ВЪЗПРИЯТИЕТО

(Първа идея за размишление – 04.09.2018 г.)

Безупречният и чист Атлант е нямал нужда от космически кораби – за които много се говори: те са една друга илюзия. Самият той е Меркаба, самият той е кораб, той е пътуващ вихър, чист Дух в движение през всички измерения – няма нужда от никакви кораби. Най-съвременните кораби спокойно (някой път – и самолети) падат, и ракети падат в блатата. Нещо липсва в техниката. На съвършения чист Дух нищо не му липсва, той няма как да падне: той прониква и заминава. Така че Истината е в този чист, пътуващ Духовен кристал. Нашият Дух е такова нещо в Дълбините.

Толтеките открили, че щом имаш правилно възприятие, ти ставаш достъпен за Орела – за едно друго, дълбоко разбиране за живота. Толтеките разбрали, че тънките неща могат да се разберат само чрез правилно дълбинно възприятие. Оказало се, че правилното възприятие давало Душа на живота, Душа на нещата.

Тука само да спомена, че Душата е създадена от Ефира, а Духът – от Етера: друга тънка Дълбочина. А Искрата е създадена от Мистерията на Бога.

Правилното възприятие давало такова разбиране, че просто светът изчезвал – защото това възприятие било част от Бога.

Човек, който живее в Бога, въобще не допуска да живее в света: той се разхожда в света, но не е от света. Както са Суфи: Суфи живее в Сърцето на Бога – може да разговаря, но той винаги е съсредоточен в Бога. И казва: „Ако един миг мислиш за света, ти си вече еретик“. Това е мярката: ако изпуснеш един миг да не мислиш за Бога… Това е Висша мярка, Висша съсредоточеност.

Според Толтеките правилното възприятие има способност след време, постепенно, да се превръща в Мъдрост. Без правилното възприятие, човек си остава в съдбата – стария свят, старите възгледи, старото мислене. Казвал съм: думата „съдба“ произлиза от „съд“, „осъдени“. Ангелите нямат съдба – и те са ниско ниво, но нямат съдба: те са служители на Светлината, но не могат да познаят Бога. След време трябва да станат хора – и някои от тях жадуват за тежки прераждания и страдания.

Казвал съм: страданията са привилегия. Страданието изработва разум и след време – Мъдрост. Но хората не го обичат, както и не обичат Истината. Те искат да им е добре, искат да са уредени нещата, но това е капан. А когато обичаш Истината, и да не искаш, ще бъдеш уреден и устроен – там вече нямаш избор; защото единствената Сила, която устройва човека, това е Бог и Истината, а не някой, който мисли, че ще се устрои. Учителя казва: „Ако ти си отдаден на Любовта, Мъдростта и Истината, други Висши Същества устройват твоя живот – това не е твоя работа. И това е решено – казва Учителя – отпреди 250 милиарда години“. Въпросът е само ти да влезеш в твоя тотално правилен Път.

Значи, без правилното възприятие, човек си остава в съдбата, в стария свят. Намерението определя възприятието за нещата. Казвал съм: Човек, който има Дълбоко Намерение, може да променя предопределението. Каквото и да ти е писано, при Единство с Бога, ти можеш да го промениш; но ако си в единство със себе си, това е друг въпрос…

Възприятието освобождава човека – дълбокото възприятие, тънкото, освобождава човека от познатото и от известното. Вие знаете: умът в човека винаги търси известното – там се успокоява. Духът търси неизвестното, скритото. Врагът на човека е скрит именно в изкривеното възприятие. Ако ти имаш изкривено възприятие, ти вече си враг на себе си. Дори ако имаш гняв… Което е смешно – да имаш гняв, да се ядосваш. Казвал съм: В Учението ядосването е забранено, от всякаква гледна точка. Както и да е!

Значи: паразитите са проникнали в човека и са изкривили неговото мислене и възприятие. Да се движиш от познатото към познатото, това значи да се движиш от провал в падение. Да достигнеш до зряло и чисто възприятие, това е въпрос на продължителна Безупречност: това е Пътят, който открива скрития Смисъл.

Казвал съм: Смисълът не е от този свят, не е от другия свят. Частично Смисълът се намира във Вечността, а пълният Смисъл се намира в Безпределността. Това е Път, по който няма хипотези и предположения. Мъдреците не се занимават с хипотези. Говорили сме: учените хора, така нареченото „ученото невежество“, Учителя казва: „Ще се сблъскат в един момент с Бога, защото научната истина, в сравнение с Божията Истина, е просто прах“.

Този, който има правилно възприятие, използва силата си, за да изпълни живота си със Смисъл. Въобще, силата е дадена, за да служиш. Всеки, който злоупотребява със силата, след време тя ще се обърне срещу него.

Възприятието зависи от нашата концентрирана гледна точка. А това означава, че възприятието ние го носим в себе си. Въобще, нещата са дълбоко вътре в нас – степените, измеренията… Възприятието е Тайнство, от него зависи придобиването на дълбинно, истинско Знание – не информация, не обикновено знание, не полузнание, а Мъдрост. Но ти трябва да си безжалостно честен към самия себе си, безжалостно!

БЕЗУПРЕЧНОСТТА – УЧЕНИЕТО НА ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 04.09.2018 г.)

Няма звезди в Пътя на Атлантите: абсолютно никакви хороскопи, никакви звезди… Концентрирана вяра в Бог! Бог управлява съдбата на човека, а не звездите. Звездите нямат думата по който и да е въпрос. Съдбата е построена така, че да помага на човека, ако той е разумен – а пък, ако не е разумен, тя ще го обременява. Хороскопите са илюзорни, дори и когато са правилни… Защото това, което може да те променя, е само Единство с Бога, посвещение: да си посветиш живота на Бога – с 99 % нищо не става!

Това, което е важно: че трябва да имаш силен, изключителен стремеж към Безупречност – това е Пътят, по който се навлиза в Бога. Бог допуска да Му станеш достъпен чрез многобройни чисти постъпки, особено ако те са много скрити… Макар че някой път не могат да се скрият.

Толтеките казват: Нашата история е борба за истинско Знание.

Думите променят съдбите на хората.

Аз съм обяснявал: думите са живи същества. Всеки човек трябва да избира, да подбира думите си и да пресява – защото, каквито и други практики да прави, както и да диша, каквато и Паневритмия да играе, това няма да му помогне. Това, което е казал и Учителя: „Една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва“. Там е главното Учение. Някои дишат дълбоко. Да, получават някаква жизненост. Но Учителя казва: „Ако ти нямаш правилната постъпка“ – Подхода, Дълбокия Съкровен Подход, – „ти не получаваш най-фината жизненост и енергия“. Получаваш повече въздух, отколкото Етер. Същественото се намира в Етера. Въздухът е падение от Етера.

Устремът към Орела на Толтеките е бил изключителен и той се е ръководел от Жреците, които са слезли пряко от Бога. Някога е имало правителство в Атлантида: най-ниското ниво на това правителство са били напреднали Мъдреци. Ръководителите са Жреци от четвърта, трета и втора степен. Четвърта означава 100 % отдадени; трета означава 75 %; и надолу т.н. Те са ръководили дълго време и после частично в Древния Египет. После, когато се оттеглят, и вие знаете какви неща остават, какви следи.

Никакви научни знания, според Атлантите, нищо не струват в сравнение с този изключителен стремеж към Бога, към Голгота – това е Тайната. Това е Храмът на Бога – Голгота. Там се решава да погребеш и този свят, и отвъдния, и да се завърнеш наистина в Бога. (Голгота, Кладите – това е истинският Храм. Там се раждат само Истинските Хора, Истинските Добри Хора. За другите хора не казвайте, че са добри, защото е карма.) В замяна на това, Светът на Орела им дал изключителни знания (става въпрос за този изключителен Устрем), които ги няма в света.

Толтеките използвали мощната сила на лъчите на Безупречността, която се е сливала със Силата на Орела, а това сливане решава всичко. Или, казва Учителя: „Ако ти разбереш наистина Любовта и Бога, ти си разрешил въпросите на живота“ – ти вече не може да имаш въпроси, не можеш да задаваш, те не могат да възникнат. Никакви въпроси: въпросите са изчезнали. Защото Животът – обяснявал съм – не е въпроси и отговори. Животът не е борба; Животът е Дълбини – Божии Дълбини, които са няколко степени.

Толтеките казват: Чистото действие кара човека да осъзнава своята Сияеща част.

Чистото действие спада към Смирението и към Нищото. Само за миг ако си помислиш, че ти си направил добро, ти си вече нарушил закона. Ти си малък, малък проводник. Ангелите никога не казват: „Аз направих добро“ – защото то вече е развалено. Смятайте колко е отговорно словото! Няма как да направиш добро; няма как да си Любов. Бог е Любов! Ако ти имаш истинска Любов, това означава, че Бог е в тебе, тя е Негова Любов. Ако между две същества има истинска Любов – това е Бог между тях: Той тече, Той е тази истинска Любов. Ако Той се оттегли, ще видиш колко е твоята „истинска любов“ и ще видиш, че я няма. Затова съм казвал, че има разлика между Любов и обич: Любовта е към Бога, обичта е към хората. Любовта дава, обичта взема, и т.н.

Мъдрецът има – казват Толтеките – точни дела, но замаскирани. Някой път той може да допусне неправилна постъпка, която има благотворни последствия.

Има хора – правят добри постъпки с лоши последствия. Учителя казва: „Това е Черното братство“. Но лоши постъпки, които завършват добре...

Давам един пример, който съм го давал. Навремето при мене, в началото, още когато се криехме по едни къщи, идваше един йога и той правеше масаж на едно младо момиче – и една възрастна сестра, така, малко пълничка, каза: „Защо не направиш масаж и на мене?“. Каза: „Ти си дебела!“. От тази обида тя почна да спортува, почна да царува, почна да... Много неща се случиха: и здраве, и т.н., и т.н. Ето обида, която, ако я разбереш правилно, нали, тя ще те съгради. Освен това обидите са нещо… те са особен вид цветя: ако можеш да влезеш в техния ритъм, да ги разбереш, ти ще ги посрещнеш и даже може да кажеш: „Нямате ли още малко обиди за мене?“. И той, човекът, няма какво да каже, защото няма кого да обижда. Тоест, ако ти си смирен, кой може да обиди Бог в тебе – ако ти си океан? Обаче, ако ти си локва? Нали, едно малко камъче, т.е. егото... То, егото, е обидено без обида. То няма нужда да го обиждаш, то е обидено на живота. „Но ако човек – казва Учителя – е едно море, един океан, като хвърлиш едно камъче, той поглъща обидата и се радва“ – така, защото това е като светлинка. Искам да кажа, че това е въпрос на Подход.

Толтеките имат особено почитание към Неизвестността. Те обичат повече Невидимия свят – и това е правилно. Нашата истинска Любов… ние трябва да вярваме повече в Невидимия свят, защото видимият е илюзия.

Когато се натрупва Безупречност, идва момент, когато се натрупва Огънят отвътре – Чистата Сила – и той се взривява: в човека се раждат Духът и Свободата, и умът бива отстранен. Умът е голям враг на човека, когато не е овладян; но когато е овладян, е изключителен приятел.

Човек трябва много да тренира Брахмачария, много, дори и за най-малки неща: като получиш писмо, дори и спешно, не бързай да го отваряш – порадвай му се, дръж го там, ако трябва, един, два дена; ако си много гладен, не се хвърляй на храната – разгледай я, изчакай я, откъде е дошла, и т.н. Говоря за многобройни такива подходи. Ако асансьорът, вратата се затваря бавно, не я дърпай, просто ѝ се порадвай. Когато правиш стотици такива неща, ще развиеш едно Търпение, едни качества – и оттук ще се роди… Защото Търпението е силата на Любовта. Търпението е овладяване: то още не е пълно овладяване, но то води към Висшата Брахмачария. Със стотици такива упражнения, след време човек започва да царува вътре – защото, когато си овладял себе си, никой от света не може да те овладее; а когато си овладял себе си, може да те владее вече Бог – а от това по-хубаво няма!

Когато Огънят се взриви – отвътре – се раждат Духът и Свободата, истинската Свобода: Свобода от света, Свобода от звездите (защото Вселената е също нещо излишно), Свобода в дълбокия смисъл – Свобода, казват Атлантите, от Вселената. Те са излезли извън Слънчевата система и Вселената чрез Безупречност, т.е. там, където е истинският Живот, в който няма смърт и няма живот – съвсем друг Живот. Чрез този натрупан Огън, Атлантите постигат в един миг мълниеносното Преобразяване.

Науката и религията не могат да отговорят на безмълвния въпрос на Сфинкса, а той е: „Що е Безкраят?“. Там нищо не можеш да кажеш, там живееш. Само Безупречността може да отговори на този въпрос, защото тя вече е Изначалният Живот. Но дали ще реши да отговори – това е друг въпрос. Аз съм казвал: Истината е подобна на Бога – и Тя е Безмълвие… Който Я разбере – Тя е там.

Който е натрупал в себе си енергията на Истината – чрез многобройни упражнения в трениране на Истината, в говорене, в премълчаване и т.н.; защото някъде, ако кажеш Истината, можеш да убиеш човек… Говоря ви да тренирате Истината за дребни неща. Примерно отиваш до телефона и казваш: „След секунда съм тука“ – ти си в лъжата вече, силата на твоите формули пада. Но когато кажеш: „Ще дойда след малко“ – ти си в Истината и в Словото. И когато всички тези неща ги тренираш, понеже Словото е Бог, след време, когато трябва, формулите стават стихия – защото просто Бог е с тебе. Това означава истинска молитва: когато твоята молитва се слее с Бога и Той влезе – тогава стават дълбоки неща.

Който е натрупал в себе си енергията на Истината, когато попадне в дълбок мрак – не говоря за тъмнина, говоря за мрак, нещо по-дълбоко! – той там може да диша спокойно, защото той може да взриви мрака и да го освети. Излизането от този свят се нарича „Честен Стремеж към Безупречност“. Няма значение дали правиш грешки, ако тръгнеш по този Път. Който е тръгнал честно, той задължително ще прави грешки. Даже има определени грешки, казвал съм: трябва да ги направиш – точно оттам ще ти дойдат уроците. И когато ги направиш, след време ще видиш, че те са те упътвали в Истината и в твоя Път. Има хора, които прекалено мълчат, за да не изпуснат погрешна дума – но няма да стигнат Дълбините на тренировката. Когато изпуснеш някой път дума, голяма грешка, това може да доведе до голяма възможност. Както и да е!

Който трупа Безупречност, един ден ще се срещне с Орела – пряка среща. Не както Мойсей: отдалече, в гръб, донякъде... Пряка среща с Бога лице в лице – и ще оцелее, защото това е среща на Дух с Дух.

Ако човекът не обича Истината, неговото обикновено внимание започва да твори окови; т.е. обикновеното знание – самото земно мислене, то е достатъчно човекът да става все повече роб на себе си. Не ти трябва друг враг: ако имаш земен ум и земно мислене, това е достатъчно.

Проблемът на обикновеното внимание е, че то ще бъде погълнато от мрака (другата част на мрака), защото такъв човек няма Безупречност. Вие знаете обикновеното внимание колко лесно се обижда. То и целта на тоз, който те обижда, е да ти улови вниманието – а това е допуснато от Горе, от Бога! 5 Ако ти улови вниманието, ти хваща енергията. Ако ти хваща енергията, те изпива. Но ти, ако се усмихнеш и поздравиш обидата... А да не говорим за онази обида, която съм ви казвал, дето Учителя казва: Будала – това е похвала. Произлиза от Буда и от Аллах – то е... Трябва да черпиш тоз човек и т.н. Значи, ако ви обиждат, радвайте се, че има такива хора, защото Бог иска да ви направи Дълбока Вода. А когато станеш Дълбока Вода, кой може да те обиди после? Няма да съществува такъв човек, защото в тебе няма да има обида, няма да има реакция: ще има усмивка или скрита усмивка, или поздрав.

Тези, които живеят в обикновеното внимание – казват Атлантите – ще им се наложи да вярват в бъдещето и ще им се наложи да се срещнат с тревогите на бъдещето. Тоест: те ще пренесат себе си в бъдещето, но отново няма да имат Бог и Чистотата – и отново пак ще продължават да търсят Бога и да вярват в нещо, защото са изпуснали. Това са умствените хора, менталните – хората на ума. Защо ще се тревожат в бъдещето? Защото са имали лични цели. Тези, които са изпуснали Истината, те са изпуснали настоящето. Аз съм казвал: Човек трябва да живее в настоящето, но трябва да разбере какво означава думата „настояще“. Защото много хора казват „тук и сега“, но въобще не живеят тук и сега. „Тук и сега“, или „настоящето“, означава „да живееш в Дълбините на Бога“ – даже не в себе си…

Любовта към Истината – казват Атлантите – това е един съвсем друг Живот. И според Толтеките Свободата ни е дадена (както казва Древният Тот), за да станем Богоподобни – да изберем Бога доброволно и да стигнем до осъзнато, истинско Добро, което Ангелите не могат да го правят. Те го правят по необходимост. Това не е Добро. Истинското Добро може да произлезе след време единствено от Свободата и от Дълбоката Осъзнатост на човека, който вече ще бъде Човекът Дух, а не човекът ум. Обяснявал съм: умът и сърцето са падение на Душата и Духа – умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата.

Тази Безупречност е много важна, защото тя изцелява напълно старите възгледи на човечеството.

РАЗГОВОРИТЕ

(Втора идея за размишление – 04.09.2018 г)

За тези, които са осъзнати, разговорите водят към Дълбините на Тайнството, към Дълбините на Живота и към Мистерията. Има хора, с които някой път говорите: има нещо мистично, нещо магнитно, обмяната е правилна и това е... там са истинските неща. Освен това има Любов между… Това са стари Души, които в миналото имат връзка. Обяснявал съм: може да живееш трийсет години с един човек – и да си нямаш доверие; срещаш един човек за първи път – и му имаш доверие веднага за цял живот. Това е старо доверие от минали животи: там може да се говорят какви ли не неща, там тече голямата Искреност. Ти голямата Искреност не може да тръгнеш да я разказваш на всеки човек, защото ще пострадаш, а някъде ще те изкарат и че не си добре.

Разговорът с човека е загадка. Това е нещо зад пределите на света. И това не са просто разговори, а въвлеченост от самия Бог. Бог има там... изпраща човека в изпитание. Някои разговори искаш да ги избегнеш, но те са важни – да ги надраснеш. Примерно имаш тежка майка и не искаш да разговаряш с нея, или баща – избягваш. Настрой се: все едно разговаряш с деца. Възрастните също са деца. Настрой се, иди приятелски, направи си формули – Бог да участва в тези разговори; говори спокойно – и така ще избегнеш нещо: ще избегнеш след време други тежки разговори, които ще ти се стоварят, а те ще бъдат много жестоки и може да създадат карма. А тези, по-малките неща, те спасяват от голямото зло. Така че приеми ги и не бягай, защото след време ще се натъкнеш на жестоки разговори, където се създава тежка съдба. Така че, ето защо близките хора често се обиждат, трудно се понасят: за да се избегне срещата с други хора, където обидите и разговорите ще създадат съвсем друга карма, ще създадат и съвсем други последствия. Така че, ако имате близки, които ви критикуват и често ви обиждат, измислете нещо да ги черпите и променете подхода и разговора – защото те са избрани, за да ви спестят нещо друго, което е тежко. Тези разговори, всички без изключение, водят към Тайнството на Свободата – но когато бягаш... Аз не казвам често да търсиш такъв разговор – но когато не можеш да го избегнеш, да го посрещнеш по правилата и да отидеш с лекота. И ако ти наистина имаш лекота и внесеш тази лекота, даже и на човека ще му стане леко и той ще разбере, дори и да те обижда, че има нещо друго.

В разговорите се изменят животите и вървят към бъдещето; защото в много разговори се призовават много тънки сили и същества от други светове. Някой път говориш с човека, но това е същество от друг свят или от умрелите. И след време, когато се отдадете на Бога, Бог ще ти каже точно с какъв човек разговаряш и каква е целта. И даже може да ти каже – много случаи съм имал – точно кой умрял е този. Но той си е вътре в живия, разговаря с гласа на живия, т.нар. „жив“ човек, който, от една гледна точка, е умрял, както ги нарича Учителя „движещи се гробове“ – те не знаят за какво става въпрос, но няма и нужда да знаят. Важно е ти да търсиш своята Осъзнатост и да знаеш защо стават нещата.

Тези същества, които посещават разговорите, са неизмерими и важна част от нашето Тайнство, наречено Път. Тези тънки сили се вплитат в дълбоките осъзнати разговори по един много скрит начин и неведом – и те предават част от своите сили.

В Атлантските разговори има Тайнствен Призив към Дълбочина. Когато Атланти се срещат, те си обменят Дълбочина, обменят си – както две влюбени Души в чистия смисъл – обменят си Душа, обменят си Слънце. Разговорите отключват врати, проходи, процепи към други светове. Някой път една дума, казана от Мъдрец и Посветен, може да ти отвори Пътя за цял живот – и ти вече тръгваш в друга посока.

В тези разговори има някой път определени Свещени думи: говорил съм много в книгите за Старците за Древните езици и за Древните думи. Древните езици са нещо изключително! Нямат нищо общо с тези английски, немски, френски – изключително бедни езици, които раздвояват, увеличават логиката вместо интуицията, увеличават бизнеса и изпускат Истината. В истинските думи, Древните, примерно: „шочитл“ на вторичен Атлантски език означава иначе „цвете“, но тълкуването е „пожертвало се сърце“. Няма две тълкувания: всички други тълкувания са около това, но смисълът е един и той те обогатява. Така че Древните думи носят нещо изключително – те са тънка храна, тънка храна за нашата тънка енергия. Нашата тънка енергия в нас, т.е. Висшата Душа и Духът се хранят с такива думи и често си ги повтарят; и когато често ги повтаряш, както и АХАМ БРАХМА АСМИ или АУМЪ – Учителя казва: „Повтаряйте тази дума!“. Няма да я разберете: тя съдържа в себе си част от Безкрая, тя е част от Тайното Име на Бога, от Древността. Повтаряйте я хиляди и милиони пъти; и когато някой път минете над 700 милиона, ще разберете за какво става въпрос.

Има разговори и думи в Свещения език, които отключват много дълбоки енергии – енергията на истинското развитие. Разговорите са обмяна със същества: тези същества се преливат от един човек в друг – хората са често скачени съдове. Има разговори, които са съдбоносни: в тях самият Бог участва и проговаря – даже не е човекът, даже не е неговият Дух. Някой път има разлика, когато ти говори Учителя и когато ти говори Бог. Тези неща съм ги разбрал, защото са ми ги казали, а не защото ги знам. Аз знам, че нищо не знам, и то отдавна! И знам, че ще си умра невежа – и то много... толкоз дълбоко невежество, че чак цял роман мога да напиша, но тука няма да го говоря…

В истинските разговори, както казах, участват Висши Същества – често от дълбините на Акаша. Говоря за Мистичните разговори между Душа и Душа, Душа и Дух 6; външно – човек и човек, но вътрешно – Душа и Дух. Мистични разговори, Мистични Души, стари Души с опит: те си обменят нещо от миналото, нещо Дълбоко. Те не се занимават с външни факти – просто защото Истината е много, много над фактите. Фактите са една трета от Истината и често те заблуждават.

Разговорите между Толтеките са били на изключително ниво – така те взаимно са увеличавали Бог в себе си, Орела, увеличавали са своята Мистерия и своята Безкрайност. Когато се срещнат двама Мъдреци, никога няма противоречия – прегръщат се две Слънца, прегръщат се две Сияния, прегръщат се Почит и Почит. Даже няма уважение, уважението е по-ниска дума – дълбока Почит към скрития Живот, към скрития Бог в този човек.

В дълбокия истински разговор няма илюзии, няма ум: това е разговор между Дух и Дух – или Дух и Душа.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 3 – 04.09.2018 г.)

Любовта към Истината – казват Атлантите – научава човека да започне една особена борба: не с хората, не с обстоятелствата, не с окръжаващата среда, а със собственото си съзнание. Това е правилната борба, това е борба със своето поробено съзнание – поробено от самия човек. Нашето ограничено съзнание е това, което ни държи в плен – ние трябва да го разширим.

Много е смешно, когато чуя нещо за патриотите. Това е такава трагедия! Ти трябва да обичаш всички народи и хора, всички светове – той обичал само един народ… Това означава, че ще останеш бедно съзнание. Всички народи са от Един Бог, всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето. Трябва да обичаш всички Учения, защото те имат един Източник; и всяка Мъдрост идва от този Източник. Когато казваш, че само ти си прав, ти няма да обхванеш другите Учения – а истинските Учения са в дълбоко Единство. Противоречията се намират в нисшите... в нечистотата и в егото. Но то, егото, няма нужда даже от противник: то спори и със себе си, спори и по време на сън, и т.н., и т.н.

Нашето ограничено съзнание ни държи в плен. Нашето робство зависи от нашето възприятие – но Толтеките казват: Ако имахме познание за нашите намерения, тези погрешни възприятия щяха да се стопят.

Обяснявал съм думата „намерение“ и думата „желание“. Щом имаш желание, това не е Любов; ти не може да имаш желание към Бога – трябва да имаш Любов. Думата „намерение“ означава „да намериш“, а думата „желание“ – означава „да не намериш“. Желанията са изостанали същества от астралния свят, останки от древни цивилизации – те работят с емоции и с желания. Истинският Път е Любов към Бога, а не желания.

Толтеките са дълбоки наблюдатели на събитията и обстоятелствата. Те винаги наблюдават и търсят скрития Замисъл на Истината, за да извадят скрития Дар на Истината. Да си истински наблюдател – това означава да даваш път на своя Дух да гледа, т.е. да дадеш... Скоро дадох една формула: „Бог е моят Древен Поглед“. Твоят поглед, каквито и очи да имаш, твоят поглед е беден. Когато дадеш Бог да гледа в тебе, Той вижда такива неща смайващи – и ти се обогатяваш. Но когато искаш сам да гледаш – „Остави ме, искам да съм независим“. „Добре – Бог ще каже – бъди независим!“ Това означава, че страданията те очакват; пак ще прогледаш, разбира се, но това е друг подход. Да си истински наблюдателен означава да си много тънко в Духа, да знаеш как да гледаш – това е умение на Тайната на чистото сърце.

Древният Тот казва: Когато човек плаче – говори за Свещените сълзи, нали, истинските сълзи, за нещо истинско, за истинска Любов… Тот казва: Не плачат очите – това са Тайните сълзи на чистото сърце. Там се намират истинските сълзи.

Толтеките обичат да наблюдават неуловимите неща, защото хората с ума хващат уловимите неща.

(Ей таз трагедия… Днеска казах и на Портала 7, на Борето: „Не ме питай, не искам да говоря по този въпрос, защото, ако разкажа Истината...“. Защото тези хора първо са се отклонили от Бога, сега търсят... Много смешно: грешки в асфалта – ти на идеален асфалт може да умреш по сто начина, на идеално изработен асфалт по всичките правила. Но не искам да влизам в подробности, защото ще засегнем много Души, така че отсега такива въпроси ще ги избягвам, за да не смущаваме неподготвените и т.н.)

Те търсят неуловимото, ума са го махнали. Каква е разликата? (Ще обясня.) Наблюдавайки събитието с Духа си, Толтеките проникват в ядрото на Истината, а това води до нова Свобода, до нови измерения и до нови Дълбини, ново потънко мислене и до съвсем нови скрити тънкости. А когато гледаш с ума си, ти си привързан и въвлечен, твоята енергия е ограбена и събитието се храни с тебе и те съсипва. Вместо ти да съсипеш събитието... Много чуден, странен свят, направо се чудя и се смайвам! Всъщност цял живот ще се смайвам, защото тя е... Не мога да го обясня! (Както и да е!)

Когато умът наблюдава, той става пленник на събитията – забележете! И такъв умствен човек става критик на света: той мисли, че светът му е виновен, правителството, той... Защото ти, ако влезеш с Бога и гледаш с очите на Бога, веднага ще видиш устроения свят. Толкоз е устроен този свят, че просто е съвършен. Суфи казва: „Няма какво да подобря, нищо на нито един милиметър: всяка буболечка, всеки човек, всичко си е на своето място“ – няма какво да подобриш. Твоята цел е да живееш в Единство с Бога, да станеш Единен с Бога. Обяснил съм: не съвършен! Учителя казва: „Съвършенството е затворена врата, забранена: ако влезеш там, ще умреш“. Трябва да постигаш все по-високи степени на Единство. Съвършен е само Бог!

Значи, той става пленник на събитието и става жертва на събитието: оплаква се, създава нова карма и в задгробния живот, и в следващи прераждания, натрупва ум, натрупва сътворение. Ще бъде сътворен в още по-тежки тела и ще продължи недоволството. Учителя казва: „Най-лошото нещо на света, това е недоволният човек“. И казва Учителя: „Дай му цялата Вселена, всичкото злато – той ще бъде недоволен“. Тука е празен. 8 Няма Тайнството на Пълнотата, но иначе има много мнения. Мненията нямат нищо общо с Мъдростта.

Такъв умствен човек, който наблюдава, става критик на света и започва да мисли, че светът е лошо устроен. Всъщност той не може да види, че неговият ум е неустроен, че той е неустроен, но той изкарва света неустроен. После смята, че всичко е несправедливо. В света тече безпощадна Божия Справедливост, защото няма две воли! Всичко – според кармата на човека. Аз съм обяснявал, едно и също убийство: Бог дава на единия човек присъда (чрез адвокатите, защото те нямат думата, и съдиите) – две години присъда, на другия – осем години. Много просто: другият си плаща миналите животи. Такава Справедливост, че не можеш да мръднеш на една крачка, на един милиметър. Но който е сляп, казва, че светът е несправедлив. Това означава, че ти ще увеличаваш ума си и ще навлизаш в тъмната област на Бога, където ще бъдеш наказан. Бог ще те вкара в Своята тъмнина, защото ти критикуваш Тайната на Бога. Бог ръководи всяка Справедливост: Той решава кое как да стане… А някои мислят, че хората решават. Нищо не се решава от света и от хората. Бог е, Който решава нещата. Той е Единственият, Който разрешава въпросите. И когато слушам обещания, то е смешно. Ти не знаеш дали утре ще си жив… Някой политик обещал нещо, че ще направи – ти може след един миг да си заминеш, заедно с всичките си обещания. Както и да е!

Значи, това е проваленото катастрофално мислене, което все ще продължава да твори зло и да твори съдба в живота си.

Виждането – според Толтеките – е извисяване на твоята Чиста енергия в Орела. Толтеките живеят все повече в Истината и все по-малко в мисленето. Той живее все повече в Истината, мисли постоянно за Нея: как да Я изрази, как да Я премълчи. Защото имаш право да премълчаваш – имаш право да говориш Истината. Нямаш право никога да произнасяш лъжа. И когато тренираш, Тя те учи как да действаш в Невидимия свят. И в този свят, който е океан от мисли, ако ти не си в Истината, този океан – казва Учителя – ще те завлече.

Има едно упражнение: седни за половин час или за един час – всички мисли, които ти минават през главата, ги напиши. Ще се хванеш за главата! Откъде ти идат, какви ли не същества, включително и цинизми, и какво ли не... Ще видиш какъв объркан свят живее в тебе; и ако нямаш контрол, ще се чудиш на кое да вярваш. И аз съм срещал хора, които не могат да разберат: Ангел ли им говори, дявол ли им говори, Бог ли им говори, нали – и няма и как да разберат, защото нещата са навътре.

Този мисловен океан може да те заблуди и да не разбереш даже защо си на Земята. Там, където има Любов към Истината, дори и човек да прави грешки, това няма значение. Искам да кажа: Грешките упътват към Истината този, който има честен стремеж. Той не трябва да се притеснява от грешките и че колко време има, дали ще му стигне времето. Разумният свят ще изчисли така, че и да не искаш, ще ти стигне времето. Пък, ако не си разумен, за тебе времето е безкрайно…

Там, където има Любов към Истината, човек може да разбере, че светът е призрачен дом; защото човекът не е мислещо същество, а е свободен Дух – той е нещо много по-дълбоко. Някои казват: „Мисля, значи съществувам!“. Напротив! „Не мисля“, т.е. – „в Духа съм“: тогава съществувам. Щом мислиш много... Свободен Дух – това е Човекът, това е Древен свят, това е Безкраен свят! Трябва да се върнем в чистия си Дух.

За Толтеките, Тайната на Живота се намира в намерението. „Да имаш правилно намерение“ означава да си създадеш един велик поток от жизненост. В тази дума, „намерение“, е скрито Тайното Знание на Живота. В Тайната на това намерение се намира Пътят на Човека. Ако твоето намерение е една особена Любов към Истината, ти вече ще имаш уникален жизнен Път: Бог ще изпрати Същества да те учат – и ти няма да повтаряш като онези там, онез смешни книги, „Разговори с Бога“, които даже не са разговори с Ангели... Защото, Учителя казва: „Бог проговаря на човека един път в живота“. Всичко друго е Висши Същества, Йерархии, Ангели и по-надолу – разумни същества и т.н. Само един път проговаря на човека! Ако ти проговори два пъти, горко ти! Значи не си разбрал за каква промяна и за какво става въпрос.

Магията на намерението е голяма – това носи безконечно развитие. Който е овладял съзнателно своите намерения, той променя своя вътрешен свят.

Ако ние нямаме Любов към Истината, нашите мисли и чувства ще ни заблуждават – дори и когато някога са красиви, романтични и т.н.

Едно дълбоко и осъзнато намерение за Живот в Орела произвежда много енергия. Осъзнатото, истинското, чистото намерение се храни от Истината – а добрите намерения се хранят от по-нисша енергия на Орела. Те са съзидателни, положителни, но също са далече от Истината. Всяко намерение влече след себе си строго определени сили, както и всяка изпусната дума. Затова Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“. Изречеш ли думата, никакво „извинявай“ не те спасява. Това е изречено същество – и то вече има власт да те изкривява; и някой път искаш да постъпиш разумно, но това същество може да те изкриви… Макар че Учителя е дал една формула: „Прости ми, Господи, сгреших пред Великата Истина“ – това не променя нещата: това е само смекчаване. Затова ти трябва да почнеш да тренираш думите: с какви думи разполагаш, с какви говориш, как ги изнасяш, защото това означава какви същества живеят в тебе. Трябва да си дадеш отчет, че според тези думи живеят определени същества – те използват тези думи. Всички тези думи, желания и думи, искат да се материализират. Но някои, ако се материализират, ще съжаляваш хиляди години!

За истинския Смисъл на Живота може да се говори само при Толтеките от Второто и Третото Внимание, т.е. Майсторите на Словото и на Безупречността – защото тук една част от Орела е узряла в тези Същества и самите тези Майстори на Словото са станали и Тайна, и Свобода. Те сами са освободили себе си чрез многобройни неща, упражнения, които самият Бог е вродил в тях. Значи, ние имам вродени в себе си ум, сърце, воля, Душа и Дух. Всичко ни е дадено вече предварително – няма какво да искаме, ние сме изначално Добри. Ако ти искаш сега да си добър, ти вече нарушаваш закона. Ти само трябва да проявиш; ако искаш сега, вече е късно, закъснял си.

Тука, в тази Свобода на Толтеките, се намира Смисълът на Живота – но по въпроса за този Смисъл, за най-дълбокия Смисъл, Орелът мълчи, защото там има такава Велика Пълнота, че ти не можеш да опишеш нищо. Тази Пълнота е Живот в Бога и тука е окончателният Смисъл. И ако ти имаш тази Пълнота, никога няма да търсиш светове и сътворения, защото това е Бог в тебе. Затова много същества са паднали: защото са поискали живот извън Бога, някакъв независим. Добре – Бог дал свободата: Ето, живей си го!... И можеш хиляди години да живееш, но то не е Живот, освен ако в тази свобода не избереш осъзнато Бог. Тя ти е дадена, за да станеш Бог; но някои може да станат и зверове – защото такова нещо е свободата. Всичко можеш да избереш, но рано или късно ще се завърнеш, защото все ще ти липсва тази Пълнота.

Този Смисъл е постижение – вътрешно, а не понятие. Тук Пътят е изначално ясен: да станеш Истинен Човек; а после всичко друго просто ще става правилно. Ако ти станеш Истинен Човек, нещата текат естествено и правилно. Ако ти си фалшивият човек, изкривеният, с изкривено огледало и съзнание, както казват Толтеките, и ако проповядваш правилно Учение, ти ще накажеш и себе си, и другите, и това Учение ще стане неправилно, защото ти не си в системата на Бога и на Истината, а просто говориш.

Тук Толтеките осъзнали, че човекът може да бъде самоспасен само от своето Безсмъртно Аз, но въпреки всичко трябва да иска помощ от Бога, за да не помисли, че неговото Висше Аз е всичко. Защото Толтеките много внимават: Висшето Аз може да те направи авторитет – ти няма как да бъдеш авторитет, но може да си помислиш, че си ясновидец, че виждаш дълбоко, че разбираш дълбоко... И когато Бог те изпрати в задънена улица – а Бог може да изпрати и е изпращал дори и светци, защото Бог знае на всяко същество слабото място – и когато го удари там, светецът веднага става грешник, а грешникът може да стане светец. Но и светците, и мъдреците не са прави... А има и една степен Мъдреци, които са над святост и грях – там вече Бог живее пълнокръвно, много дълбоко, защото те не са се заразили от болестта на светостта. Светостта е много фино его – и в момента, в който помислиш, че си свят (а само Бог е Свят!) ти вече си в капана. Ти си вече... И Ал-Халладж дълбоко обяснява това, аз съм го говорил – ако трябва, друг път пак ще го обясня.

Трябва твоята цел да е издигната много високо над тебе; тя не трябва да е като мечтите, които се постигат. Истинската цел трябва да е непостижима – защото, когато я постигнеш, влизаш в разрушение. Когато е непостижима, развитието непрестанно тече и ти отиваш към шеста, седма и осма степен на Атлантите, където там се обединява Великата Мъдрост. Така ти излизаш над своето ограничено съзнание и се завръщаш в Чистото съзнание – това означава да издигнеш своята цел към Бога.