Прилагане на положителното на мястото на отрицателното

Ще ви дам един закон с два метода на приложение: единият метод е отрицателен, а другият – положителен…

стр. 212

Често казвате, че не трябва да мразите. Това е негативният метод на света… Какво може да се придобие с този метод? Нищо положително. Той дава отрицателни резултати. Приложете положителния метод в живота си. Не казвайте, че не трябва да мразите, но вложете в душата си онази Любов, която възвишените и благородни души са приложили на Земята. (99/стр. 16, 17)

Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, Доброто на мястото на злото, Правдата на мястото на неправдата и така ще изправяте погрешките си. (34/стр. 75)

Като ученици, вие трябва да мислите право. Натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, поставете срещу нея една положителна. (24/стр. 139)

Ако имате една мисъл, каква и да е, която ви безпокои, не се стремете да я изхвърлите от себе си по механически начин, защото тя ще ви създаде някаква пакост, т.е. сами на себе си вие ще си причините пакост. Загнезди ли се във вашия ум някоя мисъл, която ви безпокои, вие трябва да намерите точно противоположна на нея, която да я замести. По този начин ще се излекувате. (2/лек. 23: стр. 20)

…Човек… За да се освободи от съмнението, той трябва да му противопостави някаква Нова мисъл. (33/стр. 81)

стр. 213

Ако ти имаш в себе си едно лошо желание, не трябва да го изкореняваш, но ще му противопоставиш някое добро желание. (2/лек. 23: стр. 19)

Ако искате и вие да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се… с влиянието на добри, на положителни мисли и чувства. Няма по-здрава ограда от положителните мисли и чувства на човека. Те са щит срещу злото. (72/стр. 214)

Свързване с красивите форми

Обръщайте внимание на Добрата страна на живота. В какво седи тази философия? (4/стр. 248)

Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не! На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем Истината, наместо отрицателното ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за Истината. (4/стр. 152)

Щом мислите за своите слабости и погрешки, както и за тия на своите близки, вие се заразявате от тях. За да не се заразявате, вие трябва да мислите за Доброто. (26/стр. 174)

стр. 214

За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. (34/стр. 44)

Каквото мисли човек, това става. С каквито форми и образи се свързва, това става. Природата си служи със здрави и красиви форми, а не с пукнати и грозни. (7/стр. 222)

Явява се въпросът защо хората не успяват в живота си. Защото си служат повече с отрицателни и счупени форми, отколкото с положителни и здрави. По този начин те късат връзката между ума и сърцето, между ума и духа, между сърцето и душата. (7/стр. 222)

Вяра, вяра, вяра!

…Защо човек не си послужи с мисълта за усилване на своята вяра във Великото и Мощното, чрез което да повдигне живота си? (3/стр. 355, 356)

Ти трябва да вярваш в Разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. (3/стр. 179)

…Има един закон. Какъв закон е този? Ще ви го обясня. За пример някой път верующите казват: „Аз съм нищожен човек, от мен нищо не може да стане…“. Вземете пример от ябълчната семка! Тя казва ли, че „аз съм нищожна“? Тя казва: „Ти ме посей и не гледай, че днес съм толкова малка. Един ден ще стана много голяма!“. (2/лек. 9: стр. 19)

стр. 214–215

Казвате: „От нас нищо няма да стане“. Казвам: Имайте вярата… на ябълчното семе, имайте толкова вяра, колкото растенията имат. При сегашния живот за вашите души има Нови условия за развиване. (2/лек. 9: стр. 27)

„Мога ли?“ – питаш. И въпрос не поставяйте. Човек е в състояние да направи всичко онова, което е вложено в него. Имайте поне тази вяра в себе си. Това е хубавото, благородното. Щом човек изгуби тази вяра, той губи всичко човешко и търси отвън спасение. (51/стр. 402)

Вярата е закон за възстановяване на трептенията, и то на онези трептения, при които мисълта, чувствата и постъпките на човека могат да функционират. (49/стр. 62)

Когато се казва, че човекът трябва да има вяра, разбирам онази вяра, която ще внесе в него сила, Божествената сила. (49/стр. 195)

В Закона на вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности. (52/стр. 640)

стр. 217

7

ВЕРНИЯТ ПОДХОД КЪМ СЕБЕ СИ

Любов към себе си

Любовта към Бога, към ближния и към себе си е една от живите формули, която човек трябва да приложи. (24/стр. 29)

Помнете: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към себе си са три мощни формули, с които можете да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. (24/стр. 245)

И тъй, да любим Бога, значи да любим това Първо Начало, което се проявява в света. Да любим ближния си, значи да използваме правилно условията на живота и да любим себе си, значи да пазим резултатите на тази Любов. (2/лек. 9: стр. 26)

Христос казва: „Отречи се от себе си“. Аз казвам: Възлюби себе си. Ще кажете, че това е противоречие. Питам: Защо трябва да се откажеш от себе си? Време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото Начало в себе си, това значи да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя Висок Идеал, това значи да се облагородиш, да станеш Разумен. (65/стр. 42)

стр. 217–218

Да обичаш себе си, разбирам да обичаш Бога в себе си. (88/стр. 166)

Единственото разрешаване на въпросите се заключава в това – да любим Бога, да любим Божественото в себе си. (30/стр. 118)

…Пробуди ли се съзнанието на човека, той вече разбира, че първото същество, което го обича, това е той сам. Щом човек обикне себе си, той се свързва с Бога. Иначе той не може да намери Истината. (90/стр. 242)

Най-първо всеки един човек обича себе си. Вие никого не може да обичате никога, ако не обичате себе си. Казва някой: „Да обичаме ближния“. Но закон има: Обичай ближния си както себе си. Най-първо ти обичаш себе си. Оттам ще вземеш тази Любов. (8/стр. 14)

Целият свят, това е Синът. Всеки от нас индивидуално [всички ние] представляваме центърът на Божията Любов и ако аз любя себе си, то значи, че любя Божественото, което се проявява в света. (2/лек. 9: стр. 26)

стр. 219

Съвършенството подразбира Любовта на човека към самия себе. (33/стр. 200)

Вие още себе си не сте възлюбили. Вие си правите пакост. Вие в себе си мислите лоши неща, измъчвате се, мислите лошо за своята душа, мислите лошо за своето сърце, мислите лошо за своя ум. Казвате: „Умът ми не струва, сърцето ми не струва“… Законът е: Да обичаш себе си, да не петниш себе си. (50/стр. 186, 187)

…Да възлюбиш себе си. Ще решиш да не измъчваш ума си, да не измъчваш сърцето си, да не измъчваш душата си. Ще бъдеш доволен от онова, което има вътре. (50/стр. 188)

Само онзи човек може да прилага самообладанието, който обича своите прояви, своите мисли, чувства и постъпки, своя език и словото, което излиза от него. Като обича себе си и е в хармония с всичко, което излиза от него, той ще обича и окръжаващите – растения, животни и хора, своите ближни. Като обича себе си и ближните си, той ще обича и Бога, ще обича съществата в цялото Небе. Само при това положение той може да си служи с магическата пръчица. Като тропне с нея, каквото пожелае, всичко става. (79/стр. 304, 305)

Преди всичко малцина знаят как да обичат себе си. Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интензивността на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява… Човек трябва да цени, уважава и люби своите най-малки прояви. (27/стр. 249)

стр. 219–220

При Любовта към себе си способностите се развиват, ти ставаш способен. Онзи, който има Любов към себе си, за него няма трудни задачи. Той ги решава. (13/стр. 122)

Значи, първо човек започва с най-малката Любов – Любов към себе си – и най-после дохожда до най-великата – Любов към Бога. (72/стр. 64, 65)

Божествено отношение към себе си

Човекът на Новото трябва да знае как да се отнася със себе си… (47/стр. 257)

…При всички случаи има един, който всякога мисли за тебе. „Кой е той?“ Ти самият. (83/стр. 157)

И тъй, не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш правилна обхода. Първо ще имаш обхода към себе си. (86/стр. 90)

Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух. (78/стр. 102)

стр. 221

Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. (96/стр. 29)

Първо човек трябва да има почит към себе си, към своето Висше съзнание, към душата си, а тогава и към другите, т.е. към окръжаващите. (18/стр. 132)

Цени, уважавай и обичай себе си, за да проявиш същото и към ближния си. (27/стр. 249)

Не можеш да уважаваш човека, ако първо не уважаваш себе си. (83/стр. 71)

Казвам: Всеки благороден човек трябва да се ръководи в живота си от следните правила. На първо място той трябва да служи на Бога, после – на своята душа, която е Божественото Начало в него, и най-после – на своя ближен. (75/стр. 135)

Та следователно… трябва да служим на себе си, за да бъде нашият дух свободен. (76/стр. 37)

Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в Реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите. (81/стр. 35)

стр. 221–222

Ние трябва да реализираме задачите на своя живот, а не да се отричаме от себе си. (29/стр. 249)

И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. (30/стр. 49)

„Любете врага си!“ …Кой е най-големият враг на човека? Самият човек – низшето в човека. Ще го обичаш. Врагът е вътре в тебе. Ще го обичаш. Това е плътта. И Писанието казва: „Човек трябва да обича плътта си“. Този враг, който ти създаде всичките ти страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, той казва: „Ще живееш и заради мене. Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота…“. (76/стр. 37)

Когато се говори за разумна и правилна обхода на човека към себе си…, имаме предвид живота на човек, в когото душата се проявява. (27/стр. 137)

Вяра в себе си

…Който иска да постигне своите идеали, преди всичко трябва да има вяра във Великото Абсолютно Начало, а после и в себе си като част от това Начало. (3/стр. 183)

стр. 223

Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. (37/стр. 177)

…Човек трябва да се научи да вярва на себе си. (8/стр. 261)

Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас… Уповавайте на вашия дух и на Истината в себе си. (39/стр. 202)

Било е време, когато човек е вярвал в себе си. Това е било в инволюционния период. Сега обаче, във фазата на еволюцията, човек трябва да вярва във Висшето начало в себе си, т.е. в Бога в себе си. (16/стр. 125)

Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете. (52/стр. 430)

Следователно човек не трябва… да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образи, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце. (72/стр. 299)

Казвам: Когато човек вярва в своята воля, когато човек вярва в своето сърце, когато човек вярва в своя ум – този човек е на правата страна. Който и да е. Истината, онова, в което трябва да вярваме, то е положено в нас. (13/стр. 207)

стр. 223–224

Приложете ума, сърцето и силите на тялото си при всички случаи на изпитания и мъчнотии. Вярвайте във вашия ум! Вярвайте във вашето сърце! Вярвайте в силите, които Бог е вложил в тялото ви! (47/стр. 98)

…В ума, който Бог е вложил в нас, трябва да вложим вяра. В този ум, в тази свещ ние трябва да вярваме, понеже е от Бога. Чрез него Бог ни се изявява. В кого ще вярваме, ако ние не вярваме на своя ум, ако ние не вярваме на своите мисли, на своите чувствания? (2/лек. 34: стр. 24)

…Ще вярваш на своята Интелигентност. Тя е Лъч, изпратен от Духовния свят. (46/стр. 53)

Вяра се изисква, непреодолима вяра се изисква. Да вярваме в нашия ум и в умовете на всичките хора. Да вярваме в нашето сърце и в сърцата на всичките хора. Да вярваме и в нашата воля. Под нашата воля разбирам Волята Божия, която действа в нас, която действа и в другите. (6/стр. 363)

Първото нещо: ние трябва да придобием пълна вяра в Божественото, което живее в нас. (2/лек. 34: стр. 24)

стр. 225

Да вярваш в себе си, това значи да бъдеш силен, добър, умен и благороден. Вярата в себе си подразбира вяра в Божественото. Като вярва в Божественото Начало, човек е наистина и добър, и силен, и разумен, и благороден. (24/стр. 60)

Упование и разчитане на себе си

Казват, че човек, който употребява често думата „аз“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „аз“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога… (79/стр. 128)

Който има „аза“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота. (79/стр. 132)

Преди да бъде добър, човек трябва да бъде силен, да уповава на себе си. От вън може да му съдействат, но той трябва да уповава на себе си, на своите вътрешни сили. (24/стр. 142)

Човек… трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. (73/стр. 200)

Същественото в света е това: да имаш пълна самоувереност – не само временна, външна, но самоувереност вътре в ума си, самоувереност в сърцето си, самоувереност във волята си. (67/стр. 122)

стр. 226

Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова, Великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля. (28/лек. 14: стр. 83)

…Божествената сила, която Бог ти е дал – разчитай на нея. Дал ти е един отличен прозорлив ум – разчитай на ума си. Дал ти е едно добро сърце – разчитай на сърцето си. Дал ти е една душа – разчитай на душата си. (50/стр. 333)

Уповавай само на онова, което е излязло от тебе – от твоя ум, от твоето сърце, от твоята душа и от твоя дух. Само на него можете да уповавате. (52/стр. 55)

Казвам: Уповавайте на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. (99/стр. 41)

Не разчитайте на външните условия, нито на приятелите си, но на силите, които са вложени във вас. (34/стр. 55)

Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което животът ти носи. (62/стр. 365, 366)

Ти си сиромах, не уповавай на богатството, което може да дойде като едно условие от вън, но уповавай на душата си, на духа си, на ума си, на сърцето си, на волята си, на вярата си и т.н. (49/стр. 88)

Да разчиташ на себе си, това значи да си свободен от всякакво противоречие. (25/стр. 27)

стр. 227

Щом разчиташ на себе си, ти си в Новото разбиране. Разчитай на своите сили, за да се обновиш. Този е естественият път на живота. (25/стр. 36)

И тъй, на млади и на стари казвам: Преди всичко, вие трябва да бъдете такава реалност за себе [си], че нищо в света да не е в състояние да ви разклати или измести. Ако има някаква сила, която е в състояние да измести Божественото у вас, това показва, че нямате Любов. (42/стр. 29, 30)

Вярност към себе си

Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства. Бъдете верни на себе си и верни на Онзи, Който живее във вас. (98/стр. 63)

Не се раздвоявай… Бъди абсолютно верен на себе си! Ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допущай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си. (94/стр. 10)

И тъй, подкрепвайте вашия ум, вашето сърце и вашето тяло, които Бог ви е дал. Бъдете верни на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите постъпки. (47/стр. 385)

Какво изисква Новото Учение от вас? Да бъдете верни на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. (65/стр. 239)

стр. 228

Бъдете верни на душата и на сърцето си, на духа и на ума си. Бъдете верни на Великото и Свято Начало в себе си. (32/стр. 67)

Разумно говорене на себе си

На кого трябва човек да говори? Човек първо трябва да говори на себе си… (72/стр. 146)

Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото и всяка твоя дума да произвежда чудеса. Всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. (1/лек. 29: стр. 29)

Не е важно какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? То е слово! И това слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! (1/лек. 29: стр. 29)

Когато говоря на себе си, не говоря много… Щом си говоря 10 минути, казвам: Стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо? Защото тя е Божествена в себе си. (1/лек. 29: стр. 29)

стр. 229

Някои ме запитват: „Как се справяш с хората, когато говорят против теб?“. Говоря на себе си. „Ами като нямаш парички?“ Говоря на себе си. „Ами като нямаш легло?“ Говоря на себе си. Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си! (1/лек. 29: стр. 29, 30)

Разумно е туй, което може всякога да измени нашите състояния. Туй, Разумното, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде подтик на сърцето ти и на волята ти – туй, Разумното, ние наричаме Слово. (21/стр. 420)

Изучавайте вашето естество – изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно да говорите. И ако човек не знае разумно да говори на себе си, той ще се намери в едно голямо противоречие. Защото животните са създадени с думата, със Словото. „И рече Бог“ – и стана. Значи, на животинското може само със Словото да влияеш. А като дойдем до човека, там вече казва се: „Да направим човека“. Но за човека – друго нещо влиза в човека, което се различава от творчеството на животинското царство. (8/стр. 304)

Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте. Говорете им като на разумни същества да разберат, че има един, който стои по-високо от тях. Ако човек не стане господар на своите състояния и не може да им въздейства, той не може да се нарече силен. (7/стр. 88)

стр. 229–230

Избягване на вътрешната борба

Каквото и да правите, стремете се да бъдете господари на себе си. Само онзи може да бъде господар на себе си, който не влиза в стълкновение със своето вътрешно „аз“. (99/стр. 61)

…Едно твърдение в старо време казва: „Трябва да победим себе си“. Няма какво да побеждава човек нито Природата, нито себе си. Обикни Природата, обикни и себе си. Нищо повече. (60/стр. 344)

Човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Той трябва да разбира себе си, да работи в съгласие със себе си и с Живата Природа. Когато престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието и ще бъдем в мир и хармония с Разумната Природа. (25/стр. 52, 53)

Висшето, Разумното Начало в човека не причинява никакви борби, никакви противоречия. (37/стр. 65)

Плътското винаги се бори с духа. Кой човек, като се е борил със себе си, т.е. с духа, е победил? …Никога човек не трябва да се бори със себе си, но да познае себе си, т.е. Божественото Начало. (41/стр. 234)

стр. 231

Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: „Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на Истински човек“. (9/стр. 127)

И тъй, Истинският човек трябва да се развива правилно, да бъде доволен от своето развитие. Той е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своите чувства. Той никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. (30/стр. 183)

Докато влиза в стълкновение със своя вътрешен свят, човек не може да върви правилно в живота си. Той още не е намерил Правия път на своето движение. (30/стр. 183)

Външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните могат. Който не може да се справи със своите вътрешни стълкновения и не може да ги избегне, той е осъден на разрушаване. (30/стр. 183)

Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на Доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към Доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. (27/стр. 225)

стр. 231–232

…В Любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи да победиш Бога. (3/стр. 175)

И днес човек… не трябва да се бори със себе си, но да се изучава, да се опознава… Ако вие се борите със себе си, това показва, че се борите с Бога, но тази борба няма да ви изведе на прав път. (97/стр. 195)

Мекота и прощаване на себе си

…Човек трябва да знае как да постъпва с хората, а също така той трябва да знае как да постъпва и със себе си. (35/стр. 9)

Приложете закона на Любовта първо към себе си – да простите първо на себе си. Щом приложите Любовта към себе си и простите на себе си, вие ще приложите същия закон и към ближните си. (78/стр. 410, 411)

…Вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощавате както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство. Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни. (88/стр. 95)

стр. 232–233

Първият човек, на когото трябва да прощаваш, това си ти сам на себе си. Всеки ден ти вършиш погрешки. Ти трябва да си прощаваш и трябва да знаеш как да си простиш. Някой път кажеш една дума не намясто. Ако е някое друго лице отвън, ще го изхукаш. Ако е твоя дъщеря или близко лице даже, пак ще го изхукаш, но излезе ли думата от твоята уста, съжаляваш. Онзи, когото ще съдиш, е с тебе заедно, скрил се вътре в тебе. Ти гледаш, гледаш – как ще го биеш? Ако го удариш, тебе ще те заболи. (8/стр. 238)

И при всички погрешки на сърцето си кажи: „Няма нищо, ще се оправи тази работа“. (55/стр. 61)

Самоосъждането изключва условията да се разбере Истината. Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на Истината. (27/стр. 57)

Живот в хармония със себе си

Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. (33/стр. 104)

…Причината за вътрешната хармония или дисхармония в човека се дължи на неговата мисъл. Ако мисълта е Права, човек се радва на вътрешна хармония в себе си. (33/стр. 126)

стр. 233–234

…Човек все трябва да има на кого да пее и да говори. На кого ще пее? На Висшето в себе си. За кого ще учи? За Висшето в себе си. Човек може да бъде обект сам за себе си… (97/стр. 208)

Радвайте се и се усмихвайте на вашия ум. Радвайте се и се усмихвайте на вашето сърце. Радвайте се и се усмихвайте на вашата душа, за да ви се радва и Господ, Който ви е пратил на света да извършите Волята Му. (17/стр. 170)

Морално доволство от себе си

Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. (28/лек. 8: стр. 149, 150)

Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание – ти да си доволен от желанието. Имаш една постъпка – ти да си доволен от постъпката. Това е правило сега! (6/стр. 193)

стр. 235

Сега аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства: да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. (32/стр. 168)

Бъдете доволни от това, което Бог е вложил във вас. Бъдете доволни от живота си, от своите мисли и чувства, от своите желания и подтици. (38/стр. 173)

…Както дрехата трябва да се нагоди на тялото на човека, така и мислите, чувствата и постъпките му трябва да се нагодят според неговото съзнание. Само при това положение човек е доволен от себе си. (47/стр. 452)

Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни Истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. (75/стр. 44)

Ние, съвременните хора, трябва да се учим да бъдем доволни от себе си. Да бъдем доволни от ума, от сърцето и не само веднъж, но непреривно доволство да имаме. Да усещаме, че умът върви в правата посока, че сърцето върви в правата посока и че здравето върви в правата посока. (6/стр. 380, 381)

стр. 236

Като погледнете лицето, главата, тялото си, не казвайте, че сте грозен, че главата ви не е добре оформена, че тялото ви е слабо, но кажете си: „Тъй както днес съм създаден, аз съм доволен. Има неща, които трябва да развия и да обработя. Ще уча, ще работя, ще правя усилия да придобия нещо, което да приложа към сегашното си богатство“. (24/стр. 38)

Умение да бъдеш себе си

Ще се проявявате така, както Бог ви е научил – нито като мене, нито като другите. (48/стр. 259)

Някой казва: „Аз искам да бъда като тебе“. Не… Не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази Първоначална форма, която Бог е турил в тебе. (31/стр. 214, 215)

Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: „И аз искам да свиря като него“. Не желай да свириш като него! Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а посвоему. (28/лек. 11: стр. 17)

Някой казва: „Аз искам да бъда религиозен като еди-кого си, да схващам Бога като него“. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек! Изрази я по начина на своята душа! Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. (28/лек. 11: стр. 17)

стр. 237

Аз съм човек, който се радва и на добрия, и на лошия човек. Но се радвам, защото не съм като тях. Аз съм човек, който се радвам, че не съм като тях, но съм нещо особено. Радвам се последователно и на лошото, и на доброто в хората. Но се радвам само от моето гледище. (76/стр. 17)

стр. 239

8

СЕБЕСЪГРАЖДАНЕ ЧРЕЗ УМ, СЪРЦЕ И ВОЛЯ

Работа с ума

Развиване на ума

И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. (40/стр. 283)

…Работете върху своя ум да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл. (7/стр. 7)

…Всеки човек, който иска да има правилни мисли, трябва да тури Любовта за основа на своя ум. (75/стр. 70)

…Човек трябва да работи за развитието на своя ум, да слиза с него на физическия свят и да се качва в умствения, т.е. да твори. (7/стр. 121)

стр. 240

Умът на човека трябва да бъде бистър, трезв, да схваща Истината. (32/стр. 12)

От вас искам: спирайте се всеки ден по пет минути, отправяйте ума си към Истината – пет минути всеки ден и тогава в една година отгоре вашият ум ще придобие други трептения. (21/стр. 160)

Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума… Истината е за ума, а Доброто – за сърцето. (40/стр. 268)

Впрягане ума на работа

Най-великият закон в духовния свят е, че трябва да впрегнем нашия ум на работа с всички негови сили. (4/стр. 188)

А ако вие сте нещастни, вашия ум не сте го впрегнали на работа и вие нищо не можете да постигнете. Ще го впрегнете и ще видите каква велика работа той ще свърши за вас. (4/стр. 188, 189)

Силата ви седи във вашия ум – как може в даден момент да го концентрирате да работи. Контрол трябва на ума ви. (51/стр. 160)

За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите това, което имате. (40/стр. 273)

стр. 241

Сърдиш се, гневиш се, де ти е умът? Всякога, когато умът ти не присъства в една работа, сполетява те катастрофа. Всякога, когато се явяват такива състояния, това е признак, че умът отсъства. Във всички работи, дето умът присъства, Висшият ум, катастрофа не може да стане. За да може да издигнете себе си, непременно вашият ум трябва да присъства. (4/стр. 188)

Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. А туй, което се дразни, туй, което се отчайва, то е извън ума. Умът, това е основата на Божествения свят. И когато Господ иска да създаде един свят, Той туря ума за основа. И за да може да се създаде нещо трайно, непременно този Божествен елемент, тази Божествена сила трябва да присъства във вас във всичката своя пълнота. И вие имате власт да държите вашия ум. (4/стр. 188)

Свещта е емблема на мислещия човек. Следователно, когато твоят ум се запали, ти няма да го туриш в услуга на материалния свят, няма да го обгърнеш с низки желания, с низки мисли, няма и да го изопачиш… Ти ще го поставиш на най-високото място да осветлява положението, в което живееш, защото животът на Земята е движение. Никой от вас не седи на едно място. Вие постоянно се движите. Условията, при които сте живели вчера, не са същите днес, а няма да бъдат същите и утре. Днес действат други условия. (2/лек. 34: стр. 6)

стр. 242

Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. (3/стр. 214)