ПОСЛОВИЦИТЕ НА РМОАХАЛИ

(Първа идея за размишление – 02.10.2007 г.)

Kакто ви казах преди: рмоахали – това е първата подраса на Атлантида, преди толтеките, след време ще говорим за тях. Те имат голямо ядро от мъдреци и са една от най-великите подраси.

Казват: Най-добрият приятел на човека е изпитанието.

Който не се познава, той се погубва.

В голямото изпитание няма лъжа. Там всичко е лице в лице.

Тъмнината идва, за да сломи злото в човека и да остане само Духът му. Ето вижте целта на тъмнината.

Реката извира от планината; планината извира от Духа.

Когато човек разбере тъмнината, тя го възвишава; когато не я разбере, тя го унижава.

Страданието е силно; любовта е остра.

Рмоахали казват: Мъдрият улавя намека на вятъра, т.е. намека на Духа.

Мъдрият не вижда с очите си, а с дълбочината си.

И казват: Не побеждавай, а преодолявай.

Глупавият побеждава, а Мъдрият дочаква Истината.

Мъдрият говори безмълвно.

Тъмнината дарява човека с мъдри очи. Наистина светлината не може да даде такива очи на човека.

Всяко страдание е наставление.

Най-добрата птица лети уверено в мъглата.

Мъдрият има глас на древен океан.

Глупавият се проваля от радостта си; мъдрият се извисява от скръбта си.

Разговорът е проход към дълбокото.

Шепотът е по-дълъг от вселената.

АТЛ – ВОДА

(Втора идея за размишление – 02.10.2007 г.)

Дума на толтеките, на езика нахуа, на техния език означава вода.

Водата е, казват толтеките, древен наблюдател на човешкото развитие.

Хората някой път мислят, че наблюдават морето, но водата ги наблюдава. Те някой път мислят, че правят експерименти с делфините, без да знаят, че делфините си правят експерименти. Човекът още докато помисли за делфина, делфинът има шестнадесет пъти по-бърза мисъл, той вече толкова неща е претеглил, подобно на котката, че вече е късно. Човекът просто е закъснял, и дори възгледите му са много, много ограничени, просто е много бавен, но това е друга тема, за делфините ще говорим друг път.

Водата е древен наблюдател на човешкото развитие. Тя има в себе си скрит разум, затова човек колкото повече вода пие, толкова повече разум. Освен това водата (тук ще вмъкна) има едно умение (се сещам), да почиства кармичните остатъци в човека, което помага и срещу кармата.

Атл или водата има мълчалива мисия. Тя, водата е вечна и неуморима. Тя е мистериозно свързана с първичната енергия. Толтеките казват: Тя е началото на битието. Тя е и майката на битието.

Какво знае водата за нас? Много повече, отколкото си мислим. Защото тя външно е живот, но вътрешно тя е енергия, енергия на духа, слязла енергия.

Водата очиства съществата като древна майка: тя чисти, пробужда и изяснява нещата в човека.

Водата е пратеник на Орела. Тя преустройва света и хората по своя си начин. Тя е част от тайнството на Орела, част от първичната стихийност на Бога. Тези, които са наблюдавали големите водопади „Виктория“, „Ниагара“, разбира се от духовна гледна точка, а не както е при шотландците... Шотландците съжаляват за тази вода, защото нямало икономия, било прекалено неикономично. Разбира се, най-икономичният шотландец е умрелият шотландец, нали така, това е друг въпрос.

Когато водата е умряла, тя е станала, казват толтеките, земя.

Да пиеш чиста вода, това е особен символ, защото тази чиста вода е освободена енергия, която се взема от духа в нас и той тръгва с нея на Път към Бога, на Път към Орела. Вижте как работи мисълта на толтеките – на Път към Орела.

Има такава богомилска формула: О, ти древна, свещена и бърза река! Отнеси моята болест в морето. Това е една богомилска формула: влизаш във водата и много искрено се помолваш водата да отнесе... И ако си искрен, ще се получи; ако не си искрен, много вода трябва да мине – и това е друг въпрос.

Делфините, както и преди ви казах, са хора, преселени във водата. Те имат много дълбока гледна точка за водата. Тука само накратко ще кажа нещо, по-нататък ще го разгледаме по-дълбоко. Те имат много по-дълбока гледна точка от човека не само за водата, но и в случая за водата. Както казах: делфините са преобразени хора и това е казано не от кой да е, а от древния Тот – Хермес. Той казва: Делфините са преобразени от тайнствената сила на Нетера, т.е. от тайнствената сила на Бога, в делфини. Делфините са просто морски хора, водни хора. Те дори и когато са били на земята, много обичали водата, много обичали да се къпят, много повече отколкото обикновения човек. Защото във водата те знаят, че има присъствие на древната енергия, присъствие на Бога. Те знаят, че водата е просто енергия на Бога, а не някаква вода, не някакви си кислород и атоми; който пие Н2О, той не знае какво пие. Който пие енергията на Бога с онова древно чувство, той извлича от водата дух; и живот, и дух и т.н. И в тази вода, понеже те знаят, че това е енергията на Бога, в тази вода те се успокояват. За тях земята е била много сушава, просто земята е суша.

Водата за тях е древна идея, древен спомен. И тя ни напомня за това, че някога сме живели, според тях, в енергията на Бога, която някои наричат рая. Някога сме живяли в енергията на Бога, в това древно Същество, което те го нарекли Океан. От друга страна, това е просто друго име на Бездната – Океан.

Водата е заместникът на Бога на земята, защото без нея, както знаете, и религиите, и културата, всичко ще бъде пресушено.

ШОЧИТЛ – ПОЖЕРТВАЛО СЕ СЪРЦЕ

(Първа идея за размишление – 06.11.2007 г.)

Една дума на езика на толтеките, на нахуатл. В езика нахуатл няма понятие за стихотворение. Те го наричат куикатл. Куикатл, т.е. означава музика със слово или по друг начин, звучащо слово. Те пишели хайли, което други го наричат химни към боговете. Не просто някаква поезия, не някакво его какво е преживяло, просто обръщение към висши светове, към Боговете и към цветята, защото знаели, че тези химни и обръщения побеждават мрака и отвън, и отвътре. Значи тук не става въпрос за обикновена поезия, говорим за индианската поезия. Хайли означава слово, проникващо в Боговете. Това била една много зряла поезия. Те наричали тази истинска поезия слово в словото.

Думата шочитл в индианската поезия означава пожертвало се сърце. Казват и толтеките, и маите, че човекът е също цвете – и той се разцъфтява, и той увяхва. Толтеките казват: да обичаш шочитл, едно цвете, това означава да имаш отношение със сърцето си.

Според маите най-висшето цвете е Любовта. Те казват: Човекът е роден от песента на Любовта, богинята на рождението, самата Любов.

Според толтеките да гледаш едно цвете, това е умение да общуваш със сърцето си. И наистина, ако умееш да общуваш, сърцето може да ти каже много неща, които ги няма в книгите. Може да ти каже нещо за своята специфична, духовна сила, която съдържа. Разбира се, първото условие е: никога да не искаш да използваш цветето, защото, Учителя казва: Който скъса цвете, след време ще заприлича на скъсано цвете, защото е посегнал на сърце на друго същество, а това същество записва.

Толтеките казват: Сърцето е особено цвете, то може да нахрани девет пустини – имат такава поговорка. Едно сърце може да нахрани девет пустини.

Те казват още: Сърце е само това, което е устремено към чистата светлина. И то трябва да е устремено дотогава, докато тази светлина заблести напълно в самото него, в самото сърце.

Казват още: Сърцето е голям изпивател, то изпива слънцето. Значи: сърцето и цветето са голям изпивател, т.е. нещо, което е много възприемчиво. То изпива слънцето.

Казват: Да искаш съвет от едно цвете означава да искаш съвет от едно скрито сърце. Самото сърце също умее да слуша, особено музиката (тук става въпрос и за цветето), особено музиката на прохладния вятър, неговите многобройни шепоти.

Толтеките казват: Цветето е като мъдреца – чиста светлина, без дим. Цветето е писменост, знание, мъдрост, Път и даже, казват толтеките, наставник. То е вестител, то ти помага да видиш себе си, ако умееш да наблюдаваш сърцето си.

Цветето ни внушава да се разцъфтим, по друг начин казано, да се превърнем в Истина – това е неговият символ. И затова толтеките казват: Шочитл, т.е. цветето знае нещата, както един толтек.

Цветето има много тънък глас в своето скрито, собствено сърце. То има много спокоен глас и затова умиротворява, и затова хората го търсят.

Маите казват: Цветето е узряла песен, узряла Истина. Узряла откъде? От черната земя, от трудностите, от тежкия живот. Именно там (това е символ), именно там трябва да се разцъфтява човека – не при някакви си блага, а точно в тежките неща, в трудностите.

Цветето вади чудни цветове от тази черна земя. То поднася на човека благоуханието на Истината, защото самото ухание означава зрялост. Въобще нещата, които ухаят… Такова нещо са и мъдреците, има в тях едно ухание, то се дължи на зрялост.

Когато цветето е откъснато, неговото скрито сърце плаче.

Цветето не е нещо земно, както изглежда, то е нещо духовно. То е духовно слизане от Невидимото. То е външна усмивка на едно скрито навътре Висше Същество. Това го казва индианската поезия.

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(Първа идея за размишление – 07.10.2008 г.)

Говорили сме и пак ще говорим за Безупречността, според толтеките.

Според толтеките: Безупречността е най-необходимото качество за придобиване на осъзнаването. Толтеките открили, че чрез Безупречността те се освобождават от обществото и зависимостта си от него, защото тука човекът ставал все повече част от Орела; все по-малка част от света и все повече част от Орела, т.е. от Бога.

Толтеките разбрали, че Безупречността е вечната свободна енергия, всичко това се е практикувало.

Сам Христос го практикува при есеите. И тогавашният му Учител, Йешуа Бен Пандир, споделя, казва: Той постигна крайната степен на Свещенодействието (просто името е по-различно). Съвършенството на Свещенодействието толтеките го наричат Безупречността. Значи: вечната свободна енергия. А според толтеките религиите и ученията са окована енергия. Значи, ето къде е същността. Те са окована енергия, която трябва да се откупи, защото те са изпуснали същественото – Безупречността. При Учителя това означава: изпуснали са Любовта, Мъдростта и Истината – трите лица на Бога.

Постепенно толтеките забелязали, че Безупречността образувала безсмъртието, защото отстранявала напълно злото и смъртта.

Безупречният човек се освобождавал от всички окови, традиции, общества и норми. Тук се придобивало ново вътрешно направление на живота. Човекът вече имал реално право да тръгне на Път към самата Истина. Значи: след като се извърви определена степен на Чистота, на Безупречност, иначе остава само на думи, вече можеш да тръгнеш на най-голямото пътешествие, на най-скрито, дълбоко и могъщо ядро, което те го наричат Истината. Те можели вече да вървят към Истината, а тези, които постигали сливане с Истината, това е третата степен толтеки, те вече можели да вървят към нещо по-дълбоко – към Тайната на Орела.

Толтеките казвали: Вслушай се в Безупречността – Тя е по-мъдра от всички науки. Наистина Безупречността те подготвя за раждане в Мъдростта на Орела. Така толтеките открили, че се зараждат отново в Тайната на своя собствен Дух – това, което други наричат непорочно зачатие – това е да се зародиш в Тайната на своя собствен Дух.

Според толтеките Безупречността е важна, защото затваря всички процепи на злото. Тя позволява само на светлината и на Духа да растат в нея.

Толтеките, както знаете, са големи наблюдатели. Те открили, че Безупречността отстранявала митоте, т.е. миналото, старата съдба, старите възгледи. Думата митоте има много значения, дори и хаос. Те разбрали, че Безупречността отстранява всякакви трудни времена. Освен това тя преодолявала всяко опасно пространство.

Тука само замалко ще обясня. Лао Дзъ казва на едно място: Най-трудно се отваря отворена врата. Значи, много лесно е да минеш през стена, но през отворена врата е много трудно. Там има пазачи на тънката енергия, има граници. Може да минеш през отворена врата с никаква сила, само ако ти е позволено. Ако си стигнал до такава Безупречност, до такава степен на Истината, тогава тази отворена врата става наистина отворена. Иначе тя е отворена, но е такава граница, че никой не може да прескача без позволение.

Толтеките открили, че по Пътя на Безупречността те навлизали в съвсем нови отношения със себе си. Те видоизменяли все повече себе си, все повече познавали себе си и видоизменяли и вселената.

Друго: Безупречността, според тях е разрушителят на старото мислене. Това разбира се, става постепенно, чрез ежедневни практики. Тя руши всички стари възгледи и убеждения.

Според толтеките без Безупречността няма смисъл да придобиваш никаква друга сила, защото всяка друга сила ще те унищожи, тя ще тръгне срещу тебе. Ето защо те постигат много висока степен на Безупречност, за да може, когато се срещнат с Истината, да оцелеят; и после вече тръгват на още по-високи степени. По-следващите степени след Дракон Вълк – третата степен на толтека – са Предците и Боговете в най-чист смисъл, наречени, според тях, от тяхна гледна точка Прастарите хора.

Когато толтекът постигне постоянна Безупречност, той вече никога не става жертва на света, жертва на старата цивилизация, жертва на старите възгледи. Старата цивилизация, Учителя казва: това е Дървото за познанието на доброто и злото.

Безупречността е метод, който те извежда от еволюцията, т.е. от дългия път и те въвежда в развитието, късия Път, който Библията нарича тесния Път. Еволюцията е движение по един забавен път, а развитието е движение по един ускорен духовен и Божествен Път, защото тук избираш Истината. Изборът на Истината те спасява от дългия и бавен път, който трае, според Учителя, и хиляди, и милиони години.

ПРАТУРАНЦИТЕ – ЧЕТВЪРТАТА ПОДРАСА НА АТЛАНТИДА

(Лекция 2 – 07.10.2008 г.)

Пратуранците са раса, изоставила всичко естествено. Това е раса, която е станала чрезмерно алчна за всичко. Огромната алчност на тяхното астрално тяло отпреди, се е смесило с физическото тяло и така се явили алчност на все по-високи степени, до безумие. Това били хора с много силни, изключително силни животински страсти. Тук се родили идеите за нисшата душа, тук тя се изработвала. Тук се е родила идеята за човекоядството.

Това била една много гневна и жестока раса. Може да се каже, че това е раса, създала тонове грехове. Но такъв е бил техният път.

Пратуранците са създавали много усърдно могъщи елементали, които те насищали със своята енергия и със своята воля, и всичко в името на падението на другите същества. Те използвали много човешки жертви, за да дават енергия и жизненост на тези големи елементали. Казвал съм и преди, Бермудският триъгълник е малка част от елементала на пратуранската енергия.

Пратуранците и тлаватли, втората подраса на Атлантида, това е големият провал на Атлантида. Те са създавали мисъл форми, които да не пропускат светлината в хората; съзнателно, доколкото може да се говори за съзнание, но на известно ниво има съзнателност.

Те са правили много жестоки опити. Няма да изреждам дълъг списък, но ще кажа някои неща. Например: знаете преди време, както боговете са създали русалките, делфините, кентаврите и т.н., пратуранците са правили подобни опити, само че в обратен смисъл. Например: глава на човек и тяло на свиня – човеко-свиня. И така нататък, подобни неща, човеко-мишка – жестока работа и то много едра, и донякъде имали успешни опити. Още от тогава има хора, които и досега имат таен подсъзнателен страх от мишките (преди време говорихме за тях). Тук става въпрос за много по-големи мишки, отпреди, които ви говорих, големи колкото зайци. Тук става въпрос за нещо много по-опасно и коварно, но то се оказало тромаво и не можело да им върши работа. Дори са стигали до мишка-слон, толкова голяма, толкова опасна, но не можела да служи на техните цели, и т.н.

Те били във връзка с падналите нефилим, същите тези за които говорихме, и поради това имали много мощна енергия, с която, разбира се, злоупотребявали. Те създадали много чудовища, които по-късно се вплетоха и външно, и вътрешно в историята на човечеството. И досега човечеството има определена степен кошмари и видения на подобни големи хора, глави, чудовища и т.н. – има все още остатъци.

Постоянната злоупотреба на туранците с могъщите енергии, разтревожило вселената и невидимия свят. И така започнало пробуждането на едни други същества, които били заключени под земята. В света това е известно като „пробуждането на вулканите“. Хората не знаят, че това е сбор от демонични сили, събрани и вързани там. Само когато им се даде власт, те заживяват в огъня и правят каквото трябва, когато имат позволение. Започнало пробуждането на вулканите. Според Учителя вулканът е сбор от същества, на които в определено време им се дава право да развържат и групират своите сили, и да вършат своето дело.

Пратуранците трупали много знания и много богатства. От една страна, богатеели със знания, защото ги използвали срещу хората, а от друга страна, и много богатства. И злоупотребявали със всичко, което е възможно. Другите хора за тях били без значение. Така постепенно пратуранците стигнали до там, че пожелали власт над цялата планета, разбира се, тогава е имало и много други народи. Пожелали власт над цялата планета, защото самата алчност е ненаситна. Една африканска поговорка казва кратко: Алчността е крокодил – колкото и да яде... така ненаситна. Тя е чудовище. То е подобно на заспалия и завързан вулкан.

Туранците били същества с много сгъстена енергия, а сгъстената енергия може да убива. Тя може да се изостря, може да се наточва, може да се тренира и може да убива. Както е случаят с Брус Лий, убит от един тибетски монах с енергиен удар, но това е друга тема. Разбира се, невидимият свят трябва да ти даде право и тогава човек може да използва това древно... Това е туранско изкуство, също древно и то се насочва като страхотна сила. То поначало винаги става въпрос за енергиен удар, тя ръката я няма; тя се движи от енергия, но хората... Но това може да става за тренираните, които са тренирали много прераждания, без помощта на външна ръка.

И така, прекалено много се увеличило числото на туранските черни магове. Те водили многобройни войни и използвали дори лъчите на силовия кристал. Имало е случаи, когато имали успех – насочват силовия кристал, и цял град се изпепелява, превръща се в прах.

И преди около двеста хиляди години, срещу тази опасна туранска раса и срещу нейния път възстанал само един-единствен народ. Той бил много въоръжен и подобно на туранците много, много опасен. Това е прастарата, пракитайска империя, която също имала идея още тогава за господство над света.

Туранците решили да насочат силовия кристал към столицата на тогавашния Китай, пракитайската империя, както правели и преди срещу силни и мощни врагове. Те направо, пак повтарям, изпепелявали цели градове и цели армии, и те просто изчезвали. Не знаели откъде идва силата, но просто изчезвали. Но този път нещо в изчисленията на кристала се объркало. Светлината на кристала се обърнала срещу самите туранци. Така източникът на голяма светлина и сила, станал за тях източник на голяма беда.

Когато лъчите на силовия кристал са стигнали до слой гореща лава, настанал огромен взрив и една голяма част от Атлантида, средната част, се вдигнала високо във въздуха и с голям грохот паднала долу на парчета. И в северната, и в южната част се образували двата големи острова, а гигантският кристал се потопил в дъното на голямото бушуващо море.

От този огромен кристал и досега се излъчват опасни, но забавени смъртоносни вълни вибрации, но само при определени взаимоотношения със слънцето и луната. Той се намира и в Китай, друга част се намира в Бермудския триъгълник и едно малко парче от този кристал се намира и в Египет. Но всички тези кристали са заключени и се пазят от Бялото Братство. В края на краищата силовият кристал се обърнал срещу самата туранска раса и я погубил, главно: нейното най-голямо демонично ядро.

ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление – 07.10.2008 г.)

От гледна точка на толтеките.

В Пътя на толтеките можеш да влезеш само с една много голяма Любов към Истината и Орела, защото това е встъпване във вечния и безкраен Път на развитието и свободата.

Според толтеките който не е обикнал Истината, той не е дал правилна посока на своята енергия и него го очаква митоте, хаосът, поглъщателят, защото енергията не е дадена за одухотворяване, и не е дадена за обожествяване. Казано по друг начин: енергията не е дадена за Себепознание и за Богопознание. Думата Себепознание означава одухотворяване, а Богопознание е вече по-висока степен – познаване на Тайната на Бога. Тази енергия е дадена за илюзията, за земен живот, за земно мислене.

Според толтеките редът и хаосът в света са без голямо значение. (Ще обясня тука тяхната идея.) Значи: редът и хаосът в света са без голямо значение и наистина е така. Защо? Защото същественото е да разбереш Истината, защото без нея и редът, и хаосът се обезсмислят. Без Истината и редът не е на място, и хаосът не е на място. Без Истината хората нищо не могат да разберат правилно – нито реда, нито хаоса, тъй като митоте, хаосът, това е просто необятният ред. Забележете как мислят толтеките: просто необятния ред, но понеже хората нямат Истината, нямат обхват, те не могат да видят в хаоса скрития ред и скритото действие на Бога. Просто хаос не съществува, то е измислено понятие. Просто няма безпорядък, но има непознаване на Истината и оттук нататък в самия човек вече има безпорядък. Много ясно, че за него ще има някакъв хаос, понеже не е влязъл в Истината, той ще вижда други неща; той просто няма обхват.

Толтеките осъзнали, че само чрез Истината ти можеш да живееш в себе си, в своето свободно съзнание.

Според толтеките: тескатлипока, т.е. илюзията, вселенската илюзия или умът, може да измисли толкова причини че животът е лош, колкото звезди има на небето. Но Духът е наблюдател от друг род (става въпрос за чистия Дух в човека), той е наблюдател от друг род – от рода на Истината.

Духът не допуска неправилно възприятие. Той не се въвлича, според толтеките, в чувството на заточение, защото той никога не се отделя от Истината. Това означава, че той не допуска други възгледи и мнения да му влияят.

Окото на толтека, това е погледът на Духа, а Духът вижда винаги чисто и ясно. И всяко тежко събитие му носи нова степен на осъзнаване.

Както даосите: те не казват въобще, че съществува зло. Просто има само Път, само развитие. Няма зло, всичко е Път! Толтеките по подобен начин са го разбрали. Например – ще дам един елементарен пример: цената на тока тука се увеличава драстично, минава всякакви мерки. Това е просто смешна история, защото, който има в себе си Любовта, вътрешната печка, Духа... За Духа това е толкова смешно – топлината, светлината, печките, петрола, въобще думата „икономика“, толкова е... просто нямам думи. (Това го научих в гората, но това е друг въпрос, за себе си няма да говоря.) Значи: може ли един студ да ограничи Духа? Той няма нищо общо със студа. Значи, дали живееш в Духа? Учителя казва: Трябва да направиш вятъра и студа свои приятели. Ако заживееш в Духа, за другите дýха, за тебе не. Ти си приятел със студа, също и приятел с топлината. Ти си по-дълбок от тях, но можеш да ги използваш. Но умът ще бъде ограничен.

Всички хора на ума, елементарните душици ще бъдат ограничени. Защото той няма Любов, той няма в себе си истинската вътрешна печка, той няма Любовта, той няма истинската топлина и очаква на нещо... (Аз знам хора, които прегръщат парното и пак им е студено. Тука един брат плаща за неговата душица около двеста лева и тя продължава да студува.) Нищо не може да те стопли отвън.

Значи, трябва да намериш Любовта в себе си, топлината, защото без Любовта, без Истината в себе си, това е, разбира се, падналият човек. Казвам: Този човек е толкова бедна история, и с парно, и без парно, просто няма значение, всичко е смешна история. Казвам го в хубав смисъл. (Ще обясня.) Духът на толтека работи с Истината и затова той никога не попада в затворите на ума, в заточението на ума. Никога не попада в затворите на събитията.

Значи: каквито и да са събитията, и тежки, и леки, той е над тях, подобно на Настрадин Ходжа. Сега сетих се, за малко: Попаднал в една помийна яма и почнал да вика: „Пожар, пожар!“ – викал, развикал се два часа, никой не го чува, но накрая го чули. Отива пожарната, казват: „Няма никакъв пожар!“. И той казва: „Какво да викам, нечистота ли?“. (Да не използвам другите думи. Както и да е. Така.) Друг път ще говорим за него. Просто където и да е, той царува, защото съзнанието му е отвъд.

Духът на толтеките работи с Истината и затова той никога не попада в заточение, никога не попада в мрежите на погрешните възприятия. Защо? Защото той пребивава отвъд астралния и менталния свят, т.е. отвъд мисли и чувства. Той не живее в мисли и чувства, в ограничения астрален и ментален свят. Той живее в Душата си и в Духа си, там е мястото на истинския човек.

Духът и Душата имат в себе си Истината, имат Любовта, имат много дълбок собствен вътрешен уют. И тази Истина прави живота много дълбок, докато мислите и чувствата никога не могат да направят живота дълбок.

Душата и Духът познават Истината и знаят, че тя ги прави свободни и независими същества. А този вътрешен уют произлиза от вродената Истина. Тя се намира във всеки човек. Задачата на човека е да я открие в себе си. Не някъде, тя не е някъде – „Царството Божие е вътре във вас“.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 3 – 07.10.2008 г.)

Великата култура на четвъртата подраса, т.е. толтеките. Тази култура е спусната от Бялото Братство и от въплъщаване много често на Белите Братя в самите толтеки. Именно това е Златният век на Атлантида, когато Белите Братя и много напредналите толтеки са се обединявали или просто те са слизали в телата на толтеки.

Толтеките практикували най-висшата и универсална практика. За всички времена и за всички учения тя е универсална. Наречена е Безупречност и поради това те общували с Прастарите хора, т.е. Боговете. И затова този народ, тази раса, в случая подраса, е стигнала до много високи върхове.

Толтеките можели да приемат и да предадат най-чистите и божествени идеи и истини на хората. В храмовете на Атлантида се прославяли най-вече огъня и слънцето. Оттам идва и посрещането на изгрева. Оттам идва и отношението към огъня.

За толтеките огънят и слънцето били една излъчена сила от Орела, на наш език – една излъчена Божия сила. Те били зримото въплъщение на скрития Орел, Изначалният Праотец. Когато тук се възпявали огъня и слънцето, тук в храмовете звучало за първи път божественото Аумъ. Както ви казах преди, това е ватанска дума от праезика, оттук започва божественото Аумъ и после се приема от много народи. Те смятали тази магическа дума за посредник между човека и Тайната сила на Орела.

Толтеките били, както казах и друг път ще повтарям, много наблюдателни. Те открили, че тескатлипока, т.е. илюзията, била много ценна. Забележете! Те не отричат нищо, нищо не осъждат, всичко приемат и изваждат от него най-дълбокото. Значи: много ценна, защото тя задвижвала и задължавала развитието на Безупречността. Те разбрали, че трябва да практикуват Безупречност, за да оцелеят в Истината и нейното ядро.

Толтеките разбрали, че осъзнаването изисква пълно отдаване на човека на Истината. Така те разбрали, че могат да се завърнат в тамоанчан. Тамоанчан означава мястото на произхода, т.е. при боговете и Праотците, или както са го наричали – Прастарите хора, Праотците – тамоанчан.

Толтеките казват: Външният човек е само рисунка в книгата на боговете. И наистина външният човек е рисунка, сянка, призрак. Днеска го има, утре го няма. Тази илюзия е много ценна, за да се насочим към истинския човек, докато вътрешният човек е именно идея на Вечността и Безпределността.

Толтеките не се нуждаели от религия, а от Безупречност. Забележете колко ясно и конкретно: не религия, а Безупречност. Те осъзнали, че Безупречността е призоваване за Мистично участие в Орела. Така Орелът започвал да заживява в тях.

Толтеките открили, че Безупречността е начин за пробив и проникване в Орела. По-късно те открили, че Безупречността естествено сътворявала безсмъртието. А пък от безсмъртието се раждала естествено свободата. И те разбрали, че който няма Безупречност и не се стреми, той натравя своята енергия, т.е. той натравя своята енергия с илюзия.

Толтеките разбрали, че опасностите са само във външната вселена, а вътрешната вселена е неуязвима и те се устремили към нея, но използвали външната вселена, за да натрупат опит. Тук не става въпрос въобще за човешки опит. Става въпрос за духовен и божествен опит – другите два вида опит. Във вътрешната и безопасната вселена разбрали, че там е Неуязвимостта, Свободата, но за да влезеш в нея, необходима е много висока степен на Безупречност, иначе Орелът те изхвърлял отново във външната вселена, във външни светове просто, за да се учиш.

Според толтеките, когато постъпваш лошо, ти се вкореняваш все повече във външната вселена, или в т.нар. „свят“, света. Така толтеките разбрали, че Безупречността е изход, изход от света и от външната вселена. Ето защо те още повече обикнали Безупречността. Разбрали, че тя е наистина много значима.

За толтеките нямало по-голяма радост от цялостното отдаване на Пътя към Безупречност.

Тука само искам да напомня: отначало те не се наричали толтеки, защото да носиш това име е много високо. Преди време ви обясних думата акулюaке, тяхната дума на толтеките наречени „вещите“ и т.н. Значи, първо се минава през три степени на човек. Обикновеният човек няма право да носи такова име, дори думата воин. Първо и второ внимание човек, само бегло ще кажа, просто обичат илюзиите на живота. Третото внимание човек пак е елементарно, но човек малко започва да си подобрява постъпки, отношения с другите хора. И по този път той вече може след време, ако е по-усърден към себе си и към другите, вече може да бъде приет за воин. Има три степени на воина. И трите степени са отдадени на Безупречност – на все по-голямо отдаване. Първата степен, по-малка степен на Безупречност, израствайки те навлизат вече в духовните измерения, а третата степен воин навлиза в още по-висока степен. И после вече, който надрасне тези степени и постигне постоянна Безупречност, навлиза в степените на толтеките. Там също има Безупречност, но тя е видоизменена. Там вече има три степени на Истината, преди време обяснявах. Първата степен е: отдаване на Истината и проучване; втората степен е все повече сливане с Истината, а третата степен е изчезване в Истината. Просто Истината започва да заживява все по-цялостно и цялостно в толтека. По-следващите степени вече са много високи. (Това е... в общи линии.)

За толтеките няма по-голяма радост от цялостното отдаване на Пътя към Безупречност за техните воини, защото това означавало да вървиш по своя собствен и Вечен Път, а това било и дарът на Орела. Просто да разбереш, да осъзнаеш своя собствен и вечен Път.

Толтеките имали и особено отношение към непредвидимото. Те осъзнали, че чрез Безупречност го привличали на своя страна. И стигнали дотам, че те го заставили то да работи като техен приятел. Тук вече отпада понятието „случайност“. Учителя казва: Няма случайност. Думата случайност е закон от друг свят, скрит свят, тя се спуска като случайност... Но каква случайност е тази, която ти променя целия живот? Но толтеките надрастват и това.

Днес толтеките са много тънко скрити от гласа на обществото и затова обществото не ги вижда, но те бавно проникват и навлизат в света, все повече и все повече.

Толтеките са живели много дълго време в Атлантида, става въпрос за стотици хиляди години упражнения в Безупречност, опит и израстване на високо ниво на Духовна и Божествена цивилизация. Те имали и много голяма власт, много голямо изобилие. Десетте царе – тука няма да ги изреждам, но и десетте царе имали огромна власт. Имало и други скрити царе, четирима, това е друг въпрос. Голяма власт, голямо изобилие, защото поставили пред властта и богатството Безупречността, и това траело стотици хиляди години. Те знаели, че ако се придаде голямо значение на властта и на изобилието, добродетелта и въобще добродетелите загиват.

По Пътя на Безупречността толтеките разбрали, че са Космически същества с необикновена съдба. И нещо повече, по-напредналите толтеки осъзнали, че те са същества и отвъд вселената.

За толтеките Пътят към Безупречността бил отделяне от злото, от застоя и втвърдяването. Те минавали през големи изпитания, но осъзнали, че който съумее да влезе в мрака, излиза с ново знание, с нова мъдрост и с нова, обновена вътрешна сила. Ето защо и богомилите е трябвало да минат през кладата, за да преодолеят напълно себе си, старата си съдба, старите възгледи и да постигнат Велико Единство, нови тела на Мъдростта; затова те трябва да минат през огън.

За толтеките лошата постъпка е всякога процеп, откъдето влизали нечистите сили, наречени „паразити“. Най-малката лоша постъпка, помисъл, тя може да е вътрешна, външна, това си е лоша постъпка – отваряш врата, процеп и тогава нечистите сили, както те ги наричат „паразити“, само това чакат, навлизат. И те смятали, че по Пътя на Безупречността всички процепи се затварят, т.е. Безупречността затваряла процепа.

Когато се случи нещо да те мъчи, те казвали: това е процепът, откъдето паразитите са влезли. Щом могат да влязат, значи те ще те мъчат, за да може да се откажеш напълно от лошата постъпка.

Те казвали, че ако обикнеш твърдо Истината, злото и паразитите щели да правят само жестове и гримаси – и външно, и вътрешно ще се заканват, ще правят някакви жестове, но няма процеп, няма откъде... Това важи и за другия свят. Ще се опитват във вид на кошмари, на нещо..., но няма откъде да влязат.

Толтеките имали много тънки поговорки и мъдрости. Ето някои от тях накратко:

Сянката на бързо летящата птица никога не се движи. (Няма да ги коментирам, само ги изнасям.)

Животът не се отличава от смъртта, защото само Духът се движи и затова ние умираме. Ние умираме, ние живеем, но само Духът се движи, само той е нещо повече от живота.

Раздвоената игла не може да шие, т.е. ако вървиш по два пътя, ако имаш две мнения... Ще го обясня накратко: ако мислиш, че има и Бог, и дявол, според Ал Халладж, ти си на погрешен път. Има само Бог, просто няма дявол. Ако ти си убеден, че има Бог и дявол, тогава ще се срещаш с дявола. Ти си разцепил Бога, ти си раздвоил енергията, ти просто вярваш... А той е другото лице на Бога, другият слуга, който идва да те възпитава, да те учи, защото си повярвал в две неща. Значи: Раздвоената игла не може да шие, или когато вървим в две посоки, не можем да стигнем никога до Орела.

Толтеките знаели, че във външния свят човекът е заключен във форма, за да се освободи тя чрез Безупречността. Иначе формата все повече ще заключва човека. И паразитите все повече ще измъчват човека.

И преди ви казах, повече от осем милиона толтеки, и отделно много хиляди, чрез Безупречност и особено специално отношение към Истината, а не полуотношение, са напуснали Дървото за познанието на доброто и злото. Постигнали са истинската, свободната, духовната цивилизация, неуязвимата цивилизация – там, където няма смърт.

Всички пирамиди са тяхна култура, след време за това ще говорим и какво означават те като идея. Те са напуснали триизмерния свят, ограничения свят. Те са напуснали стария свят и те били наречени „стари души“.