ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ

КЪМ БОГА

Обръщане към Бога

Да се обърне човек към Бога, това значи да се преобрази коренно, да се откаже от стария живот.

(49/ стр. 348)

И тогава щом човек се обърне към Бога, нему се дават вече условия да се развива. Обърнат веднъж към Бога, той започва да се учи.

(18/ стр. 78)

Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави от-ношения между човека и Бога, отношения на син към баща. Това обръщане към Бога води към Въз-кресение.

(27/ стр. 19)

...У човека съществува вътрешен закон на сво-бода. Законът на свободата, законът на Великата Ис-тина изисква човек сам да се обърне към Бога. Той сам трябва да Го потърси.

(18/ стр. 242)

Сам пожелай да се обърнеш към Бога. Единст-веният, Който преобразява хората, е Бог.

(21/ стр. 175)

Човек може да се обърне към Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока в живота.

(52/ стр. 96)

Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се е обърнал вече, той придобива вът-решен мир и спокойствие.

(52/ стр. 96)

...Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановя-ване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога. Всяко разеди-нение между абсолютно малкото и абсолютно ве-ликото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спреш и ще кажеш: Ще ида при Баща си да поправя погрешката си.

(61/ 34:19)

За мене Бог е велика реалност. Той е по-реа-лен, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си... Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг... Казвам: Обърнете се към противоположния полюс на живота, за да на-мерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент – от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате де е Господ.

(73/ стр. 5)

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвувате над лошите духо-ве. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може...

(69/ стр. 177)

Ако мислите, че сте изоставени, причината е във вас. Вие сте се обърнали с гръб към Бога. Направете един полукръг и обърнете се с лице към вашия Ба-ща да се върнете към своето детинство и юношест-во, когато сте били при Него и Той ви е милвал и галил.

(70/ стр. 194)

Желая ви да се освободите от всички заблужде-ния и да се върнете към онзи Бог на Вечността, Кой-то ви изпрати на земята да учите и да работите.

(52/ стр. 102)

Да се обърнеш към Бога, значи да се обърнеш от човешката любов към Божествената. По какво се от-личава Божествената Любов от човешката? Божес-твената Любов е безгранична и необятна. Тя не ог-раничава никого. Човешката любов е ограничена. Сама по себе си тя ограничава. Божествената Лю-бов ражда свободата, а човешката – робството. Бо-жествената Любов води към живота, а човешката – към смъртта. Божествената Любов носи светлина за хората, а човешката носи тъмнина. Божествената Любов няма начало, няма и край, а човешката има и начало, и край.

(56/ стр. 150)

Първият закон – Любов към Бога

Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Този е първият и най-важен закон.

(40/ стр. 589)

Първият закон – Любов към Бога – е начало на живота.

(11/ стр. 82)

Първото нещо – това е Любов към Бога! Само тогава, когато имаме Любов към Бога, ние ще се на-учим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си. Тогава само ще имаме една истинска мярка.

(12/ стр. 407)

„Учителю, коя заповед е голяма в закона? А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят.“*

(73/ стр. 3)

По какво се отличавал Христос? Той се отлича-вал по Абсолютната Любов, която имал към Бо-га. Той всякога е бил готов да пренесе всички по-ругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с коя-то разполагал.

(15/ стр. 35)

Всичкото изкуство седи в Любовта към Бога и това е най-голямото изкуство.

(12/ стр. 103)

И тъй, остават две неща явни в света: любов към ближния – тя е относителната реалност. Любов към Бога – тя е абсолютната реалност. Единстве-ното реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога.

(81/ стр. 11)

Трябва да се знае, че има едно нещо, което е еднакво нужно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и Любов към Бога. Следователно не питайте кого трябва да обичаме. Един ни обича и Едного трябва да обичаме.

(30/ стр. 254)

Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога.

(30/ стр. 132)

Бъдещето, щастието и животът на човека зави-сят изключително от Любовта му към Бога. Който няма тази Любов, той трябва да учи, да работи вър-ху себе си.

(71/ стр. 48)

Човек може да изпита Любовта си към Бога по два начина: външен и вътрешен. Когато някой оби-ча Бога и тази Любов подобрява външните условия на живота му, това е външна проява на Любовта. Ако стават подобрения във вътрешните условия на живота, Любовта е действувала във вътрешния живот на човека.

(71/ стр. 53, 54)

Който има Любов към Бога, той лесно се справя и със сиромашията, и с богатството. Той се радва и на сиромашията, и на богатството.

(51/ стр. 54)

Защо е създаден човек? Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна Любов към Бога. Едновременно с това той опитва и Любовта на Бога.

(71/ стр. 57)

...Ако човек не разбира едновременно външна-та и вътрешната Любов, той изобщо не е разбрал Любовта. Ако човек не показва Любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал – и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.

(71/ стр. 60)

Не е важно за вас, че сте изгубили приятеля си или сина си. Важно е да не изгубите Любовта си към Бога.

(71/ стр. 59)

Докато не сте дошли до пълно разбиране на жи-вота, любовта ви към Бога е слаба. Това не е съдене, нито е упрек, но така седи Истината.

(71/ стр. 59)

...Вие ще обичате Бога. – Где ще Го намерим? Как ще Го обичаме? – Това е ваша работа. Този е един от сериозните ви изпити, който непременно трябва да издържите. Ако започнете да питате как да обичате или дали правилно обичате, вие ще про-паднете на изпита. Обичайте! – нищо повече.

(71/ стр. 91, 92)

Любовта на човека към Бога е най-голямата Лю-бов, която осмисля живота.

(71/ стр. 190)

Животът започва от Любовта към Бога. Любовта към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка.

(57/ стр. 23)

Любов към Бога – това е мистическа, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други – по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога без колебание, без съмнение. Дойде ли до този момент, човек всич-ко може да постигне.

(57/ стр. 42)

Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства... Лошото не е в желанията, но грешката седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това той изгубва смисъла на живота.

(57/ стр. 32, 33)

...Съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания. Може и без страдания. Кога? Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно да превърне страданията в радост, т.е. да носи страданията и скърбите с радост. Ако човек не възлюби Бога, то-гава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него.

(57/ стр. 42)

Момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.

(57/ стр. 33)

И тъй, Любов към Бога – това е Великата Исти-на в живота.

(57/ стр. 34)

Важно е сега вие сами да проверите дали любовта към желанията ви е по-силна или по-слаба от Лю-бовта ви към Бога. Че еди-кой си ви обичал, това не трябва да ви ласкае. Вие трябва да си кажете: За мене е важно, че Любовта ми към Бога е по-силна, отколкото любовта ми към този човек. Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания.

(57/ стр. 33, 34)

Истинската печалба в живота седи в Любовта на хората към Бога. Обичат ли Бога, те само ще печелят. В тази Любов няма загуби.

(57/ стр. 34)

Любовта към Бога трябва да се разглежда вът-решно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен.

(57/ стр. 35)

Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов стра-данията ще ви следват на всяка стъпка.

(57/ стр. 35, 36)

Ако Любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуре-дени. Ако Любовта ви към Бога е по-силна, отколко-то към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между Любов-та ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма.

(57/ стр. 40)

И тъй, каквото и да ви се говори, вие никога ня-ма да разберете Словото Божие, докато не възлю-бите Бога.

(57/ стр. 43)

Възлюби ли човек Бога, дето и да отиде, пътят му всякога ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, той всякога ще бъде радостен и весел.

(57/ стр. 45)

Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе... Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе и от тебе човек ще излезе.

(37/ стр. 16)

Да любим Бога, то е абсолютна реалност. Онзи, който върви по този закон, няма никакво изключе-ние в живота, върви от светлина в светлина.

(38/ стр. 105, 106)

Има една абсолютна Истина, вложена в човека, да любиш Бога.

(38/ стр. 108)

Ако някой от вас е недоволен от живота си, да пази първите отношения, Любов към Бога, и мо-ментално ще се възстанови мирът ви.

(38/ стр. 113)

Ти казваш: „Още не съм срещнал този, когото да обичам“. Тогава има Един, Когото да обичаш. Бога ще обичаш. Там е тайната на живота, да обичаш Този, Когото не виждаш. Майсторлъкът е там. То-зи, когото виждаш, това е една форма.

(41/ стр. 758)

Ти ако искаш да разбереш какво нещо е Бог, обичай Го. Ако искаш да разбереш Бога, обичай Го и ще Го познаеш. Ти искаш да Го познаваш, без да Го обичаш. Такъв закон няма.

(38/ стр. 185)

От Любовта, която имате към Бога, зависи ва-шето щастие.

(42/ стр. 392)

Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да Го обичаш. Казвате: „Защо тряб-ва да обичам Господа?“. Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално.

(42/ стр. 615)

Когато човек обича Бога, той започва да живее добре. Той е добър към себе си. В него има един стремеж. Човек, който се е влюбил в Бога, започва да живее добре, започва да мисли добре, започва да чувствува добре и започва да постъпва добре. Във всичките си отношения той е изправен. Онзи, който обича Бога, и като музикант успява. Онзи, който обича Бога, и като художник успява. Онзи, който обича Бога, и като търговец успява. Майка, която обича Бога, и като майка успява. Баща, който обича Бога, като баща успява. Всички успяват, които обичат Бога. Всички, които не успяват, Любовта им към Бога не е положителна величина.

(42/ стр. 623)

Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчно-тии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем.

(43/ стр. 287)

Първото нещо в света е: ние трябва да обичаме Бога. Ти ако Бога не може да обичаш, никого не може да обичаш извън Него, понеже всички живеят в Него. Като обичаш Бога, Той ще те научи как да обичаш другите хора. Щом не обичаш никого, туй показва, че не обичаш Бога. Нищо повече.

(43/ стр. 292)

Има един път, по който ние може да постигнем желанията си. То е пътят на Любовта, ако ти обик-неш Бога с всичкото си сърце.

(43/ стр. 315)

Единственото същество, което не познаваш, е Бог. Щом Го обикнеш, ще Го познаеш. Не можеш да намериш Бога, преди да Го възлюбиш.

(44/ стр. 82)

Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш тогава? Но тебе Бог не може да ти бъде приятел, ако в тебе чувството на Любов не е развито да Го обичаш, да ти трепери сърцето, да имаш Свещено чувство към Него. Ако към Него имаш Любов, Той ще ти нареди всичките работи в света. Всичките блага и сега, и за в бъдеще зависят от Него; не тъй механически ако Го обичаш; но ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй, както никога не очакваш.

(43/ стр. 384)

Без Любов към Бога няма съзнателен живот.

(45/ стр. 89)

Който люби Бога, има вътрешен мир, спокойст-вие и радост.

(45/ стр. 145)

Любете Бога, Който се проявява във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце.

(45/ стр. 261)

Свободата съществува само за тези хора, които любят Бога. Те са идеалните хора в света.

(46/ стр. 149)

Човек... Щом има Любов към Бога, животът му ще се осмисли. Той ще живее вечно, без да се отег-чи. Той е влязъл вече в Божествения ден на живота, който няма начало, няма и край.

(49/ стр. 183)

...Идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има Любов към Бога, към Онзи, Който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма.

(50/ 9:12)

Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този Свещен огън на Любовта... Само тогава Бог ще ни посети.

(50/ 11:23)

Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влю-биш в Онзи Велик Извор на живота, който дава разрешение на задачата ти.

(50/ 14:27)

И тъй, казвам: Всички трябва да възлюбим Бо-га! Само тогава животът ни ще придобие смисъл. Тогава Бог ще ни научи как да любим...

(50/ 33:29)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в областта на без-смъртието.

(51/ 32:24)

Бог, Който ни обича, като се прояви, Той ни да-ва нещо. Пък и ние когато искаме да обичаме Бога, пак трябва да дадем нещо от себе си, трябва да пожертвуваме нещо, да дадем от плодовете си. И Бог иска нещо от нас. Четем в Светото Писание, че евреите са принасяли жертви на Бога, а ние какво ще занесем? ...Ние трябва да занесем плодове от градината на нашето сърце...

(51/ 35:8, 9)

Обикне ли Бога с всичкото си същество, човек е постигнал идеала на своята душа. Той знае защо е дошъл на земята и защо живее.

(52/ стр. 70)

За човека, който люби Бога, и звярът става при-ятел; и слънцето, и водата, и вятърът, и облаците му се усмихват. Вярно ли е това? Това са факти, опитани и преживени.

(52/ стр. 73)

Възлюбете Бога, за да станете силни да издържа-те на всички условия. Любовта на човека към Бога е тил, който го пази от всички изпитания и изкушения.

(52/ стр. 413)

Ние трябва да любим Бога, Когото не виждаме. То е идеалът на нашата душа. Щом обичаш това, което виждаш, то е материалната страна на Любов-та.

(55/ стр. 211)

Само в Бога няма сянка. И когато се казва, че трябва да обичаме Бога, то е, защото ще бъдем вън от всякаква сянка.

(56/ стр. 43)

Любовта към Бога може да се прояви моментал-но. За разлика от другите чувства, то се познава по това, че никой не може да му отнеме неговия обект. Всяко чувство, на което обектът се отнема, е неправилно. Значи, Бог, като обект на човека, никой не може да Го отнема. Ще вярваш в Бога, за да Го запазиш като обект в себе си.

(56/ стр. 51)

Нека съвременните религиозни обяснят: Защо Бог, Който е съвършен, всемъдър, е допуснал тия противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: След всички страдания можете ли да Ме оби-чате? Ако Ме обичате, значи вашата Любов е истин-ска. Защото ако Ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата.

(56/ стр. 63)

Ти като обичаш Бога, ще намериш великия сми-съл на живота. Там е щастието.

(62/ стр. 582)

Сега аз ви казвам: Аз вярвам, че вие вярвате в Бога, аз вярвам, че вие имате доброто желание да Му служите, но едно нещо не зная: имате ли някой от вас, който да не е упрекнал Господа в нещо, кой-то никак да не е упрекнал Господа в нещо? ... Значи, на нашето служене на Бога ни липсва нещо – това е Любов към Бога. Хората едва сега започват. Ние казваме да обичаме Бога, но колко е велика тази идея.

(63/ стр. 550)

Сега ще ви кажа следната Истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно: Бога трябва първо да Го любиш, а после да мислиш за Него... Само Един има в света, Който заслужава да Го обичаме, без да мислим. То-ва значи: първо ще Го обичаме, а после ще мислим за Него.

(63/ стр. 201, 202)

Всички ония, които не обичат Бога, бъдеще ня-мат и всичко е свършено за тях; за всички ония, които обичат Бога, бъдещето е за тях. Тъй седи Великият Закон в света.

(63/ стр. 643)

Ти не можеш да използуваш Божията Любов, ако не обичаш Бога. Любовта прави човека свободен.

(66/ стр. 461, 462)

Турете онази основа – не личната любов, не любовта на двама, не любовта на семейството, не любовта на обществото, не любовта на един народ, не любовта на цялото човечество, но турете за осно-ва Любовта към Онзи, Който е създал всичко. Да няма никакво раздвояване. Щом имате тази Любов, всички видове любов ще разбирате, ще разбирате постепенно. А щом нямате тази Любов, и другите не можете да разберете. Понеже всички други видове любов произтичат от Божествената Любов.

(66/ стр. 583)

Единственото нещо, с което можем да привлечем вниманието на Господа, то е да имаме Любов към Него. То е първото нещо. С нищо друго не може да се привлече вниманието на Бога.

(66/ стр. 677)

Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка; затуй казваме: трябва да учим закона на Любовта...

(67/ стр. 273)

Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога.

(68/ стр. 164)

И като постъпва според своите разбирания и желания, човек се изпитва доколко има Любов към Бога. За човека е важно да знае каква и колко е Любовта му към Бога, а не доколко Бог го обича.

(71/ стр. 45, 46)

Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога без никакви колебания и съмнения, каквито болки, стра-дания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога! Този човек е в сила сам да се лекува с поставяне на ръката си върху болното или парализирано място.

(72/ стр. 201)

Казвам: Ние като се влюбим в Бога, ние ли тряб-ва да Му дадем, или Той трябва да ни даде? Щом се влюбим в Бога, трябва да се яви у нас желание да Му служим, да работим за Него. Яви ли се туй желание, Любовта в нас е активна. Не се ли роди това желание, любовта ни към Бога не е естествена, даже в закона на молитвата.

(75/ стр. 158)

Бог... Ако Го обичаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат...

(30/ стр. 230)

Ако при най-големите мъчнотии в живота си не обичате Бога, де е вашата любов?

(32/ стр. 46)

Вяра и упование в Бога

Най-първо ние трябва да имаме онази абсолют-на вяра. В какво трябва да имаме вяра? В онзи Живия Господ, Който живее в нас, Който същест-вува навсякъде, под чието зорко око е всичко и от Когото всичко зависи.

(50/ 7:31)

Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с Първата Причина на нещата. Затова е казано в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бо-га.

(25/ стр. 353)

И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в абсолютната вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуска никакви погрешки. Това трябва да бъде основното верую на човека.

(31/ стр. 60)

Желая ви да имате вяра в Бога, без да очаквате нещо, и Любов към Него, без да ви даде нещо. Вяра безпределна и Любов безкористна! Този е пътят, по който лесно се минава астралната кал.

(44/ стр. 51)

Бог отваря път на всички, които Го търсят, кои-то работят и уповават на Него.

(33/ стр. 117)

Че вяра имаше в Христа! Той се моли на Бога и (Бог) не Го послуша. Най-после Го заковаха на кръста, чакаше поне да дойде на помощ и не дойде, и най-после казва: „В Твоите ръце предавам духа Си. Твоя работа е, както, Господи, Ти си решил, така да бъде“. Значи, когато ние останем на Този, Който ни обича, Той е, Който живее в нас, Той ще ни повдигне.

(37/ стр. 462)

Вярвайте в Бога, Който ви обгръща и ви подтиква във всичко добро. Вярвайте в Бога, Който сега ви во-ди и Който ще ви изведе; вярвайте в Бога, Който за в бъдеще ще ви даде да постигнете вашата цел.

(37/ стр. 536)

В света като повярваш в Бога, веднага ставаш чист, моментално.

(38/ стр. 76)

Ние трябва така да вярваме на Бога, че при всички условия, които могат да се родят в света, да имаме туй доверие, че всичко ще се оправи.

(39/ стр. 114)

Всичко онова, което ние съградиме, няма да остане; но онова, което Бог съгради, то вечно ще остане. Уповавайте на онова, което Бог съгради във вас; вслушвайте се в Любовта, която Бог гради във вас. В това е вашето бъдеще. Това е раят. Всички постижения са там.

(39/ стр. 429)

Какъв смисъл има да се вярва в Бога? Бог е она-зи велика възможност, в която се крият човешките постижения. Който иска да постигне всичко в све-та, да види възможностите, които се крият в него в даден случай, той трябва да вярва в Бога, понеже Бог има всички възможности в Себе Си.

(40/ стр. 28)

Според мене когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори; каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото, и то ще дойде.

(40/ стр. 538)

Докато се държи за своята вяра, за правата ми-съл, човек е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот.

(82/ стр. 140)

Изгуби ли вярата си в Бога, човек изгубва осно-вата на своя живот.

(82/ стр. 140)

Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на кого-то ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп, и седи той, уповава само на Бога и Не-му се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той за-почва сам да се развързва, и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защо-то се развързва сам отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън.

(80/ стр. 126)

През каквито и страдания да ви прокара Бог, вярвайте в Неговите благословения.

(41/ стр. 345)

...Животът иде от Бога. И ако ти вярваш в Бога и ако ти Го разбираш, той – животът – ще те научи, тръгни натам, гдето животът отива.

(14/ стр. 542)

Богатството седи в онази непреодолима вяра, която имаме към Бога. В най-добрия смисъл. В Он-зи, Който му дал живот. Като станеш сутрин, няма по-хубаво нещо: какво голямо богатство е в света да мислиш за Господа.

(42/ стр. 400, 401)

Ти ако вярваш в Бога, ще оживееш. Ти ако вяр-ваш в Бога, ще забогатееш.

(43/ стр. 234)

Казано е: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“. Като изчисти сърцето на човека, Бог иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдиг-не, обогати и ще ги върне на човека стократно обогатени. Следователно не се страхувайте от Бога, но уповавайте на Него и поверявайте Му се като на свой велик, любещ и благ Баща.

(47/ стр. 181)

С вярата си ти допринасяш нещо на себе си; съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи да приемеш страданието и смъртта.

(44/ стр. 133)

Приложете вярата и Любовта си към Бога и жи-вотът ви ще се подобри.

(47/ стр. 181)

В нас трябва да има вяра, че Бог, Който ни е създал, ще се погрижи за нас, ще осигури нашето бъдеще.

(50/ 11:27, 28)

Всичката философия на живота седи в следното: като ви дойде някое нещастие, всеки от вас да може да контролира ума си, да се проникне от онази дълбока вяра към Бога, да се зарадва и да знае, че това нещо е за добро.

(51/ 31:21)

Каквото да ти казват, ти трябва да вярваш в Господа, Който ти е дал живот, и от нищо да не се страхуваш. И в ада да влезеш, щом си с Бога, няма нищо страшно. Дето е Бог, там дяволи не същес-твуват. Когато човек не вярва и не люби, тогава идат дяволите.

(52/ стр. 13)

Мнозина се запитват в кой Господ трябва да вярват. Ще вярваш в този Господ, Който ти е дал най-ценното нещо – живота.

(52/ стр. 13)

Не е достатъчно да кажете, че вярвате в Бога или че сте вярващ, но вярата ви трябва да бъде силна. Като приложите вярата си, трябва да имате няка-къв резултат.

(52/ стр. 60)

Наистина няма по-велико нещо за човека от то-ва да има Един, на Когото да разчита във всички случаи на живота си. Той знае, че при всички из-питания този Единният ще му проговори: „Не бой се, Аз съм с тебе“.

(52/ стр. 74)

Не се бъркайте в работата на душата. Предайте душата си на Бога Той да я ръководи. Той знае ней-ния път и ще я насочи в това направление.

(52/ стр. 120)

...Който иска да постигне своите идеали, преди всичко трябва да има вяра във Великото, Абсолют-ното Начало, а после и в себе си, като част от това Начало.

(52/ стр. 183)

Ако човек не вярва в Бога като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва.

(52/ стр. 217)

Ти вярваш в Бога, но заболяваш и не можеш да си помогнеш сам, търсиш помощ отвън. Викаш един-двама лекари, но положението ти се влошава. Каква полза имаш от твоята вяра?

(52/ стр. 245)

Нека всеки направи опит да види вярва ли в Бо-га и доколко разбира живота. Ако при най-малкото изпитание ти се смутиш, изгубиш разположението си, това показва, че вярата ти е слаба.

(52/ стр. 270)

Даже и религиозните гледат материалистически на живота. Те вярват в Бога, но очакват от Него да ги осигури, да им даде богатство, високи служби, да ги направи видни хора. Те вярват в Бога, но мислят за себе си да имат средства да си поживеят добре, да си хапнат и пийнат.

(52/ стр. 400, 401)

Днес скърбите, страданията са повече, отколко-то радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога.

(53/ стр. 48)

Казвате: Ние вярваме в Бога. – Оставете вашето вярване настрана. Ако с вашата вяра вие не можете да добиете безсмъртие, тази вяра е детинска. Ако вашата вяра не може да ви отвори вратата за не-видимия свят и ако не може да ви свърже с всички разумни и напреднали същества, тя е детинска вяра.

(53/ стр. 84)

Ако вярваш в Бога и нямаш Неговата Любов, нямаш Неговата разумност, ако вярваш в Бога и нямаш Неговата справедливост, Неговата благост, какъв религиозен човек си?

(54/ стр. 307)

Казва: „Ти в какво вярваш?“. Вярвам в Бога, Който живее в светлината. Вярвам в Бога, Който живее във въздуха. Вярвам в Бога, Който живее в мене, в моя ум, в моето сърце и в тялото ми, Който живее навсякъде и ме окръжава.

(54/ стр. 341)

Който има абсолютна вяра в Бога, никога не се съмнява. Не казвам, че съмнението няма да дойде. То ще мине и през вярващия, но той няма да го пусне и задържи в себе си.

(56/ стр. 235)

Вярата подразбира отношения. Да вярваме в Бога, това подразбира да направим връзка, да съз-дадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас.

(57/ стр. 234)

Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога! ...Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо.

(57/ стр. 247, 248)

И тъй, главната мисъл на тази беседа е, че и в ада, и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да бла-годарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.

(57/ стр. 249)

За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Сле-дователно който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога.

(59/ стр. 51)

Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? Като слезе в ада... И Христос не беше сам, двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителят Му, Го заведе там долу, в ада, да научи първите уроци. Христос като слезе долу, на земята, каза: „Не дойдох да изпълня Моята воля, но волята на Отца си, Който Ме изпратил долу, в ада“. Той слезе долу, в ада, и Неговият Учител Му предаде първия урок. По какво? Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бо-га и да не се роди в душата ти никакво съмнение. Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение!

(61/ 30:15)

В какво ще вярваш сега? Ти вярваш в Този, Ко-гото не си виждал. Ти трябва да Го приемеш в себе си, да Му чуеш гласа.

(66/ стр. 71)

Та казвам: При сегашните условия трябва да остане идеята, че Бог е истинен. Има едно Ръковод-ство в света, на което ние трябва да разчитаме. Туй трябва да бъде общо правило за всички хора.

(66/ стр. 592)

В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас... Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора.

(69/ стр. 70)

В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи.

(69/ стр. 84)

В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. Пак ще имате страдания, но ще раз-бирате техния смисъл; пак ще боледувате, но ще се разговаряте с болестите и ще знаете, че те са необходими за вашето пречистване – физическо и духовно.

(70/ стр. 132)

Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи.

(70/ стр. 386)

Който е придобил Божествения живот, той е влязъл вече в правия път, в който се проявява жи-вата, абсолютна вяра в Бога. Тази вяра почива на Любов към Бога, а не на това какво очакваш да по-лучиш или какво е обещано да ти се даде.

(71/ стр. 15)

Бог живее във всеки човек дотолкова, доколкото той вярва в Него.

(71/ стр. 19)

Сега у вас ще се яви мисълта кое учение е право. Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вяра. Това значи: при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съз-нанието си сянка от съмнение в Бога.

(71/ стр. 41)

Докато е здрав, човек вярва в себе си, вярва в ближните си, вярва и в Бога; щом се разболее, той изгубва вярата си. Силен във вярата си е онзи, който като легне болен и умира, може да каже: „Аз няма да умра! Ще живея заради Бога, за Неговото Велико Име, да Му служа и да се радвам на всичко, което Той е създал!“. Не е достатъчно само да изговори тия думи, но като ги каже, да стане от леглото си.

(72/ стр. 54)

Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са ваши-те мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, ...вся-кога ще ви се помогне!

(41/ стр. 45)

Носете тогава една детска вяра: Бог е, Който ца-рува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога.

(41/ стр. 527)

Бог да бъде идеал за вас

Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл Бог не е нищо друго освен най-високия идеал, към който човек се стреми.

(6/ стр. 195)

...С никого не се сравнявайте, но имайте пред себе си само един Велик идеал – Бога, както Той живее във вас. Следвайте Неговите мисли, Негови-те чувства и Неговите постъпки!

(15/ стр. 27)

Какво значи човек да обича Бога? Да обичате Бога, това подразбира Той да бъде идеал за вас и да сте готови при всички условия на живота си да жер-твувате всичко заради Него.

(18/ стр. 110)

Бог е всичко в света. Той носи живот, сила, зна-ние, светлина и свобода за човешката душа. Той е идеалът, към който се стреми всяко живо същество.

(31/ стр. 127)

...Когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме Го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме.

(40/ стр. 401)

Какво се разбира под понятието Бог? Той е най-съвършеното Същество, в Него няма никаква дисхармония. Той изключва смъртта, греха вън от Себе Си. Той е идеалът на човека. Към Него се стремят всички хора.

(55/ стр. 201)

За нас Бог е образец на всичко онова, към което ние се стремим. Това е Бог в нас. В туй невидимото, което не знаем, към което се стремим, то е Бог в нас... Ние го схващаме като един идеал – то е Бог, към Който ние имаме стремеж. Към това Съвършеното ние всякога имаме стремеж.

(62/ стр. 198)

Дръжте в себе си идеята за Бога

...Ако искаш да се свържеш с Бога, трябва да мислиш постоянно за Него.

(31/ стр. 284)

Ще държите в ума си мисълта, че живеете и се движите в Бога. Това значи да се свържете с Божес-твеното Съзнание.

(32/ стр. 323)

Образът на Бога трябва да седи и в ума, и в сър-цето, и във волята, и в душата, и в духа ви.

(57/ стр. 35)

Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите освен за Бога.

(42/ стр. 252)

Всичко зависи от човешката мисъл. Само трябва да има един обект, върху който да концентрираш ума си нагоре. Опорната точка е Бог в света. Пър-вата опорна точка, в която ние трябва да турим своите основи – да любим Бога. За Бога постоян-но ще мислиш. Всякога мисли, че Той мисли за тебе. Другояче ако мислиш, ти ще създадеш едно нещастно положение в себе си. Мисли, че каквото и да направиш, Той ще го поправи.

(42/ стр. 530)

Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли.

(43/ стр. 136)

И всякога може да дойдете в съобщение с Бога. Щом помислите за Него, ще просветне нещо в ума ви, ще просветне нещо в сърцето ви.

(43/ стр. 234)

Докато държи в ума си идеята за Бога като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радостен и весел. Щом изгуби тази идея, радостта го напуща.

(47/ стр. 72)

Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствувам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствувам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.

(50/ 13:38)

Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енер-гии, онзи Божествен нектар в живота.

(50/ 23:10)

Ако отделяш на ден само половин час да мис-лиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грешно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага, Той ще го възнагради щедро.

(53/ стр. 61)

Писанието казва: „Написах ви на дланта на ръ-ката“. Най-скъпоценното нещо е Божията ръка, тъй щото никога няма да ви забрави. Че в твоя ум ако не държиш Божията ръка... Като бутнеш Божията ръка, всичкото благословение ще дойде отгоре ти.

(54/ стр. 219)

Според мене вярна мисъл е само тази, ако аз мисля за Бога, както Той мисли. Щом помисля за-ради Него, веднага ще настане мир в ума ми. Ако аз помисля за Бога в сърцето си, че искам да Го обичам, веднага ще настане мир в сърцето ми. Ако реша да Му служа, веднага здравето ще дойде. Този Господ, за Който мисля, Той ми оправя всичките работи – не да забогатея, но добивам онази вярна мисъл.

(54/ стр. 265)

Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Бога мислете.

(56/ стр. 221)

...Да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява.

(56/ стр. 224)

Бог е Любов, Разумно Начало, което е вложило всичко в живота. Държим ли тази мисъл постоянно в ума си, ние ще имаме съзнанието, че умът, сърце-то, душата, духът ни са дадени от Бога.

(57/ стр. 47)

Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека.

(58/ стр. 135)

Всеки трябва да носи в себе си такава мисъл, която може да възкресява. Тази мисъл, тази идея е идеята за Бога. Тя е мощна идея, затова може да възкресява всички мъртви неща.

(58/ стр. 142)

Каква е вашата дълбока опитност за Бога? Това е един Свещен въпрос, който рядко се задава. Но първото нещо, което ученикът трябва всякога да прави, е: ще седнеш вечер, ще помислиш за Бога и ще видиш появява ли се светлина някъде в твоето съзнание.

(61/ 15:16)

„Ама – казва – къде е Господ?“... Ти в ума си щом отправиш своята мисъл и започнеш да мислиш за Него, ако изолираш всички други мисли, веднага в тебе ще стане една промяна и ти ще Го намериш къде е. И у тебе ще дойде нещо отнякъде. Веднага ще дойде в тебе едно състояние, което ще измени твоето разположение. Да кажем, може да си нервен, неразположен, отчаян. Постепенно туй ще се смени у тебе.

(62/ стр. 564, 565)

Като ставаш сутрин, мисли за Господа. Господ мисли за нас да ни даде най-доброто. Той е създал всички блага заради нас.

(63/ стр. 24)

Казвам: Влезте във вашето небе... Не ходете да търсите Господа отвън, но горе, на главата си, имате едно радио. Най-малко половин час да мислите на ден, ако имате отделна стая, хубаво; и на работа като сте, половин час да мислите за Господа, за Он-зи, Който ви е дал всички добрини. Ако мислиш заради Него, ще ти даде голямото благо.

(66/ стр. 424, 425)

Този материал, хубавото, ще дойде от Бога. За-това всеки ден трябва да отделиш малко време да помислиш заради Него и да схванеш онази мисъл, която направо иде от Него...

(67/ стр. 314)

Хора, които проповядват на другите какво нещо е Господ и как се влиза в Царството Божие, а най-малкият въпрос – 10 минути не знаят как да мислят за Господа.

(68/ стр. 38)

Който всеки ден мисли за Бога, за него сирома-шия, болести няма да има; той ще има светлина и знание в ума си, с които ще може, като Мойсея, да удари канарата и от нея да потече вода.

(72/ стр. 204)

И законът „Да мислиш за Бога“ – това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога... Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти.

(74/ стр. 130)

Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл? При-родата в туй отношение е крайно взискателна. Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането си и се вслушва за какво ще помисли това дете. Ако веднага като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята душа с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!“.

(77/ 1:16)

Започнете ли една работа без Бога, никакъв ус-пех не очаквайте... Всяка работа трябва да се пред-шествува от мисъл и от чувство към Бога.

(82/ стр. 20, 21)

Става сутринта неразположен. Кое е онова, кое-то може да внесе разположение в душата? Мисъл-та за Бога. Ако помислиш, веднага ще се измени твоето настроение.

(42/ стр. 588)

Щом отправиш ума си към Бога, Божествената Любов ще се влее в тебе и ти ще усетиш, че сърце-то ти се отваря.

(50/ 5:24)

Правилни отношения към Бога

Първото нещо, което се изисква от хората, е да определят отношенията си към Бога. Под думата отношения разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека.

(2/ стр. 300)

Вие трябва да знаете вашите отношения с Бога какви са. Щом имате правилни отношения към Бо-га, ще имате един вътрешен мир на чувствата, такъв мир, който ще уравновеси вашите сили.

(11/ стр. 263)

Когато човек има правилни отношения към Лю-бовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на който черпи и се развива.

(28/ стр. 138)

Има един метод, чрез който човек може да по-добри своя живот. Този метод седи в това да из-прави човек отношенията си към Първата Причина, да започне да мисли, да чувствува и да действува като Бога. Дойде ли до това положение, всички противоречия в неговия живот ще изчезнат. И тогава каквото Бог му каже, той ще бъде готов да го направи без никакво колебание.

(29/ стр. 32)

Въпросите за пари, за сила, за магия, за различ-ни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога.

(46/ стр. 346)

Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да ви бъде първата работа.

(41/ стр. 139)

Сутрин когато ставате от сън, първата ви работа е да изправите отношенията си към Първата При-чина. Ако са правилни, работите ви ще вървят доб-ре. Ако не са правилни, изправете ги и тогава за-почнете да работите.

(25/ стр. 162)

И всеки от вас трябва да знае, че живее в Бо-жествения организъм, и затова като стане сутрин, да каже: „Какво трябва да бъде днес моето отноше-ние към Бога, Който ми е дал живот?“. А ти ставаш сутрин и казваш: „За мене никой не мисли“. Това е една самоизмама, от която се ражда грехът. Всяка сутрин като станеш, Господ вече мисли за тебе.

(51/ 9:19, 20)

Важно е обаче да знаеш какво е твоето отноше-ние към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение целият космос не е нищо друго ос-вен израз на човека.

(18/ стр. 171)

Бог, Който живее в тебе, дай Му място да се прояви и заедно с Него и ти вземи участие в тази Любов.

(12/ стр. 164)

Знаете ли какво нещо е чистосърдечност? Чис-тосърдечни не за света, но като седнеш, вътре в ду-шата си да отпратиш мислите си към Бога, този Бог на Мъдростта, Любовта и Истината. Ти ще бъдеш тъй чистосърдечен, за да може всичките Божестве-ни лъчи да се приближат, да проникнат в душата ти.

(61/ 16:34)

Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, човек се подмладява и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува.

(34/ стр. 105, 106)

А твоето отношение към Бога значи просто да имаш един стремеж да обичаш Бога и да имаш ед-но вътрешно състояние да се вслушваш в Неговия глас, да се учиш да слушаш Божественото... То е достатъчно. Ти седиш и се вслушваш една минута, половин час и си готов да тръгнеш в тази посока, отгдето иде гласът. Но ако ти не се мръднеш от своето място, за да отидеш в тая посока, тогава ще се изменят условията.

(41/ стр. 761)

Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „вярност към Бога“: вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага.

(50/ 14:28)

Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.

(50/ 14:31)

Понеже Бог е между нас и в нас, нека всички отворим сърцата си за Него и Го възлюбим.

(2/ стр. 268)

Ще кажеш, че Бог е далеч някъде. Не, отвори сърцето си за Любовта и не мисли повече. Щом усе-тиш, че сърцето ти трепне за нещо, отвори го.

(79/ стр. 9)

Каже ли се, че Бог е Любов, всеки може да Го опита. Любовта е достъпна за всички. Достатъчно е да отвориш сърцето си, за да ти проговори Бог като Любов.

(79/ стр. 9)

Отворете умовете, сърцата и душите си за Онзи, Който всеки момент ви говори чрез всички живи същества. Слушайте какво ви говори и изпълнявай-те Неговата Воля.

(30/ стр. 159)

...Отворете сърцата си за Любовта да дадете въз-можност на Бога да се прояви чрез вас.

(47/ стр. 178, 179)

Някой човек се развесели един ден и казва: „Е, намерих най-после живота“. Казвам: Не, прияте-лю, прозорците на твоя живот трябва да бъдат пос-тоянно отворени и между Бога и тебе трябва да съществува едно постоянно преливане на сили.

(51/ 19:14)

Значи, достатъчно е човек да изправи отноше-нията си към Бога, за да изправят и окръжаващите отношенията си към него.

(52/ стр. 101)

Който е дал място на Бога в себе си, само той може да постигне своите желания...

(52/ стр. 164)

...Ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога.

(52/ стр. 176)

Къде е Бог? Той е в човешката душа и в човеш-кия дух. Когато искаш Бог да ти помогне, отправи своята душа, своя дух, своето сърце и своя ум към Него. Постъпи към Него с всичката си чистота и доброта на своето сърце и на своя ум и пожелай да изпълниш Неговата Воля. Има ли това желание човек, държи ли го дълбоко в себе си, той ще види как целият свят ще се отвори за него.

(66/ стр. 244)

В Любовта се изисква една мярка. Законът е ве-рен: Дай ход на Бога в тебе, имай вяра в Бога и ос-тави Го Той да действува чрез тебе.

(66/ стр. 339)

Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на живота.

(70/ стр. 66)

Често хората негодуват, искат да се проявят, ис-кат да видят Бога в себе си и вън от себе си. Това не е нужно. Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко. Когато се грееш на слънцето, трябва ли да го виждаш?

(70/ стр. 225)

Всеки ден не мога и не трябва да заемам едно и също положение спрямо слънцето... Ако вие не знаете какво положение да заемате всеки ден спря-мо Бога, вие нищо не можете да вземете от Него.

(75/ стр. 305)

Бог да бъде за вас Свещен

Бог да бъде за тебе едно Свещено нещо, едно Съ-щество – вътре да слушаш Неговия глас.

(63/ стр. 469)

Едно Същество има в тебе, То е всесилно – да имаш Свещено чувство, а ти ще идеш да питаш някой философ има ли Господ, няма ли Господ.

(63/ стр. 469)

Човек трябва да има Свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със Свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи.

(2/ стр. 100)

Идеята за Бога... Тя не е отвлечена, но не и фа-милиарна. За мене идеята за Бога не е фамилиарна. Тя е Свещена идея.

(37/ стр. 96)

Казвате: Ако Бог е с нас. – Той е с нас. Щом Бог е с нас, вие трябва да имате Свещен трепет към Него.

(51/ 32:31)

Свещено нещо е Бог. Достатъчно е да помисли човек за Него, за да трепне душата му с онова вели-ко, свето благоговение на Сина към своя Баща.

(52/ стр. 390)

Ние считаме Бога нещо извън нас. Защо? Защото нямаме една Свещена идея в себе си какво нещо е Бог в Своята Същина.

(63/ стр. 195)

Когато споменеш Името Бог, ти трябва да чув-ствуваш Бога и Той трябва да се проявява в тебе. Дето и да си, трябва да имаш този Свещен трепет. И тогава ще видиш, че на такова състояние и камъните, и дърветата отговарят, и всичко в при-родата отговаря. Споменеш ли с този трепет Све-щеното Име на Бога, всичко ще ти отговори. Дос-татъчно е да имате това благоговение към Бога в себе си.

(63/ стр. 621)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проник-неш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Великата Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Ми-сълта за тази Реалност внася мир и радост в човеш-ката душа.

(82/ стр. 109, 110)

Смирение и послушание

към Бога

Да живееш в Бога, това значи абсолютно да се подчиняваш на Неговите закони. Каквото ти каже Той, ти си готов да изпълняваш.

(13/ стр. 75)

По отношение на Бога вие ще се поставите с всичкото си смирение.

(50/ 10:25)

...Ние трябва да изучаваме Бога в Неговото про-явление: да се съгласяваме с Неговата Воля, с Не-говото Съзнание и с Неговата Мъдрост. Ние трябва да изучаваме Бога чрез един свят живот...

(51/ 21:10)

При връзката на човека с Бога няма да има мъч-нотия, която не може да се преодолее. Първото не-що, което се изисква за създаване на тази връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирно-то Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен.

(56/ стр. 233)

Писанието казва: „Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!“. Не е смирение, кога-то ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме“. Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и ка-жете: „Господи! Ти разполагаш с всичко каквото имам“.

(69/ стр. 7)

Ако искате да бъдете свободни от грешки, неп-ременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

(69/ стр. 70)

Учете се да обичате Бога и да Го слушате. Когато Той говори, не Му възразявайте. Ако ви каже да направите нещо, не казвайте, че не можете. Бог ка-за на Иона да отиде в Ниневия, но той се отказа под предлог, че не може да свърши тази работа. Кога-то Бог ти възлага една работа, приеми я. Можеш, не можеш, ще я направиш... Ще видиш, че няма нищо невъзможно. Кажеш ли, че това не можеш да направиш, няма да усетиш как животът ти ще се обезсмисли.

(76/ стр. 138)

Каквото ви каже Бог, изпълнете го... И за най-малкото послушание към Него Той ще ви благосло-ви. Но и за най-малкото непослушание страданията ще дойдат върху вас.

(76/ стр. 178, 179)

Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва. Трябва абсо-лютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божес-твеното, изпълни го.

(77/ 24:6, 7)

...Преди 3000 години един от пророците е ка-зал, че Бог живее в сърцата на смирените хора. Как живее? По един особен начин. Това е една от великите тайни.

(81/ стр. 487, 488)

Трябва да имате

оценяване и благодарност

Когато се приближаваме към някое дърво, камъ-че, насекомо или към някой извор, ние трябва да ценим в тях онова, което Бог е вложил първоначал-но. Като оценяваме и най-малките неща, ние се свързваме с Този, Който ги е създал.

(1/ стр. 339)

Съществената мисъл, която трябва да задържи-те в ума си, е следната: Имайте Свещени мисли и чувства към Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява.

(1/ стр. 387, 388)

Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работа-та си, докато не срещнете Бога в себе си и не бла-годарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свят, дето Бог се про-явява.

(10/ стр. 119)

Ще приемеш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася, и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите.

(30/ стр. 230)

Сега може да кажете: „Защо Господ ме е съз-дал при тези неудобства?“. Помнете следното: Това разположение, което имате във вашето сърце и вашата воля в дадения случай, това е най-доброто, което Бог може да ти даде.

(41/ стр. 121)

Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Гос-пода!“. Да пееме, понеже светът е създаден, за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Него-вата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките Му малки работи. Това да ви бъде заня-тието. И да благодарим от сутрин до вечер за всич-ко, което ни дава Господ.

(42/ стр. 462)

Бог като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога, по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце.

(42/ стр. 490)

Да мислите за великото благо, което Бог ви е дал всеки ден. Вие още не съзнавате какво Бог направил заради вас през хиляди векове във всичките ваши падания и ставания. Когато вие не сте Го познавали, Той винаги минавал и все ви оставял по едно добро.

(42/ стр. 596)

Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всичките блага в света – аз разбирам Бога, всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал – аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата Любов?

(43/ стр. 270)

И ние обичаме Бога заради онова, което ни е дал. Какво ни е дал Той? Дал ни е богат ум, който хиляди години ще изучаваме; дал ни е отлично сър-це, което хиляди години ще изучаваме; дал ни е необятна душа, която с никакво богатство не може да се сравни; дал ни е мощен дух, който хиляди години ще ни поддържа.

(45/ стр. 304)

Бога... Потърсете Го, както детето търси своя ба-ща и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Ко-гато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания.

(78/ стр. 59)

Отворете широко очите и ушите си да вижда-те Онзи, Който ви говори, и да слушате думите Му. Не пропущайте моментите. Един момент от Бо-жието време струва милиарди. С нищо не може да се плати един такъв момент.

(47/ стр. 272)

– Как ни е възлюбил Бог? – Чрез грижите, кои-то полага за нас, и чрез благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог.

(47/ стр. 387)

Бог казва: „Аз ви написвам на Своята ръка“. Питам: Знаете ли колко струва подписът на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена.

(50/ 20:27)

Каквото и да мислим за Бога, дали Го призна-ваме, или не, Той от хиляди, от милиони години из-праща Своето благословение за всички.

(50/ 22:28)

Ето, като е направил връзка с човека, Бог му е дал най-ценното – живота. С какво ще отговори човек срещу това, което е получил от Бога? ...Чо-век трябва да знае Истината. Той е получил най-голямото благо – живота, който не се откупва и с най-голяма цена. В бъдеще върху живота, като върху почва, ще израстат още много блага. Като знае това, човек трябва всеки момент да слави Бо-га в себе си.

(52/ стр. 13)

Някои казват, че Бог имал престол. Любовта е велик престол. Който иде при този престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди; той благодари, че е видял Този, Който седи на престола. Един е Този, Който седи на този престол. Когато Го видим, ще бъдем всички доволни.

(54/ стр. 107, 108)

Та първото нещо като станете сутрин, отправете ума си към Бога и кажете:„Благодаря Ти, Господи, за очите, които си ми дал да виждам красивото, което си създал. Благодаря Ти, Господи, за ушите, които си ми дал да чувам най-хубавото в душата си“. Ка-то вземеш хляба, кажи:„Благодаря Ти, Господи, и за устата, която си ми дал да живея. Нека всичко да бъде за Твоя Слава!“.

(54/ стр. 203)

Нали живееш, животът произлиза от Любовта. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е дар, любо-вен дар... Вложи мисълта, щом се движиш, да бла-годариш. То е от Бога.

(61/ 2:15)

Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни!

(68/ стр. 62)

...Трябва да бъдем доволни от онова, което Бог в Своята Велика Мъдрост е благоволил да ни даде.

(69/ стр. 69)

Някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползува? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате?

(70/ стр. 230)

Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. Всяка благодарност, отправена към Бо-га, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притича на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро. Без благодарност към Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобие-те.

(71/ стр. 193)

Не зная как сте се молили. Благодарили ли сте на Господа за благата и богатството, които ви са да-дени? Благодарили ли сте за вниманието на Бога към вас? Какво правят някои? Още със ставането си от сън те започват да роптаят...

(76/ стр. 17)

Погледнете към небето и отправете към Бога ед-на малка молитва, от няколко думи само, но нека тя бъде пропита от Любов. Кажете си: Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, който си ни дал. Ние Ти благодарим за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни.

(80/ стр. 168)

Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не каз-вайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен.

(82/ стр. 76, 77)

Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“. И когато изпаднеш в противоречия, да ка-жеш: „Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“.

(50/ 13:25, 26)

* Матея 22:36-40.