МОЛЕТЕ СЕ

Молитвата

Има думи, силата на които може да тласне света напред. От човека се изисква умение правилно да ги произнася. Достатъчно е една от тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човек от нещастията и противоречията в живота си. Ед-на такава дума е в състояние да подигне човека до небето. Каква по-силна дума искате от думата Господ?

(10/ стр. 29)

Да кажеш онова най-великото, значи да кажеш думите: „Господи, Боже мой!“. На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-високо от майка, баща и брат.

(51/ 3:36)

...Най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бо-га, с туй Вечното вътре в себе си, което ни дава сми-съла.

(14/ стр. 56)

Що е молитва? Молитвата е общение със стъп-ките, с мислите и с чувствата на Единния, на Све-щения.

(29/ стр. 159)

Молитвата е най-хубавото отношение, което чо-век може да има към Бога.

(42/ стр. 563)

Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи.

(46/ стр. 128)

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме вдъхновение. Значи, човек тряб-ва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.

(48/ стр. 199)

...Молитвата представя светлина и топлина, необ-ходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.

(52/ стр. 183)

Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа.

(52/ стр. 201)

Една от нашите сестри ми каза: Аз дойдох на езерата, на тези високи места и на този чист въздух да се освежа, да разреша един въпрос. Питам я: – Как ще го разрешиш? – Ще се моля на Бога, постоянно ще бъда в молитва. Казвам: Ти можеш цял ден да се молиш, но това е само външна молитва. Истинска-та молитва се изразява чрез Любовта.

(57/ стр. 45)

Молитвата не е само за да се създаде едно прият-но настроение. Но тя е начин да се свържеш с Бога. И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде в тебе нещо, което ти не можеш да създадеш за себе си.

(67/ стр. 283)

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас и да ви освободи от всички прегрешения. Молете се Бог да пребъдва във вашите действия.

(70/ стр. 234)

...Молитвата е разговор, единение с Бога.

(72/ стр. 70)

Молитвата е необходима за възстановяване пре-къснатите общения с Бога, в които хората изпадат. Молитвата е най-силното действие в живота на чо-века. Човек всякога трябва да се моли, за да бъде всякога в общение с Бога.

(77/ 36:6)

Вие казвате: „Тази вечер не съм разположен да се моля, но утре ще бъда разположен, тогава ще се моля“. Господ не иска, щото хората да Му се молят при разположение. Господ обича молитви, които са направени без разположение.

(77/ 36:11)

Човек навсякъде може да се моли. Може да си на банкет между приятели и пак да си на мо-литва; все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме времето съзнателно! Бих желал постоянно да се молите, т.е. в тия промеждутъци да сте във връзка с Бога.

(77/ 36:13, 14)

Десет години непреривно човек трябва да се мо-ли, и като ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да ра-боти според законите на Любовта.

(15/ стр. 80)

Какво ще кажете на Бога?

Дошъл е денят, в който трябва да се обърнете към Бога с думите: „Господи, обичам Те! Искам да изпълня Твоята Воля, както Ти си определил, както Ти желаеш“. Днес е този ден.

(7/ стр. 321)

Та казвам на вас, имайте една по-благородна, възвишена идея за Бога да Го опитате. Да можете да живеете по нов начин, да кажете: „Да бъдем едно с Тебе. Да работим тъй, както Ти работиш“.

(36/ стр. 266)

Каквото ни дойде, да кажем: „Господи, да бъде Твоята Воля“. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него и Той ще ни избави и възкреси.

(50/ 7:31)

...Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога, и казва: „Господи, Ти си, Който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене и аз изявявам тази Любов“.

(50/ 13:30)

Когато аз вярвам в Бога, вярвам и в себе си и взимам Бога като един жив организъм. И тогава като ставам сутрин, казвам: „Господи, какво искаш днес от мен? Аз ще изпълня всичко, което е Твоя Воля“.

(51/ 9:27)

Като станеш сутрин, първото нещо, което тряб-ва да си кажеш, е следното: „Господи, ето, явявам се при Тебе. Какво трябва да изпълня днес?“.

(51/ 9:32)

Ти ще кажеш: „Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам. Ти си ми дал живота и в името на всичко това, което си ми дал, искам да Ти служа. Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствувам, че Ти си благоволил към мене! И довечера като се върна при Тебе, пак ще Ти благодаря“. И ако всеки постъпва така, всичко ще върви като онази река по мед и масло. Това да ви бъде молитвата.

(51/ 9:33)

...Ако при най-големия упадък на духа ти можеш да си кажеш: „Велики Боже на Любовта, макар че аз съм Те забравил, макар че нямам телефон с Тебе и не Ти чувам гласа, но съм напълно убеден, че в Тебе няма промяна и измяна и Ти мислиш заради мен“. Кажеш ли, че Господ те чува и мисли заради тебе, Той действително те чува и мисли за теб; кажеш ли обаче, че Той не те чува и не мисли заради теб, ти сгъстяваш материята около себе си и се отдалечаваш от Бога с такава бързина, че гласът Му не може да се чуе и да те стигне. И тогава всичката благост, която Бог ти изпраща, остава неизползувана.

(51/ 10:24)

Сега вие като прилагате един метод, втори, тре-ти, най-после като се намерите в мъчнотия, ще ка-жете: „Господи, дай ми малката топлинка, дай ми малката светлинка!“. Като я почувствувате, ще ка-жете: „Господи, да бъде всичко за Твоята Слава!“. Пък като дойдат мъчнотии и страдания, пак ще ка-жете: „Господи, пак да бъде за Твоята Слава!“. За всичко, което става в живота ви, ще казвате: „За Славата Божия!“.

(51/ 35:18)

Който носи Истината в себе си, той никога не може да произнесе Името Божие напразно. Обаче щом се намери пред голямо изпитание или стра-дание, той казва: „Велики Господи на Вечността, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания“. Това е една магическа формула, с която можете да си служите.

(52/ стр. 99)

Щом разбереш, че Божият Дух прониква в умо-вете и сърцата на всички хора, ти ще застанеш на здрава, сигурна почва. Ще кажеш: „Господи, няма да се поколебая в Любовта Ти! Винаги ще нося в ума си образа на Твоята Любов и Светлина“. Това значи да живее Бог в сърцата и умовете на хората.

(56/ стр. 164)

Всеки трябва да си каже: „Господи, готов съм да жертвувам своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух заради Тебе!“. Като кажете това, Бог ще ви изпрати на работа и както я свършите, Той ще я одобри, защото сте работили за Него и в Негово Име.

(72/ стр. 133)

Кажи: „Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да Те обичам!“... Ти остави тази Любов да излезе, да тече към Бога.

(75/ стр. 262, 263)

А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му ка-жем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще при-ложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страда-ме, да устояваме на тази Истина“.

(81/ стр. 61)

Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да гово-риш – нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисъл-та си нагоре и ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“.

(82/ стр. 274)

Кога Бог отговаря на молитвата?

Който е в съгласие с Бога и върши Неговата Воля, получава отговор на молитвата си. Който не е в съгласие с Бога, не получава отговор на молитвата си.

(47/ стр. 50)

...Някои се оплакват от живота си, казват, че колкото да се молят на Бога, молитвата им не се приема. Кой е причината за това? Самият човек. Има нещо, което той не е изпълнил.

(52/ стр. 37)

...Ако се молите на Бога само като на познат, молитвата ви ще остане без последствие. Ако се молите на Бога като на ваш приятел, Той веднага ще отговори на молитвата ви.

(52/ стр. 129)

Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрег-неш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му слу-жиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша.

(66/ стр. 219)

Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не мо-же да бъде приета от Господа. Следователно когато служим на Бога с ума, със сърцето си и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата Воля.

(66/ стр. 219)

Всички ще се учите да се молите и ще бъдете готови и да получите отговор на молитвата си, и да не получите. Понякога като се молите, ще изпитате голяма празнота, няма да чуете никакъв глас, ника-къв отговор. Който обича Бога, той трябва да бъде готов на всичко.

(71/ стр. 111)

Сега някои питат: – Вярваш ли в Бога? – В кой Бог? В света има много богове. Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които па-дали на колене, молили им се, тамян им кадели, но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес същите хора, със своите ата-вистически мисли, казват: „Молим се на Бога, но Той не ни чува“. Казвам: Молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътреш-на чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета.

(80/ стр. 8)

Вий мислите, че Бог е като човек. Някой път и Той е като нас, едно мисли, друго върши. – Не, не е така. Ако твоето сърце е раздвоено по отношение на Бога, ти можеш да се молиш на Бога, ти можеш да се молиш хиляди години, няма да чуеш нито глас, ни ослущание.

(40/ стр. 539)

Някой път някои от вас са ме питали: – Как да се молим, за да ни слуша Господ? – За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да ви-диш каква услуга можеш да Му направиш.

(42/ стр. 255)

ТРЯБВА ДА СЪЗНАЕТЕ

Какво трябва да съзнае човек?

Всеки трябва да съзнава, че е душа, излязла от Бога.

(70/ стр. 252)

Животът на всеки човек е възлизане към Бога.

(10/ стр. 22)

Да възприемем Бога в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни.

(50/ 24:14)

Ако у вас не се събуди основната идея за Бога, всичко друго е безпредметно.

(53/ стр. 18)

Ние всички трябва да съзнаем, че Първият Прин-цип, Който е в нас и зад нас, представя онази Съ-щина, на Която всякога трябва да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е толкова голя-ма, колкото имаме връзка с Бога. Съзнателна връзка трябва да бъде тя.

(63/ стр. 422)

Ако любиш, знай, че не си ти. Бог в тебе люби. Ако ти имаш знания, тези знания са на Бога. Ако си свободен, Бог в тебе е свободен. Щом ти си свобо-ден, радвай се на Бога, Който живее в тебе, радвай се на свободата, която имаш.

(66/ стр. 464)

Някой казва: „Аз разполагам с настоящето“. С настоящето разполага само Бог. Ако вървиш по Не-говите стъпки, ще ти бъде всичко добре. Ако мис-лиш, че настоящето е в твоите ръце, ще влезеш в най-големи противоречия.

(66/ стр. 473, 474)

Има хора, които се стремят към центъра на живота, т.е. към Бога, към Неговото Царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферия-та: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стре-меж, съсредоточаване на човека към неговото вис-ше, Божествено съзнание.

(70/ стр. 260)

Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е разположен, не е отворен към Бога. Искате ли да се развивате правилно, вие трябва да бъдете отворени към Бога.

(1/ стр. 217)

Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради Любовта Му към вас не очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва.

(1/ стр. 312)

Бога... Той пръв ни е обикнал. Сега на нас пред-стои да Го обичаме. С Любовта си към нас Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода. Какво разбирате под думите „извоюване на Божията сво-бода“? Да извоюваме Божията свобода, това значи да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не й давате възможност да се прояви.

(1/ стр. 383)

Като ученици, вие трябва да знаете, че всичко, което се случва в живота ви, е за добро. По-добре е за човека да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човек да не реализира някои свои желания, но да познае Бога, отколко-то да ги реализира, да придобие някакви временни блага и да не познае Бога.

(2/ стр. 123)

Понеже Бог е Същество на Абсолютната свобода и разумност, ти ще имаш с Него толкова допирни точки, доколкото се интересуваш от Него, от тази разумност, от тази свобода, от Неговата Любов...

(4/ стр. 29)

Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на Него.

(4/ стр. 69)

А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.

(12/ стр. 8)

Всички живи същества живеят в Бога. Едни съз-нават това, а други не съзнават.

(10/ стр. 116)

...Не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него.

(10/ стр. 150)

Обърнете ли се към Бога с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти.

(18/ стр. 79)

...Който иска да отиде при Бога, трябва да се ос-вободи от човешките работи.

(21/ стр. 9)

Правият път е пътят към Бога.

(24/ стр. 144)

...Единственият, Който мисли, е Бог. Бог мисли, а човек живее. Животът е свещено нещо, в което Бог мисли, а човекът живее. Като мисли Бог, чрез Него и хората мислят.

(28/ стр. 20)

Помнете: Любовта на Бога е еднаква към всич-ки същества, съвършени или несъвършени. Любов-та на Бога е вечна и неизменна. Едного обичат по-вече, защото се отворил повече за светлината и за Любовта и приема повече. Друг се затворил, зато-ва получава по-малко – от него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече светлина и топлина. Всъщност Бог обича еднакво и двамата.

(30/ стр. 18)

Мнозина се запитват защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено. Докато се противи на Лю-бовта, на Бога, човек е изложен на страдания.

(30/ стр. 21)

Каквато работа предприемете, обърнете се пър-во към Бога да видите одобрява ли я Той, или не. Дали човек се ражда, жени или умира, първо трябва да потърси одобрението на Бога. Няма ли Неговото одобрение, животът му ще се превърне в ад.

(30/ стр. 134)

Каквато служба и да вършите, искайте одобре-нието на Бога. Само с Него можете да разчитате на успех. Без Него и доброто ще се превърне на зло. С Него и злото ще се превърне на добро.

(30/ стр. 134)

Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта Си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан или да се заличи. Как става заличаването? С неправилния живот.

(31/ стр. 220)

Възлюбени на Бога са онези, които носят Него-вите мисли. Всяка Божествена мисъл носи живот. Ако спреш Божествените мисли, ти спираш живота си, както и живота на другите хора.

(31/ стр. 77)

Знанието, силата принадлежат на Бога. Като жи-вееш в Него, знанието и силата ще дойдат.

(32/ стр. 324)

Първото нещо, вие трябва да благодарите, че Бог е с нас. Тогава иде второто положение. Вие трябва да вярвате, че трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на земята.

(37/ стр. 219)

Ако прославим Бога, ние се повдигаме; а за дру-гото, оставете тази работа на Господа. А пък вие извършете Волята и работата на Бога! И не мислете за себе си. И когато почне Бог да мисли за вас, тогава вие ще се повдигнете. А когато вие искате да се повдигнете – работата не върви.

(39/ стр. 429)

Даже и най-големите противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога.

(50/ 11:29, 30)

...Помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем Разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост.

(50/ 20:25)

Мене ми е чудно, когато чуя, че религиозните хора и философите искат да докажат, че има Гос-под, или това, че Го търсят, когато ние живеем и съществуваме в Бога.

(36/ стр. 232)

Човек е свързан в даден момент с всички све-тове, значи не трябва да мисли за Бога, че е нещо непостижимо. Бог е нещо постижимо, в едно отно-шение.

(36/ стр. 254)

Сега вие имате същността, вие сте в Бога, живее-те вътре в Него.

(56/ стр. 87)

...Да се научим да мислим, значи да възприема-ме онази мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме в себе си Божествените мисли.

(41/ стр. 663)

Бог всякога има едно желание да се прояви чрез нас. Той може да се проявява и вън от нас, но у Него има желание да се проявява и чрез нас. И когато ние спираме този Божествен импулс, когато Бог иска чрез нас да се прояви, тогава идат нещастията. И всички нещастия на хората произтичат от спира-нето на този процес. То е един много деликатен импулс, най-благороден, възвишен, един импулс има у Бога да се прояви чрез тебе, чрез твоя ум, чрез твоите чувства и постъпки. И ако ти реагираш, от-там започват всичките човешки нещастия.

(41/ стр. 759)

Да мислим за Бога, то е единственият път, по който най-добре можем да излезем. Всичките дру-ги пътища, каквито и да хванем, все ще фалира-ме, в края на краищата все ще фалираме. Като хванеш онзи път, който води към Бога, той е един-ственият път, който винаги спасява. В този път ня-ма противоречия. Всяко противоречие, което се явя-ва във вашия живот, показва, че вие имате малко отклонение.

(42/ стр. 504)

Тия хора Бог ги създаде като едно условие за те-бе, но не една цел. Цел в света е само Бог.

(42/ стр. 672)

Аз подразбирам под думата Бог туй, без което ти не можеш.

(43/ стр. 6)

Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа.

(49/ стр. 241)

Често казваме: Всичко в света произтича от Бо-га. Кое всичко? Всичко разумно. Значи, всички въз-вишени мисли и чувства произтичат от Бога.

(49/ стр. 449)

Угаждането само по себе си е добро, но кому трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бога, ще живееш.

(50/ 6:13, 14)

Когато човек иска да угоди на Бога, той не може да се надее на хората, да каже, че аз като живея за Бога, ще имам благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бога, той толкова е зает с тази велика мисъл, че нему не идва на ум да се занимава с дребнавостите в живота.

(50/ 6:14)

Ние казваме: Кога ще дойде Господ да влее в нас тази Любов? Господ се проявява всеки ден. Той хлопа на вратите на сърцата ни, очаква да Му отво-рим...

(50/ 12:22)

Закон е: Без Бога Любов между хората не може да има!

(50/ 13:19)

Тъй щото Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас – това е великата задача, коя-то съществува сега в света.

(51/ 5:30)

Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домог-нем до Бога. Ако не се домогнем до Бога по този начин, т.е. чрез Любовта, ние ще останем чужди за Него, за Любовта Му и Той няма да може да ни предаде знанието, което има.

(51/ 1:22)

Вземете, колкото добрини и да ни е направил Господ в живота, ако някой път ни се случи някое нещастие, което да не е в програмата ни, което да не сме предвиждали, ние правим въпрос: как си позволява Господ да не чуе молитвата ни. – Не е било време през тия хиляди и хиляди години, от-как светът съществува, Господ да не е имал търпе-нието да слуша молитвите на всички. Господ е отго-варял, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици.

(51/ 10:14)

Какво се разбира под думата Любов? Да обър-нем погледа на съзнанието си по-нагоре, към Бога, да търсим този Извор на живота. И като Го намерите, тогава ще се появи във вас вторият закон – Любов към ближния.

(51/ 13:14)

Човек, който живее с Бога, е силен. Човек, който живее с Бога, ще бъде и разумен.

(51/ 24:23)

...По някой път вие туряте преграда между вас и Бога. Тогава и Бог, Който е толкова силен, не може да ви помогне.

(51/ 32:15)

Някой път Господ дойде, хлопне на вратата ни и казва: „Днес е твоят ден, приеми Ме!“. Ти казваш: „Нямам време сега, искам да довърша науките си“. Или: „Имам една много взискателна жена, трябва да й услужа малко“. И тъй се извиняват господарят с жена си, държавникът с поданиците си, ученият с науките си, а Господ все чака.

(51/ 33:22)

И тъй, да имате Любовта на Бога, това значи зад вас да стои крепост, на която да разчитате и в настоящето, и в бъдещето.

(52/ стр. 132)

Онзи, който минава за вярващ и признава Бога, трябва да докаже това. Как ще го докаже? Чрез живота си.

(52/ стр. 331)

Бог е близо и далеч – от човека зависи това.

(52/ стр. 390)

Едно трябва да знаете: никой не може да бъде обичан, докато не обича Бога.

(52/ стр. 391)

Бог променя лошите условия на живота, премах-ва големите препятствия от пътя ви; в Него се крие голямата наука; в Него се заключава Великото, Бо-жественото, което всички търсят.

(53/ стр. 94)

Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него... Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл доброто е качество на Бога, но ние сме го възприе-ли и обработили в себе си...

(53/ стр. 100)

Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог.

(53/ стр. 107)

С разбирането на Бога се разбира и цялата все-лена.

(53/ стр. 136)

Животът ни 50 процента зависи от Бога, 25 за-виси от природата и 25 зависи от нас. Аз съм про-верявал.

(54/ стр. 71)

Външната природа е Съзнанието на Бога. Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от Него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог.

(54/ стр. 199, 200)

Бог... Моят живот зависи от Неговата мисъл. Моята мисъл зависи от Неговата мисъл. Моята лю-бов зависи от Неговата Любов. Моята сила зависи от Неговата Сила. Аз съм в съгласие с Него, имам всичко на разположение.

(54/ стр. 200)

Считайте, че всичките хора в света, всяко съ-щество, което е живо и съществува, то ви носи не-що от Бога.

(54/ стр. 232)

Бог... Той е причина за всички ваши радости; на всички ваши мисли, на всяко ваше растене, на домовете, на всичко в света, което става, причината е в Бога.

(54/ стр. 407)

Дошли сме на земята да бъдем съработници на Бога; да работим за онази велика идея, за която Бог ни е призовал.

(55/ стр. 46)

За да се ползува от любовта на учителя си, уче-никът трябва добре да учи уроците си. На същото основание питам: Как ще ни обича Бог, ако не учим уроците на живота?

(55/ стр. 51)

Човек не е излязъл само веднъж от Бога. Той трябва да излиза от Бога всяка минута, всяка секун-да.

(55/ стр. 161)

Знайте, че нещастията в живота ви се дължат на факта, че между Първата Причина и вас съществува известна дисхармония.

(55/ стр. 209)

Всеки ден трябва да придобивате по една нова идея за Бога. Вие имате отношение към Бога, но днешното ви отношение не е като вчерашното.

(55/ стр. 236)

Ако Бог те намери буден, когато дойде при те-бе, ти ще израстеш като семето, ще се развиеш и ще дадеш плод. Но ако не те намери на място и буден, ти ще изгниеш и няма да дадеш плод. Такъв е Божественият Закон. На онези, които Го чакат, Бог дава живот, а онези, които спят, слизат надолу и изгубват условията.

(56/ стр. 92)

Не съм срещал нито един човек, който в даден момент да съзнава, че стои пред Бога, пред Велико-то, Безграничното, Възвишеното.

(56/ стр. 123)

...Божествената Светлина огрява човека отвътре. Никой не може да загаси тази Светлина отвън. Ако някой застане на пътя между човешката душа и Бо-га, само той е в състояние да загаси тази Светлина. Обаче ние знаем, че няма сила, която може да тури преграда между човека и Бога. Мнозина се опитва-ли да загасят тази Светлина, но не са могли да успеят.

(56/ стр. 173)

Тъй щото идеята за Бога е такова нещо за чове-шката душа, каквото е слънцето за нашата земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да опло-дотвори човешката душа, да помага за нейното рас-тене и развитие. Бог е слънце за човешката душа.

(57/ стр. 132)

Когато някой дойде при мене да се оплаква, че е сам в света, ще му кажа: Аз зная един, който като тебе е сам. Ела да те заведа при него. – Кой е той? – Той е Създателят на небето и земята. Като те види, Той ще повярва в тебе и ще каже: Ето един човек, от когото ще излезе нещо. Понеже ти искаш да станеш божество, Аз ще вляза в тебе и ще се проявявам, като се радвам на всичко, което правиш. Аз ще работя отвътре, ти – отвън... Следователно човек мисли, чувствува и действува, но трябва да съз-нава, че вътре в него Бог работи.

(57/ стр. 148, 149)

Някой направи нещо и си въобрази, че той е автор на това дело, обаче привидно, за външно бла-гочестие, казва: „Бог направи тази работа“. Не, чо-век трябва да бъде искрен в себе си, да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява.

(57/ стр. 149)

Едно трябва да знаете: Възлюбеният на човешка-та душа е само Бог.

(57/ стр. 170)

...Бог живее във вас и вие живеете в Бога.

(60/ стр. 53)

Святият човек e един извор, ти ще идеш при не-го, той пълни, ще подложиш сърцето си. А светлият човек, това е запалена свещ. Тази светлина иде при теб. Ти няма да идеш, тя ще дойде. Следователно процесът е такъв: при святия ти отиваш; а светлият, той ще дойде. Бог е Свят и Светъл. Бог, като Светли-на, идва при нас; а като Свят, ние отиваме при Не-го.

(61/ 7:6)

Първият в света, който е почнал да мисли, е Бог. Или тъй да кажем, в началото на Битието Той е проектирал една Своя мисъл и тази мисъл е въз-приета от всички окръжаващи Го същества, които влизат вътре в Божествения свят. Те възприемат та-зи мисъл и почват да я пращат в по-долните светове.

(61/ 21:4)

Правите мисли са Божии мисли. Следователно всички мисли, които произтичат от Бога, от Първия Извор, са прави мисли, в които абсолютно няма ни-какъв дефект. Ако ние схващаме тия мисли прямо, наричаме ги прави мисли. Те не са опетнени. В тях се съдържа първият превод на Битието, на Същност-та на нещата.

(61/ 21:5)

Мисълта, това е велик принцип, който се съдър-жа у Бога. Той мисли, а всички ние мислим по от-ражение на тази Божествена мисъл.

(61/ 21:6)

Поезията е за музикалния човек, за камъка ня-ма поезия. Когато ние говорим за Бога, че Той съ-ществува, то е само по отношение на разумните същества... Само за най-висшите същества, за най-разумните същества има Господ – за тези, които ще Го разберат.

(61/ 23:12)

Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш.

(61/ 34:10)

Ако някой път не можеш да мислиш, причина-та е баща ти. Той трябва да те освободи. Бащата казва: „Ти ще мълчиш“. Бащата е строг. Когато баща ти благоволи, той да ти даде право да мис-лиш. Че така и Бог, Който ни е създал, от Него зависи. Не искай да мислиш, преди Господ да ти е дал право да мислиш. Не искай да станеш богат, преди Господ да ти е позволил. За всичко онова, което искаш, трябва да искаш позволение. Нямаш ли позволение, ти ще се натъкнеш на мъчнотии. Че то е закон в света.

(62/ стр. 13)

И тогава тази идея нека заседне във вас. Вземам идеята, която Христос е казал: „Аз в Тебе и Ти в Мене“ – тя е толкова дълбока мисъл, силна. Ако ти не можеш да съзнаваш, че Бог е вътре в човека и ти си в Него вътре... Близостта на Бога значи: когато ние трябва да Го разбираме, Бог трябва да е близо до нас; и когато Той трябва да разбира, и ние тряб-ва да бъдем близо до Него. Близостта е мярката, по която може да се разбираме.

(62/ стр. 244)

На земята вие трябва да разбирате кое е най-близкото. И затова ви проповядвам Любовта. Лю-бовта е единствената сила, с която може да работи-те – да се поставите на такова разстояние, дето може да възприемете всичко онова, което Бог може да ви каже.

(62/ стр. 244, 245)

Помнете, че в света вие не сте пратени да ви обичат хората. Не. Не сте пратени да ви обичат. Бог, Който ви е пратил, Той ви обича! И Неговата Любов ви е достатъчна. Това е. Това трябва да съзнавате. Аз съзнавам, че има Един, Който ме обича! Бог, в Когото живея, Той е, Който ме обича!

(62/ стр. 504)

За да се обичат двама души, Бог трябва да е меж-ду тях.

(63/ стр. 263)

Следователно всякога когато Бог ни открива не-що, ние сме на правата страна. Сегашните хора каз-ват, че те са открили някои работи. Какво са от-крили те? „Ама аз виждам нещата.“ Очите, които Бог ги е дал, Той вижда чрез тях. „Ама аз чувам.“ И ушите, които Бог ти е дал, Той пак чува чрез тях. Всички чувства, всички сетива, които имаме, чрез тях пак Бог действува, Той иска да ни постави в права-та посока, в правия път.

(63/ стр. 264)

Ако искате, Царството Божие може да дойде още днес у вас. Никой не ви препятствува за това. Ако искате да живеете при Бога, никой не ви пре-пятствува за това.

( 63/ стр. 322)

Да живеем в Бога, какво е? То е великото. В Бога се разширява нашето съзнание... Той е безпределен в Своите прояви. Материалният свят сам по себе си е ограничен. Ние сме ограничени по единствената причина, понеже Божественото у нас се е прекъс-нало.

(63/ стр. 502)

...Един е Господарят на света, един е Господ, един е Царят на света.

(63/ стр. 366)

Ти дойдеш някой път до убеждението, готов си Господ, Който е в тебе, да Го предадеш. И мис-лиш, че като Го предадеш, ще се подигнеш и велик ще станеш. Той като си замине, ти ще видиш без-смислието на човешкия живот.

(63/ стр. 654)

Мислите ли, че Бог не страда? Единственото Съ-щество, Което страда най-много, това е Бог.

(63/ стр. 603)

Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал и да те създаде, да направи нещо от тебе, за което те изпратил на земята. Обаче кажеш ли, че нищо няма да излезе от тебе, с това ти цапаш Божията мисъл и грешиш. Искаш ли да изправиш погрешката си, кажи: Това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира. Щом Бог ме изпратил на земята, Той е вложил в мене нещо Свое: Своята мисъл, Своето чувство и Своето желание. Идеалът към възвише-ното, към великото е Божествен. И сто пъти на ден да греша, Бог пак ще ме измие. Той не може да бъ-де неверен на Себе Си. В Бога противоречия няма. В Неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения.

(64/ стр. 32, 33)

Та казвам: Трябва да се изучават ония принципи, които действуват. Човечеството е дошло до тия Жи-вите сили и то трябва да се вслушва. Някои го наричат Свръхсъзнание, някои го наричат Интуиция, някои го наричат Брама, някои го наричат Бог. Кръщават го различно. Има нещо Разумно в света, което е навсякъде.

(66/ стр. 29, 30)

Всеки човек трябва да бъде представител на Бо-жиите прояви.

(66/ стр. 228)

Човек... Той сам се осакаща, като не знае как да постъпи. Пък той сам се и подига. Сега като казвам „сам се подига“, не мислете криво. Някои ще въз-разят: „Нали Господ е, Който подига хората?“... Всяко добро подбуждение, каквото и да е то, про-изтича от Бога, Който е скрит в цялото Битие. Бог е скрит зад всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката интензивност на как-вато и да е сила, която се проявява, Той е зад тази сила. Бог прониква във всички неща. Следователно нищо в света не става без Неговата Воля.

(66/ стр. 415)

...Някой път мислите, че Господ ви е забравил, че Той спрямо другите е по-благосклонен. Всичко туй е едно петно. Единствен в света, Който не забравя, то е Бог. Има едно съвършено Същество, Което никога не забравя. Когато се мъчат хората, когато страдат, когато правят зло, каквото и да правят, туй Същество мисли за тях да ги извади, да ги подигне, да превърне всичките погрешки, да се осъзнаят. И един ден като се осъзнаят, всичко ще превърне за добро. Че сега не става, причината е в тях самите, че те не съзнават.

(66/ стр. 442)

Питам: Като отидете в онзи свят, кой ще ви кредитира? Ще ви кредитира Онзи, Който ви кре-дитира и сега. Това е Бог, Който ви е кредитирал. Аз виждам, че от хиляди години Бог ви е дал кредит, благословение ви е дал, грижил се е за вас, дал ви е ум, сърце...

(66/ стр. 460)

Сега от вас не се изисква да любите целия свят, защото то е работа само на Бога. Единственото Същество, Което люби всички същества, то е Бог... Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всич-ките.

(66/ стр. 547, 548)

Та от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички.

(66/ стр. 548)

Когато Той присъствува в нас, ние сме готови на всички жертви, на всички подвизи. Когато по някой път Той се оттегля, ние ставаме слабодушни, обезсърчаваме се; казваме: „Животът няма смисъл“. Това показва, че ние нямаме отношение към Бога.

(66/ стр. 583)

Ще съзнаваш две състояния, две положения: ти си в Бога и Бог е вътре в тебе. То са две различни състояния. Когато ти си в Бога, какво трябва да правиш? И когато Бог е вътре в тебе, какво трябва да правиш? Когато ти си в Бога, Бог ще се грижи за тебе. А пък когато Бог е в тебе, ти ще помислиш за Него! А пък когато ти си в Бога, Той промишлява за тебе. И когато Той е във вас, как Той промишлява за вас? Каква разлика има? Разликата седи в това, когато дойде в тебе и ти не промишляваш за Него, това показва: ти си много беден човек, не си работил. И Господ пак трябва да ти носи храна на тебе като на готованец.

(67/ стр. 210)

Когато Бог влезе в нас и живее в нас, всичко ще стане. А пък когато влезем ние да живеем в Бога, ние всичко ще направим.

(67/ стр. 241)

Ти в Любовта като влезеш вътре, няма да наме-риш никого. Като влезеш в Любовта, ще намериш само Бога. И хиляди години да седиш, никого няма да видиш. И като излезеш от Любовта, ще намериш хората.

(67/ стр. 235)

Че в света всички, които обичат някого, то е за-ради Бога, Който ни обича. Ако престане Бог да ни обича, никой няма да ни обича. Това е една абсо-лютна истина. Баща ни и майка ни ни обичат по единствената причина, че Бог ни обича.

(67/ стр. 241)

И Писанието казва: „Търсете Ме“ – това е по отношение на вашето съзнание – „докато съм бли-зо“, защото и Господ се отдалечава някой път.

(68/ стр. 41)

Писанието казва: „Вашите грехове станаха при-чина Бог да се отдалечи от вас“. Една нечиста мисъл, желание или постъпка става причина да се отдалечи Бог от вас и Бог тогава няма да дойде, няма да се изяви...

(68/ стр. 41)

Бог е едно Същество толкова чисто и свято, че Той не обича никаква нечиста мисъл. И най-малката нечиста мисъл Той не може да я гледа. Пред Него трябва да дойдат светии, ангели, архангели, серафи-ми, херувими, че те да (те) очистят. И като те очис-тят и облекат, че тогава да дойде Той.

(68/ стр. 41, 42)

Като идеш при Бога, ти не трябва да имаш ника-къв недостатък. И всички тия страдания, които се-га имате, не са нищо друго освен един процес на чистене – да се събуди във вас съзнанието.

(68/ стр. 42)

Радостите – това е място на Бога, а пък стра-данията – това е място на човека. Щом страдате, вие сте в човешкия свят. Щом се радвате, вие сте в Божествения свят. Щом страдате, вие сте при хо-рата. Щом се радвате, вие сте при Бога.

(68/ стр. 66)

Тебе жена ти не те обича, защото и ти Господа не обичаш. Помнете: Ти си сиромах, защото не оби-чаш Господа. Или мъжът не те обича, защото не обичаш Господа. Идеята е права и няма никакво изключение.

(68/ стр. 162)

Естественото положение е: когато дойде Господ, да Го посрещнеш и да Му дадеш онова внимание, което заслужава. А пък ти си занят и не искаш да Го посрещнеш.

(68/ стр. 228, 229)

Сега казвате: „Що значи посрещане?“. Посре-щането на Господа е във вашата мисъл. Дойде ви ед-на светла, хубава мисъл, която преобразува живота ви; дойде едно светло чувство във вас – това го наричам Любов; дойде една светла постъпка във вас – това е присъствието на Бога. Тази сутрин пос-рещнете Господа. Като дойде Господ, да се предс-тавите такива, каквито трябва да бъдете.

(68/ стр. 229)

Постъпи, както Бог те е научил. Защото ако пос-тъпиш, както някой ще ти каже, винаги ще напра-виш една погрешка, каквато и да е, който и да си.

(68/ стр. 266)

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Са-мо Господ, Който ви е пратил на земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога.

(69/ стр. 6, 7)

Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят“. Та и в живота този факт е също тъй верен. Вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с Когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.

(69/ стр. 7)

Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнози-на, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в кои-то Господ изгрее, ще почувствуват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условия да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъ-де нещастие за тях. По-добре е сега да си починат.

(69/ стр. 26)

Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постиг-нат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога; само Той може да задоволи вашите мисли и желания.

(69/ стр. 77)

За да може Господ да живее в нас, трябва наши-ят ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногла-сие, Господ не живее в нас.

(69/ стр. 80)

Всинца вие мислите все за тоя свят, за тия пре-ходни работи, мислите да уредите тукашните, се-мейните си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика да дадете отчет. И денят иде.

(68/ стр. 91)

Ако изпълнявам Закона Божи, ще бъда под пок-ровителството на Бога.

(69/ стр. 170)

Не е позволено на човека нито себе си да заб-луждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.

(70/ стр. 15)

Всеки може да чуе тихия глас на Бога отвътре или отвън, до ухото или до слепоочната област, отгоре на главата или отпред... Давид казва: „Видях Господа отпред на лицето си“. На друго място в Писанието е казано: „Господ ще ти бъде задна стража“. Това показва, че се намираш в опасност. Когато гледаме Господа пред лицето си, това е ден на спасение. Ко-гато Го гледаме отгоре, това е час на молитва. Кога-то е вътре в нас, това е ден на Любовта.

(70 / стр. 250, 251)

Такова е отношението на съвременните хора към Бога. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, те напущат Бога и отиват в света да си поживеят. Тук именно те грешат. При скърби и при радости те трябва да живеят със свободния човек, с мъдреца в себе си.

(71/ стр. 112)

Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на човешкото знание.

(70/ стр. 384)

Да търсиш Бога, подразбира да търсиш същност-та, смисъла на нещата. Когато човек дойде в съп-рикосновение с Бога, той ще намери и смисъла, и същността на нещата.

(72/ стр. 9)

...Ще знаете, че в света само Бог люби. Когато вие обичате някого, ще знаете, че Бог във вас люби, а не вие самите. Ако за момент само помислите, че вие обичате, ще изгубите любовта си.

(72/ стр. 222)

Що е Любовта? Вечно придобиване на Бога.

(74/ стр. 171)

Който не разбира Истината, мисли, че Бог са-мо веднъж е вдъхнал живот в първия човек. За да го оживи, Бог наистина е вдъхнал само веднъж, но оттогава до днес Той не е престанал да вна-ся диханието Си в човека и няма да престане да вдъхва... Поддържайте връзката си с Бога, за да мо-гат Неговите енергии да се втичат във вас.

(78/ стр. 29)

...Идеята за Бога. Това не е мисъл, това е чувст-во. Ние Бога не може да схванем със своя ум. Ти чувстваш, че имаш един приятел, когото обичаш. Това е чувство, мисълта после се явява.

(4/ стр. 273)

Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога. И като ограничаваш Бо-га в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек.

(41/ стр. 480)

Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател.

(78/ стр. 49)

Разбиране е нужно

...Вие мислите, че може без Бога в света. Колкото може да живеете без въздух на земята, колкото мо-же да живеете без вода, колкото може да живеете без храна, колкото можете да живеете без светлина и топлина, толкова можете да живеете и без Бога. Бог е още по-голяма необходимост.

(66/ стр. 460)

Някой търси Бога, стреми се към Него с цел да намери щастието, но намира нещастието. Друг се стреми към Бога с цел да Го познае, да изпълни Волята Му и намира щастието.

(82/ стр. 191)

Казвам, че пътят към щастието и към нещасти-ето е един и същ. Кой е този път? Това е пътят, който води към Бога. Ако разбираш законите на този път и правилно ги прилагаш, ти си намерил щастието; ако не разбираш тия закони, макар че си в същия път, ти си влязъл в областта на нещастието.

(82/ стр. 208)

Мнозина искат да станат богати, да правят доб-рини, за да угодят на Бога. Не, човек е в състояние да угоди на Бога само с Любов.

(1/ стр. 333)

Мнозина мислят, че като отидат при Бога, ще бъдат абсолютно свободни. За да бъде абсолютно свободен, човек трябва напълно да се слее с Бога и да престане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бъде свободен. При това положение ние имаме две личности: Бог и човек. Тия две отделни личности подразбират две воли. Ако две воли действуват едновременно, какво съгласие може да има между тях?

(1/ стр. 395)

Според мене ти можеш да говориш само за Бога, за нищо друго. – Защо? – Защото всичко, което те обикаля, цялата природа е Божие създа-ние. Да казваш, че Бог е безтелесен, невидим, това е неразбиране.

(9/ стр. 242)

Някой казва: „Аз всеки ден чета молитви, все-ки ден върша работата си за Бога“. Не, работата за Бога не се заключава само в четене на молитви. Истинската работа за Бога седи в това: каквото вършите, да е от Любов. Молитва без Любов не се приема.

(18/ стр. 290)

...Не казвайте, че сте бедни, че нямате нищо, че сте неразположени, защото не говорите Истината. Вие живеете в свят, дето Бог е господар. Той разда-ва изобилно благата Си. На вас не ви остава нищо друго, освен да отворите широко умовете, сърцата и душите си, за да възприемете Божиите блага.

(30/ стр. 256)

Нито в Любовта, нито в безлюбието е щастието на човека. Писанието казва: „Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Това е Жи-вот Вечен, откъдето иде Животът. Трябва да идем всички при Бога да се научим как да Го обичаме.

(39/ стр. 481)

Най-голямата глупост, която хората сега вършат, е дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със Себе Си; Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.

(50/ 14:25)

Що е зло? Щом не обичаш Бога тъй, както Той те обича, това е зло. Конкретно да знаете откъ-де произтича злото. Злото произтича от сърцето. Щом обичаш Бога тъй, както Той те обича, това е добро.

(42/ стр. 336)

Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че Той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна, неограничена идея.

(44/ стр. 76)

Ако под „аз“ разбираш Бога в себе си, прав си. Но ако мислиш, че ти, човекът, си направил всичко, на крив път си. Каквото правиш, прави го в Името Божие. Считай, че Бог в тебе прави доброто.

(47/ стр. 40)

Съвременните хора се оплакват от страдания и мъчнотии, които ги правят нещастни. Защо са нещастни? Защото са разместили нещата. Те са поставили човека по-високо от Бога и в него са вложили любовта си. Как можете да обичате повече този, който нищо не е дал за вас, от Онзи, Който ви е дал всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете Любовта си към Бога. Каквито жертви да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.

(49/ стр. 21)

Никой не може да обича ближния си повече от Бога. – Защо? – Защото тази любов носи разоча-рования. Да възлюбиш Бога, това е задача, дадена на цялото човечество.

(49/ стр. 21, 22)

За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв без Бога. За пред-почитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, от-колкото пръв цар без Бога.

(49/ стр. 439)

Мнозина се задоволяват с едно ограничено по-нятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Те вярват в някакъв Бог, който не е нито Любов, нито светлина, нито топ-лина, нито знание. Който търси Бога на Любовта, на светлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домогва непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител.

(49/ стр. 466)

Сега онези, които философствуват, ще кажат: – Тогава где е Божията благодат? – Ами че в какво седи Божията благодат? Ако Бог ще влее в нас всичко наготово, тогава какъв смисъл има животът ни?

(50/ 10:4)

Някои казват: – Тогава ние виждаме голямо противоречие в това, дето се казва, че всичко трябва сами да придобием, а пък в Писанието е казано, че всичко е от Бога. – Каква е тази ваша философия? Не е въпросът там. Това, че ние живеем и се дви-жим в Бога, това е от Него, а това, че ние се проя-вяваме, то е от нас.

(50/ 10:4, 5)

– Бог сам ще оправи работите. – Така не се го-вори. Това е особено разбиране, като че Бог е вън от човека. Всъщност Той е в човека вътре и чрез него работи.

(47/ стр. 336)

Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бога. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога... В тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека... Богатите хора са нещастни. Защо? Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове.

(50/ 9:12)

Човек, който не е във връзка с Бога, който не е почувствувал Божията Любов и който не е проявил своята любов към Бога, той не може да прояви своята любов към никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъл в себе си, но това е една изма-ма в живота. Без Бога никой не може да мисли.

(50/ 31:19)

Вярваш в Единнаго, Истиннаго Бога, а не живе-еш според Единнаго, Истиннаго Бога. Верую без жи-вот не е верую. Живот трябва!

(50/ 32:18)

Най-първо човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с глава-та надолу.

(51/ 7:24)

Вие ще кажете изведнъж: „Е, както даде Господ“. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нещата. Господ не дава нещата отвън, отвътре трябва да дойде всяка проява. Най-първо подтикът е отвътре, а после иде отвън.

(51/ 17:11)

Някой иска да му покажа начин как да вярва в Бога. Не поставяйте човека в заблуждение да мисли, че Бог е извън него. Не поставяйте Бога вън от чо-века. Значи, ти поставяш Бога вдясно или вляво. Щом Го поставиш вдясно или вляво, ти имаш вече криво схващане за Бога.

(51/ 23:10)

Някои мислят, че е мъчно да намерят Господа. Това е най-лесната работа. Не е нужно да отидете до слънцето. Слънцето само ще дойде при вас, но вие трябва да бъдете готови да възприемете неговата светлина и топлина.

(52/ стр. 102)

Ако човек има някаква идея за Бога, но въпреки това се оплаква от болести и страдания, от безлюбие, безверие и несъгласие с близките си, неговата идея е крива.

(52/ стр. 127)

Ако служите на Бога, а същевременно оглупява-те, осиромашавате и боледувате, вашият Бог е лъж-лив. Изхвърлете от сърцата си божеството, което сами сте си създали... Какъв е вашият Бог, който ви оставя да живеете в сиромашия и невежество? Ако служите на Единния и Истинен Бог, достатъчно е да тропнете с тояжката си, за да имате каквото искате.

(52/ стр. 130)

Съвременните хора слушат различни проповеди, но въпреки това търсят начин как по-добре да се осигурят. Има един начин за осигуряване. Той се заключава в служенето на Бога.

(52/ стр. 140)

Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му? Да отхвърлите Бога, това значи да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята. Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? Следователно Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли. Ние живеем в Него, потопени сме в Него и каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние.

(52/ стр. 228)

Питат: „Има ли Господ, или не?“. Чудна работа. За единственото реално нещо в света може да се твърди и да се отрича. Философията е това, че само това, което се твърди и се отрича, то е реално. Туй, което не се отрича и което не се твърди, то не е реално. Туй, за което не може да мислиш, то е нере-ално. Туй, за което може да мислиш каквото и да е, и туй, за което може да твърдиш или да отричаш, то е реално.

(54/ стр. 94)

В света ни най-малко не трябва да искаме да бъ-дем щастливи. Всеки, който иска да бъде щастлив, ще намери своето нещастие. Няма основание, понеже ние излизаме из Бога. Бог е едно благо. Излизаме из Бога и няма какво да търсим щастието. Щастието седи да изпълним Волята Божия. Да направим това, за което Господ ни е пратил на земята. Той ни е изпратил на земята за съвсем друго, не за това, кое-то ние искаме.

(54/ стр. 98)

Единственото нещо, което ни измъчва, е че ка-то нямаме Любов към Бога, нямаме връзка. Сле-дователно Бог не може да ни помогне. Без Любов Бог не може да помогне никому.

(54/ стр. 129)

Събрали се вярващи и невярващи в света и до-казват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Гос-под ще прорасте. Другите, които не вярват в Гос-пода и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили. Ние, които не вярвахме, израсна нещо“.

Чудни са хората. Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него.

(54/ стр. 190)

Казват, че нямало Бог. – Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме: Когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш Бо-жественото, помрачи се умът.

(54/ стр. 190)

Мнозина казват, че в Бога има две воли. Аз казвам, че в Бога има една воля; хората разбират, че има две воли. В Него има една воля; всичко, кое-то Той върши, е разумно, Любов, Истина... Всичко каквото мисли, е добро. В края на краищата всички ще се убедят, че всичко, което Той върши, е добро. Ще минат може би милиони години, докато се убе-дят, че онова, което Той е направил, е добро; ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, де-ца са.

(54/ стр. 217)

Вие Го търсите, казвате: „Къде е Господ?“. Мно-зина са ме питали де е Господ. Аз никъде не Го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не Го търся. За да Го търся, трябва да съм излязъл извън Него – тогава да Го търся. Къде ще Го търся? Каз-ва: „Търсете Господа“. Казвам: Кога Го изгубихте? Изгубил си Го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре.

(54/ стр. 237)

Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате? Вие мислите да намерите Господа и да Го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде ня-ма да Го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да Го намерите. То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене.

(54/ стр. 237, 238)

Ще знаете, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Да мислиш обратното, това е заблуждение. Как ще говориш за Бога, без да си Го видял, без да си гово-рил с Него? Щом е така, как можеш да мислиш, че страданията идат от Бога? Ако отидете при добри-те майки и бащи, при добрите учители и свещеници, при добрите държавници, при напредналите адеп-ти, какво ще ви кажат те за Бога? Те ще ви кажат, че Бог е Любов; че страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране на велики-те принципи и закони, с които природата си служи.

(55/ стр. 13, 14)

Да мислите, че без Бога и без вяра в Него може да постигнете нещо, вие сте на крив път.

(55/ стр.30)

Казвате: Ние считаме Бога за Баща, а всъщност Той е Господар. – Ако мислите така, каква идея има-те за Бога? Ако познавате Бога като ваш Баща, това е едно нещо; ако Го познавате като Господар, това е друго нещо. Ако познавате Бога като ваш Учител, това е едно; ако Го познавате като ваш Спасител, това е друго нещо. Това са определени идеи. Щом смесвате тези идеи, вие създавате цяла каша. Нужно е дълбоко вътрешно разбиране.

(55/ стр. 136)

Много пъти аз съм се занимавал с тежката за-дача как да науча хората да познаят Бога. Дошъл съм до заключението: Бог се проявява някога такъв, какъвто е, а някога такъв, какъвто не е... Щом дойде нещастието в света, Бог се проявява такъв, какъвто не е. Вие ще се проявите към Него такива, каквито сте. Какво дават две отрицателни величини?

(55/ стр. 141)

И тъй, Бог се проявява към нас такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Това не е нищо друго освен проява на доброто и злото. Обаче ние във всички случаи трябва да се проявяваме към Бога такива, каквито сме. Това е правилното отношение. То по-казва нашата готовност да служим на Бога. Ако се проявяваме към Бога такива, каквито не сме, това показва нашето греховно състояние.

(55/ стр. 141, 142)

Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто си. Щом Бог се проявява такъв, какъвто не е, ти пак трябва да се проявиш такъв, какъвто си и ще се учиш. Ако не се учиш, никога няма да станеш мъдър, никога няма да придобиеш знание. Като знаете това, използувайте моментите в живота.

(55/ стр. 142)

Защо Христос е Син Божи? Защото показа си-новни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората какви трябва да бъдат. Той каза: „Аз минах през страданията. Ако и вие искате да бъдете Синове Божии, трябва да минете през същите страдания“. Казваш: Искам да бъда Син Божи. – И това може, но ще се готвиш да минеш през големи страдания.

(55/ стр. 142)

Помнете: Има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче истинският начин е един. – Какъв е този начин? – Да проявите синовно отношение към Бога и да Го познавате независимо от това как се проявява Той към вас...

(55/ стр. 142, 143)

В Любовта си към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш. В любовта си към многото ти се заробваш. Да служиш на Бога, това е свобода. Да служиш на мнозина, това е робство. Каква свобода очакваш, ако служиш на много господари? Свобо-дата е вътрешен процес. Следователно ще служиш на Бога, на Върховния Закон съзнателно и с Любов.

(56/ стр. 31)

Който не разбира това учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господа. Значи, ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене само когато насадя 200-300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато свърша университет. Бог ще промисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Той ще промисли за мене, ако познавам добре занаята си – правя хубави коли. Изобщо Господ промисля за Своите разумни деца, когато учат доб-ре и Го слушат.

(56/ стр. 50)

Може да славословиш Господа по три пъти на ден и това да не ти помогне. Трябва да живееш Бо-жествен живот!

(56/ стр. 77)

Бога не можете нито да Го придобиете, нито да Го изгубите. Как ще придобиеш това, в което живееш? И как ще изгубиш това, в което си ти? Това, което наричаме придобивка, то значи, че си дошъл в съгласие с Бога. „Изгубих Го“ – то значи, дошъл си в разногласие с Бога, т.е. изгубваш връз-ката, която сега съществува между тебе и Бога.

(56/ стр. 87)

Докато любовта ви към временните, към пре-ходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие всякога ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: Остаряхме вече!

(57/ стр. 25)

– Бог е милостив; и да грешим, един ден Той все ще ни спаси. – Наистина никой няма да остане неспасен, защото Бог има желание всички да Го познаят, но спасението ще дойде чрез закона на Любовта.

(57/ стр. 29)

Деня, в който залюбиш Господа, товарът от гър-ба ти ще се снеме. Не залюбиш ли Господа, и да придобиеш спасението си, пак ще го изгубиш.

(57/ стр. 29)

...Всяка ваша мисъл или всяко ваше желание, които ви харесват, най-първо трябва да ги предста-вите пред Окото на Бога да ги одобри и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете да ги задържите в себе си. Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате.

(57/ стр. 30)

Човек не трябва да уповава на условията, на дни-те и т.н. В Бога има само един ден. Следователно като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден.

(57/ стр. 96)

– Защо страдаме, защо вършим глупости и гре-шки? – Всичко това е необходимо за Бога. Той Го приема в Себе Си, обработва го и вие излизате от Него радостни и щастливи. Без страдания и про-тиворечия Божественото Съзнание не би ви приело в Себе Си.

(58/ стр. 231)

... А сега като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате Той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в Своята Премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот.

(61/ 34:11)

Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога.

(62/ стр. 452)

Когато се казва, че никой не е виждал Бога, това подразбира Божията Любов. Без Любовта Бог е не-що непознато за вас.

(63/ стр. 321)

Ако мислиш за Бога, ако вярваш в Бога и ако няма Любов, то е фикция. Ако вярваш в Бога, дето няма Мъдрост, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма живот, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма светлина, знание, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма свобода, то е фикция.

(65/ стр.28, 29)

Религиозните хора едно време бяха много рели-гиозни. Колко са плакали, били са се в гърдите пред някой идол, казва: „Ваале, Ваале“. Но ни глас, ни слушане. Много пъти хората се молят, казват: „Моя-та молитва не е послушана“. На идол се молите... Че ти защо ще ходиш да се молиш на туй, което не те слуша, което не ти отговаря на тебе? Може ли една майка, която родила едно дете, да не отговори на неговия плач? Една птичка, щом изцирика малкото птиче, тя веднага отговаря. Ако птицата отговаря на зова на родените от нея и ако майката отговаря на малкото дете, родено от нея, колко повече Онзи, Който ни е родил, как няма да отговори?

(54/ стр. 260)

Сега аз срещам мнозина, които се оплакват, че нямат приятели на земята... Казвам: Няма човек на земята, който да няма поне един приятел. Това не е вярно, че няма нито един приятел. Поне един приятел има – той е Бог.

(66/ стр. 91)

Защото в Бога живеем и се движим, една необ-ходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че Любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света; и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога.

(66/ стр. 436, 437)

Всяко нещо, което ти отричаш, ти в твоя ум нямаш никаква опитност в този свят... Според ме-не когато човек отрича една Истина, аз го считам, че той е извън света на Истината. Кракът му не е стъпил в този свят. Когато един човек казва: „Няма светлина“, той не е в света на светлината. Сляп го считам. Когато един човек отрича света на Любовта, считам го, че е извън света на Любовта. Той е в един особен свят на безлюбие.

Казвам: Има един свят, дето Бога Го няма – той е в самия човек. Ти си първият свят, в който Бог не съществува. Казвам: Защо страдаш? Казва: „Какво да правя?“. Приеми Господа да влезе Бог в тебе, ти ще бъдеш щастлив. Всичките хора, в които не е Господ, са нещастни. Всичките хора, в които е Господ, са щастливи. Всички хора, дето е Бог, имат светлина; всички хора, дето нямат Бога, нямат светлина. Всички хора, дето е Бог, имат сила; всич-ки хора, дето Бога Го няма, нямат сила.

(66/ стр. 478, 479)

Че има едно Същество Необятно в света, Което ръководи всичко и към всички има еднакви отно-шения. А различието, което ние виждаме в света между хората, че някои имат по-големи блага, то е само наше лично схващане, понеже тия хора са работили.

(66/ стр. 592, 593)

И ти търсиш Бога, казваш: „Къде е? Ще ида ли при Бога?“. Че ти вън от Него никога не си излязъл, в Него си!

(67/ стр. 250)

Ти не можеш да бъдеш излъган от вярата си в Бога! И ако някой път ти се излъжеш, то погреш-ката е в тебе. Ти може би искаш от Бога повече, отколкото трябва, и Той като не ти го дава, можеш да се обезвериш. Но погрешката е твоя. Но ти като искаш от Бога това, което в дадения случай ти тряб-ва, Бог никога не отказва.

(67/ стр. 291)

Та казвам: Противоречията са наши създания в света. А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил.

(68/ стр. 62)

Ти седиш и мислиш, че другите хора ще те опет-нят. Как? Когато човек не служи на Бога, той се опетнява. Всяко нещо, което живее само за себе си, то се опетнява.

(68/ стр. 161)

Не е вашият Господ на небето, вие сте Го прико-вали. Че туй е Истина, четете Евангелието... Господ хиляди години търпи приковаването.

(69/ стр. 70)

Страданията... които тук изпитваме, са страда-ния на Господа; Той страда и плаче във вас. Казва-ме: „Аз плача, скръбна ми е душата“, но когато ка-жем: „Господи! Прости – аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истинския път, който ще ни избави от съвременното зло.

(69/ стр. 9)

Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемате всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в други по-добър.

(69/ стр. 82)

У съвременните християни има едно криво схва-щане на нашите отношения към Бога, към религията и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои например считат религия да идат без друго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят и мислят, че като направят тия неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме Любов към Бога.

(69/ стр. 170, 171)

Може ли Бог да тури скъпоценностите Си в ед-на пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посе-тил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?

(70/ стр. 65)

Мнозина казват, че животът е тежък. Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това какво Бог мисли за него. Щом държи тази мисъл в ума си, и животът му ще бъде лек.

(71/ стр. 28, 29)

Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив.

(73/ стр. 25)

Истинската Любов е тая, в която Бог се изявява, а не ние. Щом ти се изявяваш, престъплението ид-ва. Щом оставиш Бог да се изявява, то е правата Любов.

(74/ стр. 30)

Щом обикнеш някого и започнеш да мислиш как да го обичаш, ти разкривяваш цялата работа... Остави мисълта да се прояви, както е в своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е в сърцето. Остави твоята воля да действува тъй, както е нейното естество. Не си ти, който действуваш в сърцето! В сърцето ти действува Бог чрез Своя Дух. В ума ти действува Бог чрез Своята мисъл. Във волята ти действува Божията Воля. Сле-дователно оставете ги да се проявят със своята истинска природа.

(77/ 34:17,18)

Някой казва: „Както Господ даде, както Господ нареди тази работа“. Друг казва: „Както ти наредиш тази работа“. Спор има по този въпрос. Ще ви докажа, че и двамата са прави. Как? Представете си един голям джобур, който има вместимост 10000 литри и е пълен с вода. Този джобур има долу някъде канелка, през която водата от него може да изтича. Вие, за пример, сте слуга при един гос-подар. Господарят Ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура!“. Обаче Стоян не знае, че джобурът има канелка. Отива да го изпразва. Взима един котел, мушне го в джобура, напълни го и изхвърли водата вън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стига дъното. Взима тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успя-ва да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа да се изпразни джобурът“. На друго място има друг джобур. Слугата се каз-ва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура!“. Петкан знае къде е канелката. Отива, отпушва я, туря отдолу котела и само излива, като си пее: „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а други-ят изпразни джобура за един-два часа. И тъй, кога-то казваме „както Господ даде“, намираме канел-ката на джобура, а когато казваме „както човек се нареди“, изпразваме джобура отгоре... Петкан каз-ва: „Много лесна работа е да се изпразни джобурът“. Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобурът“.

(77/ 37:10, 11)

Когато Бог дойде, като Го питаме за мъчните ра-боти, Той ще ни каже един лесен път, по който ще можем всякога да извършим работите си, колкото и да са трудни те.

(77/ 37:13)

Казвате, че всичко зависи от човека. – Не от чо-века, но от Разумността в самия него и вън от него. Тази Разумност наричаме Бог.

(79/ стр. 88)

Защо иде нощта в живота? За да разберем Бо-жествения живот на земята. Защо има ден в живо-та? За да разберем човешкия живот... Денят иде за хората, а нощта – за Бога. Другояче казано: дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения живот... Хората се плашат от нощта, затова се прибират по домовете си. Обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта, Истина-та, изобщо всички опитности на живота. Що е нощ-та? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.

(80/ стр. 154, 155)

Човек трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съг-ражда неговия живот.

(82/ стр. 140)

Всички имате отношения към Бога! Вашият жи-вот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този жи-вот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога.

(77/ 18:12)

Бог не е едно същество механическо отвън, то е самият Живот. Да разбираш смисъла на човешкия живот, да разбираш смисъла на твоите мисли, на твоите чувства, да разбираш смисъла на Любовта, на Знанието, на Истината – туй е да се домогнеш до онова истинско понятие за Бога.

(75/ стр. 182)

За да добием истинското знание в този свят, кой-то виждаме, трябва да слезем там долу, в същността на Бога. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата.

(81/ стр. 195, 196)

Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможности-те на Бога са в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка.

(79/ стр. 57)

– Бог ще уреди всичко, няма защо да се без-покоим. – Не е така. Бог ще нареди всичко чрез вашия ум и сърце.

(79/ стр. 104)

Ще бъде смешно онзи земеделец да дойде и да чака Господа да му оправи търговските работи или да дойде да му разоре нивите. Не, братко, ще взе-меш ралото и мотиката, ще копаеш, ще разореш, ще посееш нивата и след като посееш, ще кажеш: „Господи, аз свърших моята работа, а Ти сега ще благоволиш да пуснеш малко дъжд и светлина, да поръсиш, да благословиш моя труд“. Тогава Господ ще каже: „Понеже ти свърши своята работа, Аз ще те послушам, ще изпратя Своето благословение, ще ти изпратя малко дъждец“.

(81/ стр. 451, 452)

В Името Божие Христос искаше да застави ев-реите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. Следователно работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата.

(82/ стр. 23, 24)

Ако отидете при някой съвременен свещеник или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е Волята Божия! – Не, Волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля.

(80/ стр. 80)

Ние сме родени от едно Същество, в Което ня-ма никакви отрицателни черти. Всичко в Него е положително. Тогава казвате: – Откъде се родиха всички тия отрицателни черти в нас? – Вие си ги създадохте.

(11/ стр. 254)

Не обвинявайте Бога за вашите грехове и прес-тъпления! Когато вършите грехове и престъпления, Бог хиляди пъти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!“. Вие чувате гласа Му и пак вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: Аз сам направих този грях и ще понеса последствията му.

(48/ стр. 29)

...Мнозина от съвременните хора мислят, че като любят Бога и вярват в Него, ще заприличат на калугери, облечени в черни, отшелнически дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса да не погледнат жена, нито мъж... Не, това е криво разбиране. Да любиш Бога, да вярваш в Него, това значи да бъдеш истински свободен човек: да гледаш с широта на всичко около себе си, да гледаш свобод-но и мъже, и жени, навсякъде да виждаш чистото и доброто и да му се радваш. Ти ще обичаш всички хора, всички живи същества.

(28/ стр. 40)

...Ние, хората, търсим свобода. Вън от Бога няма свобода!

(81/ стр. 134)

Отдалечаване и отделяне от Бога

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата Причина, човек се излага на страдания и нещастия. Излизането на човека от влиянието на Първата Причина се придружава със скръб. Видимо той е свободен от Нейното влияние, но става нещастен, скръбен. Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост. Ви-димо той е ограничен от Нейното влияние, но става радостен и щастлив.

(1/ стр. 394, 395)

Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме гор-чивината на ада.

(12/ стр. 185)

Щом човек престане да гледа Бога в себе си и не се вдъхновява от Неговата Любов, той се увлякъл във външния свят. Той вече е готов на всякакви престъпления – всеки може да го подкупи.

(22/ стр. 131)

Няма по-голямо страдание за човешката душа от това да се отдалечи от Бога.

(20/ стр. 57)

Злото се ражда, когато човек се отделя от Бога. Щом иска да бъде свободен, да прави каквото иска, без да бъде отговорен за делата си, човек се отделя от Първата Причина и веднага започва да греши.

(23/ стр. 170)

...Когато казвате, че сте родени от Бога, питам: Как е възможно Бог, вашият Баща, да ви е родил хилави, болни и недъгави? Как може роденият от Бога да умира? Човек някога се е родил от Бога, но се е отклонил от Него, вследствие на което в жи-вота му е проникнал грехът, страданието, кривите разбирания, болестите, смъртта. След всичко това хората се запитват защо Бог е създал такъв свят.

(27/ стр. 69)

Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътят на злото е приятен и красив.

(31/ стр. 191)

Та казвам, всички несрети, нещастия произти-чат от една причина в света: щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления. Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това. По никой начин.

(41/ стр. 619, 620)

Ти си радостен, разбрал си Бога; скръбен си, от-делил си се от Него в своето съзнание.

(36/ стр. 232)

Ние се отделяме от Бога и искаме щастие. Щас-тие извън Бога не можеш да имаш. Щом се отделиш от Бога, ще имаш вече тия външните промени. За скръбта има един закон. Излизането вън от Бога е скръб. Връщането при Бога, то е радост.

(42/ стр. 7)

Болният се обръща към Господа с думите: „Гос-поди, защо си се отдалечил от мене?“. Как ще се отдалечи Бог, когато Писанието казва, че Той изпъл-ва цялата вселена? Следователно не Бог се отдале-чава от нас, а ние от Него.

(45/ стр. 20)

...Първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога.

(47/ стр. 336)

Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмни-на в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.

(50/ 7:9)

Сега ако ме питате защо дойдоха страданията, ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: – Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога, и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне животът на великата култура, която ще даде един велик импулс.

(50/ 9:7)

...Същото отдалечаване се явява между човека и Бога. Започне ли да мисли, че светът не е създаден, както трябва, че хората са на крив път, човек сам се отдалечава от Първата Причина на нещата. От-далечи ли се от Първоизточника на живота, човек се лишава от великите блага на Бога. И да ги получи, той не може да ги оцени, не може разумно да ги използува.

(52/ стр. 14)

Празен е животът на човека без Бога. С Бога ли е, човек има всичко: здраве, богатство, сила, Любов.

(52/ стр. 42)

Хората трябва да знаят, че това, което природа-та върши, те по никой начин не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отрекли от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положител-на.

(53/ стр. 127)

Всеки човек, който се отдалечава от Бога, Любов-та в него се намалява. Всеки човек, който се приб-лижава към Бога, Любовта в него се увеличава. Щом се увеличава Любовта, ти се приближаваш към Бога. Щом се намалява Любовта, ти се отдалечаваш от Бо-га. Значи, центърът на живота се отдалечава.

(54/ стр. 184)

Питате: – Защо боледуваме? Защо сме лоши? – Защото сте далеч от Бога.

(56/ стр. 150)

И тъй, отдалечаването от Бога води към ли-шения, страдания, мъчнотии, нещастия, болести и смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването.

(56/ стр. 150)

Казвате: – Защо страда човек? – Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога.

(57/ стр. 6)

Без Бога всеки е нещастен.

(57/ стр. 170)

Страданията на хората показват, че те са в ада. Дето Бог отсъствува, там е адът.

(57/ стр. 36)

Вън от Бога човек не може да се справи с мъч-нотиите си. Без Него и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл. С Него и сиромашията, и бо-лестите, и страданията се осмислят. Човек научава езика им и се разговаря с тях.

(60/ стр. 172)

Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото. Ние вече създаваме една почва.

(66/ стр. 612)

Отделянето от Бога всякога произвежда стра-дание. Сега ние всинца сме отделени от Бога; макар и да говорим за Бога, всеки е отделен.

(67/ стр. 265)

Бога... Зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде? Това е да се отчуждиш от Бога. Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога. Усещали ли сте какво нещо е това, отчуждаване от Бога? То е смърт. Знаете ли какво сътресение може да стане в човешката душа? Всичките сили може да се парализират. Знаете ли какво нещо е да се пара-лизира човешкият ум, да станеш сухи кости в света?

(81/ стр. 71)

Кога човек е на крив път?

Сегашните хора изразходват всичката си енергия за придобиване на храна, облекло, но не мислят, че трябва да се приготвят за служене на Бога. За всич-ко мислят и се суетят, но за служене на Бога не мислят.

(52/ стр. 47)

Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога.

(56/ стр. 183)

...Така посетил Господ още много хора и от всички научил едно и също нещо. Какво научил от хората? Че всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие.

(64/ стр. 89)

...Аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на Когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте Го ограничили. Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете какво ще направите заради Него.

(67/ стр. 271)

Неправилният живот на хората в миналото до голяма степен е покварил тяхното съзнание, вследствие на което светът, със своите изисквания, се е наместил в умовете и сърцата им и не е оставил място за Господа. Всичко има в умовете и сърцата на хората, но само Той не е там. Тази е причината, задето днес хората са обременени, измъчени.

(72/ стр. 10)

Закон на взаимност

И тъй, силата в света Господ дава само на онези, които Го любят. Такъв е законът. Бог дава сила, Бог дава знания на онези, които Го обичат от дълбочи-ната на сърцето си и са готови да вършат Неговата Воля.

(50/ 28:25)

Вие искате Бог да мисли за вас. И Бог иска вие да мислите за Него. По човешки говоря: Бог мисли за вас толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има към вас точно такова отношение, каквото вие имате към Него. Каквото е отношението на децата към бащата в семейството, такова е отношението и на бащата към децата... Бащата обича всичките си деца, но доброто дете отваря сърцето на бащата и получава повече. Нещата в живота са в известна за-висимост.

(78/ стр. 224, 225)

Когато аз мисля за Бога, и Той мисли за мене. Когато аз не мисля за Бога, и Той не мисли за мене. Щом искам Бог да мисли за мене, аз почвам да мис-ля за Него. Помисли за Него! Щом мисля за Него, и Той мисли за мене. Няма две мнения по това.

(41/ стр. 575, 576)

Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Него-вата Любов и вършиш Неговата Воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа любов да имаш, Той те държи в Своя ум, занимава се с тебе.

(50/ 12:16,17)

Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче щом хора-та не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещас-тие на хората.

(53/ стр. 38)