АБСОЛЮТНИЯТ БОГ

Бог е Абсолютна величина

Вижте колко определения дават учените напри-мер за понятието Бог. Едни Го определят като Абсо-лютна величина, други – като Първоизточник на нещата.

(16/ стр. 49)

Всеки индивид, всеки дух, който пожелае да бъ-де равен на Бога по сила, по разум, по големина, се натъква на злото. Бог, като Абсолютна величина, е Един, не може да има подобен и равен на Него.

(16/ стр. 227)

Бог е постоянна и абсолютно неизменяема ве-личина във всичките Си отношения.

(34/ стр. 34)

Сега необходимо е за всинца ви да схващате абсолютните величини. Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи, смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може да обхванете Бога. Абсо-лютно голямото не може да се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може да изпъл-ни абсолютно голямото. Те са две невъзможности и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота си няма да заемете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък да стане, Той няма да бъде като вас... Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува цялото.

(61/ 34:9)

Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото... В какво отношение частта е равна на цялото? То е следующето положение: ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение ние казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежа на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина.

(61/ 34:9, 10)

Бог е Абсолютна Реалност

...Вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Мислете за Него като за Аб-солютна Реалност.

(70/ стр. 318)

Единственото нещо в света, което не еволюира и остава неизменно, абсолютно, това е Бог.

(40/ стр. 142)

И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй Великото, Абсолютното, без което не може да има свобода.

(51/ 4:18)

Човек се стреми към познаване на Бога, като Велика Реалност. Значи, Бог, Който минава за непос-тижим, е абсолютно реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен.

(59/ стр. 124)

Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифици-рат с идеите на Вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край.

(6/ стр. 196)

...Ако в твоя ум се яви мисълта, че Бог е Абсолю-тен, че Той се грижи за тебе, ти можеш да разчиташ на Него повече, отколкото на тези пари.

(32/ стр. 183)

Бог се проявява в Абсолютното, в Безгранично-то, в Съвършената Хармония, в Безсмъртието.

(34/ стр. 330)

Бог е Тайна

Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е нещо повече от Баща. Ние Го наричаме Възлюбен, но Той е нещо повече от Възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е Той всъщност. Той е повече от всичко. Засега Той минава като наш Баща, като наш Възлюбен, като наш Приятел.

(15/ стр. 28)

Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи, Бог е нещо по-ве-лико от Любовта. Обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов.

(79/ стр. 97)

Хората търсят Божествения принцип, т.е. Бога, в живота, в природата, в хората, но никъде не Го намират. – Защо? – Защото целият свят, цялата природа са в Бога; те са Негови творения. Как мо-жете да намерите създателя на часовника в самия часовник? Часовникът напомня за своя създател, но създателят е другаде.

(52/ стр. 345)

Следователно Който е създал света, Той е вън от него и вътре в него, вън от природата и вътре в природата. Това е една от великите аксиоми на живота.

(52/ стр. 345)

Кое е непостижимото и невъзможното? Бог.

(59/ стр. 128)

Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш Реалността на живота. Бог е в непос-тижимото и невъзможното. Който търси въз-можното, той иска да бъде в общение с хората; кой-то търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бога. В това се крие смисълът на живота. Реални блага са тия, които идат по пътя на невъзможното и непостижимото. Това е пътят на Единия, това е пътят на Съвършения.

(59/ стр. 134, 135)

– Съществува ли връзка между видимото и не-видимото? – Съществува. Връзката се заключава в това, че в невидимото се крие Първата Причина на нещата, а видимото представя последствие от дей-ността на Първата Причина.

(59/ стр. 174, 175)

За пример, вие искате най-първо да схванете какво нещо е Бог в Своята необятност. Досега нито един адепт, нито един велик Учител, нито един ан-гел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог.

(61/ 19:19)

Ангелът може да ви определи какво нещо е Бог. Той е една необятна Светлина. Ти усещаш една не-обикновена, мека Светлина, която те изпълва, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази Светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите, това не са Бог. Бог е скрит вътре в туй безграничното и всякога ще остане скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цяла-та вечност никога няма да Го узнаят.

(61/ 19:19)

Нашата реалност съществува в реалността на Бо-га, понеже Бог е нещо повече от реалността. Значи, има нещо повече от реалността. Има една дума, с която тази реалност може да се обозначи. Някои метафизици казват, че Бог е едно несубстанциално Същество. Той е Същество извън всяка субстанция. Субстанцията подразбира нещо, от което светът е създаден и се създава.

(63/ стр. 618)

Когато се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото място, на което никое същество не е стъпило. Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо Начало.

(6/ стр. 195)

...Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, ни-то е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.

(12/ стр. 6)

...Ние за Бога ще имаме една идея неограни-чена. Туй Същество, в Което живеем и се движим, То определя. Значи, всичките наши възможности идат от Него и се преливат в нас. Каква е Неговата Същина, завинаги ще си остане една от Великите Тайни в света. Не мислете, че някога ще знаете какво нещо е Бог Сам в Себе Си. Защото ако вие сполучите да определите какво нещо е Бог, вие ще бъдете по-големи от Него, от Туй Божество, Което вие искате да определите. Следователно щом Това Божество е всякога по-голямо от вас, То ще остане всякога неопределено от вашето съзнание.

(38/ стр. 258, 259)

Той изпълва всичкото Битие, изпълва всички све-тове, изпълва всичките слънчеви системи и все пак остава още една непроявена част от Него. Има още нещо непроявено от този Велик Господ и в цялата Вечност Той не може да се прояви. Следователно Вечността е един начин, чрез който Господ може да се прояви, но и тази Вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може да се прояви на-пълно. То е най-красивото в света.

(51/ 8:22)

Бог е недостъпен и непознаваем

Вие искате по някой път да се занимавате с Лю-бовта. Но знаете ли какви са трептенията на Лю-бовта? Вие, за пример, искате да се занимавате с Божията Любов. То е опасна работа. Вие мислите при Господа да идете да Го прегърнете. Че вие ако Го прегърнете, от ръцете и от краката ви нищо ня-ма да остане. Всичко туй ще изчезне. Че вие ако Го видите, вие ще ослепеете. Ако Той ви проговори, ще оглушеете. Казвате: „Нали трябва да познаем Бога?“. То е ваше детинско разбиране. Познава-нето ще започнете с онази най-малката Любов. Ще започнете постепенно, като една азбука, буква по буква, докато дойдете до азбуката, с която се пише и се разбира Божията Любов.

(62/ стр. 430)

Бог е неразбрано Същество. Най-неразбраното. ...Неразбраното, непонятното, недостъпното за схва-щането на човека, това е Бог.

(63/ стр. 556)

Бог е Любов, но Любовта е нещо неразбрано.

(63/ стр. 572)

Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога... Ако погледнеш света, твоето съзнание е обви-то с друго съзнание и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух тряб-ва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас.

(54/ стр. 235)

Питате: – Защо Бог не се прояви в Своята пъл-нота? – Ако Бог би се проявил, както искате, вие не бихте издържали на Неговата светлина и топли-на, щяхте да се стопите. Ето защо Бог се изявява различно, на всеки според степента на развитието му.

(79/ стр. 57)

Бога ние никога не може да проучим... Ако ня-кой философ каже, че Бог може да се проучи, това е заблуждение. Делата Божии може, онова, което Бог е създал, може да проучим, но да проучим Бога, то е заблуждение. Всеки, който се е занимавал или се е опитал да проучи какво нещо е Бог, е свършвал катастрофално. Ангелите се опитаха и паднаха. Адам се опита и съгреши... Всички трябва да престанат да доказват какво нещо е Господ, а да изучават делата Му, да имат Любовта, Той да живее в сърцата им и да се проявява.

(36/ стр. 292)

Абсолютният Бог е Незнаен

Всички мисли, които текат в ума, всички чувст-ва и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

(50/ 16:9, 10)

Този Великият, Абсолютният, Безграничен Бог, Той ще остане една Велика загадка за всякога! Туй ще го турите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Във веки-веков Той ще си остане така Абсолютен!

(61/ 19:19, 20)

А в Любовта имате едно проявление на Абсо-лютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – Незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света

(17/ стр. 32)

...Като казвам, че Бог е видим, това не значи, че можете да видите Абсолютния, Безграничния Бог, но можете да видите Неговите най-малки проявления в живота.

(27/ стр. 27)

Мнозина са идвали на земята, мнозина се въп-лотявали и са носили Неговото Име, но Онзи Аб-солютният, на Когото хората не знаят Името, нико-га не е идвал в човешка форма на земята. Той само се е проявявал.

(51/ 8:22)

БОГ Е ВЕЛИКА ЛЮБОВ

Бог е ваш Баща

Питам: Кой е първият Баща на човечеството? Бог е първият Баща. Следователно всички трябва да Го обичаме.

(63/ стр. 636)

Стремете се да придобивате Любовта, защото са-мо чрез нея ще познаете Бога като свой Баща.

(1/ стр. 383)

Хората... трябва да познаят Бога като свой Баща, за да придобият Неговото знание, Неговата мисъл и Любов.

(6/ стр. 10)

...Да познае Любовта: онази Любов, която из-пълня човешкия дух; онази Любов, която изпълня човешката душа; онази Любов, която изпълня чо-вешкия ум; онази Любов, която изпълня човешкото сърце и която изпълня човешкото тяло. То е Бог, Който се проявява в нас, и ние Го наричаме Баща на всичките богове, Баща на всичките ангели, Баща на всичките хора, Творец на всичко в света.

(5/ стр. 38)

Христос... Казва: „Един е вашият Отец“. От този Великия Баща, Когото ние така схванем, от този Великия Баща ще се запалят нашите сърца, от тази Любов.

(37/ стр. 563)

Отношенията на Бога към човека са както отно-шенията на бащата към сина. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога? Синовни. Нарушат ли се синовните отношения, и животът на човека се разрушава.

(52/ стр. 271)

Без Любов Бога не може да намериш. Без Любов Баща си не може да намериш.

(54/ стр. 167)

На вас, които сте родени от Бога, казвам: Ще обичате Баща си.

(54/ стр. 171)

Христос казва на учениците Си: „Просете, търсе-те и хлопайте!“. Просете от вашия Баща, Който е готов да ви даде всичко.

(55/ стр. 49)

Значи, синът е син дотогава, докато има разумно отношение към баща си. Щом разумното отноше-ние изчезне, и синовността изчезва. Това е закон. И тогава според думите „Отец люби Сина“ разбира-ме разумен син, който върши волята на баща си във всяко отношение. Всеки човек, който върши Волята Божия, той може да бъде Негов Син... Ако някой твърди, че е Син Божи, той трябва да притежава качествата на своя Баща.

(55/ стр. 126, 127)

„Отец люби Сина.“ Защо бащата люби сина си? Защото той има правилно отношение към него. Правилните отношения са от голямо значение за онези, които разбират живота.

(55/ стр. 131)

„Отец люби Сина Си.“ Защо? Защото Синът носи качествата на Отца си.

(55/ стр. 132)

Казвате: Трябва да вярваме в съществуването на Бога. – Само така ще ви се даде това, което желае-те. – Важно е как да вярваме. – Ще вярваш, че имаш един Баща, Който всякога се грижи за тебе. Бащата казва: „Синко, вярвай, че Аз съм при тебе“. Обаче вярата изисква правилни отношения между Бащата и Сина. Като син, когато съм при баща си и когато не съм при него, аз пазя свещено него-вия образ. Аз се чувствувам свободен пред него. Аз храня синовни отношения пред баща си, а не господарски, нито робски.

(55/ стр. 135)

„Отец люби Сина.“ Син е онзи, който възприема с открито, любещо сърце всичко, което става във вселената. Като влезе в нея, пред каквото и да се намери – богатство или беднотия, слава или без-славие, грях или правда, да е готов да каже: Така е определено от Бога.

(55/ стр. 138)

„Баща“ подразбирам: Първият, от Който сме из-лезли. Един е Бащата в света. Значи, душите са из-лезли всички от Бога. Истинският Баща е Той.

(63/ стр. 525)

Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. Дотогава те ще Му причиняват големи страдания.

(70/ стр. 67)

Бога... Ще се отнесете към Неговата добра Воля без никакво съмнение. Няма да разсъждавате. Всич-ко може да бъде, ако се отнесете към Господа като към свой Баща.

(75/ стр. 75)

Като направиш някаква погрешка, кажи: „Аз съм син“ или „Аз съм дъщеря на Бога. Сгреших, но Той няма да се откаже от мене“.

(70/ стр. 252)

Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия Велик Баща, Който ви дава въз-можност да Го намерите и познаете.

(2/ стр. 354)

Бог e направил всички жертви

Ти трябва да осветиш Името на Бога и да съз-наеш, че Бог се е жертвувал, жертвувал, жертвувал с милиарди пъти във всички същества.

(14/ стр. 46)

Аз гледам как Бог мисли за всички и как е по-жертвувал всичко.

(62/ стр. 18)

Ние казваме: „Да обичаме Бога“. Какво нещо е да обичаме Бога? Да обичаш Бога, ти най-първо трябва да учиш ония великите жертви, които Бог е направил от създаването мира. Ако има едно същество, което е жертвувало всичко, то е Бог, Кой-то жертвува всичко от Себе Си.

(65/ стр. 371)

Трябва да изучаваме онова, което Бог е пожер-твувал. Да обичаме Бога във всичко, което жертву-ва.

(65/ стр. 371)

Какво представя Любовта? Принцип на само-пожертвуване. Бог, Който се изявява в света, се жертвува за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото.

(70/ стр. 64)

Някой път Бог дохожда до нас, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките.

(46/ стр. 39)

...Бог сам се ограничава. За да Го познаем, Той слиза до нас и се ограничава.

(44/ стр. 19)

Бог е Любов

Бог... Любов е, туй казват и ангелите, и арханге-лите, всички йерархии. Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов. Всички тия същества са готови да заложат всичко, което са придобили, за да потвърдят това. Ако вие бихте запитали един ангел: „Кажи ни дали ни обича Господ“, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Господ“.

(81/ стр. 96)

Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае.

(30/ стр. 224)

За пример, вземете въпроса: в какво седи същ-ността на Бога? Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучваме същността на Бога като едно същество извън нас: не, същността на Бога, както ние Го знаем, е че Той е Любов; от Него излиза животът.

(50/ 1:10)

Христос казва: „Сега познах Бога“. Той познава Бога по едно нещо: че Бог е Великата Любов, огра-ничила себе си, забравила себе си заради онези мал-ки същества, които живеят в Него.

(50/ 16:10)

...Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човеш-ката душа повече сила, отколкото всяка друга ду-ма. Когато човек е наскърбен и изговори това из-речение, този стих внася живот в него.

(50/ 25:33)

Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост, и веселие, и всичките блага в света. Това наричат закон на онова вътреш-но блаженство.

(51/ 13:25)

...Когато се намерите в някакво затруднение, дръжте в ума си мисълта: „Бог е Любов“. Когато не можете да разрешите някоя задача, започнете да говорите на числата на тая задача: „Бог е Любов“. Тези числа са във вашия ум. Те са разумни числа и ще разберат всичко каквото им казвате.

(53/ стр. 70)

Например мисълта „Бог е Любов“ трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл. Който я разбере така, той престава да живее по обикновен начин. За него животът се изявява не само в думи, но в реал-ни картини. Пред него се откриват цветя и градини, извори с чиста, кристална вода. За него светът се превръща в светлина и топлина.

(56/ стр. 136)

Който разбира смисъла на думите „Бог е Любов“, първо разбира смисъла, вложен в растенията и плодовете. Той разбира смисъла на страданията и ги използува разумно. Той определя отношенията си към Бога веднъж завинаги и престава да се колебае.

(56/ стр. 136)

Най-после на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, пос-тоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта...

(61/ 8:34)

Любовта е изявление на Бога. Това е дрехата на Бога. Вие казвате: „Бог е Любов“. Значи, достъп-ната дреха на туй Абсолютното Същество, на туй Безграничното Същество, Което може да бъде дос-тъпно за нас; не само за нас, но за най-възвишените същества.

(63/ стр. 653)

Бог е Любов. Като влезеш в Любовта, ти ще имаш един вечен мир!

(67/ стр. 235)

Един търговец си купил една Библия, турил я под възглавницата си, дано търговията му върви доб-ре. Цели 20 години седяла Библията под възглав-ницата му, без да я отвори да прочете какво пише в нея. Работите му, както и по-рано, не вървели добре. Недоволен от търговията си, един ден той се ядосал толкова много, че започнал да хвърля, да чупи каквото му попаднало под ръка. Спомнил си за Библията, на която много разчитал. Махнал възглавницата, взел Библията, турил я направо в огъня и си казал: „Нека изгори, нищо не ми по-могна. Вместо да се подобри положението ми, по-вече се влоши“. Той наблюдавал как гори Биб-лията. Забелязал, че едно крайче от един лист не могло да изгори, и си казал: „Да видя какво пише на това листче“. Той прочел: Бог е Любов. „Ще се опитам да приложа поне този стих – си казал търговецът – да разбера какво се крие в него.“ От този момент работите му започнали да се поправят.

(70/ стр. 283)

Направете опит с думите „Бог е Любов“ да ви-дите каква сила се крие в тях. Вложете тези думи в ума, в сърцето и във волята си и ще видите, че ако сте болен, ще оздравеете; ако досега само сте гледали, отсега нататък ще виждате; ако само сте чувствували, отсега нататък ще любите.

(70/ стр. 284)

Бог е благ и неизменен

Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отноше-ния и постъпки Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага.

(20/ стр. 57)

Казано е за Бога, че е всеблаг, всемъдър, вселю-бещ.

(23/ стр. 237)

Мнозина имат крива представа за Бога. Те Го считат за нещо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората. Не е така. По-милостив, по-благ от Бога няма. Неговото Лице е толкова краси-во, толкова благо. По-красиво Лице от Божието не съществува. Бог крие Лицето Си от хората, защото които Го видят, ще напуснат дом, ще напуснат учи-лище, ще напуснат ниви и ще тръгнат след Него. За да не се наруши редът и порядъкът в света, Бог крие Лицето Си от хората.

(29/ стр. 159)

Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богат-ство, невежеството в знание, болестта в здраве. На-истина Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро.

(31/ стр. 222, 223)

През каквито изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно свещено чувство към Бога и да си кажеш: Хиляди промени могат да станат в мене и около мене, но в отношенията на Бога към моята душа не може да има никаква промяна. Бог е неизменен. – Та-ка трябва да мисли всеки човек, който има вяра, упование и Любов към Бога.

(33/ стр. 26, 27)

Бог ни дал един живот в света. Ние идем и кол-кото погрешки правим, ние опитваме каква Любов има към нас. Даже след всичките престъпления, ко-ито правим, Бог ще покаже най-голямата Си Лю-бов. Ние се убеждаваме и казваме, че Бог е неиз-менен. Нашите грехове не са в състояние да изменят Любовта на Бога.

(37/ стр. 461, 462)

Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опи-таш Божията благост. Ти си дошъл в света да опоз-наеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма.

(38/ стр. 225)

...За Бога трябва да имате съвсем ново поня-тие, да не считате, че Той е тъй изменчив, както е човекът. Ако си съставите ново понятие за Бога, първо във вашия личен живот ще се създаде такава промяна, каквато не сте сънували даже.

(40/ стр. 510)

Как гледа Бог на нас? Ние направим една погрешка, Господ казва: „Няма нищо“. Направим втора погрешка, трета, четвърта, направим 10 пог-решки, Господ казва: „Няма нищо“ – и те кре-дитира. Ние имаме постоянно тази Любов на Бога, която се изявява всеки ден.

(41/ стр. 339, 340)

Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с Лю-бов.

(52/ стр. 86)

Дали ти познаваш Бога, или не, дали Го съзна-ваш, или не, то е друг въпрос, но Бог от Себе Си не може да се отрече – Той всякога ще те поддържа.

(51/ 23:13)

Онзи, Който живее във вас, не може да ви из-мени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от Великите Истини, които трябва да знаете.

(41/ стр. 278)

Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Исти-ната живее.

(51/ 10:3)

Този богатият се приближава до Христа по чо-вешки и Му казва: „Учителю Благи!“. „Защо Ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи Вечният живот...

(50/ 2: 6, 7)

Помнете: Бог е велик, милосърден, всеблаг. Той няма да остави страдание, което да не превърне в радост.

(47/ стр. 74)

Човек се мени като луната, но Бог е неизменен. Отношенията Му към човека са постоянни и не-изменни. Защо? Защото Бог има отношения към човешката душа и човешкия дух, а не към неговото тяло.

(52/ стр. 6)

Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Сле-дователно и отношенията Му към вас са съвърше-ни. Той има предвид нуждите на всички живи съ-щества и ги задоволява.

(52/ стр. 216, 217)

Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога.

(68/ стр. 109)

По какво се отличава Бог?

Отличителното качество на Бога е, че всичко дава, а нищо не взима.

(72/ стр. 96)

Ти можеш да обичаш всекиго, който те обича, но да казваш, че обичаш всички, без да те обичат – това е качество на Бога. Няма същество в света, което може да обича и тези, които не го обичат! Това е качество на Бога!

(41/ стр. 229)

Едно остаряване има – ти започваш да призна-ваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича – Бог обича слабите хора.

(42/ стр. 597)

По някой път хората питат: „Какво нещо е Гос-под?“. Той се отличава с такова велико търпение! Нито едно живо същество, нито един ангел, нито един адепт няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всичките хора, които гълчат, които грешат, Той казва: „След време и тези хора ще се поправят, ще се подобрят“.

(43/ стр. 75)

Казано е, че Бог е милосърден и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество.

(2/ стр. 292)

Тъй както разбирам Бога, Той всякога е раз-положен, всякога е тих и спокоен. В Него няма ни-какво безпокойствие. Как е възможно тогава човек, който вярва в Бога, да се безпокои?

(18/ стр. 69, 70)

В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виж-даш ли какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи? Не виждаш ли какво става? – Ще се оправи.

(55/ стр. 221)

Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава.

(56/ стр. 220)

В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото Същество, на ко-ето думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на Своите обещания.

(56/ стр. 228)

Само Бог е абсолютно щедър, понеже Той е не-изчерпаем Извор.

(57/ стр. 220)

В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Няма желание, колкото и да е малко, което някое съ-щество, и най-микроскопично да е, да има и да не е задоволено от Бога. В Него има желание да задово-ли тази нужда. Това прави само Господ.

(75/ стр. 75)