Съдействие на Божия Дух в себе си

Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи!“. (1/лек. 6: стр. 27)

стр. 68

…Трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашата врата, не; Той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако Му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не Му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. (54/стр. 35)

Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото, когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знае, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. (54/стр. 35)

Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. В този път работи Божият Дух. Който работи в съгласие с Божия Дух, всичко може да постигне. (44/стр. 277, 278)

Вслушване във Вътрешния Глас

Съвременният човек трябва да стане разумен, да се свърже с Бога, да чуе Неговия тих Глас. (16/стр. 125)

Всеки човек може да почувства Гласа на Бога. (55/стр. 53)

стр. 69

Бог говори на всички. Той е говорил и помагал на всички в миналото и сега помага, и в бъдеще ще помага. Слушайте Неговия Глас… (55/стр. 53)

Да опитаме Бога, Който работи в света и Който всеки момент ни говори! (41/стр. 18)

Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. (39/стр. 146)

…Най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш Гласа. Като го чуеш, веднага да се спреш. Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш Гласа Му. „Адаме?“ „Слушам, Господи!“ …Всеки в себе си да слуша! (51/стр. 22)

И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи Глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме… Трябва да слушаме Господ, както ни говори! (51/стр. 58)

Да слушаме Гласа на Бога, когато ни говори! „Може ли Бог да ни говори? Можем ли да слушаме Неговия Глас?“ Можем. Няма по-благ, по-мек Глас от Гласа на Великия. Щом го чуеш, дето ходиш, каквото правиш, ще носиш радост и веселие в душата си. (37/стр. 125)

Който чуе Гласа на Бога в себе си, той изпитва Свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият Глас. От малка искра той създава цял пожар. (35/стр. 132)

стр. 69–70

Вслушайте се във Вътрешния Глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. (49/стр. 573, 574)

Вярвайте на своя Вътрешен Глас, който ви говори! Вярвайте на Божественото в себе си! Вярвайте на това, което не се колебае във вас, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте си казвали: „Ако бях послушал този Вътрешен Глас, който ми говореше, нямаше да сгреша“. Бъдете верни на Божественото в себе си! (2/лек. 19: стр. 35, 36)

Туй, тихото, което говори в нас, това е Бог. Този тих Глас говори във всички. Колко пъти съжалявате, че не сте го послушали и сте направили някаква погрешка. Божественото в нас не говори като някоя гръмотевица, но говори тихо и някой път, като сгрешим, то казва: „Няма нищо, има начини да се поправи тази погрешка“. (1/лек. 33: стр. 28)

Няма по-хубаво състояние от това да чувстваш Божието Присъствие в дълбочината на душата си! Ти си болен и Бог отвътре ти казва: „Не бой се, след една седмица ще оздравееш!“. Ти оздравееш… Оплетат се твоите материални работи и Той ти казва: „Не бой се, ще се оправят“. И действително не мине много време, дядо ти умре, остави ти наследство и твоите работи се оправят. Искаш да се учиш, да следваш някъде, но средства нямаш. Той ти казва: „Не бой се, ще ти се отвори пътят“. Отваря ти се пътят. Музикант си, обезсърчиш се. Туй, Божественото вътре, ти казва: „Не бой се, не се обезсърчавай!“… Туй, Божественото у нас, всякога говори. Бог е, Който говори в нас, но трябва да имаме тази беззаветна Любов! (1/лек. 11: стр. 28)

стр. 70–71

Човек е съработник на Бога

Великият не иска от нас нищо, но щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във Великото дело, което сега се твори. (11/стр. 191)

Писанието казва, че Господ направи света в шест дни, на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ [какво] е казал на хората? „Ето, Аз направих света; сега започва вашият ден, работете…“ (54/стр. 46)

Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. (54/стр. 47)

стр. 72

Писанието казва: „Господ направи човека по Свой Образ и Подобие“ – да, Божественият план е такъв, но… Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме… (54/стр. 46, 47)

Ще кажете, че Бог ще даде всичко, което ви е нужно. Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си. В човешкия мозък са вложени много чувства и способности, но човек не работи както трябва. (3/стр. 330)

Ще кажете: „Господ да направи това!“. Че Господ е, Който действа отвътре. Той може да направи всичко сам, но иска да ни застави ние сами да си въздействаме. (2/лек. 35: стр. 11)

И затова, когато казвате, че Бог е силен, че Той сам ще оправи работите, това е вярно, но и от ваша страна се иска усилие, работа, приложение на вашата воля. (20/стр. 130)

Работете и не очаквайте само на Бога! (20/стр. 126)

И тъй, от всичко това искам само едно нещо да ви остане в ума. Кое трябва да остане? Бог да работи и ние да помагаме, съработници да бъдем. Или казано другояче: да проявим в себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем в даден случай. (69/лек. 34: стр. 19, 20)

стр. 73

…Ти ще почнеш да живееш истински. Когато ти свършиш всичката работа, Бог ще дойде да работи пак в тебе, но като Любов, като Мъдрост, ще внесе в тебе Светлина и Знание, а ти ще бъдеш тих и спокоен. [След това] ти ще почнеш да работиш като човек, който обича науката и се учи. Като се свърши този период, тогава Бог ще дойде да работи в тебе като Истина… (1/лек. 3: стр. 17)

Поздравявам ви с великия ден на работата. Бъдете герои и съработници на Божията работа! (99/стр. 53)

Човек трябва да вземе участие в Божията работа

Според религиозните… Бог е създал вече каквото трябва, няма защо да очакваме на хората. Каквото Бог е направил, това е последната дума на творението. Ето едно криво заключение. Бог постоянно работи. Христос казва: „Отец Ми постоянно работи и Аз ще работя“. Следователно, щом Бог работи, и ние трябва да работим. (29/стр. 171)

Бог работи в света. Следователно в този процес на движение, на работа аз имам своето проявление. Докато Бог работи в света, и ти трябва да работиш. (40/стр. 527)

…Ние сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Неговата работа. Това значи да мислим, да чувстваме и да работим като Бога. (42/стр. 152)

стр. 73–74

Всеки ден трябва да се гради по малко, всеки ден трябва да се прибавя нещо към зданието. Гради ли човек непреривно, той изпълнява Волята Божия и взима участие в Неговата работа. (42/стр. 199)

Когато казвам, че Бог мисли за хората, аз разбирам следното: Бог е дал на всеки човек необходимото за живота, дал му е разумните сили, дал му е чувстването, дал му е воля и казва: „Твоето благо сега се намира в твоите ръце, ще работиш според наставленията“. (31/стр. 217)

Като слушат да се говори за работа, за учене, някои казват, че Бог ще промисли за всички, няма защо да се безпокоим. И това е вярно. Обаче, като мисли за човека, Бог изпраща при него някой Ангел, който му казва: „Стани, започни да работиш!“. (24/стр. 100)

Слушате някой духовен да казва, че Бог ще промисли за всичко, и оставя работите си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: „Достатъчно е, че се моля на Бога. От мене повече не се иска“. Този човек не разсъждава право. Той трябва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. (44/стр. 25)

Казвате: „Каквото каже Господ“. Че вие Господа отвън ли ще Го търсите? Отвътре трябва да Го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно никой няма право да се меси в Неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало: „Застъпи се за детето“. Но той си казал: „Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея“. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: „Защо остави кобрата да клъвне детето?“. „Че Ти създаде детето, Ти създаде и кобрата. Аз мислех, че Ти ще се застъпиш за детето.“ „Че и ти си създаден от Мене. Защо не изпълни Волята Ми?“ (40/стр. 282)

стр. 74–75

Дялът на човека в Божията работа

Когато Бог каже, че работите на човека ще се оправят, този човек трябва да се заеме да свърши поне част от своята работа. Бог съдейства на хората, но и те трябва да работят заедно с Него, да вземат дял в Неговата работа. Вземе ли човек участие в Божията работа, той се свързва с Бога, става Негов съучастник. (20/стр. 85)

Като се изучавате, ще видите, че един ден Бог работи върху вас, на другия ден вие – така постоянно става смяна. Осем часа ще работите вие, а останалото време – Бог. В смяната на работата именно човек получава красиви подтици и се проявява като велик и способен. (39/стр. 66)

стр. 75–76

Правете разлика между това, което е ваша работа, и Божията работа. (48/стр. 317)

Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото. (38/стр. 172)

Ако ти не сееш [на] твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей!“. Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата. Ще възрасне туй, което е посято. (51/стр. 294)

Светският човек е човек на ума. Той си изорал, посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита. Той казва: „Толкова посях, толкова ще получа“. Той има нещо реално, на което разчита. Той казва: „Господ дава, но в кошарата не вкарва. Каквото аз изработя, на него разчитам“. Религиозният пък казва, че Господ и в кошарата вкарва. Това са два различни възгледа. (55/стр. 248, 249)

В човека има две крайности, които трябва да се хармонизират. В старо време хората са вярвали, че всичко е от Бога. В най-новите времена се вярва, че всичко е от хората. Каквото те направят, това ще стане. И едното е вярно, и другото е вярно… Ако разберем и посеем нивата, тя ще израсне – всичко е от Бога. Но ако не я изорем и не я посеем, Бог нищо няма да направи. Господ няма да ни даде плод, но ще ни даде тръни и бодили. (40/стр. 247)

стр. 76–77

Спасението на света е Божия работа, а на вас предстои работа, която само вие можете да свършите. Тази специфична работа определя вашето бъдеще. На всеки човек е дадена специфична работа, която той сам трябва да свърши. Каква е тази работа? Да бъде носител на Божественото. В който момент се заеме за тази работа, всички противоречия от ума и сърцето му ще изчезнат. (20/стр. 75)

стр. 79

4

ЧОВЕКЪТ – ФАКТОР В СВОЯ ЖИВОТ

Дадена е свободна воля на човека

Бог… е съвършен, затова оставя човека свободен да се прояви, както разбира и желае. (93/стр. 98)

Бог е дал на хората абсолютна свобода всеки да извърши туй, което е вложено в него, туй, което той вижда за добро. (31/стр. 326)

Невидимият свят, това Царство, за което говори Христос, може да поправи света, но у човека има една черта, която Бог му дал: тя е свободата – да се проявява свободно. Човек е свободен в своите избори. (1/лек. 21: стр. 21)

…У човека съществува вътрешен закон на свобода. Законът на свободата, законът на Великата Истина изисква човек сам да се обърне към Бога. Той сам трябва да Го потърси. (90/стр. 242)

стр. 80

…Всички не сме добри, но всички можем да бъдем добри, от нашата воля зависи да бъдем добри. (2/лек. 20: стр. 20)

Ако нямаше зло и ако нямаше Добро, и свобода нямаше да съществува… Свободата е резултат на един вътрешен избор. Всеки човек е свободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения Доброто или злото. Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях – от него зависи. (52/стр. 362)

Ти имаш толкова възможности за Доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш. (28/лек. 24: стр. 83)

Вие може да станете и демони, и крилати Ангели, това са възможности за вас. (41/стр. 215)

Та казвам: Всеки един от вас може да стане Ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и Добро, и зло; по закона на тази свобода именно човек може да възприеме един добър или един лош живот. (1/лек. 7: стр. 13)

Бог дава свобода на човека да прави каквото иска, но не го е освободил от отговорност за своите постъпки. Той въздава всекиму заслуженото. (25/стр. 13)

стр. 81

Закон е: Всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. „Не съм ли свободен да постъпвам, както искам?“ Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. (48/стр. 144)

Човек е свободен да изпълни или да не изпълни Божията Воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. (39/стр. 97)

Законът е такъв: В даден случай човек има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и Добро, и зло – това са възможности. Следователно в това да се избере възможността на Доброто и възможността на Истината, седи силата на човека. (28/лек. 24: стр. 82, 83)

Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш: едновременно ти разполагаш и с Истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш Истината на лъжата, Правдата на неправдата, Доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. (28/лек. 24: стр. 83)

стр. 82

Дето има Разумност, там има свободна воля. Дето няма Разумност, там няма свободна воля. (38/стр. 198, 199)

Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена. (99/стр. 320)

Наистина Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с Великите закони на Битието. (99/стр. 324)

Човек всеки момент трябва да прави избор, и то правилен избор. В това именно седи Великото в света. (2/лек. 11: стр. 8)

При всички възможности само една е идеалната възможност, при която животът може да се реализира в своята пълнота. И сега ние, съвременните хора, сме оставени да избираме тези възможности на свобода. На човека предстои да избира своята възможност. (31/стр. 231)

Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължава няколко дни, някога и повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха!“. Ти избереш най-доброто и така постъпиш. (1/лек. 23: стр. 21, 22)

стр. 82–83

Никой не може да ви лиши от вашата свобода! Човек е силен, той е като Бог в миниатюр! В какво отношение? Бог в света може да направи всичко, каквото иска, а нас никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. Няма никаква сила нито горе, на Небето, нито долу, на Земята, която да може да ни застави да направим туй, което не искаме! Следователно в туй отношение ние сме силни. (4/стр. 224, 225)

Какво нещо е свобода на волята? Само онзи човек има свободна воля, който носи Любовта в себе си. Който няма Любов в себе си, той не може да бъде свободен. Ние съпоставяме свободата с Любовта. (30/стр. 161)

Възможно ли е човек да живее, както той мисли? Възможно е, но трябва да бъде много разумен. Той трябва да бъде силен човек. Трябва да има знания, трябва да бъде мъдър, трябва да бъде любвеобилен, трябва да има широка душа. Трябва да разпознава той законите на Истината. (51/стр. 351)

стр. 83–84

Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота, Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда свободата. (40/стр. 188)

…Човек е свободен, но той не знае как да използва своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Веднъж има ум, сърце, воля – той има свобода. Свободата, това е великият смисъл. (40/стр. 188)

Човек сам твори съдбата си

…Ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. (51/стр. 90)

Помни: Човек е господар на съдбата си. Колкото по-светъл е твоят ум, по-топло сърцето ти и по-разумна волята ти, толкова по-добра ще бъде твоята съдба. (86/стр. 97)

Всеки трябва да бъде творец на съдбата си. Това се постига чрез мисъл, чрез молитва и чрез работа. (34/стр. 63)

стр. 85

На какво може да бъде господар обикновеният човек? На съдбата си и на своите задачи. (3/стр. 189)

Ние живеем в един Разумен свят, ние сами определяме своята съдба. Ако изпълняваш Закона, както се предвижда от горе, всичко тече по мед и масло. (12/стр. 110)

Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. (3/стр. 198)

…Ще кажете, че това е съдба. Съдба е, но която човек сам си кове. (3/стр. 344)

Ще кажете, че отрицателните прояви представят съдбата на човека. Такава съдба не съществува. Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. (9/стр. 143, 144)

Никой не може да измени твоята съдба освен ти сам. Човек е творец на съдбата си. И най-добрите предсказвачи и астролози да се съберат около тебе, никой не може да измени съдбата ти; каквото сам си написал горе, това ще бъде и долу. „Искам да изменя съдбата си.“ Щом искаш да измениш съдбата си, ще започнеш от Земята. Каквото направиш тук, това ще ти се приложи горе. (30/стр. 73)

стр. 86

…Както сега живеете, вие решавате вашата съдба. Как я решавате? По два начина: или да живеете по свобода, или да умрете в затвора. (4/стр. 226)

Значи, от вас зависи да се повдигате или да се понижавате. Човек сам твори съдбата си, сам изгражда своето жилище. (10/стр. 26)

Ако от изгряването на Слънцето до залязването му ти прекарваш деня добре, отнасяш се с всички хора и животни правилно, и следният ден ще бъде за тебе добър. Ако предния ден не си живял добре, и следния няма да живееш добре. От тебе зависи да си създадеш добро или лошо бъдеще. Затова именно казват, че човек сам кове съдбата си. (3/стр. 227)

Работете съзнателно да станете творци на съдбата си. Това подразбира да бъде човек господар на своите сили, да разполага със знанието си във всеки даден момент. (7/стр. 190)

Един американец милионер имал млада красива жена, която много обичал. По едно време жената на милионера заболяла сериозно. Той извикал най-видните лекари, дано ѝ помогнат, но всички вдигали рамене, не знаели какво да правят. Те се събрали на консулт и всички единодушно решили, че болестта е неизлечима и младата жена ще замине за другия свят. Като добросъвестни лекари, те решили да предупредят мъжа на болната за удара, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът ѝ е наближил, и да се приготви да изпие горчивата чаша. Мъжът се наскърбил, натъжил, но нямало какво да прави; влязъл в стаята на жена си и внимателно ѝ съобщил какво я чака. Очите на младата жена се напълнили със сълзи, но след един момент тя се окопитила и казала на мъжа си: „Няма какво да правя, освен да се подчиня на съдбата си. […] Искаше ми се още да поживея с тебе, но не съм господарка на съдбата си. Понеже много пъти си ми казвал, че ме обичаш, искам да ми обещаеш нещо“… „Искам да ми обещаеш, че след смъртта ми няма да се ожениш за друга, ще ми останеш верен завинаги.“ „Виж, това не мога да обещая. Може да срещна някоя млада красива жена като тебе, да се влюбя в нея и да се оженя. Трябва ли тогава да изляза лъжец пред твоята памет?“ „Тъй ли? Тогава и аз няма да умра!“ И наистина това потенциално желание на тази млада жена да не се разделя с мъжа си, било в състояние да я спаси. То предизвикало обрат в нейните сили и в продължение на 24 часа тя се почувствала по-добре: станала от леглото и започнала да се разхожда из стаята си. Като дошли при нея, лекарите останали изненадани от това, което видели. След десетина дена младата жена била вече напълно здрава.

стр. 86–87

Казвам: Едно мощно желание, колкото дълбоко да е скрито в човека, е в сила да го избави от смъртта; с него той може да преодолее всички препятствия, които се изпречват на пътя му. (11/стр. 6, 7)

стр. 87–88

„…Аз няма да умра“ – отговорила младата жена енергично. Тя предизвикала всички скрити сили в организма си, подтикнала ги към дейност и в няколко дена здравето ѝ се подобрило. (39/стр. 90)

Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят“… Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея“. Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея – каквото и да стане, ще живея“. Не се минават 5, 6, 10 дена, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. (51/стр. 17)

Вие сте ковачи, творци на съдбата си. Желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас. Какво ви остава тогава? Нищо друго, освен да вземете желязото, да го турите в огъня и внимателно да го обръщате от една страна на друга, да изкарате нещо от него. Какво ще изкарате от нагорещеното желязо? Каквото пожелаете… Като работите с нагорещеното желязо, трябва да внимавате. Внимание се иска от вас! Ако сте внимателни и разумни, добре ще ликвидирате с кармата си и ще влезете в дихармата. (73/стр. 129, 130)

стр. 88–89

Има една съдба, определена, наречена Първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. (16/стр. 44)

Има неща, които са определени да станат още преди създаването на света. Никой не може да измени тия неща… Обаче има неща определени, които могат да се смекчат, а могат и съвършено да се изменят. Това зависи от човека. Затова е казано, че човек сам чертае съдбата си. (44/стр. 227, 228)

Значи, има неща в света, които не могат да се изменят, каквито усилия да се правят: ако са определени да станат, ще станат; ако не са определени да станат, няма да станат… Каквото да правите, както да разсъждавате, те ще станат според Великото Предопределение на Битието. Обаче дойдете ли до неща, които са във ваши ръце, там трябва да приложите всички усилия и способности да ги предотвратите. Сега ние навлязохме в област, която има отношение само към силните ученици. (44/стр. 228)

Като живее с Доброто и го прилага, човек може да се справи със съдбата си, т.е. да подобри лошите условия на своя живот. (33/стр. 188, 189)

стр. 90

Вие ще проявите Доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез Доброто вие ще създадете вашето бъдеще. Това значи да подобри човек съдбата си. (33/стр. 300)

В живота има много начини, чрез които човек може да подобри съдбата си. (7/стр. 196)

Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една Възвишена идея. (34/стр. 91)

Ако… не измениш на Бога, Който е толкова Благ, всеки момент може да измениш своята съдба. (51/стр. 336)

Вие ще кажете: „Каква ми е съдбата? Много ми е определена съдбата“. Ти сам определяш съдбата си.

…Бог… Според онова, което ти правиш, това и ти дава. (8/стр. 571, 572)

И човек със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки – той създава своето бъдеще. (14/стр. 38)

Велик е моментът, когато човешкият ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот. (39/стр. 69)

Ако нашето Слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим Великата Мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето Слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба. (5/стр. 52)

стр. 90–91

…Любовта е мощната сила, която работи в мене и определя целия ми живот и цялото мое бъдеще. Значи, аз съм, който създавам своето бъдеще. (40/стр. 194)

Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с Огъня на Любовта. Вие непременно трябва да оперирате със Силата на Любовта. (52/стр. 396)

Всички ние мислим, че сме господари на своята съдба. Господари сме на съдбата, ако се движим от онези подбудителни причини на Любовта. Аз съм съгласен тогава. Ако се движим от подбудителните причини на Любовта – аз вземам Любовта като една Сила, която съгражда живота, внася живот, развитие. Всичко се дължи на Любовта. (51/стр. 332)

…Днешният ден решава твоята съдба за хиляди години. Как? Ако в днешния ден твоята душа се изпълни с Любов, ако в днешния ден твоят дух се изпълни с Любов, ако в днешния ден твоят ум се изпълни с Любов, аз ти гарантирам за хиляди години, че ще бъдеш щастлив човек. (51/стр. 335)

стр. 92

Разумният човек е фактор в своя живот

Сега всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи. Всеки човек има в себе си една Разумна страна, която е фактор в неговия живот. Аз не говоря за физическия човек, но за онзи Разумен човек в него, който е фактор… (51/стр. 132)

Идеята на човека за Бога, Любовта му към Него трябва да бъдат свещени. Само по този начин човек може да изпълни своето велико предназначение да стане фактор в живота, да изяви своята мощ в науката, в музиката, в изкуствата. (26/стр. 71)

Човешката душа е благородна и тази душа е в състояние да се издигне и да се преобрази, и в една минута да стане като диамант. Грешникът в една минута може да стане праведник, но трябва едно абсолютно решение. (4/стр. 250)

Помнете, че колкото малък да е човек, все пак в известно отношение той е фактор. (3/стр. 24)

Мнозина мислят, че външните условия са главните фактори в живота. Наистина външните условия са фактори в живота, но те не са единствени и най-важни. И човек е фактор, макар че мнозина мислят, че те не могат да направят нищо. (11/стр. 4)

стр. 93

…За да имате известни постижения, наистина зависи и от външните условия, но главният фактор за това сте вие. (30/стр. 72)

Родителите са един фактор в живота на ученика, учителите – втори, а ученикът – третият, но решаващият. Без участието на ученика никаква работа не може да се свърши. От болния зависи да оздравее или не, от ученика зависи да учи или не, от човека зависи да живее или да умре. Помнете: Последният и главен фактор в живота на човека е самият той. Той не е единствен фактор в своя живот, но е решаващ. (96/стр. 129)

Много нещо зависи от човека

Казвате: „Какво зависи от мене?“. Много нещо зависи. (39/стр. 97)

Казвам: Всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. (2/лек. 32: стр. 31)

Какво ще придобие човек и какъв може да стане, това зависи от него. (3/стр. 141)

…Разумният живот сега е потребен; онова, близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. (51/стр. 17)

стр. 94

Всеки ден мислете върху пътя, който Правата мисъл ви чертае. Мислете за нея, за да се свържете със силите, които тя съдържа. От човека зависи да мисли право и да прилага Правата мисъл в живота си. (33/стр. 145)

…Душата ви може да бъде изпълнена с Любов. Това зависи от вас. Всички можете да добиете Любовта. Тия неща не се добиват с векове, но моментално. (28/лек. 28: стр. 182)

Какво представя Любовта? Какво може да направи тя за човека? От човека зависи какво може да направи Любовта за него. (44/стр. 38, 39)

Казвам: Всичко зависи от вас. Когато имаш Любов, всичко зависи от тебе. Когато нямаш Любов, нещата не зависят от тебе. Щом всичко зависи от тебе, тогава имаш Любов. Щом Любовта дойде, всичко зависи от теб… Щом някой казва: „Нищо не зависи от мене“, въпроса аз го зная вече. Значи, там Любовта не управлява, друг закон управлява. (6/стр. 380)

Влезе ли в Царството на Любовта, човек е влязъл вече в Божествения свят. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляди години – от човека зависи. (72/стр. 288)

Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате, и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. (5/стр. 38)

стр. 94–95

По-добри условия за човека от Божествения път няма. Казвате: „Заведете ни в този път“. Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. (35/стр. 115)

Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!“. След това Той застана пред гроба и следеше какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака да дойдат хора да го дигнат за ръцете и краката и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота и Христос казва: „Излезте вън!“. Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: „Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот“? Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях… Христос каза на Лазаря да излезе вън и той сам излезе. (35/стр. 119, 120)

Лазар беше съзнателен човек: той мислеше, разбираше, чуваше всичко… Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват от живота или Природата всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък работят, правят усилия и по този начин предразполагат Природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят защо нещата не стават тъй, както ги желаят… Правило е: Всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. (35/стр. 119)

стр. 95–96

…Каквото става в твоята душа, то става за самия тебе. От това зависи твоят бъдещ живот, твоята свобода. (29/стр. 143)

Под свобода се разбира използване на онези условия, които са дадени на всяко живо същество. Като се ползва от дадените условия, то се развива правилно. От човека зависи да бъде свободен и да изгуби свободата си… Бъдете будни да живеете така, че да не губите свободата си. (34/стр. 192)

Веднъж е дал живот на човека, Бог го е направил пълен господар. От човека зависи да запази живота си или да го изгуби. (3/стр. 27)

От Бога е животът, знанието, светлината, свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава. (99/стр. 224)

С постъпките си човек може да застави Бога да го обикне, може да Го застави да се отдалечи от него. Сам на себе си човек може да си причини добро, може и да си напакости – от него зависи. В това отношение човек е майстор – могъщ е той. (48/стр. 46, 47)

стр. 96–97

Понякога слушате да се говори лошо за жената, че тя е внесла греха в света. Други пък нападат мъжа. Като изучавам този въпрос, аз намирам, че няма по-лошо същество в света от жената и от мъжа, но същевременно няма по-добро същество от жената и от мъжа. От човека зависи коя страна ще прояви – добрата или лошата. (33/стр. 229)

От човека зависи да бъде добър или лош, учен или прост, здрав или болен. (9/стр. 144)

Ще кажете, е Бог е определил така – едни хора да бъдат в ада, а други – в рая. Не, това е криво разбиране. Човек сам определя своето място. (49/стр. 199)

Казано е в Писанието: „Делата на човека вървят след него“. Както мислиш, така постъпваш… Мислите, чувствата и постъпките ти могат да донесат загуба или печалба – от тебе зависи. (48/стр. 261)

От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. (33/стр. 5)

Всеки човек може да бъде щастлив – от него зависи. (26/стр. 196)

стр. 98

Ще кажете, че човек се е родил с възможности и условия в себе си да стане богат. Вярно е това, но от него зависи да използва или да не използва своите възможности и условия. От човека зависи да развие своите дарби и способности, да стане учен, силен и богат. (27/стр. 162)

Онези от вас, у които съзнанието е пробудено, трябва да знаят, че онзи, който може да ги направи щастливи, това са те самите. (37/стр. 80)

Ти можеш в един ден да станеш щастлив и в един ден да изгубиш щастието си. Една твоя постъпка може да те направи щастлив, но може да те направи и нещастен – зависи от постъпката. (93/стр. 231)

Същността на вашето щастие, вашето подигане… зависи от самите вас – да изпълните Волята Божия. (51/стр. 402)

Животът е Велика Школа. …Човек трябва да има Любов към самия живот. Обича ли живота, той ще изучава добре предметите, които му се преподават, и ще ги използва за основа на своето бъдеще. От човека зависи какво бъдеще ще си създаде, добро или лошо. (33/стр. 47)

В процеса на развитието, каквито възгледи да имате за живота, те са дотолкова валидни, доколкото разбирате Великите Закони и Принципи, с които можете да си служите. От вас зависи да поставите живота си на устойчива или неустойчива основа. (29/стр. 17)

стр. 98–99

…Човек… За да се измени съдържанието на човешкия живот, това зависи от самия него. (32/стр. 11)

Има неща, които оказват влияние върху съзнанието на човека, като го помрачават или просветяват. От него зависи да се поддаде ли на тяхното влияние, или да не се поддава. (3/стр. 82, 83)

От желанието и съзнанието на човека зависи справянето с мъчнотиите на неговия живот. (33/стр. 232)

„Ама мога да бъда по-добър.“ От тебе зависи. Каквото си мислил на Небето, това ще правиш и на Земята. За каквото и както си работил на Земята, това ще постигнеш и на Небето. (30/стр. 73)