцип, без изключение, с Пълнота. Всички, които постъпват неправилно, т.е. с егото си, изхождат от тескатлипока, т.е. изхождат от илюзията в себе си. Илюзията – това е техният подход. Този подход означавал от само себе си, че те са жертва на илюзията и впоследствие щели да бъдат погълнати от самата нея. Значи от това, от което изхождаш, от него ще бъдеш погълнат.

Всяка битка на воина е сражение за достойнство, простота и безпределност. Значи: сражение за достойнство, за простота и за безпределност.

Толтеките казват: Само по Пътя на Себепознанието ти изменяш окръжаващата среда. Значи, никога не чакаш тя да се измени, или както Учителя казва: Ако искаш да оправиш другите, не само че главата ти ще побелее, нищо няма да оправиш. Просто ти си този, който трябва да се оправи. Само чрез избора на Себепознанието, ти ставаш неуязвимо същество с особена сила, която изтича от Орела, от Орела към тебе. Когато се посветиш, Той ти дарява тази сила – неуязвимост – в името на развитието.

Толтеките забелязали, че дори и най-обикновената и безобидна чиста постъпка носи на воина невъобразима сила. Така се оказало, че простотата е велико действие, защото в нея е премахнато абсолютно всичко излишно. Така е в Дзен, така е в Дао, както сме говорили – премахнато е всичко излишно. Така пък се оказало, че простотата била могъщата сила на Безпределността.

Толтеките разбрали, че Пътят на воина е в това, да избереш собственото си развитие, а това означавало да направиш най-голямото благо за себе си и за другите. Този избор е самата основа на сталкинга. Чрез този избор воинът управлява всичко без той да е управляван – той става свободен. Тоест: воинът постъпва правилно не поради изискванията на морала, а поради осъзнаването на своето собствено достойнство. Значи не поради морала, защото това е съобразяване с нещо друго, нещо външно, а съобразяване със своя център, с Истината в себе си, което е вече нещо реално, защото това е отношение към самия тебе. И това означава (става въпрос за достойната постъпка), това означава да имаш порядък в себе си, защото, ако нямаш порядък в себе си, ти призоваваш към себе си мъчителите, наречени тирани. Щом нямаш порядък в себе си, те ще работят върху тебе, те ще дойдат.